РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

21 октомври 2009 година

Дело F‑74/08

Dominique Ramaekers-Jørgensen

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Общностен данък — Изчисляване — Събиране на размера на личното възнаграждение и на наследствената пенсия — Ред и условия за събиране на данъка — Дата на удържане“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 EA, с която г‑жа Ramaekers-Jørgensen иска, на първо място, да се отмени решението на органа по назначаването от 20 май 2008 г. за отхвърляне на административната ѝ жалба срещу реда и условията за изчисляване и събиране на общностния данък, който дължи за наследствената си пенсия, както и, доколкото е необходимо, да се отмени решението на Комисията от 16 октомври 2007 г., с което ѝ се предоставя тази пенсия, тъй като с него се приемат посочените ред и условия, на второ място, да се установи незаконосъобразността на членове 3 и 4 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно определяне на условията и процедурата за прилагане на данъка в полза на Европейските общности (ОВ L 56, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 165), последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) №°420/2008 на Съвета от 14 май 2008 година за коригиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностни лица и други служители на Европейските общности, считано от 1 юли 2007 г. (ОВ L 127, стр. 1), тъй като тези разпоредби предвиждат наследствената пенсия, получавана от длъжностно лице, да се събира с възнаграждението му за целите на изчисляване на общностния данък.

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Комисията. Съветът на Европейския съюз, който е встъпила страна в подкрепа на исканията на Комисията, понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Жалба за отмяна — Компетентност на общностния съд — Искане за отмяна на индивидуален увреждащ акт — Липса на компетентност на общностния съд за установяване на незаконосъобразност на разпоредба с общо приложение в диспозитива на решенията си

(член 230 EО)

2.      Длъжностни лица — Пенсии — Наследствена пенсия

(член 79 от Правилника за длъжностните лица; член 17 от приложение VIII; член 2, член 3, параграф 1 и членове 4 и 8 от Регламент № 260/68 на Съвета)

3.      Длъжностни лица — Данък върху заплатите — Прилагане на различни ставки по отношение на различните групи доходи

(член 4 от Регламент № 260/68 на Съвета)

4.      Длъжностни лица — Пенсии — Наследствена пенсия

(член 13 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности; членове 3 и 4 от Регламент № 260/68 на Съвета)

1.      Макар в рамките на искане за отмяна на индивидуален увреждащ акт общностният съд действително да е компетентен инцидентно да установява незаконосъобразността на разпоредбата с общо приложение, на която е основан обжалваният акт, то, напротив, Съдът на публичната служба не е компетентен да установява това в диспозитива на решенията си.

(вж. точка 37)

2.      Общностната данъчна система предвижда прогресивно облагане, което за целите на изчисляване на данъчната основа отчита всички получени от лицето възнаграждения. В този смисъл член 4 от Регламент № 260/68 относно определяне на условията и процедурата за прилагане на данъка в полза на Европейските общности установява, че данъкът се изчислява върху облагаемата сума, като се прилага член 3, предвиждащ в параграф 1, че „[д]анъкът се заплаща всеки месец върху заплати, надници и възнаграждения, изплатени от Общностите на всяко данъчнозадължено лице“. Следователно основната сума, облагаема с общностен данък, се състои от сумата за заплати, надници и възнаграждения от Общностите, изплатени на всяко данъчно задължено лице.

Член 79 от Правилника за длъжностните лица и член 17 от приложение VIII към него, които се отнасят до наследствената пенсия, не предвиждат каквото и да било изключение от общото правило за събиране на възнагражденията за целите на изчисляването на общностния данък. Всъщност независимо че тези разпоредби определят размера, преди да бъде данъчно обложен, на наследствената пенсия в зависимост от кариерата на починалия съпруг, тази пенсия представлява в полза на преживелия съпруг заместващ доход, предназначен да компенсира загубата на доходите от починалия съпруг. Тя представлява също възнаграждение, изплащано от Общностите, по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 260/68, което съгласно член 2 от същия регламент се получава директно от преживелия съпруг. Ако този съпруг също е длъжностно лице, по силата на същите разпоредби той дължи и общностен данък върху заплатата си. Следователно дължимият от последното лице данък се изчислява в съответствие с член 3, параграф 1 и член 4 от Регламент № 260/68, като основната сума, облагаема с данък, представлява сумата от заплатата и възнаграждението, изплащани му всеки месец.

При липса на изрична разпоредба, установяваща изключение за наследствените пенсии, правилото за събиране трябва да се прилага и при едновременно изплащане на заплата и на такава пенсия. Този извод не може да се обори с мотива, че изплащането на заплатата на посоченото длъжностно лице на 15‑то число всеки месец и изплащането на наследствената му пенсия при изтичането на съответния период не се извършват едновременно, тъй като Регламент № 260/68 не обвързва прилагането на правилото за събиране с едновременното заплащане на всички възнаграждения. В частност в член 3, параграф 1 от този регламент се посочва, че „[д]анъкът се заплаща всеки месец върху заплати, надници и възнаграждения“, така че данъкът се изчислява в зависимост от всички изплатени за този период суми. Накрая, следва да се посочи, че член 8 от Регламент № 260/68, съгласно който „[д]анъкът се събира чрез удръжки при източника“, определя само един от начините на събиране на данъка.

(вж. точки 48, 49 и 52—56)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 1 декември 1994 г., Coen-Porisini/Комисия, T‑502/93, Recueil FP, стр. I‑A‑303 и II‑949, точки 22, 28 и 29

3.      Прилагането на различни ставки по отношение на различните групи доходи, предвидени в член 4 от Регламент № 260/68 относно определяне на условията и процедурата за прилагане на данъка в полза на Европейските общности, не препятства събирането на обща сума за данъка, дължим за всички приходи, без значение дали процентът за тази сума се увеличава, поради това че общите приходи на данъчнозадълженото лице попадат в по-висока група.

(вж. точка 64)

4.      Като поверява на Съвета определянето по-специално на условията, при които европейските длъжностни лица се облагат с данък в полза на Общностите върху всички изплатени им от последните заплати, надници и възнаграждения, и като успоредно с това освобождава от всякакво национално данъчно облагане същите заплати, надници и възнаграждения, член 13 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности установява данъчен режим, който се отнася специално за служителите на Общностите. Този режим цели, чрез единния си и автономен характер по отношение на националните данъчни закони, да гарантира равно третиране на длъжностните лица на Общностите. Следователно качеството европейско длъжностно лице представлява релевантен критерий за разграничаването на данъчния статут на длъжностно лице от данъчния статут на лица, които не получават общностно възнаграждение.

(вж. точки 73 и 74)

Позоваване на:

Съд — 16 декември 1960  г., Humblet/État belge, 6/60, Recueil, стр. 1125; 3 юли 1974 г., Brouerius van Nidek, 7/74, Recueil, стр. 757, точка 11; 3 март 1988 г., Комисия/ЕИБ, 85/86, Recueil, стр. 1281, точка 23; 22 март 2007 г., Комисия/Белгия, C‑437/04, Сборник, стр. I‑2513, точка 61