ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.6.2022

COM(2022) 406 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И СЪВЕТА

Становище на Комисията относно кандидатурата на Република Молдова за членство в Европейския съюз

А. ВЪВЕДЕНИЕ

През последните две години Република Молдова (наричана оттук нататък „Молдова“) предприе решителна стъпка към реформи, за което ѝ беше предоставен ясен мандат от страна на нейните граждани. След президентските избори през 2020 г. и парламентарните избори през 2021 г. за първи път от обявяването на независимост е налице ясно съгласуване на президентската, изпълнителната и законодателната власт за следване на европейски път, който е прореформаторски и цели борба с корупцията. Това става след период, през който независимостта на ключови институции беше сериозно застрашена.

Агресивната война на Русия срещу Украйна има сериозни последици за Молдова. В истински дух на солидарност и отстояване на европейските ценности Молдова активно подкрепя тези, които бягат от Украйна, като приема най-голям брой бежанци на глава от населението. Въпреки това предизвикателство, правителството на Молдова е силно ангажирано в постигането на своите ясни цели на реформата — особено по отношение на съдебната реформа, реформата на публичната администрация и модернизирането на икономиката — за да донесе ползи за народа на Молдова. Резултатите от неотдавнашно проучване на Евробарометър показват засилена подкрепа за интеграцията в ЕС, като ЕС се посочва като ползващата се с най-голямо доверие чуждестранна организация.

а) Кандидатура за членство

На 3 март 2022 г. Република Молдова представи своята кандидатура за членство в Европейския съюз. Кандидатурата беше внесена в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна. На 7 март Съветът на Европейския съюз прикани Комисията да представи становището си по кандидатурата. Държавните и правителствените ръководители от ЕС одобриха това решение по време на неформалната среща на лидерите във Версай 1 . Молдова получи въпросници на 11 април 2022 г. (относно политическите и икономическите критерии) и на 19 април (относно главите от достиженията на правото на ЕС) и предостави своите отговори съответно на 22 април и на 12 май.

Член 49 от Договора за Европейския съюз гласи, че „всяка европейска държава, която зачита ценностите, посочени в член 2, и се ангажира да ги насърчава, може да поиска да членува в Съюза. Европейският парламент и националните парламенти се информират за тази молба. Държавата заявител подава молбата си до Съвета, който се произнася с единодушие, след консултация с Комисията и след одобрението на Европейския парламент, прието с мнозинство от неговите членове. Вземат се предвид критериите за присъединяване, одобрени от Европейския съвет.“

Член 2 от Договора за Европейския съюз гласи, че „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“

Това е правната уредба, съгласно която Комисията представя настоящото становище.

През юни 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген заключи, че:

„Дадена страна ще се присъедини към Европейския съюз, когато бъде в състояние да поеме произтичащите от членството задължения, като изпълни поставените икономически и политически условия.

Членството изисква:

-страната кандидатка да е постигнала стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, зачитането на правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата;

-наличието на функционираща пазарна икономика, както и капацитет за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Съюза;

-способността за поемане на задълженията, които произтичат от членството, включително придържане към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.“ 

На заседанието си през декември 1995 г. в Мадрид Европейският съвет отбеляза нуждата от „създаването на условия за постепенната и хармонична интеграция на страните [кандидатки], по-специално чрез развиването на пазарната икономика, приспособяването на административните им структури и създаването на стабилна икономическа и парична среда“.

През декември 2006 г. Европейският съвет прие, че „стратегията за разширяването, основана на консолидиране, изпълнение на конкретни условия и комуникация, в съчетание със способността на ЕС да интегрира нови членове, представлява основата за подновен консенсус за разширяването.“ 

В настоящото становище Комисията оценява кандидатурата на Молдова въз основа на способността ѝ да изпълнява критериите, определени от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., както и в Мадрид през 1995 г., главно по отношение на административния капацитет на държавата. В становището се вземат предвид и усилията на Молдова при изпълнението на нейните задължения съгласно Споразумението за асоцииране (СА), включително задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ). Комисията ще оцени въздействието от присъединяването на Молдова върху областите на политиката на ЕС на един по-късен етап.

б) Отношения между Европейския съюз и Молдова

Отношенията между Европейския съюз и Молдова съществуват от обявяването на независимостта на Молдова през август 1991 г. През ноември 1994 г. беше подписано споразумение за партньорство и сътрудничество, което влезе в сила през юли 1998 г. Политическото и икономическото сътрудничество беше засилено със започването на преговорите за Споразумение за асоцииране през 2010 г.

Споразумението за асоцииране, включително задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия, беше подписано през юни 2014 г. 2 и влезе изцяло в сила на 1 юли 2016 г. Това споразумение е ключов двустранен правен инструмент, който служи като основа за задълбочаване на политическите връзки, по-силни икономически връзки, утвърждаване на общите ценности и засилено сътрудничество в области от взаимен интерес. В неговия преамбюл ЕС отчита европейските стремежи и европейския избор на Молдова, включително нейния ангажимент да изгради широка и устойчива демокрация и пазарна икономика. Въз основа на СА/ЗВЗСТ Молдова проведе редица трудни реформи и в много области успешно приведе законодателството си в съответствие с ЕС. Платформата на гражданското общество (ПГО) „ЕС-Молдова“ е един от органите, създадени съгласно Споразумението за асоцииране. Тя дава възможност на организациите на гражданското общество от двете страни да контролират процеса на изпълнение и да изготвят препоръки до съответните органи.

С последващите програми за асоцииране, договорени между ЕС и Молдова, се установяват ясни приоритети с цел прилагане на Споразумението за асоцииране и предвидената в него ЗВЗСТ. Предстои приемането на Програмата за асоцииране (2021—2027 г.), която е насочена към демокрацията, правата на човека и доброто управление; свободата, сигурността и правосъдието; както и икономическото, търговското и секторното сътрудничество.

ЕС продължава да бъде изцяло ангажиран с оказването на подкрепа за всеобхватно, мирно и устойчиво уреждане на конфликта в Приднестровието въз основа на суверенитета и териториалната цялост на Република Молдова в международно признатите ѝ граници, със специален статут за Приднестровието.

Ангажиментът на ЕС за подкрепа на Молдова е дългогодишен и е довел до резултати. ЕС предоставя значителна финансова помощ, която през периода 2014—2021 г. възлиза на 512 милиона евро под формата на безвъзмездни средства по линия на Европейския инструмент за съседство, и 160 милиона евро по линия на програмата за макрофинансова помощ под формата на заеми и безвъзмездни средства за подкрепа на социално-икономическото развитие. ЕС предоставя подкрепа чрез разработване на политики и всеобхватни реформи с активното участие на държавите членки в духа на „Екип Европа“. Сред ключовите програми са подкрепа за предварителна проверка на съдии и прокурори, подкрепа за повишаване на енергийната сигурност на Молдова, както и екип от съветници на високо равнище към молдовското правителство в областите от особено значение.

През 2021 г. по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира са отпуснати 7 милиона евро с цел укрепване на капацитета на военната медицинска служба и инженерния батальон.

