1

На 21 септември 2000 г. Prodis Inc. подава в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) заявка за марка на Общността съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), съответно изменен.

2

Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „PAGESJAUNES.COM“.

3

Стоките, за които се иска регистрация, попадат в клас 16 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., съответно ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание: „Вестници, печатни произведения, периодични издания, указатели“.

4

С писмо от 21 февруари 2002 г. проверителят уведомява Prodis, че разглежданият знак не може да бъде регистриран по силата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, тъй като последният е лишен от отличителни белези. Всъщност според проверителя този знак щял да се възприеме от съответните потребители като електронния адрес на едно от предприятията, които търгуват с професионални указатели.

5

При липса на изложени съображения по възражението на проверителя, с Решение от 4 юни 2002 г. той отхвърля заявката за регистрация на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.

6

На 3 юли 2002 г. Prodis подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 срещу отказа да се регистрира марката „PAGESJAUNES.COM“.

7

С писмо от 4 октомври 2002 г. вследствие на преюдициално преразглеждане по силата на член 60 от Регламент № 40/94 проверителят уведомява Prodis, че след преразглеждането неговата заявка за регистрация е приета за публикация.

8

Заявката е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 81/2002 от 14 октомври 2002 г.

9

На 6 януари 2003 г. встъпилата страна Pages jaunes SA подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 срещу регистрацията на заявената марка. Възражението се основава, от една страна, на наименованието на дружеството и на търговското име Pages jaunes и от друга страна, на френската регистрация № 99800903 с дата от 2 април 1999 г. на фигуративната марка „LES PAGES JAUNES“, която обозначава стоките и услугите от класове 9, 16, 35, 38, 41 и 42, възпроизведена по-долу:

10

Възражението е насочено срещу всички стоки, включени в заявката за марка „PAGESJAUNES.COM“. То се основава на всички стоки и услуги, обхванати от по-ранната марка, и по-специално „вестници, печатни издания, периодични издания, указатели“, попадащи в клас 16.

11

Основанията, изтъкнати в подкрепа на възражението, са съдържащите се в член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент (ЕО) № 40/94. Известността на по-ранната марка, на наименованието на дружеството и на търговското име също е изтъкната и се основава на интензивното и по-ранно използване на последните, по-специално за да се обозначат указателите и публикациите.

12

С Решение от 28 април 2005 г. отделът по споровете уважава възражението на основание член 8, параграф 1, буква б) Регламент № 40/94. Той счита, че съществува вероятност от объркване предвид идентичността на въпросните стоки, силната фонетична и концептуална прилика между конфликтните марки и известността на по-ранната марка във Франция. Той също така приема, че макар да е възможно изразът „pages jaunes“ да се счита за общоизвестен в редица страни и донякъде във Франция, Prodis не доказва, че по-ранната марка е станала обичайно означение „благодарение на“ встъпилата страна.

13

На 16 юни 2005 г. Prodis подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 срещу решението на отдела по споровете.

14

С Решение от 15 февруари 2006 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Той счита, че евентуално по-ранното право на Prodis, а именно името на домейн „pagesjaunes.com“, не трябва да се взема предвид, че СХВП няма право да обявява недействителността на националните марки и че материалите по преписката не подкрепят довода, според който за френския потребител изразът „pages jaunes“ не е отличителен или е описателен за публикации, по-специално за телефонни указатели. Според апелативния състав, напротив, този израз притежава „обичаен отличителен характер“, тъй като цветът, в който изразът е представен, е избран произволно и посоченият израз не се е превърнал в родов. Апелативният състав посочва, че доминиращият елемент на двете конфликтни марки се състои от същия израз „pages jaunes“ и че сходството между двете марки е поразително. В заключение той счита, че предвид идентичността на съответните стоки съществува вероятност от объркване във Франция, тъй като заявената марка щяла да се възприеме като интернет вариант на указателя на хартиен носител, който носи марката „LES PAGES JAUNES“ и поради това въпросните стоки щели да бъдат счетени за предлагани от едно и също предприятие.

15

Заявката за марка „PAGESJAUNES.COM“ е препратена на жалбоподателя, Xentral LLC. Това препращане е вписано в регистъра на марките на Общността на 2 май 2006 г.

16

Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

17

СХВП моли Първоинстанционния съд:

18

Встъпилата страна моли Първоинстанционния съд:

19

По време на съдебното заседание жалбоподателят оттегля второто си искане и Първоинстанционният съд взема предвид това оттегляне. Жалбоподателят освен това уточнява, че третото му искане трябва да се разбира като целящо осъждането на СХВП да заплати съдебните разноски, което също е взето предвид от Първоинстанционния съд.

20

По време на съдебното заседание встъпилата страна оттегля второто си искане и Първоинстанционният съд взема предвид това оттегляне.

21

Встъпилата страна посочва, че приложения 51—53, 77 и 78 към жалбата са нови доказателства, доколкото те не са подадени пред СХВП. Ето защо тези документи са недопустими.

22

Приложения 51—53 и 77 към жалбата, като приложение 52 е идентично с приложение 77, са извлечения от Annuaire — Almanach du commerce, de l’industrie, de la magistrature et de l’administration (Указател — Алманах на търговията, промишлеността, магистратурата и администрацията) (Didot-Bottin) от 1887 г., 1886 г. и 1891 г., които не се съдържат в административната преписка пред СХВП. Приложение 78 съдържа извлечения от Регистъра на Institut national de la propriété industrielle (INPI) (Националния институт за индустриална собственост) относно подадените във Франция заявки за марки, включващи словния елемент „pages jaunes“, и също не са представени пред СХВП.

23

Поради това представените за първи път пред Първоинстанционния съд от жалбоподателя доказателства не следва да се разглеждат. Всъщност целта на жалбата пред Първоинстанционния съд е да се осъществи контрол за законосъобразност върху решенията на апелативните състави на СХВП по смисъла на член 63 от Регламент № 40/94, така че Първоинстанционният съд няма за задача да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на представените за първи път пред него документи. Следователно посочените по-горе документи трябва да бъдат изключени от материалите по делото, без да е необходимо да се преценява доказателствената им сила (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 24 ноември 2005 г. по дело Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T-346/04, Recueil, стр. II-4891, точка 19 и цитираната съдебна практика).

24

СХВП счита, че доводите на жалбоподателя във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 са недопустими и при всички положения са ирелевантни, тъй като отделът по споровете е уважил възражението въз основа на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, без да разглежда условията за прилагане на член 8, параграф 4 от същия регламент. Доколкото това последно правно основание не било разгледано от апелативния състав, законосъобразността на обжалваното решение можело да бъде проверена от Първоинстанционния съд единствено въз основа на член 8, параграф 1, буква б) от посочения регламент.

25

Следва да се посочи, че жалбоподателят се позовава на доводи във връзка с прилагането на член 8, параграф 1, буква б) и на параграф 4 от Регламент № 40/94. Отделът по споровете и апелативният състав уважават възражението на основание член 8, параграф 1, буква б) от посочения регламент, като заключават, че съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната марка, което води до отхвърляне на заявката за регистрация на марката „PAGESJAUNES.COM“. Нито отделът по споровете, нито апелативният състав сравняват заявената марка с наименованието на дружеството или с търговското име на встъпилата страна, на които последната се позовава в подкрепа на възражението си, основано на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, тъй като съществуването на относително основание за отказ било достатъчно, за да се уважи възражението.

26

В тази връзка следва да се напомни, че целта на жалбата пред Първоинстанционния съд е да се осъществи контрол за законосъобразност върху решението, взето от апелативния състав. Следователно този контрол трябва да се осъществи с оглед на правните въпроси, които са повдигнати пред последния (Решение на Първоинстанционния съд от 7 септември 2006 г. по дело Meric/СХВП — Arbora & Ausonia (PAM-PIM’S BABY-PROP), T-133/05, Recueil, стр. II-2737, точка 22 и Решение от 22 март 2007 г. по дело Saint-Gobain Pam/СХВП — Propamsa (PAM PLUVIAL), T-364/05, Сборник, стр. ІІ-757, точка 83).

