EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52024PC0023

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно скрининга на чуждестранни инвестиции в Съюза и за отмяна на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета

COM/2024/23 final

Брюксел, 24.1.2024

COM(2024) 23 final

2024/0017(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно скрининга на чуждестранни инвестиции в Съюза и за отмяна на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета

{SWD(2024) 23 final} - {SWD(2024) 24 final}


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.1.Основания и цели на предложението

Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Съюза (наричан по-долу „регламентът“) беше приет през 2019 г. и започна да се прилага на 11 октомври 2020 г. Той представлява отговор на нарастващата загриженост относно някои чуждестранни инвеститори, които се стремят да придобият контрол върху дружества от ЕС, предоставящи критични технологии, инфраструктура или ресурси или притежаващи чувствителна информация, чиито дейности са от решаващо значение за сигурността или обществения ред на равнище ЕС. Целта на регламента беше да се спомогне за установяването и преодоляването на свързаните с ПЧИ рискове за сигурността или обществения ред, които засягат най-малко две държави членки или ЕС като цяло, тъй като високата степен на интеграция на вътрешния пазар означава, че ПЧИ в дружество от ЕС може да породят риск, който надхвърля границите на държавата членка, която приема ПЧИ. За да се постигне тази цел с регламента на държавите членки се дава възможност да правят преглед на ПЧИ на тяхна територия на основания, свързани със сигурността или обществения ред, и да обменят информация с Комисията и с останалите държави членки, като им се предоставя право и възможност да предприемат мерки за преодоляване на конкретни рискове. Освен това с регламента беше създаден механизъм за сътрудничество между Европейската комисия и скрининговите органи на държавите членки във връзка с индивидуални ПЧИ. С този механизъм се създадоха условия за обмен на информация, като се предостави възможност както на Комисията, така и на останалите държави членки да отбелязват евентуални рискове за сигурността или обществения ред, произтичащи от ПЧИ и засягащи други държави членки или програми от критично значение на равнището на ЕС. С това се подобри оценката на ПЧИ от съответните органи на държавите членки и се улесни вземането на окончателно решение от „приемащата“ държава членка дали да разреши дадена сделка, или не, и ако тя бъде разрешена, дали са необходими определени условия.

След приемането на регламента въпросът за сигурността и обществения ред придоби още по-голямо значение. Пандемията от COVID-19, нападението на Русия срещу Украйна и други геополитически напрежения изведоха на преден план необходимостта от установяване на рисковете и осигуряване на по-добра защита на стратегическите активи на ЕС от някои инвестиции. Това допринесе и за значителното нарастване на броя на държавите членки, приемащи национален механизъм за скрининг, както и за това някои държави членки да увеличат броя на подлежащите на скрининг сектори 1 . Значителен дял от ПЧИ в ЕС обаче все още отиват в държави членки, които не притежават механизъм за скрининг 2 , и това води до уязвимости, тъй като ПЧИ от потенциално критично значение остават неразкрити.

Въпреки това сътрудничеството между всички национални органи и Комисията изигра важна роля за разясняване на проблематиката и за засичане и противодействие на рискови ПЧИ, които иначе биха останали незабелязани 3 . Управлението на уведомленията до множество юрисдикции (т.е. сделки, които се отнасят за една и съща дейност в няколко държави членки) се оказа обаче предизвикателство и повдигна въпроси, свързани с ефикасността (особено за чуждестранните инвеститори, целевите предприятия в Съюза и скрининговите органи).

Съгласно член 15, параграф 1 от регламента от Комисията се изисква да направи оценка на функционирането и ефективността на регламента и да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета до 12 октомври 2023 г. (т.е. не по-късно от 3 години след цялостното му прилагане).

Въз основа на констатациите в доклада за оценка, който придружава настоящото законодателно предложение, е целесъобразно да се предложи преразглеждане на регламента, за да се гарантира, че всички държави членки разполагат с механизъм за скрининг, който позволява да се извършва оценка на сделките, преди те да бъдат осъществени, и да се приемат мерки срещу установените при оценката ключови недостатъци в ефективността и ефикасността на механизма за сътрудничество.

1.2.Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Целта на предложението е да се осигури защита на сигурността и обществения ред на ЕС, когато става въпрос за чуждестранни инвестиции. Това е в съответствие с общите цели на политиката на ЕС, посочени в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз, по-специално в отношенията си с останалата част от света ЕС да утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и да допринася за защитата на своите граждани, мира, сигурността и свободната и справедлива търговия.

Предложението е изцяло в съответствие със „Съобщението за икономическата сигурност“ 4 от 2023 г., в което скринингът на ПЧИ се изтъква като един от въведените от ЕС инструменти с цел да се защити от общоустановени рискове, които засягат икономическата му сигурност. В това съвместно съобщение Комисията повтори призива към държавите членки, които все още не са въвели национални механизми за скрининг на ПЧИ, да направят това без по-нататъшно забавяне. В него се обявява и законодателно предложение за преразглеждане на Регламента за скрининг на ПЧИ.

С предлагания регламент се постига необходимият баланс между целта да се отговори, от една страна, на изразени основателни опасения във връзка с определени чуждестранни инвестиции и, от друга страна, на необходимостта ЕС да запази своя отворен и гостоприемен режим по отношение на инвестициите, като същевременно той е напълно съвместим със законодателството на ЕС и с международните му ангажименти.

1.3.Съгласуваност с други политики на Съюза

Предложеният регламент ще допълва други политики и инициативи на ЕС, ще бъде съгласуван с тях и няма да ги засяга. Някои сделки може да подлежат на други процедури по разрешаване на равнището на ЕС и на национално равнище, но не са налице несъответствия между предложението и тези инструменти, чиято цел се различава от тази на предложението. По-скоро се наблюдава известна степен на допълване между предложения регламент и инструментите на ЕС, приложими по отношение на сектори или действия, свързани със сигурността или обществения ред.

Свободно движение на капитали и свобода на установяване

Предложеният регламент се прилага спрямо инвестиции, с които се установява или се поддържа трайна икономическа връзка между чуждестранен инвеститор и целево предприятие в Съюза. Това включва например придобиването на мажоритарно или пълно дялово участие, както и всяко придобиване на дялове, даващи права на чуждестранния инвеститор да контролира или да влияе върху сделките на целевото предприятие в Съюза или върху създаването на съоръжения в ЕС (инвестиции „на зелено“). Поради това, когато се отнасят до движение в рамките на ЕС, подобни инвестиции попадат най-вече в областта на свободата на установяване. Разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно свободата на установяване се съдържат в членове 49—55 от ДФЕС. С тези разпоредби се установява общият принцип, че ограниченията на свободата на установяване са забранени, освен ако не са обосновани поради конкретни причини, свързани с обществения ред, сигурността или здравето, както е посочено в член 52, параграф 1 от ДФЕС. Държавите членки могат да се позоват на съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, за да ограничат инвестициите, само при наличието на действителна и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, и ако по-малко ограничителните мерки са недостатъчни за справяне с тази заплаха. Съдът разясни, че понятието за обществена сигурност обхваща както вътрешната, така и външната сигурност на държавата.

Тези разпоредби се прилагат обаче единствено по отношение на физически и юридически лица от държави — членки на ЕС, и поради това не са уместни, когато става въпрос за ПЧИ от трети държави в рамките на ЕС. Поради това, както е посочено в предложения регламент, правилата за скрининг на ПЧИ от трета държава в рамките на ЕС не взаимодействат с разпоредбите относно свободата на установяване.

С предложения регламент също така се разширява приложното поле на настоящия регламент, така че той да обхване някои инвестиции в рамките на ЕС, включващи инвестиции, контролирани от инвеститори от трети държави. Както е обяснено по-долу, това разширяване е важно, за да бъдат включени в приложното поле на регламента конкретна група от такива инвестиции, когато чрез тях се установява или поддържа трайна икономическа връзка между инвеститора от трета държава и целевото предприятие в Съюза. Тези инвестиции се извършват от субект от ЕС, но този субект е под контрола на инвеститор от трета държава и правомощията за вземане на решения относно инвестициите продължават да бъдат притежавани от инвеститора от трета държава. Поради това е целесъобразно да се гарантира, че третирането на тези сделки — и по-специално на елементите, които може да повлияят на решението за скрининг на сделката или за предприемане на допълнителни смекчаващи мерки по отношение на опасенията за последствията върху сигурността или обществения ред — е в съответствие с третирането на ПЧИ, доколкото това е възможно, за да се избегне ситуация, при която за целите на предложения регламент инвестициите, носещи сравними за ЕС рискове, се третират по различен начин.

Във връзка с това следва да се поддържа достатъчна гъвкавост по отношение на оценката на вероятния риск за сигурността и обществения ред, така че да може да се вземат предвид специфичният характер и структура на инвестициите в ЕС, реализирани от намиращи се в ЕС дъщерни дружества на чуждестранни инвеститори. Наличието на ясна връзка с чуждестранен инвеститор, заедно с другите предвидени в регламента специфични критерии по отношение на обхвата на включените сделки (включително конкретния списък от области, в които се извършва инвестицията, или специалното внимание, отделено на държавното участие в структурата на собствеността на чуждестранния инвеститор, както и факта, че чуждестранният инвеститор може да бъде подложен на скрининг, тъй като е обект на санкции от страна на ЕС), открояват специфични характеристики на инвестицията, които може да породят конкретни опасения във връзка със сигурността и обществения ред, които трябва да се управляват на равнище ЕС. Подобни опасения са присъщи за всички ПЧИ и инвестиции в рамките на ЕС, при които субектът от ЕС се контролира от инвеститор от трета държава. Те обаче не са закономерно свързани с други инвестиции в рамките на ЕС, при които няма участие на чуждестранни инвеститори, и с оглед на сигурността и обществения ред следва да е възможно (когато това е оправдано и съразмерно) тази разлика да бъде отразена при оценката на инвестицията.

Въз основа на това е възможно да се направи разграничение между прилагането на свободите на вътрешния пазар по отношение на инвестициите в рамките на ЕС, когато субектът от ЕС е под контрола на инвеститор от трета държава, и сценариите с участници само от ЕС. Поради това съгласно Договора ограниченията върху сделките, в които участват трети държави, може да се основават на различни съображения. Това е уместно и поради факта, че тези сделки се подлагат на скрининг като част от обхващащ целия Съюз механизъм за сътрудничество.

За да се осигурят последователност и предвидимост на оценката в държавите членки, е целесъобразно също така критериите и елементите, които ще се използват за оценката на чуждестранните инвестиции, да бъдат установени чрез действие на равнище ЕС посредством настоящия регламент.

Разпоредбите на Договора по отношение на свободното движение на капитали се отнасят единствено за малък брой сделки, както е пояснено по-горе, също с оглед на явното изключване на портфейлните инвестиции от обхвата на предложения регламент. Във всеки случай изложените по-горе съображения се прилагат по отношение на потенциалното основание за ограничаване на свободното движение на капитали, посочено в член 65, параграф 1, буква б) от ДФЕС и свързано с обществената сигурност, обществения ред или здравето. Пак в тази връзка е важно да се гарантира, че основанието за скрининг на сделки, които в крайна сметка имат за цел установяване на трайна връзка с инвеститор от трета държава, се третира последователно (от гледна точка на защитата на сигурността и обществения ред) и че при оценката на инвестицията се вземат предвид всички конкретни опасения, които може да възникнат, когато сделката включва чуждестранен инвеститор (дори когато се извършва чрез субект, който е установен в ЕС, но е под контрола на чуждестранен инвеститор).

Тези съображения не засягат възможността държавите членки да ограничат допълнително чуждестранните инвестиции в добавка към критериите и приложното поле на предложения регламент, при условие че тези допълнителни ограничения са в съответствие с член 65, параграф 1, буква б) или член 52, параграф 1 от ДФЕС (според случая).

Регламент на ЕС за сливанията

ПЧИ може да бъдат под формата на сливания, придобивания или съвместни предприятия, които представляват концентрации, попадащи в приложното поле на Регламента на ЕС за сливанията 5 . По отношение на такива концентрации съгласно член 21, параграф 4 от Регламента на ЕС за сливанията се допуска държавите членки да предприемат подходящи мерки за защита на законни интереси, при условие че те са съвместими с общите принципи и другите разпоредби на правото на ЕС. За целта в член 21, параграф 4, втора алинея за законни интереси изрично се признават защитата на обществената сигурност, плурализмът на медиите и нормите на общественото поведение. Скрининговите решения, взети съгласно предложения регламент в защита на тези интереси, не се изисква да бъдат съобщавани на Комисията съгласно член 21, параграф 4, трета алинея, при условие че са съвместими с общите принципи и другите разпоредби на правото на ЕС. От друга страна, когато държава членка възнамерява да издаде скринингово решение в съответствие с предложения регламент за целите на защитата на други обществени интереси, тя трябва да съобщи това на Комисията съгласно член 21, параграф 4, трета алинея, ако решението се отнася до концентрация, попадаща в приложното поле на Регламента на ЕС за сливанията. Комисията ще гарантира последователното прилагане на предложения регламент и на член 21, параграф 4 6 . Доколкото приложното поле на единия регламент и това на другия регламент се припокриват, вероятното въздействие върху сигурността или обществения ред, определено въз основа на съображенията в член 13 от предложения регламент, и понятието за законни интереси по смисъла на член 21, параграф 4, трета алинея от Регламента на ЕС за сливанията следва да се тълкуват по последователен начин, без да се засяга оценката на съвместимостта на националните мерки, насочени към защитата на тези интереси, с общите принципи и други разпоредби на правото на ЕС.

Регламент относно чуждестранните субсидии

Макар че при оценката на риска в рамките на скрининга на ПЧИ може да се вземе предвид дали чуждестранният инвеститор е пряко или косвено контролиран от правителството на трета държава (включително чрез структурата на собствеността или значително финансиране), целта на тази оценка е да се определи дали има вероятност ПЧИ да повлияят отрицателно на сигурността или обществения ред на ЕС. Изглежда обаче, че през последните години чуждестранните субсидии са нарушили функционирането на вътрешния пазар на ЕС, а до приемането на Регламента относно чуждестранните субсидии 7 (РЧС) не съществуваше инструмент за оценка и противодействие на въздействието на чуждестранните инвестиции върху лоялната конкуренция на вътрешния пазар. Предоставяните от трети държави субсидии оставаха непроверени, докато предоставяните от държавите членки субсидии бяха обект на строг контрол съгласно правилата на ЕС за държавна помощ, според които забраната е правилото, а разрешението е изключението.

В Регламента относно чуждестранните субсидии се разглеждат такива нарушения и се преодолява пропуск в нормативната уредба, като същевременно вътрешният пазар се запазва отворен по отношение на търговията и инвестициите.

Съгласно Регламента относно чуждестранните инвестиции Комисията ще разполага с правомощия да разследва финансова помощ, предоставена от правителства на трети държави на дружества, осъществяващи дейност в ЕС. Ако Комисията установи, че тази финансова помощ представлява нарушаващи конкуренцията субсидии, тя може да наложи мерки за коригиране на техните нарушаващи конкуренцията въздействия. С Регламента относно чуждестранните субсидии се въвеждат три процедури:

·основаваща се на уведомление процедура за разследване на концентрации, включващи финансова помощ, предоставена от правителства на трети държави — когато придобитото дружество, една от сливащите се страни или съвместното предприятие реализира оборот в ЕС от най-малко 500 милиона евро и през последните 3 години на страните е предоставена чуждестранна финансова помощ в размер над 50 милиона евро;

·основаваща се на уведомление процедура за разследване на оферти при процедури за възлагане на обществени поръчки, включващи финансова помощ, предоставена от правителства на трети държави — когато прогнозната стойност на поръчката е най-малко 250 милиона евро и офертата включва чуждестранна финансова помощ от най-малко 4 милиона евро през последните 3 години; и

·собствена инициатива — процедура по собствена инициатива за разследване на всички други пазарни ситуации, при които Комисията може да започне преглед по собствена инициатива.

Когато Комисията реши да започне предварителен преглед дали разглежданата финансова помощ представлява чуждестранна субсидия и дали нарушава вътрешния пазар, тя трябва да информира държавите членки, които са уведомили Комисията за национална процедура съгласно регламента.

Доколкото приложното поле на единия регламент и това на другия регламент се припокриват, посочените в член 1 от регламента основания за скрининг не следва да засягат оценяването от страна на Комисията съгласно Регламента относно чуждестранните инвестиции дали разглежданата финансова помощ представлява чуждестранна субсидия и дали нарушава вътрешния пазар.

Устойчивост на критичните субекти

В Директива 2008/114/ЕО на Съвета 8 се предвижда процедура за означаването на европейски критични инфраструктури в секторите на енергетиката и транспорта, чието нарушаване или унищожаване би довело до значителни трансгранични последици за поне две държави членки, но директивата е съсредоточена само върху защитата на критичната инфраструктура в тези два сектора. Като се признава значението на цялостното разглеждане на устойчивостта на критичните субекти (т.е. субектите, определени от държавите членки като критични субекти на тяхна територия), с Директивата относно устойчивостта на критичните субекти 9 (Директивата за УКС) беше създадена цялостна рамка, насочена към устойчивостта на критичните субекти спрямо всички опасности, независимо дали са природни или антропогенни, случайни или умишлени. Съгласно Директивата за УКС от държавите членки се изисква да предприемат конкретни мерки, за да се гарантира, че услуги, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или стопански дейности в 11 сектора, се предоставят безпрепятствено в рамките на вътрешния пазар. Директивата за УКС влезе в сила на 16 януари 2023 г., а крайният срок за транспонирането на изискванията ѝ в националното право на държавите членки е 17 октомври 2024 г.

Доколкото приложното поле на предложения регламент и това на Директива за УКС се припокриват, при оценката на чуждестранните инвестиции за целите на предложения регламент следва да се взема предвид определянето на дадено целево предприятие в Съюза като критичен субект.

Киберсигурност

Въведените през 2016 г. правила на ЕС за киберсигурността 10 бяха актуализирани с Директивата относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза (Директивата МИС 2) 11 , с която се осъвременява съществуващата правна рамка, за да бъде в крак с нарастващата цифровизация и с променящата се картина на киберзаплахите чрез по-широко приложно поле, по-ясни правила и по-солидни инструменти за надзор. С Директивата МИС 2 се разширява приложното поле на правилата за киберсигурността, за да се включат нови сектори и субекти и да се въведе ясен праг на размера, което означава, че по правило всички средни и големи дружества в избраните сектори ще бъдат включени в приложното поле. С Директивата МИС 2 се утвърждават и се рационализират и изискванията за сигурност и докладване за публични и частни субекти чрез налагане на подход за управление на риска.

В Директивата МИС 2 се разглеждат сигурността на веригата на доставките и взаимоотношенията с доставчиците, като от субектите, попадащи в нейния обхват, се изисква да преодолеят рисковете за киберсигурността в своите вериги на доставки и при взаимоотношенията с доставчиците. На равнището на ЕС с директивата се укрепва киберсигурността на веригата на доставките за ключови информационни и комуникационни технологии. Групата за сътрудничество за МИС 12 , в сътрудничество с Комисията и Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност, може да извърши координирани на равнището на Съюза оценки на риска за сигурността на критичните вериги на доставките. Директивата МИС 2 влезе в сила на 16 януари 2023 г., а крайният срок за транспонирането на изискванията ѝ в националното право на държавите членки е 17 октомври 2024 г.

Доколкото приложното поле на предложения регламент и това на Директивата МИС 2 се припокриват, при оценката на чуждестранните инвестиции за целите на предложения регламент следва да се вземат предвид фактът, че дадено целево предприятие в Съюза попада в приложното поле и на Директивата МИС 2, както и резултатите от координираните на равнище ЕС оценки на риска за сигурността на критичните вериги на доставки, извършени в съответствие с член 22 от Директива (ЕС) 2022/2555.

Енергетика

С течение на времето ЕС е приел законодателство, с което се повишава сигурността на доставките в областта на енергетиката за ЕС и неговите държави членки. Съгласно Директивата за електроенергията и Директивата за газа 13 , ако газопреносната или електропреносната система на държава членка се контролира от оператор от трета държава се изисква оценка на последиците за сигурността на доставките не само за отделните държави членки, но и за ЕС като цяло. Освен това в Регламента относно сигурността на доставките на газ в ЕС 14 се разглеждат специално опасенията във връзка със сигурността на доставките и се изисква от държавите членки да оценят на национално и регионално равнище всички евентуални рискове за газовата система (включително рисковете по отношение на сигурността на доставките, свързани с контрола на инфраструктурата от субекти от трета държава) и да изготвят всеобхватни превантивни планове за действие и планове за действие при извънредни ситуации, съдържащи мерки за ограничаване на тези рискове. Регламентът за готовността за справяне с рискове в електроенергийния сектор 15 включва подобни разпоредби за електроенергийния сектор. Някои субекти в енергийния сектор също са изрично включени в обхвата на Директивата относно устойчивостта на критичните субекти.

Когато чуждестранна инвестиция е последвана от искане за сертифициране съгласно член 10 от Директивата за електроенергията или Директивата за газа, прилагането на предложения регламент не следва да засяга прилагането на съответната директива. Доколкото съответното приложно поле на едното и това на другото правило се припокриват, определените в член 1 от предложения регламент основания за скрининг и понятието сигурност на енергийните доставки следва да се тълкуват последователно и без да се засяга оценката съгласно съответната директива дали контролът от лице или лица от трета държава или трети държави ще изложи на риск сигурността на енергийните доставки за ЕС.

Въздушен транспорт

С Регламент (ЕО) № 1008/2008 16 се определят общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в ЕС, включително лицензирането на въздушните превозвачи от ЕС и прозрачността при ценообразуването. Съгласно регламента от държавите членки или гражданите на държавите членки се изисква (като едно от условията за предоставяне на оперативен лиценз на предприятие, на което се позволява да извършва въздушен превоз на пътници, поща или товари срещу възнаграждение или такса) да притежават повече от 50 % от предприятието и да имат ефективен контрол над него, с изключение на „предвиденото в споразумение с трета държава, по което Общността е страна“ (член 4).

Предложеният регламент се прилага по отношение на чуждестранни инвестиции, които да под прага, определен в Регламент (ЕО) № 1008/2008. Следователно с него се дава възможност за оценка на това дали има вероятност чуждестранна инвестиция в предприятие от ЕС, предоставящо въздухоплавателни услуги в рамките на ЕС, да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред. Когато чуждестранна инвестиция е предмет на предложения регламент, неговото прилагане не следва да засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1008/2008.

Пруденциална оценка на придобиванията и увеличаване на квалифицираното участие във финансовия сектор

Законодателството на ЕС във финансовия сектор дава възможност на компетентните органи да извършват пруденциална оценка на придобиванията и увеличаване на участието във финансовите институции (например кредитни институции, инвестиционни посредници и платежни институции). Целта на тези разпоредби е да се гарантира стабилното и разумното управление на финансовите институции и безпроблемното функциониране на финансовия сектор.

Както обаче се признава в Съобщението на Комисията от 2021 г., озаглавено „Европейската икономическа и финансова система: насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта 17 , финансовият сектор също е от ключово значение за икономическата сигурност и устойчивостта на икономиката на ЕС. Като се отчита значението на финансовата система за сигурността и обществения ред, с предложения регламент от всички държави членки се изисква да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции в списък от субекти, посочени в приложение II, и да уведомяват другите държави членки и Комисията за тези сделки, които отговарят на критериите, посочени в член 5, параграфи 1 и 2 от предложения регламент.

Изброените в приложение II финансови субекти са от решаващо значение за безпроблемния клиринг и сетълмент на финансовите сделки (плащания, ценни книжа и деривати), като предоставят възможност за вътрешна и външна търговия и осигуряват основа за международната роля на еврото. Освен това изброените в приложение II финансови субекти изпълняват основни функции за обществото и обикновено извършват трансгранична дейност, поради което може да представляват риск за сигурността или обществения ред в повече от една държава членка.

Предложеният регламент няма да засегне правилата на ЕС относно пруденциалния преглед на придобиванията на квалифицирано участие във финансовия сектор, който ще продължи да е отделна процедура, служеща на различна цел, с която се оценяват рисковете за сигурността и обществения ред.

Контрол на износа на изделия с двойна употреба

Изделията с двойна употреба са стоки, софтуер и технологии, които могат да бъдат използвани както за граждански, така и за военни цели. ЕС контролира износа, транзита, брокерската дейност и техническата помощ за тези изделия, така ЕС може да допринесе за мира и сигурността в световен мащаб и да предотврати разпространението на оръжия за масово унищожение. Регламентът относно контрола върху износа на изделия с двойна употреба 18 беше преразгледан през 2021 г. с цел по-добро справяне с рисковете, свързани с бързо развиващата се среда в областта на сигурността, технологиите и търговията, със специален акцент върху износа на чувствителни нововъзникващи технологии. Скринингът на инвестиции допълва контрола върху износа на изделия с двойна употреба. И двете представляват важни инструменти за стратегически търговски и инвестиционен контрол за гарантиране на сигурността в ЕС.

Съгласно предложения регламент от държавите членки се изисква да извършват скрининг и да подават уведомление до механизма за сътрудничество относно чуждестранни инвестиции, когато целевото предприятие в Съюза разполага с правомощието да взема решение относно износа на изделия от митническата територия на ЕС.

Предложеният регламент няма да засегне националните разпоредби и решения, засягащи износа на изделия с двойна употреба, които ще продължат да бъдат вземани в рамките на отделна процедура със специфични цели.

Инструмент за борба с принудата

Инструментът за борба с принудата (ИБП) 19 е друг важен градивен елемент за икономическата сигурност на ЕС. С него на ЕС се дава възможност да реагира на икономическата принуда и следователно да защитава по-добре своите интереси и тези на своите държави членки в световен мащаб.

ИБП е предназначен преди всичко да възпира всяка възможна икономическа принуда. Ако все пак е налице такава, чрез диалог и сътрудничество ИБП предоставя необходимите условия за това третата държава да преустанови принудителните мерки. Ако този диалог обаче се окаже неуспешен, ИБП също така предоставя на ЕС широк набор от възможни ответни мерки срещу държавата, която си служи с принуда. Горепосочените мерки включват налагането на тарифи, ограничения върху търговията с услуги и ограничения върху достъпа до ПЧИ или до обществени поръчки.

Ако предложеният регламент трябва да се приложи по отношение на чуждестранни инвеститори от трети държави, които са обект на ответни мерки съгласно ИБП, оценката дали чуждестранната инвестиция е вероятно да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред ще трябва да се извърши, без оглед на аспекта принуда, освен когато в резултат на принуда биха възникнали рискове за сигурността или обществения ред. Освен това скрининговите решения на държавите членки на основания, свързани със сигурността или обществения ред, не трябва да засягат възможните мерки на ЕС, насочени към борба с икономическата принуда.

Ограничителни мерки (санкции) на ЕС

Предложеният регламент е в съответствие с ограничителните мерки (санкции) на ЕС, които въз основа на член 215 от ДФЕС имат предимство пред други регламенти на ЕС и с тях може да се забрани или да се попречи на разрешаването на инвестиции от някои трети държави или граждани на трети държави.

Ограничителните мерки на ЕС се прилагат за редица субекти, включително за всяко лице на територията на ЕС или извън нея, което е гражданин на държава членка, за всяко юридическо лице, субект или орган на територията на ЕС или извън нея, което е регистрирано или учредено съгласно правото на държава членка, както и за всяко юридическо лице, субект или орган по отношение на стопанска дейност, извършвана изцяло или частично в рамките на ЕС.

Ограничителните мерки на ЕС могат да бъдат под формата на мерки, специфични за дружества, групи, организации или физически лица (например обезпечаване и забрана за предоставяне на средства или икономически ресурси), или на секторни мерки.

Комисията счита, че обезпечаването и забраната за предоставяне на средства обхващат и активите на всеки непосочен в списъка субект, който е притежаван или контролиран от посочено в списъка лице или субект, освен ако може да се докаже, че въпросните активи в действителност не са притежавани или контролирани от посоченото в списъка лице или субект.

Важно е да упражнява строг и стриктен контрол върху всички опити на определени или санкционирани по друг начин лица да придобият пряко или косвено контрол върху дружества от ЕС. Поради това е изключително важно това правило да се прилага и когато инвеститорът не е пряко подложен на санкции, но е притежаван или контролиран от такова лице или субект, или действа от негово име или по негово указание. Поради това с предложения регламент от държавите членки ще се изисква да уведомяват други държави членки и Комисията за всяка чуждестранна инвестиция на тяхна територия, извършена от инвеститори, които са обект на всякакъв вид ограничителни мерки на ЕС, както и от всяка друга страна, притежавана или контролирана от такова лице или субект или действаща от негово името или по негово указание.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

2.1.Правно основание

ПЧИ са изрично включени в обхвата на общата търговска политика на ЕС, която попада в приложното поле на член 207 от ДФЕС. Освен това е необходимо използването като допълнително правно основание на член 114 от ДФЕС, в който се предвижда приемането на мерки за осигуряване на създаването и функционирането на вътрешния пазар. Тази разпоредба дава възможност за приемането на мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, които имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар. Това е подходящото правно основание за намеса, изискваща от държавите членки да извършват скрининг на някои инвестиции в рамките на вътрешния пазар и с която се преодоляват различията между механизмите за скрининг на държавите членки, които може да възпрепятстват основните свободи и да имат пряко отражение върху функционирането на вътрешния пазар.

Налице са разлики в националните законодателства и те се увеличават с оглед на това, че много държави членки вече поддържат механизми за скрининг, а някои са в процес на създаване на такива механизми, които да се простират и върху инвестиции в рамките на ЕС. Това е ситуация на нормативна разпокъсаност, доколкото националните механизми за скрининг се различават по специфични елементи, като обхват (видовете дейности и обхванати сектори) и крайни срокове (продължителност на оценката и срок за решението на националния орган), процедурни изисквания, както и критериите, прилагани за вероятното отрицателно отражение върху сигурността или обществения ред. Това е още по-уместно, като се има предвид равнището на интеграция на вътрешния пазар, което може да доведе до това една-единствена сделка да засяга множество държави членки в ЕС.

Такава разпокъсаност поражда пречки пред свободата на установяване и вероятно ще доведе до увеличаване на броя на държавите членки, поддържащи механизъм за скрининг. С предложените хармонизирани мерки се цели i) да се създадат еднакви условия на конкуренция между държавите членки, ii) да се намалят съществуващите разходи по спазване на изискванията за чуждестранните инвеститори, както и iii) да се предотврати появата на допълнителни пречки на вътрешния пазар пред инвестициите.

В съответствие с целта си по отношение на вътрешния пазар, с настоящото предложение се предвижда някои чуждестранни инвестиции да бъдат подложени на скрининг, независимо от държавата(ите) членка(и), където се намира целевото предприятие. Освен това в предложението се предвижда чуждестранните инвестиции да бъдат оценявани съгласно хармонизирани стандарти и срокове. С оглед на горепосоченото е необходима по-висока степен на хармонизация на равнището на Съюза, поради което член 114 от ДФЕС е съответното правно основание за настоящата инициатива.

Използването на член 114 от ДФЕС дава възможност за включването в обхвата на предложения регламент на някои инвестиции в рамките на ЕС. Това цели да се гарантира, че са преодолени рисковете за сигурността и обществения ред, породени от такива сделки. По-специално предложеният регламент ще бъде ограничен до тези инвестиции в рамките на ЕС, които:

i)са направени от дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор в Съюза, когато дъщерното дружество е пряко или косвено контролирано от чуждестранен инвеститор. Тук не са обхванати субекти, в които няма участие от трета държава или в които има участие на чуждестранен инвеститор, без той да упражнява контрол (портфейлни инвестиции);

ii)целят установяването на трайна връзка между чуждестранния инвеститор и целевото предприятие в Съюза.

Това разширяване на обхвата на настоящия Регламент за ПЧИ цели да се обхване конкретен набор от чуждестранни инвестиции, направени чрез дъщерни дружества в ЕС, контролирани от инвеститори от трети държави. С него се допълват и разширяват действащите разпоредби, които дават възможност подобни инвестиции да бъдат обхванати, когато избраната структура се използва за заобикаляне на скрининга на ПЧИ в ЕС. Това гарантира последователен подход към рисковете за сигурността и обществения ред, произтичащи от инвестиции, които в крайна сметка водят до контрол и правомощия за вземане на решения от страна на инвеститор от трета държава, независимо дали се извършват пряко от държава извън ЕС или косвено чрез установен в ЕС субект, но се контролират от чуждестранен инвеститор.

Това разширяване на обхвата обаче ще доведе до скрининг на сделки, които се извършват чрез законно установени в ЕС субекти. Това представлява допълнителна стъпка в сравнение с концепцията за заобикаляне в настоящия регламент, която се прилага само когато сделката се извършва в рамките на ЕС чрез изкуствени схеми, които не са обосновани от икономически съображения. Посоченото разширяване изисква да се използва като правно основание член 114 от ДФЕС, за да се отрази фактът, че инвестициите в рамките на ЕС ще попаднат в обхвата на предложения регламент.

Поради това правното основание на предложения регламент ще бъдат член 207 и член 114 от ДФЕС.

2.2.Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Съгласно принципа на субсидиарност (член 5, параграф 3 от ДФЕС) действие на равнището на Съюза следва да се предприема само когато заложените цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки самостоятелно и следователно поради обхвата или последиците могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза.

Тъй като механизмите за скрининг на държавите членки се различават по своя обхват, съдържание и ефект, може да се наблюдава разпокъсана нормативна уредба от национални правила и рисковете да се увеличат, особено когато става въпрос за скрининг на чуждестранни инвестиции в рамките на ЕС. Тя подкопава вътрешния пазар, като създава нееднакви условия на конкуренция и ненужни разходи за субектите, които се стремят да извършват стопанска дейност в сектори, които са от значение за сигурността или обществения ред.

Тези проблеми може да бъдат решени само с намеса на равнището на Съюза, тъй като въведени на национално равнище правила вече водят до създаването на пречки пред инвестиции, направени в рамките на ЕС. От друга страна, последиците от всяко действие, предприето съгласно националното законодателство, ще бъдат ограничени до една държава членка и е налице риск те да бъдат заобиколени или да е трудно да се осъществява надзор върху чуждестранните инвеститори. Освен това някои държави членки понастоящем обмислят законодателни инициативи в областта на скрининга на инвестиции. Само действие на равнището на Съюза може да доведе до последователно решаване на този проблем на вътрешния пазар. Въвеждането на общи и пропорционални стандарти за скрининг в рамките на ЕС с чуждестранен контрол е от съществено значение, за да се гарантира, че такива мерки са установени последователно във всички държави членки по отношение на всички основни права. Един общ и координиран подход на равнището на ЕС, с който се привеждат в съответствие националните системи за скрининг, би осигурил по-голяма сигурност за потенциалните инвеститори по отношение на критичната инфраструктура, критичните технологии и критичните ресурси, като ги информира предварително за минималните общи правила, които Комисията и държавите членки използват за оценка и преодоляване на рисковете, свързани със сигурността и обществения ред.

Накрая, скринингът на чуждестранните инвестиции в ЕС представлява транснационален въпрос с трансгранични последици, който трябва да бъде разгледан на равнището на Съюза. Чуждестранна инвестиция в една държава членка може да окаже въздействие извън границите на тази държава членка — в друга държава членка или на равнището на ЕС. Липсата на действия на равнището на ЕС може да направи държавите членки по-малко способни да защитават своите интереси в областта на сигурността или обществения ред, свързани с чуждестранни инвестиции, по-специално в случаите, когато чуждестранната инвестиция, която може да повлияе отрицателно на тяхната сигурност или обществен ред, се извършва в рамките на територията на друга държава членка. Придобитият при прилагането на регламента опит показва, че изглежда малко вероятно държавите членки да постигнат сближаване по отношение на съгласуването на стандартите и процедурите за начина на извършване на скрининг на чуждестранни инвестиции на основания, свързани със сигурността и обществения ред, или да укрепят системния обхващащ целия Съюз механизъм за сътрудничество с цел обмен на информация между тях и с Комисията.

Поради това са налице убедителни доводи за действие на равнището на ЕС за привеждане в съответствие и хармонизиране на тези национални рамки, за да се постигне по-предсказуемо инвестиране на вътрешния пазар, особено при сделки в множество юрисдикции, да се укрепи правната сигурност на скрининга на инвестиции в ЕС, да се намали административната тежест, да се допринесе за еднакви условия на конкуренция в държавите членки, в които се правят инвестиции, и да се предостави възможност за по-ефективно и ефикасно сътрудничество между държавите членки и Комисията по отношение на рисковете за трансграничната сигурност и обществения ред, свързани с чуждестранните инвестиции.

2.3.Пропорционалност

Предложеният регламент цели да се защитят сигурността и общественият ред в ЕС по отношение на чуждестранните инвестиции.

В него не се съдържат правила, които са еквивалент на национален механизъм за скрининг, тъй като с такъв механизъм може да се налагат условия относно дадена сделка и в краен случай да се забрани нейното осъществяване. С предложения регламент окончателното решение за всяка инвестиция ще се взима от държавата членка, в която се планира или вече е осъществена сделката. Целта на предложения регламент е по-скоро чрез механизъм за сътрудничество между държавите членки и Комисията да се помогне за установяването на рисковете за сигурността и обществения ред, които засягат поне две държави членки или ЕС като цяло, и за справянето с тях. С този механизъм за сътрудничество се предоставя официален канал за обмен на поверителна информация и за разясняване на проблематиката относно конкретните обстоятелства, при които дадена ПЧИ може да засегне сигурността или обществения ред. С него също така се предоставя възможност на Комисията и на другите държави членки да препоръчат стъпки на държавата членка, в която се планира или вече е осъществена ПЧИ, за да се преодолеят конкретните установени опасения.

Оценката на регламента показа, че ефективността на рамката на ЕС за скрининг на инвестициите е значително намалена поради i) липсата в някои държави членки на механизми за скрининг, които предоставят възможност за проверка на сделките, преди те да бъдат осъществени; и ii) ограничения обхват на националните механизми за скрининг на инвестиции 20 . Това може да има страничен ефект върху свързаните със сигурността или обществения ред интереси в други държави членки и върху проекти или програми от интерес за ЕС.

При липсата на общ обхват на подлежащите на скрининг сделки или други начини за хармонизиране на условията, които следва да доведат до скрининг на национално равнище, броят и обхватът на уведомленията, получени в рамките на механизма за сътрудничество от държавите членки, вероятно ще продължат да варират значително. Освен това някои чуждестранни инвеститори може да продължат да се ползват с предимство в юрисдикции в рамките на ЕС, в които няма механизми за скрининг на ПЧИ или чийто механизъм не се прилага по отношение на съответния сектор.

Мерките в предложения регламент за създаване на механизъм за сътрудничество и определяне на някои процедурни и съществени изисквания за националните механизми за скрининг са пропорционални, тъй като постигат целта на предложения регламент, като същевременно предоставят на държавите членки възможност да отчитат в своите механизми за скрининг националните специфики и да вземат окончателното решение относно всякакви чуждестранни инвестиции.

Съгласно предложения регламент от дружествата се изисква да си сътрудничат с националните скринингови органи, но административните разходи за дружествата ще бъдат разумни и пропорционални благодарение на стандартизирания формуляр за уведомления към механизма за сътрудничество.

2.4.Избор на инструмент

С настоящото предложение се преразглежда действащ регламент, поради което изглежда законосъобразно да се запази настоящата форма на инструмента (т.е. да е регламент).

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

3.1.Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Законодателното предложение е придружено от работен документ на службите на Комисията, в който се прави оценка на регламента спрямо петте критерия за „по-добро регулиране“ (ефективност, ефикасност, уместност, съгласуваност и добавена стойност от ЕС).

3.2.Консултации със заинтересованите страни

Комисията публикува целева консултация и покана за предоставяне на данни, на които можеше да се изпрати отговор в периода 14 юни — 21 юли 2023 г. Комисията получи 47 отговора на консултацията 21 и 10 отговора на поканата за предоставяне на данни 22 .

Комисията покани държавите членки и заинтересованите страни (адвокатски кантори, бизнес асоциации и предприятия) с доказан опит в прилагането на правилата на ЕС за скрининг на ПЧИ да предоставят допълнителна писмена информация въз основа на въпросник. Тези отговори бяха получени в периода 3 август — 1 септември 2023 г. Обобщение на отговорите може да бъде намерено в приложение V към доклада за оценка, придружаващ законодателното предложение.

3.3.Събиране и използване на експертни становища

Комисията използва външен изпълнител, който да помогне при извършването на оценката на Регламента за скрининг на ПЧИ. Секретариатът на ОИСР (отдел „Инвестиции“ към дирекция „Финанси и предприятия“) проведе проучване относно ефективността и ефикасността на Регламента за скрининг на ПЧИ и предложи заключения и общи препоръки за това как да се преодолеят установените при проучването недостатъци 23 . Посоченото проучване беше съфинансирано от Комисията и беше проведено в периода октомври 2021— юни 2022 г.

3.4.Оценка на въздействието

Законодателното предложение не е подкрепено от оценка на въздействието. Това е в съответствие с инструментариума за по-добро регулиране, в който се предвижда, че оценка на въздействието може да не е необходима за „инициативи в областта на политиката, с които се предлагат ограничени промени въз основа на задълбочена оценка, при която са ясно установени необходимите изменения на политика или законодателство“ 24 . Комисията счита, че предложеният регламент и докладът за оценка, придружаващ настоящото законодателно предложение, отговарят на тези критерии.

3.5.Пригодност и опростяване на законодателството

Настоящата инициатива е част от работната програма на Комисията за 2023 г. 25 . Тя не е част от приложение II (инициативите по „Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка“(REFIT).

С предложения регламент се подобрява способността на Комисията и на държавите членки да установяват и да се справят с чуждестранни инвестиции, които е вероятно да повлияят отрицателно на сигурността или обществения ред в ЕС. Съгласно предложението държавите членки трябва да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции, което може да увеличи административната тежест за предприятията, тъй като чуждестранните инвестиции в ЕС ще бъдат обект на контрол в повече юрисдикции от онези 21 държави членки, в които понастоящем се поддържа механизъм за скрининг. Очаква се обаче предложението до доведе до потенциални икономии на разходите поради опростяването и привеждането в съответствие на настоящите правила и договорености на равнището на ЕС и на национално равнище. Опростяването се отнася до привеждането в съответствие на сроковете за скрининг на национално равнище; съсредоточаването на сътрудничеството на равнището на ЕС за скрининг на ПЧИ върху сделки от потенциално критично значение (вместо върху всички сделки, подлежащи на официален скрининг в държава членка); и увеличаването на прозрачността на процедурите на механизма на ЕС за сътрудничество.

3.6.Основни права

Предложението е в съответствие с Хартата на основните права на ЕС и зачита свободата на стопанска инициатива. С предложения регламент на държавите членки се оставя отговорността да извършат скрининга на инвестиции (включително окончателното решение относно конкретни сделки), но изискванията за национални механизми за скрининг помагат на държавите членки да гарантират пълно зачитане на основните права на справедлив процес и добра администрация.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

С цел ефективното постигане на целите на настоящата инициатива е необходимо да се финансират редица дейности на равнището на Комисията. Годишните разходи за човешки ресурси ще възлизат на приблизително 5,162 милиона евро годишно, с които е предвидено да се осигури общ брой от 29 длъжностни лица (еквивалент на пълно работно време) в Комисията. Други административни разходи са свързани с възстановяването на направените от държавите членки пътни разходи за участие в заседанията на експертната група (член 5) и на комисията (член 21). Очаква се тези разходи да възлязат на 0,032 милиона евро годишно. Оперативните разходи, които ще бъдат направени за финансиране на необходимата ИТ инфраструктура за подпомагане на прякото сътрудничество между Комисията и държавите членки чрез сигурни канали за комуникация, ще достигнат приблизителен размер от 0,25—0,29 милиона евро годишно. Комисията възнамерява да започне външно проучване с бюджет от 0,25 милиона евро, за да подкрепи оценката си на съответствието на държавите членки след края на преходния период. Комисията ще обмисли стартирането на второ проучване в подкрепа на 5-годишната оценка на предложения регламент от страна на Комисията.

Подробен преглед на необходимите разходи е представен във финансовата обосновка на настоящата инициатива.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

5.1.Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Мониторингът, докладването и оценката са важна част от предложението.

Мониторингът ще бъде непрекъснат и ще се основава на оперативни цели и конкретни показатели. Редовният и непрекъснат мониторинг ще обхване следните основни аспекти:

i)броя на сделките, за които е подадено уведомление до механизма за сътрудничество; и

ii)броя на сделките, които е вероятно да повлияят отрицателно на сигурността или обществения ред в повече от една държава членка, или чрез проект или програма от интерес за Съюза.

Освен това Комисията може да наблюдава развитието, свързано с окончателните решения, докладвани от държавите членки на Комисията при условия на поверителност.

С предложения регламент от държавите членки ще продължи да се изисква да докладват всяка година на Комисията, при условия на поверителност, за дейностите в рамките на техния механизъм за скрининг за предходната календарна година. Държавите членки ще са задължени също така да публикуват годишен доклад с информация относно съответните законодателни промени и дейностите на скрининговия орган, включително обобщени данни за случаите, по отношение на които е извършен скрининг, както и издадените скринингови решения. Комисията ще продължи да представя годишен доклад относно прилагането на предложения регламент на Европейския парламент и на Съвета. Този доклад ще продължи да се оповестява публично.

Предложеният регламент ще бъде оценен в контекста на изготвянето на оценка 5 години след датата на пълното му прилагане. Ако е необходимо, може да бъде активирана клауза за преразглеждане, съгласно която Комисията ще може да предприеме подходящи мерки, включително законодателни предложения.

5.2.Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложения регламент

В глава 1 се съдържат общи разпоредби, включително предмета и приложното поле на предложения регламент (член 1). С предложения регламент се създава рамка на ЕС за скрининг от страна на държавите членки на инвестициите на тяхна територия на основания, свързани със сигурността или обществения ред. С него също така се определя механизъм за сътрудничество, с който на държавите членки и на Комисията се предоставя възможност да обменят информация относно дадени инвестиции, да оценяват възможното им въздействие върху сигурността и обществения ред и да набелязват потенциално тревожните елементи, които държавата членка, която извършва скрининг на инвестицията, би трябвало да разгледа. Основанията за скрининг на инвестиции се определят в съответствие с приложимите изисквания за налагане на ограничителни мерки на основания, свързани със сигурността или обществения ред, предвидени в Споразумението за създаване на световната търговска организация (включително по-специално член ХІV, буква a) и член ХІVа от Общото споразумение по търговията с услуги) и в други търговски и инвестиционни споразумения или договорености, по които ЕС или държавите членки са страни.

В член 2 се определят редица приложими определения. По-специално в него се разяснява, че предложеният регламент обхваща инвестиции, които са или преки чуждестранни инвестиции, или инвестиции в рамките на ЕС с чуждестранно участие. За целите на настоящия предложен регламент преките чуждестранни инвестиции обхващат широк кръг от инвестиции, при които се създават или поддържат трайни и преки връзки между инвеститорите от трети държави и предприятия, извършващи стопанска дейност в държавите членки. Това включва инвестиции от чуждестранен инвеститор в целево предприятие в Съюза, когато то е дъщерно дружество на чуждестранно целево предприятие, в което е направена инвестицията. Инвестициите в рамките на ЕС с чуждестранно участие обхващат широк набор от инвестиции, извършвани от чуждестранен инвеститор чрез дъщерно дружество на чуждестранния инвеститор в ЕС и с цел установяване или поддържане на трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и целево предприятие в Съюза с оглед извършване на стопанска дейност в дадена държава членка. Предложеният регламент не обхваща портфейлните инвестиции.

В глава 2 се съдържат правилата за националните механизми за скрининг. Съгласно член 3 всички държави членки трябва да определят и поддържат механизъм за скрининг, който отговаря на изисквания на предложения регламент, и да уведомят Комисията за въпросния механизъм. Въз основа на тези уведомления от Комисията се изисква да публикува списък на националните механизми за скрининг. В член 4 се определят някои изисквания във връзка с националните механизми за скрининг. По-специално тези механизми трябва да покриват най-малко i) инвестиции в дружества от ЕС, участващи в проекти или програми от интерес за ЕС, посочени в приложение I към предложения регламент; и ii) инвестиции в дружества от ЕС, осъществяващи дейност в области от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на ЕС, посочени в приложение II към предложения регламент; („инвестиции — предмет на уведомление“). Освен това в него се определят редица изисквания за гарантиране на ефективността на механизмите за скрининг.

В глава 3 се предвижда механизъм за сътрудничество, с който на държавите членки и на Комисията се предоставя възможност да обменят информация и да предлагат мерки, в случай че има вероятност чуждестранна инвестиция да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред в повече от една държава членка пряко или чрез проект или програма от интерес за Съюза. В членове 5 и 6 се определят правила и процедури, свързани с уведомяването за чуждестранни инвестиции, включително конкретна процедура за чуждестранни инвестиции, по отношение на които се извършва едновременен скрининг от множество държави членки („многонационални сделки“). В член 7 се описват условията, приложими към изготвените от държавите членки коментари и издадените от Комисията становища след оценката на чуждестранна инвестиция, за която е подадено уведомление. С това на държавите членки се дава възможност да предоставят коментари на държавата членка, в която се извършва чуждестранната инвестиция, ако има вероятност тази чуждестранна инвестиция да повлияе отрицателно на тяхната сигурност или обществен ред или ако те разполагат с информация, свързана със скрининга на тази чуждестранна инвестиция. Комисията има право да издаде становище на държавата членка, в която се извършва чуждестранната инвестиция, ако счита, че има вероятност такава чуждестранна инвестиция да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред в повече от една държава членка, или на проекти или програми от интерес за Съюза на основания, свързани със сигурността или обществения ред. Комисията може също така да излезе със становище, ако разполага с информация, свързана със скрининга на чуждестранната инвестиция, или ако няколко чуждестранни инвестиции представляват сходни рискове за сигурността или обществения ред. Освен това в член 7 се определят подробни процедури за предоставяне на съответните държави членки и на Комисията на информация относно скрининговото решение, издадено от уведомяващата държава членка. В член 8 се определят сроковете и процедурите за предоставяне на коментари и становища, включително за случаи на многонационални сделки. В член 9 се предвижда механизъм, с който на държавите членки и на Комисията се предоставя възможност да си сътрудничат по отношение на чуждестранни инвестиции, за които не е подадено уведомление от държавата членка, в която e планирано да се направи чуждестранната инвестиция. В член 10 се определят изискванията за информацията, която трябва да бъде предоставена и която може да бъде поискана във връзка с чуждестранни инвестиции, предмет на механизма за сътрудничество. С този член от Комисията се изисква да приеме регламент за изпълнение, за да осигури стандартизиран формуляр за уведомленията за чуждестранни инвестиции. В член 11 се определят общи изисквания за националните механизми за скрининг, за да се гарантира ефективното участие на държавите членки в механизма за сътрудничество. В член 12 се предоставят правила, с които да се гарантира поверителността на обмена между държавите членки и Комисията.

В глава 4 се предоставят правила за държавите членки и Комисията за определяне на вероятното въздействие на чуждестранна инвестиция върху сигурността или обществения ред (член 13) и за скрининговите решения на държавите членки (член 14).

В глава 5 се съдържат заключителните разпоредби. В глава 14 се предоставя правно основание за сътрудничество с отговорните органи на трети държави по въпроси, свързани със скрининга на инвестиции на основания, свързани със сигурността и обществения ред. Това сътрудничество няма за цел да позволи обмен на информация относно сделки, които са предмет на механизма за сътрудничество между държавите членки и Комисията. За да се гарантират прозрачността на механизмите за скрининг и сътрудничеството на ЕС при скрининга на чуждестранни инвестиции, с член 16 държавите членки се задължават да докладват ежегодно на обществеността относно своите дейности по скрининг и своите скринингови решения чрез публикуване на обобщена и анонимизирана информация. Комисията също е задължена да публикува годишен доклад за прилагането на регламента. Накрая, в глава 5 се предоставят правила, уреждащи обработването на лични данни (член 17), оценката (член 18), делегираните актове (член 19), упражняването на делегирането (член 20) и процедурата на комитет за актове за изпълнение (членове 21—22). С член 22 се отменя Регламент (ЕС) 2019/452, а в член 24 се предвижда, че предложеният регламент следва да влезе в сила след преходен период от 15 месеца. През преходния период Регламент (ЕС) 2019/452 продължава да бъде в сила и да се прилага.

В приложение I се предоставя списък на проекти и програми от интерес за Съюза. Това са проекти или програми, които попадат в обхвата на правото на ЕС, в което се предвиждат разработването, поддръжката или придобиването на критична инфраструктура, критични технологии или критични ресурси, които са от съществено значение за сигурността или обществения ред. Когато целевото предприятие в Съюза е част от проект или програма от интерес за Съюза или е свързано с участие в такива, от държавите членки се изисква да подложат на скрининг съответната чуждестранна инвестиция и да уведомят за нея Комисията и другите държави членки.

В приложение II се изброяват технологиите, активите, съоръженията, оборудването, мрежите, системите, услугите и стопанските дейности от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза. Когато целевото предприятие в Съюза извършва стопанска дейност в област, описана в приложение II, държавите членки са задължени да извършват скрининг на чуждестранната инвестиция. Подаването на уведомление до механизма за сътрудничество за тази чуждестранна инвестиция се изисква, ако чуждестранният инвеститор или целевото предприятие в Съюза отговаря на основаните на риска условия, определени в регламента. Този основан на риска филтър е подходящ, за да се гарантира, че механизмът за сътрудничество на ЕС е съсредоточен само върху чуждестранни инвестиции, които представляват потенциален интерес от гледна точка на сигурността, и не налага ненужна тежест на държавните администрации и на дружествата.

2024/0017 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно скрининга на чуждестранни инвестиции в Съюза и за отмяна на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 114 и 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 26 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 27 ,

като взеха предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните от [дата], което беше предоставено съгласно член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета 28 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Инвестициите в Съюза допринасят за неговия растеж, като подобряват конкурентоспособността му, създават работни места и икономии от мащаба и внасят капитал, технологии, иновации и експертен опит.

(2)В член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се посочва, че в отношенията си с останалата част от света Съюзът трябва да утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и да допринася за защитата на своите граждани. Освен това Съюзът и държавите членки имат отворена инвестиционна среда, залегнала в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и въплътена в международните ангажименти на Съюза и на неговите държави членки.

(3)Съгласно международните ангажименти обаче, поети в рамките на Световната търговска организация (СТО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и в търговските и инвестиционните споразумения, сключени с трети държави, е възможно Съюзът и държавите членки да ограничат някои преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на основания, свързани със сигурността или обществения ред, при условие че се спазват определени изисквания.

(4)В съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета 29 беше създадена рамка за скрининг на ПЧИ в Съюза от страна на държавите членки. По-специално с този регламент беше създаден механизъм за сътрудничество, който позволява на държавите членки и на Комисията да обменят информация относно ПЧИ и да изразяват опасения по отношение на рискове за сигурността или обществения ред. Този механизъм за сътрудничество изисква от държавата членка, в която се планира или вече е осъществена ПЧИ, да обърне надлежно внимание в своето скринингово решение на коментарите, отправени от други държави членки, и на становището на Комисията.

(5)Рамката, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452, постигна целта си да осигури официален механизъм за държавите членки и Комисията за обмен на информация относно ПЧИ и за разясняване на проблематиката относно трансграничните рискове за сигурността или обществения ред, произтичащи от определени ПЧИ.

(6)Необходим е обаче нов законодателен инструмент, който да направи Регламент (ЕС) 2019/452 по-ефикасен и по-ефективен и да осигури по-висока степен на хармонизация в Съюза.

(7)Определени инвестиции, които не са обхванати от Регламент (ЕС) 2019/452, биха могли да породят рискове за сигурността и обществения ред в Съюза. Това се отнася по-специално за някои инвестиции, извършвани в държави членки, които не разполагат с механизъм за скрининг; инвестиции, извършвани в държави членки, които разполагат с механизъм за скрининг, чийто обхват не включва определени чувствителни инвестиции; и инвестиции, осъществявани от чуждестранни инвеститори чрез дъщерно дружество, регистрирано в Съюза, и които потенциално могат да породят същите рискове за сигурността или обществения ред, както преките инвестиции от трети държави.

(8)Значителна част от държавите членки, но не всички, разполагат със законодателен инструмент, който предвижда механизъм за скрининг на ПЧИ. В много държави членки националното законодателство обхваща и скрининга на инвестициите в рамките на Съюза. Между държавите членки съществуват съществени различия по отношение на обхвата, праговете и критериите, използвани за оценка на това дали дадена инвестиция има вероятност да повлияе по неблагоприятен начин на сигурността или обществения ред. Съществуват и различия в процесите на скрининг. В определени държави членки инвестицията може да бъде осъществена, преди да е получила одобрение от гледна точка на въздействието ѝ върху сигурността и обществения ред. Други държави членки обаче изискват инвестицията да бъде финализирана едва след получаване на разрешение в рамките на механизма за скрининг. Подобни различия създават проблеми за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. Например те създават нееднакви условия на конкуренция и увеличават разходите по спазване на изискванията за инвеститорите, които искат да уведомяват за сделки в повече от една държава членка. Настоящият регламент спомага за намаляване на различията по отношение на основните елементи на механизмите, прилагани на национално равнище. Това е от особено значение за осигуряване на предвидимост за инвеститорите по отношение на приложимите национални режими и техните характеристики, което намалява разходите по спазването на тези режими. Това е от още по-голямо значение, като се има предвид равнището на интеграция на вътрешния пазар, в резултат на което една-единствена сделка може да има отражение в множество държави членки в Съюза. Възможно е например сделка, целяща придобиването на целево предприятие в една държава членка, да засегне сигурността и обществения ред и в друга държава членка поради структурата на веригата на доставките или други икономически елементи, свързващи целевото предприятие с други предприятия, установени в различни държави членки. За да се намерят решения за тези проблеми на вътрешния пазар и да се осигури по-голяма последователност и предвидимост, е целесъобразно критериите и елементите, които трябва да се използват за оценка на чуждестранните инвестиции, да бъдат установени чрез действие на равнището на Съюза.

(9)За да се осигури последователен подход към скрининга на чуждестранните инвестиции в целия Съюз, от всички държави членки следва да се изисква да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции на основания, свързани със сигурността или обществения ред, Ето защо основните елементи на националните механизми за скрининг следва да бъдат хармонизирани. Това минимално хармонизиране включва обхвата на инвестициите, които трябва да бъдат подложени на скрининг, основните характеристики на процедурите за скрининг и взаимодействието между националния механизъм и механизма на Съюза за сътрудничество. Освен това държавите членки следва да могат да разширят обхвата на своя национален механизъм за скрининг и да включат в него други видове чуждестранни инвестиции, чуждестранни инвестиции в други сектори, допълнителни целеви предприятия в Съюза или стопански дейности, които съответната държава членка счита за критични за своята сигурност или обществен ред. Когато държавите членки правят това, техният скрининг следва да се съобразява и с разпоредбите на настоящия регламент.

(10)Регламент (ЕС) 2019/452 обхваща само ПЧИ, направени от трети държави в Съюза. Необходимо е обаче също така да се разшири приложното поле на механизма за сътрудничество, така че да включва инвестициите в различни държави членки, когато инвеститорът в една държава членка се контролира пряко или косвено от чуждестранен субект, независимо дали крайният собственик се намира в Съюза или другаде. По-специално, това разширено приложно поле е подходящо, за да се гарантира, че всяка инвестиция, която обвързва трайно чуждестранния инвеститор и целевото предприятие в Съюза, независимо дали се извършва пряко от чуждестранен инвеститор или чрез субект, установен в Съюза и контролиран от чуждестранен инвеститор, е неизменно засечена и оценена. Това следва да допринесе за последователността и предвидимостта на правилата за скрининг в държавите членки, което от своя страна ще намали разходите по спазване на изискванията за чуждестранните инвеститори и ще ограничи стимулите за насочване на инвестиции в държави членки, в които такива сделки не са обхванати.

(11)Инвестициите от чуждестранни инвеститори в целеви предприятия в Съюза, включително инвестициите, извършвани чрез контролиран субект в Съюза, може да представляват особен риск за сигурността и обществения ред в Съюза и в неговите държави членки. Подобни рискове, свързани с инвеститорите, не би трябвало да са налице и следователно не е необходимо да се разглеждат при инвестиция, която включва само субекти, в които няма собственост, контрол, връзка с чуждестранни инвеститори или влияние от тяхна страна, включително когато чуждестранен инвеститор участва в субекта от Съюза без контролен дял. Избягването на каквото и да е разминаване в правилата, приложими към третирането на чуждестранните инвестиции, независимо дали те са направени извън Съюза пряко или чрез субект, който вече е установен в Съюза, е необходимо, за да се осигурят съгласувана рамка за скрининг на инвестициите и механизъм за контрол в Съюза. Тази рамка отразява колко е важна защитата на сигурността и обществения ред и следи изключително рисковете, които може да възникнат при инвестиции, в които участват чуждестранни субекти. Поради това държавите членки следва да осигурят най-малкото скрининг на онези чуждестранни инвестиции, които са свързани с проекти или програми от интерес за Съюза, или когато целевото предприятие в Съюза извършва дейност в области, в които дадена чуждестранна инвестиция може да засегне сигурността или обществения ред в повече от една държава членка. Държавите членки следва да могат да извършват скрининг и на други чуждестранни инвестиции. Когато правят това, техният скрининг следва да се съобразява и с разпоредбите на настоящия регламент. Сделките, при които няма участие на чуждестранен инвеститор или при които нивото на участие не води до пряк или косвен контрол върху субекта от Съюза, не попадат в обхвата на настоящия регламент.

(12)Скринингът на чуждестранни инвестиции следва да се извършва в съответствие с настоящия регламент, като се взема предвид цялата налична фактология и се спазва принципът на пропорционалност и други принципи, залегнали в Договорите. Освен това скринингът на чуждестранни инвестиции, които се осъществяват чрез установени в Съюза дъщерни дружества на чуждестранния инвеститор, следва във всички случаи да отговаря на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и по-специално на разпоредбите на Договорите относно правото на свобода на установяване и свободното движение на капитали, съгласно тълкуването им в съдебната практика на Съда на Европейския съюз, в съответствие с целта за запазване на отворен и приобщаващ вътрешен пазар. Всички ограничения на свободата на установяване и на свободното движение на капитали в Съюза, включително скрининга и мерките, произтичащи от скрининга, като например смекчаващи мерки и забрани, следва да се основават на действителна и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото и следва да бъдат целесъобразни и необходими, както е посочено в съдебната практика на Съда на ЕС. Същевременно, когато се оценяват обосноваността и пропорционалността на ограниченията на свободата на установяване или на свободното движение на капитали, включително, когато е целесъобразно, във всяко становище на Комисията, прието съгласно настоящия регламент, може да бъдат взети предвид особеностите на инвестициите в Съюза, осъществявани чрез дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор. Това следва да се осъществява, като се взема предвид интегрирането на схемите на държавите членки във всеобхватния за Съюза механизъм за сътрудничество.

(13)За да може механизмът за сътрудничество, предвиден в настоящия регламент, да функционира ефикасно и ефективно, е необходимо да се определи минимален общ обхват при чуждестранните инвестиции, за които всички държави членки следва да подават уведомление до механизма за сътрудничество. Държавите членки следва да запазят свободата си да подават уведомления за чуждестранни инвестиции извън минималния общ обхват на настоящия регламент.

(14)Необходимо е също така на държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, да бъде вменена по-голяма отчетност пред Комисията и пред онези държави членки, които изразяват надлежно обосновани опасения за своя обществен ред или сигурност или за сигурността на Съюза.

(15)Общата рамка, установена в настоящия регламент, не следва да засяга изключителната отговорност на държавите членки да защитават националната си сигурност, както е предвидено в член 4, параграф 2 от ДЕС. Тя следва също така да не засяга защитата на техните основни интереси в областта на сигурността в съответствие с член 346 от ДФЕС.

(16)Чуждестранните инвестиции, с които се създават или поддържат трайни и преки връзки между инвеститори от трети държави (включително държавни органи) и целеви предприятия в Съюза, осъществяващи стопанска дейност в държава членка, следва да бъдат обхванати от настоящия регламент. Това следва да се отнася за инвестициите, които се извършват пряко от трети държави или от субект от Съюза с чуждестранен контрол. Същевременно рамката не следва да обхваща придобиването на ценни книжа на дружества, предназначено единствено за финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието (портфейлни инвестиции). Операциите по преструктуриране в рамките на група дружества или сливането на повече от едно юридическо лице в едно юридическо лице не се считат за чуждестранна инвестиция, при условие че няма увеличение на акциите, притежавани от чуждестранни инвеститори, или сделката не води до допълнителни права, които може да доведат до промяна в ефективното участие на един или повече чуждестранни инвеститори в управлението или контрола на определено целево предприятие в Съюза.

(17)Чуждестранни инвестиции „на зелено“ са налице, когато чуждестранен инвеститор или дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор в Съюза създава нови съоръжения или ново предприятие в Съюза. Чуждестранните инвестиции „на зелено“ следва да бъдат обхванати от настоящия регламент, доколкото дадена държава членка смята, че те са от значение за целите на скрининга на чуждестранните инвестиции, тъй като създават трайни и преки връзки между чуждестранен инвеститор и съоръжения или предприятия от този тип. Освен това, изграждайки нови съоръжения, чуждестранният инвеститор може да повлияе на сигурността и обществения ред, включително когато рискът засяга основни стопански ресурси. Поради това държавите членки се насърчават да включат чуждестранните инвестиции „на зелено“ сред сделките, които обхващат техните механизми за скрининг, по-специално, когато тези инвестиции са в сектори, които са от значение за тяхната сигурност или обществен ред, или когато техни характеристики, като размер или същност, ги правят значими за сигурността или обществения ред.

(18)За да се осигурят последователни и предвидими процеси на скрининг, е целесъобразно да се определят основните характеристики на механизмите за скрининг, които трябва да се прилагат от държавите членки. Тези характеристики следва да включват най-малко спектъра от сделки, които да бъдат подложени на изискване за издаване на разрешение, крайните срокове за скрининг и възможността предприятията, засегнати от скрининговото решение, да обжалват тези решения. Правилата и процедурите, свързани с механизмите за скрининг, следва да бъдат прозрачни и недискриминационни спрямо различните трети държави.

(19)Механизмът за сътрудничество, установен в Регламент (ЕС) 2019/452, дава възможност на държавите членки да си сътрудничат и да си помагат взаимно, когато пряка чуждестранна инвестиция в една държава членка може да засегне сигурността или обществения ред на други държави членки или на проекти или програми от интерес за Съюза. До този момент механизмът се е доказал като много полезен, поради което следва да бъде запазен и укрепен в рамките на настоящия регламент. 

(20)За да гарантира, че чуждестранните инвестиции, които е вероятно да повлияят отрицателно на сигурността или обществения ред в Съюза, се установяват по подходящ начин, държавите членки следва да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции, когато целевото предприятие в Съюза е част от проект или програма от интерес за Съюза или е свързано с участие в такива, или когато стопанската дейност на целевото предприятие в Съюза се отнася до технология, актив, съоръжение, оборудване, мрежа, система или услуга от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза. В допълнение към тези критерии механизмите за скрининг може да се прилагат и за други сектори, целеви предприятия в Съюза или стопански дейности, които съответната държава членка смята за критични за своята сигурност или обществен ред.

(21)За да се гарантира, че механизмът за сътрудничество се съсредоточава само върху онези чуждестранни инвестиции, при които характеристиките на чуждестранния инвеститор или на целевото предприятие в Съюза създават условия за евентуално отражение върху сигурността или обществения ред, е целесъобразно да се установят основани на риска условия за уведомяване на другите държави членки и Комисията за чуждестранните инвестиции, които се подлагат на скрининг в дадена държава членка. Когато дадена чуждестранна инвестиция не отговаря на някое от условията, държавата членка, в която се извършва скринингът на чуждестранната инвестиция, може да уведоми другите държави членки и Комисията за чуждестранната инвестиция, включително когато целевото предприятие в Съюза има значителни стопански дейности в други държави членки или принадлежи към корпоративна група, която има няколко дружества в различни държави членки.

(22)За да се гарантира, че вероятното въздействие на дадена чуждестранна инвестиция върху сигурността или обществения ред на една или повече държави членки е адекватно установено, държавите членки следва да могат да предоставят коментари на държава членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранна инвестиция, дори ако тази държава членка не извършва скрининг на тази чуждестранна инвестиция или ако на чуждестранната инвестиция е извършен скрининг, но не е подадено уведомление за нея до механизма за сътрудничество. Уведомление за исканията за информация, отговорите и коментарите на държавите членки следва да се изпраща едновременно и на Комисията.

(23)За да се гарантира, че вероятното въздействие на дадена чуждестранна инвестиция върху сигурността или обществения ред в повече от една държава членка или в Съюза е като цяло адекватно установено, следва да бъде възможно Комисията да издаде становище по смисъла на член 288 от ДФЕС до държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, дори ако тази чуждестранна инвестиция не е в процес на скрининг в тази държава членка или ако тази чуждестранна инвестиция е подложена на скрининг, но не е подадено уведомление за нея до механизма за сътрудничество.

(24)Освен това, с оглед на защитата на сигурността или обществения ред, когато вероятното отражение произтича от чуждестранна инвестиция в целево предприятие в Съюза, което осигурява разработването, поддържането или придобиването на инфраструктура, технологии или ресурси, които са от критично значение за Съюза като цяло, на Комисията следва да се разреши да издава становище. Това ще предостави на Комисията инструмент за защита на проектите и програмите, от които се възползва Съюзът като цяло и които допринасят съществено за сигурността или обществения ред в Съюза. Когато Комисията издава становище, в което се посочва вероятното отражение върху проекти или програми от интерес за Съюза на основания, свързани със сигурността или обществения ред, за него следва да се подава уведомление до всички държави членки.

(25)Освен това Комисията следва да може да приема становище, адресирано до всички държави членки, ако установи няколко чуждестранни инвестиции, които, взети заедно, има вероятност да засегнат сигурността или обществения ред в Съюза. Такъв би могъл да бъде случаят, когато няколко чуждестранни инвестиции имат сравними характеристики. Това включва случаите, в които чуждестранните инвестиции се правят от един и същ чуждестранен инвеститор или от чуждестранни инвеститори, които носят сходни рискове, или когато няколко чуждестранни инвестиции се отнасят до едно и също целево предприятие или до една и съща инфраструктура, включително трансевропейска инфраструктура за транспорт, енергетика и комуникации. Държавите членки и Комисията следва да обсъдят анализа на риска и възможните начини за справяне с установените в становището рискове.

(26)За да се защитят сигурността или общественият ред, като същевременно се осигури по-голяма сигурност за инвеститорите, държавите членки следва да имат възможност да отправят коментари, а Комисията следва да разполага с възможността да издава становища по отношение на чуждестранните инвестиции, които са били осъществени, но за които не е било подадено уведомление, в срок до 15 месеца след осъществяването им.

(27)От съображения за яснота списъкът на проекти или програми от интерес за Съюза следва да бъде представен в приложение I. Той следва да включва трансевропейските транспортни, енергийни и комуникационни мрежи, както и програмите за финансиране на научноизследователска и развойна дейност за дейности, свързани със сигурността или обществения ред в Съюза. Поради значението на тези проекти и програми за сигурността и обществения ред в Съюза държавите членки следва да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции в предприятия на Съюза, които са част от тези проекти или програми или участват в тях, включително тези, които получават финансиране от Съюза.

(28)За да се гарантира адекватно разглеждане на вероятното отражение на дадена чуждестранна инвестиция върху сигурността или обществения ред на една или повече държави членки, държавата членка, която получава надлежно обосновани коментари от други държави членки или становище от Комисията, следва да обърне максимално внимание на коментарите или становището, включително когато смята, че собствената ѝ сигурност или обществен ред не са засегнати. Държавата членка следва да координира действията си с Комисията и заинтересованите държави членки, ако е необходимо, и да коментира в писмен вид взетото решение и начина, по който е обърнала максимално внимание на коментарите и становището. Отговорността за окончателното решение по отношение на чуждестранните инвестиции следва да се носи единствено от държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция.

(29)За да се гарантира ефективното функциониране на механизма за сътрудничество, е важно от държавата членка, която подава уведомление за чуждестранната инвестиция до механизма за сътрудничество, да се изисква определена минимална информация да бъде предоставяна в стандартизиран формат. Когато сътрудничеството се отнася до чуждестранна инвестиция, за която не е подадено уведомление до механизма за сътрудничество, държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, следва да е в състояние да предостави поне същата минимална информация. Комисията и държавите членки може да поискат допълнителна информация от държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция. Подобно искане за допълнителна информация следва да бъде надлежно обосновано, ограничено до информацията, необходима на държавите членки, за да предоставят коментари, или на Комисията, за да издаде становище, да е пропорционално на целите на искането и да не е прекалено обременяващо за уведомяващата държава членка.

(30)За да се гарантира, че сътрудничеството се основава на пълна и точна информация, чуждестранният инвеститор или предприятие следва да предостави всяка съответна информация, поискана от държавата членка, в която инвеститорът или предприятието е установен(о), или от държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция. При изключителни обстоятелства, когато въпреки всички възможни усилия държавата членка не е в състояние да получи информацията, искана от друга държава членка или от Комисията, тя следва да ги уведоми за това незабавно. В такъв случай всеки коментар, отправен от друга държава членка, или всяко становище, издадено от Комисията в рамките на механизма за сътрудничество, следва да се основава на информацията, с която разполагат.

(31)За да се гарантира, че механизмът за сътрудничество се използва само с цел защитата на сигурността или обществения ред, държавите членки следва надлежно да мотивират всяко искане за информация във връзка с определена чуждестранна инвестиция в друга държава членка, както и всякакви коментари, които те изпращат към тази държава членка. Същите изисквания се прилагат, когато Комисията иска информация във връзка с определена чуждестранна инвестиция или издава становище до някоя държава членка.

(32)Държавите членки или Комисията, според случая, могат да вземат предвид смятана за важна информация, получена от икономически оператори, организации на гражданското общество или социални партньори (например синдикални организации), относно чуждестранна инвестиция, която е вероятно да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред.

(33)Държава членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранна инвестиция, може да информира други държави членки или Комисията, ако желае те да продължат да анализират един или повече аспекти на чуждестранната инвестиция, която е обект на оценка в рамките на механизма за сътрудничество, или ако узнае за нови обстоятелства или нова информация, които могат да повлияят на оценката на чуждестранната инвестиция. След това на другите държави членки и на Комисията може да бъде предоставено допълнително време, за да допълнят своята оценка на чуждестранната инвестиция.

(34)За да се гарантират ефикасността и ефективността на механизма за сътрудничество, е необходимо да се уеднаквят сроковете и процедурите, когато няколко чуждестранни инвестиции, свързани с една и съща по-широкообхватна сделка, се подлагат на скрининг в няколко държави членки. При такива многонационални сделки заявителят следва да подаде едновременно различните искания за разрешение до въпросните държави членки. Освен това тези държави членки следва да подадат едновременно уведомления за тези искания до механизма за сътрудничество. За да се осигури ефикасно боравене с тези многонационални сделки, заинтересованите държави членки следва да координират и съгласуват въпроса дали чуждестранните инвестиции са предмет на уведомление и кога следва да се подаде уведомление за тях. Освен това заинтересованите държави членки следва да се координират и по окончателното решение. Ако заинтересованите държави членки възнамеряват да предоставят разрешение за чуждестранната инвестиция при определени условия, те следва да гарантират, че тези условия са съвместими помежду си и адекватно противодействат на трансграничните рискове. Преди да наложат забрана за дадена чуждестранна инвестиция, заинтересованите държави членки следва да преценят дали разрешение при определени условия с координирани мерки и тяхното координирано прилагане не би било достатъчно, за да се противодейства на едно вероятно отражение върху сигурността или обществения ред. Комисията следва да може да участва в такива действия по координиране.

(35)За да се осигури последователен подход към скрининга на инвестициите в целия Съюз, от съществено значение е стандартите и критериите, използвани за оценка на вероятните рискове за сигурността и обществения ред, да бъдат тези, определени на равнището на Съюза в настоящия регламент. Тези стандарти следва да отчитат отражението върху сигурността, целостта и функционирането на критичната инфраструктура, наличността на критични технологии (включително главни базови технологии) и непрекъснатото снабдяване с критични за сигурността или обществения ред ресурси, чието нарушаване, повреда, загуба или унищожаване би се отразило значително на сигурността и обществения ред на една или повече държави членки или на Съюза като цяло. В това отношение държавите членки и Комисията следва също така да вземат предвид контекста и обстоятелствата на чуждестранната инвестиция. Това следва да включва по-специално въпроса дали даден инвеститор се контролира пряко или косвено, например чрез значително финансиране, от правителството на трета държава или участва в преследването на политически цели на трети държави за развиване на техния военен капацитет. В този контекст, ако е приложимо, държавите членки и Комисията следва също така да разгледат причините, поради които чуждестранният инвеститор, неговият действителен собственик или някое от неговите дъщерни дружества, или лице, действащо от името или по указание на такъв чуждестранен инвеститор, е обект на каквито и да е ограничителни мерки на Съюза съгласно член 215 от ДФЕС.

(36)Когато държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, смята, че има вероятност дадена чуждестранна инвестиция да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред в Съюза, от тази държава членка е целесъобразно да се изиска да предприеме подходящи мерки за смекчаване на рисковете, когато такива мерки са на разположение и тя ги смята за адекватни, като обърне максимално внимание на коментарите от други държави членки и на становището на Комисията, ако е приложимо. Чуждестранните инвестиции следва да се забраняват само в изключителни случаи и когато смекчаващите мерки или мерките, които осигурява правото на Съюза или националното право, различни от механизма за скрининг, не са достатъчни за смекчаване на отражението върху сигурността или обществения ред.

(37)За да се подпомогне прилагането на механизма за сътрудничество и да се насърчи обменът на добри практики между държавите членки, следва да се запази групата от експерти за скрининг на чуждестранни инвестиции, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/452.

(38)Държавите членки следва да уведомяват Комисията за своите механизми за скрининг и за всяко тяхно изменение. Те следва ежегодно да докладват на обществеността как протича прилагането на техните механизми за скрининг, за съответните законодателни промени и за дейностите на скрининговия орган, включително обобщени данни за подложените на скрининг сделки, резултатите от процедурите за скрининг, националността на страните по чуждестранните инвестиции и стопанските сектори, в които са осъществени тези сделки.

(39)За да се гарантира ефикасността на механизма за сътрудничество, звената за контакт, създадени от държавите членки и от Комисията, следва да бъдат подходящо разположени в съответните администрации. Звената за контакт следва да разполагат с квалифициран персонал и правомощия, необходими за изпълнение на работата им в рамките на механизма за сътрудничество, и да осигурят правилно боравене с поверителната информация. 

(40)Държавите членки и Комисията следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат с отговорните органи на трети държави със сходни виждания по въпросите, свързани със скрининга на чуждестранни инвестиции, които биха могли да засегнат сигурността или обществения ред. Такова административно сътрудничество следва да има за цел да повиши ефективността на рамката за скрининг на чуждестранните инвестиции от страна на държавите членки и на сътрудничеството между държавите членки и Комисията съгласно настоящия регламент. Комисията следва да бъде редовно информирана за такива двустранни контакти, доколкото те се отнасят до системни въпроси, свързани със скрининга на инвестициите. Следва да е възможно освен това Комисията да наблюдава развитието по отношение на механизмите за скрининг в трети държави.

(41)Държавите членки и Комисията гарантират поверителността на информацията, която предоставят или получават при прилагането на настоящия регламент, в съответствие с националното право и правото на Съюза. Когато неразрешеното разкриване на информация би накърнило в една или друга степен интересите на Европейския съюз или на една или повече държави членки, първоизточникът на информацията следва да я класифицира в съответствие с националното право и правото на Съюза. Когато отговарят на разглеждани в изпълнение на настоящия регламент искания за достъп до документи, държавите членки и Комисията се координират и осигуряват поне такова ниво на защита, каквото имат интересите, защитени съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 30 , за да се защитят целите на разследванията. Комисията следва да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира защитата на поверителната информация в съответствие по-специално с Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията 31 и Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията 32 . Аналогично, държавите членки и Комисията следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират спазването на Споразумението между държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно защитата на класифицирана информация, обменяна в интерес на Съюза 33 . Това включва по-специално задължението да не се понижава нивото на класификация или да се декласифицира класифицираната информация без предварителното писмено съгласие на първоизточника на информацията. Всяка некласифицирана чувствителна информация или информация, която се предоставя при условия на поверителност, следва да се третира като такава от органите.

(42)Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва при зачитане на приложимите правила за защита на личните данни. Обработването на лични данни от звената за контакт и други субекти в държавите членки следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 34 . Обработването на лични данни от Комисията следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета 35 .

(43)Комисията следва да изготвя годишен доклад относно прилагането на настоящия регламент и да го представя на Европейския парламент и на Съвета. За по-голяма прозрачност докладът следва да бъде публично оповестяван. Докладът следва да се основава, наред с другото, на доклади, представени от всички държави членки на Комисията при условия на поверителност като се зачита надлежно необходимостта от гарантиране на защитата на поверителността на определена информация, по-специално когато публикуването на данните би могло да засегне сигурността или обществения ред в Съюза или да застраши търговската тайна.

(44)Пет години след датата на прилагане на настоящия регламент и на всеки пет години след това Комисията следва да прави оценка на функционирането и ефективността на настоящия регламент и да представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Той следва да включва оценка на това дали настоящият регламент следва да бъде изменен, или не. Когато в доклада се препоръчва изменение на настоящия регламент, той може да е придружен от съответното законодателно предложение.

(45)Прилагането на настоящия регламент от Съюза и държавите членки следва да е съобразено с приложимите изисквания за налагане на ограничителни мерки на основания, свързани със сигурността и обществения ред, описани в споразуменията за СТО, включително по-специално член ХIV, буква а) и член ХIVа от Общото споразумение по търговията с услуги 36 (ГАТС). То следва освен това да е съобразено с Договорите на Съюза и да е в съответствие с ангажиментите, поети съгласно други търговски и инвестиционни споразумения, по които Съюзът или държавите членки са страни, и търговски и инвестиционни споразумения, в които Съюзът или държавите членки участват.

(46)Когато пряка чуждестранна инвестиция представлява концентрация, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета 37 , прилагането на настоящия регламент следва да не засяга прилагането на член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004. Настоящият регламент и член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 следва да се прилагат последователно. Доколкото съответното приложно поле на тези два регламента се припокрива, основанията за скрининг, посочени в член 12 от настоящия регламент, и понятието за законен интерес по смисъла на член 21, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕО) № 139/2004 следва да се тълкуват по последователен начин, без да се засяга оценката на съвместимостта на националните мерки, насочени към защитата на тези интереси, с общите принципи и други разпоредби на правото на Съюза.

(47)Настоящият регламент не следва да засяга правилата на Съюза за пруденциална оценка на придобиванията на квалифицирано дялово участие във финансовия сектор, установени в Директива 2009/138/ЕО 38 , Директива 2013/36/ЕС 39 и Директива 2014/65/ЕС 40 на Европейския парламент и на Съвета, което е отделна процедура с конкретна цел.

(48)Прилагането на настоящия регламент следва да бъде в съответствие с други процедури за уведомяване и издаване на разрешения, предвидени в правото на Съюза, и да не ги засяга. На Комисията следва да бъде разрешено да използва информацията, съобщена от държавите членки в рамките на механизма за сътрудничество, за да упражнява ролята си да следи за прилагането на правото на Съюза в съответствие с член 17 от ДЕС.

(49)За да се отчита развитието при проектите или програмите от интерес за Съюза, и да се актуализира списъкът на технологиите, активите, съоръженията, оборудването, мрежите, системите, услугите и стопанските дейности от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на измененията на приложенията към настоящия регламент. Списъкът на проекти и програми от интерес за Съюза, представен в приложение I, следва да обхваща проекти или програми обхванати от законодателни актове на ЕС, в които се предвиждат разработването, поддръжката или придобиването на критична инфраструктура, критични технологии или критични ресурси, които са от съществено значение за сигурността или обществения ред. Списъкът на технологиите, активите, съоръженията, оборудването, мрежите, системите, услугите и стопанските дейности от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза, представен в приложение II, следва да включва области, в които дадена чуждестранна инвестиция може да засегне сигурността или обществения ред в повече от една държава членка или в Съюза като цяло чрез целево предприятие в Съюза, което не участва в проект или програма от интерес за Съюза или не получава средства от тях. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 41 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки, като техните експерти имат постоянен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(50)С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на формуляра, който трябва да се използва за предоставяне на минимална информация за чуждестранните инвестиции, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) №182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 42 .

(51)Регламент (ЕС) № 2019/452 следва да бъде отменен. За да се даде достатъчно време на държавите членки и субектите да се подготвят за прилагането му, настоящият регламент следва да се прилага, считано от [добавете датата: 15 месеца след влизането в сила]. В преходния период между влизането в сила и прилагането на настоящия регламент следва да продължи да се прилага Регламент (ЕС) 2019/452,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.С настоящия регламент се създава рамка на Съюза за скрининг от страна на държавите членки на чуждестранните инвестиции на тяхна територия на основания, свързани със сигурността или обществения ред.

2.С регламента се установява механизъм за сътрудничество, с който на държавите членки и на Комисията се предоставя възможност да обменят информация относно чуждестранните инвестиции, да оценяват възможното им въздействие върху сигурността или обществения ред и да набелязват потенциално тревожните елементи, които да бъдат разглеждани от държавата членка, която извършва скрининг на чуждестранната инвестиция.

3.Държавите членки може да приемат или да запазят в сила национални разпоредби в областите, които не са координирани с настоящия регламент.

4.Настоящият регламент не засяга отговорността на всяка държава членки за опазване на националната ѝ сигурност, която се носи единствено от нея, както е предвидено в член 4, параграф 2 от ДЕС, нито правото на всяка държава членка да закриля основните интереси на своята сигурност в съответствие с член 346 от ДФЕС.

5.Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите членки, залегнали в Договорите, по-специално в членове 49 и 63 от ДФЕС. Държавите членки гарантират, че всяка мярка, предприета в рамките на настоящия регламент, е в съответствие с тези задължения. Настоящият регламент не засяга правомощията на Комисията съгласно член 258 от ДФЕС да гарантира спазването на правото на Съюза.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)„чуждестранна инвестиция“ означава пряка чуждестранна инвестиция или инвестиция в рамките на Съюза с чуждестранен контрол, която дава възможност за действително участие в управлението или в контрола на целево предприятие в Съюза;

2)„пряка чуждестранна инвестиция“ означава инвестиция от всякакъв вид от страна на чуждестранен инвеститор, имаща за цел установяването или поддържането на трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и целево предприятие в Съюза, което съществува или се предвижда да бъде установено и на което чуждестранният инвеститор предоставя капитал, за да извършва стопанска дейност в държава членка;

3)инвестиция в рамките на Съюза с чуждестранен контрол“ означава инвестиция от всякакъв вид, осъществена от страна на чуждестранен инвеститор чрез дъщерно дружество на чуждестранния инвеститор в Съюза, която има за цел установяването или поддържането на трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и целево предприятие в Съюза, което съществува или се предвижда да бъде установено и на което чуждестранният инвеститор предоставя капитал, за да извършва стопанска дейност в държава членка;

4)„искане за разрешение“ означава подаването в рамките на механизма за скрининг, създаден в съответствие с член 3, на искане за разрешаване на чуждестранна инвестиция, подлежаща на изискване за издаване на разрешение;

5)„инвестиция — предмет на уведомление“ означава чуждестранна инвестиция, която отговаря на поне едно от условията, посочени в член 5;

6)„чуждестранен инвеститор“ означава:

а)физическо лице от трета държава; или

б)предприятие или субект, установен(о) или организиран(о) по друг начин в съответствие със законодателството на трета държава;

7)„дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор в Съюза“ означава извършващо стопанска дейност предприятие, установено в съответствие със законодателството на държава членка, което отговаря на изискванията на член 22, параграф 1 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. 43 и което е пряко или косвено контролирано от чуждестранен инвеститор;

8)„целево предприятие в Съюза“ означава предприятие, установено в съответствие със законодателството на държава членка;

9)„целево предприятие в Съюза, извършващо стопанска дейност в една от областите, описани в приложение II“, означава целево предприятие в Съюза, което извършва или възнамерява да извършва дейност във връзка с технологии, активи, съоръжения, оборудване, мрежи, системи, услуги и стопански дейности от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза, изброени в приложение II, включително посредством собственост върху тях, тяхното използване, производство или доставки;

10)„заявител, подаващ искане за разрешение“, означава страната или страните по сделка с чуждестранна инвестиция, която или които подава(т) искане за разрешение до съответния скринингов орган;

11)„трета държава“ означава юрисдикция, която не е членка на Съюза;

12)„скрининг“ означава процедура, която позволява на държава членка да прави оценка, да разследва, да разрешава, да разрешава под условие, че са приложени смекчаващи мерки, да забранява или да преустановява чуждестранни инвестиции на основания, свързани със сигурността или обществения ред;

13)„механизъм за скрининг“ означава инструмент с общо приложение, например закон или друг нормативен акт и придружаващите го административни изисквания, правила за приложение или насоки, в които се определят условията, редът и процедурите за скрининга на чуждестранни инвестиции на основания, свързани със сигурността или обществения ред;

14)„скринингово решение“ означава мярка, приета от скринингов орган в хода на прилагането на механизъм за скрининг, в резултат на която се разрешава, разрешава се под условие, че са приложени смекчаващи мерки, забранява се или се преустановява чуждестранна инвестиция;

15)„скринингов орган“ или „скринингови органи“ означава органът или органите, определени от държава членка да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции;

16)„осъществяване“ означава моментът, в който е изпълнено последното предварително условие във връзка с инвестиционно решение на страните по сделка с чуждестранна инвестиция;

17)„механизъм за сътрудничество“ означава сътрудничеството между държавите членки и Комисията по чуждестранни инвестиции съгласно настоящия регламент;

18)„проекти или програми от интерес за Съюза“ означава проекти или програми в обхвата на правото на Съюза, които са изброени в приложение I и в които се предвижда разработването, поддръжката или придобиването на критична инфраструктура, критични технологии или критични ресурси от съществено значение за сигурността или обществения ред;

19)„уведомяваща държава членка“ означава държава членка, която е подала уведомление за инвестиция — предмет на уведомление, до механизма за сътрудничество съгласно член 5;

20)„многонационална сделка“ означава чуждестранна инвестиция, която е предмет на механизми за скрининг в няколко държави членки;

21)„многонационално уведомление“ означава, че по инвестиция — предмет на уведомление, няколко държави членки са задължени да подадат уведомление до механизма за сътрудничество;

22)„смекчаваща мярка“ означава всяко условие за противодействие на вероятното отрицателно отражение върху сигурността или обществения ред, произтичащо от чуждестранната инвестиция.

23)„звено за контакт“ означава лицето или субектът, определен(о) от държава членка да подава уведомления до механизма за сътрудничество относно инвестициите — предмет на уведомление, както и да получава и изпраща до механизма за сътрудничество всяка информация, свързана с чуждестранните инвестиции, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, от името на скрининговия орган.

ГЛАВА 2
НАЦИОНАЛНИ МЕХАНИЗМИ ЗА СКРИНИНГ

Член 3

Установяване на механизми за скрининг

1.Държавите членки установяват механизъм за скрининг в съответствие с настоящия регламент.

2.Държавите членки гарантират, че механизмът за скрининг, посочен в параграф 1, се прилага най-малко по отношение на инвестициите, подлежащи на изискването за издаване на разрешение съгласно член 4, параграф 4.

3.Всяка държава членка уведомява Комисията относно мерките, приети в съответствие с параграф 1, не по-късно от [дата: 15 месеца след влизането в сила]. След това държавите членки уведомяват Комисията за всяко изменение на своя механизъм за скрининг в рамките на 30 дни от приемането на изменението.

4.Комисията предоставя на разположение на обществеността списък на механизмите за скрининг на държавите членки не по-късно от три месеца след получаването на всички уведомления, посочени в параграф 3, или до [дата: 21 месеца след влизането в сила], в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано. Комисията редовно актуализира този списък.

Член 4

Минимални изисквания

1.Правилата и процедурите, свързани с механизмите за скрининг, както и мерките, предприети в изпълнение на тези правила и процедури, са в съответствие с правото на Съюза, те са прозрачни и не допускат дискриминация между трети държави или между държавите членки, в които е установено дъщерното дружество на чуждестранен инвеститор в Съюза.

2.Държавите членки гарантират, че техните механизми за скрининг отговарят на следните изисквания:

а)предвидени са подходящи процедури, чрез които скрининговият орган да определя дали е компетентен по отношение на чуждестранна инвестиция, за която е подадено искане за разрешение, и да извършва първоначален преглед, при необходимост последван от задълбочено разследване с цел установяване дали съществува вероятност тази чуждестранна инвестиция да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред. Целта на задълбоченото разследване е по-специално да се установи дали е целесъобразно издаването на скринингово решение, както е посочено в член 14, параграф 1, и да се определи неговото съдържание;

б)скрининговият орган наблюдава и осигурява съответствието с механизма за скрининг и скрининговите решения. По-конкретно той въвежда подходящи процедури за установяване и предотвратяване на заобикалянето на механизма за скрининг и на скрининговите решения;

в)скрининговият орган е упълномощен да започне скрининг на чуждестранни инвестиции по своя собствена инициатива в продължение на най-малко 15 месеца след осъществяването на чуждестранна инвестиция, която не подлежи на изискването за издаване на разрешение, когато скрининговият орган има основания да смята, че чуждестранната инвестиция може да засегне сигурността или обществения ред;

г)поверителната информация, включително търговската информация с чувствителен характер, предоставена на държавата членка, която извършва скрининга, е защитена;

д)чуждестранните инвеститори, дъщерните дружества на чуждестранни инвеститори в Съюза, чрез които се извършва чуждестранната инвестиция, и предприятията, засегнати от дадено скринингово решение, имат възможност да обжалват по съдебен ред това скринингово решение;

е)изготвя се годишен доклад, който се оповестява публично и включва информация за съответните законодателни промени в държавата членка, както и обобщени и анонимизирани данни за подложените на скрининг инвестиции, включително резултата от скрининговите решения, гражданството или държавата на установяване, според случая, на страните по инвестициите, за които са подадени уведомления до скрининговия орган, и стопанските сектори, в които са осъществени тези сделки;

ж)за чуждестранните инвестиции, подлежащи на изискването за издаване на разрешение, посочено в параграф 4, искащият разрешение заявител следва да подаде искане до скрининговия орган и те се подлагат на скрининг преди осъществяването на чуждестранната инвестиция;

з)скрининговият орган е упълномощен да налага смекчаващи мерки, забрана или преустановяване на чуждестранни инвестиции, подлежащи на изискването за издаване на разрешение, посочено в параграф 4, за които не е подадено искане или искането е подадено след осъществяването им, и когато е уместно, да предприема ефективни мерки относно последиците от неспазването на смекчаващите мерки;

и)предвидени са подходящи процедури за подаване на уведомления до механизма за сътрудничество относно инвестициите — предмет на уведомление, както е предвидено в член 5.

3.Преди да вземат решение за разрешаване на чуждестранна инвестиция под условие, че са приложени смекчаващи мерки, или за забрана за чуждестранна инвестиция, държавите членки информират заявителя, който подава искането за разрешение, и посочват основанията, на които възнамеряват да вземат своето решение, като спазват изискванията за защита на информацията, чието разкриване би било в нарушение на свързаните със сигурността или обществения ред интереси на ЕС или на една или повече държави членки и без да се засяга законодателството на Съюза и националното законодателство в областта на защитата на поверителна информация. Преди да вземат такова решение, държавите членки дават възможност на чуждестранния инвеститор да се произнесе.

4.Държавите членки гарантират, че в техните механизми за скрининг се налага изискване за издаване на разрешение за чуждестранни инвестиции, когато установеното на тяхна територия целево предприятие в Съюза:

а)участва в проект или програма от интерес за Съюза, посочена в приложение I, или е свързано с участие в такива, включително като получател на средства съгласно определението в член 2, параграф 53 от Регламент (ЕС) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета 44 , или

б)извършва стопанска дейност в една от областите, описани в приложение II.

ГЛАВА 3
МЕХАНИЗЪМ НА СЪЮЗА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ, ЗА КОИТО ИМА ВЕРОЯТНОСТ ДА ПОВЛИЯЯТ ОТРИЦАТЕЛНО НА СИГУРНОСТТА ИЛИ ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД

Член 5

Уведомяване за чуждестранни инвестиции

1.Държавите членки уведомяват Комисията и другите държави членки чрез механизма за сътрудничество за всяка чуждестранна инвестиция в целево предприятие в Съюза, установено на тяхна територия, което:

а)отговаря на условията, установени в член 4, параграф 4, буква а); или

б)отговаря на условията, установени в член 4, параграф 4, буква б), и на някое от следните условия:

i)чуждестранният инвеститор или дъщерното дружество на чуждестранен инвеститор в Съюза е пряко или косвено контролиран(о) от правителството, в т.ч. държавни органи, регионални или местни органи или въоръжени сили на трета държава, включително чрез структура на собствеността, значително финансиране, специални права или назначени от държавата директори или управители;

ii)чуждестранният инвеститор, физическо лице или субект, упражняващ(о) контрол върху чуждестранния инвеститор, действителният собственик на чуждестранния инвеститор, някое от дъщерните дружества на чуждестранния инвеститор или всяка друга страна, притежавана или контролирана от такъв чуждестранен инвеститор или действаща от негово име или по негово указание, е обект на ограничителни мерки на Съюза съгласно член 215 от ДФЕС; или

iii) чуждестранният инвеститор или някое от неговите дъщерни дружества е участвал(о) в чуждестранна инвестиция, която преди това е била подложена на скрининг от държава членка и не е била разрешена или е била разрешена само при определени условия; за да определи това, уведомяващата държава членка разчита на информацията, с която разполага, включително информацията, съдържаща се в защитената база данни, създадена съгласно член 7, параграф 10, и информацията, предоставена от чуждестранния инвеститор по този въпрос.

2.Държавите членки уведомяват Комисията и другите държави членки за всяка чуждестранна инвестиция в целево предприятие в Съюза, установено на тяхна територия, когато започват задълбочено разследване съгласно своите процедури за скрининг. Освен това държавите членки уведомяват Комисията и другите държави членки за всяка чуждестранна инвестиция в целево предприятие в Съюза, установено на тяхна територия, в изключителни случаи, когато възнамеряват да наложат смекчаващи мерки или забрана на сделката без извършване на задълбочено разследване.

3.Държавите членки може да подадат уведомление за всяка чуждестранна инвестиция, която не отговаря на условията, посочени в параграфи 1 и 2, ако държавата членка, в която е установено целевото предприятие в Съюза, счита, че чуждестранната инвестиция може да представлява интерес за другите държави членки и Комисията от гледна точка на сигурността или обществения ред, включително когато целевото предприятие в Съюза има значими стопански дейности в други държави членки или принадлежи към корпоративна група, която има няколко дружества в различни държави членки, които извършват стопанска дейност в една от областите, описани в приложение II.

Когато държава членка възнамерява да подаде уведомление за чуждестранна инвестиция на нейна територия, която е част от многонационална сделка съгласно член 6, параграф 2, тя координира действията си с другите държави членки, които са получили искането за разрешение. Съответните държави членки подават уведомление за многонационалната сделка и полагат усилия да изпратят своите уведомления до механизма за сътрудничество в един и същ ден.

Член 6

Съдържание на уведомлението и процедури за уведомяване относно чуждестранни инвестиции

1.Държавите членки гарантират, че уведомлението съгласно член 5 съдържа информацията, посочена в член 10, параграф 1, и се изпраща на Комисията и на другите държави членки чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4:

а)не по-късно от 15 календарни дни от получаването на съответното искане за разрешение за чуждестранни инвестиции, които отговарят на някое от условията, посочени в член 5, параграф 1 или 3;

б)не по-късно от 60 календарни дни от получаването на искането за разрешение за чуждестранни инвестиции, които отговарят на условията, посочени в член 5, параграф 2.

2.За многонационални сделки се прилагат следните процедури:

а)заявителите, подаващи искане за разрешение, подават своите искания за разрешение във всички съответни държави членки в един и същ ден, като всяко искане за разрешение съдържа препратка към другите искания;

б)когато дадена държава членка получи искане за разрешение, което отговаря на условията, посочени в буква а), тя координира действията си с другите заинтересовани държави членки, наред с другото, за да определи дали е приложима буква в) или г) от настоящия параграф; Комисията може да участва в такова координиране на действията по искане на една или повече държави членки;

в)ако исканията за разрешение се отнасят до чуждестранна инвестиция, която отговаря на някое от условията, посочени в член 5, параграф 1, съответните държави членки изпращат своите уведомления до механизма за сътрудничество в същия ден и в рамките на срока, определен в параграф 1, буква а) от настоящия член;

г)ако исканията за разрешение се отнасят до чуждестранна инвестиция, която отговаря на условията, посочени в член 5, параграф 2, съответните държави членки полагат усилия да изпратят уведомленията си до механизма за сътрудничество същия ден.

Член 7

Коментари на държавите членки и становища на Комисията относно чуждестранните инвестиции, за които е постъпило уведомление

1.Всяка държава членка може да отправи надлежно мотивирани коментари до уведомяващата държава членка чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4. Дадена държава членка може да отправи такива коментари, ако:

а)счита, че за определена чуждестранна инвестиция съществува вероятност да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред; или

б)ако разполага с информация, която е от значение за скрининга на тази чуждестранна инвестиция.

Държавата членка, която отправя коментари, едновременно с това изпраща своите коментари на Комисията и информира чрез механизма за сътрудничество всички останали държави членки, че са били изпратени коментари.

2.Комисията може да издаде надлежно мотивирано становище, адресирано до уведомяващата държава членка, чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4. Комисията може да издаде такова становище, ако:

а)счита, че такава чуждестранна инвестиция има вероятност да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред в повече от една държава членка;

б)счита, че такава чуждестранна инвестиция има вероятност да повлияе отрицателно на проекти или програми от интерес за Съюза на основания, свързани със сигурността или обществения ред;

или

в)ако разполага със съответна информация, свързана с тази чуждестранна инвестиция.

Комисията може да издаде становище независимо от това дали държавите членки са представили коментари.

3.Комисията може да издаде надлежно мотивирано становище, адресирано до всички държави членки, ако счита, че няколко чуждестранни инвестиции или други подобни инвестиции, ако бъдат направени, взети заедно и като се имат предвид техните характеристики, биха могли да засегнат сигурността или обществения ред на Съюза. След издаване на становище Комисията може, ако е необходимо, да обсъди с държавите членки как да се противодейства на установените рискове.

4.Комисията:

а)изпраща становища, отговарящи на условията, посочени в параграф 2, букви а) и в), на всички държави членки, които са представили коментари, и уведомява останалите държави членки, че е издадено становище, чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4;

б)изпраща становища, отговарящи на условията, посочени в параграф 2, буква б), и становища, отговарящи на условията, посочени в параграф 3, на всички държави членки чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4.

5.Когато държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, получи коментар от друга държава членка съгласно параграф 1 или становище от Комисията съгласно параграфи 2 или 3, тя обръща максимално внимание на този коментар или становище.

6.След получаването на коментар съгласно параграф 1 държавата членка организира среща с държавите членки, които са отправили коментари, за да обсъдят как най-добре да се справят с установените рискове. Ако държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, не е съгласна с установените рискове или, ако е приложимо, с предложената с коментара мярка, държавите членки се стремят да намерят алтернативни решения. Когато коментарът се отнася до многонационална сделка, другите държави членки, които са подали уведомление за чуждестранната инвестиция, също се приканват да обсъдят дали предвидените резултати са съвместими помежду си и, когато е приложимо, дали с предвидените условия може адекватно да се преодолеят установените трансгранични рискове. Комисията трябва да бъде поканена да присъства на всички такива заседания.

7.След получаване на становище съгласно параграф 2 или 3 процедурата, посочена в параграф 6, се прилага mutatis mutandis.

8.След получаване на становище съгласно параграф 2 или 3 държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция:

а)уведомява съответните държави членки и Комисията за скрининговото си решение чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4, не по-късно от 3 календарни дни след изпращането му на съответните страни по чуждестранната инвестиция;

б)не по-късно от 7 календарни дни след като за скрининговото решение е било подадено уведомление съгласно буква а), предоставя писмено обяснение на съответните държави членки и на Комисията чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4, относно:

i)това как е взела под внимание коментарите на държавите членки или становището на Комисията; или

ii)основанието за несъгласието си с коментарите на държавите членки или със становището на Комисията.

9.Когато държавите членки или Комисията отбележат, че в скрининговото решение, посочено в параграф 8, буква а) от настоящия член, на техните коментари, предоставени съгласно параграф 1, или на становището, предоставено съгласно параграф 2 или 3, не е отделено максимално внимание, държавата членка, в която се планира или вече е осъществена инвестицията, организира среща, за да обясни срещнатите пречки или причините за несъгласието си и полага усилия да намери решения за евентуална подобна ситуация в бъдеще. Когато скрининговото решение се отнася за многонационално уведомление, другите държави членки, които са подали уведомление за чуждестранната инвестиция до механизма за сътрудничество, също трябва да бъдат поканени да участват. Комисията трябва да бъде поканена да присъства на всички заседания, организирани съгласно настоящия параграф.

10.Комисията създава защитена база данни, достъпна за всички държави членки, с информация за чуждестранните инвестиции, оценени по механизма за сътрудничество, и за резултатите от оценките в рамките на националните механизми за скрининг, включително информация относно съответните скринингови решения. Комисията зарежда в тази база данни информацията, която има на разположение от 12 октомври 2020 г. насетне. До [датата на прилагане на настоящия регламент] държавите членки зареждат в тази база данни информацията, с която разполагат, относно резултата от съответната процедура в рамките на техните собствени механизми за скрининг. Те могат да предоставят и допълнителни обяснения.

11.Когато държавите членки отправят коментари или Комисията издава становище съгласно настоящия член, в зависимост от случая, те преценяват дали тези коментари или становището следва да бъдат класифицирана информация и какво ниво на класификация за сигурност следва да се прилага по отношение на тях съгласно законодателството на Съюза и съответното национално законодателство в областта на класифицираната информация.

Член 8

Срокове и процедури за предоставяне на коментари и становища относно чуждестранни инвестиции, за които е постъпило уведомление

1.Преди дадена държава членка да отправи коментар или Комисията да издаде становище съгласно член 7, се прилага следната процедура:

а)държавите членки информират уведомяващата държава членка чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4, че си запазват правото да отправят коментари, не по-късно от 15 календарни дни след получаването на уведомлението съгласно член 5;

б)Комисията информира уведомяващата държава членка чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4, че си запазва правото да издаде становище, не по-късно от 20 календарни дни след получаването на уведомлението съгласно член 5.

2.Когато си запазват правото да представят коментари или становище, държавите членки и Комисията може да поискат допълнителна информация от уведомяващата държава членка. Всяко искане за допълнителна информация е надлежно обосновано, ограничено до информацията, която е необходима на държавите членки, за да отправят коментари, или на Комисията, за да издаде становище, пропорционално на целите на искането и не прекалено обременяващо за уведомяващата държава членка. Когато държава членка отправя искане за допълнителна информация от уведомяващата държава членка, тя изпраща това искане едновременно и на Комисията.

3.За посочените в член 7 коментари от държавите членки и становища от Комисията се прилагат следните срокове:

а)когато дадена държава членка си запазва правото да отправи коментари по чуждестранна инвестиция, за която е постъпило уведомление, без да изисква допълнителна информация от уведомяващата държава членка, съответните коментари се адресират до уведомяващата държава членка чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4, не по-късно от 35 календарни дни след получаване на пълното уведомление за чуждестранната инвестиция;

б)когато Комисията си запазва правото да издаде становище относно чуждестранна инвестиция, за която е постъпило уведомление, без да изисква допълнителна информация от уведомяващата държава членка, съответното становище се адресира до уведомяващата държава членка чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4, не по-късно от 45 календарни дни след получаване на пълното уведомление за чуждестранната инвестиция;

в)когато дадена държава членка си запазва правото да отправи коментари по чуждестранна инвестиция, за която е постъпило уведомление, и изисква допълнителна информация от уведомяващата държава членка, съответните коментари се адресират до уведомяващата държава членка чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4, не по-късно от 20 календарни дни след получаване на пълната допълнителна информация;

г)когато Комисията си запазва правото да издаде становище и изисква допълнителна информация от уведомяващата държава членка, съответното становище се издава до уведомяващата държава членка чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4, не по-късно от 30 календарни дни след получаване на пълната допълнителна информация.

Уведомяващата държава членка издава своето скринингово решение едва след изтичането на сроковете, посочени в букви а)—г).

4.Уведомяващата държава членка уведомява Комисията и другите държави членки чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4, за всяка съществена нова информация или обстоятелства, които са от значение за оценката на чуждестранна инвестиция, за която вече е постъпило уведомление съгласно член 5. Ако тази информация бъде предоставена преди изтичането на крайните срокове, посочени в параграф 3, уведомяващата държава членка, Комисията и другите държави членки полагат усилия да се споразумеят за взаимно приемливо удължаване на срока. Ако сроковете за оценка на първоначалното уведомление, посочени в параграф 3, са изтекли, те започват да текат отново, като се спазват посочените в параграф 3, букви в) и г) срокове.

5.Уведомяващата държава членка предоставя без излишно забавяне пълната допълнителна информация, поискана от Комисията или от други държави членки съгласно параграф 2, чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4. Когато уведомяващата държава членка предоставя допълнителна информация на държава членка, тази допълнителна информация се изпраща едновременно и на Комисията.

6.Когато уведомяващата държава членка получи няколко искания за допълнителна информация за една и съща инвестиция — предмет на уведомление, тя предоставя цялата поискана допълнителна информация едновременно.

7.Когато няколко уведомяващи държави членки получат искания за допълнителна информация относно дадено многонационално уведомление, сроковете, посочени в параграф 3, започват да текат от датата на получаване на последната пълна допълнителна информация. Комисията съобщава тази дата и срока на съответните държави членки.

8.Когато поради извънредни обстоятелства уведомяващата държава членка счита, че нейната сигурност или обществен ред изискват издаването на скринингово решение преди изтичането на сроковете, посочени в параграф 3, тя уведомява останалите държави членки и Комисията за своето намерение и надлежно обосновава необходимостта от незабавни действия. Останалите държави членки отправят коментари, а Комисията издава становище експедитивно. До тази процедура не може да се прибягва, само за да се обслужат търговските интереси на заявителя, подаващ искане за разрешение.

9.Всички срокове, посочени в настоящия член, спират да текат през периода между 25 декември и 1 януари и започват да текат отново на 2 януари.

Член 9

Процедура по собствена инициатива

1.Държава членка, която счита, че чуждестранна инвестиция на територията на друга държава членка, за която не е било подадено уведомление в рамките на механизма за сътрудничество, има вероятност да повлияе отрицателно на нейната сигурност или обществения ѝ ред, може да започне процедура по собствена инициатива по отношение на тази чуждестранна инвестиция. Преди да започне процедурата, държавата членка проверява дали държавата членка, в която се планира или вече е осъществена инвестицията, не възнамерява да подаде уведомление за чуждестранната инвестиция до механизма за сътрудничество.

2.На държавите членки се предоставя правото, в рамките на най-малко 15 месеца след осъществяване на чуждестранната инвестиция, да започнат процедурата, посочена в параграф 1, при условие че междувременно до механизма за сътрудничество не е било подадено уведомление за съответната чуждестранна инвестиция.

3.Комисията може да започне процедура по собствена инициатива, когато прецени, че чуждестранна инвестиция на територията на държава членка, за която не е подадено уведомление в рамките на механизма за сътрудничество, попада в обхвата на член 7, параграф 2. Преди да започне процедурата, Комисията проверява дали държавата членка, в която се планира или вече е осъществена инвестицията, не възнамерява да подаде уведомление за чуждестранната инвестиция в рамките на механизма за сътрудничество.

4.На Комисията се предоставя правото, в рамките на най-малко 15 месеца след осъществяване на чуждестранната инвестиция, да започне процедурата, посочена в параграф 3, при условие че междувременно до механизма за сътрудничество не е било подадено уведомление за съответната чуждестранна инвестиция.

5.Държавите членки или Комисията започват процедурата по собствена инициатива, посочена съответно в параграфи 1 и 3, като изпращат до държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, надлежно мотивирано искане за информация чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4. Всяко искане за информация съгласно настоящия параграф е надлежно обосновано, ограничено до информацията, която е необходима на държавите членки, за да отправят коментари, или на Комисията, за да издаде становище, пропорционално на целите на искането и не прекалено обременяващо за уведомяващата държава членка. Когато искането за информация е подадено от държава членка, тази държава членка изпраща искането едновременно и на Комисията.

6.Държавата членка, в която се планира или вече е осъществена инвестицията, предоставя без излишно забавяне пълната информация, поискана от другите държави членки или от Комисията съгласно параграф 5, чрез защитената и криптирана система, посочена в член 12, параграф 4. Когато уведомяващата държава членка предоставя допълнителна информация на държава членка, тази допълнителна информация се изпраща едновременно и на Комисията.

7.След получаването на информацията, посочена в параграф 6, държавите членки могат да отправят коментари, а Комисията може да издаде становище за държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция. Правилата и процедурите, определени в членове 7 и 8, се прилагат mutatis mutandis, като се спазват следните изменения:

а)коментарите на държавите членки или становището на Комисията се изпращат не по-късно от 35 календарни дни след получаването на пълната информация, поискана съгласно параграф 5;

б)за процедури, започнати съгласно параграф 1, Комисията разполага с 15 допълнителни календарни дни, за да издаде становище, след изтичането на крайния срок за държавата членка, посочен в буква а) от настоящия параграф.

Член 10

Изисквания по отношение на информация

1.Държавите членки гарантират, че информацията, предоставена в уведомлението, посочено в член 5, и в отговор на искането за информация, посочено в член 9, параграф 5, включва:

а)наименование на инвеститора, на глобалния краен собственик на инвеститора и на целевото предприятие в Съюза, структурата на собствеността на инвеститора и, когато е приложимо, на корпоративната група, от която той е част;

б)изчерпателно описание на инвестицията, нейната стойност, както и информация за собствеността на целевото предприятие в Съюза преди чуждестранната инвестиция и след това, за финансирането на инвестицията и неговия източник, въз основа на най-добрата информация, с която разполага държавата членка;

в)наименование и адрес на целевото предприятие в Съюза, неговите дейности и алтернативни доставчици, структура на собствеността на целевото предприятие в Съюза и, когато е приложимо, на корпоративната група, от която то е част;

г)ако е приложимо, информация за другите юридически лица от същата корпоративна група като целевото предприятие в Съюза, които се намират в други държави членки;

д)дейностите на чуждестранния инвеститор, неговото наименование и адрес; и

е)датата, на която се планира да бъде направена или вече е осъществена чуждестранната инвестиция.

2.Комисията определя формуляра, който трябва да се използва за предоставяне на вида информация, изисквана съгласно параграф 1, чрез актове за изпълнение съгласно член 21, които трябва да бъдат приети преди датата на прилагане на настоящия регламент, посочена в член 24, параграф 2.

3.Когато Комисията или държавите членки поискат допълнителна информация съгласно член 8, параграф 1 или член 9, параграф 5 от държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, тази държава членка се старае да предостави тази информация, ако разполага с нея, на поискалите я държави членки и на Комисията.

4.Когато е необходимо, държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, може да поиска от заявителя, подаващ искане за разрешение, или от всяко друго съответно предприятие да предостави информацията, посочена в параграфи 1 и 3. Искането за информация може да се отнася до информация, която е необходима на държавата членка, за да определи дали е изпълнено някое от условията, посочени в член 5, параграф 1. Съответното предприятие предоставя поисканата информация на държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, в рамките на 15 календарни дни след искането.

5.Държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, и Комисията може да поискат от други държави членки да потърсят информация от предприятията на тяхна територия, при условие че тази информация е от значение и е строго необходима за оценката на чуждестранната инвестиция съгласно член 13. Държавата членка, получаваща искането за търсене на информация, незабавно изисква от предприятието да предостави тази информация и я съобщава на държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, и на Комисията, като следва процедурата, предвидена в член 8, параграф 2 и член 9, параграф 6, според случая.

6.Всяка държава членка уведомява Комисията и другите заинтересовани държави членки, ако в изключителни случаи, въпреки всички положени усилия, не е в състояние да предостави информацията, посочена в параграф 3, 4 или 5. Тази държава членка надлежно обяснява причините, поради които не е в състояние да предостави информацията.

7.Ако не бъде предоставена никаква или бъде предоставена непълна информация, коментарите, отправени от държави членки, или становището, издадено от Комисията, може да се основават на информацията, с която те разполагат.

8.Когато информацията, посочена в параграфи 1—6, произхожда от предприятие, държавата членка, която получава информацията от предприятието, проверява пълнотата на информацията и предприема подходящи стъпки, за да гарантира, че информацията е точна, преди да я предостави на Комисията и на другите държави членки.

Член 11

Общи изисквания за механизмите за скрининг с цел осигуряване на ефективен механизъм за сътрудничество

1.Държавите членки осигуряват необходимите ресурси, правни и административни средства за своето ефикасно и ефективно участие в механизма за сътрудничество.

2.Всяка държава членка и Комисията определят звено за контакт за целите на механизма за сътрудничество.

3.Държавите членки гарантират, че сроковете и процедурите, определени в техните механизми за скрининг, им позволяват да отговарят пълноценно на исканията за допълнителна информация от страна на Комисията или на други държави членки.

4.Държавите членки гарантират, че техните механизми за скрининг им осигуряват достатъчно време и средства за оценка и че в тях се отделя максимално внимание на коментарите на другите държави членки и на становищата на Комисията, преди да се издаде скринингово решение. Това означава също, че държавите членки разполагат с всички необходими правни средства и правомощия, за да вземат предвид в своите скринингови решения или във всеки друг целесъобразен инструмент на разположение изразените опасения или установените от друга държава членка или от Комисията вероятни въздействия . Когато Комисията и другите държави членки са получили уведомление за чуждестранна инвестиция в съответствие с член 5, механизмите за скрининг не позволяват на държавите членки да вземат своето скринингово решение, докато не изтекат посочените в член 8, параграф 3 срокове за коментари от страна на държавите членки и за становища от страна на Комисията.

5.Държавите членки гарантират, че тяхното национално законодателство позволява спазването на задълженията, посочени в член 7, параграфи 5—9.

6.Скрининговите органи са оправомощени да разследват, да оценяват, да вземат решения и да наблюдават чуждестранните инвестиции, за които са уведомени съгласно член 9, параграф 7.

7.Когато в смекчаващите мерки, предвидени в скринингово решение, се изисква спазването им от предприятия, установени в други държави членки, държавите членки, които са приели скрининговото решение, си сътрудничат с другата или другите заинтересовани държави членки във връзка с мониторинга и правоприлагането на скрининговото решение. Държавите членки гарантират, че разполагат с всички необходими правни средства и правомощия, за да се справят ефективно с последиците от неспазването на смекчаващите мерки, предвидени в дадено скринингово решение.

Член 12

Поверителност на обмена на информация в рамките на механизма за сътрудничество

1.Информацията, получена в съответствие с процедурите, посочени в членове 5, 7 и 9, се използва само за целта, за която е била поискана, освен ако:

а)първоизточникът на информацията изрично се съгласи с друга употреба; или

б)Съдът на Европейския съюз или съд на държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, изиска тази информация за целите на съдебно производство.

2.Държавите членки и Комисията гарантират поверителността на информацията, която предоставят или получават при прилагането на настоящия регламент, в съответствие с националното право и правото на Съюза. При разглеждане на искания за достъп до документи, предоставени или получени в изпълнение на настоящия регламент, държавите членки и Комисията се въздържат от разкриване на всякаква информация, която би навредила на целта на разследванията, провеждани съгласно настоящия регламент.

3.Държавите членки и Комисията гарантират, че не се понижава нивото на класификация и не се декласифицира класифицираната информация, предоставена или обменена съгласно настоящия регламент, без предварителното писмено съгласие на първоизточника на информацията.

4.Комисията осигурява защитена и криптирана система, за да подпомогне обмена на информация между звената за контакт.

ГЛАВА 4
ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ, КОИТО ИМА ВЕРОЯТНОСТ ДА ПОВЛИЯЯТ ОТРИЦАТЕЛНО НА СИГУРНОСТТА ИЛИ ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД

Член 13

Определяне на вероятното отрицателно отражение върху сигурността и обществения ред

1.За целите на вземането на скринингово решение съгласно член 14 или издаването на надлежно мотивиран коментар съгласно член 7, параграф 1 или член 9, параграф 7 държавите членки определят дали дадена чуждестранна инвестиция има вероятност да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред.

2.За целите на издаването на надлежно мотивирано становище съгласно член 7, параграф 2 или 3 или член 9, параграф 7 Комисията определя дали счита, че дадена чуждестранна инвестиция има вероятност да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред.

3.Когато определят дали дадена инвестиция има вероятност да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред, държавите членки или Комисията разглеждат по-специално дали съответната инвестиция има вероятност да повлияе отрицателно:

а)на сигурността, целостта и функционирането на критичната инфраструктура, независимо дали е физическа или виртуална; в този контекст, въз основа на наличната информация, се преценява също така дали има вероятност чуждестранната инвестиция да повлияе отрицателно на устойчивостта на някой от критичните субекти, които те са определили съгласно Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета 45 , както и на субектите в обхвата на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета 46 . Вземат се предвид и резултатите от координираните на равнището на Съюза оценки на риска за сигурността на критичните вериги на доставките, извършени в съответствие с член 22, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2555 ;

б)на наличността на критични технологии;

в)на непрекъснатостта на доставките на критични ресурси;

г)на защитата на чувствителна информация, включително лични данни, по-специално по отношение на способността на чуждестранния инвеститор да осъществява достъп до такива лични данни, да ги контролира и обработва по друг начин, или

д)на свободата и плурализма на медиите, включително на онлайн платформите, които могат да бъдат използвани за широкомащабна дезинформация или престъпни дейности.

4.Когато определят дали дадена инвестиция има вероятност да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред, държавите членки или Комисията вземат предвид и информация, свързана с чуждестранния инвеститор, включително:

а)дали чуждестранният инвеститор, физическо лице или субект, контролиращ(о) чуждестранния инвеститор, действителният собственик на чуждестранния инвеститор, някое от дъщерните дружества на чуждестранния инвеститор или всяка друга страна, притежавана или контролирана от чуждестранния инвеститор или действаща от негово име или по негово указание, е участвала в чуждестранна инвестиция, която преди това е била подложена на скрининг от държава членка и която не е била разрешена или е била разрешена само при определени условия; за да определят това, държавите членки и Комисията разчитат на информацията, с която разполагат, включително информацията, съдържаща се в защитената база данни, създадена съгласно член 7, параграф 10;

б)когато е приложимо, причините за налагането на ограничителни мерки съгласно член 215 от ДФЕС на чуждестранния инвеститор, на физическо лице или субект, контролиращ(о) чуждестранния инвеститор, на действителния собственик на чуждестранния инвеститор, на някое от дъщерните дружества на чуждестранния инвеститор или на всяка друга страна, притежавана или контролирана от чуждестранния инвеститор или действаща от негово име или по негово указание;

в)дали чуждестранният инвеститор или някое от неговите дъщерни дружества вече е участвал(о) в дейности, влияещи отрицателно на сигурността или обществения ред в дадена държава членка;

г)дали чуждестранният инвеститор или някое от неговите дъщерни дружества е участвал(о) в незаконни или престъпни дейности, включително заобикаляне на ограничителните мерки на Съюза съгласно член 215 от ДФЕС;

д)дали има вероятност чуждестранният инвеститор, физическо или юридическо лице, контролиращо чуждестранния инвеститор, действителният собственик на чуждестранния инвеститор, някое от дъщерните дружества на чуждестранния инвеститор или всяка друга страна, притежавана или контролирана от чуждестранния инвеститор, или действаща от негово име или по негово указание, да преследва политически цели на трета държава или да улеснява развиването на военния капацитет на трета държава.

Член 14

Скринингови решения за чуждестранни инвестиции, които има вероятност да повлияят отрицателно на сигурността или обществения ред

1.Когато, след като отчете критериите, посочени в член 13, и според случая — коментарите от други държави членки съгласно член 7, параграф 1 или член 9, параграф 7, или становището на Комисията съгласно член 7, параграфи 2 или 3 или член 9, параграф 7 — държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, стигне до заключението, че тази чуждестранна инвестиция има вероятност да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред в една или повече държави членки, включително когато е засегнат проект или програма от интерес за Съюза, тя издава скринингово решение:

а)за разрешаване на чуждестранната инвестиция под условие, че са приложени смекчаващи мерки, или

б)за забрана на чуждестранната инвестиция.

Скрининговото решение е съобразено с принципа на пропорционалност и отчита всички обстоятелства, свързани с чуждестранната инвестиция.

2.Когато държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция, смята, че са налице други мерки съгласно правото на Съюза или националното право, които са подходящи за ефективно противодействие на отражението на чуждестранната инвестиция върху сигурността и обществения ред, чуждестранната инвестиция се разрешава без условия.

ГЛАВА 5
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

Международно сътрудничество

Държавите членки и Комисията може да си сътрудничат с отговорните органи на трети държави по въпроси, които засягат скрининга на инвестиции на основания, свързани със сигурността и обществения ред.

Член 16

Годишно докладване на равнището на Съюза

1.До 31 март на всяка година, като се започне от [добавете дата: първата година на прилагане], държавите членки докладват на Комисията, при условия на поверителност, относно дейностите си за предходната календарна година по своя механизъм за скрининг и по механизма за сътрудничество. Този доклад съдържа информация относно:

а)броя на подложените на скрининг чуждестранни инвестиции вследствие на искане за разрешение и вследствие на процедура по собствена инициатива;

б)броя на чуждестранните инвестиции, одобрени под условие или без условия;

в)броя на чуждестранните инвестиции, за които е била наложена забрана, и броя на чуждестранните инвестиции с оттеглени искания за разрешение;

г)броя на чуждестранните инвестиции, за които е било подадено уведомление до механизма за сътрудничество, и броя на коментарите, отправени от съответната държава членка;

д)информация за произхода на чуждестранните инвеститори и за сектора на дейност на предприятията, които са целеви за чуждестранните инвестиции, които са били подложени на скрининг, били са разрешени или за които е била издадена забрана;

е)обобщено представяне на установените рискове и уязвимости във връзка с чуждестранните инвестиции, довели до скринингово решение.

2.Въз основа на информацията, получена в съответствие с параграф 1, и въз основа на своята оценка на тенденциите и развитието, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад за прилагането на настоящия регламент. Докладът се оповестява публично.

Член 17

Обработване на личните данни

1.Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Регламент (ЕС) 2018/1725 и само доколкото е необходимо за скрининга на чуждестранни инвестиции от държавите членки и за гарантиране на ефективността на сътрудничеството, предвидено в настоящия регламент.

2.Личните данни, свързани с прилагането на настоящия регламент, се съхраняват само за времето, необходимо за постигане на целите, за които са били събрани.

Член 18

Оценка

1.Пет години след датата на прилагане на настоящия регламент и на всеки пет години след това Комисията прави оценка на функционирането и ефективността на настоящия регламент и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Държавите членки вземат участие в извършването на оценката и, ако е необходимо, предоставят на Комисията допълнителна информация за изготвянето на доклада.

2.Когато в доклада на Комисията се препоръчват изменения на настоящия регламент, той може да е придружен от законодателно предложение.

Член 19

Делегирани актове

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за целите на изменянето, когато е необходимо, на списъка с проекти и програми от интерес за Съюза, представен в приложение I, за да бъде отчетено приемането и изменянето на законодателни актове на Съюза, свързани с проекти или програми от интерес за Съюза с отношение към сигурността или обществения ред.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за целите на изменянето, когато е необходимо, на списъка с технологиите, активите, съоръженията, оборудването, мрежите, системите, услугите и стопанските дейности от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза, представен в приложение II, за да бъдат отчетени промените в обстоятелствата, засягащи свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза. Ето някои някои конкретни елементи, които Комисията взема предвид:

а)устойчивостта на веригите на доставките, които са от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза;

б)устойчивостта на инфраструктурите, които са от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза;

в)напредъка при технологиите, които са от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза;

г)появата на уязвимости във връзка с достъпа до чувствителна информация или други форми на обработване на чувствителна информация, включително лични данни, доколкото има вероятност тези уязвимости да засегнат отрицателно свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза; както и

д)възникването на ситуация от геополитическо естество, която е от особена важност за свързаните със сигурността или обществения ред интереси на Съюза.

Член 20

Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на условията, предвидени в настоящия член.

2.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила на основния законодателен акт].

3.Европейският парламент или Съветът могат да отменят делегираните правомощия по всяко време. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 19, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от 2 месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с 2 месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 21

Процедура на комитет за актове за изпълнение

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, с които да определи формулярите, които трябва да се използват за предоставяне на информацията, посочена в член 10, параграф 1.

2.Актовете за изпълнение по параграф 1 се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2.

Член 22

Комитет

1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 23

Отмяна

Регламент (ЕС) № 2019/452 се отменя, считано от [дата: 15 месеца след влизането в сила].

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 24

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от [дата: 15 месеца след влизането в сила].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент    За Съвета

Председател    Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

1.4.2.Конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

1.4.4.Показатели за изпълнението

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените методи на управление, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

1.
РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно скрининга на чуждестранни инвестиции в Съюза и за отмяна на Регламент (ЕС) 2019/452.

1.2.Съответни области на политиката

Обща търговска политика/единен пазар

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 47  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

Общата цел на предложения регламент е подобряване на сигурността и обществения ред на ЕС в контекста на преките чуждестранни инвестиции и инвестициите, направени от чуждестранни инвеститори чрез установено в ЕС предприятие („чуждестранни инвестиции“).

1.4.2.Конкретни цели

1. Да се осигури правна сигурност за националните механизми за скрининг на основания, свързани със сигурността и обществения ред, доколкото те засягат чуждестранни инвестиции, както е определено в предложения регламент.

2. Да се подобри съгласуваността между националните механизми за скрининг, като се предостави възможност за по-ефикасен и ефективен скрининг на сделките в целия ЕС и се предотврати разпокъсаността на вътрешния пазар поради значителните разлики между националните механизми за скрининг.

3. Да се наложи на всички държави членки да приемат и поддържат механизъм, който им позволява да извършват ефективен скрининг на чуждестранни инвестиции на основания, свързани с обществения ред или сигурността.

4. Да се подобри ефикасността и ефективността на механизма за сътрудничество между държавите членки и Комисията по отношение на инвестициите, които попадат в обхвата на предложения регламент.

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

С предложения регламент се преразглежда и се подобрява механизмът за сътрудничество между държавите членки и Комисията, създаден с Регламент (ЕС) 2019/452. С новите правила се цели подобряване на способността на ЕС да засича чуждестранни инвестиции, които има вероятност да повлияят отрицателно на сигурността или обществения ред. Очаква се също така предложеният регламент да осигури по-ефикасна и ефективна процедура за оценяване на сделки, които изискват разрешение за скрининг в повече от една държава членка.

С предложения регламент на всички държави членки ще се наложи да поддържат механизъм за скрининг, който им позволява да извършват ефективен скрининг на чуждестранни инвестиции на основания, свързани с обществения ред или сигурността. С тези механизми за скрининг ще трябва да се подпомага участието на държавите членки в механизма за сътрудничество, включително тяхната способност да вземат предвид в скриниговите си решения свързаните със сигурността опасения на други държави членки и на Комисията.

С предложения регламент следва да продължи да се улеснява обмена на добри практики между държавите членки, включително по време на срещите на експертната група на Комисията по въпросите на скрининга на ПЧИ в ЕС. Това следва да доведе до по-нататъшно привеждане в съответствие на националните правила за скрининг и тяхното прилагане.

С предложения регламент следва да продължи да се подкрепя международното сътрудничество с трети държави по въпроси, свързани със скрининга на ПЧИ, при надлежно зачитане на поверителността на сделките и свързаните с тях скринингови проучвания.

Като цяло се очаква с предложения регламент да се подобри сигурността и обществения ред, без да се възпират чуждестранните инвестиции в ЕС.

1.4.4.Показатели за изпълнението

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

Броят на държавите членки, разполагащи с механизъм за скрининг, който отговаря на определените в предложения регламент изисквания.

Броят на оценените с механизма за сътрудничество сделки на година.

Делът на сделките по отношение на които държавите членки са публикували коментари и/или Комисията е предоставила становище на държавата членка, в която се планира или вече е осъществена инвестицията („приемащата държава членка“).

Броят и видът на предприетите от държавите членки действия във връзка със сделки, за които съществува вероятност да повлияят отрицателно на сигурността или обществения ред на приемащата държава членка или на други държави членки, или на проекти или програми от интерес за ЕС на основания, свързани със сигурността или обществения ред.

Поради липсата на подходящи методики или макроикономически модели не е възможно да се измери въздействието на предложения регламент (или скрининга на ПЧИ като цяло) върху притока на инвестиции към ЕС.

В предложения регламент се предвижда изготвянето на годишен доклад от страна на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на регламента.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

Предложеният регламент ще бъде пряко приложим, но се очаква да са необходими и законодателни действия на национално равнище. До момента, в който предложеният регламент стане напълно приложим (т.е. 15 месеца след влизането му в сила), всички държави членки ще трябва да въведат ефективни процедури за неговото прилагане, по-специално за скрининга на чуждестранните инвестиции на тяхна територия и за участието им в механизма за сътрудничество. Освен това всички държави членки следва да имат правно основание да вземат предвид свързаните със сигурността опасения на други държави членки и на Комисията и, когато това е необходимо, да предприемат мерки за преодоляването на тези опасения.

Предложеният регламент ще бъде подложен на оценка в срок от 5 години след влизането му в сила. В оценката ще се разглежда по-специално дали и до каква степен предложеният регламент е допринесъл за защитата на сигурността и обществения ред на ЕС.

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

Основания за действие на равнището на ЕС (ex ante):

Очаква се с предложения регламент:

да се създаде повече добавена стойност, отколкото може да бъде създадена от държавите членки поотделно;

ефективната защита на сигурността и обществения ред от породените от някои ПЧИ рискове да се увеличи в по-голяма степен, отколкото може да бъде увеличена от държавите членки поотделно;

да се наложи на всички държави членки да създадат механизъм за скрининг и да осигурят привеждането в съответствие на своите национални механизми за скрининг. Това не може да се осъществи без рамка на равнището на ЕС.

Очаквана генерирана добавена стойност от ЕС (ex post):

насърчаване на приемането и модернизирането на национални механизми за скрининг на основания, свързани със сигурността и обществения ред.

предоставяне на държавите членки на свързана със сигурността информация, която не биха притежавали без механизма за сътрудничество.

оказване на въздействие върху решението, взето от държавата членка, осъществяваща скрининга на сделката.

насърчаване на сближаването между държавите членки относно това какво може да представлява риск за сигурността или обществения ред и как се оценяват рисковете за сигурността или обществения ред.

предоставяне на възможност за ефективно разглеждане на сделки, за които се изисква разрешение в повече от една държава членка. Поради това следва да се намали административната тежест за предприятията, свързана с процедурите по разрешаване на скрининга, и следа да бъдат съгласувани по-добре сроковете за съответните решения на национално равнище. Това следва да увеличи предвидимостта и правната сигурност за чуждестранните инвеститори и дружествата, получаващи чуждестранни инвестиции.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

Предложеният регламент ще отмени и замени настоящия Регламент (ЕС) 2019/452. Той е придружен от доклад за оценка, в който се обобщават изводите от прилагането на настоящия регламент.

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

Инициативата може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответните функции от многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. Финансовото отражение върху бюджетните кредити ще бъде изцяло покрито от отпуснатите средства, предвидени в МФР за периода 2021—2027 г. за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/452.

Прилагането на предложения регламент ще бъде в съответствие с други определени в правото на ЕС процедури за уведомяване или разрешаване и няма да ги засяга. Регламентът е в съответствие с ограничителните мерки (санкции) на ЕС, които въз основа на член 215 от ДФЕС имат предимство пред други регламенти на ЕС и с тях може да се забрани или да се попречи на разрешаването на ПЧИ от някои трети държави или граждани на трети държави.

По време на оценката на сделките Комисията ще продължи да се ползва от съществуващия експертен опит при своите услуги, свързани с обхванатите от регламента сектори.

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

Не се прилага.

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

 ограничен срок на действие

   в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

   финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за плащания.

 неограничен срок на действие

изпълнение с период на започване на дейност от 2026 г.,

последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета 

 Пряко управление от Комисията

от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

   от изпълнителните агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

трети държави или на органите, определени от тях;

международни организации и техните агенции (да се уточни);

ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

публичноправни органи;

частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции;

органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции;

органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Отговорността за окончателното решение по отношение на всяка чуждестранна инвестиция ще продължи да се носи от държавата членка, в която се планира или вече е осъществена инвестицията. Поради това Комисията ще трябва да гарантира, че държавите членки спазват предложения регламент, но държавата членка, в която се планира или вече е осъществена инвестицията, ще продължи да носи отговорност за това да уведомява за сделките по линия на механизма за сътрудничество и да поддържа връзка с участващите в процедурата по скрининг уведомяващи страни (включително за това да получи информацията, която е необходима на други държави членки и на Комисията, за да оценят дадена сделка). Освен това държавите членки ще продължат да носят отговорност за решението относно индивидуални чуждестранни инвестиции (разрешение, разрешение при определени условия или забрана) и за мониторинга и правоприлагането на техните скринингови решения.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Съгласно регламента Комисията трябва да докладва на годишна база на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението на регламента.

Регламентът ще бъде подложен на оценка и преглед 5 години след влизането му в сила. В оценката ще се разглежда по-специално дали и до каква степен конкретните цели са допринесли за защитата на сигурността и обществения ред в ЕС. Комисията ще докладва за направените констатации на Европейския парламент и на Съвета. В случай че в доклада се препоръчват изменения на регламента, той може да е придружен от съответното законодателно предложение.

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените методи на управление, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

Не се прилага.

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

Не се прилага.

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

Не се прилага.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

Не се прилага.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Вид  
разход

Финансов принос

Номер  

Многогод./едногод. 48

от държави от ЕАСТ 49

от държави кандидатки и потенциални кандидати 50

от други трети държави

други целеви приходи

6

14.20.04.02.

Многогод.

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

·Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Вид 
разход

Финансов принос

Номер  

Многогод./едногод.

от държави от ЕАСТ

от държави кандидатки и потенциални кандидати

от други трети държави

други целеви приходи

Не се прилага.

ДА/НЕ

ДА/НЕ

ДА/НЕ

ДА/НЕ

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

   Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

   Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова  
рамка

Номер

6: Съседните региони и светът

ГД „Търговия“

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

• Бюджетни кредити за оперативни разходи

14.200402 — Външнотърговски отношения и помощ за търговията

Поети задължения

(1а)

0,493

0,250

0,743

Плащания

(2а)

0,247

0,372

0,619

Не се прилага.

Поети задължения

(1б)

Плащания

(2б)

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми 51  

Не се прилага.

3)

ОБЩО бюджетни кредити 
за ГД „Търговия“

Поети задължения

=1а +1б + 3

0,493

0,250

0,743

Плащания

= 2а + 2б

+ 3

0,247

0,372

0,619



ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи

Поети задължения

4)

0,493

0,250

0,743

Плащания

5)

0,247

0,372

0,619

• ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми

6)

ОБЩО бюджетни кредити  
за
ФУНКЦИЯ „ТЪРГОВИЯ“ 
от многогодишната финансова рамка

Поети задължения

=4 + 6

0,493

0,250

0,743

Плащания

=5 + 6

0,247

0,372

0,619

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една оперативна функция, повторете частта по-горе:

• ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи (всички оперативни функции)

Поети задължения

4)

0,493

0,250

0,743

Плащания

5)

0,247

0,372

0,619

ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми (всички оперативни функции)

6)

ОБЩО бюджетни кредити  
за
ФУНКЦИИ 1—6 
от многогодишната финансова рамка

(референтна стойност)

Поети задължения

=4 + 6

0,493

0,250

0,743

Плащания

=5 + 6

0,247

0,372

0,619



Функция от многогодишната финансова  
рамка

7

„Административни разходи“

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Търговия“ — централа

• Човешки ресурси

2,670

2,670

5,340

• Други административни разходи

0,032

0,032

0,064

ОБЩО

Бюджетни кредити

2,702

2,702

5,404

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Търговия“ — делегации

• Човешки ресурси

0,356

0,356

0,712

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,356

0,356

0,712

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“

• Човешки ресурси

0,356

0,356

0,712

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,356

0,356

0,712

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Отбранителна промишленост и космическо пространство“

• Човешки ресурси

0,356

0,356

0,712

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,356

0,356

0,712

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“

• Човешки ресурси

0,356

0,356

0,712

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,356

0,356

0,712

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“

• Човешки ресурси

0,178

0,178

0,356

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,178

0,178

0,356

2026 г.

2027 г.

2028 г.

2029 г.

2030 г.

2031 г.

2032 г.

ОБЩО

ГД „Научни изследвания и иновации“

• Човешки ресурси

0,178

0,178

0,356

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,178

0,178

0,356

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД Правна служба

• Човешки ресурси

0,178

0,178

0,356

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,178

0,178

0,356

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД СИЦ

• Човешки ресурси

0,178

0,178

0,356

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,178

0,178

0,356

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД ЕСВД

• Човешки ресурси

0,178

0,178

0,356

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,178

0,178

0,356

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Конкуренция“

• Човешки ресурси

0,034

0,034

0,068

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,034

0,034

0,068

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Земеделие и развитие на селските райони“

• Човешки ресурси

0,017

0,017

0,034

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,017

0,017

0,034

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Енергетика“

• Човешки ресурси

0,017

0,017

0,034

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,017

0,017

0,034

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД Орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации

• Човешки ресурси

0,017

0,017

0,034

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,017

0,017

0,034

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Правосъдие и потребители“

• Човешки ресурси

0,017

0,017

0,034

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,017

0,017

0,034

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“

• Човешки ресурси

0,017

0,017

0,034

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,017

0,017

0,034

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Миграция и вътрешни работи“

• Човешки ресурси

0,017

0,017

0,034

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,017

0,017

0,034

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД „Мобилност и транспорт“

• Човешки ресурси

0,017

0,017

0,034

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,017

0,017

0,034

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ГД Генерален секретариат на Европейския парламент

• Човешки ресурси

0,017

0,017

0,034

• Други административни разходи

ОБЩО

Бюджетни кредити

0,017

0,017

0,034

ОБЩО бюджетни кредити 
по ФУНКЦИЯ 7 
от многогодишната финансова рамка
 

(Общо поети задължения = Общо плащания)

5,194

5,194

10,388

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2026 г.

2027 г.

2028 г.

2029 г.

2030 г.

2031 г.

2032 г.

ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити  
по ФУНКЦИИ 1—7 
от многогодишната финансова рамка
 

Поети задължения

5,687

5,444

11,131

Плащания

5,441

5,566

11,007

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

Бюджетни кредити за поети задължения, в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите

Година 
N

Година 
N+1

Година 
N+2

Година 
N+3

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид 52

Средни разходи

Брой

Разходи

Брой

Разходи

Брой

Разходи

Брой

Разходи

Брой

Разходи

Брой

Разходи

Брой

Разходи

Общ брой

Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1 53 ...

- Резултат

- Резултат

- Резултат

Междинен сбор за конкретна цел № 1

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2..

- Резултат

Междинен сбор за конкретна цел № 2

ОБЩО

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

   Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

   Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ФУНКЦИЯ 7 
от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

5,162

5,162

10,324

Други административни разходи

0,032

0,032

0,064

Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7 
от многогодишната финансова рамка

5,194

5,194

10,388

Извън ФУНКЦИЯ 7 54  
от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

Не се прилага.

Други разходи  
с административен характер

Не се прилага.

Междинен сбор  
извън ФУНКЦИЯ 7 
от многогодишната финансова рамка

Не се прилага.

ОБЩО

5,194

5,194

10,388

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други административни разходи, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

   Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

   Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

2026 г.

2027 г.

• Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)

20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)

27

27

20 01 02 03 (Делегации)

2

2

01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)

01 01 01 11 (Преки научни изследвания)

Други бюджетни редове (да се посочат)

Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ЕПРВ) 55

20 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)

20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)

XX 01 xx yy zz 56

- в централата

- в делегациите

01 01 01 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания)

01 01 01 12 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки научни изследвания)

Други бюджетни редове (да се посочат)

ОБЩО

29

29

XX е съответната област на политиката или съответният бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и срочно наети служители

Длъжностните лица и срочно наетите служители ще действат като звена за контакт и ще анализират за всеки отделен случай дали има вероятност инвестиционните сделки, за които са уведомени от държавите членки, да повлияят отрицателно на сигурността или обществения ред в повече от една държава членка или в контекста на чувствителен за ЕС актив. Те ще трябва да наблюдават сливанията, придобиванията и инвестициите „на зелено“ в стопанския сектор, които попадат под отговорността на техните генерални дирекции, и ще трябва да информират ГД „Търговия“, когато преценят, че има вероятност дадена сделка да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред в повече от една членка държава или в контекста на чувствителен за ЕС актив.

Длъжностните лица и срочно наетите служители от ГД „Търговия“ ще отговарят за управлението на експертната група на Комисията по въпросите на скрининга на ПЧИ в ЕС и на създадения съгласно регламента комитет; наблюдението и докладването относно прилагането на регламента (включително обработването на годишните доклади на държавите членки и подготовката на годишния доклад на Комисията); сътрудничеството с трети държави по хоризонтални въпроси, свързани със скрининга на инвестициите; и наблюдението на развитието на националната политика и на законодателството.

Външен персонал

Не се прилага.

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

Предложението/инициативата:

   може да се финансира изцяло чрез преразпределение на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

   налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

   налага преразглеждане на МФР.

3.2.5.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

   не предвижда съфинансиране от трети страни

   предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Година 
N 57

Година 
N+1

Година 
N+2

Година 
N+3

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Общо

Да се посочи съфинансиращият орган 

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

3.3.
Очаквано отражение върху приходите

   Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

   Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

   върху собствените ресурси

   върху разните приходи

Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове    

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:

Налични бюджетни кредити за текущата финансова година

Отражение на предложението/инициативата 58

Година 
N

Година 
N+1

Година 
N+2

Година 
N+3

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Статия ………….

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

(1)    Когато през септември 2017 г. Комисията представи своето законодателно предложение за регламента, само 14 държави членки (включително Обединеното кралство) поддържаха механизъм за скрининг. До юни 2023 г. още 8 държави членки приеха механизми за скрининг, а 2 държави членки, които разполагаха само със секторни механизми, въведоха междусекторни механизми.
(2)    22,7 % от чуждестранните придобивания и 20 % от проектите „на зелено“ са били в държави членки без напълно приложим механизъм за скрининг. В своя специален доклад 27/2023 („Скрининг на преките чуждестранни инвестиции в ЕС — предприети са първи стъпки, но все още има съществени ограничения за ефективното преодоляване на рисковете за сигурността и обществения ред“) Европейската сметна палата изчислява, че приблизително 42 % от средния обем на ПЧИ са били в тези държави членки (вж. фигура 4 на стр. 32).
(3)    След стартирането на механизма за сътрудничество Комисията и съответните органи на държавите членки са преразгледали над 1100 сделки.
(4)    Съвместно съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета относно европейска стратегия за икономическа сигурност, (JOIN(2023)20 final).
(5)    Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32004R0139 ).
(6)    За да се гарантира безпроблемното прилагане на механизма за сътрудничество съгласно глава 3 от предложения регламент и на процедурата съгласно член 21, параграф 4 от Регламента на ЕС за сливанията, за държавите членки може да е полезно при уведомяване за сделка съгласно член 5 от предложения регламент да посочат дали има вероятност дадена сделка да попада в обхвата на Регламента на ЕС за сливанията.
(7)    Регламент (ЕС) 2022/2560 на Европейския парламент и на Съвета относно чуждестранните субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 330, 23.12.2022 г., стр. 1—45, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2022/2560/oj?locale=bg ).
(8)    Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75—82, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2008/114/oj?locale=bg )
(9)    Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 164—198, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2022/2557/oj?locale=bg ).
(10)    Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1—30, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2016/1148/oj?locale=bg ).
(11)    Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 80—152, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2022/2555/oj?locale=bg ).
(12)    Създадена съгласно член 14 от Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1—30, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2016/1148/oj?locale=bg )
(13)    Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2019/944/oj?locale=bg ) и Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2009/73/oj?locale=bg ).
(14)    Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (ОВ L 280, 28.10.2017 г., стр. 1—56, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2017/1938/oj?locale=bg ).
(15)    Регламент (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор и за отмяна на Директива 2005/89/ЕО (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 1—21, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2019/941/oj?locale=bg ).
(16)    Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен) (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3—20, https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2008/1008/oj?locale=bg ).
(17)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейската икономическа и финансова система: насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта“ COM/2021/32 final.
(18)    Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (преработен текст) (ОВ L 206, 11.6.2021 г., стр. 1—461, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2021/821/oj?locale=bg ).
(19)    Регламент (ЕС) 2023/2675 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. относно защитата на Съюза и неговите държави членки от икономическа принуда от страна на трети държави (ОВ L, 2023/2675, 7.12.2023 г., ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2023/2675/oj?locale=bg ).
(20)    Държавите членки, които изключват важни области от прилагането на своите механизми за скрининг — включително чрез тясно определяне на техния секторен обхват или освобождавания за инвеститори, свързани с определени юрисдикции извън ЕС — разполагат с ограничени средства за ефективно управление на рисковете, свързани с чуждестранните инвестиции в ЕС.
(21)    Обобщеният доклад от целевата консултация е на разположение на уебсайта на Комисията: https://policy.trade.ec.europa.eu/consultations/screening-foreign-direct-investments-fdi-evaluation-and-possible-revision-current-eu-framework_en?prefLang=bg .
(22)    Отговорите на поканата за предоставяне на данни са на разположение на уебсайта на Комисията: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/13739-Screening-of-foreign-direct-investments-FDI-evaluation-and-revision-of-the-EU-framework/feedback_bg?p_id=321865700 .
(23)    Проучването беше публикувано през ноември 2022 г.: https://www.oecd.org/investment/investment-policy/oecd-eu-fdi-screening-assessment.pdf .
(24)    Инструментариум за по-добро регулиране за 2023 г., Инструмент № 7.
(25)    COM(2022) 548 final: https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:413d324d-4fc3-11ed-92ed-01aa75ed71a1.0005.02/DOC_1&format=PDF
(26)    ОВ C , г., стр.  .
(27)    ОВ C , г., стр.  .
(28)    Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39—98 , ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2018/1725/oj?locale=bg ) 
(29)    Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 21.3.2019 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2019/452/oj?locale=bg ).
(30)    Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43—48, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2001/1049/oj?locale=bg ).
(31)    Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 г. относно сигурността в Комисията (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 41, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dec/2015/443/oj?locale=bg ).
(32)    Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dec/2015/444/oj?locale=bg ).
(33)    Споразумение между държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно защитата на класифицирана информация, която се обменя в интерес на Европейския съюз (ОВ C 202, 8.7.2011 г., стр. 13).
(34)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2016/679/oj?locale=bg ).
(35)    Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2018/1725/oj?locale=bg ).
(36)    Решение на Съвета от 22 декември 1994 г. относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 1).
(37)    Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2004/139/oj?locale=bg ).
(38)    Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2009/138/oj?locale=bg ).
(39)    Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2013/36/oj?locale=bg ).
(40)    Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2014/65/oj?locale=bg
(41)    ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(42)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2011/182/oj?locale=bg ).
(43)    Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19—76, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2013/34/oj?locale=bg ).
(44)    Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1—222, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2018/1046/oj?locale=bg ).
(45)    Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 164—198, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2022/2557/oj?locale=bg ).
(46)    Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 80—152, ELI:  https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2022/2555/oj?locale=bg ).
(47)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.
(48)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити/Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.
(49)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.
(50)    Държави кандидатки и ако е приложимо, потенциални кандидатки от Западните Балкани.
(51)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.
(52)    Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (например брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).
(53)    Описана в точка 1.4.2. „Конкретна цел/конкретни цели ...“
(54)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.
(55)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.
(56)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).
(57)    Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата N с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.). Същото за следващите години.
(58)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.
Top