1

С жалбата си Athinaïki Techniki AE (наричано по-нататък „Athinaïki Techniki“) иска отмяна на Oпределение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 26 септември 2006 г. по дело Athinaïki Techniki/Комисия (T-94/05, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което същият е отхвърлил като недопустима жалбата на Athinaïki Techniki за отмяна на Решение на Комисията на Европейските общности от 2 юни 2004 г. за прекратяване на преписката по оплакването му относно държавна помощ, за която дружеството твърди, че е предоставена от Република Гърция на консорциума Hyatt Regency в рамките на обществена поръчка относно прехвърляне на 49 % от капитала на казиното „Mont Parnès“, за което жалбоподателят узнава от писмото от 2 декември 2004 г. (наричано по-нататък „спорното писмо“).

2

Според член 87, параграф 1 ЕО:

„1.   Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар.“

3

Член 88, параграф 2, първа алинея ЕО гласи:

„Ако Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения, установи, че помощта, предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, е несъвместима с общия пазар в съответствие с член 87, или че тази помощ е била използвана не по предназначение, тя взема решение, че съответната държава-членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок, който Комисията определя.“

4

Член 88, параграф 3 ЕО има следното съдържание:

„Комисията следва да бъде информирана в разумен срок, който да ѝ даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Ако тя счита, че такъв план е несъвместим с вътрешния пазар, като се позовава на член 87, тя без забавяне започва процедурата, предвидена в параграф 2. Заинтересованата държава-членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение.“

5

Както следва от съображение 2 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] от Договора за ЕО (OВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), той кодифицира и заздравява практиката по въпросите на изследването на държавните помощи, установена от Комисията в съответствие с практиката на Съда.

6

Член 4 от глава II от този регламент, озаглавена „Процедура относно помощ, за която е отправено уведомление“, гласи:

„1.   Комисията разглежда уведомлението веднага след получаването му. Без да се засяга член 8, Комисията взема решение съгласно параграфи 2, 3 или 4.

2.   Когато Комисията след предварително разглеждане установи, че мярката, за която е уведомена не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.

3.   Когато Комисията след предварително разглеждане констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член [87], параграф 1 от Договора, тя решава, че мярката е съвместима с Общия пазар (наричано по-долу „решение, което не повдига възражения“). Решението уточнява кое изключение съгласно Договора е било приложено.

4.   Когато Комисията след предварителното разглеждане констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член [88], параграф 2 от Договора (наричано по-долу „решение за започване на официална процедура по разследване“).

[…]“.

7

Член 7 от Регламент № 659/1999 уточнява случаите, в които Комисията взима решение за закриване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО.

8

Глава III от този регламент регламентира процедурата по отношение на неправомерна помощ.

9

Член 10, параграф 1 от тази глава гласи:

„Когато Комисията разполага с информация от какъвто и да е източник относно твърдения за неправомерна помощ, тя незабавно разглежда тази информация.“

10

Член 13, параграф 1 от глава III предвижда:

„Разглеждането на възможна неправомерна помощ завършва с решение съгласно член 4, параграфи 2, 3 или 4. В случаите на решения за започване на официална процедура по разследване производството се закрива посредством решение съгласно член 7. Ако дадена държава-членка не се съобрази с разпореждане за информация, това решение се взема на базата на наличната информация.“

11

В глава VI от Регламент № 659/1999, озаглавена „Заинтересовани страни“, член 20 гласи:

„1.   Всяка заинтересована страна може да представи коментари съгласно член 6 след решение на Комисията да започне официална процедура по разследване. На всяка заинтересована страна, която е представила такива коментари, и на всеки получател на индивидуална помощ се изпраща копие от решението, взето от Комисията съгласно член 7.

2.   Всяка заинтересована страна може да информира Комисията за всяка помощ, за която се твърди, че е неправомерна, и за всяко твърдение за злоупотреба с помощ. Когато Комисията счете, че на базата на информацията, с която разполага, няма достатъчно основания случаят да бъде разгледан, тя информира заинтересованите страни за това. Когато Комисията вземе решение по даден случай, отнасящ се до съдържанието на предоставената информация, тя изпраща копие от това решение на заинтересованите страни.