След енергийната криза през есента на 2021 г., заплахата за сигурността на доставките и утрояването на цените на енергията, както и започването на агресивната война на Русия срещу Украйна, ЕС увеличи подкрепата си за цялостната икономическа, социална и финансова устойчивост на Молдова, със спешна макрофинансова помощ в размер на 150 милиона евро и 60 милиона евро за подпомагане на бюджета в отговор на енергийната криза. ЕС предостави на Молдова хуманитарна помощ с цел да ѝ помогне да се справи с потока от бежанци от Украйна. С Икономическия и инвестиционен план за Източното партньорство 3 се прави опит да се предоставят 3,4 милиарда евро под формата на публични и частни инвестиции за икономическото развитие на държавата, включително адаптирани към отделните случаи водещи инвестиции.

ЕС и други финансови институции работят съвместно, за да помогнат на Молдова. От 2014 г. насам Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие са отпуснали съответно 425 милиона евро и 777 милиона евро под формата на заеми. Освен това ЕС работи в тясно сътрудничество със Световната банка и Международния валутен фонд, които са ключови партньори в подкрепата на усилията за реформи на Молдова от 2014 г. насам.

От април 2014 г. насам гражданите на Молдова се ползват от безвизово пътуване до Шенгенското пространство. През януари 2018 г. влезе в сила споразумение за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица.

Молдова е договаряща се страна по Договора за създаване на Енергийна общност и по Споразумението за общо авиационно пространство и е член на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, като всички те допринасят за сближаването на законодателството на Молдова с достиженията на правото на ЕС. Молдова е член на Обединените нации, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

От 2014 г. насам Молдова непрекъснато увеличава участието си в програми на ЕС. Понастоящем тя участва в „Хоризонт Европа“ и организациите и физическите лица от Молдова могат да се ползват от определени действия по програмите „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“. Между Молдова и ЕС редовно се провежда диалог на министерско равнище по въпросите на търговията, енергетиката и сигурността. Молдова участва в няколко програми по Interreg и е член на макрорегионалната стратегия на ЕС за региона на река Дунав.

Молдова е договорила схеми за работа, споразумения за сътрудничество или меморандуми за разбирателство с редица агенции на ЕС, като например Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex); Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ); Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз (ERA), Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст); Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), Европейската фондация за обучение (ETF), Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН), Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Европейската полицейска служба (Европол) и Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ).

Молдова е участник в Източното партньорство (ИП). ИП се основава на принципа на приобщаване и диференциация. Войната на Русия в Украйна показа, че понастоящем многостранното сътрудничество и сближаването са по-важни от всякога, както е и укрепването на устойчивостта на региона. Поставянето на акцент върху двустранните отношения също ще придобива все по-голяма важност, с цел да се даде възможност на Молдова да прилага ключови реформи, включително в областта на управлението, правосъдието и върховенството на закона.

Б. КРИТЕРИИ ЗА ЧЛЕНСТВО

1. ПОЛИТИЧЕСКИ КРИТЕРИИ

Настоящата оценка се основава на критериите от Копенхаген, свързани със стабилността на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, зачитането на правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата.

1.1. Демокрация

Както е установено в нейната конституция, Молдова е парламентарна демокрация: законодателната власт се упражнява от парламента, а изпълнителната власт се упражнява от правителството. Президентът на Републиката изпълнява главно представителна функция, но носи официална отговорност за външната политика и упражнява граждански надзор на въоръжените сили. Изпълнителната власт се упражнява от правителството, което се състои от министър председател и 15 министри.

Конституцията гарантира основните принципи на демократичната държава, включително върховенството на закона, свободните избори и защитата на правата на човека. В Конституцията е залегнал принципът на предимство на международното право пред националното законодателство. През 2019 г. Конституционният съд беше реформиран и понастоящем той е независим. Върховният съд е най-висшия съд с обща компетентност, докато Конституционният съд упражнява конституционно установени правомощия.

Парламентът е единственият орган на законодателната власт, който приема законодателство, включително изменения на Конституцията, и упражнява демократичен контрол и надзор над изпълнителната власт. Надзорната функция и контролът от страна на парламента върху правителството и неговият контрол върху разработването на законодателството (включително мониторинг на прилагането на законодателството) са ограничени от капацитета на парламентарните институции. Трябва да се полагат повече усилия, за да се гарантира прозрачността на финансирането на политическите партии.

Конституцията предоставя на гражданите възможността да избират своето правителство чрез свободни и справедливи периодични избори, провеждани чрез тайно гласуване и основани на всеобщо и равно избирателно право. Макар че според Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) последните парламентарни избори през юли 2021 г. са добре ръководени и до голяма степен са зачетени свободата на конкуренция и основните свободи, все още трябва да бъдат разгледани няколко допълнителни препоръки от БДИПЧ в области като ефективен надзор над финансирането на кампании, политическа пристрастност на новинарските медии и безпристрастност на Централната избирателна комисия.

През последните четири години се наблюдава значително намаляване на прибягването до спешни процедури за приемането на законодателство, включително в области, свързани с достиженията на правото на ЕС. Необходими са цялостни оценки на въздействието на предложеното законодателство.

Конституцията гарантира свобода на събранията и сдруженията, а със законодателството за нетърговските организации от 2020 г. се опростява регистрацията и се премахват таксите за регистрация и ограниченията за членство. Налице са стратегия и план за действие за развитие на гражданското общество. Организациите на гражданското общество притежават капацитета да бъдат важни партньори в развитието на държавата. Създаването на системна процедура за публични консултации ще им даде възможност да имат по-значим принос към процеса на реформа.

1.2. Реформа на публичната администрация

Стратегическата рамка за реформа на публичната администрация (РПА) на Молдова се основава на стратегията за РПА за периода 2016—2020 г. (който е удължен до 2022 г.). Правната уредба и системата на държавната администрация отговарят до голяма степен на принципите на Европейската публична администрация и на европейските стандарти и практики. Стратегията за РПА цели да гарантира качеството, стабилността, неутралността и непрекъснатостта на публичната администрация и да осигури прозрачни, основани на заслуги процедури за наемане на работа, повишаване и уволнение. В процес на разработване е нова стратегия за РПА. Нужни са по-нататъшни усилия, за да се гарантира подходящ административен капацитет за развитие, изпълнение и прилагане на законодателството.

По отношение на предоставянето на услуги, в плана за действие на правителството за периода 2021—2022 г. се съдържат ключови цели, показатели за резултати/последици и приоритетни действия в областта на доброто управление и политиката за цифрова трансформация, които са предназначени за модернизиране на публичните административни услуги, повишаване на качеството и достъпността на обществените услуги, предоставяни на гражданите и предприятията, и разширяване на обхвата и подобряване на електронните услуги, предоставяни на гражданите и предприемачите. Ключов приоритет на правителството е все по-ориентирана към гражданите администрация, като е разработена обща стратегическа визия за цифровизация и електронно управление.

