EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62005CC0328
Opinion of Mr Advocate General Mazák delivered on 18 January 2007. # SGL Carbon AG v Commission of the European Communities. # Appeals - Competition - Agreements, decisions and concerted practices - Guidelines on the method of setting fines - Leniency Notice - Principle non bis in idem. # Case C-328/05 P.
Заключение на генералния адвокат Mazák представено на18 януари 2007 г.
SGL Carbon AG срещу Комисия на Европейските общности.
Обжалване - Конкуренция.
Дело C-328/05 P.
Заключение на генералния адвокат Mazák представено на18 януари 2007 г.
SGL Carbon AG срещу Комисия на Европейските общности.
Обжалване - Конкуренция.
Дело C-328/05 P.
Сборник съдебна практика 2007 I-03921
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2007:34
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н JÁN MAZÁK
представено на 18 януари 2007 година1(1)
Дело C‑328/05 P
SGL Carbon AG
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Конкуренция — Специални графити — Ne bis in idem“
I – Въведение
1. С настоящата жалба германското дружество SGL Carbon AG (наричано по-нататък „SGL“) иска от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 15 юни 2005 г. по дело Tokai и др./Комисия(2) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), доколкото Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата му за отмяна по дело T‑91/03 срещу Решение на Комисията C(2002) 5083 окончателен от 17 декември 2002 г. (наричано по-нататък „спорното решение“) с предмет процедура по член 81 ЕО.
2. С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд по-специално намалява наложената на SGL глоба за допуснато нарушение в сектора на изостатично пресования графит и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3. Предвид данните по делото и приведените правни основания настоящата жалба е тясно свързана с жалбата по дело C‑308/04 P относно наложените от Комисията глоби за участие в редица споразумения и съгласувани практики в сектора на графитните електроди. По това дело Съдът постановява Решение от 29 юни 2006 г.(3)
II – Правна уредба
А – Регламент № 17
4. Член 15 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г. — Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора(4) (наричан по-нататък „Регламент № 17“) предвижда:
„1. С решение Комисията може да наложи на предприятия и на сдружения на предприятия глоби в размер от 100 до 5 000 разчетни единици, когато умишлено или поради небрежност:
[…]
б) те предоставят неточна информация в отговор на искане, направено в приложение на член 11, параграф 3 или 5,
[…]
2. С решение Комисията може да наложи на предприятия и на сдружения на предприятия глоби най-малко в размер на 1 000 разчетни единици и най-много в размер на 1 000 000 разчетни единици, като този размер може да достигне 10 % от оборота, реализиран през предходната стопанска година от всяко от предприятията, участвали в нарушението, когато умишлено или по непредпазливост:
a) те нарушат разпоредбите на член [81], параграф 1 или на член [82] от Договора, […]
[…]
За да се определи размерът на глобата, освен тежестта на нарушението, следва да се вземе предвид и неговата продължителност.
[…]“. [неофициален превод]
Б – Насоките
5. В преамбюла на Известие на Комисията, озаглавено „Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейската общност за въглища и стомана“(5) (наричано по-нататък „Насоките“), се посочва:
„Установените […] принципи следва да гарантират прозрачността и безпристрастността на решенията на Комисията пред предприятията и също така пред Съда на Европейските общности, като същевременно потвърдят дискреционните правомощия, с които е овластена Комисията за определяне на глоби в рамките на 10 % от общия оборот. Тези правомощия трябва, въпреки това, да се осъществяват при провеждане на последователна и недискриминационна политика, която съответства на преследваните цели за санкциониране на нарушенията на правилата на конкуренцията.
Новият метод за определяне на размера на глобата ще се придържа към правилата, които се основават на определянето на основната сума, която ще се увеличава, за да се вземат предвид отегчаващите обстоятелства или ще се намалява, за да се вземат предвид смекчаващите обстоятелства.“
В – Известието относно съдействието
6. В Известие относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели(6) (наричано по-нататък „Известие относно съдействието“) Комисията определя условията, при които предприятията, съдействащи на Комисията по време на разследването от нейна страна на даден картел, могат да бъдат освободени от глоба или да се ползват с намаление на нейния размер, която иначе би следвало да заплатят.
7. Точка A, параграф 5 от Известието относно съдействието предвижда:
„Съдействието от страна на определено предприятие е само един от факторите, които Комисията взима предвид при определяне на размера на дадена глоба […].“ [неофициален превод]
8. Точка В от Известието относно съдействието, озаглавена „Значително намаляване на размера на глобата“, предвижда следното:
„С намаление на глобата от 50 % до 75 % се ползва предприятие, което отговаря на установените в точка Б, букви б)—д) критерии и оповести таен картел, след като въз основа на решение Комисията е пристъпила към проверка в участващите в него предприятия, която проверка не е могла да разкрие достатъчно основания за започване на процедура, завършваща с приемането на решение.“ [неофициален превод]
9. Установените в точка Б условия, към които препраща точка В, предполагат въпросното предприятие:
„a) да разкрие на Комисията таен картел, преди въз основа на решение тя да е пристъпила към проверка на участващите в него предприятия и преди вече да разполага с достатъчно данни, за да докаже съществуването на твърдяния картел;
б) да е първото, което предоставя съществени доказателства за съществуването на картела;
в) да е прекратило своето участие в незаконната дейност най-късно в момента, в който то разкрива картела;
г) да предостави на Комисията всички съответни данни, както и всички документи и доказателствени материали, с които разполага относно картела, и да оказва постоянно и пълно съдействие през цялото време на провеждане на разследването;
д) да не е принудило друго предприятие да участва в картела, нито да е играло роля на подбудител или решаваща роля в незаконната дейност.“ [неофициален превод]
10. В съответствие с точка Г, параграф 1 „[к]огато дадено предприятие оказва съдействие, без да са налице всички изложени в точки Б и В условия, то може да се ползва с намаление от 10 % до 50 % от размера на глобата, която би била наложена при липса на съдействие“, а в съответствие с параграф 2 от тази точка, „[т]акава хипотеза може да е налице, когато:
– преди изпращане на изложението на възраженията, предприятието предостави на Комисията информация, документи или други доказателства, които допринасят да се потвърди наличието на извършеното нарушение,
– след получаване на изложението на възраженията предприятието уведоми Комисията, че не оспорва съществуването на фактите, върху които тя е основала обвиненията си.“ [неофициален превод]
Г – Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
11. Член 4 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКЗПЧОС“), предвижда следното:
„Право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление
Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава.
Разпоредбите на предходната точка не представляват пречка за възобновяването на процеса съгласно закона и наказателната процедура на съответната държава, ако има свидетелства за нови факти или новооткрити обстоятелства или за съществен порок на предидущия процес, които са повлияли на неговия изход.
Не се допуска освобождаване от изпълнението на задълженията по този протокол на основание член 15 от Конвенцията.“
III – Обстоятелства и контекст на приемане на спорното решение
12. В обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд обобщава обстоятелствата по жалбата, с която е сезиран, както следва:
„1 С Решение C(2002) 5083 окончателен […] Комисията установява участието на различни предприятия в редица споразумения и съгласувани практики по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство („ЕИП“) в сектора на специалните графити за периода от юли 1993 г. до февруари 1998 г.