3   По свое искане всяка заинтересована страна получава копие от всяко решение съгласно членове 4 и 7, член 10, параграф 3 и член 11.“

12

Съгласно член 25 от Регламент № 659/1999:

„Адресат на решения, взети съгласно глави II, III, IV, V и VII е съответната държава-членка. […]“

13

Предхождащите спора обстоятелства са изложени от Първоинстанционния съд в обжалваното определение, както следва:

14

След това Комисията изпраща на Athinaïki Techniki спорното писмо, което има следното съдържание:

„Отговарям на въпроса, който зададохте по телефона, за да се уверите дали Комисията продължава разследването си по посочената преписка или преписката е била прекратена.

С писмо от 16 септември 2003 г. Комисията Ви уведоми, че въз основа на сведенията, с които разполага, няма достатъчно причини да продължава разследването по тази преписка (по силата на член 20 от [Регламент № 659/1999]).

Поради липса на допълнителни сведения, които да оправдават продължаването на разследването, Комисията прекрати административно преписката на 2 юни 2004 г.“

15

Athinaïki Techniki депозира жалба в секретариата на Първоинстанционния съд, с която иска отмяна на посоченото в точка 1 по-горе решение, за което узнало от спорното писмо.

16

С депозирана в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 април 2005 г. отделна молба въз основа на член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, Комисията прави възражение за недопустимост, което тази юрисдикция уважава с обжалваното определение.

17

Позовавайки се на Регламент № 659/1999, Първоинстанционният съд отбелязва, че държавите-членки са адресати на приетите от Комисията решения относно държавни помощи.

18

След това в точки 29—31 от обжалваното определение той постановява:

19

Накрая Първоинстанционният съд приема, че процедурата относно държавните помощи не би могла да се приравни на тази, приложима в областта на конкуренцията. За разлика от членове 81 ЕО и 82 ЕО, Регламент № 659/1999 не предоставя процесуални права на оплакващите се преди започването на официална процедура по разследване в областта на държавните помощи.

20

С жалбата си Athinaïki Techniki иска от Съда:

21

Комисията иска от Съда:

22

Athens Resort Casino AE Symmetochon иска от Съда:

23

Athinaïki Techniki поддържа, че обжалваното определение е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като Първоинстанционният съд не е квалифицирал като „решение“ посочения в точка 1 по-горе акт. Athinaïki Techniki твърди, че окончателно и мотивирано становище относно квалификацията на твърдяна държавна помощ като това в случая представлява „решение“ по смисъла на член 230 ЕО.

24

Що се отнася, от една страна, до окончателния характер на съдържащото се в спорното писмо становище, Athinaïki Techniki твърди, че той не се поставя под въпрос от обстоятелството, че дружеството би могло да представи нови доказателства след приемането на посочения акт.

25

От друга страна, що се отнася до мотивите на спорното писмо, Athinaïki Techniki смята, че Комисията мълчаливо е приела мотивирано решение относно квалификацията на твърдяните държавни помощи. Всъщност тези мотиви следвали от контекста, в който е прието спорното писмо. Следователно Първоинстанционният съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, като се е придържал към съдържанието на това писмо, вместо да го постави в контекста му. Athinaïki Techniki твърди, че Комисията умишлено е съставила спорното писмо лаконично, за да избегне възможността да излезе наяве евентуално неспазване на правната уредба относно обществените поръчки.

26

Комисията смята, че квалифицирането на спорното писмо се основава на член 20, параграф 2 от Регламент № 659/1999, който позволява да се избегне задействането на механизма за взимане на решения при липсата на каквото и да е сериозно и обстойно доказване. Според Комисията адресати на приеманите от нея решения относно държавни помощи са държавите-членки съгласно член 25 от този регламент. Тя изтъква, че разграничението между актовете, които представляват решения, и уведомителните писма е установено в постоянната практика на Първоинстанционния съд. Уведомително писмо като спорното писмо няма задължителни правни последици и при това положение не би могло да бъде предмет на жалба за отмяна.

27

Комисията смята освен това, че при липсата на мотивиране, спорното писмо трябва да се разглежда като несъществуващо решение, което само по себе си не произвежда никакъв правен ефект и следователно не може да причини вреди на Athinaïki Techniki. Комисията поддържа също, че доводите на това дружество, според които спорното писмо било мотивирано, са неубедителни, тъй като не оспорват разграничаването между актовете, представляващи решения, и уведомителните писма. Тя поддържа, че Athinaïki Techniki се опитва да заобиколи невъзможността да оспори отказ на Комисията да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка, използвайки жалбата за отмяна срещу обикновено уведомително писмо.

28

Според Athens Resort Casino AE Symmetochon спорното писмо не представлява решение по смисъла на член 25 от Регламент № 659/1999 и не произвежда правен ефект. От членове 20 и 25 от този регламент следвало, че на заинтересованите страни се изпращат неформални писма и тези писма не представляват обжалваеми по смисъла на член 230 ЕО актове. Следователно спорното писмо не подлежало на обжалване въз основа на този член.

29

От постоянната съдебна практика следва, че жалбата за отмяна по смисъла на член 230 ЕО е открита за всички актове, приети от институциите, каквито и да са тяхното естество или форма, които целят да произведат задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят по чувствителен начин неговото правно положение (вж. по-специално Решение от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стp. 2639, точка 9, Решение от 6 април 2000 г. по дело Испания/Комисия, C-443/97, Recueil, стp. I-2415, точка 27, както и Решение от 12 септември 2006 г. по дело Reynolds Tobacco и др./Комисия, C-131/03 Р, Recueil, стр. I-7795, точка 54).

30

В самото начало следва да се отбележи, че жалбата за отмяна на Athinaïki Techniki не е насочена срещу спорното писмо само по себе си. Всъщност от жалбата до първата инстанция се установява, че Athinaïki Techniki иска отмяна на решението на генерална дирекция „Конкуренция“ за прекратяване на преписката относно оплакването на жалбоподателя срещу отпусната от Република Гърция държавна помощ на консорциума Hyatt Regency в рамките на обществена поръчка „казино „Mont Parnès““ (наричано по-нататък „оспорвания акт“). Посоченият оспорван акт е съобщен на Athinaïki Techniki със спорното писмо. При това положение последното представлява само актът, чрез който Athinaïki Techniki узнава за оспорвания акт и от получаването на който започва да тече срокът за подаване на жалба срещу оспорвания акт в съответствие с член 230, пета алинея ЕО.

31

Важно е да се подчертае по-нататък, че Athinaïki Techniki иска отмяната на оспорвания акт с довода, че той е приет на основание член 88, параграф 3 ЕО, без Комисията предварително да започне предвидената в член 88, параграф 2 ЕО официална процедура по разследване, което би му дало възможност да представи становището си.

32

При тези условия е уместно първо да се уточни естеството на актовете, приети преди тази официална процедура по разследване, и след това да се изследва дали Първоинстанционният съд е могъл да достигне до извода, че оспорваният акт не цели да произведе задължителни правни последици, от естество да засегнат интересите на Athinaïki Techniki, като изменят по характерен начин неговото правно положение.

33

В рамките на производството за контрол върху държавните помощи трябва да се разграничават, от една страна, фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена с член 88, параграф 3 ЕО и уредена от членове 4 и 5 от Регламент № 659/1999, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълна съвместимост на разглежданата помощ, и от друга страна, фазата на същинското разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО и уредена от членове 6 и 7 от посочения регламент, чието предназначение е да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по случая (вж. в този смисъл Решение от 19 май 1993 г. по дело Cook/Комисия, C-198/91, Recueil, стр. I-2487, точка 22, Решение от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия, C-225/91, Recueil, стр. I-3203, точка 16 и Решение от 15 април 2008 г. по дело Nuova Agricast, C-390/06, все още непубликувано в Сборника, точка 57).

34

Предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура придобива задължителен характер, когато Комисията изпитва сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар. Следователно когато взема благоприятно за дадена помощ решение, Комисията може да се задоволи единствено с фазата на предварително разглеждане, посочена в член 88, параграф 3 ЕО, само ако след първоначално разглеждане е в състояние да се убеди, че тази помощ е съвместима с общия пазар. Ако обаче това първоначално разглеждане води Комисията до противоположното заключение или не ѝ позволява да преодолее всички затруднения, възникващи във връзка с преценката на съвместимостта на тази помощ с общия пазар, Комисията има задължението да се снабди с всички необходими становища и да открие за целта процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО (вж. по-конкретно Решение по дело Cook/Комисия, точка 29, Решение по дело Matra/Комися, точка 33, посочени по-горе, както и Решение от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C-367/95 P, Recueil, стp. I-1719, точка 39).