27

Ето защо следва да се провери дали апелативният състав правилно заключава, че съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната марка на основание член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, без да е необходимо Първоинстанционният съд, който не би могъл да замени СХВП по отношение на преценката на относителното основание за отказ, посочено в член 8, параграф 4 от посочения регламент, да взема предвид наименованието на дружеството и търговското име, на които жалбоподателят се позовава в подкрепа на своето възражение. Ето защо следва да се разгледа единствено правното основание, изведено от нарушаването на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.

28

Освен това СХВП подчертава, че доводите на жалбоподателя, с които се цели отричане известността на по-ранната марка, не са релевантни в контекста на настоящата жалба. Всъщност предвид това, че апелативният състав е потвърдил съществуването на вероятност от объркване с оглед на „обичайния отличителен характер“ на по-ранната марка, той нито е разгледал въпроса за известността на същата, придобита чрез използването ѝ, както се твърди от жалбоподателя в хода на процедурата пред СХВП, нито е основал решението си върху посочената известност.

29

Следва да се отбележи, че с оглед на заключението на отдела по споровете в неговото решение, че встъпилата страна е доказала, че нейната марка се ползва с известност във Франция, което се оспорва от жалбоподателя в жалбата му пред апелативния състав, въпросът за известността е част от предмета на спора пред апелативния състав. Ето защо доводите, изложени от жалбоподателя в тази връзка, са допустими.

30

Според жалбоподателя името на домейн „pagesjaunes.com“, притежател на което е той, трябва да се счита за по-ранно право, противопоставимо на по-ранната марка. Освен това по-ранната марка имала слабо отличителен характер и била дори родова. Също така заявената марка не представлявала незаконна имитация на по-ранната марка. Накрая встъпилата страна не можела да се позове на никаква известност, свързана с по-ранната марка.

31

СХВП и встъпилата страна поддържат, че апелативният състав основателно заключава, че съществува вероятност от объркване.

32

На първо място, следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, според който името на домейн „pagesjaunes.com“ трябва да се счита за по-ранно право, противопоставимо на по-ранната марка на встъпилата страна.

33

Жалбоподателят подчертава, че името на домейн представлява отличителен знак на същото основание, както марката и поражда по-ранно право. Името на домейн „pagesjaunes.com“ било регистрирано на 9 април 1996 г., далеч преди по-ранната марка, на която встъпилата страна основава възражението си, която била регистрирана на 2 април 1999 г.

34

Според жалбоподателя с решение от 21 август 2000 г. административна комисия на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) потвърждава правата на жалбоподателя върху името на домейн „pagesjaunes.com“ и отказва да уважи молбите на дружество France Télécom, притежател по това време на френските фигуративни марки „PAGES JAUNES“, заявени през 1977 г.

35

В това отношение в точка 10 от обжалваното решение апелативният състав приема, че този довод трябва да бъде отхвърлен, тъй като „проверката, която [СХВП] трябва да направи на основание член 8, параграф 1 от [Регламент № 40/94], е ограничена до конфликта между заявената марка на Общността и по-ранното право на марка, на което е направено позоваване“.

36

Това заключение трябва да бъде прието, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали името на домейн може да се счита за противопоставимо право. Всъщност валидността на една национална марка, в случая на тази на встъпилата страна, не може да се поставя под въпрос в рамките на процедура по регистрация на марка на Общността, а само в рамките на процедура за обявяване на недействителност в съответната държава-членка (Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2002 г. по дело Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T-6/01, Recueil, стр. II-4335, точка 55). Освен това въпреки че въз основа на доказателства, които трябва да бъдат представени от лицето, направило възражението, СХВП следва да провери съществуването на националната марка, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, тя не може да се произнася по конфликт между тази марка и друга марка в национален план, който конфликт попада в компетентността на националните органи (Решение на Първоинстанционния съд от 21 април 2005 г. по дело PepsiCo/СХВП — Intersnack Knabber-Gebäck (RUFFLES), T-269/02, Recueil, стр. II-1341, точка 26; вж. също в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 25 май 2005 г. по дело TeleTech Holdings/СХВП — Teletech International (TELETECH GLOBAL VENTURES), T-288/03, Recueil, стр. II-1767, точка 29).