2 По смисъла на решението „специални графити“ означава група графитни продукти с различни приложения, а именно изостатично пресован графит, екструдиран графит и пресован във форма графит. В тях не се включват графитните електроди за черната металургия.
3 Механичните характеристики на изостатично пресования графит са по-добри от тези на екструдирания и на пресования във форма графит и цената на всяка категория графити се променя в зависимост от тези характеристики. Изостатично пресованият графит се използва по-специално под формата на електроди за електроерозийни машини за производство на метални форми за автомобилната промишленост и електрониката. Освен това се използва за направата на кокили за непрекъснато леене на цветни метали като мед и медни сплави.
4 Разликата в производствените разходи между изостатично пресования графит и екструдирания или пресования във форма графит е най-малко 20 %. По принцип есктрудираният графит е най-евтин, поради което е продаваем, стига да удовлетворява изискванията на клиента. Екструдираните продукти имат широк спектър на промишлено приложение, основно в железодобивната, стоманодобивната, алуминиевата, химическата промишленост и в металургията.
5 Като цяло пресованият във форма графит намира приложение само при изделия с по-големи размери, тъй като обикновено е по-нискокачествен от екструдирания графит.
[…]
7 Решението се отнася до два различни картела, единият от които е свързан с пазара на специален изостатично пресован графит, а другият — на специален екструдиран графит, като не са налице доказателства за нарушение по отношение на пазара на пресования във форма графит. Тези картели обхващат много специфични продукти, по-конкретно графит под формата на цели или нарязани по размер блокове, с изключение на обработени продукти, т.е. произведени по поръчка на клиент.
8 Основните производители на специален графит в западния свят са мултинационални компании. […]
9 Към момента на приемане на решението най-големите производители на специален изостатично пресован графит в Общността/ЕИП са германското дружество SGL Carbon AG (наричано по-нататък „SGL“) и френското дружество Le Carbone-Lorraine SA (наричано по-нататък „LCL“). На трето място се намира японското дружество Toyo Tanso Co. Ltd (наричано по-нататък „TT“), следвано от други японски дружества, а именно Tokai Carbon Co. Ltd (наричано по-нататък „Tokai“), Ibiden Co. Ltd (наричано по-нататък „Ibiden“), Nippon Steel Chemical Co. Ltd (наричано по-нататък „NSC“) и NSCC Techno Carbon Co. Ltd (наричано по-нататък „NSCC“), както и американското дружество UCAR International Inc. (наричано по-нататък „UCAR“), впоследствие GrafTech International Ltd.
[…]
11 Основните участници на световния пазар на есктрудиран графит са UCAR (40 %) и SGL (30 %). Те реализират две трети от продажбите на европейския пазар. Японските производители съвместно държат около 10 % от световния пазар и 5 % от общностния пазар. Делът от продажбите на екструдирани продукти под формата на цели или нарязани по размер блокове (необработени продукти) е 20—30 % за UCAR и 40—50 % за SGL.
12 През юни 1997 г. Комисията започва разследване на пазара на графитни електроди. Разследването води до приемане на Решение от 18 юли 2001 г. относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Дело COMP/E‑1/36.490 — Графитни електроди (ОВ L 100, 2002 г., стр. 1). През 1999 г. в хода на разследването UCAR се свързва с Комисията, за да представи заявление на основание Известието [относно съдействието]. Заявлението се отнася до твърдение за наличието на антиконкурентни практики на пазарите на изостатично пресован и екструдиран графит.
13 На основание предоставените от UCAR документи Комисията изпраща искане за предоставяне на информация съгласно член 11 от Регламент № 17 до SGL, Intech, Ibiden, Tokai и TT, изисквайки подробна информация относно отношенията им с техните конкуренти. Тези дружества установяват контакт с Комисията и изразяват намерението си да съдействат при проверките на Комисията.
14 През март 2000 г. и февруари 2001 г. в САЩ са образувани наказателни производства срещу дъщерно дружество на LCL и дъщерно дружество на TT за участие в незаконен картел на пазара на специални графити. Дружествата признават отговорността си и се съгласяват да заплатят глобите. През октомври 2001 г. Ibiden също признава отговорността си и заплаща глоба.
15 На 17 май 2002 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на адресатите на решението. В отговорите си всички дружества, с изключение на EDM BV и Intech EDM AG, признават нарушението. Никое от дружествата не оспорва съществуването на фактите.
16 Предвид сходството на методите, използвани от участващите в картела, както и обстоятелствата, че двете нарушения се отнасят до сродни продукти и че SGL и UCAR са замесени и в двата случая, Комисията счита, че е удачно да започне обща процедура по отношение на нарушенията на двата продуктови пазара.
17 Административното производство приключва на 17 декември 2002 г. с приемане на решение, според което, на първо място, жалбоподателите TT, UCAR, LCL, Ibiden, NSC и NSCC са фиксирали показателни цени (целеви цени) на световно равнище на пазара на необработения изостатично пресован графит и на второ място, SGL и UCAR са допуснали подобно нарушение, отново на световно ниво, на пазара на необработения екструдиран графит.
18 Относно нарушението на пазара на изостатичния графит в решението се отбелязва, че цените са фиксирани и разбивката им е направена според приложението, географското положение (Европа или Съединените щати) и нивото на търговия (дистрибутори/заводски цехове и големи крайни потребители с производствен капацитет). Предметът на картела се състои в това да хармонизира търговските условия и да обменя документи относно доставките, с цел да осигури обстоен контрол върху продажбите и разкриване на отклонения от указанията на картела. В някои случаи се осъществява обмен на информация относно разпределението на основните клиенти.
19 В решението е изложено, че на пазара на изостатично пресован графит са приведени в действие тайни споразумения чрез редовни многостранни срещи на четири нива:
– „срещи на високо ниво“, в които участват най-висшите управляващи дружествата лица и на които се установяват основните принципи на съдействие,
– „международни срещи на работно ниво“ относно разпределянето на графитни блокове в различни категории и определянето на минимални цени за всяка категория,
– „регионални“ (европейски) срещи,
– „местни“ (национални) срещи, свързани с италианския, германския, френския, британския и испанския пазар.
[…]
21 По отношение на пазара на екструдирания графит от решението следва, че двата основни играча на европейския пазар на тези продукти — SGL и UCAR, са признали участието си в определен брой двустранни срещи във връзка с този пазар в периода от 1993 г. до края на 1996 г. UCAR и SGL са постигнали съгласие да увеличат цените на екструдирания графит на пазара на Общността/ЕИП. Те редовно обсъждали цените и класифицирането на продуктите с цел предотвратяване на ценова конкуренция. В действителност новите цени били обявявани на клиентите последователно от едното или от другото дружество.