35

Единствено в рамките на тази последна процедура, чиято цел е да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по делото, Договорът предвижда задължение за Комисията да уведоми заинтересованите страни да представят своите становища (Решение по дело Cook/Комисия, точка 22, Решение по дело Matra/Комисия, точка 16, посочени по-горе, както и Решение от 13 декември 2005 г. по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, C-78/03 P, Recueil, стp. I-10737, точка 34).

36

Когато без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, Комисията установява с решение, взето на основание параграф 3 от същия член и на член 4 от Регламент № 659/1999, че дадена държавна мярка не представлява несъвместима с общия пазар помощ, лицата, които се ползват от тези процесуални гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред общностния съд. По тези съображения последният приема за допустима жалбата за отмяна на такова решение, подадена от заинтересовано лице по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, когато с подаването ѝ нейният автор цели да защити процесуалните права, които черпи от последната разпоредба (вж. в този смисъл Решение по дело Cook/Комисия, точки 23—26, Решение по дело Matra/Комисия, точки 17—20, Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 40, както и Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 35, посочени по-горе).

37

Наред с това член 10, параграф 1 и член 20, параграф 2, първо изречение от Регламент № 659/1999 предоставят на такова заинтересовано лице правото да предизвика започването на фазата на предварителното разглеждане, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО, като изпрати до Комисията сведения относно помощ, за която твърди че е неправомерна, като Комисията има задължението да разгледа незабавно евентуалното съществуване на помощта и нейната съвместимост с общия пазар.

38

Ако по време на тази процедура заинтересованите лица не могат да се позовават на правото си на защита, за сметка на това те разполагат с правото да бъдат приобщени към нея в подходяща степен предвид обстоятелствата по случая (вж. в този смисъл Решение от 8 май 2008 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, C-49/05 P, точка 69).

39

Такова приобщаване към посочената процедура предполага, когато в съответствие с член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 659/1999 Комисията уведоми заинтересованите лица, че няма достатъчно основания случаят да бъде разгледан, тя да бъде задължена също, както отбелязва генералният адвокат в точка 101 от заключението си, да им даде възможност да ѝ представят в разумен срок допълнителни коментари.

40

След като тези коментари бъдат депозирани или след изтичане на посочения срок, член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999 задължава Комисията да приключи фазата на предварителното разглеждане с приемането на решение съгласно член 4, параграфи 2, 3 или 4 от този Регламент, а именно решение, установяващо несъществуването на помощ, решение, което не повдига възражения или решение за започване на официална процедура по разследване. Така на тази институция не е разрешено да запазва състояние на бездействие през фазата на предварителното разглеждане. Когато настъпи моментът, тя трябва или да открие следващата фаза на разследване, или да прекрати преписката, като вземе решение в този смисъл (вж. в рамките на процедурата в областта на конкуренцията Решение от 18 март 1997 г. по дело Guérin automobiles/Комисия, C-282/95 P, Recueil, стp. I-1503, точка 36). Според член 20, параграф 2, трето изречение от Регламент № 659/1999, когато Комисията вземе такова решение след предоставяне на информация от заинтересована страна, тя ѝ изпраща копие от това решение.

41

В този контекст следва да се отбележи, че Комисията може да вземе едно от споменатите по-горе решения, предвидени в член 4 от Регламент № 659/1999, без при това да посочи, че това е решение въз основа на тази разпоредба.

42

Действително от постоянната съдебна практика относно допустимостта на жалбите за отмяна следва, че за квалифицирането на обжалваните актове е уместно придържане към самата им същност, както и към намерението на техните автори. В тази връзка обжалваеми актове по принцип представляват мерките, които определят окончателно становището на Комисията в края на дадена административна процедура и целят да произведат задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, с изключение на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, но нямат такива последици (вж. в този смисъл Решение по дело IBM/Комисия, посочено по-горе, точки 9 и 10, както и Решение от 22 юни 2000 г. по дело Нидерландия/Комисия, C-147/96, Recueil, стp. I-4723, точки 26 и 27).

