1

С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че по отношение на проекта за напояване на поливната зона на канала Segarra-Garrigues в провинция Леида (Каталония) Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по членове 2, 3 и 4, параграфи 1 и 4 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, стp. 1, наричана по-нататък „Директива за птиците“).

2

По силата на член 2 от Директивата за птиците държавите-членки предприемат необходимите мерки за поддържане на популациите на видовете, които се срещат естествено в диво състояние на европейската територия на държавите-членки, за която се прилага Договорът за ЕО, на ниво, отговарящо на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, или за адаптиране на популациите на тези видове към това ниво.

3

Член 3 от Директивата за птиците има следното съдържание:

„1.   В светлината на изискванията, посочени в член 2, държавите-членки вземат необходимите мерки за опазване, поддържане и възстановяване на достатъчни по разнообразие и площ местообитания за всички видове птици, посочени в член 1.

2.   Опазването, поддържането и възстановяването на биотопите и местообитанията включват основно следните мерки:

4

Член 4 от Директивата за птиците гласи:

„1.   Видовете, посочени в приложение I, са предмет на специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

Във връзка с това се взема предвид следното:

Тенденциите и измененията в популационните нива се използват като база за оценки.

Държавите-членки подробно класифицират по-специално най-подходящите по брой и размери територии като специални защитени зони за опазването на тези видове в географските територии и акватории, за които се прилага настоящата директива.

[…]

4.   По отношение на защитените територии, посочени в параграфи 1 и 2 по-горе, държавите-членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те биха имали значение с оглед целите на настоящия член. Извън тези защитени зони държавите-членки също така се стремят да избягват замърсяването или влошаване на условията в местообитанията.“ [неофициален превод]

5

Член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стp. 7, наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“) гласи:

„Държавите-членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в териториите със специален режим на защита на влошаването на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете, както и обезпокояването на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.“ [неофициален превод]

6

През 2001 г. Комисията получава жалба, според която проектът за напояване на напоителната зона на канала Segarra-Garrigues засягал единствените две зони, които са важни за опазването на степните птици в Каталония, известни също като „Important Bird Areas“ (наричани по-нататък „IBA“), обозначени под номера 142 и 144 в списъка на IBA за 1998 г.

7

С писмо от 22 ноември 2001 г. Комисията иска от Кралство Испания информация по-конкретно във връзка с посочения проект, както и с класифицирането като специални защитени зони (наричани по-нататък „СЗЗ“) на територии, включени в IBA 142 и 144.

8

Тъй като смята, че отговорите и информацията, предоставени от испанските власти, не са убедителни, на 1 април 2004 г. Комисията изпраща на Кралство Испания писмена покана за изпълнение, в която посочва, че Директивата за птиците е била приложена неправилно поради това, че не са класифицирани достатъчно по брой и площ СЗЗ, по-специално в зоната на канала Segarra-Garrigues, за която се отнася проектът за напояване, и че е дадено разрешение за този проект, който щял да доведе до влошаване на условията и дори до разрушаване на местообитанието на редица видове птици, изброени в приложение I към посочената директива.

9

С писмо от 21 юни 2004 г. испанските власти отговарят на писмената покана за изпълнение.

10

Тъй като счита, че нарушаването на Директивата за птиците не е било преустановено, на 14 декември 2004 г. Комисията издава мотивирано становище, с което отправя покана към Кралство Испания да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с него в срок от два месеца, считано от получаването му.

11

Тъй като не намира за задоволителен отговора на испанските власти на мотивираното становище, изпратен 4 март 2005 г., Комисията решава да предяви настоящия иск.

12

В своя иск Комисията уточнява, че той не се отнася до недостатъчното класифициране на СЗЗ, а до разрешаването на проекта за напояване на напоителната зона на канала Segarra-Garrigues и вредните последици на този проект по отношение на някои видове птици, посочени в приложение I към Директивата за птиците.

13

На първо място, Кралство Испания твърди, че в мотивираното си становище и в исковата си молба Комисията разширявала предмета на производството, предвид това че в писмената покана за изпълнение Кралство Испания е било поканено да изложи съображения единствено във връзка с нарушаване на член 4, параграфи 1 и 4 от Директивата за птиците, а не във връзка с нарушаване на членове 2 и 3 от тази директива. На второ място, Кралство Испания поддържа, че исковата молба не съдържала доводи, насочени към установяване кои задължения сред наложените с член 4, параграф 1 от Директивата за птиците са били нарушени.

14

Като подчертава, от една страна, съществуването на тясна връзка между членове 2 до 4 от Директивата за птиците и от друга страна, факта, че параграф 1 допълва параграф 4 от член 4 от тази директива, Комисията оставя на Съда да прецени доколко е подходящо изложените правни основания да се разглеждат единствено в светлината на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците.

15

По отношение на първия въпрос, повдигнат от държавата-членка ответник, следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика писмената покана за изпълнение, изпратена от Комисията до държавата-членка, и мотивираното становище, издадено след това от Комисията, определят предмета на спора, който не може да бъде разширяван впоследствие. В действителност възможността за съответната държава-членка да изложи своите съображения, дори последната да счита, че не е нужно да се възползва от нея, е важна гаранция, предвидена от Договора, и съблюдаването ѝ е съществено формално изискване за редовността на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка. Следователно мотивираното становище и искът на Комисията трябва да се основават на същите твърдения за нарушения като тези от писмената покана за изпълнение, с която започва процедурата, предшестваща съдебното производство (вж. Решение от 29 септември 1998 г. по дело Комисия/Германия, C-191/95, Recueil, стp. I-5449, точка 55 и Решение от 14 юни 2007 г. по дело Комисия/Белгия, C-422/05, Сборник, стр. І-4749, точка 25). Ако случаят не е такъв, подобна нередовност не може да се счита за отстранена поради факта, че държавата-членка ответник е изложила съображения във връзка с мотивираното становище (вж. Решение от 11 юли 1984 г. по дело Комисия/Италия, 51/83, Recueil, стp. 2793, точки 6 и 7).

16

В случая е безспорно, че писмената покана за изпълнение не е съдържала посочване на твърдяно нарушаване на членове 2 и 3 от Директивата за птиците от страна на Кралство Испания.

17

Следователно искът е недопустим в частта, която се отнася до твърденията за нарушения, изведени от нарушаването на членове 2 и 3 от посочената директива.

18

Що се отнася до втория пункт, изтъкнат от Кралство Испания, следва да се напомни, че мотивираното становище и искът, посочени в член 226 ЕО, трябва да се базират на едни и същи правни основания и мотиви и да излагат твърденията за нарушения съгласувано и точно, така че да позволяват на държавата-членка и на Съда да добият точна представа относно обхвата на твърдяното нарушаване на общностното право, което е необходимо условие, за да може посочената държава да се възползва по полезен начин от правните средства за защитата си, а Съдът да може да провери наличието на твърдяното неизпълнение на задължения (вж. Решение от 1 декември 1993 г. по дело Комисия/Дания, C-234/91, Recueil, стp. I-6273, точка 16 и Решение от 4 май 2006 г. по дело Комисия/Обединено кралство, C-98/04, Recueil, стp. I-4003, точка 18).

19

В дадения случай в поканата за изпълнение и в мотивираното становище Комисията повдига възражение, че Кралство Испания е нарушило член 4, параграф 1 от Директивата за птиците, с мотива, че класифицираните от испанските власти СЗЗ, по-специално в зоната, за която се отнася проектът за напояване за канала Segarra-Garrigues, не били достатъчни за опазване на най-подходящите по брой и площ територии за редица видове, включени в приложение I към тази директива. Едновременно с това Комисията упреква Кралство Испания, че не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 4 от посочената директива, като се обосновава с това, че изпълнението на посочения проект пораждало явен риск от влошаване на условията в местообитанието на видовете степни птици, срещани във въпросната зона.

20

Следователно както се посочва в точка 12 от настоящото решение, искът се отнася не до недостатъчното класифициране на СЗЗ, а до разрешаването на проекта за напояване на напоителната зона на канала Segarra-Garrigues и вредните последици на този проект по отношение на някои видове защитени птици.

21

Въпреки това Комисията поддържа своето правно основание, извлечено от нарушаването от Кралство Испания на член 4, параграф 1 от Директивата за птиците, не поради недостатъчното класифициране на обекти като СЗЗ, а поради факта, че е дадено разрешение за този проект за напояване.

22

Предвид горните обстоятелства, по отношение на посоченото правно основание, чиито мотиви са променени в сравнение с мотивите, изтъкнати в процедурата, предшестваща съдебното производство, настоящият иск не отговаря на изискванията за съгласуваност и точност, напомнени в точка 18 от настоящото решение.

23

Следователно искът е недопустим, доколкото с него се твърди, че Кралство Испания е нарушило член 4, параграф 1 от Директивата за птиците.

24

В подкрепа на иска си Комисията поддържа, че проектът за напояване на напоителната зона на канала Segarra-Garrigues попадал в периметъра на IBA 142 и 144 и щял да има отрицателно въздействие върху някои видове степни птици, посочени в приложение I към Директивата за птиците. В това отношение Комисията уточнява, че фактът, че е изключило от класифицирането като СЗЗ някои територии от IBA 142 и 144, засегнати от посочения проект, не освобождавал Кралство Испания от задължението да изпълнява изискванията, наложени от член 4, параграф 4 от Директивата за птиците.

25

Кралство Испания твърди, че Комисията не е представила доказателства, че проектът за напояване за поливната зона на канала Segarra-Garrigues нарушава Директивата за птиците. При всички положения мерките за защита, които са част от този проект, били подходящи за избягване, в обхванатата от него зона, на отрицателните последици, посочени в член 4, параграф 4 от директивата.

26

Член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците налага на държавите-членки да вземат подходящи мерки за избягване в СЗЗ на замърсяването или влошаването на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те биха имали значение предвид целите на посочения член.

27

От практиката на Съда следва, че държавите-членки трябва да изпълняват задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, дори когато съответните зони не са класифицирани като СЗЗ, след като е трябвало да бъдат класифицирани като такива (вж. Решение от 18 март 1999 г. по дело Комисия/Франция, C-166/97, Recueil, стp. I-1719, точка 38 и Решение от 20 септември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-388/05, Сборник, стр. І-7555, точка 18).

28

Напротив, по отношение на зоните, класифицирани като СЗЗ, член 7 от Директивата „за местообитанията“ предвижда, че задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците се заменят по-конкретно със задълженията, произтичащи от член 6, параграф 2 от Директивата „за местообитанията“, считано от датата, на която последната започва да се прилага, или от датата на класифицирането съгласно Директивата за птиците, ако последната дата е по-късна (вж. Решение от 13 юни 2002 г. по дело Комисия/Ирландия, C-117/00, Recueil, стp. I-5335, точка 25). Така, спрямо зоните, които не са били класифицирани като СЗЗ, въпреки че е трябвало да бъдат класифицирани като такива, продължава да се прилага режима на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците (вж. Решение от 7 декември 2000 г. по дело Комисия/Франция, C-374/98, Recueil, стp. I-10799, точка 47).

29

Тъй като Комисията е основала своя иск на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците, той е свързан само със зоните, за които се отнася проектът за напояване на напоителната зона на канала Segarra-Garrigues и които е трябвало да бъдат класифицирани като СЗЗ преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище.

30

В това отношение Съдът счита, че списъкът на IBA за 1998 г., който съдържа актуализиран списък на важните за опазване на птиците зони в Испания, при липса на научни доказателства в подкрепа на противното представлява справочен материал, позволяващ да се прецени дали тази държава-членка е класифицирала като СЗЗ достатъчно по брой и площ територии с оглед предоставяне на защита на всички видове птици, изброени в приложение І към Директивата за птиците, както и на мигриращите видове, които не са посочени в това приложение (вж. Решение от 28 юни 2007 г. Комисия/Испания, C-235/04, Сборник, стр. І-5415, точка 27).

31

Така, от документите по делото е видно, че някои територии, включени в IBA 142 и 144, за които се отнася въпросният проект за напояване, каквито са зоните, известни като „Plans de Sió“, „Belianes-Preixana“ и „Secans del Segrià-Garrigues“, които се обитават по-конкретно от популации от стрепет (Tetrax tetrax), дюпонова чучулига (Chersophilus duponti), синявица (Coracias garrulus) и ястребов орел (Hieraætus fasciatus), са били предмет на класифициране или на разширяване обхвата на класифицирането по силата на решението, прието от Generalitat на Каталония на 5 септември 2006 г., с което се определят СЗЗ и се одобрява предложението за обекти от значение за Общността.

32

Следователно съгласно съдебната практика, напомнена в точки 27 и 28 от настоящото решение, спрямо тези зони, които е трябвало да бъдат класифицирани като СЗЗ преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище, се прилага режима на защита, предвиден в член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците.

33

В това отношение следва да се отбележи, че според декларацията за въздействие върху околната среда, публикувана в Официален вестник, бр. 3757 на Generalitat на Каталония от 8 ноември 2002 г., проектът за напояване на напоителната зона на канала Segarra-Garrigues има сериозно увреждащо действие, по-специално по отношение местообитанията на степните птици, въпреки превантивните, корекционни и компенсаторни мерки, предложени в проучването на въздействията върху околната среда и въпреки допълнителните мерки, предвидени в самата декларация.

34

В приложение 3 към посочената декларация се посочва, че изпълнението на толкова широкообхватен проект за напояване може да има значително въздействие върху популациите от застрашени птици и че следователно е необходимо да се одобрят плановете за възстановяване на видовете, посочени в същото приложение, както и изпълнението на тези планове, което е насочено към гарантиране опазването на тези видове и доколкото е възможно — към възстановяването им.

35

Освен това е безспорно, че работата, необходима за реализирането на посочения проект, която се предвижда да продължи десет години, е започнала през юни 2002 г.

36

Предвид тези обстоятелства следва да се заключи, че като е дала разрешение за проекта за напояване на напоителната зона на канала Segarra-Garrigues, съответната държава-членка не е изпълнила задължението си по член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците за вземане на подходящи мерки за избягване на забранените увреждания в зоните, за които се отнася този проект, които зони е трябвало да бъдат класифицирани като СЗЗ, като според практиката на Съда това задължение е съществувало още преди да бъде констатирано намаляване на броя на птиците или да бъде установен ясно риск от изчезване на защитен вид (вж. Решение от 2 август 1993 г. по дело Комисия/Испания, C-355/90, Recueil, стp. I-4221, точка 15).

37

Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос само поради обстоятелството, че както поддържа по същество Кралство Испания, посоченият проект е от съществено значение за икономическото и социалното развитие на територията, за която се отнася. В действителност възможността държавите-членки да нанесат значителна вреда на зоните, които е трябвало да бъдат класифицирани като СЗЗ и които съгласно посоченото в точки 27 и 28 от настоящото решение са обхванати от режима по член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, при всички положения не може да бъде оправдана от икономически и социални потребности (вж. в този смисъл Решение от 28 февруари 1991 г. по дело Комисия/Германия, C-57/89, Recueil, стp. I-883, точки 21 и 22).

38

Следователно искът на Комисията трябва да бъде уважен.

39

Ето защо следва да се заключи, че по отношение на зоните, засегнати от проекта за напояване за поливната зона на канала Segarra-Garrigues, които е трябвало да бъдат класифицирани като СЗЗ, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците.

40

Отхвърля иска в останалата му част.

41

По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Все пак според член 69, параграф 3, първа алинея Съдът може да разпореди всяка страна да понесе направените от нея разноски изцяло или отчасти, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. Тъй като исканията на Комисията са уважени само частично, всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения, Съдът (втори състав) реши: