ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.6.2022

COM(2022) 407 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И СЪВЕТА

Становище на Комисията относно кандидатурата на Украйна за членство в Европейския съюз

A.    ВЪВЕДЕНИЕ

Стремежът за членство в Европейския съюз представлява от много години важен приоритет за Украйна, нейните правителства и граждани. Той e основен мотив за демократичните промени през последното десетилетие, както и движеща сила за редица ключови реформи, които се основават на европейски ценности. Решението в края на 2013 г. на тогавашния президент да не подпише Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, което за много украинци символизираше пътя към Европейския съюз, доведе до мащабни протести срещу органите. Впоследствие Руската федерация предприе действия срещу Украйна, неприемайки независимия избор на украинския народ. Докато губеше контрол над част от територията си и търпеше загуби на човешки живот и икономически загуби поради конфликта в източната част на страната, Украйна продължи през годините като устойчива демокрация, която се приближаваше до Европейския съюз и постепенно привеждаше законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС.

a) Кандидатура за членство

На 28 февруари 2022 г., пет дни след като Русия започна широкомащабната си непредизвикана и неоправдана агресия, Украйна представи кандидатурата си за членство в Европейския съюз. На 7 март 2022 г. Съветът на Европейския съюз прикани Комисията да представи становището си по тази кандидатура. Държавните и правителствените ръководители от ЕС одобриха това решение по време на неформалната среща на лидерите във Версай 1 .

Член 49 от Договора за Европейския съюз гласи, че „всяка европейска държава, която зачита ценностите, посочени в член 2, и се ангажира да ги насърчава, може да поиска да членува в Съюза. Европейският парламент и националните парламенти се информират за тази молба. Държавата заявител подава молбата си до Съвета, който се произнася с единодушие, след консултация с Комисията и след одобрението на Европейския парламент, прието с мнозинство от неговите членове. Вземат се предвид критериите за присъединяване, одобрени от Европейския съвет.“

Член 2 гласи, че „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“

Това е правната уредба, съгласно която Комисията представя настоящото становище.

През юни 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген заключи че:

„Дадена страна ще се присъедини към Европейския съюз, когато бъде в състояние да поеме произтичащите от членството задължения, като изпълни поставените икономически и политически условия.

Членството изисква:

-страната кандидатка да е постигнала стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, зачитането на правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата;

- наличието на функционираща пазарна икономика, както и капацитет за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Съюза;

-способността за поемане на задълженията, които произтичат от членството, включително придържане към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.“ 

На заседанието си през декември 1995 г. в Мадрид Европейският съвет отбеляза нуждата от „създаването на условия за постепенната и хармонична интеграция на страните [кандидатки], по-специално чрез развиването на пазарната икономика, приспособяването на административните им структури и създаването на стабилна икономическа и парична среда“.

През декември 2006 г. Европейският съвет прие, че „стратегията за разширяването, основана на консолидиране, изпълнение на конкретни условия и комуникация, в съчетание със способността на ЕС да интегрира нови членове, представлява основата за подновен консенсус за разширяването.“

В настоящото становище Комисията оценява кандидатурата на Украйна въз основа на способността ѝ да изпълнява критериите, определени от Европейския съюз в Копенхаген през 1993 г., както и в Мадрид през 1995 г., главно по отношение на административния капацитет на страната. В становището също така се вземат предвид усилията на Украйна при изпълнение на задълженията ѝ по Споразумението за асоцииране (СA) и предвидената в него задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ), които влязоха в сила на 1 септември 2017 г. Комисията ще оцени въздействието от присъединяването на Украйна върху областите на политиката на ЕС на по-късен етап.

Настоящото становище е изготвено по методика, подобна на използваната в предходни становища на Комисията. На 8 април 2022 г. Украйна получи въпросници относно политическите и икономическите критерии, а на 13 април — относно главите, посветени на достиженията на правото на ЕС , и предостави своите отговори съответно на 17 април и на 9 май. Настоящото становище представлява структурна оценка спрямо установените критерии и се основава на знания и опит, придобити в продължение на многогодишното тясно сътрудничество на ЕС с Украйна.

б) Отношения между Европейския съюз и Украйна

Осем години след незаконното анексиране на Крим и дестабилизирането на Източна Украйна през 2014 г. Русия започна на 24 февруари 2022 г. мащабно военно нашествие срещу цялата страна. Повече от седем милиона души избягаха в други страни, по-специално в държави — членки на ЕС, и Република Молдова, а в Украйна има почти осем милиона вътрешно разселени лица. ЕС прие няколко пакета от безпрецедентни санкции срещу Русия 2 . Освен това той значително увеличи своята политическа, финансова, хуманитарна и военна подкрепа. Европейските граждани показаха безпрецедентна солидарност посредством безброй частни инициативи. По време на войната украинското правителство показа забележително равнище на институционална сила, решителност и способност да функционира. То се мобилизира бързо да даде отговори на въпросника на ЕС относно кандидатурата си за членство.

Началото на отношенията между ЕС и Украйна датира от периода след обявяването на независимостта на Украйна през 1991 г. През юни 1994 г. ЕС подписа Споразумение за партньорство и сътрудничество с Украйна, което влезе в сила през март 1998 г. Политическото и икономическото сътрудничество беше засилено през 2004 г., когато Украйна стана приоритетен партньор на ЕС в рамките на европейската политика за съседство и беше укрепено допълнително със стартирането на инициативата за Източното партньорство през 2009 г.

От много години интеграцията с Европейския съюз е важно измерение на външната и вътрешната политика на Украйна. Оранжевата революция през 2004 г. срещу изборните измами и корупцията беше свързана и с насочването към Запада и интеграцията с ЕС. След парламентарните избори през март 2006 г. ЕС реши да започне консултации с оглед преговори за ново засилено споразумение с Украйна. Преговорите започнаха през март 2007 г. Проектът на Споразумението за асоцииране беше парафиран през март 2012 г. Революцията на достойнството през 2014 г. беше предизвикана от отказа на тогавашния президент на Украйна да подпише Споразумението за асоцииране/Задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (СA/ЗВЗСТ).

След Революцията на достойнството Русия незаконно анексира Крим и подкрепи незаконни въоръжени групировки в Източна Украйна. ЕС и международната общност осъдиха тези тежки нарушения на международното право и впоследствие ЕС наложи санкции срещу Руската федерация.

Новото правителство на Украйна, създадено след Революцията на достойнството, подписа политическата част от СА през март 2014 г. Икономическата част от СA/ЗВЗСТ беше подписана след президентските избори през май 2014 г. Основни части от споразумението се прилагат временно от 2014 г. насам. През септември 2017 г. СA/ЗВЗСТ влезе в сила изцяло.

СA/ЗВЗСТ осигурява основите за политическо асоцииране и икономическа интеграция между Европейския съюз и Украйна. В неговия преамбюл ЕС отчита европейските стремежи на Украйна и приветства нейния европейски избор, включително ангажимента ѝ да изгради широка и устойчива демокрация и пазарна икономика. Понастоящем споразумението е ключовият двустранен правен инструмент, който служи като основа за задълбочаване на политическите връзки, по-силни икономически връзки, утвърждаване на общите ценности и засилено сътрудничество в области от взаимен интерес. Въз основа на СA/ЗВЗСТ Украйна проведе редица трудни реформи и успешно приведе законодателството си в съответствие с това на ЕС в много области.

Платформата на гражданското общество (ПГО) „ЕС-Украйна“ е един от органите, създадени съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна. Тя дава възможност на организации на гражданското общество от двете страни да наблюдават процеса на изпълнение и да изготвят препоръки до съответните органи.

През 2019 г. промяна в конституцията, подкрепена от 335 от 450 членове на украинския парламент, определи като стратегически курс на държавата „пълноправното членство на Украйна в Европейския съюз и в Организацията на Северноатлантическия договор“.

Украйна е договаряща се страна по Договора за създаване на Енергийна общност и по Споразумението за общо авиационно пространство, които подпомагат сближаването на украинското законодателство с достиженията на правото на ЕС. Украйна е част от разширената трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T).

Гражданите на Украйна пътуват без виза до Шенгенското пространство от 11 юни 2017 г. От 2007 г. е в сила споразумение за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица между Европейския съюз и Украйна.

От 1997 г. насам ЕС и Украйна се срещат на високо равнище. До момента са се провели общо двадесет и три срещи на върха между ЕС и Украйна на президентско равнище. Оттогава отношенията се развиват посредством повишена ангажираност и динамика. Започнатите през 2021 г. нови диалози между ЕС и Украйна относно Зеления пакт и киберсигурността представляват добри примери за разширяване на сътрудничеството в области от общ стратегически интерес. През 2021 г. ЕС, заедно с много други международни партньори, се присъедини към създадена от Украйна международна платформа за Крим, която служи като консултативен координационен формат с цел мирно прекратяване на незаконното анексиране на полуострова от страна на Русия.

Украйна е пълноправен член на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа, както и държава — участничка в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

ЕС е предоставил значителна финансова помощ на Украйна, която през периода 2014—2021 г. възлизаше на 1,7 милиарда евро безвъзмездна помощ по Европейския инструмент за съседство, 5,6 милиарда евро под формата на заеми по пет програми за макрофинансова помощ, 194 милиона евро под формата на хуманитарна помощ и 355 милиона евро от инструменти на външната политика. ЕС предоставя подкрепа на Украйна за разработване на политики и всеобхватни реформи с активното участие на държавите — членки на ЕС, в духа на подхода „Екип Европа“. По отношение на текущото многогодишно програмиране Комисията увеличи вниманието си върху водещите инвестиции и приоритети в рамките на Икономическия и инвестиционен план за Източното партньорство 3 , който се стреми да мобилизира до 6,5 милиарда евро публични и частни инвестиции за страната и ще осигури основа за бъдещо възстановяване. Подходът, разработен в рамките на Икономическия и инвестиционен план за Източното партньорство, ще послужи като добра основа за всякакви бъдещи планове за възстановяване.

От началото на руското нашествие ЕС увеличи подкрепата си, като мобилизира около 4,1 милиарда евро за цялостната икономическа, социална и финансова устойчивост на Украйна под формата на спешна макрофинансова помощ, бюджетна подкрепа, спешна помощ, реакция при кризи и хуманитарна помощ. Това също така включва мерки за военна подкрепа на Украйна в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира, възлизащи на 2 милиарда евро, които ще бъдат използвани за възстановяване на разходите на държавите — членки на ЕС, направени във връзка с тяхната военна подкрепа в натура за Украйна.

Преди и по време на агресивната война на Русия ЕС работи ръка за ръка с финансовите институции, за да подкрепи Украйна. От 2014 г. насам Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие са мобилизирали 9,5 милиарда евро под формата на заеми за Украйна. От тях ЕИБ е изплатила 668 милиона евро в украинския бюджет през последните седмици. Освен това ЕС работи в тясно сътрудничество със Световната банка и Международния валутен фонд, които са ключови партньори в усилията на Украйна от 2014 г. насам.

От 2014 г., със създаването на групата за подкрепа на Украйна, ЕС промени своите програми за подпомагане. Той се отдалечи от индивидуалните проекти в посока по-големи съгласувани пакети за подпомагане на ключови реформи и изграждане на държавни институции. Тази важна промяна ще бъде от голямо значение за следвоенното възстановяване и реформиране на Украйна.

От 2016 г. насам Украйна постепенно разширява участието си в програми на ЕС, което е частично съфинансирано от ЕС. По-специално, Украйна участва в програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, програмата на Евратом за научни изследвания и обучение, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), програмата „Творческа Европа“ и програмата EU4Youth. Организации и лица от Украйна могат също така да се възползват от определени действия по линия на програмата „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност. В някои други програми, като например Европейския фонд за морско дело и рибарство. Украйна участва в няколко програми по Interreg и е член на макрорегионалната стратегия на ЕС за региона на река Дунав.

Украйна е сключила работни договорености, споразумения за сътрудничество или меморандуми за разбирателство с редица агенции на ЕС, като например Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН), Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), Европейската полицейска служба (Европол), Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ), Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз (ERA), Европейската фондация за обучение (ETF), Европейската агенция по лекарствата (EMA), Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и други. Украйна участва без право на глас в Службата на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС). Процедурните договорености за присъединяването на Украйна към програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) са изпълнени.

Украйна е участник в Източното партньорство (ИП). ИП се основава на принципа на приобщаване и диференциация. Войната на Русия в Украйна показа, че понастоящем многостранното сътрудничество и сближаването са по-важни от всякога, както е и укрепването на устойчивостта на региона. Акцентът върху двустранните отношения също ще бъде от значение занапред, за да може Украйна да прилага ключови реформи, включително в областта на управлението, правосъдието и върховенството на закона.

Б)    КРИТЕРИИ ЗА ЧЛЕНСТВО

1. ПОЛИТИЧЕСКИ КРИТЕРИИ

Настоящата оценка се основава на критериите за присъединяване от Копенхаген относно стабилността на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата.

1.1 Демокрация

Както е установено в нейната конституция, Украйна е парламентарно-президентска демокрация, в която законодателните правомощия се упражняват от Парламентарната асамблея (Върховна рада), а изпълнителните правомощия — от правителството, докато президентът запазва важни изпълнителни правомощия.

Конституцията предвижда основните принципи на демократичната държава, включително върховенството на закона, свободните избори и защитата на правата на човека. Върховенството на международното право е изрично определено в Конституцията, което прави действащите международни договори обвързващи и неразделна част от националното законодателство на Украйна.

Единственият орган, който може да тълкува Конституцията и да определя дали законодателството е в съответствие с нея, е Конституционният съд на Украйна (КСУ), който все още спешно се нуждае от реформа в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Основно за тази реформа е въвеждането на достоверна и прозрачна процедура за подбор за назначаване на съдии в КСУ, включително проверка за почтеност. Съответното законодателство е в процес на разглеждане в парламента.

Съгласно нейната конституция президентът на Украйна е държавен глава, избиран пряко от гражданите за петгодишен мандат. Формално външната политика е отговорност на президента, който е и върховен главнокомандващ на армията. Президентът има право да избира министрите на отбраната и на външните работи, както и да назначава местни губернатори. Изпълнителната власт се упражнява от правителството, състоящо се от министър-председател, първи заместник министър-председател, трима заместник министър-председатели и 18 министри. Правителството има като цяло адекватен капацитет за планиране на политиката. По време на войната украинското правителство показа институционална устойчивост и способност да функционира и продължи да бъде надежден международен партньор.

Парламентът, който се нарича „Върховна рада“, е законодателният орган на Украйна, упражняващ ефективен демократичен контрол върху изпълнителната власт. Парламентът играе основна роля при назначаването и освобождаването на правителството, както и на ръководители и членове на редица други публични институции. Той се състои от 450 депутати, избрани за мандат от пет години. Във Върховната рада има 26 свободни места, тъй като за тях не са били проведени избори в незаконно анексираните от Руската федерация Автономна република Крим и град Севастопол (Крим), нито в частите от Донецка област и Луганска област, които се намират извън контрола на правителството. Парламентът одобри решението на президента за въвеждане на военно положение поради мащабната руска военна агресия през февруари 2022 г., но законодателната дейност през този период продължава.

Политическите събития в Украйна и препоръките на съответните международни организации доведоха до непрекъснати промени в избирателната система, използвана за парламентарните избори. През 2019 г. беше приет нов избирателен кодекс, който урежда всички видове избори, за да се приведе законодателството като цяло в съответствие със съответните международни стандарти. Кодексът въведе, наред с другото, система за пропорционално представителство с отворен списък, даде право на глас на вътрешно разселените лица и засили квотите за пола. За първи път той беше изпитан по време на местните избори през 2020 г., които разкриха необходимостта от някои допълнителни изменения, свързани с прозрачността на финансирането на кампаниите, уравновесеното и безпристрастно медийно отразяване и някои аспекти на процедурите за разглеждане на изборни сигнали и жалби. Законът за националните референдуми беше приет през януари 2021 г., а работата по Закона за местните референдуми е в ход. Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) оцени последните президентски избори, проведени на два тура, и предсрочните парламентарни избори през 2019 г. като конкурентни и като цяло зачитащи основните права и свободи. Бяха издадени някои препоръки, които се изпълняват.

Използването на спешни процедури за приемане на законодателство, включително в области, свързани с достиженията на правото на ЕС, е относително ограничено. Всеобхватните оценки на въздействието на предложеното законодателство и законодателният надзор на изпълнителната власт, включително мониторингът на прилагането на законодателството, трябва да бъдат засилени.

През 2016 г. беше въведено публично финансиране на политическите партии като инструмент за укрепване на техния финансов и институционален капацитет. Пълното възстановяване на задълженията за финансова отчетност на политическите партии, преустановени по време на пандемията от COVID-19, предстои да бъде одобрено от парламента. След началото на мащабната руска военна агресия през февруари 2022 г. украинските органи решиха да забранят 11 политически партии, за които се счита, че обслужват руски интереси.

Украйна има динамично гражданско общество, което играе активна роля за насърчаването и надзора на реформите. Експертният опит на украинските организации на гражданското общество по ключови реформи в сектора ги прави ценен партньор за правителството и важен участник в предоставянето на местни услуги. Правната рамка осигурява защита на свободата на сдруженията, свободата на словото и мирните събрания. Взети са мерки за подпомагане на регистрацията на организациите на гражданското общество и за опростяване на правилата за отчитане и данъчно облагане. Въпреки че е налице доста отворено гражданско пространство, наблюдават се натиск и заплахи срещу граждански активисти от страна на местни лични интереси, в някои случаи водещи до насилие. Органите осъждат подобни атаки и разследванията бяха засилени, но са необходими допълнителни усилия, за да се гарантира, че подобни престъпления не остават ненаказани.

1.2. Реформа на публичната администрация

От 2014 г. насам Украйна постигна напредък по отношение на подобряването на публичната си администрация. Правната рамка за модерна публична администрация до голяма степен е въведена. Все още обаче тя не е изцяло изпълнена.

От 2016 г. насам Украйна има добре разработена стратегическа рамка за реформа на публичната администрация (РПА) и е изготвила и приложила стратегии за РПА, следвайки стандартите на европейските принципи за публичната администрация. Постигането на по-нататъшен напредък ще изисква по-засилено участие на най-високо политическо равнище. Необходими са допълнителни усилия от страна на Украйна, за да се осигури подходящ административен капацитет за изпълнение и прилагане на законодателството, особено по отношение на инспекцията.

Ефективното и ефикасно предоставяне на обществени услуги е отличителен императив на политиката от 2014 г. насам. От 2019 г. насам правителството въведе мерки, наред с другото, за опростяване и мониторинг на предоставянето на услуги, премахване на дублирането на фронт офиси, и подобряване на обратната информация. Освен това то изготви закон за рационализиране на административната такса, създаде условия за електронни услуги (уебпортали, предоставяне на административни услуги онлайн и оперативна съвместимост) и определи със закон особеностите на предоставянето на обществени (електронни) услуги. Украйна разполага с усъвършенствано електронно правителство, чрез което гражданите ѝ получават лесен достъп до обществени услуги чрез онлайн платформа и приложение за мобилен телефон и което за по-малко от две години се разви, а ползвателите му достигнаха 14 милиона души. Цифровото управление повиши ефективността и прозрачността на правителството и улесни диалога между правителството и гражданите.

Украйна подобри значително управлението на публичните финанси (УПФ) след първата си стратегия за УПФ през 2013 г. През декември 2021 г. бяха приети стратегията и планът за действие за УПФ за периода 2022—2025 г. Тази нова стратегия е в съответствие с методологията за публични разходи и финансова отчетност, стандартите на ЕС и международните стандарти. През 2018 г. правителството въведе средносрочно бюджетно планиране. Тригодишната бюджетна декларация за периода 2022—2024 г. беше одобрена за първи път през 2021 г. и се прилага към бюджета за 2022 г. Бюджетът за 2020 г. беше изпълнен съгласно показателите, предложени от Закона за бюджета. Украйна продължава да повишава прозрачността на бюджета от 2017 г. насам. Законодателната власт и върховната одитна институция осигуряват заедно повече от достатъчен надзор по време на бюджетния процес. Бюджетните документи предоставят добър преглед на приходите и разходите на бюджета. Беше постигнат напредък по отношение на по-голямото мобилизиране на вътрешните приходи както в данъчната, така и в митническата област в съответствие с ангажиментите, предвидени в Споразумението за асоцииране. Надзорът на извънбюджетните сметки и използването на международни стандарти в Сметната камара на Украйна се нуждае от допълнително подобрение.

По отношение на многостепенното управление, децентрализацията на Украйна напредва от 2014 г. насам. Това е една от най-въздействащите и успешни реформи, осъществени в страната. Тя се превърна в движещ фактор от основно значение за социалното и икономическото развитие. Основен аспект на реформата беше сливането (обединяването) на над 10 000 малки и разпръснати местни единици в 1470 по-големи общини (громади) с увеличен административен и икономически капацитет за по-ефективно управление на техните отговорности. Мрежа от местни центрове за административни услуги „обслужване на едно гише“ в цялата държава предоставя качествени услуги на гражданите и предприятията. Реформата беше подкрепена от фискална децентрализация (включително 64 % дял от данъка върху доходите на физическите лица, който понастоящем се разпределя за общините) с цел осигуряване на стабилни ресурси, необходими за изпълнението на новите задачи на местното самоуправление. Общините също така се възползваха от прехвърлянето на собственост и получиха възможности да регулират търговията със земя на своя територия. Секторната децентрализация напредна в областите на здравеопазването и образованието.

По отношение на управлението на публичната служба и на човешките ресурси през 2016 г. влезе в сила нов закон за държавната служба. Законът полага основите на модерна държавна служба. Изграждането на професионална и основана на заслуги държавна служба обаче ще изисква усъвършенстване както на правната рамка, така и на оперативната практика. Реформата на системата на заплащане на държавните служители трябва да бъде завършена, за да се запазят квалифицираните специалисти и да се привлекат нови таланти. Точно преди избухването на войната Украйна беше на път да приеме ключов закон за административните процедури. Институционалната структура на държавната администрация се регулира цялостно, но нейната организационна структура и механизми за управление следва да бъдат подобрени, за да се осигури ефективно, ориентирано към резултатите и ефикасно управление.

Разработването и координирането на политики са достигнали добро равнище в редица министерства, докато в други е необходимо подобрение. Регулаторната рамка за разработването на политики трябва да бъде актуализирана, за да се подобри аналитичният капацитет документите за планиране да станат по-реалистични, особено чрез по-добро привеждане в съответствие с наличните бюджети. Механизмът за обществени и междуведомствени консултации трябва да се подобри допълнително.

Управлението на отчетността се е подобрило цялостно, например чрез въвеждане на показатели за изпълнение във всички министерства. Правната рамка невинаги установява съгласувани линии на отчетност и механизми за управление между надзорните и подчинените органи. Автономията, предоставена на неминистерски органи, не се съсредоточава върху това да държи агенциите отговорни за резултатите.

1.3. Върховенство на закона

След Революцията на достойнството през 2014 г. Украйна предприе два кръга от съдебни и антикорупционни реформи (през периода 2014—2016 г. и през периода 2020—21 г.), за да приведе съдебната система в съответствие с принципите на върховенството на закона, да засили съдебната независимост и отчетност и да създаде независими органи за борба с корупцията. Тези реформи също така имаха за цел да направят системата по-ефективна и прозрачна. Тази необходимост от реформи възникна на фона на недостатъчната независимост на съдебната власт от изпълнителната и законодателната власт, ниската отчетност, високите равнища на корупция и силното въздействие на интересите на олигарсите.

а) Съдебна власт

Украйна започна реформата на сектора на правосъдието и съответният стратегически подход е налице.

Висшият съдебен съвет е основният орган, отговарящ за самоуправлението на съдебната власт. Конституционната и законодателна рамка гарантира независимостта на съдебната власт и нейната безпристрастност. Въведени са етични кодекси за съдии и прокурори, както и интегрирана система за управление на дела с автоматизирано разпределение на делата. Назначаването на съдии и прокурори по принцип се основава на заслуги и обективни критерии след открити конкурси. Въпреки това опитите за неправомерна вътрешна и външна намеса в съдебната власт продължават да пораждат безпокойство.

Първият кръг от реформи в съдебната власт, който приключи с конституционни изменения през 2016 г., успя да рационализира съдебната система от четиристепенна на тристепенна. Той също така въведе нови изпити и проверки за почтеност на всички заседаващи съдии, което доведе до оставката на повече от една четвърт от съдебния корпус, около 2000 съдии. Понастоящем в съдебната власт е налице сериозен недостиг на персонал, като се има предвид, че органът, отговарящ за процедурите за подбор, беше разпуснат в края на 2019 г. По прозрачен начин бяха посочени нови членове на Върховния съд, но бяха назначени и някои съдии със съмнителна почтеност. Назначенията на съдии бяха отворени за представители на цялата юридическа професия и беше въведена по-прозрачна система за подбора на съдии. Важно допълнение към съдебната система беше създаването през 2019 г. на Върховния съд за борба с корупцията, което беше улеснено от силното участие на украинското гражданско общество и международната общност.

Понастоящем съдебната власт продължава да се счита за една от институциите, на която може да се има най-малко доверие и която е най-малко надеждна. По времето, когато избухна войната, Украйна беше на път да приключи изпълнението на основна съдебна реформа (2020—2022 г.), която би довела до системни промени, ако бъде изпълнена изцяло. Ключовите аспекти на новите реформи са залегнали в нова всеобхватна стратегия за развитие на съдебната система и конституционната съдебна власт за периода 2021—2023 г.

По отношение на ефективността на съдебната система положението не е еднозначно, като е налице положителна тенденция при гражданските и търговските производства и отрицателна тенденция при административните производства. Най-големият проблем е натрупването на общо 578 750 нерешени дела (през 2018 г.), което по-специално представлява проблем по отношение на Върховния съд (понастоящем има 24 000 нерешени дела). Необходимото време за разглеждане на спорни граждански и търговски дела намаля до 122 дни през 2020 г. в сравнение със 129 дни през 2018 г., което съответства на стандартно равнище на ефективност. Делът на приключените производства нарасна до 98 % (97 % през 2018 г.)

Общият бюджет за 2018 г. беше 632,1 милиона (0,56 % от БВП). Въпреки че 78 % от бюджета на съдилищата се изразходва за заплати и компенсации, много ограничени средства бяха разпределени за инвестиционни нужди (0,2 %) и обучение (0,004 %). Украйна има 13 съдии и 21 прокурори на 100 000 жители, а средното за Европа е 21 съдии и 12 прокурори на 100 000 жители 4 .

През юли 2021 г., в пълно съответствие с препоръките на Венецианската комисия, беше прието ново законодателство, въвеждащо проверки за почтеност и за професионална етика за ключовите органи на съдебно управление (Висшият съдебен съвет, чиито основни отговорности включват назначаването и освобождаването на съдии, и Висшата квалификационна комисия на съдиите, която провежда процедурите за подбор на нови съдии). Органите, натоварени с извършването на проверките за почтеност, бяха създадени и започнаха своята работа. След преустановяването на дейността, считано от 24 февруари 2022 г., на фона на продължаващата война, проверката за почтеност на настоящите членове на ВСС приключи на 7 май 2022 г.; от 21 членове на ВСС останаха само трима. Тези реформи имат потенциала не само да изградят независима и отговорна съдебна власт, но също така да намалят въздействието на личните интереси, които са използвали настоящата система на съдебно управление, за да нарушават принципите на върховенството на закона в Украйна. 

За да се справи със системния проблем на неизпълнение на национални съдебни решения, през 2020 г. правителството прие стратегия за решаване на неизпълнението на съдебни решения, когато държавен субект или държавно предприятие е длъжник. През 2021 г. парламентът прие на първо четене проектозакона за реформа на изпълнението на съдебни решения.

В края на 2019 г. стартира амбициозна реформа на прокуратурата. Нейният съществен елемент беше проверката на всички 11 700 прокурори на централно, регионално и местно равнище въз основа на критерии за професионализъм и почтеност. 30 % от прокурорите не преминаха атестацията и трябваше да напуснат службата. Бяха образувани около 2 000 съдебни дела, оспорващи резултата от индивидуалната атестация, и съдебните производства по повечето от тези дела са висящи. През 2021 г. главният прокурор успешно осъществи нова процедура за прозрачен и основан на заслугите избор на прокурори на ръководно равнище. През 2022 г. започна работата по превръщането на тази временна процедура в постоянна и по подобряването на дисциплинарната система за прокурорите.

б) Борба с корупцията

Предотвратяването на корупцията и борбата с нея заемат едни от челните места в програмата на Украйна за реформи от Революцията на достойнството насам. Повишената прозрачност и превантивните мерки доведоха до осезаеми резултати за намаляване на възможността за корупция в различни сектори. Въпреки това продължават да са налице много предизвикателства. Корупцията продължава да бъде сериозно предизвикателство, което изисква непрекъснато внимание, тъй като налага значителни разходи за държавния бюджет, предприятията и населението, затруднява вътрешните и чуждестранните инвестиции и нарушава принципите на върховенството на закона.

Държавата е страна по всички ключови международни конвенции за борба с корупцията, включително Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC). Редица препоръки от международни механизми за мониторинг на борбата с корупцията, включително от Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO), все още не са изпълнени. Всички форми на корупция са криминализирани, включително незаконното забогатяване, а законите уреждат конфликта на интереси, като защитават лицата, сигнализиращи за нередности, и гарантират прозрачно публично финансиране на партиите. След приобщаващ процес на изготвяне беше разработена нова национална стратегия за борба с корупцията с акцент върху съответните сектори, въпреки че окончателното ѝ приемане от Върховната рада е все още висящо. В ключови части на публичната администрация и съдебната власт са въведени планове за почтеност и етичен кодекс, като тяхното прилагане се гарантира постепенно чрез звена за вътрешен контрол и съответни дисциплинарни органи.

Украйна успешно продължи значителни реформи с оглед предотвратяване на корупцията и защита на държавния бюджет, по-специално във връзка с обществените поръчки, предоставянето на обществени услуги, енергетиката, банковото дело и здравния сектор. Проучвания оценяват действителните икономии от тези мерки в порядъка на шест процента от БВП годишно. През 2016 г. беше въведена в експлоатация прозрачна и всеобхватна електронна система за деклариране на имущественото състояние за публични служители. Тя позволява автоматични проверки и публичен достъп до подадените декларации. По същия начин беше въведена нова международна отличена електронна система за възлагане на обществени поръчки Pro-Zorro (както и нейният съпътстващ продукт Pro-Zorro Sale), за да се повиши прозрачността на процеси по възлагане на обществени поръчки, които до момента бяха непрозрачни. Според надеждни източници годишно тези системи са довели до реални икономии от един процент от БВП и ще продължават да го правят.

След 2014 г. украинското гражданско общество и международната общност изиграха ключова помощна роля за създаването на специализирани институции за борба с корупцията, а именно Националното бюро за борба с корупцията (НББК), Специализираната прокуратурата за борба с корупцията (СПБК), Националната агенция за предотвратяване на корупцията (НАПК), Агенцията за възстановяване и управление на активи (АВУА) и Висшият съд за борба с корупцията (ВСБК). Тези институции имат всеобхватни мандати в съответствие с международните стандарти и работят все по-независимо, като необходимите ресурси са до голяма степен налице, но междуведомствената координация може да бъде подобрена. Някои от тези агенции започнаха да функционират успешно по-рано (например НББК, ВСБК) от други (например СПБК, НАПК). Независимостта на всички институции в областта на борбата с корупцията продължава да бъде от решаващо значение. Техните ръководители следва да бъдат избирани посредством прозрачни и основани на компетентност конкурси, по време на които също така се проверява и почтеността на потенциалните кандидати. Особено важно е спешно да приключи назначаването на нов ръководител на СПБК чрез сертифициране на идентифицирания победител в конкурса и да се избере и назначи директорът на НББК.

Що се отнася до превенцията, на НАПК са възложени конфликтите на интереси, проверката на декларираните активи, одитът на разходите на политическите партии и защитата на лицата, сигнализиращи за нередности. Що се отнася до правоприлагането, НББК е сред институциите, в които доверието е най-голямо, и тя все повече развива своя институционален капацитет и проактивна нагласа за справяне с обвиненията в корупция, касаещи високопоставени длъжностни лица. НББК, СПБК и ВСБК внедриха съвременна система за управление на електронни дела с цел улесняване на разследванията и постановяването на присъди по дела за корупция на високо равнище. Създаването на ВСБК през 2019 г. чрез прозрачно и основано на заслуги набиране на съдии и служители, значително улесни работата на институциите в областта на борбата с корупцията и доведе до цялостно по-ефективно постановяване на присъди по дела за корупция.

Въпреки че Украйна е отбелязала забележителни постижения по отношение на превенцията на корупцията, репресивният елемент трябва да бъде засилен значително. Броят на високопоставените длъжностни лица, подведени под съдебна отговорност за корупция, все още е ограничен. При разследванията на корупция понякога липсва безпристрастност и правоприлагащите органи са обект на политическа намеса.

Що се отнася до резултатите от делата за корупция на високо равнище, от 2019 г. насам ВСБК е издал общо 72 присъди, от които 39 са окончателни присъди, включително срещу членове на парламента, съдии, прокурори, членове на местни съвети и ръководители на държавни предприятия.

През ноември 2021 г. беше превърнат в закон т. нар. Закон за борба с олигарсите, чиято стратегическа цел е да се ограничи прекомерното влияние на олигарсите, като се намали ролята им в икономическия, политическия и обществения живот на Украйна. Прилагането на съответното законодателство е от ключово значение.

в) Организирана престъпност

През 2019 г. беше извършена мащабна реформа на полицията. Тя беше насочена към повишаване на общественото доверие в полицията и към укрепване на нейната способност да се справя с организираната престъпност. Бяха създадени специализирани полицейски звена за борба с тероризма, киберпрестъпленията и наркотиците. Министерството на вътрешните работи действа като национален координатор по въпросите на организираната престъпност. Полицията обаче продължава да изпитва недостиг на оборудване и на експертен опит за провеждане на сложни финансови разследвания. Реформата на полицията трябва да продължи, включително да се въведе една наистина професионална система за управление.

Украйна е ратифицирала Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, както и протоколите към нея относно трафика на хора и контрабандата на мигранти. Законодателството на страната за борбата с изпирането на пари частично отразява стандартите на Специалната група за финансови действия (FATF) и съответното международно законодателство, но все още има неизпълнени препоръки от Комитета на експертите по оценяване на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL), поради което Украйна докладва на MONEYVAL съгласно засилена процедура за последващи действия. Необходими са по-нататъшни реформи, за да се подобри изпълнението от страна на Украйна на стандартите на FATF, по-специално на свързаните с виртуалните активи, крайните действителни собственици и надзора на небанкови предприятия и професии. Разследването и наказателното преследване на мащабни схеми за изпиране на пари трябва да напреднат. Въвеждането на всеобхватна рамка за борба с финансовите престъпления и изпирането на пари и гарантирането на нейното ефективно прилагане са от решаващо значение за справяне със значителните рискове, които те пораждат. Създадена е Агенция за възстановяване и управление на активи (АВУА), но тя няма постоянен ръководител от края на 2019 г. насам. Законодателството, свързано с управлението на иззети активи, следва да се подобри и да се приеме съответната национална стратегия за възстановяването на активи.

През 2020 г. на национално равнище Украйна одобри стратегия за борба с организираната престъпност. Планът за действие за стратегията е в процес на разработване и по-нататъшно одобрение. През 2022 г. беше приета правителствена наредба относно оценките на заплахата от тежката и организираната престъпност (SOCTA) и Регионалните работни групи за оценки на заплахата от организирана престъпност (ROCTAF) стартираха в цялата страна.

Украйна има работно споразумение с Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), оперативно и стратегическо споразумение с Агенцията на ЕС за правоприлагане (Европол) и меморандум за разбирателство с Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН). Украйна е активен участник в Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT) и член на Интерпол. Тя участва в съвместни екипи за разследване, подпомагани от Евроюст.

Страната се намира на важен кръстопът за контрабандата на незаконни стоки към ЕС, включително оръжие и наркотици. Незаконният дърводобив е широко разпространен и въпреки усилията, положени през последните години, незаконната търговия с дървен материал продължава. Украйна също така е страна на произход, транзитно преминаване и местоназначение за трафика на хора. Броят на приключените наказателни разследвания, свързани с престъпления, извършени от организирани групи и престъпни организации, бавно нарасна през последните години, но се запазва относително нисък (2021 г. — 499 случая; 2020 г. — 377 случая; 2019 г. — 293 случая), по-специално по отношение на твърдения за трафик на хора (2021 г. — 45 случая; 2020 г. — 57 случая; 2019 г. — 10 случая).

Като цяло реформата в областта на правоприлагането трябва да продължи въз основа на всеобхватен стратегически план.

1.4. Основни права

а) Международна рамка

Украйна е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека и нейната вътрешна правна и институционална рамка, регулираща основните права, до голяма степен следва европейските и международните стандарти. Страната не е ратифицирала Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция).

б) Правна и институционална уредба

Въведена е правната и институционална рамка, уреждаща основните права и законите по принцип са в съответствие с европейските и международните стандарти. Въпреки това изпълнението следва да се подобри, а капацитетът на институциите, отговарящи за защитата и прилагането на правата на човека, както и за изпълнението на съществуващите стратегии и планове за действие, продължава да бъде ограничен. Това понякога възпрепятства ефективното прилагане на правата на човека.

През 2021 г. Украйна прие нова национална стратегия за правата на човека за периода 2021—2023 г. и план за действие за засилване на усилията за привеждане в съответствие на структурите и процедурите в нейната публична администрация с международната уредба.

Институцията на омбудсмана — комисарят по правата на човека на украинския парламент — е определена като националната институция за правата на човека и е акредитирана със статут „А“ от Световния алианс на националните институции по правата на човека (GANHRI) като спазваща в голяма степен Парижките принципи.

в) Ключови въпроси, свързани с основните права

Във връзка със страната има 501 решения на Европейския съд по правата на човека, които подлежат на процедура на засилен надзор до тяхното изпълнение. По-голямата част от случаите са повтарящи се и се отнасят до нарушения на правото на ефективна защита, продължителност на наказателното производство, малтретиране, включително лоши условия на задържане, продължителност на задържането под стража в досъдебното производство и правото на свобода и сигурност.

Украинските граждани се ползват от свобода на изразяване и е налице динамично обществено гражданско пространство. Свободата на медиите също се подобри значително през последните години, особено благодарение на онлайн медиите. Медиите, които са контролирани от олигарси, имат непропорционално въздействие, особено в телевизията. Украйна е намерила като цяло добро равновесие между запазването на свободата на медиите и мерките срещу широко разпространените руски хибридни атаки и мащабни атаки за дезинформация, които биват умножавани от някои местни медии.

Украинската конституция гарантира защита срещу дискриминация, а Наказателният кодекс и няколко наказателни закона съдържат самостоятелни разпоредби относно престъпленията от омраза. Въпреки това сексуалната ориентация и половата идентичност не са признати като защитени основания в законодателството за борба с дискриминацията. Законодателството, необходимо за привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС, е определено в Националната стратегия за правата на човека за периода 2021—2023 г., но предстои да бъде приложено.

Украйна постепенно постига напредък по своята програма за равенство между половете, като е налице повишено политическо представителство на жените (20,5 % от депутатите, избрани през 2019 г., са жени), въпреки че продължава да съществува разлика в заплащането на жените и мъжете , като през 2019 г. жените като цяло са печелили средно с 23 % по-малко от мъжете. Украйна не е ратифицирала Истанбулската конвенция, макар че основаното на пола насилие продължава да бъде проблем. В украинското общество нарастват толерантността и приемането на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите, интерсексуалните и куир лицата (ЛГБТИК) и правоприлагащите органи подкрепят охраната на събития, организирани от ЛГБТИК.

Украйна предприе различни правни инициативи за подобряване на правата на детето. Страната ратифицира Конвенцията за правата на детето и се присъедини към трите незадължителни протокола към Конвенцията. Тя също така одобри Парижките ангажименти за защита на децата срещу незаконно набиране или използването им от въоръжени групи. В същото време Украйна има едно от най-високите нива на настаняване на деца в институции за отглеждане в света (около 1,5 % от всички деца), което представлява сериозен проблем, по който неотложно трябва да се работи. По същия начин подкрепата за лицата с увреждания (приблизително 6 % от населението) продължава да не е обезпечена с достатъчно ресурси и е необходимо да се приложи процес на деинституционализация, за да се направи преход към основани на общността грижи за лицата с увреждания.

Правата на лицата, принадлежащи към малцинства, са конституционно гарантирани в Украйна. Зачитането на правата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, в областта на образованието и езика, както и тяхното представителство в избраните органи на всички равнища на обществения живот трябва да се гарантират чрез пълно прилагане на препоръките на Венецианската комисия на Съвета на Европа относно закона за образованието, прилагане на препоръките относно закона за държавния език и отчитане на последния цикъл на наблюдение на Рамковата конвенция за националните малцинства. Въпреки че Украйна предприе стъпки за изпълнение на препоръките на Венецианската комисия, тя трябва да завърши реформата на правната рамка за националните малцинства и да приеме ефективни механизми за изпълнение.

Предишните недостатъци разследването и наказателното преследване на случаи на изтезание и малтретиране от страна на служители на правоприлагащите органи се преодоляват чрез създаването на отдел за процесуален надзор на наказателни дела за изтезания и други тежки нарушения от страна на правоприлагащи органи към Главната прокуратура през октомври 2019 г. Съдебната власт в Украйна няма достатъчно персонал, което пречи съдебните производства да приключат в разумен срок и води до липса на ефективни средства за защита за жертвите на тежки престъпления. Също така системата на местата за лишаване от свобода не разполага с достатъчно ресурси и условията в местата за лишаване от свобода са лоши.

2. ИКОНОМИЧЕСКИ КРИТЕРИИ

Настоящата оценка се основава на критериите от Копенхаген, отнасящи се до наличието на функционираща пазарна икономика и капацитета за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Съюза. 5

2.1. Функционираща пазарна икономика

БВП на глава от населението в Украйна представляваше 29,8 % от средния за ЕС през 2020 г. Правителството е постигнало задоволителни резултати по отношение на провеждането на като цяло стабилни макроикономически политики в контекста на успешно средносрочно сътрудничество с международни партньори и силна устойчивост от началото на агресивната война на Русия (и е необходимо да се отбележи как правителството продължава да осигурява макроикономическа стабилност също по време на войната). Икономическото и политическото развитие обаче са възпрепятствани от донякъде неравномерното изпълнение на структурните реформи, често отразяващо липсата на политически консенсус и редовната намеса на лични интереси, които забавиха реформите, насочени към подобряване на бизнес средата и укрепване на отчетността на публичните финанси или законодателството за околната среда и действията в областта на климата.

Всъщност органите на Украйна демонстрираха силна ангажираност да следват макроикономически, ориентирани към стабилност политики след Революцията от площад „Майдан. Правителството следваше амбициозна фискална консолидация, която намали наполовина бюджетния дефицит до около 2 % от БВП средно от 2015 г. насам и успя да овладее неблагоприятния ефект от рецесията върху публичните финанси, предизвикана от COVID-19. Подкрепена от силния растеж на номиналния БВП, устойчивостта на държавния дълг се подобри значително, тъй като съотношението на държавния дълг към БВП намаля с повече от 30 процентни пункта, достигайки до под 50 % от БВП през 2021 г. През 2016 г. Националната банка на Украйна въведе и впоследствие успешно управлява рамка, насочена към инфлацията, като по този начин запази стабилността на гъвкавия режим на обменния курс и подобри доверието в националната валута. Въпреки това контекстът на войната поражда нови предизвикателства във връзка с инфлацията, която намаля значително през последните пет години до 2,7 % през 2020 г., но достигна 9,4 % през 2021 г. Хронично ниските равнища на местните и чуждестранните инвестиции са причината за по-скоро слабия реален икономически растеж от около 3 % годишно през четирите години преди пандемията и последвалата трайна относителна разлика спрямо стандарта на живот в ЕС.

Трайните сериозни слабости на бизнес средата са основната причина за липсата на инвестиции. През 2019 г. Украйна се нареди на 85-о място в индекса за глобална конкурентоспособност на Световния икономически форум главно поради слабите институции, високата степен на разпространение на господстващо положение и неефективната политика за борба с монопола. Независимо от това отмяната на почти една пета от преразгледаните регулаторни актове през периода 2016—2020 г. доведе до известен напредък по отношение на дерегулирането. Въпреки умерената регулаторна тежест и липсата на значителни правни пречки пред навлизането на пазара, корупцията е широко разпространена и, в съчетание с все още не напълно реформираната съдебна система, води до ниска степен на изпълнение на договорните задължения, което обезкуражава предприемачеството и трансграничните бизнес отношения. Въпреки голямата несигурност в оценките и подобренията през последните години делът на неформалната икономика продължава да бъде значителен и би могъл да достигне до една трета от икономическата дейност в Украйна.

С повече от 3 500 държавни предприятия (ДП) на централно държавно равнище, които представляват една десета от производството и около 18 % от заетостта, държавният контрол в Украйна е значителен, като държавните предприятия получават също държавна помощ. Реформата, свързана с корпоративното управление на държавните предприятия, постига добър напредък с оглед привеждането ѝ в съответствие с международните стандарти, за да се гарантира независимо, професионално и прозрачно, ориентирано към печалба управление. В този контекст Privatbank беше национализирана през 2016 г. в резултат на огромна измама. Средната възвръщаемост на собствения капитал в държавните предприятия обаче се задържа на стойност от 0,3 % през 2019 г. 6 , в сравнение с 8 % в частния сектор. Доста успешната приватизация на малки обекти и производствени активи, особено чрез електронни търгове, все още е необходимо да се превърне в катализатор за мащабна приватизация.

Стабилността на финансовия сектор беше засилена от регулаторната и надзорната реформа след банковата криза от периода 2014—2016 г., подкрепена от значително намаляване на необслужваните заеми от 58 % през 2017 г. на 30 % през 2021 г. и рекапитализацията на банките до приемливи нива. С пазарен дял от близо 50 % през последните пет години четирите държавни банки преобладават в банковия сектор. И все пак финансовото посредничество все още е ниско, като банковите заеми за частния сектор възлизат само на 19 % от БВП през 2021 г. Капиталовите пазари и небанковото финансово посредничество са в много ранен етап на развитие и не предлагат надеждни възможности за финансиране на дружествата. Вследствие на агресивната война на Русия Националната банка на Украйна предприе подходящи стъпки, за да съхрани ликвидността на банките и доверието в системата.

Наследено нереформирано законодателство, на което липсва гъвкавост, възпрепятства функционирането на пазара на труда. Около 3 милиона души, или почти 20 % от всички наети лица, са били в неформална заетост през 2021 г. Равнището на безработица се запази сравнително ниско, около 9 %, през последните години и икономическият цикъл не оказа голямо въздействие върху него. Относителният дял на икономически активните лица беше доста над някои регионални партньори и се задържа относително непроменен, около 62 % (56 % за жените) от 2014 г. насам в контекста на значителна трудова емиграция. Според оценки за 2019 г. около 2,5 милиона украинци, или почти 15 % от общата заетост, живеят и работят в чужбина. Тази трудова емиграция доведе до значителни потоци от парични преводи, които трайно надвишиха потоците от преки чуждестранни инвестиции почти четирикратно.

2.2. Способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС

Вследствие на добре развита образователна система грамотността е близо 100 % и беше постигната по-скоро задоволителна средна оценка на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) през 2018 г., където Украйна се нареди на 40-о място от 78 държави. Въпреки значителните държавни разходи в сектора (5,7 % от БВП през 2021 г.) и брутен процент на записаните студенти във висшето образование от над 80 % учебните програми и цялостното качество биха могли да бъдат по-добре съгласувани с нуждите на пазара на труда. Разходите за научноизследователска и развойна дейност, които са съсредоточени предимно в публичния сектор и през последните десет години намаляха до под 0,5 % през 2020 г., бяха недостатъчни за увеличаване на човешкия капитал по устойчив начин.

Още преди значителните щети, нанесени от агресивната война на Русия, състоянието на физическата инфраструктура в Украйна отразяваше постоянното ниско ниво на натрупване на капитал, като съотношението на инвестициите възлизаше на средно около 17 % от БВП от Революцията на площад „Майдан“ насам. Разрушенията, причинени от войната, са огромни и възлизат на стотици милиарди евро. След войната от решаващо значение ще бъде не само да се възстанови това, което преди е съществувало, но и то да се „изгради отново, но по-добре“ с ясна връзка с мащабната програма за реформи по европейския път на Украйна, за да се даде възможност за екологичния и цифровия преход на страната. Дължината на пътищата и производството на електроенергия на глава от населението представляваха съответно 48 % и 57 % от средното за ЕС през 2020 г. Степента на износване на електроразпределителните мрежи беше оценена на близо 50 %. Въпреки забележимия растеж на сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), наблюдаван през последните години, повечето дружества използват само основни цифрови инструменти и технологии.

При умерено равнище на диверсификация структурата на украинската икономика се е променила малко от 2014 г. насам и все още е съсредоточена в сектори с ниска добавена стойност. Делът на производството в БВП намаля от 12,2 % през 2014 г. до 10,3 % през 2021 г. Търговията (13,8 % от БВП), селското стопанство (10,8 % от БВП) и минното дело (6,7 % от БВП) бяха другите три най-важни сектора през 2021 г. В същото време секторите на търговията, селското стопанство и промишлеността осигуряват почти 60 % от заетостта, което предполага по-ниска производителност на труда спрямо останалите части на икономиката.

Цялостната отвореност на икономиката намаля през последните години, като външната търговия със стоки и услуги като дял от БВП спадна с почти една четвърт от 2015 г. насам, достигайки 82,6 % от БВП през 2021 г. И все пак икономическата интеграция с ЕС отбеляза допълнителен напредък благодарение на прилагането на СА/ЗВЗСТ. Украинският износ за ЕС се разшири по обхват от 2015 г. насам, и по отношение на броя на предприятията износители (14 238 дружества износители през 2021 г., т.е. с 22 % повече в сравнение с 2015 г.). Делът на износа за ЕС, който се състоеше предимно от селскостопански продукти, метали и минерали, се увеличи от 28 % през 2015 г. на 36 % през 2021 г. Делът на вноса от ЕС, който се състоеше предимно от машини, химикали и минерали, също се увеличи от 36 % през 2015 г. на 41 % през 2021 г. Като член на СТО от 2008 г. Украйна има относително отворена търговска политика.

3. СПОСОБНОСТ ЗА ПОЕМАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ЧЛЕНСТВОТО

Способността на Украйна да поеме задълженията, произтичащи от членството, е оценена въз основа на следните показатели:

-задълженията в Споразумението за асоцииране и по отношение на задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия и тяхното изпълнение;

-равнището на приемане, изпълнение и прилагане на достиженията на правото на ЕС, които не попадат в обхвата на СA/ЗВЗСТ.

Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, включително задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (СA/ЗВЗСТ), принадлежи към ново поколение споразумения за асоцииране между ЕС и държавите партньори. Общо 21 от неговите приложения/допълнения съдържат списъци с конкретни части от достиженията на правото на ЕС с подробен график за изпълнение, вариращ от 2 до 10 години. Следователно споразумението обхваща значителна част от достиженията на правото на ЕС. Силният ангажимент на Украйна към изпълнението на СA/ЗВЗСТ доведе до засилено двустранно сътрудничество и постепенна икономическа интеграция с Европейския съюз в широк спектър от сектори. Динамичният характер на споразумението беше използван чрез актуализиране на приложенията, за да бъдат обхванати също така по-нови достижения на правото на ЕС спрямо първоначално включените в споразумението. Следните приложения бяха актуализирани неотдавна: приложение XXVII за енергетиката, приложение XXI за обществени поръчки, приложение V за санитарни и фитосанитарни мерки и приложение XVII за услуги в 3 сектора: телекомуникационни, пощенски и куриерски услуги, както и международни морски транспортни услуги. Постигнато е предварително споразумение относно приложение XXXI за действия в областта на климата, приложение XV за сближаване на митническото законодателство и приложение XLIV за финансово сътрудничество с разпоредби за борба с измамите.

През 2020 г. ЕС и Украйна стартираха обстоен преглед на постигането на целите на Споразумението съгласно член 481 от СA, за да използват пълноценно потенциала на СA/ЗВЗСТ.

Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна осигурява цялостна институционална структура за двустранен диалог и наблюдение на процеса на постепенно сближаване и прилагане на законодателството на Украйна в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Това включва годишни срещи на върха на най-високо политическо равнище, Съвета за асоцииране, Комитета за асоцииране и Комитета за асоцииране в състав „търговия“, специални подкомитети в пет области и шест специализирани клъстерни подкомитета, обхващащи почти всички глави от достиженията на правото на ЕС. Стъпките, които украинското правителство предприема за изпълнението на споразумението, също така потвърждават способността му да прилага съответните достижения на правото на ЕС, включително въвеждането на адекватна междуинституционална рамка за координация. През 2016 г. беше създаден постът вицепремиер по въпросите на ЕС и евроатлантическата интеграция заедно с реформирана правителствена служба за координация на европейската и евроатлантическата интеграция в рамките на Министерския кабинет. В последователни правителства във всички министерства бяха назначавани заместник-министри, отговарящи за въпросите на европейската интеграция.

Прилагането на достиженията на правото на ЕС от страна на Украйна е документирано в годишните доклади на ЕС за изпълнението на асоциирането от 2016 г. насам 7 . Украйна също изготвя собствен доклад.

Държавите — членки на ЕС, са активно ангажирани с изпълнението на СА/ЗВЗСТ чрез Съвета за асоцииране и Комитета за асоцииране. Приемат се общи позиции за Съвета за асоцииране и се съгласува подробен анотиран дневен ред за Комитета за асоцииране. Парламентарният комитет за асоцииране между ЕС и Украйна включва Европейския парламент и украинския парламент в изпълнението на споразумението. Гражданското общество също осъществява мониторинг върху изпълнението чрез Платформата за гражданско общество ЕС-Украйна.

Вследствие на приемането на преразгледаната методология за разширяване 8 , за целите на политиката на разширяване на ЕС достиженията на правото на ЕС са структурирани около шест тематични клъстера. Достиженията на правото на ЕС в тези клъстери са в значителна степен обхванати от СА/ЗВЗСТ. Украйна постепенно се сближава с достиженията на правото на ЕС, включени в СА/ЗВЗСТ, и като цяло има задоволителни резултати при прилагането, въпреки че напредъкът е неравномерен и закъсненията при спазването на амбициозните срокове в СА/ЗВЗСТ са чести. В очакване на пълен анализ на всички глави, който ще бъде извършен на по-късен етап от процеса, в анализа се предоставят примери за глави в клъстерите, по които Украйна е постигнала особено добри резултати, и се подчертават области, в които сближаването с достиженията на правото на ЕС е било ограничено.

Клъстерът „Основни теми“ включва главите от достиженията на правото на ЕС относно съдебната власт и основните права, правосъдието, свободата и сигурността, обществените поръчки, статистиката и финансовия контрол. Този клъстер се оценява основно в разделите за политически и икономически критерии.

Клъстерът „Вътрешен пазар“ включва главите от достиженията на правото на ЕС в областите: свободно движение на стоки, свободно движение на работници, право на установяване и свобода на предоставяне на услуги, свободно движение на капитали, дружествено право, законодателство в областта на интелектуалната собственост, политика в областта на конкуренцията, финансови услуги, здравеопазване и защита на потребителите. В този клъстер бяха постигнати особено добри резултати, например в областта на свободното движение на стоки. Украйна постигна добър напредък при привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС по отношение на техническите пречки пред търговията, като целеше да отговори на стандартите на ЕС за безопасност на продуктите. Това позволи да се започне подготовка за бъдещо споразумение за оценка на съответствието и приемане на промишлени продукти (СОСП) в три сектора, за които е в ход предварителна оценка.

Добри резултати бяха постигнати също така в областта на конкуренцията. Украйна има действащ закон за конкуренцията, който съдържа стандартен набор от правила, сравними с повечето антитръстови актове в ЕС. Освен това през последните години украинският орган за контрол на конкуренцията значително подобри практиките си за разглеждане на случаи с цел привеждане в съответствие със законите и практиките на ЕС в областта на конкуренцията. Настоящият закон за държавните помощи предоставя основа за контрол на държавната помощ, но трябва да бъде допълнително приведен в съответствие.

Има и други области в клъстера, в които сближаването с достиженията на правото на ЕС все още е ограничено; това се отнася например за областта на правата върху интелектуалната собственост (ПИС). През 2019 г. и 2020 г. бяха приети редица нови закони: относно търговските марки и дизайните, относно патентите, относно географските означения, както и относно мерки по границите във връзка с ПИС. Необходими са повече усилия, особено по отношение на изпълнението и правоприлагането.

Клъстерът „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“ включва главите от достиженията на правото на ЕС за информационното общество и медиите, данъчното облагане, икономическата и паричната политика, социалната политика и заетостта, политиката за предприятията и промишлената политика, науката и научноизследователската дейност, образованието и културата, Митническият съюз. В този клъстер бяха постигнати особено добри резултати, например в областта на информационното общество и медиите, където Украйна извърши задълбочена секторна реформа и сближаване с достиженията на правото на ЕС в областта на цифровия единен пазар на ЕС. Украйна прие законите за електронните съобщения и регулаторния орган в областта на телекомуникациите и ги прилага от началото на 2022 г. Привеждането в съответствие със законодателството на ЕС в областта на аудио-визуалните медии предстои да бъде завършено, по-специално по отношение на ролята на медийния регулатор, прозрачността на собствеността на медиите и равните пазарни условия.

Добри резултати бяха постигнати също така в областта на митниците. Украйна прие необходимото законодателство с оглед на изпълнение на изискванията и присъединяването към Конвенцията за общ транзитен режим и към Конвенцията за опростяване на формалностите при търговия със стоки, както и с оглед на изпълнението на програмата за одобрени икономически оператори, което позволява на страната да се възползва от предимства при процедурите за митническо освобождаване и улеснява търговията със стоки. Успешно приключиха преговорите за актуализиране на приложение XV, свързано с прилагането на законодателството относно новия Митнически кодекс на Съюза. Присъединяването на Украйна към „Хоризонт Европа“ и програмата на Евратом за научни изследвания и обучение е успешен инструмент за интеграция с практиките на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите.

В други области в клъстера сближаването с достиженията на правото на ЕС все още е ограничено, например в областта на социалната политика и заетостта.

Клъстерът на „Зелена програма и устойчива свързаност“ включва главите от достиженията на правото на ЕС относно транспортната политика, енергетиката, трансевропейските мрежи и околната среда и изменението на климата. В този клъстер особено добри резултати бяха постигнати в областта на енергетиката по отношение на структурата на пазарите ѝ на електроенергия и газ, включително обособяването и сертифицирането на операторите на газо- и електропреносните мрежи. Украйна също така извърши структурна трансформация на =своя пазар на електроенергия и газ въз основа на правилата на ЕС. Членството на Украйна в Енергийната общност даде тласък на процеса на сближаване на законодателството. Рамковото законодателство в областта на енергийната ефективност обхваща съществени части от достиженията на правото на ЕС. Добрата работа в тази област позволи на Украйна да бъде свързана към електропреносната мрежа на ЕС през март 2022 г., както и да се договори за постепенно увеличаване на износа на електроенергия при ясни технически условия, които трябва да бъдат изпълнени. Украйна има огромен потенциал за производство на възобновяема енергия, както и да разработи чиста водородна икономика. Всичко това би помогнало за намаляване на енергийната зависимост от руските изкопаеми горива в съответствие с плана REPowerEU, както и за смекчаване на проблемите с ликвидността в енергийния сектор. Работната група на високо равнище по въпросите на енергийния пазар ще ускори допълнително необходимите реформи, като същевременно гарантира регионална сигурност на доставките, проправи пътя за бъдеща търговия с електроенергия и възобновяем водород и изгради наново енергийната система в рамките на инициативата REPowerUkraine. За този клъстер стратегическият диалог на високо равнище с Украйна относно Европейския зелен пакт 9 и относно украинския екологичен преход, който стартира през 2021 г., демонстрира високо ниво на интерес и отдаденост към зелената програма от страна на украинското правителство. Това е необходимо, за да се даде възможност за екологичния преход на страната и зада може тя да постигне новите си цели в областта на климата в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Диалогът също така показва, че са необходими значителни усилия, за да се осигурят привеждането в съответствие, например с достиженията на правото на ЕС в областта на климата и околната среда, и подходящ административен, финансов и организационен капацитет за тяхното изпълнение и прилагане.

В други области в клъстера сближаването с достиженията на правото на ЕС все още е ограничено, например в областта на транспорта, където е приложена само около една трета от съответните достижения на правото на ЕС. Значителни резултати са постигнати само в някои области от съществено значение за реформата на транспортния сектор, например чрез приемането на законодателство в областите на вътрешните водни пътища и мултимодалния транспорт. От 2018 г. насам транспортният диалог помага за задълбочаване на свързаността и подпомага сближаването. Изпълнението на Споразумението между ЕС и Украйна за общо авиационно пространство, подписано през октомври 2021 г., ще доведе до постепенно хармонизиране на украинското законодателство с правилата и стандартите на ЕС в областта на въздухоплаването.

Клъстерът „Ресурси, селско стопанство и сближаване“ включва главите от достиженията на правото на ЕС в областите: селско стопанство и развитие на селските райони, безопасност на храните, ветеринарна и фитосанитарна политика, рибарство, регионална политика и координиране на структурните инструменти и финансови и бюджетни разпоредби. В този клъстер бяха постигнати особено добри резултати, например в областта на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика. Санитарният и фитосанитарен сектор се откроява като единствената най-всеобхватна и сложна област в СА/ЗВЗСТ. Украйна има особено висока степен на привеждане в съответствие на законодателството в областта на безопасността на храните, здравето на животните и растенията. Отговорностите, произтичащи от актуализираното законодателство, са ясно разпределени между публичния и частния сектор, за да се гарантира, че продукти с подходяща безопасност се пускат както на вътрешния пазар — като по този начин се подобрява доверието на украинските потребители в украинските продукти — така и за износ, включително за ЕС. Украйна работи в тясно сътрудничество с регионалните организации за управление на рибарството, за да приведе съответното си законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международните стандарти. Страната е започнала да изпълнява някои ключови механизми за регионалната политика. 

Сближаването с достиженията на правото на ЕС в областта на селското стопанство и развитието на селските райони е ограничено.

Клъстерът „Външни отношения“ включва външните отношения, външната политика и политиката на сигурност и отбрана. Като цяло Украйна има добри резултати при привеждането в съответствие с позициите на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Процентът на привеждане в съответствие със съответните изявления на върховния представител от името на ЕС и решенията на Съвета беше 79 % през 2021 г. (2020 г.: 81 %; 2019 г.: 63 %; 2018 г.: 46 %; 2017 г. 80 %). Украйна активно участваше в EUNAVFOR ATALANTA в периода между ноември 2010 г. и ноември 2011 г. (осигуряване на военноморски офицер) и през периода януари—февруари 2014 г. (осигуряване на фрегата). Украйна също така допринесе за бойните групи на ЕС по различни поводи между 2011 г. и 2020 г. и се готвеше да участва в мисията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (EUFOR Althea), което в крайна сметка се оказа невъзможно поради войната на Русия срещу Украйна. Има възможност за по-нататъшно засилване на сътрудничеството в областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и за постигане на по-голямо сближаване с общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), включително по отношение на позициите на ЕС. Украйна все още трябва да изпълни ангажимента си по член 8 от Споразумението за асоцииране да ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

Украйна е жизненa парламентарно-президентска демокрация с конкурентни избори на национално и местно равнище, основана на всеобхватна конституционна, законодателна и институционална рамка, която като цяло отговаря на европейските и международните стандарти. Правната рамка за модерна публична администрация е въведена, но все още не се прилага изцяло. Украйна предприе успешна реформа, насочена към децентрализация, включително фискална децентрализация. Укрепена е съдебната независимост и са създадени независими органи за борба с корупцията, включително добре функциониращ Висш съд за борба с корупцията. Независимостта на всички институции в областта на борбата с корупцията продължава да бъде от решаващо значение. Необходимо е да се засилят отчетността и ефективността на съдебната власт, както и да се преодолеят недостатъците във функционирането на правоприлагащите институции, по-специално по отношение на борбата с корупцията, която остава сериозно предизвикателство в цялата държава. Правната и институционална рамка, гарантираща зачитането на основните права, е въведена и като цяло се спазва, но прилагането следва да се подобри допълнително. Активното и оправомощено гражданско общество е определяща черта на украинската демокрация. Свидетели сме на устойчивостта на украинските институции от началото на руското нашествие, като правителството продължава да функционира на всички равнища. Като цяло, що се отнася до политическите критерии, Украйна е осъществила добър напредък при постигането на стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата.

Що се отнася до икономическите критерии, Украйна продължава да постига силни резултати в областта на макроикономиката, демонстрирайки забележителна устойчивост, а макроикономическата и финансовата стабилност се запазиха и след руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г. Това отразява не само много силна политическа решимост, но също така относително добре функциониращи институции. В същото време в Украйна трябва да продължат амбициозните структурни реформи за премахване на корупцията, за намаляване на държавния контрол и продължаващото влияние на олигарсите, засилване на правата на частна собственост и повишаване на гъвкавостта на пазара на труда, за да се подобри функционирането на нейната пазарна икономика. Капацитетът на страната за справяне с конкурентния натиск в ЕС ще зависи в решаваща степен от това как и в каква последователност се планират следвоенните инвестиции в Украйна, за да се надгради нейният физически капитал, да се подобрят образователните резултати и да се стимулират иновациите.

По отношение на способността за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството, от 2016 г. насам Украйна работи по изпълнението на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, включително задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (СA/ЗВЗСТ). Тези споразумения вече обхващат безпрецедентно количество от достиженията на правото на ЕС. Украйна постепенно осъществи сближаване със съществени елементи от достиженията на правото на ЕС в много глави. Като цяло страната има задоволителни резултати при изпълнението, като в някои сектори тя е по-напреднала, отколкото в други.

Украйна е европейска държава, която предоставя достатъчно доказателства за придържането си към ценностите, върху които е основан Европейският съюз. Поради това Комисията препоръчва на Съвета да предостави възможност на Украйна да стане член на Европейския съюз.

Украйна демонстрира устойчивостта на своите институции, които гарантират демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата.

Поради това Комисията препоръчва на Украйна да бъде предоставен статут на страна кандидатка, като приема, че ще бъдат предприети следните стъпки:

-въвеждане и прилагане на законодателство относно процедурата за подбор на съдии в Конституционния съд на Украйна, включително процес на предварителен подбор въз основа на оценка на тяхната почтеност и професионални умения, в съответствие с препоръките на Венецианската комисия;

-приключване на проверката на почтеността на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от Съвета по етика и на избора на кандидат за създаване на Висшата квалификационна комисия на съдиите в Украйна;

-допълнително засилване на борбата с корупцията, по-специално на високо равнище, чрез проактивни и ефективни разследвания и достоверни резултати от съдебни преследвания и присъди; приключване на назначаването на нов ръководител на Специализираната прокуратура за борба с корупцията чрез сертифициране на определения победител в конкурса и стартиране и завършване на процеса на подбор и назначаване на нов директор на Националното бюро на Украйна за борба с корупцията;

-гарантиране, че законодателството в областта на борбата с изпирането на пари е в съответствие със стандартите на Специалната група за финансови действия (FATF); приемане на всеобхватен стратегически план за реформа на целия правоприлагащ сектор като част от изграждането на среда на сигурност в Украйна;

-прилагане на Закона за борба с олигарсите с оглед ограничаване на прекомерното им влияние в икономическия, политическия и обществения живот; това следва да бъде направено по правно издържан начин, като се вземе предвид предстоящото становище на Венецианската комисия относно съответното законодателство;

-справяне с влиянието на личните интереси чрез приемане на закон за медиите, който привежда законодателството на Украйна в съответствие с Директивата на ЕС за аудио-визуалните медийни услуги и оправомощава независимия медиен регулатор;

-приключване на реформата на правната рамка за националните малцинства, която се изготвя понастоящем съгласно препоръката на Венецианската комисия, както и приемане на незабавни и ефективни механизми за прилагане.

Комисията ще наблюдава напредъка на Украйна при изпълнението на тези мерки и ще докладва за тях, заедно с подробна оценка на страната до края на 2022 г.

Процесът на присъединяване продължава да се основава на установени критерии и условия. Това позволява на всяка държава в процеса да постига напредък въз основа на собствените си заслуги, но също така означава, че процесът на присъединяване към ЕС е обратим, ако основните условия вече не са изпълнени.

(1)

  20220311-versailles-declaration-bg.pdf (europa.eu) .

(2)

Карта на санкциите на ЕС — https://www.sanctionsmap.eu/#/main.

(3)

SWD(2021) 186 final.

(4)

Съгласно докладваното от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието към Съвета на Европа.

(5)

Следва да се има предвид, че високата степен на несигурност, свързана с продължаващата война, и нейното променящо се отражение оказват влияние върху прогностичната способност на настоящата оценка, която до голяма степен се основава на наличните (предвоенни) данни.

(6)

С изключение на силно рентабилното Naftogaz (най-голямото държавно предприятие в Украйна с национален монопол в бизнеса с нефт и газ).

(7)

SWD(2020) 329 final.

(8)

COM (2020) 57 final.

(9)

COM(2019) 640 final.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.6.2022

COM(2022) 407 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

СЪОБЩЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И СЪВЕТА

Становище на Комисията относно кандидатурата на Украйна за членство в Европейския съюз