43

Обратно — формата, в която е взет даден акт или решение, по принцип е без значение за допустимостта на жалба за отмяна (вж. в този смисъл Решение по дело IBM/Комисия, посочено по-горе, точка 9 и Решение от 7 юли 2005 г. по дело Le Pen/Парламент, C-208/03 P, Recueil, стp. I-6051, точка 46).

44

Ето защо за квалифицирането на съответния акт по принцип е без значение дали той отговаря на някои формални изисквания, а именно дали е надлежно наименуван от автора си, дали е достатъчно мотивиран или дали посочва разпоредбите, които съставляват неговата правна основа (що се отнася до изискването за мотивиране, вж. Решение от 16 юни 1994 г. по дело SFEI и др./Комисия, C-39/93 P, Recueil, стp. I-2681, точка 31). Така е без значение, че този акт не е означен като „решение“ или че не се позовава на член 4, параграфи 2, 3 или 4 от Регламент № 659/1999. Без значение е също, че той не е бил съобщен от Комисията на съответната държава-членка в нарушение на член 25 от този регламент, след като такъв порок не може да промени същността на този акт (вж. в това отношение Решение от 20 март 1997 г. по дело Франция/Комисия, C-57/95, Recueil, стp. I-1627, точка 22).

45

Ако това не беше така, Комисията би могла да избегне контрола на общностния съд само чрез несъобразяване с такива формални изисквания. От съдебната практика обаче следва, че тъй като Европейската общност е правна общност, в която актовете на нейните институции са обект на контрол за съответствие с Договора, процесуалните правила, приложими към правните средства за защита, с които е сезиран общностният съд, трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, по такъв начин, че тяхното прилагане да допринася за осъществяването на целта да се гарантира ефективна съдебна защита на правата, които извеждат от тях субектите на общностното право (вж. в този смисъл Решение от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C-50/00 P, Recueil, стp. I-6677, точка 44, Решение от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет, C-229/05 P, Recueil, стp. I-439, точка 109, както и Решение от 13 март 2007 г., по дело Unibet, C-432/05, Recueil, стp. I-2271, точки 37 и 44).

46

От това следва, че за да се определи дали един акт в областта на държавните помощи представлява „решение“ по смисъла на член 4 от Регламент № 659/1999, следва да се провери дали като се има предвид същността на акта и намерението на Комисията, чрез него тази институция е формирала окончателно в края на фазата на предварителното разглеждане становището си относно приетата мярка и следователно дали е стигнала до заключение, че мярката представлява или не представлява помощ и че съвместимостта ѝ с общия пазар е несъмнена или че тази мярка буди подобни съмнения.

47

Както беше отбелязано в точка 30 от настоящото решение, с жалбата си Athinaïki Techniki не атакува спорното писмо, тъй като последното представлява обикновено уведомително писмо, с което му се съобщава приемането на оспорвания акт. Дружеството оспорва изрично самия акт.

48

С посоченото писмо Комисията първо указва на Athinaïki Techniki, че с предходно писмо от 16 септември 2003 г. тя го е уведомила, че „въз основа на сведенията, с които тя разполага, няма достатъчно причини да продължава разследването по тази преписка“.

49

По-нататък спорното писмо уточнява, че „поради липса на допълнителни сведения, които да оправдават продължаването на разследването, Комисията [е] прекрати[ла] административно преписката на 2 юли 2004 г.“

50

Ако се предположи, че това писмо от 16 септември 2003 г. е било написано с думите, посочени в спорното писмо, то би представлявало предварителният акт по смисъла на член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 659/1999, с който Комисията изпълнява задължението си, произтичащо от тази разпоредба, да информира заинтересованата страна, че не възнамерява да разгледа случая. Следователно Athinaïki Techniki е имало възможността да предостави на Комисията допълнителни сведения.

51

Освен това пасажът от спорното писмо „поради липса на допълнителни сведения, които оправдават продължаването на разследването, Комисията прекрати административно преписката на 2 юни 2004 г.“ сочи, че на този ден Комисията действително е взела решение за административно прекратяване на преписката, т.е. е приела оспорвания акт.

52

От същността на този акт и от намерението на Комисията се установява, че по този начин същата е решила да сложи край на предварителната процедура по разглеждане, предизвикана от Athinaïki Techniki. С посочения акт Комисията установява, че започнатото разследване не е позволило да се направи извод, че съществува помощ по смисъла на член 87 ЕО, и имплицитно е отказала да започне предвидената в член 88, параграф 2 ЕО официална процедура по разследване (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, посочено по-горе, точка 47).

53

Освен това от посочената в точка 36 от настоящото решение съдебна практика следва, че при такова положение лицата, които се ползват от предвидените в тази разпоредба процесуални гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможността да оспорят това решение пред общностната юрисдикция в съответствие с член 230, четвърта алинея ЕО. Този принцип се прилага както в случай че решението е взето, тъй като Комисията приема помощта за съвместима с общия пазар, така и когато тя е на мнение, че самото съществуване на помощ трябва да се отхвърли.

54

Оспорваният акт не може да бъде определен като предварителен или подготвителен, тъй като в рамките на започнатата административна процедура той няма да бъде последван от никакъв друг акт, срещу който да може да бъде подадена жалба за отмяна (вж. в този смисъл по-специално Решение по дело SFEI и др./Комисия, посочено по-горе, точка 28).

55

Противно на приетото от Първоинстанционния съд, без значение в това отношение е, че заинтересованата страна все още има възможност да предостави на Комисията допълнителни сведения, които могат да я задължат да преразгледа становището си относно разглежданата държавна мярка.

56

Наистина законосъобразността на решението, прието в края на фазата на предварителното разглеждане, се преценява единствено въз основа на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента на неговото приемане (вж. Решение по дело Nuova Agricast, посочено по-горе, точки 54—60), тоест в случая — в момента на приемането на оспорвания акт.

57

Ако заинтересована страна предостави допълнителна информация след прекратяването на преписката, Комисията може да се окаже длъжна да започне нова административна процедура според конкретния случай. Обратно, тази информация не влияе върху обстоятелството, че първата предварителна процедура по разглеждане вече е приключила.

58

От това следва, противно на приетото от Първоинстанционния съд в точка 29 от обжалваното определение, че Комисията е формирала окончателно становище по искането на Athinaïki Techniki, с което дружеството цели установяване на нарушение на членове 87 ЕО и 88 ЕО.

59

И накрая, както беше отбелязано в точка 44 от настоящото решение, за квалифицирането на оспорвания акт е без значение, че Комисията не го е съобщила на съответната държава-членка, че не го е означила като „решение“ и че не се е позовала на член 4 от Регламент № 659/1999.

60

В това отношение, както е напомнено по-специално в точка 6 от обжалваното определение, от хода на административната процедура се установява, че Комисията е формирала становището си с мотива, че разглежданата държавна мярка не представлява държавна помощ. Оспорваният акт трябва следователно да бъде квалифициран като решение по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999 във връзка с член 13, параграф 1 и член 20 параграф 2, трето изречение от този регламент.

61

Тъй като този акт е попречил на Athinaïki Techniki да представи становището си в рамките на официалната процедура по разследване, посочена в член 88, параграф 2 ЕО, той е произвел задължителни правни последици, от естество да засегнат интересите на това дружество.

62

При това положение оспорваният акт представлява акт, който може да бъде обжалван по смисъла на член 230 ЕО.

63

От всичко изложено по-горе следва, че Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, приемайки, че Athinaïki Techniki подава жалба за отмяна срещу акт, който не произвежда правни последици и който следователно не може да бъде предмет на обжалване по силата на член 230 ЕО.

64

Ето защо обжалваното определение трябва да бъде отменено.

