ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 18.5.2022

COM(2022) 230 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

План REPowerEU

{SWD(2022) 230 final}

Въведение

Непровокираната и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна доведе до сериозни смущения в световната енергийна система. Тя предизвика трудности в резултат на високите цени на енергията и засили опасенията по отношение на енергийната сигурност, като изведе на преден план прекомерната зависимост на ЕС от вноса на газ, нефт и въглища от Русия. Големите суми, заплащани за руските изкопаеми горива, помагат на Русия да поддържа военните си действия срещу Украйна.

През март 2022 г. лидерите на ЕС се договориха в рамките на Европейския съвет 1 за поетапно премахване на зависимостта на Европа от внос на руска енергия във възможно най-кратки срокове. Опирайки се на съобщението на Комисията 2 , те я приканиха бързо да представи подробен план REPowerEU. Вносът на въглища и нефт вече ще бъде обхванат от режима на санкции. Неотдавнашното прекъсване на доставките на газ за България и Полша показва неотложната необходимост от решаване на проблема с липсата на надеждност на руските енергийни доставки.

Планът REPowerEU има за цел бързо да се намали зависимостта ни от руски изкопаеми горива чрез ускоряване на прехода към чиста енергия и обединяване на усилията ни за постигане на по-устойчива енергийна система и истински енергиен съюз.

Още през тази година можем значително да намалим зависимостта си от руски изкопаеми горива и да ускорим енергийния преход. Въз основа на пакета от предложения „Подготвени за цел 55“ и с оглед на приключването на действията в областта на сигурността на доставките и съхранението на енергия, в настоящия план REPowerEU се предлага допълнителен набор от действия, насочени към 3 :

·икономии на енергия;

·диверсифициране на доставките;

·бързо заместване на изкопаемите горива чрез ускоряване на прехода на Европа към чиста енергия;

·интелигентно съчетаване на инвестиции и реформи.

Взети заедно, тези действия ще доведат до структурна промяна на енергийната система на ЕС. Те изискват ефективна координация между европейските регулаторни и инфраструктурни мерки,национални инвестиции и реформи и обединяване на дипломатическите усилия в областта на енергетиката. Те изискват също така координация между действията, свързани с търсенето, за да се намали потреблението на енергия и да се трансформират промишлените процеси с цел замяна на газа, нефта и въглищата с електроенергия от възобновяеми източници и чист водород, и действията, свързани с предлагането, за да се създадат капацитетът и рамката, необходими за внедряването и производството на енергия от възобновяеми източници.

Обществеността очаква от ЕС и неговите държави членки да изпълнят поетите ангажименти за намаляване на зависимостта ни от руски изкопаеми горива. 85 % от анкетираните считат, че ЕС следва да ограничи зависимостта си от руски газ и нефт във възможно най-кратък срок. 84 % са съгласни, че агресията на Русия срещу Украйна засилва неотложността държавите — членки на ЕС, да инвестират във възобновяема енергия 4 .

Въпреки че някои държави членки вече обявиха намерението си да прекратят вноса на изкопаеми горива от Русия, нито една държава членка не може да се справи с това предизвикателство сама. Чрез извършване на съвместни оценки на нуждите и планиране, съвместно закупуване и по-добра координация ще гарантираме, че поетапното премахване на зависимостта ни от руски изкопаеми горива е едновременно постижимо и икономически поносимо за всички държави членки. Законодателството в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност ще спомогне за осъществяването на амбициозни цели. Една наистина взаимосвързана и устойчива енергийна мрежа на ЕС ще осигури енергийна сигурност за всички. Тези действия съставляват нашия план за осигуряване на нова енергия за ЕС.

1.Енергоспестяване

Икономиите са най-бързият и най-евтин начин за справяне с настоящата енергийна криза. Ограничаването на енергийното потреблениенамалява високите сметки за енергия на домакинствата и предприятията в краткосрочен и дългосрочен план и води до спад на вноса на руски изкопаеми горива. Намаляването на енергийното потребление чрез повишаване на ефективността е жизненоважен компонент на прехода към чиста енергия, който повишава устойчивостта на икономиката на ЕС и предпазва нейната конкурентоспособност от високите цени на изкопаемите горива.

Енергоспестяването ще спомогне нашите доставки да продължат през критичните месеци, които предстоят, докато се реализират инвестициите. В придружаващото съобщение „План на ЕС за енергоспестяване“ е представен двустранен подход: засилване на структурната промяна с мерки за енергийна ефективност в средносрочен и дългосрочен план и постигане на незабавни икономии на енергия чрез промени в поведението.

Чрез пакета „Подготвени за цел 55“ нашето потребление на газ ще бъде намалено с 30 % до 2030 г., като повече от една трета от тези икономии ще дойдат от постигането на целта на ЕС за енергийна ефективност. Чрез актуализирано моделиране се оценява въздействието на поетапното прекратяване на зависимостта от руски изкопаеми горива 5 с оглед на повишените цени на енергията и намаленото потребление на природен газ. Допълнително намаляване на енергийното потребление в сравнение с предишното предложение за Директива относно енергийната ефективност 6 и по-високите цели за използване на възобновяема енергия биха позволили на ЕС да постигне в пълна степен задачите на REPowerEU, като останалите части от пакета „Подготвени за цел 55“ се запазят непроменени.

·Поради това Комисията предлага обвързващата цел, заложена в Директивата относно енергийната ефективност (ДЕЕ), да бъде увеличена на 13 %.

Освен това Комисията приканва Парламента и Съвета да създадат възможности за допълнителни икономии и повишаване на енергийната ефективност на сградите чрез Директивата относно енергийните характеристики на сградите, както и да подкрепят амбициозните цели в предложението на Комисията за Регламент относно екопроектиране към устойчиви продукти 7 , чието бързо въвеждане ще доведе до допълнително енергоспестяване чрез подобрена енергийна и ресурсна ефективност за широк кръг от продукти.

До постигането на споразумение по законодателните мерки незабавни икономии на енергия могат да бъдат осъществени чрез промяна в нашето поведение. Европейската комисия, в сътрудничество с Международната агенция по енергетика (МАЕ), приведе в действие план от девет точки, озаглавен „Моят личен принос“, за намаляване на потреблението на енергия в ЕС. Въз основа на информация от заинтересованите страни МАЕ изчислява, че с тези видове краткосрочни мерки за енергоспестяване би могло да се постигне намаляване с 5 % на търсенето на газ (приблизително 13 млрд. куб. м.) и търсенето на нефт (приблизително 16 млн. т. н. е.).

Държавите членки следва също така да се възползват пълноценно от мерките за подкрепа, като например намалените ставки на ДДС за високоефективни отоплителни системи и за изолиране на сгради, както и други мерки за ценообразуване на енергията, които насърчават преминаването към термопомпи и закупуването на по-ефективни уреди. С такива мерки следва да се смекчат социалното въздействие и въздействието върху енергоразпределението, например чрез фокусиране върху уязвимите домакинства, които изпитват затруднения да плащат сметките си за енергия, и да се овладее потенциалното въздействие от ускорения енергиен преход върху пазара на труда чрез незабавно посрещане на нуждите от повишаване на квалификацията и преквалификация.

Ускореното прилагане и амбициозното актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) са от решаващо значение за постигане на целите на REPowerEU. НПЕК имат жизненоважна роля за повишаване на доверието на инвеститорите и предвидимостта на инвестициите. С тях се осигурява добра рамка за планиране и насърчаване на намаляването на използването на изкопаеми горива.

·Комисията възнамерява да публикува по-късно тази година насоки за актуализирането от страна на държавите членки на техните НПЕК през 2024 г. и ще отчете напредъка по плана REPowerEU, наред с другото, чрез докладите относно състоянието на енергийния съюз и действията в областта на климата.

Регионите и градовете играят водеща роля в разработването на мерки за енегоспестяване, съобразени с техния местен контекст. Те следва да приведат в действие схеми за повишаване на осведомеността и предоставяне на информация и подкрепа, енергийни одити и планове за управление на енергията, като се ангажират с цели за постигане на икономии, и да осигурят участието на гражданите, например чрез европейската мисия за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове или Европейската инициатива за градовете в рамките на политиката на сближаване.

2.Диверсифициране на вноса на енергия

От няколко месеца насам ЕС работи активно с международните партньори за диверсифициране на доставките 8 и смекчаване на последиците от покачването на цените на енергията.

В съответствие с мандата, възложен от Европейския съвет през март, Комисията и държавите членки създадоха енергийна платформа на ЕС за доброволно съвместно закупуване на газ, втечнен природен газ и водород. На 5 май Комисията и България създадоха първата регионална работна група като част от платформата на ЕС за закупуване на енергия и в координация със съседните държави от Югоизточна Европа.

Енергийната платформа на ЕС ще изпълнява три функции в подкрепа на съвместното закупуване на газ:

·обединяване и структуриране на търсенето: в рамките на обединеното търсене ще се идентифицират и окрупняват спорните обеми, основани на изтичащи дългосрочни договори, както и гъвкави обеми по съществуващи дългосрочни договори за газ, което може да доведе до търсене от около 30—70 млрд. куб. м. в краткосрочен план. В допълнение Комисията ще насърчава диверсифицирането на доставките и ще обмисли законодателни мерки, които да изискват такова диверсифициране с течение на времето. Обединяването на търсенето ще бъде подкрепено с електронни инструменти, които ще направят процеса сигурен, автоматизиран и лесен за използване; 

·оптимизирано и прозрачно използване на инфраструктурата за внос, съхранение и пренос на газ, като се гарантират максимална сигурност на доставките и попълване на хранилищата.

