Докладчик:	Милена АНГЕЛОВА
Съдокладчик:	Иван КОКАЛОВ

Искане за консултация от испанското председателство на Съвета	писмо от 8.12.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
	проучвателно становище
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	21.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	13.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	205/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Психичното здраве има комплексен характер. То се влияе от множество фактори: биологични, психологически, образователни, социални, икономически, професионални и културни, както и такива, свързани с околната среда. Успешното подобряване и насърчаване на психичното здраве (1) и превенцията на проблемите, свързани с него, изискват прилагането на комплексен, мултидисциплинарен подход през целия живот, залегнал като хоризонтален основен приоритет при изготвянето на политиките на равнището на ЕС и на национално (регионално и секторно) равнище, с цел:

1.1.1.

насърчаване на реформата на здравните системи в целия ЕС, за да се гарантира, че те предоставят интегрирани и планирани дългосрочни интервенции и грижи не само за лечение, но и за превенция на заболявания от мултидисциплинарни екипи, вместо да бъдат организирани около епизодични модели на грижи. Крайната цел следва да бъде да се преориентира доминиращата насоченост на здравната система в областта на психичното здраве към комплексни практики, основани на биопсихосоциалните фактори и правата на човека, гарантиращи превенция, ранно откриване и скрининг на влошено психично здраве и ефективно управление на отделните случаи и ориентиран към индивида подход в общността;

1.1.2.

съсредоточаване върху постоянното насърчаване на психичното здраве, превенцията на психичните заболявания и изграждането на издръжливост, която да бъде интегрирана във всички политики на ЕС, национални, регионални и секторни политики. ЕИСК приветства съобщението на Европейската комисия относно всеобхватен подход към психичното здраве (2), подкрепя решително твърдението, че „основна цел на обществената политика следва да бъде да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен, че гражданите имат равен достъп до услуги в областта на превенцията и психичното здраве в целия ЕС и че колективните действия в областта на борбата с психичните заболявания се ръководят от целите за реинтеграция и социално приобщаване“ и призовава за бързото му транспониране в стратегия на ЕС за психичното здраве, която да има срок на изпълнение, да разполага с достатъчно финансиране, да определя отговорностите и да включва показатели за наблюдение на напредъка в ЕС и държавите членки, включително в рамките на процеса на европейския семестър. В рамките на семестъра следва да се обърне по-голямо внимание на въздействието на социално-икономическите и екологичните фактори върху психичното здраве, включително важните ползи от подобряването на достъпа до финансово достъпни и качествени услуги от общ интерес (жилищно настаняване, енергия, отпадъци/води и др.). В идеалния случай това би направлявало работата на национално равнище, например като изисква от държавите членки да разработват и прилагат планове за действие, които Комисията би могла периодично да преразглежда и да сближава държави с цел да осъществяват обмен и да се вдъхновяват взаимно, за да се стремят към амбициозни действия. Основните екологични и социални рискови фактори следва да бъдат постоянно наблюдавани и съответните стратегии и мерки за свеждането до минимум и премахването на тези рискове следва да бъдат приемани бързо;

1.1.3.

осигуряване на възможности за ранна диагностика, подходящо лечение, психотерапия и рехабилитация за хората с психични заболявания и психологически увреждания и социално приобщаване въз основа на зачитане на личното достойнство, правата на човека, свободата и равенството;

1.1.4.

психичното здраве следва да бъде признато във всички държави членки като сериозна тема, която изисква подходяща степен на внимание и цялостен, координиран, структуриран и ориентиран към човека отговор. Трябва да бъдат премахнати принудата, стигматизирането, сегрегацията и дискриминацията, свързани с психичните заболявания. Подходящото финансиране за здравни услуги за справяне с проблеми, свързани с психичното здраве, е от съществено значение, за да могат тези услуги да станат общодостъпни и финансово достъпни. Това включва инвестиции в достатъчен брой подходящо обучен здравен персонал. Адекватните равнища на заплащане, постоянното повишаване на квалификацията и достатъчният брой на персонала биха осигурили достатъчно внимание и време, посветено не само на пациентите, но и на хората, които търсят медицински съвет, мнение или лечение. Аспектът на финансиране, както във физическите, така и в социалните инфраструктури в сектора на здравеопазването, следва да бъде по-добре развит в НПВУ, в които в настоящия им вид значително липсва представителство и обхват на свързаните със здравето проекти. Много НПВУ не разглеждат по подходящ начин неотдавнашните многобройни кризи, които задълбочават риска от каскадни проблеми, свързани с психичното здраве, и поради това следва да бъдат неотложно актуализирани;

1.1.5.