65

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда в случай на отмяна на решението на Първоинстанционния съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

66

На този етап на производството Съдът не е в състояние да се произнесе по същество по подадената до Първоинстанционния съд жалба. Този аспект на спора предполага всъщност изследване на фактически въпроси въз основа на доказателства, които не са били преценени от Първоинстанционния съд, нито разисквани пред Съда, от което следва, че делото в това отношение не позволява постановяването на окончателно решение. За сметка на това Съдът разполага с необходимите доказателства, за да се произнесе с окончателно решение по повдигнатото от Комисията в хода на производството пред първата инстанция възражение за недопустимост (вж. Решение от 15 май 2003 г. по дело Pitsiorlas/Съвет и ЕЦБ, C-193/01 P, Recueil, стp. I-4837, точка 32).

67

Освен възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията и изведено от това, че срещу оспорвания акт не може да бъде подадена жалба за отмяна, което трябва да бъде отхвърлено поради мотивите, изложени в точки 33—61 от настоящото решение, Комисията изтъква, че Athinaïki Techniki е подало жалбата след изтичане на предвидените срокове.

68

От самото начало трябва да се напомни, че според член 230, пета алинея ЕО исковете, предвидени в този член, трябва да бъдат заведени в срок от два месеца, считано в зависимост от случая от публикуването на акта, от неговото съобщаване на ищеца или при липса на уведомяване — от деня, в който той е узнал за него. В съответствие с член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд този срок трябва да бъде продължен със срок от десет дни поради отдалеченост, когато случаят налага това.

69

Безспорно е, че оспорваният акт нито е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, нито е съобщен на Athinaïki Techniki като адресат, така че срокът от два месеца и десет дни е можел да започне да тече по отношение на това дружество едва в деня, в който то се е запознало изцяло с този акт, тоест при получаването на спорното писмо.

70

Освен това от съдебната практика следва, че страната, която се позовава на просрочване на дадена молба, трябва да докаже от кой ден е започнал да тече срокът за подаването на тази молба (вж. в този смисъл Решение от 5 юни 1980 г. по дело Belfiore/Комисия, 108/79, Recueil, стp. 1769, точка 7 и Решение от 23 октомври 2007 г. по дело Парламент/Комисия, C-403/05, Сборник, стp. I-9045, точка 35).

71

В случая Athinaïki Techniki изпраща в секретариата на Първоинстанционния съд копие от жалбата с факс от 11 февруари 2005 г., а оригиналът на същата — на 18 февруари 2005 г. Тъй като последната страница от това копие не е напълно еднаква с тази на оригинала, секретариатът на Първоинстанционния съд приема, че това копие не съответства на оригинала.

72

Не е необходимо да се разглежда въпросът дали Athinaïki Techniki е депозирало валидно жалбата си на 11 февруари 2005 г. Всъщност дори ако се вземе предвид датата, на която оригиналът на жалбата е постъпил в Първоинстанционния съд, при всяко положение жалбата на Athinaïki Techniki срещу оспорвания акт е допустима, при условие че то е получило спорното писмо на 8 декември 2004 г. или след това.

73

По този въпрос Комисията твърди, че спорното писмо е предадено на Athinaïki Techniki не по-късно от 6 декември 2004 г. и следователно определеният срок не е спазен. В това отношение тя изтъква, че е изпратила писмото или в деня на неговото изготвяне, или на следващия ден и че пощенската служба би трябвало да го е доставила на Athinaïki Techniki не по-късно от три дни след изпращането му.

74

Уместно е все пак да се отбележи, че Комисията изпраща спорното писмо, без да се погрижи то да бъде препоръчано, нито да приложи към него искане за известие за доставяне.

75

Поради това тя не представя на Съда никакво доказателство, което да установи, че тя действително е предала спорното писмо в пощенската служба.

76

Освен това Комисията по никакъв начин не обосновава доводите си, че пощенската служба е доставила това писмо на Athinaïki Techniki не по-късно от три дни след изпращането му.

77

Така Комисията не посочва никакво доказателство, че Athinaïki Techniki е получило спорното писмо не по-късно от 6 декември 2004 г. Тя се ограничава да изложи доводи, които са само обикновени презумпции и не могат да служат за доказателства (вж. Решение от 11 май 1989 г. по дело Maurissen и Union syndicale/Сметна палата, 193/87 и 194/87, Recueil, стр. 1045, точка 47).

78

При това положение повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост следва да се отхвърли.

79

Тъй като делото е върнато на Първоинстанционния съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по разноските, свързани с настоящата процедура по обжалване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: