Opinion of the Advocate-General

Opinion of the Advocate-General

I – Въведение

1. Настоящият иск на Комисията на Европейските общности е насочен отново срещу държава-членка, заради това че не е обявила достатъчен брой специални защитени зони (наричани по-нататък „СЗЗ“) за птици съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици(2) (наричана по-нататък „директива за птиците“). Съдът вече е постановявал решения за подобни нарушения от страна на Кралство Нидерландия(3), на Френската република(4), на Република Финландия(5) и на Италианската република(6) . Също така са в ход производства срещу Република Гърция(7) и срещу Ирландия(8) . Комисията подготвя друг иск срещу Португалската република(9) .

2. Основният въпрос по всяко от тези дела е установяването, че съответната държава-членка не е класифицирала като СЗЗ всички зони, които е трябвало да бъдат обявени. В случая Комисията се основава на списък на важните орнитологични зони в Испания, публикуван през 1998 г. от испанското орнитологично дружество — Sociedad Española de Ornitología, наричано по-нататък „SEO/Birdlife“ (списъкът е наричан по-нататък „IBA 98“, като IBA представлява съкращение от Important Bird Area (важна зона за защитата на птиците) или Important Bird Areas (важни зони за защитата на птиците)(10) . Кралство Испания поставя под съмнение качеството на този списък.

II – Правна уредба

3. Член 4, параграфи 1 и 2 от директивата за птиците определят площите, които държавите-членки трябва да класифицират като СЗЗ, а параграф 3 определя каква информация относно класифицирането се изпраща на Комисията:

„1. Видовете, посочени в приложение І, са предмет на специални мерки по съхраняването на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

Във връзка с това се взема предвид следното:

a) видове, застрашени от изчезване,

б) видове, чувствителни към специфичните промени в техните местообитания,

в) видове, считани за редки поради своите малочислени популации или ограничен район на разпространение,

г) други видове, изискващи особено внимание поради специфичния характер на техните местообитания.

Тенденциите и измененията в популационните нива се използват като база за оценки.

Държавите-членки подробно класифицират по-специално най-подходящите по брой и размери [другаде в текста: „по брой и площ“] територии като специални защитени зони за запазването на тези видове, като взимат предвид изискванията за тяхната защита в географските територии и акватории, за които се прилага настоящата директива

2. Държавите-членки предприемат подобни мерки за редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение І, като се съобразяват с потребността от защитата им в териториите и акваториите, за които е в сила настоящата директива, по отношение на техните райони на размножаване, линеене, зимуване и почивка по време на техните миграционни маршрути. За тази цел държавите-членки обръщат особено внимание на защитата на влажните зони и особено на влажните зони от международно значение.

3. Държавите-членки изпращат на Комисията цялата необходима информация, така че тя да има възможност да поеме необходимите инициативи от гледна точка на координацията, необходима, за да се осигури териториите, предвидени в параграфи 1 и 2 по-горе, да образуват едно цяло, отговарящо на изискванията за защита на тези видове в географските акватории и територии, за които е в сила настоящата директива.“

4. Деветото съображение обяснява тази уредба:

„като има предвид, че опазването, поддържането и възстановяването на достатъчното разнообразие и площ на местообитанията е от съществено значение за запазването на всички видове птици; като има предвид, че определени видове птици следва да бъдат предмет на специални мерки по запазването, отнасящи се до техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространение; като има предвид, че подобни мерки трябва също така да вземат под внимание мигриращите видове и да бъдат координирани от гледна точка на създаването на едно цяло.“

5. Член 10 от директивата за птиците предвижда, че държавите-членки поощряват провеждането на орнитологични изследвания:

„1. Държавите-членки поощряват провеждането на изследвания и всички дейности, които се изискват като основа за защитата, управлението и използването на популациите на всички видове птици, посочени в член 1.

2. Специално внимание се обръща на изследванията и дейностите по обектите, изброени в приложение V. Държавите-членки ще изпращат на Комисията цялата информация, която се изисква за вземането на съответните мерки за координацията на изследванията и дейностите, посочени в настоящия член.“

6. Приложение V посочва определени области на изследвания, които заслужават особено внимание.

7. Според член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(11) (наричана по-нататък „директива за местообитанията“) мрежата Натура 2000, създадена от тази директива, обхваща също така СЗЗ, класифицирани от държавите-членки по силата на разпоредбите на директивата за птиците.

III – Досъдебната процедура и исканията на страните

8. На 26 януари 2000 г. Комисията отправя покана до испанското правителство да представи своите съображения съгласно член 226 ЕО (официално уведомително писмо). Комисията упреква Кралство Испания заради това, че не е обявило достатъчен брой СЗЗ по силата на член 4 от директивата за птиците. Към тази дата според сведенията на Комисията Кралство Испания е определило 175 зони с площ от 33 582 кв. км.

9. За да докаже, че това обявяване на СЗЗ не е достатъчно, Комисията се основава на IBA 98. В този списък са включени 391 обекта с обща площ от 15 862 567 ha, представляващи 31,5 % от националната територия на Испания.

10. През 2000 г. Кралство Испания отхвърля твърдението за нарушение на Комисията, като същевременно обявява нови СЗЗ.

11. Така, мотивираното становище от 31 януари 2001 г. посочва 262 СЗЗ в Кралство Испания с площ от 53 674 кв. км. В това мотивирано становище Комисията дава на Кралство Испания последен срок от два месеца, за да извърши изискваните допълнителни обявявания. По искане на испанското правителство Комисията удължава този срок до 3 май 2001 г. През март 2001 г. Кралство Испания съобщава на Комисията 13 нови СЗЗ с площ от 402 272 ha.

12. В течение на следващите години Кралство Испания увеличава броя на СЗЗ на няколко етапа до 427, покриващи площ от около 79 778 кв. км, представляващи 15,8 % от испанската територия.

13. Комисията не е удовлетворена от този напредък и на 4 юни 2004 г. предявява иск.

14. Комисията иска от Съда:

1) да установи, че като не е класифицирало като СЗЗ за птиците достатъчно по брой и по площ територии, за да предостави защита на всички видове птици, посочени в приложение І към директивата за птиците, както и на непосочените в споменатото приложение мигриращи видове, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива;

2) да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

15. Кралство Испания иска от Съда:

1) да отхвърли настоящия иск;

2) да осъди институцията ищец да заплати съдебните разноски.

16. Макар направените в молбата искания да се отнасят до Кралство Испания като цяло, мотивите за тях се ограничават до автономните области Андалусия, Балеарски острови, Канарски острови, Кастилия Ла Манча, Каталуния, Естремадура, Галисия и Валенсия.

17. След предявяването на иска броят на испанските СЗЗ достига 512, покриващи около 91 803 кв. км. Сухоземните СЗЗ съответстват на 18,2 % от испанската територия. Наред с това 20 СЗЗ включват морски части с площ от 574 кв. км(12) .

18. В хода на устната фаза на производството Комисията оттегля иска си по отношение на автономна област Естремадура.

IV – Съображения

19. Комисията упреква Кралство Испания в това, че е обявило твърде малко СЗЗ. Независимо от това предметът на иска се ограничава до седем испански автономни области(13) .

А – Относно правните основания на задължението за класифициране

20. Правните основания на задължението за класифициране не са предмет на спор между страните.

21. Според член 4, параграф 1, последна алинея от директивата за птиците държавите-членки класифицират като СЗЗ най-подходящите по брой и площ територии с оглед запазването на видовете от приложение І в географската територия и акватория, за която се прилага тази директива. Не е възможно освобождаване от това задължение чрез приемане на други специални мерки по запазването(14) .

22. Държавите-членки предприемат, съгласно член 4, параграф 2, подобни мерки за редовно срещащите се, непосочени в приложение І мигриращи видове, по отношение на техните райони на размножаване, линеене, зимуване и почивка в рамките на техните миграционни маршрути. За тази цел държавите-членки обръщат особено внимание на защитата на влажните зони и особено на влажните зони от международно значение.

23. От член 4, параграф 3 и от деветото съображение от директивата за птиците следва, че СЗЗ трябва да образуват едно цяло, отговарящо на изискванията за защита на тези видове в географските акватории и територии, за които е в сила директивата.

24. Според постоянната съдебна практика макар държавите-членки да разполагат с определено право на преценка по отношение на избора на СЗЗ, така или иначе класифицирането и определянето на тези зони трябва да се подчиняват изключително на орнитологичните критерии, определени от директивата. Други съображения, например от икономически или социален характер, нямат значение за класифицирането(15) .

25. Съдът вече е установил, че Кралство Испания е трябвало изцяло да изпълни своето задължение за обявяване на СЗЗ към момента на присъединяването си, т.е. към 1 януари 1986 г.(16) . За сметка на това в рамките на настоящото производство датата, която следва да се има предвид за преценка относно неизпълнението на задълженията, както е известно, е датата, на която изтича определеният в мотивираното становище на Комисията срок(17) . Предвид това, че Комисията впоследствие продължава този срок до 3 май 2003 г., следва да се разгледа дали към тази дата Кралство Испания е обявило достатъчно СЗЗ.