22 Въз основа на направените в решението фактически констатации и правна преценка Комисията налага на въпросните дружества глоби, изчислени в съответствие с установената в Насоките методика на определяне на глоби, наложени съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС […] и в Известието относно съдействието методика.
23 Съгласно член 1, първа алинея от разпоредителната част на решението предприятията, нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, участвайки през посочените периоди в поредица от споразумения и съгласувани практики, засягащи общностния пазар и пазара на ЕИП на специален изостатично пресован графит, са следните:
[…]
б) SGL за периода от юли 1993 г. до февруари 1998 г.;
[…]
24 Съгласно втора алинея от същата разпоредба предприятията, нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, участвайки през посочените периоди в поредица от споразумения и съгласувани практики, засягащи общностния пазар и пазара на ЕИП на специален екструдиран графит, са следните:
– SGL за периода от месец февруари 1993 г. до месец ноември 1996 г.;
[…]
25 Член 3 от разпоредителната част налага следните глоби:
[…]
б) SGL:
– специален изостатично пресован графит: 18 940 000 EUR,
– специален екструдиран графит: 8 810 000 EUR,
[…]
26 Освен това в член 3 е постановено, че глобите следва да се платят в срок от три месеца от уведомяването за решението, при лихва за забава в размер на 6.75 %.
27 Решението е изпратено на всеки от жалбоподателите с придружително писмо от 20 декември 2002 г. В писмото се уточнява, че след изтичане на определения в решението период за плащане Комисията ще предприеме действия за събиране на въпросните суми, а в случай на започнало производство пред Първоинстанционния съд решението няма да бъде приведено в действие, ако бъде заплатена лихва в размер на 4.75 % и бъде предоставена банкова гаранция.“
IV – Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение
13. SGL и другите предприятия, адресати на спорното решение, подават отделни жалби за отмяна на спорното решение пред Първоинстанционния съд.
14. В обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд постановява по-специално следното:
По дело Т-91/03, SGL Carbon/Комисия:
– определя глоба в размер на 9 641 970 EUR, наложена на жалбоподателя съгласно член 3 от Решение COMP/E-2/37.667 във връзка с допуснатото нарушение в сектора на изостатично пресования графит,
– отхвърля жалбата в останалата ѝ част,
– осъжда жалбоподателя да понесе две трети от собствените си съдебни разноски и да заплати две трети от съдебните разноски на Комисията, а Комисията следва да понесе една трета от собствените си съдебни разноски и да заплати една трета от направените от жалбоподателя съдебни разноски.“
V – Искания, направени пред Съда
15. SGL моли Съда:
– да отмени частично Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 15 юни 2005 г. по свързани дела T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, доколкото с него се отхвърля жалбата по дело T‑91/03, предявена срещу Решение на Комисията C(2002) 5083 окончателен от 17 декември 2002 г. във връзка с производство по член 81 ЕО,
– при условията на евентуалност да намали съответно глобата, наложена на жалбоподателя в член 3 от Решение от 17 декември 2002 г., както и размера на лихвата, дължима, докато делото е висящо, и евентуално лихвата за забава, установени в диспозитива на обжалваното съдебно решение,
– да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
16. Комисията моли Съда:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
VI – Жалбата
17. SGL привежда шест правни основания в подкрепа на жалбата си, като се позовава на неправилно приложение на процесуалните норми и на нарушение на общностното право.
18. В първото правно основание SGL твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа ne bis in idem, като не е взел предвид глобите, наложени преди това на дружеството в Съединените щати. Второто правно основание е насочено срещу увеличението с 35 % на размера на глобата във връзка с водещата роля на SGL. Според третото правно основание Първоинстанционният съд не е взел предвид възражението на SGL, че правото му на защита е безвъзвратно нарушено поради неадекватните езикови умения на работещите по преписката членове на екипа на Комисията. В четвъртото си правно основание SGL твърди, че осигуреното от негова страна съдействие било подценено. В петото си правно основание SGL изтъква, че Първоинстанционният съд не е взел предвид възможностите му за заплащане на глобата и че наложените глоби били несъразмерно високи. В шестото правно основание SGL претендира, че Първоинстанционният съд е определил неправилно размера на лихвата.
А – Първото правно основание, изведено от нарушение на принципа ne bis in idem
Основни доводи
19. С посочените в рамките на първото правно основание доводи SGL твърди основно, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 112—116 от обжалваното съдебно решение не е взел предвид глобите, наложени по-рано на SGL в Съединените щати през 1999 г. Дори само поради съображения за справедливост тези санкции трябвало да водят до намаляване на наложената глоба. Това следва от правилното разбиране на основния принцип ne bis in idem, който, противно на заключението на Първоинстанционния съд, е приложим и по отношение на санкциите, наложени от страна на държави, които не са членки.
20. Що се отнася до съдържанието и обхвата на този принцип, SGL се позовава по-специално на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, на националния правен ред на държавите-членки и на различни решения на Съда и на Първоинстанционния съд. Неправилно било заключението на Първоинстанционния съд в точка 112 от обжалваното съдебно решение, изведено от Решение по дело Boehringer Maanheim/Комисия(7), че недопускащата кумулиране на санкции норма не се прилага в случай като настоящия, когато обстоятелствата, на които се основават две нарушения, са едни и същи. Принципът на териториалността, на който Първоинстанционният съд се позовава в точка 113 от обжалваното съдебно решение, не опровергавал тази теза. Освен това, доколкото в точка 116 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е счел, че защитаваните от органите на Общността и от органите на Съединените щати интереси не били едни и същи, този извод е погрешен.
21. В допълнение SGL поддържа по-специално, че в точка 114 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд неправилно е приел за ненужно както да се взима предвид твърдението на SGL, че наложените му в Съединените щати санкции за участието му в картел за графитни електроди се отнасят също до специалния графит, така и да изслуша в това отношение посочените от SGL свидетели. При всички случаи SGL било доказало наличието на „idem“.
22. В хода на съдебното заседание SGL добавя по отношение на Решение на Съда по дело SGL Carbon/Комисия(8), че дори Съдът да е отхвърлил тезата, според която наложената по-рано на предприятие в трета държава санкция трябва обезателно да се вземе предвид, това не означавало, че Комисията не може да реши да вземе предвид това обстоятелство. Всъщност по-специално предвид необходимостта от осигуряване на пропорционалност на санкцията Комисията можело да бъде задължена да упражни правото си на преценка в тази област така, че да вземе предвид по-рано наложени санкции като разглежданата в настоящия случай.
23. Комисията представя подробни доводи, за да опровергае тези на SGL, и поддържа, че Първоинстанционният съд правилно е приел, че принципът ne bis in idem е неприложим по настоящото дело.
