ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.9.2022

COM(2022) 457 final

2022/0277(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски законодателен акт за свободата на медиите) и за изменение на Директива 2010/13/ЕС

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2022) 322 final} - {SWD(2022) 286 final} - {SWD(2022) 287 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Настоящият обяснителен меморандум придружава предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за медийни услуги на вътрешния пазар („Европейски законодателен акт за свободата на медиите“). Предложението е в изпълнение на политическия ангажимент на председателя Урсула Фон дер Лайен, която обяви инициативата в своята реч за състоянието на Съюза през 2021 г. В речта си тя подчерта ролята на информацията като обществено благо, като призна, че медийните дружества не могат да бъдат третирани като останалите предприятия и че тяхната независимост трябва да бъде защитена на равнището на ЕС 1 . Инициативата е включена в работната програма на Комисията за 2022 г. 2

Медийният сектор е част от екосистемата на културните и творческите индустрии 3 — една от 14-те отраслови екосистеми, които са от основно значение за приобщаващо и устойчиво възстановяване и за двойния (екологичен и цифров) преход на икономиката на ЕС. Освен важен и динамичен икономически сектор медийните услуги са и сектор, който е от съществено значение за една здравословна гражданска сфера и за икономическите свободи и основните права, включително равенството 4 . Независимите медии и по-специално новинарските медии предоставят достъп до множество гледни точки и са надеждни източници на информация както за гражданите, така и за предприятията. Те допринасят за формирането на общественото мнение и помагат на хората и предприятията да формират възгледи и да правят информиран избор. Те играят решаваща роля за запазването на целостта на европейското информационно пространство и са от съществено значение за функционирането на нашите демократични общества и икономики. Благодарение на цифровите технологии медийните услуги все по-често са достъпни през граница и чрез различни средства, а конкуренцията в цифровото медийно пространство е все по-международна. Европейският съюз вече е световен фактор за определянето на стандартите в тази област, като настоящото предложение допълнително укрепва и организира европейското информационно пространство.

В този контекст предложението има за цел да разреши редица проблеми, засягащи функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги и на доставчиците на медийни услуги. Медийните дружества се сблъскват по-специално с пречки, които възпрепятстват тяхната дейност и оказват въздействие върху условията за инвестиции на вътрешния пазар, например различни национални правила и процедури във връзка със свободата и плурализма на медиите. Тези правила включват по-специално контрола на концентрациите на пазара с оглед на медийния плурализъм и протекционистките мерки, засягащи дейността на медийните дружества. Подобни правила създадоха разпокъсаност на вътрешния пазар, отразиха се неблагоприятно върху правната сигурност и доведоха до допълнителни разходи за участниците на медийния пазар при трансгранична дейност.

Картината се усложнява допълнително от недостатъчното сътрудничество между националните медийни регулатори 5 . Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA) има ограничено поле на действие, което е свързано само с аудио-визуалните медийни услуги. Освен това ERGA не разполага с достатъчно инструменти и ресурси, за да допринесе за решаването на трансгранични или практически въпроси в ключови области на медийното регулиране. Произтичащото от това недостатъчно регулаторно сближаване засяга участниците на медийния пазар, по-специално доставчиците на аудио-визуални медийни услуги и платформи за споделяне на видеоклипове, и вреди на обществения интерес. Ролята на медийните регулатори е от ключово значение и за защитата от недобросъвестни доставчици на медийни услуги, включително доставчици, които са държавно контролирани, било то финансово или редакционно, от някои трети държави, които могат да засегнат обществената сигурност и отбраната или да крият риск от това.

От годишните доклади на Комисията относно върховенството на закона 6 и мониторинга на медийния плурализъм 7 става ясно, че европейските доставчици на медийни услуги се сблъскват и с все по-голяма намеса в редакционните им решения и способността им да предоставят на вътрешния пазар качествени медийни услуги (т.е. услуги, създадени независимо и в съответствие с журналистическите стандарти). Причина за проблема са разпокъсаните гаранции за предотвратяване на намесата в редакционната свобода на всички медии и липсата на еднакви гаранции за независимост на обществените медии 8 , което води до нарушаване на условията на конкуренция на вътрешния пазар.

На последно място, пречките на вътрешния пазар и неравнопоставените условия на конкуренция произтичат от непрозрачното и несправедливо разпределение на икономическите ресурси. Непрозрачността и пристрастността, присъщи на фирмените системи за измерване на аудиторията, изкривяват потоците от приходи от реклама и оказват отрицателно въздействие по-специално върху доставчиците на медийни услуги, като поставят в неблагоприятно положение конкурентите, които предоставят услуги за измерване на аудиторията в съответствие с договорените от отрасъла стандарти 9 . Вътрешният пазар се нарушава и от непрозрачното и несправедливо разпределение на държавната реклама (т.е. публични средства, използвани за рекламни цели), което може да се насочва преференциално към заварените национални доставчици на услуги или от него да се облагодетелстват или прикрито да се субсидират определени медии, които представят положителни мнения за правителството. Правната уредба в тази област е фрагментирана и ограничена 10 , като в много държави членки няма специфични правила, а съществуващите правила са с различен обхват 11 , което е в ущърб на правната сигурност и крие риск от произволни или дискриминационни решения.

Въпреки че сериозността на проблемите не е еднаква в различните части на ЕС, като цяло те затрудняват доставчиците на медийни услуги да използват пълния потенциал на вътрешния пазар, да поддържат икономическа устойчивост и да изпълняват добре обществената си роля за информиране на гражданите и предприятията. Получателите на медийни услуги също така страдат от недостатъчното или зависимо медийно предлагане, неравностойните условия на конкуренция и липсата на защита на техните интереси.

И Парламентът 12 , и Съветът 13 многократно са призовавали Комисията да предприеме действия за премахване на пречките пред функционирането на вътрешния медиен пазар и за насърчаване на плурализма и независимостта на този пазар. В окончателния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа от 9 май 2022 г. гражданите призоваха чрез своите предложения ЕС да продължи да насърчава независимостта и плурализма на медиите, по-специално чрез въвеждане на законодателство за справяне със заплахите за независимостта на медиите чрез минимални стандарти за целия ЕС. Те призоваха също така да се защитават и подкрепят свободните, плуралистични и независими медии, да се засили борбата с дезинформацията и външното вмешателство и да се гарантира защитата на журналистите 14 .

В този контекст предложението за Европейски законодателен акт за свободата на медиите има за цел да подобри функционирането на вътрешния медиен пазар.

Предложението е формулирано около четири конкретни цели:

·Насърчаване на трансграничната дейност и инвестиции в медийни услуги чрез хармонизиране на някои елементи на различаващите се национални рамки за медиен плурализъм, по-специално с цел улесняване на трансграничното предоставяне на услуги. Предложението има за цел да гарантира, чрез координация на равнището на ЕС, че при оценката на концентрациите на медийния пазар независимите национални органи възприемат последователен подход към медийния плурализъм и независимостта на медиите.

·Засилване на регулаторното сътрудничество и сближаване чрез инструменти за трансгранична координация и становища и насоки на равнище ЕС. Това ще насърчи последователните подходи към медийния плурализъм и независимостта на медиите и ще осигури ефективна защита на потребителите на медийни услуги от незаконно и вредно съдържание, включително онлайн, както и по отношение на доставчици на услуги (включително от трети държави), които не спазват медийните стандарти на ЕС.

·Улесняване на предоставянето на качествени медийни услуги чрез намаляване на риска от неправомерна публична и частна намеса в редакционната свобода. Предложението има за цел да гарантира, че журналистите и редакторите могат да работят без вмешателство, включително когато става въпрос за защита на техните източници и комуникации. Чрез насърчаването на редакционната независимост се гарантира също така по-добра защита на интересите на получателите на медийни услуги.

·Гарантиране на прозрачно и справедливо разпределяне на икономическите ресурси на вътрешния медиен пазар чрез повишаване на прозрачността и справедливостта при измерването на аудиторията и разпределянето на държавната реклама. Предложението има за цел да гарантира прозрачност, недискриминация, пропорционалност, обективност и приобщаване на методологиите за измерване на аудиторията, по-специално онлайн. Чрез него също така ще се гарантира прозрачност, недискриминация, пропорционалност и обективност при разпределянето на държавната реклама между медиите, за да се сведат до минимум рисковете от злоупотреба с публично финансиране за партийни интереси в ущърб на други участници на пазара. По този начин ще се насърчи лоялната конкуренция на вътрешния медиен пазар.

Законодателното предложение е придружено от препоръка, в която се определя каталог от доброволни добри практики за медийните дружества за насърчаване на редакционната независимост и препоръки към медийните дружества и държавите членки, насочени към повишаване на прозрачността относно собствеността върху медиите. Препоръката ще допринесе за намаляване на рисковете от неоправдана намеса в индивидуалните редакционни решения и за подобряване на достъпа до информация относно собствеността върху медиите 15 .

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящото предложение е в съответствие със съществуващите хоризонтални и секторни правила на ЕС относно медиите и онлайн услугите. Целта му е да се запълнят регулаторните празноти, които засягат функционирането на вътрешния медиен пазар.

Предложението постига това на първо място, като доразвива преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) 16 , която урежда координирането в целия ЕС на националното законодателство за аудио-визуалните медии. Предложението засилва сътрудничеството в рамките на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), създадена с директивата, като я преобразува в Европейски съвет за медийни услуги („Съвета“) и му предоставя по-широко поле на действие и допълнителни задачи 17 .

В предложението се определят нови правила, свързани с медийните услуги, като например тези относно защитата на журналистическите източници и комуникации, държавната реклама и измерването на аудиторията. По този начин то допълва реформата в областта на авторското право 18 , която подкрепя финансовата устойчивост на пресата.

Предложението е в пълно съответствие с Директивата за електронната търговия 19 и Регламента относно отношенията между платформите и предприятията 20 и ги допълва. То е в съответствие със и допълва също така Законодателния акт за цифровите услуги 21 и Законодателния акт за цифровите пазари 22 , които задават хоризонтални рамки с хармонизирани правила за онлайн услугите. В предложението се разглеждат необхванатите от двата хоризонтални инструмента специфични за сектора въпроси.

Предложението допълва правилата на ЕС в областта на конкуренцията, които не отчитат пряко въздействието, което концентрациите на пазара биха могли да окажат върху медийния плурализъм или независимост, и правилата за държавната помощ, които се прилагат отделно за всеки отделен случай (често ex post) и не решават в достатъчна степен проблемите, породени от несправедливото разпределяне на държавни ресурси между доставчиците на медийни услуги. С предложението се гарантира, че към държавната реклама системно се прилагат ex ante правила относно прозрачността, по-специално по отношение на бенефициерите и изразходваните суми, както и относно справедливото разпределяне на такава реклама. Предложението, и по-специално разпоредбите относно държавната реклама, са в съответствие с предложението за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране 23 .

Освен това предложението допълва и не засяга съществуващите правила на ЕС относно прозрачността на собствеността. Директивата относно борбата с изпирането на пари 24 е основният инструмент за гарантиране на прозрачност на действителните собственици, докато Директивата на ЕС в областта на дружественото право 25 урежда информацията, която по-специално дружествата с ограничена отговорност трябва да оповестяват в търговските регистри. ДАВМУ насърчава държавите членки да приемат мерки за осигуряване на достъпна информация относно структурата на собствеността на аудио-визуалните медии. Предложението ще допълни съществуващата рамка, като изисква от всички доставчици на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание във връзка с актуални събития, да предоставят информация относно собствеността върху медиите — по-специално относно преките, непреките и действителните собственици — на получателите на медийни услуги.

Предложението е в съответствие и с Протокола за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки (Протокола от Амстердам) 26 , в който се признава компетентността на държавите членки да определят мисията за обществена услуга на обществените медии и да осигуряват тяхното финансиране, доколкото това финансиране не засяга условията за търговия и конкуренцията в ЕС до степен, която би била в противоречие с общия интерес. Протоколът от Амстердам косвено потвърждава, че обществените медии попадат в обхвата на вътрешния пазар.

Предложението е в съответствие със Стратегическия компас 27 и съответните заключения на Съвета 28 . Като засилва ролята и сътрудничеството между медийните регулатори, включително по въпроси, засягащи информационното пространство на ЕС, предложението допълва действията, предприети за разработване на инструментариума на ЕС относно чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство.

Предложението е в съответствие с препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно управлението на обществените медии 29 . В препоръката се посочва, че обществените медии трябва да функционират и да се развиват в устойчива рамка за управление, която гарантира както необходимата редакционна независимост, така и публичната отчетност.

С оглед на неотдавнашните заплахи за журналистическите източници в предложението е добавена целенасочена предпазна мярка срещу внедряването на шпионски софтуер в устройства, използвани от доставчици на медийни услуги или журналисти, с което се доукрепва защитата, предвидена в Директива 2002/58/ЕО (Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), Директива (ЕС) 2016/680 (Директивата относно правоприлагането) и Директива 2013/40/ЕС относно атаките срещу информационните системи.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Предложението доразвива плана за действие за европейската демокрация, 30 в който Комисията предложи набор от мерки за насърчаване на демократичното участие, борба с дезинформацията и подкрепа на свободните и независими медии. Чрез укрепване на защитата на журналистическите източници и съобщения инициативата допълва Препоръката относно защитата, безопасността и овластяването на журналистите 31 , както и предложението за директива 32 и препоръката 33 относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“). В предложението се предвиждат конкретни действия в отговор на Европейската декларация за цифровите права и принципи за цифровото десетилетие 34 , в която се призовава за гарантиране на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация онлайн и се подкрепя изпълнението на плана за действие в областта на медиите и аудио-визуалния сектор 35 , в който Комисията определи поредица от действия за укрепване на финансовата устойчивост и цифровата трансформация на медийния сектор.

Предложението има за цел да укрепи редакционната независимост на доставчиците на медийни услуги. Успоредно с това финансовата устойчивост е ключов елемент за защита на редакционната независимост от външен и пазарен натиск. Както беше посочено от заинтересованите страни по време на обществената консултация, нестабилното икономическо положение на медийния сектор продължава да бъде проблем, който кризата с COVID-19 изостри. Осигуряването на разнообразни и достатъчни източници на финансиране би могло да укрепи устойчивостта и независимостта на медиите и да подкрепи предоставянето на качествени услуги на европейците.

Поради това медийният сектор все повече се обръща към ЕС за финансова подкрепа с оглед на факта, че вече дълги години Комисията съфинансира независимото медийно отразяване на европейските въпроси с цел насърчаване развитието на европейска обществена сфера. Въпреки че размерът му неминуемо е малък спрямо мащаба и значението на сектора, европейското финансиране действително е в добра позиция да допринесе за възстановяването на сектора от пандемията от COVID-19, за цифровата трансформация на новините и за трансграничното експериментиране с нови формати или нови модели за остойностяване на съдържание онлайн.

В резултат на това след приемането на Плана за действие в областта на медиите и аудио-визуалния сектор през декември 2020 г. Комисията обедини действията, насочени към подкрепа на новинарските медии, при пълно зачитане на редакционната независимост. Създаден беше например MEDIA INVEST — специален инструмент за капиталови инвестиции в рамките на програмата InvestEU, предназначен да засили финансовия капацитет на европейските аудио-визуални дружества. От 2022 г. насам информационните медии разполагат и с капиталова подкрепа, съчетана с действия за инвестиционна готовност за привличане на частни инвеститори и увеличаване на обема на капиталовите инвестиции. Успоредно с това Комисията подкрепя стартирането на специален механизъм за съвместни инвестиции в рамките на програмата InvestEU с фондации и филантропски организации с цел насочване към три конкретни мисии, включително „Медиен плурализъм, демокрация и култура“ 36 . Друга област, върху която пакетът се фокусира, са иновациите. В рамките на програмите за научни изследвания, иновации и цифрови технологии се предлага финансиране за разработване на иновативни решения, включително покана за разработване на европейско пространство на медийни данни, която предстои да бъде обявена скоро. Освен това иновативните научни изследвания, финансирани по „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, помагат да бъде разбрано въздействието на медиите върху гражданите и демокрацията и предоставят инструменти и стратегии за насърчаване на по-здравословна и по-разнообразна медийна среда, борба с дезинформацията онлайн и подобряване на журналистическите стандарти. Редовният обмен със сектора в контекста на Форума на европейските новинарски медии също допринася за следенето на иновациите в областта и предоставя форум за обсъждане на дневния ред на ЕС по този въпрос.

В съответствие с плана за действие в областта на медиите и аудио-визуалния сектор секторът на новинарските медии се превърна в специален акцент на програмата „Творческа Европа“, предназначена да подкрепя културния и творческия сектор. По програмата може да се финансират партньорства между медийни организации с цел иновации, изпробване на нови формати или споделяне на добри бизнес практики зад граница. „Творческа Европа“ също съфинансира проекти, които утвърждават по-плуралистична медийна среда: безвъзмездните средства осигуряват възможност за защитата на репортери (включително правна подкрепа) и обхващат области като установяване на факти, мониторинг, застъпничество, информиране на обществеността и повишаване на осведомеността. С финансиране от ЕС бяха подкрепени и дейностите на медийните съвети, както и дейностите на мониторинга на медийния плурализъм. От 2023 г. Комисията ще задели също специално финансиране по програмата „Творческа Европа“ в подкрепа на медиите, които служат на обществения интерес, например разследващи журналистически групи, като по този начин ще допринесе за един плуралистичен трансграничен дебат и за по-здрава демокрация.