следва да се осигури подобрен достъп до помощни услуги, лечение, психотерапия, медицинска и социална рехабилитация, специални и общи грижи и дейности, свързани с психосоциалната подкрепа. Това следва да се постигне чрез разработването и прилагането на иновативни, персонализирани и основани на данни интервенции, подобряване и гарантиране на равен и социално приемлив достъп до лекарствено лечение, подкрепа за семействата на лица с психични заболявания, подобряване на капацитета и квалификацията на лицата, предоставящи общи и специализирани грижи, и изграждане на система за интегрирани грижи, включително грижи в общността, предоставяни от мултидисциплинарни екипи;

1.1.6.

разработване и прилагане на допълващи се подходи за предоставяне на подходяща подкрепа при кризисни и извънредни ситуации. Необходимо е да се изгради „пирамида на интервенциите“, основана на включването на социални и културни съображения в основните мерки за справяне със заболяванията, засилването на връзките в общността и семейната подкрепа чрез целенасочена неспецифична подкрепа и предоставянето на специализирани услуги и помощ от различни здравни специалисти за гражданите с по-тежки нарушения. На всички равнища на образованието учебните програми за насърчаване на здравето следва да се съсредоточат върху развиването на поведение и осигуряването на основни здравни грижи, както и върху рисковете за психичното здраве и начините за избягване или намаляване на тяхното въздействие, с акцент върху специални случаи като пандемии или природни бедствия;

1.1.7.

създаване на условия за основани на права, ориентирани към човека, насочени към възстановяването и основани на общността системи за психично здраве, които дават приоритет на овластяването на човека и активното участие в собственото му възстановяване, като крайната цел е да се подобри качеството на живот на хората с психични заболявания; насърчаване на усилията за предоставяне на приобщаващи грижи и подкрепа в рамките на системата за психично здраве с цел съсредоточаване върху нуждите на специфични и уязвими групи като децата, възрастните хора, бежанците и мигрантите, ЛГБТИК+, както и хората в неравностойно социално-икономическо положение;

1.1.8.

осигуряване на глобално, междудържавно и междусекторно сътрудничество в областта на психичното здраве, изграждане на капацитет с участието на множество заинтересовани страни и гарантиране на приобщаващо участие в изпълнението на инициативите. Това би трябвало да доведе до координация, обмен на информация, опит и добри практики, стимулиране на научните изследвания и иновациите, стремеж към постигане на положителни здравни и социални резултати и цифровизация на процесите; насърчаване на работата в мрежи/платформи на социални партньори, изследователи и учени, здравни специалисти, социални работници, НПО на пациентите и социални служби;

1.1.9.

работните места следва да осигуряват условия за опазване на психичното здраве и подкрепа. Поради това следва да се насърчават общи инициативи и съвместни действия на социалните партньори, насочени към непрекъснато подобряване на условията на труд, включително чрез достатъчно финансиране. Психосоциалните рискове на работното място трябва да бъдат оценявани и премахвани и трябва да се положат всички усилия за предотвратяване на насилието и психическия тормоз (3).

1.2.

Поради нарастващото значение на психичното здраве и за да се изпрати ясен сигнал за необходимостта от създаване на силен съюз за подобряване и насърчаване на психичното здраве, ЕИСК призовава ЕК да обяви 2024 г. за Европейска година на психичното здраве.

1.3.

Съществува пряка връзка между нарушенията на правата на човека и психичните заболявания, тъй като хората с умствени увреждания, интелектуална недостатъчност и проблеми със злоупотребата с вещества често се сблъскват с лошо отношение, нарушения на правата на човека и дискриминация в здравните заведения. В много държави качеството на грижите както в болничните, така и в извънболничните заведения е лошо или може дори да нанесе вреди и активно да възпрепятства възстановяването (4). Необходимо е да се наблюдават съществуващите услуги за социални грижи и грижи за психичното здраве в съответствие със стандартите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, да се разработят основани на правата практики и да се инвестира в услуги и подкрепа, които зачитат свободното и информираното съгласие на лицето и не са свързани с принуда и насилствено лечение. Необходимо е да се приемат насоки и протоколи, както и да се осигури обучение относно основаните на правата подходи за работещите в сферата на здравеопазването и социалните грижи.

2.   Контекст

2.1.

Психичното здраве е повод за нарастваща загриженост в целия ЕС, тъй като то е не само крайъгълен камък на благосъстоянието и европейския начин на живот, но също така струва 4 % от БВП на ЕС годишно. Поради това ЕИСК реши да изготви становище по собствена инициатива по тази тема. В речта си за състоянието на ЕС през септември 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви намерението на Европейската комисия да представи нов всеобхватен подход към психичното здраве през 2023 г. (включен в работната програма на Комисията за 2023 г.). Нарастващото значение на психичното здраве беше подчертано и в заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа, в които се призовава — след специално искане от младите хора — за инициативи за подобряване на разбирането на проблемите, свързани с психичното здраве, и начините за справяне с тях. В преразгледания доклад CultureForHealth от декември 2022 г. (5) също така се отправя призив към Европейската комисия да се съсредоточи върху психичното здраве като стратегически приоритет.

2.2.

Вследствие на искането на европейските граждани ЕП (6) и Съветът също призоваха за действия в тази област. Неотдавна предстоящото испанско председателство поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище, което беше съчетано с първоначалното предложение по собствена инициатива.

3.   Определящи фактори за психичното здраве

3.1.

Най-важните определящи фактори за психичното здраве са микро- и макрооколната среда, индивидуалните социално-психологически фактори и факторите, свързани с културната среда, напр. семейно положение, пол, липса на подкрепящи отношения, ниско образователно равнище, ниски доходи и/или социално-икономически статус, професионални проблеми, лоши или несигурни условия на труд, безработица, финансови затруднения, усещане за стигматизиране и дискриминация, лошо соматично здраве, самотата, ниско самочувствие, лоши условия на живот, застаряване, отрицателни житейски събития и др. Уязвимостта и несигурността за бъдещето, съчетани с промени в ценностните системи и придържането към тях от страна на новите поколения, също увеличават риска от психични проблеми. Оценката на индивидуализираните психосоциални рискове е от първостепенно значение в сферата на труда, особено когато става въпрос за високо равнище на отговорност, несигурност, несигурно положение, опасна околна среда или нетипична работа. Индивидуалните характеристики, например устойчивост на стрес, хронични заболявания и др., също трябва да бъдат взети предвид.

3.2.

На равнище население рисковите фактори са свързани с негативен опит в детството, бедност, лошо управление, дискриминация, нарушения на правата на човека, лошо образование, безработица, лошо здравеопазване, липса на жилищно настаняване и подходящи социални и здравни услуги, качеството на политиките за социална закрила, липсата на възможности и др. Съществува взаимозависимост между бедността, психичните заболявания и възниква порочен кръг — психичните условия водят до бедност, а бедността е рисков фактор за лошо психично здраве.

3.3.

Факторите на околната среда също оказват влияние върху психичното здраве. Тяхното влияние винаги е комплексно и зависи от преобладаващия контекст или среда, в която възникват психичните заболявания. Много от тях са свързани с климата, природни явления и бедствия като урагани или земетресения. Други са свързани с наличието и качеството на питейната вода, наличието на канализация, степента на урбанизация и др.

3.4.

Определящите фактори за психичното здраве засягат различни групи хора в различна степен. Обикновено колкото по-уязвима е групата, толкова по-силни са въздействията върху нея. По-уязвимите групи включват младите хора и самотните възрастни хора, хората, които се чувстват самотни, и тези, които живеят с вече съществуващи заболявания или умствени увреждания или увреждания, свързани с подвижността, и мигрантите.

3.5.

Всяка форма на пристрастяване — независимо дали е свързана с вещества или е поведенческа, застрашава доброто психично здраве. Наред с алкохола, тютюнопушенето и наркотиците, някои лекарства могат също да предизвикат пристрастяване, включително тези, които са предписани с цел облекчаване на психични заболявания. Затова е важно всички да имат бързи пътеки за достъп до професионални психиатри и психотерапевти, които могат да помогнат за справяне с тези проблеми в дълбочина. Лекарствата могат да бъдат временно решение успоредно с получаването на професионална помощ. Поведенческите зависимости се нуждаят от специално внимание, особено онези, произтичащи от прекомерното използване на цифрови устройства („номофобия“ (7)), тъй като те засягат по-специално децата и подрастващите. Алгоритмите, които се използват за персонализиране на съдържание в социалните медии, също могат да създадат риск от влошаване на психичното състояние, като продължават да предлагат съдържание, което причинява проблеми с психичното здраве — най-често тревожност и депресия. По отношение на терапиите с психеделични вещества като нов клас революционни лечения на състояния като тежка депресия, посттравматично стресово разстройство и прекомерна употреба на алкохол, са необходими повече научни изследвания в контролирана терапевтична среда. ЕИСК признава потенциала на тези лечения и призовава за специално финансиране за насърчаване на научноизследователската и развойната дейност и евентуалната им търговска реализация.

3.6.

Индексът за психично здраве Headway (8) описва въздействията, включително повишена смъртност, импулсно и агресивно поведение и по-висок процент на самоубийства. Той показа също, че фактори, които преди това са били малко обсъждани, като например средномесечното повишение на температурата с един градус, са свързани с увеличение от 0,48 % на свързаните с психичното здраве посещения на спешното отделение и с 0,35 % нарастване на самоубийствата.

3.6.1.

Индексът показва, че приблизително 22,1 % от хората в конфликтна среда страдат от психично заболяване (13 % имат леки форми на депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство, 4 % имат по-умерени форми, а 5,1 % са с тежка депресия и тревожност, шизофрения или биполярно разстройство). Приблизително един на всеки петима души продължава да живее с постконфликтно психично разстройство.

3.6.2.

При наличието на 27 текущи конфликти (9) по света и 68,6 милиона разселени лица в световен мащаб (10) от ключово значение е да се отговори на свързаните с психичното здраве нужди на засегнатите от конфликтите и миграцията лица, което изисква засилено медицинско наблюдение в продължение на най-малко три години след събитието.

3.6.3.

Освен това индексът очертава основните възможности за здравните системи за подобряване или поддържане на резултатите в областта на психичното здраве в бъдеще. Данните показват значително различие в стратегиите, политиките и законодателството в областта на психичното здраве и съществуват големи разлики в разходите за здравеопазване в отделните държави членки (напр. Франция — 14,5 % спрямо Люксембург — 1 %) (11). Положителен е фактът, че беше постигнат значителен напредък с нарастването на броя на извънболничните заведения за психично здраве — от 3,9 на 9,1 на един милион души.

4.   Въздействието на множеството неотдавнашни кризи върху психичното здраве

4.1.

Преди COVID-19 данните сочат, че над 84 милиона души (или един на всеки шест) в ЕС са били засегнати от психични заболявания. Оттогава този брой със сигурност е нараснал (12). Около 5 % от населението в трудоспособна възраст са имали значителни нужди заради психично заболяване, а други 15 % са имали умерени нужди, свързани с психичното здраве, което е намалило техните перспективи за заетост, производителност и заплати. На психичните заболявания и поведенческите разстройства се дължат приблизително 4 % от смъртните случаи годишно в Европа и те са втората най-често срещана причина за смърт сред младите хора.

4.2.

Психичното здраве се влоши още повече от началото на пандемията от COVID-19 като цяло, но въздействието се усеща особено силно сред младите хора, възрастните хора, хората, които са загубили близък човек заради COVID-19 и други уязвими групи. Социалната изолация и общественият стрес оказват отрицателно въздействие върху психичното здраве и благосъстоянието на хората. Хората с постоянни здравословни проблеми са изложени на риск от влошаване на физическото и психичното здраве. Противно на нарасналото търсене на услуги в областта на психичното здраве, достъпът до здравеопазване беше сериозно нарушен в контекста на пандемията, поне през първата ѝ фаза. Нарасналото търсене на грижи за психичното здраве подчертава нарастващото значение на телемедицината и цифровите решения за превенцията, диагностиката, лечението и мониторинга на проблемите, свързани с психичното здраве.

4.3.

Стресовите събития, съпътстващи пандемията от COVID-19, включват: риска от заразяване и предаване на вируса на други хора, страха от дългосрочните последици от пандемията (включително икономически), симптомите на други заболявания (особено на дихателните пътища), неправилно тълкувани като симптоми на COVID-19, затварянето на училищата и детските градини, което увеличи стреса на родителите и лицата, полагащи грижи, чувството на гняв и недоволство от правителството и медицинския персонал или на недоверие към информацията, предоставяна от правителството и други официални органи.

4.4.

Освен това здравните работници на първа линия (включително медицинските сестри, лекарите, шофьорите на линейки, лабораторните техници и парамедиците) изпитваха допълнителни стресови фактори по време на пандемията като стигматизиране на работата с изложени на риск пациенти, недостатъчни лични предпазни средства и липса на оборудване за полагане на грижи за пациенти с тежки заболявания, необходимост от постоянна бдителност, увеличаване на работното време, увеличаване на броя на пациентите, необходимост от постоянно повишаване на квалификацията и обучение, промяна на протоколите за диагностициране и лечение на пациенти с COVID-19, намалена социална подкрепа, недостатъчен личен капацитет за грижи за себе си, недостатъчна медицинска информация относно дългосрочните последици от инфекцията и страх от заразяване на семейството и близките.

4.5.

Неотдавна руската агресия срещу Украйна и последиците от нея за поминъка и несигурността за бъдещето създадоха нови сътресения с дългосрочни последици за психичното здраве. Гражданите на държави извън ЕС, като например бежанците от Украйна, може да се сблъскат с особени предизвикателства, свързани с психичното здраве, поради травмиращи преживявания в тяхната родина или такива, свързани с бягството им в ЕС. В същото време войната създава странични ефекти и натоварва населението на ЕС в социално-икономически аспект, създавайки допълнителни дългосрочни рискове за психичното здраве в целия ЕС.

5.   Уязвими групи

5.1.

Децата и подрастващите. Интервенциите за насърчаване на психичното здраве в ранна детска възраст следва да бъдат неразделна част от общите здравни грижи за децата и родителите им и лицата, полагащи грижи за тях. Те започват по време на бременността и продължават с подкрепата с цел отговорно родителство и съвети за развитието в ранна детска възраст. Образователните системи следва да се съсредоточат върху информирането и повишаването на осведомеността, превенцията и скрининга за насилие — както физическо, така и онлайн, злоупотреба с алкохол, тютюн или наркотици и др. Използването на социални медии застрашава психичното здраве, когато то е прекомерно, но тези медии предлагат и възможности за лечение на психични заболявания. Влиянието на училищния стрес и успеваемостта в училище също може да окаже натиск върху психичното здраве.

5.1.1.

В училищата следва да се въведат програми за насърчаване на психичното благосъстояние и да се постигне напредък по отношение на грамотността в областта на психичното здраве. Следва да се разработят ефективни пътеки към сектора за здравни грижи, които да помагат на децата от ранна възраст да разпознават своите чувства и тези на другите и да се справят с трудни емоции и ситуации, като избират ефективни стратегии за преодоляването им. Наличието на онлайн платформи за насърчаване на психичното здраве в образователните институции и на интерактивни, съобразени с възрастта уебсайтове за младите хора, е наложително.

5.1.2.

Опазването на психичното здраве на децата изисква не само медицински мерки, за да се гарантира отсъствието на клинични симптоми, но и целенасочени усилия за добро качество на живот и пълна социална адаптация. В училищата е необходим подход на сътрудничество (с обединените усилия на секторите на образованието, здравеопазването и социалния сектор) за насърчаване на психичното здраве, справяне с травмите и предотвратяване и лечение на проблеми, свързани с психичното здраве, употребата и злоупотребата с вещества, самоубийствата, насилието сред младите хора и различните форми на тормоз.

5.2.

Хората в напреднала възраст. Средната продължителност на живота в държавите членки непрекъснато се увеличава, което извежда на преден план въпроса за остаряването. Процесите на застаряване често могат да причинят промени в живота (включително психо-сетивни) и развитие на нуждите, свързани с психичното състояние. Нарушенията в психомоторната и сетивната сфера и постепенната загуба на острота на възприятието и трудностите при адаптирането към променящата се среда водят до тревожност и депресия. Неврологичните нарушения, свързани с кортекса, комбинация от свързани с възрастта промени в мозъка, заедно с генетични фактори, фактори, свързани с околната среда и начина на живот, също оказват последици. Въпреки нарастването на необходимостта от повишаване на уменията за справяне с все по-сложните домакински уреди, с напредването на възрастта способностите за учене и придобиване на нови умения намаляват и това може да причини стрес в ежедневието. Освен това някои промени в живота, трудности, загуби и изолация също увеличават натиска върху психичното здраве в напреднала възраст. За справянето с тези предизвикателства е необходимо да се разработят стандарти за структурирани грижи, които надхвърлят институционалното равнище и отговарят на личните нужди на възрастните хора. От жизненоважно значение е да се разработят ориентирани към индивида програми за предоставяне на грижи в общността, така че услугите да не се ограничават само до институции като домовете за възрастни хора или хосписите. Трябва да се положат допълнителни усилия за активно търсене на хора, които се нуждаят от подкрепа, особено в критични ситуации или след преживяно травмиращо събитие.

5.3.

Аспекти, свързани с равенството между половете. Дисбалансът между половете, свързан с психичното здраве, също представлява проблем. Европейският институт за равенство между половете (EIGE) чрез своя индекс за равенство между половете за 2022 г. (13) установи, че жените съобщават за по-ниски нива на психично благоденствие от мъжете при всяка от трите вълни на пандемията. По време на пандемията беше наблюдавано и значително увеличаване на домашното насилие, наречено „пандемия в сянка“. Освен това вероятността жените да заболеят от продължителен COVID-19 с неврологични симптоми и по-висока степен на депресия и тревожност е два пъти по-голяма в сравнение с мъжете (14). Европейската стратегия за полагането на грижи (15) разглежда и потребностите, свързани с равновесието между професионалния и личния живот, особено по отношение на жените (16).

5.3.1.

Би трябвало да се извършва оценка на въздействието върху равенството между половете във всички политики в областта на психичното здраве на равнището на ЕС и на национално равнище, за да се гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете. Съществуват биологични различия, но психологическите и социалните фактори също играят важна роля. Въпреки че вече се знае достатъчно за разликите в разпространението, често не е ясно какво влияние може да има това върху профилактиката, рисковете, диагностиката и лечението. Ето защо са необходими повече научни изследвания. Важен пример за това е тенденцията за много по-рязко влошаване на психичното здраве на подрастващите момичета в сравнение с това на момчетата, а понастоящем натискът върху момичетата е три пъти по-силен, отколкото преди 20 години.

5.3.2.

Съществува спешна необходимост от съобразена с пола подкрепа и лечение на психичното здраве. По време на жизнения цикъл на жената има много епизоди, които биха могли да предизвикат проблеми, свързани с психичното здраве, например предменструалното дисфорично разстройство; психичният, физическият, психиатричният и фармакокинетичният ефект на менопаузата или пероралната контрацепция; липсата на лекарствена терапия за бременни и кърмещи жени; липсата на адаптирани здравни и психични грижи и лечение след домашно и/или сексуално насилие, брак в ранна възраст и (ранно) излагане на (насилствена) порнография или трафик на хора. Всичко това може да доведе до влошаване на психичното здраве и благосъстояние.

5.4.

Хората, страдащи от пристрастяване. Специално внимание следва да се обърне на психичните заболявания, свързани с пристрастяването към алкохола и/или незаконните наркотици. Рисковете, свързани с употребата на алкохол, са от особено значение поради широкото им разпространение. Прелюдията към алкохолизъм е прекомерната и вредна консумация на алкохол, която започва с извинението, че се използва за облекчаване на стреса и често води до пристрастяване. За съжаление проучването на ЕС ESPAD показва, че тази рискова употреба на алкохол се наблюдава и сред по-младото поколение. Използването на други незаконни наркотици също се превърна в сериозен проблем за общественото здраве през последните десетилетия, с особено изразен поколенчески аспект.

5.5.

Хора с интелектуални и психосоциални увреждания. Хората със значителни нужди от грижи за психичното здраве се нуждаят от качествена и достъпна, ориентирана към човека и основана на правата верига от услуги в областта на психичното здраве в общността. По време на пандемията от COVID-19 хората с увреждания, живеещи в институции, бяха „откъснати от останалата част от обществото“, като се съобщава за получили свръхдоза лекарства, упоени или заключени лица, както и за случаи на самонараняване (17). По време на пандемията от COVID-19 беше наблюдавана по-висока смъртност сред хората с умствени увреждания, за които също е по-малко вероятно да получават услуги за интензивно лечение (18). Предоставянето на индивидуализирани, ориентирани към човека грижи и подкрепа в условия на криза е значително по-голямо предизвикателство в големи институции, което излага хората с интелектуални и психосоциални увреждания на значителен риск от неравенство в грижите и лечението (19). Поради това практиките на сегрегация трябва да бъдат премахнати, деинституционализацията трябва да бъде в основата на социалните политики, за да се даде възможност на хората с увреждания да се възползват от правото си да живеят в общността.

5.6.   Прекомерно излагане на стрес — напр. пандемия, природни бедствия, конфликти

5.6.1.

Пандемията от COVID-19, както и последвалия синдром на продължителен COVID-19, обостриха редица рискови фактори, засягащи отделните лица, влошавайки психичното им здраве и отслабиха много защитни механизми, което доведе до безпрецедентно равнище на разпространение на случаите на тревожност и депресия. В някои държави членки това равнище на разпространение е нараснало двойно (20). Равнището на психичното здраве достигна най-ниската си точка през пиковите периоди на пандемията, като симптомите на депресия обикновено бяха най-силни в периода на строги противоепидемични мерки.

5.6.2.

Пандемията от COVID-19 изтъкна възможните пътища за положително взаимодействие между безопасните и здравословни условия на труд и общественото здраве (21). Тя показа също, че някои професии са изложени на психосоциални фактори, които могат да увеличат излагането на стрес (22) и да окажат отрицателно въздействие. Например професионалното изчерпване и демографските промени водят до риск от постоянно свиване на работната сила в сектора на здравеопазването в Европа (23). Някои професии са изложени в по-голяма степен от други на несигурност (24) и риск от физически тормоз — например работещите в здравеопазването и образованието (14,6 %), транспорта и комуникациите (9,8 %), хотелиерството и ресторантьорството (9,3 %), търговията на дребно (9,2 %). Тези сектори съобщават и за нежелано сексуално внимание: хотелиерство и ресторантьорство (3,9 %), здравеопазване и образование (2,7 %) и транспорт и комуникации (2,6 %) (25). Такива стресови събития могат да предизвикат психични проблеми и разстройства и трябва да бъдат предотвратявани.

5.6.3.

Хората, които са преживели опасната среда на неконтролируеми природни бедствия като земетресения, урагани, пожари и наводнения, жертвите на трафик на хора, както и лицата, търсещи международна закрила. Съществуват и различни видове реакции (26) след потенциално травмиращо събитие: — стрес: преодолява се почти незабавно, — остър стрес: вниманието намалява, съзнанието се замъглява, появяват се моментна амнезия, дезориентация, тремор, агресивност и тревожност, които могат да продължат от няколко часа до четири седмици, — посттравматично стресово разстройство: същите симптоми се появяват до един месец след събитието (напр. земетресение).

6.   Примери за добри практики

6.1.

По време на пандемията много държави членки предприеха стъпки за увеличаване на подкрепата за психичното здраве. Повечето от тях изготвиха нова информация за психичното здраве и/или отвориха телефонни линии за оказване на помощ, на които да се предоставят съвети относно мерките за справяне по време на кризата, свързана с COVID-19, а редица държави повишиха и усилията си за превенция и насърчаване и увеличиха достъпа до услуги в областта на психичното здраве и финансирането за тези услуги (27). Ето някои примери: — Кипър — разширяване на правомощията на епидемиологичните комисии, свързани с разглеждане на рисковете за физическото здраве, за да се включат и въпросите, свързани с психичното здраве, в специализирани подкомисии (28); — Финландия — като страна, в която разстоянията са дълги и степента на възприемане на цифровите технологии е висока, използването на цифрови инструменти може да осигури по-лесен, икономически ефективен и по-нисък праг на достъп до услуги в областта на психичното здраве (превенция, диагностика, лечение, мониторинг). Например Mielenterveystalo.fi е онлайн услуга, която предоставя информация и услуги в областта на психичното здраве за гражданите и работещите в сектора на социалните и здравните грижи във Финландия. Особено в районите, в които липсват физически услуги в областта на грижите за психичното здраве, и сред уязвимите групи, като например младите хора, които използват активно цифрови инструменти и устройства или хората с физически увреждания, цифровите решения могат да увеличат използването на услуги в областта на психичното здраве и да предотвратят проблеми, свързани с психичното здраве; — Португалия — безплатна 24-часова телефонна линия за психологическа подкрепа; — Франция въведе безплатни консултации с психолог или психиатър за студенти; — Ирландия предостави допълнително финансиране в размер на 50 милиона евро през 2021 г. за създаването на нови услуги в областта на психичното здраве в отговор на криза, както и допълнителна подкрепа за съществуващите нужди, свързани с психичното здраве; — Латвия увеличи финансирането за специалисти в областта на психичното здраве и семейни лекари, предоставящи подкрепа за психичното здраве; — Литва — национална платформа за психично здраве с информация за това как да се поддържа психичното здраве и ресурси за подкрепа; — Чехия — повечето фондове за задължително здравно осигуряване въведоха частично възстановяване на разходите за психотерапия за всички свои бенефициери.

6.2.

Други държави членки също въведоха национални стратегии за справяне с предизвикателствата, свързани с психичното здраве. Например Испания посвети цяла глава от своята национална стратегия за периода 2022—–2026 г. на предизвикателствата, свързани с психичното здраве, в резултат на пандемията от COVID-19, въвеждайки набор от насоки за справяне с тези предизвикателства по време на кризата и след нея. През 2020 г. в Литва беше разработен план за действие в отговор на COVID-19 с цел засилване на предоставянето на грижи за психичното здраве и смекчаване на потенциалните отрицателни последици от пандемията (29). В плана за действие в Литва се определят и редица мерки за разширяване и адаптиране на съществуващите услуги, като се въвеждат нови услуги, например екипи за психологическа помощ в случай на криза в общността, наличието на нископрагова психологическа консултация на общинско равнище, а услугите за насърчаване на психичното здраве стават по-достъпни.

6.3.

Психотерапията, психологическите консултации, различните видове терапии с разговори и групови терапии са основани на доказателства лечения, чийто мащаб трябва да бъде разгърнат, за да станат финансово приемливи, достъпни и налични за хората, които се нуждаят от тях, с цел балансиране на преобладаващите традиционни методи на лечение.

6.4.

Средносрочните и дългосрочните въздействия на пандемията върху необходимостта от услуги в областта на психичното здраве тепърва предстои да се оценяват. Има някои индикации, че психичното здраве и благоденствие са се подобрили през първите няколко месеца на 2022 г., но продължават да съществуват много признаци на лошо психично здраве. Ограничените налични национални данни показват по-висок брой на симптомите на депресия и тревожност сред пълнолетните лица отколкото преди пандемията (30).

---

(1)  C. Winslow (1923 г.) определи насърчаването на здравето като организирано усилие от страна на обществото за образоването на отделните лица по въпросите на личното здраве и за развиването на социална система, която осигурява на всяко лице стандарт на живот, подходящ за поддържането и подобряването на неговото здраве.

(2)  COM(2023) 298 final.

(3)  Специфичните елементи, свързани с несигурната заетост и психичното здраве, са разгледани подробно в Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Несигурна заетост и психично здраве“ (проучвателно становище по искане на испанското председателство) (ОВ C 228, 29.6.2023 г., стр. 28).

(4)  Набор от инструменти на СЗО за оценка на качеството и зачитането на правата на човека — Оценка и подобряване на качеството и правата на човека в заведенията за психично здраве и социални грижи. Женева, Световна здравна организация, 2012 г.

(5)  https://www.cultureforhealth.eu/knowledge/.

(6)  Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19 (2020/2691(RSP)) (ОВ C 371, 15.9.2021 г., стр. 102), https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2020-0205_BG.html.

(7)  Страх от липса на достъп до мобилен телефон или друго устройство, също свързано със социалните медии и пристрастяването към интернет.

(8)  https://eventi.ambrosetti.eu/headway/wp-content/uploads/sites/225/2022/09/220927_Headway_Mental-Health-Index-2.0_Report-1.pdf.

(9)  https://eventi.ambrosetti.eu/headway/wp-content/uploads/sites/225/2022/09/220927_Headway_Mental-Health-Index-2.0_Report-1.pdf, стр. 60.

(10)  Данни на ООН.

(11)  https://www.angelinipharma.com/media/press-releases/new-headway-report-highlights-environmental-determinants-of-mental-health/.

(12)  https://health.ec.europa.eu/system/files/2022-12/2022_healthatglance_rep_en_0.pdf.

(13)  Прочетете доклада на адрес: https://eige.europa.eu/sites/default/files/documents/gender_equality_index_2022_corr.pdf. Вж. също https://eige.europa.eu/publications/gender-equality-index-2021-report/women-report-poorer-mental-well-being-men.

(14)  https://timesofindia.indiatimes.com/life-style/health-fitness/health-news/females-twice-more-likely-to-suffer-from-long-covid-who-releases-alarming-data-on-sufferers-and-symptoms/photostory/94194227.cms?picid=94194317.

(15)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_22_5169.

(16)  https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=89&furtherNews=yes&newsId=10382#navItem-relatedDocuments.

(17)  Brennan, C.S., Disability Rights During the Pandemic: A Global Report on Findings of the COVID-19 Disability Rights Monitor (Правата на хората с увреждания по време на пандемията: глобален доклад за констатациите на Обзора на правата на хората с увреждания във връзка с COVID-19). 2020 г., COVID-19 Disability Rights Monitor.

(18)  https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/disability-and-health.

(19)  https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/333964/WHO-EURO-2020-40745-54930-eng.pdf.

(20)  Health at a Glance: Europe 2022 (Здравето накратко: Европа 2022 г.) © ОИСР/Европейски съюз, 2022 г.

(21)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52021DC0323.

(22)  https://osha.europa.eu/bg/themes/health-and-social-care-sector-osh.

(23)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Стратегия за бъдещето на Европа относно работната сила в областта на здравеопазването и полагането на грижи“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 37).

(24)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Несигурна заетост и психично здраве“ (проучвателно становище по искане на испанското председателство)здраве“ (ОВ C 228, 29.6.2023 г., стр. 28).

(25)  https://osha.europa.eu/bg/themes/health-and-social-care-sector-osh.

(26)  Flore Gil Bernal, Ибероамерикански университет, Мексико, www.fearof.net.

(27)  Office for National Statistics (Служба за национална статистика) (2021 г.), Coronavirus and depression in adults (Коронавирусът и депресията при пълнолетните лица), Великобритания: юли — август 2021 г.

(28)  Синдром на продължителния COVID — https://www.oeb.org.cy/egcheiridia-long-covid-cyprus.

(29)  Wijker, Sillitti и Hewlett (2022 г.), The provision of community-based mental health care in Lithuania (Предоставяне на психично-здравни грижи в общността в Литва), https://doi.org/10.1787/18de24d5-en.

(30)  Sciensano, 2022 г.; Santé publique France, 2022 г.