Ще бъдат въведени механизъм и ИТ инструмент за подобряване на прозрачността при резервирането на инфраструктура, т.е. относно оставащата наличност, вторичните пазари, пренасочването и съществуващите проблемни места. Обменът на информация ще се осъществява в съответствие с антитръстовите правила.

·Mеждународна дейност: съвместната международна дейност ще се съсредоточи върху сключването на рамки за дългосрочно сътрудничество с доверени партньори чрез обвързващи или необвързващи споразумения, които подкрепят закупуването на газ и водород и разработването на проекти за чиста енергия, като същевременно се използва пълноценно колективната сила на Съюза.

Като следваща стъпка Комисията ще обмисли разработването на доброволен оперативен „механизъм за съвместно закупуване“, чрез който да се обезпечават договарянето и сключването на договори от името на участващите държави членки за съвкупното търсене на газ и конкурентното му пускане на пазара. Такъв механизъм би могъл да бъде под формата на съвместно предприятие или на стопански субект, като се използва силата на европейския пазар. Подобна концепция ще подлежи на преглед на въздействието ѝ върху конкуренцията.

Платформата ще работи и чрез регионални работни групи, които ще установяват нуждите и възможностите за диверсифициране на доставките и ще се координират по договорните въпроси 9 . Чрез платформата ще се създаде специално работно направление с държавите членки за съвместно закупуване на водород 10 .

Експертният опит на отрасъла на световния енергиен пазар ще бъде важен за успеха на платформата. Консултативна група ще информира платформата по въпроси като търговията с ВПГ, финансирането, хеджирането и други елементи по веригата за създаване на стойност. Обменът на информация ще трябва да се осъществява съобразно с антитръстовите правила.

В съответствие със заключенията на Европейския съвет енергийната платформа на ЕС е отворена за договарящите се страни от Енергийната общност (Западните Балкани, Украйна, Молдова, Грузия). Платформата следва да бъде от полза и за партньорите на ЕС, разположени в близко съседство с него, партньори, които са се ангажирали с правилата на вътрешния пазар на ЕС и съвместната сигурност на доставките. Платформата ще работи в тясно сътрудничество със секретариата на Енергийната общност, за да подпомага договарящите се страни да се възползват максимално от нея.

Спешното синхронизиране на електроенергийните мрежи на Украйна и Молдова с европейската електроенергийна мрежа в средата на март показва ангажимента за осигуряване на междусистемна свързаност на Украйна и Молдова с електроенергийната мрежа на ЕС. Веднага след като бъдат завършени необходимите технически подобрения, това ще позволи на държавите членки от региона да закупуват излишна електроенергия от Украйна, като по този начин компенсират част от намаления внос на газ.

С цялостното прилагане на плана REPowerEU високите цени, алтернативите на газа (устойчив биометан, водород от възобновяеми източници), по-нататъшното внедряване на възобновяеми енергийни източници и структурните мерки в областта на търсенето, като например енергийната ефективност, се очаква търсенето на газ в ЕС да намалее по-бързо от предвиденото в пакета „Подготвени за цел 55“. ЕС ще предостави на своите международни партньори дългосрочни перспективи за взаимноизгодно сътрудничество, като интегрира разработването и търговията с водород и възобновяема енергия, както и сътрудничеството по стратегии за намаляване на емисиите на метан, в усилията за диверсификация във връзка с газа, както е описано в стратегията за външни ангажименти в областта на енергетиката 11 .

Възможностите за диверсификация са важни и за държавите членки, които понастоящем са зависими от Русия по отношение на ядреното гориво за своите реактори, обслужващи както производството на електроенергия 12 , така и цели, несвързани с енергодобива 13 . За целта е необходимо да се работи в рамките на ЕС и с международни партньори за осигуряване на алтернативни източници на уран и за увеличаване на капацитета за преобразуване, обогатяване и производство на гориво, наличен в Европа или сред световните партньори на ЕС. В допълнение към диверсифицирането на външните доставчици, продължаването на местния добив на природен газ в държавите членки, в които това е възможно, може да допринесе за укрепване на сигурността на доставките.

3. Заместване на изкопаемите горива и ускоряване на прехода на Европа към чиста енергия

Мащабното ускоряване и увеличаване на дела на възобновяемата енергия в секторите на енергодобива, промишлеността, сградите и транспорта ще зускорят поетапното премахване на руските изкопаеми горива. С течение на времето това също така ще доведе до понижаване на цените на електроенергията и намаляване на вноса на изкопаеми горива.

Развиване на възобновяемата енергия

·Въз основа на моделиране на въздействията и осъществимостта 14 Комисията предлага целта в Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ) да бъде увеличена на 45 % до 2030 г. в сравнение с 40 % в миналогодишното предложение. По този начин общите мощности за производство на енергия ще достигнат 1236 GW до 2030 г. в сравнение с 1067 GW до 2030 г., както се предвижда в пакета „Подготвени за цел 55“ за 2030 г.

·Слънчевите фотоволтаични системи (PV) са една от технологиите, които се внедряват най-бързо. Ето защо Комисията определя в плана REPowerEU цел за над 320 GW новоинсталирани фотоволтаични мощности за слънчева енергия до 2025 г., което е над два пъти повече от сегашното равнище, и почти 600 GW до 2030 г. Като част от повишените амбиции по отношение на слънчевата енергия Комисията:

·представя стратегията на ЕС за слънчевата енергия 15 ;

·въвежда Европейската инициатива за соларни покриви, която се основава на правно обвързващо задължение на ЕС за покриви с фотоволтаични панели за определени категории сгради.

Вятърната енергия, и по-специално произвежданата в морето, представлява значителна бъдеща възможност: ресурсите са стабилни и в изобилие, а общественото одобрение е по-голямо. Европа е световен лидер в областта на ветроенергийните паркове в морето. За да се укрепи допълнително конкурентоспособността в световен план на ветроенергийния сектор и да се осъществи амбицията, заложена в плана REPowerEU за бързо разгръщане на вятърната енергия, трябва да се подсилят веригите на доставките и драстично да се ускори издаването на разрешения.

Европейският съюз следва да се стреми да удвои сегашния темп на внедряване на индивидуални термопомпи, което ще доведе до натрупване на 10 милиона агрегата през следващите 5 години. Държавите членки могат да ускорят внедряването и интегрирането на мащабни термопомпи, геотермална и слънчева топлинна енергия по икономически ефективен начин чрез:

·разработване и модернизиране на централните топлофикационни системи, които могат да заменят изкопаемите горива при индивидуалното отопление;

·чисто комунално отопление, особено в гъсто населените райони и градовете;

·използване на промишлена топлина, когато такава е налична.

За да подсили веригите на доставките на технологии за слънчева и вятърна енергия и енергия от термопомпи и да ги направи по-устойчиви, Комисията:

·ще подобри регулаторната рамка и ще осигури устойчивост през целия жизнен цикъл, като през първото тримесечие на 2023 г. представи изисквания за екопроектиране и енергийно етикетиране на слънчевите фотоволтаични системи и преразгледа съществуващите изисквания за термопомпите;

·ще подкрепя усилията на държавите членки за обединяване на публичните им ресурси чрез потенциални важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ), насочени към революционни технологии и иновации по веригите за създаване на стойност в сектора на слънчевата и вятърната енергия и енергията от термопомпи.

За да се насърчи развитието на капацитета за съхранение на електроенергия, Комисията предлага активите за съхранение да се считат за средства от първостепенен обществен интерес и да се улесни издаването на разрешения за тяхното внедряване.

Ускоряване на използването на водород

Водородът от възобновяеми източници ще бъде от ключово значение за заместването на природния газ, въглищата и нефта в трудни за декарбонизация промишлени отрасли и транспорта. В REPowerEU се определя цел за 10 милиона тона вътрешно производство на водород от възобновяеми източници и 10 милиона тона внос на водород от възобновяеми източници до 2030 г. Комисията:

·призовава Европейския парламент и Съвета да приведат подцелите относно възобновяемите горива от небиологичен произход съгласно Директивата за енергията от възобновяеми източници за промишлеността и транспорта в съответствие с амбицията на REPowerEU (75 % за промишлеността и 5 % за транспорта) 16 и бързо да приключат преразглеждането на пакета относно пазара на водород и газ;

·ще допълни инвестициите по линия на програмата „Хоризонт Европа“ в съвместното предприятие „Водород“ (в размер на 200 милиона евро), за да се удвои броят на водородните долини;

·публикува с цел получаване на обратна връзка от обществеността два делегирани акта относно определянето и производството на водород от възобновяеми източници;

·възнамерява да приключи оценката на първите важни проекти от общоевропейски интерес в областта на водорода до лятото; 

·призовава промишлеността да ускори работата по липсващи стандарти за водорода, по-специално за производството на водород, инфраструктурата и устройствата за крайна употреба;

·ще докладва редовно, в тясно сътрудничество с държавите членки и от 2025 г. нататък, относно навлизането на водорода и използването на водород от възобновяеми източници в уреди, при които е трудно намаляването на емисиите, в промишлеността и транспорта.

Необходими са ускорени усилия за разгръщане на инфраструктура за пренос на водород за целите на производството, вноса и транспортирането на 20 милиона тона водород до 2030 г. Трансграничната инфраструктура за пренос на водород все още е в начален стадий на развитие, но основата за планиране и развитие вече е поставена с включването на инфраструктура за пренос на водород в преразгледаните трансевропейски енергийни мрежи. Общите нужди от инвестиции за основните категории инфраструктура за пренос на водород се оценяват в порядъка на 28—38 милиарда евро за вътрешните тръбопроводи в ЕС и на 6—11 милиарда евро за съхранение.

За да се улесни вносът на до 10 милиона тона водород от възобновяеми източници, Комисията ще подкрепи разработването на три основни коридора за внос на водород през Средиземно море, района на Северно море и, веднага щом условията позволят, през Украйна. Партньорствата за чист водород ще улеснят вноса на чист водород, като същевременно ще подкрепят декарбонизацията в държавите партньори. Други форми на чист водород, по-специално на основата на ядрена енергия, също играят роля за заместването на природния газ (вж. картата).

За да подпомогне постигането на тези цели, Комисията:

·ще изготви предварителна карта на нуждите от инфраструктура за пренос на водород до март 2023 г. въз основа на Регламента за TEN-E в процес, включващ държавите членки, националните регулаторни органи, ACER, ENTSOG, организаторите на проекти и други заинтересовани страни;

·ще привлече финансиране от ЕС по линия на Механизма за свързване на Европа, политиката на сближаване и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ);

·ще създаде специално работно направление за съвместно закупуване на водород от възобновяеми източници в рамките на енергийната платформа на ЕС.

Въвеждане в по-широк мащаб на биометана

Увеличаването на устойчивото производство на биометан до 35 млрд. куб. м. до 2030 г. е икономически ефективен начин за постигане на амбицията ни да намалим вноса на природен газ от Русия. Необходимите инвестиции за увеличаване на капацитета за производство на биогаз в ЕС и насърчаване на преобразуването му в биометан се оценяват на 37 милиарда евро.

Както е посочено в Плана за действие за биометана в придружаващия го работен документ на службите на Комисията, Комисията предлага да се преодолеят основните пречки пред увеличаването на устойчивото производство и използване на биометан и да се улесни интегрирането му във вътрешния газов пазар на ЕС чрез:

·създаване на партньорство за промишлен биогаз и биометан с цел стимулиране на веригата за създаване на стойност при газовете от възобновяеми източници;

·предприемане на допълнителни мерки за насърчаване на производителите на биогаз да създават енергийни общности;

·предоставяне на стимули за преработка на биогаз в биометан;

·насърчаване на адаптирането и приспособяването на съществуващата инфраструктура и внедряването на нова за пренос на повече биометан през газопреносната мрежа на ЕС;

·преодоляване на пропуските в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите;

·улесняване на достъпа до финансиране и мобилизиране на средства от ЕС по линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ), политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и общата селскостопанска политика.

Акцентът следва да бъде поставен върху устойчивото производство, като се гарантира, че биометанът се произвежда от органични отпадъци и остатъци от горското и селското стопанство, за да се избегне въздействието върху земеползването и продоволствената сигурност.

Биоенергията съставлява 60 % от възобновяемата енергия в ЕС. Тя е местен и солиден източник на енергия, но добиването ѝ по устойчив начин е от ключово значение. Настоящите оценки показват умерено, но стабилно нарастване на използването на биомаса до 2030 г. Приоритетното използване на нерециклируеми отпадъци от биомаса и селскостопански и горски остатъци ще осигури устойчиво производство на енергия, което може да допринесе за постигането на целите на REPowerEU.

Намаляване на потреблението на изкопаеми горива в промишлени и транспортни сектори, в които е трудно намаляването на емисиите

Замяната на въглищата, нефта и природния газ в промишлените процеси не само ще намали въглеродните емисии, но и ще засили конкурентоспособността на промишлеността, като предпази промишленото производство от нестабилните пазари на изкопаеми горива и ще подкрепи водещата позиция в областта на технологиите в международен план.

Енергийната ефективност, заместването на горивата, електрификацията и засиленото използване на водород от възобновяеми източници, биогаз и биометан от промишлеността биха могли да доведат до икономии в размер до 35 млрд. куб. м. природен газ до 2030 г. в допълнение към предвиденото в предложенията „Подготвени за цел 55“. Производството на неметални минерали, цимент, стъкло и керамика, производството на химикали и рафинерии предоставят най-големите възможности за намаляване на търсенето на природен газ от изкопаеми източници — почти 22 млрд. куб. м. 

Съществува и голям потенциал за електрификация на промишлеността. Днешните технологии вече позволяват на промишлените предприятия да намалят зависимостта си от изкопаеми горива. Възможностите за внедряване на електрически технологии ще продължат да се разширяват с усъвършенстването на технологиите и въвеждането на възобновяеми енергийни източници.

За да подкрепи навлизането на водорода и електрификацията в промишлените сектори, Комисията:

·ще въведе договори за разлика във въглеродните емисии (Carbon Contracts for Difference, CCfD) и специални компоненти в плана REPowerEU в рамките на Фонда за иновации, за да подкрепи пълното преминаване на сегашното производство на водород в промишлените процеси от природен газ към възобновяеми енергийни източници и преминаването към базирани на водород производствени процеси в нови промишлени сектори, като производството на стомана 17 ;

·публикува насоки за държавите членки относно енергията от възобновяеми източници и споразуменията за закупуване на електроенергия 18 (СЗЕ);

·в сътрудничество с ЕИБ ще разработи механизъм за технически консултации в рамките на консултантския център InvestEU в подкрепа на проекти за енергия от възобновяеми източници, финансирани по СЗЕ. За да даде тласък на промишлените инвестиции, Комисията ще удвои наличното финансиране по поканата за широкомащабни проекти за 2022 г. по линия на Фонда за иновации тази есен до около 3 милиарда евро. Специален компонент на REPowerEU ще подкрепя: 1) иновативни приложения за електрификация и водород в промишлеността; 2) иновативно производство на чисти технологии (като електролизьори и горивни клетки, иновативно оборудване за възобновяеми енергийни източници, съхранение на енергия или термопомпи за промишлени цели); и 3) средни по размер пилотни проекти за валидиране, изпитване и оптимизиране на особено иновативни решения. 

В транспорта електрификацията може да се съчетае с използването на чист водород, който да замени изкопаемите горива. За да се увеличат икономиите на енергия и ефикасността в транспортния сектор и да се ускори преходът към превозни средства с нулеви емисии, Комисията:

·ще обмисли законодателна инициатива за увеличаване на дела на превозните средства с нулеви емисии в обществените и корпоративните автомобилни паркове над определен мащаб;

·призовава съзаконодателите бързо да приемат предстоящите предложения за алтернативни горива и други документи, свързани с транспорта, в подкрепа на екологосъобразната мобилност;

·ще приеме през 2023 г. законодателен пакет за екологизиране на товарния транспорт.

Осъществяване на плана REPowerEU — с квалифицирани хора, суровини и цялостна регулаторна рамка

Постигането на целите на REPowerEU ще изисква диверсифициране на доставките на оборудване за възобновяема енергия и на суровини от изключителна важност, намаляване на секторните зависимости, справяне с проблемните места по веригата на доставките и разширяване на производствения капацитет на ЕС за технологии за чиста енергия. Въпреки че ЕС е световен лидер в технологиите за електролизьори, вятърни генератори и термопомпи, през последните години на пазара на слънчеви панели и термопомпи в ЕС се наблюдава нарастване на вноса от Азия.

При термопомпите удвояването на темпа на внедряване следва да бъде съпроводено с бързо увеличаване на производството на необходимото оборудване, включително, когато е необходимо, чрез улеснен достъп до финансиране.

Освен осигуряването на диверсифициране на доставчиците, приоритет трябва да бъде и укрепването на моделите на кръговата икономика. Ще бъде предоставена подкрепа за научни изследвания и иновации, включително по линия на програмата „Хоризонт Европа“, за намаляване на потреблението на материали, подобряване на възможностите за рециклиране на оборудването за възобновяема енергия и заместване на суровини от изключителна важност.

За да се увеличи приносът на промишлеността във връзка с REPowerEU и да се засили нейната конкурентоспособност, Комисията:

·ще създаде Алианс на соларната промишленост в ЕС;

·ще работи с промишлеността за увеличаване на капацитета за производство на електролизьори, както е посочено в Декларацията за електролизьорите 19 ;

·ще активизира работата по доставката на суровини от изключителна важност и ще изготви законодателно предложение. Комисията ще даде тласък на текущите политики и действия на ЕС (напр. прилагане и договаряне на споразумения за свободна търговия, сътрудничество със съмишленици и т.н.), ще укрепи капацитета на ЕС за наблюдение и ще спомогне за обезпечаване на доставките на разнообразни суровини от изключителна важност. Настоящата инициатива ще има за цел да се укрепи европейската верига за създаване на стойност чрез идентифициране на минерални ресурси и на проекти от европейски стратегически интерес за суровини от изключителна важност, като същевременно се гарантира високо равнище на опазване на околната среда, включително проекти, с които се насърчават кръговата икономика и ефективното използване на ресурсите.

Ускоряването и засилването на внедряването на възобновяеми енергийни източници и повишаването на енергийната ефективност зависят от наличието на квалифицирана работна ръка и солидни вериги на доставките, които да удовлетворят повишеното търсене на чисти технологии и внедряването им в строителния сектор. Преходът към чиста енергия предлага широки възможности на пазара на труда и спомага за осигуряването на работни места с възможност за преквалификация за секторите в преход.

За да се справи с недостига на умения, Комисията:

·насърчава заинтересованите страни в областта на производството на енергия от възобновяеми източници (слънчева, вятърна, геотермална, от биомаса, чрез термопомпи и т.н.) и издаващите разрешения органи да създадат широко партньорство за изграждане на умения в рамките на Пакта за умения 20 ;

·ще подкрепи изграждането на умения чрез програмата „Еразъм+“ и съвместното предприятие за чист водород, като приведе в действие мащабен проект за развитие на умения за водородната икономика.

Ускоряване на издаването на разрешения и на иновациите

Бавните и сложни процедури за издаване на разрешения са основна пречка за разгръщането на революцията в областта на възобновяемите енергийни източници и за конкурентоспособността на промишлеността за производството на възобновяема енергия. Получаването на разрешение може да отнеме до 9 години за проекти за ветроенергийни паркове и до 4,5 години за проекти за наземни соларни паркове. Различните срокове за издаване на разрешения в отделните държави членки показват, че националните правила и административен капацитет усложняват и забавят издаването на разрешения.

·За да помогне на държавите членки да използват всички възможности за ускоряване, които съществуват в законодателната уредба, Комисията представя препоръка относно издаването на разрешения 21 . 

В нея се предлагат мерки за рационализиране на процедурите на национално равнище, разглеждат се неясноти при прилагането на законодателството на ЕС и се посочват добри практики в държавите членки. В документа се препоръчват подходи, основани на участието, които включват местните и регионалните органи, и предоставянето на органите на необходимите ресурси, така че да се улесни навременното осъществяване на адаптирани към местните условия инвестиции. 

·За да се даде тласък на прилагането на препоръката, на 13 юни Комисията ще свика експерти по въпросите на възобновяемата енергия и експерти по екологична оценка от държавите членки.

Срещите на високо равнище, организирани от държавите членки, като например срещата на високо равнище за Северно море в Дания, ще засилят подкрепата за инвестиции в трансгранични ветроенергийни паркове и за проекти за възобновяеми енергийни източници.

Държавите членки следва да приложат с предимство специфичните за всяка държава препоръки относно издаването на разрешения в рамките на европейския семестър и вече приетите планове за възстановяване и устойчивост. Също така цялостното и бързо транспониране от всички държави членки на Директивата за енергията от възобновяеми източници 22 е спешен въпрос, за да могат да се опростят процедурите за издаване на разрешения.

·С цел да подкрепи ускоряването на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и свързаната с тях инфраструктура, Комисията е в процес на изменение на предложението си относно Директивата за енергията от възобновяеми източници 23 и приканва Европейския парламент и Съвета да осигурят бързото постигане на споразумение като част от пакета „Подготвени за цел 55“. 

С преразгледаното предложение се привежда в действие принципът за енергията от възобновяеми източници като първостепенен обществен интерес, въвежда се определянето на целеви райони 24 и други начини за съкращаване и опростяване на издаването на разрешения, като същевременно се свеждат до минимум потенциалните рискове и отрицателните въздействия върху околната среда. В него се предвижда и възможността за създаване на регулаторни тестови среди за насърчаване на иновациите в сектора.

Комисията също така призовава държавите членки да ускорят транспонирането на Директивата за електроенергията, за да се даде възможност на потребителите ефективно да участват на енергийните пазари (индивидуално или чрез енергийни общности или колективни схеми за собствено потребление) за производство, собствено потребление, продажба или споделяне на енергия от възобновяеми източници.

4. Интелигентни инвестиции

Анализът на Комисията показва, че REPowerEU е свързан с допълнителни инвестиции в размер на 210 милиарда евро от сега до 2027 г., в допълнение към това, което е необходимо за реализиране на целите на предложенията от пакета „Подготвени за цел 55“. Тези инвестиции ще се изплатят. Прилагането на рамката „Подготвени за цел 55“ и на плана REPowerEU ще доведе до икономии в ЕС в размер на 80 милиарда евро разходи за внос на газ, 12 милиарда евро разходи за внос на нефт и 1,7 милиарда евро разходи за внос на въглища годишно до 2030 г.

По време на прехода бързото освобождаване от внос на руски енергийни източници може да доведе до по-високи и по-нестабилни цени на енергията. Необходими са целенасочени мерки, за да се сведе до минимум нестабилността, да се контролират цените и да се защитят лицата, които са засегнати от (енергийна) бедност или изложени на риск от нея, за да се осигури справедлив преход за всички 25 . Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да приемат нейното предложение за Социален фонд за климата, по линия на който да се подпомагат уязвимите домакинства и малките предприятия при прехода.

4.1 Нужди на Европа от междусистемни връзки и инфраструктура

Планът REPowerEU внася значителна промяна в енергийната система по отношение на количествата и посоките на енергийните потоци. Сега е моментът да се реализират много отдавна отлагани проекти, като се обърне особено внимание на трансграничните връзки за изграждане на интегриран енергиен пазар, който да осигурява доставки в дух на солидарност.

Рамката относно трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) спомогна за създаването на по-устойчива европейска газова инфраструктура, която позволява по-диверсифицирани доставки. След като текущите проекти от общ интерес и проектите от взаимен интерес бъдат изпълнени, всички държави членки и съседни държави ще имат достъп до поне три източника на газ или до световния пазар на втечнен природен газ (ВПГ). Само през 2022 г. са пуснати или ще бъдат пуснати в експлоатация газови проекти от общ интерес с общ допълнителен капацитет за пренос на газ от 20 млрд. куб. м. годишно 26 . Съвсем наскоро бяха завършени или стартирани редица ключови проекти, съфинансирани от ЕС, като например междусистемната газопреносна връзка Полша—Литва (GIPL) 27 , която е от ключово значение за Балтийския регион, и нов терминал за втечнен природен газ в северна Гърция, който ще помогне на Европа и Балканите да станат по-малко зависими от руските доставки 28 . 

Показаните тук карти и списъци с проекти са резултат от анализа от страна на регионалните групи на допълнителните нужди, тясно свързани с плана REPowerEU. Те допълват съществуващия списък с проекти от общ интерес, някои от които, като например иберийските междусистемни връзки и връзките за островните държави членки, се подготвят от много години. Сега тези проекти следва също да бъдат ускорени, за да се завърши европейската инфраструктура. Газовите проекти, които трябва да бъдат включени в главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост, следва да се основават на анализа на нуждите, които понастоящем са представени на картите по-долу.

Регионалната оценка на допълнителните нужди от газова инфраструктура за REPowerEU показва, че ще бъде възможно да се компенсира напълно еквивалентът на руския внос на газ чрез комбинация от намаляване на търсенето, увеличаване на вътрешното производство на биогаз/биометан и водород и ограничено добавяне на газова инфраструктура. Най-важните нужди са свързани със задоволяване на търсенето в Централна и Източна Европа 29 и в северната част на Германия 30 , както и с укрепването на южния газов коридор. Тази ограничена допълнителна инфраструктура, както е описана в приложение 3, следва да реши въпроса с нуждите за предстоящото десетилетие, без да води до зависимост от изкопаеми горива и блокиране на активи, които възпрепятстват дългосрочния преход към неутрална по отношение на климата икономика.

Съхранението е от ключово значение за повишаване на сигурността на доставките. Следва да се предостави подходяща подкрепа, включително финансова, за проекти, които имат за цел увеличаване на капацитета за съхранение и изтегляне, за да се осигури повишено равнище на готовност и реакция на рисковете за сигурността на доставките на газ. За да се внасят достатъчни количества втечнен природен газ и газопроводен газ от други доставчици, до 2030 г. ще са необходими инвестиции, оценени на 10 милиарда евро, за изграждане на газова инфраструктура на достатъчно равнище, включително терминали за внос на втечнен природен газ, тръбопроводи за свързване на недостатъчно използваните терминали за внос на втечнен природен газ с мрежата на ЕС, както и капацитет за обратен поток. Допълнителните инвестиции за свързване на терминалите за внос на ВПГ на Иберийския полуостров с мрежата на ЕС чрез инфраструктура, готова за използване на водород, могат да допринесат за по-голямо диверсифициране на доставките на газ на вътрешния пазар и да помогнат за оползотворяване на дългосрочния потенциал на водорода от възобновяеми източници. Освен това ще са необходими много ограничени инвестиции, за да се гарантира сигурността на доставките в държавите членки, които са почти изцяло зависими от нефта, доставян по тръбопроводи от Русия.

Зависимостта от руски изкопаеми горива обхваща и суровия нефт и нефтопродуктите. Макар че в повечето случаи световният пазар позволява бърза и ефективна замяна, някои държави членки са по-зависими от руския тръбопроводен нефт. Спирането на доставките от нефтопровода „Дружба“, който пренася суров нефт за Европа директно от централна Русия, ще увеличи натиска върху алтернативните маршрути за доставка, а именно пристанищата (като Гданск, Рощок, Триест или Омисали) и алтернативната тръбопроводна инфраструктура, която понастоящем не е подготвена да поеме такова допълнително натоварване и която обслужва същите региони.

В този контекст са необходими много ограничени и целенасочени инвестиции, за да се гарантира сигурността на нефтените доставки. Проектите, които надграждат и разширяват капацитета на съществуващата инфраструктура и се справят със съществуващите проблемни места (а именно по трансалпийския нефтопроводщ(TAL), нефтопровода Адрия или нефтопровода SPSE), са от ключово значение за осигуряването на жизнеспособни алтернативи за най-засегнатите държави членки. Създаването на алтернативни маршрути за доставка трябва да бъде придружено и от целенасочени инвестиции в преконфигурирането и модернизирането на рафинериите за нефтопродукти, тъй като замяната на суровия нефт сорт Urals с алтернативни сортове нефт води до технологични промени. Очаква се общата сума на инвестициите, необходими за гарантиране на сигурността на доставките на нефт, да достигне 1,5—2 милиарда евро.

До 2030 г. са необходими допълнителни инвестиции в енергийната мрежа в размер на 29 милиарда евро, за да бъде тя пригодена за повишено използване и производство на електроенергия. Всички съответни проекти вече са включени в 5-ия списък на проектите от общ интерес 31 . Ускореното изпълнение на проектите от общ интерес в областта на електроенергетиката е от решаващо значение за една взаимосвързана система с увеличен дял на възобновяемите енергийни източници. Настоящите високи цени на електроенергията на Иберийския полуостров подчертават значението на подобряването на трансграничните междусистемни електропроводи като икономически ефективен начин за осигуряването на сигурни и достъпни доставки на електроенергия. Комисията ще продължи да подкрепя и насърчава испанските и френските органи за ускоряването на изпълнението на трите съществуващи проекта от общ интерес чрез Групата на високо равнище по междусистемни връзки в Югозападна Европа с цел да се увеличи капацитетът на междусистемните връзки между Иберийския полуостров и Франция. ЕС вече предприе действия за синхронизиране на електроенергийните мрежи на балтийските държави с мрежата на континентална Европа. След като бъде завършена — не по-късно от 2025 г., нито търговията с електроенергия, нито експлоатацията на системата ще могат да бъдат използвани за застрашаване на енергийната сигурност на региона. 

Съхранението на енергия играе значителна роля за подсигуряването на гъвкавост и сигурност на доставките в енергийната система, като улеснява интегрирането на производството на енергия от възобновяеми източници, подпомага мрежата и пренасочва енергията към момента, в който тя е най-необходима. В крайна сметка съхранението на енергия намалява използването на газови електроцентрали в рамките на енергийната система.

Комисията също така ще насърчава бързото изграждане на ключови морски електропреносни мрежи и трансгранична инфраструктура за пренос на водород.

Европейска карта на инфраструктурата за пренос на газ — проекти от общ интерес и допълнителни проекти, набелязани чрез REPowerEU, включително водородни коридори

Европейска карта на инфраструктурата за електроенергия

4.2 Национални реформи и инвестиции

Въпреки че повечето от целите и задачите са европейски и налагат тясна координация, изпълнението на много от мерките остава в правомощията на държавите членки и изисква целенасочени реформи и инвестиции. 

Плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се оказаха изключително подходящи за изпълнение на неотложни приоритети в съвместна рамка на ЕС въз основа на нуждите на държавите членки и със силна насоченост към постигане на резултати. В тях вече са предвидени набори от амбициозни реформи и инвестиции за осъществяване на двойния преход. Техните междинни етапи и цели са по-актуални от всякога.

Комисията приканва държавите членки да добавят към своите съществуващи ПВУ специална глава с нови действия за постигане на целите на REPowerEU за диверсифициране на енергийните доставки и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. За тази цел държавите членки могат да получат техническа помощ по линия на Инструмента за техническа подкрепа 32 . Трансграничните инвестиции са от решаващо значение за укрепване на междусистемните връзки и гарантиране на сигурността на енергийните доставки на единния пазар. При оценяването на специалните глави за RepowerEU Комисията ще вземе предвид техния принос за сигурността на доставките за Съюза като цяло. Специфичните за всяка държава препоръки от 2022 г. ще бъдат водещи при разработването на новите глави в ПВУ. Заедно с настоящото съобщение Комисията изготви за всички държави членки специални препоръки относно енергийната политика в съответствие с целите на REPowerEU.

Плановете за възстановяване и устойчивост следва да гарантират допълняемост между мерките, финансирани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, и действията, подкрепяни с други национални средства или средства от ЕС. По-конкретно, трябва да се увеличат полезните взаимодействия между политиката на сближаване, по-специално Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ +), втория стълб на общата селскостопанска политика (ОСП), Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост. Например по отношение на газа утвърдените проекти за електроенергийни мрежи, съхранението на електроенергия или ВПГ, които се намират в една държава членка, но са от европейско значение, могат да бъдат включени в главата за REPowerEU на Механизма за възстановяване и устойчивост. В плановете за възстановяване и устойчивост могат да се подкрепят например и проекти за енергийна инфраструктура, избрани в регионалните групи по TEN-E поради това, че са от общ интерес, тъй като свързват енергийните мрежи на държавите членки, свързват региони, които понастоящем са изолирани от европейските енергийни пазари, укрепват съществуващите трансгранични междусистемни връзки, помагат за интегрирането на възобновяемата енергия и отговарят на целите за пазарна интеграция, конкурентоспособност и сигурност на доставките. Това позволява да се освободят средства на МСЕ за енергийни проекти за изграждането на междусистемни връзки по проекти от общ интерес за електроенергийна, морска, водородна и други инфраструктури, за чието изпълнение се изискват трансгранично планиране и регионално сътрудничество, както е предвидено в рамките на политиката за TEN-E.

В плановете за възстановяване и устойчивост се предвижда бърз и ефективен начин за концентриране на инвестициите, насочени към нуждите на REPowerEU, в началото на периода, в съчетание със съпътстващи реформи, за да се увеличи максимално тяхното въздействие. Тъй като и главата за REPowerEU, и средствата по линия на политиката на сближаване подкрепят прехода към зелена енергия, инвестициите в енергийна ефективност и възобновяема енергия могат да бъдат подпомагани и по двата инструмента. С оглед на засилването на полезните взаимодействия между тези политики държавите членки имат възможност да планират инвестициите си през целия програмен период по координиран начин, като вземат предвид наличното финансиране и сроковете за изпълнение.

4.3 Финансиране

За да се мобилизират финансови средства за покриване на краткосрочните инвестиционни нужди във връзка с REPowerEU, Комисията предлага целенасочено и бързо изменение на Регламента за механизма за възстановяване и устойчивост. Изменението предвижда отпускане на допълнително финансиране в ограничен размер от продажбата чрез търг на квоти в рамките на схемата за търговия с емисии (СТЕ). Комисията предлага също така държавите членки да се възползват от по-голяма гъвкавост при прехвърлянето на ресурсите, които са им отпуснати както по силата на Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕС) 2021/1060), така и по силата на Регламента за стратегическите планове по ОСП (Регламент (ЕС) 2021/2115). С тези безвъзмездни средства ще бъдат допълнени оставащите 225 милиарда евро заеми в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, в резултат на което общата сума ще достигне близо 300 милиарда евро. Предлага се ако част от оставащите 225 милиарда евро от заемите по Механизма за възстановяване и устойчивост не бъдат поискани от държавите членки, които понастоящем имат право на тях, в срок от 30 дни след влизането в сила на изменения Регламент за МВУ тези ресурси да бъдат предоставени на други държави членки.

Държавите членки ще имат възможност да прехвърлят до 12,5 % от отпуснатите им средства по политиката на сближаване към Механизма за възстановяване и устойчивост, като добавят възможност за прехвърляне на 7,5 % за целите в рамките на REPowerEU въз основа на доказани нужди и при условие че държавите членки са използвали вече наличната възможност за прехвърляне на 5 %. Тази нова възможност за прехвърляне ще позволи на държавите членки да включат в своите планове за възстановяване и устойчивост нови инвестиции и реформи, които да допринесат за бързото намаляване на вноса на изкопаеми горива от Русия. Тази възможност за прехвърляне е оправдана от неотложните срокове и естеството на някои необходими инвестиции.

Освен това държавите членки ще имат възможност да прехвърлят до 12,5 % от отпуснатите им средства по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони към Механизма за възстановяване и устойчивост. Предоставянето на част от финансирането по линия на общата селскостопанска политика в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост ще ускори изпълнението на съответните проекти, като позволи на земеделските стопани да получат необходимата финансова подкрепа за намаляване на използването на синтетични торове и увеличаване на производството на устойчив биометан или възобновяема енергия.

Процесът на извършване на доброволни прехвърляния от държавите членки на средства от политиката на сближаване и ОСП към главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост е разработен по такъв начин, че да осигури бърз процес на възприемане и не следва да забавя приемането и изпълнението на стратегическите планове и програми.

Преди всичко е важно държавите членки да участват в широк процес на консултации по време на подготовката на своите глави вза REPowerEU, по-специално с местните и регионалните органи, социалните партньори, както и със заинтересованите страни от сектора на селското стопанство, за да се подсигури широка ангажираност, която ще бъде от ключово значение за успешното прилагане на мерките.

Средствата по линия на политиката на сближаване, които имат солидни резултати в подпомагането на инвестиции, свързани с енергетиката, ще продължат да допълват и укрепват изпълнението на целите на REPowerEU и на Европейския зелен пакт. В рамките на настоящата МФР, по линия на политиката на сближаване ще бъдат подпомагани проекти за декарбонизация и зелен преход с до 100 милиарда евро. За да осигури бързо изплащане, Комисията ще предложи гъвкав инструмент, който да помогне на държавите членки да мобилизират ресурси от частния сектор, и възнамерява до края на 2022 г. да приеме делегиран акт за ускоряване на разработването и възстановяването на разходите по проекти за енергийна ефективност и проекти за възобновяеми енергийни източници чрез залагане на стандартни схеми за възстановяване на разходи в политиката на сближаване. Комисията също така ще работи с държавите членки за насърчаване на развитието на регионални и местни агенции по енергетика като единно звено за контакт за енергийни проекти.

Правилата за държавна помощ се прилагат в пълна степен за реформите и инвестициите, включени в главите за REPowerEU. Всяка държава членка е отговорна да гарантира, че тези мерки са в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ и следват приложимите процедури за държавна помощ. С оглед на безпрецедентната неотложна необходимост от намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива Комисията ще проучи начини за улесняване на контрола върху държавните помощи за мерките по REPowerEU, като същевременно се ограничи нарушаването на конкуренцията. По-специално Комисията ще предостави насоки за това как мерките могат да бъдат разработени в съответствие с правилата за държавна помощ и ще ускори вземането на решения, след като е получила пълна информация. Комисията също така ще подпомага държавите членки при разработването на мерки, които могат да бъдат освободени от задължението за уведомяване съгласно Общия регламент за групово освобождаване. И накрая, тя ще извършва постоянен преглед на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи, за да гарантира, че тя е пригодна да даде възможност на държавите членки да се справят с последиците от настоящата геополитическа ситуация, включително в областта на енергетиката, и ще продължи да гарантира, че рамката за държавна помощ като цяло е пригодна за поставените цели.

В рамките на Механизма за свързване на Европа — Енергетика (МСЕ-Е) ще се подпомагат проекти от общ интерес (ПОИ), които не са изпълнени при пазарни условия или не са изпълнени по друг начин в рамките на срока, необходим за постигане на целите на REPowerEU. Заедно с настоящото съобщение Комисията отправя нова покана за представяне на предложения за проекти от общ интерес (ПОИ) по линия на МСЕ в областта на енергетиката с общ прогнозен бюджет от около 800 милиона евро. Успешните проекти ще бъдат избрани през втората половина на 2022 г., за да се подкрепят най-неотложните инфраструктурни проекти, необходими за осъществяването на приоритетите на REPowerEU. В началото на 2023 г. Комисията ще публикува друга покана за представяне на предложения по линия на МСЕ-Е за проекти от общ интерес, които може да не са готови за тазгодишната покана.

Държавите членки могат да обмислят въвеждането на данъчни мерки в подкрепа на целите на REPowerEU, така че да се стимулират икономиите на енергия и да се намали потреблението на изкопаеми горива. Държавите членки се насърчават да обмислят допълнителни данъчни мерки, като например намаления и освобождаване от данък върху превозните средства както за закупуването, така и за използването на електрически и водородни превозни средства, данъчни облекчения, свързани с енергоспестяването, и поетапното премахване на вредните за околната среда субсидии. Очакваното предложение на Комисията за преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията допринася за целите на REPowerEU чрез определяне на ценови сигнали за намаляване на потреблението на изкопаеми горива и енегоспестяване и Комисията призовава държавите членки бързо да постигнат споразумение.

В рамките на програмата InvestEU ще бъде привлечено частно финансиране в подкрепа на широк спектър от инвестиции, които допринасят за постигането на целите на политиката, заложени в REPowerEU, чрез споделяне на рисковете с партньорите по изпълнението. Комисията ще работи в тясно сътрудничество и в рамките на подхода „Екип Европа“ с групата на Европейската инвестиционна банка, други партньори по изпълнението на програмата InvestEU и държавите — членки на ЕС, за ускоряване на отпускането на заеми, смесеното финансиране и предоставянето на консултантски продукти за възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и електрически мрежи.

За да може Фондът за иновации да покрива 100 % от съответните разходи в случай на конкурентна тръжна процедура, Европейският парламент и Съветът следва експедитивно да разгледат предложеното изменение на Директивата за СТЕ във връзка с Фонда за иновации, след което Комисията бързо ще приеме необходимото изменение на Делегирания акт за създаване на Фонда за иновации.

5. Укрепване на готовността

Европа трябва да бъде готова и подготвена за сериозни смущения в доставките. Макар че рискът от незадоволено търсене на газ през това лято ще бъде ограничен, без по-нататъшни действия може да съществува риск през следващите месеци хранилищата да не бъдат запълнени в достатъчна степен за следващата зима.

Наред с бързото приемане на Регламента относно хранилищата с оглед на стартирането на прилагането на нива за презареждане на хранилищата през това лято, Комисията призовава държавите членки:

· да прилагат превантивно съобщението „План на ЕС за енергоспестяване“. Спестеният в краткосрочен план газ може да се използва по-конкретно за запълване на подземните хранилища преди следващата зима;

· да актуализират плановете си за действие при извънредни ситуации, като вземат предвид препоръките, съдържащи се в извършения от Комисията преглед на готовността. В актуализираните планове за действие при извънредни ситуации следва да се посочат основните клиенти, които играят ключова роля за веригите на доставки от критично значение в Съюза;

·да поискат от операторите на преносни системи да ускорят техническите мерки, които могат да увеличат капацитета за обратен поток от запад на изток до следващата зима, включително по отношение на техническите изисквания за състава на газа;

·да сключи оставащите двустранни споразумения за солидарност между съседните държави.

В действащата правна рамка на ЕС вече е заложено, че в случай на изключителна криза държавите членки могат да поискат от съседните държави членки мерки за солидарност. Мерките за солидарност са предвидени като крайна мярка в случай на краен недостиг на газ, за да се осигури снабдяването на домакинствата, централните топлофикационни системи и основните социални заведения в засегнатата държава.

Комисията ще издаде насоки относно критериите за приоритизиране на незащитените клиенти, по-специално на промишлеността. Насоките ще бъдат съсредоточени, от една страна, върху определянето на национални и трансгранични вериги за създаване на стойност от ключово и критично значение, които, ако бъдат нарушени, биха могли да окажат отрицателно въздействие върху сигурността, продоволствията, здравето и безопасността на европейско и световно равнище. В тях също така следва да се оцени въздействието върху конкурентоспособността на различните територии. Комисията ще съдейства и за изготвянето на координиран план на ЕС за намаляване на търсенето с изпреварващи доброволни мерки за ограничаване на потреблението, които следва да бъдат готови за задействане преди възникването на действителна извънредна ситуация. Този план ще включва доброволни пазарни мерки за намаляване на потреблението на предприятията и по този начин ще гарантира, че доставките за защитените клиенти са приоритетни. Освен това Комисията е в процес на извършването на преглед на плановете на държавите членки за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор, за да се сведе до минимум въздействието на евентуални смущения в доставките на газ върху производството на електроенергия.

Заключения

Моментът за намаляване на стратегическата енергийна зависимост на Европа настъпи. Чрез REPowerEU се ускоряват диверсификацията и използването на повече газове от възобновяеми източници, енергоспестяването и електрификацията се концентрират в началото на периода с потенциал да се осигури възможно най-скоро еквивалентът на изкопаемите горива, които Европа понастоящем внася от Русия всяка година. Това се постига с координирано планиране, в общ интерес и със силна европейска солидарност.

Намаляването на енергийната зависимост на Европа е още по-неотложно по две причини: кризата в областта на климата, силно утежнена от агресията на Русия срещу Украйна, и зависимостта на ЕС от изкопаеми горива, които Русия използва като икономическо и политическо оръжие.

Екологичната трансформация на европейската енергийна система ще засили икономическия растеж, ще укрепи водещата позиция на Европа в промишлеността и ще я изведе на пътя към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Европейската комисия призовава лидерите, държавите членки, регионалните и местните органи, както и всички граждани и предприятия, да намалят енергийната зависимост на Европа от Русия чрез изпълнението на настоящия план REPowerEU.

(1)      Заключения на Европейския съвет (24 и 25 март 2022 г.)

(2)      Съобщение относно REPowerEU: съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени, COM(2022) 108 final, 8.3.2022 г.

(3)      Вж. пълния списък с действия в приложение 1.

(4)      Експресно проучване на Евробарометър № 506: Отговорът на ЕС на войната в Украйна, 5 май 2022 г.

(5)      Сценарият REPowerEU в работния документ на службите на Комисията „Изпълнение на плана за действие REPowerEU: нужди от инвестиции, ускорител на водорода и постигане на целите във връзка с биометана“, придружаващ настоящото съобщение.

(6)      COM(2021) 558 final, 14.7.2021 г.

(7)      COM(2022) 142 final, 30.3.2022 г.

(8)       EU-US_LNG_2022_2.pdf (europa.eu)

(9)      На 5 май Комисията и България създадоха първата регионална работна група в рамките на енергийната платформа на ЕС в координация със съседни държави от Югоизточна Европа. Скоро ще бъдат предложени допълнителни регионални работни групи, обхващащи Централна източна Европа, Северозападна Европа и балтийските държави. В този контекст е важно най-големите енергийни пазари на ЕС с достъп до инфраструктура за диверсификация, като например терминали за ВПГ, да бъдат активни участници в усилията на платформата за диверсифициране и сигурност на доставките.

(10)      С това специализирано работно направление за закупуване на водород ще бъде приведен в действие глобалният европейски механизъм за водород, който ще бъде създаден в рамките на енергийната платформа на ЕС, като се използва опитът по проекта H2Global и на Агенцията за снабдяване към Евратом.

(11)      Външните ангажименти на ЕС в областта на енергетиката в един променящ се свят, JOIN(2022) 23, 18.5.2022 г.

(12)      Пет държави членки (България, Чехия, Финландия, Унгария и Словакия) понастоящем разполагат с реактори от типа ВВЕР, които работят на тяхна територия, като всички те понастоящем са изцяло зависими от гориво, доставяно от руски доставчик.

(13)      Изследователските реактори със средна мощност (от типа MPRR), сред които са реакторите в Чехия, Унгария и Полша, се характеризират с оригиналния си съветски дизайн и все още зависят от монополния руски производител по отношение на горивото.

(14)    Работен документ на службите на Комисията „Изпълнение на плана за действие REPowerEU: нужди от инвестиции, ускорител на водорода и постигане на целите във връзка с биометана“, придружаващ настоящото съобщение.

(15)      Стратегия на ЕС за слънчевата енергия, COM(2022) 221, 18.5.2022 г.

(16)      Работен документ на службите на Комисията „Изпълнение на плана за действие REPowerEU: нужди от инвестиции, ускорител на водорода и постигане на целите във връзка с биометана“, придружаващ настоящото съобщение.

(17)      Въз основа на REPowerEU Комисията очаква, че около 30 % от първичното производство на стомана в ЕС ще бъде декарбонизирано с водород от възобновяеми източници до 2030 г., [за тази цел са необходими 1,4 милиона тона водород от възобновяеми източници и инвестиции в размер на [18—20] милиарда евро за замяна на доменните пещи с процеси на пряко редуцирано желязо (DRI), захранвани с водород от възобновяеми източници].

(18)      Препоръка на Комисията за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за възобновяема енергия и за улесняване на споразуменията за закупуване на електроенергия, C(2022) 3219, SWD(2022) 149, 18.5.2022 г. 

(19)       Съвместна декларация от срещата на високо равнище по въпросите на електролизьорите . Производителите на електролизьори в Европа поеха ангажимент за десетократно увеличаване на капацитета си за производство на електролизьори до 17,5 GW до 2025 г.

(20)      Чрез Пакта за умения се подкрепят широкомащабни партньорства за умения в различни промишлени екосистеми, включително енергоемките отрасли, строителството и производството на възобновяема енергия. Пактът обединява и вдъхновява отделни дружества, доставчици на обучение и социални партньори да поемат ангажименти за повишаване на квалификацията или преквалификация на хора в трудоспособна възраст, например осигуряване на развитие за квалифицирани специалисти и преквалификация на монтажници на газови котли в областта на нови технологии като термопомпите, слънчевите панели и др. 

(21)      Препоръка на Комисията за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за възобновяема енергия и за улесняване на споразуменията за закупуване на електроенергия, C(2022) 3219, SWD(2022) 149, 18.5.2022 г.

(22)      Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст).

(23)      Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници, COM (2022) 222, 18.5.2022 г.

(24)      „Целеви район за възобновяеми енергийни източници“ означава конкретно място, независимо дали на сушата или в морето, което е определено от държава членка като особено подходящо за монтиране на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, различни от горивни инсталации, работещи с биомаса.

(25)      Вж. например предложението за Препоръка на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (COM(2021) 801 final).

(26)      Само през 2022 г. са пуснати или ще бъдат пуснати в експлоатация проекти от общ интерес с общ допълнителен капацитет за пренос на газ от 20 млрд. куб. м. годишно, например междусистемната газопреносна връзка между Полша и Литва (газопроводът GIPL), междусистемната връзка Полша—Словакия, Балтийския газопровод между Полша и Дания, газопровода Гърция—България (IGB). Терминалите за ВПГ в Кипър (2 млрд. куб. м. годишно) и в Александруполис, Гърция (5 млрд. куб. м. годишно), трябва да започнат да функционират през 2023 г. Освен това през следващите години се очаква да бъдат завършени няколко газови проекта от общ интерес, които включват няколко проекта за съхранение в Югоизточна Европа (Гърция, Румъния, България), както и проекта за ВПГ в Гданск, Полша (най-малко 6 млрд. куб. м. годишно). В допълнение подкрепата за разширяването на южния газов коридор до 20 млрд. куб. м. годишно ще изиграе важна роля за осигуряване на доставките на газ за Югоизточна Европа (в началото Гърция и Италия) и Западните Балкани.

(27)      Откритият на 5 май газопровод GIPL е голям проект на ЕС, разработен в рамките на Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP). Газопроводът с дължина 508 km свързва Естония, Финландия, Латвия и Литва с газовия пазар на ЕС. От общо около 500 милиона евро, изразходвани за проекта, ЕС е предоставил приблизително 300 милиона евро.

(28)      Съоръжението за ВПГ в Александропулис (плаващо съоръжение за съхранение и регазификация) трябва да бъде завършено в края на 2023 г. и ще има капацитет от 153 500 кубични метра, като потенциалният му годишен пропускателен капацитет ще бъде 5,5 милиарда; бюджетът е около 364 милиона евро, като 167 милиона евро са по линия на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.

(29)      От голямо значение за сигурността на доставките в Централна и Източна Европа са два газови коридора: трансбалканският коридор (Турция—България—Румъния) и „вертикалният“ коридор (междусистемната връзка Гърция—България, междусистемната връзка Румъния—България и BRUA), които ще улеснят доставките на газ от трети държави в региона.

(30)      Вж. примерните проекти в приложение 3.

(31)       https://ec.europa.eu/energy/sites/default/files/fifth_pci_list_19_november_2021_annex.pdf  

(32)       Инструмент за техническа подкрепа: данни по държави за 2022 г. | Европейска комисия (europa.eu)  

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 18.5.2022

COM(2022) 230 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

План REPowerEU

{SWD(2022) 230 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 — карти     ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Нужди от инфраструктура за газ

Постижения на рамката за TEN-E за създаване на устойчиви европейски електроенергийни и газови мрежи

С Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) беше установен нов подход към планирането на инфраструктурата в целия ЕС, основан на регионално сътрудничество с държавите членки и съответните заинтересовани страни за определяне на проекти от общ интерес (ПОИ), които допринасят за развитието на приоритетни коридори и тематични области във връзка с енергийната инфраструктура. В него също така са предвидени изисквания държавите членки да рационализират процедурите за издаване на разрешения за проектите от общ интерес и се осигурява достъп до финансиране от Механизма за свързване на Европа (МСЕ), за да се даде възможност за своевременното им изпълнение.

От създаването на Регламента за TEN-E през 2013 г. газовите проекти от общ интерес спомогнаха за изграждането на по-устойчива европейска газова инфраструктура, основана на по-диверсифицирани доставки. Газовите ПОИ допринесоха за намаляване на проблемните места в европейската газова инфраструктура, за диверсифициране на източниците на доставки, както и на доставящите партньори и маршрутите. След като текущите проект от общ интерес бъдат изпълнени, всички държави членки и съседни държави ще имат достъп до поне три източника на газ или до световния пазар на втечнен природен газ (ВПГ).

Само през 2022 г. са пуснати или ще бъдат пуснати в експлоатация ПОИ с общ допълнителен капацитет за пренос на газ от 20 млрд. куб. м. годишно, например междусистемната газопреносна връзка между Полша и Литва (газопроводът GIPL), междусистемната връзка Полша—Словакия, Балтийския газопровод между Полша и Дания, газопровода Гърция—България (IGB). Терминалите за ВПГ в Кипър (2 млрд. куб. м. годишно) и в Александруполис, Гърция (5 млрд. куб. м. годишно), трябва да започнат да функционират през 2023 г. Освен това през следващите години се очаква да бъдат завършени няколко газови ПОИ, които включват няколко проекта за съхранение в Югоизточна Европа (Гърция, Румъния, България), както и терминал за ВПГ в Гданск, Полша (най-малко 6 млрд. куб. м. годишно).

Благодарение на тези проекти, много от които са получили финансова подкрепа по линия на Механизма за свързване на Европа, държавите членки са в състояние да реагират на неотдавнашното намаляване на доставките в дух на солидарност.

В допълнение към значителните подобрения в европейската газова инфраструктура бяха пуснати в експлоатация ключови междусистемни електропроводи и чрез безвъзмездни средства от Механизма за свързване на Европа, например междусистемният електропровод в Бискайския залив между Франция и Испания за увеличаване на капацитета на междусистемните връзки с Иберийския полуостров, междусистемният електропровод „Celtic Interconnector“ между Франция и Ирландия и междусистемният електропровод „EUROASIA“ между Гърция и Кипър, които ще сложат край на изолацията на Ирландия и Кипър от електроенергийната мрежа на Съюза, като съответно ще подпомогнат интегрирането на възобновяеми енергийни източници и ще повишат сигурността на доставките. Освен това синхронизацията на електроенергийните мрежи на балтийските държави — последните държави членки, чиито електроенергийни системи все още зависят от трети държави — е в ход и трябва да приключи най-късно до 2025 г. Подкрепата в рамките на политиката за TEN-E и финансовата подкрепа по линия на МСЕ, възлизаща на над 1,2 милиарда евро, бяха от съществено значение за осъществяването на проекта.

Ускореното изпълнение на ПОИ 2 в областта на електроенергетиката ще бъде от решаващо значение за по-добра свързана мрежа, която ще позволи значително по-бързо да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници и да се намалят ограниченията по отношение на възобновяемата енергия в съответствие с целите на REPowerEU.

Оценка на ЕМОПС за нуждите от допълнителна газова инфраструктура

В съобщението относно REPowerEU се съобщава, че Комисията ще оцени приоритетно дали са необходими мерки и инвестиции в адаптирана към водорода газова инфраструктура и междусистемни връзки, за да се преодолеят пречките пред пълноценното използване на капацитета на ЕС за ВПГ. Комисията поиска от ЕМОПС да подкрепи тази оценка с цел да се идентифицират всички оставащи пропуски в газовата инфраструктура, които изискват незабавно попълване в рамките на плана REPowerEU.

В оценката на ЕМОПС 3 беше направен анализ до каква степен съществуват инфраструктурни пречки в европейската газова мрежа в случай на прекратяване на руските газови потоци към Европа, като бяха използвани два различни сценария за търсенето (сегашното търсене и търсенето през 2030 г. при допускане на пълно изпълнение на предложенията от пакета „Готови за цел 55“ с 27 % по-ниско търсене на газ в сравнение със сегашното, което се очаква да бъде още по-ниско с прилагането на плана REPowerEU) и бяха допуснати различни равнища на развитие на инфраструктурата 4 .

Оценката показва, че прекратяването на вноса на руски газ може да бъде напълно компенсирано чрез комбинация от намаляване на търсенето, както е предвидено в пакета на Комисията „Подготвени за цел 55“ 5 , увеличаване на вътрешното производство на биогаз и по-специално на чист водород и доста ограничено добавяне на газова инфраструктура извън тази, която вече е включена в настоящия 5-и списък на ПОИ. Намаляването на малкото оставащи пречки също така ще увеличи устойчивостта и гъвкавостта на европейската газова система.

Що се отнася до географското разпределение на нуждите, ясно е, че най-голямото предизвикателство ще бъде да се задоволи търсенето в Централна и Източна Европа, но също и в северната част на Германия, ако вносът на газ от Русия бъде прекратен. Оценката, която впоследствие беше обсъдена с държавите членки в регионален контекст, показа, че съществуват различни възможни решения за справяне със зависимостта от доставките от Русия, най-вече в географска близост до нуждите и изискващи сътрудничество между две или повече държави членки.

Допълнителни нужди от газова инфраструктура по региони

Регион на Балтийско море

Трите балтийски държави и Финландия са зависими в значителна степен от руския газ, докато Полша е по-малко зависима от този внос.

Проекти като „Balticconnector“ между Естония и Финландия, подобряването на междусистемната връзка между Латвия и Естония, терминала за втечнен природен газ в Клайпеда и терминала за втечнен природен газ в Świnoujście вече са осигурили пазарна интеграция и са намалили зависимостта от руски газ в регион, който в миналото е бил зависим от един-единствен доставчик. Очаква се ситуацията да се подобри още повече с неотдавнашното пускане в експлоатация на междусистемната връзка между Полша и Литва (GIPL) и предстоящото завършване на разширяването на терминала за втечнен природен газ в Świnoujście, Балтийския газопровод, който за първи път доставя газ от северните морета в региона през Полша, подобряването на междусистемната връзка между Литва и Латвия и подобряването на подземното газово хранилище Inčukalns. Връзката между региона на Балтийско море и Централна и Източна Европа ще бъде завършена през втората половина на 2022 г. с междусистемната връзка между Полша и Словакия. Регионът също така се е възползвал в най-голяма степен от безвъзмездните средства по Механизма за свързване на Европа в областта на енергетиката.

В краткосрочен план оценката показа, че временно наетата плаваща инсталация за съхранение и регазификация (ПИСР), която ще бъде инсталирана в Естония или Финландия по-късно през 2022 г., може значително да намали зависимостта от руски газ. Латвия също беше поканена да се присъедини към разработването на проекта.

В средносрочен и по-дългосрочен план оценката ясно установи, че регионът около Балтийско море би имал полза от разработването на втори терминал за ВПГ в Полша, в Гданск (завършване през 2026 г., което може да бъде ускорено до 2025 г.), който е проект от 5-ия списък на ПОИ. Проектът би могъл също така да задоволи всички допълнителни нужди на балтийските държави, като освободи капацитета на терминала за ВПГ в Клайпеда, Литва, за да обслужва всички останали допълнителни нужди на балтийските държави и Финландия.

Западна Европа

Повечето западноевропейски държави вече не са зависими от руския газ или са зависими от него в минимална степен. Германия обаче е силнозависима от руския газ, особено в северната част, където търсенето е концентрирано. При липсата на внос на руски газ инфраструктурните пречки са свързани с недостатъчния капацитет на тръбопроводите от запад на изток, както и с недостатъчния капацитет за внос, включително инфраструктура за ВПГ.

За разлика от повечето европейски държави Испания и Франция одорират газа в преносната система. Поради това инфраструктурните и регулаторните ограничения не позволяват югозападните държави да си сътрудничат с държавите от Северозападна, Централна и Източна Европа; не са налични значителни капацитети за пренос на газ от Франция до Германия.

В краткосрочен план оценката ясно показа, че допълнителните ПИСР в Емсхафен (Нидерландия) и ПИСР във Вилхелмсхафен (Германия) и допълнителният терминал за ВПГ в Германия (Брунсбютел) ще облекчат инфраструктурните пречки в Северозападна Европа. Като цяло ще бъде важно да се избегне свръхкапацитетът на инфраструктурата за внос на ВПГ, който може да доведе до блокиране на активи в бъдеще.

При оценката и обсъжданията се стигна до заключението, че в средносрочен план изграждането на инсталация за дезодориране, която да позволява газови потоци от запад на изток между Франция и Германия, би премахнало ключово препятствие пред намаляването на зависимостта от руски газ в Централна Европа. В комбинация с укрепването на газовата инфраструктура с цел увеличаване на капацитета за износ от Белгия за Германия това би позволило пълноценно използване на капацитета за ВПГ в Западна Европа, за да се преодолее зависимостта от руски газ и в регионите на Централна и Източна Европа.

Проект за допълнителна трансгранична инфраструктура на Иберийския полуостров следва да бъде допълнително оценен с оглед на неговите възможности в дългосрочен план за оползотворяване на важния потенциал за водород от възобновяеми източници на Иберийския полуостров, както и в Северна Африка, и това дали той би могъл да се превърне в първия елемент от основната инфраструктура за пренос на водород, като се има предвид Инструментът за ускоряване на навлизането на водорода.

Централна и Югоизточна Европа

В Централна и Югоизточна Европа, включително в рамките на Енергийната общност, повечето държави са зависими в значителна степен от руския газ, като се вземе предвид днешното търсене на газ.

В Югоизточна Европа през периода 2020—2021 г. започнаха да функционират ключови приоритетни проекти за газова инфраструктура, сред които Трансадриатическият газопровод, първата фаза на газопроводния коридор България—Румъния—Унгария—Австрия (BRUA) и терминалът за ВПГ на остров Крък. Останалите приоритетни инвестиции в инфраструктура в региона, които трябва да бъдат завършени през 2022 г., са рехабилитацията, модернизацията и разширяването на българската преносна система, новата междусистемна връзка между Гърция и България (IGB), която в първата си оперативна фаза ще предлага капацитет за двупосочен пренос от 3 млрд. куб. м. годишно. Междусистемната връзка Сърбия—България (IBS), която има за цел създаване на двупосочна връзка за пренос на 1,8 млрд. куб. м. годишно, както и изграждането на ПИСР в Александруполис, която ще осигури капацитет за внос в размер на 5,5 млрд. куб. м. годишно, понастоящем се очаква да бъдат завършени през втората половина на 2023 г. Освен това разширяването на подземното газохранилище в Чирен, България, е планирано за 2025 г.

Оценката показа, че в средносрочен план Югоизточна Европа ще се възползва до известна степен от терминала на ПИСР в Полша (проект от 5-ия списък на ПОИ), докато основните ползи ще бъдат реализирани в региона на Балтийско море. Преносът на природен газ от Гданск до Югоизточна Европа и Украйна ще изисква ускорено изграждане на газовия коридор Север—Юг в Източна Полша. Оценката на ЕМОПС показа също, че в средносрочен план увеличаването на капацитета на терминала за ВПГ в Крък ще спомогне допълнително за намаляване на зависимостта от руски доставки, но за да се извлекат тези ползи, ще е необходимо да се подобри хърватската преносна мрежа към Словения и Унгария. . Допълнителни доставки за региона биха могли да се осигурят чрез цялостно разширяване на TAP, но за модернизирането на TAP ще са необходими ускорени допълнителни инвестиции в инфраструктура в италианската преносна мрежа („Линия Adriatica“ и газопровода Mattagiola—Massafra, които са проекти от 5-ия списък на ПОИ). Ако италианската преносна мрежа бъде подсилена, това ще позволи увеличаване на потоците от южната към северната част на Италия, което ще бъде от значение за допълнителните потоци от TAP, газопровода „EastMed“ и Северна Африка. Освен това разширяването на междусистемната връзка Гърция—България (фаза II на IGB) би могло допълнително да намали зависимостта, особено в България и в целия регион на Югоизточна Европа, като даде възможност да се увеличат потоците от TAP и терминалите за ВПГ в Гърция.

В допълнение оценката на ЕМОПС показа, че ако проектите от общ интерес и допълнителните проекти, утвърдени в плана REPowerEU, бъдат осъществени, те ще осигурят допълнителни ползи и за договарящите се страни от Енергийната общност, чиито нужди ще бъдат напълно задоволени. Със завършването на проектите, признати във водеща инициатива 5 от Плана за икономически инвестиции за Западните Балкани (проекти в рамките на Икономическия и инвестиционен план за Източното партньорство), договарящите се страни от Енергийната общност ще имат достъп до различни алтернативни източници и маршрути. Изпълнението на проектите в рамките на Икономическия и инвестиционен план за Източното партньорство ще трябва да се оценява за всеки отделен случай, за да се избегне рискът от блокиране на активи.

Държавите членки следва да гарантират, че определените проекти се изпълняват възможно най-бързо в съответствие с нуждите и сроковете на плана REPowerEU. По-специално, на набелязаните проекти, наред с проектите от общ интерес, следва да се даде статут на проекти с най-голямо национално значение и приоритет, като се гарантира бързото им изпълнение. Комисията ще бъде готова да съдейства за това.

(1)      В сценария около 12 млрд. куб. м. се постигат чрез 4 млн. тона допълнително вътрешно производство на водород и 9 млрд. куб. м. чрез допълнително заместване на газ в енергийната система. Тези икономии от милиарди кубични метри са разпределени в таблицата в други сектори.

(2)      Настоящият 5-и списък на ПОИ включва общо 67 ПОИ в областта на електроенергетиката.

(3)      Обхващаща всички държави — членки на ЕС, и няколко трети държави, т.е. Северна Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Обединеното кралство.

(4)      Равнище 0 = текуща инфраструктура, равнище 1 = проекти на напреднал етап (окончателни инвестиционни решения + ПОИ на напреднал етап), равнище 2 = равнище 1+допълнителен ВПГ и разширяване на Трансадриатическия газопровод (TAP).

(5)      Дори и при сегашните равнища на търсене и вътрешно предлагане, идентифицираните проекти ще намалят почти изцяло зависимостта от Русия, като оставащата зависимост, възлизаща на 5 %, ще бъдат в Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България.