ИЗВЕСТИЕ НА КОМИСИЯТА —

Насоки относно тълкуването и прилагането на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар

(текст от значение за ЕИП)

(2021/C 526/01)

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

5

1.

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ДНТП

5

1.1.

Материален обхват на приложение

5

1.1.1.

Национално законодателство, отнасящо се до търговски практики, но защитаващо интереси, различни от икономическите интереси на потребителите

6

1.1.2.

Търговски практики, които са свързани със сделки между предприятия (В2В) или които увреждат само икономическите интереси на конкурентите

7

1.2.

Взаимодействието между директивата и други законодателни актове на ЕС

8

1.2.1.

Връзка с други законодателни актове на ЕС

8

1.2.2.

Информация, която се определя като „съществена“ съгласно друго законодателство на ЕС

10

1.2.3.

Взаимодействие с Директивата за правата на потребителите

12

1.2.4.

Взаимодействие с Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори

13

1.2.5.

Взаимодействие с Директивата за обозначаването на цените

15

1.2.6.

Взаимодействие с Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама

16

1.2.7.

Взаимодействие с Директивата за услугите

17

1.2.8.

Взаимодействие с Директивата за електронната търговия

17

1.2.9.

Взаимодействие с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги

17

1.2.10.

Взаимодействие с Регламента за защита на личните данни и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации

18

1.2.11.

Взаимодействие с членове 101 и 102 от ДФЕС (правила относно конкуренцията на ЕС)

19

1.2.12.

Взаимодействие с Хартата на основните права на ЕС

20

1.2.13.

Взаимодействие с членове 34—36 от ДФЕС

20

1.2.14.

Взаимодействие с Регламента за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (Регламент за отношенията между платформите и предприятията)

21

1.3.

Връзката между ДНТП и саморегулирането

21

1.4.

Принудително изпълнение и обезщетение

22

1.4.1.

Правоприлагане от страна на публичните органи и от страна на частноправни субекти.

22

1.4.2.

Санкции

22

1.4.3.

Средства за защита на потребителите

25

1.4.4.

Прилагане на ДНТП по отношение на търговци, установени в трети държави

25

2.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ НА ДНТП

25

2.1.

Функциониране на ДНТП — диаграма на ДНТП

25

2.2.

Понятието за търговец

26

2.3.

Понятието „търговска практика“

28

2.3.1.

Практики за сервизно обслужване, включително дейности по събиране на вземания

29

2.3.2.

Търговци, купуващи продукти от потребителите

30

2.4.

Тест за вземане на решение за сделка

30

2.5.

Среден потребител

33

2.6.

Уязвими потребители

35

2.7.

Член 5 — дължима професионална грижа

36

2.8.

Член 6 — Заблуждаващи действия

38

2.8.1.

Обща заблуждаваща информация

39

2.8.2.

Ценови предимства

41

2.8.3.

Объркващо предлагане

42

2.8.4.

Неспазване на кодекси за поведение

43

2.8.5.

Предлагане на пазара като идентични на стоки с разлики в качеството

44

2.9.

Член 7 — Заблуждаващи бездействия

49

2.9.1.

Съществена информация

50

2.9.2.

Скрита реклама/пропуск да се определи търговска цел

50

2.9.3.

Съществена информация, предоставена по неясен начин

51

2.9.4.

Фактически контекст и ограничения на използваното средство за комуникация

52

2.9.5.

Съществена информация в офертите за продажба — член 7, параграф 4

53

2.9.6.

Безплатен пробен период и подмамващ абонамент

58

2.10.

Член 8 и 9 — Агресивни търговски практики

59

3.

ЧЕРЕН СПИСЪК НА ТЪРГОВСКИТЕ ПРАКТИКИ (ПРИЛОЖЕНИЕ I)

60

3.1.

Продукти, които не могат да се продават законно — точка 9

61

3.2.

Пирамидални схеми — т. 14

62

3.3.

Продукти, които лекуват болести, нарушени функции или вродени дефекти — точка 17

63

3.4.

Използване на твърдението „безплатно“ — точка 20

66

3.5.

Препродажба на потребители на билети за прояви, придобити с автоматизирани средства — точка 23а

69

3.6.

Извършване на упорито и нежелано увещаване посредством дистанционно средство — точка 26

69

3.7.

Директно увещаване на деца — точка 28

70

3.8.

Награди — точка 31

71

4.

ПРИЛАГАНЕ НА ДНТП ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОНКРЕТНИ СЕКТОРИ

72

4.1.

Устойчивост

72

4.1.1.

Твърдения за екологосъобразност

72

4.1.1.1.

Взаимодействие с друго законодателство на ЕС относно твърденията за екологосъобразност

73

4.1.1.2.

Основни принципи

75

4.1.1.3.

Прилагане на член 6 от ДНТП по отношение на твърденията за екологосъобразност

76

4.1.1.4.

Прилагане на член 7 от ДНТП по отношение на твърденията за екологосъобразност

79

4.1.1.5.

Прилагане на член 12 от ДНТП по отношение на твърденията за екологосъобразност

81

4.1.1.6.

Прилагане на приложение I по отношение на твърденията за екологосъобразност

82

4.1.1.7.

Сравнителни твърдения за екологосъобразност

83

4.1.2.

Планирано остаряване

84

4.2.

Цифров сектор

86

4.2.1.

Онлайн платформи и техните търговски практики

87

4.2.2.

Посредничество при потребителски договори с трети страни

89

4.2.3.

Прозрачност на резултатите от търсенето

90

4.2.4.

Отзиви от потребители

93

4.2.5.

Социални медии

96

4.2.6.

Маркетинг от страна на инфлуенсъри

97

4.2.7

Практики, основани на данни, и тъмни модели (dark patterns)

99

4.2.8.

Практики на ценообразуване

102

4.2.9.

Игри

103

4.2.10.

Използване на техники за геолокализация

105

4.2.11.

Поставяне на потребителите в положение на зависимост

106

4.3.

Сектор пътувания и транспорт

107

4.3.1.

Въпроси от хоризонтален характер

107

4.3.2.

Туристически пакети

109

4.3.3.

Договори за разпределено във времето ползване на собственост

109

4.3.4.

Въпроси, свързани по-специално с въздушния транспорт

110

4.3.5.

Въпроси, свързани по-специално с отдаването на автомобили под наем

114

4.3.6.

Въпроси, свързани по-специално с уебсайтовете за туристически резервации

115

4.4.

Финансови услуги и недвижими имоти

116

4.4.1.

Въпроси от хоризонтален характер

116

4.4.2.

Специфични проблеми при недвижимите имоти

117

4.4.3.

Специфични проблеми при финансовите услуги

118

ПРИЛОЖЕНИЕ

121

ВЪВЕДЕНИЕ

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (ДНТП) представлява основният нормативен акт в законодателството на ЕС, уреждащ нелоялните търговски практики при сделките между търговци и потребители. Тя се прилага за всички търговски практики, до които се прибягва преди, по време на сключването на сделка между търговци и потребители и след нея.

Това известие с насоки (наричано по-долу „Известие“) има за цел да улесни правилното прилагане на директивата. То се основава на версията на насоките от 2016 г. и я заменя (2). Известието цели също така да повиши осведомеността за Директивата сред всички заинтересовани страни, като потребителите, предприятията, органите на държавите членки, включително националните съдилища и практикуващите юристи в целия ЕС. То обхваща измененията, въведени с Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета (3) по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза, които започват да се прилагат от 28 май 2022 г. Съответно част от настоящите насоки отразяват и обсъждат правилата, които все още не са влезли в сила към датата на издаването на настоящото известие. Съответните раздели и точки са ясно обозначени. На местата, където цитати от текста на директивата или от решения на Съда са визуално откроени, акцентът е добавен от Комисията.

Настоящото известие е адресирано до държавите — членки на ЕС, и до Исландия, Лихтенщайн и Норвегия в качеството им на страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Поради това позоваванията на ЕС, Съюза или единния пазар следва да се разбират като позовавания на ЕИП и пазара на ЕИП.

Настоящото известие е предназначено да служи единствено като ръководство — правна сила имат само текстовете на законодателните актове на Съюза. Всяко авторитетно тълкуване на закона трябва да бъде изведено от текста на директивата и директно от решенията на Съда. В настоящото известие са взети предвид решенията на Съда, публикувани до октомври 2021 г., и в него не може да бъде предопределено по-нататъшното развитие на съдебната практика на Съда.

Мненията, изразени в настоящия документ, не могат да предопределят позицията, която Европейската комисия може да заеме пред Съда. Информацията в настоящото известие има само общ характер и не е предназначена специално за конкретни лица или образувания. Нито Европейската комисия, нито което и да е лице, действащо от името на Европейската комисия, не носи отговорност за евентуалното използване на представената по-долу информация.

Тъй като настоящото известие отразява техническите познания към момента на съставянето му, предложените насоки могат да се променят на по-късен етап.

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ДНТП

Член 3, параграф 1 Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.

Директивата е хоризонтална по своя характер и защитава интересите на потребителите. Нейните разпоредби, основани на принципи, разглеждат широк спектър от практики и са достатъчно широки, за да обхванат също така бързо развиващите се продукти и методи на продажба.

1.1.   Материален обхват на приложение

ДНТП се основава на принципа на пълно хармонизиране. С цел отстраняване на пречките на вътрешния пазар и повишаване на правната сигурност както за потребителите, така и за търговците, с нея се установява единна нормативна уредба, хармонизираща националните правила. Ето защо с ДНТП се постановява, че държавите членки не могат да приемат по-строги правила от определените от директивата, дори с цел да осигурят по-висока степен на защита на потребителите, освен ако това не е разрешено в самата директива (4).

Съдът потвърди този принцип в няколко решения. Например по делото Total Belgium Съдът установи, че с директивата не се допуска национална обща забрана на свързаните оферти (5). По делото Europamur Alimentación Съдът постанови, че с ДНТП не се допуска национална обща забрана за предлагане за продажба или продажба на стоки на загуба (6). По същото дело Съдът също така уточнява, че ограничителните национални мерки може да включват обръщане на тежестта на доказване (7).

Във връзка с това с член 3, параграф 9 се въвежда ограничение на пълната хармонизация, която се цели с ДНТП, като се казва, че по отношение на „финансови услуги“ […] и недвижими имоти държавите членки могат да налагат изисквания, които са по-ограничителни или по-строги от настоящата директива в областта, която тя урежда“. Следователно в тези сектори държавите членки могат да въвеждат изисквания, надхвърлящи изискванията на разпоредбите на ДНТП, при условие че те са съобразени с другите законодателни актове на ЕС. В раздел 4.4 специално е разгледано как ДНТП се прилага по отношение на финансовите услуги и недвижимите имоти.

