ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 21.4.2023

COM(2023) 201 final

2023/0105(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека

{SEC(2023) 162 final} - {SWD(2023) 97 final} - {SWD(2023) 98 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Така наречените „Директиви за закуските“ представляват пакет от седем директиви 1 , в които се определят общите правила относно състава, търговското наименование, етикетирането и представянето на някои храни с цел да се защитят интересите на потребителите и да се гарантира свободното движение на тези продукти в рамките на вътрешния пазар. Те функционират по начин, подобен на пазарните стандарти, определени за някои селскостопански продукти в съответствие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета 2 , тъй като съдържат технически описания на селскостопански продукти, техния състав, характеристики и използваните производствени методи.

Продукти, за които са установени такива общи правила, може да бъдат предлагани на пазара под съответните търговски наименования само ако отговарят на тези правила. Използването на тези търговски наименования обикновено има значителна търговска стойност, тъй като потребителите ги разпознават и вземат решение за покупките си въз основа на тях.

Остарелите правила може да възпрепятстват иновациите или да не отговорят на очакванията на потребителите. При тези обстоятелства се изисква адаптиране на правилата. Настоящите Директиви за закуските са отпреди повече от десет години. През последното десетилетие пазарите на храни са се развили значително, движени от иновациите, но и от променящата се загриженост в обществото и търсенето от страна на потребителите. Поради това е подходящо да се преразгледат определени правила на Директивите за закуските.

Това преразглеждане се извършва на фона на стратегията на Комисията „От фермата до трапезата“ 3 и целите на ООН за устойчиво развитие (раздел 6.1). В стратегията „От фермата до трапезата“ беше обявено, че преразглеждането на пазарните стандарти на Съюза, което се счита, че обхваща Директивите за закуските поради тяхното сходство с пазарните стандарти, ще бъде насочено към осигуряването на навлизането и предлагането на устойчиви продукти. Освен това Комисията се ангажира да проучи възможности за улесняване на преминаването към по-здравословно хранене 4 и за стимулиране на промяната на състава на продуктите, предимно по отношение на храни с високо съдържание на мазнини, захари и сол. И накрая, за да се даде възможност на потребителите да вземат информирани и устойчиви решения относно консумираните от тях храни, Комисията също така обяви, че ще обмисли предложение за разширяване на обхвата на изискването за задължително посочване на произхода или мястото, от което идват някои продукти, като същевременно вземе под внимание всички аспекти на въздействието върху вътрешния пазар.

Освен това, по отношение по-специално на Директива 2001/110/ЕО, в заключенията на председателството на Съвета относно етикетирането за хранителната стойност върху лицевата страна на опаковката, профилите на хранителните съставки и етикетите за произход от 15/16 декември 2020 г. 5 се изтъкват призивите на държавите членки по време на Съвета по селско стопанство и рибарство за преразглеждане на посочената директива с цел да се определят държавите на произход на меда, използван в смеси от мед, и призивите към Комисията за започване на работа по законодателно предложение за съответно изменение на директивата. В резолюцията си от 20 октомври 2021 г. относно стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система 6 Европейският парламент също призовава Комисията да предложи законодателни промени за етикетирането на меда, които ще доведат до по-добра информация за потребителите.

С оглед на гореизложеното Директивите за закуските, по-специално Директива 2001/110/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека, следва да бъдат преразгледани.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Всяка от четирите засегнати в настоящото предложение директиви е самостоятелен законодателен акт за регулиране на съответните продукти. Въпреки че се прилагат общите норми на законодателството в областта на храните, освен ако не е предвидено друго в директивите, няма други законодателни разпоредби, които пряко да засягат аспектите, регулирани в тези директиви по отношение на меда, соковете от плодове и някои сходни продукти, плодовите конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени или определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Преразглеждането допринася за други действия в рамките на стратегията „От фермата до трапезата“ и Европейския план за борба с рака 7 , чиято цел е да се насърчава по-устойчив и здравословен начин на хранене. То е в съответствие с предстоящото преразглеждане на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета 8 относно информацията за храните за потребителите по отношение на произхода и етикетирането за хранителната стойност. Преразглеждането цели също и допълване на обявеното предложение за законодателна рамка за устойчиви продоволствени системи.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Член 37 от Договора за функционирането на Европейския съюз (консолидиран текст — Амстердам) е правното основание за четирите директиви, които са предмет на настоящото преразглеждане. Член 43 от ДФЕС е съответното правно основание за изменението на тези директиви.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

В Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда, че компетентността в областта на селското стопанство е споделена между Съюза и държавите членки.

Законодателството на Съюза относно пазарните стандарти за селскостопански продукти, включително Директивите за закуските, замени съществуващите по-рано разнородни национални стандарти. Като обосновка за хармонизирането на законодателствата на държавите членки, свързани с продуктите, обхванати от четирите Директиви за закуските, беше посочено, че разликите между националните законодателства, свързани с въпросните продукти, биха могли да доведат до условия на нелоялна конкуренция, които могат да заблудят потребителите и по този начин да окажат пряко въздействие върху функционирането на вътрешния пазар. С оглед на последиците за вътрешния пазар отделните държави членки не можаха да се справят в достатъчна степен с проблема чрез национални стандарти.

Въпреки че пазарните стандарти на Съюза, включително Директивите за закуските, успешно постигнаха предвидените си цели, съществува необходимост те да бъдат изменени, за да се отговори на нови нужди, проблеми и въпроси, възникнали след приемането на актовете, като например съображения за устойчивост. Настоящото предложение за изменение на четири от Директивите за закуските се състои главно от актуализиране на изискванията и определенията на продуктите и следователно не променя в съществена степен преразпределението на компетентността между Съюза и държавите членки, както е посочено в измененото законодателство.

По-специално, във връзка с етикетирането на произхода на меда, съгласно посоченото в съображение 5 от Директива 2001/110/ЕО, потребителите имат право да знаят географския произход на меда. Наред с другото, различните видове мед се произвеждат на основата на различни растения и дървета. Екологичните, географските и климатичните условия може да оказват влияние върху продуктовите характеристики на меда, произвеждан в различни части на света. Смесването на видове мед с различен географски произход също оказва влияние върху тези характеристики. В резултат на това се създава тясна връзка между характеристиките на продукта и качеството и произхода на меда. С цел да се гарантира, че потребителите са надлежно информирани за характеристиките и качеството на меда, който консумират, е наложително да им бъде предоставяна цялата информация по тези въпроси, така че те да не бъдат заблуждавани. Поради това с действащата понастоящем директива се налага изискване върху етикета да се посочва(т) държавата или държавите, в които е бил добит медът. В нея обаче се предоставя и възможност за замяна на списъка с държавите на произход на меда с едно от следните указания, по целесъобразност: „смес от видове мед с произход от ЕС“, „смес от видове мед с произход извън ЕС“, „смес от видове мед с произход от ЕС и извън него“. Поради липсата на хармонизация на стандартите на ЕС съществуват разлики при етикетирането на меда в целия Съюз, които може да заблудят потребителите и да възпрепятстват функционирането на вътрешния пазар. Така например операторите, които внасят смеси от мед, предназначени за опаковане в държава членка, която изисква списъка с отделните държави на произход, може да не разполагат с информация за конкретните държави на произход на меда. Като се има предвид тясната връзка между качеството на меда и неговия произход и с оглед на заложената в стратегията „От фермата до трапезата“ цел за насърчаване на потребителите да вземат информирани решения, включително относно произхода на своята храна, както и на необходимостта от по-добро функциониране на вътрешния пазар, е целесъобразно да се извърши хармонизиране на правилата, свързани с етикетирането на произхода, и да се премахне възможността да не се посочва(т) държавата или държавите на произход на меда, когато той произхожда от повече от една държава.

Освен това при липсата на общи правила на Съюза относно намаляването на естествените захари в соковете от плодове качеството и автентичността (т.е. фактът, че естествените захари действително са били отстранени чрез специфичен процес, а не чрез разреждане с вода или използване на сок от неузрели плодове) на тези напитки няма да бъдат хармонизирани в целия Съюз. Тъй като такива продукти ще стават все по-достъпни на пазара на Съюза, е необходимо да се установи правна рамка на Съюза, която да улесни свободното им обращение между държавите членки, като същевременно се запази защитата на интересите на потребителите по отношение на соковете от плодове (т.е. избягване на объркване) и се осигурят както ефективна и лоялна конкуренция за операторите, така и качеството и целостта на тези сокове от плодове с намалено съдържание на захар, поради процеса, който може да повлияе на характеристиките на продукта.

И накрая, в Директивата относно дехидратираните консервирани млека следва да се включи обработката за производство на млечни продукти без лактоза с цел да се отговори на променящите се нужди на потребителите; необходимо е и английският термин „evaporated milk“ да се приведе в съответствие с международните стандарти.

•Пропорционалност

Възприетите подходи по отношение на всяко от основните предложени изменения на четирите засегнати Директиви за закуските не надхвърлят това, което е целесъобразно и необходимо за постигането на преследваните цели.