Съображения
24. В началото следва да се отбележи, че принципът ne bis in idem забранява едно и също лице да бъде санкционирано повече от веднъж за дадено неправомерно поведение, за да се защити един и същ правен интерес. Според установената съдебна практика този принцип, уреден и в член 4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, съставлява основен принцип на общностното право, чието съблюдаване се гарантира от общностните съдилища(9). На последно място следва да се посочи, че прилагането на този принцип зависи от изпълнението на тройно условие — наличие на еднакви обстоятелствата, един и същ нарушител и един и същ защитаван правен интерес. Следователно според този принцип едно и също лице не може да бъде санкционирано повече от веднъж за определено неправомерно действие в защита на едно и също правно благо(10).
25. По-нататък, по-конкретно във връзка с въпросното правно основание следва да се отбележи, че в Решение по дело SGL Carbon/Комисия(11) и в Решение по дело Showa Denko/Комисия(12) Съдът вече е приел — и по същество достига до същата позиция в Решение по дело Archer Daniels Midland Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия(13), че Комисията не е длъжна да взема предвид производства и санкции за нарушение на нормите в областта на конкуренцията, на които дадено предприятие е било субект в трета държава.
26. В това отношение в Решение по дело SGL Carbon/Комисия Съдът е отхвърлил подобни искания, базирани основно на същите доводи като тези на SGL по настоящото дело.
27. Що се отнася до приложното поле на принципа ne bis in idem по дела, в които органи на трета държава са предприели действия в съответствие с правомощията си да налагат санкции в областта на приложимото в тази държава право на конкуренцията, в доводите си Съдът насочва на първо място вниманието към международния контекст, в който такъв картел функционира, за който контекст по-специално е характерно действие на правните системи на трети държави на съответните им територии, и отбелязва, че упражняването на правомощията на органите на тези трети държави в областта на защитата на свободната конкуренция в рамките на териториалната им компетентност отговаря на специфичните изисквания на посочените държави(14).
28. Освен това Съдът е приел, че елементите, които образуват основата на правните системи на други държави в областта на конкуренцията, включват не само специфични цели и задачи, но и водят до приемането на специфични материални норми и широк кръг от правни последици с административен, наказателен или гражданскоправен характер, когато органите на тези държави установят нарушения на приложимите норми в областта на конкуренцията.
29. Съдът ясно е разграничил положението, характеризиращо се с различни териториални компетентности и множество правни системи, които преследват собствени специфични цели и задачи, от това, за което е специфично, че към дадено предприятие се прилага само общностното право и правото на една или повече държави-членки в областта на конкуренцията, т.е. когато определен картел попада само в териториалния обхват на приложение на правната система на Европейската общност(15).
30. Съдът изтъква спецификата на защитавания на общностно ниво правен интерес, поради която преценката на Комисията съгласно правомощията ѝ в тази област може да се различава значително от тази на органите на трети държави.
31. Поради това Съдът прави извод, че Първоинстанционният съд с пълно право е приел за неприложим принципа ne bis in idem основно предвид разликата между правния интерес, защитаван от правната система на Общността, и правния интерес, защитаван в трета държава, в конкретния случай Съединените щати.
32. Ето защо сходното твърдение на SGL в настоящото дело за нарушение на принципа ne bis in idem трябва да бъде отхвърлено по същата причина.
33. По отношение на позоваването от страна на SGL на други принципи като принципа за справедливост, следва да се добави, че в Решение по дело SGL Carbon/Комисия Съдът счита, че не съществуват други принципи, в това число и на международното право, които задължават Комисията да вземе предвид производствата и наложените санкции в трети държави по отношение на съответното предприятие(16).
34. По отношение на изтъкнатия от SGL в хода на съдебното заседание довод, че Решение по дело SGL Carbon/Комисия следвало да се разбира в смисъл, че предоставя на Комисията право на преценка дали да вземе предвид наложена по-рано санкция в трета държава и че в крайна сметка Комисията можела да бъда задължена да направи това, достатъчно е да се отбележи, че такъв подход може да прерасне в опит за изопачаване на даденото от Съда в това решение ясно тълкуване в обратен смисъл и следователно не може да се приеме(17).
35. Оттук следва, че Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото и не е нарушил принципа ne bis in idem, като в точки 112—116 от обжалваното съдебно решение е приел, че при налагане на санкция на SGL Комисията не е била длъжна да вземе предвид по-рано наложени на дружеството санкции в Съединените щати.
36. Освен това, що се отнася по-специално до направеното в точка 112 от обжалваното съдебно решение позоваване от страна на Първоинстанционния съд на Решение по дело Boehringer Mannheim/Комисия(18), в действителност в това дело Съдът не се произнася по въпроса дали Комисията е задължена да приспадне санкция, наложена от органи на трета държава, тъй като не е установено, че твърдяните от Комисията действия на жалбоподателя действително са еднакви с твърдяните от американските органи(19).
37. В това дело обаче Съдът установява, че принципът ne bis in idem изисква еднаквост на действията и липса на съществени различия между тях по отношение както на техния обект, така и на географското им местоположение(20).
38. Първоинстанционният съд е приложил правилно тази съдебна практика, приемайки в точка 112 от обжалваното съдебно решение, в която формулира изводите си относно този принцип, че „когато фактите, на които се основават две нарушения, произхождат от една и съща група споразумения, но въпреки това се различават както по отношение на техния обект, така и на географския им обхват, принципът ne bis in idem не се прилага“.
39. На последно място, по отношение на твърдението, че в точка 114 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не е взел предвид довода на SGL, че наложените му в Съединените щати санкции за участието му в картел за графитни електроди се отнасяли и до специалния графит и че Първоинстанционният съд е отказал да изслуша в това отношение посочените от SGL свидетели, следва да се отбележи, както беше посочено по-горе, че след като Първоинстанционният съд е имал основание да счете за неприложим принципа ne bis in idem по отношение на наложени в трети държави санкции поради нееднаквост на защитаваните правни интереси, следователно правилно приема, че предвид обстоятелствата не е необходимо да проверява съществуването на „idem“ по отношение на фактите, т.е. наличието на същото поведение. По тази причина въпросният довод също трябва да се отхвърли.
40. В светлината на горепосочените съображения, първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
Б – По второто правно основание, насочено срещу увеличаването с 35 % на размера на глобата предвид твърдението за водеща роля единствено на SGL
Основни доводи
41. С второто си правно основание SGL оспорва доводите на Първоинстанционния съд, изложени в точки 138—155 и в точки 316—331 от обжалваното съдебно решение, където той е приел, че SGL има водеща роля в картела и че наложеното по тази причина увеличение на основния размер на глобата на SGL следва да се намали от 50 % на 35 %.
42. Това правно основание има две части.
43. На първо място SGL твърди по същество, че Първоинстанционният съд не е обосновал увеличението на размера на глобата с 35 %, тъй като неоспоримите факти и противоречивите изводи на Съда не давали основание за такова увеличение. В това отношение SGL се позовава на доводите си, представени пред Първоинстанционния съд, които са обобщени в точки 303—310 от обжалваното съдебно решение.
