Дело C-198/08

Европейска комисия

срещу

Република Австрия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 95/59/ЕО — Данъци, различни от данъците върху оборота, които засягат потреблението на промишлено обработен тютюн — Член 9, параграф 1 — Свободно определяне от производителите и вносителите на максималните цени за продажба на дребно на техните продукти — Национална правна уредба, налагаща минимална цена за продажба на дребно на цигари, както и минимална цена за продажба на дребно на фино нарязан тютюн — Обосноваване — Закрила на общественото здраве — Рамкова конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна“

Резюме на решението

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци, различни от данъците върху оборота, които засягат потреблението на промишлено обработен тютюн

(член 9, параграф 1 от Директива 95/59 на Съвета, изменена с Директива 2002/10)

Държава членка, която приема и оставя в сила законодателство, по силата на което публичните власти определят минимални цени за продажба на дребно на цигари и на фино нарязан тютюн за свиване на цигари, не изпълнява задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59 относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия, изменена с Директива 2002/10, тъй като такъв режим не позволява да се изключи при всички положения възможността наложената минимална цена да засяга конкурентното предимство, което някои производители или вносители на тютюневи изделия биха могли да извлекат от по-ниската себестойност на продукцията. Всъщност такъв режим, който освен това определя минималната цена спрямо прилаганата на пазара средна цена, може да доведе до премахване на разликата в цените на конкурентните продукти и до доближаване на тези цени към цената на най-скъпия продукт. Следователно посоченият режим засяга гарантираното от член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 95/59 право на производителите и вносителите свободно да определят максималната цена за продажба на дребно.

Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна не може да се отрази на съвместимостта или несъвместимостта на такъв режим с член 9, параграф 1 от Директива 95/59, доколкото тази конвенция не налага на договарящите страни никакво конкретно задължение от гледна точка на ценовата политика в областта на тютюневите изделия и само описва възможните решения, за да бъдат взети предвид свързаните със здравето национални цели относно контрола на тютюна. Всъщност член 6, параграф 2 от тази конвенция се ограничава да предвиди, че договарящите страни приемат или оставят в сила мерки, които „могат да включват“ прилагането на данъчни политики и „където това е приложимо“, на ценови политики спрямо тютюневите изделия.

Държавите членки не могат да се позовават на член 30 ЕО, за да обосноват нарушение на член 9, параграф 1 от Директива 95/59 с оглед на целта за закрила на живота и здравето на хората. Всъщност член 30 ЕО не би могъл да се тълкува в смисъл, че разрешава мерки, различни по естество от посочените в членове 28 ЕО и 29 ЕО количествени ограничения при вноса и износа, както и мерки с равностоен ефект.

Въпреки това Директива 95/59 не е пречка държавите членки да продължат да водят борба с тютюнопушенето, която се вписва в целта за закрила на общественото здраве.

(вж. точки 33, 34, 38, 39 и 45 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

4 март 2010 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 95/59/ЕО — Данъци, различни от данъците върху оборота, които засягат потреблението на промишлено обработен тютюн — Член 9, параграф 1 — Свободно определяне от производителите и вносителите на максималните цени за продажба на дребно на техните продукти — Национална правна уредба, налагаща минимална цена за продажба на дребно на цигари, както и минимална цена за продажба на дребно на фино нарязан тютюн — Обосноваване — Закрила на общественото здраве — Рамкова конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна“

По дело C‑198/08

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 14 май 2008 г.,

Европейска комисия, за която се явяват г‑н W. Mölls и г‑н R. Lyal, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Република Австрия, за която се явяват г‑н E. Riedl и г‑н J. Bauer както и г‑жа C. Pesendorfer, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на втори състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, г‑жа P. Lindh, г‑н A. Rosas, г‑н U. Lõhmus и г‑н Aл. Aрабаджиев (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,

секретар: г‑жа R. Şereş, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 юни 2009 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 октомври 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като е приела и оставила в сила законодателство, по силата на което публичните власти определят минимални цени за продажба на дребно на цигари и на фино нарязан тютюн за свиване на цигари, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия (OВ L 291, стp. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 5), изменена с Директива 2002/10/EО на Съвета от 12 февруари 2002 г. (OВ L 46, стp. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 41, стр. 78, наричана по-нататък „Директива 95/59“).

