ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 10.12.2025

COM(2025) 1005 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

„Пакет за европейските електроенергийни мрежи“

1.Въведение

В последните години Европейският съюз се намира на критично важен кръстопът поради безпрецедентните глобални геополитически промени и колебанията в търговията. Продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна подчерта изключителната важност на енергийната сигурност и конкурентоспособността за формирането на нашата обща съдба. От съществено значение е да гарантираме, че нашите предприятия и граждани, независимо от държавата членка, в която се намират, имат достъп до изобилна, чиста и финансово достъпна енергия, произведена в Европа.

Това обаче може да бъде реализирано само чрез укрепване на нашата енергийна инфраструктура, която е гръбнакът не само на нашата енергийна система, но и на самата Европа. Електроенергийните мрежи са от основно значение за тези усилия. Като способстват за ефективното пренасяне на енергия между държавите членки чрез интегриране на по-евтина чиста енергия и чрез ускоряване на електрификацията, те допринасят за понижаване на цените на енергията и осигуряват достъпна цена на живота за всички европейци, както е подчертано в Плана за действие на Комисията за енергия на достъпни цени 1 . Същевременно те гарантират сигурно и надеждно снабдяване и дават възможност на държавите да се подкрепят взаимно в случай на нужда, в съответствие с целите на REPowerEU, и дават възможност за постепенно преустановяване на вноса на енергия от Русия 2 . 

Въпреки напредъка, постигнат в рамките на настоящата правна рамка на ЕС, все още разполагаме с твърде малко енергия от местни източници и не сме достигнали нивото на междусистемна свързаност между държавите членки, което би допринесло за създаването на истински енергиен съюз, тъй като няколко държави членки изостават в постигането на целта за междусистемна свързаност от 15 % до 2030 г. Цената на бездействието е огромна: през 2022 г. изкопаемите горива са имали най-голям дял в брутното разполагаемо потребление на енергия в ЕС (70 %), като 98 % от използвания в държавите членки нефт и газ са били от внос 3 . Това излага ЕС на ценова нестабилност и геополитически рискове. През 2024 г. Европа е похарчила около 375 милиарда евро за внос на изкопаеми горива 4 . В пълен контраст с това инвестициите във възобновяема енергия и електроенергийните мрежи остават сравнително малки: Европа е похарчила 117 милиарда долара през 2025 г., докато Китай е похарчил 327 милиарда долара 5 . 

Недостатъчната интеграция и недостатъчните инвестиции в нашата енергийна инфраструктура оказват пряко влияние върху сметките за енергия на европейските граждани и върху развитието на стратегически сектори в целия ЕС, като например промишлените отрасли с нулеви нетни емисии или цифровите технологии. В докладите на Драги и Лета се подчертава, че нашите цени на електроенергията продължават да са 2—3 пъти по-високи от тези в САЩ. През второто тримесечие на 2024 г. цените на дребно в ЕС на електроенергията за промишлеността са били 2,2 пъти по-високи от тези в САЩ, два пъти по-високи от тези в Китай и 1,2 пъти по-високи от тези в Япония (исторически по-ниски) 6 . През първата половина на 2025 г. средната цена на електроенергията за потребителите в ЕС варираше от 0,3835 EUR за kWh в Германия до 0,1040 EUR за kWh в Унгария, докато цените на електроенергията за небитови потребители варираха от 0,2726 EUR за kWh в Ирландия до 0,0804 EUR за kWh във Финландия 7 . Основна причина за това несъответствие е недостатъчното ниво на инвестициите в инфраструктурата и нейната интеграция. Ако не предприемем действия, 45 % от трансграничните потребности от електроенергийни мощности (съответстващи на 41 GW) 8 ще останат неудовлетворени до 2030 г., а неизползваната възобновяема енергия може да достигне до 310 TWh през 2040 г. 9 , което се равнява на почти половината от потреблението на електроенергия през 2023 г.

От друга страна, ползите от действието са ясни: засилената интеграция на пазара може да доведе до годишни икономии в размер на 40 милиарда евро, а увеличаването с 50 % на трансграничната търговия с електроенергия може да повиши годишния растеж на БВП на ЕС с около 18 милиарда евро до 2030 г. (или с 0,1 % 10 ). До 2030 г. ще имаме недостиг на 88 GW трансграничен капацитет за пренос на електроенергия. Инвестирането на 5 милиарда евро би намалило разходите на системата с 8 милиарда евро, което би донесло нетна икономическа печалба от 3 милиарда евро и би подчертало как развитието на електроенергийната мрежа може да донесе реална добавена стойност и икономии на разходите за европейците 11 . 

Затова е наложително да предприемем колективни и решителни действия за разрешаване на структурните проблеми в планирането и реализацията на енергийната инфраструктура на ЕС, за да успеем да създадем истински енергиен съюз, който да ни осигури енергийна независимост, да засили нашата конкурентоспособност, да стимулира декарбонизацията и да насърчи нашата енергийна сигурност. Предложеният днес от Комисията Пакет за европейските електроенергийни мрежи си поставя за цел да постигне именно това. В допълнение към тези мерки инициативата „Енергийни магистрали“, стартирана през 2025 г. от председателя Фон дер Лайен в обръщението ѝ за състоянието на Съюза, има за цел да ускори напредъка по критични и спешно необходими проекти за енергийната инфраструктура чрез незабавно действие, като гарантира, че можем да впрегнем пълния потенциал на нашата енергийна система, за да захранваме една по-издръжлива, конкурентоспособна и устойчива Европа.

2. Преодоляване на структурните затруднения чрез Пакета за европейските електроенергийни мрежи

1.Изграждане на единно енергийно бъдеще: укрепване на трансграничното планиране на инфраструктурата в целия ЕС и максимално използване на съществуващата инфраструктура

Настоящата рамка за планиране на електроенергийната мрежа съгласно Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) значително подобри координацията и развитието на трансграничните проекти за енергийна инфраструктура. От 2014 г. насам 124 проекта от общ интерес (ПОИ) и проекти от взаимен интерес (ПВИ) са подкрепени с 8,4 милиарда евро по линия на МСЕ, което отключи частни инвестиции за най-малко 15,8 милиарда евро 12 . Необходими са обаче по-нататъшни действия, за да се гарантира безпроблемна координация на национално, регионално и европейско равнище на управление и между секторите, за да се гарантира напълно оптимизирана и взаимосвързана мрежа.

За да напреднем в тази насока, въз основа на съществуващите структури, натрупания досега опит и засиленото регионално сътрудничество, трябва да преминем към рамка на ЕС за планиране на трансграничната енергийна инфраструктура, която дава възможност за по-координирано и по-надеждно определяне на нуждите, с което ще се гарантира, че проектите съответстват на настоящите и бъдещите европейски цели. Пакетът подкрепя и по-добре свързана европейска енергийна мрежа, укрепвайки стратегическата автономност, сигурността и устойчивостта на Европа, като същевременно насърчава засиленото сътрудничество със съседните партньори от Европейското икономическо пространство (ЕИП), Енергийната общност, Източното партньорство и южните съседни държави.

В съответствие с предложения днес пакет, в срок от 2 години от влизането му в сила, Комисията ще разработи всеобхватен основен сценарий за ЕС, който да е в съответствие с целите на ЕС в областта на енергетиката и климата и който да осигурява рентабилна, конкурентоспособна и сигурна система на равнището на ЕС. Основният сценарий ще се основава на информацията, предоставена от държавите членки и всички заинтересовани страни, като се вземат предвид полезните взаимодействия между секторите. Въз основа на това ЕМОПС и ENNOH (Европейската мрежа на мрежовите оператори на водород) ще определят нуждите от инфраструктура.

Освен това е необходима засилена европейска интервенция, когато се установи необходимост от трансграничен капацитет, но не са представени съответни проектни предложения за справяне с този въпрос. Комисията следва да има възможност да започне също процес на „попълване на недостига“ въз основа на силно регионално сътрудничество, като прикани системните оператори и евентуално организаторите на проекти да предложат проекти в отговор на незадоволени нужди.

За да се постигне интегрирана система, е необходимо по-силно сътрудничество между националното и европейското планиране, тъй като вътрешните елементи на мрежата оказват значително влияние върху развитието на трансграничната инфраструктура, което от своя страна се отразява на трансграничната търговия. Следователно планирането на разпределителните електроенергийни мрежи трябва да бъде добре съгласувано с планирането на преносните мрежи и да се извършва с активното участие както на обществеността, така и на предприятията, така че бъдещите електроенергийни мрежи да бъдат готови да поемат увеличеното производство и търсене на електроенергия. В сътрудничество с всички заинтересовани страни Комисията ще продължи да насърчава тези действия в рамките на Плана за действие за електроенергийните мрежи за 2023 г. 13

Междувременно максималното използване на съществуващата инфраструктура преди инвестирането в нови мощности е от ключово значение за постигането на финансово достъпен и устойчив енергиен преход и за гарантиране на енергийната сигурност. В съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“, по-широкото въвеждане на интелигентни електроенергийни мрежи, иновативни и цифрови технологии и мерки за ефективност на мрежата трябва да бъде допълнително стимулирано както на ниво мрежа, така и на ниво потребители, като същевременно се гарантира достатъчен капацитет на мрежата, за да се отговори своевременно на допълнителното търсене. Например използването на технологии за укрепване на електроенергийната мрежа може да спомогне за увеличаване на общия мрежов капацитет в Европа с 20 % до 40 % до 2040 г. и за намаляване на разходите с 35 % в сравнение с традиционното разширяване на мрежата до 2040 г. 14 В Пакета за европейските електроенергийни мрежи се предлага тези принципи да бъдат твърдо заложени при планирането на мрежите и да се насърчават свързаните с тях проекти, успоредно с разширяването на физическата инфраструктура. Току-що стартиралата платформа Technopedia представя най-добрите практики в областта на технологиите за укрепване на електроенергийната мрежа и иновативните технологии 15 . През следващата година Комисията ще представи и стратегическа пътна карта за цифровизацията и изкуствения интелект в енергийния сектор, която ще спомогне за разширяване на интелигентните решения в европейските електроенергийни мрежи. Цифровите инструменти могат да помогнат за справяне с повишената нестабилност, особено при интегрирането на възобновяеми енергийни източници. Освен това големите данни и облачната инфраструктура могат да допринесат за укрепване на стабилността на електроенергийната мрежа и поради това ще бъдат взети под внимание по време на процедурата по планиране.

Освен това, тъй като достъпът до електроенергийните мрежи започва да се превръща в предизвикателство в някои държави членки, творческите решения могат да спомогнат за освобождаване на капацитет и за ефективно управление на опашките. В приетите днес Насоки за ефективни връзки към електроенергийната мрежа се дават препоръки и се споделят добри практики, които държавите членки и националните регулаторни органи могат да прилагат, за да се справят веднага с тези предизвикателства и да използват съществуващите електроенергийни мрежи по най-ефективен начин. Те включват прилагане на принципа „пръв готов, пръв обслужен“, прозрачни критерии за зрялост на всички заявки за свързване, установяване на ясни ключови етапи на развитие на проекта със съответни санкции при неспазване, както и провеждане на редовен мониторинг и почистване на опашките за свързване.

Следователно Пакетът за европейските електроенергийни мрежи играе ключова роля за гарантиране на стабилността и ефективността на нашия пазар на електроенергия. Той засилва ефективното използване на съществуващата инфраструктура, с което допринася за осигуряване на 70-процентен преносен капацитет за междузоновия обмен на електроенергия 16 . Освен това той е в подкрепа на ангажимента ни за постигане на целта за свързаност между електроенергийните системи от 15 % до 2030 г., като същевременно подпомага подготовката на работата по преразглеждането на Регламента за управлението, за да се приведе в съответствие с нашите амбиции в областта на климата и енергетиката за следващото десетилетие.

2.Превръщане на плановете в действие: ускоряване на реализацията на енергийни инфраструктурни проекти на място

Да се установят нуждите и проектите в областта на инфраструктурата е само половината от пътя. Дори когато проектите са определени, строителството често се протака поради дълги процедури по издаване на разрешения, липса на обществено приемане, пречки при финансирането или трудности при разпределянето на разходите между държавите членки. Всички тези проблеми трябва да бъдат решени, като същевременно се повишат сигурността и издръжливостта на нашата инфраструктура при умишлени и случайни смущения.

Първо, бавното издаване на разрешения продължава да бъде една от най-значителните пречки за своевременно разгръщане на енергийната инфраструктура и производството на енергия в ЕС. Според ACER през 2023 г. 26 % от проектите за електроенергийна инфраструктура са забавени със средно 12 месеца, като само издаването на разрешения е отнело повече от половината от общото време за изпълнение на електроенергийната инфраструктура 17 . По същия начин сроковете за издаване на разрешения варират значително между държавите членки, като за преносните мрежи те са средно 5 години, 18 за ПОИ — средно 4,3 години 19 , за проекти за възобновяема енергия — до 9 години 20 , за съоръжения за съхранение — от 1 до 7 години 21 и за зарядни станции — до 2 години 22 .

През 2022 г. и 2023 г. ЕС предприе важни стъпки, за да ускори издаването на разрешения за проекти за възобновяема енергия и инфраструктура, включително чрез Регламента за извънредните ситуации (приложим до юни 2025 г.) и преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ). Въпреки това забавянията продължават, особено при интегрирането на самостоятелни станции за съхранение и зареждане. Освен това, въпреки че екологичната оценка е необходима за осигуряване на защитата както на биологичното разнообразие, така и на социалното приемане на проектите, настоящите ѝ условия не отразяват ефективно спецификата на проектите с минимално въздействие върху околната среда и могат да доведат до ненужни забавяния.

На този фон с Европейския пакет за енергийните мрежи, в съгласие с регулаторната рамка на ЕС за опазване на околната среда, се създава рамка на равнището на ЕС за опростяване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за всички електроенергийни мрежи, проекти за енергия от възобновяеми източници, проекти за съхранение и зарядни станции, и се засилват разпоредбите за ПОИ/ПВИ. Декарбонизацията е първото действие, което може да спомогне за опазване на природата и намаляване на замърсяването на въздуха. Тези оптимизирани процедури за издаване на разрешения са насочени към случаите, в които — въз основа на богатия опит с прилагането на настоящата правна рамка — въздействието върху околната среда е ограничено; предложените промени спомагат да се постигне баланс между опазването на биологичното разнообразие и бързото внедряване на система за чиста енергия. Целта е да се постигне ограничаване на процеса на издаване на разрешения до две години в повечето случаи, в зависимост от вида на проекта, с максимален срок от три години за най-сложните проекти.

Участието на обществеността в планирането и изпълнението на проектите също е от съществено значение за изграждането на доверие и постигането на целите на ЕС, което ще сведе до минимум продължителните съдебни спорове 23 . Пакетът за европейските електроенергийни мрежи предвижда проектите за възобновяема енергия над 10 MW да преразпределят ползи към местното население, извън енергийните общности. Той също така дава възможност на независими посредници да поддържат предварителен диалог и медиация, което допълнително намалява риска от съдебни спорове и насърчава сътрудничеството в областта на развитието. За да разреши проблемите, свързани с общественото приемане, Комисията ще предложи също практически набор от инструменти за включване на обществеността през първото тримесечие на 2026 г., което ще улесни обмена на добри практики и изграждането на капацитет за това как да се включат гражданите и местните органи и да се насърчи споделянето на ползите от проектите за енергия от възобновяеми източници 24 .

Второто предизвикателство идва от нарастващото търсене на енергийна инфраструктура, което оказва значителен натиск върху веригите на доставки, наличието на работна ръка и уменията, докато в същото време затрудненията в производството все повече ограничават разширяването и модернизирането на нашата електроенергийна система. Въпреки че Европа е дом на водещи производители на мрежови технологии, настоящият производствен капацитет в някои сегменти е недостатъчен за задоволяване на търсенето 25 и секторът трябва да се разшири, за да поддържа темпото.

Както е указано в насоките за ефективни мрежови връзки, видимостта на търсенето е от съществено значение за насочването на инвестиционните решения в сектора. За да помогне за разрешаването на този проблем, Комисията ще работи съвместно с Организацията на операторите на разпределителни системи в Европейския съюз (ООРСЕС), за да създаде, до Форума за енергийна инфраструктура през 2026 г., платформа за планиране на разпределителната мрежа на ЕС, която ще осигури видимост на ниво разпределение по отношение на бъдещите планове и свързаните с тях производствени нужди в държавите членки. Комисията активно насърчава поредица от мерки за облекчаване на натиска върху веригата на доставки, по-специално като засилва работата си, започната в рамките на действие 13 от Плана за действие за електроенергийната мрежа, за опростяване и хармонизиране на общите технологични спецификации и техническите изисквания и за подобряване на оперативната съвместимост на системите за ПТВН. Модернизацията на европейската рамка за обществени поръчки, обявена за следващата година, също ще бъде от решаващо значение за по-нататъшното насърчаване на целта за подкрепа на нашата производствена база, включително на технологиите за електроенергийни мрежи, създадени в Европа.

Трето, мобилизирането на частни инвестиции е необходимо, за да се гарантира постепенното внедряване на мрежа на достъпни цени. Тъй като инфраструктурата на електроенергийната мрежа се финансира до голяма степен чрез тарифи, осигуряването на необходимите значителни инвестиции (1,2 трилиона евро до 2040 г. за електроенергийните мрежи, включително 730 милиарда евро само за електроразпределителните мрежи и 240 милиарда евро за водородните мрежи 26 ) представлява предизвикателство. Разчитането на текущата рамка може да доведе до по-високи цени за потребителите, което налага да се предприемат действия от страна на ЕС в тази област.

Поради това трябва да гарантираме, че мрежовите такси са ориентирани към бъдещето 27 , да проучим допълнителни начини за финансиране на инфраструктурата, където е необходимо, включително като изискваме използването на част от приходите от претоварване за инвестиции в междусистемни връзки от списъка на ПОИ/ПВИ. Освен това с нарастващата интеграция на трансграничната енергийна инфраструктура все повече проекти носят ползи извън териториите, на които са изградени. Това прави справедливото и прозрачно разпределение на разходите крайно необходимо, за да се избегне несъразмерно натоварване на местните потребители. За справянето с този проблем Европейският пакет за енергийните мрежи има за цел да осигури по-голяма прозрачност, сигурност и справедливост при оценяването и разпределянето на разходите и ползите, както и да създаде възможност за обединяване на ПОИ и ПВИ, за да се улеснят дискусиите относно разпределянето на разходите. Групирането също така може да улесни финансирането, например чрез създаването на дружества със специална инвестиционна цел, които да привличат допълнителни инвестиции.

Европа увеличава финансовата подкрепа за енергийната инфраструктура. Наскоро приетият законодателен акт за средносрочния преглед на политиката на сближаването дава възможност на националните и регионалните органи да преразпределят средствата за периода 2021—2027 г. към ключови приоритети като енергийния преход 28 . Освен това предложението на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка 29 включва значително укрепен Механизъм за свързване на Европа. Само финансирането от ЕС обаче не може да отговори на нашите огромни нужди от инвестиции. Бюджетът на ЕС трябва да играе по-съществена роля за намаляване на риска за частните инвестиции и за осигуряването на финансиране от институционални инвеститори. Предстоящата стратегия за инвестиции в чиста енергия ще предложи конкретни действия за привличане и осигуряване на по-голяма подкрепа от частния сектор, включително с подкрепата на ЕИБ, ключов партньор за ускоряване на разгръщането на електроенергийната мрежа.

Разработването на проекти в областта на водорода остава бавно поради ограничените възможности за банково кредитиране и високите рискове по цялата верига на стойността. За да се справи с този проблем, Комисията ще оцени, и когато е целесъобразно, ще подкрепи прилагането на възможни решения, като договори за разлика или трансгранична координация на регулаторни инструменти, включително като част от регионалните групи на високо равнище, за да се гарантира координиран напредък и да се помогне за преодоляване на недостига на финансиране.

Четвърто, укрепването на сигурността и издръжливостта на нашата енергийна инфраструктура е от решаващо значение в днешния геополитически контекст и в контекста на нарастващите рискове, свързани с климата. Неотдавнашните инциденти в Балтийско море, включително повредите на Balticconnector и Estlink 2, открояват уязвимостта на трансграничните енергийни активи, докато събитията, свързани с климата, и случайните смущения продължават да представляват значителни рискове за сигурността на доставките ни.

За да се гарантира енергийната независимост на ЕС, в Пакета за европейските електроенергийни мрежи се интегрират съображенията за физическа сигурност и киберсигурност при планирането на трансгранични проекти от самото начало, като се насърчават издръжливостта и сигурността при проектирането на нова инфраструктура, повишава се прозрачността по отношение на собствеността, за да се избегне зависимостта от чуждестранни субекти с висок риск, и се гарантира, че съществуващата инфраструктура, физическата сигурност и киберсигурността, както и подобряването на издръжливостта, са допустими за финансиране по линия на МСЕ, а едновременно с това се предотвратява и припокриването с други форми на финансова подкрепа от ЕС. Освен това, въз основа на Плана за действие относно сигурността на кабелите, Комисията ще продължи работата си чрез регионалните центрове за кабелите и ще засили прилагането на инструментариума за сигурност на кабелните мрежи 30 .

3. Осем приоритета за енергийната опорна инфраструктура на Европа: инициативата „Енергийни магистрали“

В речта си за състоянието на съюза на 10 септември 2025 г. президентът Фон дер Лайен обяви осем „енергийни магистрали“. Въз основа на съществуващите ПОИ и ПВИ от рамката на TEN-E, както и на водещите проекти, посочени в Плана за действие за енергия на достъпни цени, енергийните магистрали отговарят на най-неотложните нужди от енергийна инфраструктура, които изискват специална допълнителна краткосрочна подкрепа и ангажимент за изпълнение, за да се преодолеят затрудненията, възпрепятстващи напредъка 31 . 

Енергийните магистрали ще повишат енергийната сигурност, ще намалят зависимостта от изкопаемите горива, ще интегрират повече източници на възобновяема енергия в електроенергийната мрежа, ще насърчат електрификацията, ще намалят цените на енергията, ще ускорят изпълнението на REPowerEU и ще помогнат на държавите членки да се адаптират към постепенното преустановяване на вноса на руски изкопаеми горива. Много от енергийните магистрали имат статут на ПОИ или ПВИ във втория списък на ПОИ и ПВИ на Съюза, публикуван на 1 декември 2025 г., в който са включени 235 трансгранични енергийни инфраструктурни проекта в рамките на ЕС и с партньори от трети държави, като например Celtic Interconnector, Black Sea Interconnection Cable, Estlink 3. В рамката на TEN-E всички ПОИ и ПВИ от списъка на Съюза получават няколко предимства, включително приоритетен статут и опростени процедури за издаване на разрешения, както и право да кандидатстват за финансова помощ по Механизма за свързване на Европа.

Фигура 1: Карта на осемте енергийни магистрали

1. Pyrenean crossing 1 (Пиринейски проход 1) и Pyrenean crossing 2 (Пиринейски проход 2) [По-добра интеграция на Иберийския полуостров с междусистемни електропроводи през Пиренеите към Франция]

2. Междусистемен електропровод Great Sea [Свързва Кипър с континентална Европа за прекратяване на кипърската изолация в областта на електроенергията]

3. Междусистемен електропровод Harmony Link [Укрепва енергийните връзки с балтийските държави]

4. Трансбалкански газопровод (TBP) с обратен поток [Подобрява енергоснабдяването в Балканския регион и източните съседни държави]

5. Bornholm Energy Island (енергиен остров Борнхолм) [Превръщане на Балтийско море в морски център от междусистемни връзки]

6. Подобряване на ценовата стабилност и енергийната сигурност в Югоизточна Европа

7. Коридор SoutH2 [Южният водороден коридор]

8. Югозападен водороден коридор от Португалия до Германия

Комисията се ангажира да ускори незабавно реализацията на енергийните магистрали чрез засилена политическа координация, като се опира на регионалните групи на високо равнище, мобилизира подкрепата на европейските координатори, когато е необходимо, и работи в тясно сътрудничество с Работната група за енергийния съюз, като разширява обхвата си извън държавите — членки на ЕС, когато е необходимо. Всеки проект ще бъде определян като приоритетен на равнището на ЕС, а Комисията ще подкрепи държавите членки, като им даде същия приоритет на национално равнище.

С цел да се гарантира ефективно трансгранично сътрудничество в областта на издаването на разрешения Комисията ще се съсредоточи върху определените приоритетни проекти за междусистемни връзки, като засили подкрепата си за държавите членки при определяне на съвместни процедури за ефективен и ефикасен процес на издаване на разрешения с подкрепата на европейски координатор, когато това е необходимо. Въз основа на този опит с по-тясното координиране на процедурите за издаване на разрешения Комисията може да обмисли по-нататъшни действия. Освен това, за да укрепи административния капацитет на издаващите разрешения органи и цифровизацията на процедурите за издаване на разрешения за възобновяема енергия, Комисията ще предостави подкрепа на държавите членки чрез специални действия, които ще допълнят регулаторната рамка за издаване на разрешения. Това ще включва използване на инструменти, като инструмента за техническа подкрепа, и проучване на създаването на пилотна структура за издаване на разрешения чрез съществуващите консултативни структури с цел подобряване на изграждането на капацитет и достъпа до финансиране за инвестиции и реформи в областта на издаването на разрешения. Комисията ще насърчава също така обмена на знания относно възможностите за финансиране и разработването на нови цифрови платформи за издаване на разрешения чрез експертната група по издаване на разрешения.  

Някои проекти вече са признати за важни проекти от общ европейски интерес (ВПОИ), което носи допълнителни ползи по отношение на финансирането и координацията. По същия начин магистралите Pyrenean crossing 1 и Pyrenean crossing 2, югозападният водороден коридор и магистралата South-Eastern Europe ще бъдат определени като пилотни проекти в рамките на инструмента за координация на конкурентоспособността (Competitiveness Coordination Tool — CCT), което ще даде възможност да се възползват от цялостния подход на инструмента и специфичната му способност да се справя с хоризонтални проблеми. Приоритетните действия, които ще бъдат определени в рамките на CCT, ще се осъществяват съвместно с усилията на съответните групи или форуми на високо равнище и ще отразяват съответните нужди на всяка магистрала, като например подобряване на гъвкавостта на енергийната система, разрешаване на проблеми, свързани с веригата на доставки, или предизвикателства, свързани с финансирането.

Освен това, на магистралите в Балтийския регион и в Централна и Югоизточна Европа наскоро бяха назначени европейски координатори в рамките на TEN-E 32 , за да се улесни навременното изпълнение на проектите чрез насърчаване на трансграничния диалог, да се подкрепи издаването на разрешения и финансирането, и да се осигури подкрепа от държавите членки и докладване за напредъка и препятствията. Комисията ще укрепи също така съществуващите структури и ще осигури специални ресурси, за да постигне по-голям и непрекъснат фокус върху реализацията на осемте енергийни магистрали, в тясно сътрудничество с европейските координатори, където това е необходимо.

Комисията ще си сътрудничи активно с всички заинтересовани държави членки, като използва пълноценно горепосочения набор от инструменти, за да гарантира успешното изпълнение на енергийните магистрали. На Европейския съвет ще се предоставя редовно информация за напредъка, за да се гарантира политическа ангажираност, като същевременно се осигурява прозрачност и отчетност.

Приложение: Допълнително целево краткосрочно действие за всяка от енергийните магистрали

В допълнение към хоризонталната подкрепа, представена по-горе, Комисията ще предостави целенасочени краткосрочни действия за преодоляване на конкретни предизвикателства по отношение на всяка от магистралите, за да се гарантира постигането на конкретен напредък и резултати в рамките на следващите 6—9 месеца.

1. Pyrenean crossing 1 и Pyrenean crossing 2 [Междусистемни електропроводи през Пиренеите за по-добра интеграция на Иберийския полуостров]

Иберийският полуостров все още не е достатъчно свързан с останалата част от енергийния пазар на ЕС, като настоящият трансграничен капацитет между Франция и Испания е ограничен до 2,5 GW. Това затруднява интеграцията на пазара, води до постоянни ценови разлики и ограничава интеграцията на енергията от възобновяеми енергийни източници. В допълнение към проекта за междусистемна връзка в Бискайския залив, който е в процес на изграждане, целта на тези два допълнителни проекта в Пиренеите е да се увеличи общият междусистемен капацитет до 8 GW до 2040 г., да се укрепи издръжливостта на системата и да се намали ограничаването на енергията от възобновяеми енергийни източници. Двата проекта за междусистемно свързване в Пиренеите са препотвърдени в настоящия списък на ПОИ/ПВИ като приоритетни проекти за преодоляване на това затруднение. През май 2025 г. проектът Navarra (ES) — Landes (FR) получи безвъзмездни средства в размер на 11,1 милиона евро от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за подготвителни проучвания. Въпреки стратегическата му важност, напредъкът е относително бавен, като е необходима допълнителна работа по вътрешните укрепвания и изясняване на подхода към финансирането.

Краткосрочни действия: Комисията ще работи за постигане на съвместна политическа декларация на следващата среща на министрите на Групата на високо равнище за Югозападна Европа (първото тримесечие на 2026 г.) с цел да се потвърди началото на изпълнението на поне един от проектите и да се обърне внимание на необходимите вътрешни укрепвания на електроенергийната мрежа.

2. Междусистемен електропровод Great Sea [Електроенергийна връзка между Кипър и континентална Европа за преодоляване на изолацията в електроенергийния сектор]

Кипър е последната държава — членка на ЕС, която не е свързана с европейската електроенергийна мрежа 33 , което ограничава нейната интеграция във вътрешния енергиен пазар и възпрепятства възможностите за интегриране на възобновяеми енергийни източници. Планираният междусистемен електропровод Great Sea между Гърция и Кипър ще запълни тази празнина, като сложи край на изолацията на Кипър в областта на електроенергията, ще подкрепи неговата декарбонизация и ще укрепи издръжливостта на европейската енергийна система. Това ще улесни и по-голямата интеграция на възобновяемата енергия в по-широкия средиземноморски регион.

Проектът, който бе препотвърден в актуалния списък на ПОИ/ПВИ, ще бъде най-дългият подводен електропровод в света с дължина от близо 900 км. Той е подкрепен от безвъзмездни средства по линия на МСЕ, включително 2,3 милиона евро за проучвания за осъществимост и 658 милиона евро за строителни работи в участъка между Гърция и Кипър. През май 2025 г. приключи работата по полагане на подводния кабел, свързващ континентална Гърция с Крит, което е важна стъпка към пълното междусистемно свързване.

Напредъкът по проекта е затруднен от сложния геополитически контекст, което може да се отрази на графика и разходите. Стратегическата стойност на тази междусистемна връзка подчертава важността на силната координация между държавите членки за преодоляване на тези предизвикателства и гарантиране на завършването на проекта.

Краткосрочни действия: Комисията ще продължи да оказва силна политическа и техническа подкрепа на проекта от най-висока стратегическа важност в тясно сътрудничество с предстоящото председателство на Съвета в Кипър през 2026 г., включително чрез специални събития и дискусии на високо равнище, както и с допълнителни ангажименти за разглеждане на геополитическите аспекти.

3. Harmony Link [Укрепване на взаимната свързаност на електроенергийните мрежи на балтийските държави с цел да се увеличат ползите за сигурността от тяхната независимост от Русия]

На 9 февруари 2025 г. трите балтийски държави успешно синхронизираха своите електроенергийни системи с континентална Европа, което е знаково постижение за енергийната сигурност на Европа. Ключова оставаща инвестиция по ПОИ за синхронизация на електроенергийната мрежа на балтийските държави е интерконекторът Harmony Link между Литва и Полша, с който ще бъде завършена пълната интеграция на балтийските електроенергийни пазари. Неотдавнашното определяне на европейски координатор за завършването на този проект би трябвало да подпомогне бързото му изпълнение.

След завършването му Harmony Link ще подобри пазарната интеграция, като ще даде възможност за търговия с електроенергия през Полша и ще насърчи конкуренцията, което може да доведе до понижаване на цените за потребителите и предприятията в региона. Това ще улесни също интегрирането на енергията от възобновяеми източници. Harmony Link ще укрепи значително енергийната сигурност в балтийските държави. Понастоящем междусистемният електропровод LitPol Link е единствената връзка между балтийските държави и континентална Европа и прекъсването на електроснабдяването би имало сериозни последствия за енергийната система на балтийските държави.

Краткосрочни действия: Комисията ще подкрепи навременното изпълнение на този проект чрез засилено регионално сътрудничество и ще направи преглед на министерско равнище по време на следващата среща на високо равнище по Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP) през 2026 г., след подписването на актуализирания меморандум за BEMIP миналата година, и ще гарантира, че приемането на новия План за действие на групата на високо равнище за BEMIP ще даде приоритет на изграждането на тази магистрала.

4. Трансбалкански газопровод (TBP) с обратен поток [Издръжливост на енергийните доставки в Балканския регион и нашите източни съседи]

Трансбалканският газопровод (TBP) с обратен поток не е проект за разширяване на капацитета, а координирано усилие в Централна и Югоизточна Европа за максимално използване на съществуващия капацитет за пренос на природен газ в обратна посока, от юг на север. Тази функционалност е от ключово значение за диверсифицирането на доставките на природен газ в Югоизточна Европа и за прекратяване на вноса от Русия.

Със значителния си транспортен капацитет TBP може да играе основна роля за регионалната диверсификация и за постигането на целите на REPowerEU. Този потенциал ще продължи да нараства от 2027 г. нататък, когато се очаква да започне експлоатацията на газовото находище Neptun Deep в Румъния. Пълното функциониране на TBP в посока юг-север, съчетано с диверсификацията на източниците, би спомогнало за засилена търговия, конкуренция и пазарна ликвидност в региона, без да е необходима скъпа нова инфраструктура.

Въпреки този потенциал, настоящите регулаторни и пазарни пречки в няколко държави членки по протежението на тръбопровода създават пречки за използването и търговската жизнеспособност на TBP. Неотдавнашното определяне на европейски координатор за региона на инициативата за свързаност на газопреносните системи в Централна и Югоизточна Европа (CESEC) ще засили подкрепата на ЕС за преодоляването на тези пречки.

Краткосрочни действия: Комисията ще засили координацията в рамките на групата на високо равнище на CESEC с всички заинтересовани държави, включително Молдова и Украйна, с цел повишаване на търговската привлекателност на газопровода възможно най-бързо, като същевременно се гарантира дългосрочното спазване на достиженията на правото на ЕС в енергетиката. В този контекст Комисията ще продължи да подкрепя работата на групата на високо равнище на CESEC за хармонизиране на качеството на газа и за премахване на пречките пред максималното използване на Трансбалканския газопровод.

5. Bornholm Energy Island (енергиен остров Борнхолм) [Превръщане на Балтийско море в център на междусистемни връзки в морето]

Като първи по рода си проект, Bornholm Energy Island (BEI) е хибриден морски проект, разположен югозападно от Борнхолм, в изключителната икономическа зона на Дания. Проектът е планиран като бъдещ енергиен център с потенциал за разширяване и свързване с повече междусистемни връзки с други държави. Това е препотвърдено във 2-рия списък на ПОИ/ПВИ и през септември 2025 г. бяха получени безвъзмездни средства по линия на МСЕ за строителни работи (645,2 милиона евро). BEI е план за бъдещи инициативи на ЕС в морето. Той ще доведе до по-голяма пазарна интеграция, ще повиши сигурността на доставките на равнището на ЕС и ще донесе ползи за Дания и Германия, както и за държавите членки извън региона. Чрез свързване на производството на енергия в морето с националните електроенергийни мрежи на Дания и Германия вятърната енергия в морето се превръща от национален ресурс в споделен европейски актив за по-нататъшна електрификация, което ще укрепи нашата колективна издръжливост и енергийна независимост. Останалите предизвикателства са свързани със споразумението между Дания и Германия относно разпределението на допълнителните разходи за подкрепа на морския вятърен парк във водите на Дания и завършването на регулаторната рамка в Дания, по-специално по отношение на трансграничната отговорност.

Краткосрочни действия : След подписването на споразумението за безвъзмездни средства по линия на МСЕ на стойност 645 милиона евро в подкрепа на датската част от Bornholm Energy Island (енергиен остров Борнхолм —BEI) на 4 септември 2025 г. в Копенхаген, за изграждането на две нови преобразователни подстанции и инсталирането на подводна кабелна система, Комисията ще продължи да подкрепя Дания и Германия за постигането на политическо споразумение за разпределяне на разходите за производството на енергия в морето, намиращо се в датски води, както и за завършването на регулаторната рамка за трансграничната отговорност. Освен това Комисията ще продължи да подкрепя работата по оперативната съвместимост на мрежите в морето, за да гарантира, че в бъдеще BEI може да се превърне в истински морски енергиен център за Балтийския регион.

6. Подобряване на ценовата стабилност и енергийната сигурност в Югоизточна Европа, включително чрез съхранение

Югоизточният регион на Европа страда от големи структурни ценови разлики, както се вижда от ценовите скокове през 2024 г., които водят до средни ценови разлики от над 10 EUR/MWh между отделните държави.

Енергийната магистрала South-Eastern Europe electricity interconnections (Електроенергийни междусистемни връзки в Югоизточна Европа) е насочена към преодоляване на критичните недостатъци в електроенергийната инфраструктура в региона с цел подобряване на ценовата стабилност, повишаване на сигурността на доставките и насърчаване на регионалната пазарна интеграция. Това включва по-добро използване на съществуващите междусистемни връзки и удовлетворяване на бъдещите трансгранични нужди, за да се премахнат настоящите ценови несъответствия. Според оценката на нуждите на системата TYNDP на ENTSO-E за 2024 г. повечето граници в региона се нуждаят от укрепвания на инфраструктурата. Бързото изпълнение на съществуващите проекти от общ интерес и приоритетните проекти за електроенергийна инфраструктура на групата на високо равнище на инициативата за свързаност на газопреносните системи в Централна и Югоизточна Европа (CESEC) ще бъдат от решаващо значение за удовлетворяването на тези нужди. Ускоряването на съхранението в региона също ще подобри гъвкавостта на системата.

Краткосрочни действия: Силната координация и подкрепата от страна на групата на високо равнище на CESEC, заедно с координатора на CESEC, ще бъдат от съществено значение за ускоряване на напредъка. Комисията ще гарантира, че през следващата година ще се проведат специални дискусии на високо равнище на всички нива, за да се поддържа набраната скорост и да се подкрепи изпълнението.

7. Коридор SouthH2 [Южният водороден коридор (Тунис, Италия, Австрия и Германия)]

Южният водороден коридор ще бъде от ключово значение за насърчаване на справедлив и устойчив енергиен преход в цялото Средиземноморие, особено в Северна Африка, като същевременно ще даде възможност за декарбонизация на промишлените центрове по маршрута му. Той предоставя значителен потенциал за увеличаване на производството на водород от възобновяеми източници, инфраструктурата и пазарите за изкупуване, насърчаване на пазарната интеграция и създаване на благоприятна регулаторна и инвестиционна рамка, съобразена със стратегията за водорода и регулаторната рамка на ЕС.

Този коридор включва четири проекта от общ интерес (ПОИ), някои от които вече са се възползвали от безвъзмездни средства по линия на МСЕ за проучвания, и [един проект от взаимен интерес с Тунис], и всички те са препотвърдени във 2-рия списък на ПОИ/ПВИ. С цел напредък и с оглед на факта, че пазарът на водород е все още в начален етап на развитие, ще е необходима допълнителна концептуална работа, по-специално за по-нататъшно намаляване на риска, свързан с инвестициите, като същевременно се поддържа взаимноизгодно партньорство със Северна Африка.

Краткосрочни действия: В краткосрочен план Комисията ще засили усилията за координация и изпълнение на секретариата на SoutH2 под съвместното ръководство на ГД „Близък изток, Северна Африка и Персийски залив“ и ГД „Енергетика“. Регионалните диалози също ще бъдат засилени чрез срещи на тристранната съвместна работна група на ЕС за Южния водороден коридор (Италия, Австрия и Германия) и петстранната група (Алжир, Тунис, Италия, Австрия и Германия) в началото на 2026 г., за да се насърчи инициативата. Водещата инициатива „Транссредиземноморска инициатива за възобновяема енергия и чисти технологии“ (T-Med), стартирана в рамките на Пакта за Средиземноморието 34 , също ще допринесе за реализацията на тази енергийна магистрала.

8. Югозападен водороден коридор от Португалия до Германия

По Югозападния водороден коридор ще се транспортира декарбонизиран водород от производствени обекти в Югозападна Европа до центрове с промишлено търсене, като ще се ускори декарбонизацията на сектори с трудно намаляване на емисиите, което ще даде възможност за ефективна интеграция на енергията от възобновяеми източници. Инициативата обхваща ключови ПОИ между Португалия, Испания и Франция, както и вътрешни връзки, разширяващи се към Германия. Заедно тези проекти имат за цел да доставят до 2 милиона тона възобновяем водород годишно до 2030 г., което ще спомогне за укрепване на енергийната сигурност и гъвкавост в целия регион.

Напредъкът обаче е ограничен и все още съществуват редица предизвикателства, сред които липсата на внедряване, забавяния в прилагането на нормативната уредба, затруднения при осигуряването на финансиране и координирането на мерки за намаляване на риска по продължение на коридора, както и стратегическите приоритети на държавите членки за гарантиране, че коридорът ще донесе общи ползи за всички участници.

Краткосрочни действия: Силната координация и подновяването на политическата подкрепа чрез групата на високо равнище за Югозападния регион ще бъдат от съществено значение за ускоряването на напредъка. Предстоящата среща на министрите от групата на високо равнище за Югозападна Европа през първото тримесечие на 2026 г. ще спомогне да се увеличат усилията и да се улесни обменът между държавите членки по ключови технически и финансови аспекти на развитието на коридора, както и по аспекти, свързани с намаляване на риска.

(1)

  EUR-Lex - 52025DC0079 - EN - EUR-Lex

(2)

  REPowerEU

(3)

  Renewables, electrification and flexibility - For a competitive EU energy system transformation by 2030 (Възобновяеми енергийни източници, електрификация и гъвкавост — за конкурентоспособна трансформация на енергийната система на ЕС до 2030 г.)| Публикации | Европейска агенция за околна среда (ЕАОС) , стр. 6 и 16.

(4)

  Imports of energy products to the EU down in 2024 (Вносът на енергийни продукти в ЕС намалява през 2024 г.) — News articles — Евростат

(5)

  China’s energy dominance in three charts (Енергийното господство на Китай в три графики)| MIT Technology Review

(6)

Европейска комисия, План за действие за енергия на достъпни цени (COM(2025) 79), стр. 1.

(7)

  Статистически данни за цените на електроенергията — Статистиката в достъпна форма — Евростат    

(8)

  TYNDP 2024 / Infrastructure Gaps Report / Opportunities for a more efficient European power system by 2050 (Доклад по TYNDP за 2024 г. за недостига на инфраструктура / Възможности за по-ефективна европейска енергийна система до 2050 г.)  

(9)

  Статистически данни за електроенергията и отоплението — Статистиката в достъпна форма — Евростат

(10)

IMF Staff Background note on EU Energy Market Integration, 17 January 2025 (Документ на персонала на МВФ относно интеграцията на енергийния пазар на ЕС, 17 януари 2025 г.), https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-5438-2025-INIT/en/pdf , стр. 5.

(11)

  TYNDP 2024 / Infrastructure Gaps Report / Opportunities for a more efficient European power system by 2050 (Доклад по TYNDP за 2024 г. за недостига на инфраструктура / Възможности за по-ефективна европейска енергийна система до 2050 г.)  

(12)

  CINEA Project Portfolio — Welcome | Sheet - Qlik Sense

(13)

  Електроенергийните мрежи, липсващото звено — План за действие на ЕС за електроенергийните мрежи , COM (2023) 757 final

(14)

2024 ACER monitoring report on electricity infrastructure (Доклад за мониторинг на ACER за 2024 г. относно електроенергийната инфраструктура), ACER_2024_Monitoring_Electricity_Infrastructure.pdf

(15)

  TSO DSO Technopedia - Home  

(16)

Съгласно разпоредбите на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/943 относно вътрешния пазар на електроенергия този минимален капацитет трябва да бъде достигнат до 31 декември 2025 г.

(17)

  2023_ACER_PCI_Report.pdf .

(18)

Мониторингов доклад на ACER за 2024 г., Развитие на електроенергийната инфраструктура в подкрепа на конкурентоспособна и устойчива енергийна система, стр. 18.

(19)

  https://www.acer.europa.eu/media/charts/PCIs-and-PMIs-monitoring-2025 .

(20)

Окончателният доклад може да бъде намерен тук: Техническа подкрепа за разработване и изпълнение на политиката за ВЕИ — Опростяване на процедурите за издаване на разрешения и администриране за инсталации за ВЕИ (RES Simplify). https://data.europa.eu/doi/10.2833/239077 .

(21)

Fraunhofer Institute for Systems and Innovation Research ISI, et al., Study on energy storage (Проучване за съхранението на енергия) , 2023 г.

(22)

Информация, събрана от организации за зареждане на електромобили, по-специално ChargeUp Europe, Ionity и Milence.

(23)

Примери за добри практики могат да бъдат намерени в Работен документ на службите на Комисията SWD (2024) 124 final — „Насоки за държавите членки относно добрите практики за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и съответна инфраструктура“.

(24)

Като например Пакта на кметовете, Пакта за ангажираност и инициативата „Бързи и справедливи възобновяеми енергийни източници и електроенергийни мрежи“.

(25)

Например цените и сроковете за доставка на нови трансформатори и кабели почти се удвоиха през 2025 г. в сравнение с 2021—2022 г. (Източник: Building the future transmission grid — Strategies to navigate supply chain challenges (Изграждане на бъдещата преносна мрежа — стратегии за справяне с предизвикателствата пред веригата на доставки) ; IEA, февруари 2025 г.).

(26)

Artelys, LBST, Trinomics, Finesso, A. et al., Investment needs of European energy infrastructure to enable a decarbonised economy (Инвестиционни нужди на европейската енергийна инфраструктура за постигане на декарбонизирана икономика) , 2025 г.

(27)

  https://energy.ec.europa.eu/publications/communication-future-proof-network-charges-reduced-energy-system-costs_en  

(28)

Подкрепата може да бъде насочена към разработването на трансгранични енергийни междусистемни връзки, разширяване на източниците на възобновяема енергия, като слънчевата и вятърната енергия, разгръщане на инфраструктурата за зареждане с електроенергия и модернизиране на енергийните разпределителни мрежи за ефективно управление на колебанията в доставките.

(29)

Понастоящем ЕС предоставя значителна подкрепа чрез Механизма за свързване на Европа, европейските фондове за регионално развитие, фондовете за сближаване или плановете за възстановяване и устойчивост, наред с други. Съгласно предложението на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка бюджетът на Механизма за свързване на Европа в областта на енергетиката (МСЕ — Енергетика) ще се увеличи значително — от 5,84 милиарда евро за периода 2021—2027 г. на 29,91 милиарда евро за периода 2028—2034 г. Европейският фонд за конкурентоспособност ще осигури консолидиран поток от финансиране (234,3 милиарда евро) с целево финансиране (26,2 милиарда евро) за разширяване и внедряване на технологии за декарбонизация и преход към чиста енергия, включително инфраструктура. Националните и регионалните планове за партньорство (865 милиарда евро) ще обединят инвестициите и реформите в областта на чистата енергия и ще подкрепят изпълнението на националните планове в областта на енергетиката и климата.

(30)

План за действие на ЕС за сигурността на кабелите, JOIN(2025) 9 final, eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:52025JC0009

(31)

  Делегиран регламент относно втория списък на Съюза с проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес и приложението към него — Енергетика .

(32)

  Определен е нов европейски координатор, който да наблюдава завършването на проекта за синхронизация на енергийната система в Балтийско море — Европейска комисия

Нов европейски координатор, определен за междусистемната енергийна свързаност в Централна и Югоизточна Европа

(33)

Ирландия ще бъде директно свързана с електроенергийната мрежа на ЕС чрез текущия проект Celtic Interconnector (Келтски междусистемен електропровод) между Ирландия и Франция.

(34)

  Съвместно съобщение относно Пакта за Средиземноморието — Близкият изток, Северна Африка и Заливът