Б – Относно частичното признаване на твърдението за нарушение, формулирано в иска

26. Кралство Испания, разбира се, енергично оспорва твърдението за нарушение, формулирано срещу него, по-специално относно отражението на списъка IBA 98 върху преценката на задължението за обявяване. Все пак, след 3 май 2003 г. то обявява нови СЗЗ или разширява съществуващите СЗЗ в Андалусия, на Балеарските острови, в Кастилия Ла Манча, Каталуния, Галисия и Валенсия. Що се отнася до Канарските острови, Кралство Испания не съобщава за ново обявяване след тази дата, като същевременно признава в своите писмени становища, че в този архипелаг най-малкото е необходимо обявяване на шестнайсет нови СЗЗ и разширяване на единайсет съществуващи СЗЗ. Ново обявяване или разширяване на СЗЗ предстои също в Андалусия, Каталуния, Галисия и Валенсия.

27. В някои предходни дела Съдът се основава на подобни обстоятелства, за да установи, че към референтната дата не са обявени достатъчен брой обекти(18) . Всъщност като обявява СЗЗ, държавата-членка признава, че този обект е част от териториите, които са най-подходящи за защита на птиците(19) . Поради това би могло да се приеме, че като обявява нови зони за защита на птиците след изтичане на определения в мотивираното становище срок, Кралство Испания признава, че е задължено да извърши такова обявяване.

28. Въпреки това във всички тези дела съществуват други обстоятелства, които придават особена тежест на неизпълнението на задълженията. В случая на Франция нито един обект не е класифициран като СЗЗ за шест вида от приложение I(20) ; в случая на Финландия са класифицирани всичко на всичко петнайсет СЗЗ, което е признато безспорно за недостатъчно(21) ; на последно място в случая на Италия въпросната държава-членка признава, че е взела под внимание икономически и свързани с отдиха причини при избора на обекти(22) . По-нататък е безспорно, че италианските обявявания се намират в голяма степен извън IBA 89(23) . Следователно осъждането на Кралство Испания само въз основа на това, че междувременно са обявявани СЗЗ, при сравнение би се оказало лишено от солидна опора.

29. Преди всичко решение, постановено на тази основа, не би било оправдано от гледна точка на спора, съществуващ между страните. Всъщност искът не е загубил своя предмет поради обявяванията и съобщенията, направени междувременно. Кралство Испания оспорва, че е обвързано да направи нови обявявания въз основа на IBA 98, а Комисията явно все още не е удовлетворена от напредъка, осъществен до момента. В случай на осъждане на Кралство Испания въз основа на тези обявявания и тези съобщения спорът за това доколко трябва да бъдат класифицирани нови обекти би преминал, без да бъде разрешен, в приложното поле на член 228 ЕО и би могъл в случай на необходимост отново да бъде отнесен пред Съда в този контекст(24) .

30. Тази несигурност главно би била в ущърб на Кралство Испания, тъй като би останал несигурен обхватът на неговите задължения съгласно евентуално съдебно решение, като същевременно то би трябвало да се опасява от това в бъдещо производство да бъде осъдено да плаща периодична имуществена санкция и/или еднократно платима сума. Това неудобство би било несъразмерно, неоправдано и незаслужено, тъй като осъждане, основано на обявявания и съобщения за обявявания, които то е осъществило междувременно, би имало за единствено основание факта, че Кралство Испания е направило усилия да изпълни своите задължения по време на производството за неизпълнение.

31. Поради това се налага да се разреши останалата част от спора между страните(25) .

В – Относно останалата част от спора между страните

32. В подкрепа на своето твърдение за нарушение Комисията се основава принципно на факта, че испанските обявявания в автономните области, посочени в иска, не покриват голяма част от обектите, споменати в IBA 98, а и на факта, че Кралство Испания не е класифицирало всички влажни зони, които е признало за попадащи в приложното поле на Конвенцията от Рамсар (Иран) за влажните зони с международно значение(26) . На последно място Комисията се позовава на недостатъчното покритие на видовете, нуждаещи се от особена защита, посочени в приложение І към директивата за птиците.

33. Комисията изтъква многократно тази недостатъчна защита на видовете, нуждаещи се от особена защита, но в почти никой случай не представя изрична мотивация. Така или иначе изброяването на съответните видове, направено за всички автономни области, и частичното посочване на съответните местообитания (степи, влажни зони или планини) не са достатъчни за да се установи недостатъчна защита по убедителен начин. Единствената мотивация на това твърдение за нарушение се основава имплицитно на IBA 98, който посочва още некласифицирани обекти, които са най-подходящи за запазване на тези видове. Следователно, това твърдение за нарушение не съдържа никакъв нов спрямо позоваването на IBA 98 довод, но се опитва да изтъкне доказателствената сила на този списък, що се отнася до недостатъчността на обявяването. Поради това не е необходимо този довод да се преценява отделно.

34. Що се отнася до „рамсарските зони“, Комисията посочва в иска си два обекта в Андалусия и в Галисия, които още не са класифицирани като СЗЗ към референтната дата. Тъй като Кралство Испания не оспорва това обстоятелство, то се счита за прието.

35. Следователно прегледът може да се ограничи до доказателствената сила на IBA 98.

36. Комисията посочва, че сред наличните източници IBA 98 е най-добре документираната и най-точна референтна експертиза за определяне на най-подходящите обекти за опазване, и най-вече за оцеляване и размножаване на важни видове. Според нея този списък се основава на балансирани орнитологични критерии, които позволяват да се укаже кои са най-подходящите обекти за гарантиране на опазването на всички видове, посочени в приложение I, и на други мигриращи видове; освен това той изброява зоните за защита на птиците, които трябва да се обявят приоритетно в Испания.

37. Сравнението между данните в IBA 98 и обявените от Кралство Испания СЗЗ за птици, би позволило да се заключи както по отношение на цялата територия на Испания, така и посредством преглед на различните автономни области, че броят и площта на класифицираните като СЗЗ обекти са под тези на обектите, които според наличното научно познание са най-подходящи, за да се позволи надлежно опазване на птиците, посочени в член 4 от директивата.

38. Кралство Испания не допуска използването на IBA 98 по принцип поради това, че определянето на мрежата от СЗЗ трябва да се основава на данни, с които разполагат компетентните органи. Обаче IBA 98 не представлявала такъв източник.

39. Подобна теза е точна само отчасти. Обявяването на СЗЗ представлява изключителна компетентност на държавите-членки. Те не могат да се освободят от своите отговорности, ограничавайки се с приемане и изпълнение на заключенията на други органи, включително на организациите за защита на птиците. Напротив, всяко обявяване предполага, че според убежденията на компетентните органи, основаващи се на най-добрите научни данни, които са на разположение(27), съответният обект фигурира сред тези, които са най-подходящи за опазването на птиците.

40. От това не следва обаче, че като общо правило задължение за обявяване липсва, докато компетентните органи не са изследвали и проверили новите научни познания. Напротив, следва да се напомни, че задължението за обявяване съществува от изтичането на срока за транспониране на директивата за птиците, т.е. в случая на Кралство Испания от 1 януари 1986 г.(28) Задължението за класифициране също не е ограничено от състоянието на научните познания към определена дата(29) .

41. Това задължение включва още едно изискване, а именно да се определят най-подходящите зони. Разпоредбата на член 10 от директивата за птиците във връзка с приложение V към нея възлага на държавите-членки да поощряват провеждането на изследвания и всички необходими дейности. Ето защо самото Кралство Испания е трябвало да предприеме още преди 1986 г. съставянето на цялостен научен опис на присъстващите на негова територия птици и в резултат от това да определи СЗЗ. Ако то бе изпълнило това задължение в неговата цялост, или IBA 98 щеше да съдържа само СЗЗ, или Кралство Испания щеше да може лесно да отхвърли всички допълнителни изисквания относно обявяването на СЗЗ. Нови задължения за обявяване на СЗЗ не могат да се породят, освен ако не настъпи изменение в присъствието на птици, нещо което не се поддържа от нито една от страните в настоящия случай.

42. Този контекст обяснява отражението на списъка IBA 98 върху настоящия спор. Дори според мнението на Комисията той не описва по абсолютен и окончателен начин мрежата от СЗЗ, които да се обявят. Комисията не очаква Кралство Испания да класифицира като СЗЗ всеки от изброените в списъка обекти. Поради това Комисията оттегля твърдението за нарушение, за това че някои автономни области не са обявили достатъчен брой зони, дори ако тези зони са по-малко от съдържащите се в IBA 98(30), и също приема научно обоснованите граници на СЗЗ в рамките на IBA, макар в някои случаи те да са доста по-малки по площ отколкото описаните в IBA 98(31) . Обратното, IBA 98 служи само за указание, че обявените до момента СЗЗ са съществено по-малки от изискванията на член 4 от директивата за птиците.

