Жалба, подадена на 20 май 2008 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 28 февруари 2008 г. по дело T-215/06, American Clothing Associates/СХВП

(Дело C-208/08 P)

(2008/C 209/32)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: M. A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството: American Clothing Associates SA

Искания

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят посочва само едно правно основание в подкрепа на жалбата си, свързано с нарушението на член 7, параграф 1, буква з) от Регламента за марката на Общността, във връзка с член 6 ter от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г., ревизирана и изменена (2). Обратно на постановеното от Първоинстанционния съд, този последен член, към който препраща член 7, параграф 1, буква з) от Регламента за марката на Общността, всъщност се прилагал без разлика към марките, обозначаващи стоки и към марките, обозначаващи услуги.

В това отношение жалбоподателят посочва на първо място, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка в прилагането на правото като е изтълкувал буквално и извън контекста член 6 ter от Парижката конвенция, без да вземе предвид духа на тази разпоредба и на конвенцията като цяло, която след ревизията й с Акта от Лисабон от 31 октомври 1958 г. налагала разпростирането на всички разпоредби относно фабричните или търговски марки към марките за услуги, с изключение на няколко разпоредби, които не са приложими в случая.

Жалбоподателят твърди на второ място, че самият общностен законодател оспорва, че следва да се извършва разграничение между марките за стоки и марките за услуги, тъй като член 29 от Регламента за марката на Общността, който транспонира член 4 A от Парижката конвенция относно правото на приоритет, споменавал изрично услугите, покрити от заявка за марка.

Той посочва на трето място, че обратно на постановеното от Първоинстанционния съд в обжалваното решение, член 16 от Договора за правото относно марките, подписан в Женева на 27 октомври 1994 г. трябва да се тълкува в смисъл, че пояснява областта на приложение на Парижката конвенция, без обаче да я разширява спрямо положения, която последната конвенция изключвала в актуалната си редакция.

На последно място жалбоподателят подчертава, че в едно скорошно решение самият Съд бил приел, най-малкото имплицитно, че Парижката конвенция налагала равно третиране на марките за стоки и марките за услуги.

(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

(2)  Сборник с договори на Обединените нации, том 828, № 11847, стр. 108.