Търсенето на медийно финансиране надвишава наличните средства. Европейският парламент призова за увеличаване на възможностите за финансиране за сектора на новинарските медии, по-специално чрез постоянен фонд за новинарските медии и чрез укрепване на бюджетите за междусекторните и медийните направления в рамките на „Творческа Европа“ 37 . Съветът също прикани Комисията да увеличи финансирането за независимата журналистика 38 . С цел допълване на настоящите политики на ЕС и в крайна сметка укрепване на финансовата устойчивост на сектора, Комисията ще направи обзор на публичните финансови схеми и инициативи, разработени от държавите членки, и ще определи тенденциите и празнотите във финансирането.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание за настоящото предложение е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се предвижда приемането на мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, които имат за цел създаването или функционирането на вътрешния пазар.

Предложението има за цел да се преодолеят разпокъсаните национални регулаторни подходи във връзка със свободата и плурализма на медиите и редакционната независимост. Това ще насърчи общ подход и координация на равнище ЕС, ще гарантира оптималното функциониране на вътрешния пазар на медийни услуги и ще предотврати появата на бъдещи пречки пред функционирането на доставчиците на медийни услуги в целия ЕС.

По-специално предложението има за цел да разреши следните проблеми, възпрепятстващи предоставянето на медийни услуги на вътрешния пазар:

·национални ограничения, свързани с източниците и комуникациите на журналистите като доставчици на услуги, които засягат създаването и предоставянето на медийни услуги;

·намеса в дейността на доставчиците на медийни услуги, включително в редакционните им решения, и различни подходи за защита на редакционната независимост;

·риск от намеса на държавата в обществените медии в ущърб на еднаквите условия на конкуренция на единния пазар и качеството на обществените медии;

·пазарни операции на недобросъвестни оператори (включително доставчици на медийни услуги, които са контролирани от държавата, било то финансово или редакционно, от някои трети държави), които създават напрежение при прилагането на правилата за свободно движение в рамките на Съюза;

·като се има предвид все по-голямата цифровизация на разпространението на медийни услуги, рисковете за свободното предоставяне на медийните услуги при много големите онлайн платформи, които могат да са в ущърб на еднаквите условия на конкуренция на вътрешния пазар;

·национални мерки за медийния пазар, които засягат дейността на доставчиците на медийни услуги и ограничават свободното движение в Съюза, като по този начин фрагментират вътрешния пазар и водят до правна несигурност; същото се отнася и за националните правила и процедури за оценка на въздействието на концентрациите на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост;

·непрозрачност и възможна необективност в системите и методологиите за измерване на аудиторията, водещи до изкривяване на пазара, в ущърб на еднаквите условия на конкуренция на вътрешния пазар;

·несправедливо и непрозрачно разпределяне на разходите за държавна реклама между доставчиците на медийни услуги в ущърб на други доставчици на медийни услуги, включително установените в други държави членки.

Освен това член 114 от ДФЕС е подходящо правно основание за създаването на нови структури съгласно правото на ЕС. Това е от особено значение предвид управленския аспект на инициативата, която има за цел да насърчи по-тясното сътрудничество между националните медийни регулатори в рамките на съвет на равнището на ЕС, на който ще бъде възложено да насърчава ефективното и последователно прилагане на медийните правила на ЕС.

При регулирането на вътрешния пазар 39 законодателят на ЕС трябва не само да спазва основните права,  но и да постига баланс с други, конкуриращи се основни права 40 . Настоящото предложение за регламент представлява хармонизирана, координирана и многостранна законодателна рамка, чрез която законодателят допринася за развитието и защитата на вътрешния пазар на медийни услуги, като по този начин отговаря и на няколко други легитимни обществени интереса (включително защитата на потребителите) и съвместява по справедлив начин основните права на всички засегнати лица.

•Субсидиарност

Целите на интервенцията не могат да бъдат постигнати от действащи самостоятелно държави членки, тъй като проблемите са във все по-голяма степен от трансграничен характер и не са ограничени до отделни държави членки или до част от държавите членки. Производството, разпространението и потреблението на медийно съдържание, включително новини, са все по-цифровизирани и трансгранични, тъй като интернет продължава да стимулира трансформацията на традиционните медийни бизнес модели. Глобалните платформи, които действат като портали към медийно съдържание и същевременно са крупни доставчици на онлайн реклама, засягат във все по-голяма степен предоставянето на медийни услуги в целия ЕС.

Най-добрият начин за постигане на напредък на вътрешния медиен пазар е общ подход на ЕС, който насърчава сближаването, прозрачността, правната сигурност и еднаквите условия на конкуренция за съответните участници на медийния пазар. Това ще намали тежестта за доставчиците на медийни услуги, които трябва да се съобразяват с различни национални правни режими, когато извършват дейност в няколко държави членки. Ще се повиши и правната сигурност за участниците на медийния пазар, което ще насърчи лоялната конкуренция и трансграничните инвестиции. Ще се даде също така възможност на медийните регулатори за координиран отговор по въпроси, засягащи информационното пространство на ЕС, и по-специално защитата на интересите на потребителите в ЕС.

Инициативата взема надлежно предвид Протокола за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки (Протокола от Амстердам) и член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Тя няма да засегне компетентността на държавите членки да предоставят финансиране на обществените медии, така че те да могат да изпълняват мисията за обществена услуга, както им е възложена, определена и организирана на национално равнище, нито ще засегне националната идентичност или регулаторните традиции в областта на медиите. В нея също така надлежно се вземат предвид становищата на заинтересованите страни в съответствие с разбирането, че прекомерно уеднаквените и подробни правила на ЕС за медийния плурализъм биха били нежелателни и непропорционални, тъй като правилата трябва да бъдат адаптирани към историческия и културния контекст на всяка държава членка. Инициативата постига баланс между общите разпоредби и по-специфичните правила за постигане на целите на политиката.

•Пропорционалност

Инициативата доразвива съществуващите правни рамки и ще се съсредоточи само върху области, в които е необходимо допълнително действие от страна на ЕС за доброто функциониране на вътрешния медиен пазар, включително за да се гарантират еднакви условия на конкуренция и независима дейност на участниците на медийния пазар в целия ЕС. Тя е ограничена до въпроси, по които държавите членки не могат сами да постигнат задоволителни решения, и предвижда добре настроена хармонизация, която не надхвърля необходимото за постигане на целта за създаване на обща рамка за доброто функциониране на вътрешния пазар на медийни услуги, като същевременно се гарантира качеството на тези услуги. Фактът, че някои от предложените правила са принципни, също допринася за гарантиране на пропорционалността на предложенията.

Предложението води до ограничени разходи за привеждане в съответствие и прилагане, които вероятно ще бъдат компенсирани от значителни ползи за участниците на медийния пазар и гражданите. Като повишава прозрачността и намалява регулаторната разпокъсаност на пазара предложението ще повиши правната сигурност и лоялната конкуренция и същевременно ще намали нарушенията на пазара. Това ще укрепи доверието на инвеститорите и ще намали тежестта при трансграничните сделки на медийния пазар, като създаде положителна среда за инвестиции и свободно предоставяне на медийни услуги в целия ЕС. Гражданите и предприятията също ще се възползват от по-разнообразно и плуралистично медийно предлагане, по-голяма прозрачност и подобрен достъп до информация.

•Избор на инструмент

Предложението е под формата на регламент на Европейския парламент и на Съвета С оглед на въпросите, които трябва да бъдат разгледани, и предвид икономическия, социалния и политическия контекст, регламентът е по-подходящ от директивата, за да се гарантира съгласувано равнище на защита в целия ЕС и да се намалят регулаторните различия, които биха възпрепятствали независимото предоставяне на медийни услуги на вътрешния пазар. Това ще даде възможност за бързо прилагане на новите правила на ЕС и съответно за по-бързо разрешаване на проблемите. По този начин ще се избегне продължителен процес на транспониране, ще се предотвратят потенциални различия или изкривявания по време на процеса на транспониране, като се предвидят пряко приложими разпоредби и се избегнат ситуации, при които държавите членки използват процеса на транспониране като претекст за въвеждане или запазване на законодателни мерки, които по същество са насочени срещу независими доставчици на медийни услуги или са по друг начин дискриминационни. Използването на регламент също е за предпочитане предвид институционалния компонент на инициативата (създаването на Съвета). Изборът на регламент е оправдан и от нарастващата цифровизация и трансграничното предоставяне на медийни услуги, което изисква бърз и последователен подход в целия вътрешен пазар. Чрез създаването на пряко приложими разпоредби предложеният регламент също така ще осигури ефективно и ефикасно сътрудничество между националните медийни регулаторни органи и служби на държавите членки.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Консултации със заинтересованите страни

Предложението се основава на обширни консултации със заинтересованите страни в светлината на общите принципи и стандарти за консултации на Комисията със заинтересованите страни.

На 21 декември 2021 г. беше публикувана покана за представяне на мнения за обявяване на инициативата, която беше отворена за обратна връзка до 25 март 2022 г. Получени бяха общо 1473 отговора 41 . От 10 януари до 25 март 2022 г. беше открита обществена консултация, по която бяха получени 917 отговора 42 . И двете инициативи бяха разгласени чрез уебсайта на Комисията, както и чрез социалните медии и специфични мрежи. Поканата за предоставяне на данни имаше за цел да събере общи отзиви в отговор на обявената от Комисията инициатива, докато обществената консултация събра мнения чрез структуриран въпросник, съдържащ конкретни въпроси относно инициативата.

Освен това Комисията организира срещи с ключови заинтересовани страни и експерти, за да събере допълнително фактология и данни по конкретните проблеми, които са обхванати в рамките на инициативата, подхода в политиките и неговото въздействие, както и техническа информация за съществуващите практики в сектора. Тя също така проведе целеви семинари и разгледа подробно редица позиции и аналитични документи, получени в контекста на подготовката на инициативата. Изготвянето на оценката на въздействието, на която се основава инициативата, беше подкрепено от две външни проучвания, включващи поредица от индивидуални консултации с ключови заинтересовани страни 43 .

Освен това Комисията обсъди инициативата с членовете на контактния комитет на ДАВМУ и ERGA. Тези експертни групи осигуриха пряк канал за консултации с най-подходящите органи на равнището на държавите членки. На 18 февруари 2022 г. беше организиран специален семинар с представители на академичните среди, ERGA и Комисията, за да се съберат мнения от изследователи и експерти с конкретен експертен опит в съответните области (например в публичното и конституционното право, свободата на медиите и вътрешния пазар).

Идеята за законодателно предложение, регулиращо поне някои съществени области, получи подкрепа от гражданите и повечето други заинтересовани страни, включително общността за свобода на медиите, организациите на потребителите, медийните регулатори и ERGA, обществените и частните радио- и телевизионни оператори, разпространителите на съдържание и участниците в рекламната екосистема. Сред тези заинтересовани страни съществува широка подкрепа за принципен подход, в противовес на непредприемането на действия или подробното определяне на стандарти.

Неправителствените организации и обществените радио- и телевизионни оператори по-специално подкрепиха действията на равнище ЕС за въвеждане на гаранции за редакционна независимост, включително за тази на обществените медии, като същевременно припомниха значението на Протокола от Амстердам. Обществените радио- и телевизионни оператори специално подкрепят гаранциите за редакционен морал онлайн и насоките за подходящата видимост на аудио-визуалните медийни услуги от общ интерес.

Частните радио- и телевизионни оператори се изказаха по-специално в подкрепа на общи принципи за мерките за медиен плурализъм и за прозрачност, обективност и проверимост при измерването на аудиторията, като по последния аспект мнението им съвпада с това на издателите и участниците в рекламната екосистема. Издателите, които традиционно не са регулирани, изразиха общо предпочитание към саморегулиране или препоръка. Те обаче подкрепиха мерките, обхващащи целия ЕС, когато става въпрос за защитата на журналистическите източници и за държавната реклама. Гражданите изразиха категорично съгласие с необходимостта от прозрачност и справедливост при разпределянето на държавната реклама. Радио- и телевизионните оператори и издателите призоваха за ефективно регулиране на онлайн платформите.

Що се отнася до управлението, като цяло съществува широка подкрепа за надзор чрез ERGA, но има различни гледни точки по отношение на потенциалния му бъдещ статут. Регулаторните органи и по-специално общността за свобода на медиите подкрепят укрепването на ERGA, докато дружествата и стопанските сдружения по-скоро биха я запазили в настоящата ѝ форма. Публичните органи подкрепиха по-специално регулаторното сътрудничество на равнище ЕС за улесняване на общите стандарти за медиен плурализъм и укрепването на ролята и ресурсите на ERGA за по-нататъшна координация на равнище ЕС.

•Събиране и използване на експертни становища

Комисията използва широк набор от експертни становища за изготвянето на настоящото предложение.

В допълнение към обществената консултация и другите консултации със заинтересованите страни, описани по-горе, Комисията възложи две външни проучвания, за да гарантира висока степен на съгласуваност и съпоставимост на анализа за всички потенциални подходи на политиката.

Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа също изготви специален доклад относно управлението и независимостта на обществените медии 44 . Публикацията е придружена от цялостен преглед на основните управленски гаранции при обществените медии в Европа.

Докладите на Комисията относно върховенството на закона, годишните доклади, изготвяни по мониторинга на медийния плурализъм, както и някои проучвания на Евробарометър предоставиха доказателства и анализи по много въпроси. Тези източници бяха използвани за посочване на проблемите, техния мащаб на вътрешния медиен пазар и факторите, които ги предизвикват. Комисията също така доразви съответните препоръки на Съвета на Европа, които бяха приети от всички държави членки 45 .

И накрая, за да подкрепи допълнително основания на доказателства анализ, Комисията направи преглед на съответната съдебна практика и обширен преглед на литературата, обхващащ академичната литература и широк спектър от проучвания и доклади по политиките, включително от НПО, работещи в областта на свободата и плурализма на медиите.

•Оценка на въздействието

В съответствие със своята политика за „по-добро регулиране“ Комисията извърши оценка на въздействието на настоящото предложение, разгледана от Комитета за регулаторен контрол на Комисията (КРК). Докладът за оценка на въздействието беше представен за първи път на КРК на 13 май и беше обсъден с него по време на изслушване на 8 юни. След отрицателно становище, дадено на 10 юни, докладът беше съществено преработен и отново представен на КРК на 11 юли. На 27 юли КРК даде положително становище с резерви. Докладът за оценка на въздействието беше допълнително преразгледан, за да бъдат отразени предложенията на КРК за подобрение. Становищата на КРК, както и коментарите и обясненията за начина, по който те са били взети предвид, са представени в приложение 1 към оценката на въздействието.

Комисията разгледа различни варианти на политиката за постигане на общата цел на предложението, а именно подобряване на функционирането на вътрешния медиен пазар.

Бяха оценени три варианта на политика с различна степен на регулаторна намеса:

·Вариант 1: Препоръка относно медийния плурализъм и независимостта, която насърчава държавите членки и — в определени области — дружествата на медийния пазар да прилагат набор от действия за насърчаване на медийния плурализъм, редакционната независимост и прозрачността и справедливостта на медийния пазар.

·Вариант 2: Законодателно предложение и препоръка относно независимостта на медиите — в предложението се предвиждат общи правила за вътрешния пазар на медийни услуги, а в препоръката медийните дружества и държавите членки се насърчават да създадат благоприятни условия независимостта и прозрачността на медиите.

·Вариант 3: Засилено законодателно предложение, с което в допълнение към всички законодателни елементи на вариант 2 се добавят допълнителни задължения за дружествата на медийния пазар и регулаторните органи за насърчаване на наличието на качествени медийни услуги и прозрачно и справедливо разпределение на икономическите ресурси на медийния пазар.

Бяха разгледани два подварианта за управлението на законодателния инструмент при варианти 2 и 3:

·Подвариант А: система на управление, основана на съвет, подпомаган от секретариат на Комисията;

·Подвариант Б: система на управление, основана на съвет, подпомаган от независима служба на ЕС.

Съгласно утвърдената методология на Комисията всеки вариант на политика беше оценен спрямо въздействието върху икономиката, основните права и обществото. Предпочитаният вариант е вариант 2, подвариант А. Този вариант ще постигне общата цел на интервенцията по ефикасен, съгласуван, пропорционален и до голяма степен ефективен начин.

По-специално предложеният законодателен инструмент ще установи някои основни принципи и правила за медийния пазар и ще възложи важни задачи на Съвета като колективен орган от независими медийни регулатори, включително задачи за предоставяне на експертни консултации по регулаторни, технически или практически аспекти на медийното регулиране, за издаване на становища относно концентрации на пазара, за които е вероятно да засегнат функционирането на вътрешния пазар, и за координиране на действията по отношение на доставчиците на медийни услуги (включително от трети държави), които не следват медийните стандарти на ЕС. Позоваване на принципите и правилата, установени в законодателния инструмент, ще може да се прави пред националните съдилища, а Комисията ще може да започва производства за установяване на неизпълнение на задължения, наред с другото, в случай на системни проблеми. Необвързващият елемент на пакета от политики (препоръката) ще предложи доброволни действия по два конкретни въпроса: гаранции за независимост на медиите и прозрачност на собствеността върху медиите. Подобен многопластов и гъвкав подход ще донесе желаните ползи, като същевременно се оптимизират разходите за участниците на медийния пазар и публичните органи, като се вземат предвид и по-ниските разходи за секретариат на Комисията в сравнение със служба на ЕС.

Въздействието на вариантите на политиката върху различните категории заинтересовани страни е подробно разяснено в приложение 3 към оценката на въздействието.

•Основни права

Предложеният регламент — чрез засилване на регулаторното сближаване на вътрешния медиен пазар, запазване на редакционната независимост в съчетание със свободата на стопанска дейност на доставчиците на медийни услуги и повишаване на прозрачността и справедливостта при разпределянето на икономическите ресурси — ще улесни трансграничното предоставяне на независими и качествени медийни услуги, като по този начин ще насърчи свободата и плурализма на медиите. Ключовата роля на Съвета в новата рамка, напълно независим от правителства и всякакви други публични или частни субекти, ще допринесе за ефективното и безпристрастно зачитане на свободата на изразяване в целия ЕС, защитена от член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), който съответства на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека.

Предложеният регламент ще окаже положително въздействие и върху свободата на стопанска инициатива (член 16 от Хартата), като премахне пречките пред свободното предоставяне на услуги и ограничи рисковете някои участници на медийния пазар да бъдат подложени на дискриминационно третиране.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Отражението върху бюджета на предложението за настоящия регламент ще бъде покрито от средствата, заложени в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., в рамките на разпределените финансови средства за програмата „Творческа Европа“, както е описано подробно в законодателната финансова обосновка, придружаваща предложението.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Комисията ще създаде всеобхватна рамка за непрекъснат мониторинг на крайните продукти, резултатите и въздействието на законодателния инструмент. Това включва по-специално нов независим механизъм за мониторинг с цел установяване и оценка на рисковете за функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги. Предвижда се оценка на инструмента и доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет в срок от 4 години от влизането му в сила и на всеки 4 години след това.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

В глава I се определят предметът и обхватът на регламента, както и определенията на основните понятия, използвани в регламента. По-специално в нея се посочва, че глава II и глава III, раздел 5 от Регламента представляват разпоредби за минимална хармонизация.

В глава II се съдържат правата на получателите на медийни услуги и правата на доставчиците на медийни услуги на вътрешния пазар. В нея също така се определят гаранции за независимото функциониране на обществените медии и задълженията на доставчиците на медийни услуги на вътрешния пазар.

В глава ІІІ е определена рамка за регулаторно сътрудничество и добре функциониращ пазар на медийни услуги

В раздел 1 се предвижда, че независимите национални регулаторни органи или служби на държавите членки, които отговарят за изпълнението на ДАВМУ, отговарят за прилагането на тази глава, и им се предоставят подходящи правомощия за разследване, за да изпълняват своите задачи.

С раздел 2 се създава Европейският съвет за медийни услуги — колективният орган от независими медийни регулатори, който заменя и наследява Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA). В нея се определят изискванията за независимостта на Съвета и се уточнява неговата структура. Съветът ще получава административна и организационна подкрепа, необходима за изпълнението на неговите задачи, от секретариат, осигурен от Комисията. В главата са изброени задачите на Съвета съгласно регламента.

В раздел 3 се установяват правила и процедури за регулаторно сътрудничество и сближаване на вътрешния медиен пазар, включващи механизъм за структурирано сътрудничество, искания за мерки за правоприлагане, насоки по въпроси, свързани с регулирането на медиите, и координиране на мерките относно медийните услуги от трети държави. Целта на разпоредбите е да се гарантира по-тясно сътрудничество между националните регулаторни органи и служби в различни области на медийното регулиране.

В раздел 4 се разглеждат конкретни въпроси, свързани с предоставянето на медийни услуги в цифрова среда. Що се отнася до предоставянето на медийни услуги на много големи онлайн платформи, доразвива се съществуващото хоризонтално законодателство, като се предвиждат допълнителни гаранции за редакционен морал на съдържанието, предоставяно онлайн от доставчици на медийни услуги, които се придържат към определени регулаторни стандарти или стандарти за саморегулиране, и се установява структуриран диалог между много големите онлайн платформи и съответните партньори в медийната екосистема. В раздела също така се предвижда правото на персонализиране на предлагането на аудио-визуални медии в устройства и потребителски интерфейси, контролиращи достъпа до аудио-визуални медийни услуги, и съответното задължение на производителите и разработчиците да направят технически възможно такова персонализиране.

В раздел 5 се определя правна рамка за националните мерки, засягащи дейността на доставчиците на медийни услуги, и се определят изисквания за националните правила и процедури, свързани с оценката на въздействието на концентрациите на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост. На Съвета ще бъде възложена задачата да заема позиция в случаи, в които функционирането на вътрешния пазар може да бъде засегнато.

В раздел 6 се определят изискванията за системите за измерване на аудиторията и методологиите, използвани от съответните участници на пазара. Правилата са придружени от насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и на обмена на най-добри практики. В раздел 6 се предвиждат също така общи изисквания за разпределяне на разходите за държавна реклама между доставчиците на медийни услуги, без да се засягат правилата за обществените поръчки и правилата за държавна помощ.

Глава IV съдържа заключителни разпоредби, по-специално относно мониторинга, оценката и докладването. Регламентът включва механизъм, чрез който Комисията редовно да наблюдава рисковете за функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, като се консултира с Европейския съвет за цифровите услуги. В главата също така се отменя съответният член от ДАВМУ и се уточнява влизането в сила и началото на прилагането на регламента.

2022/0277 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски законодателен акт за свободата на медиите) и за изменение на Директива 2010/13/ЕС

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите, 

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Независимите медийни услуги имат уникална роля на вътрешния пазар. Те са бързо променящ се и икономически важен сектор и в същото време предоставят достъп до множество гледни точки и надеждни източници на информация както на гражданите, така и на предприятията, като по този начин изпълняват функцията на обществен „страж“, която е функция от общ интерес. Медийните услуги във все по-голяма степен са достъпни онлайн и отвъд държавните граници, но същевременно не се подчиняват на едни и същи правила и нямат еднакво равнище на защита в различните държави членки.

(2)Като се има предвид тяхната уникална роля, защитата на свободата и плурализма на медиите е основна характеристика на един добре функциониращ вътрешен пазар на медийни услуги (или „вътрешен медиен пазар“). Този пазар се промени значително от началото на новия век, като става все по-цифровизиран и международен. Той предлага много икономически възможности, но е изправен и пред редица предизвикателства. Съюзът следва да помогне на медийния сектор да се възползва от възможностите в рамките на вътрешния пазар, като същевременно защитава ценностите, които са общи за Съюза и неговите държави членки, например защитата на основните права.

(3)В цифровото медийно пространство гражданите и предприятията имат достъп и потребяват медийно съдържание, което е непосредствено достъпно на техните лични устройства, все по-често в трансграничен контекст. Глобалните онлайн платформи действат като портали за медийно съдържание, като бизнес моделите им показват тенденция към премахване на посредничеството в достъпа до медийни услуги и усилване на поляризиращото съдържание и дезинформацията. Тези платформи са също така основни доставчици на онлайн реклама, която отклонява финансови ресурси от медийния сектор, което се отразява на неговата финансова устойчивост, а оттам и на разнообразието на предлаганото съдържание. Тъй като медийните услуги изискват голямо количество знания и капитал, при тях е необходим мащаб, за да останат конкурентоспособни и да процъфтяват на вътрешния пазар. За тази цел особено важна е възможността за трансгранично предлагане на услуги и за получаване на инвестиции, включително от или във други държави членки.

(4)Вътрешният пазар на медийни услуги обаче не е достатъчно интегриран. Свободното движение в рамките на вътрешния пазар се възпрепятства от редица национални ограничения. По-специално различните национални правила и подходи във връзка с медийния плурализъм и редакционната независимост, недостатъчното сътрудничество между националните регулаторни органи или служби, както и непрозрачното и несправедливо разпределение на публичните и частните икономически ресурси затрудняват дейността и нейното разширяване за участниците на медийния пазар в трансгранична среда и водят до неравнопоставени условия на конкуренция в целия Съюз. Предизвикателство пред целостта на вътрешния пазар на медийни услуги може да бъдат и доставчици, които системно разпространяват дезинформация, включително манипулират информация и упражняват вмешателство, и злоупотребяват със свободите на вътрешния пазар, включително държавно контролирани доставчици на медийни услуги, финансирани от определени трети държави.

(5)Освен това в отговор на предизвикателствата пред медийния плурализъм и свободата на медиите в онлайн среда някои държави членки предприеха регулаторни мерки, а други вероятно ще го направят, като съществува риск от задълбочаване на различията в националните подходи и ограниченията на свободното движение на вътрешния пазар.

(6)Получателите на медийни услуги в Съюза (физически лица, които са граждани на държавите членки или се ползват от права, предоставени им от правото на Съюза, и юридически лица, установени в Съюза) следва да могат ефективно да се ползват от свободата да получават свободни и плуралистични медийни услуги на вътрешния пазар. При насърчаването на трансграничния поток на медийните услуги следва да се гарантира минимално равнище на защита на получателите на услуги в рамките на вътрешния пазар. Това би било в съответствие с правото на получаване и разпространяване на информация съгласно член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). Поради това е необходимо да се хармонизират някои аспекти на националните правила, свързани с медийните услуги. В окончателния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа гражданите призоваха ЕС да продължи да насърчава независимостта и плурализма на медиите, по-специално чрез въвеждане на законодателство за справяне със заплахите за независимостта на медиите чрез минимални стандарти за целия ЕС 46 .

(7)За целите на настоящия регламент определението за медийна услуга следва да бъде ограничено до услугите съгласно определението в Договора и поради това следва да обхваща всяка форма на стопанска дейност. Това определение следва да изключва генерирано от потребителите съдържание, качено на онлайн платформа, освен ако то представлява професионална дейност, която обикновено се предоставя възмездно (финансово възмездяване или възмездяване от друго естество). То следва също така да изключва чисто личната кореспонденция, например електронни съобщения, както и всички услуги, чиято основна цел не е предоставянето на аудио-визуални или аудио предавания или публикации в пресата, което означава, че съдържанието е само акцесорно по отношение на услугата, а не нейна основна цел, като например реклами или информация, свързана с продукт или услуга, предоставяна от уебсайтове, които не предлагат медийни услуги. Определението за медийна услуга следва да обхваща по-специално телевизионни или радиопредавания, аудио-визуални медийни услуги по заявка, аудио подкастове или публикации в пресата. Корпоративната комуникация и разпространението на информационни или рекламни материали за публични или частни субекти следва да бъдат изключени от обхвата на настоящото определение.

(8)На цифровизирания медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици играят ключова роля в организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-конвергентната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това такъв субект може да бъде квалифициран както като доставчик на платформа за споделяне на видеоклипове или като доставчик на много голяма онлайн платформа, така и като доставчик на медийни услуги.

(9)Определението за измерване на аудиторията следва да обхваща системите за измерване, разработени съгласно одобрените от отрасъла стандарти в рамките на саморегулиращи се организации, като съвместните браншови комитети, и системите за измерване, разработени извън тези подходи за саморегулиране. Последните обикновено се използват от определени онлайн участници, които сами правят измервания или предоставят на пазара своите фирмени системи за измерване на аудиторията, които не спазват непременно общоприетите отраслови стандарти. Като се има предвид значителното въздействие, което тези системи за измерване на аудиторията оказват върху рекламните и медийните пазари, те следва да бъдат обхванати от настоящия регламент.

(10)Държавната реклама следва да се разбира в широк смисъл като обхващаща дейности за популяризиране или самопопуляризиране, предприемани от, в полза на или от името на широк кръг публични органи или субекти, включително правителства, регулаторни органи или служби, както и държавни предприятия или други контролирани от държавата субекти в различни сектори, на национално или регионално равнище, или органи на местното самоуправление на териториални единици с повече от 1 милион жители. Определението за държавна реклама обаче не следва да включва спешни съобщения от публичните органи, които са необходими, например в случаи на природни или санитарни бедствия, аварии или други внезапни инциденти, които могат да причинят вреда на отделния човек.

(11)За да се гарантира, че обществото се ползва от предимствата на вътрешния медиен пазар, от съществено значение е не само да се гарантират основните свободи съгласно Договора, но и правната сигурност, от която се нуждаят получателите на медийни услуги, за да се възползват от съответните предимства. Тези получатели следва да имат достъп до качествени медийни услуги, които са създадени по независим начин от журналисти и редактори в съответствие с журналистическите стандарти и поради това предоставят надеждна информация, включително новини и съдържание, свързано с актуални събития. Това право не води до задължение за който и да е доставчик на медийни услуги да се придържа към стандарти, които не са изрично определени със закон. Качествените медийни услуги са също така противоотрова срещу дезинформацията, включително чуждестранната манипулация на информация и вмешателството.

(12)Настоящият регламент не засяга свободата на изразяване, гарантирана на физическите лица съгласно Хартата. Европейският съд по правата на човека отбелязва, че в такъв чувствителен сектор като аудио-визуалните медии в допълнение към негативното задължение за ненамеса публичните органи имат и позитивно задължение да въведат подходяща законодателна и административна рамка, за да гарантират ефективен плурализъм 47 .

(13)Свободното движение на надеждна информация е от съществено значение за един добре функциониращ вътрешен пазар на медийни услуги. Поради това предоставянето на медийни услуги не бива да е подчинено на ограничения, които противоречат на настоящия регламент или на други разпоредби на правото на Съюза, като Директива № 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 48 , в която се предвиждат необходимите мерки за защита на потребителите от незаконно и вредно съдържание. Мерки, прилагани от националните публични органи в съответствие с правото на Съюза също могат да бъдат източник на ограничения.

(14)Защитата на редакционната независимост е предварително условие за дейността на доставчиците на медийни услуги и тяхната професионална почтеност. Редакционната независимост е особено важна за доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, като се има предвид неговата обществена роля като обществено благо. Доставчиците на медийни услуги следва да могат свободно да упражняват стопанските си дейности на вътрешния пазар и да се конкурират при равни условия в една среда, която все по-често е онлайн среда и в която информацията се обменя отвъд държавните граници.

(15)Държавите членки са възприели различни подходи към защитата на редакционната независимост, което се превръща във все по-голямо предизвикателство в рамките на Съюза. По-специално в няколко държави членки се наблюдава засилващо се вмешателство в редакционните решения на доставчиците на медийни услуги. Подобно вмешателство може да бъде пряко или непряко, да е от страна на държавата или други участници, включително публични органи, служители на изборни длъжности, правителствени служители и политици, например с цел получаване на политически дивидент. Акционерите и други частни лица, които държат дялове в доставчици на медийни услуги, могат с цел постигане на икономическо или друго предимство да действат по начини, които надхвърлят необходимия баланс между собствената им свобода на стопанска дейност и свободата на изразяване на мнение, от една страна, и редакционната свобода на изразяване на мнение и правата на потребителите на информация, от друга. Освен това последните тенденции в медийното разпространение и потребление, включително по-специално в онлайн средата, подтикнаха държавите членки да обмислят закони, насочени към регулиране на предоставянето на медийно съдържание. Подходите, възприети от доставчиците на медийни услуги, за да се гарантира редакционната независимост, също се различават. Вмешателството и разпокъсаността на регулирането и подходите се отразяват отрицателно върху условията за упражняване на стопанска дейност от страна на доставчиците на медийни услуги и в крайна сметка върху качеството на медийните услуги, получавани от гражданите и предприятията на вътрешния пазар. Поради това е необходимо да се въведат ефективни гаранции, позволяващи упражняването на редакционна свобода в целия Съюз, така че доставчиците на медийни услуги да могат самостоятелно да произвеждат и разпространяват своето съдържание в трансгранична среда, а получателите на услуги да могат да получават такова съдържание.  

(16)Журналистите и редакторите са основните участници в създаването и предоставянето на надеждно медийно съдържание, по-специално чрез отразяването на новини или актуални събития. Поради това е от съществено значение да се защити способността на журналистите да събират, проверяват и анализират информация, включително информация, предоставена им на поверителна основа. По-специално доставчиците на медийни услуги и журналистите (включително работещите в нестандартни форми на заетост, като журналистите на свободна практика) следва да могат да разчитат на стабилна защита на журналистическите източници и комуникации, включително срещу използването на технологии за наблюдение, тъй като без защита техните източници може да не желаят да помагат на медиите да информират обществеността по въпроси от обществен интерес. Това може да подкопае свободата на журналистите да упражняват своята стопанска дейност и да изпълняват жизненоважната си роля на обществен „страж“, което ще се отрази отрицателно на достъпа до качествени медийни услуги. Защитата на журналистическите източници допринася за защитата на основното право, залегнало в член 11 от Хартата.

(17)Понастоящем защитата на журналистическите източници е регламентирана разнородно в държавите членки. Някои държави членки предоставят абсолютна защита в наказателни и административни производства срещу принуждаване на журналисти да огласяват информация, която разкрива техния източник. Други държави членки предоставят квалифицирана защита, ограничена до съдебни производства при определени обвинения, а трети предоставят защита под формата на общ принцип. Това води до разпокъсаност на вътрешния медиен пазар. В резултат на това журналистите, които все повече работят по трансгранични проекти и предоставят услугите си на трансгранична аудитория, и, респективно, доставчиците на медийни услуги вероятно ще се сблъскват с пречки, правна несигурност и неравностойни условия на конкуренция. Поради това защитата на журналистическите източници и комуникации се нуждае от хармонизиране и по-нататъшно укрепване на равнището на Съюза.

(18)Обществените медии, създадени от държавите членки, играят особена роля на вътрешния медиен пазар, като гарантират като част от своята мисия, че гражданите и предприятията имат достъп до качествена информация и безпристрастно медийно отразяване. Обществените медии обаче могат да бъдат особено изложени на риск от вмешателство, като се има предвид тяхната институционална близост с държавата и публичното финансиране, което получават. Този риск може да се изостри от неравномерните в рамките на Съюза гаранции във връзка с независимото управление и балансираното отразяване от обществените медии. Това положение може да доведе до пристрастно или непълно медийно отразяване, да наруши конкуренцията на вътрешния медиен пазар и да окаже отрицателно въздействие върху достъпа до независими медийни услуги. Поради това е необходимо, въз основа на международните стандарти, разработени от Съвета на Европа в това отношение, да се въведат правни гаранции за независимото функциониране на обществените медии в целия Съюз. Необходимо е също така да се гарантира, че без да се засяга прилагането на правилата на Съюза за държавната помощ, доставчиците на медийни услуги със задължение за обществена услуга се ползват от достатъчно и стабилно финансиране, за да изпълняват своята мисия, което дава възможност за предвидимост при планирането. За предпочитане е решенията за такова финансиране и неговото отпускане да са за период от няколко години в съответствие с мисията за обществена услуга на доставчиците на медийни услуги със задължение за обществена услуга, за да се избегне възможността за неправомерно влияние чрез ежегодно договаряне на бюджета. Изискванията, определени в настоящия регламент, не засягат компетентността на държавите членки да осигуряват финансирането на обществените медии, както е заложено в Протокол 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз.

(19)От решаващо значение за получателите на медийни услуги е да знаят със сигурност кой притежава и стои зад новинарските медии, за да могат да идентифицират и разбират потенциалните конфликти на интереси, което е предпоставка за формирането на добре информирани мнения и следователно за активно участие в демократичния процес. Тази прозрачност е също така ефективен инструмент за ограничаване на рисковете от вмешателство в редакционната независимост. Поради това е необходимо да се въведат общи изисквания за предоставяне на информация за всички съответни доставчици на медийни услуги в целия Съюз, които следва да включват съразмерни изисквания за оповестяване на информация за собствениците. В този контекст мерките, предприети от държавите членки съгласно член 30, параграф 9 от Директива (ЕС) 2015/849 49 , не следва да бъдат засегнати. Изискваната информация следва да се оповестява от съответните доставчици на техните уебсайтове или чрез други средства, които са лесно и пряко достъпни.

(20)Медийният морал изисква също така проактивен подход за насърчаване на редакционната независимост от страна на новинарските медийни дружества, по-специално чрез вътрешни гаранции. Доставчиците на медийни услуги следва да приемат пропорционални мерки, за да гарантират, след като цялостната редакционна линия бъде договорена между техните собственици и редактори, свободата на редакторите да вземат индивидуални решения в хода на професионалната си дейност. Целта за предпазване на редакторите от неправомерно вмешателство в решенията им относно конкретно съдържание като част от ежедневната им работа допринася за осигуряването на еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар на медийни услуги и за качеството на тези услуги. Тази цел е в съответствие и с основното право на получаване и разпространяване на информация, залегнало в член 11 от Хартата. С оглед на тези съображения доставчиците на медийни услуги следва също така да гарантират на своите получатели на услуги прозрачност по отношение на действителните или потенциалните конфликти на интереси.

(21)За да се намали регулаторната тежест, микропредприятията по смисъла на член 3 от Директива № 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 50 следва да бъдат освободени от изискванията, свързани с информацията и вътрешните предпазни мерки за гарантиране на независимостта на индивидуалните редакционни решения. Освен това доставчиците на медийни услуги следва да бъдат свободни да приспособяват вътрешните гаранции към своите нужди, по-специално ако са малки и средни предприятия по смисъла на посочения член. В препоръката, придружаваща настоящия регламент 51 , се съдържа каталог на доброволните вътрешни гаранции, които могат да бъдат възприети в медийните дружества в това отношение. Настоящият регламент не следва да се тълкува в смисъл, че лишава собствениците на частни доставчици на медийни услуги от правото им да определят стратегически или общи цели и да насърчават растежа и финансовата жизнеспособност на своите предприятия. В това отношение в настоящия регламент се признава, че целта за насърчаване на редакционната независимост трябва да бъде съгласувана със законните права и интереси на собствениците на частни медии.

(22)Независимите национални регулаторни органи или служби са от ключово значение за правилното прилагане на медийното право в целия Съюз. Националните регулаторни органи или служби, посочени в член 30 от Директива 2010/13/ЕС, са в най-добра позиция да гарантират правилното прилагане на изискванията, свързани с регулаторното сътрудничество и добре функциониращия пазар на медийни услуги, предвидени в глава III от настоящия регламент. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия регламент и на другото медийно право на Съюза, е необходимо да се създаде независим консултативен орган на равнището на Съюза, който да обединява тези органи или структури и да координира техните действия. Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), създадена с Директива 2010/13/ЕС, изигра съществена роля за насърчаване на последователното прилагане на тази директива. Поради това Европейският съвет за медийни услуги („Съветът“) следва да надгради ERGA и да я замени. Това изисква целенасочено изменение на Директива 2010/13/ЕС, за да се заличи член 30б от нея, с който се създава ERGA, и съответно да се заменят позоваванията на ERGA и нейните задачи. Изменението на Директива 2010/13/ЕС с настоящия регламент в този случай е обосновано, тъй като е ограничено до разпоредба, която не трябва да бъде транспонирана от държавите членки и чийто адресат са институциите на Съюза.

(23)В Съвета следва да влязат представители на националните регулаторни органи или служби, посочени в член 30 от Директива 2010/13/ЕС и определени от тях. В случаите, когато държавите членки имат няколко съответни регулаторни органа или служби, включително на регионално равнище, следва да се избере съвместен представител чрез подходящи процедури и правото на глас следва да остане ограничено до един представител от всяка държава членка. Това не следва да засяга възможността другите национални регулаторни органи или служби да участват, в зависимост от случая, в заседанията на Съвета. Съветът следва също така да има възможност да кани на заседанията си, съгласувано с Комисията, експерти и наблюдатели, включително по-специално регулаторни органи или служби от страни кандидатки, потенциални страни кандидатки, държави от ЕИП или ad hoc делегати от други компетентни национални органи. Поради чувствителността на медийния сектор и в продължение на практиката на решенията на ERGA в съответствие с нейния процедурен правилник, Съветът следва да приема решенията си с мнозинство от две трети от гласовете.

(24)Без да се засягат правомощията, предоставени на Комисията с Договорите, от съществено значение е Комисията и Съветът да работят и да си сътрудничат тясно. По-специално Съветът следва активно да подкрепя Комисията в изпълнението на нейните задачи за гарантиране на последователното прилагане на настоящия регламент и на националните правила за изпълнение на Директива 2010/13/ЕС. За тази цел Съветът следва по-специално да консултира и подпомага Комисията по регулаторни, технически или практически аспекти, свързани с прилагането на правото на Съюза, да насърчава сътрудничеството и ефективния обмен на информация, опит и най-добри практики и да изготвя становища със съгласието на Комисията или по нейно искане в случаите, предвидени в настоящия регламент. За да изпълнява ефективно задачите си, Съветът следва да може да разчита на експертния опит и човешките ресурси на секретариат, осигурен от Комисията. Секретариатът от страна на Комисията следва да предоставя административна и организационна подкрепа на Съвета и да му помага при изпълнението на неговите задачи.

(25)Регулаторното сътрудничество между независимите медийни регулаторни органи или служби е от съществено значение за доброто функциониране на вътрешния пазар на медийни услуги. Директива 2010/13/ЕС обаче не предвижда рамка за структурирано сътрудничество за националните регулаторни органи или служби. След преразглеждането на рамката на ЕС за аудио-визуалните медийни услуги с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета 52 , която разшири обхвата ѝ, така че да включва и платформите за споделяне на видеоклипове, съществува все по-голяма необходимост от тясно сътрудничество между националните регулаторни органи или служби, по-специално за разрешаване на трансгранични случаи. Тази необходимост е оправдана и с оглед на новите предизвикателства в медийната среда в ЕС, на които настоящият регламент се стреми да отговори, включително чрез възлагане на нови задачи на националните регулаторни органи или служби.

(26)За да се гарантира ефективното прилагане на медийното право на Съюза, да се предотврати евентуалното заобикаляне на приложимите медийни правила от страна на недобросъвестни доставчици на медийни услуги и да се избегне създаването на допълнителни пречки на вътрешния пазар на медийни услуги, от съществено значение е да се осигури ясна, правно обвързваща рамка за ефективно и ефикасно сътрудничество между националните регулаторни органи или служби.

(27)Поради общоевропейския характер на платформите за споделяне на видеоклипове националните регулаторни органи или служби трябва да разполагат със специален инструмент за защита на зрителите на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове от определено незаконно и вредно съдържание, включително търговски съобщения. По-специално е необходим механизъм, който да позволи на всеки съответен национален регулаторен орган или служба да поиска от своите партньори да предприемат необходими и пропорционални действия, за да гарантират изпълнението на задълженията по настоящия член от страна на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове. В случай че използването на такъв механизъм не доведе до решение по взаимно съгласие, свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка може да бъде ограничена само ако са изпълнени условията, посочени в член 3 от Директива № 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 53 , и като се следва процедурата, посочена в него.

(28)Осигуряването на последователна регулаторна практика по отношение на настоящия регламент и Директива 2010/13/ЕС е от съществено значение. За тази цел и за да допринесе за осигуряване на съгласувано прилагане на медийното право на ЕС, Комисията може да издава насоки по въпроси, обхванати както от настоящия регламент, така и от Директива 2010/13/ЕС, когато това е необходимо. Когато взема решение за издаване на насоки, Комисията следва да взема предвид по-специално регулаторните въпроси, засягащи значителен брой държави членки или тези с трансграничен елемент. Такъв е по-специално случаят с националните мерки, предприети съгласно член 7а от Директива 2010/13/ЕС за подходящата видимост на аудио-визуалните медийни услуги от общ интерес. С оглед на изобилието от информация и нарастващото използване на цифрови средства за достъп до медиите е важно да се гарантира видимост на съдържанието от общ интерес, за да се спомогне за постигането на еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар и спазването на основното право на получаване на информация съгласно член 11 от Хартата на основните права на Съюза. Като се има предвид възможното въздействие на националните мерки, предприети съгласно член 7а, върху функционирането на вътрешния медиен пазар, насоките на Комисията биха били важни за постигането на правна сигурност в тази област. Би било полезно също така да се предоставят насоки относно националните мерки, предприети съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2010/13/ЕС, за да се гарантира за обществеността наличието на достъпна, точна и актуална информация по отношение на собствеността върху медиите. В процеса на изготвяне на своите насоки Комисията следва да бъде подпомагана от Съвета. Съветът следва по-специално да споделя с Комисията своя регулаторен, технически и практически експертен опит по отношение на областите и темите, обхванати от съответните насоки.

(29)За да се гарантират еднакви условия на конкуренция при предоставянето на разнообразни аудио-визуални медийни услуги в контекста на технологичните промени на вътрешния пазар, е необходимо да се намерят общи технически предписания за устройствата, които контролират или управляват достъпа до аудио-визуални медийни услуги и тяхното използване или които пренасят от източника до местоназначението цифровите сигнали, предаващи аудио-визуалното съдържание. В този контекст е важно да не се допуснат разнородни технически стандарти, които създават пречки и допълнителни разходи за сектора и потребителите, като същевременно се насърчават решения за изпълнение на съществуващите задължения по отношение на аудио-визуалните медийни услуги.

(30)Регулаторните органи или служби, посочени в член 30 от Директива 2010/13/ЕС, имат специфичен практически експертен опит, който им позволява ефективно да балансират между интересите на доставчиците и получателите на медийни услуги, като същевременно гарантират зачитането на свободата на изразяване. Това е от основно значение, особено когато става въпрос за защитата на вътрешния пазар от дейностите на доставчици на медийни услуги, установени извън Съюза и насочени към аудитории в Съюза, които с оглед на контрола, който може да бъде упражняван върху тях от трети държави, както и с оглед на други фактори, могат да засегнат обществената сигурност и отбраната или да доведат до такъв риск. В това отношение е необходимо да се засили координацията между националните регулаторни органи или служби, за да могат те да посрещат заедно възможните заплахи за обществената сигурност и отбраната, произтичащи от такива медийни услуги, и да се предостави правна рамка, която да гарантира ефективността и възможната координация на националните мерки, приети в съответствие със законодателството на Съюза в областта на медиите. За да се гарантира, че медийните услуги, спрени в някои държави членки съгласно член 3, параграф 3 и член 3, параграф 5 от Директива 2010/13/ЕС, не продължават да се предоставят чрез спътник или други средства в тези държави членки, следва също така да бъде предвиден механизъм за ускорено взаимно сътрудничество и помощ, за да се гарантира полезното действие на съответните национални мерки в съответствие с правото на Съюза. Освен това е необходимо да се координират националните мерки, които могат да бъдат приети, за да се противодейства на заплахите за обществената сигурност и отбраната от страна на медийни услуги, установени извън Съюза и насочени към аудитории в Съюза, включително възможността Съветът, координирано с Комисията, да издава становища относно такива мерки, когато е целесъобразно. В това отношение рисковете за обществената сигурност и отбраната трябва да бъдат оценени с оглед на всички съответни фактически и правни елементи на национално и европейско равнище. Това не засяга компетентността на Съюза съгласно член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(31)Много големите онлайн платформи се явяват за много потребители портал за достъп до медийни услуги. Доставчиците на медийни услуги, които носят редакционна отговорност за своето съдържание, играят важна роля в разпространението на информация и упражняването на свободата на информация онлайн. Носейки редакционна отговорност от тях се очаква да действат с необходимата грижа и да предоставят информация, която е надеждна и зачита основните права, в съответствие с регулаторните изисквания или изискванията за саморегулиране, на които те подлежат в държавите членки. Поради това и с оглед на свободата на информация на ползвателите, когато доставчиците на много големи онлайн платформи смятат, че съдържанието, предоставяно от такива доставчици на медийни услуги, е несъвместимо с техните общи условия, въпреки че не допринася за системния риск, посочен в член 26 от Регламент (ЕС) 2022/XXX [Законодателен акт за цифровите услуги], те следва надлежно да вземат предвид свободата и плурализма на медиите в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/XXX [Законодателен акт за цифровите услуги] и да предоставят на доставчиците на медийни услуги в качеството им на техни бизнес ползватели на възможно най-ранен етап необходимите обяснения във връзка с изложението на мотивите съгласно Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета 54 . За да се сведе до минимум въздействието на всяко ограничаване на това съдържание върху свободата на информация на ползвателите, много големите онлайн платформи следва да се стремят да представят изложението на мотивите, преди ограничението да породи действие, без да се засягат задълженията им съгласно Регламент (ЕС) 2022/XXX [Законодателен акт за цифровите услуги]. По-специално настоящият регламент не следва да възпрепятства доставчиците на много големи онлайн платформи да предприемат бързи мерки срещу незаконното съдържание, разпространявано чрез техните услуги, или с цел смекчаване на системните рискове, породени от разпространението на определено съдържание чрез техните услуги, в съответствие с правото на Съюза, по-специално в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/XXX [Законодателен акт за цифровите услуги].

(32)Освен това с оглед на очакваното положително въздействие върху свободата на предоставяне на услуги и свободата на изразяване на мнение е оправдано, когато доставчиците на медийни услуги се придържат към определени регулаторни стандарти или стандарти за саморегулиране, техните жалби срещу решения на доставчици на много големи онлайн платформи да се разглеждат приоритетно и без ненужно забавяне.

(33)За тази цел доставчиците на много големи онлайн платформи следва да предоставят функционалност в своя онлайн интерфейс, за да могат доставчиците на медийни услуги да декларират, че отговарят на определени изисквания, като същевременно си запазят възможността да не приемат такава декларация, когато считат, че тези условия не са изпълнени. Доставчиците на много големи онлайн платформи могат да разчитат на данни относно спазването на тези изисквания, като например машинночетимия стандарт на Инициативата за доверие в журналистиката или други приложими кодекси за поведение. От полза за улесняване на ефективното прилагане на такава функционалност, включително относно реда и условията за участие на съответните организации на гражданското общество в прегледа на декларациите, относно консултациите с регулатора на държавата на установяване, когато е уместно, и за справяне с потенциални злоупотреби с функционалността могат да бъдат насоки от страна на Комисията.

(34)Настоящият регламент признава значението на механизмите за саморегулиране в контекста на предоставянето на медийни услуги на много големи онлайн платформи. Те представляват вид доброволни инициативи, например под формата на кодекси за поведение, които дават възможност на доставчиците на медийни услуги или на техните представители да приемат общи насоки, заедно или самостоятелно, включително относно етичните стандарти, коригирането на грешки или разглеждането на жалби. Стабилното, приобщаващо и широко признато саморегулиране на медиите представлява ефективна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги и е от ключово значение за редакционния морал.

(35)Доставчиците на много големи онлайн платформи следва да работят с доставчиците на медийни услуги, които спазват стандарти за надеждност и прозрачност и които считат, че върху тяхното съдържание често се налагат ограничения от страна на доставчиците на много големи онлайн платформи без достатъчно основания, за да намерят решение по взаимно съгласие за премахване на необоснованите ограничения и за избягването им в бъдеще. Доставчиците на много големи онлайн платформи следва да участват добросъвестно в този обмен, като обръщат специално внимание на защитата на свободата на медиите и свободата на информация.

(36)В продължение на полезната роля на ERGA при следенето на спазването на Кодекса на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията от подписалите го страни Съветът следва поне веднъж годишно да организира структуриран диалог между доставчиците на много големи онлайн платформи, представителите на доставчиците на медийни услуги и представителите на гражданското общество, за да насърчи достъпа до разнообразно предлагане от независими медии на много големите онлайн платформи, да обсъжда опита и най-добрите практики, свързани с прилагането на съответните разпоредби на настоящия регламент, и да следи спазването на инициативите за саморегулиране, насочени към защита на обществото от вредно съдържание, включително такива, насочени към борба с дезинформацията. Когато е целесъобразно, Комисията може да разглежда докладите относно резултатите от тези структурирани диалози, когато анализира системни и нововъзникващи въпроси в целия Съюз в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/XXX [Законодателен акт за цифровите услуги], и може да поиска от Европейския съвет за цифровите услуги да я подкрепи в този смисъл.

(37)Получателите на аудио-визуални медийни услуги следва да могат ефективно да избират аудио-визуалното съдържание, което желаят да гледат, в съответствие с предпочитанията си. Тяхната свобода в тази област обаче може да бъде ограничавана от търговски практики в медийния сектор, а именно споразумения за приоритизиране на съдържание между производители на устройства или доставчици на потребителски интерфейси, контролиращи или управляващи достъпа до аудио-визуални медийни услуги и тяхното използване, като например свързани с интернет телевизори, и доставчици на медийни услуги. Приоритизирането може да се реализира например на началния екран на дадено устройство, чрез хардуер или софтуерни менюта, приложения и области за търсене, които имат отражение върху зрителското поведение на получателите, които може да бъдат обект на неправомерно стимулиране да избират някои аудио-визуални медийни предложения пред други. Получателите на услуги следва да имат възможност да променят по прост и лесен начин настройките по подразбиране на устройство или потребителския интерфейс за контрол и управление на достъпа до аудио-визуални медийни услуги и тяхното използване, без да се засягат мерките за гарантиране на подходяща видимост на аудио-визуалните медийни услуги от общ интерес в изпълнение на член 7а от Директива 2010/13/ЕО, предприети в преследване на легитимни съображения, свързани с обществения ред.

(38)Отрицателно въздействие върху дейността на доставчиците на медийни услуги на вътрешния пазар могат да окажат различни законодателни, регулаторни или административни мерки. Сред тях са например правилата за ограничаване на собствеността на медийни дружества от други дружества с дейност в медийния сектор или в сектори, които не са свързани с медиите, както и решенията, свързани с лицензиране, разрешаване или предварително уведомяване за доставчиците на медийни услуги. За да се смекчи потенциалното им отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги и да се повиши правната сигурност, е важно тези мерки да са съобразени с принципите на обективната обосновка, прозрачността, недискриминацията и пропорционалността.

(39)От ключово значение е също така Съветът да бъде оправомощен да дава становище по искане на Комисията, когато има вероятност националните мерки да засегнат функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги. Такъв е например случаят, когато национална административна мярка е насочена към доставчик на медийни услуги, който предоставя услугите си към повече от една държава членка, или когато съответният доставчик на медийни услуги има значително влияние върху формирането на общественото мнение в тази държава членка.

(40)Медиите играят решаваща роля за формирането на общественото мнение и подпомагането на гражданското участие в демократичните процеси. Ето защо държавите членки следва да предвидят правила и процедури в своите правни системи, за да гарантират оценка на концентрациите на медийния пазар, които биха могли да повлияят значително на медийния плурализъм или редакционната независимост. Подобни правила и процедури могат да окажат въздействие върху свободата на предоставяне на медийни услуги на вътрешния пазар и трябва да бъдат правилно определени и да бъдат прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни. Концентрациите на медийния пазар, за които се прилагат такива правила, следва да се разбират като обхващащи тези, които биха могли да доведат до това един субект да контролира или да има значителни интереси в медийни услуги, които имат съществено влияние върху формирането на общественото мнение на даден медиен пазар, в рамките на даден медиен подсектор или в различни медийни сектори в една или повече държави членки. Важен критерий, който трябва да се вземе предвид, е намаляването на конкуриращите се гледни точки в рамките на този пазар в резултат на концентрацията.

(41)Националните регулаторни органи или служби, които имат конкретен експертен опит в областта на медийния плурализъм, следва да участват в оценката на въздействието на концентрациите на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост, когато самите те не са определените органи или служби. За да се насърчи правната сигурност и да се гарантира, че правилата и процедурите действително са насочени към защита на медийния плурализъм и редакционната независимост, от съществено значение е предварително да се определят обективни, недискриминационни и пропорционални критерии за уведомяване за концентрации на медийния пазар и оценка на въздействието им върху медийния плурализъм и редакционната независимост.

(42)Когато концентрация на медийния пазар представлява концентрация, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета 55 , прилагането на настоящия регламент или на правилата и процедурите, приети от държавите членки въз основа на настоящия регламент, не следва да засяга прилагането на член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004. Поради това всички мерки, предприети от определените или участващите национални регулаторни органи или служби въз основа на тяхната оценка на въздействието на концентрациите на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост, следва да бъдат насочени към защита на законните интереси по смисъла на член 21, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕО) № 139/2004 и следва да бъдат в съответствие с общите принципи и останалите разпоредби на правото на Съюза.

(43)Съветът следва да бъде оправомощен да предоставя становища по проекти за решения или становища на определените или участващите национални регулаторни органи или служби, когато концентрациите, подлежащи на уведомяване, могат да засегнат функционирането на вътрешния медиен пазар. Такъв би бил случаят например, когато такива концентрации включват поне едно предприятие, установено в друга държава членка или извършващо дейност в повече от една държава членка, или водят до значително влияние на доставчиците на медийни услуги върху формирането на общественото мнение на даден медиен пазар. Освен това, когато съответните национални органи или служби не са оценили въздействието ѝ върху медийния плурализъм и редакционната независимост или когато националните регулаторни органи или служби не са се консултирали със Съвета относно дадена концентрация на медийния пазар, но се счита, че концентрацията на медийния пазар е вероятно да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, Съветът следва да може да предостави становище по искане на Комисията. Във всеки случай Комисията си запазва възможността да издава свои собствени становища след становищата, изготвени от Съвета.

(44)За да се гарантират плуралистични медийни пазари, националните органи или служби и Съвета следва да вземат предвид набор от критерии. По-специално следва да се разгледа въздействието върху медийния плурализъм, включително по-специално въздействието върху формирането на общественото мнение, като се вземе предвид онлайн средата. Едновременно с това следва да се вземе предвид дали други медии, предоставящи различно и алтернативно съдържание, биха продължили да съществуват съвместно на даден(ите) пазар(и) след въпросната концентрация на медийния пазар. Оценката на гаранциите за редакционна независимост следва да включва разглеждане на потенциалните рискове от неправомерно вмешателство от страна на бъдещия собственик, управленската или ръководната структура в индивидуалните редакционни решения на дружеството, което е обект на придобиване или сливане. Съществуващите или предвижданите вътрешни гаранции, насочени към запазване на независимостта на индивидуалните редакционни решения в рамките на участващите медийни предприятия, също следва да бъдат взети предвид. При оценката на потенциалните въздействия следва да се вземат предвид и последиците от въпросната концентрация върху икономическата устойчивост на субекта или субектите, обект на концентрацията, както и дали при липсата на концентрация те биха били икономически устойчиви, в смисъл че в средносрочен план биха били в състояние да продължат да предоставят и доразвиват финансово жизнеспособни, адекватно обезпечени с ресурси и технологично адаптирани качествени медийни услуги на пазара.

(45)Измерването на аудиторията оказва пряко въздействие върху разпределянето и цените на рекламата, която е ключов източник на приходи за медийния сектор. То е ключов инструмент за оценка на ефективността на медийното съдържание и за разбиране на предпочитанията на аудиторията с оглед планиране на бъдещото създаване на съдържание. Съответно участниците на медийния пазар, по-специално доставчиците на медийни услуги и рекламодателите, следва да могат да разчитат на обективни данни за аудиторията, добити от прозрачни, безпристрастни и проверими решения за измерване на аудиторията. Някои нови участници, появили се в медийната екосистема, обаче предоставят свои собствени услуги за измерване, без информация за методите, които използват. Това би могло да доведе до информационна асиметрия сред участниците на медийния пазар и до потенциални нарушения на пазара в ущърб на равните възможности за доставчиците на медийни услуги на пазара.

(46)За да се подобри проверимостта и надеждността на методите за измерване на аудиторията, по-специално онлайн, следва да се определят задължения за прозрачност за доставчиците на системи за измерване на аудиторията, които не спазват еталонните показатели за сектора, договорени в рамките на съответните органи за саморегулиране. Съгласно тези задължения, при поискване и доколкото е възможно, тези участници следва да предоставят на рекламодателите и доставчиците на медийни услуги или на страните, действащи от тяхно име, информация, описваща методите, използвани за измерване на аудиторията. Тази информация може да се състои от предоставяне на елементи, като например размера на измерваната извадка, определянето на показателите, които се измерват, метриката, методите за измерване и допустимата грешка, както и периода на измерване. Задълженията, наложени по силата на настоящия регламент, не засягат задълженията, които се прилагат за доставчиците на услуги за измерване на аудиторията съгласно Регламент (ЕС) 2019/1150 или Регламент (ЕС) 2022/XX [Законодателен акт за цифровите пазари], включително задълженията, свързани с класирането или отдаването на предимство на собствените продукти и услуги.

(47)Правилното прилагане на настоящия регламент може да бъде подпомогнато чрез кодекси за поведение, изготвени или от доставчиците на услуги за измерване на аудиторията, или от организациите или сдруженията, които ги представляват, поради което разработването на подобни кодекси следва да се насърчава. Саморегулирането вече се използва за насърчаване на високи стандарти за качество в областта на измерването на аудиторията. По-нататъшното му развитие би могло да се разглежда като ефективен инструмент, чрез който секторът да постигне съгласие относно практическите решения, необходими за гарантиране на съответствието на системите за измерване на аудиторията и техните методологии с принципите на прозрачност, безпристрастност, приобщаване, пропорционалност, недискриминация и проверимост. При изготвянето на такива кодекси за поведение, след консултации с всички съответни заинтересовани страни, и по-специално с доставчиците на медийни услуги, би могло да се вземе предвид по-специално нарастващата цифровизация на медийния сектор и целта за постигане на еднакви условия на конкуренция между участниците на медийния пазар.

(48)Държавната реклама е важен източник на приходи за много доставчици на медийни услуги и допринася за тяхната икономическа устойчивост. За да се гарантират равни възможности на вътрешния пазар, достъпът до нея трябва да се предоставя по недискриминационен начин на всеки доставчик на медийни услуги от която и да е държава членка, който може адекватно да достигне до част или до всички съответни членове на обществеността. Освен това държавната реклама може да направи доставчиците на медийни услуги уязвими към неправомерно държавно влияние в ущърб на свободата на предоставяне на услуги и основните права. Следователно непрозрачното и пристрастно разпределяне на държавната реклама е мощен инструмент за оказване на влияние или за „пленяване“ на доставчици на медийни услуги. Разпределянето и прозрачността на държавната реклама в някои отношения се регулират чрез фрагментирана рамка от специфични за медиите мерки и общи закони за обществените поръчки, които обаче може да не обхващат всички държавни разходи за реклама, нито предлагат достатъчна защита срещу преференциално или пристрастно разпределение. По-специално Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 56 не се прилага за обществени поръчки за услуги за придобиване, разработване, продуциране или копродуциране на програмни материали, предназначени за аудио-визуални медийни услуги или радио услуги. Специфичните за медиите правила относно държавната реклама, когато такива съществуват, се различават значително в отделните държави членки.

(49)За да се гарантира, че конкуренцията между доставчиците на медийни услуги не се изкривява и за да се избегне рискът от скрити субсидии и неправомерно политическо влияние върху медиите, е необходимо да се установят общи изисквания за прозрачност, обективност, пропорционалност и недискриминация при разпределянето на държавна реклама и на държавни ресурси за доставчиците на медийни услуги с цел закупуване от тях на стоки или услуги, различни от държавна реклама, включително изискване за публикуване на информация относно бенефициерите на разходи за държавна реклама и изразходваните суми. Важно е държавите членки да осигурят публичен достъп до необходимата информация, свързана с държавната реклама, в електронен формат, който е лесен за разглеждане, достъп и изтегляне, в съответствие с правилата на Съюза и националните правила относно търговската тайна. Настоящият регламент не засяга прилагането на правилата за държавна помощ, които се прилагат отделно за всеки отделен случай.

(50)Рисковете за функционирането и устойчивостта на вътрешния медиен пазар следва да бъдат редовно наблюдавани като част от усилията за подобряване на функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги. Този мониторинг следва да има за цел предоставянето на подробни данни и качествени оценки относно устойчивостта на вътрешния пазар на медийни услуги, включително по отношение на степента на концентрация на пазара на национално и регионално равнище и рисковете от чуждестранно манипулиране на информация и чуждестранна намеса. Той следва да се провежда независимо, въз основа на надежден списък с ключови показатели за ефективност, разработен и редовно актуализиран от Комисията в консултация със Съвета. Като се има предвид бързо променящият се характер на рисковете и технологичното развитие на вътрешния медиен пазар, наблюдението следва да включва ориентирани към бъдещето дейности, например стрес тестове, за да се оцени бъдещата устойчивост на вътрешния медиен пазар, да се сигнализира за уязвимости, свързани с медийния плурализъм и редакционната независимост, и да се подпомогнат усилията за подобряване на управлението, качеството на данните и управлението на риска. По-специално мониторингът следва да обхваща равнището на трансгранична дейност и инвестиции, регулаторното сътрудничество и сближаването в регулирането на медиите, пречките пред предоставянето на медийни услуги, включително в цифрова среда, както и прозрачността и справедливостта при разпределянето на икономическите ресурси на вътрешния медиен пазар. Той следва също така да обхване по-широките тенденции на вътрешния медиен пазар и националните медийни пазари, както и националното законодателство, засягащо доставчиците на медийни услуги. Освен това мониторингът следва да предоставя преглед на мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел да се гарантира независимостта на индивидуалните редакционни решения, включително тези, предложени в придружаващата предложението препоръка. За да се гарантират най-високите стандарти на подобен мониторинг, следва да бъде надлежно ангажиран Съветът, тъй като той обединява субекти със специализиран експертен опит в областта на медийния пазар.

(51)За да се подготви почвата за правилното прилагане на настоящия регламент, неговите разпоредби относно независимите медийни органи, Съвета и необходимите изменения на Директива 2010/13/ЕС (членове 7—12 и член 27 от настоящия регламент) следва да започнат да се прилагат 3 месеца след влизането му в сила, докато всички останали разпоредби на настоящия регламент следва да започнат да се прилагат 6 месеца след влизането му в сила. По-специално това е необходимо, за да се гарантира, че Съветът ще бъде създаден навреме, за да се гарантира успешното прилагане на регламента.

(52)Доколкото целите на настоящия регламент, а именно гарантиране на доброто функциониране на вътрешния пазар на медийни услуги, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, тъй като те не могат или евентуално не разполагат със стимули за постигане на необходимата хармонизация и сътрудничество, като действат самостоятелно, а поради все по-цифровизираното и трансграничното производство, разпространение и потребление на медийно съдържание, както и поради уникалната роля на медийните услуги, тези цели могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(53)Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата, и по-специално в членове 7, 8, 11, 16, 47, 50 и 52 от нея. Съответно настоящият регламент следва да се тълкува и прилага при надлежно зачитане на тези права и принципи. Нищо в настоящия регламент не следва по-специално да се тълкува като намеса в свободата на информация или свободата на печата или като стимулиране на държавите членки да въвеждат изисквания относно редакционното съдържание на публикациите в пресата.

(54)В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета 57 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на XX XX 2022 г.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I 
Общи разпоредби

Член 1
Предмет и приложно поле

1.С настоящия регламент се определят общи правила относно доброто функциониране на вътрешния пазар за медийни услуги, включително относно създаването на Европейски съвет за медийните услуги, и същевременното запазване на качеството на медийните услуги.

2.Настоящият регламент не засяга правилата, определени във:

а)Директива 2000/31/ЕО;

б)Директива 2019/790/ЕС;

в)Регламент (ЕС) 2019/1150;

г)Регламент (ЕС) 2022/xxx [Законодателен акт за цифровите услуги];

д)Регламент (ЕС) 2022/xxx [Законодателен акт за цифровите пазари];

е)Регламент (ЕС) 2022/XXX [Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране].

3.Настоящият регламент не засяга възможността държавите членки да приемат по-подробни правила в сферите, обхванати от глава ІІ и раздел 5 от глава ІІІ, при условие че тези правила съответстват на правото на Съюза.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„медийна услуга“ означава услуга съгласно определението в членове 56 и 57 от Договора, при която основното предназначение на услугата или на обособима част от нея се заключава в предоставянето на широката общественост на предавания или публикации в пресата чрез всякакви средства с цел информиране, забавление или образоване, като редакционна отговорност за това носи доставчик на медийни услуги;

„доставчик на медийни услуги“ означава физическо или юридическо лице, чиято професионална дейност е предоставяне на медийни услуги и което носи редакционна отговорност за избора на съдържание на медийната услуга и също така определя начина, по който тя е организирана;

„доставчик на медийни услуги със задължение за обществена услуга“ означава доставчик на медийни услуги, на когото е възложено задължение за обществена услуга съгласно националното право или който получава национално публично финансиране за изпълнението на такава мисия;

„предаване“ означава поредица от движещи се образи или от звуци, които представляват самостоятелен елемент, независимо от неговата продължителност, в рамките на програмна схема или каталог, утвърден от доставчик на медийни услуги;

„публикация в пресата“ означава публикация съгласно определението в член 2, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/790;

„аудио-визуална медийна услуга“ означава услуга, определена в член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2010/13/ЕС;

„редактор“ означава физическо лице или няколко физически лица, евентуално обединени в орган, независимо с каква правна форма, статут и състав, който взема или контролира редакционните решения в рамките на един доставчик на медийни услуги;

„редакционно решение“ означава решение, което се взема редовно с цел да се упражнява редакционна отговорност и което е свързано с всекидневното функциониране на доставчик на медийни услуги;

„редакционна отговорност“ означава упражняването на ефективен контрол както върху подбора на предавания или публикации в пресата, така и върху тяхната организация за целите на предоставянето на медийна услуга, независимо от наличието на отговорност съгласно националното право за предоставяната услуга;

„доставчик на много голяма онлайн платформа“ означава доставчик на онлайн платформа, която е определена като много голяма онлайн платформа в съответствие с член 25, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/XXX [Законодателен акт за цифровите услуги];

„услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“ означава услуга, определена в член 1, параграф 1, буква аа) от Директива 2010/13/ЕС;

„национален регулаторен орган или служба“ означава органът или службата, определени от държавите членки съгласно член 30 от Директива 2010/13/ЕС;

„концентрация на медийния пазар“ означава концентрация съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004, в която участва поне един доставчик на медийни услуги;

„измерване на аудиторията“ означава дейността по събиране, тълкуване или друга обработка на данни относно броя и характеристиките на ползвателите на медийни услуги за целите на решенията относно разпределянето на реклама или нейните цени или съответното планиране, производство или разпространение на съдържание;

„държавна реклама“ означава пускането, публикуването или разпространението в каквато и да е медийна услуга на рекламно или саморекламно послание, обикновено срещу заплащане или каквото и да е друго възнаграждение, от, за или от името на всеки национален или регионален публичен орган, например национални, федерални или регионални правителства, регулаторни органи или служби, както и държавни предприятия или други контролирани от държавата субекти на национално или регионално равнище, или всеки орган на местно самоуправление на териториална единица с повече от 1 милион жители;

„шпионски софтуер“ означава всеки продукт с цифрови елементи, специално проектиран така че да използва уязвимостите на други продукти с цифрови елементи, който дава възможност за скрито наблюдение на физически или юридически лица чрез следене, извличане, събиране или анализиране на данни от такива продукти или от физически или юридически лица, използващи такива продукти, по-специално чрез тайно записване на повиквания или използване по друг начин на микрофона на устройство на крайния потребител, заснемане на физически лица, машини или заобикалящата ги среда, копиране на съобщения, фотографиране, проследяване на сърфирането в интернет, проследяване на географското местоположение, събиране на други данни от датчици или дейности за проследяване чрез множество устройства на крайния потребител, без съответното физическо или юридическо лице да е конкретно информирано и да е дало изрично и конкретно съгласието си в това отношение;

„тежко престъпление“ означава всяко от следните престъпления, изброени в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/JHA на Съвета 58 :

а) тероризъм,

б) трафик на хора,

в) сексуална експлоатация на деца и детска порнография,

г) незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества,

д) убийство, тежка телесна повреда,

е) незаконна търговия c човешки органи и тъкани,

ж) отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници,

з) организиран или въоръжен грабеж,

и) изнасилване,

й) престъпления от компетентността на Международния наказателен съд.

Глава II

Права и задължения на доставчиците и получателите на медийни услуги

Член 3

Права на получателите на медийни услуги

Получателите на медийни услуги в Съюза имат правото да получават плуралистично новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, създадено при зачитане на редакционната свобода на доставчиците на медийни услуги и в полза на обществения дебат.

Член 4

Права на доставчиците на медийни услуги

1.Доставчиците на медийни услуги имат правото да упражняват икономическите си дейности на вътрешния пазар без ограничения, различни от разрешените съгласно правото на Съюза.

2.Държавите членки зачитат ефективната редакционна свобода на доставчиците на медийни услуги. Държавите членки, включително техните национални регулаторни органи и служби, нямат право:

а)да се намесват или да се опитват да влияят по какъвто и да е начин, пряко или непряко, върху редакционните политики и решения на доставчиците на медийни услуги;

б)да задържат, санкционират, засичат, подлагат на наблюдение или претърсване и изземване, или да проверяват доставчиците на медийни услуги или, ако е приложимо, членове на техните семейства, техните служители или членове на техните семейства, или техните дружествени и частни помещения на основание, че отказват да разкрият информация за своите източници, освен ако това е оправдано от императивно изискване от обществен интерес в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата и в съответствие с други разпоредби от правото на Съюза;

в) да въвеждат шпионски софтуер в каквито и да било устройства или машини, използвани от доставчици на медийни услуги или, ако е приложимо, от членове на техните семейства, или от техни служители или членове на техните семейства, освен ако въвеждането е обосновано за всеки отделен случай от съображения за национална сигурност и е в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата и други разпоредби от правото на Съюза или се извършва в хода на разследвания на тежки престъпления на някое от горепосочените лица, предвидено е в националното право и е в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата и други разпоредби от правото на Съюза и мерките, приети съгласно буква б), биха били недостатъчни и неадекватни за получаване на търсената информация.

3.Без да се засяга правото на ефективна съдебна защита, гарантирано на всяко физическо и юридическо лице, и в допълнение към него държавите членки определят независим орган или служба, който да разглежда жалбите, подадени от доставчици на медийни услуги или, ако е приложимо, от членове на техните семейства, от техни служители или от членове на техните семейства във връзка с нарушения на параграф 2, букви б) и в). Доставчиците на медийни услуги имат право да поискат от този орган или служба да издаде в срок от три месеца от искането становище относно спазването на параграф 2, букви б) и в).

Член 5

Гаранции за независимото функциониране на доставчиците на медийни услуги със задължение за обществена услуга

1.Доставчиците на медийни услуги със задължение за обществена услуга трябва безпристрастно да предоставят плуралистична информация и плуралистични мнения в съответствие със своята мисия за обществена услуга.

2.Ръководителят и членовете на управителния съвет на доставчиците на медийни услуги със задължение за обществена услуга се назначават чрез прозрачна, открита и недискриминационна процедура и въз основа на прозрачни, обективни, недискриминационни и пропорционални критерии, определени предварително в националното право.

Продължителността на мандата им се определя в националното законодателство и трябва да бъде адекватна и достатъчна, за да гарантира ефективна независимост на доставчика на медийни услуги със задължение за обществена услуга. Те могат да бъдат освобождавани от длъжност преди края на мандата си само по изключение, ако вече не отговарят на предварително определените от закона условия за изпълнението на своите задължения, определени предварително в националното законодателство, или поради конкретни причини във връзка с противоправно поведение или тежко нарушение, определени предварително в националното право.

Решенията за освобождаване от длъжност се обосновават надлежно, трябва предварително да бъдат съобщени на засегнатото лице и да включват възможност за съдебен контрол. До мотивите за освобождаването от длъжност се предоставя обществен достъп.

3.Държавите членки гарантират, че доставчиците на медийни услуги със задължение за обществена услуга разполагат с адекватни и стабилни финансови ресурси за изпълнението на своята мисия за обществена услуга. Тези ресурси трябва да бъдат такива, че редакционната независимост да е гарантирана.

4.Държавите членки определят един или повече независими органи или служби, които да следят за спазването на параграфи 1—3.

Член 6

Задължения на доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития

1.Доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предоставят на получателите на своите услуги лесен и пряк достъп до следната информация:

а)своята фирма и данни за контакт;

б)имената на своите преки или непреки собственици с дялови участия, които им позволяват да упражняват влияние върху работата им и вземането на стратегически решения;

в)имената на своите действителни собственици по смисъла на член 3, точка 6 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета.

2.Без да се засягат националните конституционни разпоредби, съответстващи на Хартата, доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи с оглед на гарантирането на независимостта на своите индивидуални редакционни решения. По-специално тези мерки имат за цел:

а)да гарантират, че редакторите са свободни да вземат индивидуални редакционни решения при упражняването на професионалната си дейност; както и

б)да гарантират оповестяването на всеки действителен или потенциален конфликт на интереси на всяка страна с дял в доставчици на медийни услуги, който може да засегне предоставянето на новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития.

3.Задълженията по настоящия член не се прилагат за доставчици на медийни услуги, които са микропредприятия по смисъла на член 3 от Директива 2013/34/ЕС.

Глава III

Рамка за регулаторно сътрудничество и добре функциониращ вътрешен пазар на медийни услуги

Раздел 1

Независими медийни органи

Член 7

Национални регулаторни органи или служби

1.Националните регулаторни органи или служби, посочени в член 30 от Директива 2010/13/ЕС, отговарят за прилагането на глава III от настоящия регламент.

2.Националните регулаторни органи или служби подлежат на изискванията, посочени в член 30 от Директива 2010/13/ЕС, във връзка с изпълнението на задачите, възложени им с настоящия регламент.

3.Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови, човешки и технически ресурси за изпълнение на своите задачи съгласно настоящия регламент.

4.Когато това е необходимо за изпълнение на техните задачи съгласно настоящия регламент, националните регулаторни органи или служби трябва да разполагат с подходящи правомощия за разследване по отношение на поведението на физическите или юридическите лица, за които се прилага глава III.

Тези правомощия включват по-специално правомощието да изискват от тези лица да предоставят в разумен срок информация, която е пропорционална и необходима за изпълнението на задачите по глава III; искането може да бъде отправено и до всяко друго лице, за което поради неговото занятие, стопанска дейност или професия може основателно да се очаква, че разполага с необходимата информация.

Раздел 2

Европейски съвет за медийни услуги

Член 8

Европейски съвет за медийни услуги

1.Създава се Европейски съвет за медийни услуги („Съветът“).

2.Съветът заменя и е правоприемник на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), създадена с Директива 2010/13/ЕС.

Член 9

Независимост на Съвета

Съветът действа напълно независимо при изпълнението на своите задачи и правомощия. При изпълнението на своите задачи и правомощия Съветът по-специално нито търси, нито приема указания от което и да е правителство, институция, лице или орган. Това не засяга компетентността на Комисията или на националните регулаторни органи или служби в съответствие с настоящия регламент.

Член 10

Структура на Съвета

1.Съветът се състои от представители на националните регулаторни органи или служби, посочени в член 30 от Директива 2010/13/ЕС.

2.Всеки член на Съвета има един глас. 

3.Когато дадена държава членка има повече от един национален регулаторен орган или служба, тези регулаторни органи или служби се координират помежду си както е необходимо и определят свой съвместен представител, който упражнява правото на глас.

4. Съветът се представлява от своя председател. Съветът избира председател измежду своите членове с мнозинство от две трети от членовете с право на глас. Мандатът на председателя е две години.

5.Комисията определя свой представител в Съвета. Представителят на Комисията участва във всички дейности и заседания на Съвета без право на глас. Председателят на Съвета информира Комисията за текущите и планираните дейности на Съвета. Съветът се консултира с Комисията при подготовката на работната си програма и планирането на основните резултати.  

6.Съгласувано с Комисията Съветът може да кани експерти и наблюдатели на своите заседания.

7.Съветът взема решенията си с мнозинство от две трети от членовете с право на глас.

8.Съветът приема свой процедурен правилник с мнозинство от две трети от членовете с право на глас, съгласувано с Комисията.

Член 11

Секретариат на Съвета

1.Съветът разполага със секретариат, който се осигурява от Комисията.

2.Основната задача на секретариата е да допринася за изпълнението на задачите на Съвета, предвидени в настоящия регламент и в Директива 2010/13/ЕС.

3.Секретариатът предоставя административна и организационна подкрепа за дейностите на Съвета. Секретариатът също така подпомага Съвета при изпълнението на неговите задачи.

Член 12

Задачи на Съвета

Без да се засягат правомощията, предоставени на Комисията с Договорите, Съветът насърчава ефективното и последователно прилагане на настоящия регламент и на националните правила за транспониране на Директива 2010/13/ЕС в целия Съюз. Съветът:

а)подпомага Комисията чрез технически експертен опит за гарантиране на правилното прилагане на настоящия регламент и последователното изпълнение на Директива 2010/13/ЕС във всички държави членки, без да се засягат задачите на националните регулаторни органи или служби;

б)насърчава сътрудничеството и ефективния обмен на информация, опит и най-добри практики между националните регулаторни органи или служби относно прилагането на правилата на Съюза и националните правила, приложими за медийните услуги, включително настоящия регламент и Директива 2010/13/ЕС, по-специално по отношение на членове 3, 4 и 7 от посочената директива;

в)консултира Комисията, когато тя поиска това, по регулаторни, технически или практически аспекти, свързани с последователното прилагане на настоящия регламент и изпълнението на Директива 2010/13/ЕС, както и по всички други въпроси, свързани с медийните услуги в рамките на нейната компетентност. Когато Комисията поиска консултация от Комитета, тя може да посочи срок с оглед на спешността на въпроса.

г)по искане на Комисията предоставя становища по техническите и фактическите въпроси, които възникват във връзка с член 2, параграф 5в, член 3, параграфи 2 и 3, член 4, параграф 4, буква в) и член 28а, параграф 7 от Директива 2010/13/ЕС;

д)съгласувано с Комисията изготвя становища относно:

i)искания за сътрудничество и взаимопомощ между националните регулаторни органи или служби в съответствие с член 13, параграф 7 от настоящия регламент;

ii)искания за мерки по правоприлагане в случай на несъгласие между запитващия орган или служба и запитания орган или служба по отношение на действията, препоръчани съгласно член 14, параграф 4 от настоящия регламент;

iii)национални мерки по отношение на доставчиците на медийни услуги, установени извън Съюза, в съответствие с член 16, параграф 2 от настоящия регламент;

е)при искане от страна на Комисията изготвя становища относно:

i)национални мерки, които биха могли да засегнат функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, в съответствие с член 20, параграф 4 от настоящия регламент;

ii) концентрации на медийния пазар, за които има вероятност да засегнат функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, в съответствие с член 22, параграф 1 от настоящия регламент;

ж)изготвя становища по проекти на национални становища или решения за оценка на въздействието върху медийния плурализъм и редакционната независимост на подлежаща на уведомяване концентрация на медийния пазар, когато такава концентрация може да засегне функционирането на вътрешния пазар, в съответствие с член 21, параграф 5 от настоящия регламент;

з)подпомага Комисията при изготвянето на насоки по отношение на:

i)прилагането на настоящия регламент и на националните правила за изпълнение на Директива 2010/13 в съответствие с член 15, параграф 2 от настоящия регламент.

ii)факторите, които трябва да се вземат предвид при прилагането на критериите за оценка на въздействието на концентрациите на медийния пазар в съответствие с член 21, параграф 3 от настоящия регламент;

iii)прилагането на член 23, параграфи 1, 2 и 3 в съответствие с член 23, параграф 4 от настоящия регламент.

и)по искане на поне един от засегнатите органи посредничи в случай на разногласия между националните регулаторни органи или служби в съответствие с член 14, параграф 3 от настоящия регламент;

й)насърчава сътрудничеството по техническите стандарти, свързани с цифровите сигнали и проектирането на устройства или потребителски интерфейси, в съответствие с член 15, параграф 4 от настоящия регламент;

к)координира националните мерки, свързани с разпространението или достъпа до съдържание на установени извън Съюза доставчици на медийни услуги, които са насочени към аудитории в Съюза, когато техните дейности засягат обществената сигурност и отбраната или представляват сериозен риск за това, в съответствие с член 16, параграф 1 от настоящия регламент;

л)организира структуриран диалог между доставчиците на много големи онлайн платформи, представители на доставчиците на медийни услуги и на гражданското общество и докладва за резултатите от него на Комисията в съответствие с член 18 от настоящия регламент; 

м)насърчава обмена на най-добри практики, свързани с внедряването на системи за измерване на аудиторията, в съответствие с член 23, параграф 5 от настоящия регламент.

Раздел 3

Регулаторно сътрудничество и сближаване

Член 13

Структурирано сътрудничество

1.Всеки национален регулаторен орган или служба може по всяко време да поиска (като „запитващ орган“) сътрудничество или взаимопомощ от един или повече национални регулаторни органи или служби (като „запитани органи“) за целите на обмена на информация или предприемането на мерки, свързани с последователното и ефективно прилагане на настоящия регламент или на националните мерки за изпълнение на Директива 2010/13/ЕС.

2.Когато национален регулаторен орган или служба счита, че съществува сериозен и мащабен риск да бъде засегнато функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги или сериозен и мащабен риск да бъде засегната обществената сигурност и отбраната, той може да поиска от други национални регулаторни органи или служби да осигурят ускорено сътрудничество или взаимопомощ, като същевременно гарантират спазването на основните права, по-специално свободата на изразяване на мнение.

3.Исканията за сътрудничество или взаимопомощ, включително ускорено сътрудничество или взаимопомощ, трябва да съдържат всичката необходима информация, включително целта и причините, поради които са поискани.

4.Запитаният орган може да откаже да разгледа искането само в следните случаи: 

а)не е компетентен относно предмета на искането или мерките, които се изисква той да изпълни;

б)изпълнението на искането би нарушило настоящия регламент, Директива 2010/13/ЕС или друго законодателство на Съюза или уредба на държава членка, която е в съответствие с правото на Съюза и която се прилага спрямо запитания орган.

Запитаният орган посочва мотиви за всеки отказ за разглеждане на искане.

5.Запитаният орган информира запитващия орган за постигнатите резултати или за напредъка на мерките, предприети в отговор на искането.

6.Запитаният орган прави всичко възможно, за да отговори на искането без ненужно забавяне. Запитаният орган предоставя междинни резултати в срок от 14 календарни дни от получаването на искането, заедно с последващи редовни актуализации относно напредъка по неговото изпълнение. В случай на искания за ускорено сътрудничество или взаимопомощ запитаният орган разглежда и отговаря на искането в срок от 14 календарни дни.

7.Когато запитващият орган счита, че мерките, предприети от запитания орган, не са достатъчни за разглеждане и отговор на неговото искане, той уведомява запитания орган без ненужно забавяне, като обяснява мотивите за своята позиция. Ако запитаният орган не е съгласен с тази позиция или ако няма реакция от негова страна, и запитаният, и запитващият орган може да отнесе въпроса до Съвета. В срок от 14 календарни дни от поставянето на въпроса пред него Съветът, съгласувано с Комисията, издава становище по въпроса, включително за препоръчителни действия. Запитаният орган прави всичко възможно да вземе предвид становището на Съвета.

Член 14

Искания за изпълнение на задължения от страна на платформи за споделяне на видеоклипове

1.Без да се засяга член 3 от Директива 2000/31/ЕО, национален регулаторен орган или служба може да поиска от друг национален регулаторен орган или служба да предприеме необходимите и съразмерни действия за ефективното изпълнение на задълженията, наложени на платформите за споделяне на видеоклипове съгласно член 28б от Директива 2010/13/ЕС.

2.Националният орган или служба, към които е отправено искането, без ненужно забавяне и в срок от 30 календарни дни информира запитващия национален орган или служба за предприетите или планираните действия по параграф 1.

3.В случай на несъгласие между запитващия национален орган или служба и запитания орган или служба по отношение на действията, предприети по параграф 1, всеки орган или служба може да отнесе въпроса до Съвета за медиация с оглед намиране на решение по взаимно съгласие.

4.Ако след медиация от страна на Съвета не бъде намерено решение по взаимно съгласие, запитващият национален орган или служба или запитаният национален орган или служба може да поиска от Съвета да излезе със становище по въпроса. В становището си Съветът прави оценка дали запитаният орган или служба е изпълнил искането по параграф 1. Ако Съветът счита, че запитаният орган не се е съобразил с искането, той препоръчва действия за съобразяване с него. Съветът издава становище, съгласувано с Комисията, без ненужно забавяне.

5.Запитаният национален орган или служба без ненужно забавяне и най-късно в срок от 30 календарни дни от получаването на становището, посочено в параграф 4, информира Съвета, Комисията и запитващия орган или служба за предприетите или планираните действия във връзка със становището.

Член 15

Насоки по въпроси, свързани с регулирането на медиите

1.Съветът насърчава обмена на най-добри практики между националните регулаторни органи или служби, като се консултира със заинтересованите страни, когато е целесъобразно, и в тясно сътрудничество с Комисията, по регулаторни, технически или практически аспекти, свързани с последователното и ефективно прилагане на настоящия регламент и на националните правила за изпълнение на Директива 2010/13/ЕС.

2.Когато Комисията издава насоки, свързани с прилагането на настоящия регламент или на националните правила за изпълнение на Директива 2010/13/ЕС, Съветът го подпомага, като му предоставя експертен опит по регулаторни, технически или практически аспекти, по-специално по отношение на:

а)достатъчната видимост на аудио-визуалните медийни услуги от общ интерес в съответствие с член 7а от Директива 2010/13/ЕС;

б)осигуряването на достъп до информация за структурата на собственост на доставчиците на медийни услуги, както е предвидено в член 5, параграф 2 от Директива 2010/13/ЕС.

3.Комисията може да издаде становище по всеки въпрос, свързан с прилагането на настоящия регламент и на националните правила за изпълнение на Директива 2010/13/ЕС. При поискване Съветът подпомага Комисията в това отношение.

4.Съветът насърчава сътрудничеството между доставчиците на медийни услуги, органите по стандартизация или други имащи отношение заинтересовани страни с цел да се улесни разработването на технически стандарти, свързани с цифровите сигнали или проектните решения на устройства или потребителски интерфейси, които контролират или управляват достъпа до аудио-визуални медийни услуги и тяхното използване.

Член 16

Координация на мерките по отношение на доставчиците на медийни услуги, установени извън Съюза

1.Съветът координира мерките на националните регулаторни органи или служби във връзка с разпространението или достъпа до медийни услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги, установени извън Съюза, които са насочени към аудитории в Съюза, когато с оглед, наред с другото, на контрола, който трети държави могат да упражняват върху тях, тези медийни услуги засягат обществената сигурност и отбраната или представляват сериозен и мащабен риск за това.

2.Съветът, съгласувано с Комисията, може да издава становища относно подходящи национални мерки по параграф 1. Всички компетентни национални органи, включително националните регулаторни органи или служби, правят всичко възможно, за да вземат предвид становищата на Съвета.  

Раздел 4

Предоставяне на медийни услуги в цифрова среда

Член 17

Съдържание на доставчиците на медийни услуги на много големите онлайн платформи

1.Доставчиците на много големи онлайн платформи трябва да предоставят функционалност, която позволява на получателите на техните услуги да декларират, че:

а)те са доставчик на медийни услуги по смисъла на член 2, параграф 2;

б)те са редакционно независими от държавите членки и от трети държави; както и че

в)те подлежат на регулаторни изисквания за носене на редакционна отговорност в една или повече държави членки или се придържат към механизъм за съвместно регулиране или саморегулиране, уреждащ редакционните стандарти, който е широко признат и приет в съответния медиен сектор в една или повече държави членки.

2.Когато доставчик на много голяма онлайн платформа реши да спре предоставянето на своите посреднически онлайн услуги във връзка със съдържание, предоставяно от доставчик на медийни услуги, подал декларация съгласно параграф 1 от настоящия член, на основание, че това съдържание е несъвместимо с неговите общи условия, без това съдържание да допринася за генерирането на системния риск, посочен в член 26 от Регламент (ЕС) 2022/XXX [Законодателен акт за цифровите услуги], той предприема всички възможни мерки, доколкото това е в съответствие със задълженията му съгласно правото на Съюза, включително Регламент (ЕС) 2022/XXX [Законодателен акт за цифровите услуги], за да доведе до знанието на съответния доставчик на медийни услуги изложението на мотивите, придружаващо това решение, както се изисква в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1150, преди спирането да стане ефективно.

3.Доставчиците на много големи онлайн платформи предприемат всички необходими технически и организационни мерки, за да гарантират, че жалбите по член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1150 от доставчици на медийни услуги, които са подали декларация съгласно параграф 1 от настоящия член, се обработват и решават с приоритет и без ненужно забавяне.

4.Когато доставчик на медийни услуги, който е подал декларация съгласно параграф 1, счита, че доставчик на много голяма онлайн платформа често ограничава или спира предоставянето на своите услуги във връзка със съдържание, предоставяно от доставчика на медийни услуги, без достатъчни основания, доставчикът на много голямата онлайн платформа започва ефективен диалог по същество с доставчика на медийни услуги, по негово искане, добросъвестно и с цел намиране на решение по взаимно съгласие за прекратяване на необоснованите ограничения или спирания и за избягването им в бъдеще. Доставчикът на медийни услуги може да уведоми Съвета за резултата от този диалог.

5. Доставчиците на много големи онлайн платформи ежегодно оповестяват публично информация относно:

а)броя на случаите, в които са наложили ограничение или спиране на основание, че съдържанието, предоставяно от доставчик на медийни услуги, подал декларация в съответствие с параграф 1 от настоящия член, е несъвместимо с техните общи условия; както и

б)основанията за налагане на такива ограничения.

6.С цел да се улесни последователното и ефективно прилагане на настоящия член, Комисията може да издаде насоки за определяне на формата и подробното съдържание на декларацията, посочена в параграф 1.

Член 18

Структуриран диалог

1.Съветът организира редовно структуриран диалог между доставчиците на много големи онлайн платформи, представителите на доставчиците на медийни услуги и представителите на гражданското общество за обсъждане на опита и най-добрите практики при прилагането на член 17 от настоящия регламент, стимулиране на достъпа до разнообразни предложения на независими медии на много големи онлайн платформи и за наблюдение на присъединяването към инициативи за саморегулиране, насочени към защита на обществото от вредно съдържание, включително дезинформация и манипулиране на информация и вмешателство от чужда страна.

2.Съветът докладва на Комисията за резултатите от диалога.

Член 19

Право на персонализиране на медийното предлагане

1.Потребителите имат право лесно да променят настройките по подразбиране на всяко устройство или потребителски интерфейс за контрол или управление на достъпа до аудио-визуални медийни услуги и тяхното използване, за да адаптират предлагането на аудио-визуални медии в съответствие със своите интереси или предпочитания в съответствие със закона. Настоящата разпоредба не засяга националните мерки за изпълнение на член 7а от Директива 2010/13/ЕС.

2.Когато пускат на пазара устройствата и потребителските интерфейси, посочени в параграф 1, производителите и разработчиците гарантират, че те включват функционалност, която позволява на потребителите свободно и лесно да променят настройките по подразбиране за контрол или управление на достъпа до предлаганите аудио-визуални медийни услуги и тяхното използване.

Раздел 5

Изисквания за добре функциониращи мерки и процедури на медийния пазар

Член 20

Национални мерки, засягащи дейността на доставчиците на медийни услуги

1.Всяка законодателна, регулаторна или административна мярка, предприета от държава членка, която може да засегне дейността на доставчиците на медийни услуги на вътрешния пазар, трябва да бъде надлежно обоснована и пропорционална. Тези мерки трябва да бъдат обосновани, прозрачни, обективни и недискриминационни.

2.Всяка национална процедура, използвана за целите на подготовката или приемането на регулаторна или административна мярка, както е посочено в параграф 1, протича в рамките на ясни срокове, определени предварително.

3.Без да се засяга правото му на ефективна съдебна защита и в допълнение към него, всеки доставчик на медийни услуги, който е обект на административна или регулаторна мярка по параграф 1, която го засяга лично и пряко, има право да обжалва тази мярка пред апелативен орган. Този орган трябва да бъде независим от участващите страни и от всякаква външна намеса или политически натиск, които биха могли да застрашат независимата оценка на въпросите, отнесени до него. Той трябва да разполага с необходимия експертен опит, за да може да изпълнява ефективно функциите си.

4. По искане на Комисията Съветът изготвя становище, когато има вероятност дадена национална законодателна, регулаторна или административна мярка да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги. След становището на Съвета и без да се засягат нейните правомощия съгласно Договорите, Комисията може да издаде свое становище по въпроса. Становищата на Съвета и съответно на Комисията се оповестяват публично.

5.Когато национален орган или служба приеме мярка, която засяга лично и пряко доставчик на медийни услуги и има вероятност да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, той съобщава, по искане на Съвета и, когато е приложимо, на Комисията, без ненужно забавяне и по електронен път всяка имаща отношение информация, включително обобщение на фактите, наложената мярка, мотивите, на основание на които националният орган или служба е наложил мярката, и, когато е приложимо, становищата на други засегнати органи.

Член 21

Оценка на концентрациите на медийния пазар

1.Държавите членки предвиждат в своите национални правни системи материалноправни и процесуалноправни правила, които гарантират оценка на концентрациите на медийния пазар, които биха могли да окажат значително въздействие върху медийния плурализъм и редакционната независимост. Тези правила:

а)са прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни;

б)изискват от страните в една концентрация на медийния пазар, която би могла да окаже значително въздействие върху медийния плурализъм и редакционната независимост, да уведомяват предварително за тази концентрация съответните национални органи или служби;

в)определят националния регулаторен орган или служба като отговорен за оценката на въздействието на подлежаща на уведомяване концентрация върху медийния плурализъм и редакционната независимост или гарантират участието на националния регулаторен орган или служба в тази оценка;

г)определят предварително обективни, недискриминационни и пропорционални критерии за уведомяване за концентрации на медийния пазар, които биха могли да окажат значително въздействие върху медийния плурализъм и редакционната независимост, и за оценка на въздействието на концентрациите на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост.

Оценката, посочена в настоящия параграф, се различава от оценките съгласно правото в областта на конкуренцията, включително тези, предвидени съгласно правилата за контрол върху сливанията. Тя не засяга член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004, когато това е приложимо.

2.При оценката, посочена в параграф 1, се вземат предвид следните елементи:

а)въздействието на концентрацията върху медийния плурализъм, включително нейното отражение върху формирането на общественото мнение и върху многообразието на медийните участници на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;

б)гаранциите за редакционна независимост, включително въздействието на концентрацията върху функционирането на редакционните екипи и наличието на мерки от страна на доставчиците на медийни услуги, предприети с цел да се гарантира независимостта на индивидуалните редакционни решения;

в)дали при липсата на концентрация придобиващият и придобитият субект ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост.

3.Комисията, подпомагана от Съвета, може да издаде насоки относно факторите, които трябва да се вземат предвид при прилагането на критериите за оценка на въздействието на концентрациите на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост от страна на националните регулаторни органи или служби.

4.Националният регулаторен орган или структура се консултира предварително със Съвета относно всяко становище или решение, което той възнамерява да приеме, за да се оцени въздействието върху медийния плурализъм и редакционната независимост на подлежаща на уведомяване концентрация на медийния пазар, когато тези концентрации могат да засегнат функционирането на вътрешния пазар.

5.В срок от 14 календарни дни от получаването на консултацията, посочена в параграф 4, Съветът изготвя становище по проекта на национално становище или решение, за което е сезиран, като взема предвид елементите, посочени в параграф 2, и го предава на консултиращия се орган и на Комисията.

6.Националният регулаторен орган или служба, посочени в параграф 4, отчитат в максимална степен становището, посочено в параграф 5. Когато този орган не се съобрази със становището — изцяло или отчасти — той предоставя на Съвета и на Комисията в срок от 30 календарни дни от получаването на становището мотивирана обосновка, с която обяснява позицията си. Без да се засягат нейните правомощия съгласно Договорите, Комисията може да издаде свое становище по въпроса.

Член 22

Становища относно концентрациите на медийния пазар

1.При липса на оценка или консултация по член 21, по искане на Комисията Съветът изготвя становище относно въздействието на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост, когато има вероятност концентрация на медийния пазар да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги. Съветът основава становището си на елементите, посочени в член 21, параграф 2. Съветът може да постави на вниманието на Комисията концентрации на медийния пазар, за които е вероятно да засегнат функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги.

2.След становището на Съвета и без да се засягат нейните правомощия съгласно Договорите, Комисията може да издаде свое становище по въпроса.

3. Становищата на Съвета и съответно на Комисията се оповестяват публично.

Раздел 6

Прозрачно и справедливо разпределяне на икономическите ресурси

Член 23

Измерване на аудиторията

1.Системите и методологиите за измерване на аудиторията трябва да отговарят на принципите на прозрачност, безпристрастност, приобщаване, пропорционалност, недискриминация и проверимост.

2.Без да се засяга защитата на търговските тайни на дружествата, доставчиците на фирмени системи за измерване на аудиторията предоставят без неоправдано забавяне и безплатно на доставчиците на медийни услуги и рекламодателите, както и на трети страни, упълномощени от доставчиците на медийни услуги и рекламодателите, точна, подробна, изчерпателна, разбираема и актуална информация относно методологията, използвана от техните системи за измерване на аудиторията. Настоящата разпоредба не засяга правилата на Съюза за защита на данните и правото на неприкосновеност на личния живот.

3.Националните регулаторни органи или служби насърчават разработването на кодекси за поведение от страна на доставчиците на системи за измерване на аудиторията, заедно с доставчиците на медийни услуги, техните представителни организации и всички други заинтересовани страни, които имат за цел да допринесат за спазването на принципите, посочени в параграф 1, включително чрез насърчаване на независими и прозрачни одити.

4.Комисията, подпомагана от Съвета, може да издаде насоки за практическото прилагане на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член.

5.Съветът насърчава обмена на най-добри практики, свързани с внедряването на системи за измерване на аудиторията, чрез редовен диалог между представителите на националните регулаторни органи или служби, представителите на доставчиците на системи за измерване на аудиторията и други заинтересовани страни.

Член 24

Разпределяне на държавната реклама

1.Публичните средства или всякакво друго възмездяване или предимство, предоставени от публични органи на доставчици на медийни услуги с цел получаване на реклама, се предоставят в съответствие с прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури. Настоящият член не засяга правилата за възлагане на обществени поръчки.

2.Публичните органи, включително националните, федералните или регионалните правителства, регулаторните органи или служби, както и държавните предприятия или други контролирани от държавата субекти на национално или регионално равнище, или органите на местно самоуправление на териториални единици с повече от 1 милион жители, оповестяват публично точна, изчерпателна, разбираема и подробна годишна информация за своите разходи за реклама към доставчици на медийни услуги, която включва най-малко следните данни:

а)фирмите на доставчиците на медийни услуги, от които са закупени рекламни услуги;

б)общата годишна сума на изразходваните средства, както и сумите, платени на всеки доставчик на медийни услуги.

3.Националните регулаторни органи или служби следят разпределянето на държавната реклама на медийните пазари. За да оценят точността на информацията относно държавната реклама по параграф 2, националните регулаторни органи или служби могат да поискат от субектите, посочени в параграф 2, допълнителна информация, включително информация относно прилагането на критериите, посочени в параграф 1.

4.Предоставянето на държавни ресурси на доставчиците на медийни услуги в замяна на стоки или услуги, различни от държавна реклама, е обект на изискванията по параграф 1. Настоящият член не засяга прилагането на правилата за държавна помощ.

Глава IV — Заключителни разпоредби

Член 25

Мониторинг

1.Комисията гарантира независим мониторинг на вътрешния пазар на медийни услуги, включително по отношение на рисковете и напредъка в неговото функциониране и устойчивост. Констатациите от мониторинга се представят за консултация на Съвета.

2.Комисията определя ключови показатели за изпълнението, които да се използват за мониторинга, посочен в параграф 1, като се консултира със Съвета.

3.Мониторингът включва:

а)подробен анализ на издръжливостта на медийните пазари на всички държави членки, включително по отношение на равнището на медийна концентрация и рисковете от чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство;

б)обзор и ориентирана към бъдещето оценка на издръжливостта на вътрешния пазар на медийни услуги като цяло;

в)обзор на мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел гарантиране на независимостта на индивидуалните редакционни решения.

4.Мониторингът се извършва ежегодно и резултатите от него се оповестяват публично.

Член 26

Оценка и докладване

1.Не по-късно от [четири години след влизането в сила на настоящия регламент] и на всеки четири години след това Комисията прави оценка на настоящия регламент и докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

2.За целите на параграф 1 и по нейно искане държавите членки и Съветът изпращат съответната информация на Комисията.

3.При извършването на оценките, посочени в параграф 1, Комисията взема предвид:

а)позициите и констатациите на Европейския парламент, Съвета и други съответни органи или източници;

б)резултатите от съответните обсъждания, проведени в рамките на съответните форуми;

в)съответните документи, издадени от Съвета;

г)констатациите от мониторинга, посочен в член 25.

Член 27

Изменения на Директива 2010/13/ЕС

1.    Член 30б от Директива 2010/13/ЕС се заличава.

2.    Позоваванията на член 30б от Директива 2010/13/ЕС се четат като позовавания на член 12 от настоящия регламент.

3.    Позоваванията в правото на Съюза на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA) се считат за позовавания на Европейския съвет за медийни услуги („Съвета“).

Член 28

Влизане в сила и прилагане

1.    Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.    Настоящият регламент се прилага от [6 месеца след влизането му в сила].

   Членове 7—12 и член 27 обаче се прилагат от [3 месеца след влизането в сила], а член 19, параграф 2 се прилага от [48 месеца след влизането в сила]. 

3.    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.    РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

   1.1.    Наименование на предложението/инициативата

   1.2.    Съответни области на политиката

   1.3.    Предложението/инициативата е във връзка с:

   1.4.    Цели

   1.5.    Мотиви за предложението/инициативата

   1.6.    Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

   1.7.    Планирани методи на управление

   2    МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

   2.1.    Правила за мониторинг и докладване

   2.2.    Системи за управление и контрол

   2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.    ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА    

   3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

   3.2.    Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

   3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката 

·Вътрешен пазар

·Инвестиране в хората, социалното сближаване и ценностите

·Нов тласък за демокрацията в ЕС

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с: 

☑ ново действие 

◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие 59  

◻ продължаване на съществуващо действие 

◻ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

1.4.2.Конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

1.4.4.Показатели за изпълнението

1.5.Мотиви за предложението/инициативата 

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

◻ ограничен срок на действие

–◻    в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻ финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за плащания.

☑неограничен срок на действие

–Изпълнение с период на започване на дейност от 2024 г. до 2025 г.,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на управление 

☑ Пряко управление от Комисията

–☑ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–◻    от изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или на органите, определени от тях;

–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

–◻ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции;

–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

2.1.Правила за мониторинг и докладване 

2.2.Системи за управление и контрол 

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване) 

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности 

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове 

·Съществуващи бюджетни редове

·Поискани нови бюджетни редове

N/A

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи 

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетните кредити ще бъдат преразпределени в рамките на финансовите пакети, разпределени за програма „Творческа Европа“ — МЕДИА и междусекторните направления, както и за бюджетния ред за административна подкрепа в МФР за периода 2021—2027 г.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи 

N/A

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи 

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

–☑    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка 

Предложението/инициативата:

–☑    може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

–◻    налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

–◻    налага преразглеждане на МФР.

3.2.5.Финансов принос от трети страни 

Предложението/инициативата:

–☑    не предвижда съфинансиране от трети страни

–◻    предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите 

–☑    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–◻    върху собствените ресурси

–◻    върху разните приходи

–Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове ◻    

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

(1)    Реч за състоянието на Съюза от 2021 г. на председателя Фон дер Лайен, Страсбург, 15 септември 2021 г.

(2)    COM(2021) 645 final.

(3)    COM/2021/350 final и SWD/2021/351 final.

(4)    Освен това медийните услуги следва да се предоставят в съответствие с изискванията за достъпност на Директива (ЕС) 2019/882 (Европейски акт за достъпността), ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70—115.

(5)    В отговор на необходимостта от засилено сътрудничество в областта на аудио-визуалните медийни услуги членовете на ERGA постигнаха съгласие по доброволен меморандум за разбирателство, в който се определят необвързващи механизми за трансгранично сътрудничество. В съобщението „Европейските медии в цифровото десетилетие — План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията“ Комисията обяви, че ще следи отблизо прилагането на Меморандума за разбирателство, за да прецени дали сътрудничеството в рамките на ERGA трябва да бъде допълнително подсилено. С оглед на тази оценка Комисията смята, че е необходима правна рамка за структурирано сътрудничество между медийните регулаторни органи или служби.

(6)    Доклад относно върховенството на закона за 2020 г., съобщение и глави за отделните държави (COM (2020) 580 final и SWD (2020) 300—326 final). Доклад относно върховенството на закона за 2021 г., съобщение и глави за отделните държави (COM (2021) 700 final и SWD (2021) 701—727 final); Доклад относно върховенството на закона за 2022 г., съобщение и глави за отделните държави (COM (2022) 500 final и SWD (2022) 501—527 final).

(7)     Център за плурализъм и свобода на медиите, Мониторинг на медийния плурализъм .

(8)    Обществените медии заемат важно място на медийния пазар с оглед на тяхната мисия за обществена услуга. Те представляват важен, ако не и най-същественият медиен източник за значителен брой граждани и дружества.

(9)    Измерването на аудиторията пряко въздейства върху разпределението и цените на рекламата, която е ключов източник на приходи за медийния сектор. То е ключов инструмент за оценка на ефективността на медийното съдържание и за разбиране на предпочитанията на аудиторията с оглед планиране на бъдещото създаване на съдържание. Съответните участници на пазара обикновено се споразумяваха за набор от методологически стандарти за разработването на обективни референтни показатели за оценка на възвръщаемостта на своите инвестиции. В няколко държави членки са създадени механизми за саморегулиране, обединяващи ключови заинтересовани страни от медийната и рекламната индустрия, като например съвместни отраслови комитети за саморегулиране, за да може измерването на аудиторията да се организира и извършва прозрачно, приобщаващо и надеждно.

(10)    Разпределението и прозрачността на държавната реклама в някои отношения се регулират чрез фрагментирана рамка от специфични за медиите мерки и общи закони за обществените поръчки, които обаче не обхващат всички държавни разходи за реклама, нито предлагат достатъчна защита срещу преференциално или пристрастно разпределение. По-специално Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета не се прилага за обществени поръчки за услуги за придобиване, разработване, продуциране или копродуциране на програмни материали, предназначени за аудио-визуални медийни услуги или радио услуги.

(11)    Вж. също анализите на националните правила за реклама в годишния доклад относно върховенството на закона.

(12)    Резолюция от 21 май 2013 г. относно Хартата на ЕС, 2011/2246 (INI); Резолюция от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в ЕС, 2017/2209 (INI); Резолюция от 25 ноември 2020 г. относно укрепване на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и ролята на платформите (2020/2009 (INI)); Резолюция от 20 октомври 2021 г. относно европейските медии в цифровото десетилетие: План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията (2021/2017(INI); Резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС, 2021/2036 (INI); Резолюция от 9 март 2022 г. относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (2020/2268 (INI).

(13)    Заключения на Съвета относно свободата и плурализма на медиите в цифровата среда, ОВ C 32, 4.2.2014 г.; Заключения на Съвета относно гарантирането на свободна и плуралистична медийна система ОВ С 422, 7.12.2020 г.; Заключения на Съвета „Европейските медии в цифровото десетилетие: План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията“ 8727/21, 18.5.2021 г.; Заключения на Съвета относно изграждане на европейска стратегия за екосистемата на културните и творческите индустрии, ОВ C 160, 13.4.2022 г.; Декларация на европейските министри на културата, аудио-визията и медиите, среща в Анже на 7 и 8 март 2022 г.

(14)    Конференция за бъдещето на Европа – Доклад за окончателните резултати, май 2022 г., по-специално предложения 27.1 и  37.4.

(15)    Вж. също анализите на прозрачността по отношение на собствеността върху медиите в годишния доклад относно върховенството на закона.

(16)    Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги, ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1—24, преразгледана с Директива (ЕС) 2018/1808, ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69—92.

(17)    Поради това в предложението е предвидено целенасочено изменение на Директива 2010/13/ЕС, ограничено до заличаването на член 30б от нея, с който се създава ERGA, и съответно замяна на позоваванията на ERGA и нейните задачи. В съответствие с принципа за паралелизъм на формите един правен инструмент следва по принцип да бъде изменен с правен инструмент със същата форма. Изменението на Директива 2010/13/ЕС с настоящия регламент в този случай е ограничено до разпоредба, която не трябва да бъде транспонирана от държавите членки. Поради това то е и обосновано. 

(18)    Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, OВ L 130, 17.5.2019 г., стp. 92.

(19)    Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1—16).

(20)    Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(21)    COM(2020) 825 final.

(22)    COM(2020) 842 final.

(23)    Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране, COM/2021/731 final.

(24)    Директива (ЕС) 2015/849 от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73—117.

(25)    Директива (ЕС) 2017/1132 от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право, ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 46—127.

(26)    Договор от Амстердам за изменение на Договора за Европейския съюз, Договорите за създаване на Европейските общности и някои свързани с тях актове — Протокол, приложен към Договора за Европейската общност — Протокол за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, ОВ C 340, 10.11.1997 г., стр. 109.

(27)    Стратегически компас за сигурност и отбрана.

(28)    Заключения на Съвета. Допълнителни усилия за укрепване на устойчивостта на хибридни заплахи и за борба с тях, 14972/19, 10.12.2019 г.; Заключения на Съвета относно укрепване на устойчивостта и борба с хибридните заплахи, включително дезинформацията в контекста на пандемията от COVID-19, 14064/20, 15.12.2020 г., и Заключения на Съвета относно чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство (FIMI), 11429/22, 18.7.2022 г.

(29)    Препоръка CM/Rec(2012)1 на Комитета на министрите към държавите членки относно управлението на обществените медии (приета от Комитета на министрите на 15 февруари 2012 г. на 1134-то заседание на заместник-министрите)

(30)    COM(2020) 790 final.

(31)    C(2021) 6650 final.

(32)    COM(2022) 177 final.

(33)    Препоръка (ЕС) 2022/758 на Комисията от 27 април 2022 година относно защитата на журналистите и защитниците на правата на човека, които се ангажират с участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“), ОВ L 138, 17.5.2022 г., стр. 30–44.

(34)    COM(2022) 28 final.

(35)    COM(2020) 784 final.

(36)    Другите две мисии са „обществени трансформации, свързани с екологичния преход“ и „равенство и приобщаване“.

(37)    Европейски парламент, Комисия по култура и образование, Доклад относно европейските медии в цифровото десетилетие: План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията (2021/2017(INI);

(38)    Заключения на Съвета относно защитата и безопасността на журналистите и други медийни професионалисти, ОВ C 245, 28.6.2022 г.

(39)    Решения от 13 декември 1979, Hauer, 44/79, EU:C:1979:290, точки 14—16; 20 май 2003 г., Österreichischer Rundfunk, съединени дела C-465/00, C-138/01 и C-139/01, EU:C:2003:294, точка 68 и сл.; 9 ноември 2010 г., Schecke, съединени дела C-92/09 и C-93/09, EU:C:2010:662, точка 46.

(40)    Решения от 15 септември 2016 г., Mc Fadden, C-484/14, EU:C:2016:170, точка 68 и сл.; 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет („Директива за авторското право“), C-401/19, EU:C:2022:29, точка 66.

(41)    Европейска комисия (2022 г.). Резултат от поканата за предоставяне на данни . Чрез портала „Споделете мнението си“ бяха получени общо 1470 отговора, а три допълнителни отговора бяха получени извън сайта, но в рамките на срока на консултацията, и поради това бяха включени в отговорите.

(42)    Европейска комисия (2022 г.). Резултат от обществената консултация .

(43)    PwC, Intellera и Open evidence, „Подкрепа за изготвянето на оценка на въздействието, която да придружава инициатива на ЕС относно Европейския закон за свободата на медиите“, VIGIE 2021—644; European University Institute, Katholieke Universiteit Leuven, Universiteit van Amsterdam и Vrije Universiteit Brussel, „Проучване относно медийния плурализъм и многообразието онлайн“, VIGIE 2020—825.

(44)    F.J. Cabrera Blázquez, M. Cappello, J. Talavera Milla, S. Valais, Управление и независимост на обществените медии, IRIS Plus, Европейска аудио-визуална обсерватория, Страсбург, 2022 г.; и ERGA, Вътрешен медиен плурализъм в аудио-визуалните медийни услуги в ЕС: Правила и практики, 2018 г.

(45)    Вж. Препоръка CM/Rec (2012) 1 на Комитета на министрите до държавите членки относно управлението на обществените медии (приета от Комитета на министрите на 15 февруари 2012 г. на 1134-ото заседание на заместник-министрите) и Препоръка CM/Rec (2018) 1 [1] на Комитета на министрите към държавите членки относно медийния плурализъм и прозрачността на собствеността върху медиите.

(46)    Конференция за бъдещето на Европа – Доклад за окончателните резултати, май 2022 г., по-специално предложения 27.1 и  37.4.

(47)    Centro Europa 7 S.R.L. и Di Stefano срещу Италия [голям състав], № 38433/09, § 134, ЕСПЧ 2012 г.

(48)    Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1–24).

(49)    Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73–117)

(50)    Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19—76).

(51)    ОВ C […], […] г., стр. […].

(52)    Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия (ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69—92).

(53)    Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1—16). 

(54)    Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(55)    Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1—22).

(56)    Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65—242).

(57)    Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39—98).

(58)    Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1).

(59)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(60)    Многогод. = Многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = Едногодишни бюджетни кредити.

(61)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(62)    Държави кандидатки и ако е приложимо, потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(63)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(64)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(65)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(66)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(67)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.