ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.7.2023

COM(2023) 439 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

ОЦЕНКА на Препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните

1.Въведение

Поради ускоряването на цифровия преход и на прехода към зелена икономика уменията, придобити по време на формалното образование и обучение, вече не са достатъчни, за да се отговори на търсенето на пазара на труда, и възрастните трябва да развиват своите умения през целия си живот. Освен това се очаква, че демографските тенденции, водещи до свиване на работната сила, ще се ускорят през идното десетилетие, поради което ще стане още по-наложително уменията на цялото общество да се използват в пълния им потенциал. С оглед на това в Плана за действие на Европейския стълб на социалните права е поставена цел до 2030 г. поне 60 % от възрастните да участват в обучение всяка година. Лидерите на ЕС приветстваха тази амбициозна цел на социалната среща на върха в Порто през 2021 г., а държавите членки я доразвиха в национални цели 1 .

В Европейската програма за умения се предвижда стратегия, чрез която да се помага на лица и предприятия да усъвършенстват уменията си и да развиват нови. Тя е в изпълнение на Европейския стълб на социалните права, и по-специално на неговия първи принцип, в който се посочва правото на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, и е обвързана с други инициативи на политиката в подкрепа на подхода на учене през целия живот. Основните умения — езикова, математическа и цифрова грамотност — са главна предпоставка за пълноценно участие в обществото и пазара на труда. При твърде много възрастни в ЕС обаче тези умения не са на функционално равнище 2 , поради което тези лица рискуват да попаднат в „капана ограничени умения — лоши работни места“ 3 . Това изисква мерки на политиките в подкрепа на придобиването на основни умения.

Целта на Препоръката на Съвета относно повишаване на уменията 4 е да се отговори на този риск и да се осигурят на нискоквалифицираните възрастни, знания или компетентности — например възрастните с квалификация под степента на средното образование — възможности да развият основни умения и/или да придобият по-широк набор от умения, които да отговарят на изискванията за активно участие в обществото и пазара на труда.

Решението относно Европейската година на уменията, в което се подчертава нуждата от преквалификация и повишаване на квалификацията, както и от повишаване на активността на повече хора, също беше мотивирано с несъответствието между търсенето на пазара на труда и предлагането на квалифицирана работна ръка 5 . При обявяването на предложението в своята реч за състоянието на Съюза, председателят Фон дер Лайен подчерта, че „Европа има нужда от всички“, тъй като съществува недостиг не само на специалисти с висока квалификация, но и на „шофьори на камиони, сервитьори или летищен персонал“ 6 . В неотдавнашния промишлен план на Зеления пакт 7 също се подчертава нуждата от справяне с настоящия широкоразпространен недостиг на висококвалифицирани работници, който ограничава инвестициите и растежа в ЕС.

За да се постигнат целите на препоръката, държавите членки бяха приканени да осигурят на нискоквалифицираните възрастни персонализирана подкрепа чрез интегриран път, включващ три стъпки.

На държавите членки беше препоръчано да определят приоритетни целеви групи, да гарантират ефективна координация и партньорство между заинтересованите страни и да въведат мерки за популяризиране, ориентиране и подкрепа, чрез които информацията относно наличните възможности да се разпространи сред потенциалните бенефициери и те да бъдат ориентирани през всички стъпки на процеса. Препоръката съдържа искането Комисията да докладва на Съвета относно изпълнението на мерките в държавите членки и на равнището на ЕС. Настоящият доклад се основава на работния документ на службите на Комисията относно оценката 8 .

2.Основни констатации
от оценката

В този раздел се представя оценка относно това до каква степен препоръката е ефективна, ефикасна и логически обвързана, осигурява добавена стойност от ЕС и продължава да бъде актуална по отношение на справянето с настоящите нужди, като се има предвид, че препоръките на Съвета имат необвързващ характер.

Ефективност

Наличните доказателства сочат, че цялостното равнище на ефективност на препоръката е умерено.

Съответните показатели показват наличие на умерени положителни тенденции, а степента на изпълнение в отделните държави членки е неравномерна, като често липсват мащаб и координация по отношение на мерките. Въпреки че някои от заинтересованите страни гледат на препоръката като на катализатор за подновяване на акцента върху осигуряването на подкрепа за придобиване на основни умения от възрастните 9  и смятат, че подходът от три стъпки представлява полезна насока, според установеното с настоящата оценка подобрения в изпълнението на трите стъпки от препоръката има само в 14 държави членки 10 .

Възможностите за оценка на уменията вече са широко разпространени в държавите членки, но е необходима още работа по професионализацията на персонала и общественото възприятие, свободно от стигматизиране. Това означава, че оценката на уменията може да бъде представена по по-позитивен и мотивиращ начин, като се наблегне на съществуващи умения, които могат да бъдат доразвити. Няколко държави членки са предприели стъпки за по-добро предоставяне на персонализирани и гъвкави предложения за учене на нискоквалифицирани възрастни 11 , но все още съществуват предизвикателства поради липсата на финансиране — често става въпрос за финансиране от ЕС, основано на проекти, вместо за национално структурно финансиране — за осигуряване на подкрепа на различните целеви групи, както и поради пречки пред достъпа и възприемането. Валидирането и признаването на умения също са се подобрили в някои държави членки, но често с ограничена интеграция в образователните и обучителните системи, както и с ниско равнище на осведоменост и възприемане сред възрастните 12 . 

Делът на нискоквалифицираните възрастни 13 между 25 и 64 години се е понижил от 23,4 % през 2016 г. (56,1 милиона) до 20,7 % през 2021 г. 14  (48,7 милиона). Възможно е обаче тези тенденции да са били повлияни от външни фактори, различни от тази препоръка, и по-специално от демографските промени 15 .

Във връзка с националните мерки за изпълнение е установен голям брой приоритетни целеви групи 16 , но заинтересованите страни докладват, че все още има пречки те да бъдат достигнати 17 . Заинтересованите страни докладват също, че поради въздействието на цифровизацията значително се е увеличила целевата група, към която е насочена препоръката. Предвид преминаването към цифрови среди всички лица в днешно време се нуждаят поне от основни цифрови умения. Освен това те изтъкнаха, че предоставянето на публична подкрепа за развиване на основни умения от възрастните е конкретна отговорност, като подчертаха, че работодателите често приемат притежаването на такива умения за даденост 18 .

Предоставянето на професионално ориентиране от страна на публичните служби по заетостта е широко разпространена практика, но се наблюдават ниски равнища на информираност относно услугата, която може да се възприеме като плашеща 19 и невинаги е налична за нискоквалифицирани лица , които не са безработни 20 .

Държавите членки са въвели мерки за изпълнение, като са работили в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, и по-специално с публичните служби по заетостта, социалните партньори, неправителствените организации и местните участници, включително обществените библиотеки 21 . Обаче понякога ролите и отговорностите не са достатъчно ясни, а координацията не е ефективна, например между министерствата на образованието и на труда и между националните и регионалните власти 22 .

Прилагането на координиран стратегически подход, който включва и трите стъпки 23 , е от решаваща важност, за да се гарантира, че, следвайки своите пътища за повишаване на уменията, възрастните учащи се чувстват подкрепени и остават последователни, но това не е често срещана практика 24 . Някои заинтересовани страни изтъкват, че за да се помогне на нискоквалифицираните възрастни, които са най-отдалечени от ученето, трите стъпки следва да бъдат интегрирани със социални услуги и програми на пазара на труда 25 .

Ефикасност

Въпреки че заинтересованите страни приемат разходите по изпълнението за пропорционални 26 на ползите, независимо от началната позиция на дадена държава членка, не могат да се направят категорични заключения относно ефикасността, тъй като държавите членки не са извършвали систематично събиране на данни за разходите и ползите, свързани с мерките за изпълнение. Това отразява относително ниските разходи по изпълнението в повечето държави членки и сравнително големите ползи под формата както на преки мерки за повишаване на квалификацията, така и на по-добра осведоменост и по-голямо внимание към основните умения на възрастните в националния дебат.

По време на периода на оценка голяма част от мерките за изпълнение са били финансирани със средства от ЕС, и по-конкретно по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) 27 . Смята се, че ефикасността на изпълнението варира в зависимост от това в каква степен са налични различни характеристики: т.е. ясно разпределение на отговорностите между участниците, установени процедури за избор на качествени доставчици на обучителни услуги, участие на специално обучен персонал, сътрудничество с работодатели, както и наблюдение и оценка за подобряване на услугите.

Логическа обвързаност

Консултираните заинтересовани страни смятат, че препоръката е логически обвързана на вътрешно равнище и съдържа последователни цели, препоръки и очаквани резултати. Според тях мерките, предложени в препоръката, осигуряват всеобхватна политическа рамка, от която да се ръководят действията за изпълнение на национално равнище. Заинтересованите страни докладват също за висока степен на логическа обвързаност между препоръката и съответните политики и стратегии на национално и регионално равнище. Въпреки това недостатъчната интеграция на трите стъпки в единен път и липсата на стратегическа координация между мерките за изпълнение и другите части от системата за обучение на възрастни възпрепятстват съгласуваното изпълнение на национално равнище.

Смята се също, че препоръката е логически обвързана с и допълва други съответни инициативи на ЕС, свързани с уменията и заетостта 28 . 

Според почти всички консултирани заинтересовани страни както на равнището на ЕС, така и на национално равнище има добра съгласуваност на политиката между препоръката и съответните механизми за финансиране от Съюза 29 .

Добавена стойност от ЕС

Тъй като препоръката е необвързваща, добавената стойност от ЕС се е материализирала основно под формата на повишено внимание към политиките, свързани с основните умения при възрастните, в няколко държави членки. Освен това препоръката е осигурила обща рамка за национални мерки на политиките, насърчила е сътрудничеството между заинтересованите страни в рамките на отделните държави членки и помежду им, и/или е мобилизирала финансиране и техническа подкрепа за експериментиране с политики. В някои държави членки препоръката е послужила като вдъхновение за реформи на системата за обучение на възрастни 30 . В други е послужила като еталон, спрямо който да се сравняват съществуващите системи за подкрепа и според който да се тестват и въвеждат разпоредби относно някоя от трите стъпки.

Заинтересованите страни ценят ролята на препоръката за насърчаване на обмена на знания между държавите членки 31 . Била е предоставена техническа помощ чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) и чрез Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) 32 , който я замени, както и непряко чрез указване на подкрепа на ОИСР за разработване на национални стратегии за уменията и диагностични доклади в няколко държави членки 33 . Накрая, заинтересованите страни подчертаха, че препоръката е помогнала да се насочат средства от ЕС от различни източници на финансиране към проекти за развиване на основни умения за различни целеви групи.

Актуалност

Заинтересованите страни са почти единодушни, че целите, посочени в препоръката, са все още актуални 34 , като това е отразено и в неотдавнашните цели на ЕС на високо равнище. Заинтересованите страни смятат също така, че мерките, определени в препоръката, са все още актуални по отношение на постигане на целите ѝ: те подчертаха продължаващата нужда от подкрепа за нискоквалифицираните лица чрез специално предвидени мерки и продължаващата актуалност на подхода за „изграждане на системи“ от препоръката.

Заинтересованите страни смятат също, че отделяното на равнището на ЕС внимание към изпълнението продължава да е актуално, 35 тъй като то е оказало положително влияние по време на периода на оценка, като е увеличило вниманието към политиките за развиване на основни умения у възрастните и насърчавайки реформите и експериментирането с политики.

3.Възможни начини за подобряване
на изпълнението

Въпреки постигнатия напредък, пред изпълнението остават значителни предизвикателства:

·Първото основно предизвикателство е неравномерният напредък по изпълнението в отделните държави членки, който се характеризира с големи разминавания по отношение на възможностите за повишаване на квалификацията, до които имат достъп нискоквалифицираните възрастни.

·Второто основно предизвикателство са малкият мащаб и ниската ефективност на мобилната работа, които често все още се наблюдават 36 по отношение на мерките за изпълнение, предприети от държавите членки.

·Третото основно предизвикателство е доминиращата роля на основаното на проекти финансиране от ЕС, вместо на национално структурно финансиране.

·Четвърто основно предизвикателство е често недостатъчната степен на интеграция на трите стъпки от препоръката във всеобхватен път, което отразява недостатъчна степен на стратегическа координация. Координираният подход на препоръката често не е отразен в мерките за изпълнение на държавите членки. Това ограничава мащаба за наблюдение и оценка и способността да се извличат поуки от доказателствата.

Като се има предвид, че недостигът на работна ръка и несъответствието между уменията и потребностите се увеличават, Комисията смята, че следва да се работи повече за подобряване на изпълнението на Препоръката относно повишаване на уменията. Това е необходимо, за да може на всички да бъдат осигурени възможности на пазара на труда и в обществото и за да бъде избегнат „капанът ограничени умения — лоши работни места“. То е също толкова необходимо, за да се запълни недостигът на умения на пазара на труда и да се постигне напредък по отношение на конкурентоспособността на ЕС, цифровия преход и прехода към зелена икономика. Комисията признава също, че развиването на умения е лично право, както е посочено в Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейския стълб на социалните права 37  и разработено в неговия План за действие 38 .

С цел да се укрепи изпълнението, следва държавите членки, с подкрепата на Комисията, да бъдат приканени:

·да укрепят стратегическото сътрудничество на национално равнище, за да бъдат създадени интегрирани пътища за повишаване на уменията и да бъдат отворени общности за учене, включително чрез създаване и преглед на национални стратегии за уменията, които обхващат всички нива на управление, в тясно сътрудничество със социалните партньори, публичните служби по заетостта и други съответни заинтересовани страни;

·да насърчат подход на колективни действия и широко партньорство във връзка с основните умения, включително чрез Пакта за умения 39 , с акцент върху работното място като работна среда;

·да определят по-добре бенефициерите на повишаването на квалификацията, за да бъдат отразени тенденции като цифровизацията и екологизирането на икономиката, като същевременно се гарантира, че никой не е изоставен, а мерките за подкрепа са адаптирани по подходящ начин и са съобразени с конкретните индивидуални нужди;

·да разширят комуникативната мобилна работа, по-специално по отношение на „най-трудните за достигане лица“, като поставят акцента върху бъдещите ползи от повишаването на квалификацията, вместо върху настоящите дефицити на умения, за да избегнат стигматизацията;

·да използват значителните средства на ЕС по линия на националните планове за възстановяване и устойчивост 40 и програмите по Европейския социален фонд плюс, за да стимулират инвестициите в областта на уменията, инфраструктурата и националните реформи и да ги поддържат чрез национално финансиране в средносрочен и дългосрочен план за постигане на структурни подобрения;

·да използват изпълнението на Препоръката на Съвета относно индивидуалните сметки за обучение 41 , за да увеличат предоставянето на пресонализирани, гъвкави и качествени възможности за обучение без стигматизация и да улеснят удобната им интеграция с оценка и валидиране на уменията и с професионално ориентиране при осигурено подходящо финансиране на национално равнище;

·да използват изпълнението на Препоръката на Съвета относно европейски подход към микроудостоверенията 42 , за да увеличат прозрачността и признаването на резултатите от кратките курсове за обучение.

(1)     Вж. IP_22_3782

(2)     Планът за действие на Европейския стълб на социалните права включва цел на ЕС, според която до 2030 г. най-малко 80 % от лицата на възраст между 16 и 74 години следва да притежават основни цифрови умения. Според показателя на Евростат за цифровите умения през 2021 г. само 54 % от лицата на възраст между 16 и 74 години в ЕС-27 са притежавали поне основни цифрови умения. За да се гарантира постигането на тази цел, Комисията създаде Цифров компас, чрез който цифровите амбиции на ЕС за 2030 г. да се доразвият в конкретни цели. Цифровото десетилетие на Европа: цели в областта на цифровите технологии за 2030 г. (europa.eu) .

(3)    Вж. Burdett and Smith (2002), The low skill trap (Бърдет и Смит (2002), „Капанът на ограничените умения“ , European Economic Review.

(4)     EUR-Lex - 32016H1224(01) - EN - EUR-Lex (europa.eu)

(5)     Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на уменията (2023 г.) .

(6)     Реч за състоянието на Съюза, 2022 г.

(7)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии  (COM(2023) 62 final).

(8)    Вж. SWD(2023) 460 final. Работният документ на службите на Комисията е подкрепен с външно проучване на Ecorys и 3S, Проучване в подкрепа на оценката на Препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните .

(9)    Например според документа за изразяване на позиция на Европейската асоциация за образование за възрастни (European Association for the Education of Adults (EAEA) Препоръката относно повишаване на уменията доведе до създаването на национални стратегии с акцент върху основните умения и валидирането на умения, придобити чрез неформално и информално учене, и до насочването на учебните програми към учащите с (по-)ограничени основни умения.

(10)    BE, BG, CY, CZ, DE, DK, EE, EL, HR, IT, LV, MT, PL и SK. Това картографиране на мерките на политиките се основава на външното проучване в подкрепа на оценката. Вж. за подробности раздел 3.1 от работния документ на службите на Комисията относно оценката.

(11)    BE, BG, DK, EE, MT и PL. За по-подробен анализ на пречките пред достъпа и възприемането вижте също оценката на въздействието, придружаваща предложението на Комисията относно индивидуалните сметки за обучение  (SWD(2021) 369 final).

(12)    BE, BG, CY, DE, EL, IT, LV и SK според проучването в подкрепа на оценката. Тези заключения са в съответствие с оценката от 2020 г. на Препоръката на Съвета относно валидирането на неформалното и информалното учене  (SWD(2020) 121 final) .

(13)    Възрастни с ниска образователна степен (т.е. ниво между 0 и 2 по ISCED).

(14)    Вж. Евростат: код за онлайн данни EDAT_LFSE_03 и EDAT_LFS_9901 .

(15)    По-възрастните лица, които съставят по-големите групи, все по-рядко попадат в съответната възрастова група (между 25 и 64 години), а по-младите лица, макар и част от групи с по-ниска численост, обикновено имат по-висока образователна степен.

(16)    Ситуацията е различна в отделните държави членки и групата на нискоквалифицираните възрастни може да е съставена от различни подгрупи (като — но не само — наети, безработни, икономически неактивни, мигранти, групи в неравностойно положение, лица от селските райони), в зависимост от националните обстоятелства.

(17)    В документа за изразяване на позиция на Literacy 100 се подчертава, че перспективата за образование в зряла възраст може да е плашеща за възрастни с ниски равнища на лична устойчивост и самочувствие.

(18)    Вж. документа за изразяване на позиция на Европейската мрежа за основни умения (European Basic Skills Network): За изграждането на лична и социална устойчивост е необходимо на всички възрастни да се осигури достъп до качествено предоставяне на динамичен набор от умения. Основните умения продължават да са главен приоритет, но придобиването им трябва да се осъществява в контекст на отчитане и развиване на умения за живота.

(19)    Вж. документа за изразяване на позиция на Eurodiaconia, в който се посочва, че нашите членове подчертават, че много често част от населението смята тези услуги за плашещи или ненадеждни. За да бъдат достъпни и приобщаващи, услугите на публичните служби по заетостта трябва да бъдат предоставяни в безопасна среда, където всеки да се чувства защитен от предубеждения и други форми на дискриминация.

(20)    Вж. документа за изразяване на позиция на EAEA, в който се посочва, че не навсякъде са налични достатъчно мерки за ориентиране; именно чрез тях обаче може да се достигне до целевите групи с органични умения.

(21)    В документа за изразяване на позиция на Public libraries 2030 се посочва, че обществените библиотеки играят важна роля в сектора на неформалното образование, тъй като те често са първите организации, които предоставят помощ и подкрепа на уязвими групи с ниски равнища на грамотност.

(22)    Вж. напр. документа за изразяване на позиция на МОТ, в който се подчертава важността на един подход за ефективно управление, който обхваща всички нива на управление.

(23)    В документа за изразяване на позиция на EAEA се изтъква, че е важно мерките да бъдат вградени в по-широка стратегическа рамка: Оказва се, че държавите, които са интегрирали Препоръката относно повишаване на уменията в по-широка стратегия за учене през целия живот, имат най-добри възможности да достигнат до целевите групи и да изградят иновативни програми за повишаване на квалификацията — например Словакия, Финландия и Австрия.

(24)    Положителни примери за интегрирането на трите стъпки, установени в подкрепящото проучване, включват PT, DK, SE (които са вече в началото на периода на оценка) и PL (на равнище на изготвяне на проект).

(25)    Вж. напр. документите за изразяване на позиция на Eurodiaconia и Literacy 100.

(26)    Бяха извършени няколко проучвания за събиране на доказателства. Това конкретно проучване беше извършено сред националните и регионалните институции и организации, отговорни на оперативно равнище за пътищата за повишаване на уменията, и организациите, участващи в тяхното прилагане (проучване на координиращите и изпълняващите организации).

(27)    Бяха посочени и други източници на финансиране, като: „Еразъм+“, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) (понастоящем наречена Инструмент за техническа подкрепа (ИТП), Програмата на ЕС за заетост и социални иновации (EaSI), както и по-скорошните Фонд за справедлив преход (ФСП) и Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ).

(28)    По-специално препоръките на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене  (2012 г.), създаване на гаранция за младежта  (2013 г.) и „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“  (2020 г.), интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда  (2016 г.), ключовите компетентности за учене през целия живот  (2018 г.), микроудостоверенията  (2022 г.) и индивидуалните сметки за обучение  (2022 г.).

(29)    Напр. за програмния период 2021—2027 г. бюджетът на ЕСФ+ е в размер на 99,3 милиарда евро.

(30)    Включително HR, EL и SK.

(31)    Взаимното обучение се е осъществило чрез организирани за целта събития, но също и с помощта на националните координатори за учене за възрастни, работните групи за учене за възрастни и — с по-неформален и възходящ подход — чрез Европейската платформа за учене и образование за възрастни (European Platform for Adult Learning and Education (EPALE). Европейският център за развитие на професионалното обучение е осигурявал подкрепа за реформи в държавите членки, като е извършвал сравнителни проучвания на техните системи за повишаване на квалификацията и е организирал форуми за усъвършенстване на политиките, свързани с препоръките.

(32)    На BE, HR, CY, HU, IT, NL, PT и ES.

(33)    Включително BE, IT, LV, LT, NL, PL, PT, SK, SI, ES; Национални стратегии за уменията — ОИСР .

(34)    87 % от респондентите в обществената консултация са съгласни с това твърдение.

(35)    87 % от респондентите в обществената консултация са съгласни, че насоки от страна на ЕС в областта на политиката са все още необходими в значителна или в много голяма степен. Вж. също документа за изразяване на позиция на Световната конфедерация по заетостта за Европа (World Employment Confederation Europe), в който се посочва: „необходими са насоки от страна на ЕС в значителна степен, за да се популяризира обменът на добри практики, както и взаимното обучение и възприемането на добрия опит.

(36)    Тук се има предвид делът на възрастните, нуждаещи се от развиване на основни умения, които получават подкрепа. Ефективността на мобилната работа може да е ниска или поради ниско формално покритие/допустимост за мерки за подкрепа, или поради ниско равнище на осведоменост и възприемане.

(37)     Европейски стълб на социалните права

(38)     План за действие на Европейския стълб на социалните права

(39)     Начална страница на Пакта за умения (europa.eu)

(40)     Механизъм за възстановяване и устойчивост (europa.eu)

(41)    В Препоръката на Съвета от 16 юни 2022 г. относно индивидуални сметки за обучение е очертано как държавите членки могат да съчетават финансова и нефинансова подкрепа по ефективен начин, за да се даде възможност на всички възрастни да развиват своите умения през целия си трудов живот, и да постигнат напредък в посока на целите от Порто за образование и обучение на възрастни.

(42)    В Препоръката на Съвета от 16 юни 2022 г. относно европейски подход към микроудостоверенията с цел стимулиране на ученето през целия живот и пригодността за заетост е дадено общо определение на кратките курсове и е установен стандартен формат за описването на резултатите от тях, с цел да се увеличи прозрачността и да се улесни предоставянето на информация относно умения, придобити по време на обучения през целия трудов живот.