37

Ето защо докато по-ранната национална марка е действително защитена, съществуването на по-ранна национална регистрация или на друго по-ранно спрямо нея право не е релевантно по отношение на възражението, подадено срещу заявка за марка на Общността, дори ако заявената марка на Общността е идентична с по-ранна национална марка на жалбоподателя или с друго право, което е по-ранно спрямо националната марка, на която се основава възражението (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 1 март 2005 г. по дело Fusco/СХВП — Fusco International (ENZO FUSCO), T-185/03, Recueil, стр. II-715, точка 63). Така, ако се приеме, че по-ранните права върху имена на домейни могат да се приравнят на по-ранна национална регистрация, във всички случаи Първоинстанционният съд не може да се произнася по конфликт между по-ранна национална марка и по-ранни права върху имена на домейни, тъй като такъв конфликт не попада в неговата компетентност.

38

В случая следва да се отбележи, че въз основа по-конкретно на неговото име на домейн „pagesjaunes.com“ жалбоподателят действително се опитва да постигне чрез компетентните национални органи обявяване на недействителност по отношение на различните марки „PAGES JAUNES“, притежател на които е встъпилата страна. Неговото искане за обявяване на недействителност обаче е отхвърлено с решение на Tribunal de grande instance de Paris (Окръжния съд в Париж) (Франция) от 14 май 2003 г. и с решение на Cour d’appel de Paris (Апелативния съд в Париж) (Франция) от 30 март 2005 г. Нещо повече, след като с тези две решения не е разгледан въпросът за валидността на по-ранната марка, която се твърди в случая, а на други марки „PAGES JAUNES“, притежател на които е встъпилата страна, при всички положения те са ирелевантни в настоящия случай, тъй като по-ранната марка запазва валидността си.

39

Освен това по отношение на решението на административната комисия на СОИС следва да се отбележи, че то се отнася само до въпроса за възможното прехвърляне на имената на домейни „pagesjaunes.com“ и „pagesjaunes.net“ на France Télécom, а не до въпроса за вероятността от объркване между „pagesjaunes.com“ и „LES PAGES JAUNES“, така че то не е релевантно в настоящата процедура. Нещо повече, СОИС не се произнася и относно валидността на по-ранната марка.

40

Следователно жалбоподателят не може да се позове в настоящото производство на своето твърдяно по-ранно право, основано върху името на домейн „pagesjaunes.com“.

41

Ето защо трябва да се повери дали в случая апелативният състав прилага правилно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.

42

Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка, се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или прилика с по-ранната марка и поради идентичността или приликата на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена; вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка. Освен това по силата на член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 40/94 „по-ранни марки“ са регистрираните в една държава-членка марки, заявките за които са подадени преди заявката за регистрация на марка на Общността.

43

Според постоянна съдебна практика вероятността потребителите да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или според случая от икономически свързани предприятия, представлява вероятност от объркване.

44

Според същата съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприемането на разглежданите знаци и стоки или услуги от страна на съответните потребители, като се отчитат всички релевантни в случая фактори, по-специално взаимозависимостта между приликата на знаците и тази на посочените стоки или услуги (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T-162/01, Recueil, стр. II-2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика).

45

В случая марката, на която е основано възражението, е национална марка, регистрирана във Франция. Ето защо релевантната за анализа на вероятността от объркване територия е френската територия.