Правителството продължава да се ангажира с прилагането на стратегията за управление на публичните финанси (УПФ) (2013—2020 г.), чийто срок беше удължен до края на 2022 г. Органите са постигнали определен напредък по отношение на реформата на УПФ. Министерството на финансите продължава да подобрява процеса във връзка със средносрочната бюджетна рамка и прозрачността и е укрепило регулаторната рамка за финансово управление и вътрешен контрол. Институцията за законодателен и върховен одит извършва надзор над бюджетния процес. Правителството работи за по-нататъшни подобрения в редица области, включително прозрачност, планиране и изпълнение на публичните инвестиции, счетоводни стандарти, вътрешен контрол и одит, управление на държавни предприятия, обществени поръчки и електронни обществени поръчки, и включване на гражданското общество в бюджетните процеси. Подготовката и прилагането на нова стратегия за УПФ се очаква след следващата оценка на публичните разходи и финансовата отчетност (ПРФО).

По отношение на многостепенното управление от 2012 г. насам се наблюдава напредък в процеса на децентрализация. Очаква се преработената пътна карта за местна и регионална демокрация да даде нов тласък на този процес. В тази връзка териториалната реформа трябва да осигури на местните власти устойчиви финанси, които предоставят услуги на гражданите. През декември 1994 г. парламентът на Република Молдова прие „Закон за специалния правен статут на Гагаузия“, с който Гагаузия се установява като автономна териториална единица на Молдова.

Подобряването на управлението на обществените услуги и човешките ресурси все още не е постигнало желаното въздействие върху изграждането на професионална и основана на заслуги държавна администрация, което се дължи на политическата нестабилност и липсата на политическа воля, влияеща върху реформите. Привличането и задържането на професионални държавни служители е постоянно предизвикателство и е от решаващо значение за изграждането на административен капацитет за изпълнение на функциите на държавата и предоставяне на качествени услуги. Молдова работи по реформа във връзка със заплатите в сферата на държавната администрация с цел да направи публичните услуги по-привлекателни.

Създадени са институции и правна уредба за развитие и координация на политиката. Качеството на създаването на политики трябва да бъде допълнително подобрено чрез подходящи процеси и прилагане на законодателството. Укрепването на координацията следва да бъде насочено в по-голяма степен по същество и в по-малка степен към официални, процедурни въпроси, както и към използването на приобщаваща и основана на доказателства политика и укрепване на законодателното развитие, включително обществени и междуведомствените консултации по законодателни предложения.

За да се гарантират съгласувани насоки относно отчетността и управлението, е необходимо да се осъвремени правната уредба и да се постави акцент върху правилното прилагане, като са налице ясни структури, в които се определят надзорни и подчинени органи. Правителството подкрепя реформата на управленската отчетност и систематичното делегиране на отговорности. Организациите на гражданското общество продължават да призовават за повишена прозрачност при вземането на решения в парламента и други публични органи.

1.3. Върховенство на закона

След банковата измама през 2014 г. Молдова предприе мащабна реформа както на своята правосъдна система, така и на системата си за борба с корупцията. През последните години Молдова утвърди върховенството на закона, включително реформата в полицията, и пристъпи към реформа на съдебната власт. Необходимо е да се направи повече за справяне с влиянието на преки интереси както в сферата на политиката, така и в търговската сфера.

а) Съдебна система

От 2009 г. насам Молдова предприе редица съдебни реформи, насочени към укрепване на независимостта, ефикасността и ефективността на съдебната система. Реформите в правосъдието са приоритет за настоящото правителство. Неотдавна Молдова прие цялостна стратегия за гарантиране на независимостта и интегритета в правосъдния сектор за периода 2022—2025 г. и съответния план за действие. Конституционната и правната уредба за съдебната система отговарят до голяма степен на европейските стандарти. Консолидирани бяха структурите за правоприлагане и съдебните структури.

Висшият съдебен съвет и Висшият съвет на прокуратурата отговарят за самоуправлението на съдебната система. Конституционната и законодателната уредба гарантират по принцип независимостта на съдебната система и нейната безпристрастност. На практика интегритетът, независимостта и отчетността на съдебната система трябва да бъдат значително подобрени.

През април 2022 г. влязоха в сила изменения на конституцията относно функционирането на съдебната система. Измененията значително подобряват правната уредба относно независимостта, отчетността и ефективността на съдебната система и съдебната администрация, в съответствие с препоръките на Съвета на Европа. По-специално с измененията съставът на Висшия съдебен съвет се привежда в съответствие с европейските стандарти, като се изключва служебното членство и се преразглежда процесът на назначаване на непрофесионалните членове на Висшия съдебен съвет. Това засилва ролята на президента при назначаването на съдии, като се регулира функционалният имунитет на съдиите на конституционно равнище и се променя процедурата за назначаване на съдии от Върховния съд, за да се намали рискът от политизиране.

През март 2022 г. беше приет Законът за предварителна проверка на кандидатите за съдебния съвет и съвета на прокуратурата. В закона се предвижда оценка на професионалната почтеност на бъдещите членове на Висшия съдебен съвет, на Висшия съвет на прокуратурата и техните специализирани органи от страна на комисия за оценка, която е съставена от трима национални и трима международни членове. Това цели повишаване на интегритета на органите за самоуправление на съдии и прокурори, както и повишаване на доверието на обществото в тяхната дейност и в правосъдната система като цяло. Главно се прилагаха препоръките на Венецианската комисия. Комисията за оценка трябва да завърши първия етап от оценката до юли 2022 г.

Създадени са етични кодекси за съдии и прокурори, както и интегрирана система за управление на делата, при която те се разпределят автоматично. Все още назначаването на съдии и прокурори не се основава изцяло на обективни критерии. Неоправданата вътрешна и външна намеса в съдебната система трябва да бъде преодоляна. Общото събрание на съдиите не е попълнило свободните места във Висшия съдебен съвет и в неговите специализирани органи, което оставя Висшия съдебен съвет без необходимия кворум за назначаване на нови съдии за две години. Реформата на тази институция продължава и тя е политически приоритет. Броят на съдиите (16,4) на 100 000 жители е по-нисък от средния за Европа (21), а броят на прокурорите (24,2) е двоен в сравнение със средния за Европа (12).

От гледна точка на ефикасността, времето за разглеждане на граждански и търговски дела се е увеличило на 171 дни през 2020 г. в сравнение с 143 дни през 2018 г. Делът на приключените производства е намалял на 97 % (107 % през 2018 г.). Времето за разглеждане остава основен проблем. Броят на натрупаните висящи съдебни дела е 22 299 и 3 330 дела съответно за първа и втора инстанция 4 . През 2020 г. бюджетът за съдебната система е 0,40 % от БВП, което е по-малко от този за 2018 г. (0,48 % от БВП). През 2020 г. на съдилищата са отпуснати 21,3 милиона евро, а на прокуратурата — 17,4 милиона евро. Бюджетът не е достатъчен да покрие нуждите от обучение и инвестиции, тъй като 85 % са похарчени за заплати и компенсации.

Необходимо е да се укрепи пълната функционална независимост на прокуратурата, както и ефективността на главния прокурор. Понякога решенията, засягащи управлението и ръководството на молдовската прокуратура, са политически мотивирани, като например отстраняването, (временната) смяна и арестът на прокурора за борба с корупцията през 2021 г.

б) Борба с корупцията

Борбата с корупцията и нейното предотвратяване заемат най-високо място в програмата за реформи на молдовското правителство. Молдова увеличи годишния бюджет на своите институции за борба с корупцията, включително на Националния орган по интегритет, Агенцията за отнемане на незаконно придобито имущество и Звеното за финансови разследвания. Корупцията продължава да буди сериозно безпокойство, което изисква непрекъснато внимание, тъй като налага значителни разходи за държавния бюджет, предприятията и населението, затруднява вътрешните и чуждестранните инвестиции и подкопава върховенството на закона.

Основният документ на политиката за предотвратяване на корупцията и за увеличаване на интегритета е Националната стратегия за интегритет и борба с корупцията за периода 2017—2023 г. Стратегията включва действия за отнемане на незаконно придобито имущество, защита на лицата, сигнализиращи за нередности, укрепване на етиката и интегритета в публичния, частния и неправителствения сектор, гарантиране на прозрачността на публичните институции и на финансирането на политическите партии и медиите.

Молдова е страна по всички ключови международни конвенции за борба с корупцията, включително Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO) и Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC). Въведена е и частично е изпълнена всеобхватна правна уредба както за предотвратяване на корупцията, така и за борба с нея, главно при спазване на европейските и международните стандарти. Всички форми на корупция са криминализирани, включително незаконното обогатяване, а законите уреждат конфликта на интереси и защитават лицата, сигнализиращи за нередности.

Създадени са и действат специални институции за борба с корупцията — Национален център за борба с корупцията (НЦБК), заедно с Агенцията за отнемане на незаконно придобито имущество (АОНПИ) като самостоятелно подразделение, прокуратурата за борба с корупцията (ПБК) и Националната агенция по интегритет (НАИ). Тези институции имат всеобхватни мандати в съответствие с международните стандарти и работят все по-независимо, като отчасти са въведени междуведомствена координация и необходимите ресурси. Нужни са по-нататъшни усилия за разясняване на мандатите на тези институции и укрепване на ефективността на Националния център за борба с корупцията и Националната агенция по интегритет.

Необходим е напредък при завеждането на дела за корупция в съда и при ефективното им наказателно преследване. Разследването на дела за дребна корупция продължава да бъде от компетентностите на Националния център за борба с корупцията и прокуратурата за борба с корупцията. Това означава, че за тези институции не би било възможно да се съсредоточат върху случаи на корупция на високо равнище. Необходимо е да се направи повече за ефективната проверка на декларации за имущественото състояние и за осигуряване на отнемането на незаконно придобито имущество. Някои препоръки от международни и регионални механизми за мониторинг на борбата с корупцията, включително от Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO), са отличителни. От гледна точка на превенцията, Националната агенция по интегритет отговаря за проверката на декларираните активи, представени от лица, заемащи публични длъжности, и прилагането на правния режим, свързан с конфликтите на интереси. От 2017 г. насам Националният център за борба с корупцията проверява законопроектите за неподатливост на корупция, като около 50 % от препоръките са приети (предимно свързани с двусмисленост или пропуски в изготвянето или административните процедури).

Наблюдава се слаб напредък при разследването на банковата измама от 2014 г. и изправянето пред съда на виновните за нея. Усилията срещу банковите измами следва да бъдат засилени чрез осъвременяване на стратегията за отнемане на незаконно придобито имущество и създаване на нов механизъм за това.

в) Организирана престъпност

Молдова е подписала и ратифицирала Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, както и протоколите към нея относно трафика на хора и контрабанда на мигранти. В Наказателно-процесуалния кодекс са посочени дейностите по разследване и наказателно преследване. Молдова сключи работно споразумение с Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), оперативно и стратегическо споразумение с правоприлагащата агенция на Европейския съюз (Европол) и меморандум за разбирателство с Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН). Молдова участва в Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT). Държавата е член на Интерпол.

Законодателството за борба с изпирането на пари частично отразява стандартите на Специалната група за финансови действия (FATF) и съответното международно законодателство, но все още има неизпълнени препоръки от MONEYVAL. Въвеждането на всеобхватна рамка за борбата с финансовите престъпления и изпирането на пари и гарантирането на нейното ефективно прилагане са от решаващо значение за справяне със значителните рискове, които пораждат.

Молдова се намира на важен кръстопът за контрабанда на хора и незаконни стоки (включително наркотици и оръжие) към ЕС. Молдова е източник, транзитна зона и дестинация за трафик на хора, по-специално за сексуална експлоатация и принудителен труд, въпреки че има малко издадени присъди на извършителите. Главният инспекторат на полицията се справя с организираната престъпност, макар че процентите на присъдите за организирана престъпност не са известни. Инспекторатът има един централен и два регионални отдела (Национални инспекторати за разследване), които отговарят за целия спектър.

В много случаи са необходими допълнителни значителни усилия за разследване на по-широки мрежи на организираната престъпност.

1.4. Основни права

а)    Международна рамка

Молдова е ратифицирала основните международни инструменти за правата на човека, включително Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, Европейската конвенция за упражняване на правата на децата и Европейската конвенция за правата на човека (макар че не е ратифицирала Допълнителен протокол № 12). Държавата е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето и два от факултативните протокола, но не и третия (относно процедурата за информиране), или Факултативният протокол към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

б)    Правна и институционална уредба

Въведена е правната и институционалната рамка, уреждаща основните права, и законите като цяло следват европейските и международните стандарти. Капацитетът на институциите, отговарящи за защитата и прилагането на правата на човека и прилагането на съществуващите стратегии и планове за действие, продължава да бъде ограничен и възпрепятства ефективното прилагане на правата на човека. По специално се наблюдава сериозен недостиг на персонал в Националния съвет за предотвратяване на дискриминацията и гарантиране на равенство.

Молдова прие нова стратегия за правата на човека и демокрацията за периода 2021—2024 г. Ключови приоритети са равенство между половете/права на жените, зачитане на правата на човека в системата на наказателното правосъдие, гарантиране на почтеността на изборните процеси, както и насърчаване на независими медии, достъп до информация и борба с дезинформацията.

Националният механизъм за превенция се състои от седем членове, включително омбудсмана, омбудсмана за децата и пет лица, предложени от гражданското общество. Институцията на омбудсмана — Народният адвокат — е определена като национална институция по правата на човека и е акредитирана със статут „А“ от Международния координационен комитет на националните институции за насърчаване и защита правата на човека към ООН, като до голяма степен е в съответствие с Парижките принципи. Нейната финансова и функционална независимост следва да бъде укрепена и да бъде разяснена ролята ѝ в контекста на Съвета за предотвратяване на изтезанията на Молдова.

в)    Ключови въпроси в областта на основните права

По отношение на държавата има 18 решения на Европейския съд по правата на човека, които са предмет на процедура за надзор до тяхното изпълнение. Това включва малтретиране от страна на държавни служители, незаконно лишаване от свобода, нарушаване на правото на справедлив процес, непредоставяне от страна на органите на защита от домашно насилие и дискриминация въз основа на сексуална ориентация.

Необходимо е да се направи повече относно правото на справедлив процес и адекватното разследване и наказателното преследване на малтретиране. Лишените от свобода не се ползват от всички основни правни гаранции още от задържането си. Неадекватното разследване на предполагаеми случаи на малтретиране води до чувство на безнаказаност. Условията в местата за лишаване от свобода и предварителното задържане продължават да бъдат под международните стандарти, обикновено поради пренаселеността на затворите, липсата на ефективно медицинско обслужване или използването на продължителна изолация като дисциплинарна мярка.

Законодателството относно достъпа до информация и свободата на изразяване е до голяма степен в съответствие с международните стандарти, но е необходимо да се направи повече, за да се гарантира цялостното прилагане на законодателството. Като цяло медиите могат да отразяват свободно събития. За да се гарантира медийният плурализъм е необходимо да се преодолее концентрацията на медийна собственост и непрозрачното финансиране на медиите. Необходими са и допълнителни усилия за осигуряване на достъп до информация от обществен интерес, защита на независимостта на журналистите и качеството на медийното съдържание (и дезинформация), както и справяне с нарастващите случаи на словесно нападение, сплашване и тормоз на журналисти.

Принципът на равенство е залегнал в Конституцията. Наказателният кодекс гарантира защита срещу дискриминация и престъпления от омраза. Съветът за равенство не притежава подходящ мандат в рамките на съществуващото законодателство в областта на равенството. През април 2022 г. парламентът прие изменения на Наказателния кодекс и Кодекса за нарушенията с цел засилване на отговора на държавата спрямо престъпленията от омраза. Неотдавна беше прието дългоочаквано законодателство относно престъпленията от омраза, което доведе до разширяване на обхвата на защитените основания и по този начин до укрепване на правната уредба за наказателно преследване и наказание на престъпленията, мотивирани от предубеждения. Необходимо е да се направи повече за справянето с речта на омразата и дискриминацията, основана на сексуална ориентация и полова идентичност, както и основаното на пола насилие.

По отношение на равенството на жените на пазара на труда, правната уредба вече не забранява достъпа до определени професии, но жените продължават да срещат действителни пречки и основана на възрастта дискриминация. В Молдова продължава да се наблюдава разлика в заплащането между мъжете и жените, като средно през 2019 г. общият доход на жените е 14,1 % по-нисък от този на мъжете (същият като средния процент за ЕС), а 39,6 % от парламентаристите, избрани през 2021 г., са жени (над средния процент за ЕС). Необходимо е да се направи повече за защита на правата на лесбийки, гейове, бисексуални, трансполови, интерсексуални и куиър (ЛГБТИК) лица. Законът забранява трудовата дискриминация въз основа на сексуална ориентация, но дискриминацията в обществото продължава. Процесът на деинституционализация на децата е отбелязал значителен напредък през последните години. Необходимо е да се направи повече по отношение на детската смъртност, детския труд, включително връзките с трафика и сексуалната експлоатация, и особеното положение на децата от ромски произход и на децата, изоставени от родителите си. Броят на бебетата и децата с увреждания в институционални заведения за полагане на грижи поражда загриженост.

2. ИКОНОМИЧЕСКИ КРИТЕРИИ

Настоящата оценка се основава на критериите от Копенхаген за присъединяване, отнасящи се до наличието на функционираща пазарна икономика, както и на капацитета за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Съюза.

2.1. Функционираща пазарна икономика

Молдова е малка отворена икономика с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по отношение на паритета на покупателната способност (ППС) от около 30 % от средния за ЕС през 2020 г., като той бележи ръст спрямо 25 % през 2013 г. Като цяло Молдова показва задоволителни резултати в провеждането на до голяма степен стабилни макроикономически политики. Липсата на политическа воля и честите смени на правителството обаче правят понякога неравномерно провеждането на реформите и забавят трансформацията в конкурентна пазарна икономика.

През последното десетилетие Молдова е била в състояние да запази икономическия растеж средно на около 4,5 % годишно и да се справи с няколко икономически кризи, включително с пандемията. Публичните финанси са стабилни, с нисък дефицит от около 1,5 % от БВП средно за периода 2013—2020 г., и устойчива дългова тежест (около 32 % от БВП през 2021 г., по-голямата част от която е към международни финансови институции при облекчени условия). Това отразява усилията на Молдова за увеличаване на консолидацията на фискалната политика и подобряване на управлението на публичните финанси, стимулирани чрез стратегията за УПФ за периода 2013—2020 г.

Преди глобалния инфлационен натиск, подхранван от агресивната война на Русия срещу съседна Украйна, Националната банка на Молдова успяваше като цяло да поддържа инфлацията в рамките на целевия диапазон, определен на 5 % (+/- 1,5 процентни пункта), докато режимът на управляван плаващ обменен курс поддържаше стабилна национална валута. В резултат на бързо увеличаващите се цени на енергията и храните, нарастващата инфлация от 22 % до края на първото тримесечие на 2022 г. е сред основните предизвикателства пред макроикономическата стабилност на Молдова в бъдеще, в допълнение към разходите за жилища и големия приток на бежанци от войната. Във външноикономически аспект са налице относително големи дисбаланси, като дефицитът по текущата сметка е средно 7,3 % от БВП през последните десет години, което се дължи до голяма степен на значителен търговски дефицит. Последното е в резултат на стабилното вътрешно търсене, подкрепено от големи парични преводи, неблагоприятни условия на търговия и относително слаба експортна база. Благодарение на значителната подкрепа от международни партньори обаче, Молдова е успяла да запълни в значителна степен своите валутни резерви. Молдова също е традиционно силно зависима от притока на парични преводи, като настоящата война срещу Украйна се отразява отрицателно върху приходите от Русия и региона на Общността на независимите държави (ОНД).

Настоящото правителство е получило в наследство корупция, преки интереси и слаби институции, отговарящи за върховенството на закона, което спира инвестициите и растежа на производителността и продължава да подкопава бизнес климата. Поради това правителството започна реформа на своята правосъдна система и предприе значителни стъпки за справяне с корупцията, докато текущите регулаторни реформи целят намаляване на бюрокрацията.

Секторът на държавните предприятия (ДП) на Молдова продължава да е голям, като се състои от 900 дружества, които все още изискват държавна подкрепа. Влиянието на държавата продължава да бъде важно в ключови сектори на икономиката, включително в телекомуникациите, енергетиката и транспорта. Като цяло ДП притежават активи, възлизащи на около 26 % от БВП и в тях е заета около 6 % от активната работна сила. Секторът продължава да страда от липса на адекватни практики за корпоративно управление, неефикасност и слаб надзор. Това допълнително подкопава инвестициите в частния сектор и конкурентоспособността на цялата икономика, и поражда фискални рискове. Нужни са по-нататъшни реформи, като особено са необходими такива по отношение на по-доброто корпоративно управление, реорганизацията, приватизацията и ликвидацията на нежизнеспособни дружества, и те са сред приоритетите на правителството. Освен това неформалният сектор продължава да е относително голям, като възлиза на приблизително 27 % от БВП през 2020 г. Високите нива на неформалност отчасти са резултат от тежката регулаторна тежест и предполагат не само значителни загуби на бюджетни приходи, но и по-ниска производителност.

Финансовият сектор на Молдова е преминал през значителни реформи, особено след голямата банкова измама през 2014 г., възлизаща на еквивалента на 12 % от БВП. Оттогава насам ключовите системни банки са преструктурирани, като по-голямата част от акциите са продадени на прозрачни международни акционери. Понастоящем банковият сектор изглежда добре капитализиран, като всички банки отговарят на коефициента на капиталова адекватност и се наблюдава значително спадане на дела на необслужваните заеми през последните години. Благодарение на успешните реформи в банковия сектор, достъпът до финанси, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), се е подобрил значително. Финансовото посредничество обаче остава ниско, като делът на заемите, отпуснати на частния сектор, е средно 20 % от БВП в периода 2017—2021 г. Освен това общият напредък по отношение на възстановяването на откраднатите активи и съдебните производства във връзка с банковата измама през 2014 г. е бавен и непрозрачен.

Пазарът на труда показва значителни структурни слабости, които са отразени от много ниския процент на заетост от около 49 % през 2020 г. Това частично се дължи на значителния дял на неофициалната заетост, по-специално в сектора на селското стопанство и в строителството. Също така съществува несъответствие между уменията и изискванията, свързани с дадена длъжност. Въпреки че безработицата сред завършилите университети остава средно по-ниска в сравнение с тази при лица само със средно образование, някои завършили висше образование продължават да изпитват трудности при намирането на работа, съответстваща на тяхната квалификация. Службите по заетостта и програмите на пазара на труда са възпрепятствани от ограниченото финансиране, докато създаването на качествени работни места се забавя от недостатъчните частни и чуждестранни инвестиции в сектори с по-висока добавена стойност.

2.2. Способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили на ЕС

Молдова страда от ниско равнище на умения и съответствие между умения и свободни работни места поради ниското качество на образованието и значителната емиграция на квалифицирани работници. Макар че инвестициите в образованието са сравнително високи с 5,7 % от БВП през периода 2019—2022 г., показателите на Молдова са под средните за ОИСР съгласно резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), като тя се нарежда на 51-во място от 78 държави. Въпреки това, нейните показатели все още са относително по-добри от тези на други държави в региона и през годините е отбелязан напредък. Професионалното образование се е подобрило, като понастоящем се прилага нова форма на дуално образование с цел намаляване на разликата между образователните институции и частния сектор.

Физическата инфраструктура на Молдова продължава да бъде относително недостатъчно развита, въпреки важната подкрепа от международни партньори и значителните инвестиции от страна на правителството, макар и при по-ниско начално равнище. Брутното образуване на основен капитал се ускори през последните години и възлиза на около 25 % от БВП през 2020 г. В същото време общият обем на преките чужди инвестиции (ПЧИ) е нисък и е около 25 % от БВП, което отразява слабостите в бизнес средата и продължаващите проблеми с корупцията и правата на собственост. Енергийният сектор страда от ключови структурни слабости, които не са обхванати след газовата криза, която започна през октомври 2021 г. Молдова е напълно зависима от доставките на газ от Русия и няма капацитет за съхранение на своята територия, което я прави изключително уязвима спрямо доставчика. Пазарът на електроенергия страда от подобни проблеми, като е налице слаба диверсификация на енергийните ресурси и недостатъчно развита инфраструктура. Следователно отделянето на предприятията от енергийния сектор е сред ключовите приоритети в бъдеще и Молдова работи в тясно сътрудничество с ЕС във връзка с това.

Икономиката на Молдова не е много диверсифицирана и продължава да е силно зависима по отношение на сектора на селското стопанство, което я прави по-малко продуктивна и особено уязвима към измененията на климата. Селското стопанство представлява около 12 % от официалния БВП на Молдова (според данни от 2021 г.), а неформалното селско стопанство с цел прехрана представлява още около 11 % от БВП. Производственият сектор продължава да бъде сравнително слаб, като неговия дял от БВП е намалял от 15,4 % през 2016 г. на 12,4 % през 2021 г. Въпреки това ИТ секторът отбеляза забележимо разрастване, особено след пандемията, макар и започнал при ниско начално равнище, и това се отразява в нарастващия му принос към растеж на БВП. Привеждането в съответствие на Молдова с правната рамка на ЕС за електронните комуникации е ограничено.

Икономиката на Молдова е тясно интегрирана в тази на ЕС. Икономическите връзки между тях са укрепени допълнително след влизането в сила на ЗВЗСТ. ЕС е най-големият търговски партньор на Молдова, с дял от около 66 % от общия ѝ износ, много над регионалните ѝ партньори, и около 45 % от общия ѝ внос през 2021 г. Хранителните и селскостопанските продукти и други стоки, които представляват почти половината от износа на Молдова, показват слабата ѝ експортна структура и необходимостта от придвижване нагоре по световните вериги за създаване на стойност. Молдова е член на СТО от 2001 г., като търговската ѝ политика е до голяма степен отворена.

3. СПОСОБНОСТ ЗА ПОЕМАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ЧЛЕНСТВОТО

Способността на Молдова за поемане на задълженията, произтичащи от членството, е оценена въз основа на следните показатели:

-задълженията в Споразумението за асоцииране, включително задълбочената и всеобхватната зона за свободна търговия (СА/ЗВЗСТ), и тяхното изпълнение;

-равнището на приемане, прилагане и изпълнение на достиженията на правото, които не попадат в обхвата на СА/ЗВЗСТ.

Споразумението за асоцииране между ЕС и Молдова, включително задълбочената и всеобхватната зона за свободна търговия (СА/ЗВЗСТ) принадлежи към ново поколение амбициозни споразумения за асоцииране, които ЕС е сключил със своите държави партньори. Споразумението обхваща значителна част от достиженията на правото на ЕС, като има подробен график за изпълнение, вариращ от 3 до 7 години , и все повече доближава държавата до Европейския съюз по отношение на регулаторната хармонизация.

След временното влизане в сила на СА/ЗВЗСТ през 2014 г., държавите — членки на ЕС са тясно ангажирани в прилагането му чрез Съвета за асоцииране и Комитета за асоцииране. Приети са общи позиции за Съвета за асоцииране и е договорена подробна анотирана програма за Комитета за асоцииране. По време на заседанията на Съвета за асоцииране са предоставени стратегически насоки на най-високо политическо равнище. Освен това парламентарният комитет за асоцииране между ЕС и Молдова включва в изпълнението на споразумението Европейския парламент и парламента на Молдова. Дискусиите се основават на приноса, предоставен от гражданското общество чрез Платформата на гражданското общество „ЕС-Молдова“ и се вземат надлежно предвид.

Институционалната уредба включва Комитет за асоцииране и Комитет за асоцииране в състав „Търговия“, специални подкомитети и подкомитети за клъстерите, обхващащи почти всички глави от достиженията на правото на ЕС, което позволява текущ и задълбочен анализ на напредъка в отношенията. ЕС и Молдова са работили в тясно сътрудничество за установяване на ключови области на политиката, поставяне на цели за реформа и законодателен напредък и целеви постижения в тези области. В редовно актуализираните програми за асоциация се определят краткосрочните и средносрочните цели на политиката на сътрудничество между ЕС и Молдова.

Изпълнението от страна на Молдова на достиженията на правото на ЕС е документирано в докладите за изпълнение на асоциирането 5 , които се издават редовно от 2017 г. насам. Цялостното изпълнение на всички глави от достиженията на правото на ЕС ще се извърши на по-късен етап.

След приемането на преработената методология за разширяването 6 и във връзка с целите на политиката на ЕС за разширяване, достиженията на правото на ЕС са структурирани в шест тематични клъстера. Достиженията на правото на ЕС в тези клъстери са обхванати до голяма степен от СА/ЗВЗСТ и се наблюдава постепенно сближаване на Молдова с тях. Молдова показва задоволителни резултати в прилагането, въпреки че напредъкът е неравномерен и закъсненията при изпълнението на амбициозните срокове в СА/ЗВЗСТ са чести. В очакване на пълното разглеждане на всички глави представеният по-долу анализ дава примери за глави в клъстерите, където Молдова е постигнала особено добри резултати, и подчертава области, в които е имало ограничено сближаване с достиженията на правото на ЕС.

Клъстерът „Основни теми“ включва главите от достиженията на правото в областите: съдебна система и основни права; правосъдие, свобода и сигурност; обществени поръчки; статистика и финансов контрол. Този клъстер вече е оценен в рамките на разделите с политически и икономически критерии.

В клъстера има области, в които сближаването с достиженията на правото на ЕС все още е ограничено, например в областите съдебна система и основни права и правосъдие, свобода и сигурност.

Клъстерът „Вътрешен пазар“ включва главите от достиженията на правото на ЕС в областите: свободно движение на стоки; свободно движение на работници; право на установяване и свобода на предоставяне на услуги; свободно движение на капитали; дружествено право; право в областта на интелектуалната собственост; политика в областта на конкуренцията; финансови услуги и защита на потребителите и здравеопазване. Молдова е постигнала особено добри резултати в областта свободно движение на стоки, където са положени значителни усилия за привеждане в съответствие със стандартите на ЕС с цел премахване на пречките пред търговията.

В клъстера има други области, в които сближаването с достиженията на правото на ЕС е все още ограничено, например политиката в областта на конкуренцията. В СА/ЗВЗСТ се определят амбициозни цели в областта на държавната помощ и конкуренцията. Законодателството на Молдова в областта на конкуренцията и държавната помощ се основава до голяма степен на достиженията на правото на ЕС в областта на антитръста и сливанията. Необходимо е допълнително укрепване на ефективните механизми за мониторинг, надзор на пазара и правоприлагане.

Клъстерът „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“ включва главите от достиженията на правото на ЕС в областите: информационно общество и медии; данъчно облагане; икономическа и парична политика; социална политика и заетост; политика за предприятията и промишлена политика; наука и изследователска дейност; образование и култура и Митнически съюз. Молдова е постигнала особено добри резултати в областта на митниците, като има ново законодателство за борба с контрабандата и отклонението от данъчното мито върху вноса, и за увеличаване на митническите разследвания, и е договорила с ЕС взаимно признаване на програмите за одобрени икономически оператори. Новият Митнически кодекс, който ще влезе в сила през 2023 г., е приведен в съответствие с Митническия кодекс на Съюза, като има няколко изключения. Присъединяването на Молдова към „Хоризонт Европа“ е успешен инструмент за интеграцията с практиките на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите.

В клъстера има други области, в които сближаването с достиженията на правото на ЕС е все още ограничено, например в областта на социалната политика и заетостта. 

Клъстерът „Зелена програма и устойчива свързаност“ включва главите от достиженията на правото на ЕС в областите: транспортна политика; енергетика; трансевропейски мрежи и околна среда и изменение на климата. Молдова е постигнала особено добри резултати в областта на мрежите от трансевропейската транспортна мрежа (TENT-T). През 2019 г. обхватът на мрежата TEN-T беше разширен до Молдова с установяването на 17 приоритетни проекта с инвестиции в размер на 917 милиона евро. Над 62 % от приоритетните километри в железопътните и пътните връзки са завършени или са в процес на изпълнение. С подписаното през 2013 г. Споразумение за общо авиационно пространство се интегрират авиационните пазари на Молдова и ЕС, като същевременно се осигурява постепенно привеждане в съответствие със съответните достижения на правото на ЕС. 

Макар да се извършени някои подготвителни работи, са необходими значителни усилия, в съчетание с политическа и финансова подкрепа, с цел привеждане на законодателството на Молдова в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда и действията по климата. Ще са необходими съществени реформи с оглед на целите на Европейския зелен пакт 7 . Има други области, в които сближаването с достиженията на правото на ЕС все още е ограничено, като например енергетика. Членството на Молдова в Енергийната общност подпомага приемането на реформите, необходими на енергийния пазар, като основните приоритети са отделянето и сертифицирането на операторите на електропреносни и газопреносни системи. Стратегическият диалог на високо равнище с Молдова относно енергетиката, чието начало бе поставено през 2021 г., помогна за ускоряване на трансформацията на енергийната мрежа на Молдова и гарантиране на краткосрочна сигурност на доставките чрез диверсификация на енергийните източници в съответствие с плана REPowerEU. Диалогът осигурява платформа за увеличаване на прилагането на достиженията на правото на ЕС към зеления преход и неутралността по отношение на климата. Той също така позволява обхващане на по-новите достижения на правото на ЕС, които не са включени в Споразумението за асоцииране, както и на управлението и финансовите аспекти, необходими за тяхното прилагане.

Клъстерът „Ресурси, селско стопанство и сближаване“ включва главите от достиженията на правото в областите: селско стопанство и развитие на селските райони; безопасност на храните, ветеринарна и фитосанитарна политика; рибарство; регионална политика и координиране на структурните инструменти и финансови и бюджетни разпоредби. Молдова е постигнала особено добри резултати в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, където е приложила значителна част от достиженията на правото на ЕС в областта на политиката за качество, биологичното земеделие, пазарните стандарти, продуктите, плодовете и зеленчуците, пазарните стандарти за животинските продукти. Държавата е започнала да прилага някои ключови механизми във връзка с регионалната политика.

Сближаването с достиженията на правото на ЕС в областта на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика е ограничено.

Клъстерът „Външни отношения“ включва външните отношения, както и външната политика и политиката на сигурност и отбрана. По отношение на позициите на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС, процентът на привеждане в съответствие със съответните изявления на върховния представител от името на ЕС и решенията на Съвета е 62 % през 2021 г. (2020 г.: 68 %; 2019 г. 80 %; 2018 г. 72 %, 2017 г.: 69 %). Диалогът на високо равнище в областта на политиката и сигурността с Молдова стартира през март 2022 г., за да допълни редовния обмен в рамките на Съвета за асоцииране и да насърчи допълнително постепенното сближаване по въпросите на външните работи и сигурността. Молдова допринася за мисиите на общата политика за сигурност и отбрана, като един представител на военния персонал е командирован във военната мисия на ЕС за обучение в Мали от септември 2020 г. Налице е възможност за по-нататъшно засилване на сътрудничеството в областта на общата политика за сигурност и отбрана и за увеличаване на сближаването на Молдова с общата външна политика и политика на сигурност, включително по всички позиции на ЕС.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

Молдова е парламентарна демокрация, която наскоро започна сериозна програма за реформи въпреки поредица от външни кризи. Парламентарният характер на демокрацията е потвърден от неотдавнашните конкурентни избори на парламентарно и президентско равнище. Правната и конституционната уредба на държавата отговарят до голяма степен на европейските и международните стандарти. Създадена е рамката за модерна публична администрация, включително механизми за разработване на политики и координация, а правителството постигна напредък в управлението на публичните финанси. Необходимо е да се осигурят подходящ институционален капацитет и капацитет на публичната администрация във връзка с развитието на политиките, прилагането на законодателството и изпълнението на политиките. След банковата измама през 2014 г. Молдова предприе мащабна реформа на правосъдната си система и на системата си за борба с корупцията. По отношение на реформите в правосъдието, държавата предприе решителни стъпки, включително конституционни реформи за подобряване на функционирането на съдебната система, която все още изисква подобрения по отношение на нейната прозрачност, интегритет и отчетност. По същия начин по отношение на борбата с корупцията, която продължава да буди сериозно безпокойство, са създадени специализирани институции за борба с корупцията, като са необходими допълнителни усилия за завеждане на дела за корупция в съда и за ефективно наказателно преследване във връзка с тях. Рамката за основните права и свободата на изразяване като цяло следва европейските и международните стандарти. Молдова е отбелязала важен напредък по отношение на свободата на медиите въпреки концентрацията на медиите и непрозрачното финансиране. Необходими са допълнителни усилия за осигуряване на достъп до информация от обществен интерес и запазване на независимостта на журналистите. Като цяло по отношение на политическите критерии Молдова притежава стабилна основа за постигане на стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, зачитането на правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата.

Що се отнася до икономическите критерии, Молдова е предприела разумно стабилни макроикономически политики, значително е засилила стабилността на финансовия сектор и е подобрила бизнес средата. Молдова трябва да се справи с неефективността, за да привлече повече чуждестранни частни инвестиции и да увеличи публичните и частните инвестиции в стратегическата инфраструктура, образованието и иновациите. Ключовите области за подобряване на функционирането на нейната пазарна икономика включват също намаляване на корупцията и провеждане на реформи в правосъдието, прилагане на правата на собственост, по-нататъшно развитие на по-динамична бизнес среда, както и по-добра корпоративна реформа на управлението на сектора на държавните предприятия с оглед намаляване на размера му. По същия начин са необходими подобрения в енергийната сигурност, за да се намали енергийната интензивност на икономиката и обществото. Освен това способността на държавата да се справя с конкурентния натиск в ЕС ще зависи от по-стабилния и диверсифициран пазар на труда и намаляването на изтичането на работна сила, което ще подобри потенциала за растеж и външната конкурентоспособност на Молдова.

По отношение на способността за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството, от 2016 г. насам Молдова работи по прилагането на Споразумението за асоцииране между ЕС и Молдова, включително задълбочената и всеобхватната зона за свободна търговия (СА/ЗВЗСТ). Тези споразумения вече обхващат значителна част от достиженията на правото на ЕС и Молдова постепенно започна процеса на привеждане в съответствие с много глави, като има задоволителни резултати в прилагането, макар че в някои сектори процесът е по-напреднал, отколкото в други. Като цяло Молдова е установила солидна основа за по-нататъшно привеждане в съответствие.

Молдова е европейска държава, която е поела ангажимент за зачитане и насърчаване на ценностите, на които се основава Европейският съюз. Поради това Комисията препоръчва на Съвета да се предостави перспектива на Молдова да стане държава — членка на Европейския съюз.

Комисията препоръчва Молдова да получи статут на страна кандидатка, като се има предвид, че се предприемат следните стъпки:

-завършване на основните стъпки от започналата наскоро цялостна реформа на съдебната система във всички институции по веригата на правосъдието и прокуратурата, за да се гарантират тяхната независимост, интегритет, ефективност, отчетност и прозрачност, включително чрез ефективно използване на проверката на активите и ефективен демократичен контрол; по-специално, попълване на всички останали свободни места във Висшия съдебен съвет и в неговите специализирани органи;

-отстраняване на недостатъците, установени от ОССЕ/БДИПЧ и Съвета на Европа/Венецианската комисия, във всички тези области;

-изпълнение на ангажимента за борба с корупцията на всички равнища, като се предприемат решителни стъпки към проактивни и ефективни разследвания, както и надеждни резултати от наказателни преследвания и присъди; значително увеличение на изпълнението на препоръките на Националния център за борба с корупцията;

-изпълнение на задължението за „деолигархизация“ чрез отстраняване на прекомерното влияние на преките интереси в икономическия, политическия и обществения живот;

-засилване на борбата срещу организираната престъпност въз основа на подробни оценки на заплахите, засилено сътрудничество с регионални, европейски и международни партньори и по-добра координация на правоприлагащите агенции; по-специално, въвеждане на законодателен пакет за отнемане на незаконно придобито имущество и цялостна рамка за борба с финансовите престъпления и изпирането на пари, като се гарантира, че законодателството за борба с изпирането на пари е в съответствие със стандартите на Специалната група за финансови действия (FATF);

-увеличаване на капацитета за извършване на реформи и предоставяне на качествени публични услуги, включително чрез ускоряване на изпълнението на реформата на публичната администрация; оценяване и осъвременяване на стратегията за реформа на публичната администрация;

-приключване на реформата на управлението на публичните финанси, включително подобряването на обществените поръчки на всички равнища на управление;

-увеличаване на участието на гражданското общество в процеса на вземане на решения на всички равнища;

-укрепване на защитата на правата на човека, по-специално на уязвимите групи, и запазване на задълженията за подобряване на равенството между половете и борба с насилието над жените.

Комисията ще следи напредъка на Молдова при изпълнението на тези мерки и ще докладва по тях до края на 2022 г., заедно с подробна оценка на държавата.

Процесът на оценка продължава да се основава на установени критерии и условия. Това позволява на всяка държава в процеса да отбелязва напредък въз основа на собствените си заслуги, но също така означава, че процесът на присъединяване към ЕС е обратим, ако основните условия вече не са изпълнени.

(1)

  20220311-versailles-declaration-bg.pdf (europa.eu)

(2)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:22014A0830(01)&from=BG  

(3)

SWD(2021) 186 final

(4)

Както е докладвано от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието към Съвета на Европа.

(5)

SWD(2021) 295 final

(6)

COM (2020) 57 final.

(7)

COM(2019) 640 final

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.6.2022

COM(2022) 406 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И СЪВЕТА

Становище на Комисията относно кандидатурата на Република Молдова за членство в Европейския съюз