43. По принцип е възможно списък с обекти да се използва по този начин. Съдът установява по отношение на по-стария от IBA 89 списък, че предвид научния характер на последния и липсата на представяне на каквито и да било научни доказателства, целящи по-специално да докажат, че е било възможно да се изпълнят задълженията, произтичащи от член 4, параграфи 1 и 2 от директивата за птиците, като се класифицират като СЗЗ обекти, различни от тези, съдържащи се в посочения списък и покриващи по-малка обща площ от тази на последните, този списък, макар да не е задължителен за съответната държава-членка, може да послужи на Съда като справочен материал, който му позволява да прецени дали държавата-членка е класифицирала като СЗЗ достатъчно по брой и площ територии по смисъла на споменатите разпоредби на директивата(32) .

44. Комисията повече не се позовава на този по-стар списък, признат от Съда, а на IBA 98. Тя счита, че последният вече предоставя най-добрите налични научни данни за обектите, които са най-подходящи за опазването на птиците.

45. Кралство Испания би могло да опровергае тази информация, като предостави по-добри научни данни, удостоверяващи, че зоните, класифицирани като СЗЗ, съответстват на задълженията, произтичащи от член 4 от директивата за птиците(33) . Изглежда, че автономните области, които вече не са предмет на настоящото производство, са предоставили това доказателство и са удовлетворили Комисията. Кралство Испания впрочем декларира по отношение на различни други автономни области, че съответните данни съществуват или са в процес на изработване. Все пак това твърдение по принцип(34) не е достатъчно, за да позволи на Съда да прецени дали в това отношение се отхвърля приложението на IBA 98.

46. Що се отнася до настоящото дело, Кралство Испания, напротив, прилага друга стратегия. То се опитва поначало да оспори научната стойност на списъка IBA 98, за да попречи той да се използва като доказателствено средство за недостатъчно класифициране. За тази цел то отправя ред принципни критики, оспорва качеството на използваните данни и на последно място оспорва някои критерии за обявяване на най-подходящи за опазването на птиците обекти.

1. По принципната критика относно IBA 98

47. Испанското правителство най-напред отправя някои принципни критики към IBA 98. Според него този списък има радикално различно качество от това на IBA 89, който е създаден по искане на Комисията от Международния съвет за защита на птиците, докато IBA 98 е създаден само от една испанска организация за защита на птиците — SEO/BirdLife. BirdLife International — организацията приемник на Международния съвет за защита на птиците, изрично отричала всякаква отговорност за съдържанието на IBA 98.

48. Било неразбираемо, че само девет години след приемането на IBA 89 IBA 98 вече включвала 16 млн. ha вместо 9,5 млн. ha. Впрочем според Комисията и Съда още IBA 89 бил строг, точен и изчерпателен. Очевидно SEO/BirdLife имало намерението след решението по дело Комисия/Нидерландия(35) да увеличи впоследствие броя и площта на важните от орнитологична гледна точка зони, за да си набави доводи за образуването на производство за неизпълнение на задължения. Испанското правителство напомня, че IBA 98 е публикуван в началото на 1999 г. и че настоящото производство за неизпълнение на задължения е образувано цяла година по-късно.

49. Въпреки това, както Комисията основателно подчертава, IBA 98 е изготвен от същата организация, която е изготвила частта относно Испания в IBA 89: SEO/BirdLife. Наистина IBA 98 съдържа още резервата, според която BirdLife International, международната федерация, която обединява организациите за защита на птиците, отрича всякаква отговорност; тази организация обаче впоследствие включва IBA 98 в IBA 2000 — европейския списък на важните за защитата на птиците зони, за който тя носи отговорност(36) .

50. Организацията SEO/BirdLife е с признат авторитет по орнитологичните въпроси, касаещи Испания. Кралство Испания изрично приема това. Командировките на експерти, изброени от Комисията, предоставени на тази институция от испанските органи, участието на испанските държавни органи в IBA 98(37), както и допълнителните обявявания, извършени на основание IBA 98 в някои автономни области на Испания, потвърждават авторитета на SEO/BirdLife в научната област. На последно място, самият Съд изрично се основава в свое неотдавнашно решение на доклад на SEO/BirdLife относно лова с намазани с лепило клончета(38) .

51. Новият списък съответства в голяма степен на предходния дори от гледна точка на използвания метод и на участието на Комисията. Както IBA 89, така и списъкът IBA 98 са резултат от прилагане на редица орнитологични критерии за определяне на най-подходящите обекти за описа на присъствието на птици.

52. Що се отнася до критериите за избор на обекти, IBA 89 и IBA 98 са съгласувани в по-голямата си част(39) . Подчертаното от Кралство Испания участие на Комисията в IBA 89 се ограничава основно до наблюдение на работата на орнитолозите по критериите. Тъй като последните продължават до голяма степен да се прилагат, Комисията също поема, най-малкото косвено, отговорността за IBA 98. За сметка на това още при IBA 89 Комисията почти не е могла да наблюдава описа на данните, тъй като не е била в състояние да проверява наличието и значението на всяко присъствие на птици. Също от тази гледна точка следователно няма значима разлика между IBA 89 и IBA 98.

53. Освен това принципните възражения, направени от испанското правителство срещу IBA 98, представляват само предположения — почти подозрения, и следователно не са от естество, взети поотделно, да поставят под въпрос авторитета на списъка. Възможно е увеличаването на научните познания относно присъствието на птиците да позволява определянето на нови обекти, които са най-подходящи за опазване на птиците. По същия начин фактът, че една организация, която се е посветила на защитата на птиците, като SEO/BirdLife, се стреми към актуализиране и допълване на списъка на важни обекти, след като Съдът е признал неговата стойност като доказателствено средство за недостатъчно обекти, обявени като СЗЗ, представлява логична стратегия. BirdLife International също преследва подобна стратегия в сътрудничество с другите нейни партньори в европейските страни, тъй като през 2000 г. е публикуван нов европейски списък(40) .

54. На последно място, възражението на Кралство Испания, че то вече е направило непропорционално висок принос за зоните, обявени като СЗЗ в Общността, не може да бъде прието. Вярно е, че към датата на предявяването на иска площта, обхваната от СЗЗ, пропорционално е най-голяма в Испания: Кралство Испания в този момент притежава 35 % от площите, класифицирани като СЗЗ в Общността, обаче разполага само с 16 % от общностната територия.

55. Този довод обаче няма правна сила. Член 4 от директивата за птиците не изисква всяка държава-членка да обявява СЗЗ в съответствие с нейната площ, а по-скоро държавите-членки да обявяват най-подходящите зони. Държавите-членки разполагат с такива обекти в различно съотношение в зависимост от тяхното географско и биологично положение. Така Република Словения и Словашката Република междувременно класифицират категорично по-големи части от тяхната територия като СЗЗ(41) . Ако държава-членка направи непропорционално голям принос за създаването на Натура 2000 като обяви СЗЗ, от Общността би се изисквало, в съответствие с принципа на сътрудничество между общностните институции и държавите-членки, съответно да вземе предвид в по-голяма степен тази държава-членка, що се отнася до общностната подкрепа за мрежата(42) .

56. Принципните възражения на Кралство Испания срещу IBA 98 следователно не могат да поставят под съмнение научното качество на този списък. Логично е поради произхода на създадения по-скоро списък да му бъде признато сходно научно качество с това на предходния.

2. Относно използваните данни

57. Другите възражения на Кралство Испания се отнасят към качеството по същество на IBA 98. Те се нуждаят от преглед на описването на данните в този списък и на качеството, което произтича от последните.

58. Кралство Испания упреква списъка заради това, че не съдържа източници за оценката на различните изброени обекти. Според него следователно не е възможно да се провери изходната информация и обхватът на зоните. В това отношение испанското правителство не признава, че научните описи, извършени на място в отделните IBA, са в състояние по всяко време да потвърдят присъствието на птици и отредените площи. Освен това дори по отношение на по-стария списък IBA 89 положението относно източниците не е по-добро. Това не пречи на Съда да признае този списък.

59. Кралство Испания се позовава също на факта, че SEO/BirdLife е отказало да даде на автономните области, които са изключително компетентни за обявяването на СЗЗ, неограничен достъп до данните в IBA. Според него тази база данни може да съдържа за всяка IBA различни сведения, които не са включени в списъка, по-специално библиографски позовавания и указания за качеството на данните относно границите на обектите(43) .

60. Не е известно дали за IBA 89 са съществували подобни инструменти, които биха подпомогнали държавите-членки в обявяването на СЗЗ. Много жалко е днес ситуацията да е различна и компетентните органи в случай на необходимост да нямат достъп до тях. Това създава впечатлението, че SEO/BirdLife не прави всичко, което е по силите му, за да подкрепя своята цел за пълна класификация на зоните като СЗЗ. Въпреки това в същото време следва да се отбележи, че SEO/BirdLife единствено отказва напълно свободен достъп до базата данни, като очевидно е готово да преговаря по условията за предоставянето му.

61. Във всеки случай отказът за достъп не поставя под въпрос научното качество на публикувания списък. Всъщност списъкът не се ограничава до разработване на библиографията в тази база данни, а почива основно върху непубликувани наблюдения и опит на местните групи на SEO/BirdLife, на регионални адм инистрации, биолози, групи за защита на природата, орнитолози, изследователи, естественици, университетски преподаватели, служители на горската администрация и др.(44) Релевантната информация относно избора на IBA следователно се съдържа в публикацията, докато библиографските позовавания, съдържащи се в базата данни, имат по-малко значение за определянето на тези обекти.