46

Предвид това, че разглежданите стоки са за ежедневна употреба, съответните потребители се представляват от средния френски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници е наблюдателен и съобразителен.

47

Безспорно е, че стоките, обхванати от двете конфликтни марки, са идентични. Всъщност тези две марки обозначават „вестници, печатни произведения, периодични издания, указатели“, попадащи в клас 16 по смисъла на Ницската спогодба. Въпреки че възражението се е основавало също на стоки и услуги от други класове (класове 9, 35, 38, 41 и 42), за които е регистрирана по-ранната марка, не е необходимо те да се разглеждат предвид това, че обжалваното решение се основава единствено на стоките, обхванати от клас 16.

48

Видно от постоянната съдебна практика, по отношение на визуалната, фонетичната или концептуалната прилика между конфликтните знаци общата преценка на вероятността от объркване трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 14 октомври 2003 г. по дело Phillips-Van Heusen/СХВП — Pash Textilvertrieb und Einzelhandel (BASS), T-292/01, Recueil, стр. II-4335, точка 47 и цитираната съдебна практика).

49

Жалбоподателят счита, че конфликтните знаци не са подобни, докато според СХВП и встъпилата страна те са подобни.

50

Знаците, които следва да се сравнят, са следните:

51

Жалбоподателят подчертава, че конфликтните марки първо трябва да се оценят общо и да се преценят техните характерни или отличителни елементи, преди да се пристъпи към тяхното сравняване. По-ранната марка се характеризирала със специално графично представяне, което произтичало от израза „pages jaunes“, който бил описателен, обичаен и родов.

52

Следва да се напомни, че според съдебната практика за подобни могат да се считат една сложна марка и друга марка, която е идентична или притежава прилика с един от компонентите на сложната марка, когато той е доминиращият елемент в общото впечатление, създадено от сложната марка. Такъв е случаят, когато самият този компонент може да доминира в представата за марката в съзнанието на съответните потребители по такъв начин, че всички други компоненти на марката са без особено значение за създаденото от нея общо впечатление (Решение на Първоинстанционния съд по дело MATRATZEN, посочено по-горе, точка 33, Решение от 13 юни 2006 г. по дело Inex/СХВП — Wiseman (Представяне на волска кожа), T-153/03, Recueil, стр. II-1677, точка 27 и Решение по дело PAM PLUVIAL, посочено по-горе, точка 97).

53

В случая трябва да се отбележи, че изразът „pages jaunes“ представлява доминиращ елемент в по-ранната марка. Всъщност това ясно личи от по-ранната марка в нейната цялост както от размера на буквите, с които е изписан, така и от неговия мащаб в марката. Освен това, както основателно заключава СХВП, графичното представяне на израза „les pages jaunes“, изписан с бели букви върху черен фон, не притежава никаква оригиналност и следователно трябва да се счита за елемент без особено значение за визуалното възприемане на тази марка, противно на поддържаното от жалбоподателя. Освен това определителният член „les“ е изписан с по-малки букви, което намалява неговото визуално значение. Ето защо визуалното впечатление от по-ранната марка е доминирано от словния елемент „pages jaunes“, доколкото всички други компоненти на тази марка са без особено значение.

54

Това заключение не може да бъде оспорвано с довода на жалбоподателя, според който изразът „pages jaunes“ няма отличителен характер, защото е описателен, обичаен и родов. Всъщност евентуален слабо отличителен характер на даден елемент от сложна марка не означава задължително, че той не може да бъде доминиращ елемент, ако поради своето разположение в знака или своя мащаб той може да бъде възприет от потребителите и да бъде запомнен от тях (Решение по дело Представяне на волска кожа, посочено по-горе, точка 32; вж. също в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 2004 г. по дело AVEX/СХВП — Ahlers (a), T-115/02, Recueil, стр. II-2907, точка 20).

55

Ето защо на този етап от проверката не следва да има произнасяне относно евентуалния слабо отличителен характер на израза „pages jaunes“, тъй като е очевидно, че предвид съображенията в точка 53 по-горе това е изразът, който може да бъде възприет от потребителите и да бъде запомнен от тях.

