EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52022PC0662

Предложение за РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно непризнаването на руски документи за пътуване, издадени в окупирани чуждестранни региони

COM/2022/662 final

Брюксел, 6.9.2022

COM(2022) 662 final

2022/0274(COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно непризнаването на руски документи за пътуване, издадени в окупирани чуждестранни региони


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

В отговор на незаконното анексиране на Автономна република Крим и град Севастопол от Руската федерация през 2014 г. и на продължаващите дестабилизиращи действия в Източна Украйна Европейският съюз вече въведе i) икономически санкции с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, свързани с непълното прилагане на споразуменията от Минск; ii) санкции във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна; iii) санкции в отговор на незаконното анексиране на Автономна република Крим и град Севастопол от Руската федерация.

Решението на Руската федерация да признае Донецка и Луганска област в Украйна, които не са под контрола на правителството, за независими образувания и решението за изпращане на руски войски в Украйна, безпрецедентна военна агресия срещу териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, представляват тежко нарушение на международното право и международните споразумения, включително Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Парижката харта и Меморандума от Будапеща.

Като страна по споразуменията от Минск Русия носи ясна и пряка отговорност да работи за намиране на мирно решение. С решението да признае регионите в Източна Украйна, които не са под контрола на правителството, за независими образувания Русия явно наруши споразуменията от Минск, в които се предвижда пълното връщане на тези райони под контрола на украинското правителство.

На 23 февруари 2022 г. ЕС постигна единодушно съгласие по първи пакет от санкции, който наложи допълнителна тежест на Русия в отговор на нейните действия. Те включваха индивидуални санкции, финансови ограничения и ограничения върху икономическите отношения между ЕС и Донецка и Луганска област, които не са под контрола на правителството.

На 24 февруари 2022 г. Европейският съвет осъди по възможно най-категоричен начин непровокираната и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна и изрази пълна солидарност с Украйна и нейния народ заедно с международните си партньори. Оттогава насам с незаконните си военни действия Русия продължава грубо да нарушава международното право, като извършва жестокости спрямо украинското население и подкопава европейската и световната сигурност и стабилност. Освен това Европейският съвет поиска Русия незабавно да прекрати военните си действия, безусловно да изтегли всички свои сили и военно оборудване от цялата територия на Украйна и изцяло да зачита териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници 1 .

След това Съюзът прие допълнителни пакети от санкции, включително за замразяване на активи и забрани за пътуване на физически лица. Съюзът също така прие ограничителни мерки по отношение на финансовия, енергийния, транспортния и технологичния сектор. Освен това той предприе допълнителни мерки, по-специално частично спиране на прилагането на Споразумението за визови облекчения 2 . Това частично спиране на прилагането беше насочено срещу определени категории руски граждани, включително членове на руски официални делегации, членове на национални и регионални правителства и парламенти и бизнесмени.

От началото на руската агресия срещу Украйна положението се влоши, с трагични хуманитарни последици за цивилното население и инфраструктура, а Русия продължи незаконно да разширява пълната или частичната си окупация в източните и южните региони на Украйна.

Отрицателното развитие на вътрешната политика на Русия, което се характеризира със засилваща се политическа репресия от страна на правителството с цел запазване на настоящия политически и икономически ред, има все по-голямо отражение върху отношенията между ЕС и Русия. В отговор, успоредно с настоящото предложение, Комисията предложи също така пълно спиране на прилагането на Споразумението за визови облекчения между ЕС и Русия 3 .

Тъй като държавите членки не са признали незаконното анексиране на Автономна република Крим и град Севастопол от Руската федерация, нито анексирането на други окупирани от Русия региони в Украйна, документите за пътуване, издадени от руските власти в тези територии, като цяло не се признават от държавите членки за целите на издаването на виза и преминаването на външните граници. Същото се отнася и за документите за пътуване, издавани в окупираните от Русия грузински територии Абхазия и Южна Осетия. Тези позиции са отразени в таблицата на признатите документи за пътуване, издадени от трети държави 4 , която Комисията често актуализира въз основа на уведомления от страна на държавите членки.

Комисията издаде насоки за консулствата на държавите членки в Украйна и Руската федерация относно подаването на заявления за шенгенски визи от жителите на Крим след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. През 2016 г. бяха разработени допълнителни насоки като общ подход по въпроса за непризнаването на някои категории обикновени руски международни паспорти, издадени от руските административни органи, създадени от Русия в Крим и Севастопол. През 2019 г. службите на Комисията и Европейската служба за външна дейност изготвиха насоки относно начина на обработване на заявленията за издаване на визи, подадени от жители на украинските региони Донецк и Луганск, притежаващи обикновени руски международни паспорти. Понастоящем Руската федерация разширява практиката на издаване на обикновени руски международни паспорти, така че да обхване и други райони Украйна, които не са под контрола на правителството, и по-специално районите Херсон и Запорожие. През май 2022 г. Русия въведе опростена процедура за руска натурализация на деца сираци от т.нар. „Донецка народна република“ и т.нар. „Луганска народна република“, както и от Украйна. Указът се прилага и за деца без родителски грижи или юридически недееспособни лица, които са жители на тези два окупирани региона.

Настоящото предложение има за цел да гарантира, че руските документи за пътуване, издадени в окупирани чуждестранни региони или на лица, пребиваващи в такива региони, независимо от географското местоположение, не се признават от държавите членки за целите на издаването на виза и преминаването на външните граници. С мярката се установява общ подход във връзка с непризнаването на такива документи за пътуване.

Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящата инициатива е в съответствие с действията, заложени в заключенията на Европейския съвет от 24 февруари 2022 г., и доразвива Насоките за консулствата на държавите членки и асоциираните към Шенген държави в Руската федерация и Украйна относно начина на обработване на заявленията за издаване на визи, подадени от жители на украинските региони Донецк и Луганск, притежаващи обикновени руски международни паспорти, издадени след 24 април 2019 г. Настоящото предложение допълва частичното спиране на прилагането на Споразумението за облекчаване на визовия режим между ЕС и Русия и предложението на Комисията за пълно спиране на прилагането на Споразумението, което се представя успоредно с него.

Настоящото решение не засяга прилагането на Решение 1105/2011/ЕС, нито задълженията на държавите членки съгласно посоченото решение по отношение на документите за пътуване, по които Съюзът не е приел позиция.

Съгласуваност с други политики на Съюза

Предложението представлява допълнителен отговор на Съюза на руската военна агресия срещу Украйна и издаването на паспорти от Русия в окупирани чуждестранни региони. Предложението е в пълно съответствие с изявлението на върховния представител от името на ЕС относно опитите на Руската федерация насилствено да интегрира части от територията на Украйна 5 . Освен това включването на документите за пътуване, издадени в окупираните от Русия грузински територии Южна Осетия и Абхазия, е в съответствие с призивите на Европейския съвет 6 , с които категорично се осъжда едностранното решение на Русия да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия и настоятелно се призовават другите държави да не признават тяхната независимост.

Настоящото предложение не засяга правото на свободно движение на гражданите на Съюза, по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС, и на гражданите на трети страни, които се ползват с права на свободно движение, равностойни на правата на гражданите на Съюза, както и членовете на техните семейства. В Директива 2004/38/ЕО 7 се определят правилата за влизане на граждани на трети държави, които се ползват с право на свободно движение.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание

Предложението се основава на член 77, параграф 2, букви а) и б) от ДФЕС.

С предложението се установява задължение за държавите членки да не признават документи за пътуване, издадени от руските органи в окупирани чуждестранни региони или на лица, пребиваващи в такива региони, за целите на издаването на виза и преминаването на външните граници.

Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Дейността в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие попада в област на споделена компетентност между ЕС и държавите членки в съответствие с член 4, параграф 2 от ДФЕС. Следователно се прилага принципът на субсидиарност по силата на член 5, параграф 3 от ДЕС, според който Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза.

До момента държавите членки са компетентни за признаването на документи за пътуване, тъй като досега Съюзът не е упражнявал споделената си компетентност съгласно член 77, параграф 2), букви а) и б) от ДФЕС по отношение на признаването на документи за пътуване в областта на общата политика по отношение на визите и контрола, на който подлежат лицата, преминаващи външните граници.

Целите на настоящото предложение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, а могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Това се дължи на факта, че целите се отнасят до обявяването за невалидни на документи за пътуване, които се изискват в контекста на подаване на заявление за издаване на виза или за преминаване на външните граници на държавите членки. Целостта на Шенгенското пространство и нуждата да се осигури единен отговор на издаването на паспорти от Русия в окупирани чуждестранни региони налагат необходимостта от съгласуван подход в цялото Шенгенско пространство. Без настоящото предложение признаването или непризнаването на такива документи за пътуване ще зависи от решенията на отделните държави членки и би могло да доведе до сериозни несъответствия по отношение на издаването на визи на лица, обичайно пребиваващи в региони, окупирани от Русия, и тяхната способност да преминават външните граници. Мярката ще осигури правна сигурност по въпроса и ще бъде пряко приложима в държавите членки.

Поради това Съюзът може да приеме предложената мярка в съответствие с принципа на субсидиарност.

Пропорционалност

Съгласно принципа на пропорционалност, установен в член 5, параграф 4 от ДЕС, е необходимо естеството и интензивността на дадена мярка да съответстват на установения проблем.

Целта на мярката е да се гарантира добре функционираща обща визова политика и политика за проверките по външните граници, както и да се гарантира сигурността на Съюза и неговите държави членки. Предложената мярка е отговор на непровокираната и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна. Настоящото предложение в пълна степен зачита суверенното право на държавите членки съгласно международното публично право да признават държава. Предложеното непризнаване на документи за пътуване не засяга правото на държавите да приемат решения относно признаването на която и да е териториална единица като единица с международна правосубектност, част от международната общност. Освен това предложената мярка не засяга евентуалната валидност на тези документи за пътуване в контекста на доказването на самоличността в национални производства или взаимодействия. Следователно отделните държави членки ще продължат да са тези, които решават кои видове документи могат да бъдат предоставяни с цел доказване на самоличността.

Тъй като ЕС не е признал незаконното анексиране на Кримския полуостров от Руската федерация, нито анексирането на други окупирани от Русия региони в Украйна, документите за пътуване, издадени от руските органи в тези територии, следва да бъдат недвусмислено обявени за невалидни от правото на Съюза за целите на пътуването. Същото се отнася и за документите за пътуване, издадени в окупираните от Русия грузински територии Абхазия и Южна Осетия. По същия начин тази мярка за непризнаване ще се прилага за всички документи за пътуване, издадени от руски органи във всички чуждестранни региони, в които Русия евентуално незаконно нахлуе в бъдеще или ги окупира.

Избор на инструмент

Предложението се отнася до непризнаването в цялото Шенгенско пространство на документите за пътуване, издадени от руските органи в окупирани чуждестранни региони, в контекста на общата визова политика и контрола, на който подлежат лицата, преминаващи външните граници. Като се имат предвид фактът, че се прилага обикновената законодателна процедура, и целевият обхват на предложената мярка, е целесъобразно да се приеме решение на Европейския парламент и на Съвета.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Въпросът за непризнаването на руски документи за пътуване, издадени в окупирани чуждестранни региони, беше обсъден в работна група „Визи“ на Съвета на 13 юли 2022 г. След неформалната среща на министрите на външните работи (среща „Гимних“) на 31 август 2022 г. върховният представител докладва, че държавите членки са постигнали политическо съгласие относно непризнаването на руските документи за пътуване, издадени в окупирани чуждестранни региони.

Основни права

В предложената мярка се съблюдават основните права и принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално свободата на движение и пребиваване, правото на убежище, правата на детето и принципите на забрана за връщане и недискриминация.

Въпреки че предложената мярка по същество ще доведе до възпрепятстване на пътуването на определени категории граждани на трети държави до ЕС поради това, че техните документи за пътуване не се признават за валидни за целите на издаването на виза и преминаването на външните граници, мярката няма да се равнява на забрана за пътуване на тези лица. Държавите членки си запазват правото да издават виза с ограничена териториална валидност и да поставят визовия стикер върху отделен формуляр в съответствие с членове 25 и 29 от Регламент (ЕО) № 810/2009 и/или да прилагат дерогация от условията за влизане, предвидени в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399. По-специално държавите членки следва да се възползват от това право, за да гарантират зачитането на правата на детето и принципа на забрана за връщане.

Правото на убежище и достиженията на правото на Съюза в областта на убежището не са засегнати от предложената мярка.

Накрая, въпреки че документите за пътуване, издадени от Русия в окупирани чуждестранни региони, няма да се признават за целите на влизане в Шенгенското пространство, валидността им като документи за самоличност в национален контекст не е засегната.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Комисията ще наблюдава и оценява прилагането на предложената мярка в контекста на местното шенгенско сътрудничество и в рамките на Комитета по документите за пътуване, създаден съгласно член 8 от Решение № 1105/2011/ЕС.

Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

В предложението се предвижда непризнаване на руски документи за пътуване, издадени в окупирани чуждестранни региони или на лица, пребиваващи в такива региони, за целите на издаването на виза и преминаването на външните граници. От съображения за правна сигурност, яснота и прозрачност Комисията следва да изготви списък на тези руски документи за пътуване, които не следва да бъдат признавани за целите на пътуването в Шенгенското пространство. Този списък ще бъде публично достъпен на уебсайта на Комисията като част от таблицата за признаване на документи за пътуване и списъка на документите за пътуване, издадени от трети държави, установени с Решение № 1105/2011/ЕС.

2022/0274 (COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно непризнаването на руски документи за пътуване, издадени в окупирани чуждестранни региони

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, букви а) и б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В отговор на незаконното анексиране на Автономна република Крим и град Севастопол от Руската федерация през 2014 г. и на продължаващите ѝ дестабилизиращи действия в Източна Украйна Европейският съюз вече въведе икономически санкции в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, свързани с непълното прилагане на споразуменията от Минск; санкции във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, и санкции в отговор на незаконното анексиране на Автономна република Крим и град Севастопол от Руската федерация.

(2)Като страна по споразуменията от Минск Руската федерация носи ясна и пряка отговорност да работи за намиране на мирно уреждане на конфликта в съответствие с тези принципи. С решението да признае регионите в Източна Украйна, които не са под контрола на правителството, за независими образувания Руската федерация явно наруши споразуменията от Минск, в които се предвижда пълното връщане на тези райони под контрола на украинското правителство.

(3)Решението на Руската федерация да признае Донецка и Луганска област в Украйна, които не са под контрола на правителството, за независими образувания и последвалото решение за изпращане на руски войски в тези райони допълнително подкопават суверенитета и независимостта на Украйна и представляват тежко нарушение на международното право и международните споразумения, включително Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Парижката харта и Меморандума от Будапеща.

(4)Военна агресия, която се извършва в съседна на Европейския съюз държава, като тази в Украйна, която доведе до ограничителните мерки, е основание за предприемането на мерки, предназначени да защитават основните интереси на Европейския съюз и на неговите държави членки в областта на сигурността.

(5)След незаконното анексиране на Кримския полуостров Русия издава руски международни паспорти на жителите на Крим. През май 2022 г. Руската федерация въведе опростена процедура за руска натурализация на деца сираци от така наречената Донецка народна република и така наречената Луганска народна република, както и от Украйна. Указът се прилага и за деца без родителски грижи и за юридически недееспособни лица, които са жители на тези два окупирани региона. Систематичното издаване на руски паспорти в тези окупирани региони представлява допълнително нарушение на международното право и на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

(6)Поради това, с оглед на нарушенията на международното право и военната агресия срещу Украйна от страна на Русия и за да се гарантират обща визова политика и общ подход към проверките, на които подлежат лицата, преминаващи външните граници, всички руски документи за пътуване, издадени в окупирани чуждестранни региони или на лица, пребиваващи в такива региони, не следва да се признават за валидни документи за пътуване за целите на издаването на виза и преминаването на външните граници.

(7)Държавите членки са и следва да продължат да бъдат компетентни за признаването на документи за пътуване за целите на издаването на виза и за разрешаването на притежателя да премине външните граници, в случаите, в които Съюзът не е изразил позиция в това отношение.

(8)Непризнаването на руски документи за пътуване, издадени в окупирани чуждестранни региони или на лица, пребиваващи в такива региони, с цел издаване на виза и преминаване на външните граници, следва да обхване всички географски региони, включително окупираните от Русия грузински територии Абхазия и Южна Осетия. Непризнаването не засяга валидността на такива документи за други цели, включително като доказателство за самоличност в национален контекст.

(9)От съображения за правна сигурност и прозрачност Комисията следва да направи обществено достояние списък на руските документи за пътуване, които са издадени в окупирани чуждестранни региони или на лица, пребиваващи в такива региони, и които не следва да бъдат признавани. Този списък следва да бъде включен в списъка на документите за пътуване, съставен съгласно Решение № 1105/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 8 , и в придружаващата го таблица за признаване, която включва информация за признавани и непризнавани документи за пътуване и която е публично достъпна онлайн.

(10)Настоящото решение не засяга правото на свободно движение на гражданите на Съюза и на съответните членове на техните семейства, включително възможността тези членове на семейството да влизат на територията на държавите членки без валиден документ за пътуване по смисъла по-специално на Директива 2004/38/ЕО и на споразуменията за свободно движение на хора, сключени между Съюза и държавите членки, от една страна, и някои трети държави, от друга страна. С Директива 2004/38/ЕО се разрешава, при посочените в нея условия, ограничаването на свободното движение на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

(11)Настоящото решение зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. Настоящото решение не следва да засяга правото на убежище.

(12)Държавите членки си запазват възможността да разрешават на притежателите на документи за пътуване, към които е насочено настоящото решение и които не са упражнили правото си да кандидатстват за международна закрила, да влизат на територията на държавите членки в отделни случаи, както е предвидено в членове 25 и 29 от Регламент (ЕО) № 810/2009 и член 6, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/399.

(13)Целта на настоящото решение е да се укрепи функционирането на общата визова политика и Шенгенското пространство. Тези цели не могат да бъдат постигнати от държавите членки, действащи поотделно. Поради това е необходимо да се въведе задължение за непризнаване на определени документи за пътуване за целите на издаването на виза и преминаването на външните граници на равнището на Съюза. Следователно ЕС може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на поставените цели.

(14)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящото решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящото решение Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(15)Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва 9 ; следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(16)По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на тези две държави към процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген 10 , които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета 11 .

(17)По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген 12 , които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета 13 .

(18)По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген 14 , които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета 15 .

(19)Член 1, буква а) от настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла съответно на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г., член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г., а член 1, буква б) представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла съответно на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2003 г., член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2005 г. и член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2011 г. 

(20)Поради неотложния характер на ситуацията и продължаващото незаконно присъствие на Русия в чуждестранни региони настоящото решение следва да влезе в сила на първия ден след деня на публикуването му,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Руските документи за пътуване, издадени в окупирани чуждестранни региони или на лица, пребиваващи в тези региони, не се признават за валидни документи за пътуване за следните цели:

а)издаването на виза в съответствие с Регламент (ЕО) № 810/2009;

б)преминаването на външните граници в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399;

Член 2

Комисията съставя списък на руските документи за пътуване, посочени в член 1.

Този списък се предоставя на разположение на обществеността като част от списъка на документите за пътуване, установен с Решение № 1105/2011/ЕС.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на първия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент    За Съвета

Председател    Председател

(1)    Заключения на Европейския съвет, 24 февруари 2022 г.
(2)    Решение (ЕС) 2022/333 на Съвета.
(3)    Предложение за Решение на Съвета относно пълното спиране на прилагането на Споразумението между Европейската общност и Руската федерация относно улесняване на издаването на визи на гражданите на Европейския съюз и на Руската федерация (COM(2022) 661).
(4)    Документи за пътуване, издадени от трети държави и териториални единици (Част I), достъпно на адрес: <https://home-affairs.ec.europa.eu/travel-documents-issued-third-countries-and-territorial-entities-part-i_bg>.
(5)    Съобщение за медиите, „Украйна: Декларация на върховния представител от името на ЕС относно опитите на Руската федерация насилствено да интегрира части от територията на Украйна“, 3 юни 2022 г., достъпно на адрес: < Украйна: Декларация на върховния представител от името на ЕС относно опитите на Руската федерация насилствено да интегрира части от територията на Украйна — Consilium (europa.eu) >.
(6)    Заключения на председателството от извънредното заседание на Европейския съвет, 1 септември 2008 г. (12594/2/08 REV2).
(7)    Директива № 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства
да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки,

за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО,

68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО,

90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).
(8)    Решение № 1105/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно списъка на документите за пътуване, които дават право на притежателя им да премине външните граници и върху които може да се поставя виза, и относно създаването на механизъм за създаването на този списък (OB L 287, 4.11.2011 г., стр. 9).
(9)    Настоящото решение попада извън обхвата на мерките, предвидени в Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).
(10)    ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.
(11)    Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).
(12)    ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.
(13)    Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).
(14)    ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.
(15)    Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).
Top