По отношение на етикетирането на произхода на меда предложеното изменение има за цел да се гарантира, че медът може да бъде в свободно обращение в рамките на вътрешния пазар и че с оглед на тясната връзка между качеството на меда и неговия произход на потребителите се осигурява пълна информация относно произхода на меда. Макар че замяната на списъка с отделните държави с посочване на дадена смес може да намали тежестта за операторите, това не е достатъчно, за да се гарантира, че на потребителите е осигурена пълната информация за произхода на меда. Освен това, тъй като в няколко държави членки задължението за изброяване на всички различни държави, от които произхожда медът, без да е налице възможност за замяна на отделните наименования с посочване на дадена смес, вече е заложено като изискване, това правило може да е довело до заблуждаване на потребителите и да е възпрепятствало функционирането на вътрешния пазар. Поради това премахването на възможността да не се посочват държавата или държавите на произход, когато медът произхожда от повече от една държава, представлява подход, който е пропорционален с оглед на постигане на преследваните цели.

По отношение на соковете от плодове с намалено съдържание на захар възприетият подход е да се създаде нова категория продукти и да се постави изискване за намалено съдържание на захар на същото равнище като това, определено в Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета 9 относно хранителните претенции за намаляването на захарта (най-малко 30 %), така че да се гарантира съгласуваност между тези две правни рамки и да се избегне объркване за потребителите, макар че за тази нова категория продукти „намалено съдържание на захар“ не представлява хранителна претенция, а е част от самото наименование на продукта. Освен това при крайните продукти трябва да са налице всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики, които са необходими, за да се гарантира, че на потребителите се предлага качествен продукт.

Подходите по отношение на конфитюрите, които биха довели до промяна в количеството захар (т.е. намаляване на минималното количество захар или премахване на минималното количество захар), биха имали повече недостатъци, отколкото предимства. До последствия се стига и с промяната на прага за минималното количество захар, което трябва да се съдържа в конфитюрите за целите на правилното консервиране, консистенция и вкусово усещане. Първо, това е много сложно от техническа гледна точка, тъй като налага да се намери ново подходящо равнище, при което конфитюрът все пак ще се желира с подходящия вид и количество пектини. Второ, това би оказало значително икономическо въздействие и осезаемо отражение върху околната среда (т.е. създаване на допълнителни хранителни отпадъци, тъй като конфитюрите имат по-кратък срок на съхранение, необходимост от използване на повече вода, тъй като се добавят повече пектини, като допълнителното съдържание на вода все пак ще трябва да се изпари и пастьоризирането ще отнема повече време, което и в двата случая изисква допълнителна консумация на електрическа енергия). Намаляването на минималния праг за количеството захар също така ще възпрепятства отрасъла да предлага на пазара конфитюри с намалено количество захари в съответствие с Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителните претенции, тъй като вече няма да е технически възможно да се произвеждат такива видове конфитюри. Ето защо за най-подходящ се счита подходът, при който се разрешава търговското наименование „конфитюр“ и „желе“ да продължи да се използва само по отношение на продукти с по-високо минимално количество вложен плод от изискваното понастоящем. Освен това този подход не възпрепятства отрасъла да продължи да предлага на пазара конфитюр с намалено количество захари (най-малко под 30 %) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителните претенции.

Когато е възможно, както е при дехидратираните консервирани млека, се прави позоваване на договорени на международно равнище стандарти с цел да се избегне въвеждането на непропорционални правила, които биха поставили вътрешния пазар в противоречие с международните стандарти.

•Избор на инструмент

Избраният инструмент е директива, тъй като съществуващото законодателство е под формата на директиви и не е налице доказана необходимост те да бъдат заменени с пряко приложим регламент.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

В процеса на подготовка на преразглеждането Комисията публикува проучване в подкрепа на външна оценка на пазарните стандарти („проучването“) 10 и работен документ на службите на Комисията относно оценката на пазарните стандарти („оценката“) 11 . И двата документа обхващат Директивите за закуските.

Въз основа на проучването при оценката беше достигнато до заключението, че пазарните стандарти на Съюза като цяло са били ефективни за постигане на предвидените в тях цели, без това да е довело до значителни непредвидени/неочаквани ефекти. По-специално по отношение на конфитюрите, желетата и мармаладите, благодарение на разпоредбите относно минималното съдържание на захар и възможността държавите членки да правят дерогации в тази връзка, при оценката беше направено заключението, че е постигнат задоволителен баланс между интереса на потребителя да се гарантира консервиране на продукта и необходимостта да се вземат предвид специфичните национални характеристики, както и политически приоритети за насърчаване на по-здравословни начини на хранене (конфитюри с по-ниско съдържание на свободни захари). При оценката беше установено и че пазарните стандарти на Съюза предоставят значителна добавена стойност в сравнение с международните пазарни стандарти и пазарните стандарти в частни структури, тъй като: i) са задължителни и изискванията трябва да се спазват в целия Съюз; ii) са съобразени със специфичната оперативна и пазарна ситуация в Съюза; и iii) за много продукти с тях се налагат по-строги изисквания за качество. При оценката беше установено, че някои съществуващи стандарти потенциално не отговарят в достатъчна степен на промените в технологията, пазарните стратегии и предпочитанията на потребителите. Такъв по-специално е случаят със соковете, където при оценката е уставен следният проблем: с Директива 2012/12/ЕС се установява, че добавянето на захари в соковете от плодове вече не е позволено и след 28 октомври 2016 г. използването на указанието „от 28 април 2015 г. соковете от плодове не съдържат добавени захари“ за сокове от плодове вече не позволено, докато други напитки на основата на плодове, включително нектари, могат да продължат да използват „без добавени захари“ и указанието „съдържа само естествени захари“, което създава объркване сред потребителите и води до нелоялна конкуренция.

•Консултации със заинтересованите страни

През 2019 г. Комисията извърши оценка на пазарните стандарти, включително Директивите за закуските, тъй като те са признати като пазарни стандарти, и включи обществена консултация. Неотдавна, между 8 юни и 31 август 2021 г., като използва платформата EU-Survey Комисията проведе обществена консултация относно преразглеждането на пазарните стандарти на Съюза за селскостопанските продукти, включително Директивите за закуските, тъй като те са признати за пазарни стандарти. Освен това на 9 септември 2021 г. Комисията проведе технически семинар с избрани експерти от веригата за доставки на храни, групи потребители, НПО и академичните среди в сътрудничество със Съвместния изследователски център (JRC) 12 , и проведе консултации с държавите членки в рамките на целева консултация в периода между 17 септември и 14 октомври 2021 г. Комисията също така проведе допълнителни консултации и двустранен обмен с ключови заинтересовани страни по електронната поща и чрез ad hoc видео срещи.

По отношение на меда секторът на пчеларството в Съюза подкрепя силно по-строгите правила за етикетиране на произхода и посочването на отделните държави при смеси от мед. Вносителите и опаковчиците на мед изтъкнаха необходимостта от еднакви условия на конкуренция и наличието на еднакви правила във всички държави членки.

По отношение на соковете от плодове съответният сектор подкрепя създаването на нова категория сокове от плодове, при които естествените захари са премахнати в степен, в която не са засегнати други съществени характеристики. Освен това от сектора изразиха своя интерес към използването на наименованието на продукта сок от плодове и когато са добавени други съставки и добавки, като например подправки, билки и фибри. Това обаче би променило съществените характеристики на соковете от плодове, които са продукт с ограничен списък на възможните разрешени съставки и вещества. И накрая, от сектора поискаха и възможност на етикета да се обозначава липсата на добавена захар в соковете от плодове.

По отношение на конфитюри, желета и мармалади, основните производители биха искали да запазят съществуващото положение по отношение на съдържанието на плодове и захар, докато доставчиците на плодове предпочитат увеличаване на съдържанието на плодове в тези продукти.

•Оценка на въздействието

По отношение на меда бяха разгледани следните подходи:

·замяната на понятието „с произход извън ЕС“ с държавите на произход извън ЕС;

·замяната на понятието „с произход извън ЕС“ с географския регион на произход;

·задължително посочване на всички отделни държави на произход (държави членки и трети държави);

·задължително посочване на всички отделни държави на произход (държави членки и трети държави), включително процентът.

Предпочитаният подход създава правна сигурност за производителите от Съюза и вносителите на мед. Държавите членки и заинтересованите страни изтъкнаха няколко пъти необходимостта от подобряване на информацията за потребителите относно произхода на меда в смеси. В крайна сметка беше запазен третият подход, тъй като той би предложил точна идентификация на държавите на произход, като по този начин ще се задоволи потребителското търсене и същевременно ще се ограничат разходите и тежестите, свързани с посочването на точния процент на всеки произход в смесите от мед, и е в съответствие с международните задължения на Съюза.

За сокове от плодове с намалено съдържание на захар бяха разгледани следните подходи:

·Вариант I: да се разрешат някои обработки при сокове от плодове с цел намаляване на естествените захари и, тъй като количеството захари ще бъде намалено под задължителните стойности, да се добави дерогация към минималните стойности по скалата на Брикс за сокове от плодове на базата на концентрат (при условие че добавянето на вода не превишава количеството вода, извлечено от концентрата);

·Вариант II: да се разрешат някои обработки или допълнителни съставки с цел намаляване на естествените захари, като същевременно се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на крайните продукти (например хранителни вещества, вкус, вкусово усещане), за целите на използването на наименованията на продукти, отнасящи се до сокове от плодове (сокове от плодове на базата на концентрат и др.);

·Вариант III: същият като вариант II с допълнителното изискване намалението на съдържанието на захар да бъде най-малко с 30 % в сравнение със сходен продукт, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителните претенции.

·да се премахне изцяло показателят за необходимо минимално количество общи захари;

·да се намали необходимото минимално количество общи захари и то да се определи например на 55 %, както във Франция, Германия и Нидерландия, или на 50 %;

·общото минимално количество вложен плод да се увеличи до 450 g/1000 g (за разлика от настоящото — 350 g/1000 g), изискване, което до момента беше запазено за „конфитюр екстра качество“ и „желе екстра качество“, което има за следствие намаляване на количеството добавена захар, необходимо за постигане на минималното съдържание на разтворимо сухо вещество в тези продукти.

–Цел 2: Край на глада — постигане на продоволствената сигурност и по-добро хранене, стимулиране на устойчиво селско стопанство (2.4 Осигуряване до 2030 г. на устойчиви системи за производство на храни и прилагане на устойчиви спрямо изменението на климата селскостопански практики, които увеличават производителността и обема на произвежданата продукция, спомагат за поддържане на екосистемите, засилват възможностите за приспособяване към изменението на климата, екстремни метеорологични явления, суша, наводнения и други природни бедствия, и с които постепенно се подобрява качеството на земята и почвите);

–Цел 3: Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст (3.4 Намаляване с една трета до 2030 г. на броя случаи на преждевременна смърт вследствие на незаразни болести — чрез превенция и лечение, както и насърчаване на психичното здраве и благоденствие);

–Цел 8: Насърчаване на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички (8.2 Постигане на по-високи равнища на икономическа производителност посредством диверсификация, технологично усъвършенстване и иновации, включително чрез поставяне на акцент върху секторите с висока добавена стойност и трудоемките отрасли);

–Цел 12: Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (12.8 Осигуряване до 2030 г. на необходимата информация и осведоменост на населението навсякъде относно устойчивото развитие и начините на живот в хармония с природата).

•Пригодност и опростяване на нормативната уредба

При оценката беше установено, че потенциалът за опростяване на правилата по отношение на меда, конфитюрите, желетата и мармаладите, соковете от плодове и някои сходни продукти, както и на дехидратираните консервирани млека, е ограничен предвид сравнително ниските разходи за привеждане в съответствие с пазарните стандарти на Съюза и факта, че заинтересованите страни, с които са проведени консултации (стопански субекти и компетентни органи), не са установили каквито и да е припокривания/дублирания на разпоредбите, които могат да доведат до ненужни разходи. С оглед на това не може да се очаква нито повишаване на ефикасността, нито опростяване, свързано с прилагането на политиката.

•Основни права

При преразглеждането се зачитат правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз (членове 51 и 52); ефективна система от пазарни стандарти на ЕС, включваща Директивите за закуските, ще допринесе по-специално за способността на заинтересованите страни да осъществяват стопанска дейност при еднакви условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар (член 16), като същевременно се защитават интересите на потребителите и се допринася за покриването на техните очаквания.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Счита се, че във връзка с посочените преразглеждания не е необходим план за изпълнение, тъй като държавите членки имат дългогодишен опит в прилагането на четирите обхванати Директиви за закуските и предложените преразглеждания са с много технически характер.

Въздействието на основните преразглеждания на четирите обхванати Директиви за закуските ще бъде оценено, както е описано по-долу.

Въздействието на подробното етикетиране на произхода на смесите от мед на пазара на мед в ЕС ще бъде оценено чрез наблюдение на развитието на продажбите на мед с посочен различен произход. Тази информация не се предоставя на разположение систематично. Ще бъде необходимо представително проучване на пазара. В идеалния случай Комисията ще базира това проучване на информация от отделните държави членки.

Въздействието на създаването на нова категория продукти в Директива 2001/112/ЕО ще бъде оценено чрез наблюдение на развитието при сокове от плодове с намалено съдържание на захар от гледна точка на продажбите и пазарните дялове в Съюза в средносрочен план, като се използват доклади за пазара и данни на Euromonitor с цел да се оценят навлизането на соковете от плодове с намалено съдържание на захар и интересът на потребителите към тях.

Въздействието на преразглеждането на състава на конфитюрите и желетата ще бъде оценено чрез редовен периодичен преглед на равнището на продажбите на конфитюри и други продукти, обхванати от директивата, спрямо други продукти за мазане или други продукти на основата на плодове, както и чрез разширяване на обхвата на съществуващи проучвания, като например проучването на Евростат относно консумацията на плодове и зеленчуци, както и национални проучвания във връзка с храненето, така че да се включат други продукти, съдържащи плодове, за да се оцени равнището на консумацията на конфитюри и желета в Съюза.

Освен това Комисията ще използва съществуващите канали за наблюдение на прилагането на пазарните стандарти като цяло, за да събере информация и данни за това как предложените преразглеждания на Директивите за закуските се прилагат на пазара от операторите, как се възприемат от потребителите, как органите упражняват контрол по отношение на тях, каква е общата им добавена стойност. Това включва организиране на редовна специална дискусия относно стандартите в рамките на експертната група по въпросите на общата организация на пазара на селскостопански продукти с участието на делегати от органите на държавите членки и в рамките на групата за граждански диалог с участието на съответните заинтересовани страни. Впоследствие информацията ще бъде използвана, заедно с други данни, в проучване относно функционирането на пазарните стандарти (включително Директивите за закуските) и техния принос към функционирането на пазара, което Комисията планира да проведе в средносрочен план.

•Обяснителни документи (за директивите)

Настоящото предложение не изисква обяснителен документ относно неговото транспониране, тъй като е достатъчно само по себе си.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

В член 2, параграф 4 от Директива 2001/110/ЕО се изисква върху етикета да се посочват държавата или държавите на произход, в които е бил добит медът, и се предвижда, че ако медът произхожда от повече от една държава членка или трета държава, задължителното указание за държавите на произход може да бъде заменено от едно следните указания, по целесъобразност: „смес от видове мед с произход от ЕС“, „смес от видове мед с произход извън ЕС“, „смес от видове мед с произход от ЕС и извън него“. С оглед на заложената в стратегията „От фермата до трапезата“ цел за насърчаване на потребителите да вземат информирани решения, включително относно произхода на своята храна, и в интерес на запазването на ефективното функциониране на вътрешния пазар в целия Съюз чрез хармонизиране на правилата за етикетиране, е целесъобразно да се извърши преразглеждане на правилата за етикетирането на произхода на меда и да се предвиди разпоредба за посочване на държавата или държавите на произход върху опаковката. Следователно, поради по-малкия размер на опаковките, съдържащи само единична порция мед (опаковки за еднократна употреба), и произтичащите от това технически трудности в случаите, в които медът произхожда от повече от една държава, е целесъобразно тези опаковки да бъдат изключени от задължението за посочване на всички отделни държави на произход.

През 2012 г. Директива 2001/112/ЕО беше изменена с Директива 2012/12/ЕС на Европейския парламент и на Съвета с цел да се отразят новите правила относно разрешените съставки, като тези, свързани с добавянето на захари, които вече не са разрешени в соковете от плодове. С оглед на тази промяна на изискванията за състава на соковете от плодове, на отрасъла за сокове от плодове беше разрешено да използва, само за срок от една година, указание, с което се посочва, че соковете от плодове не съдържат добавени захари, така че потребителите да бъдат информирани и да им бъде дадена възможност да правят незабавно ясно разграничение между сокове от плодове и някои други сходни продукти по отношение на добавянето на захари в продуктите. Този кратък период от време се оказа недостатъчен, за да се предостави на обществото информация, че след въвеждането на новите правила за разрешените съставки добавянето на захар в соковете от плодове вече не е разрешено. Като следствие от това за някои потребители и здравни специалисти все още не е ясно, че соковете от плодове, за разлика от нектарите от плодове, не могат да съдържат добавени захари.

На свой ред, в съответствие с част II, точка 2, тире 5 от приложение I към Директива 2001/112/ЕО, нектари от плодове, несъдържащи нито добавени захари, нито подсладители, могат да бъдат обозначени с хранителната претенция „без добавени захари“ или всяка претенция, която може да има същото значение за потребителя, придружена от текста „съдържа естествени захари“. Това, заедно с факта, че соковете от плодове не може да бъдат обозначени с хранителна претенция по отношение на захарите, нито с текста „съдържа естествени захари“, може да е довело до заблуждаване на потребителите, тъй като проучванията показват, че сред няколко продукта с идентичен или много подобен хранителен състав продуктът с хранителна претенция би бил предпочетен.

Ето защо, като се има по-специално предвид, че потребителите са все по-наясно със здравословните проблеми, свързани с консумацията на захар, е целесъобразно правилата за използване на указания във връзка със захарта при соковете от плодове да бъдат преразгледани, за да се позволи на потребителите да вземат информирани решения. Следователно е целесъобразно възможността отрасълът да използва указанието, с което се посочва, че соковете от плодове не съдържат добавени захари, да се въведе повторно и безсрочно.

В резултат на техническия прогрес са разработени или се разработват нови техники за обработка за отстраняване на естествените захари в сокове от плодове и сокове от плодове на база концентрат с цел да се задоволи нарастващото търсене от страна на потребителите на продукти с по-ниско съдържание на захар. Макар че такива продукти може да се предлагат на пазара в Съюза, доколкото те отговарят на цялото приложимо законодателство, те не могат да бъдат обозначени с наименованието „сок от плодове“ или „сок от плодове на база концентрат“, тъй като за получаването на тези продукти e приложена обработка, различна от разрешената в част II, точка 3 от приложение I към Директива 2001/112/ЕО, и тяхното общо съдържание на захар (стойност по скалата на Брикс) е по-ниско от това на сока, извлечен от плода.

Тъй като такива продукти стават все по-достъпни на пазара на Съюза, за да се улесни пускането им на вътрешния пазар, като се отчита и необходимостта от насърчаване на промяната на състава на продуктите с цел ограничаване на количеството захари в соковете от плодове, е целесъобразно да се създаде нова категория продукти за сокове от плодове, чиито естествени захари са частично отстранени, като същевременно са запазени всички други основни физични, химични, органолептични и хранителни характеристики. Тези продукти следва да носят наименованието „сок от плодове с намалено съдържание на захар“ или „сок от плодове с намалено съдържание на захар на база концентрат“ и тяхната стойност по скалата на Брикс трябва да е по-ниска от тази на сока, извлечен от плода. Също така е подходящо да се определят правила относно разрешените съставки за тези продукти, както и разрешените обработки и вещества. Очаква се в резултат на техническия прогрес да бъдат разработени нови техники за обработка. Съгласно член 7 и член 7а от Директива 2001/112/ЕО на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за определяне, наред с другото, на разрешените обработки в част II, точка 3 от приложение I към директивата, за да бъдат приведени в съответствие с промените в съответните международни стандарти или да бъде взет предвид техническият прогрес, особено по отношение на намаляването на съдържанието на захар в соковете от плодове.

В съответствие с приложение I към Директива 2001/112/ЕО нектарите от плодове могат да съдържат добавени захари и/или мед. За да се подпомогнат производството и предлагането на пазара на плодове, и за да се подобри минималното качество на нектарите, делът на захарите и/или меда, които могат да се добавят към нектари от плодове с естествена ниска киселинност и приятен вкус, следва да бъде намален.

В част II, точка 3 от приложение I към Директива 2001/112/ЕО се регламентират разрешените обработки и вещества за сокове от плодове и някои сходни продукти. Протеинът от слънчогледово семе се използва във все по-голяма степен за директна консумация от човека и се е доказал като ефикасно средство за избистряне на сокове от плодове. За да се вземе предвид този допълнителен напредък, протеините от слънчогледово семе следва да се добавят в списъка на разрешените обработки и вещества.

Извлеченият от кокосови орехи сок се предлага и консумира все по-широко на пазара на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 2 от Директива 2001/112/ЕО официалното наименование на този продукт е „сок от кокосови орехи“. От друга страна, в международния стандарт, отразен в Общия стандарт на Codex за сокове и нектари от плодове (Codex Stan 247-2005), приет от Комисията по Кодекс алиментариус по време на нейната 28-ма сесия, проведена в периода 4—9 юли 2005 г., се посочва, че наименованието „кокосова вода“ е синоним на „сок от кокосови орехи“, който се извлича директно от кокосови орехи, без да се изрязва кокосовата сърцевина. Следователно за привеждането на Директива 2001/112/ЕО на Съвета в съответствие с този международен стандарт е целесъобразно в приложение III към нея да се добави конкретно наименование за „кокосова вода“. Това конкретно наименование може да се използва на съответните официални езици. Освен това, тъй като сокът от кокосови орехи може да бъде получен чрез разтваряне на концентриран сок от кокосови орехи с питейна вода, е целесъобразно в приложение V към посочената директива да се определи минималната стойност по скалата на Брикс за този продукт.

В член 2, параграф 4 от Директива 2001/113/ЕО се изисква задължително посочване върху етикета на съдържанието на захар, освен ако върху етикета не е посочена хранителна претенция по отношение на захарите. Това изискване надхвърля правилата, определени в Директива 90/496/ЕИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно етикетирането за питателност на храните, в която се предвиждаше, че включването на информация за хранителните стойности върху предварително опакованите храни се извършва на доброволен принцип, освен когато са обозначени с хранителна претенция, а в случай че хранителната претенция е по отношение на захарите, тя би следвало да включва количествата захар. Директива 90/496/ЕИО беше отменена и заменена с Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите. Съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011 разпоредбата за информацията за хранителните стойности върху опаковките вече е задължителна. Поради това в Директива 2001/113/ЕО вече не е необходима конкретна разпоредба относно посочването на захарта върху етикета и е целесъобразно тя да бъде заличена.

В част I от приложение I към Директива 2001/113/ЕО се определя минималното количество плод, което се използва при производството на конфитюр, желе, конфитюр екстра качество или желе екстра качество. Употребяването на термините „конфитюр екстра качество“ и „желе екстра качество“ е предвидено за продукти, произвеждани с по-голямо количество плод в сравнение съответно с „конфитюр“ и „желе“. В част II от приложение I към същата директива се определя минималното съдържание на разтворимо сухо вещество (т.е. захари — естествено присъстващи в плодовете или добавени) за тези продукти и, за да се вземат предвид съществуващите национални традиции при приготвянето на плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, на държавите членки се дава възможност да разрешават по-ниско минимално съдържание на разтворимо сухо вещество.

Когато количеството плодове, използвани за производство на конфитюри и желета, се увеличава, количеството добавена захар, необходимо за достигане на минималното съдържание на разтворимо сухо вещество в тези продукти, се намалява. За да се стимулира производството на конфитюри с по-голямо количество вложен плод и по този начин да се подпомогне пазарът на плодове, като се отчита необходимостта от ограничаване на съдържанието на свободни захари, което представлява както добавените, така и естествените захари в соковете от плодове, минималното количество плодове, което трябва да се използва при производството на конфитюр и конфитюр екстра качество и което е определено в приложение I към Директива 2001/113/ЕО, следва да бъде увеличено. За да се стимулира производството на желета с по-голямо количество вложен плод и по този начин да се подпомогне пазарът на плодове, минималното количество плодове, което трябва да се използва при производството на желе и желе екстра качество и което е определено в приложение I към Директива 2001/113/ЕО, следва да бъде увеличено. По същия начин, с цел да се помогне на потребителите да вземат по-информирани и здравословни решения относно консумираните от тях храни, е целесъобразно да се разреши използването на запазените наименования, определени в част I от приложение I към Директива 2001/113/ЕО, за продукти, които са със съдържание на разтворимо сухо вещество, по-малко от 60 %, но отговарят на условията, приложими по отношение на определената в приложението към Регламент (ЕО) № 1924/2006 хранителна претенция „намалено съдържание на захар“ по отношение на намаленото съдържание на захар.

В приложение I към Директива 2001/113/ЕО терминът „мармалад“ е ограничен до конкретна смес от цитрусови плодове. В редица езици на Съюза обаче, макар определените в приложение I към Директива 2001/113/ЕО правни наименования да са били използвани в търговията за обозначаване на продуктите, посочени в него, обществото като цяло използва като взаимозаменяеми термините „мармалад“ и „конфитюр“ за посочване на конфитюри от плодове, различни от цитрусови плодове. За да се вземат предвид тези практики, когато случая е такъв, държавите членки следва да са в състояние да разрешат терминът „мармалад“ да може да се използва за наименованието на продукта „конфитюр“. За да се избегне объркване на потребителите, терминът „мармалад от цитрусови плодове“ следва да се използва в целия Съюз за продукта, определян досега като „мармалад“, с цел да се разграничат двете категории продукти. Това също така е в съответствие с международния стандарт, отразен в Общия стандарт на Codex за конфитюри, желета и мармалади (Codex Stan 296-2009), приет от Комисията по Кодекс алиментариус по време на нейната 32-ра сесия, проведена от 29 юни до 4 юли 2009 г., с който се установява разграничение между мармалад от цитрусови и мармалад от нецитрусови плодове. Поради това е целесъобразно Директива 2001/113/ЕО да бъде съответно преразгледана по отношение на наименованието на продукт „мармалад“.

В приложение II към Директива 2001/113/ЕО се изброяват допълнителните съставки, които може да бъдат използвани при производството на обхванати от директивата продукти. Сокът от цитрусови плодове може да бъде използван като подкисляващо вещество в конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество, получени от други видове плодове. В сравнение със сока, който не е от концентрат, сокът от цитрусови плодове в неговата концентрирана форма е по-малко обемен и не толкова тежък за транспортиране, по-стабилен е, може да се съхранява по-дълго време и изисква по-малко консумация на електрическа енергия за изпаряване на водното съдържание при производството на крайния продукт конфитюр или желе. Следователно използването му при производството на конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество е по-надеждно от пресен сок от цитрусови плодове. Поради това е целесъобразно в списъка на допълнителните съставки, определен в приложение II към Директива 2001/113/ЕО, да се добави концентриран сок от цитрусови плодове.

В точка 3 от приложение I към Директива 2001/114/ЕО са посочени разрешените обработки за частично или напълно дехидратирани консервирани млека. За да се отговори на променящите се нужди на потребителите, следва да се разреши обработка за производство на дехидратирани млечни продукти без лактоза. Освен това конкретното наименование за английския термин „evaporated milk“ в приложение II към посочената директива следва да бъде приведено в съответствие с международните стандарти, определени в стандарта на Codex за сгъстени млека (Codex Stan 281-1971).

Директиви 2001/110/ЕО, 2001/112/ЕО, 2001/113/ЕО и 2001/114/ЕО съдържат позовавания на отменени актове. Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните беше отменена и заменена с Регламент (ЕС) № 1169/2011. Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно хранителни добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека, и Директива № 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 1995 г. относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители, бяха отменени и заменени от Регламент (ЕО) 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните. Следователно тези позовавания следва да бъдат заменени с позовавания на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1169/2011 и Регламент (ЕО) 1333/2008.

С цел да се позволи на държавите членки да приемат националните законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, следва да се определи срок от 18 месеца за транспониране. С цел на операторите да се предостави достатъчно време, за да се приспособят към новите изисквания, тези национални разпоредби, транспониращи настоящата директива, следва да се прилагат едва след изтичането на 24 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива.

С цел да бъдат отчетени интересите на икономическите оператори, които пускат на пазара или етикетират своите продукти в съответствие с изискванията, приложими преди прилагането на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива, е необходимо да се установят целесъобразни преходни мерки. Ето защо в настоящата директива следва да се предвиди възможността тези продукти да продължават да се предлагат на пазара за ограничен период от време, надхвърлящ периода за транспониране.

2023/0105 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 18 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 19 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В съответствие с целите, определени в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“, Комисията прие съобщение на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (стратегия „От фермата до трапезата“), в което обяви мерки за по-здравословна и по-устойчива продоволствена система на Съюза. С някои от тези мерки Комисията се стреми да стимулира промяната на състава на продуктите на храни с високо съдържание на захари и да улесни преминаването към здравословно и устойчиво хранене. Освен това, за да се даде възможност на потребителите да вземат информирани, здравословни и устойчиви решения относно консумираните от тях храни, Комисията също така обяви възможното разширяване на обхвата на изискването за задължително посочване на произхода или мястото, от което идват някои продукти, като същевременно се вземат под внимание всички аспекти на въздействието върху вътрешния пазар.

(2)В Директива 2001/110/ЕО на Съвета 20 се установяват определения, наименования, общи правила относно изискванията за състава и етикетирането, свързани с меда.

(3)С оглед на тясната връзка между качеството на меда и неговия произход и необходимостта потребителите да не бъдат заблуждавани относно качеството на продукта в Директива 2001/110/ЕО се определят правила относно етикетирането на произхода с оглед на това къде е бил добит медът. По-специално в член 2, параграф 4 от същата директива се изисква върху етикета да се посочват държавата или държавите на произход, в които е бил добит медът, и се предвижда, че ако медът произхожда от повече от една държава членка или трета държава, задължителното указание за държавите на произход може да бъде заменено от едно от следните указания, по целесъобразност: „смес от видове мед с произход от ЕС“, „смес от видове мед с произход извън ЕС“, „смес от видове мед с произход от ЕС и извън него“. Приетите от държавите членки разнородни правила на тази основа може да са довели до заблуждаване на потребителите и може да са възпрепятствали функционирането на вътрешния пазар. С оглед на заложената в стратегията „От фермата до трапезата“ цел за насърчаване на потребителите да вземат информирани решения, включително относно произхода на своята храна, и в интерес на запазването на ефективното функциониране на вътрешния пазар в целия Съюз чрез хармонизиране на правилата за етикетиране, е целесъобразно да се извърши преразглеждане на правилата за етикетирането на произхода на меда и да се предвиди разпоредба за посочване на държавата или държавите на произход върху опаковката. Следователно, поради по-малкия размер на опаковките, съдържащи само единична порция мед (опаковки за еднократна употреба), и произтичащите от това технически трудности в случаите, в които медът произхожда от повече от една държава, е целесъобразно тези опаковки да бъдат изключени от задължението за посочване на всички отделни държави на произход.

(4)В Директива 2001/112/ЕО на Съвета 21 се определят съществените изисквания, които трябва да се изпълняват по отношение на производството, състава и етикетирането на сокове от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, с цел да се защитят интересите на потребителите и да се способства за свободното обращение на тези продукти.

(5)През 2012 г. Директива 2001/112/ЕО беше изменена с Директива 2012/12/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 22 с цел да се отразят новите правила относно разрешените съставки, като тези, свързани с добавянето на захари, които вече не са разрешени в соковете от плодове. С оглед на тази промяна на изискванията за състава на соковете от плодове, на отрасъла за сокове от плодове беше разрешено да използва, само за срок от една година, указание, с което се посочва, че соковете от плодове не съдържат добавени захари, така че потребителите да бъдат информирани и да им бъде дадена възможност да правят незабавно ясно разграничение между сокове от плодове и някои други сходни продукти по отношение на добавянето на захари в продуктите. Този кратък период от време се оказа недостатъчен, за да се предостави на обществото информация, че след въвеждането на новите правила за разрешените съставки добавянето на захар в соковете от плодове вече не е разрешено. В резултат на това за някои потребители и здравни специалисти все още не е ясно, че соковете от плодове, за разлика от нектарите от плодове, не могат да съдържат добавени захари.

(6)На свой ред, в съответствие с част II, точка 2, тире 5 от приложение I към Директива 2001/112/ЕО, нектари от плодове, несъдържащи нито добавени захари, нито подсладители, могат да бъдат обозначени с хранителната претенция „без добавени захари“ или всяка претенция, която може да има същото значение за потребителя, придружена от текста „съдържа естествени захари“, както е посочено в приложението към Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета 23 . Това, заедно с факта, че соковете от плодове не може да бъдат обозначени с хранителна претенция по отношение на захарите, нито с текста „съдържа естествени захари“, може да е заблудило потребителите, тъй като проучванията показват, че сред няколко продукта с идентичен или много подобен хранителен състав продуктът с хранителна претенция би бил предпочетен.

(7)Ето защо, като се има по-специално предвид, че потребителите са все по-наясно със здравословните проблеми, свързани с консумацията на захар, е целесъобразно правилата за използване на указания във връзка със захарта при соковете от плодове да бъдат преразгледани, за да се позволи на потребителите да вземат информирани решения. Следователно е целесъобразно възможността отрасълът да използва указанието, с което се посочва, че соковете от плодове не съдържат добавени захари, да се въведе повторно и безсрочно.

(8)В резултат на техническия прогрес са разработени или се разработват нови техники за обработка за частично или пълно отстраняване на естествените захари в сокове от плодове и сокове от плодове на база концентрат, за да се задоволи нарастващото търсене от страна на потребителите на продукти с по-ниско съдържание на захар. Такива продукти могат да бъдат предлагани на пазара в Съюза, доколкото те отговарят на цялото приложимо законодателство. Тези продукти обаче са получени чрез прилагане на обработка, която не е една от разрешените обработки в част II, точка 3 от приложение I към Директива 2001/112/ЕО и общото им съдържание на захар, известно като стойност по скалата на Брикс за воден разтвор, е по-ниско от това на сока, извлечен от плода. Поради това те не могат да носят наименованието „сок от плодове“ или „сок от плодове на база концентрат“.

(9)Такива продукти се предлагат все по-широко на пазара на Съюза. За да се улесни пускането на вътрешния пазар на тези продукти, като се отчита и необходимостта от насърчаване на промяната на състава на продуктите с цел ограничаване на количеството захари в соковете от плодове, следва да се създаде нова категория продукти за сокове от плодове, чиито естествени захари са изцяло или частично отстранени, като същевременно са запазени всички други основни физични, химични, органолептични и хранителни характеристики. Тези продукти следва да носят наименованието „сок от плодове с намалено съдържание на захар“ или „сок от плодове с намалено съдържание на захар на база концентрат“ и тяхната стойност по скалата на Брикс трябва да е по-ниска от тази на сока, извлечен от плода. За да се гарантира съответствие с Регламент (ЕО) № 1924/2006, намаляването на съдържанието на захар следва да бъде най-малко 30 % в сравнение със соковете от плодове и соковете от плодове на база концентрат. Следователно е подходящо в част I от приложение I към Директива 2001/112/ЕО да се добави нова категория продукти, както и да се определят правила относно разрешените съставки за тези продукти, както и разрешените обработки и вещества.

(10)В съответствие с приложение I към Директива 2001/112/ЕО нектарите от плодове могат да съдържат добавени захари и/или мед. За да се подпомогнат производството и предлагането на пазара на плодове, като същевременно се отчита необходимостта от стимулиране на промяната на състава на продуктите с цел намаляване на количеството захари, присъстващи в нектари от плодове, делът на захарите и/или меда, които могат да се добавят към нектари от плодове с естествена ниска киселинност и приятен вкус, следва да бъде намален.

(11)В част II, точка 3 от приложение I към Директива 2001/112/ЕО се регламентират разрешените обработки и вещества за сокове от плодове и някои сходни продукти. Протеинът от слънчогледово семе се използва във все по-голяма степен за директна консумация от човека и се е доказал като ефикасно средство за избистряне на сокове от плодове. За да се вземе предвид този допълнителен напредък, протеините от слънчогледово семе следва да се добавят в списъка на разрешените обработки и вещества.

(12)Извлеченият от кокосови орехи сок се предлага и консумира все по-широко на пазара на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 2 от Директива 2001/112/ЕО официалното наименование на този продукт е „сок от кокосови орехи“. От друга страна, в международния стандарт, отразен в Общия стандарт на Codex за сокове и нектари от плодове (Codex Stan 247-2005), приет от Комисията по Кодекс алиментариус по време на нейната 28-ма сесия, проведена в периода 4—9 юли 2005 г., се посочва, че наименованието „кокосова вода“ е синоним на „сок от кокосови орехи“, който се извлича директно от кокосови орехи, без да се изрязва кокосовата сърцевина. Следователно за привеждането на Директива 2001/112/ЕО в съответствие с този международен стандарт е целесъобразно добавянето на „кокосова вода“ като конкретно наименование в приложение III към същата директива. За да се гарантира, че конкретното наименование може да бъде лесно разбрано от всички потребители в Съюза, е целесъобразно да се предвиди възможност за използване на израза „кокосова вода“ на официалните езици на Съюза. Освен това, тъй като сокът от кокосови орехи може да бъде получен чрез разтваряне на концентриран сок от кокосови орехи с питейна вода, е целесъобразно в приложение V към посочената директива да се определи минималната стойност по скалата на Брикс за този продукт.

(13)В Директива 2001/113/ЕО на Съвета 24 се определят съществените изисквания, които трябва да се изпълняват по отношение на производството, състава и етикетирането на плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека.

(14)В член 2, параграф 4 от Директива 2001/113/ЕО се изисква задължително посочване върху етикета на съдържанието на захар, освен ако върху етикета не е посочена хранителна претенция по отношение на захарите. Това изискване надхвърля правилата, определени в Директива 90/496/ЕИО на Съвета 25 , в която се предвиждаше, че включването на информация за хранителните стойности върху предварително опакованите храни се извършва на доброволен принцип, освен когато са обозначени с хранителна претенция, а в случай че хранителната претенция е по отношение на захарите, тя би следвало да включва количествата захар. Директива 90/496/ЕИО беше отменена и заменена с Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета 26 . Съгласно този регламент разпоредбата за информацията за хранителните стойности върху опаковките вече е задължителна. Поради това в Директива 2001/113/ЕО вече не е необходима конкретна разпоредба относно посочването на захарта върху етикета и е целесъобразно тя да бъде заличена.

(15)В част I от приложение I към Директива 2001/113/ЕО се определя минималното количество плод, което се използва при производството на конфитюр, желе, конфитюр екстра качество или желе екстра качество. Употребяването на термините „конфитюр екстра качество“ и „желе екстра качество“ е предвидено за продукти, произвеждани с по-голямо количество плод в сравнение съответно с „конфитюр“ и „желе“. В част II от същото приложение се определя минималното съдържание на разтворимо сухо вещество (т.е. захари — естествено присъстващи в плодовете или добавени) за тези продукти и, за да се вземат предвид съществуващите национални традиции при приготвянето на плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, на държавите членки се дава възможност да разрешават по-ниско минимално съдържание на разтворимо сухо вещество.

(16)Когато количеството плодове, използвани за производство на конфитюри и желета, се увеличава, количеството добавена захар, необходимо за достигане на минималното съдържание на разтворимо сухо вещество в тези продукти, се намалява. За да се стимулира производството на конфитюри с по-голямо количество вложен плод и по този начин да се подпомогне пазарът на плодове, като се вземе предвид необходимостта от намаляване на съдържанието на свободни захари, минималното количество плодове, което трябва да се използва при производството на конфитюр и конфитюр екстра качество и което е определено в приложение I към Директива 2001/113/ЕО, следва да бъде увеличено. За да се стимулира производството на желета с по-голямо количество вложен плод и по този начин да се подпомогне пазарът на плодове, минималното количество плодове, което трябва да се използва при производството на желе и желе екстра качество и което е определено в приложение I към Директива 2001/113/ЕО, следва да бъде увеличено. По същия начин, с цел да се помогне на потребителите да вземат по-информирани и здравословни решения относно консумираните от тях храни, е целесъобразно да се разреши използването на запазените наименования, определени в част I от посоченото приложение, за продукти, които са със съдържание на разтворимо сухо вещество, по-малко от 60 %, но отговарят на условията, приложими по отношение на определената в приложението към Регламент (ЕО) № 1924/2006 хранителна претенция „намалено съдържание на захар“ по отношение на намаленото съдържание на захар.

(17)В приложение I към Директива 2001/113/ЕО терминът „мармалад“ е ограничен до конкретна смес от цитрусови плодове. В редица езици на Съюза обаче, макар определените в същото приложение правни наименования да са били използвани в търговията за обозначаване на продуктите, посочени в него, обществото като цяло използва като взаимозаменяеми термините „мармалад“ и „конфитюр“ за обозначаване на конфитюри от плодове, различни от цитрусови плодове. За да се вземат предвид тези практики, когато случая е такъв, държавите членки следва да са в състояние да разрешат терминът „мармалад“ да може да се използва за наименованието на продукт „конфитюр“. За да се избегне объркване на потребителите, терминът „мармалад от цитрусови плодове“ следва да се използва в целия Съюз за продукта, определян досега като „мармалад“, с цел да се разграничат двете категории продукти. Това също така е в съответствие с международния стандарт, отразен в Общия стандарт на Codex за конфитюри, желета и мармалади (Codex Stan 296-2009), приет от Комисията по Кодекс алиментариус по време на нейната 32-ра сесия, проведена от 29 юни до 4 юли 2009 г., с който се установява разграничение между мармалад от цитрусови и мармалад от нецитрусови плодове. Поради това е уместно посочената директива да бъде съответно преразгледана по отношение на наименованието на продукт „мармалад“.

(18)В приложение II към посочената директива се изброяват допълнителните съставки, които може да бъдат използвани при производството на обхванати от директивата продукти. Сокът от цитрусови плодове може да бъде използван като подкисляващо вещество в конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество, получени от други видове плодове. В сравнение със сока, който не е от концентрат, сокът от цитрусови плодове в неговата концентрирана форма е по-малко обемен и не толкова тежък за транспортиране, по-стабилен е, може да се съхранява по-дълго време и изисква по-малко консумация на електрическа енергия за изпаряване на водното съдържание при производството на крайния продукт конфитюр или желе. Следователно използването му при производството на конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество е по-надеждно от пресен сок от цитрусови плодове. Поради това е целесъобразно в списъка на допълнителните съставки, определен в посоченото приложение, да се добави концентриран сок от цитрусови плодове.

(19)В Директива 2001/114/ЕО на Съвета 27 са установени определения и общи правила, регулиращи състава, производствените характеристики и етикетирането на определени консервирани млека.

(20)В точка 3 от приложение I към Директива 2001/114/ЕО са посочени разрешените обработки за частично или напълно дехидратирани консервирани млека. За да се отговори на променящите се нужди на потребителите, следва да се разреши обработка за производство на млечни продукти без лактоза. Освен това конкретното наименование за английския термин „evaporated milk“ в приложение II към посочената директива следва да бъде приведено в съответствие с международните стандарти, определени в стандарта на Codex за сгъстени млека (Codex Stan 281-1971).

(21)Директиви 2001/110/ЕО, 2001/112/ЕО, 2001/113/ЕО и 2001/114/ЕО съдържат позовавания на отменени актове. Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 28 беше отменена и заменена с Регламент (ЕС) № 1169/2011. Директива 89/107/ЕИО на Съвета 29 и Директива № 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвет 30 бяха отменени и заменени с Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета 31 . Следователно тези позовавания следва да бъдат заменени с позовавания на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) № 1169/2011 и Регламент (ЕО) № 1333/2008.

(22)Следователно директиви 2001/110/ЕО, 2001/112/ЕО, 2001/113/ЕО и 2001/114/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(23)С цел да се позволи на държавите членки да приемат националните законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, следва да се определи срок от 18 месеца за транспониране. С цел на операторите да се предостави достатъчно време, за да се приспособят към новите изисквания, тези национални разпоредби, транспониращи настоящата директива, следва да се прилагат едва след изтичането на 24 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива.

(24)С цел да бъдат отчетени интересите на икономическите оператори, които пускат на пазара или етикетират своите продукти в съответствие с изискванията, приложими преди прилагането на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива, е необходимо да се установят целесъобразни преходни мерки. Ето защо в настоящата директива следва да е предвидена възможността тези продукти да продължават да се предлагат на пазара за ограничен период от време, надхвърлящ срока за транспониране,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2001/110/ЕО

Член 2 от Директива 2001/110/ЕО се изменя, както следва:

(1)Уводното изречение се заменя със следното:

„Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета* се прилага относно продуктите, определени в приложение I към настоящата директива, при следните условия:

___________

* Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).“;

(2)В параграф 4 букви а) и б) се заменят със следното:

„а) Държавата на произход, в която е бил добит медът, се посочва върху етикета. Ако медът произхожда от повече от една държава, държавите на произход, в които е бил добит медът, се посочват върху етикета на опаковките, съдържащи повече от 25 g;

б) За целите на Регламент (ЕС) № 1169/2011, и по-специално членове 12—15 от него, данните, които се посочват в съответствие с буква а) от настоящия параграф, се считат за задължителни данни по смисъла на член 9 от същия регламент.“.

Член 2

Изменения на Директива 2001/112/ЕО

Директива 2001/112/ЕО се изменя, както следва:

(1)Член 3 се изменя, както следва:

а)Уводното изречение се заменя със следното:

„Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета* се прилага спрямо продуктите, определени в приложение I към настоящата директива, при спазване на следните условия:

___________

* Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).“;

б)В параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б) Като алтернатива на наименованията на продукти, посочени в буква а), приложение III предвижда списък със специфични наименования. Посочените в част I от приложение III наименования могат да бъдат използвани на езика и при условията, определени в същото приложение. Посочените в част II от приложение III наименования могат да бъдат използвани на официалния език на Съюза на държавата членка, в която продуктът се предлага на пазара.“;

в)Добавя се следният параграф 4:

„4. Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета**, указанието „соковете от плодове не съдържат добавени захари“ може да фигурира върху етикета в същото зрително поле като наименованието на продуктите, посочени в част I, точка 1 от приложение I към настоящата директива.

** Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9).“;

г)Параграф 6 се заменя със следното:

„6. Без да се засяга член 22 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за смесите от сокове от плодове и сокове от плодове, получени от концентрат, както и за нектара от плодове, изцяло или частично получен от един или повече концентрати, етикетирането съдържа, в зависимост от случая, обозначението „от концентрат/и“ или „частично от концентрат/и“. Това обозначение трябва да бъде поставено съвсем близо до наименованието на продукта, да е с ясно видими букви и да изпъква добре на всякакъв фон.“;

(2)Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

Без да се засяга Регламент (ЕО) № 1333/2008, в производството на продуктите, определени в част I от приложение I към настоящата директива, могат да се използват само обработките и веществата, посочени в част II от приложение I към същата директива, и суровините, които са в съответствие с приложение II към нея. Освен това нектарите от плодове трябва да отговарят на разпоредбите на приложение IV към настоящата директива.“;

(3)Приложения I и III се изменят в съответствие с приложение I към настоящата директива;

(4)В приложение V по азбучен ред се добавя следният ред:

„

“.

Член 3

Изменения на Директива 2001/113/ЕО

Директива 2001/113/ЕО се изменя, както следва:

(1)Член 2 се изменя, както следва:

а)Уводното изречение се заменя със следното:

„Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета* се прилага за продуктите, определени в приложение I към настоящата директива, при следните условия:

___________

* Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).“;

б)Параграф 4 се заличава;

в)Параграф 6 се заменя със следното:

„6. Когато остатъчното количество на серния диоксид е над 10 mg/kg, неговото наличие се посочва в списъка на съставките чрез дерогация от член 20 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.“;

(2)Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета**, само съставките, посочени в приложение II към настоящата директива, и суровините, които отговарят на изискванията на приложение III към настоящата директива, могат да бъдат използвани при производството на продуктите, определени в приложение I към настоящата директива.

___________

** Регламент (EО) 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните, (OВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16).“;

(3)Приложение I се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива;

(4)В приложение II третото тире се заменя със следното:

„— сок от цитрусови плодове, дори концентриран: в продукти, получени от друг вид плод: само в конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество,“;

(5)В приложение III, част Б, точка 1 четвъртото тире се заменя със следното:

„—с изключение на суровините, използвани при производството на продукти „екстра“ качество: използването на серен диоксид (Е 220) или неговите соли (Е 221, Е 222, Е 223, Е 224, Е 226 и Е 227) като консервант при технологията на производство, при условие че максималното съдържание на серен диоксид, установено в Регламент (ЕО) № 1333/2008 не е надвишено в продуктите, определени в част I от приложение I.“.

Член 4

Изменения на Директива 2001/114/ЕО

Директива 2001/114/ЕО се изменя, както следва:

(1)В член 3 уводното изречение се заменя със следното:

„Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета* се прилага за продуктите, определени в приложение I към настоящата директива, при следните условия:

___________

* Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).“;

(2)В приложение I, точка 3 се добавя следната буква:

„г) Намаляване на съдържанието на лактоза чрез превръщането ѝ в глюкоза и галактоза. Измененията на състава на млякото след обработката се допускат само ако са указани върху опаковката на продукта с незаличими букви, така че да могат да бъдат лесно видяни и прочетени. Въпреки това тези обозначения не освобождават от задължението за посочване на хранителната информация върху етикета, определено с Регламент (ЕС) № 1169/2011. Държавите членки може да ограничават или забраняват посочените в настоящата буква г) изменения в състава на млякото.“;

(3)В приложение II буква а) се заменя със следното:

„а) Английският термин „evaporated milk“ означава продуктът, определен в точка 1, буква б) от приложение I.“.

Член 5

Транспониране

1.Държавите членки приемат и публикуват най-късно до ... [До Службата за публикации: моля, въведете дата = 18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби, считано от ... [До Службата за публикации: моля, въведете дата = 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 6

Преходни мерки

Продукти, които са пуснати на пазара или етикетирани преди … [До Службата за публикации: моля, въведете дата = 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] в съответствие с директиви 2001/110/ЕО, 2001/112/ЕО, 2001/113/ЕО и 2001/114/ЕО, могат да продължат да се предлагат на пазара до изчерпване на количествата.

Член 7

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Директива 1999/4/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 г. относно екстрактите от кафе и екстрактите от цикория (ОВ L 66, 13.3.1999 г., стр. 26).Директива 2000/36/EO на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2000 г. относно какаовите и шоколадовите продукти, предназначени за консумация от човека (ОВ L 197, 3.8.2000 г., стр. 19).Директива 2001/110/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно меда (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 47).    Директива 2001/111/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно някои захари, предназначени за консумация от човека (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 53).Директива 2001/112/EО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 58).    Директива 2001/113/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стp. 67).Директива 2001/114/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (ОВ L 15, 17.1.2002 г., стр. 19).

(2)    ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(3)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381 final).

(4)    Това включва намаляване на приема на свободни захари при различните начини на хранене, както е посочено в научното становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно горната граница за безопасен прием на захари, приемани с храната, от 28 февруари 2022 г. https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/7074 . Свободните захари обхващат добавените захари, както и естествените захари в сок от плодове и концентриран сок от плодове, чиято структура е била разрушена. Желето е продукт, произвеждан от сок от плодове и захар.

(5)    Съвет по селско стопанство и рибарство, 15—16 декември 2020 г. (14048/20).

(6)    2020/2260(INI).

(7)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Европейски план за борба с рака“ (COM(2021) 44 final).

(8)    Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на Регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

(9)    Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9).

(10)    Areté и др. (2020 г.). „Evaluation of marketing standards contained in the CMO Regulation, the ‘Breakfast Directives’ and CMO secondary legislation“ (Оценка на пазарните стандарти, съдържащи се в Регламента за ООП, Директивите за закуските и вторичното законодателство относно ООП). Брюксел: Европейска комисия. https://doi.org/10.2762/475831

(11)    Европейска комисия (2020 г.). Оценка на пазарните стандарти. Работен документ на службите на Комисията (SWD(2020) 0230 final).

(12)    Russo, C. и др. (2022 г.). „Workshop on Marketing Standards: Benefits and costs of EU marketing standards for agri-food products“ (Семинар по пазарни стандарти: Ползи и разходи, свързани с пазарните стандарти на ЕС за продукти от селскостопанската и хранителна промишленост). Технически доклад на Съвместния изследователски център (JRC). Люксембург: Европейски съюз. https://doi.org/10.2760/635080.

(13)    [да се попълни от Службата за публикации]

(14)    [да се попълни от Службата за публикации]

(15)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(16)     https://undocs.org/A/RES/71/313

(17)    Съобщение на Комисията „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ (COM(2021) 118).

(18)    ОВ C […], […] г., стр. […].

(19)    ОВ C […], […] г., стр. […].

(20)    Директива 2001/110/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно меда (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 47).

(21)    Директива 2001/112/EО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 58).

(22)    Директива 2012/12/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за изменение на Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека (ОВ L 115, 27.4.2012 г., стр. 1).

(23)    Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9).

(24)    Директива 2001/113/EО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стp. 67).

(25)    Директива 90/496/ЕИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно етикетирането за питателност на храните (ОВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40).

(26)    Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на Регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

(27)    Директива 2001/114/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно някои частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (ОВ L 15, 17.1.2002 г., стр. 19).

(28)    Директива 2000/13/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (OВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29).

(29)    Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно хранителни добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 27).

(30)    Директива № 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 1995 г. относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители (ОВ L 61, 18.3.1995 г., стр. 1).

(31)    Регламент (EО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните, (OВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 21.4.2023

COM(2023) 201 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека

{SEC(2023) 162 final} - {SWD(2023) 97 final} - {SWD(2023) 98 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложения I и III към Директива 2001/112/ЕО се изменят, както следва:

(1)Приложение I се изменя, както следва:

а)в част I се добавя следната точка 6:

„6. а) Сок от плодове с намалено съдържание на захар

Продуктът, получен от продукта, определен в точка 1, буква а), при който най-малко 30 % от естествените захари са били отстранени посредством процес, разрешен при условията, определени в приложение I, част II, точка 3, при който се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество, произведен от същите плодове.

При производството на сок от плодове с намалено съдържание на захар е разрешено смесването на сок от плодове с намалено съдържание на захар със сок от плодове и/или плодове пюре.

б) Сок от плодове с намалено съдържание на захар на база концентрат

Продуктът, получен от продуктите, определени в точка 1, буква б) или точка 2, при който най-малко 30 % от естествените захари са били отстранени посредством процес, разрешен при условията, определени в приложение I, част II, точка 3, при който се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество, произведен от същите плодове и който е реконституиран с питейна вода, отговаряща на критериите, определени в Директива 98/83/ЕО.

При производството на сок от плодове с намалено съдържание на захар на база концентрат е разрешено смесването на сок от плодове с намалено съдържание на захар на база концентрат със сок от плодове, сок от плодове на база концентрат, плодово пюре и/или плодово пюре на база концентрат.“;

б)Част II се изменя, както следва:

i) точка 2 се изменя, както следва:

- третото тире се заменя със следното:

„— за сокове от плодове, сокове от плодове на базата на концентрат, концентрирани сокове от плодове, сокове от плодове с намалено съдържание на захар и сокове от плодове на базата на концентрат с намалено съдържание на захар: възстановени аромат, пулп и клетки;“;

- петото тире се заменя със следното:

„— За нектари от плодове: възстановени аромат, пулп и клетки; захари и/или мед в количество, не по-голямо от 20 % от общото тегло на крайните продукти, посочени в приложение IV, част I, 15 % от общото тегло на крайните продукти, посочени в приложение IV, част II и 10 % от общото тегло на крайните продуктите, посочените в приложение IV, част III; и/или подсладители;

Претенция, че в нектар от плодове не са били добавени захари, както и всяка претенция, която би могла да има същото значение за потребителя, може да се направи единствено в случаите, когато продуктът не съдържа добавени моно- или дизахариди или друга храна, използвана заради поподслаждащите ѝ качества, включително подсладители, както са определени в Регламент (EО) № 1333/2008. Ако в нектара от плодове естествено присъстват захари, върху етикета следва да се поставя и следният текст: „съдържа естествени захари“;“;

- седмото тире се заменя със следното:

„— за продуктите, определени в част I, точки 1—6, с цел да се регулира киселият вкус: лимонов сок и/или сок от зелени лимони, и/или концентриран лимонов сок, и/или концентриран сок от зелени лимони в количество до 3 g на литър сок, изразено като безводна лимонена киселина;“;

- добавя се следното тире:

„— За сокове от плодове с намалено съдържание на захар: вода до степента, която е строго необходима за възстановяване на загубата на вода поради процеса на намаляване на захарта.“;

ii) точка 3 се изменя, както следва:

- тринадесето тире се изменя, както следва:

„— растителни протеини, извлечени от пшеница, грах, картофи или слънчогледово семе за избистряне.“;

- добавя се следното тире:

„—процеси за отстраняване на естествени захари до степен, в която се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество, произведен от същите плодове: филтриране върху мембрана, предизвикана от дрожди ферментация.“;

(2)Приложение III се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОСОБЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА НЯКОИ ПРОДУКТИ, ПОСОЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I

I. Особени наименования, които може да бъдат използвани единствено на езика на наименованието

а) „vruchtendrank“: за нектарите от плодове;

б) „Süßmost“;

Наименованието „Süβmost“ може да се използва само в съчетание с наименованията „Fruchtsaft“ или „Fruchtnektar“:

i) за нектари от плодове, получени изключително от сокове от плодове, концентрирани сокове от плодове или от смес от тези два вида продукти, които не могат да се консумират в това състояние поради високата им естествена киселинност;

ii) за сокове от плодове, получени от ябълки или круши, ако се налага, с добавени ябълки, но без добавени захари;

в) „succo e polpa“ или „sumo e polpa“: за нектари от плодове, получени изключително от плодово пюре и/или концентрирано плодово пюре;

г) „æblemost“: за сок от ябълки без добавени захари;

д) i) „sur … saft“, допълнено с указание (на датски език) за използвания плод: за соковете без добавени захари, получени от касис, череши, червено френско грозде, бяло френско грозде, малини, ягоди или плодове на бъз,

ii) „sød … saft“ или „sødet … saft“, допълнено с указание (на датски език) за използвания плод: за соковете, получени от този плод, с добавени повече от 200 g захари на литър;

е) „äppelmust/äpplemust“: за сока от ябълки без добавени захари;

ж) „mosto“: синоним на сок от грозде;

з) „smiltsērkšķu sula ar cukuru“ или „astelpaju mahl suhkruga“, или „słodzony sok z rokitnika“: за сокове, получени от плодове на ракитник, съдържащи не повече от 140 g добавена захар на литър.

II. Особени наименования, които могат да бъдат използвани на официалния(ите) език(ци) на държавите членки, където продуктът се предлага на пазара

а) „кокосова вода“, за продукта, който се извлича директно от кокосовите орехи, без да се изрязва кокосовата сърцевина, като синоним на сок от кокосови орехи.“.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложение I към Директива 2001/113/ЕО се изменя, както следва:

(1)Част I се изменя, както следва:

а)първо и второ тире се заменят със следното:

„— „Конфитюр“ е смес, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране), получена от захари, пулп и/или пюре от един или повече видове плодове и вода. Конфитюр от цитрусови плодове може да се получи и от цели плодове, нарязани на ивици и/или резени.

За да вземат предвид обществените практики обаче, държавите членки могат да разрешат терминът „мармалад“ да се използва за продукта, наречен „конфитюр“.

Количеството пулп и/или пюре, което се влага в производството на 1000 g готов продукт, не трябва да е по-малко от:

— 450 g като общо правило,

— 350 g за френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки и дюли,

— 250 g за джинджифил,

— 230 g за плодове на кашу,

— 80 g за плод от пасифлора.

— „Конфитюр екстра качество“ е смес, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране), получена от захари, неконцентриран плодов пулп от един или повече видове плодове и вода. Конфитюр екстра качество от шипки и конфитюр екстра качество от безсеменни малини, къпини, касис, боровинки и френско грозде може да се получи изцяло или частично от неконцентрирани пюрета от съответните плодове. Конфитюр екстра качество от цитрусови плодове може да се получи и от цели плодове, нарязани на ивици и/или резени.

За да вземат предвид обществените практики обаче, държавите членки може да разрешат терминът „мармалад екстра качество“ да се използва за продукта, наречен „конфитюр екстра качество“.

При производството на конфитюр екстра качество не се допуска плодовете ябълка, круша, слива с неотделяща се костилка, пъпеш, диня, грозде, тиква, краставица и домат да се използват в смес с други плодове.

Количеството пулп, което се влага в производството на 1000 g готов продукт, не трябва да е по-малко от:

— 550 g като общо правило,

— 450 g за френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки и дюли,

— 350 g за джинджифил,

— 290 g за плодове на кашу,

— 100 g за плод от пасифлора.“;

б)петото и шестото тире се заменят със следното:

„—„Мармалад от цитрусови плодове“ е смес, получена от вода, захари и един или повече от следните продукти, получени от цитрусови плодове: пулп, пюре, сок, водни екстракти и кора.

Количеството цитрусов плод, което се влага в производството на 1000 g готов продукт, не трябва да е по-малко от 200 g, от които най-малко 75 g. трябва да са получени от ядивната част на плода (ендокарп).

— Наименованието „желе-мармалад“ може да се използва за продукт, определен като мармалад от цитрусови плодове, който не съдържа неразтворими вещества, при което се допускат незначителни количества фино раздробени кори от плода.“;

(2)Част II се заменя със следното:

„Показателят „сухо вещество“ за продуктите, дефинирани в част I, определен рефрактометрично, изразен в проценти, трябва да бъде не по-малко от 60 %, с изключение на тези продукти, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета*** по отношение на намалено съдържание на захар и тези, при които захарите са изцяло или частично заменени с подсладители.

Без да се засягат разпоредбите на член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, държавите членки могат, с оглед да вземат под внимание определени конкретни случаи, да разрешат запазените наименования на продуктите, дефинирани в част I, които са със съдържание на разтворимо сухо вещество под 60 %.

*** Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9).