Освен това, в съответствие с член 3, параграф 5, изменен с Директива (ЕС) 2019/2161, Директивата не възпрепятства държавите членки да приемат допълнителни разпоредби за защита на законните интереси на потребителите по отношение на агресивни или заблуждаващи маркетингови или продажбени практики в контекста на непоискани посещения от страна на търговец в дома на потребителя или екскурзии, организирани от търговец с цел или резултат реклама или продажба на продукти на потребителите. Тези разпоредби обаче трябва да са пропорционални, недискриминационни и обосновани от съображения за защита на потребителите. В съображение 55 от Директива (ЕС) 2019/2161 е пояснено, че подобни разпоредби не следва да забраняват тези канали за продажба като такива, и са дадени някои неизчерпателни примери за възможни национални мерки.

В член 3, параграф 6 се съдържа изисква държавите членки да уведомяват Комисията за приетите национални разпоредби и за всички последващи промени, за да може Комисията да направи тази информация лесно достъпна за потребителите и търговците на специален уебсайт (8).

В съображение 14 на ДНТП е пояснено, че цялостното хармонизиране не изключва възможността държавите членки да уредят в националното си законодателство основни характеристики на отделни стоки, неспоменаването на които би било съществен пропуск при отправяне на офертата за продажба. В него се пояснява също, че ДНТП не противоречи на разпоредбите на законодателството на ЕС, които изрично разрешават на държавите членки да избират между няколко регулаторни подхода за защита на потребителите в областта на търговските практики.

Що се отнася до информацията за потребителите, в съображение 15 от ДНТП се обяснява, че когато минималните клаузи в правото на ЕС позволяват това, държавите членки могат да запазят или да въведат по-строги изисквания за информация в съответствие с правото на ЕС, за да се гарантира по-високо ниво на защита на индивидуалните договорни права на потребителите. Вж. също раздел 1.2.3, в който се обяснява взаимодействието с изискванията за преддоговорна информация в Директивата за правата на потребителите.

1.1.1.   Национално законодателство, отнасящо се до търговски практики, но защитаващо интереси, различни от икономическите интереси на потребителите

Член 1 Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите.

ДНТП не обхваща националните правила, предназначени да защитават интереси, които не са с икономически характер. Следователно ДНТП не засяга възможността държавите членки да определят правила, уреждащи търговски практики поради причини, свързани с опазване на здравето, безопасността или опазването на околната среда.

Също така в приложното поле на ДНТП не попадат съществуващите национални правила за маркетинг и реклама, основаващи се на „добрите нрави“. Съгласно съображение 7 „Тази директива […] не урежда нормативни изисквания, свързани с добрите нрави, които варират значително в държавите членки. […] Държавите членки съответно трябва да са оправомощени да продължат да налагат забрана на търговски практики на тяхната територия, в съответствие със законодателството на Общността, поради причини, свързани с добрите нрави, дори и когато такива практики не ограничават потребителската свобода на избор. […].“

Следователно, в контекста на търговските практики, в приложното поле на ДНТП не попадат националните правила относно защитата на човешкото достойнство, предотвратяването на дискриминация въз основа на пол, раса, религия или вероизповедание или относно показването на голота, насилие и противообществено поведение.

Например Съдът е пояснил, че ДНТП не се прилага за национална разпоредба, забраняваща на търговците да отварят своите магазини седем дни в седмицата, като ги задължава да изберат седмичен почивен ден, тъй като тази конкретна разпоредба не преследва цели в областта на защитата на потребителите (9).

Съдът допълнително поясни, че ДНТП не изключва национална разпоредба, която защитава общественото здраве и достойнството на професията на зъболекаря, първо, като налага обща и абсолютна забрана на всякаква реклама, свързана с предоставянето на орални и стоматологични услуги, и второ, чрез установяване на определени изисквания за дискретност по отношение на знаците на стоматологичните практики (10).

От друга страна, националните правила, насочени към защита на икономическите интереси на потребителите, дори и ако са във връзка с други интереси, попадат в приложното ѝ поле.

По отношение на националните правила, забраняващи продажбите с безплатна добавка, Съдът е пояснил, че ДНТП не допуска национална разпоредба, предвиждаща принципна забрана на продажбите с безплатна добавка, която е предназначена за защита на потребителите и други цели (като например запазване на плурализма на печата) (11).

Относно националните правила, позволяващи обявяването на разпродажби само ако са разрешени от компетентния областен административен орган, Съдът отбеляза, че запитващата юрисдикция имплицитно е приела, че разпоредба, подобна на разглежданата в този случай, цели защитата на потребителите, а не единствено защитата на конкурентите и на останалите участници на пазара. Поради това ДНТП е приложима (12).

1.1.2.   Търговски практики, които са свързани със сделки между предприятия (В2В) или които увреждат само икономическите интереси на конкурентите

Съображение 6 Тази директива […] не засяга и не обхваща националните законодателства за нелоялни търговски практики, които увреждат само икономическите интереси на конкурентите или които са свързани със сделките между търговци; отчитайки напълно принципа на субсидиарност, държавите членки ще продължат да регулират такива практики по свое усмотрение, в съответствие с правото на Общността. […].

Търговските практики между предприятия (B2B) не попадат в приложното поле на ДНТП. Те са частично уредени в Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно заблуждаващата и сравнителната реклама (13). Също така Директивата (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета (14) относно нелоялните търговски практики регулира отношенията между предприятията (B2B) във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Държавите членки обаче могат да разширяват обхвата на защитата, предоставяна съгласно ДНТП, по силата на националните си законодателства, така че да включва и търговските практики между предприятията (B2B).

Национална разпоредба не попада в приложното поле на ДНТП, ако единствената ѝ цел, както се твърди от запитващата юрисдикция, е да регулира конкурентните отношения между търговците и с нея не се преследват цели, свързани със защитата на потребителите (15).

Единствено националните мерки, които защитават изключително интересите на конкурентите, попадат извън приложното поле на ДНТП. Националните мерки, с които се регулира дадена практика с двойната цел да се защитят както потребителите, така и конкурентите, са обхванати от ДНТП.

Във връзка с разграничението между интересите на потребителите и на конкурентите Съдът смята, че:

„39.	[…] Както следва от съображение 6 на преамбюла на [ДНТП], от приложното ѝ поле се изключват единствено националните законодателства за нелоялни търговски практики, които увреждат „само“ икономическите интереси на конкурентите или които са свързани със сделките между търговци.

40.	[…] най-вероятно такъв не е случаят с националните разпоредби, [които] са насочени изрично към защитата на потребителите, а не само на конкурентите и на другите участници на пазара.“ (16)

От компетентността на националните органи и съдилища е да преценяват дали дадена национална разпоредба има за цел да защитава икономическите интереси на потребителите.

Съдът отбелязва, че:

„29.

Ето защо националният съд, а не този Съд, следва да установи дали […] националните разпоредби във връзка с обявления за намаления на цени за потребителите действително преследват цели, свързани със защитата на потребителите, за да провери дали тези разпоредби могат да попаднат в приложното поле на Директивата за нелоялни търговски практики […]“. (17)

Съдът също така е постановил, че ДНТП не допуска национална правна разпоредба, предвиждаща забрана за продажба на стоки на загуба, доколкото тази разпоредба преследва цели, свързани със защитата на потребителите (18).

Във връзка с националните правила, предвиждащи забрана за намаление на цените през периода, предхождащ този на разпродажбите, Съдът също така е пояснил, че такава забрана не е съвместима с ДНТП, доколкото преследва цели, свързани със защитата на икономическите интереси на потребителите (19).

1.2.   Взаимодействието между директивата и други законодателни актове на ЕС

Член 3, параграф 4 В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти.

Съображение 10 Необходимо е да се гарантира приемственост между настоящата директива и съществуващото законодателството на Общността, особено там, където подробни разпоредби за нелоялни търговски практики се прилагат спрямо определени отрасли. […] Настоящата директива съответно се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби в Общностното право, регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например информационни изисквания и правила за начина за предоставяне на информацията на потребителя. Тя осигурява защита за потребителите там, където няма специфично секторно законодателство на равнище на Общността , и забранява на търговците да създават невярна представа за естеството на стоките. Това е особено важно за сложните продукти с висок риск за потребителите, например някои финансови услуги. Настоящата директива допълва достиженията на правото на Общността, приложимо към търговски практики, увреждащи икономическите интереси на потребителите.

Благодарение на общия характер на нейното приложно поле, директивата се прилага за много търговски практики, които се регулират и от друго общо или специфично за отделните сектори законодателство на ЕС.

1.2.1.   Връзка с други законодателни актове на ЕС

Член 3, параграф 4 и съображение 10 са основни норми на ДНТП. В тях се разяснява, че ДНТП допълва други законодателни актове на ЕС („разпоредби на Общността“), които уреждат специфични аспекти на нелоялните търговски практики. Следователно ДНТП изпълнява ролята на „мрежа за сигурност“, гарантираща, че във всички сектори може да се поддържа високо общо ниво на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики, включително чрез допълване и попълване на празноти в други законодателни актове на ЕС.

Когато вече съществува специфично секторно или друго законодателство на ЕС и неговите разпоредби се припокриват с разпоредбите на ДНТП, предимство имат съответните разпоредби на специалния закон. В член 3, параграф 4 от Директивата се пояснява, че „в случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти“.

Член 3, параграф 4, във връзка със съображение 10, предвижда, че разпоредба на правото на ЕС ще има предимство пред ДНТП, ако едновременно са изпълнени следните три условия:

—	тя има статут на законодателен акт на ЕС,

—	тя урежда специфичен аспект на търговските практики и

—	между двете разпоредби има противоречие или съдържанието на другата разпоредба на законодателството на ЕС се припокрива със съдържанието на съответната разпоредба на ДНТП, например като регулира разглежданото поведение по по-подробен начин и/или като се прилага към конкретен сектор (20).

Например: В член 12 от Директивата за ипотечните кредити (21) е предвидена принципна забрана на практиките на обвързване, при които договор за ипотечен кредит се продава заедно с друг финансов продукт и не се предлага отделно. Тази забрана per se е в противоречие с ДНТП, защото практиките на обвързване се определят като нелоялни и съответно забранени от ДНТП единствено след извършване на оценка на всеки отделен случай. Нейният член 12 има предимство пред общите правила на ДНТП. Следователно като такива практиките на обвързване по смисъла на член 12 от Директивата за ипотечните кредити са забранени.

Когато и трите условия, определени по-горе, са изпълнени, ДНТП няма да се прилага за специфични аспекти на търговските практики, които са уредени например чрез специфично секторно законодателство. Въпреки това ДНТП продължава да е от значение за оценката на други възможни аспекти на търговската практика, които не са обхванати от специфичните за дадения сектор разпоредби, като например агресивно поведение от страна на търговец.

Например: За да се прехвърли потребител към друг доставчик на далекосъобщителни услуги, настоящият доставчик изисква от него да попълни формуляр. Формулярът обаче не е достъпен онлайн, а доставчикът не отговаря на електронните писма/телефонните обаждания на потребителя. В член 106 от Европейския кодекс за електронни съобщения (ЕКЕС) (22) се предвижда, че при смяна на доставчика абонатите могат да запазят телефонния си номер, че пренасянето на номера се извършва във възможно най-кратки срокове и че не се прилагат преки такси за крайните потребители. В член 106, параграф 6 от Европейския кодекс за електронни съобщения също така се предвижда, че доставчиците трябва да си сътрудничат добросъвестно и да не забавят или злоупотребяват с процеса. Националните регулаторни органи отговарят за осигуряване на ефективност и простота на процеса на смяна на доставчика за крайния потребител. Освен това практиките на търговците по отношение на смяната на доставчика могат да бъдат оценени съгласно член 8 и член 9, буква г) от ДНТП, където прекомерните извъндоговорни пречки за смяна се забраняват като агресивна търговска практика.

От гореизложеното следва, че по правило прилагането на ДНТП не се изключва само по себе си, само защото съществува друго законодателство на ЕС, което урежда специфични аспекти на нелоялните търговски практики.

По делото Abcur (23) Съдът отбелязва:

Затова ДНТП обикновено може да се прилага заедно със специфичните за сектора правила на ЕС по допълващ начин, тъй като по-специфичните изисквания, предвидени в други правила на ЕС, обикновено се добавят към общите изисквания, посочени в ДНТП. Обикновено ДНТП може да се използва с цел да се попречи на търговците да предоставят изискваната от специфичното секторно законодателство информация по заблуждаващ или агресивен начин, освен ако този аспект не е изрично регулиран от специфичните секторни правила.

Взаимодействието със задълженията за предоставяне на информация в специфичните секторни инструменти на ЕС беше подчертано в дело Dyson/BSH (24). Делото се отнася до етикетирането на прахосмукачки и до това дали липсата на конкретна информация за условията на изпитване, която не се изисква съгласно разглежданите специфични секторни правила (25), може да представлява заблуждаващо бездействие. Съдът потвърди, че в случай на противоречие между ДНТП и специфичното секторно законодателство последното ще има предимство, което в този случай означава, че информацията, която не се изисква от енергийния етикет на ЕС, не може да се смята за „съществена информация“ и че друга информация не може да се показва.

Взаимодействието със специфичните за сектора правила беше разгледано и по дело Mezina (26). Делото се отнася до здравни претенции, направени във връзка с натурални хранителни добавки. Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета (27) относно хранителни и здравни претенции за храните се прилага за хранителни и здравни претенции, направени в търговски съобщения, независимо дали става въпрос за етикетиране, представяне или рекламиране на храни, които се доставят като такива на крайния потребител. В случай на противоречие между разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1924/2006 и ДНТП първите ще имат предимство по отношение на здравните претенции.

1.2.2.   Информация, която се определя като „съществена“ съгласно друго законодателство на ЕС

Директивата за НТП предвижда, че изискванията за информация във връзка с търговските съобщения, установени от друго право на ЕС, са „съществени“.

Член 7, параграф 5 5. Изисквания за предоставяне на информация, установени в законодателството на Общността във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, неизчерпателен списък от които се съдържа в приложение II, се смятат за съществени.

Такива изисквания за предоставяне на информация се съдържат в редица специфични секторни законодателни актове на ЕС. Например:

—	околната среда (например Рамков регламент за енергийно етикетиране (28) и свързаните с него делегирани регламенти, Директива за екодизайн (29) и свързаните с нея делегирани регламенти, Регламент за етикетиране на гуми (30), Директива за икономия на гориво (31));

—

финансови услуги (например Директивата за пазарите на финансови инструменти (32), Директивата за платежните услуги (33), Директивата за потребителските кредити (34), Директивата за ипотечните кредити (35), Директивата за платежните сметки (36), Регламентът относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП (37));

—	здравеопазване (например Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (38));

—	електронни съобщителни услуги (Европейски кодекс за електронни съобщения (39));

—	транспорт (например Регламент за въздухоплавателни услуги (40), регламентите за правата на пътниците (41))

—	законодателството в областта на храните (например Регламент за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните (42), Регламент за предоставянето на информация за храните на потребителите (43)).

Такива изисквания за предоставяне на информация често са по-специфични от изискванията за предоставяне на информация на ДНТП.

В член 7, параграф 5 от ДНТП се пояснява, че такива изисквания за предоставяне на информация „ се считат за съществени “.

Например: В член 23 от Регламента за въздухоплавателните услуги от въздушните превозвачи се изисква, когато предлагат билети за полети, техните представители и други продаващи билети лица да подразделят крайната цена по компоненти (например въздухоплавателни такси, данъци, летищни такси, други такси и тарифи, като например свързани със сигурността или горивото). Това представлява съществена информация по смисъла на член 7, параграф 5 от ДНТП.

Съответно непредоставянето на такава информация може да се квалифицира като заблуждаваща търговска практика по смисъла на ДНТП при спазване на общия тест за вземане на решение за сделка, тоест ако пропускът предизвиква или може да предизвика средния потребител да вземе решение за сделка, което иначе не би взел. Понятието за съществена информация по смисъла на ДНТП е разгледано в раздел 2.9.1.

В съображение 15 е предвидено, че държавите членки имат възможност да запазят или да добавят изисквания за информацията, свързани с облигационното право, когато това е разрешено съобразно клаузите за минимално хармонизиране в приложимите правни инструменти на ЕС.

Например: Държавите членки могат да въведат допълнителни изисквания за предоставяне на преддоговорна информация за продажби на търговския обект, които са предмет на клаузата за минимално хармонизиране в член 5, параграф 4 от Директивата за правата на потребителите.

1.2.3.   Взаимодействие с Директивата за правата на потребителите

Директивата относно правата на потребителите (44) (ДПП) се прилага за всички договори между търговци и потребители, освен в областите, които са изключени от приложното ѝ поле, като например финансовите и здравните услуги. В нея са напълно хармонизирани изискванията за преддоговорна информация за договори от разстояние (включително онлайн) и договори извън търговския обект (т.е. договори, които не са сключени в традиционни „физически“ магазини, вж. член 2, параграф 8 от ДПП за пълното определение). В същото време, както е предвидено в член 6, параграф 8 от ДПП, директивата не възпрепятства държавите членки да налагат допълнителни изисквания за информация в съответствие с Директива 2006/123/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (45) относно услугите и Директива 2000/31/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (46) за електронната търговия (за повече информация вж. раздел 4.1.1 от Насоките за прилагане на ДПП (47)). Що се отнася до други договори, по-специално тези, сключени в традиционни „физически“ магазини („договори в търговски обект“), директивата позволява на държавите членки могат да приемат или да запазват допълнителни изисквания за предоставяне на преддоговорна информация (член 5, параграф 4). ДПП урежда и някои договорни права, по-специално правото на оттегляне.

Изискванията за предоставяне на преддоговорна информация в Директивата относно правата на потребителите са по-подробни от изискванията за предоставяне на информация в член 7, параграф 4 от ДНТП за офертите за покупка. Офертата за продажба по смисъла на ДНТП засяга информацията, предоставяна както на етап маркетинг (реклама), така и преди подписването на договора. Във втория случай може да съществува припокриване между изискванията за предоставяне на информация по член 7, параграф 4 от ДНТП и изискванията за предоставяне на преддоговорна информация съгласно ДПП. Разликата между преддоговорна информация и оферта за продажба е обяснена допълнително в раздел 2.9.5.

С оглед на по-изчерпателния характер на изискванията за предоставяне на информация в ДПП, спазването на заложените в ДПП изисквания за преддоговорния етап обикновено следва да гарантира и спазването на член 7, параграф 4 от ДНТП, що се отнася до съдържанието на информацията. ДНТП обаче остава приложима за оценяването на всички заблуждаващи или агресивни търговски практики на търговците, включително по отношение на формата и начина на представяне на тази информация на потребителя.

Друг пример за допълняемост между двата инструмента се отнася до последиците от практиките на „изпращане на непоръчани стоки по домовете“, които са забранени съгласно точки 21 и 29 от приложение I към ДНТП. В член 27 на ДПП се пояснява, че в случай на непоръчана доставка „потребителят е освободен от задължението за насрещна престация“ и в такива случаи „липсата на отговор от страна на потребителя (…) не представлява израз на съгласие“.

Понятието за изпращане на непоръчани стоки по домовете беше допълнително тълкувано от Съда. Той поясни, че тъй като нито ДПП, нито ДНТП уреждат сключването на договори, от компетенцията на националните съдилища е да преценяват в съответствие с националното законодателство дали даден договор може да се смята за сключен, например между водоснабдително дружество и потребител, при липсата на изрично съгласие на последния (48).

В този контекст Съдът също така уточнява, че точка 29 от приложение I не обхваща търговската практика на дружество за доставка на питейна вода да поддържа връзката към обществената водоснабдителна мрежа, когато потребителят се премести в обитавано преди това жилище, в ситуация, в която потребителят няма възможност да избира доставчика на тази услуга, доставчикът начислява покриващи разходи, прозрачни и недискриминационни цени, които са пропорционални на потреблението на вода, и потребителят знае, че това жилище е свързано с обществената водоснабдителна мрежа и че водата се доставя срещу заплащане (49).

Освен това Съдът уточнява, че член 27 от ДПП във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от ДНТП не изключва национална правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда в съсобственост, присъединена към районна топлофикационна мрежа, да участват в разходите за потреблението на топлинна енергия от общите части и вътрешната инсталация на сградата, въпреки че не са поискали индивидуално доставката на тази топлинна енергия и не я използват в апартамента си, тъй като договорът е сключен по искане на мнозинството от собствениците (50).

1.2.4.   Взаимодействие с Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори

Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори (51) (ДНКПД) се прилага за всички договори между търговци и потребители и засяга договорните клаузи, които не са били индивидуално договорени предварително (например клаузите на общите условия). Договорните клаузи може да се смятат за неравноправни въз основа на обща забрана (52), примерен списък на потенциално неравноправни клаузи (53) или задължение за изготвяне на клаузи по прозрачен начин, т.е. на ясен и разбираем език (54). За разлика от Директивата относно нелоялните търговски практики (ДНТП), която не засяга договорното право и не предвижда недействителност на договорите в резултат на нелоялни търговски практики, нарушенията на Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ДНКПД) имат договорни последици: съгласно член 6, параграф 1 от тази директива включените неравноправни клаузи в договори с потребители „не трябва да са обвързващи за потребителя“ (55).

Връзка между неравноправните договорни клаузи и нелоялните търговски практики

ДНКПД се прилага за договори между предприятия и потребители във всички сектори на икономическа дейност, което означава, че може да се прилага паралелно с други разпоредби на правото на ЕС, включително други правила за защита на потребителите, като например ДНТП.

Съдът е разяснил някои елементи на връзката между тези две директиви в решението по дело Pereničová и Perenič, което се отнася за договор за кредит, в който посоченият дължим годишен процент на разходите е бил по-нисък от действителния (56).

Съдът заключава, че такава невярна информация за общата цена на кредита, предвидена в договорните клаузи, е „заблуждаваща“ по смисъла на ДНТП, ако тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Фактът, че търговецът е прибягнал до такава нелоялна търговска практика, е един от елементите, които трябва да се вземат предвид при преценката на неравноправния характер на договорните клаузи съгласно ДНКПД (57). По-специално този елемент може да се използва, за да се установи дали договорна клауза, която се основава на него, създава „значителна неравнопоставеност“ в правата и задълженията, произтичащи от договора, в ущърб на потребителя, съгласно член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от ДНКПД. По подобен начин този елемент би могъл да бъде от значение при оценката дали дадена договорна клауза е прозрачна съгласно член 4, параграф 2 и член 5 от ДНКПД (58). Същевременно констатацията, че търговецът е прибягнал до нелоялна търговска практика, не оказва пряко влияние върху действителността на договора съгласно член 6, параграф 1 от посочената директива, без да се засягат националните разпоредби, съгласно които договорът, сключен въз основа на нелоялна търговска практика, е недействителен като цяло (59).

Съдът не се е произнесъл пряко по въпроса дали, обратното, използването на неравноправни договорни клаузи по ДНКПД трябва да се разглежда като нелоялна търговска практика по Директивата относно нелоялните търговски практики (ДНТП). Въпреки това може да се твърди, че използването на такива неравноправни договорни клаузи, които по закон не са задължителни за потребителя, може в някои случаи да е от значение за установяване на нелоялна търговска практика. По-специално тя може да бъде признак за заблуждаващо действие съгласно член 6 от ДНТП, доколкото води до невярна информация или до въвеждане в заблуждение на средния потребител относно правата и задълженията на страните по договора. Освен това прибягването до непрозрачни договорни клаузи, които не са съставени на ясен и разбираем език, както е посочено в член 4, параграф 2 и член 5 от ДНКПД, следва да се взема предвид при оценката на прозрачността на съществената информация и наличието на заблуждаващо бездействие съгласно член 7 от ДНТП (60). Освен това използването на неравноправни договорни клаузи може да означава, че търговецът не е изпълнил изискванията за дължима професионална грижа съгласно член 5 от ДНТП.

Органите за защита на потребителите на едва неголям брой държави членки имат специални правомощия в областта на договорните условия за забрана на използването на неподлежащи на договаряне общи условия, за които те смятат, че са неравноправни, без да се налага завеждането на дело срещу търговеца (61).

Оценка ex officio

Съдът е постановявал многократно, че националните съдилища са длъжни да извършват преценка на неравноправни договорни клаузи по своя инициатива (ex officio) (62), тоест дори ако потребителят не се е позовал на неравноправния характер на договорните клаузи. Задължението произтича от член 6, параграф 1 от ДНТП, който предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя, както и от принципа на ефективност, който изисква националните мерки за прилагане да не правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на ЕС (63). Изискването за контрол ex officio е обосновано със съображението, че системата на защита, установена с ДНКПД, се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо търговеца, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условията, установени предварително от търговеца, без да може да повлияе на съдържанието им (64). Поради това съществува реален риск потребителите, особено поради липса на информираност, да не разчитат на правната норма, която е предназначена да ги защити.

Съдът припомни по делото Bankia (65), че националният съд, който преценява справедливостта на договорните условия в контекста на ДНКПД, включително служебно, има възможност да прецени в рамките на този контрол нелоялния характер на търговската практика, на която се основава договорът (66).

За разлика от това Съдът постановява, че в останалите случаи националните съдилища не са длъжни да преценяват ex officio дали конкретен договор или някое от неговите условия са били сключени под въздействието на нелоялни търговски практики (67). По-специално Съдът установи, че по време на производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не е необходимо националните съдилища да могат да проверяват дали подлежащият на принудително изпълнение инструмент нарушава ДНТП, тъй като тази директива не възлага такова задължение на националните съдилища.

Това тълкуване е обосновано от факта, че ДНТП не предвижда договорни последици, за разлика от член 6, параграф 1 от ДНКПД. Освен това Съдът обяснява, че ДНТП, и по-специално член 11 от нея, не съдържа изисквания, подобни на член 7, параграф 1 от ДНКПД, който не допуска национална правна уредба, която не предвижда възможност за привременни мерки в производствата по принудително изпълнение. Липсата на привременни мерки би ограничила правните средства за защита, с които разполагат потребителите по силата на ДНКПД, до обикновена последваща защита под формата на иск за обезщетение за вреди, ако принудителното изпълнение е извършено преди решението на съда, с което се обявява за неравноправна договорната клауза, на която се основава ипотеката, и се отменя изпълнителното производство (68).

С Директива (ЕС) 2019/2161 за по-добро прилагане и модернизиране на правилата на Съюза за защита на потребителите обаче се въвеждат индивидуални правни средства за защита за жертвите на нарушения на разпоредбите на ДНТП в нов член 11а от ДНТП, приложим от 28 май 2022 г. Съгласно тази нова разпоредба потребителите, увредени от нелоялни търговски практики, следва да имат достъп до пропорционални и ефективни правни средства за защита, включително обезщетение за претърпените от потребителя вреди, и когато е уместно, намаляване на цената или прекратяване на договора (вж. раздел 1.4 за допълнителна информация). Добавянето на тази ясна и недвусмислена нова разпоредба може да доведе до разширяване на изискването за контрол ex officio, така че да обхваща нелоялните търговски практики по ДНТП, (което трябва да бъде потвърдено от Съда).

1.2.5.   Взаимодействие с Директивата за обозначаването на цените

В Директивата за обозначаването на цените 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (69) (ДОЦ) се изисква от търговците да посочват продажната цена и единичната цена (цената за единица мярка) на стоките, за да се улеснят потребителите при сравняването на цените. Освен това с Директива (ЕС) 2019/2161 към Директивата за обозначаване на цените на стоките бяха добавени специфични правила относно „намаленията на цените“.

По отношение на взаимодействието между ДНТП и изискванията на ДОЦ относно посочването на продажната цена Съдът изясни по делото Citroën (параграфи 44—46), че ДОЦ урежда специфични аспекти на нелоялните търговски практики в отношенията между търговците и потребителите по смисъла на член 3, параграф 4 от ДНТП, а именно тези, които се отнасят до посочването на продажната цена на стоките в продажбените предложения и в рекламата (70). Поради това се прилага ДОЦ, а не Директивата за нелоялните търговски практики (член 7, параграф 4, буква в), „ след като аспектът, свързан с продажната цена, упомената в реклама като процесната по главното производство, се урежда от Директива 98/6“.

В този случай релевантният аспект е, че търговецът не е посочил като продажна цена крайната цена, т.е. цената, включваща допълнителните задължителни разходи, които са били посочени отделно в рекламата на автомобила. Съответно член 2 от ДОЦ, в който продажната цена се определя като крайната цена на стоката, включваща ДДС и всички други данъци, не възпрепятства прилагането на други изисквания на член 7, параграф 4, буква в) от ДНТП, които не са уредени от него. По-специално търговците трябва да спазват изискването по ДНТП поканата за продажба да включва също и информация за възможни допълнителни такси, когато те не могат да бъдат изчислени в разумни граници предварително.

Измененията, въведени в ДОЦ с Директива (ЕС) 2019/2161, изискват от държавите членки да приемат специфични правила относно намаленията на цените (71). Съгласно член 6а търговецът, който обявява „намаление на цената“, трябва да посочи „предишната цена“, която се определя като най-ниската цена, начислявана от този търговец през предходния период от поне 30 дни.

По аналогия с констатациите на Съда по делото Citroën специфичните правила на ДОЦ относно намаленията на цените следва да имат предимство пред ДНТП по отношение на онези аспекти на намалението на цените, които се уреждат от тези специфични правила, а именно определянето и посочването на „предходната“ цена при обявяване на намаление на цената. Въпреки това ДНТП остава приложима за други аспекти на намаленията на цените, по-специално в член 6, параграф 1, буква г) относно заблуждаващи твърдения за наличие на ценово предимство. Тя може да се прилага например за различни заблуждаващи аспекти на практиките за намаляване на цените, като например:

—	прекомерно дълги периоди, през които се прилагат съобщения за намаления на цените, в сравнение с периода, през който стоките се продават на „пълна“ цена;

—	рекламиране на промоция, например „до 70 % намаление“, когато само някои от артикулите са намалени със 70 %, а останалите са намалени с по-нисък процент.

Такива практики биха могли да бъдат счетени за нарушение на ДНТП (член 6, параграф 1, буква г), което подлежи на преценка за всеки отделен случай, независимо от факта, че търговецът е спазил изискванията на Директивата за обозначаване на цените по отношение на определянето и посочването на „предварителната“ цена. Обратно, търговец, за когото е установено, че нарушава правилата на ДОЦ относно намаленията на цените, т.е. определянето и показването на „предходната цена“, също може да бъде признат в нарушение на ДНТП.

Освен това Директивата за обозначаване на цените се прилага само за материални стоки, но не и за услуги и цифрово съдържание, поради което общите правила на ДНТП продължават да бъдат напълно приложими към практиките за намаляване на цените по отношение на такива други продукти.

И накрая, тъй като ДОЦ се прилага само за „намаления на цените“, както е изрично дефинирано в нея, Директивата за нелоялни търговски практики остава напълно приложима и урежда други видове практики, насърчаващи ценови предимства, като например сравнения с други цени, комбинирани или обвързани условни оферти и програми за лоялност (вж. раздел 2.8.2.). ДНТП се прилага и за персонализирани цени (вж. раздел 4.2.8).

1.2.6.   Взаимодействие с Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама

Отношенията между предприятията (B2B) попадат в приложното поле на Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама (72) (ДЗСР). Въпреки това нейните правила относно сравнителната реклама продължават да предоставят общ тест, въз основа на напълно хармонизирани критерии, за оценка на въпроса дали сравнителната реклама е законосъобразна също и при сделки от страна на търговци към потребители (B2C) (73).

В член 6, параграф 2, буква a) от ДНТП като заблуждаваща се определя практика, която създава, включително чрез сравнителна реклама, объркване с други продукти, търговски марки, търговски наименования или други отличителни знаци на конкурент. В същото време, съгласно член 4, буква а) от ДЗСР, сравнителна реклама не се допуска, ако е заблуждаваща по смисъла на членове 6 и 7 от ДНТП.

Следователно във всяка от двете директиви се съдържат препратки към другата. Тъй като са приложими по отношение както на сделките B2C, така и на сделките B2B, условията за оценка на законосъобразността на сравнителната реклама, предвидени в член 4 от ДЗСР, са с доста широк обхват и включват също някои аспекти на нелоялната конкуренция (например опетняване на търговски марки). Следователно в ДЗСР или се предвиждат условия за такава оценка съгласно ДНТП за сделки B2C, или се налагат допълнителни изисквания, които се отнасят за търговци, главно конкуренти, при сделки B2B.

За държавите членки, които са разширили приложното поле на всички или на част от съдържащите се в ДНТП разпоредби, за да включват сделки B2B, разпоредбите на ДНТП, транспонирани в националните законодателства, на практика ще заместят съответните разпоредби на ДЗСР във връзка с отношенията B2B. Следва да се отбележи, че някои държави са приели също така специални правила за B2B.

Съдът разгледа взаимодействието между ДЗСР и ДНТП по делото Carrefour (74), което се отнася до сравнителна реклама, която може да бъде заблуждаваща съгласно член 7 от ДНТП. Практиката включва реклама, сравняваща цените на продукти, продавани в магазини с различни размери или формати, когато тези магазини са част от вериги за търговия на дребно, всяка от които включва редица магазини с различни размери или формати (например хипермаркети и супермаркети), и когато рекламодателят сравнява цените в магазини с по-големи размери или формати в своята верига за търговия на дребно с цените, показвани в магазини с по-малки размери или формати във веригите за търговия на дребно на конкурентите. Съдът смята, че този вид рекламна практика може да бъде незаконосъобразна по смисъла на член 4, букви а) и в) от ДЗСР, във връзка с член 7, параграфи 1—3 от ДНТП, освен ако потребителите не са информирани ясно и в самата реклама, че сравнението е направено между цените в магазини от търговската верига на рекламодателя, които имат по-големи размери или формати, и тези, посочени в магазини на конкурентни търговски вериги, които имат по-малки размери или формати (75).

1.2.7.   Взаимодействие с Директивата за услугите

За разлика от специфичното секторно законодателство, Директивата за услугите (76) има широко приложно поле. Тя се прилага за услуги като цяло, както са определени в Договора за функционирането на Европейския съюз, с някои изключения. Следователно тя не може да се разглежда като lex specialis спрямо ДНТП по смисъла на член 3, параграф 4.

Съответно изискванията за предоставяне на информация в член 22 от Директивата за услугите се прилагат в допълнение към изискваната информация за офертите за продажба съгласно член 7, параграф 4 от ДНТП.

1.2.8.   Взаимодействие с Директивата за електронната търговия

Директивата за електронната търговия (77) се прилага за услуги на информационното общество, които обикновено включват услугите, предоставяни от операторите на уебсайтове и онлайн платформи, които дават възможност на потребителите да купуват стоки или услуги.

В член 5 от Директивата за електронната търговия са установени общите изисквания за предоставяне на информация за доставчиците на услуги, докато в член 6 е определена информацията, която трябва да се предоставя в търговските съобщения. Изискванията за информация, посочени в тези два члена, са минимални.

В член 6 по-специално се изисква държавите членки да гарантират, че търговците ясно определят като такива рекламните оферти, като например отстъпки в цените, премии и подаръци, когато са разрешени в държавата членка, където е установен доставчикът на услуги, а също така и условията, които трябва да са изпълнени, за да могат да се ползват.

На 15 декември 2020 г. Комисията публикува предложения за законодателен акт за цифровите услуги (78) (ЗАЦУ) и за законодателен акт за цифровите пазари (79) (ЗАЦП). Законодателният акт за цифровите услуги (ЗАЦУ) има за цел да актуализира и разшири правилата за електронната търговия и платформите в ЕС, а актът за цифровите пазари има за цел да наложи допълнителни задължения за някои услуги, предоставяни от т.нар. пазачи на информационния вход (gatekeepers) (80).

1.2.9.   Взаимодействие с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги

Директивата за аудио-визуалните медийни продукти (81) (ДАВМУ) се прилага за линейни и нелинейни аудио-визуални медийни услуги (т.е. телевизионно излъчване и медийни услуги по заявка), които могат да включват аудиовизуални търговски съобщения, предназначени да рекламират, пряко или непряко, стоки или услуги (например телевизионна реклама, спонсорство, телевизионно пазаруване или позициониране на продукти).

В член 5 от ДАВМУ са установени общите изисквания за предоставяне на информация за доставчиците на услуги, докато в член 9 са определени изискванията, на които трябва да отговарят всички аудио-визуални търговски съобщения. В членове 10 и 11 съответно се определят условията, на които трябва да отговарят спонсорството и позиционирането на продукти в аудио-визуални медийни услуги. Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) предвижда и други по-строги критерии, които се прилагат само за телевизионната реклама и телевизионното пазаруване (глава VII относно телевизионната реклама и телевизионното пазаруване).

Преразглеждането на Директивата от 2018 г. (82) разшири обхвата на някои от тези правила, така че да обхващат платформите за споделяне на видеоклипове (член 28б). Сега те трябва да спазват изискванията, определени в член 9, параграф 1, по отношение на аудио-визуалните търговски съобщения, които се предлагат на пазара, продават или организират от самите тях, и да предприемат подходящи мерки, за да гарантират спазването им по отношение на аудио-визуалните търговски съобщения, които не се предлагат на пазара, продават или организират от самите тях. Преразгледаната директива включва също изискванията за оповестяване на аудио-визуални търговски съобщения в платформи за споделяне на видеоклипове. Комисията прие Насоки (83) относно практическото прилагане на определението за услуга на платформите за споделяне на видеоклипове.

ДНТП се прилага по отношение на нелоялните търговски практики, които се срещат при аудио-визуалните медийни услуги, като например заблуждаващи и агресивни практики, доколкото те не са обхванати от разпоредбите, споменати по-горе.

1.2.10.   Взаимодействие с Регламента за защита на личните данни и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации

Зачитането на личния и семейния живот и защитата на личните данни са основни права съгласно членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС. Съгласно член 7 всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения. По отношение на защитата на личните данни в член 8, параграф 2 от Хартата се съдържат основни принципи за защита на личните данни (добросъвестно обработване, съгласие или предвидено от закона легитимно основание, право на достъп и поправяне). Според член 8, параграф 3 от Хартата спазването на правилата за защита на личните данни подлежи на контрол от независим орган (84).

Общият регламент относно защитата на данните (85) (ОРЗД) регулира защитата на личните данни и свободното движение на тези данни. Правилата за защита на личните данни се прилагат от националните надзорни органи и националните съдилища. ОРЗД се прилага за „обработването на лични данни“. „Лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано лице или лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“). За лице, което може да бъде идентифицирано, се смята лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер или един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологическа, психологическа, генетична, умствена, икономическа, културна или социална самоличност.

Обработването на лични данни, което включва събирането и съхраняването на лични данни, трябва да бъде почтено и законосъобразно. Един от аспектите на добросъвестното обработване е субектът на данните да получи съответната информация, включително за целите на това обработване, като се вземат предвид конкретните обстоятелства, при които се събират данните. Почтеното и законосъобразно обработване на лични данни изисква да се съблюдават принципите на защита на личните данни и за всяка дейност по обработване да е приложимо поне едно от шест основания за законосъобразно обработване (вж. член 6, параграф 1 от ОРЗД). Един от критериите е съгласието на физическото лице. Друг е случаят, когато администраторът има правно задължение да обработва данните, наложено от правото на Съюза или на държава членка (напр. задължение „познавай клиента си“)

Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (86) конкретизира и допълва ОРЗД по отношение на обработването на лични данни в сектора на електронните комуникации, тъй като улеснява свободното движение на тези данни и на електронно комуникационно оборудване и услуги. По-специално член 5, параграф 3 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации изисква съгласието на потребителя, когато се използват „бисквитки“ или други форми на достъп и съхраняване на информация на устройството на дадено лице (напр. таблет или смартфон), освен когато такова съхраняване или достъп са необходими за предаване на съобщение или за предоставяне на услуга на информационното общество, изрично поискани от потребителя.

Стопанските организации, основани на данни, стават широко разпространени в света на интернет. По-конкретно онлайн платформите анализират, обработват и продават данни, свързани с предпочитанията на потребителите, и друго създадено от потребителите съдържание. Това, заедно с реклама, често представлява основният им източник на приходи. Събирането и обработването на лични данни в ситуации от този вид трябва да бъде съобразено със законовите изисквания съгласно Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации и ОРЗД, споменати по-горе.

Нарушението от страна на търговец на ОРЗД или на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации само по себе си не винаги означава, че практиката е в нарушение и на ДНТП. Въпреки това такива нарушения на защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни следва да се вземат предвид при оценката на нелоялността като цяло на търговските практики съгласно ДНТП, особено в случаите, когато търговецът обработва лични данни на потребителите в нарушение на изискванията за защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, т.е. за целите на директен маркетинг или други търговски цели, като например профилиране, формиране на индивидуална цена или приложения за големи информационни масиви („Big Data“).

От гледна точка на ДНТП първият въпрос, който трябва да се разгледа, се отнася до прозрачността на търговската практика. По силата на членове 6 и 7 от ДНТП търговците не трябва да заблуждават потребителите относно аспекти, които е вероятно да окажат въздействие върху техните решения за сделка. По-специално разпоредбите на член 7, параграф 2 и точка 22 от приложение I не позволяват на търговците да прикриват търговските намерения, стоящи зад търговската практика. Виж също раздел 3.4 относно използването на твърдението „безплатен“ за описание на цифрови продукти, което може да е в нарушение на точка 20 от приложение I.

Освен това изискванията за предоставяне на информация в ОРЗД или в Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации могат да се смятат за съществена информация съгласно член 7, параграф 5 от ДНТП. Личните данни, предпочитанията на потребителите и друго генерирано от потребителите съдържание имат икономическа стойност и често се предоставят на трети лица. Следователно съгласно член 7, параграф 2 и точка 22 от приложение I към ДНТП, ако търговецът не информира потребителя, че предоставените данни ще се използват за търговски цели, това може да бъде счетено за заблуждаващо бездействие да се предостави съществена информация, както и нарушение на изискването за прозрачност и други изисквания съгласно членове 12—14 от Общата директива за защита на личните данни.

1.2.11.   Взаимодействие с членове 101 и 102 от ДФЕС (правила относно конкуренцията на ЕС)

В Регламент (ЕО) № 1/2003 (87) на Съвета е предвидена законодателната рамка за прилагане на правилата за защита на конкуренцията, установени в членове 101 и 102 от ДФЕС. И двата члена не засягат ДНТП.

Член 101, параграф 1 от ДФЕС съдържа забрана, при определени обстоятелства, на споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, като например определянето на покупни или продажни цени или други условия на търговията, които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на ЕС.

В член 102 от ДФЕС се забранява, при определени обстоятелства, всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение. Такава злоупотреба може например да се изразява в прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение, или в пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени.

Фактът, че дадено поведение е в нарушение на членове 101 или 102 от ДФЕС, не означава автоматично, че то е нелоялно и по смисъла на ДНТП (или обратното). Нарушението на правилата за конкуренция обаче следва да се вземе предвид при оценката на нелоялността на търговските практики съгласно ДНТП, доколкото те могат да се смятат за противоречащи на общата клауза на член 5, параграф 2 от ДНТП относно „професионалната грижа“.

1.2.12.   Взаимодействие с Хартата на основните права на ЕС

В съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС нейните разпоредби се отнасят за държавите членки, когато те прилагат правото на Съюза, съответно също и когато те прилагат разпоредбите на ДНТП. Хартата съдържа разпоредби, наред с друго, относно защитата на личните данни (член 8), правата на детето (член 24), защитата на потребителите (член 38) и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (член 47).

Съдът е подчертал значението на член 47 от Хартата относно достъпа до правосъдие по отношение на правните средства за защита на разположение на потребителите във връзка с правата на потребителите, предоставени съгласно директивите на ЕС. Принципът на ефективност, както е посочено от Съда, означава, че националната процесуална разпоредба не може да прави прекомерно трудно или на практика невъзможно за потребителите да упражняват правата, предоставени от правото на ЕС (88).

1.2.13.   Взаимодействие с членове 34—36 от ДФЕС

Национална мярка в област, предмет на изчерпателна хармонизация на равнище ЕС, трябва да бъде оценявана с оглед на разпоредбите на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на тези на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (89). Следователно, когато национална мярка попада в приложното поле на ДНТП (както е разгледано в раздели 1.1 и 1.2 по-горе), тя следва да се оценява спрямо ДНТП, а не спрямо ДФЕС.

Националните мерки, които не са обхванати от ДНТП, нито от друг акт за хармонизиране на вторичното законодателство на ЕС, следва да бъдат оценявани в съответствие с членове 34—36 от ДФЕС. Забраната за мерки, имащи равностоен ефект на количествени ограничения, както е предвидено в член 34 от ДФЕС, обхваща всички приведени в действие от държавите членки правила за търговия, които са в състояние да възпрепятстват, пряко или непряко, действително или потенциално, търговията в рамките на Съюза (90). Вж. също Известие на Комисията — Наръчник за прилагане на членове 34—36 от ДФЕС за допълнителни насоки относно прилагането на тези разпоредби (91).

Въпросът кога национална правна уредба е в състояние да възпрепятства търговията в рамките на Съюза е разгледан пространно от Съда. По-конкретно, в решението по делото Keck (92) Съдът е приел, че национални разпоредби, които ограничават или забраняват някои условия за продажба, не могат пряко или непряко, действително или потенциално, да възпрепятстват търговията между държавите членки, доколкото, на първо място, тези разпоредби се прилагат към всички заинтересовани търговци, които упражняват своята дейност на националната територия и, на второ място, засягат по един и същ начин от правна и фактическа гледна точка търгуването на националните продукти и на продуктите с произход от други държави членки (93). Съдът включва в списъка с условията за продажба мерките, отнасящи се до условията и методите на предлагане на пазара (94), мерките, свързани с времето на продажба на стоките (95), мерките, свързани с мястото на продажба на стоките или ограниченията по отношение на лицата, които могат да продават (96) стоките, и мерките, свързани с контрола върху цените (97).

Някои от примерите на условията за продажба, посочени в съдебната практика на Съда, а именно националните разпоредби, които уреждат условията и методите на предлагане на пазара, биха попаднали в приложното поле на ДНТП, ако се отнасят до търговски практики от страна на търговци към потребители и са предназначени да защитават икономическите интереси на потребителите.

Изглежда, много търговски практики, които не попадат в приложното поле на ДНТП или друго вторично законодателство на ЕС, биха удовлетворявали критериите за условия за продажба съгласно Keck. Такива условия за продажба попадат в приложното поле на член 34 от ДФЕС, ако те въвеждат, от правна или фактическа гледна точка, дискриминация въз основа на произхода на продуктите. Правна дискриминация е налице, когато мерките са явно дискриминационни, докато дискриминацията от фактическа страна е по-сложна. Такива мерки следва да бъдат оценявани за всеки отделен случай.

Ако дадена мярка или национална практика е в нарушение на член 34 от ДФЕС, тя по принцип би могла да бъде обоснована съгласно член 36 от ДФЕС или въз основа на едно от императивните изисквания от общ интерес, признати от Съда. Националните органи трябва да докажат, че ограничаването на свободното движение на стоки е оправдано по една от тези причини (98). Освен това държавата членка трябва да докаже, че правната ѝ уредба е необходима за ефикасната защита на изтъкнатите обществени интереси (99).

За да бъдат допустими, такива разпоредби трябва да са пропорционални на преследваната цел и трябва да е невъзможно тази цел да се постигне с мерки, ограничаващи в по-малка степен търговията в рамките на ЕС (100). В по-новата си практика Съдът е приел, че „за да се провери пропорционалността на спорното ограничение, е важно също да се провери дали в този контекст приложените средства не надхвърлят това, което е необходимо за постигането на законната цел. С други думи, ще трябва да се прецени дали не съществуват алтернативни мерки, които могат също да доведат до постигането на тази цел, а имат по-малко ограничителни последици за търговията - в Общността“ (101). По-нататък Съдът посочва: „Важно е освен това да се припомни, че в този контекст ограничителна мярка би могла да се счита за съвместима с изискванията на правото на Съюза само ако действително е проява на загриженост за постигане на желаната цел чрез последователни и систематични действия“ (102).

1.2.14.   Взаимодействие с Регламента за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (Регламент за отношенията между платформите и предприятията)

С Регламента за отношенията между платформите и търговците (P2B) (103) се определят правила, които гарантират предоставянето на подходящо равнище на прозрачност, справедливост и ефективни възможности за защита на бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги и на ползвателите на корпоративни уебсайтове във връзка с онлайн търсачките. Изискванията за прозрачност на Регламента P2B обхващат класирането на резултатите от търсенето (член 5).

Комисията публикува насоки относно прозрачността на класирането, които имат за цел да улеснят спазването на изискванията от доставчиците на посреднически онлайн услуги и доставчиците на онлайн търсачки (104).

Подобно изискване по отношение на прозрачността на класирането в областта B2C (търговци—потребители) беше въведено с Директива (ЕС) 2019/2161, с която към ДНТП беше добавена нова точка 4а в член 7. Съгласно него от търговците се изисква да предоставят на потребителите информация за основните параметри, определящи класирането на продуктите, представени на потребителя в резултат от заявка за търсене, и относителната важност на тези параметри. Взаимодействието между ДНТП и Регламент P2B в областта относно прозрачността на класирането е разгледано в раздел 4.2.3.

1.3.   Връзката между ДНТП и саморегулирането

Член 2, буква е) „кодекс за поведение“означава споразумение или набор от правила, незадължителни по силата на законов, подзаконов или административен акт на държава членка, които определят поведението на търговци, поели задължението да спазват този кодекс по отношение на една или повече търговски практики или стопански отрасли;

Член 10 Кодекси за поведение Настоящата директива не изключва контрола, който държавите членки насърчават, върху нелоялни търговски практики от страна на обвързалите се с кодекси и сезирането на тези органи от лица или организации по член 11, ако производствата пред тези органи са в допълнение на съдебните или административни съдопроизводства, предвидени в настоящия член. Сезирането на такива контролни органи не се счита за отказ от съдебните или административни мерки за защита, предвидени в член 11.

В ДНТП се признава значението на механизмите за саморегулиране и се изяснява ролята, която субектите на кодекси и органите за саморегулиране могат да играят за правоприлагането. Държавите членки могат да насърчават субектите на кодекси, в допълнение към прилагането на ДНТП, да извършват проверки за нелоялни търговски практики.

Когато правилата в кодексите за саморегулиране са строги и се прилагат стриктно от субектите на кодекс и/или се прилагат енергично от независими саморегуриращи се органи, те наистина може да намалят необходимостта от правоприлагащи действия по административен или съдебен ред. Освен това, когато стандартите са високи и операторите в съответния отрасъл до голяма степен се съобразяват с тях, такива правила могат да бъдат полезен ориентир за националните органи и съдилищата при оценката дали една търговска практика е нелоялна.

В ДНТП се съдържат няколко разпоредби, които не допускат търговците да злоупотребяват с доверието, което потребителите могат да имат в кодексите за саморегулиране. Това е темата на раздел 2.8.4 относно неспазване на кодексите за поведение.

1.4.   Принудително изпълнение и обезщетение

1.4.1.   Правоприлагане от страна на публичните органи и от страна на частноправни субекти.

Член 11 от ДНТП предвижда изискването за държавите членки да осигуряват достатъчни и резултатни средства за борба срещу нелоялни търговски практики, с оглед прилагане на спазването на разпоредбите на настоящата директива в интерес на потребителите.

Такива средства включват правни разпоредби, съгласно които лица или организации, които според националното законодателство имат законен интерес от борбата с нелоялните търговски практики, включително конкуренти, могат да предприемат съдебни действия в националните съдилища и/или пред административен орган, който е компетентен да взема решения по жалби или да образува съответните съдебни производства.

Държавите членки следва да осигуряват добросъвестна координация между различните компетентни публични правоприлагащи органи. В онези държави членки, в които за прилагането на ДНТП и специфичното секторно законодателство са отговорни различни органи, тези органи следва да си сътрудничат тясно, за да гарантират, че резултатите от съответните техни разследвания на един и същ търговец и/или една и съща търговска практика са съгласувани.

Що се отнася до прилагането на ДНТП чрез съдебен иск в националните съдилища, по делото Movic Съдът на ЕС потвърди, че „производство между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно, нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, както и в допълнение, да се постановят мерки за разгласяване и да се наложи имуществена санкция, попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по член 1, параграф 1 от Регламент Брюксел I (преработен) (105).

В областта на частното правоприлагане с Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета (106) относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите във всички държави членки се въведе възможността за прилагане на ДНТП чрез представителни искове. Такива искове могат да бъдат предявени от компетентни структури, които искат налагане на мерки за преустановяване или забрана и на мерки за обезщетение от името на засегнатите потребители.

И накрая, лицата, които съобщават за нарушения на ДНТП (и на ДПП), са обхванати от защитния режим на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета (107) (Директивата за лицата, подаващи сигнали за нарушения) съгласно член 2, параграф 1, буква а), подточка ix). Тъй като те се чувстват сигурни, че могат да говорят, броят на докладите на лицата, подаващи сигнали, вероятно ще се увеличи, като по този начин ще се подобри прилагането на ДНТП.

1.4.2.   Санкции

В член 13 от ДНТП се разглеждат санкциите за нарушаване на националните правила за транспониране на директивата. Параграф 1 изисква от държавите членки да определят правилата за санкциите, приложими при нарушаване на националните разпоредби, приети в съответствие с директивата. Тя оставя на държавите членки да вземат решения относно вида на наличните санкции и да определят процедурите за налагане на санкции, стига те да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

С Директива (ЕС) 2019/2161 се изменя член 13 и се добавят допълнителни изисквания. На първо място, с нея се предоставя неизчерпателен примерен списък на критерии за прилагане на санкциите (параграф 2). Второ, в нея се определят по-конкретни правила (параграфи 3 и 4) относно глобите за широко разпространени нарушения и широко разпространени нарушения със съюзно измерение, които са предмет на координирани действия по правоприлагане съгласно Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (108) за сътрудничество в областта на защитата на потребителите („Регламента за СОЗП“).

В съображение 15 от Директива (ЕС) 2019/2161 държавите членки се насърчават да „вземат предвид засилването на защитата на общия интерес на потребителите, както и на други защитени обществени интереси“ при разпределянето на приходите от глоби.

В член 13, параграф 5 се изисква държавите членки да уведомяват Комисията за националните правила относно санкциите и за всички последващи изменения, т.е. чрез специално уведомление, в което се обясняват точно съответните национални разпоредби, а не само като част от общото уведомление за мерките за транспониране.

Критерии за прилагането на санкции

В член 13, параграф 2 се съдържа списък от шест неизчерпателни и примерни критерии, които компетентните органи и съдилищата на държавите членки следва да вземат предвид при налагането на санкциите. Те се прилагат „по целесъобразност“ за нарушения както на национално, така и на трансгранично равнище:

Член 13 2. Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно: а) естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението; б) предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите; в) всякакви предходни нарушения на търговеца; г) придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца, ако има съответни данни за това; д) санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета; е) всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

В съображение 7 от Директива (ЕС) 2019/2161 се обясняват някои от критериите. В съображение 8 се пояснява, че те „може да не са приложими при вземане на решения относно санкциите за всяко нарушение, особено по отношение на маловажните нарушения“. Освен това „държавите членки също следва да вземат предвид и други общи принципи на правото, приложими при налагането на санкции, какъвто е например принципът на non bis in idem (забрана за повторно осъждане или наказание)“.

Умишленият характер на нарушението е от значение за прилагането на критериите, посочени в букви а) и е). Намерението обаче не е необходимо условие за налагане на санкции в случай на нарушение.

Критерият, посочен в буква в), обхваща едни и същи или различни минали нарушения на ДНТП от страна на съответния търговец.

Критерият, посочен в буква д), се отнася за случаите, когато едно и също нарушение е извършено в няколко държави членки. Той се прилага само когато информацията за санкциите, наложени от други държави членки за същото нарушение, е налична чрез механизма за сътрудничество, създаден съгласно Регламента за СОЗП.

В зависимост от обстоятелствата по случая санкциите, наложени на същия търговец в друга държава членка/държави членки за същото нарушение, биха могли да показват по-голям мащаб и по-голяма тежест съгласно буква а) и/или да се квалифицират като „предишно нарушение“ съгласно буква в). Следователно санкциите, наложени за същото нарушение в други държави членки, могат да бъдат утежняващ фактор. Налагането на санкции в други държави членки за същото нарушение може да се разглежда и във връзка с други „утежняващи“ обстоятелства, обхванати от другия критерий, посочен в буква е), който по принцип се отнася до „всякакви други“ утежняващи или смекчаващи обстоятелства. Въпреки това санкция, наложена от друга държава членка на същия търговец за същото нарушение, също може да бъде от значение за прилагането на принципа non bis in idem в съответствие с националното право и член 10, параграф 2 от Регламента за СОЗП (109).

Санкции в контекста на координирани действия по прилагане на Регламента за СОЗП

В член 13, параграфи 3 и 4 се предвиждат допълнителни, по-прескриптивни правила (в сравнение с общото правило по параграф 1) по отношение на санкциите, които трябва да са на разположение съгласно националното право за нарушения, които са предмет на координирани действия съгласно Регламента за СОЗП.

В член 21 от Регламента за СОЗП се изисква от компетентните органи на държавите, за които се отнася координираното действие, да предприемат мерки за прилагане на законодателството, включително налагане на санкции, по ефективен, ефикасен и координиран начин срещу търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. „Широко разпространено нарушение“ и „широко разпространено нарушение със съюзно измерение“ са трансгранични нарушения, определени в член 3, параграфи 3 и 4 на Регламента за СОЗП (110).

За тази категория нарушения член 13, параграф 3 от ДНТП изисква от държавите членки да предвидят възможност за налагане на глоби, като максималният размер на глобата трябва да бъде най-малко 4 % от годишния оборот на търговеца. Съответно държавите членки могат да определят праг на максималната глоба и по-висок от 4 % от годишния оборот на търговеца. Те могат също така да решат да наложат глобата въз основа на по-голям референтен оборот, като например световния оборот на търговеца. По същия начин могат да разширят обхвата на санкциите, които се налагат в случай на координирани действия по Регламента за СОЗП за други видове нарушения, като например вътрешни нарушения.

Когато не е налична информация за годишния оборот на търговеца, например в случай на наскоро създадени дружества, член 13, параграф 4 изисква от държавите членки да предвидят възможност за налагане на максимална глоба в размер на най-малко 2 милиона евро. И в този случай държавите членки могат да определят праг на максималната глоба, по-висок от 2 милиона евро.

Това хармонизиране на националните правила за глобите има за цел да гарантира, че мерките за прилагане на законодателството са възможни и съгласувани във всички държави членки, участващи в координирани действия за прилагане на законодателството съгласно Регламента за СОЗП.

Налагането на глоби в съответствие с член 13, параграфи 3 и 4 от ДНТП се подчинява на общите критерии, посочени в член 13, параграф 2, включващи по-специално „естеството, тежестта и продължителността или временните последици от нарушението“. Действителната глоба, наложена от компетентния орган или съд в конкретен случай, може да бъде по-ниска от максималните суми, описани по-горе, в зависимост от естеството, тежестта и други съответни характеристики на нарушението.

При спазване на задълженията за координация съгласно Регламента за СОЗП компетентният орган или съдът може да решава да налага периодични глоби (например дневни глоби), докато търговецът преустанови нарушението. Той може също така да реши да наложи глобата под условие, ако търговецът не преустанови нарушението в определения срок, въпреки че е получил съдебно разпореждане в този смисъл.

Относимият оборот, който трябва да се вземе предвид при изчисляването на глобата, е оборотът, реализиран в държавата членка, налагаща глобата. Въпреки това член 13, параграф 3 дава възможност за определяне на глобата въз основа на оборота на търговеца, постигнат във всички държави членки, засегнати от координираното действие, ако в резултат на координацията съгласно Регламента за СОЗП една държава членка налага глобата от името на участващите държави членки.

В съображение 10 от Директива (ЕС) 2019/2161 се пояснява, че „в определени случаи търговецът може да бъде и група от дружества“. Съответно, когато търговецът, отговорен за нарушението, е група от дружества, при изчисляването на глобата ще се взема предвид общият оборот на групата в съответните държави членки.

В директивата не се определя референтната година за определяне на годишния оборот. Следователно за определяне на глобата националните органи могат да използват например последните налични данни за годишния оборот към момента на вземане на решението за налагане на санкцията (тоест предходната стопанска година).

По силата на член 13, параграф 3 държавите членки могат по национални конституционни причини да ограничат налагането на глоби до: а) нарушения на членове 6, 7, 8, 9 и на приложение I към настоящата директива; и б) продължаващо прилагане от търговеца на търговска практика, която е счетена за нелоялна от компетентния национален орган или съда, когато търговската практика не съставлява нарушение по буква а). Съответно това ограничение има за цел да се преодолеят обстоятелства от изключителен характер и позволява на държавата членка да не прилага разпоредбите за глобите по отношение на онези еднократни нарушения, които са предмет на координирано прилагане на Регламента за СОЗП и за които единственото правно основание е член 5 от ДНТП относно дължимата професионална грижа.

1.4.3.   Средства за защита на потребителите

С Директива (ЕС) 2019/2161 към ДНТП беше добавен нов член 11а, с който от държавите членки се изисква да гарантират, че потребителите, пострадали от нарушения на ДНТП, имат достъп до пропорционални и ефективни правни средства за защита, по-специално обезщетение за претърпени вреди, и когато е уместно — намаляване на цената и прекратяване на договора, при спазване на условията, установени на национално равнище. Съответно защитата на потребителите съгласно ДНТП включва както договорни, така и извъндоговорни правни средства за защита.

Условията за прилагане на правните средствата за защита се определят от държавите членки и могат да включват фактори като тежестта и естеството на нелоялната търговска практика, претърпените вреди и други имащи отношение обстоятелства, когато е уместно. Подробните ефекти на правните средства за защита също се определят от държавите членки, като например дали правното средство за защита при прекратяване на договор води до нищожност на договора от момента на сключването му (със задължението и на двете страни да се върнат в състоянието преди сключването на договора) или само до премахване на бъдещите му последици, при условие че се спазват принципите на адекватност и ефективност и се запазва полезният ефект на директивата.

Тези средства за защита не засягат правните средства за защита, на разположение в други инструменти на правото на ЕС, като например тези в Директивата за цифровото съдържание (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (111) и Директивата за продажбата на стоки (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета (112). Тези правни средства за защита могат да бъдат предявени и колективно чрез представителни искове съгласно Директива (ЕС) 2020/1828.

1.4.4.   Прилагане на ДНТП по отношение на търговци, установени в трети държави

Приложимостта на ДОЦ по отношение на търговци извън ЕС е уредена с Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (113) относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II). Този регламент се прилага „за извъндоговорни задължения по граждански и търговски въпроси, във всеки случай на стълкновение на закони“. Рим II се прилага при гражданскоправни и търговскоправни спорове.

Член 6, параграф 1 от регламента Рим II: Правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от действие на нелоялна конкуренция, е правото на държавата, в която са засегнати или е вероятно да се засегнат конкурентни отношения или колективните интереси на потребители.

Член 6, параграф 4 от регламента Рим II: Правото, приложимо според настоящия член, не може да бъде отклонено чрез споразумение по член 14.

Когато условията на член 6, параграф 1 от Регламент Рим II са изпълнени, напр. ако към потребителите в ЕС е насочена заблуждаваща реклама и това уврежда колективните интереси на потребителите в ЕС, се прилага ДНТП. Съгласно член 6, параграф 4 от Регламент Рим II приложимото право не може да бъде отклонено чрез споразумение за избор на право.

