This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62007CB0557
Case C-557/07: Order of the Court (Eighth Chamber) of 19 February 2009 (reference for a preliminary ruling from the Oberster Gerichtshof (Austria)) — LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten GmbH v Tele2 Telecommunication GmbH (Article 104(3) of the Rules of Procedure — Information society — Copyright and related right — Retention and disclosure of certain traffic data — Protecting the confidentiality of electronic communication — Intermediaries within the meaning of Article 8(3) of Directive 2001/29/EC)
Дело C-557/07: Определение на Съда (осми състав) от 19 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten GmbH/Tele2 Telecommunication GmbH (Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник — Информационно общество — Авторско право и сродни права — Съхранение и разкриване на определени данни за трафик — Защита на поверителността на електронните съобщения — Понятие за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО)
Дело C-557/07: Определение на Съда (осми състав) от 19 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten GmbH/Tele2 Telecommunication GmbH (Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник — Информационно общество — Авторско право и сродни права — Съхранение и разкриване на определени данни за трафик — Защита на поверителността на електронните съобщения — Понятие за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО)
OB C 113, 16.5.2009, p. 14–14
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
16.5.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 113/14 |
Определение на Съда (осми състав) от 19 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten GmbH/Tele2 Telecommunication GmbH
(Дело C-557/07) (1)
(Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник - Информационно общество - Авторско право и сродни права - Съхранение и разкриване на определени данни за трафик - Защита на поверителността на електронните съобщения - Понятие за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО)
2009/C 113/28
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberster Gerichtshof
Страни в главното производство
Ищец: LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten GmbH
Ответник: Tele2 Telecommunication GmbH
Предмет
Преюдициално запитване — Oberster Gerichtshof (Австрия) — Тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) и на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) и на член 8, параграф 3 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56) и на членове 6 и 15 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63) — Квалифициране на доставчик на достъп до Интернет като „посредник“ — Национално законодателство, налагащо на посредниците задължение за предоставяне на информация спрямо частноправни лица, жертви на нарушение на авторско право, с цел предявяване на гражданскоправни искове — Съобщаване на дружество за защита на авторските права на имената и адресите на потребители, участващи в системи за обмен на файлове
Диспозитив
|
1) |
Общностното право, и по-конкретно член 8, параграф 3 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) допуска държавите-членки да установяват задължение за предаване на лични данни за трафик на частноправни трети лица, за да могат те да предявят граждански искове срещу нарушенията на авторското право. Общностното право изисква обаче при транспонирането на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, Директива 2002/58 и Директива 2004/48 държавите-членки да следят за тълкуване на последните, което позволява да се осигури подходящо равновесие между разглежданите различни основни права. От друга страна, при въвеждане на мерките за транспониране на посочените директиви органите, както и юрисдикциите на държавите-членки са длъжни не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не допускат да се основават на тълкуване на последните, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на общностното право като принципа на пропорционалност. |
|
2) |
Доставчик на достъп, който само доставя на потребителите достъп до Интернет, без да предлага други услуги, например услуги за електронна поща или за прехвърляне или обмен на файлове, нито да упражнява правен или фактически контрол върху използваната от потребителя услуга, трябва да се счита за „посредник“ по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29. |