ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 26.10.2022

COM(2022) 541 final

2022/0345(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно пречистването на градските отпадъчни води (преработен текст)

(Текст от значение за ЕИП)

{SEC(2022) 541 final} - {SWD(2022) 541 final} - {SWD(2022) 544 final}

СЪДЪРЖАНИЕ

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ    2

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО2

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ5

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО7

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА14

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ14

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•     Основания и цели на предложението

1. Оставащо замърсяване от градски източници: Директивата е съсредоточена върху замърсяването от местни източници, което се събира и пречиства в централизирани съоръжения. По-малко внимание се обръща на други източници на замърсяване в градовете, които понастоящем преобладават (по-малки градове с ЕЖ под 2000, децентрализирани съоръжения, замърсяване от дъждовни води). Граничните стойности за пречистване на някои замърсители вече са остарели в сравнение с техническия напредък, постигнат от 1991 г. насам, а се появиха и нови замърсители, като пластмасови микрочастици или микрозамърсители, които могат да бъдат вредни за околната среда или общественото здраве дори при много ниска концентрация.

2. Привеждане на директивата в съответствие с Европейския зелен пакт (ЕЗП) 4 : от приемането на директивата насам възникнаха нови обществени предизвикателства. ЕЗП определя амбициозни цели на политиката за борба с изменението на климата, засилване на кръговостта на икономиката на ЕС и намаляване на влошаването на околната среда. Необходими са допълнителни усилия в сектора на отпадъчните води за: намаляване на емисиите на парникови газове (34,45 милиона тона CO2 еквивалент годишно — около 0,86 % от общите емисии на ЕС), намаляване на потреблението на енергия (около 0,8 % от общото потребление на енергия в ЕС) и постигане на по-висока кръговост чрез подобряване на управлението на утайките (по-специално чрез по-добро оползотворяване на азота и фосфора и евентуално ценни органични вещества) и увеличаване на безопасното повторно използване на пречистените води.  

3. Недостатъчно и неравномерно равнище на управление: Оценката и проучванията на ОИСР показаха, че нивата на ефективност и прозрачност на операторите се различават значително. Освен това в доклад на Сметната палата 5 се подчертава, че принципът „замърсителят плаща“ не се прилага в достатъчна степен. Методите за мониторинг и докладване биха могли да бъдат подобрени, по-специално чрез по-нататъшна цифровизация. И накрая, неотдавнашната криза, причинена от COVID-19, показа, че отпадъчните води са много бърз и надежден източник на полезна информация за общественото здраве, ако компетентните органи в областта на здравеопазването и на управлението на отпадъчните води са добре координирани.

•    Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Преразглеждането на ДПГОВ се очаква да намали допълнително заустванията на замърсяване от градски източници. В този смисъл тя е пряко свързана с преразглеждането на списъците със замърсители съгласно Директивата за стандартите за качество на околната среда 6 и Директивата за подземните води 7 — две „дъщерни“ директиви от Рамковата директива за водите 8 (РДВ), които регулират приемливите нива на замърсители в повърхностните и подземните водни обекти. Преразглеждането на ДПГОВ ще окаже положително въздействие върху бъдещите прегледи на Рамковата директива за морска стратегия 9 ( РДМС ) и прегледа на Директивата за водите за къпане 10 (ДВК). То е свързано и с преразглеждането на Директивата относно емисиите от промишлеността 11 (ДЕП) и свързания с него преглед на Регламента за ЕРИПЗ 12 , тъй като някои промишлени емисии се събират в обществени канализационни мрежи. Допълнителните действия, включени в преразглеждането на ДПГОВ за допълнително намаляване на микрозамърсителите, и по-специално тези, произтичащи от употребата на фармацевтични продукти и продукти за лична хигиена, ще допринесат за доброто изпълнение на Стратегията за устойчивост в областта на химикалите и стратегията за фармацевтичните продукти 13 .

В плана за действие за кръговата икономика 14 ясно се посочва, че е необходима по-добра интеграция на сектора на градските отпадъчни води в кръговата икономика. Това е от особено значение за Директивата за утайките от отпадъчни води 15 , която регулира използването на утайки от отпадъчни води в селското стопанство и има последици за предложението за здравето на почвите, обявено в стратегията на ЕС за почвите за 2030 г.

•    Съгласуваност с други политики на Съюза

Тази цел е напълно съгласувана с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата, включена в Европейския закон за климата 18 , заедно с Регламента за разпределяне на усилията 19 , в който от държавите членки се изисква да намалят емисиите си на парникови газове от сектори извън СТЕ съгласно националните цели. Тя е в съответствие и с неотдавнашното предложение за преработване на Директивата за енергийната ефективност 20 (ДЕЕ), което включва годишна цел за намаляване с 1,7 % на потреблението на енергия за всички публични органи, с предложението от 2021 г. за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници 21 (REDII) и с плана REPowerEU, който включва повишена цел за 45 % енергия от възобновяеми източници до 2030 г. Инициативата би могла също така да допринесе за целта на плана REPower EU за увеличаване на производството на биометан в ЕС до 35 милиарда кубични метра през 2030 г. и за  предложението на Комисията от 2021 г. COM/2021/805 за регламент, насочен към намаляване на емисиите на метан .

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•    Правно основание

Настоящата ДПГОВ се основава на член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз 23 (ДФЕС) в който се предвижда, че политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в рамките на Съюза. Тя се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“. Следователно действията в областта на управлението на отпадъчните води трябва да се предприемат в съответствие с тези ключови разпоредби и с оглед на споделената компетентност с държавите членки. Това означава, че ЕС може да приема законодателни актове само при надлежно отчитане на принципите на необходимост, субсидиарност и пропорционалност.

•    Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Действията на ЕС продължават да бъдат от съществено значение, за да се гарантира на всички живеещи в ЕС полза от подобреното качество на водата в реките, езерата, подземните води и моретата. Тъй като 60 % от водните обекти в ЕС са трансгранични, е необходимо да се осигури еднакво равнище на защита навсякъде и с един и същ ритъм, за да се избегне рискът усилията на някои държави членки да бъдат застрашени от липсата на напредък при други. Оценката показа, че в повечето държави членки директивата е била единствен по рода си двигател за инвестиране в необходимата инфраструктура.

Оценката също така потвърди, че действията на ЕС имат потенциала да осигурят и еднакво равнище на опазване на околната среда и човешкото здраве във всички държави членки. През последните 30 години от прилагането на ДПГОВ качеството на обектите за къпане (следователно туризъм и отдих), на необработената вода, използвана за производството на питейна вода, и на водните обекти като цяло е било запазено или в няколко случая подобрено. Неотдавнашната пандемия от COVID-19 показа взаимозависимостта на държавите членки по отношение на разпространението на вируса. Осигуряването на ефективно, бързо и хармонизирано проследяване на патогенните фактори в отпадъчните води може да бъде от полза за целия ЕС. Без хармонизирани и интегрирани действия на ЕС възможностите за проследяване на нови видове вируси и за проучване на други значими здравни параметри в отпадъчните води ще бъдат постигнати само в няколко държави членки, които вероятно са най-напредналите.

Подобряването на достъпа до канализация следва да бъде гарантирано за всички, които живеят в ЕС. Равният достъп до ключова информация (относно икономическите и екологичните показатели на оператора на отпадъчните води) също следва да бъде гарантиран за всички. Всички държави членки са изправени пред последиците от изменението на климата, особено за техните хидроложки режими. Валежните режими се промениха, което — в допълнение към наводненията — увеличава риска от замърсяване, дължащо се на непречистени дъждовни води (преливания на дъждовни води и градски отток). По подобен начин във всички държави членки присъстват замърсители, които пораждат нови опасения, например микрозамърсители или пластмасови микрочастици. Това важи и за по-голямата част от оставащите товари от градски източници, които засягат качеството на водите във всички държави членки. Също така причините за установените проблеми са много сходни между отделните държави членки.

И накрая, оценката показа, че стандартите на ЕС са основен двигател за развитието на конкурентоспособна в световен мащаб водна промишленост на ЕС. След приемането на директивата бяха създадени няколко основни световни лидери в областта на пречистването на отпадъчните води, които изнасят услугите си по целия свят. По-нататъшното модернизиране на стандартите на ЕС, например с нови изисквания относно микрозамърсителите или потреблението на енергия, би стимулирало иновациите и в крайна сметка икономиите от мащаба.

•    Пропорционалност

Предпочитаният вариант включва пропорционален пакет от мерки, представляващи най-доброто съотношение между качество и цена от всички възможни варианти (за повече подробности вж. раздел 7.1 от оценката на въздействието). Беше обърнато специално внимание на намирането на оптимално решение въз основа на:

·анализ на разходите и ползите (или анализ на разходната ефективност в случай на микрозамърсители, при липса на надежден метод за остойностяване на ползите): ползите в парично изражение систематично са по-високи от разходите за всяка отделна мярка на предпочитания вариант във всички държави членки;

·намаляване на административната тежест и приложимост: чрез насочване само към ограничен брой съоръжения или агломерации могат да бъдат постигнати значителни резултати по ключови параметри като намаляване на замърсяването, потреблението на енергия и емисиите на парникови газове, като същевременно административната тежест се запазва на пропорционално равнище и се гарантира висока степен на приложимост;

·въвеждане на основан на риска подход за повечето от предложените мерки, който ще спомогне да се гарантира, че инвестициите се извършват там, където са необходими.

Когато е необходимо да се постигнат оптимални решения на местно равнище, на националните или местните органи е предоставена гъвкавост. Такъв е случаят например с постигането на целта за енергийна неутралност или с намаляването на емисиите от дъждовните води благодарение на интегрираните планове за управление на водите.

•    Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•    Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Оценката на съгласуваността показа, че директивата като цяло е вътрешно съгласувана. ДПГОВ общо взето работи във взаимодействие с други законодателни актове на ЕС и допринася значително за постигането на целите на Рамковата директива за водите, Директивата за водите за къпане и Директивата за питейната вода 24 . Съществуват някои ограничени припокривания по отношение на дейностите, обхванати от ДПГОВ, в сравнение с Директивата относно емисиите от промишлеността. Като цяло няма и въпроси, свързани със съгласуваността с по-новите политики на ЕС. Може е обаче да има известна възможност за подобряване на съгласуваността между ДПГОВ и политиките в областта на климата и енергетиката.

Анализът на целесъобразността и ефективността показа необходимост от продължаване на намесата, не на последно място защото неподходящо пречистените или непречистените градски отпадъчни води все още са една от основните причини, поради които водите в ЕС не успяват да постигнат поне добро състояние съгласно Рамковата директива за водите. Освен това научната общност, създателите на политики и широката общественост считат, че множащите се доказателства за замърсители, които пораждат нови опасения, включително микрозамърсители като фармацевтични продукти и пластмасови микрочастици във водните обекти, са все по-важен въпрос.

Що се отнася до потенциала на кръговата икономика, ДПГОВ съдържа ограничени разпоредби относно повторното използване или оползотворяването на ценни компоненти в отпадъчните води и утайките. Те никога не са били прилагани стриктно, отчасти поради липсата на строги хармонизирани стандарти на равнище ЕС и потенциалните рискове за човешкото здраве.

Оценката на добавената стойност за ЕС, която включваше разглеждане на въпроса дали ДПГОВ е в съответствие с принципа на субсидиарност, показа широко признание сред заинтересованите страни, че директивата все още е необходима и че оттеглянето ѝ би имало отрицателни последици. Директивата подпомага опазването на около 60 % от трансграничните водни басейни в ЕС от неблагоприятните последици от заустването на отпадъчни води. И накрая, в оценката бяха установени различни възможности за опростяване и по-добро използване на цифровизацията, които бяха включени в прегледа на директивата.

Оценката беше подобрена в резултат от предложенията на Съвета за регулаторен контрол (становище от 17 юли 2019 г.), по-специално по отношение на основните причини за трудностите при спазването на изискванията в някои държави членки, по-широкия контекст, който оказва влияние върху качеството на водите на ЕС, значението на справянето с новите замърсители. Заключенията бяха подсилени и бяха предоставени повече подробности относно положението във всяка държава членка.

•    Консултации със заинтересованите страни

Оценката, а след това и оценката на въздействието преминаха през задълбочен процес на консултации, който включваше различни консултативни дейности, както е посочено в стратегията за консултации. Избраните методи за консултации със заинтересованите страни се състояха от полуструктурирани интервюта, интерактивни семинари, широка обществена онлайн консултация, за да се достигне до голям кръг заинтересовани страни по различни теми, и писмена консултация относно фактологичната информация и допусканията за моделиране. Беше проведена заключителна конференция на заинтересованите страни, за да се съберат мнения относно различните варианти на политиката, предложени от Комисията.

Обществената онлайн консултация се проведе в продължение на 12 седмици, от 28 април до 21 юли 2021 г. Бяха получени общо 285 отговора и бяха представени 57 документа за изразяване на позиция. Консултацията събра мнения на участниците относно проблемите, свързани със замърсяването на отпадъчните води, и как най-добре да се намери решение на тези проблеми. Въпросите изискваха от участниците да оценят твърдения или предложени мерки по скала от едно (най-малко съгласие/най-ниска ефективност) до пет (най-голямо съгласие/най-висока ефективност).

Няколко пъти бяха проведени консултации с държавите членки. Специална среща с експерти от държавите членки спомогна за определянето на най-добрите практики и възможните варианти в началото на процеса. Това беше допълнено със специална консултация с всяка държава членка през 2020 г. за изграждане на солиден базов сценарий (вж. по-долу). Освен това през 2021 г. бяха проведени четири тематични онлайн семинара относно i) мониторинга и докладването; ii) отпадъчни води и утайки; iii) разходи и ползи; и iv) интегриран мониторинг на водите. На 26 октомври 2021 г. се проведе виртуална заключителна конференция на заинтересованите страни, на която бяха представени основните варианти и първите резултати от оценката на въздействието (312 участници от 226 организации в 27 държави членки).

Модели, разработени от JRC: В продължение на няколко години JRC разработи модели за качеството и количеството на водата в ЕС. Тези модели бяха адаптирани към въпросите на политиката, свързани с оценката и оценката на въздействието.

Консултация с експерти ad hoc: под съвместното ръководство на JRC и Генерална дирекция „Околна среда“ бяха проведени консултации с миниконсорциум от експерти по конкретни въпроси на политиката (индивидуални подходящи системи — ИПС, антимикробна резистентност, комбинирани канализационни преливници и градски отток, хранителни вещества, пластмасови микрочастици и емисии на парникови газове). По всеки въпрос е изготвен доклад, който се използва пряко за оценката на въздействието или за подобряване на модела на JRC. Очаква се всички доклади да бъдат публикувани през следващите месеци.

Подкрепа от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР): ГД „Околна среда“ си сътрудничи с ОИСР при разработването на методика за оценка на ползите за ОВ. ОИСР също така изготви няколко доклада в подкрепа на оценката по REFIT. Освен това ОИСР предостави анализ на въпросите, свързани с прозрачността и управлението.

Задълбочени консултации с държавите членки: през 2020 г. беше организирана специална консултация с всяка държава членка, за да се установи солиден базов сценарий и да се съберат данни за най-добрите практики. За всяка държава предварително е попълнено досие с хипотезата, която JRC възнамерява да използва в контекста на моделирането. Всички държави членки предоставиха информация ad hoc по време на тази консултация.

За да се подпомогне оценката на въздействието, на външни консултанти бяха възложени два договора за подкрепа — един за общата оценка на въздействието и друг за осъществимостта на система за разширена отговорност на производителя за микрозамърсители.

По някои въпроси консултацията показа, че вариантите са ограничени — например за нецентрализирани съоръжения (т.е. ИПС), прозрачност или мониторинг на здравните параметри. За други проблеми (води от проливни валежи или потребление на енергия), в съответствие с принципа на субсидиарност беше оставена достатъчно гъвкавост, за да се даде възможност за разработване на най-рентабилните решения на местно равнище.

Въздействието на вариантите беше оценено с помощта на модел, разработен от JRC, който вече е разработен и използван за оценката по REFIT. Като точки за сравнение бяха разработени базов сценарий (предполагащ пълно съответствие на съществуващата директива с допълнителни срокове за някои държави членки) и максимален осъществим сценарий.

За всеки проблем изборът на предпочитания вариант се основава на няколко критерия: разходи/ползи, разходи/ефективност, равнище на принос към целите на Европейския зелен пакт, намаляване на замърсяването на водите, приложимост и намаляване на административната тежест. Предпочитаният вариант включва пропорционален пакет от мерки, представляващи най-доброто съотношение между качество и цена от всички възможни варианти.

Следните основни мерки ще се прилагат постепенно до 2040 г.

Обхватът на директивата ще бъде разширен, така че да включва агломерации с ЕЖ над 1000.

Ще бъдат разработени нови стандарти за децентрализирани съоръжения (ИПС), а от държавите членки ще се изисква да въведат ефективни инспекции на тези съоръжения.

За да се намали замърсяването, дължащо се на дъждовните води, от държавите членки ще се изисква да изготвят и прилагат интегрирани планове за управление на водите във всички големи агломерации и в тези над 10 000 ЕЖ, където съществува риск за околната среда. Ще бъде даден приоритет на превантивните мерки, включително екологосъобразните инфраструктури, и на оптимизирането на съществуващите системи за събиране, съхранение и пречистване чрез по-добро използване на цифровизацията въз основа на ясно определени стандарти и спецификации.

Изпусканията на хранителни вещества ще бъдат допълнително намалени с по-строги гранични стойности за пречистване на азота и фосфора. Тези нови стандарти ще се прилагат систематично за всички по-големи съоръжения с ЕЖ над 100 000, но също и за всички съоръжения с ЕЖ над 10 000, разположени в зони, където еутрофикацията продължава да бъде проблем.

Ще бъдат установени нови гранични стойности за микрозамърсителите, които се нуждаят от допълнително пречистване. Това ще се прилага първо за всички големи съоръжения, а след това за съоръжения с ЕЖ над 10 000, където съществува риск за околната среда или общественото здраве въз основа на ясни и прости критерии.

Ще се въведе система за отговорност на производителя, насочена към фармацевтичните продукти и продуктите за лична хигиена — двата основни източника на вредни микрозамърсители, за да се покрият допълнителните разходи за пречистване на микрозамърсителите и за да се стимулира пускането на пазара на ЕС на по-безвредни продукти 26 .

От държавите членки ще се изисква да наблюдават по-добре и да проследяват при източника небитовото замърсяване. Целта е да се увеличат възможностите за повторно използване на утайките и пречистените води и да се намали рискът от изпускане в околната среда на неподлежащи на пречистване вещества, и от неправилно функциониране на пречиствателните станции.

Целта за енергийна неутралност ще бъде определена до 2040 г. на национално равнище за всички съоръжения за отпадъчни води с ЕЖ над 10 000, в съответствие с най-добрите практики, които вече са въведени в някои държави членки; по-конкретно, енергията, използвана от сектора, ще трябва да бъде равна на производството на енергия от възобновяеми източници в сектора; да допринася за постигането на тази цел; за всички съоръжения с ЕЖ над 10 000 ще се изискват енергийни одити 27 .

За да се подобри управлението на сектора, от операторите на отпадъчни води ще бъде поискано да проследяват и да осигуряват прозрачност за ключови показатели за ефективност.

Достъпът до канализация ще бъде подобрен в пълно съответствие с наскоро приетата преразгледана Директива за питейната вода, в която достъпът до водоснабдяване също беше подобрен.

Мониторингът и докладването ще бъдат подобрени, за да се използват по-пълно възможностите, предлагани от цифровизацията. 

От държавите членки ще се изисква да организират сътрудничество между своите компетентни органи в областта на здравеопазването и на отпадъчните води, така че да се осигури постоянно наблюдение на ключови параметри, свързани с общественото здраве, като например наличието на някои вируси като SARS-Covid-2.

Беше избран времеви хоризонт 2040 г., за да се даде достатъчно време на държавите членки да направят необходимите инвестиции. Ще бъдат включени междинни цели, за да се гарантира постепенното прилагане на директивата и предприемането на действия на ранен етап в случай на забавяне в някои държави членки.

До 2040 г., когато се очаква всички мерки да бъдат въведени, основните въздействия на предпочитания вариант могат да бъдат обобщени, както следва:

·Що се отнася до замърсяването на водите в сравнение с базовия сценарий, общото замърсяване ще бъде намалено с 4,8 милиона ЕЖ (или 105 014 тона) за БПК, 56,4 милиона ЕЖ за азот (или 229 999 тона), 49,6 милиона ЕЖ (или 29 678 тона) за фосфор, 77,4 милиона ЕЖ за токсичния товар на микрозамърсителите и 24,8 милиона ЕЖ за Е. Coli. Емисиите на пластмасови микрочастици ще бъдат намалени с 9 %, главно чрез действия за подобряване на управлението на дъждовните води.

·С планираните мерки за постигане на енергийна неутралност и допълнително пречистване на азота, емисиите на парникови газове ще бъдат намалени с 4,86 милиона тона (37,32 % от предотвратимите емисии от сектора), което е в съответствие с целите на законодателния акт на ЕС в областта на климата и пакета за климата „Подготвени за цел 55“.

·От 2040 г. нататък общите разходи ще възлизат на 3,848 милиарда евро годишно, което е под очакваните ползи в парично изражение (6,643 милиарда евро годишно до 2040 г.). Това заключение е валидно на равнището на ЕС, но и за всяка държава членка. Очаква се тези допълнителни разходи да бъдат покрити от комбинация от тарифи за водата (51 %), публични бюджети (22 %) и новата система за отговорност на производителя (27 %) за пречистването на микрозамърсители.

Що се отнася до това кой е засегнат, операторите на отпадъчни води отговарят за събирането, пречистването, мониторинга и правилното заустване на различните потоци от отпадъци. Промените в ДПГОВ ще окажат пряко въздействие върху тях. Ще бъдат необходими допълнителни инвестиции, по-специално за по-добро управление на хранителните вещества, но също така и за пречистване на микрозамърсителите. Ще бъдат необходими и инвестиции за постигане на енергийна неутралност, макар че те ще станат рентабилни в средносрочен/дългосрочен план.

•    Пригодност и опростяване на законодателството

•    Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Финансовата обосновка, свързана с отражението върху бюджета, и човешките и административните ресурси, необходими за настоящото предложение, са включени в законодателната финансова обосновка за пакета за нулево замърсяване, която е представена като част от предложението за преразглеждане на списъците на замърсителите, засягащи повърхностните и подземните води.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•    Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Планирането на изпълнението на основните действия, включени в предпочитания вариант, е обобщено в таблица 2 по-долу. До 2025 г. ще бъдат въведени допълнителни дейности за мониторинг: те се отнасят до небитови изпускания, параметри, свързани със здравето, ключови показатели за ефективност на операторите, както и действия за подобряване на прозрачността. Ще бъдат въведени национални бази данни и бази данни на ЕС, включващи всички елементи, необходими за проверка на съответствието, и ще бъдат определени „уязвимите и маргинализираните лица“, както и действия за подобряване на достъпа до канализация.

От докладите на държавите членки могат да бъдат извлечени различни показатели за измерване на успеха:

·съществуващия процент на съответствие и оставащия път до постигане на целта както по държави членки, така и по нива на пречистване, Тези показатели предоставят отличен преглед на прилагането на директивата;

·броя на съоръженията, оборудвани с допълнително пречистване на азот/фосфор и микрозамърсители, както и съответното намаляване на изпусканията на азот/фосфор и токсичния товар;

·потреблението на енергия от държавите членки и свързаните с това емисии на парникови газове;

·броя на агломерациите, обхванати от интегрирани планове за управление за преливане на дъждовни води и градски отток, и тяхното съответствие с целта на ЕС;

·мерките, предприети от държавите членки за подобряване на достъпа до канализация и по-добър контрол на ИПС, както и обобщение на основните здравни показатели, изследвани в държавите членки.

Други данни ще бъдат използвани за измерване конкретно на въздействието на ДПГОВ. Те включват най-вече данни от Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морската среда относно качеството на водите в приемниците (реки, езера и морета). Повече подробности относно възможните параметри, които трябва да бъдат докладвани за оценка на съответствието и измерване на успеха на директивата, са дадени в приложение 10 към оценката на въздействието.

Таблица 2: Планиране на изпълнението на основните мерки от предпочитания вариант

•    Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

Целите на директивата бяха разширени, за да включат в допълнение към опазването на околната среда, също така опазването на човешкото здраве, намаляването на емисиите на парникови газове, подобряването на управлението и прозрачността на сектора, по-добрия достъп до канализация и — след неотдавнашната криза, причинена от COVID — редовния мониторинг на параметрите, свързани с общественото здраве в градските отпадъчни води.

Член 2 — Определения

В съответствие със заключенията от оценката по REFIT съществуващите определения бяха леко изяснени. Добавени са няколко определения, свързани с новите задължения на директивата, като например „градски отток“, „преливане на дъждовни води“, „комбинирани и разделни канализационни мрежи“, „третично и четвъртично пречистване“, „микрозамърсител“, „канализация“, „антимикробна резистентност“ и др.

Член 3 — Канализационни системи

Задължението за изграждане на канализационни системи за градски отпадъчни води обхваща всички агломерации с над 1000 ЕЖ. Въвежда се ново задължение, за да се гарантира, че домакинствата са свързани към канализационни системи, когато такива съществуват.

Член 4 — Индивидуални подходящи системи (ИПС) (нов)

Това е нов член, който частично заменя предишния член 3. Възможността за използване на ИПС се запазва, но е ограничена до изключителни случаи. За тази цел бяха въведени нови задължения:

ИПС трябва да бъдат правилно проектирани, одобрени и контролирани;

трябва да се представят подробни обосновки за тяхното използване, когато те представляват повече от 2 % от докладвания товар, пречистван в агломерации с ЕЖ над 2000.

Член 5 — Интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води (нов)

Този нов член въвежда задължението за създаване на местни интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води с цел борба със замърсяването от дъждовни води (градски отток и преливане на дъждовни води). Ориентировъчното съдържание на плановете, както и техните примерни цели, които трябва да бъдат адаптирани към местните условия, се основават на въведените най-добри практики и са подробно описани в приложение V. Плановете ще трябва да бъдат изготвени за всички агломерации с ЕЖ над 100 000 и за всички агломерации с ЕЖ между 10 000 и 100 000, където преливането на дъждовни води или градският отток представляват риск за околната среда или човешкото здраве.

Член 6 — Вторично пречистване (предишен член 4)

Задължението за прилагане на вторично пречистване на градските отпадъчни води преди заустването им в околната среда се разширява до всички агломерации с ЕЖ над 1000 (в сравнение с ЕЖ над 2000 в съществуващата директива).

Член 7 — Третично пречистване (предишен член 5)

Основните задължения по този член са изменени, така че третичното пречистване вече е задължително за всички по-големи съоръжения, които пречистват товар, по-голям от 100 000 ЕЖ. Третично пречистване ще трябва да се прилага и за заустванията от агломерации с ЕЖ между 10 000 и 100 000 в зоните, определени от държавите членки като чувствителни към еутрофикация.

Държавите членки ще трябва да определят зоните, чувствителни към еутрофикация на тяхна територия, като актуализират настоящия си списък на „чувствителни зони“, разработен съгласно предишния член 5. Останалите задължения по настоящия член бяха запазени и актуализирани.

Член 8 — Четвъртично пречистване (нов)

Този нов член въвежда задължението за прилагане на допълнително пречистване на градските отпадъчни води, за да се премахне възможно най-широк спектър от микрозамърсители. Най-късно до 31 декември 2035 г. това пречистване трябва да се прилага във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар, по-голям от 100 000 ЕЖ. До 31 декември 2040 г. то ще се въведе и за всички агломерации с ЕЖ между 10 000 и 100 000 в зони, където концентрацията или натрупването на микрозамърсители представляват риск за човешкото здраве или околната среда. Държавите членки ще трябва да определят тези зони на своята територия в съответствие с критериите, посочени в този член.

Член 9 — Разширена отговорност на производителя (нов)

Този нов член въвежда задължение за производителите (включително вносителите) да участват в разходите за четвъртичното пречистване, предвидено в член 8 от директивата, когато пускат на националния пазар на държавите членки продукти, които в края на жизнения си цикъл водят до замърсяване на градските отпадъчни води с микрозамърсители. Това финансово участие ще бъде определено въз основа на количествата и токсичността на пуснатите на пазара продукти.

Член 10 — Минимални изисквания за организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя (нов)

С този член се установяват минималните изисквания за организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, посочени в член 9, параграф 5.

Член 11 — Енергийна неутралност на пречиствателните станции за градски отпадъчни води (нов)

С този нов член се въвежда задължението за постигане на енергийна неутралност на национално равнище във всички пречиствателни съоръжения над 10 000 ЕЖ. До 31 декември 2040 г. държавите членки ще трябва да гарантират, че общата годишна енергия от възобновяеми източници, произведена на национално равнище от всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води, е равна на общата годишна енергия, използвана от всички такива пречиствателни станции за градски отпадъчни води. За да се подпомогне постигането на тази цел, редовно ще се извършват енергийни одити на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, като се обръща специално внимание на откриването и използването на потенциала за производство на биогаз, като същевременно се намаляват емисиите на метан.

Член 12 — Трансгранично сътрудничество (предишен член 9)

Този член е леко изменен: добавен е нов параграф 2, изискващ при необходимост Комисията да бъде поканена да подкрепя обсъжданията между държавите членки. Параграф 1 е изменен, за да се добави задължението за незабавно уведомяване при случайно замърсяване, за да се вземе предвид неотдавнашният инцидент в река Одер.

Член 13 — Местни климатични условия (предишен член 10)

Членът е актуализиран единствено поради новата номерация на членовете.

Член 14 — Зауствания на небитови отпадъчни води (предишен член 11)

Този член е изменен, за да се гарантира, че преди да издадат разрешение за заустване на небитови отпадъчни води в канализационните системи за градски отпадъчни води, компетентните органи се консултират с оператора на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, засегнати от тези зауствания. Освен това трябва да се осигури редовен мониторинг на небитовото замърсяване на входовете и изходите на пречиствателните съоръжения, така че да се вземат подходящи мерки за идентифициране и справяне с източника (източниците) на евентуално замърсяване. Те включват, ако е необходимо, отнемане на издаденото разрешително.

Член 15 — Повторно използване на водата и зауствания на градски отпадъчни води (предишен член 12)

Параграф 1 се изменя: От държавите членки се изисква систематично да насърчават повторното използване на пречистени отпадъчни води от всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води.

В параграф 3 задължението за издаване на разрешително за заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води се разширява, така че вече да включва всички агломерации с ЕЖ над 1000.

Член 16 — Биоразградими небитови отпадъчни води (предишен член 13)

Параграф 1 е актуализиран (нова номерация). Параграф 2 е изменен, за да се гарантира, че установените на национално равнище изисквания за тези зауствания са най-малкото еквивалентни на изискванията, определени в част Б от приложение I към директивата.

Член 17 — Наблюдение на градските отпадъчни води (нов)

С този нов член се създава национална система за мониторинг на градските отпадъчни води с цел наблюдение на съответните параметри, свързани с общественото здраве в градските отпадъчни води. За тази цел най-късно до 1 януари 2025 г. държавите членки ще трябва да създадат координационна структура между органите, отговарящи за общественото здраве и за пречистването на градските отпадъчни води. Тази структура ще определя параметрите, които трябва да се наблюдават, както и честотата и метода, който трябва да се прилага.

Освен това, докато компетентните органи в областта на общественото здраве не установят, че пандемията от SARS-CoV-2 не представлява риск за населението, градските отпадъчни води от най-малко 70 % от населението на страната ще бъдат наблюдавани.

И накрая, за всички агломерации с ЕЖ над 100 000 държавите членки също ще трябва редовно да наблюдават антимикробната резистентност в изходите на пречиствателните станции за градски отпадъчни води.

Член 18 — Оценка и управление на риска (нов)

Това е нов член. Държавите членки са задължени да оценяват рисковете за околната среда и човешкото здраве, причинени от заустването на градски отпадъчни води, и при необходимост да предприемат допълнителни мерки освен минималните изисквания на настоящата директива за справяне с тези рискове. Тези мерки следва да включват, когато е целесъобразно, събиране и пречистване на отпадъчни води от агломерации с ЕЖ под 1000, прилагане на третично или четвъртично пречистване в агломерации с ЕЖ под 10 000, както и допълнителни действия за намаляване на замърсяването на дъждовните води в агломерации с ЕЖ под 10 000.

Член 19 — Достъп до канализация (нов)

Това е нов член. От държавите членки ще се изисква да подобрят и поддържат достъпа до канализация за всички, по-специално за уязвимите и маргинализираните лица.

До 31 декември 2027 г. държавите членки ще трябва също така да определят категориите хора без достъп или с ограничен достъп до канализация, да направят оценка на възможностите за подобряване на достъпа до канализационни съоръжения за тези хора и да насърчават създаването на свободно и безопасно достъпни санитарни съоръжения на обществени места за всички агломерации с ЕЖ над 10 000.

Член 20 — Утайки (предишен член 14)

Този член е изменен: утайките ще трябва да се пречистват, рециклират и оползотворяват, когато е целесъобразно, в съответствие с йерархията на отпадъците, определена в Рамковата директива за отпадъците 28 , и с изискванията на Директивата за утайките 29 , и да се обезвреждат в съответствие с изискванията на Рамковата директива за отпадъците. За да се гарантира висок процент на оползотворяване, особено за материали от критично значение като фосфор, Комисията ще получи мандат да определи минимални проценти на оползотворяване.

Член 21 — Мониторинг (предишен член 15)

Въведени са нови задължения: Сега държавите членки ще трябва да наблюдават замърсяването от градски отток и преливане на дъждовни води, концентрациите и товара на регулираните замърсители, посочени в настоящата директива, в изходите на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, както и наличието на пластмасови микрочастици (включително в утайките). Освен това, в съответствие с член 13, някои небитови замърсители ще трябва да бъдат редовно наблюдавани на входовете и изходите на пречиствателните станции за отпадъчни води.

Член 22 — Информация относно контрола върху изпълнението (предишен член 16)

Това е нов член. Разпоредбите, свързани с докладването, са опростени и заменени с нова система, която не включва действително докладване, а редовно актуализиране на национален набор от данни, достъпен за Европейската агенция за околна среда и Комисията. Това ще гарантира по-висока ефективност на системата, като се избягват дългите интервали от време между референтната дата на докладваните данни и действителната дата на самото докладване.

Този член изисква от държавите членки да създадат набори от данни, съдържащи информация от значение за градските отпадъчни води съгласно настоящата директива. Това може да се постигне например чрез мониторинг на резултатите от параметрите, изброени в приложенията към настоящата директива, антимикробната резистентност, съответните здравни параметри и др., но също така и чрез мерки, предприети за осигуряване на достъп до канализация и др.

Тези набори от данни трябва да бъдат създадени така, че да съответстват с наборите, установени съгласно член 18 от преработената Директива за питейната вода 30 . Предвижда се също така Европейската агенция за околна среда да предоставя подкрепа.

Член 23 — Национална програма за изпълнение (предишен член 17)

Този член е изменен. Запазва се задължението за изготвяне на национална програма за изпълнение на настоящата директива и се предписва минималното съдържание на тази програма. Тези програми трябва да включват най-малко: i) оценка на степента на изпълнение на директивата във връзка с различните ѝ задължения; ii) определянето и планирането на инвестициите, необходими за такова изпълнение; iii) оценка на инвестициите, необходими за обновяване на съществуващите инфраструктури за пречистване на градските отпадъчни води; и iv) определяне на потенциални източници на финансиране.

От държавите членки ще се изисква да актуализират своите национални планове за изпълнение най-малко на всеки 5 години и да ги съобщават на Комисията, освен ако могат да докажат, че те са в съответствие с членове 3, 4, 6, 7 и 8 от настоящата директива.

Член 24 — Информация за обществеността (нов)

Това е нов член. Държавите членки ще трябва да гарантират, че подходяща и актуална информация относно събирането и пречистването на градските отпадъчни води е достъпна онлайн. Основната информация, като например степента на съответствие на инфраструктурата за пречистване на градските отпадъчни води с изискванията на настоящата директива, количеството на събраните и пречистени градски отпадъчни води годишно за домакинството и т.н., също трябва да бъде достъпна поне веднъж годишно за всички лица, свързани към канализационна система, в най-подходящата форма, например във фактурите.

Член 25 — Достъп до правосъдие (нов)

Този нов член е в съответствие с член 47 от Хартата на основните права и осигурява прилагането на Конвенцията от Орхус във връзка с достъпа до правосъдие. Следва да бъде възможно обществеността и НПО да преразглеждат по съдебен ред решенията, взети от държавите членки съгласно настоящата директива.

Член 26 — Обезщетение (нов)

Въвежда се нов член относно обезщетението с цел да се гарантира, че в случаите, когато са нанесени вреди на здравето изцяло или отчасти в резултат на нарушение на национални мерки, приети в съответствие с настоящата директива, заинтересованата общественост може да предяви иск и да получи обезщетение за тази вреда от съответните компетентни органи и, когато са установени, от физическите или юридическите лица, отговорни за нарушението.

Член 27 — Упражняване на делегирането (нов)

Това е нов стандартен член относно приемането на делегирани актове.

Член 28 — Комитет (предишен член 18)

Това е нов стандартен член за приемането на актове за изпълнение.

Член 29 — Санкции (нов)

С този нов член се определя минималното съдържание на санкциите, така че те да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, без да се засяга Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право 31 .

Член 30 — Оценка (нов)

Този нов член определя рамката за бъдещи оценки на директивата (както е предвидено в насоките на Комисията за по-добро регулиране). Първата оценка се предвижда не по-рано от 10 години след края на срока за транспониране на настоящата директива.

Член 31 — Преглед (нов)

Най-малко на всеки пет години Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за изпълнението на настоящата директива, придружен, когато е целесъобразно, от подходящи законодателни предложения.

Член 32 — Отмяна и преходни разпоредби (нов)

Този член е нов и въвежда разпоредби, които отчитат специфичното положение на Майот и поддържат равнището на опазване на околната среда, наложено съгласно предишния член 5, докато не започнат да се прилагат новите изисквания на член 7.

Член 33 — Транспониране (предишен член 19)

Този член следва стандартния образец.

Член 34 — Влизане в сила (нов)

Този член следва стандартния образец. Предвижда се директивата да влезе в сила 20 дни след публикуването ѝ в Официален вестник.

Член 35 — Адресати (предишен член 20)

Този член остава непроменен.

Предишният член 6 е заличен

Този член е заличен с цел опростяване, тъй като възможността за определяне на „по-малко чувствителни зони“ рядко се използва на практика от държавите членки. Освен това запазването на тази възможност в преработения текст на директивата би намалило общото равнище на опазване на околната среда, което се цели с преразглеждането на директивата.

Предишният член 7 е заличен

Задължението за прилагане на подходящо пречистване на градските отпадъчни води преди заустването означава, че държавите членки трябва да спазват съществуващото законодателство на ЕС, така че уместността на тази разпоредба е (правно) ограничена. Целта за осигуряване на подходящо пречистване на градските отпадъчни води до 31 декември 2027 г. се запазва само по отношение на Майот като преходна разпоредба.

Предишният член 8 е заличен

Този член е заличен, тъй като вече не е актуален — днес държавите членки ще трябва да спазват изискванията на член 4. Този член е свързан и с „по-малко чувствителните зони“ — понятие, което е премахнато от директивата.

Приложение I

Част А — Канализационни системи

Остава непроменен.

Част Б — Заустване от пречиствателни станции за градски отпадъчни води в приемници

Актуализирано с нови позовавания и минимални изисквания по отношение на вторичните (таблица 1), третичните (таблица 2) и четвъртичните пречиствания (нова таблица 3).

Част В — Небитови зауствания

Тази част е изменена и сега с нея се определят минималните условия, при които могат да се издават разрешителните за небитови зауствания, посочени в член 13. Направена е връзка с Директивата относно емисиите от промишлеността 32 .

Част Г — Референтни методи за мониторинг и оценка на резултатите

Изискванията за мониторинг на пречистването на градските отпадъчни води са актуализирани. За агломерации с ЕЖ над 100 000 се изисква поне една проба на ден.

Приложение II

Част А от него съответства на предишните критерии от приложение II за определяне на „чувствителни зони“ — те са запазени и актуализирани. Добавен е и списък със зони, които държавите членки трябва да считат за чувствителни към еутрофикация.

Приложение III — Списък на продуктите, обхванати от член 9 относно разширената отговорност на производителя (нов)

Продуктите, обхванати от член 9 относно разширената отговорност на производителя, са тези, които попадат в обхвата на някой от законодателните актове на ЕС, изброени в това приложение (фармацевтични и козметични продукти).

Приложение IV — Промишлени сектори

Предишно приложение III — то остава непроменено.

Приложение V — Съдържание на интегрирания план за управление на градските отпадъчни води съгласно член 5 (нов)

В това приложение е посочено минималното съдържание на интегрирания план за управление на градските отпадъчни води, изготвен съгласно член 5. Тези планове трябва да включват анализ на първоначалното положение в територията за събиране и отвеждане на отпадъчните води до пречиствателната станция за градски отпадъчни води, определяне на цели за намаляване на замърсяването от преливане на дъждовни води и градски отток за този район, както и определяне на мерките, които трябва да се предприемат за постигането на тези цели.

Целите трябва да включват: i) примерна цел, според която преливанията на дъждовни води не представляват повече от 1 % от годишния обем и товар на градските отпадъчни води, изчислено при сухи метеорологични условия; и ii) постепенното премахване на непречистени зауствания на градски отток чрез разделни канализационни системи, освен ако не се докаже, че те са с достатъчно добро качество, за да не оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на водите в приемниците.

Приложение VI — Информация за обществеността (ново)

Това приложение описва подробно информацията, която трябва да бъде предоставена на обществеността съгласно новия член 24.

Приложение VII (ново)

Това е стандартно приложение, в което се посочват отменената директива и нейните последващи изменения, както и датите на тяхното транспониране и прилагане.

Приложение VIII (ново)

Това е новата таблица на съответствието между Директива 91/271/ЕИО на Съвета и предложението за новата преработена директива.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

2022/0345 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно пречистването на градските отпадъчни води (преработен текст)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването ⌦ функционирането ⌫ на ⌦ Европейския съюз ⌫ Европейската икономическа общност, и по-специално член ⌦ 192, параграф 1 ⌫ 130т от него

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет 33 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 34 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

⇩ нов

(1)Директива 91/271/ ЕИО на Съвета 35 е била неколкократно и съществено изменяна 36 . Поради по-нататъшни изменения и с оглед на постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

🡻 91/271/ЕИО съображение 1 (адаптиран)

като има предвид, че резолюцията на Съвета от 28 юни 1988 г. за защита на Северно море и другите води в Общността 37 призовава Комисията да представи предложения относно необходимите мерки на общностно равнище в областта на пречистването на градските отпадъчни води;

🡻 91/271/ЕИО съображение 2 (адаптиран)

като има предвид, че замърсяването, причинено от недостатъчното пречистване на отпадъчните води в държава-членка, често влияе върху водите на други държави-членки и че в резултат, съгласно член 130с, се налага действие на общностно равнище;

🡻 91/271/ЕИО съображение 3

като има предвид, че за да се избегнат вредните последици за околната среда поради заустването на недостатъчно пречистени градски отпадъчни води, по принцип е необходимо същите води да се подложат на вторично пречистване;

🡻 91/271/ЕИО съображение 4

като има предвид, че е необходимо да се изисква по-строго пречистване в чувствителните зони, докато първично пречистване може да се приеме за подходящо в по-слабо чувствителните зони;

🡻 91/271/ЕИО съображение 5

като има предвид, че промишлените отпадъчни води, които проникват в канализационните системи, както и отвеждането на отпадъчните води и утайки, изхвърляни от станциите за пречистваве на градските отпадъчни води, трябва да станат предмет на общи правила, правилници и/или специални разрешителни;

🡻 91/271/ЕИО съображение 6

като има предвид, че биоразложимите промишлени отпадъчни води, произлизащи от някои промишлени отрасли, които не преминават през станциите за пречистване на градските отпадъчни води, преди да бъдат изхвърлени във водите в приемниците, трябва да са предмет на подходящи изисквания;

🡻 91/271/ЕИО съображение 7

като има предвид, че рециклирането на утайките от пречистването на отпадъчните води трябва да се насърчава; като има предвид, че заустването на утайки в повърхностните води трябва постепенно да бъде премахнато;

🡻 91/271/ЕИО съображение 8

като има предвид, че е необходимо да се наблюдават пречиствателните станции, водите в приемниците и заустването на утайки, за да се направи така, че околната среда да бъде предпазена от отрицателните въздействия на заустването на отпадъчните води;

🡻 91/271/ЕИО съображение 9

като има предвид значението от осигуряването на информация за обществото под формата на периодични доклади относно градски отпадъчни води и утайки;

🡻 91/271/ЕИО съображение 10

като има предвид, че държавите-членки трябва да изготвят и представят на Комисията национални програми с оглед изпълнението на настоящата директива;

🡻 91/271/ЕИО съображение 11

като има предвид, че следва да се учреди Комитет за подпомагане на Комисията по въпросите, свързани с изпълнението на настоящата директива и нейното привеждане в съответствие с техническия прогрес,

⇩ нов

(2)Директива 91/271/ЕИО определя правната рамка за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води и заустването на биоразградими отпадъчни води от някои промишлени сектори. Целта ѝ е да опази околната среда от неблагоприятното въздействие на заустванията на недостатъчно пречистени градски отпадъчни води. Настоящата директива следва да продължи да се стреми към същата цел, като същевременно допринася за опазването на общественото здраве, например когато градски отпадъчни води се заустват във води за къпане или във водни обекти, използвани за черпене на питейна вода, или когато градските отпадъчни води се използват като показател за параметри, свързани с общественото здраве. Тя следва също така да подобри достъпа до канализация и до ключова информация, свързана с управлението на дейностите по събиране и пречистване на градските отпадъчни води. На последно място, настоящата директива следва да допринесе за постепенното премахване на емисиите на парникови газове (ПГ) от дейностите по събиране и пречистване на градски отпадъчни води, по-специално чрез допълнително намаляване на емисиите, но също така и чрез насърчаване на енергийната ефективност и производството на енергия от възобновяеми източници, като по този начин следва да допринесе за постигането на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., залегнала в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета 38 .

(3)През 2019 г. Комисията направи оценка на Директива 91/271/ЕИО на Съвета в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка 39 (по-нататък за краткост „оценката“). В резултат на тези действия стана ясно, че се налага актуализиране на някои разпоредби на директивата. Бяха установени три значителни източника на оставащ товар на замърсителите от градски отпадъчни води, които могат да бъдат избегнати, а именно: преливане на дъждовни води и градски отток, потенциално нефункциониращи индивидуални системи (т.е. системи за пречистване на битови отпадъчни води, които не се включват в канализационните системи) и малки агломерации, които понастоящем не са изцяло обхванати от Директива 91/271/ЕИО. Тези три източника на замърсяване представляват значителен натиск върху повърхностните водни обекти в Съюза. Освен това в доклада за оценка се подчертава необходимостта от подобряване на прозрачността и управлението на дейностите, свързани с градските отпадъчни води, за да се реализира възможността, предлагана от сектора на пречистването на градските отпадъчни води да се оползотвори неговият потенциал за развитие на енергията от възобновяеми източници и да се направят осезаеми стъпки към енергийна неутралност като принос към неутралността по отношение на климата, както и за да се хармонизира наблюдението на здравни параметри чрез градските отпадъчни води, например вируса COVID-19 и неговите варианти, в подкрепа на действията в областта на общественото здраве.

(4)Малките агломерации оказват значителен натиск върху 11 % от повърхностните водни обекти в Съюза 40 . За по-добро справяне със замърсяването от такива агломерации и за предотвратяване на заустването на непречистени градски отпадъчни води в околната среда, обхватът на настоящата директива следва да включва всички агломерации с 1000 и повече еквивалента жители (ЕЖ).

(5)За да се гарантира ефективно пречистване на градските отпадъчни води преди заустването им в околната среда, всички градски отпадъчни води от агломерации с 1000 и повече ЕЖ следва да се събират в централизирани канализационни системи. Когато такива системи вече съществуват, държавите членки следва да гарантират, че всички източници на градски отпадъчни води са свързани към тях.

(6)По изключение, когато може да се докаже, че изграждането на централизирана канализационна система за градски оттпадъчни води не би донесло ползи за околната среда или би довело до прекомерни разходи, на държавите членки следва да бъде разрешено да използват индивидуални системи за пречистване на градските отпадъчни води, стига да гарантират същото равнище на пречистване като вторичното и третичното пречистване. За целта държавите членки следва да създадат национални регистри за идентифициране на отделните системи, използвани на тяхна територия, и да предприемат всички необходими мерки да гарантират, че проектирането на тези системи е подходящо, че системите се поддържат правилно и че подлежат на редовен контрол за съответствие. По-специално, държавите членки следва да гарантират, че индивидуалните системи, използвани за събиране и съхранение на градски отпадъчни води, са неподатливи на пробиви и течове, и че мониторингът и инспекциите на системите се извършват редовно на определени интервали.

(7)При валежи преливанията на дъждовни води и градският отток представляват значителен останал източник на замърсяване, заустван в околната среда. Очаква се тези емисии да се увеличат поради комбинираното въздействие на урбанизацията и засилващите се промени във валежния режим, свързани с изменението на климата. Решенията за намаляване на този източник на замърсяване следва да бъдат определени на местно равнище, като се вземат предвид специфичните местни условия. Те следва да се основават на интегрирано количествено и качествено управление на водите в градските райони. Ето защо държавите членки следва да гарантират, че са изготвени интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води на местно равнище за всички агломерации с ЕЖ над 100 000, тъй като тези агломерации са отговорни за значителна част от изпуснатото замърсяване. Освен това следва да се въведат и интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води за агломерации с ЕЖ между 10 000 и 100 000 там, където преливането на дъждовни води или градският отток представляват риск за околната среда или общественото здраве.

(8)За да се гарантира, че интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води са икономически ефективни, е необходимо те да са основават на най-добрите практики в добре развитите градски райони. Поради това обмисляните мерки следва да се основават на задълбочен анализ на местните условия и да отдават предпочитание на превантивен подход, насочен към ограничаване на събирането на незамърсени дъждовни води и оптимизиране на използването на съществуващите инфраструктури. Като се отдава предпочитание на „зелените“ разработки, нова „сива“ инфраструктура следва да се предвижда само когато е абсолютно необходимо. За да се опази околната среда, по-специално крайбрежната и морската околна среда, както и общественото здраве от отрицателното въздействие на заустването на недостатъчно пречистени градски отпадъчни води, следва да се прилага вторично пречистване за всички зауствания на градски отпадъчни води от агломерации с ЕЖ над 1000.

(9)Оценката показа, че е постигнато значително намаляване на емисиите на азот и фосфор чрез прилагането на Директива 91/271/ЕИО. Независимо от това, според оценката пречиствателните станции за градски отпадъчни води продължават да бъдат важен път за навлизането на тези замърсители в околната среда, което пряко води до еутрофикация на водните обекти и моретата в Съюза. Част от това замърсяване може да бъде избегнато, тъй като технологичният напредък и въведените най-добри практики показват, че въведените с Директива 91/271/ЕИО гранични стойности на емисиите на азот и фосфор са остарели и следва да бъдат определени по-строго. Третичното пречистване следва да се налага систематично за всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води с ЕЖ над 100 000, тъй като тези инсталации представляват съществен останал източник на заустване на азот и фосфор.

(10)Третичното пречистване следва да бъде задължително и за агломерации с ЕЖ над 10 000, които се заустват в райони, подложени на еутрофикация или заплашени от нея. За да се гарантира, че усилията за ограничаване на еутрофикацията са координирани на равнището на съответните басейни за цялата водосборна зона, районите, където еутрофикацията се счита за проблем съгласно наличните към момента данни, следва да бъдат изброени в настоящата директива. Освен това, за да се осигури съгласуваност между съответното законодателство на Съюза, държавите членки следва да определят други райони на територията си, подложени на еутрофикация или заплашени от нея, по-специално въз основа на данните, събрани съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 41 , Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 42 и Директива 91/676/ЕИО на Съвета 43 . Определянето на по-строги гранични стойности, по-съгласуването и приобщаващо определяне на зоните, чувствителни към еутрофикация и задължението за осигуряване на третично пречистване за всички големи съоръжения заедно ще допринесат за ограничаване на еутрофикацията. Тъй като това ще изисква допълнителни инвестиции на национално равнище, на държавите членки следва да се предостави достатъчно време да изградят необходимата инфраструктура.

(11)Последните научни познания, залегнали в основата на няколко стратегии на Комисията 44 , подчертават необходимостта от предприемане на действия за решаване на проблема с микрозамърсителите, които вече са открити във всички води в Съюза. Някои от тези микрозамърсители са опасни за общественото здраве и околната среда дори в малки количества. Поради това следва да се въведе допълнително пречистване, т.е. четвъртично пречистване, за да се гарантира, че от градските отпадъчни води се отстранява широка гама от микрозамърсители. На първо място четвъртичното пречистване следва да се съсредоточи върху органичните микрозамърсители, които представляват значителна част от замърсяването и за чието отстраняване вече има проектирани технологии. Това пречистване следва да се налага на принципа на подхода на предпазливост, съчетан с основан на риска подход. Ето защо всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води с ЕЖ над 100 000 следва да осигуряват четвъртично пречистване, тъй като на тези съоръжения се дължи значителен дял от заустванията на микрозамърсители в околната среда и отстраняването на микрозамърсители от пречиствателните станции за градски отпадъчни води в такъв мащаб е икономически ефективно. За агломерациите с ЕЖ между 10 000 и 100 000 от държавите членки следва да се изисква да прилагат четвъртично пречистване в зоните, определени като чувствителни към замърсяване с микрозамърсители на основата на ясни критерии, които следва да бъдат уточнени. Такива зони включват места, където заустването на пречистени градски отпадъчни води във водни обекти води до ниски съотношения на разреждане или където приемниците се използват за производство на питейна вода или като води за къпане. За да се избегне изискването за четвъртично пречистване за агломерации с ЕЖ между 10 000 и 100 000, от държавите членки следва да се изисква да докажат липсата на рискове за околната среда или за общественото здраве въз основа на стандартизирана оценка на риска. За да се даде на държавите членки достатъчно време да планират и изградят необходимите инфраструктури, изискването за четвъртично пречистване следва да се въвежда постепенно до 2040 г., с ясно определени междинни цели.

(12)За да се осигури трайно съответствие на заустванията от пречиствателните станции за отпадъчни води с изискванията за вторично, третично и четвъртично пречистване, следва да се вземат проби съгласно изискванията на настоящата директива, и тези проби следва да отговарят на заложените в нея стойности на параметрите. За да се вземат предвид възможните технически колебания в резултатите от тези проби, следва да се определи максимален брой проби, които могат да не отговарят на тези стойности.

(13)Четвъртичното пречистване, необходимо за отстраняване на микрозамърсителите от градските отпадъчни води, предполага допълнителни разходи, например такива, свързани с мониторинг и ново усъвършенствано оборудване, което да се монтира в някои пречиствателни станции за градски отпадъчни води. За да се покрият тези допълнителни разходи и в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, залегнал в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), от особена важност е производителите, които на пазара на Съюза продукти, съдържащи вещества, които в края на жизнения си цикъл се намират като микрозамърсители в градските отпадъчни води („микрозамърсяващи вещества“) да поемат отговорност за допълнителното пречистване, изисквано за отстраняването на тези вещества, генерирани в контекста на тяхната професионална дейност. Най-подходящото средство за постигането на тази цел е система на разширена отговорност на производителя, тъй като тя би ограничила финансовото въздействие върху данъкоплатците и тарифите за вода, като същевременно би осигурила стимул за разработване на по-екологосъобразни продукти. Остатъците от фармацевтични и козметични продукти понастоящем представляват основните източници на микрозамърсители в градските отпадъчни води, за които се изисква допълнително пречистване (четвъртично пречистване). Ето защо разширената отговорност на производителя следва да се отнася за тези две продуктови групи.

(14)Независимо от това следва обаче да е възможно освобождаването от задълженията за разширена отговорност на производителя, когато продуктите се пускат на пазара в малки количества, т.е. 2 тона продукти, тъй като допълнителната административна тежест за производителя в такива случаи би била непропорционална в сравнение с ползите за околната среда. Освобождаването следва да бъде възможно и когато производителят може да докаже, че в края на жизнения цикъл на продукта не се генерират микрозамърсители. Такъв може да е случаят например когато е възможно да се докаже, че остатъците от даден продукт са бързо биоразградими в отпадъчните води и околната среда или не достигат пречиствателните станции за градски отпадъчни води. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове за изпълнение за установяване на подробни критерии за определяне на пуснатите на пазара продукти, които не генерират микрозамърсители в отпадъчните води в края на жизнения си цикъл. При разработването на тези критерии Комисията следва да вземе предвид научната или друга налична техническа информация, включително съответните международни стандарти.

(15)За да се избегнат евентуални нарушения на вътрешния пазар, в настоящата директива следва да бъдат установени минимални изисквания за прилагането на разширената отговорност на производителя, а практическата организация на системата следва да се реши на национално равнище. Вноските на производителите следва да бъдат пропорционални на количествата продукти, които те пускат на пазара, и на опасността, която произтича от техните остатъци. Вноските следва да покриват, но не да надвишават разходите за дейностите по мониторинг за микрозамърсители, събирането, докладването и безпристрастната проверка на статистическите данни за количествата и опасността на продуктите, пуснати на пазара, както и прилагането на четвъртично пречистване на градските отпадъчни води по ефективен начин и в съответствие с настоящата директива. Тъй като градските отпадъчни води се пречистват общо, уместно е да се въведе изискване производителите да се присъединят към централизирана организация, която да може да изпълнява задълженията им по разширената отговорност на производителя от тяхно име.

(16)Оценката показа също така, че секторът на пречистването на отпадъчните води предлага възможност за значително намаляване на собственото си потребление на енергия и за производство на енергия от възобновяеми източници, например чрез по-добро използване на наличните повърхности в пречиствателните станции за градски отпадъчни води за производството на слънчева енергия или чрез производство на биогаз от утайки. Оценката показа и че без ясни правни задължения в този сектор може да се очаква само частичен напредък в сектора. В този контекст от държавите членки следва да се изисква да гарантират, че общата годишна енергия, използвана от всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води на тяхна територия, обработващи товар над 10 000 ЕЖ, не надвишава производството на енергия от възобновяеми източници съгласно определението в член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета 45 от същите пречиствателни станции за градски отпадъчни води. Целта следва постепенно да бъде постигната с междинни цели до 31 декември 2040 г. Постигането на тази цел за енергийна неутралност ще допринесе за намаляване с 46 % на предотвратимите емисии на парникови газове (ПГ) от сектора, като същевременно ще подпомогне постигането на целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и свързаните с тях национални цели и цели на Съюза, например целите, определени в Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета 46 . Насърчаването на производството на биогаз или слънчева енергия в ЕС, съчетано с подобряването на мерките за енергийна ефективност в съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“ 47 , което означава да се отчита в максимална степен икономическата ефективност на тези мерки при определянето на енергийната политика и вземането на съответните инвестиционни решения, ще спомогне и за намаляване на енергийната зависимост на Съюза — една от целите, залегнали в плана „Repower EU“ на Комисията 48 . Това съответства и с Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета 49 и Директива 2018/2001, в която пречиствателните станции за градски отпадъчни води се определят като „предпочитани зони“ за енергия от възобновяеми източници, което означава място, определено като особено подходящо за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници. За да се постигне целта за енергийна неутралност чрез оптимални мерки за всяка пречиствателна станция за градски отпадъчни води и за канализационната система, държавите членки следва да гарантират, че на всеки четири години се провеждат енергийни одити в съответствие с член 8 от Директива № 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 50 . Тези одити следва да включват определяне на потенциала за икономически ефективно използване или производство на енергия от възобновяеми източници съгласно критериите, посочени в приложение VI към Директива 2012/27/ЕС.

(17)Тъй като трансграничният характер на замърсяването на водите изисква сътрудничество между съседни държави членки или с трети държави за справяне с такова замърсяване и определяне на мерки за справяне с неговия източник, от държавите членки следва да се изисква да се информират взаимно или да информират третата държава, ако значително замърсяване на водите, произтичащо от зауствания на градски отпадъчни води в една държава членка или трета държава засяга или е вероятно да засегне качеството на водите на друга държава членка или трета държава. Такава информация следва да бъде предоставяна незабавно в случай на непредвидено замърсяване, което засяга в значителна степен водните обекти надолу по течението. Комисията следва да бъде информирана и при необходимост да участва в срещи по искане на държавите членки. Важно е също така да се обърне внимание на трансграничното замърсяване от трети държави, които споделят едни и същи водни обекти с някои държави членки. За целта на справянето със замърсяване, навлизащо от трета държава или достигащо такава, сътрудничеството и координацията с трети държави може да се осъществяват в рамките на Конвенцията за водите на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) 51 или други съответни регионални конвенции, например регионалните морски конвенции или конвенциите за реките.

(18)За да се гарантира опазването на околната среда и човешкото здраве, държавите членки следва да гарантират, че пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени в съответствие с изискванията на настоящата директива, са проектирани, построени, експлоатирани и поддържани по такъв начин, че да се осигури достатъчна ефективност при всички нормални климатични условия на мястото на изграждането им.

(19)Пречиствателните станции за градски отпадъчни води също така получават небитови отпадъчни води, включително промишлени отпадъчни води, които могат да съдържат редица замърсители, необхванати изрично от Директива 91/271/ЕИО, например тежки метали, микропластмаси, микрозамърсители и други химикали. В повечето случаи има лошо разбиране и познаване на такъв тип замърсяване, което може да влоши функционирането на процеса на пречистване и да допринесе за замърсяването на водите в приемниците, но също така да възпрепятства оползотворяването на утайките и повторната употреба на пречистените отпадъчни води. Поради това държавите членки следва редовно да наблюдават и докладват за такова небитово замърсяване, което навлиза в пречиствателните станции за градски отпадъчни води и се зауства във водните обекти. За да се предотврати замърсяването от заустванията на небитови отпадъчни води при източника, изпусканията от промишлени отрасли или предприятия, свързани с канализационни системи, следва да подлежат на предварително разрешение. За да се осигури технически капацитет на канализационните системи и пречиствателните станции за градски отпадъчни води да приемат и пречистват входящото замърсяване, операторите, които управляват пречиствателните станции за градски отпадъчни води, приемащи небитови отпадъчни води, следва да бъдат привличани за консултации преди издаването на такива разрешителни и следва да могат да правят справки с издадените разрешителни, за да са в състояние да адаптират своите процеси на пречистване. Когато във входящите води се установи небитово замърсяване, държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за намаляване на замърсяването при източника, като засилят мониторинга на замърсителите в канализационните системи, така че да се установят източниците на замърсяване, и при необходимост да преразглеждат разрешителните, предоставени на съответните свързани пречиствателни станции за градски отпадъчни води. Водните ресурси на Съюза са подложени на все по-голям натиск, което води до траен или временен недостиг на вода в някои области на Съюза. Способността на Съюза да реагира на нарастващия натиск върху водните ресурси би могла да се подобри чрез по-широко повторно използване на пречистени отпадъчни води, с което да се ограничи водочерпенето на прясна вода от повърхностните и подземните водни обекти. Следователно, повторното използване на пречистени градски отпадъчни води следва да се насърчава и прилага, когато е целесъобразно, като същевременно се отчита необходимостта да се гарантира постигането на целите за добро екологично и химично състояние на приемниците, определени в Директива 2000/60/ЕО. Засилването на изискванията за пречистване на градските отпадъчни води и действията за по-добро наблюдение, проследяване и намаляване на замърсяването при източника ще окажат въздействие върху качеството на пречистените градски отпадъчни води и следователно ще подпомогнат повторното използване на водите. Когато водите се използват повторно за целите на напояването в селското стопанство, това следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета 52 .

(20)За да се гарантира правилното прилагане на настоящата директива и по-специално спазването на граничните стойности на емисиите, от значение е да се наблюдава заустването на пречистени градски отпадъчни води в околната среда. Мониторингът следва да се осъществява чрез система за задължителни предварителни разрешителни на национално равнище, която да се прилага за заустванията на пречистените градски отпадъчни води в околната среда. Освен това, за да се предотврати непреднамереното заустване на пластмасови биомедии в околната среда от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които използват тази техника, от съществено значение е в разрешителните за заустване да включват конкретни задължения за непрекъснат мониторинг и предотвратяване на такива зауствания.

(21)За да се гарантира опазването на околната среда, преките зауствания на биоразградими небитови отпадъчни води в околната среда от някои промишлени сектори следва да подлежат на предварително разрешително на национално равнище и на подходящи изисквания. Тези изисквания следва да гарантират, че преките зауствания от някои промишлени сектори се подлагат на вторично, третично и четвъртично пречистване, според нуждите, за защита на човешкото здраве и на околната среда.

(22)Съгласно член 168, параграф 1 от ДФЕС действията на Съюза допълват националните политики и са насочени към подобряване на общественото здраве и профилактика на заболяванията. За да се осигури оптимално използване на съответните данни за общественото здраве от градските отпадъчни води, следва да се въведе наблюдение на градските отпадъчни води, което да се използва за превантивни цели или за ранно известяване, например при откриването на специфични вируси в градските отпадъчни води като сигнал за появата на епидемии или пандемии. Държавите членки следва да установят постоянен диалог и координация между компетентните органи, които отговарят за общественото здраве, и компетентните органи, които отговарят за управлението на градските отпадъчни води. В контекста на тази координация следва да се изготви списък на параметрите, свързани с общественото здраве, които да бъдат наблюдавани в градските отпадъчни води, както и честотата и мястото на пробовземането. Този подход ще се възползва от и ще допълни други инициативи на Съюза в областта на опазването на общественото здраве, например мониторинга на околната среда, който включва наблюдение на отпадъчните води 53 . Въз основа на информацията, събрана по време на пандемията от COVID-19 и опита, натрупан при прилагането на препоръката на Комисията относно общ подход за установяване и систематичен надзор на SARS-CoV-2 и неговите варианти в отпадъчните води в ЕС 54 („препоръката“), от държавите членки следва да се изисква редовно да проследяват здравните параметри, свързани със SARS-CoV-2 и неговите варианти. За да се гарантира, че се използват хармонизирани методи, държавите членки следва доколкото е възможно да използват методи за пробовземане и анализ, посочени в препоръката за мониторинг на SARS-CoV-2 и неговите варианти.

(23)Съюзът отчита значението на решаването на проблема с антимикробната резистентност (АМР) и прие през 2017 г. прие Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу АМР 55 . Според Световната здравна организация (СЗО) отпадъчните води са признати и документирани като основни източници на антимикробни агенти и техните метаболити, както и на резистентни на антимикробни средства бактерии и техните гени. За да се разширят познанията за основните източници на АМР е необходимо да се въведе задължение за мониторинг за наличието на АМР в градските отпадъчни води, за да се доразвият нашите научни познания и евентуално да се предприемат подходящи действия в бъдеще.

(24)За да се опазят околната среда и човешкото здраве държавите членки следва да определят рисковете, породени от управлението на градските отпадъчни води. Въз основа на това определяне и доколкото е необходимо за спазване на изискванията на законодателството на Съюза в областта на водите, държавите членки следва да предприемат по-строги мерки за събирането и пречистването на градските отпадъчни води от мерките, необходими за спазване на минималните изисквания, определени в настоящата директива. В зависимост от ситуацията тези по-строги мерки могат да включват, наред с другото, създаването на канализационни системи, разработването на интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води или прилагането на вторично, третично или четвъртично пречистване на градските отпадъчни води за агломерации или пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които не достигат праговете на ЕЖ, задействащи прилагането на стандартните изисквания. Те могат също така да включват по-усъвършенствано пречистване от необходимото съгласно минималните изисквания, или дезинфекция на пречистени градски отпадъчни води, необходима за съответствие с Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 56 .

(25)Цел за устойчиво развитие № 6 и свързаната с нея цел, изискваща от държавите членки до 2030 г. да постигнат „достъп до подходящи канализационни съоръжения и хигиенни условия за всички и ликвидиране на практиката за дефекация на открито, като се обръща специално внимание на нуждите на жените и момичетата и хората в уязвимо положение“ 57 . Освен това в принцип 20 от Европейския стълб на социалните права 58 се посочва, че всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително вода и канализация. В този контекст и в съответствие с препоръките в Насоките на СЗО за канализация и здраве 59 и разпоредбите на Протокол „Вода и здраве“ 60 , държавите членки следва да разгледат въпроса за достъпа до канализация на национално равнище. Това следва да се постигне чрез действия, насочени към подобряване на достъпа до канализация за всички, например чрез създаване на санитарни съоръжения на обществени места, както и чрез насърчаване на наличието на безплатни или достъпни за всички подходящи санитарни съоръжения в публичните администрации и обществените сгради. Санитарните съоръжения следва да позволяват безопасно управление и обезвреждане на човешка урина, фекалии и менструална кръв. Те следва да бъдат управлявани безопасно, което означава, че следва да бъдат достъпни за всички по всяко време, включително за хора със специални нужди, като деца, възрастни хора, лица с увреждания и бездомни хора, че следва да бъдат разположени на място, което гарантира минимален риск за безопасността на ползвателите, и че следва да бъдат безопасни от хигиенна и техническа гледна точка. Тези съоръжения следва също така да бъдат достатъчно на брой, за да се гарантира, че нуждите на хората са удовлетворени и времето за чакане не е неоправдано дълго.

(26)Специфичното положение на малцинствените култури като ромите и пътуващите общности, независимо дали са установени или не, и по-специално липсата на достъп до канализация, беше признато в съобщението на Комисията от 7 октомври 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите“, в която се призовава за увеличаване на ефективния равен достъп до основни услуги. Общо взето е целесъобразно държавите членки да обърнат особено внимание на уязвимите и маргинализираните групи, като предприемат необходимите мерки, за да подобрят достъпа до канализация на тези групи. Важно е определянето на тези групи да бъде съгласувано с член 16, параграф 1 от Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета 61 . Мерките за подобряване на достъпа до канализация за уязвимите и маргинализираните групи могат да включват предоставяне на санитарни съоръжения на обществени места безплатно или срещу ниска такса за ползване, подобряване или поддържане на връзката с подходящи системи за събиране на градски отпадъчни води и повишаване на осведомеността за най-близките санитарни съоръжения.

(27)Съгласно Насоките на ЕС в областта на правата на човека относно безопасната питейна вода и канализацията 62 следва да се обърне специално внимание на нуждите на жените и момичетата, тъй като те са особено изложени на риск и са обект на нападения, сексуално и основано на пола насилие, тормоз и други заплахи за тяхната безопасност при достъпа до санитарни съоръжения извън домовете им. Това е в съответствие със заключенията на Съвета относно дипломацията в областта на водните ресурси 63 , в които отново се потвърждава значението на интегрирането на перспективата за равенство между половете в дипломацията в областта на водните ресурси. Поради това държавите членки следва да обърнат специално внимание на жените и момичетата като уязвима група и следва да предприемат необходимите мерки за подобряване или поддържане на безопасен достъп до канализация за тях.

(28)В оценката се стига до заключението, че управлението на утайките може да бъде подобрено, за да се постигне по-добро съответствие с принципите на кръговата икономика и йерархията на отпадъците, както е посочено в член 4 от Директива 2008/98/ЕО. Действията за по-добро наблюдение и намаляване на замърсяването при източника от небитови зауствания ще спомогнат за подобряване на качеството на получаваната утайка и ще гарантират безопасното ѝ използване в селското стопанство. За да се гарантира правилно и безопасно оползотворяване на хранителните вещества от утайките, включително на критичното вещество фосфор, следва да се определят минимални проценти на оплозотворяване на равнището на Съюза.

(29)Необходим е допълнителен мониторинг, за да се провери спазването на новите изисквания по отношение на микрозамърсителите, небитовото замърсяване, енергийната неутралност, емисиите на парникови газове, преливането на дъждовни води и градския отток. За да се провери ефективността на четвъртичното пречистване по отношение на намаляването на микрозамърсителите при заустването на градски отпадъчни води, е достатъчно да се наблюдава ограничен набор от представителни микрозамърсители. Честотата на мониторинга следва да бъде приведена в съответствие с актуалните най-добри практики, както понастоящем се практикува в Швейцария. За да останат икономически ефективни, тези задължения следва да бъдат адаптирани към размера на пречиствателните станции за градски отпадъчни води и на агломерациите. Мониторингът също така ще допринесе за осигуряването на данни за цялостната рамка за мониторинг на околната среда, създадена по линия на 8-ата програма за действие за околната среда 64 , и по-специално ще подава информация към рамката за мониторинг на нулевото замърсяване, която е в основата ѝ 65 .

(30)За да се намали административната тежест и да се използват по-добре възможностите, предлагани от цифровизацията, докладването относно прилагането на директивата следва да се подобри и опрости, като се премахне задължението на държавите членки да докладват на Комисията на всеки две години, а на Комисията — да публикува двугодишни доклади. То следва да бъде заменено от изискване държавите членки, с подкрепата на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), да подобрят съществуващите национални стандартизирани набори от данни, създадени съгласно Директива 91/271/ЕИО, и редовно да ги актуализират. На Комисията и ЕАОС следва да бъде предоставен постоянен достъп до националните бази данни. За да се осигури пълна информация относно прилагането на настоящата директива, наборите от данни следва да включват информация относно съответствието на пречиствателните станции за градски отпадъчни води с изискванията за пречистване (проби, които отговарят/не отговарят на стойностите, товари и концентрация на заустваните замърсители), относно степента на постигане на целите за енергийна неутралност, относно емисиите на парникови газове от пречиствателните станции с ЕЖ над 10 000 и относно мерките, предприети от държавите членки в контекста на преливане на дъждовни води/градски отток, достъп до канализация и пречистване от индивидуални системи. Освен това следва да се осигури пълна съгласуваност с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета 66 , за да се оптимизира използването на данните, както и да се подкрепи пълната прозрачност.

(31)За да се гарантира навременното и правилно прилагане на настоящата директива, от съществено значение е държавите членки да създадат национална програма за изпълнение, включваща дългосрочно планиране на необходимите инвестиции, придружено от стратегия за финансиране. Тези национални програми следва да бъдат докладвани на Комисията. За да се ограничи административната тежест, това изискване не следва да се прилага за държави членки, при които нивото на съответствие е над 95 % по отношение на основните задължения за събиране и пречистване на отпадъчните води.

(32)Секторът на събирането и пречистването на градските отпадъчни води е специфичен и функционира като монополизиран пазар, като публичните и малките предприятия са свързани с канализационната система, без да имат възможност да избират своите оператори. Поради това е важно да се гарантира публичен достъп до ключовите показатели за ефективност на операторите, като например постигнатото ниво на пречистване, разходите за пречистване, използваната и произведената енергия и свързаните с това емисии на парникови газове и въглероден отпечатък. За да се повиши осведомеността на гражданите относно последиците от пречистването на градските отпадъчни води, основната информация за годишните разходи за събиране и пречистване на отпадъчните води за всяко домакинство следва да се предоставя по леснодостъпен начин, например във фактурите, докато друга подробна информация следва да бъде достъпна онлайн, на уебсайт на оператора или на компетентния орган.

(33)С Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 67 се гарантира правото на достъп до информация за околната среда в държавите членки в съответствие с Конвенцията от Орхус от 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (наричана по-нататък „Конвенцията от Орхус“). Конвенцията от Орхус включва всестранни задължения, свързани както с предоставянето при поискване на информация за околната среда, така и с активното разпространяване на такава информация. Важно е разпоредбите на настоящата директива, свързани с достъпа до информация и договореностите за споделяне на данни, да допълват посочената директива, като въвеждат задължението за предоставяне на публичен достъп онлайн на информация за събирането и пречистването на градски отпадъчни води по лесен за ползване начин, без да се създава отделен правен режим.

(34)Ефективността на настоящата директива и нейната цел за опазване на общественото здраве в контекста на политиката на Съюза в областта на околната среда изисква физическите и юридическите лица или, когато е уместно, надлежно създадените от тях организации, да могат да се позовават на нея в съдебни производства, а националните съдилища да могат да вземат предвид настоящата директива като елемент от правото на Съюза, за да могат, наред с другото, да преразглеждат решенията на национален орган при необходимост. Освен това съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС относно принципа на лоялното сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съдилищата на държавите членки са тези, които трябва да гарантират съдебната защита на правата на лицата съгласно правото на Съюза. Освен това член 19, параграф 1 от ДЕС изисква от държавите членки да предвидят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. В допълнение, в съответствие с Конвенцията от Орхус членове на заинтересованата общественост следва да разполагат с достъп до правосъдие, така че да защитят правото си на живот в околна среда, която допринася за здравето на човека и за неговото благосъстояние.

(35)С цел да се адаптира настоящата директива към научно-техническия прогрес, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменението на някои части от приложенията по отношение на изискванията за вторично, третично и четвъртично пречистване и изискванията за специалните разрешения за заустване на небитови отпадъчни води в канализационните системи и в пречиствателните станции за градски отпадъчни води, както и за допълването на настоящата директива чрез установяване на минимални нива на повторно използване и рециклиране на фосфор и азот от утайки. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(36)За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема стандарти за проектирането на индивидуални системи, за приемането на методи за мониторинг и оценка на показателите за четвъртично пречистване, за определянето на общи условия и критерии за прилагането на освобождаването за някои продукти от разширена отговорност на производителя, за въвеждането на методики в подкрепа на разработването на интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води и за измерването на антимикробната резистентност и микропластмасите в градските отпадъчни води, както и за приемането на формата и условията за представяне на информацията, която държавите членки осигуряват, а ЕАОС обобщава във връзка с изпълнението на настоящата директива. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 68 .

(37)Държавите членки следва да установят система от санкции за нарушението на национални разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и да вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като се вземат предвид особеностите на малките и средните предприятия.

(38)Съгласно Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество 69 Комисията следва да извърши оценка на настоящата директива в определен срок от датата, определена за нейното транспониране. Тази оценка следва да се основава на натрупания опит, на събраните при прилагането на настоящата директива данни, на наличните препоръки на СЗО, както и на съответните научни, аналитични и епидемиологични данни. При оценката следва да се обърне особено внимание на евентуалната необходимост от адаптиране на списъка на продуктите, които да бъдат обхванати от разширената отговорност на производителя към развитието на гамата от продукти, предлагани на пазара, подобряването на познанията за наличието на микрозамърсители в отпадъчните води и тяхното въздействие върху общественото здраве и околната среда, както и данните, произтичащи от новите задължения за мониторинг на микрозамърсители в пунктовете при входа и изхода на пречиствателните станции за градски отпадъчни води.

(39)В Директива 91/271/ЕИО се предвиждат конкретни срокове за Майот поради включването му през 2014 г. като най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Поради това прилагането на задълженията за създаване на канализационни системи и прилагане на вторично пречистване на градските отпадъчни води от агломерация с ЕЖ над 2000 следва да бъде отложено по отношение на Майот.

(40)За да се осигури непрекъснатост на опазването на околната среда е важно държавите членки да поддържат поне настоящото ниво на третично пречистване, докато започнат да се прилагат новите изисквания за намаляване на фосфора и азота. Поради това член 5 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета следва да продължи да се прилага до влизането в сила на тези нови изисквания.

(41)Тъй като целите на настоящата директива, а именно опазването на околната среда и общественото здраве, напредък по пътя към климатична неутралност на дейностите по събиране и пречистване на градските отпадъчни води, подобряване на достъпа до канализация и гарантиране на редовен надзор на параметрите, свързани с общественото здраве, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро, поради обхвата и последиците от действието, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(42)Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходната директива.

(43)Настоящата директива не засяга задълженията на държавите членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в част Б от приложение [VII],

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

⌦ Предмет ⌫

С настоящата директива се отнася ⌦ се определят правила ⌫ за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води, както и пречистването и заустването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли. ⌦ с цел ⌫ Настоящата директива има за цел опазване на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на споменатите по-горе отпадъчни води. ⇨ и човешкото здраве, като същевременно все повече се намаляват емисиите на парникови газове и се подобрява енергийният баланс на дейностите по събиране и пречистване на градските отпадъчни води. С нея също така се определят правила относно достъпа до канализация, относно прозрачността на сектора на градските отпадъчни води и относно редовното наблюдение на параметрите, свързани с общественото здраве в градските отпадъчни води ⇦.

Член 2

⌦ Определения ⌫

По смисъла ⌦ За целите ⌫ на настоящата директива ⌦ се прилагат следните определения ⌫:

1.„градски отпадъчни води“ са ⌦ означава ⌫ битови отпадъчни води ⇨ , смес от битови и небитови отпадъчни води ⇦ или смес от битови отпадъчни води и промишлени отпадъчни води и/или дъждовни води ⌦ градски отток ⌫;

2. „битови отпадъчни води“ са ⌦ означава ⌫ отпадъчни води, изпускани от жилищни помещения ⌦ райони ⌫ и учреждения ⌦ от обслужващия сектор ⌫ и съдържащи главно продукти на човешкия метаболизъм и на битовите дейности;

3.„промишлени ⇨ небитови ⇦ отпадъчни води“ са ⌦ означава ⌫ всички отпадъчни води, изпускани ⇨ в канализационните системи ⇦ от помещения , ползвани с търговска или промишлена цел, освен битовите отпадъчни води и дъждовните води ⌦ с някое от следните предназначения: ⌫

⌦ а) упражняване на търговска дейност; ⌫

⇩ нов

б) дейности, осъществявани от институция;

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

⌦ в) промишлени дейности; ⌫

4. „агломерация“ ⌦ означава ⌫ е зона, в която съсредоточаването на населението и/или стопанските дейности ⇨ товара на замърсителите от градски отпадъчни води ⇦ е достатъчно ⇨ (ЕЖ 10 и повече на хектар) ⇦, за да е възможно да се събират градските отпадъчни води и да се отвеждат към пречиствателна станция или пункт за окончателно ⌦ заустване ⌫ изливане;

⇩ нов

5. „градски отток“ означава дъждовна вода от агломерации, събрана от комбинирани или разделни канализационни мрежи;

6. „преливане на дъждовни води“ означава заустването на непречистени градски отпадъчни води от комбинирани канализационни мрежи в приемници, причинено от валежи;

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

75. „канализационна система“ е ⌦ означава ⌫ система от канали, която събира и отвежда градските отпадъчни води;

⇩ нов

8. „комбинирана канализационна мрежа“ означава канализационна мрежа, която събира и отвежда градски отпадъчни води;

9. „разделна канализационна мрежа“ означава канализационна мрежа, която отделно събира и отвежда някое от следните:

а) битови отпадъчни води;

б) небитови  отпадъчни води;

в) смес от битови и небитови отпадъчни води;

г) дъждовни води от агломерации;

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

6. 10. „еквивалент жители (ЕЖ)“ са ⌦ означава ⌫ ⇨ единицата, изразяваща средния потенциален товар на замърсители на водата, причинен от едно лице за един ден, където 1 ЕЖ е товарът от ⇦ биоразградими органични вещества, за които биохимичната потребност от кислород за пет дни (БПК5) е 60 грама дневно;

7. „първично пречистване“ е пречистването на градските отпадъчни води с физически и/или химически методи, включващи утаяване на твърдите вещества в суспензия или други методи, чрез които БПК5 на входящите отпадъчни води се понижава най-малко с 20 % преди заустването, а общото количество твърди вещества в суспензия във входящите отпадъчни води — най-малко с 50 %;

8. 11. „вторично пречистване“ ⌦ означава ⌫ е пречистването на градските отпадъчни води чрез метод, който по принциппоначало включва биологично обработка ⌦ пречистване ⌫ с вторично утаяване, или чрез друг метод, който позволява да се спазват условията в таблица 1 от приложение I;

9. „подходящо пречистване“ е пречистването на градските отпадъчни води чрез всеки метод и/или система за отвеждане, които позволяват на водите в приемниците на отпадъчните води да отговарят на възприетите цели за качество, както и да отговарят на съответните разпоредби на настоящата директива и на други общностни директиви;

⇩ нов

12. „третично пречистване“ означава пречистване на градски отпадъчни води чрез процес, с който азотът и фосфорът се отстраняват от градските отпадъчни води;

13. „четвъртично пречистване“ означава пречистване на градски отпадъчни води чрез процес, с който от градските отпадъчни води се отстранява широк спектър от микрозамърсители;

🡻 91/271/ЕИО

⇨ нов

10. 14.„утайки“ ⇨ означава всички твърди, полутечни или течни отпадъци, произтичащи от от пречистването на градски отпадъчни води ⇦ са отпадъчните утайки, пречистени или непречистени, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води;

11. 15.„еутрофикация“ е обогатяване на водата с допълнителни елементи, по-специално съединения на азота и/или фосфора, предизвикващи ускорено развитие на водорасли и растения от висши видове, което води до нежелано нарушаване на равновесието на наличните водни организми и влошаване качеството на водата;

12. „устие“ е преходната зона в устието на воден път между сладките води и крайбрежните води. Държавите-членки установяват външните граници (морски) на устията за целите на настоящата директива, в рамките на програмата за прилагане, в съответствие с член 17, параграфи 1 и 2;

13. „крайбрежни води“ са водите, разположени извън линията на отлив на морето или от външната граница на устие.

⇩ нов

70 16. „микрозамърсител“ означава вещество, включително продукти от разграждане, което обичайно е налично в околната среда и в градските отпадъчни води в концентрации, по-ниски от милиграми на литър и което може да се счита за опасно за човешкото здраве или за околната среда въз основа въз основа на някой от критериите, определени в приложение I, части 3 и 4 към Регламент (ЕО);

17. „съотношение на разреждане“ означава съотношението между обема на годишния поток на водите в приемниците в точката на заустване и годишния обем на градските отпадъчни води, заустени от пречиствателна станция;

18. „производител“ означава всеки производител, вносител или дистрибутор, който в рамките на професионалната си дейност пуска продукти на пазара на държава членка, включително посредством договори от разстояние, както е определено в член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС;

19. „организация, компетентна в областта на отговорността на производителя“ означава организация, учредена колективно от производители с цел изпълнение на задълженията им по член 9;

20. „канализация“ означава съоръжения и услуги за безопасно обезвреждане на човешка урина, фекалии и менструална кръв;

21. „антимикробна резистентност“ означава способността на микроорганизмите да оцелеят или да се размножават при наличието на антимикробно средство в концентрация, която обикновено е достатъчна да инхибира или да убие микроорганизми от същия вид;

22, „заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или има интерес от процедурите по вземане на решения за изпълнение на задълженията, предвидени в настоящата директива, включително неправителствени организации, подкрепящи опазването на човешкото здраве или околната среда;

23. „пластмасова биомедия“ означава пластмасова подложка, използвана за развитието на бактериите, необходими за пречистването на градските отпадъчни води;

24. „пускане на пазара“ означава предоставянето за първи път на даден продукт на пазара на държава членка.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Член 3

⌦ Канализационни системи ⌫

1.    Държавите членки следят за това, всички агломерации ⌦ с ЕЖ над 2000 изпълняват следните изисквания: ⌫

⌦ а) снабдени са ⌫ да бъдат съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води,

⇨ б) всички техни източници на битови отпадъчни води са свързани към канализационната система. ⇦

–най-късно до 31 декември 2000 г. за тези, чийто еквивалент жители (ЕЖ) е над 15000, и

–най-късно до 31 декември 2005 г. за тези, чийто ЕЖ е между 2000 и 15000.

За заустването на градски отпадъчни води в приемници, считани като „чувствителни зони“ по смисъла на член 5, държавите-членки следят за това, канализационните системи да бъдат инсталирани най-късно до 31 декември 1998 г. за агломерациите, чийто ЕЖ е над 10000.

🡻 2013/64/ЕС Член 1.1 (адаптиран)

1a.    Чрез дерогация от параграф 1, първа и втора алинея, по отношение на Майот като най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „Майот“) Франция следи за това всички агломерации да са съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води:

–най-късно до 31 декември 2020 г. за агломерациите, чийто ЕЖ е над 10000, които ще обхванат поне 70 % от количествата отпадъчни води, генерирани в Майот;

–най-късно до 31 декември 2027 г. за агломерациите, чийто ЕЖ е над 2000.

⇩ нов

2. До 31 декември 2030 г. държавите членки гарантират, че всички агломерации с ЕЖ между 1000 и 2000 изпълняват следните изисквания:

а) снабдени са с канализационни системи;

б) всички техни източници на битови отпадъчни води са свързани към канализационната система.

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2 (адаптиран)

3.    Канализационните системи , описани в параграф 1, отговарят на ⌦ изпълняват ⌫ изискванията на приложение I, разделчаст А. Комисията може да изменя тези изисквания. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Член 4

⌦ Индивидуални системи ⌫

⌦ 1. Чрез дерогация от член 3, ⌫ Ккогато инсталирането на канализационна система ⇨ по изключение ⇦ не е оправдано, било защото не е в интерес на ⌦ от полза за ⌫ околната среда, било поради прекомерно високата ѝ стойност, ⌦ държавите членки гарантират, че ⌫ се използват индивидуални системи ⌦ за пречистване на градски отпадъчни води ⌫ или други подходящи системи, осигуряващи еднакво равнище на опазване на околната среда.

⇩ нов

2. Държавите членки гарантират, че индивидуалните системи се проектират, експлоатират и поддържат по начин, който осигурява най-малко същото ниво на пречистване като вторичното и третичното пречистване, посочено в членове 6 и 7.

Държавите членки гарантират, че агломерациите, в които се използват индивидуални системи, са регистрирани в публичен регистър и че компетентният орган извършва редовни инспекции на тези системи.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 27, за допълване на настоящата директива чрез установяване на минимални изисквания за проектирането, експлоатацията и поддръжката на индивидуалните системи и чрез уточняване на изискванията за редовните инспекции, посочени в параграф 2, втора алинея.

4. Държавите членки, които използват индивидуални системи за пречистване на повече от 2 % от товара на градските отпадъчни води от агломерации с ЕЖ над 2000, предоставят на Комисията подробна обосновка за използването на индивидуални системи във всяка от агломерациите. Тази обосновка:

а) доказва, че условията за използване на индивидуални системи, посочени в параграф 1, са изпълнени;

б) описва мерките, предприети в съответствие с параграф 2;

в) доказва съответствие с минималните изисквания, посочени в параграф 3, когато Комисията е упражнила делегираните си правомощия съгласно същия параграф.

5. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за определяне на формата за представяне на информацията, посочена в параграф 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2.

Член 5

Интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води

1. До 31 декември 2030 г. държавите членки гарантират изготвянето на интегриран план за управление на градските отпадъчни води за агломерации с ЕЖ над 100 000.

2. До 31 декември 2025 г. държавите членки изготвят списък на агломерациите с ЕЖ между 10 000 и 100 000, в които, като се вземат предвид историческите данни и най-съвременните климатични прогнози, са налице едно или повече от следните условия:

а) преливането на дъждовни води или градският отток представляват риск за околната среда или човешкото здраве;

б) преливането на дъждовни води представлява повече от 1 % от годишното количество събрани градски отпадъчни води, изчислено при сухи метеорологични условия;

в) преливането на дъждовни води или градският отток възпрепятстват изпълнението на което и да е от следните:

i) изискванията, установени с член 5 от Директива (ЕС) 2020/2184;

ii) изискванията, определени в член 5, параграф 3 от Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета; 71  

iii) изискванията, определени в член 3 от Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета; 72  

iv) екологичните цели, определени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО.

Държавите членки преразглеждат списъка, посочен в първа алинея, на всеки пет години след изготвянето му и при необходимост го актуализират.

3. До 31 декември 2035 г. държавите членки гарантират изготвянето на интегриран план за управление на градските отпадъчни води за агломерациите, посочени в параграф 2.

4. Интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води се предоставят на Комисията при поискване.

5. Интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води включват най-малко елементите, посочени в приложение V.

6. Комисията има правомощието да приема актове за изпълнение, с които:

а) предоставя методики за определяне на мерките, посочени в точка 3 от приложение V;

б) предоставя методики за определяне на алтернативни показатели за проверка дали е постигната примерната цел за намаляване на замърсяването, посочена в точка 2, буква а) от приложение V;

в) определя формата, в който интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води трябва да се предоставят на Комисията при поискване в съответствие с параграф 4.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2.7. Държавите членки гарантират, че интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води се преразглеждат на всеки 5 години след изготвянето им и при необходимост се актуализират.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Член 64

⌦ Вторично пречистване ⌫

1. ⌦ За агломерации с ЕЖ над 2000, ⌫ държавите членки следят за това, ⌦ гарантират, че ⌫ градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи , преди заустването им да бъдат ⌦ биват ⌫ подложени на вторично пречистване ⇨ в съответствие с параграф 3 ⇦ или на друга равностойна обработка при следните условия и ред: ⌦ друго равностойно пречистване преди заустването. ⌫ 

–най-късно до 31 декември 2000 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ над 15000,

–най-късно до 31 декември 2005 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 10000 и 15000,

–най-късно до 31 декември 2005 г. за зауствания в сладки води и устия, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 2000 и 10000.

⇩ нов

За агломерациите с ЕЖ между 2000 и 10 000, които се заустват в крайбрежни зони, задължението, посочено в първия параграф, не се прилага до 31 декември 2027 г.

🡻 2013/64/ЕС Член 1.2 (адаптиран)

1a.    Чрез дерогация от параграф 1, по отношение на Майот Франция следи за това градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им да са подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка:

–най-късно до 31 декември 2020 г. за агломерациите с ЕЖ над 15000, които заедно с агломерациите, посочени в член 5, параграф 2а, ще обхванат най-малко 70 % от количествата отпадъчни води, генерирани в Майот;

–най-късно до 31 декември 2027 г. за агломерациите, чийто ЕЖ е над 2000.

⇩ нов

2. За агломерации с ЕЖ между 1000 и 2000, до 31 декември 2030 г. държавите членки гарантират, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, биват подложени на вторично пречистване  в съответствие с параграф 3,  или на друго равностойно пречистване.

3. Пробите, взети в съответствие с член 21 и част Г от приложение I към настоящата директива, отговарят на стойностите на параметрите, посочени в приложение I, част Б, таблица 1. Максималният разрешен брой проби, които не отговарят на стойностите на параметрите от приложение I, част Б, таблица 1, е посочен в приложение I, част Г, таблица 4.

🡻 91/271/ЕИО

2.    Заустванията на градски отпадъчни води във високопланински води (с надморска височина над 1500 метра), където е трудно да се приложи ефикасна биологическа обработка поради ниските температури, могат да бъдат подлагани на по-слабо пречистване от предписаното в параграф 1, при условие че задълбочени проучвания показват, че тези изливания не нарушават околната среда.

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2

3.    Заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в параграфи 1 и 2, отговарят на съответните изисквания на приложение I, раздел Б. Комисията може да изменя тези изисквания. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

4.    ⌦ Товарът ⌫ Притокът, изразен в ЕЖ, се изчислява на базата на максималното средно седмично количество органични вещества, постъпващо в пречиствателната станция ⌦ за градски отпадъчни води ⌫ през годината, с изключение на необичайните ситуации, като предизвикани от силни дъждове.

Член 75

⌦ Третично пречистване ⌫

⇩ нов

1. До 31 декември 2030 г. държавите членки гарантират, че заустванията от 50 % от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар от над 100 000 ЕЖ и не прилагат третично пречистване към [OP please insert the date = date of entry into force of this Directive], преминават третично пречистване в съответствие с параграф 4.

До 31 декември 2035 г. държавите членки гарантират, че всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар над 100 000 ЕЖ, прилагат третично пречистване в съответствие с параграф 4.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

1.    За целите на параграф 2 държавите-членки установяват до 31 декември 1993 г. чувствителните зони въз основа на определените в приложение II критерии.

⇩ нов

2. До 31 декември 2025 г. държавите членки изготвят списък на зоните на своя територия, които са чувствителни към еутрофикация, и актуализират този списък на всеки пет години, считано от 31 декември 2030 г.

Списъкът, посочен в първа алинея, включва зоните, определени в приложение II.

Изискването, посочено в първа алинея, не се прилага, когато дадена държава членка прилага третично пречистване в съответствие с параграф 4 на цялата си територия.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

32.    ⇨ До 31 декември 2035 г. ⇦ държавите членки следят за това ⌦ гарантират, че ⌫ ⇨ в 50 % от агломерациите с ЕЖ между 10 000 и 100 000, които заустват в зони, включени в списъка, посочен в параграф 2 и не прилагат третично пречистване към [OP please insert the date = the date of entry into force of this Directive], ⇦ градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, ⇨ се подлагат на третично пречистване в съответствие с параграф 4 ⇦ преди заустването им в чувствителни ⌦ тези ⌫ зони да бъдат подлагани на по-строго пречистване от предвиденото в член 4, най-късно до 31 декември 1998 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ над 10 000.

⇩ нов

До 31 декември 2040 г. държавите членки гарантират, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, се подлагат на третично пречистване в съответствие с параграф 4 преди заустването им в зони, включени в списъка, посочен в параграф 2, по отношение на всички агломерации с ЕЖ между 10 000 и 100 000.

🡻 2013/64/ЕС Член 1.3 (адаптиран)

2a.    Чрез дерогация от параграф 2, по отношение на Майот Франция следи за това градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им в чувствителни зони да са подложени на по-строго пречистване от предвиденото в член 4 най-късно до 31 декември 2020 г. за агломерациите с ЕЖ над 10000, които заедно с агломерациите, посочени в член 4, параграф 1а, ще обхванат най-малко 70 % от количествата отпадъчни води, генерирани в Майот.

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2

3.    Заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в параграф 2, отговарят на съответните изисквания на приложение I, раздел Б. Комисията може да изменя тези изисквания. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.

⇩ нов

4. Пробите, взети в съответствие с член 21 и част Г от приложение I към настоящата директива, отговарят на стойностите на параметрите, посочени в приложение I, част Б, таблица 2. Максималният разрешен брой проби, които не отговарят на стойностите на параметрите от приложение I, част Б, таблица 2, е посочен в приложение I, част Г, таблица 4.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 27, за изменение на части Б и Г от приложение I с цел адаптиране на изискванията и методите, посочени във втора алинея, към техническия и научния напредък.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

54.    Въпреки това условията, предявявани към пречиствателна станция съгласно параграфи 2 и 3, не се прилагат по необходимост за чувствителните зони ⇨ Чрез дерогация от параграфи 3 и 4, държавите членки могат да решат, че ако отделна пречиствателна станция за градски отпадъчни води, разположена в зона, включена в списъка, посочен в параграф 2, не подлежи на изискванията на параграфи 3 и 4 ⇦ , ако може да се докаже, че минималният процент на снижение на общия приток органични вещества ⌦ товар ⌫, навлизащ във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води от тази зона, достига най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общото количество азот:.

⇩ нов

а) 82,5 % за общ фосфор и 80 % за общ азот до 31 декември 2035 г.;

а) 90 % за общ фосфор и 85 % за общ азот до 31 декември 2040 г..

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

65.    За заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, разположени в съответните ⇨ с ЕЖ над 10 000 във ⇦ водосборни басейни на чувствителните ⌦ към еутрофикация ⌫ зони ⇨ , включени в списък, посочен в параграф 2 ⇦ и които допринасят за замърсяването на тези зони, се прилагат ⌦ също така ⌫ параграфи 32, 3 ⇨ 4 ⇦ и 54.

Когато водосборните басейни, посочени в първа алинея, се намират изцяло или отчасти в друга държава-членка, се прилага член 9.

6.    Държавите-членки следят за това, списъкът на чувствителните зони да се преразглежда най-малко на всеки четири години.

7.    Държавите членки следят за това ⌦ гарантират ⌫, ⇨ че заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, разположени в зона, включена в списък, посочен в параграф 2, след някоя от редовните актуализации на списъка, изисквани съгласно посочения параграф, изпълняват изискванията, определени в параграфи 3 и 4, в срок от седем години след включването им в този списък ⇦ зоните, установени като чувствителни в резултат на преразглеждането по параграф 6, да отговорят на посочените по-горе изисквания в срок от седем години.

8.    Държава-членка не е длъжна да установи чувствителни зони по смисъла на настоящата директива, ако извършва върху цялата си територия пречистването, предвидено в параграфи 2, 3 и 4.

⇩ нов

Член 8

Четвъртично пречистване

1. До 31 декември 2030 г. държавите членки гарантират, че 50 % от заустванията от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар над 100 000 ЕЖ, прилагат четвъртично пречистване в съответствие с параграф 5.

До 31 декември 2035 г. държавите членки гарантират, че всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар над 100 000 ЕЖ, прилагат четвъртично пречистване в съответствие с параграф 5.

2. На 31 декември 2030 г. държавите членки са изготвили списък на зоните на своята национална територия, в които концентрацията или натрупването на микрозамърсители представлява риск за човешкото здраве или околната среда. Държавите членки преразглеждат този списък на всеки пет години след това и при необходимост го актуализират.

Списъкът, посочен в първа алинея, включва следните зони, освен ако липсата на риск за човешкото здраве или за околната среда в тях може да бъде доказана въз основа на оценка на риска:

а) водни обекти, използвани за черпене на вода, предназначена за консумация от човека, както е определено в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2020/2184;

б) води за къпане, попадащи в обхвата на Директива 2006/7/ЕО;

в) езера съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2000/60/ЕО;

г) реки, както са определени в член 2, точка 4 от Директива 2000/60/ЕО, или други водни потоци, при които коефициентът на разреждане е под 10;

д) зони, в които се извършват дейности, свързани с аквакултури, съгласно определението в член 4, точка 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета 73 ;

е) зони, в които е необходимо допълнително пречистване, за да се изпълнят изискванията, определени в Директиви 2000/60/ЕО и 2008/105/ЕО.

Оценката на риска, посочена във втора алинея, се съобщава на Комисията при поискване.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за установяване на формата на оценката на риска, посочена в параграф 2, втора алинея, и метода, който да се използва за тази оценка на риска. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2.

4. До 31 декември 2035 г. държавите членки гарантират, че за 50 % от агломерациите с ЕЖ между 10 000 и 100 000 градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, се подлагат на четвъртично пречистване в съответствие с параграф 5, преди заустването им в зони, включени в списък, посочен в параграф 2.

До 31 декември 2040 г. държавите членки гарантират, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, се подлагат на четвъртично пречистване в съответствие с параграф 5 преди заустването им в зони, включени в списък, посочен в параграф 2, по отношение на всички агломерации с ЕЖ между 10 000 и 100 000.

5. Пробите, взети в съответствие с член 21 и част Г от приложение I към настоящата директива, отговарят на стойностите на параметрите, посочени в приложение I, част Б, таблица 3. Максималният разрешен брой проби, които не отговарят на стойностите на параметрите от приложение I, част Б, таблица 3, е посочен в приложение I, част Г, таблица 4.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 27, за изменение на части Б и Г от приложение I с цел адаптиране на изискванията и методите, посочени във втора алинея, към техническия и научния напредък.

6. До 31 декември 2030 г. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на методите за мониторинг и пробовземане, които да се използват от държавите членки за определяне на наличието и количествата в градските отпадъчни води на показателите, посочени в приложение I, част Б, таблица 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2.

🡻 91/271/ЕИО

Член 6

1.     За целите на параграф 2 държавите-членки могат да установят най-късно до 31 декември 1993 г. по-слабо чувствителни зони въз основа на определените в приложение II критерии.

2    Заустванията на градски отпадъчни води, произхождащи от агломерации, чийто ЕЖ е между 10000 и 150000, в крайбрежни води, и между 2000 и 10000 — в устия (естуари), разположени в посочените в параграф 1 зони, могат да се подлагат на по-слабо пречистване от предвиденото в член 4 с уговорката, че:

–тези зауствания са претърпели най-малкото първичното пречистване, определено в член 2, параграф 7, в съответствие с процедурите за контрол, установени в приложение I, точка Г,

–задълбочени изследвания показват, че тези зауствания не вредят на околната среда.

Държавите-членки представят на Комисията цялата информация, необходима за тези проучвания.

3.     Ако Комисията прецени, че условията, установени в параграф 2, не са изпълнени, тя представя на Съвета подходящо предложение.

4.     Държавите-членки следят за това, списъкът на по-слабо чувствителните зони да се преразглежда най-малко на всеки четири години.

5.     Държавите-членки следят зоните, които отпадат от списъка на по-слабо чувствителните зони, да отговорят на необходимите изисквания по член 4 и 5 в срок седем години.

Член 7

Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 2005 г. градските отпадъчни води, постъпващи в канализационната система, преди заустването да подлежат на подходяща обработка, както е определено в член 2, точка 9, в следните случаи:

–зауствания в сладки води и в устия (естуари), произхождащи от агломерации с ЕЖ под 2000,

–зауствания в крайбрежни води, произхождащи от агломерации с ЕЖ под 10000.

🡻 2013/64/ЕС Член 1.4

Чрез дерогация от първа алинея, по отношение на Майот срокът, определен в същата алинея, е 31 декември 2027 г.

🡻 91/271/ЕИО

Член 8

1.     Държавите-членки могат в изключителни случаи, дължащи се на технически проблеми, и в интерес на групи от населението, определени по географски признак, да подадат специално искане до Комисията с оглед да получат по-дълъг срок за спазване на член 4.

2.     Това искане, което трябва да бъде надлежно мотивирано, излага срещаните технически проблеми и предлага програма за действия съгласно подходящ график за изпълнение с оглед постигане целта на настоящата директива. Този график се включва в посочената в член 17 програма за изпълнение.

3.     Могат да се приемат само технически мотиви, а по-дългият срок, посочен в параграф 1, не може да изтича след 31 декември 2005 г.

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2

4.     Комисията разглежда това искане и взема подходящи мерки съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 18, параграф 2.

🡻 91/271/ЕИО

5.     При извънредни обстоятелства, когато може да се докаже, че по-дълбоко пречистване няма положителен ефект върху околната среда, изливаните води в по-слабо чувствителни зони, произхождащи от агломерации с ЕЖ над 150000, могат да бъдат подлагани на предвиденото в член 6 пречистване на отпадъчни води, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 10000 и 150000.

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2

При подобни обстоятелства държавите-членки предварително предоставят на Комисията съответната документация. Комисията проучва положението и взема подходящи мерки съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 18, параграф 2.

⇩ нов

Член 9

Разширена отговорност на производителя

1. Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че производителите, които пускат на пазара някой от продуктите, изброени в приложение III, носят разширена отговорност на производителя.

Такива мерки гарантират, че тези производители поемат:

а)пълните разходи за спазване на изискванията, посочени в член 8, включително разходите за четвъртично пречистване на градските отпадъчни води с цел отстраняване на микрозамърсителите, произтичащи от продуктите и техните остатъци, които те пускат на пазара, за мониторинга на микрозамърсителите, посочен в член 21, параграф 1, буква а); както и

б)разходите за събиране и проверка на данни за продуктите, пуснати на пазара; както и

в)    други разходи, необходими за упражняване на разширената отговорност на производителя.

2. Държавите членки освобождават производителите от разширената им отговорност съгласно параграф 1, ако производителите могат да докажат, че:

а) количеството на продукта, който те пускат на пазара, е под 2 тона годишно;

б) продуктите, които пускат на пазара, не генерират микрозамърсители в отпадъчните води в края на жизнения им цикъл.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за установяване на подробни критерии за еднаквото прилагане на условието, определено в параграф 2, буква б), за конкретни категории продукти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2.

4. Държавите членки гарантират, че производителите, посочени в параграф 1, упражняват колективно своята разширена отговорност на производителя, като участват в организация, компетентна в областта на отговорността на производителя.

Държавите членки гарантират, че:

а) от производителите, посочени в параграф 1, се изисква веднъж годишно да предоставят на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, следното:

i) годишните количества на продуктите, изброени в приложение III, които пускат на пазара в контекста на професионалната си дейност;

ii) информация за опасността на продуктите, посочени в подточка i), в отпадъчните води в края на жизнения им цикъл;

iii) ако е приложимо — списък на продуктите, освободени в съответствие с параграф 2;

б) от производителите, посочени в параграф 1, се изисква финансово участие в организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, за да покрият разходите, произтичащи от тяхната разширена отговорност на производителя;

в) участието на всеки производител, посочено в буква б), се определя въз основа на количествата и опасността в отпадъчните води на продуктите, които се пускат на пазара;

г) организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, подлежат на годишни независими одити на финансовото си управление, включително капацитета си за покриване на разходите, посочени в параграф 4, качеството и адекватността на информацията, събрана съгласно буква а), и пропорционалността на вноските, събрани съгласно буква б).

5. Държавите членки гарантират, че:

а) ролите и отговорностите на всички съответни участници, включително производителите, посочени в параграф 1, организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, частните или публичните оператори на пречиствателни станции за градски отпадъчни води и местните компетентни органи, са ясно определени;

б) се определят цели за управление на градските отпадъчни води с оглед по-доброто спазване на изискванията и сроковете, определени в член 8, параграфи 1, 4 и 5, както и на всички други количествени или качествени цели, за които се счита, че са от значение за изпълнението на разширената отговорност на производителя;

в) е въведена система за докладване с цел събиране на данни за продуктите, посочени в параграф 1, пуснати на пазара на държавата членка от производителите, и данни за четвъртичното пречистване на отпадъчните води, както и други данни, които са от значение за целите на буква б).

Член 10

Минимални изисквания за организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяка организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, създадена съгласно член 9, параграф 4:

а) има ясно определен географски обхват, съответстващ на изискванията, посочени в член 8;

б) разполага с необходимите финансови и организационни средства за изпълнение на задълженията на производителите, произтичащи от разширената отговорност на производителя;

в) оповестява публично информация относно:

i) режима на собственост и членството,

ii) финансовото участие на производителите,

iii) дейностите, които осъществява всяка година, включително ясна информация за начина, по който се използват неговите финансови средства.

2. Държавите членки създават подходяща рамка за мониторинг и правоприлагане, за да гарантират, че организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, изпълняват своите задължения, че финансовите средства на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, се използват правилно и че всички участници, които носят разширена отговорност на производителя, докладват надеждни данни на компетентните органи и, при поискване, на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя.

3. Когато на територията на държава членка има няколко организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, съответната държава членка определя поне един орган, независим от частни интереси, или възлага на публичен орган да наблюдава изпълнението.

4. Държавите членки гарантират, че производителите, установени на територията на друга държава членка и пускащи продукти на техния пазар:

а) назначават юридическо или физическо лице, установено на тяхна територия, като упълномощен представител за целите на изпълнението на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя на тяхна територия; или

б) предприемат мерки, равностойни на тези в буква а).

5. Държавите членки осигуряват редовен диалог между съответните заинтересовани страни, участващи в прилагането на разширената отговорност на производителя, включително производители и дистрибутори, организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, частни или публични оператори на пречиствателни станции за градски отпадъчни води, местни органи и организации на гражданското общество.

Член 11

Енергийна неутралност на пречиствателните станции за градски отпадъчни води

1. Държавите членки гарантират, че енергийните одити на пречиствателните станции за градски отпадъчни води и на канализационните системи се извършват на всеки четири години. Тези одити се извършват в съответствие с член 8 от Директива 2012/27/ЕС и включват определяне на потенциала за икономически ефективно използване или производство на енергия от възобновяеми източници, като се обръща специално внимание на определянето и използването на потенциала за производство на биогаз, като същевременно се намаляват емисиите на метан. Първите одити се извършват:

а)     до 31 декември 2025 г. за пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар с ЕЖ над 100 000, и канализационните системи, свързани с тях;

б)     до 31 декември 2030 г. за пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар с ЕЖ между 10 000 и 100 000, и канализационните системи, свързани с тях.

2. Държавите членки гарантират, че общата годишна енергия от възобновяеми източници, както е определено в член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, произведена на национално равнище от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар над 10 000 ЕЖ, е равна най-малко на:

а)     50 % от общата годишна енергия, използвана от такива станции до 31 декември 2030 г.;

б)    75 % от общата годишна енергия, използвана от такива станции до 31 декември 2035 г.;

в)     100 % от общата годишна енергия, използвана от такива станции до 31 декември 2040 г..

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Член 129

⌦ Трансгранично сътрудничество ⌫

1. Когато води, попадащи под юрисдикцията на държава членка, са подложени на неблагоприятното въздействие на градски отпадъчни води, изхвърляни от друга държава членка ⇨ или трета държава ⇦ , държавата членка, чиито води са засегнати, може да съобщи ⇨ съобщава ⇦ тези факти на другата държава членка ⇨ или третата държава ⇦ и на Комисията.

⇩ нов

Такава информация се предоставя незабавно в случай на непредвидено замърсяване, което може да засегне в значителна степен водните обекти надолу по течението.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Заинтересованите държави членки организират, по целесъобразност, заедно с Комисията необходимото съгласуване за  ⇨ си сътрудничат за ⇦ установяване на съответните зауствания и за вземане на мерки при източника им с цел спазване на настоящата директива.

⇩ нов

2. Засегнатите държави членки уведомяват Комисията за сътрудничество по всеки от въпросите, посочени в параграф 1. Комисията участва в това сътрудничество по искане на засегнатите държави членки.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Член 1310

⌦ Местни климатични условия ⌫

Държавите членки следят за това, ⌦ гарантират, че ⌫ пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени за спазване на изискванията, на ⌦ определени в ⌫ членове 64, 75, 6 и 7 ⇨ 8 ⇦, да се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени. При проектирането на тези инсталации следва да се държи сметка за сезонните колебания на притока органични вещества.

Член 1411

⌦ Зауствания на небитови отпадъчни води ⌫

1.    Държавите членки следят за това, най-късно до 31 декември 1993 г. заустването ⌦ гарантират, че заустванията ⌫ на промишлени ⇨ небитови ⇦ отпадъчни води в канализационните системи и в пречиствателните станции за градски отпадъчни води да бъде подложено ⌦ са предмет ⌫ на предварителни регламентиране и/или специални разрешителни от страна на компетентните власти или подходящи органи.

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2

2.     Регламентирането и/или специалните разрешителни трябва да отговарят на изискванията на приложение I, раздел В. Комисията може да изменя тези изисквания. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.

⇩ нов

Държавите членки гарантират, че компетентният орган:

а) се консултира с операторите на канализационни системи и пречиствателни станции за градски отпадъчни води, в които се заустват небитови отпадъчни води, преди да издаде специални разрешителни;

б) позволява на операторите на канализационни системи и пречиствателни станции за градски отпадъчни води, приемащи зауствания на небитови отпадъчни води, при поискване да правят справка със специалните разрешителни, издадени във водосборните им райони.

2. Държавите членки предприемат подходящи мерки, включително преглед на конкретното разрешително, за да установят, предотвратят и намалят, доколкото е възможно, източниците на замърсяване в небитовите отпадъчни води, посочени в параграф 1, когато възникне някоя от следните ситуации:

а) на входовете и изходите на пречиствателната станция за градски отпадъчни води са установени замърсители, които подлежат на мониторинг по член 21, параграф 3;

б) утайките, получени при пречистването на градските отпадъчни води, трябва да се използват в съответствие с Директива 86/278/ЕИО на Съвета 74 ;

в) пречистените градски отпадъчни води трябва да се използват повторно в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/741;

г) приемниците се използват за черпене на вода, предназначена за консумация от човека, както е определено в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2020/2184;

д) замърсяването на небитовите отпадъчни води, зауствани в канализационната система или пречиствателната станция за градски отпадъчни води представлява риск за функционирането на тази система или станция.

3.     Специалните разрешителни, посочени в параграф 1, отговарят на изискванията, посочени в приложение I, част В. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 27, за изменение на приложение I, част В с цел адаптирането му към научно-техническия прогрес в областта на опазването на околната среда.

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2 (адаптиран)

⇨ нов

43.     Регламентирането и Специалните разрешителни ⌦, посочени в параграф 1, ⌫ редовно се преразглеждат и при нужда ⌦ необходимост ⌫ се привеждат в съответствие ⇨ поне на всеки 6 години ⇦.

Член 1512

⌦ Повторно използване на водата и зауствания на градски отпадъчни води ⌫

1.     Пречистените отпадъчни води се използват повторно, когато това се сметне за подходящо. Пътищата за отвеждане трябва да намаляват до минимум отрицателните последици за околната среда.

⇩ нов

1.     Държавите членки систематично насърчават повторното използване на пречистени отпадъчни води от всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води. Когато пречистените отпадъчни води се използват повторно за напояване в селското стопанство, те да отговарят на изискванията, установени с Регламент (ЕС) 2020/741.

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2 (адаптиран)

⇨ нов

2.    Компетентните органи или подходящи административни структури ⇨ Държавите членки ⇦ следят за това, ⌦ гарантират, че ⌫ заустването на отпадъчните води, произхождащи ⇨ заустванията ⇦ от пречиствателните станции за градски отпадъчни води , да бъде подложено ⌦ са предмет ⌫ на предварително регламентиране и/или специални разрешителни. ⇨ Това разрешително гарантира, че изискванията, посочени в част Б от приложение I, са изпълнени. ⇦

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2

3.     Предварителното регламентиране и/или специалните разрешителни, отнасящи се до заустването на води, произхождащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води и отнасящи се съгласно параграф 2 до агломерации с ЕЖ между 2000 и 10000, в случая на изливане в сладки води и устия на реки, и с ЕЖ от 10000 и повече — за всички изливания, осигуряват необходимите условия за съответствие със съответните изисквания на приложение I, раздел Б. Комисията може да изменя тези изисквания. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

34.    Регламентирането и/или разрешителните ⌦ Специалните разрешителни, посочени в параграф 2, ⌫ редовно се преразглеждат ⇨ поне веднъж на всеки 6 години ⇦ и при нужда се привеждат в съответствие.

Член 1613

⌦ Биоразградими небитови отпадъчни води ⌫

1.     Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 2000 г. биоразградимите промишлени отпадъчни води, произлизащи от инсталациите на изброените в приложение III промишлени отрасли, които преди заустване във водите в приемници не преминават през пречиствателните станции за градски отпадъчни води, да съответстват преди заустването им на условията, определени в предварителното регламентиране и/или разрешителни на компетентните власти или подходящите органи, за всички води, изхвърляни от инсталации с проектен ЕЖ 4000 или повече.

2.     Най-късно до 31 декември 1993 г. компетентните органи или подходящата административна структура на всяка държава-членка определят изискванията за заустване на тези отпадъчни води според естеството на съответния промишлен отрасъл.

3.     Комисията сравнява изискванията на държавите-членки най-късно до 31 декември 1994 г. Тя публикува заключенията си в доклад и при необходимост дава подходящо предложение.

⇩ нов

Държавите членки установяват изисквания за заустването на биоразградими небитови отпадъчни води, които са подходящи за естеството на съответната промишленост и осигуряват най-малко същото ниво на опазване на околната среда като изискванията, посочени в част Б от приложение I.

Изискванията съгласно параграф 1 се прилагат само когато са изпълнени следните условия:

а)отпадъчните води произхождат от инсталации за пречистване на товар от ЕЖ над 4000, които принадлежат на промишлените сектори, изброени в приложение IV, и които не извършват нито една от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 75 ;

б)отпадъчните води не навлизат в пречиствателна станция за градски отпадъчни води, преди да бъдат заустени в приемници („директно заустване“).

Член 17

Наблюдение на градските отпадъчни води

1. Държавите членки наблюдават наличието на следните параметри, свързани с общественото здраве в градските отпадъчни води:

а)     вирус SARS-CoV-2 и неговите варианти;

б)     полиовирус;

в)     грипен вирус;

г)     нововъзникващи патогени;

д)     замърсители, които пораждат нови опасения;

е)     всички други параметри, свързани с общественото здраве, които компетентните органи на държавите членки считат за подходящи за целите на мониторинга.

2. За целите на параграф 1 държавите членки създават национална система за постоянно сътрудничество и координация между компетентните органи, отговарящи за общественото здраве, и компетентните органи, отговарящи за пречистването на градските отпадъчни води по отношение на:  

а)    определянето на други параметри, свързани с общественото здраве, различни от посочените в параграф 1, които подлежат на мониторинг в градските отпадъчни води;

б)    определянето на местоположението и честотата на пробовземане и анализ на градските отпадъчни води за всеки параметър, свързан с общественото здраве, определен в съответствие с параграф 1, като се вземат предвид наличните здравни данни и нуждите от данни в областта на общественото здраве и, когато е приложимо, местните епидемиологични ситуации;

в)    организиране на подходящо и навременно съобщаване на резултатите от мониторинга на компетентните органи, отговарящи за общественото здраве, и на платформите на Съюза, ако такива платформи са налични.

3. Когато компетентният орган, отговарящ за общественото здраве в държавата членка, е обявил извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от SARS-CoV-2, наличието на SARS-CoV-2 и неговите варианти се наблюдават в градските отпадъчни води от най-малко 70 % от населението на страната и се взема поне една проба седмично за агломерации с ЕЖ над 100 000. Мониторингът продължава, докато този компетентен орган обяви, че извънредната ситуация в областта на общественото здраве, причинена от SARS-CoV-2, е приключила.

За да определи дали е налице извънредна ситуация в областта на общественото здраве, компетентният орган взема предвид оценките на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, решенията на Световната здравна организация (СЗО), взети в съответствие с Международните здравни правила, и решенията на Комисията, приети съгласно член 23, параграф 1 от Регламент.../... на Европейския парламент и на Съвета 76 +.

4. За агломерациите с ЕЖ над 100 000 до 1 януари 2025 г. държавите членки гарантират, че антимикробната резистентност се наблюдава най-малко два пъти годишно на входовете и изходите на пречиствателните станции за градски отпадъчни води и, когато е нужно, в канализационните системи.

Комисията приема актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 28, за да се гарантира еднакво прилагане на настоящата директива чрез установяване на хармонизирана методика за измерване на антимикробната резистентност в градските отпадъчни води.

5. Резултатите от мониторинга, посочен в настоящия член, се докладват в съответствие с член 22, параграф 1, буква ж).

Член 18

Оценка и управление на риска

1. До [OP please insert the date = the last day of the second year after the date of entry into force of this Directive] държавите членки определят рисковете, причинени от заустванията на градски отпадъчни води, за околната среда и човешкото здраве, и най-малко рисковете, свързани със следното:

а) качеството на водните обекти, използвани за черпене на вода, предназначена за консумация от човека, както е определено в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2020/2184;

б) качеството на водите за къпане, попадащи в обхвата на Директива 2006/7/ЕО;

в) доброто екологично състояние на водни обекти съгласно определението в член 2, точка 22 от Директива 2000/60/ЕО;

г) качеството на воден обект, в който се извършват дейности, свързани с аквакултурите, както са определени в член 4, точка 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

2. Когато в съответствие с параграф 1 са установени рискове, държавите членки приемат подходящи мерки за преодоляването им, които включват, според случая, следното:

а) създаване на канализационни системи в съответствие с член 3 за агломерации с ЕЖ под 1000;

б) прилагане на вторично пречистване към зауствания на градски отпадъчни води в съответствие с член 6 за агломерации с ЕЖ под 1000;

в) прилагане на третично пречистване към зауствания на градски отпадъчни води в съответствие с член 7 за агломерации с ЕЖ под 10 000;

г) прилагане на четвъртично пречистване към зауствания на градски отпадъчни води в съответствие с член 8 за агломерации с ЕЖ под 10 000;

д) въвеждане на интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води в съответствие с член 5 за агломерации с ЕЖ под 10 000 и приемане на мерките, посочени в приложение V;

е) прилагане на по-строги изисквания за пречистването на събраните градски отпадъчни води от изискванията, посочени в приложение 1, част Б.

3. Определянето на рисковете в съответствие с параграф 1 от настоящия член, се преразглежда на всеки 5 години. Обобщение на установените рискове, придружено от описание на мерките, приети в съответствие с параграф 2 от настоящия член, се включва в националните програми за изпълнение, посочени в член 23, и се съобщава на Комисията при поискване.

Член 19

Достъп до канализация

Държавите членки предприемат всички необходими мерки за подобряване на достъпа до канализация за всички, по-специално за уязвимите и маргинализираните групи.

За тази цел до 31 декември 2027 г. държавите членки:

а)     определят категории хора без достъп или с ограничен достъп до санитарни съоръжения, включително уязвимите и маргинализираните групи, както и причините за липсата на такъв достъп;

б)     оценяват възможностите за подобряване на достъпа до санитарни съоръжения за категориите лица, посочени в буква а);

в) за всички агломерации с ЕЖ над 10 000, насърчават създаването на достатъчен брой санитарни съоръжения на обществени места, достъпът до които е свободен, и по-специално за жените, безопасен.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

Член 2014

⌦ Утайки ⌫

1.     Утайките от пречистването се използват повторно, когато това се окаже подходящо. Пътищата за отвеждане трябва да намаляват до минимум отрицателните последици за околната среда.

2.     Компетентните власти или съответните административни структури следят за това, най-късно до 31 декември 1998 г. заустването на утайки от пречистването, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, да бъде регламентирано или подложено на регистрационен или разрешителен режим.

3.     Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 1998 г. заустването на утайки от пречистването в повърхностни води чрез изливане от кораби, отвеждане с тръби или по всякакъв друг начин да бъде преустановено.

4.     До прекратяването на методите за изливане, посочени в параграф 3, държавите-членки следят общото количество токсични, неотстраними или биоакумулиращи се вещества, съдържащи се в изливаните в повърхностните води утайки, да подлежи на разрешителен режим и на постепенно намаляване.

⇩ нов

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че вариантите за управление на утайките са в съответствие с йерархията на отпадъците, предвидена в член 4 от Директива 2008/98/ЕО. Тези варианти увеличават максимално предотвратяването, повторното използване и рециклирането на ресурсите и свеждат до минимум неблагоприятните последици за околната среда.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 27, за допълване на настоящата директива чрез определяне на минималните степени на повторна употреба и рециклиране на фосфор и азот от утайките, за да се вземат предвид наличните технологии за извличане на фосфор и азот в утайките.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Член 2115

⌦ Мониторинг ⌫

1.    ⌦ Държавите членки гарантират, че ⌫ кКомпетентните органи или съответните институции наблюдават:

а)заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, за да проверят съответствието им с изискванията на приложение I, точка част Б, съгласно процедурите за контрол ⇨ методите за мониторинг и оценка на резултатите ⇦, определени в приложение I, точка част Г ⇨; този мониторинг включва товари и концентрации на параметрите, изброени в приложение I, част Б; ⇦

б)количеството, и състава и ⇨ и местоназначението ⇦ на утайките от пречистването , зауствани в повърхностни води;.

⇩ нов

в) местоназначението на пречистените градски отпадъчни води, включително дела на повторно използваната вода;

г) отделените парникови газове и енергията, използвана и произведена от пречиствателни станции за градски отпадъчни води с ЕЖ над 10 000.

🡻 91/271/ЕИО

2.     Компетентните органи или съответните административни структури наблюдават водите, приемащи излети води, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, и пряко изливани води, описани в член 13, когато има опасения за сериозни отрицателни въздействия върху околната среда на приемника.

3.     В случай на изливане на води съгласно разпоредбите на член 6 и в случай на изливане на утайки в повърхностни води държавите-членки установяват мониторинг и извършват евентуално необходимите изследвания, за да гарантират, че това заустване или отвеждане не вреди на околната среда.

4.     Данните, получени от компетентните органи или съответните административни структури съгласно параграфи 1, 2 и 3, се съхраняват от държавата-членка и се предоставят на разположение на Комисията в срок от шест месеца считано от получаването на искане по този повод.

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2

5.     Комисията може да определя насоки за посочения в параграфи 1, 2 и 3 мониторинг съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 18, параграф 2.

⇩ нов

2.     За всички агломерации с ЕЖ над 10 000 държавите членки гарантират, че компетентните органи наблюдават концентрацията и товарите на замърсителите от преливания на дъждовни води и градски отток, зауствани във водните обекти.

3. За всички агломерации с ЕЖ над 10 000 държавите членки наблюдават на входа и изхода на пречиствателните станции за градски отпадъчни води концентрацията и товара в градските отпадъчни води на следните елементи:

а) замърсителите, изброени в:

i) приложения VIII и X към Директива 2000/60/ЕО, приложението към Директива 2008/105/ЕО, приложение I към Директива 2006/118/ЕО и част Б от приложение II към Директива 2006/118/ЕО;

ii) приложението към Решение 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 77 ;

iii) за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета 78 ;

iv) приложения I и II към Директива 86/278/ЕИО.

б) параметрите, изброени в част Б от приложение III към Директива (ЕС) 2020/2184, когато градските отпадъчни води се заустват във водосборен басейн, посочен в член 8 от същата директива;

в) наличието на пластмасови микрочастици.

За всички агломерации с ЕЖ над 10 000 държавите членки наблюдават наличието на пластмасови микрочастици в утайката.

Мониторингът, посочен в първа и втора алинея, се извършва със следните честоти:

а) най-малко две проби годишно, с максимум 6 месеца между пробите, за агломерации с ЕЖ над 100 000;

б) най-малко една проба на всеки 2 години за агломерации с ЕЖ между 10 000 и 100 000.

На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 28, за да се гарантира еднакво прилагане на настоящата директива чрез установяване на методика за измерване на пластмасовите микрочастици в градските отпадъчни води и утайките.

🡻 91/271/ЕИО

Член 16

Без да се засяга прилагането на Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. за свободния достъп до информация в областта на околната среда 79 , държавите-членки следят съответните органи или административни структури да публикуват на всеки две години доклад за състоянието на отвеждането на градските отпадъчни води и утайки в техния отрасъл. Държавите-членки предават на Комисията тези доклади веднага след тяхното публикуване.

⇩ нов

Член 22

Информация относно контрола върху изпълнението

1. Подпомагани от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), държавите членки:

а) до 31 декември 2025 г. създават набор от данни, който съдържа информация, събрана в съответствие с член 21, включително информация относно параметрите, посочени в член 21, параграф 1, буква а), и резултатите от изпитванията по отношение на критериите за проби, които отговарят/не отговарят на стойностите, установени в приложение I, част Г, и след това актуализират ежегодно тези данни;

б) до 31 декември 2025 г. създават набор от данни, посочващ процента на градските отпадъчни води, които се събират и пречистват в съответствие с член 3, и след това актуализират ежегодно тези данни;

в) до 31 декември 2025 г. създават набор от данни, който съдържа информация за мерките, предприети за изпълнение на член 4, параграф 4, и за процента от товара на градските отпадъчни води от агломерации с ЕЖ над 2000, който се пречиства в индивидуални системи, и след това актуализират ежегодно тези данни;

г) до 31 декември 2025 г. създават набор от данни, който съдържа информация за броя на събраните проби и броя на пробите, взети в съответствие с приложение I, част Г, които не са съответствали на параметрите;

д) до 31 декември 2025 г. създават набор от данни, който съдържа информация за емисиите на парникови газове с разбивка по различни газове, и за общата използвана енергия и енергията от възобновяеми източници, произведена от всяка пречиствателна станция за градски отпадъчни води с ЕЖ над 10 000, както и изчисление на процента на постигане на целите, определени в член 11, параграф 2, и след това актуализират ежегодно тези данни;

е) до 31 декември 2025 г. създават набор от данни, който съдържа информация за мерките, предприети в съответствие с приложение V, точка 3, и след това актуализират ежегодно тези данни;

ж) до 31 декември 2025 г. създават набор от данни, който съдържа резултатите от мониторинга в съответствие с член 17, параграфи 1 и 4, и след това актуализират ежегодно тези данни;

з) до 31 декември 2025 г. създават набор от данни, който съдържа списък на зоните, определени като чувствителни към еутрофикация съгласно член 7, параграф 2, и след това актуализират тези данни на всеки 5 години;

и) до 31 декември 2030 г. създават набор от данни, който съдържа списък на зоните, за които е установено, че концентрацията или натрупването на микрозамърсители представлява риск за човешкото здраве или околната среда в съответствие с член 8, параграф 2, и след това актуализират тези данни на всеки 5 години;

й) до 12 януари 2029 г. създават набор от данни, който съдържа информация относно мерките, предприети за подобряване на достъпа до канализация в съответствие с член 19, включително информация за дела от тяхното население, който има достъп до канализация, и след това актуализират тези данни на всеки 6 години.

2. Държавите членки гарантират, че Комисията и ЕАОС имат постоянен достъп до наборите от данни, посочени в параграф 1.

3. Информацията, докладвана от държавите членки в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 166/2006, се взема предвид при докладването, изисквано съгласно настоящия член.

По отношение на информацията, посочена в параграф 1, ЕАОС предоставя на обществеността достъп до съответните данни чрез Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители, създаден съгласно Регламент (ЕО) № 2006/166.

4. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за определяне на формата на информацията, която трябва да се предоставя съгласно параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Член 2317

⌦ Национална програма за изпълнение ⌫

1.    ⇨ До ... [СП моля, добавете дата = последният ден от двадесет и третия месец след датата на влизане в сила на настоящата директива], ⇦ държавите членки изготвят най-късно до 31 декември 1993 г. ⌦ национална ⌫ програма за изпълнение на настоящата директива.

⇩ нов

Тези програми включват:

а) оценка на степента на прилагане на членове 3—8;

б) определянето и планирането на инвестициите, необходими за прилагането на настоящата директива за всяка агломерация, включително примерна финансова оценка и даване на приоритет на инвестициите, свързани с размера на агломерацията и въздействието върху околната среда на непречистени градски отпадъчни води;

в) прогноза за инвестициите, необходими за обновяване на съществуващите инфраструктури за градски отпадъчни води, включително канализационни системи, въз основа на тяхната възраст и амортизационни коефициенти;

г) определяне или поне посочване на потенциални източници на публично финансиране, когато такова е необходимо за допълване на потребителските такси.

🡻 2013/64/ЕС Член 1.5(a) (адаптиран)

Чрез дерогация от първа алинея, по отношение на Майот Франция изготвя програма за изпълнение на настоящата директива най-късно до 30 юни 2014 г.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

2.    Държавите-членки предоставят на Комисията най-късно до 30 юни 1994 г. информациите във връзка с програмата.

🡻 2013/64/ЕС Член 1.5(b) (адаптиран)

Чрез дерогация от първа алинея, по отношение на Майот Франция предоставя на Комисията информациите във връзка с програмата най-късно до 31 декември 2014 г.

⇩ нов

2.     До ... [СП: моля, въведете дата = последния ден от тридесет и петия месец след датата на влизане в сила на настоящата директива], държавите членки представят на Комисията своите национални програми за изпълнение, освен ако въз основа на резултатите от мониторинга, посочен в член 21, докажат, че са постигнали съответствие с членове 3—8.

🡻 91/271/ЕИО

3.     При необходимост държавите-членки предават на Комисията на всеки две години, най-късно до 30 юни, осъвременените информации, посочени в параграф 2.

⇩ нов

3. Държавите членки актуализират своите национални програми за изпълнение най-малко на всеки 5 години. Те ги представят на Комисията до 31 декември, освен когато могат да докажат, че са постигнали съответствие с членове 3—8.

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2

4.     Комисията определя в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 18, параграф 2, методите и моделите, които да бъдат приети във връзка с представянето на докладите за националните програми. Всяко изменение и допълнение на тези методи и модели на представяне се приема съгласно тази процедура.

⇩ нов

4.     На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за установяване на методите и форматите за представяне на националните програми за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2.

🡻 91/271/ЕИО

5.     Комисията извършва на всеки две години преглед и оценка на информациите, които е получила съгласно параграфи 2 и 3 и публикува доклад на тази тема.

⇩ нов

Член 24

Информация за обществеността

1. Държавите членки гарантират, че във всяка агломерация обществеността има онлайн достъп до лесна за ползване и персонализирана, подходяща и актуална информация за събирането и пречистването на градските отпадъчни води. Информацията включва най-малко данните, изброени в приложение VI.

Информацията, посочена в параграф 1, се предоставя и по друг начин при обосновано искане.

2. Освен това държавите членки гарантират, че всички лица, свързани към канализационните системи, получават без да е необходимо да я изискват, редовно и поне веднъж годишно, в най-подходящата форма, включително върху фактурата си или чрез интелигентни приложения, следната информация:

а) информация за съответствието на събирането и пречистването на градските отпадъчни води с членове 3, 4, 6, 7 и 8, включително сравнение между действителните изпускания на замърсители в приемниците с пределно допустимите стойности, определени в таблици 1, 2 и 3 от приложение I;

б) обема (действителен или приблизителен) на събираните и пречиствани градски отпадъчни води за година или за период на фактуриране за домакинството или за свързания обект в кубични метри, заедно с годишните тенденции и цената на събирането и пречистването на градски отпадъчни води за домакинството (разходи за литър и кубичен метър);

в) сравнение на годишния обем на товара на градските отпадъчни води, събирани и пречиствани за домакинството на година, и приблизителния среден обем на домакинство в съответната агломерация;

г) връзка към онлайн съдържанието, посочено в параграф 1.

3. Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 27, за изменение на параграф 2 и приложение VI чрез актуализиране на информацията, която се предоставя на обществеността онлайн и на лицата, свързани към канализационните системи, с цел адаптиране на тези изисквания към техническия прогрес и наличието на данни в тази област.

4. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на формата и методите за представяне на информацията, която трябва да се предоставя съгласно параграфи 1 и 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2.

Член 25

Достъп до правосъдие

1. Държавите членки гарантират, че съгласно съответната национална правна система членовете на заинтересованата общественост имат достъп до процедура на обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган за оспорване на материалната или процесуална законосъобразност на решенията, действията или бездействията, които са предмет на разпоредбите на членове 6, 7 или 8 от настоящата директива, когато е изпълнено поне едно от следните условия:

а) имат достатъчен интерес;

б) поддържат, че е накърнено право, когато административнопроцесуалното право на държавата членка изисква това като предварително условие.

Всяка процедура на обжалване е справедлива, безпристрастна и своевременна и не е прекомерно скъпа и предоставя адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на съдебно запрещение.

2. Държавите членки определят на какъв етап решенията, действията или бездействията, посочени в параграф 1, могат да бъдат оспорвани.

Член 26

Обезщетение

1. Държавите членки гарантират, че в случаите, когато са нанесени вреди на здравето на човека в резултат на нарушение на национални мерки, приети в съответствие с настоящата директива, засегнатите лица имат право да искат и да получат обезщетение за тези вреди от съответните физически или юридически лица и, когато е целесъобразно, от съответните компетентни органи, отговорни за нарушението.

2. Държавите членки гарантират, че като част от заинтересованата общественост неправителствени организации, съдействащи за опазването на здравето на човека или на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното законодателство, имат право да представляват засегнатите лица и да предявяват колективни искове за обезщетение. Държавите членки гарантират, че иск за нарушение, вследствие на което са нанесени вреди, не може да бъде предявен два пъти от засегнатите лица и от неправителствените организации, посочени в настоящия параграф.

3. Държавите членки гарантират, че националните правила и процедури, отнасящи се до искове за обезщетение, се изготвят и прилагат по такъв начин, че да не правят упражняването на правото на обезщетение за вреди, причинени от нарушение в съответствие с параграф 1, невъзможно или прекомерно трудно.

4. Когато е налице иск за обезщетение в съответствие с параграф 1, подкрепен с доказателства, от които може да се предположи наличието на причинно-следствена връзка между вредата и нарушението, държавите членки гарантират, че отговорното за нарушението лице понася тежестта на доказване, че нарушението не е причинило или допринесло за вредата.

5. Държавите членки гарантират, че давностните срокове за предявяване на иск за обезщетение по параграф 1 са не по-кратки от пет години. Тези срокове не започват да текат преди нарушението да е преустановено и преди на лицето, предявило иска за обезщетение, да е станало известно, че е претърпяло вреди вследствие на нарушение съгласно параграф 1.

Член 27

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощето да приема делегирани актове по член 4, параграф 3, член 6, параграф 3, член 7, параграф 4, член 8, параграф 5, член 14, параграф 3, член 20, параграф 2 и член 24, параграф 3 се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от ... [Служба за публикации: моля, въведете дата = датата на влизане в сила на настоящата директива]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграф 3, член 6, параграф 3, член 7, параграф 4, член 8, параграф 5, член 14, параграф 3, член 20, параграф 2 и член 24, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 3, член 6, параграф 3, член 7, параграф 4, член 8, параграф 5, член 14, параграф 3, член 20, параграф 2 или член 24, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

🡻 1882/2003 Член 3 и приложение III, т.21 (адаптиран)

Член 2818

⌦ Комитет ⌫

1.    Комисията се подпомага от комитет ⌦ комитета за адаптиране към научно-техническия прогрес и изпълнение на Директивата относно пречистването на градските отпадъчни води ⌫ .

🡻 1137/2008 Член 1 и приложение, т.4.2

2.     При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3    При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

⇩ нов

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 29

Санкции

1. Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на национални разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Те включват, според случая, финансови санкции, пропорционални на оборота на юридическото лице или на възнаграждението на физическото лице, извършило нарушението, като се вземат предвид особеностите на малките и средните предприятия.

2. Държавите членки гарантират, че въведените съгласно настоящия член санкции надлежно отчитат, според случая, следните фактори:

   а) естеството, сериозността и степента на нарушението;

б) дали нарушението е умишлено или е резултат от небрежност;

в) населението или околната среда, засегнати от нарушението, като се вземе предвид въздействието на нарушението върху целта за постигане на висока степен на опазване на здравето на човека и на околната среда.

3. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за разпоредбите и мерките, посочени в параграф 1, и за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 30

Оценка

1. До 31 декември 2030 г. и до 31 декември 2040 г., Комисията извършва оценка на настоящата директива на основата по-специално на следните елементи:

а) опита, натрупан при прилагането на настоящата директива;

б) данните, посочени в член 22, параграф 1;

в) съответните научни, аналитични и епидемиологични данни, включително резултатите от научноизследователски проекти, финансирани от Съюза;

г) препоръките на СЗО, когато такива са налице;

д) анализ на евентуалната необходимост от адаптиране на списъка на продуктите, които да бъдат обхванати от разширената отговорност на производителя към развитието на гамата от продукти, предлагани на пазара, подобряване на познанията за наличието на микрозамърсители в отпадъчните води и тяхното въздействие върху общественото здраве и околната среда, както и данни, произтичащи от новите задължения за мониторинг на микрозамърсители в пунктовете при входа и изхода на пречиствателните станции за градски отпадъчни води.

Комисията представя доклад с основните констатации от оценката, посочена в първа алинея, на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

2. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада, посочен в параграф 1, втора алинея.

Член 31

Преглед

На всеки пет години Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за изпълнението на настоящата директива, придружен, по преценка на Комисията, от подходящи законодателни предложения.

🡹

Член 32

Отмяна и преходни разпоредби

1. Директива 91/271/ЕИО, изменена с посочените в приложение VII, част А към настоящата директива актове, се отменя, считано от [До Служба за публикации: моля, добавете дата = първия ден от двадесет и четвъртия месец след датата на влизане в сила на настоящата директива ], без да се засягат задълженията на държавите членки, свързани със сроковете за транспониране в националното право на настоящата директива, както е посочено в приложение VII, част Б към нея.

⇩ нов

2. Член 3, параграф 1 и член 6, параграф 1 се прилагат от 31 декември 2027 г. по отношение на Майот.

3. До 31 декември 2035 г. член 5 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета продължава да се прилага за заустванията на градски отпадъчни води, пречистени от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които обработват товар над 100 000 ЕЖ и които не са задължени да спазят изискванията на член 7, параграф 1 до 31 декември 2030 г.

До 31 декември 2040 г. член 5 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета продължава да се прилага за заустванията на градски отпадъчни води от агломерации с ЕЖ между 10 000 и 100 000, които не са задължени да спазят изискванията на член 7, параграф 3 до 31 декември 2035 г.

🡹

4. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение [VIII].

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Член 3319

⌦ Транспониране ⌫

1.    Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с ⇨ членове […] и приложения […] [да се посочат членовете и приложенията, които са били изменени по същество в сравнение с отменените директиви] до [Служба за публикации: моля добавете дата = последният ден на двадесет и третия месец след датата на влизане в сила на настоящата директива] ⇦ настоящата директива, преди 30 юни 1993 г. Те незабавно информират ⌦ съобщават текста на тези разпоредби на ⌫ Комисията за това .

2.    Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. ⌦ Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. ⌫ Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки ⌦ Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки ⌫.

23.    Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, регулирана ⌦ обхваната ⌫ от настоящата директива.

🡹

Член 34

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Членове […] и приложения […] [да се посочат членовете и приложенията, които не са били изменени в сравнение с отменената директива] се прилагат от […] [Служба за публикации: моля добавете дата = първият ден на двадесет и четвъртия месец след датата на влизане в сила на настоящата директива].

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

Член 3520

⌦ Адресати ⌫

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    ОВ L 135, 30.5.1991 г.

(2)    Работен документ на службите на Комисията SWD (2019) 700, Evaluation of the Council Directive 91/271/EEC of 21 May 1991, concerning urban waste-water treatment (Оценка на Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води).

(3)    Стандартната единица за измерване на замърсяването е „еквивалент жители“ (ЕЖ). С него се описва средното замърсяване, изпуснато от един човек/ден. Освен заустванията на отпадъчни води от граждани на ЕС централизираните пречиствателни станции пречистват и отпадъчните води от МСП, свързани към обществените канализационни мрежи.

(4)    COM(2019) 640 final

(5)    Специален доклад 12/2021: Принципът „замърсителят плаща“: Непоследователно прилагане в политиките и действията на ЕС в областта на околната среда

(6)    OВ L 348, 24.12.2008 г.

(7)    ОВ L 372, 27.12.2006 г.

(8)    ОВ L 327, 22.12.2000 г.

(9)    ОВ L 164, 25.6.2008 г.

(10)    ОВ L 64, 04.3.2006 г.

(11)    ОВ L 334, 17.12.2010 г.

(12)    ОВ L 33, 4.2.2006 г.

(13)    COM(2020) 761 final

(14)    COM(2020) 98 final

(15)    ОВ L 181, 4.7.1986 г.

(16)    COM(2022) 304 final.

(17)    COM(2022) 108 final

(18)    ОВ L 243, 9.7.2021 г.

(19)    ОВ L 156, 19.6.2018 г.

(20)    ОВ L 315, 14.11.2012 г.

(21)    COM(2021) 557 final.

(22)    COM(2021) 102 final.

(23)    ОВ С 326, 26.10.2012 г.

(24)    OВ L 435, 23.12.2020 г.

(25)    Прагът за „по-големи“ съоръжения е определен на 100 000 ЕЖ, като се има предвид, че 46 % от генерирания товар се пречиства в относително малък брой „по-големи“ съоръжения (974). Беше определени и друг праг от 10 000 ЕЖ, тъй като 81 % от товара се пречиства в 7 527 съоръжения с ЕЖ над 10 000.

(26)    Предвидената система ще бъде подобна на съществуващите системи за управление на твърдите отпадъци: вносителите и производителите ще носят финансова отговорност за пречистването от замърсяването, причинено от техните продукти. В този случай фармацевтичните продукти и продуктите за лична хигиена представляват основните източници на микрозамърсители.

(27)    Одитите ще включват систематично определяне на потенциала за икономически ефективно използване или производство на енергия от възобновяеми източници в съответствие с критериите съгласно приложение VI към предложението на Комисията за преработване на Директивата за енергийната ефективност (COM (2021) 558 final).

(28)    OВ L 312, 22.11.2008 г, стр. 3—30.

(29)    OВ L 181, 4.7.1986 г, стр. 6—12.

(30)    OВ L 435, 23.12.2020 г, стр. 1—62.

(31)    OВ L 328, 6.12.2008 г, стр. 28—37.

(32)    OВ L 334, 17.12.2010 г, стр. 17—119.

(33)    ОВ C […], […], стр. […].

(34)    ОВ C […], […], стр. […].

(35)    Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).

(36)    Вж. приложение VII, част A.

(37)    ОВ C 209, 9.8.1988 г., стр. 3.

(38)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(39)    Работен документ на службите на Комисията, Резюме на оценката на Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (SWD(2019) 701 final).

(40)    Доклад на ЕАОС, Водите в Европа — оценка на състоянието и видовете натиск, 2018 г., № 7/2018.

(41)    Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(42)    Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(43)    Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1).

(44)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика, (COM(2018) 28 final); Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет — „Стратегически подход на Европейския съюз към фармацевтичните продукти в околната среда“ (COM(2019) 128 final); Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите. Към нетоксична околна среда“, (COM(2020) 667 final); Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Път към здравословна планета за всички. План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (COM/2021/400 final).

(45)    Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(46)    Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

(47)    Препоръка (ЕС) 2021/1749 на Комисията от 28 септември 2021 г. относно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място: от принципите към практиката — Насоки и примери за прилагането на принципа при вземането на решения в енергийния сектор и извън него.

(48)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: План REPowerEU (COM(2022) 230 final).

(49)    Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 210).

(50)    Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

(51)    Конвенция на ИКЕ на ООН за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, с измененията, наред с решение VI/3 за изясняване на процедурата за присъединяване.

(52)    Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно минималните изисквания за повторното използване на водата (ОВ L 177, 5.6.2020 г., стр. 32).

(53)    Съобщение на Комисията за представянето на Европейски орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации – поредната стъпка към изграждането на Европейския здравен съюз (COM(2021)576 final).

(54)    Препоръка (ЕС) 2021/472 на Комисията от 17 март 2021 година относно общ подход за установяване на систематично наблюдение по отношение на SARS-CoV-2 и неговите варианти в отпадъчните води в ЕС (ОВ L 98, 19.3.2021 г., стр. 3).

(55)    Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент: „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)“ (COM(2017) 0339 final).

(56)    Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕИО (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 37).

(57)    Резолюция, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г. ( A/70/L.1 )

(58)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250 final)

(59)    Насоки на СЗО относно канализацията и здравето, 2018 г.

(60)    Протокол „Вода и здраве“ към Конвенцията от 1992 г. за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, 17 юни 1999 г.

(61)    Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1).

(62)    Насоки на ЕС в областта на правата на човека по отношение на безопасната питейна вода и добрите санитарни условия (10145/19).

(63)    Заключения на Съвета относно дипломацията в областта на водните ресурси (13991/18).

(64)    Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 година (ОВ L 114, 12.4.2022 г., стр. 22).

(65)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Път към здравословна планета за всички, План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (COM/2021/400 final).

(66)    Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1—17)

(67)    Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/EИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26—32).

(68)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(69)    Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1—14).

(70)    Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(71)    Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕИО (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 37).

(72)    Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84).

(73)    Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(74)    Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 6).

(75)    Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(76)    + СП: Моля, впишете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS 40/22 (2020/0322(COD), и добавете номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на посочения регламент в бележката под линия.

(77)    Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2001 г. за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и за изменение на Директива 2000/60/ЕО (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 331, 15.12.2001 г., стр. 1).

(78)    Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).

(79)    ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 56.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 26.10.2022

COM(2022) 541 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА


относно пречистването на градските отпадъчни води (преработен текст)

{SEC(2022) 541 final} - {SWD(2022) 541 final} - {SWD(2022) 544 final}

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГРАДСКИТЕ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ

А.Канализационни системи 1

Канализационните системи съблюдават изискванията относно пречистване на отпадъчните води.

Проектирането, изграждането и поддръжката на канализационните системи се извършват на базата на най-напредналите технически знания, без да водят до прекомерни разходи, по-специално що се отнася до:

–обема и характеристиките на градските отпадъчни води,

–предотвратяване на течовете,

–ограничаване на замърсяването на водите в приемниците вследствие на прекомерното количество органични вещества от поройни дъждове.

Б.Зауствания, произхождащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, във водите в приемниците 2

1.    Пречиствателните станции за отпадъчни води са проектирани и изменени така, че да позволяват вземането на представителни проби от постъпващите отпадъчни води и от изпусканите пречистени води преди заустването им във водите в приемниците.

2.    Изливаните ⌦ Заустванията ⌫ от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, пречистени съгласно членове 4 и 5 6, 7 ⇨ и 8 ⇦от настоящата директива, отговарят на изискванията в таблица 1.

3.    ⌦ Заустванията на ⌫ градски отпадъчни води , изливани от пречиствателните станции, ⌦ посочени в член 7, параграфи 1 и 3, и член 8, съгласно посочените членове ⌫ в чувствителни зони, подложени на еутрофизация, като идентифицираните в приложение II, точка А, буква а), отговарят, освен това ⌦ на изброените в точка 2 изисквания, ⌫, ⌦ също така ⌫ на изискванията в таблица 2 от настоящото приложение.

⇩ нов

4. Заустванията от пречистването на градските отпадъчни води, посочени в член 8, параграф 1 и включени в списъка в член 8, параграф 2, отговарят освен на изискванията по точки 2 и 3, също така и на изискванията в таблица 3.

5. Разрешителните за зауствания от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които използват пластмасови филтърни биомедии, включват задължение за постоянен контрол и предотвратяване на всяко непреднамерено изпускане на биомедии в околната среда.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

64.    По-строги изисквания от посочените ⌦ определените ⌫ в таблици 1, и/или 2 ⇨ и 3 ⇦ при нужда се прилагат, ⌦ когато е необходимо, ⌫ за да се гарантира, че водите в приемниците отговарят на всяка друга директива в тази област ⌦ отговарят на изискванията, определени с директиви 2000/60/ЕО, 2008/56/ЕО, 2008/105/ЕО и 2006/7/ЕО ⌫.

75.    Пунктовете на изливане ⌦ заустване ⌫ на градските отпадъчни води се избират по възможност така, че да се сведе до минимум въздействието върху водите в приемниците.

В.⌦ Специални разрешителни за заустването на небитови отпадъчни води ⌫ промишлени отпадъчни води

Промишлените отпадъчни води, които попадат в канализационните системи и пречиствателните станции на градските отпадъчни води, се подлагат на предварителна обработка, необходима за:

–опазване здравето на персонала, работещ по канализационните системи и в пречиствателните станции,

–подсигуряване на канализационните системи, пречиствателните станции и свързаните с тях оборудвания срещу повреди,

–да се гарантира безпрепятственото функциониране на пречиствателната станция за отпадъчни води и обработката на утайките,

–да се съблюдава изливаните от пречиствателните станции води да не увреждат околната среда и да не водят до нарушаване на други директиви на общността по отношение на водите в приемниците,

–осигуряване отвеждането на утайките при пълна безопасност и по начин, приемлив за околната среда.

⇩ нов

1. Специалното разрешително, посочено в член 14, гарантира следното:

а)замърсяващите вещества в небитовите отпадъчни води не пречат на функционирането на пречиствателната станция, не повреждат канализационните системи, пречиствателните станции и свързаното с тях оборудване, нито възпрепятстват повторното използване на пречистените води и оползотворяването на утайките;

б)замърсяващите вещества в небитовите отпадъчни води не увреждат здравето на персонала, работещ в канализационните системи и пречиствателните станции за градски отпадъчни води;

в)замърсяващите вещества в небитовите отпадъчни води могат да бъдат намалени от пречиствателната станция за градски отпадъчни води;

г)когато пречиствателна станция за градски отпадъчни води пречиства заустванията от инсталация, притежаваща разрешително, посочено в член 4 от Директива 2010/75/ЕС, товарът на замърсителите от заустванията на тази инсталация не надвишава товара на замърсителите, които биха били изхвърляни, ако заустванията се изпускат директно от инсталацията и са в съответствие с нормите за допустими емисии, определени в съответствие с член 15, параграф 3 от посочената директива, както и с всички допълнителни мерки, предприети в съответствие с член 18 от посочената директива;

д)товарът на замърсителите при заустването от пречиствателната станция за градски отпадъчни води не влошава доброто екологично състояние или потенциал, нито доброто химично състояние на приемащия воден обект и не възпрепятства постигането на такова състояние в съответствие с целите, определени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО.

2. Специалното разрешително включва приложение, в което се документира изпълнението на всички условия, посочени в точка 1. Разпоредбите на специалните разрешителни се актуализират в случаите, когато характеристиките на небитовите отпадъчни води, на пречиствателната станция за градски отпадъчни води или на приемащия воден обект се променят значително, за да се гарантира, че тези условия продължават да се спазват.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Г.Референтни Методи за контрол и оценка на резултатите

1.    Държавите членки следят за прилагането на методи за наблюдение контрол , ⌦ които отговарят на изискванията, посочени в точки 2—5 ⌫ съответстващи най-малко на описаните по-долу изисквания.

Методи, различни от предвидените ⌦ посочените ⌫ в точки 2, 3 и 4, могат да бъдат използвани, при условие че може да се докаже, че те позволяват да се получат равностойни резултати.

Държавите членки представят на Комисията всички релевантни цялата съответна информация, отнасяща се до прилаганите методи ⌦ за контрол ⌫. В случай че Комисията счете, че изложените в точки 2, 3 и 4 условия не са изпълнени, тя предлага на Съвета подходящо предложение.

2.    Пробите се вземат на период от 24 часа, пропорционално на дебита или на равни интервали от време, на определен пункт при изхода и, в случай на нужда, при входа на пречиствателната станция ⌦ за градски отпадъчни води ⌫, за да се провери дали са спазени изискванията на настоящата директива относно заустването на отпадъчни води.⇨ Всички проби, обаче, използвани за контрол на микрозамърсителите, се вземат на интервали от 48 часа. ⇦

Прилагат се международно признати лабораторни практики за предотвратяване на промяната в състоянието на пробите между момента на вземането и момента на анализа.

3.    Минималният брой проби за вземане на редовни интервали през цялата година се определя в зависимост от размерите на пречиствателната станция:

4.    Приема се, че пречистените отпадъчни води спазват определените за различните параметри стойности, ако проби показват спазването на стойностите за всеки отделен параметър, съобразно следните разпоредби:

а)за параметрите, фигуриращи в таблица 1 и в член 2, точка 7, максималният брой проби, които може да не съответстват на стойностите концентрация и/или процентите редукция на намаляване, посочени в таблица 1 и в член 2, точка 7, е уточнен в таблица 43;

б)за параметрите, фигуриращи в таблица 1 и изразени в стойности концентрация, максималният брой проби, взети при условия на нормална експлоатация, не трябва да се отклонява с повече от 100 % от параметричните стойности,. ⇨ с изключение на параметъра за общото количество твърди вещества в суспензия, при чиито ⇦ За стойностите в концентрация, отнасящи се до общото съдържание на твърда материя в суспензия, отклонението може да достигне до 150 %;

в)за параметрите, фигуриращи в таблица 2, средната годишна стойност на пробите трябва за всеки отделен параметър да отговаря на съответните стойности, ⌦ определени в същата таблица ⌫.⇨ Единият или двата параметъра могат да се приложат според местната ситуация. Приложими са стойностите за концентрация или за минимален процент на намаляване; ⇦

⇩ нов

г) за параметрите, определени в таблица 3, всяка взета проба трябва да отговаря на съответните стойности, определени в същата таблица.

🡻 91/271/ЕИО

⇨ нов

5.    ⇨ Пробите се вземат така, че да отразяват замърсяването по време на сухи атмосферни условия. ⇦ При оценка на качеството на съответната вода екстремните стойности не се взимат предвид, в случай че се дължат на изключителни обстоятелства като силни валежи.

⇩ нов

6. Анализите на зауствания, произлизащи от лагуниране, трябва да се извършват върху филтрирани проби; въпреки това концентрацията на общото количество твърди вещества в суспензия в нефилтрирани проби от такива зауствания не трябва да превишава 150 mg/l.

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

⇩ нов

Бележка 1: Този параметър може да бъде заменен от друг: общ органичен въглерод (ООВ) или обща потребност от кислород (ОПК), в случай че може да бъде установена зависимост между БПК5 и ползвания параметър..

Бележка 2: Държавите членки измерват или химичната потребност от кислород (ХПК), или общия органичен въглерод (ООВ).

Бележка 3: Това изискване е избирателно.

🡻 91/271/ЕИО

Изследванията на изхвърлени води, произлизащи от лагуниране, трябва да се извършват върху филтрирани проби; въпреки това концентрацията на общото количество твърди вещества в суспензия в нефилтрирани проби не трябва да превишава 150 mg/l.

🡻 98/15/ЕО член 1 и приложението (адаптиран)

🡺1 98/15/EO, член 1 и приложението, изменени чрез поправка, OВ L 189, 17.7.2015 г., стр. 41

🡺2 98/15/EO, член 1 и приложението, изменени чрез поправка, OВ L 139, 2.6.1999 г., стр. 34

⇨ нов

Таблица 2:

🡺1 Изисквания за ⌦ третично пречистване на ⌫ зауствания от пречиствателни станции на градски отпадни ⌦ отпадъчни ⌫ води ⇨ , посочени в член 7, параграфи 1 и 3 ⇦ в чувствителни райони, които са подложени на еутрофикация, както е посочено в приложение II, раздел А, буква а). 🡸 Единият или двата параметъра могат да се приложат според местната ситуация. Приложими са стойностите за концентрация или за процент на намаляване.

⇩ нов

Бележка 1: Естественото задържане на азот не се взема предвид при изчисляването на минималния процент на намаляване.

Таблица 3: Изисквания за четвъртично пречистване на заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в член 8, параграфи 1 и 3.

Бележка 1: Концентрацията на органичните вещества, посочени в букви а) и б), се измерва.

а)    Категория 1 (вещества, които могат много лесно да бъдат третирани):

i) Амисулприд (CAS № 71675-85-9),

ii) Карбамазепин (CAS № 298-46-4),

iii) Циталопрам (CAS № 59729-33-8),

iv) Кларитромицин (CAS № 81103-11-9),

v) Диклофенак (CAS № 15307-86-5),

vi) — Хидрохлоротиазид (CAS № 58-93-5),

vii) Метопролол (CAS № 37350-58-6),

viii) — Венлафаксин (CAS № 93413-69-5);

б) Категория 2 (вещества, които могат лесно да бъдат отведени):

i) Бензотриазол (CAS № 95-14-7),

ii) Кандесартан (CAS № 139481-59-7),

iii) Ирбесартан (CAS № 138402-11-6),

iv) смес от 4-метилбензотриазол (CAS № 29878-31-7) и 6-метил-бензотриазол (CAS № 136-85-6).

Бележка 2: Процентът на отстраняване се изчислява за най-малко шест вещества. Броят на веществата в категория 1 е два пъти по-голям от броя на веществата в категория 2. Ако в достатъчна концентрация могат да бъдат измерени по-малко от шест вещества, компетентният орган определя други вещества за изчисляване на минималния процент на елиминиране, когато това е необходимо. За да се прецени дали е достигнат изискваният минимален процент на елиминиране от 80 %, се използва средната стойност на процентите на елиминиране на всички вещества, използвани при изчислението.

🡻 91/271/ЕИО

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

⌦ ЧУВСТВИТЕЛНИ КЪМ ЕУТРОФИКАЦИЯ ЗОНИ ⌫

КРИТЕРИИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ И НА ПО-СЛАБО ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ

A.Чувствителни зони

⇩ нов

1. Зони, разположени във водосборните басейни на Балтийско море, Черно море, части от Северно море, определени като чувствителни към еутрофикация съгласно Директива 2008/56/ЕО, и части от Адриатическо море, определени като чувствителни към еутрофикация съгласно Директива 2008/56/ЕО;

🡻 91/271/ЕИО (адаптиран)

⇨ нов

Маса вода трябва да бъде идентифицирана като чувствителна, в случай че принадлежи към една от следните групи:

2.a)Естествени сладководни езера, други сладководни басейни, устия на реки и крайбрежни води, за които е установено, че са еутрофни или биха се превърнали в еутрофни в кратки срокове, ако не се вземат защитни мерки.

При оценка на неоходимостта от редуциране на допълнителни елементи чрез допълнителнo обработка може да се имат ⇨ пречистване се вземат ⇦ предвид следните аспекти:

ai)езера и потоци, заустващи в езера (язовири), затворени заливи, за които е установено, че обменът на вода е слаб, което може да породи феномен на акумулация. В тези зони следва да се предвиди елиминиране на фосфор, освен ако може да се докаже, че това елиминиране няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофикация. Следва също да се предвиди елиминиране на азота, в случай че изхвърляните води ⌦ заустванията ⌫ произлизат от големи агломерации;

бii)устия на реки и други крайбрежни води, за които е установено, че обменът на вода е слаб или че получават големи количества допълнителни елементи. Изливаната вода ⌦ Заустванията ⌫ от малки агломерации обикновено са от слабо значение за тези зони, но що се отнася до изхвърляните води ⌦ заустванията ⌫ от големи агломерации, трябва да се предвиди елиминирането на фосфора и/или азота, освен ако може да се докаже, че това елиминиране няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофикация.

3.(б)Повърхностни сладки води, предназначени за каптиране на питейна вода, които, в случай че не бъдат взети ⇨ предпазни ⇦ мерки, биха могли да съдържат концентрация на нитрати, превишаваща предвидената в съответните разпоредби на Директива (ЕС) 2020/2184 Директива 75/440/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно изискванията за качество на повърхностните води, предназначени за производство на питейна вода в държавите-членки 11 .

4.(в)Зони, за които е необходимо допълнително ⌦ пречистване ⌫ обработка към обработката, ⌦ освен ⌫ предвиденото в член 4 ⇨ 7 ⇦ от настоящата директива, за ⇨ да се постигне съответствие с други актове на Съюза в областта на околната среда, включително по-специално водни обекти, обхванати от Директива 2000/60/ЕО, за които е налице риск да не могат да поддържат или постигнат добро екологично състояние или добър екологичен потенциал ⇦ задоволяване изискванията на директивите на Съвета.

⇩ нов

5. Всички други зони, в които държавите членки са установили чувствителност към еутрофикация.

🡻 91/271/ЕИО

Б.По-малко чувствителни зони

Дадена маса или зона морска вода може да се идентифицира като по-малко чувствителна зона, в случай че заустването на отпадъчни води не уврежда околната среда, поради морфологията, хидрологията или специфичните хидроложки условия на съответната зона.

При идентифициране на по-малко чувствителните зони държавите-членки държат сметка за факта, че изливаните в тях количества органични вещества могат да бъдат прехвърлени към съседни зони, където биха увредили околната среда. Държавите-членки признават присъствието на чувствителни зони извън националната си юрисдикция.

По време на идентифицирането на по-слабо чувствителни зони се държи сметка за следните елементи:

отворени заливи, устия на реки и други крайбрежни води с добър обмен на вода и без риск от еутрофизация или загуба на кислорода или за които се смята малко вероятно да станат еутрофни или да понесат загуби на кислород вследствие изливане на градски отпадъчни води.

⇩ нов

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

СПИСЪК НА ПРОДУКТИТЕ, КОИТО СА ПРЕДМЕТ НА РАЗШИРЕНА ОТГОВОРНОСТ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

1. Лекарствени продукти за хуманна употреба, попадащи в обхвата на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 12 .

2. Козметични продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти 13 .

🡻 91/271/ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ПРОМИШЛЕНИ ОТРАСЛИ

1.    Преработка на мляко.

2.    Производство на продукция на базата на плодове и зеленчуци.

3.    Производство и бутилиране на безалкохолни напитки.

4.    Преработка на картофи.

5.    Месна промишленост.

6.    Производство на бира.

7.    Производство на алкохол и алкохолни напитки.

8.    Производство на животински храни на базата на растителни продукти.

9.    Производство на желатин и лепило на базата на кожи и кости.

10.    Производство на малц.

11.    Рибна промишленост.

⇩ нов

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

СЪДЪРЖАНИЕ НА ИНТЕГРИРАНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ГРАДСКИТЕ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ

1. Анализ на първоначалното състояние на дренажния район на пречиствателната станция за градски отпадъчни води на съответната агломерация, включващ най-малко следното:

а) подробно описание на канализационната мрежа, капацитета за съхранение на градски отпадъчни води и градски отток на тази мрежа и съществуващия капацитет за пречистване на градските отпадъчни води в случай на валежи;

б) динамичен анализ на потоците от градски отток и градски отпадъчни води в случай на валежи на база използването на хидроложки и хидравлични модели и модели за качество на водата, които отчитат най-съвременните климатични прогнози и включват оценка на товара на замърсителите, отделяни в приемните води в случай на валежи;

2. Цели за намаляване на замърсяването от преливания на дъждовни води и градски отток, включително следното:

а) примерна цел, според която преливането на дъждовни води представлява не повече от 1 % от годишното количество събрани градски отпадъчни води, изчислено при сухи метеорологични условия;

Тази примерна цел се постига до:

i) 31 декември 2035 г. за всички агломерации с ЕЖ над 100 000;

ii) 31 декември 2040 г. за агломерации с ЕЖ над 10 000, определени в съответствие с член 5, параграф 2;

б) постепенното премахване на непречистени зауствания на градски отток чрез отделни канализационни мрежи, освен ако може да се докаже, че тези зауствания не оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на водите в приемниците;

3. Мерките, които трябва да се предприемат за постигане на целите, посочени в точка 2, придружени от ясно определяне на участниците и техните задължения по изпълнението на интегрирания план.

4. При оценката на мерките, които трябва да бъдат предприети съгласно точка 3, държавите членки гарантират, че техните компетентни органи вземат предвид най-малко следното:

а) първо, превантивни мерки, насочени към избягване на навлизането на незамърсени дъждовни води в канализационните мрежи, включително мерки за насърчаване на естественото задържане на вода или събиране на дъждовна вода, както и мерки за увеличаване на зелените площи или ограничаване на непропускливите повърхности в агломерациите;

б) второ, мерки за по-добро управление и оптимизиране на използването на съществуващата инфраструктура, включително канализационните мрежи, обемите за съхранение и пречиствателните станции за градски отпадъчни води, с цел да се гарантира, че замърсените дъждовни води се събират и пречистват, както и че изпусканията на непречистени градски отпадъчни води в приемниците са сведени до минимум;

в) накрая, когато е необходимо за постигане на целите, посочени в точка 2, допълнителни мерки за смекчаване на последиците, включително адаптиране на инфраструктурата за събиране, съхранение и пречистване на градски отпадъчни води или създаване на нова инфраструктура с приоритет на екологосъобразна такава, като например покрити с растителност канавки, пречистващи влажни зони и водохранилища, проектирани с цел подпомагане на биологичното разнообразие. Когато е уместно, повторното използване на водата се разглежда в контекста на разработването на интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води, посочени в член 5.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ИНФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

1. Компетентния орган и операторите, отговарящи за услугите по събиране и пречистване на градските отпадъчни води, включително информация за структурата на собствеността на операторите и техните координати за връзка.

2. Общото количество градски отпадъчни води, изразено в еквивалент жители (ЕЖ), генерирано в агломерацията, с подробности за дяловете на този товар (в %), които:

а) са събрани и пречистени в пречиствателни станции за градски отпадъчни води;

б) са пречистени от регистрирани индивидуални системи;

в) не се събират или пречистват.

3. Когато е приложимо, обосновка защо определено количество градски отпадъчни води не се събира или пречиства.

4. Информация за качеството на градските отпадъчни води, зауствани от агломерацията във всеки приемник, включително следните елементи:

а) средногодишните концентрации и товара на замърсителите, обхванати от член 21, изпускани от всяка пречиствателна станция за градски отпадъчни води;

б) оценка на товара в заустванията от отделните системи за параметрите, посочени в таблици 1 и 2 от приложение I;

в) оценка на товара в заустванията от комбинирани канализационни и отделни канализационни мрежи за градски отток и преливане на дъждовни води за параметрите, посочени в таблици 1 и 2 от приложение I.

5. Общи годишни инвестиционни разходи и общи годишни експлоатационни разходи, като се прави разлика между разходи за събиране и пречистване, общи годишни разходи, свързани с персонал, енергия, консумативи, административни и други разходи, както и средни годишни инвестиционни и експлоатационни разходи на домакинство и на кубичен метър събрани и пречистени градски отпадъчни води;

6. Информация за начина на покриване на разходите, посочени в точка 5, а когато разходите се възстановяват чрез тарифна система — информация за структурата на тарифата на кубичен метър събрани и пречистени градски отпадъчни води и информация за структурата на тарифата за кубичен метър събрани и пречистени градски отпадъчни води или за кубичен метър доставена вода, включително постоянни и променливи разходи и разбивка на разходите за събиране, пречистване, администриране и други разходи;

7. Инвестиционни планове за инфраструктурите за събиране и пречистване на градски отпадъчни води на равнище агломерация, с прогнозно въздействие върху тарифите за услуги за градски отпадъчни води и планираните финансови и обществени ползи;

8. За всяка пречиствателна станция за градски отпадъчни води в агломерацията:

а) общото количество пречистен товар (в ЕЖ) и енергията, необходима за пречистването на градските отпадъчни води (в kWh общо и на кубичен метър);

б) общата произведена енергия от възобновяеми източници (GWh/година) всяка година, включително разбивка по източници на енергия;

в) тонове еквивалент на CO2, произведени или избегнати годишно поради експлоатацията на пречиствателната станция за градски отпадъчни води.

9. Общите емисии на парникови газове (в тонове еквивалент на CO2), генерирани или избегнати годишно чрез експлоатацията на инфраструктури за събиране и пречистване на градски отпадъчни води във всяка агломерация, и ако има такива, общите емисии на парникови газове (в тонове еквивалент на CO2), генерирани по време на изграждането на тези инфраструктури;

10. Обобщение на естеството и статистическите данни относно жалбите и отговорите, предоставени от операторите на пречиствателни станции за градски отпадъчни води на въпроси, попадащи в обхвата на настоящата директива.

🡹

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

Част А

Отменената директива
и списък на нейните последващи изменения
(посочени в член [19])

Част Б

Срокове за транспониране в националното законодателство

____________

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

Таблица на съответствието

_____________

(1)    Предвид факта, че практически е невъзможно да бъдат изградени канализационни системи и пречиствателни станции, позволяващи обработката на всички отпадъчни води при ситуации като изключително силни валежи, държавите-членки взимат решения за мерките по ограничаване на замърсяването в резултат на прекомерно количество органични вещества от поройни дъждове. Тези мерки могат да се основават на степента на разреждане или на капацитета спрямо дебита през сухи периоди или да посочват приемлив брой прекомерно количество органични вещества за всяка година.

(2)

   Предвид факта, че практически е невъзможно да бъдат изградени канализационни системи и пречиствателни станции, позволяващи обработката на всички отпадъчни води при ситуации като изключително силни валежи, държавите-членки взимат решения за мерките по ограничаване на замърсяването в резултат на прекомерно количество органични вещества от поройни дъждове. Тези мерки могат да се основават на степента на разреждане или на капацитета спрямо дебита през сухи периоди или да посочват приемлив брой прекомерно количество органични вещества за всяка година.

(3)    Намаляване спрямо обема на вливането.

(4)    Този параметър може да бъде заменен от друг: общ органичен въглерод (ООВ) или обща потребност от кислород (ОПК), в случай че може да бъде установена зависимост между БПК5 и ползвания параметър..

(5)    Това изискване е избирателно.

(6)    Това изискване е избирателно.

(7)    Намаляване спрямо обема на вливането.

(8)    Общ азот означава сумата от общия азот по Келдал (органичен и амонячен азот) нитратен азот и нитритен азот.

(9)    Тези стойности на концентрация са средногодишни стойности, предвидени в приложение I, раздел Г, точка 4, буква в). Въпреки това, изискванията за азот могат да бъдат проверявани чрез среднодневни стойности, когато е доказано, в съответствие с приложение I, раздел Г, точка 1, че е постигнато същото ниво на защита. В този случай среднодневната стойност не трябва да надвишава 20 мг/л от общия азот за всички проби, когато температурата на отпадната течност в биологичния реактор е по-висока или равна на 12 °С. Условията относно температурата биха могли да бъдат заместени от ограничаване на продължителността на експлоатацията, като се държи сметка за регионалните климатични условия.

(10)    Тези стойности на концентрация са средногодишни стойности, предвидени в приложение I, раздел Г, точка 4, буква в). Въпреки това, изискванията за азот могат да бъдат проверявани чрез среднодневни стойности, когато е доказано, в съответствие с приложение I, раздел Г, точка 1, че е постигнато същото ниво на защита. В този случай среднодневната стойност не трябва да надвишава 20 мг/л от общия азот за всички проби, когато температурата на отпадната течност в биологичния реактор е по-висока или равна на 12 °С. Условията относно температурата биха могли да бъдат заместени от ограничаване на продължителността на експлоатацията, като се държи сметка за регионалните климатични условия.

(11)    ОВ L 194, 25.7.1975, стр. 26. Директива, изменена с Директива 79/869/ЕИО (ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44).

(12)    Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OB L 311, 28.11.2001 г., стр. 67—128).

(13)    Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59—209).