62. Следователно е полезно да се определят отговорните лица, които са описали данните в различните IBA. Предвид тяхната компетентност те биха могли да сътрудничат на компетентните органи за определяне на границите и обявяването на СЗЗ. Обаче Комисията в хода на устната фаза основателно подчертава, че тези лица имат право на поверително третиране от страна на SEO/BirdLife, ако те имат основание да се страхуват от репресивни мерки поради тяхното ангажиране в обявяването на СЗЗ. Това по-специално не може да се изключи, когато те работят в органите, които имат отрицателно отношение към обявяването на зона за СЗЗ. Проблеми могат също да възникнат на местно ниво в случай на оспорване на IBA.

63. Испанското правителство също не може да противопостави на иска довод за накърняване на правата на защита по отношение на информацията, съдържаща се в базата данни. Всъщност искът не се основава на тази информация, а само на публикувания списък IBA 98.

64. Кралство Испания не може да изтъква липсата на подкрепа от страна на Комисията. Комисията наистина е обвързана да подкрепя държавите-членки във възможно най-голяма степен за обявяването на СЗЗ; това обаче не ѝ позволява да ползва информация, която е собственост на частни лица. Впрочем точно такъв е случаят с тази база данни.

65. Във всеки случай, независимо от отражението на този отказ за достъп испанското правителство е свободно да предприеме всички необходими мерки, за да изпълни изцяло задължението си за обявяване. SEO/BirdLife, напротив, значително е улеснило допълнителните обявявания чрез публикуване на списъка. Поради това испанските власти не трябва да проверяват цялата национална територия, а вместо това могат да се съсредоточат върху IBA.

66. Испанското правителство също се съмнява в качеството на използваните данни. SEO/BirdLife определя качеството на данните като високо за 38 %, средно за 44 % и ниско за 18 %(45) . По отношение на всеки аспект на орнитологичната защита в отделните зони IBA 98 разпределя качеството на данните в категории A, Б, В или Ф. Ф означава неизвестно, В съответства на оскъдна информация, Б — на непълна информация; само категория А съдържа точна информация(46) .

67. Кралство Испания счита, че само информацията в категория A може да се вземе предвид в рамките на производството за неизпълнение на задължения. Обаче това възражение в крайна сметка означава, че Кралство Испания е можело да не предприема нищо, докато Комисията или другите частни организации извършат систематичен анализ на най-висока научно ниво за присъствието на птици на цялата национална територия. Впрочем, по силата на директивата за птиците, това задължение принадлежи на Кралство Испания. Доколкото не е на разположение най-добрата информация, информацията от средно или ниско качество също може да служи за указание относно съществуването на обекти, които са най-подходящи за опазването на птиците.

68. Следователно възраженията на испанското правителство по отношение на качеството на данните в IBA 98 трябва да бъдат отхвърлени.

3. Относно критериите за определяне на най-подходящите за опазването на птиците обекти

69. Испанското правителство на последно място критикува някои от критериите за определяне на най-подходящите за опазването на птиците обекти, както и тяхното прилагане от SEO/BirdLife.

70. Критериите са описани в списъците IBA 98 и IBA 2000(47) . Списъците IBA включват като общо правило значителен брой индивиди от световно застрашен вид (C.1)(48) или най-малко 1 % от съответната обща популация на застрашен в Европейския съюз вид, т. е. вид, посочен в приложение I към директивата за птиците (C.2)(49), или друг мигриращ вид (C.3)(50) . IBA включват също големи струпвания на повече от 20 000 водни птици или на повече от 10 000 двойки морски птици (C.4), както и тесни миграционни пътища, където редовно прелитат повече от 5 000 щъркела или повече от 3 000 грабливи птици или жерави (C.5)(51) . На последно място, според критерий C.6 петте най-важни за видовете от приложение І обекта трябва да се считат за най-важния от орнитологична гледна точка обект в съответния европейски район (т.нар критерий „топ 5“)(52) . Критерий C.7 обхваща обявени СЗЗ или обекти, предвидени за класифициране, които са били избрани въз основа на други критерии.

71. Освен това BirdLife се основава на общите принципи за определяне границите на обектите. Или IBA категорично се различава от своята заобикаляща среда — т.е. това е обект, чиито граници вече са определени за целите на опазването на природата, или тя самата или в комбинация с други зони IBA отговаря на всички изисквания за съответните видове към момента на тяхното присъствие(53) .

72. Тъй като критериите по IBA 89 до голяма степен съответстват на тези по IBA 98 за определянето на най-подходящите за опазването на птиците зони, Съдът по принцип вече е признал, че по-старият списък IBA 89 представлява (към съответната за всяко производство дата) единственият документ, който съдържа научни доказателства с оглед преценката по въпроса дали държавата ответник е изпълнила своето задължение да класифицира като СЗЗ на най-подходящите по брой и площ обекти за опазването на защитените видове(54) .

73. Нищо обаче не пречи на държавите-членки сами да разработят критерии за определяне на най-подходящите за опазването на птиците зони и на това основание да определят техните СЗЗ(55) . Тези критерии все пак трябва да са най-малкото равностойни от орнитологична гледна точка на тези по списъците IBA.

74. Кралство Испания обаче не разработва свои собствени критерии, а същевременно се противопоставя на прилагането на изборните критерии C.1 и C.6 в рамките на IBA 98, както и на определените граници за множество обекти.

а) Относно критерий C.1

75. Кралство Испания счита, че в някои случаи SEO/BirdLife избира обекти в противоречие с дефинирания критерий C.1, които се обитават от категорично по-малко от 1 % от репродуктивната популация на защитените видове. Това важи също по-специално за обикновената дропла. Кралство Испания се обитавало от около 23 000 индивида, следователно граничната стойност била 230 индивида. Обаче SEO/BirdLife използвало гранична стойност от 50 индивида.

76. Чрез тази критика испанското правителство се отклонява от дефинирането на този критерий. Що се отнася до световно застрашените видове, достатъчно е въпросният обект да се обитава от значителен брой индивиди. Този значителен брой може да е чувствително по-нисък от прага от 1 %, предвиден по критерий C.2, т.е. за видове, които са застрашени само в Европейския съюз, но не и световно.

77. За видовете, застрашени в световен мащаб, BirdLife International използва за изчисляване на тази заплаха категорично по-ниски гранични стойности, например тази от 30 индивида за обикновената дропла, посочена от Кралство Испания(56) . Впрочем както подчертава Комисията, по отношение на относително по-голямото присъствие на този вид в Испания SEO/BirdLife поставя прага в IBA 98 на по-високо ниво, отколкото BirdLife International за европейския списък.

78. Освен това този критерий не е бил подкрепен, а напротив, бил е смекчен по отношение на списъка IBA 89, признат от Съда. Критерий 5 в IBA 89 обхваща също всички места за отглеждане на малките на редки или застрашени видове.

79. Следователно, това възражение на Кралство Испания следва да се отхвърли.

б) Относно критерий C.6

80. Кралство Испания по-нататък критикува прилагането на критерий C.6, т.е. критерия „топ 5“. Според него петте най-добри обекта във всеки район се приемат за всеки вид като най-подходящите за опазването на птиците. Във всяка държава-членка границите на районите са определени съгласно номенклатурата на териториалните статистически единици (NUTS), установена от Евростат. BirdLife избира различни нива на тази номенклатура в различни държави-членки, за да получи европейски райони със сравним размер(57) . В Испания е избрано ниво 2, което съответства на автономните области и което следователно води до разделяне на 17 района.

81. Кралство Испания отказва да признае автономните области като европейски райони по смисъла на този критерий. То изтъква, че автономните области не са определени в зависимост от орнитологични критерии, а представляват административни единици. Така в Испания съществуват 17 такива района от този вид, в Италия — 20 и във Франция — 95(58) . Кралство Испания счита, че определянето вместо това трябва се основе на „биогеографските райони“, които се използват в рамките на директивата за местообитанията.

82. За целите на директивата за местообитанията цялата територия на Общността е разделена на биогеографски райони, които понастоящем са седем: континентален, средиземноморски, алпийски, атлантически, макронезийски, бореален и панонски. Испания включва части от четири от тези райони, а именно части от атлантически, средиземноморски, алпийски и макронезийски биогеографски райони.

83. Ако само испанските части от биогеографските райони бяха признати като „европейски райони“ по смисъла на критерий C.6, броят на обектите, съответстващи на този критерий, би бил много по-малък. Вместо най-много 85 най-подходящи обекта за всеки защитен вид, Испания щеше да включва най-много 20 най-подходящи обекта за всеки от тези видове.

84. Това възражение на Кралство Испания не може да се отхвърли направо. В този контекст не следва да се отдава значение на довода на Комисията, че Кралство Испания до настоящия момент винаги е настоявало изпълнението на задължението за обявяване да се преценява отделно на ниво автономни области, които са единствено компетентни. Компетентността на автономните области всъщност не може да е решаваща за определянето на обектите за класифициране. Както е известно, изборът на тези обекти трябва да почива на научни критерии(59) .