56

По отношение на заявената марка „PAGESJAUNES.COM“, която е изцяло словна марка, следва да се отбележи, че тя се състои от две части. Елементът „pagesjaunes“ със своето разположение и дължина представлява доминиращ елемент. Окончанието „.com“ има само вторичен характер, като предизвиква асоциация за електронен адрес в интернет.

57

По отношение на визуалното сравнение между конфликтните знаци жалбоподателят подчертава, че по-ранната марка се състои от три думи с общо пет срички, докато заявената марка се състои само от една дума с шест срички. Според жалбоподателя сходствата, произтичащи от слабо отличителния словен елемент „pages jaunes“, трябва да бъдат преценени според контекста, така че да се постави акцент върху елементите, позволяващи разграничаване, а именно начина на изписване на марките, както и в един от случаите наличието на определителния член „les“ и в друг случай наличието на окончанието „.com“. Следователно във визуално отношение съществували значителни различия.

58

Този довод не може да бъде приет. Всъщност въпреки че в заявената марка думите „pages“ и „jaunes“ са долепени, докато в по-ранната марка явно между двете думи има едва забележимо разстояние, следва да се посочи, че доминиращите елементи на тези две марки съвпадат. Освен това словните елементи „les“ от по-ранната марка и „.com“ от заявената марка не позволяват двете марки да бъдат разграничени, тъй като те имат изцяло вторичен характер както следва от точки 53 и 56 по-горе. Графичното представяне на по-ранната марка също не може да разграничи марките във визуално отношение.

59

Ето защо следва да се заключи, че конфликтните марки са подобни във визуално отношение.

60

По отношение на фонетичното сравнение между конфликтните знаци жалбоподателят подчертава, че между двете марки съществуват също значителни разлики, тъй като по-ранната марка се произнася „paj-jo-ne“, докато заявената марка се произнася „paj-jo-ne-point-com“.

61

Този довод не може да бъде приет. Достатъчно е да се посочи, че само разликите между „les“ и „.com“, които са вторични, не са достатъчни, за да се изключи фонетичната прилика в резултат на възпроизвеждането на думите „pages“ и „jaunes“, тоест на доминиращия елемент на по-ранната марка в заявената марка. Освен това следва да се отбележи, че определителният член не се произнася задължително, което се признава имплицитно от жалбоподателя, доколкото последният не го споменава в своите твърдения относно фонетичното сравнение между разглежданите марки.

62

По отношение на концептуалното сравнение на конфликтните знаци според жалбоподателя не съществува никакво сходство, тъй като по-ранната марка несъмнено предизвиква асоциация за указатели на хартиен носител, чиито страници са жълти, докато заявената марка предизвиква асоциация за интернет и за система за търсене на адреси в интернет.

63

Този довод на жалбоподателя следва също да се отхвърли. Всъщност двете марки се отнасят до страници с жълт цвят. Наличието на словния елемент „les“ в по-ранната марка не променя по никакъв начин концептуалното съдържание предвид това, че той просто изпълнява функцията на определителен член. Единствената разлика е свързана с окончанието „.com“ на заявената марка. Това окончание обаче не променя смисъла на израза „pages jaunes“, тъй като той се свежда до предположението, че за обхванатите от заявената марка стоки може да се направи справка в интернет или че те могат да бъдат закупени оттам.

64

Следователно трябва да се заключи, че разглежданите марки са подобни и че в точка 20 от обжалваното решение апелативният състав основателно заключава, че сходството между марките е поразително както във визуално и фонетично, така и в концептуално отношение.

65

Също така трябва да се прецени общо дали между конфликтните марки съществува вероятност от объркване.