 Правна уредба

 Общностна правна уредба

2        Съображения 2, 3 и 7 от Директива 95/59 имат следното съдържание:

„(2)      като има предвид, че целта на Договора [за ЕО] е установяване на икономически съюз, в рамките на който има [практически осъществима] конкуренция и характеристиките на който съвпадат с тези на местния пазар; и че относно обработения тютюн постигането на тази цел предполага прилагането в държавите членки на данъците, които оказват влияние върху потреблението на продукти от този сектор, да не нарушава условията на конкуренция и да не възпрепятства свободното движение в рамките на Общността;

(3)      като има предвид, че относно акцизите хармонизирането на структурите трябва да има за резултат, по-специално, конкуренцията между различните категории тютюневи изделия, принадлежащи към една и съща група, […] да не се нарушава от облагането с данъка, и [по този начин да води до отваряне] на националните пазари на държавите членки;

[…]

(7)      като има предвид, че [императивните изисквания на] конкуренция[та] предполага[т] система от свободно формирани цени за всички групи тютюневи изделия.“

3        По силата на член 2, параграф 1 от тази директива:

„За тютюневи изделия се считат:

а) цигари

б) пури и пурети;

в) тютюн за пушене:

–        фино нарязан тютюн за свиване на цигари,

–        друг тютюн за пушене;

както е определено в членове от 3 до 7.“

4        Член 8 от Директива 95/59 гласи:

„1.      Цигарите, произведени в Общността, и тези, внесени от страни, които не са членки, [се облагат с] пропорционален акциз, начислен на основата на максималната цена на дребно, включваща митническите задължения, и [със] специфичен акциз, начислен върху единица продукт.

2.      Ставката на пропорционалния акциз и [размерът] на специфичния акциз следва да са еднакви за всички цигари.

[…]“

5        Съгласно член 9, параграф 1 от тази директива:

„Всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което преработва тютюн в тютюневи изделия, подготвени за продажба на дребно, се счита за производител.

Производителите или ако е уместно, техните представители или упълномощени посредници в Общността и вносителите на тютюн от страни, които не са членки, имат правото свободно да определят максималната цена на дребно за всеки техен продукт за всяка държава членка, в която въпросните продукти се [пускат в употреба].

Втор[ата] [алинея] обаче не може да затруднява прилагането на националните правни системи относно контрола върху нивата на цените или [съблюдаването] на задължителните цени […], при условие че те са съвместими с правото на Общността.“

6        Член 16 от посочената директива предвижда:

„1.      [Размерът] на специфичния акциз върху цигарите се определя [, като се вземат предвид] цигарите от най-разпространената ценова група съгласно наличната на 1 януари всяка година информация, като се започне от 1 януари 1978 г.

2.      Специфичният компонент на акциза [не] може да [е] по-малък от 5 % или по-голям от 55 % от сумата на общата данъчна тежест в резултат на натрупването на пропорционалния акциз, специфичния акциз и данъка върху оборота, налагани върху тези цигари.

[…]

5.      Държавите членки могат да налагат минимален акциз върху цигарите, продавани на цена, по-ниска от продажната цена на дребно за цигарите от най-търсената ценова категория, при условие че този акциз не надвишава размера на акциза, налаган върху цигарите от най-търсената ценова категория.“

7        Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за сближаване на данъците върху цигарите (OВ L 316, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 11, стр. 180) и Директива 92/80/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари (ОВ L 316, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 11, стр. 182), изменени с Директива 2003/117/EО на Съвета от 5 декември 2003 година (OВ L 333, стp. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 52, стр. 27), определят ставките и/или минималните размери на общия акциз, с който се облагат съответно цигарите и обработеният тютюн, непредназначен за цигари. Директива 92/80 съдържа и някои правила относно структурата на акциза върху последните.