85. Друг довод на Комисията, който е значително по-свързан с орнитологията, без обаче да е от решаващо значение, е, че биогеографските райони от директивата за местообитанията не се основават на птичите популации, а предимно на разделението на видовете местообитания. Трудно може да се направи сравнение между птиците, от една страна, и видовете и местообитанията, защитени от директивата за местообита нията. Впрочем макар биогеографските райони да не са насочени специално към опазването на птиците, те без съмнение имат по-силна връзка с него, отколкото административните и статистическите териториални поделения.

86. BirdLife International признава, че привързването към NUTS не е идеално за орнитологични цели, тъй като много видове птици предпочитат по-малко населените райони. Впрочем NUTS се основават на населението. Когато гъстотата на населението е по-малка, районите са по-големи. Според BirdLife International, за да се гарантира равностойността на районите, следователно са избрани различни нива на NUTS за всяка държава-членка.

87. Тази мотивация показва истинската референтна стойност, приета в NUTS, която няма отношение от орнитологична гледна точка. По този начин се получава сравнима референтна величина във всички държави-членки за приложението на критерия топ 5. Това на свой ред гарантира в по-голяма или в по-малка степен уеднаквеност на СЗЗ в Общността. Едно такова разпределение е условие за това СЗЗ да не се съсредоточат в някои сектори, а заедно да образуват мрежа, която покрива Общността в по-голяма или в по-малка степен уеднаквено.

88. Това уеднаквено покритие се налага по-конкретно по орнитологични причини, тъй като то гарантира защитата на видовете в целия им район на разпространение. Значението на географското разпространение на видовете е видно от определението на състоянието на запазване на видовете, посочени в член 1, буква i) от директивата за местообитанията. Състоянието на запазване показва последиците от всички влияния, чиито въздействия върху вида могат дълготрайно да засегнат разпространението и размера на тези популации. Това определение, разбира се, не е пряко приложимо към директивата за птиците, но то илюстрира научния консенсус, който също в рамките на избора, въз основа на орнитологични критерии, на обектите на основание на тази директива трябва да има превес.

89. Ако за сметка на това трябваше да се изберат като референтна величина по-големи райони, например биогеографските райони, предложени от Кралство Испания, би се получил по-малък брой СЗЗ за същия брой обекти за избор на район. Тогава мрежата би била по-разредена. Наред с това би съществувал риск тези СЗЗ да бъдат разпределени по не толкова уеднаквен начин, отколкото на базата на по-малки райони. Този риск би съществувал също и ако броят на обектите за избор бъде увеличен в случай на по-големи райони. Всъщност и в двата случая не би могло да се изключи, че най-подходящите обекти ще се съсредоточават в някои територии, докато други територии, всяка от които, като автономния район, би могла да предложи пет нови обекта, не биха били покрити.

90. Поради това ако имаше желание да се използват вместо NUTS други референтни райони, критерият в резултат на това трябваше да бъде замислен по такъв начин, че да доведе до мрежа от СЗЗ, която да бъде също толкова фино сплетена. Такова разпределение на испанската територия на орнитологична основа без съмнение би могло да се реализира, а след това да се използва за определяне на СЗЗ посредством необходимото научно усилие(60) . Обаче Кралство Испания не предприема това усилие, ограничавайки се до позоваване на биогеографските райони, които не представляват сравнима с автономните области база за създаването на уеднаквена мрежа.

91. Поради това Кралство Испания също не доказало, що се отнася до критерий C.6, че списъкът IBA 98 не представлява най-добрият научен документ за определяне на най-подходящите за опазването на птиците райони.

в) Относно определянето на границите на IBA

92. Кралство Испания на последно място е недоволно от определянето на границите на IBA. Те често били погрешни, защото включвали явно неподходящи територии, например урбанизирани зони. Наред с това често имало прекалено големи IBA, средно много по-големи отколкото в други държави-членки.

93. Също както избора на зоните за защита на птиците, определянето на техните граници трябва да почива на орнитологичните критерии, съдържащи се в член 4, параграфи 1 и 2 от директивата за птиците(61) . Кралство Испания критикува определянето на границите на IBA, а не критериите, използвани при него. Поради това то се противопоставя единствено на тяхното приложение, както и на данните, използвани за целта. При все това общите твърдения, например що се отнася до урбанизираните зони, не са достатъчни, за да се направи конкретно изследване на тези критики. В някои случаи определени видове са зависими именно от подобни местообитания. Така, не се оспорва, че колонии на белошипа ветрушка (Falco naumanni), застрашени в световен мащаб, гнездят също във вътрешността на урбанизирани зони.

94. Кралство Испания все пак основателно подчертава, че по отношение на IBA, които само частично са покрити от СЗЗ, Комисията си противоречи с доводи, които самата тя развива в друга точка от исковата молба(62) . В тази точка тя посочва, че приема научните доводи, изложени от автономните области Каталуния, Валенсия, Галисия и Кастилия Ла Манча, че границите на техните СЗЗ са в състояние за всяка една („cada una“) от техните IBA да осигурят съответствие с директивата за птиците. Комисията посочва този довод на Кралство Испания в своята писмена реплика(63), но не обяснява това противоречие нито в тази реплика, нито в отговор на въпрос, поставен в устната фаза на производството.

95. Това изложение на правните основания не отговаря на изискванията на член 38, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда. Изложението на правните основания, което е необходимо съгласно тази разпоредба, трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви своята защита и на Съда да упражни контрол. От това произтича, че съществените фактически и правни обстоятелства, на които искът се основава, трябва да изпъкват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба(64) . Обаче, що се отнася до СЗЗ, включени в IBA в горепосочените автономни области, не се знае точно дали Комисията действително поддържа това твърдение за нарушение, предвид противоречието в исковата молба. Така не е възможна нито подходяща защита, нито преценка от страна на Съда.

96. Следователно искът е недопустим по тази точка. Този порок засяга СЗЗ, обявени и съобщени на Комисията към датата на предявяването на иска в автономните области Кастилия Ла Манча, Каталуния, Валенсия и Галисия.

97. Ето защо преценката на твърдението за нарушение, че някои зони, класифицирани като СЗЗ за птици, имат недостатъчен размер, е необходима само по отношение на Андалусия, Балеарски острови и Канарски острови.

Г – Относно различните автономни области

98. Доводите на страните засягат на последно място различните автономни области. Те трябва да бъдат разгледани по отношение на всеки от тези райони.

1.Относно Андалусия

99. Въз основа на сравнение между IBA 98 и обявяванията в Андалусия Комисията посочва, че към момента на изтичане на срока, посочен в мотивираното становище, 37 от 60 IBA въобще не са покрити от СЗЗ, че 22-те зони, обявени като СЗЗ, само частично отговарят на 23 IBA и че различните видове са недостатъчно покрити, по-специално испанският царски орел (Aquila adalberti), черният щъркел (Ciconia nigra), Fulica cristata [вид лиска, срещаща се в Испания], мраморната патица (Marmaronetta angustirostris), степната ветрушка, султанката (Porphyrio porphyrio), средиземноморската чайка (Larus audouinii), стрепетът (Tetrax tetrax), дроплата (Otis tarda), ливадният блатар (Circus pygargus) и ястребовият орел (Hieraaetus fasciatus). Според Комисията класифицираната площ от около един милион хектара съответства само на една трета от площите, покрити от IBA.

100. Кралство Испания не оспорва това твърдение за нарушение. Ето защо то следва да се счита за прието. Следователно трябва да се уважи изцяло искът по отношение на Андалусия.

2.Относно Балеарските острови

101. Към референтната дата Балеарските острови включват 40 обявени СЗЗ с площ от 121 015 хектара. При все това са покрити само 54 % от 20-те IBA с площ от 131 243 хектара. По-конкретно Комисията посочва твърдението за нарушение, поради това че червената каня (Milvus milvus) е покрита в недостатъчна степен.

102. Кралство Испания възразява, че обектите, определени в IBA 98, са неизползваеми поради мащаба от 1:2 500 000 и че освен това са надхвърлени. То все пак признава, че червената каня трябва да бъде по-добре покрита в СЗЗ. Ето защо в рамките на план за опазване на птиците то обявява нови СЗЗ и определя нови граници на съществуващите, така че да покриват 70 % от вида.

103. Кралство Испания следователно приема по принцип и твърденията за нарушение на Комисията относно Балеарските острови. Не е възможно да се прецени дали новите изводи на компетентните органи действително поставят под въпрос доказателствената сила на IBA 98, тъй като те не са били представени пред Съда.

104. В резултат следва да се уважи изцяло искът по отношение на Балеарските острови.

3.Относно Канарските острови

105. Към референтната дата, както без съмнение и днес, Канарските острови включват 28 обявени СЗЗ с площ от 211 598 хектара. Те покриват около 59,5 % от 65 IBA с площ от 133 443 хектара. 23 IBA изобщо не са покрити, а част от другите — само частично. Комисията подчертава по-конкретно недостатъчното покритие на следните видове: хубара (Chlamydotis undulata), eгипетски лешояд (Neophron percnopterus), канарско ливадарче (Saxicola dacotiae), пустинен бегач (Cursorius cursor) и булеров тайфунник (Bulweria bulwerii).

106. Кралство Испания признава, че следва да се обявят нови СЗЗ и да се разширят някои съществуващи. То декларира обаче, че от научна гледна точка компетентните органи не одобряват всички IBA в тяхната цялост. В подкрепа на тази декларация испанското правителство представя в своята писмена защита подробно изследване на всички неизцяло покрити IBA на Канарските острови; това изследване излага орнитологични съображения, въз основа на които IBA трябва да бъдат класифицирани или не трябва да бъдат класифицирани като СЗЗ(65) . Комисията не оспорва изследването, поради което неговото съдържание трябва да се счита за прието и в сравнение с IBA 98 представлява по-съвременно и точно доказателство за съществуващите пропуски в класифицирането. Ето защо искът, свързан с неадекватно класифициране на зони като СЗЗ, трябва да бъде подкрепен само доколкото следва да бъдат класифицирани като СЗЗ или да бъдат разширени съществуващи СЗЗ съобразно това изследване.

107. Следователно при това условие искът трябва да се уважи също по отношение на Канарските острови.

4.Относно Кастилия Ла Манча

108. В случая на автономната област Кастилия Ла Манча Комисията също сравнява обявените СЗЗ със сведенията в IBA 98. Десет от 39 IBA върху площ от 261 000 хектара въобще не са покрити, а от останалите са покрити само 32,3 %. По-конкретно белошипата ветрушка и стрепетът все още не били покрити в достатъчна степен.

109. Както вече установих, твърдението за нарушение относно определянето на границите на СЗЗ в IBA е недопустимо(66) . За сметка на това, що се отнася до десетте IBA, които изобщо не са покрити от СЗЗ, Кралство Испания признава междувременно в три случая, че обявяване е необходимо, и изглежда впоследствие го е осъществило(67) . Въпросът дали във всеки случай разликата между границите по отношение на IBA 98 почива върху орнитологични критерии не може да се прецени поради липса на уточнения от страна на Кралство Испания. Седем IBA обаче продължават да бъдат спорни.

110. Що се отнася до пет от тях, Кралство Испания отказва да обяви СЗЗ с мотива, че територията на Кас тилия Ла Манча включва само малки части. Тези части нямали автономно орнитологично значение и следователно нямало нужда да бъдат класифицирани.

111. Този довод обаче не може да бъде приет. Фактът, че най-подходящият за опазването на определени видове обект се простира на територията на различни райони, не оправдава изключването на части от него. Ако тези части неотделимо попадат в целия обект, те трябва да бъдат класифицирани, защото в противен случай за въпросните площи биха могли да се вземат мерки по неконтролируем начин и следователно да засегнат целия обект. Освен това Комисията посочва, без това да бъде оспорено, че видовете от приложение I гнездят в поне две от частите на горепосочените обекти, а именно царският орел, застрашен в световен мащаб, черният щъркел, ястребовият орел, скалният орел (Аquila chrysaetos), белоглавият лешояд (Gyps fulvus), eгипетският лешояд и соколът скитник (Falco peregrinus).

112. Във връзка с IBA № 185 „San Clemente-Villarrobledo“ Кралство Испания възразява, че нейната площ от 103 000 хектара я прави прекалено широка. Посочените популации от белошипа ветрушка, обикновена дропла, светлокрила пустинарка (Pterocles alchata) и стрепет били относително ограничени в съпоставителен план.

113. Този довод не може да бъде приет, защото обектът е включен в IBA 98 не само защото се отнася до един от петте най-добри обекта, но също и защото той се обитава от значителни популации от застрашени в световен мащаб и в Европа видове. Следователно тези възражения биха могли при необходимост да оправдаят определяне на други граници, но не и пълна липса на класифициране.

114. В хода на съдебното производство Кралство Испания съответно обявява СЗЗ със същото име, включваща поне 10 677,81 хектара, и по този начин признава по принцип, че този обект също е трябвало да се класифицира. Не е възможно да се прецени дали определените граници са правилни от орнитологична гледна точка, тъй като Кралство Испания не представя мотиви в подкрепа на това определяне.

115. На последно място Кралство Испания отказва да класифицира IBA № 199 „Torrijos“ с площ от 28 600 хектара, заради това че популацията от 150—200 обикновени дропли е нищожна по отношение на общата популация в автономната област от порядъка на 3 000 индивида. Следва обаче да се подчертае в това отношение европейското значение на това присъствие на вид, застрашен в световен мащаб. То е неколкократно по-високо от прага на една значителна популация, а именно 50 индивида, който вече бе отбелязан относно Испания. Наред с това в IBA 98 се наблюдава и значително присъствие на стрепети, също застрашени в световен мащаб, изразяващо се в 1 200 индивида, при прагова стойност от 200 индивида. Поради това класифицирането на този обект изглежда наложително.

116. Що се отнася до твърдението за нарушение на Комисията поради недостатъчната защита по отношение на IBA 98 на белошипата ветрушка и стрепета, предходните обстоятелства позволяват да се заключи, че за тези два вида е необходимо да се обявят допълнителни СЗЗ.

117. Що се отнася по-специално до заплахата за стрепета, Кралство Испания повече не може да се позовава успешно на трудностите, произтичащи от голямата мобилност на този вид, на характера на неговите връзки с различните обекти, на разнообразието на неговите нужди относно местообитанията според годишните времена и на липсата на точна оценка за популацията. Кралство Испания трябва да се справи с тези трудности посредством допълнителни изследвания и определяне не достатъчно големи обекти със съответното гъвкаво управление, при липсата на което би била налице опасност от изчезването на този вид.

118. Не може също да се приеме гледната точка, че колониите белошипа ветрушка, разположени в урбанизираните зони, не могат да се класифицират като СЗЗ. Ако белошипите ветрушки са зависими от тези местообитания, точно тяхната защита посредством класифициране на тези места е необходима. Това е единственият начин да се гарантира, че градското развитие, например, няма да избие този вид. Интересите, свързани с градското развитие, също не позволяват да има отказ от класифициране, тъй като, както е известно, не е възможно на обявяването да се противопоставят мотиви от икономически или социален характер. Ако тези съображения трябва да надделеят над интереса от защитата на белошипата ветрушка, те трябва да бъдат приложени в рамките на член 6, параграф 4 от директивата за местообитанията, т.е. поради липсата на алтернативни решения и посредством приемането на необходимите компенсаторни мерки.

119. Следователно трябва да се отхвърлят всички възражения на Кралство Испания относно IBA, които изобщо не са станали обект на класифициране в Кастилия Ла Манча. Следователно в тази част искът на Комисията трябва да се уважи.

5.Относно Каталуния

120. Относно Каталуния Комисията също сравнява IBA 98 с обявените в действителност зони и стига до извода, че 10 от 21 IBA изобщо не са предвидени, други са предвидени само частично и поради това от 62 репродуктивни видове птици от приложение I в Каталуния някои са защитени недостатъчно в рамките на СЗЗ: черночелата сврачка (Lanius minor), глухарът (Tetrao urogallus), качулатият корморан (Phalacrocorax aristotelis), стрепетът, дебелоклюната чучулига (Melanocorypha calandra), дюпоновата чучулига (Chersophilus duponti), синявицата (Coracias garrulus), късопръстата чучулига (Calandrella brachydactyla) и кафявокрилият огърличник (Glareola pratincola).

121. Както вече посочих, твърдението за нарушение относно определянето на граници на СЗЗ в IBA е недопустимо(68) . По отношение на останалите 10 IBA, които изобщо не са покрити от СЗЗ, IBA 98 не включва нито черночелата сврачка, нито глухара, нито дюпоновата чучулига, нито кафявокрилия огърличник. Ето защо не е доказано, че не са класифицирани достатъчно обекти по отношение на тези видове.

122. Кралство Испания наред с това оспорва допустимостта на иска по отношение на посочените видове птици, поради това че не се знае точно кои са видовете, които е следвало да станат обект на допълнително класифициране като СЗЗ. Според него Комисията посочва 62 вида от приложение I, докато каталунското право предвижда защитата на 73 вида. По време на досъдебната процедура Комисията, впрочем, не се позовавала винаги на едни и същи видове.

123. Това възражение обаче трябва да се отхвърли. На първо място, Кралство Испания не признава позоваването на видове птици. Комисията наистина споменава числото 62 вида от приложение I за Каталуния, но тя обосновава недостатъчното класифициране само за видовете, изрично посочени по-горе. Поне имплицитно това са видовете, които са били предмет на досъдебната процедура, тъй като Комисията винаги се основава на IBA 98 и горепосочените видове са резултат от различията между IBA 98 и СЗЗ в Каталуния.

124. Кралство Испания освен това твърди, че една част от IBA вече е била предложена като обект с общностно значение в рамките на директивата за местообитанията. Въпреки това тези предложения не могат юридически да заместят неизпълнението на обявяването на СЗЗ, тъй като то почива на член 4 от директивата за птиците, докато предложението на обект се основава на член 4 от директивата за местообитанията — става дума за различни режими, които имат различни правни последици.

