Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейски съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка: Годишен обзор на устойчивия растеж за 2023 г.

(COM(2022) 780 final)

(2023/C 146/10)

Главен докладчик:

Gonçalo LOBO XAVIER

Искане за консултация	Европейската комисия, 19.12.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане на пленарна сесия	23.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	196/2/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства ключовите политически приоритети на Годишния обзор на устойчивия растеж (ГСУР) за 2023 г., чрез които да се постигат резултати по четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. Ясно е, че предвид настоящата ситуация и сценарии в краткосрочен план уязвимите домакинства следва да бъдат подкрепяни, за да бъдат защитени от най-тежките последици от енергийната криза, докато енергийната ефективност следва да продължи да се насърчава като цяло в Европейския съюз. ЕИСК смята, че средносрочните и дългосрочните политики следва да ускорят цифровия и екологичния преход. Комитетът смята също така, че Съюзът трябва да балансира търсенето на енергийни доставки, като същевременно пази енергията за зимата и избягва по-високите разходи. От решаващо значение е да се подкрепят мерки, които ще повишат ефективността във всички области. Това трябва да се направи, като същевременно се пази целостта на единния пазар и се гарантират макроикономическа финансова стабилност и съгласувани фискални и парични политики.

1.2.

ЕИСК е наясно, че през 2023 г. цикълът на европейския семестър ще бъде доминиран от ефективното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тези планове ще поставят силен акцент върху политическите програми на държавите членки, които трябва да предоставят възможност за стимулиране на своите икономики. ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия да организира провеждането на диалози с държавите членки в началото на 2023 г. Тези диалози могат да представляват задълбочено обсъждане между Комисията и държавите членки с цел оказване на влияние върху специфичните за всяка държава препоръки (СДП). Във връзка с това ЕИСК счита, че тези диалози ще насърчат по-доброто изпълнение на ПВУ и ще гарантират разглеждането и по-доброто идентифициране на всички опасения чрез специфичните за всяка държава препоръки.

1.3.

ЕИСК призовава за справедливи условия на труд, ефективна конкуренция и по-добро отчитане на опасенията на гражданското общество, за да се подобри функционирането на единния пазар. Това е още по-важно с оглед на войната и енергийната криза. ЕИСК подкрепя призива за предприемане на действия за укрепване на единния пазар. ЕИСК смята, че неотдавнашните сътресения подчертават значението на силната координация на стабилните фискални политики и на изграждането на фискални буфери през благоприятните периоди, които да се използват по време на периоди на спад, като същевременно се преодоляват социалните дефицити, тъй като те могат да застрашат икономическия растеж в средносрочен план. Фискалните политики следва да са насочени към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на фискална устойчивост чрез постепенна консолидация и инвестиции и реформи за засилване на устойчивия растеж.

1.4.

ЕИСК призовава за по-добра координация между държавите членки и за смели решения, които създават стимули за избягване на енергийната зависимост на ЕС, особено от Русия. Тази зависимост би могла да компрометира интересите на Съюза и трябва да бъде преодоляна смело.

1.5.

ЕИСК призовава за умерен, реалистичен и балансиран подход, като същевременно се обърне внимание на инфлацията, за да се включат всички в търсенето на решение, което да е от полза за целия Съюз. Органите за защита на конкуренцията трябва да действат с необходимата строгост, за да гарантират прозрачност на цените и да бъдат бдителни за всяка възможна неефективност на пазара. Правителствата трябва да следят изявленията им да се основават на най-добрия емпиричен анализ, като избягват необосновани критики към търговските участници, тъй като това може да доведе до конфликти между гражданите, дружествата и социалните партньори. Освен това ЕИСК счита, че проблемът може да бъде разрешен само ако правителствата, предприятията и организираното гражданско общество работят заедно. ЕИСК счита, че държавите членки трябва да показват, че следят постоянно за ефективността и справедливостта при използването на наличните финансови и други публични ресурси. Това е от решаващо значение за осигуряването на нови и качествени инвестиции.

1.6.

ЕИСК ще продължава да настоява, че консултациите с организираното гражданско общество (ОГО — социалните партньори и организациите на гражданското общество), Европейския парламент и националните парламенти трябва да играят по-активна роля през целия цикъл на европейския семестър, за да се засили националната ангажираност. ЕИСК счита, че както за процеса на семестъра, така и за изпълнението на ПВУ ще бъде от полза по-доброто и по-организирано участие на организациите, участващи в ЕИСК. Когато се говори за прилагане на политиката, е необходимо да се проявява реализъм.

1.7.

Също така ЕИСК осъзнава необходимостта да се инвестира в умения и в индустриалната програма, за да се извлече реална полза от съществуващите европейски активи, а именно инвестициите в иновации и наука трябва да се използват в полза на гражданите.

1.8.

ЕИСК настоятелно призовава за по-добра комуникация на Комисията с гражданите. Силните, надеждни и разбираеми изявления относно предизвикателствата и начинът, по който Съюзът се мобилизира да работи за преодоляването им, са от основно значение за гражданите и ще избегнат недоразумения относно европейския проект. Инвестирането в по-добра комуникация (и ЕИСК няма предвид реклама) би могло да бъде интересна промяна в реториката срещу европейския проект и следва да бъде приоритет. Във връзка с това ЕИСК също приветства инициативата на Комисията да представи тази година съобщение относно укрепването на социалния диалог в ЕС и предложение за препоръка на Съвета относно ролята на социалния диалог на национално равнище. По-добрата комуникация с организираното гражданско общество и консултацията с него са от съществено значение и вървят ръка за ръка.

2.   Общи бележки

2.1.

Не е тайна, че Европа преминава през най-трудния период през последните 70 години. Континентът е изправен пред множество сложни икономически и социални предизвикателства с агресивната война на Русия срещу Украйна, която продължава да изтощава европейската икономика, с нарастващи сметки за енергия, високи темпове на инфлация, недостиг на доставки, по-високи равнища на дълга и нарастващи разходи по заеми. Ето защо е време да се вземат решения за определяне на бъдещето на един от най-успешните глобални проекти за социален, икономически и културен напредък.

2.2.

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие есенния пакет на европейския семестър за 2023 г., в който предлага начини за съвместно преодоляване на тези предизвикателства и укрепване на нашите икономики в дългосрочен план чрез координиране на икономическите, фискалните, трудовите и социалните политики. Целта е да се осигурят адекватни и достъпни енергийни доставки, да се запази икономическата и финансовата стабилност и да се защитят уязвимите домакинства и предприятия, да се стимулират растежът и създаването на качествени работни места и да се завърши двойният преход.

2.3.

В годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г. са посочени приоритетите на политиката за следващата година и е определена програма за укрепване на тази координация с цел смекчаване на отрицателното въздействие, справяне с настоящите предизвикателства и повишаване на социалната и икономическата устойчивост, като същевременно се насърчава устойчив и приобщаващ растеж в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие. С оглед на насърчаване на конкурентоспособната устойчивост четирите приоритета са насърчаване на екологичната устойчивост, производителността, справедливостта и макроикономическата стабилност.

2.4.

Програмата за икономическата политика и политиката в областта на заетостта следва да се съсредоточи върху подпомагането на гражданите и дружествата да се справят с предизвикателствата, породени от увеличаването на енергийните разходи и доставки, и същевременно да продължат усилията за насърчаване на устойчивия растеж и екологичния и цифровия преход, както и за повишаване на социалната справедливост и икономическата устойчивост.

2.5.

Съгласно този принцип през пролетта на 2023 г. се очакват предложения за специфични за всяка държава препоръки (СДП), като докладите по държави се съсредоточават върху: — кратък, но цялостен преглед на икономическото и социалното развитие и на предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки; — преглед на състоянието на изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост; — продължаване на прилагането на скромен подход към СДП.

2.6.

По отношение на еврозоната Комисията набеляза пет препоръки за 2023 г.: а) координиране на фискалната политика; б) засилване на публичните инвестиции; в) наблюдение на политиките в областта на възнагражденията и социалните политики; г) подобряване на бизнес средата; д) запазване на макрофинансова стабилност.

3.   Конкретни бележки

3.1.   Европейският семестър и участието на организираното гражданско общество

3.1.1.

Европейският семестър все още е основната, добре установена рамка за по-ефективни политики за координация между държавите членки. Тази координация даде резултат, тъй като възстановяването на ЕС след COVID беше най-бързото след следвоенния бум и нашите пазари на труда се оказаха устойчиви, с рекордно високо равнище на заетост. Като част от европейския семестър и прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост (включително неговото допълнително направление REPowerEU) ЕИСК ще продължи да бъде в основата на процеса на трансформация за постигане на конкурентоспособна устойчивост. В този дух ЕИСК ще продължи да се застъпва за това консултациите с ОГО да играят по-голяма роля през целия цикъл на европейския семестър, за да се вземат предвид различните интереси в обществото и да се засили националната ангажираност.

3.1.2.

Понастоящем ЕИСК провежда консултации с ОГО в държавите членки, за да получи техните препоръки в това отношение (1). Ето защо ЕИСК приветства обявената през юли 2022 г. инициатива на Комисията (2) да представи тази година съобщение относно укрепването на социалния диалог в ЕС и предложение за препоръка на Съвета относно ролята на социалния диалог на национално равнище.

3.1.3.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да разшири обхвата и да предостави ясна рамка за съществуващите форуми, предвидени в европейския семестър, за информиране и включване на социалните партньори и организациите на гражданското общество през целия цикъл на семестъра, така че те действително да се превърнат в значими участници в координирането на фискалните, икономическите и социалните политики и политиките по заетостта на равнището на ЕС.

3.2.   Геополитическа криза — война в Украйна

3.2.1.

Последиците от руското нашествие в Украйна изправят икономиката и обществото на ЕС пред множество нови икономически трудности, които засягат цялостната икономическа и социална стабилност и енергийните доставки на Съюза. ЕС трябва да продължи да се стреми като към конкурентоспособна устойчивост, така и към социална и икономическа издръжливост. В близко бъдеще са необходими мерки за подкрепа, за да се смекчи въздействието на агресията на Русия срещу Украйна върху европейските граждани и предприятията от ЕС, по-специално върху малките и средните предприятия (МСП) и хората с ниски и средни доходи.

3.2.2.

Енергийната криза, по-специално, е най-важният фактор: в съчетание с много високото равнище на инфлация, тя ще окаже значително въздействие в дългосрочен план. Във връзка с това ЕИСК подчертава необходимостта от незабавни действия, за да се предотврати по-нататъшното влошаване на положението в краткосрочен и средносрочен план, като същевременно се управлява справедливо екологичният преход. В много страни производството на енергия не е на същото равнище като енергийното потребление.

3.2.3.

ЕИСК счита, че възможността за увеличаване на производството и възползване от дадените условия и ресурси в някои държави, като слънчевата, вълната и вятърната енергия, все още не е проучена от някои правителства, които тепърва предстои да изработят планове за производство на енергия от собствени ресурси. Една от причините за това е прекалено сложното или зле замислено законодателство и прекомерната бюрокрация, които все още съществуват в много държави членки. Това не улеснява производството на зелена енергия, въпреки огромния потенциал. Трябва да се осмелим да положим необходимите колективни усилия. Това изисква инвестиции, особено от частния сектор. Публичните инвестиции обаче ще продължат да играят основна роля за постигането на целите на Зеления пакт, както и за запазването на бъдещия ни просперитет и конкурентоспособност и за укрепването на стратегическата автономност на ЕС. Това следва да бъде отразено и в политиката на сближаване.

3.3.   Инфлация

3.3.1.

Високото равнище на инфлация, предизвикано по-специално от рязкото покачване на цените на енергията, оказва силно отрицателно въздействие върху работниците и предприятията, финансовата стабилност, паритета на покупателната способност и икономическата и социалната стабилност. Инфлацията в света и в ЕС е сложно явление както по отношение на причините за нея, така и по отношение на решенията. Непосредствените и важни фактори, свързани с нея, са затрудненията в доставките в процеса на бързо възстановяване от пандемичната рецесия в контекста на експанзионистична парична политика, съчетана с енергийната криза, предизвикана от руското нашествие в Украйна. Инфлацията засяга всички икономически субекти и социални групи, особено най-слабите и най-необлагодетелстваните. Покупателната способност на работниците и потребителите намалява, а маржовете на печалбата на много предприятия се свиват. Само спекулантите и някои икономически сектори, като енергийния сектор, отбелязват рязко нарастване на печалбите си. За да се справят с инфлацията, държавите членки приеха различни подходи за контрол на инфлацията, като подкрепа за избягване на покачването на цените в хранително-вкусовия сектор, усилия за поддържане на баланса на заплатите, в съчетание с икономически политики. Все още сме далеч от постигането на нашите цели и от решение, което би гарантирало икономическото и социалното благосъстояние.

3.3.2.

Органите за защита на конкуренцията трябва да действат с необходимата строгост, за да гарантират прозрачност на цените и да бъдат бдителни за всяка възможна неефективност на пазара. Правителствата трябва да следят изявленията им да се основават на най-добрия емпиричен анализ, като избягват необосновани критики към търговските участници, тъй като това може да доведе до конфликти между гражданите, дружествата и социалните партньори.

3.3.3.

Борбата с инфлацията трябва да бъде основен приоритет на една координирана европейска икономическа политика между институциите на ЕС и националните правителства. При затягането на паричната политика Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки трябва да вземат предвид, че инфлационният процес не се дължи на прекомерно търсене, и да не позволяват решенията им да доведат до нова рецесия. ЕИСК насърчава ЕЦБ да намали основната инфлация, без да излага на риск икономическото възстановяване на ЕС. Поради горепосочените рискове ЕЦБ следва да действа предпазливо за нормализиране на паричната политика (3). ЕС и националните правителства трябва да въведат мерки за подпомагане на най-необлагодетелстваните слоеве от населението и най-тежко засегнатите предприятия. Тристранните консултации, социалният диалог и колективното договаряне трябва да се превърнат в ключови инструменти за справяне с инфлационната криза чрез справедливо споделяне на тежестта и за разработване на мерки за преодоляването ѝ в различните сектори на икономиката. Поради това ЕИСК подкрепя мерки като блокиране на цените на енергията, за да се намалят инфлационните тенденции.

3.4.   Цели на ЕС в областта на околната среда/енергийна криза

3.4.1.

ЕИСК продължава да се застъпва за това, за което настоява през последните месеци: въпреки новите кризи не можем да изоставим целите, определени на равнището на ЕС — декарбонизация и устойчивост на околната среда. Трябва да укрепим предприятията и работниците и да дадем възможност на всички граждани да се справят с трудностите, за да постигнем нашите дългосрочни цели в областта на околната среда.

3.4.2.

Поради това ЕИСК подкрепя мерки за координиране на цените на енергията с цел намаляване на инфлационните тенденции. По-ниските цени на енергията следва да бъдат един от приоритетите на икономическата политика на ЕС. ЕИСК подкрепя определянето на горна граница на цените на електроенергията и природния газ и посочва, че в предходни становища и резолюции е призовавал за спешна реформа на системата от търгове с пределни проценти на пазара на електроенергия на едро поради присъщия ѝ инфлационен характер. Инвестициите в зелена енергия са от основно значение за постигането на тази цел.

3.4.3.

Комисията представи плана „REPowerEU“, чиято цел е ЕС да стане независим от руските доставки на газ и нефт; ЕИСК го приветства и изразява съгласие с подхода, основан на четири стълба, който е насочен към енергоспестяване, диверсифициране на вноса на газ и заместване на изкопаемите горива чрез ускоряване на работата по възобновяемите енергийни източници и решения за финансиране (4). Същевременно ЕИСК призовава сигурността на доставките да бъде гарантирана на „достъпна във възможно най-голяма степен“ цена както за потребителите, така и за промишлеността. ЕИСК посочва, че изменението от страна на държавите членки на техните национални планове за възстановяване и устойчивост, за да представят специална глава за REPowerEU, е допълнителна възможност за тях да се консултират с организираното гражданско общество и да вземат предвид неговите възгледи.

3.4.4.

ЕИСК подчертава, че може да са необходими допълнителни инициативи, за да се гарантира мобилизирането на достатъчно частен и публичен капитал за екологичния преход. Освен това ЕИСК счита, че по-добрата координация на използването на съществуващите финансови средства трябва да бъде приоритет. Процесът на комуникация по този въпрос би бил много полезен за мобилизиране на гражданите за постигане на обща цел.

3.5.   Социална и икономическа криза/Липса на умения и квалифицирани хора

3.5.1.

Въпреки че равнището на безработица в ЕС е само 6 %, все още сме изправени пред трудности при намирането на хора с необходимите умения, за да постигнем възстановяването и устойчивостта на нашата икономика и целите на двойния преход. В някои държави има значителен недостиг на квалифицирани хора за много ключови работни места, не на последно място защото много млади хора напускат своите страни, за да работят другаде. В допълнение към ключовото обучение, което трябва да бъде насърчавано, губим значителна част от квалифицираните служители, след като бъдат обучени. За да укрепим стратегията за автономност на ЕС, искаме да върнем някои от производствените линии в Европа, но не разполагаме с квалифицирани хора, които да работят в тези заводи в Европа. На това положение трябва постоянно да се търси решение.

3.5.2.

ЕИСК подчертава, че осигуряването на висококачествени работни места е най-добрият начин за привличане на висококвалифицирани хора. Освен това осигуряването на справедливо възнаграждение, гарантиращо жизнения минимум, гарантирането на официални трудови правоотношения, за да се избегнат несигурните условия на труд, предлагането на широкообхватни програми за повишаване на квалификацията, осигуряването на отлични условия на здраве и безопасност и стремежът към баланс между половете, заедно с адекватна социална закрила на национално равнище, са не само цели сами по себе си, но и основа за благоприятно икономическо и политическо развитие. Освен това ЕИСК призовава за отговорно използване на балансирани и комбинирани политики (между публичните и частните системи за обучение с цел по-добро използване на наличните финансови ресурси) в контекста на обучението и повишаването на квалификацията.

3.6.   Публичен и частен дълг и инвестиции

3.6.1.

ЕС е изправен пред неотложна и нарастваща нужда от публични и частни инвестиции за постигане на целите на Зеления пакт и цифровата трансформация, за ускоряване на енергийния преход и за посрещане на новите предизвикателства, свързани със стратегическата автономност. От една страна, Съюзът трябва да преодолее инвестиционния дефицит от последното десетилетие, а от друга страна, по-голямата част от държавите членки трябва да намалят своя публичен дефицит и дълг. Това трябва да се направи по много балансиран, но решителен начин.

3.6.2.

В същото време Комитетът счита, че преди всяко извънредно увеличение на средствата на ЕС за публични инвестиции и насърчаване на частните инвестиции е от съществено значение да бъдат използвани в пълна степен всички налични средства в различните програми — структурните фондове и Кохезионния фонд, МВУ, InvestEU и др. За тази цел следва да се осигури във възможно най-голяма степен гъвкавост при тяхното използване — както по отношение на целите, така и по отношение на сроковете за изпълнение — винаги съвместима със стриктния мониторинг на правилното им прилагане. ЕИСК счита, че идеята за общи проекти между държавите членки би могла да бъде интересна за стимулиране на инвестициите и структурните реформи.

3.6.3.

ЕИСК подчертава, че е необходим напредък в завършването на капиталовите пазари и банковия съюз, за да се гарантира добре функциониращ финансов сектор и пазари, които са от решаващо значение за финансирането на много големите инвестиции, необходими за екологичния и цифровия преход. Задълбочаването на съюза на капиталовите пазари и банковия съюз, като същевременно се създаде програма за устойчиво финансиране, ще консолидира каналите за финансиране, ще насърчи инвестиционните усилия и ще повиши устойчивостта.

3.6.4.

Както кризата с COVID-19, така и руското нашествие оказаха значително отрицателно въздействие върху външния баланс. ЕИСК призовава за увеличаване на инвестициите като основен двигател на конкурентоспособността на ЕС.

3.6.5.

ЕИСК счита, че преди да поискат нови ресурси, държавите членки следва да бъдат по-ефективни при използването на вече наличните ресурси. Освен това ЕИСК призовава за по-голяма гъвкавост при използването на финансовите средства на ЕС, за да бъдат пренасочвани, ако те не могат да бъдат използвани за целите, за които първоначално са били предназначени, или ако социалните, икономическите, екологичните или свързаните с отбраната предизвикателства изискват адаптиране. Когато е необходимо, ЕС би трябвало също така да създаде подходящите условия и инструменти за увеличаване на публичните инвестиции и за улесняване на по-голямото мобилизиране на частни инвестиции. Това трябва да се направи в преследване на общи стратегически цели и цели за автономност и без да се подкопава или нарушава равновесието във функционирането на единния пазар на ЕС. Освен това ЕИСК подчертава необходимостта от по-голяма ефективност при използването на разпределените финансови ресурси: държавите членки трябва да се ангажират да обясняват къде и как се изразходват тези финансови ресурси. ЕИСК посочва и ефективното събиране на приходи в контекста на фискалната устойчивост. Агресивното данъчно планиране и измамите, например, причиняват сериозни щети на публичните бюджети. Като цяло устойчивият и приобщаващ растеж е най-добрата основа за фискална стабилност. Независимо от горепосоченото, завършването на Промишления план на Зеления пакт и целта за постигане на стратегическа енергийна и промишлена автономност, при зачитане на основните принципи на единния пазар, ще изискват допълнително европейско финансиране, както беше предложено в резолюция на ЕИСК, приета през май 2022 г. (5)

---

(1)  Резултатите ще бъдат обобщени и ще бъдат формулирани ясни препоръки в становище по собствена инициатива, което ще бъде представено на пленарната сесия през април 2023 г.

Становище по собствена инициатива на ЕИСК — Препоръките на ЕИСК за солидна реформа на европейския семестър (ECO/600), които ще бъдат представени за приемане през април 2023 г.

(2)  Доклад за преглед на изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост — 29.7.2022 г.

(3)  Становище на ЕИСК — „Допълнителни съображения относно икономическата политика на еврозоната (2022 г.)“ (ОВ C 75, 28.2.2023 г., стр. 43).

(4)  Становище на ЕИСК — „План REPowerEU“, прието на 21.9.2022 г. (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 185 ).

(5)  ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 1.