Докладчик:	Maurizio MENSI
Съдокладчик:	Jan PIE

Искане за консултация	Европейска комисия, 2.5.2023 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени
Приемане от секцията	22.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	12.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	170/1/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя признаването от страна на ЕС на свързаното със сигурността и отбраната измерение на космическото пространство, изразено в публикуването на 10 март 2023 г. на съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета относно космическата стратегия на Европейския съюз за сигурност и отбрана (стратегията).

1.2.

ЕИСК споделя заявеното общо разбиране за новия геополитически контекст със сериозните проблеми, причинени от руското нашествие в Украйна, критичността на космическите активи и услуги и необходимостта от разработване на мерки, насочени към тяхната защита и отбрана, което е абсолютно необходима стъпка при разработването на една сериозна европейска космическа политика.

1.3.

ЕИСК изразява съгласие, че преди дори да се повиши устойчивостта и защитата на космическите системи и услуги, идентифицирането на заплахите е приоритет, за който институциите на ЕС трябва да гарантират привличането на всички съответни участници, включително промишлеността, социалните участници и гражданското общество, в процеса на картографиране и изготвяне на препоръки. Важно е да се насърчава организираното гражданско общество да осъзнава напълно съответния обществен интерес и ползите от стратегията за гражданите, за да се подобри нейната легитимност и да се засили обществената подкрепа заради съответните граждански приложения на космическите технологии.

1.4.

ЕИСК препоръчва да се повиши устойчивостта и защитата на космическите системи и услуги в Съюза в настоящия обезпокоителен геополитически контекст. ЕИСК отбелязва, че основно предизвикателство във връзка с тази цел е способността за увеличаване на ниското понастоящем равнище на публичните инвестиции, намаляване на тяхната разпокъсаност и насърчаване на европейски подход с добавена стойност в контекст, в който Европа изостава значително от Съединените щати, Китай и Русия по отношение на публичните инвестиции в космическото пространство.

1.5.

ЕИСК счита, че повишаването на устойчивостта и защитата на космическите системи и услуги в Съюза означава също така прилагане на мерки в подкрепа на технологичния суверенитет и устойчивостта на критичните промишлени вериги за създаване на стойност, за да се гарантира независимост. Във връзка с това ЕИСК настоятелно препоръчва да бъде напълно призната и подчертана ключовата роля на промишлеността за идентифицирането на свързаните със зависимостта въпроси и мерките за смекчаване на последиците.

1.6.

ЕИСК иска да припомни, че начинът, по който космическото пространство прониква и носи добавена стойност за човечеството, все повече се признава и потвърждава от световните лидери. Днес европейският космически сектор се справя с някои от най-неотложните предизвикателства на нашето време, като например наблюдение на изменението на климата, спомагане за стимулиране на технологичните иновации и осигуряване на конкретни социално-икономически ползи за ежедневието на гражданите. Институциите, стопанската дейност и гражданите все повече разчитат на космически технологии, данни и услуги за комуникационни, навигационни и позициониращи системи и за наблюдение на Земята (напр. незабавна информация и комуникация на място при настъпване на бедствия). Ролята на космическото пространство е от съществено значение за гражданите и за стратегическата автономност на Европа, както и при глобалната дипломация, при възприемането на европейската идентичност и при вдъхновяването и мотивирането на следващите поколения.

1.7.

ЕИСК с готовност приветства един бъдещ „закон на ЕС за космическото пространство“, който да обхваща безопасността, сигурността и устойчивостта и стандартизацията и да е насочен към необходимия подход на ЕС към управлението на космическия трафик (УКТ) (1).

1.8.

ЕИСК е убеден, че е необходимо всички действия, свързани с промишлеността (например конкурентоспособност, критични технологии, сигурност на веригата на доставки), да бъдат интегрирани като част от последователна и общоевропейска промишлена политика в контекста на много силна зависимост на европейската космическа промишленост от много ограничени отворени пазари.

1.9.

ЕИСК настоява, че дори и да са необходими конкретни мерки, които могат да бъдат полезни за справяне с конкретни ситуации, тези мерки могат да имат смисъл и да бъдат напълно ефективни само ако съчетават индивидуализирана политика за възлагане на обществени поръчки, амбициозна и ефикасна политика за развитие на научните изследвания и подкрепа за навлизането на пазара на разработени в Европа космически технологии и услуги, като се обръща внимание и на експортните пазари, по-специално чрез икономическа дипломация.

1.10.

ЕИСК е убеден, че амбициозната, но и съгласувана подкрепа за научните изследвания и иновациите е крайъгълен камък на устойчивостта на космическия сектор и на неговия капацитет да обслужва нуждите на публичната политика. Европа се нуждае от по-силна и по-последователна подкрепа за научните изследвания и иновациите, за да запази позицията си в космическото пространство и да гарантира наличието на местна промишленост, способна да проектира, доставя и използва най-съвременни космически системи.

1.11.

В областите, в които сътрудничеството с трети държави е от ключово значение, ЕИСК подчертава колко е важно да се запази европейският суверенитет и да се избягват неевропейски зависимости в стратегически области, като същевременно се насърчават сътрудничеството и оперативната съвместимост, като общи правила са реципрочността и взаимната полза със САЩ и други единомислещи трети страни.

1.12.

ЕИСК счита, че стратегията трябва да бъде последвана от конкретни и бързи действия по отношение на целеви бюджет, графици за изпълнение на действията и създаване на работни места (2). Такава точна пътна карта трябва да бъде изготвена от ЕС след общоевропейска координация на участниците в космическите дейности.

2.   Контекст

2.1.

Както кризата с COVID-19 разкри липсата на автономност и контрол от страна на Европа по отношение на критичната мрежова инфраструктура, така руското нашествие в Украйна допълнително ускори пътя към укрепване и засилване на свързано със сигурността и отбраната измерение на космическото пространство.

2.2.

На институционално равнище това беше символизирано от два ключови етапа:

2.2.1.

Версайската декларация, с която лидерите на Европейския съюз излязоха на 11 март 2022 г. в отговор на руското нашествие в Украйна, и в която се поставя специален акцент върху космическото пространство за отбранителни дейности, тъй като лидерите на ЕС се споразумяха по-специално да засилят измерението на сигурността и отбраната в космическата промишленост и дейности.

2.2.2.

Стратегически компас за сигурност и отбрана, оповестен на 21 март 2022 г. от Европейската комисия под ръководството на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, в който се определя космическото пространство като все по-оспорвана област със сериозни последици за отбраната, и който има много последици за европейския космически сектор.

2.3.

Тези инициативи на ЕС бяха допълнени от други програми за сътрудничество; например в контекста на срещата на Съвета на Европейската космическа агенция (ЕКА) на министерско равнище през 2022 г., по време на която бяха предложени няколко инициативи за сигурност в космоса и от космоса с принос от страна на държавите членки.

2.4.

Руското нашествие в Украйна несъмнено показа абсолютната критичност на космическото пространство като ключов актив. Войната показа също така значимото и определящо въздействие на търговските активи в допълнение към държавните активи и стратегии — оттук и значението на редовното взаимодействие и сътрудничество между публичния и частния сектор, по-специално по отношение на техническите и оперативните способности.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК признава абсолютната критичност на космическото пространство като ключов актив за независимо и информирано вземане на решения и предприемане на действия от страна на европейските политици във връзка с управлението на кризи и сигурността, което е незаменима стъпка към разработването на сериозна европейска космическа политика. Важно е да се насърчава организираното гражданско общество да осъзнава напълно съответния обществен интерес и ползите от стратегията за гражданите, за да се подобри нейната легитимност и да се засили обществената подкрепа заради съответните граждански приложения на космическите технологии.

3.2.

Усилията на Европа за придобиването на надеждна и гарантирана автономност в космическото пространство за осъществяването на нейната стратегическа автономност вече са реалност и представляват все по-споделено предизвикателство в целия континент. ЕИСК счита, че всички усилия, било то граждански или военни, национални или европейски, публични или частни, трябва да се насочат към ефективност и надеждност за потребителите на сигурността, както се подчертава в Плана за действие относно полезните взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост (3), а оттам и необходимостта от укрепване на публично-частните партньорства и потенциалните партньорства с държави със сходни възгледи.

3.3.

Съществува все по-голям риск да се появят нови участници, заплашващи космическите системи, за да въздействат върху критични услуги, осигурявани благодарение на спътници. ЕИСК счита, че е все по-важно нарастващият интерес и зависимостта на Европа от базирани в космоса услуги да бъдат придружени от мерки, насочени към защита на базираните в космоса способности и услуги, за да не се излагат обществото и икономиката на Европа на още по-критични уязвимости.

3.4.

ЕИСК е убеден, че държавите членки трябва изцяло да отстояват своята отговорност и ангажираност с мира и сигурността в света, като укрепват свободата си на действие спрямо космическото пространство и в него, разчитайки на суверенните си способности и активи; ЕИСК счита, че това е един от най-преките и критично важни инструменти, с които разполагат, за да упражняват действия и влияние. За тази цел те трябва да гарантират устойчивостта на космическата си промишленост и сигурността на инфраструктурата си за доставки и услуги в полза на своите граждани. В този контекст гарантирането на суверенен и устойчив достъп на Европа до космическото пространство е неоспорим приоритет.

4.   Конкретни бележки

4.1.   Картината на космическите заплахи

4.1.1.

ЕИСК приветства идентифицирането на заплахи, които биха могли да бъдат причина за прекъсването, влошаването или разрушаването на космическите системи чрез изготвянето на годишен анализ на картината на космическите заплахи, който се счита за ключов за разбирането на враждебната среда, в която се развиват космическата и наземната инфраструктура и услуги днес и утре.

4.1.2.

ЕИСК признава, че подобна оценка би помогнала да се предотврати придобиването на чувствителни способности (включително умения, технологии, активи и градивни елементи) от страна на потенциално враждебни държави или организации с цел да се гарантира европейското управление и контрол на „чувствителните способности“.

4.1.3.

ЕИСК счита, че Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) трябва да включат европейската космическа промишленост (големи и малки субекти), научноизследователските и технологичните организации, както и възгледите и приноса на академичните среди, в изготвянето на годишния анализ на картината на космическите заплахи и в определянето на препоръките и мерките, които ще произтекат от това.

4.1.4.

ЕИСК е убеден, че подобен процес би позволил на частния сектор: а) да работи по нови приоритети в областта на научноизследователската и развойната дейност, специфични за вече известни заплахи или нов вид заплаха, която би възникнала; б) да повиши осведомеността сред клиентите и институционалните участници относно необходимостта от превантивни подходи; в) да дефинира нови стандарти на европейско равнище и по този начин да допринесе за процеса на стандартизация на световно равнище; г) да обменя най-добри практики между публични и частни субекти; д) да адаптира „наземните“ подходи към космическото пространство.

4.2.   Повишаване на устойчивостта и защитата на космическите системи и услуги в ЕС

4.2.1.   Общоевропейска рамка за сигурност за защита на космическите системи, обмен на информация и сътрудничество при инциденти, свързани със сигурността в космическото пространство

4.2.1.1.

ЕИСК счита, че глобалните регулаторни инициативи и едностранните решения по отношение на управлението на космическия трафик (УКТ) вероятно ще създадат трудна среда за европейските участници. Реформите, предприети извън Европа, действително биха могли потенциално да възпрепятстват способността на европейския космически сектор да се конкурира при еднакви условия на конкуренция и да засегнат неговата устойчивост, както и допълнително да застрашат европейския суверенитет като основна цел на ЕС по отношение на космическото пространство.

4.2.1.2.

ЕИСК е убеден, че Европейският съюз има възможност да се възползва от водещата си позиция в дискусиите и да предостави основания за защита на ключовата европейска космическа инфраструктура и свързаните с нея услуги. Като действа изпреварващо и като насърчава сътрудничеството между държавите — членки на ЕС, вместо фрагментацията, Европейският съюз ще позволи на европейския космически сектор да използва договорените правила и процедури в своя полза и допълнително ще ги популяризира на световно равнище. Един по-хармонизиран подход на сътрудничество между държавите членки би насърчил общите инвестиции в отбраната и промишлеността на ЕС в по-широк план. В това отношение възможността за съвместно възлагане на обществени поръчки би могла да повиши ефективността на търсенето и да допринесе за конкурентоспособността и ефективността на европейската космическа и отбранителна промишленост (4).

4.2.1.3.

ЕИСК счита, че укрепването на потенциала на технологиите и отраслите за разпространение, като например авиокосмическите технологии и технологиите, които имат както военни, така и граждански приложения („двойна употреба“), би оказало значително въздействие както върху промишленото, така и върху военното развитие на ЕС.

4.2.1.4.

По отношение на сигурността и киберсигурността ЕИСК е напълно съгласен, че изискването за „сигурност още при проектирането“ е от съществено значение за устойчивостта. Общите европейски стандарти за сигурност също са от съществено значение, доколкото се използват по практичен начин, тъй като циклите на определяне и приемане често са твърде дълги на конкурентния пазар, пред който е изправен европейският космически сектор. Това означава, че: а) те трябва да бъдат разработени успоредно с разработването на технологията; б) необходимо е да се установи гъвкав процес на сертифициране; в) включването на стартиращите предприятия и МСП чрез способността им да отговарят на изискванията за сигурност изисква по-добра институционална подкрепа и сътрудничество в рамките на веригата на доставки; г) необходимо е да се разработят нови стандарти.

4.2.1.5.

ЕИСК отбелязва, че Директивата за УКС (5) („относно устойчивостта на критичните субекти“) и Директивата за МИС 2 (6) („относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза“) са приложими само на равнището на държавите членки, а не на равнището на институциите на ЕС. ЕИСК смята, че тези директиви би трябвало да се прилагат и по отношение на притежаваните от ЕС активи.

4.2.2.   Укрепване на технологичния суверенитет на космическия сектор на ЕС

4.2.2.1.

ЕИСК напълно приветства волята за увеличаване на бюджета на Европейския фонд за отбрана и на „Хоризонт Европа“, тъй като по отношение на последните етапи на развитие досега ЕС изглежда не е в състояние да приведе бюджета си — и свързаните с него финансови инструменти — в съответствие със заявените амбиции авангардните технологии да достигнат необходимото равнище на готовност.

4.2.2.2.

В контекста на „съживяването“ на съвместната работна група ЕИСК счита, че следва да се установи единен процес, който да доведе до единно съгласуван и споделен регистър на критични ситуации. Присъствието на европейската космическа промишленост като ключова заинтересована страна в процеса е важно, тъй като намаляването на зависимостта би могло да подобри европейския суверенитет, доколкото то допринася за конкурентоспособността на промишлеността.

4.2.2.3.

ЕИСК си задава въпроса за бъдещите съответни роли и взаимодействия на съвместната работна група и Обсерваторията на критичните технологии и изтъква необходимостта от по-добри синергии между тях.

4.2.2.4.

ЕИСК подкрепя създаването на нови обединения и важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ), свързани с технологии от значение за космическото пространство и отбраната, тъй като те биха могли да допринесат за повишаване на равнището на финансиране и за развитието и устойчивостта на двойните източници в Европа.

4.2.3.   Подход към рисковете за сигурността в космическия сектор в ЕС

4.2.3.1.

С готовност се приветства подходът към рисковете за сигурността в космическия сектор в ЕС чрез защитата на неговите вериги на доставки и правилата за възлагане на обществени поръчки, които напълно гарантират сигурността на доставките.

4.2.3.2.

ЕИСК счита обаче, че е от ключово значение тези действия да бъдат широко интегрирани като част от съгласувана и общоевропейска промишлена политика за космическото пространство.

4.2.4.   Развиване на способности, включително автономен достъп на ЕС до космическото пространство, с цел повишаване на устойчивостта

4.2.4.1.

ЕИСК изразява съгласие, че самозащитните полезни товари, реагиращите устройства за изстрелване, способностите за информираност за ситуацията в космоса, обслужването в орбита и защитеният суверенен облак, предназначен за космически приложения, са ключови технологии/способности за устойчивост.

4.2.4.2.

ЕИСК смята, че следва да се гарантира дългосрочен независим достъп на ЕС до космическото пространство, тъй като Европа не може да зависи от трети държави за изстрелването на космическите си мощности и за поддръжката на собствената си космическа инфраструктура. В това отношение е задължително да се прилага принципът за предпочитане на европейски ракети носители за институционални изстрелвания.

4.2.5.   Реагиране на космически заплахи

4.2.5.1.

ЕИСК счита, че за откриването на заплахи се изисква разработването на пълноценна и автономна архитектура за управление на космическия трафик, като се разчита, наред с другото, на създаването и подкрепата на финансирани програмни линии за по-нататъшно развитие на европейските способности за управление на космическия трафик (космическо наблюдение и проследяване — КНП, осведоменост за космическото пространство — ОКП) и ускоряване на разгръщането на икономически жизнеспособни, конкурентоспособни и мащабируеми европейски способности за КНП и УКТ (7).

4.2.5.2.

В този смисъл ЕИСК изразява пълно съгласие със силния акцент на съвместното съобщение относно способностите за развитие на космическото пространство, при условие че се разчита на подкрепата, експертния опит и способностите на промишлеността — в допълнение към способностите на ЕС и на държавите — членки на ЕС — на всяка стъпка в този процес.

4.2.5.3.

ЕИСК насърчава усилията на държавите — членки на ЕС, за засилена координация на равнището на ЕС в подкрепа на целта за по-голяма европейска отворена стратегическа автономност, в съответствие с алианса за трансатлантическо партньорство, сътрудничество с основни стратегически партньори като Съединените щати и Обединеното кралство, участие на многостранно равнище и евентуално да подготвят почвата за капацитет на равнището на ЕС.

4.2.5.4.

ЕИСК признава значението на космическите учения, тъй като координацията между европейците следва да бъде по-силна, по-ефективна и да има по-голяма тежест по отношение на нашите съюзници, по-специално Съединените щати. Това предполага изграждането на обща култура на космическите операции.

4.2.6.   Засилване на използването на космическото пространство за целите на сигурността и отбраната

4.2.6.1.

ЕИСК изразява съгласие, че подобряването на приноса на космическото пространство за европейските отбранителни способности означава също така да се разчита на вече съществуващите европейски водещи програми и да се усъвършенстват тези програми със свързано със сигурността и отбраната измерение.

4.2.6.2.

ЕИСК подчертава, че едно разширяване на програмата „Коперник“, насочено към капацитета за сигурност, би означавало значително увеличаване на целите на програмата, които следва да бъдат внимателно оценени, особено по отношение на свързаните с това рискове за капацитета за финансиране на програмата „Коперник“ и настоящата ѝ политика за свободно достъпни данни.

4.2.6.3.

ЕИСК подчертава значението на приноса на стратегията за Зеления пакт на ЕС и свързаните промишлени екосистеми. По-специално програмата „Коперник“, считана за еталон на световно равнище за наблюдение на изменението на климата и околната среда, допринася пряко за търсенето и намирането на решения за изменението на климата и за подпомагането на ролята на Европа на световната сцена. Тъй като „Коперник“ се превърна в глобално приет стандарт за изображения и качество на данните на научно равнище, тя трябва да получава още по-амбициозна и неизменна подкрепа.

4.2.6.4.

Що се отнася до IRIS2, ЕИСК категорично подкрепя програма, която ще помогне на Съюза да остане водещ международен фактор със свобода на действие в космическата област.

4.2.6.5.

ЕИСК е убеден, че е необходимо всички действия, свързани с промишлеността (конкурентоспособност, критични технологии, сигурност на веригата на доставки), да бъдат интегрирани като част от последователна и общоевропейска промишлена политика в контекста на много силна зависимост на европейската космическа промишленост от много ограничени отворени пазари.

4.2.6.6.

ЕИСК би искал да подчертае, че космическото пространство е иновативен и постоянно развиващ се сектор. За да се гарантира конкурентоспособността на европейските космически дейности, развитието на професионалните умения изисква постоянно адаптиране и усъвършенстване. Наблюдаващото се през последните години засилване на тенденциите за набиране на персонал в сектора, което се очаква да се запази в близко бъдеще, трябва да бъде придружено допълнително от конкретни действия, като например създаването на космическа академия на ЕС.

4.2.7.   Партньорство за отговорно поведение в космическото пространство

4.2.7.1.

ЕИСК изразява съгласие, че за да се гарантира сигурно, устойчиво и надеждно използване на космическия капацитет, партньорствата и съвместни предприятия с други региони и субекти са от съществено значение.

4.2.7.2.

Ако сътрудничеството е от ключово значение, ЕИСК предупреждава, че запазването на европейския суверенитет и автономност задължително следва да бъде включено, като същевременно се насърчават сътрудничеството и оперативната съвместимост, като общи правила са реципрочността и взаимната полза със Съединените щати и други единомислещи трети страни.

---

(1)  В съответствие със становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма на Съюза за сигурна свързаност за периода 2023—2027 година (COM(2022) 57 final — 2022/0039 (COD)) и Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета: Подход на ЕС към управлението на космическия трафик — Принос на ЕС за справяне с глобално предизвикателство (JOIN(2022) 4 final) (ОВ C 486, 21.12.2022 г.), стр. 172; и Ново космическо пространство.

(2)  По-специално заетостта на жените.

(3)  COM(2021) 70 final.

(4)  Както се подчертава в становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки“ (ОВ C 486, 21.12.2022, стр. 168).

(5)  Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 164).

(6)  Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2) (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 80).

(7)  В съответствие с Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма на Съюза за сигурна свързаност за периода 2023—2027 година (COM(2022) 57 final — 2022/0039 (COD)) и Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета: Подход на ЕС към управлението на космическия трафик — Принос на ЕС за справяне с глобално предизвикателство (JOIN(2022) 4 final) (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 172); и Ново космическо пространство.