52022IP0140

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52022IP0140 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52022IP0140

Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2022 г. относно изкуствения интелект в цифровата ера (2020/2266(INI))

OB C 465, 6.12.2022, p. 65–108 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

6.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/65

P9_TA(2022)0140

Изкуственият интелект в цифровата ера

Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2022 г. относно изкуствения интелект в цифровата ера (2020/2266(INI))

(2022/C 465/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 4, 16, 26, 114, 169, 173, 179, 180, 181 и 187 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и Общ коментар № 25 на Комитета на ООН по правата на детето от 2 март 2021 г. относно правата на децата във връзка с цифровата среда,

—	като взе предвид препоръката на Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО) относно етиката на изкуствения интелект, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 41-ва сесия на 24 ноември 2021 г.,

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (1) и насоките на Комисията за по-добро регулиране,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 24 март 2021 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на детето“ (COM(2021)0142),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно състоянието на способностите на ЕС за кибернетична отбрана (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2021 г. относно предизвикателствата и перспективите пред многостранните режими за контрол над оръжията за масово унищожение и за разоръжаване (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ и за отмяна на Решение (ЕС) 2015/2240 (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013 (6),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2021 г. за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза (COM(2021)0206),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно европейска рамка за управление на данните (Акт за управление на данните) (COM(2020)0767),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1807 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно рамка за свободното движение на нелични данни в Европейския съюз (7),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година за създаване на Европейски фонд за отбрана и за отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1092 (8),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (9),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1173 на Съвета от 13 юли 2021 г. за създаване на Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии и за отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1488 (10),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 април 2018 г., озаглавено „Изкуствен интелект за Европа“ (COM(2018)0237),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2018 г., озаглавено „Координиран план за изкуствения интелект“ (COM(2018)0795),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 8 април 2019 г., озаглавено „Изграждане на доверие в ориентирания към човека изкуствен интелект“ (COM(2019)0168),

—	като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавена „Изкуствен интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065),

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 януари 2021 г. относно застаряването на населението — Насърчаване на солидарността и отговорността между поколенията (COM(2021)0050);

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102), и нейното съобщение от 5 май 2021 г., озаглавено „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350);

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование за 2021 — 2027 г.: Приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера“ (COM(2020)0624),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 9 март 2021 г., озаглавено „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ (COM(2021)0118),

—	като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета от 15 септември 2021 г. за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“ (COM(2021)0574),

—	като взе предвид проучването на Комисията от 28 юли 2020 г., озаглавено „European enterprise survey on the use of technologies based on artificial intelligence“ (Проучване сред европейските предприятия относно използването на технологии, основаващи се на изкуствения интелект),

—

като взе предвид проучването на Комисията от 26 ноември 2020 г., озаглавено „Energy-efficient Cloud Computing Technologies and Policies for an Eco-friendly Cloud Market“ (Технологии и политики в областта на енергийно ефективните компютърни услуги „в облак“ с оглед на екологосъобразността на пазара на изчисленията в облак),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 19 февруари 2020 г. до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно последиците от изкуствения интелект, интернета на нещата и роботиката за безопасността и отговорността (COM(2020)0064),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 22 март 2021 г. относно стратегията на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие,

—	като взе предвид доклада на експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект от 8 април 2019 г., озаглавен „Насоки относно етичните аспекти за надежден ИИ“,

—	като взе предвид доклада на експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект от 8 април 2019 г., озаглавен „A definition of AI: main capabilities and disciplines“ (Определение за ИИ: основни възможности и дисциплини),

—	като взе предвид доклада на експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект от 26 юни 2019 г., озаглавен „Policy and investment recommendations for trustworthy Artificial Intelligence“ (Препоръки относно политиката и инвестициите за надежден ИИ),

—	като взе предвид изследването на Юнеско от март 2019 г., озаглавено „I’d blush if I could: closing gender divides in digital skills through education“ („Бих се изчервил(а), ако можех: преодоляване чрез образованието на разделението между половете в областта на цифровите умения),

—	като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 14 декември 2020 г., озаглавен „Getting the future right — Artificial intelligence and fundamental rights“ (Правилно прогнозиране и подготовка за бъдещето — изкуственият интелект и основните права),

—	като взе предвид препоръката на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 22 май 2019 г. относно изкуствения интелект,

—	като взе предвид платформата на ООН за диалог относно изкуствения интелект: Световна среща на върха относно изкуствения интелект за добри цели,

—	като взе предвид принципите на Г-20 по отношение на изкуствения интелект от 9 юни 2019 г.,

—	като взе предвид доклада на Световната здравна организация от 28 юни 2021 г. относно изкуствения интелект в сферата на здравеопазването и шестте ръководни принципа за неговото проектиране и използване,

—

като взе предвид становището по собствена инициатива от 31 май 2017 г. на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Artificial Intelligence — The consequences of artificial intelligence on the (digital) single market, production, consumption, employment and society“ (Изкуственият интелект — последиците от изкуствения интелект за единния (цифров) пазар, производството, потреблението, заетостта и обществото) (11),

—

като взе предвид доклада от 21 ноември 2019 г. на експертната група по въпросите на отговорността и новите технологии — подгрупа по новите технологии, озаглавен „Liability for Artificial Intelligence and other emerging digital technologies“ (Отговорност за изкуствения интелект и други нововъзникващи цифрови технологии),

—

като взе предвид публикацията на ad hoc комитета по изкуствения интелект (CAHAI) на Съвета на Европа от декември 2020 г., озаглавена „Towards Regulation of AI systems — Global perspectives on the development of a legal framework on Artificial Intelligence systems based on the Council of Europe’s standards on human rights, democracy and the rule of law“ (Към регулиране на системите за изкуствен интелект — глобална перспектива за разработването на правна уредба за системите за изкуствен интелект въз основа на стандартите на Съвета на Европа в областта на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава),

—	като взе предвид работния документ на Европейския университетски институт от октомври 2020 г., озаглавен „Models of Law and Regulation for AI“ (Правни модели и регулиране на ИИ),

—

като взе предвид съвместния доклад на Trend Micro Research, Междурегионалния научноизследователски институт на ООН по престъпленията и правосъдието и Европол от 19 ноември 2020 г., озаглавен „Malicious Uses and Abuses of Artificial Intelligence“ (Злонамерени употреби и злоупотреби с изкуствения интелект),

—	като взе предвид политическите насоки на Комисията за периода 2019 — 2024 г., озаглавени „A Union that strives for more: my agenda for Europe“ (Съюз, който се стреми да постигне повече: моята програма за Европа),

—	като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2020 г. по дело C-311/18 (Schrems II);

—	като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2021 г. относно „Рамка за политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 — 2030 г. — следващи стъпки към „Нулева смъртност“ (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно автономните оръжейни системи (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно всеобхватната европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката (16),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2020 г. относно автоматизираните процеси на вземане на решения: гарантиране на защитата на потребителите и на свободното движение на стоки и услуги (17),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно режим на гражданска отговорност за изкуствения интелект (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. относно правата върху интелектуалната собственост за разработването на технологии за изкуствен интелект (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно рамка за етичните аспекти на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно изкуствения интелект: въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на международното право, доколкото ЕС е засегнат, в сферата на употребата за граждански и военни цели и в сферата на държавната власт извън обхвата на наказателното правосъдие (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители (22),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно Европейска стратегия за данните (23),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно изкуствения интелект в образованието, културата и аудио-визуалния сектор (24),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2021 г. относно изкуствения интелект в наказателното право и използването му от полицията и съдебните органи по наказателноправни въпроси (25),

—

като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС (DG IPOL) от юни 2021 г., озаглавено „Artificial Intelligence diplomacy — Artificial Intelligence governance as a new European Union external policy tool“ (Дипломация в областта на изкуствения интелект — управление на изкуствения интелект като нов инструмент във външната политика на Европейския съюз),

—	като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от май 2021 г., озаглавено „Challenges and limits of an open source approach to Artificial Intelligence“ (Предизвикателства и ограничения на подхода за отворен код по отношение на изкуствения интелект),

—

като взе предвид документа на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от май 2021 г., озаглавен „Artificial Intelligence market and capital flows — AI and the financial sector at crossroads“ (Пазарът и капиталовите потоци, свързани с изкуствения интелект — ИИ и финансовият сектор на кръстопът),

—	като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от юни 2021 г., озаглавено „Improving working conditions using Artificial Intelligence“ (Подобряване на условията на труд с помощта на изкуствения интелект),

—	като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от май 2021 г., озаглавено „The role of Artificial Intelligence in the European Green Deal“ (Ролята на изкуствения интелект в Европейския зелен пакт),

—	като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от юли 2021 г., озаглавено „Artificial Intelligence in smart cities and urban mobility“ (Изкуственият интелект в рамките на интелигентните градове и градската мобилност),

—	като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от юли 2021 г., озаглавено „Artificial Intelligence and public services“ (Изкуственият интелект и обществените услуги),

—	като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от юли 2021 г., озаглавено „European Union data challenge“ (Предизвикателството пред Европейския съюз във връзка с данните),

—	като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от юни 2020 г., озаглавено „Opportunities of Artificial Intelligence“ (Възможности, свързани с изкуствения интелект),

—	като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от октомври 2021 г., озаглавено „Europe’s Digital Decade and Autonomy“ (Цифровото десетилетие и автономията на Европа),

—

като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от януари 2022 г., озаглавено „Identification and assessment of existing and draft EU legislation in the digital field“ (Идентифициране и оценка на съществуващото законодателство и проектозаконодателството на ЕС в сферата на цифровите технологии),

—

като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) от септември 2020 г., озаглавено „Civil liability regime for artificial intelligence — European added value assessment“ (Режим на гражданска отговорност за изкуствения интелект — оценка на европейската добавена стойност),

—	като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от декември 2020 г., озаглавено „Data subjects, digital surveillance, AI and the future of work“ (Субекти на данни, цифрово наблюдение, ИИ и бъдещето на труда),

—

като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от септември 2020 г., озаглавено „European framework on ethical aspects of artificial intelligence, robotics and related technologies“ (Европейска рамка за етичните аспекти на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии),

—	като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от март 2020 г., озаглавено „The ethics of artificial intelligence: Issues and initiatives“ (Етика на изкуствения интелект: проблематика и инициативи),

—

като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от юни 2020 г., озаглавено „Artificial Intelligence: How does it work, why does it matter, and what can we do about it? (Изкуственият интелект: как функционира, защо е важен и какво можем да предприемем във връзка с него?),

—	като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от юли 2020 г., озаглавено „Artificial Intelligence and Law enforcement — Impact on Fundamental Rights“ (Изкуственият интелект и правоприлагането — въздействие върху правата на човека),

—	като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от юни 2020 г., озаглавено „The impact of the General Data Protection Regulation (GDPR) on artificial intelligence“ (Въздействие на Общия регламент относно защитата на данните върху изкуствения интелект),

—	като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от април 2020 г., озаглавено „The White Paper on Artificial Intelligence“ (Бяла книга за изкуствения интелект),

—	като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от септември 2021 г., озаглавено „Regulating facial recognition in the EU“ (Регулиране на лицевото разпознаване в ЕС),

—	като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от февруари 2021 г., озаглавено „The future of work: Trends, challenges and potential initiatives“ (Бъдещето на труда: тенденции, предизвикателства и потенциални инициативи),

—

като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от юни 2021 г., озаглавено „Robo-advisors: How do they fit in the existing EU regulatory framework, in particular with regard to investor protection?“ (Роботи-консултанти: Как те се вписват в съществуващата регулаторна рамка на ЕС, по-специално по отношение на защитата на инвеститорите?),

—	като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от септември 2021 г., озаглавено „China’s ambitions in artificial intelligence“ (Китайските амбиции в областта на изкуствения интелект),

—	като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от юни 2021 г., озаглавено „What if we chose new metaphors for artificial intelligence?“ (А ако изберем нови метафори за изкуствения интелект?),

—	като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от януари 2018 г., озаглавено „Understanding artificial intelligence“ (Разбиране на изкуствения интелект),

—	като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от юли 2021 г., озаглавено „Tackling deepfakes in European Policy“ (Преодоляване на дълбоките фалшификати в европейската политика),

—	като взе предвид работния документ на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в цифровата ера (AIDA) от февруари 2021 г., озаглавен „Artificial Intelligence and Health“ (Изкуственият интелект и здравето“),

—	като взе предвид работния документ на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в цифровата ера от март 2021 г., озаглавен „Artificial Intelligence and the Green Deal“ (Изкуственият интелект и Зеленият пакт),

—	като взе предвид работния документ на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в цифровата ера от март 2021 г., озаглавен „The External Policy Dimensions of AI“ (Външнополитическото измерение на изкуствения интелект),

—	като взе предвид работния документ на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в цифровата ера от май 2021 г., озаглавен „AI and Competitiveness“ (Изкуственият интелект и конкурентоспособността),

—	като взе предвид работния документ на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в цифровата ера от юни 2021 г., озаглавен „AI and the Future of Democracy“ (Изкуственият интелект и бъдещето на демокрацията),

—	като взе предвид работния документ на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в цифровата ера от юни 2021 г., озаглавен „AI and the Labour Market“ (Изкуственият интелект и пазарът на труда),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в цифровата ера (A9-0088/2022),

1. Увод

отбелязва, че светът е на прага на четвъртата индустриална революция; посочва, че в сравнение с трите предишни вълни, предизвикани от въвеждането на парните двигатели, електричеството и компютрите, четвъртата вълна черпи своята енергия от изобилието от данни в съчетание с мощни алгоритми и изчислителен капацитет; подчертава, че настоящата цифрова революция се обуславя от нейния световен мащаб, бързата конвергенция и огромното въздействие на нововъзникващите революционни технологии върху държавите, икономиките, обществата, международните отношения и околната среда; отчита, че радикалната промяна от такъв мащаб засяга различни части от обществото по различен начин в зависимост от техните цели, географско местоположение или социално-икономически контекст; подчертава, че цифровият преход трябва да бъде осъществен при пълно зачитане на основните права и по такъв начин, че цифровите технологии да бъдат в полза на човечеството;

отчита, че цифровата революция същевременно предизвика конкуренция в световен мащаб вследствие на огромната икономическа стойност и технологичните възможности, натрупани от икономиките, които отделят най-много ресурси за изследвания, разработване и маркетинг на приложения за изкуствен интелект (ИИ); отбелязва, че конкурентоспособността в областта на цифровите технологии и отворената стратегическа автономност се превърнаха в основна цел на политиката в няколко държави; подчертава нарастващото осъзнаване сред хората, отговорни за вземането на решения, че нововъзникващите технологии биха могли да се отразят на геополитическото влияние на цели държави;

изтъква, че Европа, която в течение на векове е задавала международните стандарти, е доминирала в сферата на технологичния напредък и е била водеща в сферата на производството и въвеждането на висококачествени продукти, понастоящем изостава, тъй като разработва и инвестира далеч по-малко в цифровия пазар в сравнение с водещи икономики като Съединените американски щати или Китай, като същевременно продължава да бъде сравнително конкурентоспособна по отношение на резултатите от тематичните изследвания в областта на изкуствения интелект; отчита риска от маргинализиране на европейските участници по отношение на разработването на световни стандарти и напредъка на технологиите и от оспорване на европейските ценности;

подчертава на първо място, че цифровите инструменти се превръщат все повече в инструмент за манипулация и злоупотреба в ръцете на някои корпорации, както и в ръцете на авторитарни правителства с цел подкопаване на демократичните политически системи, което евентуално може да доведе до сблъсък между политическите системи; пояснява, че цифровият шпионаж, саботажите, нискомащабната война и дезинформационните кампании поставят на изпитание демократичните общества;

подчертава, че естеството на цифровите бизнес модели позволява висока степен на приспособимост и мрежови ефекти; посочва, че много цифрови пазари се характеризират с висока степен на пазарна концентрация, което позволява на малък брой технологични платформи, повечето от които понастоящем са базирани в САЩ, да ръководят пазарната реализация на революционните технологични иновации, да привличат най-добрите идеи, таланти и дружества и да постигат изключително висока рентабилност; предупреждава, че господстващото пазарно положение в икономиката на данните вероятно ще намери израз и в нововъзникващата икономика на ИИ; посочва, че едва осем от настоящите водещи 200 цифрови дружества са със седалище в ЕС; подчертава, че доизграждането на действителния цифров единен пазар е от огромно значение в това отношение;

подчертава, че в резултат на това световната конкуренция за водещи позиции в областта на технологиите се превърна в приоритет в ЕС; подчертава, че ако не действа бързо и смело, ЕС в крайна сметка ще бъде принуден да следва правила и стандарти, задавани от други, и рискува политическата му стабилност, социалната сигурност, основните свободи, личните свободи и икономическата му конкурентоспособност да бъдат изложени на вредно въздействие;

твърди, че изкуственият интелект е една от ключовите нововъзникващи технологии в рамките на четвъртата индустриална революция; отбелязва, че изкуственият интелект подхранва цифровата икономика, тъй като той предоставя възможност за въвеждането на иновативни продукти и услуги, има способността да разширява избора на потребителите и може да повиши ефикасността на производствените процеси; посочва, че се очаква, че до 2030 г. изкуственият интелект ще допринесе с над 11 трилиона евро за световната икономика; същевременно подчертава, че технологиите в областта на изкуствения интелект рискуват да ограничат ролята на човека; подчертава, че изкуственият интелект следва да продължи да бъде ориентирана към човека надеждна технология и не следва да замества човешката автономия, нито да предполага загубата на лична свобода; подчертава необходимостта да се гарантира, че тази четвърта индустриална революция е приобщаваща и не пренебрегва никого;

излага идеята, че в световен мащаб има съревнование за водещи позиции в областта на изкуствения интелект; изтъква, че технологиите в областта на изкуствения интелект обещават да генерират огромна икономическа стойност за икономиките, които рентабилно разработват, произвеждат и въвеждат такива технологии, както и за държавите, в които се осъществява това създаването на стойност; подчертава, че изкуственият интелект не е вездесъща технология, а ефективен набор от инструменти и техники, които могат да бъдат използвани в полза на обществото; пояснява, че функционирането на технологиите зависи от това как ги проектираме; изтъква, че ЕС е обявил намерението си да създаде регулаторна уредба за изкуствения интелект; въпреки това подчертава, че е от решаващо значение ЕС да може да определи регулаторния подход, включително защитата на основните права и свободи, и да бъде фактор, който определя световните стандарти; съответно подчертава значението на европейската конкурентоспособност в областта на изкуствения интелект и способността на ЕС да оформя регулаторната среда на международно равнище; подчертава, че някои видове използване на изкуствен интелект могат да породят рискове за отделните лица или за обществата, които могат да застрашат основните права, и че поради това те следва да подлежат на обсъждане от създателите на политики, като по този начин се даде възможност изкуственият интелект да се превърне на практика в инструмент в услуга на хората и обществото, който преследва общото благо и общите интереси;

отбелязва, че е необходима ясна регулаторна уредба, политически ангажимент и по-далновидна нагласа, които често липсват понастоящем, за да могат европейските участници да постигнат успех в цифровата ера и да се превърнат в технологични лидери в областта на изкуствения интелект; стига до заключението, че въз основа на такъв подход както гражданите, така и предприятията в ЕС могат да се възползват от изкуствения интелект и от голямата възможност, която той предлага за повишаване на конкурентоспособността, включително по отношение на просперитета и благосъстоянието; подчертава, че регулаторните уредби трябва да бъдат оформени по такъв начин, че да не налагат необосновани пречки, които възпрепятстват европейските участници да постигнат успех в цифровата ера, по-специално за новосъздадените предприятия и малките и средните предприятия (МСП); подчертава, че следва да се увеличат значително частните и публичните инвестиции, за да се създаде климат, в който на нашия континент има и се появяват повече случаи на европейски успех;

10.

подчертава, че бързият технологичен напредък, въведен от изкуствения интелект, е все по-неразривно свързан с повечето области на човешка дейност и също така ще засегне поминъка на всеки, който не притежава уменията, от които се нуждае, за да се адаптира достатъчно бързо към тези нови технологии; посочва, че въпреки че постигането на цифрова грамотност чрез повишаване на квалификацията и преквалификация може да спомогне за справяне с много от произтичащите от това социално-икономически проблеми, тези въздействия следва да бъдат разглеждани и в контекста на системите за социално подпомагане, градската и селската инфраструктура и демократичните процеси;

11.

подчертава необходимостта от отразяване на целите и интересите на жените и уязвимите групи в цифровия преход; подчертава в този контекст, че през 2018 г. жените представляваха едва 22 % от специалистите в областта на ИИ в световен мащаб — проблем, който служи единствено за увековечаване и затвърждаване на стереотипите и предубежденията; отчита необходимостта от запазване на правото на равенство пред закона, неприкосновеността на личния живот, свободата на изразяване на мнение и участието в културния и политическия живот при използването на технологии в областта на изкуствения интелект, особено за малцинствените общности;

2. Потенциални възможности, рискове и пречки при използването на изкуствен интелект: шест казуса, разгледани от специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в цифровата ера

12.

припомня, че изкуственият интелект се основава на софтуер, използващ вероятностни модели и алгоритмично прогнозиране за набор от специфични цели; посочва, че терминът изкуствен интелект е общ термин, който обхваща широк спектър от стари и нови технологии, техники и подходи и чийто смисъл е по-разбираем под названието „системи с изкуствен интелект“, и че той се отнася до всички основаващи се на машини системи, между които в много случаи общото е само че се ръководят от даден набор от цели, определени от човека, с различна степен на автономност в своите действия и извършват прогнози, отправят препоръки или вземат решения въз основа на наличните данни; отбелязва, че макар някои от тези технологии вече да се ползват широко, други все още са в процес на разработване или дори представляват само спекулативни идеи, които може да бъдат или да не бъдат осъществени в бъдеще;

13.

посочва, че е налице значителна разлика между символичния изкуствен интелект — основният подход към изкуствения интелект през периода на 50-те до 90-те години на миналия век, и машинно самообучаващия се и основан на данни изкуствен интелект, доминиращ от 2000 г. насам; пояснява, че при първата вълна изкуственият интелект е бил разработван чрез кодиране на знанията и опита на експертите в набор от правила, които след това са били изпълнявани от машина;

14.

отбелязва, че при втората вълна автоматизираните процеси на обучение на алгоритмите, основани на обработването на големи масиви от данни, способността да се комбинира информацията от множество различни източници и да се създават комплексни изображения на дадена среда, както и установяването на закономерности, направи системите с ИИ по-комплексни, автономни и непрозрачни, което може да доведе до по-малко обясними резултати; подчертава, че съвременният изкуствен интелект може да бъде разделен на много отделни подкатегории и техники, като например задълбоченото самообучение (deep learning) е подкатегория на машинното самообучение, което от своя страна е подкатегория на ИИ;

15.

отбелязва, че въпреки че съвременният изкуствен интелект разполага с повече възможности от символичния изкуствен интелект благодарение на значителното увеличение на изчислителния капацитет, той все още може да решава задачи единствено в конкретни за дадена сфера области, например в шахмата или разпознаването на изображения, и неговото програмиране не е предназначено да разпознава напълно действията, които системата с ИИ извършва; изтъква, че системите с ИИ — за разлика от това, което името им предполага — не притежават „интелигентност“ в присъщия за човека смисъл; посочва, че следователно той се разглежда като „тясно специализиран“ или „слаб“ ИИ и все още не е нещо повече от инструмент, предоставящ препоръки и прогнози; отбелязва например, че автомобилите без водач функционират благодарение на комбинация от различни системи с ИИ, изпълняващи единични задачи, които съвместно могат да осигурят триизмерна карта на заобикалящата среда на превозното средство, за да може операционната система да взема решения;

16.

отбелязва, че много опасения, свързани с изкуствения интелект, се базират на хипотетични концепции като общ ИИ, изкуствен свръхинтелект и технологична сингулярност, които теоретично биха могли да доведат до ситуация, в която машинният интелект превъзхожда човешкия интелект в много области; подчертава, че има съмнения относно това дали тези спекулативни употреби на изкуствения интелект могат да бъдат постигнати с нашите технологии, имайки предвид научните закони; въпреки това счита, че законодателните органи трябва да предприемат мерки по отношение на рисковете, свързани понастоящем с основаното на ИИ вземане на решения, тъй като е очевидно, че вредните последици, като например расовата и половата дискриминация, вече са се проявили в конкретни случаи, в които ИИ е внедрен без предпазни мерки;

17.

подчертава, че повечето системи с ИИ, които се използват в момента, са придружени от нисък риск; посочва например автоматичния превод, машините „Еврика“, автоматите за игра и роботите, които изпълняват повтарящи се производствени процеси; заключава, че някои случаи на употреба на ИИ могат да бъдат категоризирани като рискови и че в тези случаи е необходимо да се предприемат регулаторни действия и да се приложат ефективни предпазни мерки, ако това вече не е направено;

18.

насърчава провеждането на обществен дебат относно начините за експлоатиране на огромния потенциал на ИИ въз основа на основните европейски ценности, принципите на прозрачност, обяснимост, справедливост, отчетност, отговорност и надеждност, както и на принципа, че ИИ и роботиката следва да бъдат ориентирани към човека и да се разработват по начин, който допълва хората; подчертава, че в значителен брой области от човешкия живот — от устойчивостта до здравеопазването — ИИ може да бъде полезен в качеството си на спомагателен инструмент за потребителите и специалистите, който увеличава възможностите на хората, без да възпрепятства тяхната способност да действат свободно и да вземат решения; подчертава, че договорените етични принципи и изисквания в областта на ИИ следва да бъдат приведени в действие във всички области на прилагането на ИИ, като се интегрират необходимите гаранции, което ще повиши доверието на гражданите и по този начин ще ги стимулира да се възползват от преимуществата на ИИ;

19.

подчертава, че нивото на риска от дадено приложение с ИИ варира значително в зависимост от вероятността от вреда и тежестта на вредата; следователно подчертава, че правните изисквания следва да бъдат адаптирани към това в съответствие с подход, основан на риска, и като се вземе надлежно предвид, ако това е оправдано, принципът на предпазните мерки; подчертава, че в такива настоящи или бъдещи случаи, в които при определена употреба системите с ИИ са свързани с висок риск за основните и човешките права, е необходимо да има пълен надзор от страна на човека и регулаторна намеса и че предвид скоростта на технологичното развитие регулирането на системите с ИИ с висок риск трябва да бъде гъвкаво и ориентирано към бъдещето;

20.

посочва, че настоящият доклад разглежда подробно шест казуса на употреба на ИИ, очертавайки възможностите, които ИИ предлага в съответния сектор, рисковете, спрямо които трябва да се предприемат действия, и пречките, които не позволяват на Европа да се възползва изцяло от преимуществата на ИИ; подчертава, че казусите представят някои от най-значимите случаи на употреба на ИИ и че същевременно те отразяват някои от основните теми на публичните изслушвания, проведени от специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в цифровата ера в рамките на нейния мандат, а именно здравето, Зеления пакт, външната политика и сигурността, конкурентоспособността, бъдещето на демокрацията и пазара на труда;

a) ИИ и здравеопазването

21.

счита, че методологичният анализ на големи масиви от данни, включително чрез ИИ, може да доведе до нови решения или да подобри съществуващите техники в сектора на здравеопазването, които биха могли значително да ускорят научните изследвания, да спасят човешки живот и да подобрят грижите за пациентите чрез предлагане на иновативни лечения и по-добра диагностика и насърчаване на благоприятна среда за здравословен начин на живот; подчертава, че системите с ИИ следва също да допринасят за достъпността, издръжливостта и устойчивостта на здравните системи, като същевременно осигуряват конкурентно предимство на европейските сектори на ИКТ и здравеопазването, ако присъщите рискове се управляват по подходящ начин;

22.

подчертава, че използването на ИИ в сектора на здравеопазването следва да се основава на строги етични изисквания като справедлив достъп до здравни грижи, неприкъсновеност на личния живот, прозрачност, обяснимост, надеждност, приобщаване, представителност на наборите от данни и постоянен човешки надзор; подчертава, че при проектирането на основани на ИИ системи трябва да се обърне внимание на риска от неправилно разпределяне на ресурси на физически лица въз основа на неправилни или пристрастни категоризация или приоритизиране или неправилно функционираща технология, което води до погрешна диагностика, лошо лечение или пълна липса на лечение; счита, че възможно най-високи етични стандарти следва да се прилагат за всички приложения в здравеопазването и че етичните правила следва да се определят на много ранен етап от тяхното разработване и проектиране, тоест следва да се прилага т.нар. етика при проектирането; подчертава, че автоматизираното вземане на решения в приложенията в областта на здравеопазването може да създаде рискове за благосъстоянието на пациентите и основните права, и подчертава, че поради това ИИ трябва да има подкрепяща роля в здравеопазването, в рамките на което винаги следва да се упражнява професионален надзор от страна на човека; призовава при използването на ИИ за медицинските диагнози в системите за обществено здравеопазване да се запази връзката между пациента и лекаря и ИИ да бъде в съответствие с Хипократовата клетва във всеки един момент; отбелязва обаче, че ИИ подобрява точността на скрининга и в няколко случая вече постигат по-добри резултати в сравнение с диагностиката на лекарите; счита, че съществуващите уредби за отговорността не предоставят достатъчна правна сигурност и не защитават правото на пациентите на правна защита в случай на погрешна диагностика и неправилно лечение чрез ИИ; във връзка с това посреща със задоволство предстоящото законодателно предложение относно отговорността във връзка с ИИ; отбелязва, че е важно да се защитят здравните специалисти като потребители на системи с изкуствен интелект, както и пациентите като крайни потребители, като им се предоставя достатъчна и прозрачна информация;

23.

подчертава, че основаните на ИИ решения вече се използват или изпитват в клинична среда с цел подпомагане на диагностиката, прогнозирането, лечението и ангажираността на пациентите, като по този начин се ускорява и подобрява лечението и се намаляват ненужните интервенции; отбелязва освен това, че ИИ може да подобри персонализираната медицина и грижите за пациентите; отбелязва, че ИИ понастоящем обхваща широк спектър от здравни области, включително обществено здравеопазване, услуги за полагане на грижи, грижи за себе си и здравни системи; отбелязва, че данните играят важна роля в това отношение; счита, че има много обещаващи приложения на ИИ за извличане на информация от изображения и други медицински устройства за предоставяне на информация за анализа надолу по веригата, и отбелязва, че също така се очаква, че алгоритмите за задълбочено самообучение могат да осигурят количествен скок по отношение на различни клинични задачи;

24.

подчертава, че технологиите с ИИ могат да се прилагат за изследвания, разработки и масово производство на фармацевтични продукти и потенциално могат да ускорят разработването на нови лекарства, лечения и ваксини на по-ниска цена; счита, че ИИ може да спомогне за прогнозиране на резултатите от лечението и може да позволи на лекарите да адаптират терапевтичните стратегии в съответствие с индивидуалните генетични или физиологични характеристики с все по-високи нива на точност, когато се основава на висококачествени данни и надеждни предположения, като по този начин се увеличава ефективността на превантивните грижи, при условие че са спазени всички етични изисквания по отношение на професионалния надзор върху клиничното валидиране на ИИ, неприкосновеността на личния живот, защитата на данните и информираното съгласие; отбелязва, че големите информационни масиви в здравеопазването могат да бъдат анализирани с помощта на ИИ, за да се ускори обработването им; подчертава, че е важно да се гарантира, че високопроизводителните изчислителни технологии са оперативно съвместими с ИИ, тъй като основните икономически сектори, включително производството, здравеопазването и фармацевтичните продукти, разчитат на високопроизводителните изчислителни технологии;

25.

подчертава, че основаните на ИИ решения имат потенциала да приспособяват лечението и разработването на лекарства към конкретните нужди на пациентите и да увеличават степента на ангажиране със заинтересованите страни и участниците в системата на здравеопазването; счита, че ИИ и достъпът до подходящи, актуализирани и висококачествени анонимизирани и представителни набори от данни в съответствие с правилата на ЕС за защита на личните данни подкрепят здравните специалисти и им помагат да предоставят по-добри грижи за своите пациенти и по-персонализирана обратна връзка, насоки и подкрепа, като насърчават безопасността на пациентите и повишават ефективността на терапията; подчертава, че това може да бъде особено полезно при подбора и прегледа на задълбочаващите се научни познания с цел извличане на подходяща информация за здравните специалисти; подчертава, че гражданите от всички държави членки следва да могат да споделят своите здравни данни с доставчици на здравни услуги и органи по техен избор; подчертава в това отношение необходимостта от създаване на стимули за повишаване на квалификацията, преквалификация и придобиване на умения с оглед на изменящия се пазар на труда за работниците с оглед на професионалната им реализация в рамките на здравеопазването;

26.

счита, че борбата срещу COVID-19 ускори както изследванията, така и внедряването на нови технологии, по-специално приложенията с ИИ, в стремежа към по-успешно диагностициране на нови случаи и по-добри клинични грижи и терапевтични изследвания и подчерта ползите от ИИ, както и значението на финансирането и висококачествените данни за целите на ефективното наблюдение и моделиране на разпространението на епидемии от инфекциозни болести в съответствие със законодателството за защита на данните; отбелязва обаче, че опитът с приложенията с ИИ по време на COVID-19 разкри някои от ограниченията при използването на ИИ за медицинска диагностика (26);

27.

подчертава потенциала на системите с ИИ за облекчаване на тежестта върху здравните системи и по-специално върху здравните специалисти и за оказване на принос за намирането на решения за предоставяне на грижи за бързо застаряващото население в Европа и по света и за защитата му от опасни заболявания;

28.

подчертава, че използването на безопасни и ефективни приложения с ИИ за административни задачи, които не изискват човешко действие, може да спести много време на здравните работници, което вместо това би могло да се посвети на посещенията на пациенти;

29.

подчертава, че приложенията в областта на здравето на потребителите, основани на ИИ, могат да помогнат за проследяване на здравния статус на дадено лице чрез ежедневни устройства, като например смартфони, които позволяват на ползвателите доброволно да предоставят данни, които могат да бъдат основа за ранни предупреждения и сигнали за животозастрашаващи заболявания като инсулти или инфаркти; подчертава, че приложенията в областта на здравеопазването, основани на ИИ, могат също така да насърчават здравословното поведение и да предоставят възможности за отговорно и самостоятелно полагане на грижи за себе си чрез предоставяне на пациентите на допълнителни средства за наблюдение на собственото им здраве и начин на живот и чрез подобряване на точността на скрининга от страна на здравните специалисти; посочва обаче особената чувствителност на личните здравни данни и риска от нарушения на данните или злоупотреби в това отношение и подчертава необходимостта от прилагане на надеждни стандарти за киберсигурност за всяко едно приложение в здравеопазването;

30.

подчертава, че ИИ в здравния сектор е особено зависим от наличието на големи масиви от данни, споделянето на данни и високото качество, достъпността и оперативната съвместимост на данните, за да може да се оползотвори пълният потенциал на ИИ в областта на здравето; подчертава необходимостта от улесняване на свързването на електронните здравни досиета със системите за електронно предписване на рецепти, за да могат здравните специалисти, полагащи грижи за пациентите, да имат достъп до необходимата информация за пациента, при условие че пациентът е дал своето съгласие за това;

31.

посреща със задоволство създаването на европейско пространство на здравни данни, за да се въведат данни с много високо качество, които да се използват в сектора на здравеопазването; счита, че взаимосвързаността и оперативната съвместимост на високопроизводителните изчислителни инфраструктури с европейското пространство на здравни данни биха гарантирали наличието на големи и висококачествени информационни масиви от здравни данни, които са важни за научните изследвания и лечението на заболявания, по-специално на редки и педиатрични заболявания;

32.

подчертава необходимостта от изграждане на доверие чрез насърчаване на оперативната съвместимост и задълбочаване на сътрудничеството между различните здравни специалисти, които обслужват едни и същи пациенти; подчертава необходимостта от предлагане на обучение на здравните специалисти относно техниките и подходите на ИИ; подчертава необходимостта от борба с недоверието, например чрез възползване от пълния потенциал на анонимизирането и псевдонимизацията на данните, както и от по-добро информиране на гражданите, здравните специалисти и лицата, вземащи решения, относно употребите, ползите и рисковете, свързани с ИИ в областта на здравето, и по-добро информиране на разработчиците на ИИ за предизвикателствата и рисковете, свързани с обработката на чувствителни данни в тази сфера;

33.

освен това счита, че са необходими обвързващи и солидни етични и правни стандарти и приложими права на правна защита, за да се насърчи екосистема на доверие сред гражданите и адекватно да се защитят здравните данни от потенциална злоупотреба и незаконен достъп; изразява съгласие с Комисията за това, че гражданите следва да имат сигурен достъп до изчерпателно електронно досие, съдържащо данни относно здравословното им състояние, и че те следва да запазят контрола върху личните си здравни данни и да могат да ги споделят по сигурен начин с трети страни, които се ползват с разрешение от тяхна страна, при наличието на ефективна защита на личните данни и висока степен на киберсигурност; подчертава, че неразрешеният достъп и разпространение следва да бъдат забранени и че защитата на личните данни на пациентите трябва да бъде гарантирана в съответствие със законодателството за защита на данните;

34.

във връзка с това подчертава риска от пристрастни решения, водещи до дискриминация и нарушения на правата на човека; съответно подчертава необходимостта от безпристрастни проверки на използваните алгоритми и набори от данни, както и от насърчаване на допълнителните научни изследвания относно методите и предубежденията, вградени в обучени системи с ИИ, за да се предотвратят неетичните и дискриминационни заключения в областта на данните за човешкото здраве;

35.

подчертава, че е необходимо Общият регламент относно защитата на данните да се прилага ефективно и еднакво в целия ЕС, за да се преодолеят предизвикателства като правната несигурност и липсата на сътрудничество в здравния сектор; подчертава, че такива предизвикателства в някои случаи водят до забавяне на научните открития и до бюрократична тежест за научните изследвания в здравната сфера; подчертава, че създаването на европейско пространство на здравни данни, което гарантира правата на пациентите и преносимостта на данните, би могло да увеличи сътрудничеството и да стимулира споделянето на данни с оглед на научните изследвания и иновациите в европейския здравен сектор;

36.

отбелязва, че ИИ може да допринесе за бързия напредък на новите технологии, като например образното изследване на мозъка, които вече имат важни приложения в медицината, но също така предполагат значителни рискове за контрола от страна на човека и за упражняването на основните права, без да се изисква съгласие; изразява загриженост относно липсата на законодателство относно неврологичните данни и счита, че ЕС следва да се стреми да стане световен лидер в разработването на безопасни неврологични технологии;

б) ИИ и Зеленият пакт

37.

подчертава, че двата ключови приоритета на Комисията за идните години са „Европа, подготвена за цифровата ера“ и Зеленият пакт; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че цифровият преход за постигането на устойчиво развитие и насърчава екологичния преход; счита, че това налага да се ускорят иновациите, които са съвместими с целите на ЕС в областта на климата и екологичните стандарти; подчертава, че приложенията в сферата на ИИ могат да донесат екологични и икономически ползи и да укрепят способностите за прогнозиране, които могат да допринесат за борбата с изменението на климата, за постигането на целите на Европейския зелен пакт и за постигане на целта на ЕС да се превърне в първия континент, постигнал неутралност по отношение на климата в срок до 2050 г.; счита, че използването на ИИ има потенциал да намали глобалните емисии на парникови газове с до 4 % до 2030 г. (27); счита, че според някои оценки информационните и комуникационните технологии може да намалят емисиите на парникови газове в размер, който е 10 пъти по-голям от собствения им отпечатък (28), но отчита, че това изисква обмислени решения на етапа на проектиране и регулаторни действия; същевременно предупреждава, че нарастващото потребление на енергия при съхраняването на големите масиви от данни, необходими за обучението на системите с ИИ, също може да има отрицателно въздействие; подчертава, че понастоящем трафикът на данни и инфраструктурата за ИКТ консумират около 7 % от електроенергията в световен мащаб — размер, за който се предвижда, че при липса на подходящи стандарти ще се увеличи на 13 % в срок до 2030 г.; добавя, че интензивното използване на суровини за производството на микропроцесори и високотехнологични устройства, използващи ИИ, също може да допринесе за това отрицателно въздействие; подчертава, че с цел да се гарантира, че ИИ има значително влияние, но малък отпечатък върху околната среда и климата, тези преки и непреки отрицателни въздействия върху околната среда трябва да бъдат взети предвид и системите с ИИ трябва да бъдат проектирани така, че да насърчават устойчивото потребление, ограничават използването на ресурси и консумацията на енергия, избягват ненужните действия по обработване и предотвратяват вредите за околната среда; подчертава, че с оглед на справянето с въздействието на сектора на ИКТ върху околната среда са необходими съответна информация и данни;

38.

изразява загриженост, че само шест държави членки са поставили силен акцент върху приложенията с ИИ в рамките на своите усилия за изпълнение на целите на Зеления пакт; счита, че ИИ може да се използва за събиране и организиране на информацията, която е от актуално значение за планирането в областта на околната среда, за вземането на решения и за управлението и наблюдението на напредъка на политиките в областта на опазването на околната среда, например по отношение на по-чистия въздух, където приложенията с ИИ може да следят замърсяването и да предупреждават за опасности; подчертава, че ИИ и цифрови решения от този тип биха могли да се използват в няколко сектора за разширяване на използването на ефективни от гледна точка на ресурсите решения;

39.

подчертава значението на основаните на ИИ системи за развитието на интелигентните градове и села чрез оптимално използване на ресурсите и увеличаване на устойчивостта на инфраструктурата, включително чрез прогнозиране и намаляване на движението по пътищата, интелигентно управление на енергията, спешна помощ и управление на отпадъците, какъвто вече е случаят в редица градове и общини на територията на ЕС; подчертава, че основаните на ИИ решения може да спомагат и за градоустройството, архитектурата, строителните и инженерните процеси с оглед на намаляването на емисиите, времето за извършване на строителните работи, разходите и отпадъците;

40.

подчертава, че енергийният преход няма да може да се осъществи без цифровизация; подчертава, че ИИ може да следи, да оптимизира и да намалява енергийното потребление и производство, както и да подпомага включването на енергия от възобновяеми източници в съществуващите електроенергийни мрежи; подчертава, че интелигентните уреди за отчитане на консумацията, ефикасното осветление, изчисленията в облак и разпределеният софтуер, заедно с елемент на ИИ, имат потенциала да преобразуват моделите на потребление на енергията и да насърчат отговорната употреба;

41.

подчертава, че вследствие на нарастващата сложност на системите за енергиен преход, придружена от увеличена нестабилност на генерирането на енергия от възобновяеми източници и промени в управлението на натоварването, е необходимо да се увеличи автоматизираният контрол с оглед на сигурността на енергоснабдяването; подчертава, че ИИ потенциално може да бъде от полза за сигурността на доставките, особено по отношение на експлоатацията, надзора, поддръжката и контрола на воднопреносните, газопреносните и електропреносните мрежи; отбелязва обаче, че ако не бъдат въведени подходящи разпоредби относно киберсигурността, технологиите в рамките на електроенергийните мрежи, усъвършенствани с помощта на ИИ, ще въведат милиони интелигентни компоненти с обща уязвимост, като добавят в енергийните мрежи голям брой потенциални точки, податливи на нападения, и увеличават уязвимостта на критичната инфраструктура; счита, че интелигентните мрежи се нуждаят от допълнителни инвестиции и научни изследвания;

42.

счита, че ИИ и други цифрови приложения в сферата на мобилността и транспорта имат потенциала да оптимизират потоците на движението по пътищата и да увеличат пътната безопасност, включително чрез повишаване на ефикасността на транспортните системи; посочва, че ИИ може да допринесе за проектирането и енергийното управление на енергийно ефективните превозни средства; подчертава, че възможностите за транспортни услуги по поръчка, пътувания в чужд автомобил и съвместно ползване на автомобил срещу наем с помощта на приложения значително се увеличиха и че ИИ често се използва за подобни услуги в сферата на мобилността чрез ефикасно планиране на маршрутите и избор на пункта за среща;

43.

счита, че ИИ може да има преобразяваща роля в селскостопанското стопанство, като подпомогне появата на нови методи за събиране на реколтата, включително прогнозиране на реколтата и управление на селскостопанските ресурси; подчертава, че селското стопанство е ключов сектор, в който ИИ може да помогне за намаляване на емисиите и на употребата на пестициди, торове, химикали и вода, като сведе тяхната употреба до точното количество и до по-малка площ; допълнително подчертава, че ИИ може да допринесе за възстановяване на биологичното разнообразие чрез наблюдение на застрашените видове или проследяване на дейностите, свързани с обезлесяването; изтъква нуждата от разработване на насоки за внедряване и на стандартизирани методологии за оценяване, за да се подкрепи „екологосъобразният ИИ“ в области като интелигентните енергийни мрежи, прецизното земеделие и интелигентните и устойчиви градове и общности; счита, че ИИ под формата на прецизно земеделие има потенциал да оптимизира производството на храни в стопанствата, както и управлението на по-големи площи, чрез подобряване на планирането на земеползването, прогнозиране на промените в земеползването и наблюдение на състоянието на растенията, както и потенциал да преобрази прогнозирането на екстремните метеорологични явления;

44.

подчертава, че ИИ може да допринесе за кръговата икономика чрез постигане на по-ефективно използване на ресурсите в производството, потреблението, процесите по рециклиране и поведението и чрез повишаване на прозрачността на потреблението на материали, например по отношение на етичното снабдяване със суровини и намаляването на отпадъците; подчертава, че ИИ има потенциал да увеличи разбирането на предприятията за техните емисии, включително за веригите за създаване на стойност, като с това помага за коригиране и постигане на индивидуалните цели за емисиите; подчертава, че цифровите инструменти могат да помогнат на предприятията да предприемат необходимите стъпки към по-устойчиво поведение, особено на МСП, които иначе може да не разполагат с ресурси да направят това;

45.

подчертава, че понастоящем не е възможно ИИ да се използва за обхватно отчитане на въздействието върху околната среда; счита, че са необходими повече проучвания относно ролята на ИИ за намаляване на въздействието върху околната среда; подчертава, че са необходими повече данни относно околната среда за изграждане на по-задълбочена представа и за постигане на по-голям напредък посредством основани на ИИ решения; подчертава, че използването на ИИ за систематично свързване на данните за CO2 с данните за моделите на производство и потребление, веригите за доставки и логистичните маршрути може да спомогне за установяване на това кои дейности оказват положително или отрицателно въздействие;

в) Външната политика и свързаното със сигурността измерение на ИИ

46.

отново заявява, че ЕС настоява за глобално споразумение относно общи стандарти за отговорно използване на ИИ, което е от първостепенно значение; въпреки това принципно вярва в потенциала на единомислещите демокрации да работят заедно за съвместно насочване на международните дебати относно създаването на уредба за ИИ, която зачита правата на човека и принципите на правовата държава, да работят заедно за постигането на определени общи норми и принципи, технически и етични стандарти и насоки за отговорно поведение на държавите, особено в рамките на междуправителствени организации като ООН и ОИСР, и по този начин да насърчават многостранното сътрудничество, устойчивото развитие, оперативната съвместимост и обмена на данни на международната сцена; подкрепя работата на работната група в открит състав на ООН относно ИКТ и международната сигурност; подчертава, че мерките за изграждане на доверие са от съществено значение за повишаване на равнището на диалог и доверие; поради това призовава за повече прозрачност при използването на ИИ, за да се гарантира по-добра отчетност;

47.

приветства неотдавнашните многостранни инициативи за разработване на насоки и стандарти за етично отговорно използване на ИИ, като например принципите на ОИСР относно ИИ, Глобалното партньорство в областта на ИИ, препоръката на ЮНЕСКО относно етиката на ИИ, Световната среща на върха относно ИИ за добри цели, препоръките на Съвета на Европа за евентуална правна рамка относно ИИ и политическите насоки на УНИЦЕФ относно ИИ за деца; приветства текущата работа на международно равнище относно стандартите за ИИ и постигнатия напредък по отношение на стандартите на Международната организация по стандартизация относно последиците от ИИ за управлението;

48.

освен това приветства установяването и въвеждането в действие на Съвета по търговия и технологии ЕС — САЩ (СТТ); приветства резултата от първото заседание на СТТ в Питсбърг; счита, че СТТ е потенциален форум за глобална координация между Европейския съюз и Съединените щати, за задаване на глобални правила относно ИИ и глобални технологични стандарти, които защитават общите ни ценности, за насърчаване на съвместните инвестиции, научноизследователската и развойна дейност и за по-тясна политическа координация в международните институции по въпросите на технологиите и ИИ;

49.

изтъква ключовата роля, която ЕС може да играе при въвеждането на глобални стандарти в качеството си на първия блок в света, който приема законодателство относно ИИ; подчертава, че правната рамка на Съюза относно ИИ може да направи Европа световен лидер в сектора и затова трябва да бъде подкрепяна в световен мащаб чрез сътрудничество с всички международни партньори, като същевременно Съюзът продължава да води ключовия и основан на етиката диалог с трети държави, в които моделите на управление и стандартите за ИИ са различни;

50.

отбелязва, че правителството на Китай е подписало споразумения за стандартизация и за сътрудничество с 52 държави чрез своята инициатива „Един пояс, един път“; предупреждава, че тъй като някои от тези стандарти, включително относно технологиите с ИИ, и по-специално по отношение на правителственото наблюдение и индивидуалните свободи, не са в съответствие с правата на човека и ценностите на ЕС, активният подход на Китай в областта на стандартите представлява предизвикателно за ЕС;

51.

подчертава, че технологиите с ИИ, особено тези, които не са проектирани и разработени с въведени изрични процедури за контрол и се използват неправилно и без надзор във военните командни центрове или в съоръженията за изстрелване на ракети, са свързани с особено големи рискове и биха могли да доведат до автоматизиран реципрочен конфликт;

52.

отбелязва, че използването на системи с ИИ при свързани с отбраната разработки се счита за радикална промяна във военните операции чрез анализа на данни, способността за отразяване на по-значителна сложност на ситуациите, потенциала за подобряване на точността на целите, оптимизиране на логистиката и участие във въоръжени конфликти с намален риск от физически вреди за цивилното население и собствения военен персонал, както и използването на данни за разработването на начини на действие, като например военни симулации; предупреждава обаче, че това може да доведе до по-нисък праг за използване на сила и съответно до повече конфликти; заявява, че машините не могат да вземат решения, подобни на решенията, вземани от човека, които включват правни принципи като разграничаване, пропорционалност и предпазливост; заявява, че контролът относно решението за внедряване и използване на оръжия следва да остане под контрола на хората и че хората следва да продължат да носят отговорност за употребата на смъртоносна сила и за решенията относно живота и смъртта; счита, че базираните на ИИ оръжейни системи следва да се подчиняват на глобални стандарти и на международен етичен кодекс за поведение, за да се подкрепи внедряването на технологии с ИИ във военните операции, като изцяло се зачитат международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека и се спазва съответствието с правото и ценностите на Съюза;

53.

изразява загриженост относно военните изследвания и технологичните разработки, осъществявани в някои страни във връзка със смъртоносни автономни оръжейни системи без значителен човешки надзор; отбелязва, че смъртоносните автономни оръжейни системи вече се използват във военни конфликти; напомня, че Парламентът многократно е призовавал за международна забрана на разработването, производството и използването на смъртоносни автономни оръжейни системи и за започването на ефективни преговори за тяхната забрана; подчертава, че при никакви обстоятелства не може да се допусне активираните от ИИ системи да заменят вземането на решение от човек, което включва правните принципи на разграничаване, пропорционалност и предпазливост;

54.

отбелязва по-специално, че технологиите в областта на ИИ може да крият евентуални рискове в качеството си на средство за водене на различни форми на хибридна война и чужда намеса; уточнява, че тя може например да бъде предназначена за разпространение на дезинформация чрез използване на ботове и фалшиви профили в социалните медии, за превръщане на взаимозависимостта в оръжие, за събиране на ценна информация или отказ на достъп до мрежата на противници, за създаване на смущения в икономическите и финансовите системи на други държави, за оказване на отрицателно въздействие върху политическите дебати и подпомагане на екстремистки групи или за манипулиране на изборите и дестабилизиране на демокрациите;

55.

подчертава, че технологиите в областта на ИИ биха могли да включват и зловреден софтуер, управляван от изкуствен интелект, кражба на самоличност, заразяване на данни или други форми на злонамерено машинно самообучение, които принуждават други системи с ИИ да интерпретират погрешно въведените данни; посочва по-специално увеличаването на броя на дълбинните фалшификати, които не са непременно кибератаки, но пораждат съмнения относно автентичността на цялото цифрово съдържание, включително на видеоклипове, и затова се нуждаят от особено внимание по отношение на изискванията за прозрачност; предупреждава, че дълбинните фалшификати могат да допринесат за широкото обществено недоверие към ИИ, както и за задълбочаването на социално-политическата поляризация в нашите общества;

56.

посочва, че използването на системи с ИИ в значително количество критична инфраструктура от ключово значение, като енергийните и транспортните мрежи, космическия сектор, хранителната верига, банковата и финансовата инфраструктура и болничните заведения, е създало нови уязвимости, които изискват стабилни мерки за киберсигурност, за да се предотвратят заплахите; посочва в тази връзка значението на сътрудничеството и споделянето на информация и действия на равнището на ЕС, както и на равнището на държавите членки; подчертава значението на това да се насърчава устойчивостта на критичните обекти спрямо хибридни заплахи;

57.

предупреждава, че възможностите на ИИ може да представляват рискове за сигурността, тъй като може да накарат хората да започнат да се доверяват повече на ИИ, отколкото на собствената си преценка; отбелязва, че използването на подхода „човек във веригата“ като коригиращ механизъм не е осъществимо във всички случаи; отбелязва, че експериментите показват, че това може да увеличи нивото на автономност на ИИ отвъд спомагателната роля, за която първоначално е бил предназначен, и че хората пропускат възможности да придобият опит и да подобрят своите умения и познания за системите с ИИ; затова подчертава, че във високорисковите системи с ИИ се изискват безопасност при проектирането и значим човешки надзор, основан на съответно обучение, както и подходящи гаранции за сигурност и неприкосновеност на личния живот, за да се преодолее тази предубеденост в полза на автоматизацията;

58.

въпреки това подчертава, че ИИ може да се използва за прогнозиране на прекъсвания на захранването и за по-точно определяне на нуждите от поддръжка; освен това уточнява, че може да бъде използван за синтезиране на големи количества данни чрез автоматизирано извличане на информация или автоматизирано класифициране на информация и за откриване на конкретни закономерности; подчертава, че тези елементи ще позволят по-добро прогнозиране и оценка на нивото на заплахата и на уязвимостите на системата, по-бързи процеси на вземане на решения, подобрени реакции и по-ефективно осигуряване на защита на устройствата за крайните потребители;

59.

по-конкретно подчертава скрития потенциал на това да се даде възможност на правоприлагащите органи да идентифицират и да противодействат на престъпната дейност, подпомагана от технология с ИИ; подчертава, че подобни дейности по правоприлагане, свързани с ИИ, изискват пълно зачитане на основните права, строг демократичен надзор, ясни правила за прозрачност, значителна ИТ инфраструктура, човешки надзор, висококвалифицирани служители и достъп до висококачествени данни в тази област;

г) ИИ и конкурентоспособността

60.

отбелязва, че все повече продукти и услуги по веригата за създаване на стойност в близко бъдеще ще бъдат взаимосвързани, а ИИ и автоматизацията ще играят важна роля в повечето производствени процеси, операции и бизнес модели; подчертава първостепенното значение на фундаменталните научни изследвания за развитието на промишлените екосистеми с ИИ, както и на значителните инвестиции за насърчаване на цифровата публична администрация и модернизиране на цифровата инфраструктура;

61.

отбелязва, че въпреки значителното увеличение на рисковия капитал и други форми на финансиране на ранен етап през последните две години много европейски сектори изостават и настоящите равнища на финансиране в ЕС все още са недостатъчни и следва да бъдат значително увеличени, за да съответстват на динамиката на водещите екосистеми с ИИ като Силициевата долина и други подобни центрове; подчертава специфичната клъстерно-мрежова структура на иновационната екосистема на ЕС, която се различава от централизираните (и подпомагани от държавата) иновационни екосистеми;

62.

подчертава, че ИИ може да промени съществено конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и има потенциала да увеличи производителността, да ускори иновациите, да подобри производствените процеси и да спомогне за наблюдението на устойчивостта на европейските вериги за доставки;

63.

посочва риска от нарушения по веригите на доставки поради икономическо отделяне или катастрофални събития като пандемии или явления, свързани с изменението на климата; подчертава, че използването на ИИ може да спомогне за откриването на закономерности при прекъсването на веригите за доставки и да предоставя информация за прогнозната поддръжка, което би могло да подпомогне разнообразието на доставчиците;

64.

отбелязва, че предприятията, които са предизвикали цифрова революция, често са били възнаграждавани със значително нарастване на пазарния дял; отбелязва, че неотдавнашни проучвания показват, че този модел вероятно ще се повтори с още по-голяма интензивност, тъй като предприятията, които внедряват ИИ, често събират големи количества данни, което подобрява конкурентната им позиция; изразява загриженост относно рисковете, които произтичат от пазарната концентрация, която е в ущърб на МСП и новосъздадените предприятия;

65.

подчертава, че тази перспектива е особено тревожна, тъй като най-големите предприятия в сферата на технологиите, които вероятно също ще доминират в технологиите с ИИ, контролират пазарите, като същевременно придобиват по-голямата част от генерираната стойност; подчертава, че тъй като данните, които са движещата сила в сектора на ИИ, се събират предимно от същите тези големи предприятия в сферата на технологиите, които предлагат на потребителите достъп до услуги в замяна на данни и излагане на насочени реклами, съществуващото им господство на пазара вероятно само по себе си ще се превърне в двигател за по-нататъшното господстващо положение на пазара; посочва, че много от тези технологични компании се намират извън ЕС, но все пак се възползват от стойността, създадена от данните за европейските потребители, като по този начин придобиват конкурентно предимство;

66.

приветства неотдавнашното съобщение на Комисията, в което се призовава за актуализиране на правилата в областта на конкуренцията, за да бъдат адаптирани към цифровата ера (29), и подчертава ключовата роля на предварителните мерки, включително бъдещия Законодателен акт за цифровите пазари, за противодействие на концентрацията преди нейното възникване; освен това подчертава ролята, която стандартизацията и регулаторното сътрудничество могат да изиграят за решаването на този въпрос чрез улесняване на глобалното разработване на продукти и услуги без оглед на физическото им местоположение;

67.

подчертава, че МСП и новосъздадените предприятия играят централна роля във въвеждането на технологиите с ИИ в ЕС, тъй като те представляват по-голямата част от всички дружества и са важен източник на иновации; отбелязва обаче, че обещаващи новосъздадени предприятия в областта на ИИ са изправени пред значителни трудности за разширяване в Европа заради недоизградения цифров единен пазар и регулаторните различия в много държави членки или заради това, че в случай че успеят да се развият, се придобиват от големи технологични дружества; изразява съжаление, че МСП често са изправени пред липса на финансиране, сложни административни процедури и липса на подходящи умения и достъп до информация; отбелязва, че в миналото органите на ЕС за защита на конкуренцията са разрешавали повечето чуждестранни придобивания на европейски дружества в областта на ИИ и роботиката;

68.

подчертава, че интензивното използване на алгоритми, например за ценообразуване, може да създаде изцяло нови специфични за ИИ проблеми в рамките на единния пазар; отбелязва, че антитръстовите органи може, например, да се затруднят да докажат тайно споразумение за цените между ценообразуващи системи, управлявани от ИИ; добавя освен това, че малкото доставчици на ИИ, които вече участват в борсова търговия, биха могли да представляват системен риск за финансовите пазари, включително поради наличието на тайни споразумения; подчертава, че алгоритмичното тайно договаряне може да бъде много трудно за установяване, тъй като не е необходимо основаните на ИИ системи да комуникират помежду си по същия начин, по който хората използват практики за тайно договаряне, което може да направи невъзможно доказването на намерение за тайно договаряне; подчертава риска, който това представлява за стабилността на пазара, и нуждата органите за регулиране на конкуренцията на ниво ЕС и държави да разработят подходящи стратегии и инструменти; освен това подчертава системния риск за финансовите пазари от широката употреба на алгоритмични модели и системи за търговия без човешка намеса, които в миналото в голяма степен са увеличавали пазарните движения и вероятно ще го правят и в бъдеще;

69.

отбелязва, че множество дружества в сферата на ИИ в ЕС понастоящем са изправени пред правна несигурност по отношение на това как могат да разработват своите продукти и услуги по сигурен начин заради бюрократични спънки, припокриване на съществуващото законодателство, регулиращо сектора, и липсата на установени стандарти и норми за ИИ;

70.

подчертава трудностите за предприятията в областта на ИИ по отношение на контрола на качеството и защитата на потребителите; стига до заключението, че прозрачността и надеждността са от решаващо значение за осигуряването на конкурентно предимство на европейските предприятия, тъй като тези фактори ще решат в бъдеще дали даден продукт или услуга в крайна сметка ще бъдат приети от пазара;

71.

отбелязва, че макар 26 % от научноизследователските публикации за ИИ с висока стойност да са от Европа, едва четири от най-големите 30 заявители (13 %) и 7 % от предприятията, които патентоват ИИ в световен мащаб, са европейски;

72.

счита, че законодателството на ЕС в областта на интелектуалната собственост се нуждае от хармонизиране и ясно и прозрачно прилагане, както и от балансирана, приложима и предвидима рамка, която позволява на европейските предприятия, и по-специално на МСП и новосъздадените предприятия, да гарантират защитата на интелектуалната собственост;

73.

изразява загриженост, че използването на защита на интелектуалната собственост от страна на МСП продължава да бъде слабо, тъй като МСП често не търсят защита на интелектуалната си собственост, понеже не са изцяло наясно със своите права или пък нямат достатъчно ресурси, за да ги защитават; подчертава значението на информацията и статистиките относно защитата на интелектуалната собственост сред МСП, които извършват дейност в сектори с интензивно използване на знания, и приветства усилията, включително опростени процедури за регистрация и по-ниски административни такси, за предоставяне на по-добри знания на МСП и новосъздадените предприятия и за улесняване на техния достъп до защита на интелектуалната собственост; отбелязва, че за да подпомогнат европейските предприятия да защитават правата си върху интелектуална собственост в областта на ИИ, позицията на ЕС като фактор, който задава стандартите в световен мащаб, следва да бъде засилена; подчертава, че конкурентоспособността и привлекателността в международен план се коренят в наличието на силен и устойчив единен пазар, включително в областта на защитата и упражняването на правата върху интелектуална собственост;

74.

заявява, че анализът на данни, както и достъпът до нелични данни, тяхното споделяне и повторно използване, вече са от съществено значение за много основани на данни продукти и услуги, но ще бъдат важни за разработването и внедряването на бъдещи системи с ИИ; подчертава обаче, че по-голямата част от неличните данни, генерирани в ЕС, досега не се използват, а единният пазар на данни все още е в процес на изграждане;

75.

посочва значението на улесняването на достъпа до данни и споделянето на данни, на отворените стандарти и на технологията с отворен код като начин за увеличаване на инвестициите и за стимулиране на нововъведенията в технологиите с ИИ в ЕС; уточнява, че по-високата степен на хармонизация на тълкуванията от страна на националните органи за защита на данните, както и на насоките относно смесените данни и техниките за анонимизиране, ще бъде полезна за разработчиците на ИИ;

76.

подчертава ролята, която ИИ може да играе за подпомагане на действията по правоприлагане от страна на европейските и националните органи, особено в областта на митниците и надзора на пазара; счита, че търговските и митническите процедури могат да станат по-ефикасни и по-ефективни от гледна точка на разходите чрез ИИ, като се повиши съответствието и се гарантира, че само безопасни продукти навлизат в единния пазар; посочва примера на Канадската агенция за оценка и управление на приходите (CARM), която значително опростява процедурите за внос и износ, като използва квалифицирана оценка на риска, основана на ИИ, и рационализирано цифровизирано управление на информацията, за да се намали необходимостта от продължителни проверки;

д) ИИ и пазарът на труда

77.

отбелязва, че ИИ оказва все по-голямо влияние върху пазара на труда, работните места и социалната сфера и че въздействието на технологичните промени върху труда и заетостта е многостранно; подчертава, че употребата на ИИ в тази област поражда редица етични, правни и свързани със заетостта предизвикателства; изразява загриженост, че по отношение на пазара на труда цифровизацията може да доведе до реорганизация на работната ръка и до потенциалното изчезване на някои сектори на заетостта; счита, че внедряването на ИИ, ако се комбинира с необходимата инфраструктура за подкрепа и обучение, може да увеличи капитала и производителността на труда, иновациите, устойчивия растеж и създаването на работни места;

78.

подчертава, че въпреки че ИИ може да замени някои задачи, включително повтарящи се, тежки, трудоемки или опасни задачи, той може да допринесе за подобряването на умения и повишаването на качеството на работа и да създаде нова заетост с добавена стойност, като оставя повече време за стимулиращи задачи и професионално развитие; подчертава, че понастоящем ИИ вече замества или допълва хората в част от задачите, но че все още няма забележими значителни съвкупни последици за пазара на труда (30); подчертава въпреки това възможността за увеличаване на неравенството в доходите, ако ИИ увеличи броя на професиите с висока квалификация и замени професиите с ниска квалификация; добавя, че всички произтичащи от това икономически и социални последици трябва да бъдат смекчени чрез подходящи мерки, научни изследвания и прогнози и да бъдат подготвени чрез инвестиции в преквалификация и повишаване на квалификацията на работната ръка с акцент върху недостатъчно представените групи като жените и малцинствата, които вероятно ще бъдат най-силно засегнати от този преход, и чрез насърчаване на многообразието на всички етапи от развитието на системите с ИИ; изразява загриженост, че ИИ би могъл да доведе до процеси на загуба на умения и да създаде и внедри нископлатен труд със слаба автономност и да увеличи нетипичната, гъвкава (или „гиг“) работа; подчертава, че алгоритмичното управление би могло да доведе до неравнопоставеност между ръководството и служителите и неяснота относно вземането на решения;

79.

подчертава, че възприемането на ИИ предлага възможност за насърчаване на значителна културна промяна в организациите, включително чрез повишаване на безопасността на работното място и по-добър баланс между професионалния и личния живот и чрез предлагане на правото на откъсване от работната среда и по-ефективни възможности за обучение и насоки за служителите; във връзка с това посочва препоръките на ОИСР, като подчертава, че автоматизацията би могла също така да доведе до намаляване на работното време, като по този начин се подобрят условията на живот и здравето на работниците; счита, че приложенията с ИИ, които овластяват хората, биха могли да създадат и нови възможности за работа, по-специално за тези, които поради ограничения, като например увреждания или житейски обстоятелства, до момента са заемали по-малко квалифицирани работни места; подчертава необходимостта от използване на ИИ като помощно средство на работното място, за да се осигури време на хората да подобрят качеството на труда си, вместо просто да се увеличава работното натоварване;

80.

осъжда засиленото използване на основано на ИИ наблюдение на работното място, което често се извършва без знанието на работниците, а още по-малко без тяхното съгласие, особено в контекста на дистанционната работа; поддържа становището, че тази практика не следва да бъде допускана, тъй като представлява изключителна злоупотреба с основното право на неприкосновеност на личния живот, защитатъ на данните и човешкото достойнство на работника, както и със социалните и трудовите права, и също така има отрицателно въздействие върху психичното здраве на работниците поради степента на намеса, нейните общи или безразборни последици и липсата на гаранции за засегнатите лица;

81.

изразява загриженост, че подобен риск от наблюдение съществува и в училищната среда вследствие на нарастващото внедряване в училищата на системи с ИИ, застрашаващи основните права на децата; отбелязва, че последиците от ИИ върху неприкосновеността на личния живот, безопасността и сигурността на децата обхващат широк спектър: от ползите, свързани с възможността да се разбират по-конкретно и точно заплахите, пред които са изправени децата, до рисковете, свързани с непреднамерени нарушения на неприкосновеността; подчертава, че както положителните, така и отрицателните последици за неприкосновеността на личния живот, безопасността и сигурността на децата изискват внимателно изследване и съответните предпазни мерки; освен това подчертава, че трябва да се обърне специално внимание и да се осигури защита на децата при разработването на системи с ИИ поради техния особено чувствителен характер и специфични уязвимости;

82.

подчертава, че е от първостепенно значение да се предоставят на хората всеобхватни програми за развитие на уменията на всички етапи от живота, за да им се даде възможност да останат продуктивни на постоянно развиващото се работно място и да се избегне изключването им от пазара на труда; счита, че адаптирането на работната ръка по отношение на образованието с ИИ, ученето през целия живот и преквалификацията са от жизнено значение; подчертава, че настоящите концепции за обучение и работа все още се определят в твърде голяма степен от света преди цифровизацията, което допринася за нарастващ недостиг на умения и за ново цифрово разделение за гражданите, които нямат достъп до защитено цифрово пространство; подчертава, че повишаването на цифровата грамотност допринася за постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално в областта на образованието, човешкия капитал и инфраструктурата; подчертава, че вследствие на кризата с COVID-19 бяха натрупани познания за нови форми на работа и учене, които биха могли да бъдат задълбочени;

83.

подчертава, че за да се възползва изцяло от предимствата на цифровизацията, Съюзът трябва да обърне внимание на цифровата грамотност и умения за всички; счита, че цифровата грамотност е предпоставка за доверието на гражданите и обществената осведоменост относно въздействието на ИИ; подчертава значението на включването на основно обучение по цифрови умения и ИИ в националните образователни системи; счита, че прилагането и разработването на технологии за ИИ в областта на малцинствените езици може да доведе до повишаване на знанията и използването им; подчертава, че над 70 % от предприятията отчитат липсата на персонал с подходящи умения в областта на цифровите технологии и ИИ като пречка пред инвестициите; изразява загриженост, че към 2019 г. в ЕС е имало 7,8 милиона специалисти в областта на ИКТ, с предходен годишен темп на растеж от 4,2 %, което е далеч от прогнозираните от Комисията 20 милиона експерти, необходими за ключови области като анализа на данни;

84.

изразява загриженост относно голямото неравенство между половете в тази област, тъй като само един от всеки шест специалисти по ИКТ и един от всеки трима завършили образователна степен в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) са жени (31); отбелязва със загриженост, че разделението между половете е трайно явление, особено в сферата на новосъздадените предприятия, където през 2019 г. 92 на всеки 100 долара, инвестирани в европейски дружества в сферата на технологиите, са отишли в учредителните екипи, които са били съставени единствено от мъже; препоръчва да се предприемат целенасочени инициативи в подкрепа на жените, работещи в областта на НТИМ, за да се преодолее цялостния недостиг на умения в този сектор; подчертава, че този недостиг неизбежно води до „предубедени“ алгоритми; подчертава значението на овластяването и мотивирането на момичетата за насочване към професионално развитие в сферата на НТИМ и премахване на неравенството между половете в тази област;

е) ИИ и бъдещето на демокрацията

85.

заявява, че от една страна ИИ има потенциала да подпомогне изграждането на по-прозрачен и ефикасен публичен сектор, но че от друга страна техническото развитие в областта на ИИ, често продиктувано от логиката на растежа и печалбите, е много бързо и динамично, което затруднява създателите на политики да разберат в достатъчна степен как работят новите приложения с ИИ и какви резултати могат да бъдат постигнати от тези приложения, въпреки че те са длъжни да осигурят рамка, която да гарантира, че ИИ е в съответствие с основните права и може да се използва в полза на обществото; подчертава, че експертните прогнози за бъдещото въздействие на ИИ значително се различават, което предполага, че е трудно дори за ИИ да прогнозира резултатите от внедряването на нови технологии с ИИ; следователно счита, че тази несигурност създава необходимостта законодателите надлежно да вземат предвид принципа на предпазните мерки при регулирането на ИИ; счита, че е от решаващо значение да се провеждат консултации с експерти с различна квалификация и произход, за да се създаде надеждно, добре функциониращо и ориентирано към бъдещето законодателство; предупреждава, че правната несигурност може да бъде една от най-големите пречки пред иновациите; отбелязва във връзка с това значението на насърчаването на грамотността в областта на ИИ сред гражданите, включително сред избраните представители и националните органи;

86.

предупреждава, че законодателните цикли следователно често не са в синхрон с темпа на технологичния прогрес, което кара политиците да наваксват и да приемат разпоредби, отчитащи случаите на употреба, които вече са на пазара; посочва, че стабилният регулаторен подход към ИИ трябва да бъде предшестван от изчерпателен анализ на пропорционалността и необходимостта, за да се избегне възпрепятстването на иновациите и конкурентоспособността на дружествата от ЕС;

87.

подчертава, че използването на ИИ за придобиване на биометрични данни би могло да бъде както вмешателство, така и вредно или полезно за отделния човек, както и за широката общественост;

88.

отбелязва със загриженост, че такива технологии в областта на ИИ пораждат важни етични и правни въпроси; отбелязва, че някои технологии с ИИ позволяват автоматизиране на обработката на информация в безпрецедентен мащаб, което проправя пътя за масово наблюдение и други видове незаконна намеса и представлява заплаха за основните права, по-конкретно правата на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните;

89.

подчертава, че много авторитарни режими използват системи с ИИ за контрол, упражняване на масово наблюдение, шпиониране, мониторинг и категоризиране на своите граждани или ограничаване на свободата им на движение; подчертава, че всяка форма на нормативна оценка на гражданите от страна на публичните органи, особено в областта на правоприлагането, граничния контрол и съдебната власт, както и използването ѝ от частни дружества или лица, води до загуба на автономия и неприкосновеност на личния живот, представлява риск от дискриминация и не е в съответствие с европейските ценности; припомня, че технологии като кибернаблюдение и биометрично разпознаване, които могат да се използват за тези цели, са предмет на Регламента на ЕС за контрол на износа; изразява дълбока загриженост и осъжда случаите, в които предприятия от ЕС са продавали на авторитарни режими в държави извън ЕС биометрични системи, чието използване в рамките на ЕС е незаконно;

90.

отбелязва, че доминиращите технологични платформи понастоящем не само имат значителен контрол върху достъпа до информация и нейното разпространение, но и използват технологии с ИИ за получаване на повече информация относно самоличността и поведението на дадено лице и за историята на вземането на решения от негова страна; счита, че подобно профилиране създава рискове за демократичните системи, както и за защитата на основните права и автономността на гражданите; подчертава, че това създава дисбаланс на силите и крие системни рискове, които биха могли да засегнат демокрацията;

91.

изтъква, че цифровите платформи могат, чрез маркетингови приложения, основани на ИИ, да се използват за чужда намеса и за разпространение на дезинформация и дълбинни фалшификати, като действат като мрежи за пропаганда, тролене и тормоз с цел подкопаване на изборните процеси; подчертава, че машинното самообучение позволява по-специално целенасоченото използване на лични данни за манипулиране на неосведомени гласоподаватели, като създава персонализирани и убедителни послания; подчертава значението на строгите задължения за прозрачност, които се прилагат ефективно;

92.

подчертава обаче, че ИИ може да се използва за намаляване на антидемократичните и неетичните дейности в платформите и като средство за ограничаване на разпространението на фалшиви новини и реч на омразата, въпреки че изпитванията на способността му да разбира съдържание в контекст досега показват много слаби резултати; изразява загриженост, че езикът на разделението може да доведе до по-голяма ангажираност на потребителите, поради което премахването на такъв език би било в пряко противоречие с бизнес модела на такива платформи, който се основава на максимална ангажираност на потребителите; счита, че основаните на ИИ решения трябва да са обвързани с пълно зачитане на свободата на мнение и изразяване, както и на солидни доказателства в тяхна полза, преди евентуалната им употреба;

93.

подчертава, че „предубежденията“ в системите с ИИ, особено когато става въпрос за системи за дълбоко самообучение, често се дължат на липсата на разнообразни и висококачествени данни за обучение и тестване, например когато се използват набори от данни, които не обхващат в достатъчна степен уязвими групи, или когато самото определяне на задачата или изискванията са били с предубеден характер; отбелязва, че предубеждението може да възникне и поради евентуална липса на разнообразие в екипите от разработчици, като по този начин затвърждава вътрешни предубеждения, поради ограничения обем на данните за обучение и тестване или поради това, че предубеден разработчик на ИИ е повлиял на алгоритъма; посочва, че аргументираното разграничаване също се създава умишлено за подобряване на ефективността на обучението на ИИ при определени обстоятелства;

94.

подчертава, че структурните пристрастия, присъстващи в нашето общество, не трябва да се повтарят или дори да се увеличават чрез масиви от нискокачествени данни; уточнява в това отношение, че алгоритмите се научават да бъдат толкова дискриминационни, колкото данните, с които работят, и в резултат на нискокачествени данни за обучение или предубеждения и дискриминация, наблюдавани в обществото, могат да водят до дискриминационни по своята същност решения, което задълбочава дискриминацията в обществото; отбелязва обаче, че предубежденията на ИИ могат да бъдат коригирани; заключава, че следователно е необходимо да се прилагат технически средства и да се установят различни равнища на контрол върху системите с ИИ, включително софтуера, алгоритмите и данните, използвани и произведени от тях, за да се сведе до минимум този риск; счита, че ИИ може и трябва да се използва за намаляване на предразсъдъците и дискриминацията и за насърчаване на равни права и положителна социална промяна в нашите общества, включително чрез нормативни изисквания за наборите от данни, използвани за обучение на системите с ИИ; подчертава, че един от най-ефективните начини за намаляване на предубежденията в системите с ИИ е да се гарантира, доколкото е възможно съгласно правото на Съюза, че максималното количество нелични данни е достъпно за целите на обучение и машинно самообучение;

ж)	Повтарящи се констатации във всичките шест казуса

95.

отбелязва, че съществуват ясни ползи и възможности за обществото, свързани с възприемането на технологии в областта на ИИ, които могат да бъдат използвани само ако в ЕС се преодолеят хоризонталните пречки, в съответствие с основните права, ценности и законодателство; заявява, че припокриването на законодателството, разпокъсаността на пазара, бюрократичните спънки и липсата на достъпна цифрова инфраструктура и цифрови умения в по-широкото общество, както и недостатъчните инвестиции в изследователска и развойна дейност, могат да се разглеждат като пречки пред успешното внедряване на надежден ИИ във всички анализирани области;

96.

освен това въз основа на разгледаните казуси заключава, че съществуват определени случаи на използване, които са рискови или вредни, но това не е свързано непременно с конкретни технологии с ИИ, а с техните области на приложение; отчита, че бъдещото регулиране трябва да отговори на основателните опасения, свързани с тези рискове, за да могат технологиите с ИИ да намерят широко приложение в ЕС;

97.

заявява, че макар да е важно да се проучат и категоризират потенциалните рискове, породени от ИИ, проучените случаи показват, че технологиите в областта на ИИ могат да осигурят ефективни мерки за противодействие, които могат да смекчат или премахнат същите тези рискове; подчертава, че тъй като ИИ все още е в начален етап на развитие в по-широкия контекст на нововъзникващите технологии, неговият пълен потенциал, както и свързаните с него рискове, не са сигурни; изтъква, че е необходимо да се разгледат не само рисковете за отделните лица, но също и по-широките обществени и нематериални индивидуални вреди; подчертава значителните дисбаланси в пазарната мощ на пазарите на данни и свързаната с тях икономика на ИИ; подчертава, че лоялната конкуренция и премахването на пречките за конкуренцията на новосъздадените предприятия и МСП са от съществено значение за справедливото разпределение на потенциалните ползи от ИИ в икономическо и социално отношение, които са ключови както за ЕС, така и на глобално равнище;

3. Мястото на ЕС в глобалната конкуренция по отношение на ИИ

98.

отбелязва ожесточената глобална конкуренция в областта на ИИ, при която ЕС все още не е изпълнил своите стремежи; разглежда в следващите раздели конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб по отношение на ИИ, като я сравнява с тази на Китай и САЩ, с акцент върху три основни елемента: регулаторен подход, пазарно положение и инвестиции; признава обаче, че транснационалните пазари и корпорации не могат лесно да бъдат проследени отвъд националните граници, тъй като повечето дружества в сферата на технологиите имат клиенти, акционери, служители и доставчици в много различни държави;

а) Регулаторен подход

99.

отбелязва, че САЩ все още не са въвели хоризонтално законодателство в областта на цифровите технологии и досега се съсредоточават върху специфични за сектора закони и улесняване на инвестициите, включително чрез данъчни мерки по отношение на иновациите в частния сектор, по-специално сред своите технологични гиганти и водещи университети; отбелязва, че въпреки неотдавнашните събития, показващи по-активна роля при изготвянето на политиките, досега подходът на САЩ е отразявал най-вече акцента върху предоставянето на правни насоки на предприятията, инвестирането в научноизследователски проекти и премахването на предполагаемите пречки пред иновациите;

100.

подчертава, че Законът за американската инициатива в областта на изкуствения интелект от 2019 г. е довел до малки промени, тъй като освен пренасочването на финансирането, преквалификацията на работниците и укрепването на цифровата инфраструктура правителството на САЩ обяви разработването на общи стандарти за надежден ИИ; отбелязва обаче, че 10-те принципа са формулирани много общо, така че всяка правителствена агенция да може да създаде специфични за сектора разпоредби; очаква се, че въпреки че настоящата администрацията на САЩ планира да прокара нов законопроект през 2022 г. относно правата за ограничаване на вредите от ИИ, подходът на САЩ ще продължи да бъде пазарно ориентиран;

101.

подчертава, че още през 2013 г. китайският президент Си Дзинпин е подчертал значението на технологиите в геополитиката, ролята на публичните политики при определянето на дългосрочни цели и факта, че ИИ предлага възможност за даване на нов тласък на военната мощ; подчертава освен това, че впоследствие китайското правителство представи плана „Произведено в Китай 2025“ през 2015 г. и Плана за развитие на изкуствения интелект от ново поколение през 2017 г., като и двата плана имат ясната цел да превърнат Китай в световен лидер в областта на изкуствения интелект до 2030 г; отбелязва, че в Бялата книга на Китай относно стандартизацията на ИИ от 2018 г. допълнително се посочва как социалистическата пазарна икономика може да разработва международни стандарти и да се ангажира стратегически в международни организации по стандартизация; отбелязва въвеждането на правила относно системите за препоръки, както и етичен кодекс относно ИИ в Китай;

102.

отбелязва, че на глобалната сцена Китай активно насърчава международните партньорства в областта на ИИ като начин да изнася собствените си практики за наблюдение, основани на ИИ, системата за социално оценяване и стратегиите за цензура; подчертава, че значителните инвестиции в чужбина в рамките на инициативата „Цифров път на коприната“ също се използват като средство за разпространение на китайското влияние и неговите технологии в областта на ИИ в световен мащаб, което би могло да има широкообхватни последици, надхвърлящи налагането на технологични стандарти или поддържането на технологична конкурентоспособност; стига до заключението, че подходът на китайското правителство се основава на внедряването на ИИ на национално равнище, както и на износа на технологии в областта на ИИ, базирани на предварително определени стандарти, съответстващи на идеологията на китайското правителство;

103.

отбелязва, че през 2018 г. Комисията започна работа по регулирането на ИИ, като публикува европейска стратегия за ИИ, създаде експертна група на високо равнище и представи координиран план (32) за насърчаване на „ИИ, създаден в Европа“; отбелязва, че в Бялата книга относно ИИ от 2020 г. са предложени многобройни мерки и варианти на политики за бъдещо регулиране на ИИ и че в крайна сметка тя доведе до изготвянето на хоризонталния Законодателен акт за ИИ (33), който беше представен заедно с преработен координиран план за ИИ (34) през май 2021 г.; припомня, че към юни 2021 г. 20 държави членки са публикували национални стратегии за ИИ, а други седем са в заключителен етап на подготовка за приемането на такива стратегии;

104.

подчертава, че централна роля в регулаторния подход на ЕС играе засиленото внимание към развитието на европейски цифров единен пазар, както и към етичните съображения в съответствие с основните ценности в областта на правата на човека и демократичните принципи; отчита, че създаването на първата в света регулаторна рамка за ИИ би могло да осигури на ЕС влияние и предимство благодарение на това, че ЕС пръв е задал международни стандарти за ИИ, базирани на основните права, както и благодарение на успешния износ на ориентиран към човека „надежден ИИ“ по целия свят; подчертава, че този подход трябва да бъде подкрепен от регулаторна координация и сближаване с международните партньори;

б) Състояние на пазара

105.

отбелязва, че много от 100-те водещи дружества в сферата на ИИ в световен мащаб са базирани в САЩ, докато само няколко са в ЕС; отбелязва, че САЩ също са водещи по отношение на общия брой новосъздадени предприятия в сферата на ИИ;

106.

изтъква, че през последните години няколко европейски цифрови дружества са били придобити от технологични гиганти от САЩ; приветства амбицията на Комисията да се справи с придобиванията, които могат да имат значително въздействие върху ефективната конкуренция на цифровия пазар, и да ограничи ликвидиращите придобивания; въпреки това изтъква, че в някои случаи придобиването може да бъде основна цел на учредителите на новосъздадени предприятия и техните финансисти като легитимен метод за извличане на ползи от техните идеи;

107.

подчертава, че докато САЩ и Китай се опитват да ускорят използването на технологиите в областта на ИИ в публичния и частния сектор, приемането на ИИ в ЕС изостава; заявява, че през 2020 г. само 7 % от дружествата в ЕС с най-малко 10 служители са използвали технологии в областта на ИИ, със значителни разлики между държавите членки, както и между отделните стопански сектори;

108.

изразява загриженост, че докато САЩ и Китай имат единен цифров пазар със съгласуван набор от правила, цифровият единен пазар на ЕС все още не е изграден напълно и се сблъсква с много необосновани пречки; подчертава, че разработването на продукти и услуги с ИИ би могло да бъде допълнително забавено от текущата работа по 27 различни национални стратегии за ИИ;

109.

посочва също така факта, че несъответствията в правото на ЕС, припокриването на различни законодателни инициативи, противоречията между правото на ЕС и националното право, различните правни тълкувания и липсата на правоприлагане в държавите членки възпрепятстват еднаквите условия на конкуренция и представляват риск от създаване на правна несигурност за европейските дружества, тъй като те може да се затрудняват да определят дали техните иновации в областта на ИИ съответстват на правото на ЕС;

110.

отбелязва, че разпокъсаността на пазара за дружествата в сферата на ИИ се усложнява допълнително от липсата на общи стандарти и норми в някои сектори, включително относно оперативната съвместимост на данните; изразява съжаление относно регулаторния риск, произтичащ от забавянето на законодателството, като например Регламента за неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения; изтъква като пример факта, че поради недоизградения цифров единен пазар разработчиците на ИИ в ЕС са изправени пред предизвикателство, свързано с данните, с каквото не се сблъскват колегите им от САЩ или от Китай; отбелязва, че те често не разполагат с достатъчно висококачествени данни за обучаване и тестване на своите алгоритми и се борят с липсата на секторни пространства за данни и междусекторна оперативна съвместимост, както и с ограниченията върху трансграничните потоци от данни;

в) Инвестиции

111.

отбелязва, че европейските дружества и правителства инвестират много по-малко в технологии в областта на ИИ, отколкото САЩ или Китай; посочва, че въпреки че частните инвестиции в ЕС в областта на ИИ нарастват в голяма степен, ЕС все още инвестира недостатъчно в ИИ в сравнение с други водещи региони, тъй като на САЩ и Китай се падат над 80 % от годишните капиталови инвестиции в ИИ и блоковата верига в размер на 25 милиарда евро, докато делът на ЕС възлиза само на 7 %, или това са около 1,75 милиарда евро; подчертава, че ликвидността на финансовите пазари на ЕС за дружествата в сферата на технологиите все още няма мащаба на сравнимите пазари в САЩ; посочва, че САЩ са водещи и по отношение на финансирането с рисков и частен капитал, което е особено важно за новосъздадените предприятия в сферата на ИИ — 12,6 млрд. евро през 2019 г., срещу 4,9 млрд. евро за Китай и 2,8 млрд. евро за ЕС; отбелязва, че в резултат на това европейските предприемачи в областта на ИИ прекосяват Атлантическия океан, за да развиват дейността си в САЩ;

112.

заявява, че заедно с националните инициативи годишните публични инвестиции на ЕС в ИИ в размер на 1 млрд. евро (35) са много по-ниски в сравнение с годишните инвестиции в САЩ в размер на 5,1 млрд. евро или в Китай в максимален размер от 6,8 млрд. евро (36); заявява обаче, че между 2017 г. и 2020 г. публичното финансиране от ЕС за научни изследвания и иновации в областта на ИИ се е увеличило с 70 % в сравнение с предходния период, а през 2019 г. ЕС е инвестирал между 7,9 и 9 милиарда евро в ИИ, което е с 39 % повече в сравнение с предходната година; признава и приветства плановете на Комисията допълнително да увеличи инвестициите чрез програмата за цифрова Европа, „Хоризонт Европа“, InvestEU, Европейските структурни и инвестиционни фондове, Европейския инвестиционен фонд, Механизма за свързване на Европа в областта на телекомуникациите и различни програми по политиката на сближаване, които ще бъдат допълнени и подпомогнати чрез целта минимум 20 % от разходите по националните планове за реформи и устойчивост да се посветят на цифровия преход, както е договорено от Комисията и държавите членки в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост; подчертава обаче неотдавнашния доклад на Европейската инвестиционна банка, в който недостигът на инвестиции на ЕС в областта на ИИ и технологиите на блоковата верига се определя количествено на 5 — 10 милиарда евро годишно;

113.

подчертава, че дружествата в сферата на ИИ в ЕС са изправени пред сериозна конкуренция при намирането на квалифицирани служители, което допълнително се усложнява от това, че 42 % от населението на ЕС няма основни цифрови умения; подчертава необходимостта от обучение и привличане на значително по-голям брой добре образовани висшисти, включително жени, които да работят в цифровия сектор;

114.

отбелязва, че въпреки че ЕС има отлична общност от изследователи в областта на ИИ, изтичането на мозъци продължава да бъде проблем; подчертава, че са необходими мерки за привличане на водещи изследователи; отбелязва, че ЕС е отделил само 2,32 % от своя БВП за научноизследователска и развойна дейност през 2020 г., докато САЩ са отделили 3,08 %; припомня, че държавите членки трябва да спазват ангажимента си да инвестират 3 % от своя БВП в научноизследователска и развойна дейност, за да се гарантира стратегическата автономия на Съюза в сферата на цифровите технологии;

115.

отбелязва, че цифровата инфраструктура в ЕС се нуждае от значително актуализиране, тъй като само 25 % от хората в ЕС могат да се свържат с мрежа 5G, в сравнение със САЩ, където съответният дял е 76 %; отбелязва, че в ЕС липсва достатъчно високопроизводителна цифрова инфраструктура с оперативно съвместими пространства за данни, високи скорости и обеми на предаване, надеждност и кратки закъснения; подчертава необходимостта от подкрепа за европейските екосистеми с ИИ с клъстери за високи постижения;

г) Заключение

116.

заключава, че САЩ са лидер в областта на ИИ, тъй като са начело в множество категории, с базирани в САЩ предприятия, които са водещи в развитието на технологиите в сфери като облачни изчисления или високопроизводителни изчислителни възможности, както и що се отнася до инвестициите, привличането на таланти в областта на ИИ, научните изследвания и инфраструктурата; подчертава обаче, че Китай, който допреди няколко години все още изоставаше значително от САЩ по всички показатели, бързо наваксва; отчита, че и двете държави имат предимството, че разполагат с обединен единен пазар, и че те са по-силно мотивирани да запазят лидерските си позиции в областта на ИИ;

117.

подчертава, че въпреки силната позиция на ЕС по отношение на промишления софтуер и роботиката участниците от ЕС все още изостават в много категории в сравнение със своите колеги от САЩ и Китай; подчертава, че ЕС следва да разработи амбициозен план за ориентиран към човека европейски ИИ; отбелязва, че въпреки това ЕС е по-напреднал по отношение на регулаторните подходи; посочва, че една жизнеспособна стратегия на ЕС за повишаване на конкурентоспособността в областта на ИИ включва фокусиране върху научните изследвания и иновациите, уменията, инфраструктурата и инвестициите, като същевременно се опитва да създаде ориентирана към бъдещето, хоризонтална и благоприятстваща иновациите регулаторна рамка за разработването и използването на ИИ и едновременно с това гарантира, че основните права на гражданите на ЕС и принципите на правовата държава са защитени;

118.

подчертава, че оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС оказа отрицателно въздействие върху усилията на ЕС да увеличи своя глобален отпечатък върху ИИ, тъй като Обединеното кралство беше една от водещите държави от ЕС в областта на ИИ; подчертава обаче, че Обединеното кралство следва да продължи да бъде ценен партньор на ЕС, засилвайки конкурентоспособността и на двамата партньори и насърчавайки споделените регулаторни перспективи при определянето на глобални стандарти;

119.

заключава, че понастоящем ЕС все още е далеч от изпълнението на стремежа си да постигне конкурентоспособност в областта на ИИ на световно равнище и потенциално рискува да изостане допълнително в някои категории; поддържа становището, че бързите действия във връзка с пътната карта на ЕС за ИИ, очертани по-долу, предоставят възможност за промяна на това положение;

120.

уточнява, че тъй като ЕС не разполага със законодателни правомощия за разглеждане на всички точки, изброени в пътната карта на ЕС за ИИ, специалната комисия препоръчва да се продължат в бъдеще обсъжданията на високо равнище и политическият процес с участието на институциите на ЕС и държавите членки, с цел да се насърчи по-хармонизиран подход по отношение на ИИ и да се помогне на държавите членки да координират своите усилия; във връзка с това се позовава на Лисабонската стратегия на ЕС от 2000 г., която, въпреки критиките, в продължение на 20 години изигра важна роля в определянето на подхода в политиката на ЕС и в оказването на натиск върху държавите членки да извършват реформи;

4. „Европа, подготвена за цифровата ера“ — пътна карта за превръщане на Европа в световен лидер

а) Благоприятна регулаторна среда

i) ЗАКОНОТВОРЧЕСТВО

121.

призовава Комисията да предлага законодателни актове за нови цифрови закони в области като ИИ само под формата на регламенти, тъй като цифровият единен пазар следва да премине през процес на истинска хармонизация; изразява убеждение, че поради бързото технологично развитие цифровото законодателство следва винаги да бъде гъвкаво, основано на принципи, технологично неутрално, съобразено с бъдещето и пропорционално, като същевременно се възприема основан на риска подход, когато е целесъобразно, въз основа на зачитането на основните права и се предотвратява ненужната допълнителна административна тежест за МСП, стартиращите предприятия, академичните среди и научните изследвания; освен това подчертава значението на високата степен на правна сигурност и следователно необходимостта от солидни, практични и недвусмислени критерии за приложимост, определения и задължения във всички правни текстове относно продажбата, използването или развитието на технологиите за изкуствен интелект;

122.

счита, че Програмата за по-добро регулиране е ключът за постигане на успех от стратегията на ЕС за ИИ; подчертава необходимостта от съсредоточаване върху механизмите за преглед, адаптиране, изпълнение и прилагане на вече действащо законодателство, преди да се предложат нови законодателни актове;

123.

настоятелно призовава Комисията да извърши задълбочени предварителни оценки на въздействието с подходяща прогноза и анализ на риска, преди да представи нови цифрови предложения в области като ИИ; подчертава, че оценките на въздействието следва систематично да картографират и оценяват относимото действащо законодателство, като предотвратяват припокривания или стълкновения на норми;

124.

предлага новото законодателство в области като ИИ да бъде допълнено с насърчаването на европейски стандарти, разработени от заинтересованите лица; счита, че ЕС следва да се стреми да избягва разпокъсаността и че международните стандарти могат да служат като полезна отправна точка, но че ЕС следва да отдаде приоритет на разработването на свои собствени стандарти; подчертава, че такива стандарти следва да произтичат от лоялна конкуренция между най-добрите стандарти в ЕС, които следва да бъдат разглеждани от ЕС и организациите по стандартизация; отбелязва, че техническите стандарти и инструкциите за проектиране впоследствие биха могли да се комбинират със схеми за обозначаване като начин за изграждане на доверие от страна на потребителите чрез предоставяне на надеждни услуги и продукти; подчертава ролята на организациите по стандартизация на ЕС за разработването на най-съвременни технически стандарти; призовава Комисията да ускори издаването на мандати за стандартизация на европейските организации за стандартизация в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация (37);

125.

разяснява, че отворената платформа за сертифициране би могла да създаде екосистема на доверие, която да включва правителствата, гражданското общество, предприятията и други заинтересовани лица;

126.

призовава Парламента, Комисията и Съвета да подобрят способностите си за справяне с вътрешните конфликти на правомощия, когато става въпрос за всеобхватни теми като ИИ, тъй като има риск такива конфликти да забавят законодателната процедура, което ще се отрази на влизането в сила на законодателството;

ii) УПРАВЛЕНИЕ И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

127.

призовава за последователна координация в целия ЕС за изпълнение и прилагане на законодателство в областта на ИИ;

128.

обяснява, че форумите за консултации, основани на заинтересованите лица, като например Комитета за иновации в областта на данните, който трябва да бъде създаден с Акта за управление на данните, или Европейския алианс за изкуствения интелект, който включва частно-публични партньорства, като Европейския алианс за промишлени данни и технологии за изчисления в облак и периферни изчисления, представляват обещаващ подход на управление; изтъква, че този подход позволява на екосистемата на изкуствения интелект на ЕС да приведе в действие своите принципи, ценности, цели и да отразява обществените интереси на ниво софтуерен код;

129.

подчертава, че „проблемът с темпото“ налага поставянето на специален акцент върху ефективното последващо прилагане от съдилищата и регулаторните агенции, както и върху предварителните подходи за справяне с правните предизвикателства, породени от нововъзникващите технологии; следователно подкрепя използването на регулаторни пясъчници, които ще предоставят на разработчиците на ИИ уникалния шанс да експериментират под надзора на компетентните органи по бърз, гъвкав и контролиран начин; отбелязва, че тези регулаторни пясъчници ще бъдат експериментални пространства, в които да се изпитват системите с ИИ и новите бизнес модели в реални условия в контролирана среда, преди те да навлязат на пазара;

iii) ПРАВНА РАМКА ЗА ИИ

130.

подчертава, че основната цел на стратегията на ЕС в областта на цифровите технологии, както и на стратегията за ИИ, е да се създаде „европейски подход“ в един цифровизиран свят; уточнява, че този подход следва да бъде ориентиран към човека, надежден, да се ръководи от етични принципи и да се основава на концепцията за социална пазарна икономика; подчертава, че отделните хора и защитата на техните основни права винаги следва да бъдат в центъра на всички политически и законодателни съображения;

131.

изразява съгласие със заключението, направено от Комисията в нейната Бяла книга за изкуствения интелект от 2020 г., че е необходимо да се създаде основана на риска правна рамка за ИИ, която по-конкретно да обхваща етични стандарти на високо ниво, основани на прозрачност, одитиране и отчетност, в съчетание с разпоредби за безопасност на продуктите, подходящи правила за отговорност и специфични за сектора разпоредби, като в същото време предоставя на бизнеса и ползвателите достатъчно гъвкавост и правна сигурност и еднакви условия на конкуренция с оглед на насърчаването на внедряването на ИИ и на иновациите;

132.

посочва водещата добавена стойност на понятията, терминологията и стандартите, разработени от ОИСР, като вдъхновение за определянето на ИИ в законодателството; подчертава, че това би дало на ЕС предимство при формирането на бъдещата международна система за управление на ИИ;

133.

изразява убеждение, че ИИ като технология не следва винаги да бъде регулиран, а че равнището на регулаторната намеса следва да бъде пропорционално на вида на риска, породен от използването на дадена система с ИИ; подчертава във връзка с това, че е важно да се прави разграничение между „високорискови“ и „нискорискови“ случаи на използване на ИИ; заключава, че първата категория се нуждае от строги допълнителни законодателни гаранции, докато е възможно „нискорисковите“ случаи на използване в много ситуации да налагат въвеждането на изисквания за прозрачност за крайните ползватели и потребители;

134.

уточнява, че класифицирането на системите с ИИ като „високорискови“ следва да се основава на тяхното конкретно използване и на контекста, естеството, вероятността, сериозността и потенциалната необратимост на вредата, която може да се очаква да настъпи в нарушение на основните права и правилата за здравословни и безопасни условия, определени в правото на Съюза; подчертава, че тази класификация следва да бъде придружена от насоки и насърчаване на обмена на най-добри практики за разработчиците на ИИ; подчертава, че правото на неприкосновеност на личния живот трябва винаги да се зачита и че разработчиците на ИИ следва да гарантират пълно спазване на правилата за защита на данните;

135.

подчертава, че системите с ИИ, за които е вероятно да взаимодействат с деца или по друг начин да засягат деца, трябва да вземат предвид техните права и уязвимости, както и да отговарят на най-високите налични стандарти за безопасност, сигурност и неприкосновеност на личния живот на етапа на проектирането и по подразбиране;

136.

отбелязва, че средата, в която работят системите с ИИ, може да се различава значително при модела „дружество — дружество“ (B2B) в сравнение с модела „дружество — потребител“ (B2C); посочва, че е необходимо правата на потребителите бъдат правно защитени чрез законодателство за защита на потребителите; изтъква, че макар дружествата да могат бързо и рентабилно да разрешават въпросите, свързани с отговорността и други правни предизвикателства, директно с бизнес партньори чрез договорни средства, може да е необходимо законодателство за защита на по-малките предприятия от злоупотреба с пазарна сила от доминиращи участници чрез ефекта на търговско или технологично закрепостяване, пречки за навлизане на пазара или проблеми с асиметричната информация; подчертава, че е необходимо също така да се вземат предвид потребностите на МС и стартиращите предприятия при спазване на сложни изисквания, за да се избегне поставянето им в неблагоприятно положение в сравнение с по-големите дружества, които имат ресурсите за поддържане на правни отдели и отдели за проверка на съответствието с многоброен състав;

137.

подчертава необходимостта от прилагане на основан на принципи подход към отворените етични въпроси, породени от новите технологични възможности в резултат от продажбата и използването на приложения с изкуствен интелект, включително чрез използването на фундаментални, задължителни принципи като принципа за незлонамереност, принципа за зачитане на човешкото достойнство и основните права и защитата на демократичния процес; отбелязва, че добрите практики в развитието на ИИ, като ориентиран към човека ИИ, отговорно управление и принципите на прозрачност и обяснимост, както и принципите на устойчив ИИ съответстват напълно на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и са други важни компоненти при оформянето на икономиката на ИИ;

138.

признава, че невинаги е възможно алгоритмите на ИИ да бъдат напълно лишени от предубеждения, тъй като идеалната цел за несъдържащи грешки данни е много трудна или почти невъзможна за постигане; отбелязва, че дори система с изкуствен интелект, която е била подложена на изпитвания, неизбежно ще се сблъска със сценарии в реалния свят, които биха могли да доведат до пристрастни резултати, когато е внедрена в среда, която се различава от съдържанието на нейните данни за обучение и тестване; подчертава, че ЕС следва да се стреми да подобри прозрачността на наборите от данни и алгоритмите, да си сътрудничи много тясно с разработчиците на ИИ с цел противодействие и намаляване на структурните предубеждения в обществото и да обмисли изготвянето на задължителни правила за надлежна проверка в областта на правата на човека на ранен етап от разработването;

139.

посочва, че значимите задължения за прозрачност или обяснимост за системите с ИИ, макар и полезни в много случаи, е възможно да не могат да бъдат прилагани при всеки случай; отбелязва, че правата на интелектуална собственост и търговските тайни трябва да бъдат защитени от незаконни практики като промишления шпионаж;

140.

заявява, че законодателната рамка за интелектуалната собственост трябва да продължи да стимулира и защитава новаторите в областта на ИИ, като им предоставя патенти като награда за разработването и публикуването на техните творения; счита, че действащите закони са съобразени предимно с бъдещето, но предлага някои корекции, включително интегрирането на елементи с отворен код, както и използването на обществени поръчки за възлагане, когато е целесъобразно, на софтуер с отворен код за решения с ИИ; предлага нови форми на патентно лицензиране, за да се гарантира, че инструментите са достъпни за региони и инициативи, които иначе не биха могли да си ги позволят;

141.

счита, че задължителните предварителни самооценки на риска, основани на ясни правила и стандарти, както и оценките на въздействието върху защитата на данните, допълнени от оценки на съответствието от трети лица със съответна и подходяща маркировка „СЕ“, съчетани с последващо прилагане чрез надзор на пазара, биха могли да бъдат полезни, за да се гарантира, че системите с ИИ на пазара са безопасни и надеждни; счита, че за да се предотврати изтласкването на МСП от пазара, стандартите и насоките за съответствие със законодателството в областта на ИИ следва да бъдат разработвани с тясното участие на малките предприятия, да бъдат съгласувани в международен план, доколкото е възможно, и да бъдат достъпни безплатно;

142.

отбелязва, че за да се повиши безопасността на продуктите и да се подобри идентифицирането на грешки, разработчиците на високорисков ИИ следва да гарантират, че достъпните записи на алгоритмичната дейност се поддържат по сигурен начин; счита, че по целесъобразност разработчиците следва да проектират високорискови системи с ИИ с вградени механизми — „стоп бутони“ — за човешка намеса за безопасно и ефикасно спиране на автоматизирани дейности във всеки един момент и за осигуряване на подхода „човек по веригата“; счита, че резултатите и обосновката на системата с ИИ следва винаги да бъдат разбираеми за хората;

143.

признава правните предизвикателства, свързани със системите с изкуствен интелект, и че е необходимо да се обмисли възможността за преразглеждане на определени части от действащите правила за отговорност; във връзка с това очаква представянето от страна на Комисията на законодателно предложение относно отговорността за ИИ; подчертава, че Директивата за отговорността за вредите, причинени от дефект на стока (38), и националните режими за отговорност, основана на вина, по принцип могат да останат в центъра на законодателството за противодействие на повечето вреди, причинени от ИИ; подчертава, че в някои случаи може да има неподходящи резултати, но предупреждава, че всяко преразглеждане следва да вземе предвид действащото законодателство за безопасност на продуктите и следва да се основава на ясно установени пропуски, като същевременно е ориентирано към бъдещето и в състояние да бъде ефективно прилагано, както и да гарантира защитата на лицата в ЕС;

144.

подчертава, че правната рамка не следва да подлага децата на същото ниво на лична отговорност като възрастните относно разбирането на риска;

145.

отбелязва, че може да се счита, че някои промени в правните дефиниции на „продукт“, включително интегрирани софтуерни приложения, цифрови услуги и зависимост между продуктите, и на „производител“, включително бекенд оператор, доставчик на услуги и доставчик на данни, гарантират съществуването на компенсация за вреди, причинени от тези технологии; подчертава обаче, че трябва да се избягва прекалено широкия или прекалено тесния подход към определението на „продукт“;

146.

посочва, че поради характеристиките на системите с ИИ, като например тяхната сложност, свързаност, непрозрачност, уязвимост, способност за промяна чрез актуализации, капацитет за самообучение и потенциална автономност, както и множеството участници, участващи в тяхното разработване, внедряване и използване, съществуват значителни предизвикателства пред ефективността на разпоредбите на Съюза и националните рамкови разпоредби относно отговорността; поради това счита, че въпреки че не е необходимо цялостно преразглеждане на добре функциониращите режими на отговорност, са необходими специфични и координирани корекции на европейските и националните режими на отговорност, за да се избегне ситуация, при която лица, които претърпяват вреди или чието имущество е увредено, в крайна сметка се оказват без обезщетение; посочва, че докато високорисковите системи с ИИ следва да попадат в обхвата на законодателството за обективна отговорност, съчетано със задължително застрахователно покритие, всички други дейности, устройства или процеси, задвижвани от системи с ИИ, които причиняват вреда или щета, следва да продължат да подлежат на виновна отговорност; счита, че все пак в полза на засегнатото лице следва да се установи презумпция за вина на оператора, освен ако той не успее да докаже, че е спазил задължението за полагане на грижа;

iv) ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ОТНОСНО ДАННИТЕ НА ЕС

147.

отбелязва заключенията, направени от Комисията в нейното съобщение от 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“, и от Парламента в неговата резолюция от 25 март 2021 г. по същата тема, в която се посочва, че създаването на единно европейско пространство на данни, придружено от развитието на секторни пространства на данни и съсредоточаването върху общи стандарти, е от ключово значение за гарантиране на бързо разрастване на решенията с ИИ в ЕС и извън него, както и за гарантиране на отворената стратегическа автономност и икономическия просперитет на ЕС; припомня съществената връзка между наличието на висококачествени данни и развитието на приложенията с ИИ; във връзка с това подчертава необходимостта от внедряване на стабилни, надеждни и оперативно съвместими услуги „в облак“ в рамките на ЕС, както и решения, които използват децентрализиран анализ на данни и периферна архитектура; призовава Комисията да изясни правата за достъп, използване и споделяне на данни за държателите на съвместно създадени нелични данни; подчертава, че достъпът до данни трябва да бъде технически възможен, включително чрез оперативно съвместими стандартизирани интерфейси и оперативно съвместим софтуер; подчертава, че бариерите пред споделянето на данни водят до намаляване на иновациите, занижена конкуренция и до насърчаване на олигополистичните пазарни структури, при които има висок риск, че ще се установят трайно в съседния пазар на приложенията с ИИ;

148.

подчертава ключовото значение на отварянето на силози за данни и насърчаването на достъпа до данни за изследователи и дружества от областта на ИИ, както е посочено в резолюцията на Парламента относно европейската стратегия за данните; подчертава, че пазарните дисбаланси, произтичащи от увеличеното ограничаване на данни от страна на частни дружества, увеличават бариерите за навлизане на пазара и намаляват по-широкия достъп до данни и тяхното използване, което затруднява особено стартиращите предприятия и изследователите да придобият или лицензират данните, от които се нуждаят, за да обучават своите алгоритми; подчертава необходимостта от установяване на необходимата правна сигурност и оперативно съвместима техническа инфраструктура, като същевременно се мотивират държателите на данни в Европа да предоставят своите големи набори от неизползвани данни; счита, че доброволното споделяне на данни между предприятията въз основа на справедливи договорни споразумения допринася за постигането на тази цел; все пак признава, че договорните споразумения между дружествата (B2B) не гарантират непременно подходящ достъп до данни за МСП поради различия в позициите при договарянето или експертните познания и опит; подчертава, че отворените пазари на данни улесняват споделянето на данни, като помагат на дружествата в сферата на ИИ и на изследователите да придобиват или лицензират данни от лицата и дружествата, които искат да предоставят данни на такива пазари, които включват каталози с данни и позволяват на държателите и ползвателите на данни да договарят транзакции за споделяне на данни; приветства в този контекст правилата относно посредническите услуги в Акта за управление на данните;

149.

приветства инициативите на Европейската федерация за изчисления в облак, като например Европейския алианс за промишлени данни, Edge и Cloud, както и проекта GAIA-X, чиято цел е да се разработи обединена инфраструктура за данни и да се създаде екосистема, която позволява разрастване, оперативна съвместимост и самоопределяне на доставчиците на данни; отбелязва, че правилата на ЕС за изчислителния облак, в които се компилира действащото законодателство и инициативите за саморегулиране, ще помогнат също за превръщането на общите принципи и ценности на ЕС в приложими процеси и проверки за техническите специалисти;

150.

препоръчва да се засили допълнително оперативната съвместимост на данните и да се установят общи стандарти, за да се улесни потокът от данни между различните машини и субекти, да се засили обменът на данни между държавите и секторите и да се даде възможност за широкомащабно създаване на висококачествени набори от данни; отбелязва, че насърчаването на отворени стандарти, софтуер с отворен код, лицензи на Creative Commons и отворени интерфейси за програмиране на приложения (API) също би могло да играе ключова роля за ускоряване на споделянето на данни; подчертава ролята на общите европейски пространства за данни за улесняване на свободното движение на данни в европейската икономика на данните;

151.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че справедливите договорни условия се прилагат по-строго в рамките на правилата за конкуренция с цел справяне с дисбалансите в пазарната сила, без необосновано да се пречи на свободата на договаряне, както и че антитръстовите органи разполагат с оборудване и ресурси, за да се справят с тенденциите, изразяващи се в концентриране на данните; подчертава, че европейските пространства на данни ще позволят на дружествата да си сътрудничат по-тясно помежду си, и поради това счита, че са необходими повече насоки и правна яснота за предприятията относно законодателството в областта на конкуренцията и сътрудничеството в областта на споделянето и обединяването на данни; подчертава, че сътрудничеството в областта на данните, включително в областта на обучението по приложенията с ИИ или сектора на интернет на нещата (IoT), при никакви обстоятелства не следва да улесняват образуването на картели или да създават бариери пред новите участници на пазара; подчертава значението на изясняването на договорните права на разработчиците на ИИ и дружествата, които допринасят за създаването на данни чрез използването на алгоритми или машини за интернет на нещата, и по-специално правата за достъп до данни, за преносимост на данните, за приканване на друга страна да спре да използва данни и за коригиране и заличаване на данни;

152.

що се отнася до държавните данни, призовава държавите членки бързо да приложат Директивата за отворените данни (39) и да прилагат правилно Акта за управление на данните, като в идеалния случай предоставят безплатно набори от данни с висока стойност в машинно четими формати и оперативно съвместими API; подчертава, че тази инициатива ще намали разходите на публичните органи за разпространението и повторното използване на техните данни и би помогнала значително на изследователите и дружествата в ЕС да подобрят своите цифрови технологии в области като ИИ;

153.

призовава за единно прилагане на Общия регламент относно защитата на данните в ЕС чрез ефективно и бързо прилагане на механизъм за съгласуваност и привеждане в съответствие на различните национални тълкувания на законодателството; счита, че също така е налице необходимост от по-добро оборудване на органите за защита на данните, включително с технически опит;

154.

отбелязва практическите насоки на Комисията от 2019 г. за начина на обработване на смесени масиви от данни; посочва, че несподелянето на масиви от данни често продължава да бъде най-добрият вариант за разработчиците на ИИ и дружествата, когато съществува несигурност относно това дали данните са достатъчно анонимизирани;

155.

счита, че Становище 05/2014 на Работната група за защита на данните по член 29 от 10 април 2014 г. относно техниките за анонимизиране съдържа полезен преглед, който би могъл да бъде допълнително развит; призовава Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД) да приеме насоки въз основа на конкретни случаи на използване и подходящи ситуации за различни видове администратори и обработващи данни и различни ситуации на обработка, включително контролен списък с всички изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се направят данните достатъчно анонимни; отбелязва обаче, че техниките за анонимизация понастоящем не са в състояние да гарантират пълна и цялостна защита на неприкосновеността на личния живот, тъй като изпитванията показаха, че съвременните системи за ИИ все пак успяват да идентифицират лицето повторно;

156.

отправя искане към ЕКЗД да издаде повече насоки за изследователите и дружествата в области като ИИ за това как ефективно да обработват лични данни извън ЕС по начин, съответстващ на Общия регламент относно защитата на данните;

157.

предлага финансирането на повече изследвания за стандартизиране на подходите за „защита на данните още на етапа на проектирането“, както и насърчаване на криптографските решения и опазващото поверителността машинно самообучение, тъй като е от решаващо значение да се осигури възможност висококачествени данни да могат да се използват за обучение на алгоритмите и извършване на задачите на ИИ без политиката да бъде нарушена; отбелязва, че удостоверителите на данни, удостоверенията за високорискови приложения с ИИ, личните системи за управление на информацията и използването на синтетични данни също показват обещаващи резултати;

158.

насърчава ЕС и неговите държави членки да мобилизират наскоро създадения проект на ОИСР за надежден правителствен достъп до лични данни, съхранявани от частния сектор, като отправна точка за създателите на политики в световен мащаб да работят по посока на международно решение и сближаване на нормативните уредби за най-добри практики в тази област; подчертава в това отношение, че свободният поток от данни и метаданни през международните граници, като същевременно изцяло се спазват достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на данни, е фактор от решаващо значение, който дава възможност за цифрова иновация в Европа; поради това призовава Комисията да се въздържа от налагане на изисквания за локализиране на данни, освен когато това се налага за защита на основните права, включително защитата на данни, или в ограничени, пропорционални и обосновани случаи, при които такава политика е в интерес на ЕС или е необходима за спазване на европейските стандарти;

159.

призовава Комисията да предостави отговор на решението на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС), обявяващо за невалиден Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, като предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че всяко ново решение относно адекватното ниво на защита по отношение на САЩ е в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните, с Хартата на основните права на Европейския съюз и с всички аспекти на решението на Съда на ЕС, като същевременно се опростяват трансатлантическите потоци от данни; призовава Комисията да продължи да се стреми към разговори за адекватността на данните с други държави извън EС, тъй като това е най-добрият начин да се насърчат политиките за защита на данните на ЕС и да се позволи международния обмен на данни;

б) Доизграждане на цифровия единен пазар

i) НАЦИОНАЛНИ СТРАТЕГИИ В ОБЛАСТТА НА ИИ

160.

призовава държавите членки да преразгледат своите национални стратегии в областта на ИИ, тъй като някои от тях все още остават неопределени и нямат ясни цели, включително по отношение на цифровото образование за цялото общество, както и високата квалификация за специалисти; препоръчва държавите членки да формулират конкретни, количествено измерими и специфични действия, като същевременно се опитат да създадат взаимодействие между тях;

161.

призовава Комисията да помогне на държавите членки да определят приоритети и да приведат в съответствие, доколкото е възможно, своите национални стратегии в областта на ИИ и нормативна среда, за да се осигури съгласуваност и последователност в целия ЕС; отбелязва, че макар че разнообразието на националните подходи да е добър начин да се създадат най-добри практики, разработчиците и изследователите в областта на ИИ биха се изправили пред сериозни пречки, ако са обект на различните операционни параметри и нормативни задължения във всяка от 27-те държави членки;

ii) ПАЗАРНИ ПРЕЧКИ

162.

настоятелно призовава Комисията да продължи работата си за премахване на необоснованите бариери пред пълното завършване на единния цифров пазар, включително необоснована дискриминация по държави, непълно взаимно признаване на професионални квалификации, прекалено обременяващи процедури за достъп до пазара, ненужно високи регулаторни разходи за съответствие и различаващи се процедури за оценяване на съответствието, както и да се справи с честото използване на дерогации, което води до разминаване на правилата между различните юрисдикции на държавите членки; подчертава, че за дружествата, развиващи дейност в трансгранична среда, правилата в областта на ИИ, валидни за целия ЕС, за разлика от фрагментирания подход по държави, са добре дошли и ще спомогнат за укрепване на европейското лидерство при развитието и разпространението на ИИ;

163.

призовава Комисията да ускори създаването на истински съюз на капиталовите пазари; подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до финансови ресурси, по-специално за МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия;

164.

подчертава необходимостта от бързо приключване на преговорите по неразгледаните законодателни досиета, с цел да се завърши единния цифров пазар;

165.

призовава Комисията да гарантира последователно прилагане на правилата на единния пазар;

166.

отбелязва, че новата законодателна рамка следва да бъде внимателно актуализирана и приведена в съответствие с цифровите продукти и услуги; предлага акцентът да бъде поставен върху модернизирането и опростяването на процедурите за съответствие чрез въвеждане на цифрови алтернативи на съществуващите аналогови и хартиени средства, като се позволи на дружествата например да използват цифрова СЕ маркировка, електронно етикетиране или цифровизирани указания за безопасност;

167.

насърчава Комисията да подкрепя предприятията офлайн, които желаят да се преместят онлайн; насърчава допълнителни информационните кампании, насочени към МСП и стартиращите предприятия, в очакване на ново и бъдещо законодателство на ЕС в това отношение, както и засиленото прилагане на правилата за надзор на пазара като средство за повишаване на доверието на европейските потребители;

iii) ЕДНАКВИ УСЛОВИЯ НА КОНКУРЕНЦИЯ

168.

изразява убеждението, че настоящата национална и европейска рамка в областта на конкуренцията и антитръстовата рамка трябва да бъдат реформирани, за да се справят по-успешно със злоупотребите с пазарна сила и алгоритмичните тайни споразумения в цифровата икономика, както и с проблемите, свързани със събирането на данни, и за да преодолеят по-ефективно рисковете от нови възникващи монополи, без да се подкопават иновациите; приветства предстоящото одобрение на Законодателния акт за цифровите пазари; призовава за специално разглеждане на потенциалните проблеми на конкуренцията в областта на ИИ;

169.

отбелязва, че такава реформа следва да укрепи подхода, основан на доказателствата, и да обърне повече внимание на стойността на данните и отраженията на мрежовите ефекти, чрез въвеждане на ясни правила за доминиращите пазара платформи и повишаване на правната сигурност за сътрудничеството в цифровата икономика;

170.

посочва, в това отношение, че Комисията следва да адаптира своите практики за дефиниране на пазара, за да определя пазарите по-точно и в съответствие със съвременната пазарна реалност в цифровия отрасъл, като извършва динамичен анализ и предприема дългосрочен преглед за оценка на съществуването на конкурентен натиск;

171.

призовава Комисията и националните органи за защита на конкуренцията да увеличат своите усилия за непрекъснат контрол на цифровите пазари и по този начин да идентифицират ограниченията и затрудненията пред конкуренцията и впоследствие да налагат коригиращи мерки по-често върху дружества, които злоупотребяват с господстващото си положение или които участват в антиконкурентно поведение;

172.

призовава държавите членки да увеличат в значителна степен финансирането за и техническия капацитет на органите за защита на конкуренцията, с цел да се осигури ефективно и бързо прилагане на правилата за конкуренцията в условията на бързо развиваща се и сложна цифрова икономика; подчертава, че органите за защита на конкуренцията следва да ускорят процедурите при злоупотреби и, когато това е необходимо, да прилагат междинни мерки, за да защитят и насърчат лоялната конкуренция, като едновременно с това се гарантират процесуалните права на защита на дружествата;

в) Цифрова зелена инфраструктура

i) СВЪРЗАНОСТ И ИЗЧИСЛИТЕЛНА МОЩ

173.

призовава Комисията да следва целта си за насърчаване на 75 % от европейските предприятия да се възползват от услугите за изчисления в облак, големи данни и ИИ до 2030 г., за да останат конкурентоспособни в световен мащаб и да ускорят целите си за неутралност по отношение на климата, така че да гарантират постигането им до 2050 г.; счита, че отпускането на 2,07 милиарда евро за финансиране за цифрова инфраструктура по Механизма за свързване на Европа е недостатъчно;

174.

подчертава, че промяната в обема и обработката на данни за ИИ изисква също така разработването и внедряването на нови технологии за обработка на данни, обхващащи периферията, като по този начин ще се извърши постепенно отдалечаване от централизираните модели на инфраструктура, базирани на изчислителния облак, и пренасочване към увеличена децентрализация на капацитета за обработка на данни; настоятелно призовава за засилване на инвестициите и научните изследвания в децентрализирани изчислителни клъстери, периферни възли и инициативи за цифров микроконтролер; отбелязва, че преминаването към широко използване на периферни решения може да изисква повече ресурси, тъй като ползите от обединяването на усилията се губят, и подчертава, че екологичните разходи/ползи от периферните инфраструктури следва да бъдат разгледани на системно равнище в европейска стратегия за изчисленията в облак, включително за оптимизиране на потреблението на енергия от ИИ;

175.

подчертава, че ИИ изисква мощен хардуер, за да направи използваеми сложни алгоритми, включително високопроизводителни и квантови изчисления и интернет на нещата; призовава за непрекъснато увеличаване на целевото публично и частно финансиране за иновативни решения, чрез които се намалява потреблението на енергия, включително екопроектиране на софтуер; призовава за разработването на стандарти за измерване на използването на ресурсите от цифровата инфраструктура на равнището на ЕС въз основа на най-добри практики; изразява загриженост във връзка със световната криза на микропроцесорите и приветства в това отношение предложението на Комисията за „Законодателен акт за чиповете“ за намаляване на настоящата зависимост на ЕС от външни доставчици; предупреждава обаче за бъдещите рискове от свръхкапацитет на пазара и препоръчва инвестиционният цикъл да бъде разгледан внимателно;

176.

подчертава, че функциониращата и бърза инфраструктура за ИИ трябва да се основава на справедлива и безопасна цифрова високоскоростна свързаност, което изисква внедряване на 5G във всички градски райони до 2030 г., както и широк достъп до ултра бързи широколентови мрежи и политика в областта на спектъра с лицензионни условия, която гарантира предвидимост и не нарушава конкуренцията; настоятелно призовава държавите членки да продължат да прилагат инструментариума за 5G; призовава Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп (40) да бъде приложена на практика, за да се улесни разгръщането на мрежата; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието върху околната среда относно 5G; подчертава, че е важно посредством комуникационна стратегия на ЕС да се противодейства на разпространението на дезинформация, свързана с 5G мрежите; посочва в това отношение, че едно широко и всеобхватно обсъждане в крайна сметка ще допринесе за създаване на доверие сред гражданите по отношение на действията за непрекъснато развитие на мобилните мрежи;

177.

призовава Комисията да установи графици за държавите членки, градовете, регионите и сектора и да подобри административните процеси на одобрение за 5G; изисква в региони, където внедряването се извършва от публичния сектор, да се предоставят повече средства, за да бъде осигурена високоскоростна свързаност за отдалечени общности и да се допринесе за преодоляване на цифровите пропуски; призовава за подкрепа на проектите за широколентов достъп и свързаност в рамките на многогодишната финансова рамка и за осигуряване на по-лесен достъп за местните органи, за да се избегне недостатъчното усвояване на публичните средства;

178.

призовава Комисията да оцени взаимодействието между ИИ и следващата вълна от цифрова инфраструктура, което ще позволи на Европа да поеме водещата роля в мрежите от следващо поколение, включително 6G;

179.

призовава за ясна стратегия за внедряване на оптична мрежа и широколентов достъп в селските райони, което също е от ключово значение за технологиите с интензивно използване на данни като ИИ; призовава в това отношение за повишаване на подкрепата от Европейската инвестиционна банка за проекти за свързаност в селските райони;

180.

подчертава, че значителните инвестиции, необходими за внедряването на мрежата и бързото развитие с цел постигане на целите, определени от Цифровия компас, изискват споразумения за споделяне на инфраструктура, които също са от ключово значение за насърчаване на устойчивостта и намаляване на потреблението на енергия; подчертава, че тези усилия все още се намират в своето начало и трябва да бъдат развити допълнително;

ii) УСТОЙЧИВОСТ

181.

настоятелно призовава ЕС да поеме водеща роля в превръщането на екологосъобразната цифрова инфраструктура в неутрална по отношение на климата и енергийно ефективна до 2030 г. в съответствие с целите на Парижкото споразумение и като част от програмата на политиката на Европейския зелен пакт, включително чрез оценка на въздействието върху околната среда на широкомащабното внедряване на основани на ИИ системи, като се вземат предвид нарасналите енергийни нужди във връзка с разработването и използването на ИИ; призовава за координирани глобални многостранни действия за използване на ИИ в борбата с изменението на климата и влошаването на околната среда, както и със загубата на биологично разнообразие;

182.

настойчиво призовава за използване на ИИ за наблюдение на потреблението на енергия в общините и за разработване на мерки за енергийна ефективност;

183.

признава характера на интензивно използване на данни и ресурси на някои широкомащабни приложения на ИИ и съответните им последици върху околната среда; припомня, че за да може европейският ИИ да бъде устойчив и екологично отговорен, системите с ИИ следва да се проектират, разработват и внедряват с оглед на осъществяването на прехода към зелена икономика, неутралност по отношение на климата и кръгова икономика;

184.

призовава Комисията да стимулира използването на енергийноефективни центрове за данни, които могат да подкрепят въглеродната неутралност;

185.

подчертава, че настоящата липса на споделяне на информация от центровете за данни възпрепятства възможността за предприемане на подходящи обществени действия и за извършване на сравнителен преглед на екологичните резултати на центровете за данни; призовава за значително увеличаване на броя на оценките на въздействието върху околната среда, извършени във връзка с развитието на ИИ; призовава за разработването на изисквания за осигуряване на наличието на подходящи доказателства за измерване на екологичния отпечатък на широкомащабните приложения с ИИ; посочва необходимостта от ясни правила и насоки за оценки на въздействието върху околната среда във връзка с ИИ, включително многокомпонентни оценки на жизнения цикъл; призовава за открит достъп до екологичните ключови показатели за ефективност на центровете за данни, разработването на стандарти на ЕС и създаването на зелени етикети на ЕС за изчисленията в облак;

186.

призовава за план за кръгова икономика за цифровите технологии и ИИ и подчертава, че ЕС следва да осигури силна верига за рециклиране в областта на ИКТ;

187.

препоръчва засилване на използването на основани на ИИ решения в съответствие с двойния екологичен и цифров преход във всички сектори, за да се координират устойчивите стандарти за предприятията и да се позволи контрол на енергийната ефективност и събирането на информация за емисиите и жизнения цикъл на продуктите;

188.

призовава Комисията да стартира конкурси и мисии за решения в областта на ИИ за справяне със специфични екологични проблеми и да укрепи този компонент в „Хоризонт Европа“ и програма „Цифрова Европа“; припомня, че проектите, свързани с потенциала на ИИ за справяне с екологичните проблеми, следва да се осъществяват въз основа на отговорни и етични научни изследвания и иновации;

189.

призовава Комисията да разработи екологични критерии и да обвърже разпределянето на бюджета, финансирането и процедурите за възлагане на обществени поръчки на ЕС за ИИ с техните екологични резултати;

190.

призовава Комисията да насърчава интелигентните градове, обхващащи интелигентни сгради, интелигентни мрежи, свързани автомобили, платформи за мобилност, обществени услуги и логистика; подкрепя разработването на общ набор от най-добри практики за проекти и приложения; подчертава, че интелигентните градове изискват добро сътрудничество между държавните и местните органи на управление, както и между техните агенции и частни лица;

191.

подчертава необходимостта от дефиниране на принципи, които да гарантират, че съответните данни за климата и устойчивостта могат да бъдат интегрирани при създаване на новите устойчиви пространства за данни;

192.

призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки и частния сектор за създаването и подкрепата за съоръжения за изпитване, в които приложенията с ИИ могат да бъдат изпитани за резултатите си относно устойчивостта и да предлагат насоки относно начина, по който екологичният отпечатък на тези приложения може да се подобри; насърчава адаптирането на съществуващите съоръжения за изпитване, за да се постави акцент върху случаите на използване в кръговото производство;

193.

призовава Комисията да насърчава устойчивата транспортна инфраструктура, която използва ИИ, за да се повиши ефикасността, да се намали замърсяването и да се насърчи адаптивността към нуждите на потребителите;

г) Екосистема от върхови постижения

i) ТАЛАНТИ

194.

призовава Комисията да създаде рамка за умения в сферата ИИ за физическителица, която се основава на рамката за цифрови компетенции, с цел да се осигурят на гражданите, работниците и предприятията подходящи възможности за обучение и учене в областта на ИИ и да се подобри споделянето на знания, най-добри практики, както и грамотност в областта на медиите и данните между организациите и дружествата както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; изисква от Комисията да пристъпи бързо към създаването на такава рамка на компетенции, като се основава на съществуващите образователни схеми в областта на ИИ; препоръчва създаването на европейско пространство за данни за уменията, свързани с ИИ, за подкрепа на европейското обучение по умения на секторно и регионално равнище във всички държави членки; подчертава, че придобиването на цифрови умения и умения в областта на ИИ и обучението в тази сфера трябва да бъде достъпно за всички, най-вече за жените и уязвимите групи; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят безплатните онлайн курсове, които подобряват основното обучение в областта на ИИ;

195.

настоятелно призовава за инвестиции в научни изследвания с цел по-добро разбиране на структурните тенденции на пазара на труда, свързани с ИИ, включително кои умения се търсят повече или са изложени на риск от недостиг в бъдеще с цел актуализиране на схемите за преход на работниците и служителите;

196.

отбелязва със загриженост липсата на целеви и системни мерки при професионалното обучение за възрастни; призовава Комисията и държавите членки да разработят политики, включително подходящи инвестиции в преквалификацията и повишаването на квалификацията на работната ръка, включително информиране на гражданите относно начина, по който функционират алгоритмите, и тяхното въздействие върху ежедневието; призовава да бъде обърнато специално внимание на лицата, които са загубили своите работни места или са изправени пред опасност да загубят работата си поради цифровия преход, с цел да бъдат подготвени да работят с технологии, свързани с ИИ и ИКТ; призовава Комисията да насърчи и да инвестира в партньорства между множество заинтересовани страни в областта на уменията за изпитване на най-добрите практики; препоръчва да се извършва мониторинг на създаването на качествени работни места в ЕС, свързани с ИИ;

197.

подчертава, че съществуващите цифрови пропуски могат да бъдат попълнени само с целеви и приобщаващи мерки, насочени както към жените, така и към възрастните хора, и поради това призовава за значителни инвестиции в целеви мерки за преквалификация и образователни мерки, за да бъдат преодолени тези цифрови пропуски; призовава Комисията и държавите членки да насърчават културата на равенство между половете и условията на труд в това отношение;

198.

призовава Комисията да насърчава равенството между половете в дружествата, работещи в свързани с ИИ и ИКТ дейности, чрез финансиране на водените от жени проекти в цифровия отрасъл и насърчаването на минимален брой жени изследователи, участващи в проекти, свързани с ИИ и ИКТ;

199.

подчертава необходимостта да се предприемат действия спрямо недостига на таланти, като се гарантира растеж, привличане и задържане на най-добрите таланти; настойчиво призовава Комисията да следва собствената си цел да разполага с 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, наети в ЕС; подчертава, че с цел да бъдат задържани най-добрите таланти в областта на ИИ и да се предотврати изтичането на мозъци, ЕС трябва да даде възможност за конкурентноспособни възнаграждения, по-добри условия на работа, трансгранично сътрудничество и конкурентноспособна инфраструктура;

200.

подчертава добавената стойност от разполагането с опростена и рационализирана рамка на Съюза за привличане на международни таланти в технологичния отрасъл, за да се спомогне за потока на таланти и мобилността в рамките на ЕС и от чужбина, да се подобри достъпът на международните таланти до трудовия пазар на Съюза и да се привличат работници и студенти по заявка; подчертава, че са необходими нови иновативни инструменти и законодателство, които да помогнат за свързване на работодателите с бъдещи работници в областта на ИКТ, за предприемане на действия за справяне с недостига на трудовия пазар и за улесняване на признаването на международните квалификации и умения; препоръчва създаването на резерв на ЕС от таланти и съответна платформа, която да служи като точка за обслужване на едно гише при намирането на международни таланти, желаещи да кандидатстват за работа в ЕС, както и на работодателите, търсещи потенциални служители от чужбина; призовава Комисията да разшири обхвата на прилагането на Синята карта на ЕС, за да гарантира, че Европа продължава да бъде достъпна за таланти от различни краища на света;

201.

призовава Комисията да предприеме действия спрямо увеличеното търсене на дистанционна работа по границите на държавите — членки на ЕС, за да позволи на служители от ЕС и международни служители да работят дистанционно в различна държава членка от тази, в която пребивават; препоръчва в този контекст да се извърши цялостен преглед на законодателните и други пречки за дистанционната работа и те да бъдат разглеждани в последващите законодателни предложения;

202.

подчертава необходимостта от укрепване на сближаването в областта на иновациите сред регионите и държавите членки, тъй като е възможно талантите да не са еднакво разпределени;

203.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират подходяща защита на правата и благосъстоянието на работещите, като недискриминация, неприкосновеност на личния живот, автономност и човешко достойнство при използването на ИИ и алгоритмично управление, включително по отношение на неправомерни практики за наблюдение; подчертава, че когато ИИ се използва на работното място, работодателите трябва да бъдат прозрачни относно начина, по който той се използва, и неговото влияние върху условията на труд, и подчертава, че работниците следва винаги да бъдат информирани и консултирани преди използването на основани на ИИ устройства и практики; подчертава факта, че алгоритмите винаги следва да са обект на надзор от човек и че решенията, взети въз основа на тях, трябва да подлежат на отчетност, да могат да бъдат оспорени и по целесъобразност да могат да бъдат отменяни; счита, че следва да се насърчава обучението на разработчиците на алгоритми по въпросите на етиката, прозрачността и борбата с дискриминацията;

204.

призовава за европейска стратегия за безопасно използване на ИИ по отношение на децата, която да има за цел да информира децата за взаимодействието им с ИИ с оглед на тяхната защита от рискове и потенциални вреди;

205.

призовава държавите членки да превърнат цифровите умения и грамотност в компонент от основното образование и ученето през целия живот; призовава за високоефективна образователна система за ИИ, която да укрепва цифровата грамотност, умения и устойчивост от ранен етап, започвайки с основното образование; подчертава, че разработването на ефективни учебни програми за цифрово образование изисква политическа воля, достатъчни ресурси и научни изследвания; призовава Комисията да насърчи въвеждането на курсове в областта на ИИ и изчислителната компетентност във всички европейски училища, университети и образователни институции; подчертава, че развитието на тези умения е необходимо както при образованието на възрастни, така и при основното или средното образование; призовава за всеобхватна и последователна политическа инициатива от страна на Комисията и държавите членки относно уменията и образованието в областта на ИИ на равнището на ЕС, както и за законодателна инициатива относно ИИ на работното място;

206.

привлича вниманието към необходимостта от мултидисциплинарни учебни програми, които да поставят акцент върху цифровите умения и уменията в областта на ИИ, включително в здравни и интердисциплинарни изследователски центрове; счита, че следва да се насочи вниманието и към пътищата за по-нататъшно образование с оглед на специализацията в областта на ИИ (като например магистърски и докторски степени и задочно обучение);

207.

призовава държавите членки да отдадат предимство на разработването на иновативни методи за обучение и учебни програми в сферата на НТИМ и програмирането, по-конкретно за укрепване на качеството на математическия и статистическия анализ за целите на разбирането на алгоритмите на ИИ; призовава Комисията и държавите членки да насърчават академичните дисциплини в сферата на НТИМ, за да бъде повишен броят на студентите в тези области; подчертава, че други дисциплини, които взаимодействат с дисциплините в областта на НТИМ, също ще бъдат от решаващо значение за насърчаване на цифровите умения;

208.

насърчава държавите членки да насърчават участието на жените в образованието и кариерите в сферата на НТИМ, ИКТ и ИИ с цел постигане на равенство между половете, включително чрез определяне на цел за участието на жени изследователи в проекти в сферата на НТИМ и ИИ;

209.

подчертава, че цифровото образование следва също така да повишава осведомеността относно аспекти на ежедневието, които потенциално са засегнати от машинното самообучение, включително машини за даване на препоръки, целева реклама, алгоритми на социални медии и „дълбинни фалшификати“; подчертава, че цифровата издръжливост изисква допълнително медийно образование, за да се подпомага поставянето в контекст на новите цифрови умения и умения в областта на ИИ, и поради това призовава за подкрепа и одобрение на нови и вече съществуващи достъпни курсове за грамотност в областта на ИИ за всички граждани;

210.

призовава за предприемане на мерки, за да се гарантира, че всяко образователно заведение има широколентов достъп, както и стабилна цифрова учебна инфраструктура; подчертава необходимостта да се предоставят на европейските университети и техните мрежи подходящи изчислителни ресурси, необходими за обучението на модели на ИИ, които стават все по-скъпи; подчертава необходимостта от гарантиране, че преподавателите разполагат с необходимите умения и инструменти в областта на ИИ; призовава за повишено съсредоточаване върху техническото обучение за преподаватели и разработването на иновативни инструменти за обучение и учене;

211.

изисква инвестиции в инициативи в областта на уменията на младежите за кодиране, за да се укрепят уменията на младежта в областта на ИИ и квалификациите от високо ниво, включително академии за кодиране, програми за летни училища и специализирани стипендии за ИИ; е на мнение, че обхватът на стажовете „Цифрова възможност“ на ЕС следва да бъде допълнително разширен, за да обхване професионалното обучение;

ii) НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

212.

призовава ЕС да увеличи инвестициите в научни изследвания в областта на ИИ и други ключови технологии, като например роботика, квантови изчислителни технологии, микроелектроника, интернет на нещата, нанотехнологии и 3D печат; призовава Комисията да разработи и поддържа европейска пътна карта за стратегически изследвания за ИИ, която спомага за преодоляването на големи интердисциплинарни предизвикателства, при които ИИ може да бъде част от решението; подчертава, че инвестициите следва да бъдат насочени към използването на случаи, които е вероятно да увеличат устойчивите решения, благосъстоянието и приобщаването в обществото;

213.

насърчава всички държави членки да изразходват по-голям дял от своя БВП за изследвания в областта на цифровите технологии; настоятелно призовава да се продължи укрепването на програмата „Хоризонт Европа“, по-специално нейното партньорство за ИИ, данни и роботика и програмата „Цифрова Европа“; настоятелно призовава за разширяване на програмата „Цифрова Европа“ и счита, че отпуснатото за нея финансиране в размер на 7,6 милиарда евро следва да бъде увеличено;

214.

подчертава необходимостта да се отдава предимство на научните изследвания на равнището на ЕС в областта на ИИ; призовава Комисията да опрости структурата на финансирането на научните изследвания, включително изискванията и процедурите за кандидатстване за безвъзмездни средства; подчертава необходимостта от подобряване на качеството и последователността на прегледите на предложенията и от увеличаване на предсказуемостта на инструментите за финансиране и тяхното планиране в подкрепа на дългосрочното планиране, като се използва европейската пътна карта за изследвания за ИИ; призовава Комисията да финансира повече приложения с ИИ чрез съчетаване на различни инструменти, като например Европейския научноизследователски съвет, действията „Мария Кюри“, Европейския съвет по иновациите и Европейския институт за иновации и технологии;

215.

призовава Комисията и държавите членки да отдават приоритет на финансирането на научни изследвания в областта на ИИ, насочени към устойчив и социално отговорен ИИ, като по този начин се допринася за намирането на решения, които защитават и насърчават основните права, както и да избягват програми за финансиране, които представляват неприемлив риск за тези права, включително системи за финансиране на масово наблюдение, социално оценяване и други системи, които имат потенциал да водят до отрицателни социални въздействия, както и технологии, които допринасят за вреди за околната среда;

216.

насърчава създаването на повече преподавателски длъжности в областта на ИИ в европейските университети, адекватните заплати за научни изследвания в областта на ИИ и предоставянето на повече публично финансиране с цел подходящо обучение и задържане на настоящото и следващото поколение изследователи и таланти и предотвратяване на изтичането на мозъци; подчертава необходимостта от намаляване на бюрократичните пречки пред лесния достъп до средства за университетските изследователи и призовава Комисията да предоставя инструменти за увеличаване на цифровата взаимосвързаност между университетите в рамките на държавите членки и между тях; настоятелно призовава за развитието на междусекторни мрежи за ИИ в европейските университети, изследователски институции и частния сектор, както и за създаване на специализирани мултидисциплинарни изследователски центрове за ИИ;

217.

препоръчва университетите да засилят финансирането на проекти за приложни научни изследвания, в които се вземат предвид измеренията, свързани с ИИ;

218.

призовава Комисията да подобри трансфера на знания между научните изследвания в областта на ИИ и обществеността чрез създаване на бизнес мрежи и звена за контакт с юристи и бизнес консултанти в университетите, както и чрез създаване на граждански експертни групи, научни и обществени платформи и ангажиране на обществеността в изготвянето на програмите за научни изследвания в областта на ИИ; подчертава значението на плавния преход от академичните среди към промишлеността и добавената стойност на близостта между двете за успешни и динамични екосистеми и промишлени центрове в областта на ИИ;

219.

подчертава необходимостта от ускоряване на трансфера на знания в ЕС от научни изследвания и наука към приложения за изкуствен интелект в промишлеността и публичния сектор; приветства създаването на специално публично-частно партньорство за ИИ; призовава Комисията да създава европейски центрове за данни в областта на ИИ, разработвани съвместно със сектора и гражданското общество; подчертава значението на обектите за изпитване на ИИ; посочва конкретно съвместното предприятие за високопроизводителни изчислителни технологии, съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ и съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и системи“;

220.

призовава за създаването на водещи центрове в областта на ИИ в рамките на „Хоризонт Европа“, като се надгражда върху съществуващите и бъдещите мрежи от регионални центрове за върхови постижения в областта на ИИ, с цел изграждане на съюз от силни европейски изследователски организации, които ще споделят обща пътна карта за подпомагане на върховите постижения в основните и приложните изследвания, за съгласуване на националните усилия за ИИ, за насърчаване на иновациите и инвестициите, за привличане и задържане на таланти в областта на ИИ в Европа и за създаване на полезни взаимодействия и икономии от мащаба; счита, че концепцията за водещия център има потенциала да привлича най-големите и блестящи умове от чужбина, както и да носи значителни частни инвестиции в Европа;

221.

добавя, че водещите центрове в областта на ИИ, в сътрудничество с други научноизследователски институции и промишлеността, следва да бъдат финансирани в достатъчна степен; подчертава ползите от добре изолираните регулаторни пясъчници за изпитването на продукти, услуги и подходи с ИИ в контролирана реална среда преди пускането им на пазара;

222.

изтъква, че определянето на европейски цифрови иновационни центрове в рамките на програмата „Цифрова Европа“ е друга важна стъпка в изграждането на екосистема за високи постижения в областта на ИИ, основана на университетски и промишлени клъстери; критикува обаче факта, че критериите за определяне на европейските цифрови иновационни центрове остават неясни и по този начин европейските цифрови иновационни центрове в цяла Европа се различават по своите възможности и развитие и че взаимодействието с други цифрови центрове, определени от Европейския институт за иновации и технологии и в рамките на „Хоризонт Европа“, остава неясно; следователно предполага, че са необходими повече координация и разходване на усилия, както и създаването на сътрудничещ общ клъстер от децентрализирани центрове за изкуствен интелект, основан на рамка за целия ЕС за правна експертиза, данни, финансиране и стимули; приветства инициативите на Комисията за създаване на мрежи за стартиращите предприятия в ЕС, а също и извън него, като например „Startup Europe“ и „Startup Europe Mediterranean“, за да се насърчава обменът на идеи и възможности за бизнес и за работа в мрежа;

223.

предлага да се разширят и съгласуват съществуващите инициативи, като например Европейската лаборатория за обучение и интелигентни системи и Конфедерацията на лабораториите за научни изследвания в областта на изкуствения интелект в Европа, и водещите проекти, като например HumanE AI Network и AI4EU, с цел насърчаване на амбициозните, съвместни и общоевропейски цели и проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност;

д) Екосистема на доверието

i) ОБЩЕСТВОТО И ИИ

224.

предлага, в допълнение към предложеното обучение в областта на ИИ, ЕС и неговите държави членки да създават кампании за повишаване на осведомеността, включително публични дискусии на местно равнище, като допълнително средство за достигане, информиране и предоставяне на възможност на гражданите да разбират по-добре възможностите, рисковете и общественото, правното и етичното въздействие на ИИ, така че да се оказва допълнителен принос за надеждността и демократизацията на ИИ; изразява убеждението, че това, успоредно със създаването на ясна и стабилна правна рамка за ориентиран към човека и надежден ИИ, ще допринесе за намаляване на опасенията на гражданите, които е възможно да са свързани с широкото внедряване на ИИ в Европа;

225.

призовава ЕС да гарантира, че при разработването, внедряването и използването на ИИ се зачитат изцяло демократичните принципи и основните права и се спазва законодателството по начин, който е в състояние да противодейства на механизмите за наблюдение и не се намесва неправомерно в изборите, нито допринася за разпространението на дезинформация;

226.

подчертава, че правителствата и предприятията следва да внедряват и възлагат поръчки само за надеждни системи с ИИ, които са проектирани, когато е целесъобразно, да защитават правата на работниците и да насърчават качественото образование и цифровата грамотност и които не увеличават неравнопоставеността между половете или дискриминацията чрез предотвратяване на равните възможности за всички;

227.

подкрепя корекциите в законите за защита на потребителите като още един начин за изграждане на доверие в ИИ, например като се дава на потребителите правото да знаят дали взаимодействат с виртуален агент, което ще им дава възможност да настояват за преглед от човек на решенията, основани на ИИ, и като им се предоставят средства за противодействие на търговското наблюдение или персонализираното ценообразуване;

228.

подчертава, че въвеждането на някои технологии с ИИ на работното място, като тези, при които се използват данни на работниците, следва да се извършва след консултация с представителите на работниците и със социалните партньори; посочва, че работниците и техните представители следва да могат да изискват от работодателите информация за това какви данни се събират, къде се съхраняват тези данни, как те се обработват и какви са наличните предпазни мерки за тяхната защита;

229.

призовава ЕС да гарантира, че системите с изкуствен интелект следва да отразяват неговото културно многообразие и многоезичие с цел предотвратяване на пристрастията и дискриминацията; подчертава, че за справяне с пристрастията, свързани с ИИ, е необходимо да се насърчава разнообразието в екипите, които разработват, прилагат и оценяват рисковете, свързани с конкретни приложения с ИИ; подчертава необходимостта от дезагрегирани по пол данни, които да се използват за оценка на алгоритмите на ИИ, и от това анализът на пола да бъде част от всички оценки на риска, свързан с ИИ;

230.

подчертава значението на непрекъснатите научни изследвания и мониторинг на въздействието на ИИ върху различни аспекти на обществото, както на национално равнище, така и на равнище ЕС; предлага Евростат и други агенции на ЕС да бъдат включени в тази дейност;

231.

подчертава, че въз основа на резултатите от системата за мониторинг би могло да се обмисли създаването на европейски фонд за преход, който да помогне за управлението, например, на загубата на работни места в уязвими сектори или в различни региони;

ii) ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ

232.

призовава държавите членки да изпълнят ангажиментите, поети с декларацията от Талин, относно електронното управление, да сложат гражданите в центъра на услугите и да въведат механизми за предоставяне на безгранични, оперативно съвместими, персонализирани, удобни за потребителя и цялостни цифрови обществени услуги, базирани на ИИ, на всички граждани на всички равнища на публичната администрация; счита, че целта следва да бъде да се установи предоставянето на гражданите на цифровизирани и основани на ИИ услуги в рамките на електронното управление през следващите пет години, като същевременно се осигурява взаимодействие между хората; припомня, че средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост и националните планове за възстановяване и устойчивост ще играят ключова роля в това отношение; призовава публичните органи да подкрепят и развиват ИИ в публичния сектор; приветства преразглеждането на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS) (41) и неговата роля за насърчаване на предоставянето на цифрови обществени услуги; подчертава, че никой не следва да бъде пренебрегнат и че винаги следва да има налични офлайн алтернативи;

233.

призовава Комисията да поднови плана за действие за електронно управление и да създаде полезни взаимодействия с програмата „Цифрова Европа“ в подкрепа на публичните администрации при приемането на ИИ в съответствие с европейската стратегия за софтуер с отворен код;

234.

подчертава, че електронното управление играе важна роля в развитието на икономиката на данните и цифровите иновации на цифровия единен пазар; отбелязва, че сътрудничеството и споделянето на добри практики навсякъде в публичните администрации и през границите са жизненоважни части от внедряването на електронното управление в ЕС; призовава за стандартизирани, рационализирани процедури на публичната администрация за по-ефективен обмен между държавите — членки на ЕС, и всички равнища на администрацията;

235.

отбелязва, че са необходими квалифицирани експерти за разработването на висококачествени онлайн услуги; подчертава необходимостта от увеличаване на държавните политики за набиране и обучение на хора с умения в областта на цифровите технологии, които имат познания в областта на ИИ;

236.

призовава за ускоряване на прилагането на единния цифров портал и за насърчаване на разработването на оперативно съвместими платформи, които предлагат трансгранични услуги в ЕС, като същевременно се отговаря на общите стандарти за сигурност във всички държави членки; подчертава, че следва да се обмисли евентуално разширяване отвъд ограничения набор от услуги, понастоящем включени в Регламент (ЕС) 2018/1724 (42) за създаване на единна цифрова платформа;

237.

настоятелно призовава платформите за обществени консултации на институциите на ЕС и на държавите членки да увеличават цифровата информация и ангажираност; препоръчва да се инвестира в подобрения на използваемостта и достъпността, като например в предоставянето на обобщения и информация на множество езици, както и в специализиран маркетинг и целенасочено популяризиране на цифровите платформи за обществена ангажираност;

238.

препоръчва да се активизират интерактивните и личните диалози с гражданите на ЕС чрез инструменти посредством онлайн консултации с гражданите, формати за диалог със заинтересованите страни или цифрови функции за коментиране на законодателството и инициативите на ЕС;

iii) ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

239.

призовава за ориентирано към човека проектиране и основан на доказателства подход към ИИ в здравеопазването, който да е съсредоточен върху персонализирано, ориентирано към пациента, икономически ефективно и висококачествено здравно обслужване, разработено в тясно сътрудничество със здравните специалисти и пациентите, като същевременно се поддържат човешкият надзор и вземането на решения от човека; настоятелно призовава да се отдава приоритетно значение на финансирането, определянето на стратегически цели, насърчаването на сътрудничеството и въвеждането на приложения с ИИ в здравеопазването като критичен сектор, за който възможностите, предлагани от ИИ, могат да носят огромни ползи за здравето и благосъстоянието на гражданите, ако присъщите рискове се управляват по подходящ начин;

240.

подчертава, че навлизането на ИИ в здравните заведения следва да се насърчава като инструмент за подпомагане и намаляване на тежестта върху здравните специалисти, който им позволява да се съсредоточават върху своите клинични задачи, а не като заместник на здравните специалисти или като независим участник в рамките на здравните системи; подчертава необходимостта от гарантиране на равнище на качество, безопасност и сигурност, равностойно на процеса на регулаторно одобрение на лекарствата, ваксините и медицинските изделия; изисква метод, подобен на клиничните изпитвания, за тестване на адекватността и наблюдение на внедряването на ИИ в клинична среда; счита, че би било полезно да се оцени кои здравни услуги могат да бъдат автоматизирани по етичен и отговорен начин;

241.

счита, че равният достъп до здравеопазване по принцип следва да се разшири и до приложения на ИИ в областта на здравеопазването, включително системи за откриването на заболявания, управлението на хронични заболявания, предоставянето на здравни услуги и откриването на лекарства; подчертава необходимостта от приемане на подходящи мерки за справяне с рисковете за здравето, свързани с цифровото разделение, алгоритмичното пристрастие и дискриминацията, както и маргинализацията на уязвими лица или културни малцинства, които имат ограничен достъп до здравеопазване;

242.

припомня позицията на Парламента, че на застрахователните дружества или на всеки друг доставчик, който има право да получава достъп до информация, съхранявана в приложения за електронно здравеопазване, не следва да бъде разрешено да използват тези данни с цел дискриминация при определянето на цените;

243.

изразява убеждението, че настоящите проекти и инициативи на ЕС, като например „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4 Health), европейското пространство на здравни данни и Европейската платформа за регистрация на редки болести, са стъпки в правилната посока, тъй като позволяват на държавите членки да обединяват ресурси и да увеличават ползотворното сътрудничество между системите за здравеопазване и дават възможност за сигурен и зачитащ поверителността обмен на висококачествени данни за научни изследвания и иновации;

244.

призовава за подходящо правно обвързване и позициониране на рамката „ИИ в здравеопазването“ на равнището на Съюза; подчертава, че множество нива на риск се развиват с течение на времето чрез напредъка на технологиите в областта на ИИ;

245.

подчертава необходимостта от повече насоки относно обработването на здравни данни съгласно Общия регламент относно защитата на данните, за да се използва пълният потенциал на ИИ в полза на физическите лица, като същевременно се зачитат основните права; призовава Комисията за по-бързо и по-добро хармонизиране на стандартите, уреждащи обработването, включително споделянето, анонимизирането и оперативната съвместимост на здравни данни между държавите членки;

246.

призовава Комисията да насърчава включването на етичните правила във всяка стъпка от разработването, проектирането и използването на приложения с ИИ; подчертава необходимостта от насърчаване на по-нататъшни изследвания относно методите и пристрастията, интегрирани в обучените системи с ИИ, за да се избягват неетичните и дискриминационни заключения, които се прилагат към данни за човешкото здраве; препоръчва създаването на Кодекс за поведение на ЕС за обработването на здравни данни при пълно спазване на разпоредбите на Общия регламент относно защитата на данните;

247.

призовава Европейската комисия да обмисли разработването на инициатива относно неврологичните права с цел предпазване на човешкия мозък от намеса, манипулация и контрол от неврологични технологии, основани на ИИ; насърчава Комисията да отстоява програма за неврологичните права на равнището на ООН, за да се включат неврологичните права във Всеобщата декларация за правата на човека, по-конкретно, правата на идентичност, свободна воля, умствена неприкосновеност, равен достъп до напредъка в областта на подобряването на мозъка и защита от алгоритмично пристрастие;

248.

призовава Комисията да разгледа възможността за правна рамка за онлайн медицински консултации;

249.

подчертава необходимостта от мерки, които насърчават равния достъп до здравеопазване и подобряват възприемането на решения, основани на ИИ, от страна на доставчиците на здравно обслужване;

250.

призовава Комисията да подкрепи създаването на механизъм за сътрудничество в контекста и в рамките на функционирането на европейското пространство на здравни данни, за да се насърчава споделянето на здравни данни и да се подпомага разработването на електронни здравни досиета в съответствие с приложимите законови и подзаконови актове; настоятелно призовава за подобряване на качеството на наличните данни за всеки гражданин на ЕС, като се дава възможност на цифровите инструменти да работят правилно (напр. въз основа на алгоритми за самообучение или анализ на големи информационни масиви); препоръчва данните, съхранявани в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните, да бъдат на разположение за допълнителни изследвания, както и за разработване на нови лекарствени средства и индивидуализирано лечение;

251.

подчертава, че цифровите умения и уменията в областта на ИИ трябва да бъдат включени в рамките на образованието на здравните специалисти, както и знанията относно законодателството на ЕС за защита на данните и за работа с чувствителни данни, включително за насърчаване на анонимизирането на данни;

252.

призовава за насоки относно приложимостта на рамките за отговорност и хармонизираните режими на одобрение за основани на ИИ медицински приложения и лекарства, разработени или тествани чрез ИИ и машинно обучение; подчертава, че вредите, произтичащи от неадекватно разпределение на ресурси или липсата на полагани грижи чрез системите за препоръки, основани на ИИ, в сектора на здравеопазването следва да бъдат разглеждани във всички бъдещи регулаторни реформи; подчертава, че са необходими подходящи най-добри практики, стандарти и критерии за сертифициране и одобряване на заявления за здравни грижи в съответствие с рисковете, свързани с отговорността;

253.

призовава Комисията да предостави и използва ориентирани към хората прогнозни модели за пандемиите, като различни набори от данни се събират в реално време, за да бъдат използвани при вземането на решения;

е) Промишлена стратегия

i) СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ И ИНВЕСТИЦИИ

254.

изразява убеждение, че ЕС следва да постави ИИ и икономиката, основана на данни, в центъра на амбициозна цифрова промишлена стратегия, за да се дава възможност на иновативните дружества и предприемачи да се конкурират за най-добрите нововъведения в областта на технологиите и бизнес моделите в Европа и света и да се засили отворената стратегическа автономност на ЕС, като същевременно се установяват стабилни правни, етични, технологични стандарти и стандарти за сигурност за всички системи и компоненти с ИИ, които са предназначени да бъдат използвани на единния пазар на ЕС;

255.

насърчава Комисията да използва анализ, основан на ИИ, на големи информационни масиви, за да подпомага извършването на стрес тестове за оценка на издръжливостта на веригите за създаване на стойност и картографиране на зависимостите;

256.

настоятелно призовава Комисията да извърши всеобхватен анализ на силните и слабите страни, за да определи уязвимостите на ЕС, да идентифицира критичните области и високорисковите зависимости, да установи реалистични технико-икономически очаквания по отношение на ИИ и да оцени въздействието във всички сектори на европейската промишленост; подчертава, че Комисията следва да си сътрудничи със съответните заинтересовани страни за тази цел;

257.

предлага ЕС, въз основа на този анализ, да формулира и приеме дългосрочна стратегия за сектора на ИИ с ясна визия за следващите 10 години като продължение на Цифровия компас; обяснява, че тази стратегия следва да бъде допълнена от система за мониторинг с ключови показатели за изпълнение и годишни актуализации; при все това подчертава, че е необходимо огромният брой отделни инициативи, стартирани от Комисията в подкрепа на европейския сектор на ИИ, да се консолидират и рационализират, преди да се включат в нова стратегия за сектора на изкуствения интелект;

258.

призовава Комисията да обмисли как цялостната промишлена стратегия може да бъде допълнена чрез целенасочени публични инвестиции; посочва обаче, че програмите за прекомерни ненасочени инвестиции за сложни технологии в някои случаи могат да крият риск от изкривяване на ефикасното разпределение на капитала и да доведат до блокиране на инвестиции; подчертава в този контекст, че предоставянето на възможности на предприятията, предприемачите и изследователите да разработват и предлагат на пазара технологични решения в областта на ИИ, основани на частни предприятия, е основна част от промишлената стратегия на ЕС, включително чрез прилагане на еднакви условия на конкуренция и завършване на цифровия единен пазар и съюза на капиталовите пазари; предлага да се улесни достъпът до финансиране, особено до инструменти за рисково финансиране, по-специално за финансиране на ранен етап; счита, че делът на ресурсите, отделяни за ИИ в рамките на InvestEU и на програмата „Цифрова Европа“, следва да бъде преразгледан, а когато това е целесъобразно — значително увеличен;

259.

подчертава необходимостта от бързо прилагане на наскоро приетата рамка на ЕС за скрининг на преките чуждестранни инвестиции (43) и наскоро преразгледания регламент относно режима на ЕС за контрол върху износа на изделия с двойна употреба (44); заявява, че ИИ, както и роботиката и останалата цифрова инфраструктура, следва да се считат за критичен сектор; отбелязва, че защитата на правата върху интелектуалната собственост и изтичането на критични технологии следва да подлежат на засилено правоприлагане;

260.

подчертава, че за Европа е изключително важно да се оборудва с подходяща цифрова инфраструктура; приветства инициативи като инициативата за европейски процесор, предложения неотдавна европейски законодателен акт за интегралните схеми и Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии;

ii) МСП И СТАРТИРАЩИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

261.

предлага на стартиращите предприятия, работещи в сферата на ИИ, да бъде предоставяна подкрепа на равнището на ЕС и на правителствено равнище чрез достъп до частен капитал и квалифицирани служители, способност за възлагане на обществени поръчки за висококачествени набори от данни за обучение на алгоритми и способност за разрастване отвъд границите на държавите членки; подчертава освен това, че много ефективен инструмент на публичната политика в подкрепа на стартиращата икономика е ефективното прилагане на правото в областта на конкуренцията, за да се предотвратяват случаите на злоупотребата с пазарна мощ от предприятия в господстващо положение и за да се противодейства на пречките пред навлизането на пазара; във връзка с това подчертава, че ЕС следва да увеличи усилията си, за да предложи на МСП и стартиращите предприятия пътища за развитие и услуги; констатира, че това може да включва въвеждането на система „за сприятеляване“, която свързва предприятия с опит, ориентирани към изкуствения интелект, с по-малки предприятия, които искат да внедрят технологията; подчертава, че неспособността да си позволяват големи правни екипи често представлява пречка за стартиращите предприятия и предприемачи при навлизането в сложна регулаторна среда; подчертава необходимостта МСП да имат достъп до специфична правна и техническа подкрепа; подчертава също така необходимостта от поддържане на партньорства, в които предприятията, които ползват изкуствен интелект, и предприятията, които навлизат на пазара, биха могли да си сътрудничат; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предоставят по-добро консултиране и по-конкретна подкрепа чрез мрежи, цифрови центрове, обучители за изкуствен интелект, бизнес наставничество, посещения на обекти и правни клиники; подчертава значението на програмите за обмен на хора, като например „Еразъм за млади предприемачи“, както и че те следва да бъдат доразвивани и насърчавани;

262.

предлага да се облекчи административната тежест за МСП и стартиращите предприятия, работещи в сферата на ИИ, например чрез намаляване на задълженията за докладване, предоставяне на информация или документи, както и чрез хармонизиране на гражданското процесуално право; призовава за бързото въвеждане на единна цифрова платформа за създаване на единен онлайн портал на ЕС на различни езици, съдържащ всички необходими процедури и формалности за работа в друга държава от ЕС; подчертава, че всички единични звена за контакт, създадени на национално равнище, следва да бъдат лесно достъпни чрез единната цифрова платформа и следва да предоставят информация и да предлагат административни услуги в държавите членки, включително по отношение на правилата за ДДС и информацията относно изискванията за предоставяне на услуги, като използват достъпна терминология и са напълно достъпни, както и имат обучен персонал за оказване на помощ, който предоставя ефективна и лесна за ползване подкрепа;

263.

отбелязва, че потенциалните начини, по които държавите — членки на ЕС, могат да подкрепят МСП и стартиращите предприятия, включват: данъчни облекчения за задълбочени научни изследвания, по-добър достъп до компютърен капацитет и висококачествени набори от данни и подкрепа за изучаването на технологии и образованието, обучението и преквалификацията на служителите в областта на ИИ;

264.

подчертава, че МСП и стартиращите предприятия в областта на изкуствения интелект се нуждаят от по-добър достъп до обществени поръчки; призовава Комисията да преработи процедурите за кандидатстване за участие в обществени търгове и финансиране по програми на ЕС, за да се даде възможност на стартиращите предприятия и МСП да имат справедлив шанс да получат проекти чрез възлагане на обществени поръчки и безвъзмездни средства за научноизследователска и развойна дейност; във връзка с това припомня успешните програми GovTech, които подкрепиха участието на малкия бизнес в цифровите обществени поръчки; подчертава, че трябва да се насърчават и схемите за опции за акции за стартиращи предприятия, работещи в сферата на ИИ в Европа;

iii) МЕЖДУНАРОДНАТА СЦЕНА

265.

посочва, че ЕС следва да изгради силен международен, основан на основни ценности алианс за технологии и да служи за пример, като работи съвместно със сходно мислещи партньори, за да установи общи регулаторни стандарти, да се възползва от най-добрите практики в областта на ИИ, правата на неприкосновеност на личния живот, потоците от данни и правилата в областта на конкуренцията и да коригира стратегическите слабости чрез взаимно доразвиване на активите и обединяване на ресурсите в области, в които това е взаимноизгодно; подчертава, че ЕС следва също така да подкрепя активно засиленото международно сътрудничество в областта на етичния, надежден и ориентиран към човека ИИ в съответните многостранни и двустранни форуми, например в рамките на системата на ООН, ОИСР, Съвета на Европа, Световната търговска организация, Световния икономически форум и Г-20; приветства по-специално създаването на Съвет по търговия и технологии (TTC) ЕС — САЩ, в който сътрудничеството по стандартите в областта на ИИ се обозначава като ключов приоритет и в който се твърди, че предвид неговия стратегически потенциал TTC трябва да бъде подсилен с междупарламентарно измерение с участието на Европейския парламент и на Конгреса на САЩ;

266.

предлага също така да бъде създадена специална трансатлантическа работна група по въпросите на ИИ, включваща представители на правителствата, организациите по стандартизация, частния сектор и гражданското общество, която да работи по общи стандарти и етични насоки за ИИ; предлага да се създаде дългосрочна платформа за обмен относно ИИ и други важни цифрови и търговски въпроси въз основа на настоящия TTC, заедно с други сходно мислещи партньори;

267.

подчертава, че ЕС следва да насърчава социално отговорното и етично използване на ИИ и да си сътрудничи с международните органи по стандартизация с цел по-нататъшно подобряване на стандартите за етика, безопасност, надеждност, оперативна съвместимост и сигурност; приветства неотдавнашните инициативи за стандартизация, предприети от участници като Съвместния технически комитет на Международната организация по стандартизация и Международната електротехническа комисия (ISO/IEC JTC), насочени към хармонизиране в световен мащаб на различните кодове за ИИ; подчертава освен това, че Европа следва да насърчава и разработва стандарти, включително в областта на интелигентното производство, интернет на нещата, роботиката и анализа на данни; предлага да се предоставя по-добра подкрепа на академичните среди, гражданското общество и МСП за участие във форуми за стандартизация;

268.

подкрепя инициативата на Световната търговска организация по отношение на електронната търговия за разработване на приобщаваща, с високи стандарти, търговски значима, основана на доказателства и целенасочена политика за по-добро преодоляване на пречките пред цифровата търговия; подчертава, че споразумението следва да отразява и принципите на доброто управление и да дава възможност на правителствата да противодействат на цифровия протекционизъм, като същевременно защитават и насърчават доверието на потребителите и създават реална стойност за световната икономика;

269.

предлага Комисията да продължи да се занимава с неоснователните търговски пречки, по-специално с нетарифните бариери или ограниченията за достъп до пазара на европейските предприятия, работещи в сферата на ИИ, в трети държави; подчертава, че политиката в областта на търговията, за съседството и за развитието следва да се използва активно за формиране на международния дебат относно ИИ и за насърчаване на европейските етични принципи за ИИ;

ж) Сигурност

i) ИИ И ПРАВОПРИЛАГАНЕТО

270.

подчертава значението на способността на правоприлагащите органи да идентифицират и да противодействат на престъпната дейност, като тази способност е подпомагана от технологиите с ИИ;

271.

подчертава възможността злоупотребата с ИИ от правоприлагащите органи да причинява вреди, което може да води до автоматизирана дискриминация и незаконно третиране на гражданите, като същевременно се предоставят недостатъчни средства за правна защита; настоятелно призовава държавите членки да прилагат смислени изисквания за човешки надзор и да гарантират средства за правна защита за хората, които са обект на решения, взети от ИИ;

272.

предлага ЕС да участва в актовете с незадължителен характер, създадени от Междурегионалния научноизследователски институт на ООН по престъпленията и правосъдието, който разработи оперативни набори от инструменти за ИИ и започна партньорство с Интерпол, служейки като уникална платформа за диалог и сътрудничество в областта на ИИ между правоприлагащите органи, промишлеността, академичните среди и гражданското общество, в пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на данните и на неприкосновеността на личния живот;

273.

отбелязва ролята на Европол в разработването, обучението и валидирането на инструменти с ИИ за борба с организираната престъпност, тероризма и киберпрестъпността в партньорство с Европейския надзорен орган по защита на данните и при пълно зачитане на основните ценности на ЕС, по-специално недискриминацията и презумпцията за невиновност;

274.

призовава Комисията да увеличи финансовите и човешките ресурси на иновационния център на ЕС в областта на вътрешната сигурност; приветства усилията на Евроюст, на Агенцията на Европейския съюз за основните права и на Европол за разработване на набор от универсални принципи за отчетност при използването на ИИ от специалистите в областта на правосъдието и вътрешната сигурност (рамката „AP4AI“); призовава Комисията да предоставя целева финансова подкрепа за тази инициатива с цел насърчаване на стандартите и ценностите на ЕС за отчетност в областта на ИИ;

ii) КИБЕРСИГУРНОСТ

275.

призовава държавите членки да повишават сътрудничеството в областта на киберсигурността на равнище ЕС, за да се дава възможност на ЕС и на държавите членки да обединяват по-добре ресурси, по-ефективно да координират и рационализират националните политики за киберсигурност, да повишават допълнително изграждането на капацитет за киберсигурност и повишаването на осведомеността и бързо да предоставят знания за киберсигурността и техническа помощ за МСП, както и за други по-традиционни сектори;

276.

насърчава ЕС да поеме водеща роля в разработването на силна криптография и други стандарти за сигурност, които дават възможност за доверие и оперативна съвместимост на системите с ИИ; подчертава, че за да се създаде международно сближаване в областта на надзора на риска в областта на ИКТ, съществуващите международни стандарти следва да бъдат доразвивани и вземани предвид във възможно най-голяма степен;

277.

предлага въвеждането на хоризонтални изисквания за киберсигурност въз основа на съществуващото законодателство и, когато е целесъобразно, на нови хоризонтални законодателни актове, за да се предотвратява разпокъсаността и да се гарантира последователен подход към киберсигурността във всички групи продукти; отбелязва, че продуктите с ИИ на цифровия единен пазар, които носят маркировката „СЕ“, биха могли в бъдеще да означават както високо равнище на физическа безопасност, така и адекватно по отношение на риска равнище на киберустойчивост, и да обозначават съответствие със съответното законодателство на ЕС;

278.

предлага държавите членки да стимулират изискванията за киберсигурност на системите с ИИ чрез политики в областта на обществените поръчки, включително като направят някои етични принципи, принципи за сигурност и безопасност задължителни за обществените поръчки за приложения с ИИ, по-специално в критично важни сектори;

279.

изисква Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) да извършва секторни оценки на риска за сигурността, като се започне със сектори, както публични, така и частни, които се занимават с най-високорисковото и чувствително използване на ИИ и имат най-голям потенциал за отрицателно въздействие върху човешкото здраве, безопасността, сигурността и основните права; подчертава, че ENISA, заедно с Европейския център за експертни познания в областта на киберсигурността и Мрежата от национални координационни центрове, следва да правят оценки на инциденти, свързани с киберсигурността, с цел установяване на пропуски и нови уязвимости и своевременно извършване на консултации с институциите на ЕС относно подходящите коригиращи действия;

280.

насърчава дружествата, които използват, разработват или внедряват системи с ИИ, извършващи дейност на цифровия единен пазар, да разработят ясна и независимо оценена стратегия за киберсигурност въз основа на индивидуалната си рискова ситуация; насърчава включването на системите с ИИ в моделирането на заплахи и управлението на риска за сигурността; предлага Комисията, ENISA и националните органи да подпомагат този процес;

281.

заявява, че изискванията за киберсигурност на продуктите с ИИ следва да обхващат целия им жизнен цикъл; подчертава, че също така трябва да е ясно, че всяко предприятие във веригата на доставки следва да играе своята роля в създаването на устойчиви продукти с ИИ; посочва, че новите изисквания следва да се основават на свързания риск в конкретна продуктова група и на степента на въздействие върху нивото на риска, за да се избягва непропорционалната тежест за МСП и стартиращите предприятия;

282.

предлага при разработването на валидна в целия ЕС схема за сертифициране на надежден ИИ да се вземат предвид и съществуващите инициативи в някои държави членки, като например германския каталог на критериите за съответствие на компютърните услуги с ИИ или малтийската програма за сертифициране на ИИ;

iii) КИБЕРОТБРАНА

283.

настоятелно призовава държавите членки да следват активна политика на европейска кибердипломация, като изобличават и приписват отговорността за поддържани от чужбина кибератаки, включително кибератаки, осъществявани от ИИ, като същевременно използват пълния набор от инструменти на дипломацията на ЕС; приветства факта, че инструментариумът на ЕС за киберпространството включва прекратяване на финансовата помощ и санкции срещу онези държави или посредници, които участват в злонамерени действия в киберпространството или в хибридни атаки, включително кампании за дезинформация, или които спонсорират киберпрестъпления; признава, че до известна степен киберотбраната, задвижвана от ИИ, е по-ефективна, ако съдържа и някои офанзивни средства и мерки, при условие че използването им е в съответствие с международното право;

284.

освен това предлага укрепване на капацитета за киберсигурност в рамките на Европейската агенция по отбрана, включително чрез използване на системи с ИИ в подкрепа на координирана и бърза реакция на кибератаки; препоръчва да се наблюдава прилагането на политиките за кибернетична отбрана във всяка държава членка и да се оценява разпределението на съответните ресурси в рамките на ЕС;

285.

подчертава необходимостта от анализ на въздействието на ИИ върху европейската сигурност и от разработване на препоръки относно начините за справяне с новите предизвикателства пред сигурността на равнището на ЕС в сътрудничество с държавите членки, частния сектор, изследователите, учените и гражданското общество;

286.

насърчава държавите членки да предприемат мерки за възнаграждаване за откриването на уязвимости и да подкрепят одитите на продукти, системи и процеси, основани на ИИ;

iv) ВОЕННА УПОТРЕБА НА ИИ

287.

отбелязва, че използването на ИИ във военната сфера трябва да бъде предмет на строг контрол от човека и на механизми за надзор, етични принципи и пълно зачитане на международните права на човека и хуманитарното право; отбелязва освен това, че ЕС следва да работи със своите сходно мислещи партньори по изготвянето на международна рамка за сигурна научноизследователска и развойна дейност и използване на оръжия, подпомагани от ИИ, която укрепва международното хуманитарно право, включително в контекста на правото в областта на въоръжените конфликти; припомня международните норми и принципи, като например пропорционалността при употребата на сила, които трябва да се спазват при разработването и използването на нови военни технологии;

288.

отбелязва, че технологиите, основани на ИИ, стават все по-важен компонент от военното оборудване и стратегия; подчертава, че изключителното използване на ИИ във военната сфера и в областта на националната сигурност следва да се разглежда като строго различаващо се от случаите на използване за граждански цели; припомня, че въпросите, свързани с нововъзникващите технологии във военната сфера, се разглеждат от групата от правителствени експерти по нововъзникващите технологии, свързани със смъртоносни автономни оръжейни системи, включително въпроси, свързани с ИИ, в която са представени държавите — членки на ЕС;

289.

приветства бъдещия Стратегически компас на ЕС, който трябва да осигури рамка и определено ниво на амбиция при разглеждането на аспектите на ИИ, свързани със сигурността и отбраната; припомня, че постоянното структурирано сътрудничество в областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и Европейският фонд за отбрана ще дават възможност на държавите членки и на Съюза да повишават инвестициите, способностите и оперативната съвместимост в сферата на новите технологии, включително ИИ;

290.

заявява, че ЕС следва да разглежда ИИ като ключов компонент на европейския технологичен суверенитет;

291.

заключава, че държавите членки следва да продължат да обучават своя военен персонал, за да се гарантира, че той разполага с необходимите цифрови умения за използването на ИИ в системите за контрол, оперативните и комуникационните системи; приветства подхода на Европейския фонд за отбрана към смъртоносните оръжейни автономни системи и неговия член 10, параграф 6; подчертава значението на Европейския фонд за отбрана в подпомагането на трансграничното сътрудничество между държавите от ЕС в научните изследвания в областта на ИИ във военната сфера, разработването на свръхмодерни технологии за отбрана и изграждането на необходимата инфраструктура, а именно центрове за данни със силни кибернетични способности;

292.

призовава Съвета да приеме съвместна позиция относно автономните оръжейни системи, която гарантира смислен човешки контрол върху техните критични функции; настоява за започване на международни преговори за правно обвързващ инструмент, с който напълно да се забранят автономните оръжейни системи; заявява, че в това международно споразумение следва да се определи, че всички смъртоносни оръжейни системи с ИИ трябва да бъдат предмет на разумен надзор и контрол от човека, което означава, че човешките същества продължават да са наясно с фактическото състояние на нещата и следователно носят крайната отговорност за решението за подбор на цел и предприемане на смъртоносни действия;

293.

призовава за по-тясно сътрудничество с НАТО в областта на киберотбраната и призовава съюзниците по линия на НАТО да подкрепят многостранните усилия за регулиране на използването на ИИ във военната сфера;

5. Заключение: спешен призив за действие!

294.

счита, че текущата цифрова трансформация, в която ИИ играе ключова роля, е породила глобална конкуренция за водещи позиции в областта на технологиите; подчертава, че досега ЕС изостава, в резултат на което бъдещите технологични стандарти рискуват да бъдат разработени без достатъчен принос на ЕС, често пъти от недемократични участници, което представлява предизвикателство за политическата стабилност и икономическата конкурентоспособност; заключава, че ЕС трябва да действа световен фактор, определящ стандартите за ИИ;

295.

подчертава, че макар и често представян като непредсказуема заплаха, ИИ може да бъде мощен цифров инструмент и фактор, променящ правилата на играта, по отношение на множество важни аспекти, включително чрез предлагане на иновативни продукти и услуги, увеличаване на избора на потребителите и повишаване на ефективността на производствените процеси; отбелязва, че има ясни ползи и възможности, произтичащи от възприемането на технологии с ИИ, за цялото общество, включително в областта на здравеопазването, устойчивостта, сигурността и конкурентоспособността; посочва, че в същото време технологиите с ИИ носят риск от намаляване на свободната воля на човека и от замяна на автономността на хората; подчертава, че регулирането и обществената комуникация относно ИИ следва да се направляват и обуславят от тези ползи и рискове;

296.

подчертава, че ЕС има потенциала да насочва международните дебати относно ИИ и да разработи водещи в световен мащаб общи правила и стандарти, като насърчава ориентиран към човека, надежден и устойчив подход към ИИ в пълно съответствие с основните права; подчертава обаче, че възможността за консолидиране на такъв отличителен европейски подход към ИИ на международната сцена изисква бързи действия, поради което ЕС трябва скоро да постигне съгласие по съвместна стратегия и регулаторна рамка за ИИ; подчертава, че формирането на международни технологични норми изисква по-тясна координация и сътрудничество с демократични партньори със сходни възгледи;

297.

подчертава, че понастоящем ЕС все още е далеч от реализирането на своето въжделение да стане конкурентоспособен в областта на ИИ в световен мащаб; подчертава в този контекст значението на осигуряването на хармонизирани правила и стандарти, правна сигурност и еднакви условия на конкуренция за насърчаване на навлизането на ИИ и иновациите, включително чрез премахване на ненужните административни пречки за стартиращите предприятия, МСП и гражданското общество; признава, че радикалната промяна от този мащаб оказва различно въздействие върху различните части на обществото, и подчертава, че цифровият преход трябва да бъде при пълно зачитане на основните права; призовава Комисията, държавите членки и Парламента, включително съответните комисии, да предприемат последващи действия във връзка с препоръките, отправени в пътната карта на ЕС за ИИ;

298.

призовава за регулаторна среда за ИИ, която да осигурява ефективно управление и защита на основните права, като същевременно улеснява конкурентния достъп до цифровите пазари за участници от всякакъв мащаб с цел насърчаване на иновациите и икономическия растеж в полза на всички; подчертава, че една конкурентоспособна, достъпна и справедлива икономика, основана на данни и общи стандарти, е предпоставка за адекватното развитие и самообучение на ИИ; в този контекст посочва риска пазарната концентрация в основаната на данни икономика да обхване и икономиката за приложенията с ИИ;

299.

заключава, че напредъкът на цифровите амбиции на ЕС в области като ИИ изискват много по-голяма степен на интеграция и хармонизация на цифровия единен пазар, за да се насърчава трансграничният обмен и да се гарантира, че в целия ЕС се прилагат едни и същи правила и стандарти; в този контекст подчертава, че институциите на ЕС също трябва да водят борба срещу злоупотребите с пазарна мощ, за да бъдат постигнати еднакви условия на конкуренция;

300.

заключава, че трябва да се предприемат необходимите стъпки, за да се гарантира, че благодарение на цифровия преход зеленият преход се насърчава, а не се възпрепятства; заключава, че системите с ИИ изискват стабилна инфраструктура и възможности за свързаност; подчертава, че цифровата инфраструктура в съответствие със Зеления пакт ще бъде насочена към всички сектори и вериги за създаване на стойност и че тя трябва да следва принципите на кръговата икономика; подчертава, че ИИ обаче няма да бъде функционален без адекватното разгръщане на цифрова инфраструктура, включително широколентов достъп, оптични влакна, периферни възли и 5G; подчертава, че е важно да се смекчи нарастващото потребление на енергия и използването на ресурси, за да се постигне неутрална по отношение на климата цифрова инфраструктура до 2030 г.;

301.

подчертава, че бързият технологичен напредък, въведен с ИИ, също така ще засегне поминъка на всички, които не притежават уменията да се адаптират достатъчно бързо към тези нови технологии; отбелязва, че повишаването на квалификацията и преквалификацията могат да спомагат за справяне с голям брой от произтичащите от това социално-икономически проблеми, но подчертава, че тези въздействия следва да бъдат разглеждани и в контекста на системите за социално подпомагане, градската и селската инфраструктура и демократичните процеси; заключава, че за да се насърчава приемането на иновации в областта на ИИ, за да се увеличи приемането на приложения, основани на ИИ, и за да не бъде пренебрегнат никой, е необходимо да се предоставят на гражданите на ЕС средства за придобиване на цифрови умения; подчертава, че за да се повиши цифровата грамотност и устойчивост, образованието, основано на ИКТ и на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), трябва да започва на ранен етап и да остава достъпно през всички етапи от живота; констатира, че инициативите за създаване на екосистеми за върхови постижения в областта на ИИ, за привличане в ЕС на таланти в сферата на ИИ и за борба с изтичането на мозъци са от жизнено значение;

302.

подчертава значението на справянето с обусловените от ИИ предизвикателства пред основните права, като по този начин на ИИ се дава възможност да се превърне реално в инструмент, който служи на хората и обществото и преследва общото благо и общия интерес; заключава, че за да се изгради доверие в ИИ сред гражданите, техните основни права трябва да бъдат защитени във всички аспекти на живота, включително в контекста на използването на ИИ в публичната сфера и на работното място; подчертава по-специално, че е необходимо правата, целите и интересите на жените и на малцинствените общности да намерят отражение в цифровия преход; подчертава, че обществените услуги и техните административни структури трябва да служат за пример; подчертава, че ЕС трябва да ускори навлизането на системи, основани на ИИ, и на електронното управление, за да се улесни сигурното използване на ИИ в публичните администрации; подчертава освен това, че ИИ може да отключи нови решения в сектора на здравеопазването, ако рисковете се управляват по подходящ начин и равният достъп до здравеопазване като принцип обхваща изцяло свързаните със здравето приложения с ИИ;

303.

заключава, че стратегията на ЕС за ИИ не следва да пренебрегва военните съображения и съображенията, свързани със сигурността, както и опасенията, които възникват вследствие на повсеместното внедряване на технологиите с ИИ; подчертава, че международното сътрудничество с партньори със сходни възгледи трябва да нарасне с цел гарантиране на основните права и сътрудничество с цел свеждане до минимум на новите технологични заплахи;

o o

304.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OB L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(2) ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 102.

(3) Приети текстове, P9_TA(2021)0504.

(4) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(5) ОВ L 166, 11.5.2021 г., стр. 1.

(6) OB L 170, 12.5.2021 г., стр. 1.

(7) OB L 303, 28.11.2018 г., стр. 59.

(8) ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 149.

(9) OB L 136, 22.5.2019 г., стр. 1.

(10) ОВ L 256, 19.7.2021 г., стр. 3.

(11) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1.

(12) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 239.

(13) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 163.

(14) ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 45.

(15) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 86.

(16) ОВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 37.

(17) ОВ C 294, 23.7.2021 г., стр. 14.

(18) ОВ C 404, 6.10.2021 г., стр. 107.

(19) ОВ C 404, 6.10.2021 г., стр. 129.

(20) ОВ C 404, 6.10.2021 г., стр. 63.

(21) ОВ C 456, 10.11.2021 г., стp. 34.

(22) ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 204.

(23) ОВ C 494, 8.12.2021 г., стр. 37.

(24) ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 28.

(25) ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 17.

(26) Roberts, M., Driggs, D., Thorpe, M. и др., Common pitfalls and recommendations for using machine learning to detect and prognosticate for COVID-19 using chest radiographs and CT scans, Nature Machine Intelligence, 3, стр. 199 — 217, 15 март 2021 г.

(27) Проучване на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС, „Opportunities of Artificial Intelligence“ (Възможности, предлагани от изкуствения интелект), юни 2020 г.

(28) Работен документ на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в цифровата ера, „Artificial Intelligence and the Green Deal“ (Изкуственият интелект и Зеленият пакт), март 2021 г.

(29) Съобщение на Комисията от 18 ноември 2021 г., озаглавено „Политика в областта на конкуренцията — подготвени за новите предизвикателства“ (COM(2021)0713).

(30) Acemoglu, D., и др., AI and Jobs: Evidence from Online Vacancies, Национално бюро за икономически изследвания, декември 2020 г.

(31) Съобщение на Комисията от 9 март 2021 г., озаглавено „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ (COM(2021)0118).

(32) Европейска комисия, Координиран план за изкуствения интелект (COM(2018)0795).

(33) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза (COM(2021)0206).

(34) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „За развиване на европейски подход към изкуствения интелект“ (COM(2021)0205).

(35) Данни от 2018 г.

(36) Koerner, K., (How) will the EU become an AI superstar?, Deutsche Bank, март 2020 г.

(37) ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12.

(38) Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29).

(39) Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56).

(40) Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (ОВ L 155, 23.5.2014 г., стр. 1).

(41) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73.)

(42) ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1.

(43) OB L 79 I, 21.3.2019 г., стр. 1.

(44) ОВ L 206, 11.6.2021 г., стр. 1.

Top

Choose the experimental features you want to try