66

Позицията на апелативния състав относно съществуването на вероятност от объркване е изложена в точка 21 от обжалваното решение по следния начин:

„Ако [към поразителното сходство между конфликтните марки] се добави, че те ще бъдат използвани за идентични стоки, предложени на същите потребители, живеещи на същата територия, вероятността от объркване не е просто възможна, а сигурна. Френските ползватели биха помислили, че всъщност PAGESJAUNES.COM е интернет вариант на указателя на хартиен носител, [който носи марката] LES PAGES JAUNES, и че явно двете стоки се предлагат от едно и също предприятие.“

67

Жалбоподателят подчертава, че предвид много слабо отличителния си характер по-ранната марка можела поради самото си естество да се ползва само с ограничена защита, изразяваща се единствено в забрана за буквалното ѝ възпроизвеждане, без в никакъв случай да е възможно на встъпилата страна да се предостави изключително право върху израза „pages jaunes“. Според жалбоподателя при сравняването на разглежданите марки апелативният състав пропуска да отчете нейния много слабо отличителен характер.

68

В тази връзка трябва да се отбележи, че видно от обжалваното решение, апелативният състав признава „обичаен отличителен характер“ на по-ранната марка.

69

Без да е необходимо да се разглеждат различните доводи на жалбоподателя относно твърдeния слабо отличителен характер на по-ранната марка, достатъчно е да се заключи, че дори да се счита, че апелативният състав погрешно признава „обичаен отличителен характер“ на по-ранната марка, такава грешка не би могла да доведе до отмяна на обжалваното решение.

70

Всъщност признаването на слабо отличителен характер на по-ранната марка не пречи да се заключи, че в случая съществува вероятност от объркване. В действителност въпреки че отличителният характер на по-ранната марка трябва да бъде взет предвид, за да се прецени вероятността от объркване (вж. по аналогия Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C-39/97, Recueil, стр. I-5507, точка 24), той е само един от елементите, включени в тази преценка. Така дори при наличие на по-ранна марка със слабо отличителен характер може да съществува вероятност от объркване, по-специално поради прилика между обхванатите стоки или услуги (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 16 март 2005 г. по дело L’Oréal/СХВП — Revlon (FLEXI AIR), T-112/03, Recueil, стр. II-949, точка 61).

71

Освен това защитаваната от жалбоподателя в това отношение теза би довела до неутрализиране на фактора, основан на приликата на марките, в полза на този, основан на отличителния характер на по-ранната национална марка, на която би се отдало прекалено значение. От това би следвало, че тъй като по-ранната национална марка има само слабо отличителен характер, вероятност от объркване би съществувала само при цялостно възпроизвеждане на тази марка, за която се иска регистрация, и то независимо от степента на прилика между разглежданите знаци (Определение на Съда от 27 април 2006 г. по дело L’Oréal/СХВП, C-235/05 P, непубликувано в Recueil, точка 45). Такъв резултат обаче не би бил съвместим със самото естество на общата преценка, която компетентните органи следва да направят по силата на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (Решение на Съда от 15 март 2007 г. по дело T.I.M.E. ART/Devinlec и СХВП, C-171/06 P, непубликувано в Сборника, точка 41).

72

Ето защо трябва да се отбележи, че в случая съществува вероятност от объркване предвид идентичността на разглежданите стоки и приликата между конфликтните знаци. Всъщност както апелативният състав правилно заключава в точка 21 от обжалваното решение, френските потребители могат да помислят, че заявената марка „PAGESJAUNES.COM“ е интернет вариант на указателя на хартиен носител, който носи марката „LES PAGES JAUNES“, и че следователно двете стоки се предлагат от едно и също предприятие.

73

При тези обстоятелства твърдението за липса на известност на по-ранната марка трябва също да се отхвърли. Предвид факта, че апелативният състав не основава решението си на известността на по-ранната марка и че той основателно заключава, че съществува вероятност от объркване, евентуалната липса на известност не може да засегне по никакъв начин законосъобразността на обжалваното решение.

74

От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да се отхвърли.

75

Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да се осъди да заплати съдебните разноски съобразно исканията на СХВП и на встъпилата страна.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (трети състав)

реши: