(1)

Съгласно член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) в отношенията си с останалата част от света Съюзът отстоява и утвърждава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани, и трябва да допринася, наред с другото, за солидарността и взаимното уважение между народите, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, включително зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации („Устава на ООН“).

(2)

Съгласно член 21, параграф 1, първа алинея от ДЕС дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от принципи като принципите на правовата държава, равенството и солидарността и зачитането на принципите на Устава на ООН и на международното право. Съгласно член 21, параграф 1, втора алинея от ДЕС Съюзът трябва също така да насърчава намирането на решения на общите проблеми на многостранна основа.

(3)

Съгласно членове 1 и 2 от Устава на ООН една от целите на Организацията на обединените нации е да се развиват приятелски отношения между нациите в съответствие, наред с другото, с принципа на суверенното равенство.

(4)

Член 21, параграф 2 от ДЕС изисква от Съюза да определя и провежда общи политики и действия и да допринася за осигуряването на висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения с цел, наред с другото, опазване на своите ценности и основни интереси, независимост и цялост, утвърждаване и укрепване на правовата държава и на принципите на международното право.

(5)

В Декларацията относно принципите на международното право, свързани с приятелските отношения и сътрудничеството между държавите в съответствие с Устава на ООН, приета от Общото събрание на ООН на 24 октомври 1970 г., се заявява, че международните отношения трябва да се провеждат в съответствие с принципите на суверенно равенство и ненамеса. В същата декларация се посочва също така, в съответствие с принципа относно задължението за ненамеса по въпроси, които попадат в националната компетентност на дадена държава, че никоя държава не може да използва или да насърчава използването на икономически, политически или друг вид мерки на принуда спрямо друга държава, за да я накара да подчини упражняването на своите суверенни права и да получи от нея каквито и да било преимущества, което е отражение на международното обичайно право и следователно е с обвързващ характер в отношенията между трети държави, от една страна, и Съюза и неговите държави членки, от друга. Освен това правилата на международното обичайно право относно отговорността на държавата за действия, които са неправомерни действия от международен характер, са отразени в разпоредбите на Комисията на ООН по международно право относно отговорността на държавите за действия, които са неправомерни действия от международен характер (International Law Commission’s Articles on the Responsibility of States for Internationally Wrongful Acts) (ARSIWA), приети през 2001 г. от Комисията на ООН по международно право на нейното 53-то заседание, и бяха взети под внимание от Общото събрание на ООН в Резолюция 56/83. Тези правила са задължителни в отношенията между трети държави, от една страна, и Съюза и неговите държави членки, от друга.

(6)

Съвременната взаимосвързана световна икономика увеличава риска от икономическа принуда, тъй като предоставя на държавите засилени средства за такава принуда, включително хибридни средства. Желателно е Съюзът да допринася за създаването, разработването и изясняването на международни рамки за предотвратяване и премахване на ситуациите на икономическа принуда.

(7)

Въпреки че винаги действа в рамките на международното право, от съществено значение е Съюзът да разполага с подходящ инструмент за възпиране и противодействие на икономическата принуда от страна на трети държави, за да защитава своите права и интереси, както и тези на своите държави членки. Това важи с особена сила в случаите, когато трети държави възпрепятстват законния суверенен избор на Съюза или на държава членка чрез прилагане или заплаха от прилагане на мерки, които засягат търговията или инвестициите с цел да предотвратят или постигнат отмяна, изменение или приемане на конкретен акт от Съюза или от държава членка, включително изразяване на позиция от страна на институция, орган, служба или агенция на Съюза или на държава членка. Такива мерки, засягащи търговията или инвестициите, включват не само действия, предприети на територията на съответната трета държава и имащи последици на нейна територия, но и действия, предприети от третата държава, включително чрез субекти, контролирани или управлявани от третата държава и присъстващи в Съюза, които нанасят вреда на икономическите дейности в Съюза. Терминът „трета държава“ следва да се разбира като включващ не само трета държава, но и отделна митническа територия или друг обект на международното право, тъй като тези субекти са способни също да оказват икономическа принуда. Използването на този термин и прилагането на настоящия регламент нямат отражение върху суверенитета. Освен това настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с позицията на Съюза относно съответната трета държава.

(8)

Настоящият регламент има за цел да гарантира ефективен, ефикасен и бърз отговор на Съюза на икономическата принуда. По-специално той има за цел възпиране на икономическата принуда върху Съюза или държава членка и да позволи на Съюза като крайна мярка да противодейства на икономическа принуда чрез ответни мерки на Съюза. Настоящият регламент не засяга съществуващи инструменти на Съюза и сключени от Съюза международни споразумения, нито действията, които са предприети в съответствие с тях и с международното право, в областта на общата търговска политика и на други политики на Съюза.

(9)

Икономическата принуда от страна на трети държави може да е насочена към действия в областта на външната политика на Съюза или на държава членка, а установяването на наличието на икономическа принуда и реакцията на такава принуда могат да имат значими последици за отношенията с трети държави. Необходимо е да се осигури последователна реакция в конкретни, но свързани области на политиката. Настоящият регламент не засяга възможно действие на Съюза съобразно специалните разпоредби в дял V, глава 2 на ДЕС, което следва да бъде надлежно вземано предвид, когато се обмисля реакция на икономическа принуда от страна на трета държава.

(10)

Икономическата принуда върху държава членка от страна на трета държава засяга вътрешния пазар на Съюза и Съюза като цяло. Чрез самостоятелни действия държавите членки не могат да противодействат на икономическата принуда от страна на трети държави с помощта на мерки, които попадат в сферата на общата търговска политика. Като се има предвид изключителната компетентност, предоставена на Съюза по силата на член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), единствено Съюзът може да предприема действия. Освен това, възможно е държавите членки, като отделни участници съгласно международното право, да нямат право да противодействат на икономическа принуда върху Съюза от страна на трети държави. Следователно е необходимо средствата за ефективно постигане на тези цели да бъдат създадени на равнището на Съюза. Настоящият регламент не засяга разделението на правомощията между Съюза и неговите държави членки.

(11)

В съответствие с принципа на пропорционалност, за създаването на ефективна и всеобхватна рамка за действие на Съюза срещу икономическата принуда е необходимо и целесъобразно да се установят правила относно разглеждането, определянето и противодействието на икономическа принуда от страна на трети държави. Ответните мерки на Съюза следва да бъдат предшествани от разглеждане на фактите, от установяване на наличието на икономическа принуда и когато е възможно и при условие че третата държава също се ангажира добросъвестно, от усилия за намиране на решение в сътрудничество със съответната трета държава. Всички наложени от Съюза мерки следва да бъдат пропорционални и да не надвишават вредата за Съюза. Критериите за избор и разработване на ответните мерки на Съюза следва да отчитат по-специално ефективността на ответните мерки на Съюза за стимулиране на прекратяването на икономическата принуда, и когато е отправено искане, поправянето на вредата за Съюза, както и необходимостта от избягване или свеждане до минимум на страничните ефекти, непропорционалната административна сложност и тежест и разходите, наложени по-специално на икономическите оператори от Съюза, както и интереса на Съюза. Поради това настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на поставените цели в съответствие с член 5, параграф 4 от ДЕС.

(12)

Всяко действие, предприето от Съюза въз основа на настоящия регламент, следва да е съвместимо с международното право, включително международното обичайно право. Сред международните споразумения, сключени от Съюза и държавите членки, Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) е крайъгълният камък на основаната на правила многостранна търговска система. Поради това е важно Съюзът да продължи да подкрепя тази система, в основата на която стои СТО, и да използва нейния механизъм за уреждане на спорове, когато това е целесъобразно.

(13)

Международното обичайно право, както е отразено в член 22 и членове 49 — 53 от ARSIWA, допуска, при определени условия, като пропорционалност и предварително уведомление, налагането на ответни мерки, а именно мерки, които в противен случай биха били в противоречие с международните задължения на увредената страна по отношение на държавата, отговорна за нарушение на международното право, и които имат за цел преустановяване на нарушението или поправяне на вредите от него. Съответно ответните мерки на Съюза биха могли да се състоят, когато е необходимо, не само от мерки, които са съвместими с международните задължения на Съюза, но и от неизпълнение на международни задължения спрямо съответната трета държава, доколкото икономическата принуда от страна на третата държава съставлява неправомерно действие от международен характер. Съгласно международното право, в съответствие с принципа на пропорционалност, ответните мерки трябва да са съизмерими с понесената вреда, като се вземе предвид сериозността на неправомерното действие от международен характер и въпросните права. В това отношение съгласно международното право вредата за Съюза или за държава членка включва и вреда за икономическите оператори от Съюза.

(14)

Когато икономическата принуда съставлява неправомерно действие от международен характер, Съюзът следва, по целесъобразност, в допълнение към прекратяването на икономическата принуда, да изисква от съответната трета държава да поправи всяка вреда за Съюза, в съответствие с член 31 и членове 34 — 39 от ARSIWA. В случай че Съюзът получи компенсация за вредата върху операторите от Съюза Съюзът може, когато е целесъобразно и доколкото е възможно, да разгледа възможността за прехвърляне на компенсацията на операторите от Съюза, които са претърпели загуби вследствие на икономическата принуда.

(15)

Принудата е забранена и следователно е неправомерно действие съгласно международното право, когато дадена държава прилага мерки като търговски или инвестиционни ограничения, за да получи от друга държава действие или въздържане от действие, което тази държава не е задължена да извърши съгласно международното право и което попада в нейния суверенитет, и когато принудата достигне определен качествен или количествен праг в зависимост както от преследваните цели, така и от използваните средства. Комисията и Съветът следва да вземат под внимание качествени и количествени критерии, които спомагат да се определи дали третата държава се намесва в законния суверенен избор на Съюза или на държава членка и дали действията ѝ представляват икономическа принуда, която изисква отговор от страна на Съюза. Тези критерии следва да включват елементи, които характеризират, както количествено, така и качествено, и по-конкретно формата, въздействието и целите на мерките, които прилага третата държава. Прилагането на тези критерии ще гарантира, че само икономическа принуда с достатъчно сериозно въздействие или, когато икономическата принуда е във формата на заплаха, че само правдоподобна заплаха попада в обхвата на настоящия регламент. Освен това Комисията и Съветът следва внимателно да разгледат дали третата държава преследва законна кауза, тъй като нейната цел е да защитава международно признат интерес, като, наред с другото, поддържането на международния мир и сигурност, защитата на правата на човека, опазването на околната среда или борбата с изменението на климата.

(16)

Съгласно международното обичайно право действията на трети държави включват всички форми на действие или бездействие, включително заплахи, които могат да бъдат вменени на държавата съгласно обичайното международно право. Член 2, буква а) и членове 4 — 11 от ARSIWA потвърждават, че международното обичайно право определя като акт на държава по-специално: действията на всеки държавен орган, лице или образувание, което не е държавен орган, но е оправомощено от правото на тази държава да упражнява елементи на държавна власт; действията на орган, предоставен на разположение на държава от друга държава; действията на лице или група лица, които действат по указание или под ръководството или контрола на тази държава при извършването на действията; действията на лице или група лица, които упражняват елементи на държавна власт при отсъствие или бездействие от страна на официалните органи и при обстоятелства, изискващи упражняването на тези елементи на държавна власт; както и действията, които държавата признава и приема като свои.

(17)

Комисията следва да разгледа въпроса дали дадена мярка на трета държава съставлява икономическа принуда. Комисията извършва това въз основа на информация от надежден източник, включително от физически и юридически лица, от Европейския парламент, от държава членка или от синдикални организации. За да се определи дали трета държава прилага или заплашва да приложи мерки, засягащи търговията или инвестициите, които съставляват икономическа принуда, оценката на Комисията и на Съвета следва да се основава на факти.

(18)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент и с оглед на уникалния характер на икономическата принуда, засягаща търговията и инвестициите, на Съвета следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяването на наличието на икономическа принуда и дали е целесъобразно да се изиска поправяне на вредата за Съюза. Предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета е ограничено до и насочено към справяне с обстоятелствата, произтичащи от икономическата принуда, и не трябва да се счита за прецедент.

(19)

След разглеждането на въпроса от Комисията, когато Комисията стигне до заключението, че мярката на трета държава е икономическа принуда, тя следва да представи на Съвета предложение за акт за изпълнение, с който се определя, че мярката на трета държава отговаря на условията за наличие на икономическа принуда. В това предложение Комисията следва да включи ориентировъчен срок, в който Комисията да оцени дали са изпълнени условията за приемане на ответни мерки на Съюза. Когато е целесъобразно, Комисията следва също така да представи предложение за акт за изпълнение на Съвета, с който се определя, че Съюзът изисква от третата държава да поправи вредата за Съюза. Освен това икономическата принуда може да окаже въздействие върху Съюза или която и да е държава членка и по този начин да създаде необходимост от бързи действия съгласно настоящия регламент и в съответствие с принципите на Съюза на солидарност между държавите членки и на лоялно сътрудничество. В резултат на това Съветът следва да действа без забавяне и да положи всички необходими усилия за да приеме решение в срок до 8 седмици от представянето на предложението от Комисията. При упражняването на изпълнителните си правомощия Съветът следва да действа в съответствие с условията за наличие на икономическа принуда и критериите за определяне дали е целесъобразно да се поиска третата държава да поправи вредата за Съюза.

(20)

С цел да се осигури прекратяването на икономическата принуда, и при поискване — поправянето на вредата за Съюза, Съюзът следва да се стреми към справедливо уреждане на въпроса на ранен етап. Съответно Комисията следва да предостави подходяща възможност за консултации със съответната трета държава, и ако тази трета държава е готова да започне добросъвестни консултации — да започне без забавяне диалог с нея. В хода на тези консултации Комисията следва да се стреми да проучва средства като преки преговори, разглеждане на въпроса в рамките на международно арбитражно производство или медиация, помирение или взаимни отстъпки чрез трета страна, без да се засяга разделението на компетентността между Съюза и държавите членки. По-специално когато третата държава спре икономическата принуда и се съгласи въпросът да бъде разгледан в рамките на международно арбитражно производство, следва да бъде сключено международно споразумение с третата държава, според случая. Международното споразумение може да бъде сключено от Съюза, в съответствие с член 218 от ДФЕС, или от съответната държава членка.

(21)

Съюзът подкрепя и си сътрудничи с трети държави, засегнати от същата или подобна икономическа принуда, или с други заинтересовани трети държави. Съюзът участва в международната координация в рамките на всички двустранни, плурилатерални или многостранни форуми, които са подходящи за предотвратяване или премахване на икономическа принуда. Комисията следва да изрази позицията на Съюза, след консултация със Съвета в съответствие с Договорите, според случая, и когато е целесъобразно, с участието на държавите членки.

(22)

Желателно е Съюзът проактивно да използва всички налични средства за диалог със съответната трета държава, като преговори, арбитраж или медиация, и да налага мерки само в случаите, когато тези средства не водят до бързо и ефективно прекратяване на икономическата принуда, и когато е целесъобразно и поискано от Съюза от съответната трета държава, до поправяне на вредата за Съюза, и когато е необходимо действие по реда на международното право за защита на интересите и правата на Съюза и неговите държави членки и предприемането на такова действие е в интерес на Съюза. Целесъобразно е в настоящия регламент да се определят приложимите правила и процедури за налагането и прилагането на ответни мерки на Съюза и да се позволи предприемането на бързи действия, когато това е необходимо, за да се запази ефективността на тези ответни мерки на Съюза.

(23)

Ответните мерки на Съюза, приети в съответствие с настоящия регламент, следва да бъдат подбрани и разработени въз основа на обективни критерии, включително: ефективността на мерките за стимулиране на прекратяването на икономическата принуда, и когато е целесъобразно, поправянето на вредата, причинена на Съюза; потенциала за намаляване на последиците за икономическите оператори от Съюза, които са засегнати от икономическата принуда; целта за избягване или свеждане до минимум на отрицателните икономически и други последици за Съюза; и избягването на непропорционална административна тежест и разходи при прилагането на ответните мерки на Съюза. Инвестиционната среда и икономиката на знанието на Съюза следва да бъдат защитени. От съществено значение е при подбора и разработването на ответни мерки на Съюза да се вземат предвид интересите на Съюза, които включват, наред с другото, интересите на отраслите на Съюза нагоре и надолу по веригата и интересите на крайните потребители от Съюза. Когато Комисията обмисля ответни мерки на Съюза, тя следва да отдава предпочитание на мерки, които няма да имат непропорционално въздействие върху правната сигурност и предвидимостта на мерките за икономическите оператори и върху администрирането на съответните национални разпоредби. Когато Комисията разглежда възможността за ответни мерки на Съюза, засягащи разрешения, регистрации, лицензи или други права за целите на търговска дейност, тя следва да дава предимство на мерки, които засягат процедурите, прилагани в целия Съюз и основани на вторично законодателство, или, когато такива мерки не са подходящи, на мерки в области, в които съществува обширна правна уредба на Съюза. Ответните мерки на Съюза следва да не възпрепятстват административните решения, които са въз основа на оценката на научни доказателства. Ответните мерки на Съюза следва да се избират от широк спектър от варианти, за да се даде възможност за приемане на най-подходящите мерки във всеки конкретен случай.

(24)

Съюзът следва да може да приема ответни мерки на Съюза от общ характер, разработени по такъв начин, че да засягат конкретни сектори, региони или оператори от съответната трета държава. Съюзът следва също така да може да приема ответни мерки на Съюза, които се прилагат за определени физически или юридически лица, които са свързани помежду си или с правителството на третата държава и които осъществяват или може да осъществяват дейности, попадащи в обхвата на член 207 от ДФЕС. Такива целенасочени ответни мерки на Съюза могат да доведат до бързо прекратяване на икономическата принуда, като същевременно ефективно се избягват или се свеждат до минимум отрицателните последици от тази принуда за икономиките на държавите членки, за икономическите оператори от Съюза и крайните потребители от Съюза.

(25)

Като част от отговора на Съюза с цел да се предизвика прекратяване на икономическата принуда от страна на трети държави, Комисията може също така да приема мерки по силата на правни инструменти, различни от настоящия регламент, с които на Комисията се предоставят специфични правомощия, например по отношение на предоставянето на финансиране от Съюза или възможности за ограничаване на участието в рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации, в съответствие с определените в тях процедури. Настоящият регламент не засяга правилата и процедурите по тези други правни инструменти. Комисията следва да гарантира съгласуване на приемането на мерките, посочени в приложение I, с мерките, които приема съгласно правни актове на Съюза, различни от настоящия регламент. По-специално цялостната реакция на Съюза следва да бъде пропорционална и да не надвишава равнището на вредата за Съюза. Без да се засягат задълженията за докладване пред Европейския парламент или Съвета, предвидени в тези други правни инструменти, Комисията следва да информира Европейския парламент и Съвета за действията по тези инструменти, синхронизирани с ответните мерки на Съюза.

(26)

Целесъобразно е да се установят правила относно произхода на стоките или услугите и относно националността на доставчиците на услуги, инвестициите и носителите на права върху интелектуална собственост за целите на определянето на ответните мерки на Съюза. Правилата за произход и за националност следва да се определят с оглед на действащите правила за непреференциална търговия и инвестиции, които са приложими съгласно правото на Съюза и международните споразумения, сключени от Съюза.

(27)

За целите на постигане на прекратяването на икономическата принуда в конкретен случай, и когато е целесъобразно, поправяне на причинената вреда, ответните мерки на Съюза, състоящи се в ограничения върху преките чуждестранни инвестиции или търговията с услуги, следва да се прилагат само по отношение на услуги или преки инвестиции, направени в рамките на Съюза от едно или повече юридически лица, установени в Съюза и притежавани или контролирани от лица от съответната трета държава, когато това е необходимо, за да се гарантира ефективността на ответните мерки на Съюза, и по-специално за да се предотврати тяхното избягване и заобикаляне. Решението за налагане на такива ограничения следва да бъде надлежно обосновано в актове за изпълнение, приети съгласно настоящия регламент, с оглед на критериите, посочени в настоящия регламент.

(28)

След приемането на ответните мерки на Съюза Комисията следва постоянно да оценява ситуацията на икономическа принуда, ефективността на ответните мерки на Съюза и последиците от тях за интереса на Съюза с оглед на съответното изменение, спиране или прекратяване на ответните мерки на Съюза. Поради това е необходимо да се определят правилата и процедурите за изменение, спиране и прекратяване на ответните мерки на Съюза, както и обстоятелствата, при които изменението, спирането и прекратяването на ответните мерки на Съюза са целесъобразни.

(29)

От съществено значение е да се осигурят възможности за участието на заинтересованите лица, включително на предприятията, за целите на приемането и изменението на ответните мерки на Съюза, и когато е целесъобразно, за целите на спирането и прекратяването им, с оглед на потенциалното въздействие върху тези заинтересовани лица.

(30)

С оглед на икономическата принуда от страна на трети държави и по-специално на нейната честота и тежест, за да осигури съгласуваност със съответните законодателни актове на Съюза, Комисията следва да посочи единно звено за контакт за функционирането на настоящия регламент и съответно следва да действа с цел да гарантира, че Съюзът е в състояние по-добре да предвижда и да реагира ефективно на икономическа принуда.

(31)

Важно е да се гарантира, че Европейският парламент и Съветът получават редовно и своевременно информация относно съответното развитие във връзка с прилагането на настоящия регламент, и по целесъобразност, имат възможности за обмен на мнения с Комисията.

(32)

С цел да се даде възможност за коригиране на правилата за произход или националност, за да се вземат предвид съответното развитие на международните инструменти и опитът при прилагането на мерки по настоящия регламент или други актове на Съюза, на Комисията се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменение на приложение II. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (2). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(33)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на ответните мерки на Съюза съгласно настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(34)

Процедурата по разглеждане следва да се използва за приемането на ответни мерки на Съюза и тяхното изменение, спиране или прекратяване, като се има предвид, че тези мерки определят отговора на Съюза на икономическата принуда, попадаща в обхвата на настоящия регламент. Като се има предвид специфичното естество на настоящия регламент и особената чувствителност, свързана с ответните мерки на Съюза, Комисията не следва да приема проект на акт за изпълнение относно ответните мерки на Съюза, когато комитетът не даде становище по този акт. При упражняването на изпълнителните си правомощия Комисията следва да обърне специално внимание на решенията, които се ползват с възможно най-широка подкрепа сред държавите членки, и на всички етапи от процедурата, включително в апелативния комитет, намира балансирани решения и избягва противопоставянето на преобладаваща позиция сред държавите членки, по-специално по отношение на целесъобразността на проект на акт за изпълнение.

(35)

Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение с ограничена продължителност, когато поради наложителни причини за спешност в надлежно обосновани случаи, свързани с изменението или спирането на ответните мерки на Съюза се налага, се налага бързо да се предприемат действия за избягване на непоправима вреда за Съюза или държава членка или за осигуряване на съответствие с международното право. Подобни бързи действия биха могли да предотвратят причиняването на икономически щети вследствие на икономическата принуда или влошаването им, по-специално с оглед на защитата на силни и жизненоважни интереси на Съюза или на държава членка.

(36)

Всяко действие, предприето съгласно настоящия регламент, включително приемането на ответни мерки на Съюза, които се прилагат за определени физически или юридически лица, трябва да зачита Хартата на основните права на Европейския съюз. Освен това всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент трябва да бъде в съответствие с приложимите правила за защита на личните данни. Обработването на лични данни от служители на държавите членки, които получават информация съгласно настоящия регламент, трябва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (4). Обработването на лични данни от институциите на съюза трябва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(37)

Комисията следва да направи оценка на ответните мерки на Съюза, приети съгласно настоящия регламент, по отношение на тяхната ефективност и действие и, когато е целесъобразно, прави заключения за целите на бъдещи ответни мерки на Съюза. Комисията следва също така да направи преглед на настоящия регламент, след като натрупа достатъчно опит с действието и прилагането му, както и връзката му с други политики на Съюза и съществуващи правни инструменти, включително Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета (6). Прегледът на настоящия регламент следва да включва неговия обхват, функциониране, ефикасност и ефективност. Комисията представя своята оценка на Европейския парламент и на Съвета,

1)

„мярка на трета държава“ означава всяко действие или бездействие, което може да бъде вменено на трета държава съгласно международното право;

2)

„конкретен акт“ означава всеки правен или друг акт, включително изразяване на позиция, на институция, орган, служба или агенция на Съюза, на държава членка или на трета държава;

3)

„вреда за Съюза“ означава отрицателно въздействие, включително икономическа вреда, върху Съюза или държава членка, включително върху икономически оператори от Съюза, причинено от икономическа принуда;

4)

„трета държава“ означава всяка държава, отделна митническа територия или друг субект на международното право, различни от Съюза и от държава членка.

а)

споделяне на относима информация и опит с цел улесняване на съгласуван отговор на такава икономическа принуда;

б)

координация в рамките на съответните международни форуми;

в)

координиран отговор на икономическата принуда.