8        С Решение 2004/513/ЕО на Съвета от 2 юни 2004 г. (OВ L 213, стp. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 35, стр. 223) Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна, подписана в Женева на 21 май 2003 година (наричана по-нататък „Конвенция на СЗО“), е одобрена от името на Общността. Член 6 от тази конвенция, озаглавен „Ценови и данъчни мерки за намаляване търсенето на тютюн“, има следното съдържание:

„1. Страните признават, че ценовите и данъчните мерки са ефективно и важно средство за намаляване на употребата на тютюн от страна на различни групи от населението, в частност от младите хора.

2. Признавайки суверенното право на държавите да установяват собствената си данъчна политика, всяка страна ще отчита националните си цели за обществено здраве, отнасящи се до контрола на тютюна, и ще определя и следва подходящи мерки, които могат да включват:

а)      прилагане на данъчна политика и където това е приложимо, на ценова политика спрямо тютюневите изделия по начин, позволяващ постигането на намаляване на употребата на тютюн, […]

[…]“.

 Национална правна уредба

9        Член 2, параграф 4 от Федералния закон относно производството и пускането на пазара на тютюневи изделия, както и относно рекламата на тютюневите изделия и закрилата на непушачите („Закон за тютюна“) (Bundesgesetz über das Herstellen und das Inverkehrbringen von Tabakerzeugnissen sowie die Werbung für Tabakerzeugnisse und den Nichtraucherschutz („Tabakgesetz“) от 30 юни 1995 г. (BGBl. 431/1995), в редакцията след изменението с Федералния закон от 30 март 2006 г. (BGBl. I, 47/2006), предвижда:

„В интерес на предотвратяването на тютюнопушенето федералният министър на здравеопазването и по въпросите на жените има право, съгласувано с федералния министър на финансите, да определя с декрет минималната цена за продажба на дребно на тютюневите изделия с оглед гарантиране на минимално ниво на цените. Забранява се продажбата на тютюневи изделия на цена, по-ниска от минималната цена за продажба на дребно.“

10      Член 1 от Декрета на федералния министър на здравеопазването и по въпросите на жените за въвеждане на режим на минимални цени за продажба на дребно на тютюневите изделия с оглед гарантиране на минимално ниво на цените (Verordnung der Bundesministerin für Gesundheit und Frauen über die Festsetzung des Mindestkleinverkaufspreises für Tabakerzeugnisse zur Sicherstellung eines Mindestpreisniveaus) от 27 април 2006 г. (BGBl. II, 171/2006) гласи:

„По смисъла на настоящия декрет минималната цена за продажба на дребно е цената, под която не е разрешена продажбата на тютюневи изделия на потребителите.“

11      Съгласно член 2 от този декрет:

„1) За цигарите минималната цена за продажба на дребно за една цигара възлиза на не по-малко от 92,75 % от средната претеглена цена на всички продадени през предходната календарна година цигари.

2) За фино нарязания тютюн минималната цена за продажба на дребно за грам фино нарязан тютюн възлиза на не по-малко от 90 % от средната претеглена цена за грам на цялото количество фино нарязан тютюн, продадено през предходната календарна година.“

12      По силата на член 4 от посочения декрет минималните цени за продажба на дребно се прилагат, считано от 15 май 2006 г.

 Досъдебна процедура

13      След като дава на Република Австрия възможност да изложи становището си във връзка с твърдяната несъвместимост на австрийското законодателство относно определянето на минимални цени за продажба на дребно на цигари и на фино нарязан тютюн с член 9, параграф 1 от Директива 95/59, с писмо от 27 юни 2007 г. Комисията изпраща на тази държава членка мотивирано становище, като я приканва да изпълни задълженията си по тази разпоредба в срок от два месеца, считано от получаването на това становище. Тъй като с оглед на отговора на Република Австрия Комисията счита, че положението остава незадоволително, тя предявява настоящия иск.

 По иска

 Доводи на страните

14      Според Комисията член 9, параграф 1 от Директива 95/59 установява принципа, съгласно който производителите и вносителите имат право да определят свободно максималните цени за продажба на дребно на тютюневите изделия. Като въвела режим на непряко определени минимални цени за продажбата на дребно на цигари и на фино нарязан тютюн, спорната австрийска правна уредба обаче забранявала на производителите и на вносителите на тези продукти да ги продават на цени, по-ниски от споменатите минимални цени, и ограничавала по този начин свободата им да определят цените. Следователно тази правна уредба противоречала на посочената разпоредба от общностното право.

15      Спорната национална правна уредба не била обоснована от съображения, свързани със закрилата на общественото здраве. Същите вече били взети предвид от общностния законодател при приемането на директивите относно акцизите върху тютюна. Поради липсата на максимални ставки на общия акциз общностните правила относно данъчното облагане на тютюневите изделия позволявали на държавите членки да увеличават нивото на това облагане и да поддържат по този начин достатъчно високи цени, които да доведат до намаляване на употребата на тютюн. Следователно данъчната политика била достатъчна, за да гарантира желаното ниво на закрила на общественото здраве.

16      Според Комисията средните претеглени цени, наложени в Австрия като минимални цени за продажба на дребно на съответните тютюневи изделия, са получени не в резултат на процесите на пазара, а на действията на публичните власти, целящи именно да неутрализират тези процеси. Фактът, че тези минимални цени се изчисляват аритметически, като се изхожда от установените на пазара средни цени, не поставял под съмнение този анализ. Не било сигурно освен това, че този режим на минимални цени засяга конкуренцията в по-малка степен от режимите на други държави членки, разглеждани в предходни решения на Съда. Във всеки случай произтичащата от член 9, параграф 1 от Директива 95/59 забрана за установяване на режими на минимални цени за тютюневите изделия не налагала преценка на степента на намесата, която предполага всеки от тези режими с оглед на системата, на която се основава.

17      Комисията счита освен това, че член 93 ЕО представлява достатъчно правно основание и за член 9 от Директива 95/59. Данъчният характер на същата не би могъл да позволи на държавите членки да не се съобразяват с разпоредбите ѝ, с мотива че преследват други цели, а именно целта за закрила на общественото здраве. Държавите членки не можели освен това да се позовават на член 30 ЕО, когато става въпрос за материя, чиято правна уредба е била хармонизирана.

18      Комисията счита също, че член 9, параграф 1 от Директива 95/59 е съвместим с Конвенцията на СЗО, тъй като в резултат на тази конвенция не възниквало задължение за договарящите страни да определят минимални цени за тютюневите изделия. Според Комисията в противен случай щели да бъдат направени изменения в тази директива, а такива не били направени. Впрочем посочената конвенция не предоставяла на държавите членки противопоставимо на Общността право да избират между прилагането на данъчни политики и прилагането на ценови политики, тъй като този въпрос се отнасял до вътрешното функциониране на Общността.

19      На последно място, разпоредбите на Препоръка 2003/54/ЕО на Съвета от 2 декември 2002 година за предпазване от тютюнопушене и за инициативи за подобряване контрола на тютюна (OВ L 22, 2003 г., стp. 31), на които се позовава Република Австрия, не били задължителни и при всяко положение не могли да се тълкуват като подбуда за нарушаване на член 9, параграф 1 от Директива 95/59.

20      Според Република Австрия система за налагане на минимални цени е единственото ефикасно и сигурно средство за бързо противодействие на падането на цените на тютюневите изделия, предмет на спорното национално законодателство, при условията на ценова война. Всъщност данъчните мерки можело да бъдат осуетени от действащите в сектора на тютюна икономически оператори, тъй като тези мерки не били пречка за продажбата на дъмпингови цени с оглед привличането на нови категории потребители, с цената на временни финансови загуби. Член 9, параграф 1 от Директива 95/59 не предоставял неограничено право на свободно определяне на цените. По-конкретно, тази разпоредба не изключвала възможността държавите членки да приемат подходящи и необходими мерки, целящи да се гарантира закрилата на общественото здраве по смисъла на член 30 ЕО.

21      Република Австрия поддържа също, че спорният режим на минимални цени не може да наруши конкуренцията, понеже тези цени всъщност се определят от пазара, като компетентният министър само взима за основа средната цена на този пазар. Поради това посоченият режим предполагал по-малка степен на намеса, отколкото разпоредбите на държавите членки, разгледани по-конкретно в Решение от 19 октомври 2000 г. по дело Комисия/Гърция (C‑216/98, Recueil, стр. I‑8921) и в Решение от 27 февруари 2002 г. по дело Комисия/Франция (C‑302/00, Recueil, стp. I‑2055), които предвиждали например увеличение на цените поне с 20 % спрямо действащите цени. Степента на намесата, която предполага дадена национална мярка, била важна и за определяне на пропорционалността на същата, след като било необходимо да се изследва дали не съществуват по-малко ограничителни средства за постигането на желания резултат.

22      Според тази държава членка член 9, параграф 1 от Директива 95/59 трябва да се тълкува стеснително, що се отнася до правното му основание, а именно член 93 ЕО, който не допуска нито да се преследват други цели, различни от спадащите към данъчното право, нито да се ограничава преследването на такива други цели. Следователно държавите членки имали право да определят подходящото според тях ниво на закрила на общественото здраве, както и подходящите и необходими мерки за достигане на това ниво, сред които можело да бъде налагането на минимални цени за тютюневите изделия. Поради това свободата на производителите и на вносителите да определят цените на тютюневите изделия би могло да се упражнява само в определените от политиките на държавите членки в областта на общественото здраве предели.

23      Освен това Директива 95/59 трябвало да се тълкува в светлината на новото развитие на правото, а именно, от една страна, на член 6, параграф 2, буква а) от Конвенцията на СЗО и от друга страна, на точка 7 от Препоръка 2003/54. Тези разпоредби обаче, които допускали използването на механизми на минимални цени, не били взети предвид в практиката на Съда в тази област.

24      Накрая, Република Австрия поддържа, че предвидените в директивите относно акцизите върху тютюневите изделия механизми не позволяват на държавите членки да използват акциза като средство за гарантиране на достатъчно високо ниво на цените с оглед намаляване на потреблението. Всъщност тези директиви, от една страна, ограничавали възможността да се увеличава акциза само за цигарите, чиито цени за продажба на дребно били най-ниски, без същевременно да се засяга данъчното облагане на другите класове цигари. От друга страна, производителите и вносителите биха могли да решат да не включат в крайната цена увеличението на данъчната тежест. Впрочем такова увеличение можело да предизвика нарастване на незаконната трансгранична търговия.

 Съображения на Съда

25      В самото начало следва да се напомни, че от съображение 3 от Директива 95/59 следва, че тя се вписва в рамките на политика за хармонизиране на структурите на акциза върху тютюневите изделия, имаща за цел да се избегне нарушение на конкуренцията между различните категории тютюневи изделия, принадлежащи към една и съща група, и по този начин да се осъществи отварянето на националните пазари на държавите членки.

26      За целта член 8, параграф 1 от тази директива предвижда, че цигарите, произведени в Общността, и тези, внесени от трети страни, се облагат във всяка държава членка с пропорционален акциз, начислен на основата на максималната цена на дребно, включваща митническите задължения, и със специфичен акциз, начислен върху единица продукт (Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 19).

27      Освен това от съображение 7 от Директива 95/59 следва, че императивните изисквания на конкуренцията предполагат система от свободно формирани цени за всички групи тютюневи изделия.

28      В това отношение член 9, параграф 1 от тази директива предвижда, че производителите или ако е уместно, техните представители или упълномощени посредници в Общността и вносителите на тютюн от страни, които не са членки, имат правото свободно да определят максималната цена на дребно за всеки техен продукт, за да се гарантира, че конкуренцията между тях е ефективна (Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 20). Тази разпоредба цели да гарантира, че определянето на данъчната основа на пропорционалния акциз върху тютюневите изделия, а именно максималната цена за продажба на дребно на тези изделия, се подчинява на едни и същи правила във всички държави членки. Тя цели също, както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, да запази свободата на посочените по-горе оператори, която им позволява да се ползват ефективно от конкурентното предимство, произтичащо от евентуално по-ниска себестойност на продукцията.

29      Налагането на минимална цена за продажба на дребно от публичните власти обаче при всички положения води до невъзможност определената от производителите и вносителите максимална цена за продажба на дребно да бъде по-ниска от тази задължителна минимална цена. Следователно правна уредба, налагаща такава минимална цена, може да наруши конкурентните отношения, като попречи на някои от тези производители или вносители да се възползват от по-ниска себестойност на продукцията, за да предложат по-атрактивни цени за продажба на дребно.

30      Ето защо система на минимални цени за продажба на дребно на тютюневи изделия не може да се приеме за съвместима с член 9, параграф 1 от Директива 95/59, доколкото тя не е организирана така, че при всяко положение да изключва засягането на конкурентното предимство, което някои производители или вносители на такива изделия биха могли да извлекат от по-ниската себестойност на продукцията, и следователно да изключва нарушение на конкуренцията (вж. Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Франция, C‑197/08, все още непубликувано в Сборника, точка 38 и Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Ирландия, C‑221/08, все още непубликувано в Сборника, точка 41).

31      В светлината на тези принципи следва да се разгледа спорната национална правна уредба.

32      Тази правна уредба налага на действащите на австрийския пазар производители и вносители минимална цена за продажба на дребно на цигарите, определена на 92,75 % от средната претеглена цена на цялото количество цигари, продадено през предходната календарна година, както и за фино нарязания тютюн, определена на 90 % от средната претеглена цена за грам на цялото количество фино нарязан тютюн, продадено през предходната календарна година.

33      Този режим не позволява да се изключи при всички положения възможността наложените минимални цени да засегнат конкурентното предимство, което някои производители или вносители на тютюневи изделия биха могли да извлекат от по-ниската себестойност на продукцията. Напротив, както отбелязва Комисията в съдебното заседание, без Република Австрия да направи опровержение по този въпрос, такъв режим, който освен това определя минималната цена спрямо прилаганата на пазара средна цена, може да доведе до премахване на разликата в цените на конкурентните продукти и до доближаване на тези цени към цената на най-скъпия продукт. Следователно посоченият режим засяга гарантираното от член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 95/59 право на производителите и вносителите свободно да определят максималната цена за продажба на дребно.

34      Що се отнася до Конвенцията на СЗО, както отбелязва генералният адвокат в точки 50 и 51 от заключението си, тази конвенция не налага на договарящите страни никакво конкретно задължение от гледна точка на ценовата политика в областта на тютюневите изделия и само описва възможните решения, за да бъдат взети предвид свързаните със здравето национални цели относно контрола на тютюна. Всъщност член 6, параграф 2 от тази конвенция се ограничава да предвиди, че договарящите страни приемат или оставят в сила мерки, които „могат да включват“ прилагането на данъчни политики и „където това е приложимо“, на ценови политики спрямо тютюневите изделия.

35      Не може да се изведе никакво конкретно указание относно използването на системи на минимални цени от Препоръка 2003/54, която впрочем няма задължителна сила. Всъщност пасажът, на който се позовава Република Австрия, само изразява идеята, че високите цени на тютюневите изделия водят до намаляване на потреблението.

36      Във всеки случай, както следва от точка 30 от настоящото решение, Директива 95/59 допуска ценова политика, стига тя да не е в противоречие с целите на споменатата директива, а именно целта да не се допуска нарушение на конкуренцията между различните категории тютюневи изделия, принадлежащи към една и съща група.

37      Република Австрия изтъква също, че спорният режим на минимални цени е оправдан от целта за закрила на живота и здравето на хората, предвидена в член 30 ЕО. Според тази държава членка увеличението на нивото на данъците не би могло да гарантира достатъчно високи цени на тютюневите изделия, тъй като производителите или вносителите биха могли да компенсират това увеличение, като се отказват от част от техния марж на печалба, дори като продават на загуба.

38      В това отношение следва да се отбележи, че член 30 ЕО не би могъл да се тълкува в смисъл, че разрешава мерки, различни по естество от посочените в членове 28 ЕО и 29 ЕО количествени ограничения при вноса и износа, както и мерки с равностоен ефект (вж. в този смисъл Решение от 27 февруари 2002 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 33). В настоящия случай обаче Комисията не се позовава на нарушение на тези разпоредби.

39      Въпреки това Директива 95/59 не е пречка Република Австрия да продължи да води борба с тютюнопушенето, която се вписва в целта за закрила на общественото здраве.

40      Не би могло да се поддържа също, че тази цел не е взета предвид в рамките на посочената директива, тъй като същата е приета въз основа на член 93 ЕО.

41      Всъщност, както се посочва в съображение 7 от Директива 2002/10, последния акт за изменение на Директива 95/59/ЕО, чийто член 9 обаче остава непроменен, Договорът за ЕО, и по-конкретно член 152, параграф 1, първа алинея ЕО, изисква при определянето, както и при изпълнението на политиките и дейностите на Общността да се осигури високо равнище на защита на здравето на хората.

42      В същото съображение се уточнява още, че нивото на данъчното облагане е един от основните фактори при формирането на цената на тютюневите изделия, която от своя страна оказва влияние върху навиците за тютюнопушене на потребителите. Съдът също вече е постановил, че когато става въпрос за тютюневи изделия, данъчното законодателство представлява важен и ефикасен инструмент за борба с употребата на тези продукти, а в резултат на това и за закрила на общественото здраве (Решение от 5 октомври 2006 г. по дело Valeško, C‑140/05, Recueil, стp. I‑10025, точка 58) и че целта да се гарантира определянето на високи цени за тези продукти може да бъде преследвана по подходящ начин чрез облагане на тези продукти с по-високи данъци, тъй като увеличението на акцизите рано или късно трябва да се прояви в увеличение на цените за продажба на дребно, без това да засегне свободното определяне на цените (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 31).

43      Освен това, ако държавите членки желаят да премахнат окончателно всяка възможност за производителите или вносителите да компенсират, дори временно, отражението на данъците върху цените за продажба на дребно на тютюневите изделия, като ги продават на загуба, за тях ще бъде възможно по-конкретно да забранят продажбата на тютюневи изделия на цена, по-ниска от сбора от себестойността на продукцията и всички данъци, като същевременно позволят на производителите и вносителите да се ползват ефективно от конкурентното предимство, произтичащо от евентуално по-ниската себестойност на продукцията (вж. Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 53 и Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Ирландия, посочено по-горе, точка 55)

44      От всички изложени по-горе съображения следва, че искът на Комисията трябва да се уважи.

45      Ето защо следва да се приеме, че като е приела и оставила в сила законодателство, по силата на което публичните власти определят минимални цени за продажба на дребно на цигари и на фино нарязан тютюн за свиване на цигари, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59.

 По съдебните разноски

46      По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Австрия и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати разноските.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1)      Като е приела и оставила в сила законодателство, по силата на което публичните власти определят минимални цени за продажба на дребно на цигари и на фино нарязан тютюн за свиване на цигари, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия, изменена с Директива 2002/10/EО на Съвета от 12 февруари 2002 г.

2)      Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Подписи

---

* Език на производството: немски.