44. На второ място SGL оспорва по същество, че Първоинстанционният съд неправилно е приел изложението на възражения за достатъчна гаранция на правото на защита на дружеството във връзка с приписването на водеща роля единствено на SGL. Първоинстанционният съд не бил взел предвид обстоятелството, че от твърденията на Комисията за извършени нарушения не следвало, че тя има намерение да счита SGL за единственото дружество с водеща роля. Следователно в точка 150 от обжалваното съдебно решение Съдът погрешно бил счел, че SGL може да организира адекватно защитата си въз основа на съдържащата се в изложението на възражения информация.
45. Комисията оспорва всички представени от SGL доводи и поддържа, че това правно основание е поне частично недопустимо.
Съображения
46. По отношение на първата част от това правно основание в началото следва да се посочи, че дадена жалба може да се основава само на доводи, свързани с нарушение на правни норми, като се изключат всякакви фактически преценки. Първоинстанционният съд има изключителни правомощия, на първо място, да установява фактите, освен когато съществената неточност на изводите му следва от предоставените му документи, и на второ място, да преценява тези факти. Следователно Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Първоинстанционният съд е приел в подкрепа на тези факти. Щом като тези доказателства са получени надлежно и общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само Първоинстанционният съд може да преценява значението, което трябва да бъде дадено на представените му доказателства(21).
47. Освен това дадена жалба не може да се разглежда от Съда, ако в действителност представлява искане, целящо само преразглеждане на подадената пред Първоинстанционния съд жалба. Противно на това, съгласно член 225 ЕО, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда жалбата трябва да посочва точно оспорваните елементи от решението, чиято отмяна се иска от SGL, както и конкретните правни доводи в подкрепа на това искане. Жалба, която не съдържа доводи, насочени към установяване на грешка при прилагане на правото, опорочаваща обжалваното решение, а само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Първоинстанционния съд правни основания и доводи, не отговаря на това изискване(22).
48. В първата част от второто правно основание SGL оспорва изводите на Първоинстанционния съд относно фактическата водеща роля на дружеството, формулирани в точка 316 и сл. от обжалваното съдебно решение. То обаче не предоставя никакви доводи, за да докаже къде Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото в това отношение. Следователно доводите на SGL всъщност са насочени изцяло срещу установяването и преценката на съответните факти от страна на Първоинстанционния съд в тази област. Освен това, доколкото SGL препраща към доводите си, които вече са били изложени пред Първоинстанционния съд, и ги повтаря, тази част от правното основание в действителност представлява искане за преразглеждане на вече подадената пред Първоинстанционния съд жалба.
49. Ето защо следва да се направи извод, както правилно е отбелязала Комисията, че в това отношение първата част от второто правно основание трябва да се отхвърли като недопустима.
50. Доколкото обаче SGL твърди, че мотивите на обжалваното съдебно решение са противоречиви, става дума за правен въпрос, който като такъв подлежи на проверка по съдебен ред в производството по обжалване(23).
51. Според SGL мотивацията на Първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение била противоречива, тъй като, от една страна, в точка 328 и сл. от това решение той посочвал, че поведението на другите членове на картела, по-специално на LCL и Tokai, не било толкова лесно разграничимо от това на SGL, както твърди Комисията, а от друга страна, в точка 331 въпреки това принципно потвърждава увеличението на глобата, като само намалява размера му до 35 %.
52. Не съм съгласен, че е налице противоречие, тъй като Първоинстанционният съд не е посочил, че няма никаква разлика между тежестта на извършеното от SGL нарушение и на нарушенията, извършени от Tokai и LCL, а само счита, че тази разлика не е толкова значителна, за да обоснове увеличение с 50 % на основния размер на глобата, определена за SGL. В съответствие с това в точка 331 от обжалваното съдебно решение при упражняване на неограничените си правомощия Първоинстанционният съд намалява увеличението на глобата от 50 % на 35 %. Следователно този довод на SGL е необоснован.
53. По тези причини първата част от второто правно основание трябва да се отхвърли.
54. Във връзка с втората част от това правно основание, в което се твърди нарушение на правото на защита на SGL, в точка 139 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е описал правилно определения в съдебната практика на Съда модел за изчисляване на глоби, според който когато Комисията изрично е посочила в изложението на възражения, че ще прецени дали е удачно да наложи глоби на въпросните предприятия, и установява основните фактически и правни елементи, които могат да доведат до налагането на глоба, каквито са тежестта и продължителността на твърдяното нарушение и обстоятелството, че нарушението е било извършено „умишлено или поради небрежност“, тя е изпълнила задължението си да спази правото на участие на предприятията в производството(24).
55. Първоинстанционният съд основателно е приел също, че по този начин Комисията е предоставила на въпросните предприятия необходимите данни, за да се защитят не само срещу установяването на нарушението, но и срещу възможността да им бъде наложена глоба(25).
56. Първоинстанционният съд правилно счита, че при тези условия правото на защита пред Комисията е гарантирано посредством възможността за представяне на становища относно продължителността, тежестта и предвидимостта на антиконкурентната същност на нарушението, но че в замяна на това Комисията няма задължение да обяснява начина, по който ще използва тези фактически и правни елементи при определяне размера на глобата(26).
57. По мое мнение предвид тази съдебна практика, без да допуска грешка при прилагане на правото, Първоинстанционният съд е приел, че въпросното изложение на възражения съдържа достатъчно точни указания относно начина, по който Комисията e предвиждала да определи глобата, и по-специално във връзка с тежестта на нарушението.
58. Както Първоинстанционният съд отбелязва в точка 148 от обжалваното съдебно решение, при всички случаи в изложението на възражения е посочено, че наред с LCL, SGL има ролята на организатор или на подбудител в картела, независимо че впоследствие тази квалификация е отпаднала по отношение на LCL. По този начин SGL е било уведомено, че Комисията има намерение да му припише роля на организатор и че това обстоятелство може да бъде взето предвид при определяне на глобата.
59. Обстоятелството, че SGL е определено от Комисията като единственото с водеща роля в картела, според мен не променя положението на дружеството по начин, че да се накърнява значително правото му на защита, тъй като за изложението на възражения е характерно, че по същество то е временно и подлежи на изменения от страна на Комисията при последваща преценка въз основа на предоставените ѝ от страните становища, включително на изменения, състоящи се в оттегляне на някои твърдения, като това за водещата роля на LCL.
60. Следва да се добави, както отбелязва Комисията, че в съответствие с Насоките и с нейната практика в това отношение, увеличението на наложена глоба може да бъде в размер на 50 %, независимо дали само един от участниците в картела или няколко от тях са определени за предприятия с водеща роля.
61. Освен това в тази връзка Първоинстанционният съд посочва в точка 149 от обжалваното съдебно решение, че не може да се предполага, че отговорността на SGL като предприятие с водеща роля в картела действително е нарастнала, след като му е приписана част от общата водеща роля, която първоначално Комисията е приписвала на LCL. Това представлява фактическа констатация, която в качеството си на такава не е предмет на преразглеждане от страна на Съда, тъй като SGL не твърди, че Първоинстанционният съд е изопачил доказателствата в тази насока(27).