125. В своята писмена дуплика Кралство Испания се позовава на факта, че повечето местообитания, които още не са класифицирани като СЗЗ, са защитени по силата на регионалното право в рамките на плана на обектите, представляващи интерес за природата или като естествени обекти под особена закрила. Независимо от въпроса дали такава защита отговаря на изискванията, наложени на защитата от СЗЗ, тя не оправдава липсата на класифициране като СЗЗ. Член 4, параграфи 1 и 2 от директивата за птиците изисква класифициране, за да могат тези обекти да се включат в европейска мрежа съгласно параграф 3. В рамките на тази мрежа качеството на защита е гарантирано от европейски норми. Поради тази причина Съдът вече е постановил, че не е възможно да има освобождаване от обявяване на СЗЗ посредством приемане на други мерки(69) . Видовете чисто национална защита също представляват такива други мерки, които не са в състояние да заместят класифицирането(70) .

126. На последно място, относно Каталуния Кралство Испания за първи път използва в писмената си реплика научен подход спрямо IBA 98. Всъщност то сравнява сведенията за IBA 98 относно присъствието на видове в тези обекти със сведенията относно съответната обща популация в Каталуния, представени в атлас на гнездящите птици, който се основава на наблюдения през 1999—2002 г. Тези данни обаче са сравними само в ограничена степен, тъй като общите популации на тези видове по принцип ще бъдат по-големи в Каталуния като цяло, отколкото популациите в IBA.

127. Така, неотдавнашни данни показват, че сведенията по IBA 98 надвишават последващите наблюдения само за четири вида, релевантни за оспорените IBA, а именно за вълнолюбката (Hydrobates pelagicus) (0—10 двойки за 5—15), големия воден бик (Botaurus stellaris) (1—5 двойки за 8—11), ливадния блатар (5—10 двойки за 15—20), тъмнокрилата пустинарка (Pterocles orientalis) (5—10 двойки за 10 двойки). От това не може да се заключи, че данните, послужили за основа на IBA 98, страдат от недостатъци, а най-много че тези видове, които вече са много редки в Каталуния, са почти изчезнали и поради това изискват специална закрила.

128. В допълнение, общите популации на видове, включени в 10-те все още спорни IBA, са по-големи от тези, посочени в IBA 98. За някои видове само част от общата популация е покрита от IBA, например земеродното рибарче (Alcedo atthis), включено в IBA с 20—30 двойки, но чиято обща популация е от 1 009—1 420 двойки, или Galerida theklae [вид чучулига, срещаща се в Испания], от който 100—200 двойки са включени в IBA, сравнено с популация от 7 300—18 400 двойки. Ето защо това сравнение не показва допълнителна нужда от класифициране, а само че тези обекти, които са извън IBA 98, трябва да бъдат обявени като СЗЗ.

129. Кралство Испания представя също таблица за видовете, включени в СЗЗ. То подчертава, че СЗЗ със сигурност включват по-големи части от популацията, отколкото IBA 98. То декларира също обаче, че за 16 вида тя е по-малка от частта, включена в IBA 98. Тези видове освен това са представени в 9 от 10-те все още спорни IBA. Последната IBA (№ 138, „Islas Medas“) позволявала освен това защитата на поне два много редки вида, които до момента не са били включени в СЗЗ на Каталуния, а именно вълнолюбката и качулатия корморан. Този довод също не може да обезсили тезата на Комисията.

130. Кралство Испания следователно не е в състояние да обори твърденията за нарушение на Комисията относно IBA, които изобщо не са покрити от СЗЗ в Каталуния. Поради това следва да се уважи искът на Комисията в тази му част.

6.Относно Галисия

131. Що се отнася до Галисия, Комисията установява, че три от единайсет IBA не са класифицирани като СЗЗ и че някои други са класифицирани само частично. Като цяло само 10 % от площите, включени в IBA, са СЗЗ. Така, големият воден бик, ливадният блатар, ястребовият орел, глухарът, стрепетът, осоядът (Pernis apivorus) и иберийският подвид на яребицата (Perdix perdix hispaniensis) били недостатъчно защитени.

132. Както вече установих, твърдението за нарушение относно определянето на границите на СЗЗ в IBA е недопустимо(71) . За останалите три IBA, които изобщо не са покрити от СЗЗ, IBA 98 не споменава нито големия воден бик, нито ястребовия орел, нито осояда. Ето защо относно тези видове не разполагам с доказателство за недостатъчно обявяване.

133. Една от останалите три IBA междувременно е класифицирана като СЗЗ по отношение на 86 % от обекта, като другите две трябва да бъдат частично класифицирани като СЗЗ въз основа на изследванията, които междувременно се провеждат. В резултат Кралство Испания по принцип приема останалата част от твърдението за нарушение на Комисията и не оспорва границите на IBA във всеки случай, подкрепен с доказателства. Следователно искът трябва да бъде уважен относно IBA, които все още изобщо не са класифицирани като СЗЗ в Галисия.

7.Относно областта Валенсия

134. Що се отнася до областта Валенсия, Комисията посочва 5 от 21 IBA, които изобщо не са покрити от СЗЗ, а някои други са класифицирани само частично. Така, големият воден бик, гривестата чапла (Ardeola ralloides), мраморната патица, тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala), средиземноморската чайка, ливадният блатар и ястребовият орел не били достатъчно защитени в СЗЗ.

135. Както вече установих, твърдението за нарушение относно определянето на границите на СЗЗ в IBA е недопустимо(72) . За останалите пет IBA, които изобщо не са покрити от СЗЗ, IBA 98 споменава само ястребовия орел. Що се отнася до другите видове, следователно няма доказателство за недостатъчно обявяване.

136. По отношение на областта Валенсия Кралство Испания не оспорва иска, но обявява нови класифицирания. Следователно искът трябва да се уважи по отношение на IBA, които все още не са класифицирани изобщо като СЗЗ в областта Валенсия.

Д – Заключение

137. В автономните области Андалусия, Балеарски острови, Канарски острови, Кастилия Ла Манча, Каталуния, Галисия и Валенсия Кралство Испания не е класифицирало достатъчен брой обекти като СЗЗ за птици; в автономните области Андалусия, Балеарски острови и Канарски острови то е класифицирало определени обекти като СЗЗ на твърде недостатъчна площ.

V – По съдебните разноски

138. Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По настоящото дело Комисията оттегля иска си по отношение на една автономна област след като Кралство Испания се съобразява с изискванията ѝ. Поради това също както за трите автономни области, по отношение на които искът на Комисията е уважен изцяло, Кралство Испания следва да се осъди да заплати съдебните разноски.

139. За сметка на това, за четири други автономни области значителна част от иска следва да бъде отхвърлена. Поради това съдебните разноски в това отношение трябва да бъдат разделени.

140. Следователно Кралство Испания трябва да понесе три четвърти от направените от него разноски, както и от разноските на Комисията, а Комисията — една четвърт от разноските на Кралство Испания, както и една четвърт от своите разноски.

VI – Заключение

141. Следователно предлагам на Съда:

1) да установи, че:

– като не е класифицирало като специални защитени зони за птиците достатъчно територии в автономните области Андалусия, Балеарски острови, Канарски острови, Кастилия Ла Манча, Каталуния, Галисия и Валенсия,

– и като е класифицирало като специални защитени зони за птиците определени обекти на твърде недостатъчна площ в автономните области Андалусия, Балеарски острови и Канарски острови,

с оглед предоставянето на защита на всички видове птици, изброени в приложение І към Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици, както и на непосочените в споменатото приложение мигриращи видове, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива;

2) да отхвърли иска в останалата му част;

3) да постанови Кралство Испания да понесе три четвърти от направените от него разноски и три четвърти от разноските, направени от Комисията на Европейските общности, а Комисията да понесе една четвърт от направените от нея разноски и една четвърт от разноските, направени от Кралство Испания.

(1) .

(2)  – ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр.  77.

(3)  – Решение от 19 май 1998 г. по дело Комисия/Нидерландия (C‑3/96, Recueil, стр. I‑3031).

(4)  – Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Комисия/Франция (C‑202/01, Recueil, стр. I‑11019).

(5)  – Решение от 6 март 2003 г. по дело Комисия/Финландия (C‑240/00, Recueil, стр. I‑2187).

(6)  – Решение от 20 март 2003 г. по дело Комисия/Италия (C‑378/01, Recueil, стр. I‑2857).

(7)  – Вж. моето заключение, представено днес по дело Комисия/Гърция, (C‑334/04, висящо пред Съда).

(8)  – Вж. моето заключение, представено днес по дело Комисия/Ирландия, (C‑418/04, висящо пред Съда).

(9)  – Прессъобщение IP/05/45 на Комисията от 14 януари 2005 г.

(10)  – Carlota Viada (изд.), Áreas importantes para las aves en España , Madrid, 1998.

(11)  – ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

(12)  – Сведения, получени от барометър „Натура“ на Комисията, юни 2006 г., ec.europa.eu/environment/nature/nature_conservation/useful_info/barometer/barometer.htm.