62. Следователно втората част от второто правно основание също трябва да се отхвърли.
В – По третото правно основание, в което се твърди наличие на грешки при прилагане на правото във връзка с оплакването за неадекватни езикови умения на членовете на работещия по преписката екип на Комисията
Основни аргументи
63. В третото си правно основание SGL се оплаква по същество от това, че въпреки добре обоснованите му твърдения и предложението му да представи доказателства, в точка 154 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не е взел предвид възражението на SGL за непоправимо нарушение на правото на защита на дружеството поради неадекватни езикови умения на членовете на работещия по преписката екип на Комисията.
64. Първоинстанционният съд неправилно приел, че това възражение било чисто предположение, неподкрепено от надеждни доказателства. Такова твърдение на Първоинстанционния съд било равностойно на погрешна преценка на фактите.
65. Освен това обстоятелството, че съответните длъжностни лица нямали необходимите езикови умения, било лишило SGL от правото му на защита в административното производство. Считайки това обстоятелство за ирелевантно, Първоинстанционният съд бил нарушил правото му на защита.
66. Комисията счита, че изводите на Първоинстанционния съд в точки 154 и 155 от обжалваното съдебно решение са правилни и не са опорочени от неправилна преценка на фактите или нарушение на правото на защита. Тя смята, че тъй като административното производство се провежда от Генерална дирекция „Конкуренция“ и е завършено от Европейската Комисия като цяло, езиковите умения на определен член от осъществилия разследването екип не са решаващи.
Съображения
67. Доколкото в третото си правно основание SGL оспорва на първо място извода на Първоинстанционния съд, направен в точка 154 от обжалваното съдебно решение, с който е отхвърлено твърдението на SGL, че Комисията е поверила „германското досие“ на длъжностни лица, които не владеят в достатъчна степен немски език, това твърдение на дружеството се основава на оценка на фактите и на преценка на доказателствата, които в качеството им на такива не могат да се оспорват в производството по обжалване(28). Поради това следва, че третото правно основание е недопустимо в това отношение.
68. Освен това, що се отнася до довода, че SGL е предложило да предостави допълнителни доказателства в подкрепа на това твърдение, трябва да се подчертае, че Първоинстанционният съд следва да прецени релевантността на такова предложение по отношение на предмета на спора и на необходимостта да се разглеждат допълнителни доказателства(29).
69. Доколкото по-нататък SGL твърди, че Първоинстанционният съд бил нарушил правото му на защита при разглеждането на обстоятелството, че съответните длъжностни лица нямали необходимите езикови умения (в случая по немски език), на първо място следва да се отбележи, както е прието по-горе, че Първоинстанционният съд вече е отхвърлил това твърдение във връзка с фактите, така че в действителност въпросът дали това обстоятелство нарушава състезателното начало не се поставя сам по себе си пред настоящия Съд.
70. На второ място обаче считам, че езиковите умения (или липсата на такива) на определен член от осъществяващия разследването екип на Комисията не може да бъдат определящи per se. Комисията като цяло е отговорна за провеждането на производствата в областта на правото на конкуренцията и също носи колективна отговорност за окончателните решения, с които завършват тези процедури.
71. Ако действително, както Първоинстанционният съд правилно е посочил в точка 154 от обжалваното съдебно решение, SGL беше успяло да докаже, че числата, на които се основава Комисията в спорното решение, са неточни, решението щеше да е опорочено от съществена грешка и поради това би могло да се отмени на това основание, независимо дали този недостатък в действителност се държи на недостатъчни езикови умения на конкретен член от екипа или на каквото и да е друго обстоятелство във вътрешната организация на Комисията, което може да я е довело до допускане на грешката.
72. Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли.
Г – По четвърто правно основание, в което се твърди, че оказаното от SGL съдействие е било подценено във връзка с намаляването на глобата в съответствие с Известието относно съдействието
Основни доводи
73. В четвъртото си правно основание SGL оспорва изводите на Първоинстанционния съд, посочени в точки 367—375 от обжалваното съдебно решение, с които се отхвърлят доводите на SGL за нарушение на Известието относно съдействието и в този ред на мисли — за недостатъчно намаляване от страна на Първоинстанционния съд на размера на наложената глоба.
74. SGL твърди по същество, че оказаното от него съдействие е подценено. На първо място, в точка 367 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд погрешно бил приел, че SGL няма право на по-голямо намаление на глобата, тъй като е погрешно считано за дружество с водеща роля. На второ място, SGL поддържа, че е жертва на дискриминация, понеже оказаното от негова страна съдействие имало поне същото значение като това на другите участници, по-специално на UCAR.
75. SGL критикува изводите на Първоинстанционния съд в точки 368, 370 и 373 от обжалваното съдебно решение и поддържа inter alia в това отношение, че значението на оказаното съдействие не зависи от приноса, който в действителност Комисията е взела предвид.
76. Според Комисията въпросните изводи на Първоинстанционния съд били правилни и твърденията на SGL, част от които били недопустими, следвало да бъдат отхвърлени изцяло.
77. Комисията се позовава по-специално на правото си на преценка по отношение на намаляването на глобата, и по-специално при преценката на качеството и полезността на съдействието, оказано от различните членове на даден картел. Освен това, както правилно било посочено в обжалваното съдебно решение, ако Първоинстанционният съд е трябвало да приеме, че Комисията е длъжна да установи извършването на нарушение през определен период от определено предприятие, той е щял да изземе нейните правомощия.
Съображения
78. На първо място трябва да се има предвид, че в съответствие с установената съдебна практика Комисията има широко право на преценка за определяне размера на глобата, включително относно намаляването ѝ на основание Известието относно съдействието(30). Макар че Съдът следва да прецени дали Първоинстанционният съд е оценил правилно упражняването от страна на Комисията на правото ѝ на преценка, при произнасянето си по дадена жалба Съдът не може по съображения за справедливост да замести със своята преценка преценката на Първоинстанционния съд, който упражнявайки неограничената си компетентност, се е произнесъл по размера на наложените на предприятията глоби(31).
79. Във връзка с проверката на намалението на глобата на SGL Първоинстанционният съд на първо място основава преценката си в това отношение — според мен правилно — на допускането, че в съответствие с ясния текст на Известието относно съдействието, който посочва „първото“ предприятие, представило „съществено“ доказателство за „съществуването“ на картел, т.е. само едно предприятие, а именно първото, което представи такова доказателство за съществуването на картел, а не други предприятия, които (впоследствие) представят доказателство за определени периоди или аспекти от съществуването на този картел, може да се ползва от значително намаление на глобата в съответствие с точка Б от Известието относно съдействието.
80. При тези условия правилно Първоинстанционният съд е приел, че Комисията има право да счита единствено UCAR за първото предприятие по смисъла на точки Б и В от Известието относно съдействието.
81. Поради това в точка 367 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд правилно е приел, че поради водещата си роля на SGL не отговаря на установените в точка Б, буква б) и в точка Б, буква д) от Известието относно съдействието условия. Този извод се основава на преценка на фактите, която както посочих по-горе(32), не може да се оспорва в рамките на настоящото производство.
82. По-нататък, във връзка с твърдението на SGL относно точка 368 от обжалваното съдебно решение, Първоинстанционният съд правилно е приел, че Комисията няма задължение да компенсира съдействието с намаляване на глобата, когато не е използвала съответното доказателство, за да установи или санкционира дадено нарушение на общностното право на конкуренцията. В това отношение практиката на Съда сочи, че наличието на подобен принос може да обоснове намаляване на глобата поради съдействие само ако в действителност позволи на Комисията да изпълни задължението си за установяване на съществуването и за прекратяването на дадено нарушение, както и ако подпомогне реално изпълнението на задачата на Комисията(33), какъвто не може да е случаят, ако Комисията дори не е взела предвид въпросния принос.
83. В това отношение в точки 369 и 370 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че поради своето право на преценка във връзка с това Комисията не може да бъде задължена да установи и да санкционира всяко антиконкурентно поведение, а общностните съдилища не могат, дори само с цел намаляване на глобата, да приемат, че предвид доказателствата, с които разполага, Комисията е трябвало да установи извършването на нарушение от дадено предприятие през даден период. Следователно SGL не може да твърди, че неговият принос е трябвало да бъде компенсиран чрез съществено намаление на глобата, поради това че въз основа на него Комисията била длъжна да установи или санкционира определено нарушение.
84. На последно място, във връзка с твърдението на SGL, според което предоставеното от негова страна съдействие е подценено в сравнение с това на другите участващи в картела предприятия, първо следва да се отбележи, както Първоинстанционният съд правилно е посочил в точка 371 от обжалваното съдебно решение, че Комисията има широко право на преценка на качеството и полезността на съдействието, предоставено от различните членове на даден картел. Второ, SGL не е уточнило какво има предвид посочвайки, че Първоинстанционният съд не е санкционирал явна злоупотреба на Комисията с това право на преценка.
85. Освен това предвид твърдението на SGL, че е жертва на дискриминация по отношение на UCAR, следва да се отбележи, че макар при определяне размера на глобата и намаляването му Комисията действително да е обвързана по принцип, въпреки широкото си право на преценка, от принципа за равно третиране(34), както посочих по-горе, предоставеното от UCAR съдействие правилно води до квалифицирането му като „първо“ предприятие по смисъла на точка Б от Известието относно съдействието. Поради тази единствена причина значимостта на приноса на последното и на предоставеното му вследствие на това намаление не са съпоставими с приноса и намалението на глобата на SGL. Следователно SGL не може поради наличието на разлика в намалението на глобата му в сравнение с това на UCAR да твърди, че е дискриминирано.
86. Следователно изводите на Първоинстанционния съд по отношение на намаляването на глобата на SGL не са опорочени от грешки при прилагане на правото. В съответствие с това четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.
Д – По петото правно основание, според което Първоинстанционният съд не е взел предвид възможностите на SGL да заплати глобата и според което наложените глоби са несъразмерно високи
Основни доводи
87. В петото си правно основание SGL твърди, че в точка 333 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд неправилно е приел, че при определяне размера на глобата Комисията не е длъжна да вземе предвид затрудненото финансово положение на SGL и липсата на средства, с които дружеството да плати глобата.
88. SGL представя по същество два довода в подкрепа на това правно основание. На първо място то поддържа, че дори след намалението наложената глоба сама по себе си била много висока, още повече че към момента на приемане на решението не били взети предвид възможностите на въпросното дружество да плати глобата. На второ място SGL поддържа, че Комисията и Първоинстанционният съд били правнозадължени да вземат предвид платежоспособността на SGL. Първоинстанционният съд направил погрешно тълкуване на текста на точка 5, буква б) от Насоките, тъй като не бил проверил дали наложената глоба застрашава икономическата жизнеспособност на съответното дружество.
89. Комисията твърди, че тези доводи са недопустими или при всички случаи че са неоснователни.
Съображения
90. Доколкото на първо място в жалбата си SGL формулира различни доводи, поставящи под въпрос пропорционалността на наложената глоба, петото правно основание трябва да се приеме за недопустимо, тъй като в действителност чрез него се иска основно преразглеждане на глобите, което Съдът не е компетентен да предприеме в контекста на производството по обжалване(35).
91. На второ място, по отношение на твърдението, че Първоинстанционният съд не е взел предвид платежоспособността на SGL, трябва да се посочи, че в съответствие с утвърдената съдебна практика, отразена изцяло в точка 333 от обжалваното съдебно решение, при определяне размера на глобата Комисията не е длъжна да вземе предвид затрудненото икономическо положение на съответното предприятие, тъй като признаването на подобно задължение би било равносилно на предоставяне на неоправдани конкурентни предимства на предприятия, които са най-малко приспособени към пазарните условия(36).
92. Що се отнася до точка 5, буква б) от Насоките, според която трябва да се вземат предвид действителните възможности за плащане на дадено предприятие, Съдът вече е приел в Решение по дело SGL Carbon/Комисия, че тази разпоредба по никакъв начин не поставя под въпрос посочената съдебна практика. Както изтъква Съдът в решението по това дело, платежоспособността е релевантна само в „специфичен социален контекст“, а именно когато последствията от налагането на глобата по-специално могат да доведат до увеличаване на безработицата или влошаване в икономическите сектори, които се намират във възходяща или низходяща позиция спрямо въпросното предприятие(37).
93. Предвид това съм съгласен с Първоинстанционния съд, че общностното право не забранява само по себе си приемането от орган на Общността на мярка, водеща до несъстоятелност или ликвидация на дадено предприятие. Освен това SGL не е предоставило доказателство за наличието на специфичен социален контекст в горепосочения смисъл.
94. При тези обстоятелства Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 333 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил правното основание, според което Комисията не е взела предвид платежоспособността на SGL.
95. Следователно петото правно основание трябва да се отхвърли.
Е – По шестото правно основание, в което се твърди неправилно определяне на размера на лихвата
Основни доводи
96. Шестото правно основание е насочено срещу точки 408—415 от обжалваното съдебно решение, в които Първоинстанционният съд отхвърля правното основание на SGL, посредством което се иска отмяната на размера на лихвите, установени в член 3, трета алинея от спорното решение (6,75 %) и в писмото на Комисията от 20 декември 2002 г. (2 %).
97. SGL поддържа представените пред Първоинстанционния съд доводи, че определеният размер на лихвата бил прекалено висок и че въпросната алинея от спорното решение следвало да се отмени. Твърде високата лихва, която трябвало да се заплати, съставлявала в крайна сметка допълнителна глоба, наложена без правно основание.
98. Комисията счита, че тъй като се отнасяли до установяване на факти и представлявали повторение на вече представени пред Първоинстанционния съд аргументи, доводите на SGL били недопустими или във всички случаи неоснователни.
Съображения
99. На първо място следва да се отбележи, че в отговор на твърдяната незаконосъобразност на определения в спорното решение размер на лихвата за забава от 6.75 %, в точка 411 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд правилно се позовава на установената съдебна практика, според която предоставените на Комисията правомощия съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 включват възможността за определяне на размера на лихвата за забава и условията за изпълнението на решението ѝ(38).
100. Първоинстанционният съд също основателно е приел, че Комисията е имала право да определи по-висок базов размер от обичайния за пазара лихвен процент до степента, необходима, за да се препятстват действия по забавяне плащането на глобата(39).
101. В контекста на настоящата жалба SGL не е доказало защо според него в точка 412 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд погрешно е приел, че Комисията не е нарушила предоставеното ѝ право на преценка при определяне размера на лихвата за забава, както беше посочено по-горе. Вместо това SGL основно повтаря доводите си, които вече са разгледани от Първоинстанционния съд, относно прекомерния размер на лихвата, което в действителност е равностойно на искане за преразглеждане(40). Следователно в това отношение настоящото правно основание трябва да се приеме за недопустимо.
102. На второ място, по отношение на твърдяната незаконосъобразност на лихвата в размер на 2 % върху предварителните плащания на предприятията по покриване на глобите, според мен Първоинстанционният съд правилно е определил това правно основание, което не е посочено в жалбата пред Първоинстанционния съд, като ново по смисъла на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. Така в точка 413 от обжалваното съдебно решение той основателно е отхвърлил въпросното правно основание като недопустимо. Следователно SGL има още по-малко право да го предявява в производството по обжалване.
103. Поради това шестото правно основание трябва да се отхвърли.
104. От всички изложени дотук съображения следва, че жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло.
VII – По съдебните разноски
105. Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако спечелилата делото страна е направила такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на SGL и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.
VIII – Заключение
106. По гореизложените съображения предлагам Съдът да:
1) Отхвърли жалбата.
2) Да осъди SGL Carbon AG да заплати съдебните разноски.
1 – Език на оригиналния текст: английски.
2 – T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, Recueil, стр. ІІ‑10.
3 – Решение по дело SGL Carbon/Комисия (Recueil, стр. I‑5977). В това отношение настоящата жалба до определена степен също е свързана с жалбата по дело Showa Denko/Комисия (Решение от 29 юни 2006 г., C‑289/04 P, Recueil,стр. I‑5859).
4 – ОВ 13, 1962 г., стр. 204.
5 – ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69.
6 – ОВ C 207, 1996 г., стр. 4.
7 – Решение от 14 декември 1972 г. (7/72, Recueil, стр. 1281).
8 – Посочено в бележка под линия 3.
9 – Вж. по-специално Решение от 5 май 1966 г. по дело Gutmann/Комисия на ЕОАЕ (18/65 и 35/65, Recueil, стр. 149) и Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 59).
10 – Вж. по-специално Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 338).
11 – Посочено в бележка под линия 3.
12 – Посочено в бележка под линия 3.
13 – Решение от 18 май 2006 г. (C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429).
14 – Точки 28 и 29.
15 – Точка 30.
16 – Точки 33—37.
17 – Вж. в този смисъл Решение по дело SGL Carbon/Комисия, посочено в бележка под линия 3, точка 36 и Решение по дело Showa Denko/Комисия, посочено в бележка под линия 3, точка 60.
18 – Посочено в бележка под линия 7.
19 – Вж. Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, посочено в бележка под линия 13, точки 48 и 49.
20 – Вж. Решение по дело SGL Carbon/Комисия, точка 27.
21 – Вж. по-специално Определение от 17 септември 1996 г. по дело San Marco/Комисия (C‑19/95 P, Recueil, стр. I‑4435, точка 40), както и Решение на Съда от 2 март 1994 г. по дело Hilti/Комисия (C‑53/92 P, Recueil, стр. I‑667, точка 42) и Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 177).
22 – Вж. в този смисъл по-специално Решение от 28 май 1998 г. по дело Deere/Комисия (C‑7/95 P, Recuei, стр. I‑3111, точка 20) и Решение от 7 юли 2005 г. по дело Le Pen/Парламент (C‑208/03 P, Recueil, стр. I‑6051, точка 39 и посочената съдебна практика).
23 – Вж. по-специално Решение от 1 октомври 1991 г. по дело Vidrányi/Комисия (C‑283/90 P, Recueil, стр. I‑4339, точка 29), Решение от 20 ноември 1997 г. по дело Комисия/V (C‑188/96 P, Recueil, стр. I‑6561, точка 24), Решение от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия (C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 25) и Решение от 7 май 1998 г. по дело Somaco/Комисия (C‑401/96 P, Recueil, стр. I‑2587, точка 53).
24 – Вж. в този смисъл inter alia Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено в бележка под линия 21, точка 428, както и Решение от 9 ноември 1983 г. по дело Michelin/Комисия (322/81, Recueil, стр. 3461, точки 19 и 20) и Решение по дело Showa Denko/Комисия, посочено в бележка под линия 3, точка 69.
25 – Вж. по-конкретно Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено в бележка под линия 21, точка 428 и Решение от 7 юни 1983 г. по дело Musique diffusion française и др./Комисия (100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 21).
26 – Вж. в този смисъл по-специално Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено в бележка под линия 21, точки 434—439; що се отнася до съдебната практика на Първоинстанционния съд, вж. също по-специално Решение от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия (T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 200).
27 – Вж. точка 46 по-горе.
28 – Вж. точка 46 по-горе и съдебната практика, посочена в бележка под линия 21.
29 – Вж. в този смисъл inter alia Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено в бележка под линия 21, точка 68 и Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено в бележка под линия 23, точка 70.
30 – Вж. Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено в бележка под линия 21, точки 393 и 394.
31 – Вж. Решение по дело SGL Carbon/Комисия, посочено в бележка под линия 3, точка 48 и Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено в бележка под линия 21, точка 245.
32 – Вж. точки 46 и 48 по-горе.
33 – Вж. в този смисъл Решение от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия (C‑297/98 P, Recueil, стр. I‑10101, точки 36 и 37) и Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено в бележка под линия 21, точка 399.
34 – Вж. решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, посочено в бележка под линия 9, точка 617.
35 – Вж. inter alia Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено в бележка под линия 21, точки 245 и 246, и Решение от 29 април 2004 г. по дело British Sugar/Комисия (C-359/01 P, Recueil, стр. I-4933, точки 48 и 49).
36 – Вж. решение от 8 ноември 1983 г. по дело IAZ и др./Комисия (96/82 - 102/82, 104/82, 105/82, 108/82 и 110/82, Recueil, стр. 3369, точки 54 и 55), и Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено в бележка под линия 21, точка 327.
37 – Решение по дело SGL Carbon, посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 106.
38 – Вж. Решение по дело SGL Carbon/Комисия, посочено в бележка под линия 3, точка 113.
39 – Вж. в този смисъл Решение по дело SGL Carbon/Комисия, посочено в бележка под линия 3, точки 114 и 115.
40 – Вж. точка 47 по-горе.