(13)  – По същия начин Съдът например ограничава до Гибралтар иска, предявен от Комисията срещу Обединеното Кралство като цяло (вж. Решение от 20 октомври 2005 г. по дело C‑6/04, Recueil, стр. I‑9017, точка 79 и точка 4, четвърто тире от диспозитива).

(14)  – Решение по дело Комисия/Нидерландия (посочено по-горе в бележка под линия 3, точки 55 и сл.).

(15)  – Решение от 2 август 1993 г. по дело Комисия/Испания (C‑355/90, Recueil, стр I‑4221, точка 26, наричано по-нататък „решение за блатата на Santoña“), Решение от 11 юли 1996 г. по дело Royal Society for the Protection of Birds (C‑44/95, Recueil, стр. I‑3805, точка 26, наричано по-нататък „решение Lappel Bank“) и Решение по дело Комисия/Нидерландия (посочено по-горе в бележка под линия 3, точки 59 и сл.).

(16)  – Решение за блатата на Santoña (посочено по-горе в бележка под линия 15, точка 11).

(17)  – Решение от 4 юли 2002 г. по дело Комисия/Гърция (C‑173/01, Recueil, стр. I‑6129, точка 7), Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Франция (C‑114/02, Recueil, стр I‑3783, точка 9) и Решение от 18 май 2006 г. по дело Комисия/Испания (C‑221/04, Recueil, стр. І‑4515, точка 23, наричано по-нататък „решение за лова с примки с блокиращо устройство“).

(18)  – Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Комисия/Франция (посочено по-горе в бележка под линия 4, точки 19 и сл.), Решение по дело Комисия/Финландия (посочено по-горе в бележка под линия 5, точки 28 и сл.) и Решение по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 26).

(19)  – Решение от 28 февруари 1991 г. по дело Комисия/Германия (C‑57/89, Recueil, стр. I‑883, точка 20, наричано по-нататък „решение Leybucht“).

(20)  – Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Комисия/Франция (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 20).

(21)  – Решение по дело Комисия/Финландия (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 31).

(22)  – Решение по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 17).

(23)  – Вж. бележка под линия 22, точка 18.

(24)  – Производствата срещу Френската република и срещу Италианската република се намират от над 1 година във фазата на мотивираното становище съгласно член 228 ЕО (прессъобщения IP/05/29 на Комисията от 12 януари 2005 г. по отношение на Френската република и IP/05/56 от 18 януари 2005 г. по отношение на Италианската република). Вярно е, че Комисията в момента проверява дали Френската република междувременно е изпълнила своите задължения чрез нови обявявания (прессъобщение IP/06/907 на Комисията от 3 юли 2006 г.).

(25)  – Вж. заключението на генералния адвокат Alber от 27 юни 2002 г., представено в производството, по което е постановено Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Комисия/Франция, (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 25).

(26)  – Конвенция от 2 февруари 1971 г., Recueil des traités des Nations unies n°14583.

(27)  – Вж. Решение от 17 януари 1991 г. по дело Комисия/Италия (C‑157/89, Recueil, стр. I‑57, точка 15) относно ловните сезони и Решение от 8 юни 2006 г. по дело WWF Италия и др. (C‑60/05, Recueil, стр. І‑5083, точка 27).

(28)  – Решение за блатата на Santoña (посочено по-горе в бележка под линия 15, точка 11).

(29)  – Решение от 23 март 2006 г. по дело Комисия/Австрия (C‑209/04, Recueil, стр. І‑2755, точка 44, наричано по-нататък „решението Lauteracher Ried“).

(30)  – Точка 38 от писмената реплика.

(31)  – Точка 183 от исковата молба; вж. по тази тема точки 94 и сл. по-долу.

(32)  – Решение по дело Комисия/Нидерландия (посочено по-горе в бележка под линия 3, точки 68—70) и Решение от 20 март 2003 г. по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 18).

(33)  – Вж. Решение по дело Комисия/Нидерландия (посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 66) и Решение от 20 март 2003 г. по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 18), които се отнасят до IBA 89, а също и заключението на генералния адвокат Léger по дело Комисия/Финландия (посочено по-горе в бележка под линия 5), точка 42.

(34)  – Само относно автономните области Каталуния и Канарски острови има поставено начало на научнообосновани доводи; вж. по тази тема точки 106, 126 и сл. по-нататък.

(35)  – Посочено по-горе в бележка под линия 3.

(36)  – Heath, M. F. и M. I. Evans, Important Bird Areas in Europe. Priority sites for conservation. Volume 2: Southern Europe , BirdLife Conservation Series № 8, том II, Кеймбридж, 2000, стр. 515 и сл.

(37)  – Вж. списъка на стр. 14 на IBA 98.

(38)  – Решение от 9 декември 2004 г. по дело Комисия/Испания (C‑79/03, Recueil, стр. I‑11619, точка 19).

(39)  – Вж. по-нататък, точки 70 и сл.

(40)  – IBA 2000, посочен по-горе в бележка под линия 36.

(41)  – Според барометър „Натура“ на Комисията, юни 2006 г. (посочен по-горе в бележка под линия 12), 23 % от територията на Словения и 25,2 % от територията на Словакия.

(42)  – Наистина финансовият режим на член 8 от директивата за местообитанията не предвижда СЗЗ по смисъла на директивата за птиците; въпреки това Шестата програма за околната среда квалифицира като приоритетно действие „създаване[то] на информационна мрежа Natura 2000, и прилагане на необходимите технически и финансови инструменти, както и мерките за пълното ѝ прилагане и за опазването, извън обхвата на Natura 2000, на видове, защитени по силата на директивите за местообитанията и птиците“ (член 6, параграф 2, буква a), седмо тире от Решение № 1600/2002/EО на Европейския парламент от 22 юли 2002 година за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда (ОВ L 242, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 247).

(43)  – IBA 98, стр. 363 и сл.

(44)  – IBA 98, стр. 39.

(45)  – IBA 98, стр. 43, фигура 5.

(46)  – IBA 98, стр. 364 и сл.

(47)  – IBA 2000 описва в своя том 2, стр. 776 и сл. критериите в основата на IBA 89 и ги съпоставя с критериите, използвани за новите списъци; вж. също IBA 98, стр. 368.

(48)  – Този критерий съответства на критерий № 5 от IBA 89.

(49)  – Този критерий съответства на критерий № 1 от IBA 89.

(50)  – Този критерий няма съответствие в IBA 89.

(51)  – Критерии C.4 и C.5 доразвиват критерий № 9 от IBA 89. Той включва райони за почивка на над 20 000 морски птици или на над 5 000 грабливи птици.

(52)  – Критерий C.6 не е споменат изрично в списъка критерии за IBA 89, а в придружаващите го обяснения (вж. приложение 7, стр. 2 към исковата молба по дело Комисия/Нидерландия и приложение 16 към исковата молба по дело Комисия/Италия (Решение от 20 март 2003 г.) Този критерий впоследствие е доразвит и приложен в рамките на проекта биотоп CORINE.

(53)  – IBA 2000, стр. 13.

(54)  – Решение по дело Комисия/Нидерландия (посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 69) и Решение от 20 март 2003 г. по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 18).

(55)  – Вж. сведенията, посочени в бележка под линия 33.

(56)  – IBA 2000, стр. 13.

(57)  – IBA 2000, том 2, стр. 18. От стр. 778 следва също, че за Кралство Белгия, Република Гърция и Ирландия е избрано по-високо ниво от това на IBA 89, което води до намаляване на броя на районите.

(58)  – Испанското правителство греши по този въпрос: според IBA 2000, том 2, стр. 778 за Френската република също се използва второ ниво по NUTS, което включва 22 района.

(59)  – Вж. сведенията, посочени в бележка под линия 15.

(60)  – Така например в Германия за определяне на предложенията за обекти в рамките на директивата за местообитанията се използват „основни части от естествена територия“ като подразделения на германските части на биогеографските райони.

(61)  – Решение по дело Lappel Bank (посочено по-горе в бележка под линия 15, точка 26) и Решение от 13 юли 2006 г. по дело Комисия/Португалия (C‑191/05, Recueil, стр. І‑6853, точка 10, наричано по-нататък „решение Moura, Mourão, Barrancos“).

(62)  – Точка 183 от исковата молба.

(63)  – Точка 33 от писмената реплика.

(64)  – Решение от 9 януари 2003 г. по дело Италия/Комисия, (C‑178/00, Recueil, стр. I‑303, точка 6); вж. също моето заключение от 15 декември 2005 г. по делото за лова с примки с блокиращо устройство (посочено по-горе в бележка под линия 17), точка 25.

(65)  – Приложение 11 към писмената защита.

(66)  – Вж. по-горе точка 94 и сл.

(67)  – Става дума за IBA № 78 „Puebla de Beleña“, за IBA № 183 „Hoces del río Mundo y del río Segura“ и за IBA № 189 „Parameras de Embid-Molina“.

(68)  – Вж. по-горе точка 94 и сл.

(69)  – Вж. по-горе точка 21.

(70)  – Вж. решението Lauteracher Ried (посочено по-горе в бележка под линия 29, точка 48).

(71)  – Вж. по-горе точка 94 и сл.

(72)  – Вж. по-горе точка 94 и сл.