2.   ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ НА ДНТП

2.1.   Функциониране на ДНТП — диаграма на ДНТП

На тази диаграма е илюстрирана връзката между „черния списък“ на търговските практики в приложението и общите разпоредби на ДНТП, по-конкретно съответно членове 6—9 и член 5. За да бъде определена като нелоялна и съответно да бъде предмет на забрана съгласно ДНТП, е достатъчно търговската практика да преминава само една от тези проверки.

Търговската практика:

2.2.   Понятието за търговец

Член 2, буква б) „търговец“ означава всяко физическо или юридическо лице, което по смисъла на търговските практики, обхванати от тази директива, осъществява дейност с предмет, свързан с неговото занятие, работа или професия, или всяко лице, което действа от името и/или за сметка на търговеца.

Това определение обхваща не само търговци, които действат за своя сметка, но и лица, включително и потребители, които действат „от името на“ или „за сметка на“ друг търговец.

Например: — Национален съд е приел, че дружество, публикувало реклами в медиите от името и в интерес на друго дружество, което е доставчикът на съответните услуги, се смята за търговец по смисъла на националните разпоредби, които транспонират ДНТП (114). — Националните органи за защита на потребителите са провели съвместно правоприлагащо действие във връзка с онлайн игрите, в които се предлагат покупки в приложение, в рамките на европейската мрежа за сътрудничество в областта на защитата на потребителите ). Те са пояснили, че макар и отговорността за съдържанието на дадено приложение да се носи основно от неговия разработчик, на доставчиците на онлайн магазин за приложения също може да бъде търсена отговорност за вземане на необходимите мерки да гарантират, че игрите на техните платформи не съдържат директно увещаване на деца (115).

Следователно, по силата на член 2, буква б) във връзка с разпоредбите на съответното национално законодателство за отговорност и санкции, търговецът може да бъде солидарно отговорен с друг търговец за нарушения на ДНТП, извършени от последния от негово име.

Освен това Съдът изясни, че в ситуация, в която търговските практики на даден оператор се използват от друго предприятие, действащо от името или за сметка на този оператор, в определени ситуации ДНТП може да се използва както срещу този оператор, така и срещу предприятието, ако те отговарят на определението за „търговец“ (116). Това означава, че директивата може да се използва и за оценка на търговските практики на търговците, когато те са пряко свързани със сделката на потребителя с друг търговец, от чието име или за чиято сметка действа този търговец.

Може да има ситуации, в които физически лица, изглеждащи като потребители, които продават продукти на други потребители, могат всъщност да бъдат търговци или да действат от името на търговци („скрити продажби от страна на търговци към потребители“).

Въпросът дали един продавач се определя като „търговец“, или като потребител, трябва да се оценява за всеки отделен случай. В делото Каменова едно лице е публикувало на уебсайт общо осем обяви за продажба на различни нови и употребявани стоки (117). Съдът отбеляза, че самият факт, че продажбата има за цел реализирането на печалба или че дадено физическо лице публикува едновременно в онлайн платформа редица обяви, с които предлага за продажба нови стоки или стоки втора употреба, не може да бъде достатъчен, за да се квалифицира това лице като „търговец“. При определянето на статута националният съд трябва да вземе предвид различни неизчерпателни и неизключителни критерии.

В критериите се включва следното:

—	това дали продавачът има мотиви за търсене на печалба, включително и фактът, че тя може да е получила възнаграждение или друго обезщетение, защото действа от името на даден търговец;

—	броят, стойността и честотата на сделките;

—	оборотът от продажби на продавача; дали продавачът купува продукти с цел да ги препродаде;

—	дали продавачът се облага с ДДС;

—	дали продажбата е извършена организирано;

—	дали продавачът има правен статут, който му позволява да се занимава с търговска дейност;

—	дали всички продавани стоки са от един вид или с еднаква стойност, по-специално дали предлагането се свежда до ограничен брой стоки;

—	дали продавачът разполага с информация и технически познания — каквито потребителят може да няма относно предлаганите за продажба стоки, така че е в по-изгодна позиция спрямо този потребител;

—	дали продавачът е закупил тези стоки с цел да ги препродава, придавайки съответно на тази дейност регулярен характер, определена честота и/или успоредност спрямо търговската или професионалната си дейност (118).

В обхвата на определението за търговец може да попадат например лица, чиято основна дейност е да продават по интернет с голяма честота продукти, които купуват с цел препродажбата им на по-висока цена.

Лица, които се занимават с дейности за онлайн популяризиране с участието на известни личности, например маркетинг с участието на влиятелни публични фигури (инфлуенсъри) (за повече информация вж. раздел 4.2.6), могат да бъдат квалифицирани като търговци, ако участват често в такива практики, независимо от размера на аудиторията им. Алтернативно, когато лицата не се квалифицират като търговци, въпреки това може да се смята, че те действат „от името“ на търговеца, чиито продукти се популяризират чрез практиката, и следователно попадат в обхвата на директивата. Задълженията за яснота на търговската комуникация, по-специално съгласно член 7, параграф 2 от ДНТП, се прилагат спрямо търговците, независимо дали те са доставчик на продуктите или не.

Организации с благотворителни или етични цели може да се определят като търговци по смисъла на ДНТП, когато упражняват стопанска дейност (например продажбата на продукти, отговарящи на определени етични стандарти) спрямо потребителите. Всеки път, когато действат като търговци, те трябва да спазват ДНТП, що се отнася до тяхната стопанска дейност. Така например информацията за произхода на продукта или неговите етични аспекти не трябва да бъде заблуждаваща.

Фактът, че една организация е структурирана като организация „с нестопанска цел“, не е решаващ за оценката на това дали тя се определя като търговец.

Същото е валидно за публичните органи, които в зависимост от обстоятелствата могат да се определят като търговец, когато упражняват стопанска дейност.

Например: Община, която предлага намалени цени на билетите за организирана от нея изложба, може да попада в обхвата на определението за търговец съгласно ДНТП.

В решението по делото BKK Mobil Oil Съдът е потвърдил, че публичноправен субект, натоварен с изпълнението на задача в общ интерес, каквато е управлението на предвидена със закон схема за здравно осигуряване, може да удовлетворява критериите за „търговец“, тъй като:

Съдът също така е заключил, че:

По-специално, съгласно приложение I на ДНТП („черният списък“), точка 22, е забранено да се отправя невярно твърдение или да се създава впечатление, че търговецът не действа за цели, свързани с неговото занятие, работа, занаят или професия, или невярно да представя себе си като потребител.

Това включва ситуацията, при която търговецът първоначално действа като търговец, но след това се представя за потребител, например когато продавачът се представя за професионален търговец на автомобили за целите на сделката, но по-късно подписва договора като физическо лице.

2.3.   Понятието „търговска практика“

Член 2, буква г) търговски практики от търговците към потребителите са всяко действие, бездействие, поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан с производството, продажба или доставка на стока до потребители.

Съдът е приел, че единственият критерий в член 2, буква г) от ДНТП е това, че практиката на търговеца трябва да е пряко свързана с производството, продажбата или доставката на стока или услуга до потребител (121).

Търговска практика може да бъде „пряко свързана“ с рекламата на даден продукт например чрез предоставяне на „информация относно наличността на даден продукт на промоционална цена през определен период“ (122). Въз основа на наличната в момента съдебна практика е трудно да се определи границата кога една търговска практика вече няма да бъде „пряко свързана“ с рекламата на даден продукт. Въпреки това, когато например един търговец продава пътна карта, която не съдържа рекламни съобщения, и след това потребителят използва тази пътна карта, за да намери пътя до даден магазин, би било необосновано продажбата на пътната карта да се определи като търговска практика, „пряко свързана“ с рекламата на продукт във въпросния магазин.

Съдът е посочил, че в приложното поле на ДНТП попадат дейностите на търговеца вследствие на търговска сделка, отнасяща се до всякакви стоки или услуги, и вследствие на сключването на договор или по време на неговото изпълнение (123).

На тази основа Съдът заключава, че:

Съдът е дал насоки относно границите на приложното поле на ДНТП във връзка с понятието за търговска практика в делото Kirschstein. Съдът е приел, че има разлика между „търговските практики“ на търговеца, които са тясно свързани с популяризирането и продажбата или доставката на продукти на потребителите и следователно попадат в приложното поле на директивата, и правилата, за които се отнасят тези практики, които са свързани със самия „продукт“ (например доставчиците на услуги, които могат да присъждат университетски степени, трябва да имат разрешение за това) и които следователно не попадат в приложното поле на ДНТП.

Що се отнася до областта на рекламите в печатните медии, макар Съдът да признава, че определението за „търговски практики“ е особено широко и че ДНТП може да намери приложение в ситуация, при която търговските практики на един оператор се прилагат от друго дружество, действащо от името и/или за сметка на този оператор, той постановява по дело RLvS, че ДНТП, и по-специално точка 11 от приложение I относно рекламни статии, не може да се използва срещу издателите на вестници (126). Съдът се позова на липсата на вторично законодателство на ЕС за печатните издания и обяснява, че тази разпоредба няма за цел сама по себе си да налага на издателите на печатни издания задължението да възпрепятстват евентуални нелоялни търговски практики на рекламодатели (127).

Търговците трябва също така да бъдат предпазливи, когато правят твърдения за етичност и корпоративна социална отговорност, които може да обхващат различни аспекти на методите на работа на търговците, например по отношение на условия на работа, хуманно отношение към животните, дарения за благотворителност, и др. Корпоративна социална отговорност означава поемането на отговорност от предприятията за тяхното въздействие върху обществото чрез прилагане на процес за интегриране на социални, екологични, етични и потребителски аспекти в икономическите им дейности и основна стратегия.

Твърдения относно такива аспекти са превърнати в маркетингов инструмент, използван в отговор на нарастващата загриженост на потребителите по отношение на изпълнението на етичните и социалните стандарти от страна на търговците. Такива твърдения могат да окажат влияние при вземане на решение за сделка от страна на потребител, който трябва да направи избор между два конкуриращи се продукта, близки по качество и цена. По тази причина те могат да се смятат за „пряко свързани с рекламата, продажбата или доставката на продукта“, и следователно се определят като търговска практика по смисъла на ДНТП. Поради значителните прилики между твърденията за етична/корпоративна социална отговорност и твърденията за екологосъобразност основните принципи, които се прилагат по отношение на твърденията за екологосъобразност, могат да се прилагат и по отношение на твърденията за етична и корпоративна социална отговорност (вж. раздел 4.1).

2.3.1.   Практики за сервизно обслужване, включително дейности по събиране на вземания

Съгласно член 3, параграф 1 търговските практики, до които се прибягва не само по време на етапите на продажба и доставка, но също и след осъществяването на търговската сделка (следпродажбения етап), могат да попаднат в приложното поле на ДНТП.

В съображение 13 от ДНТП се говори също за „нелоялни търговски практики, които възникват извън договорното отношение между търговец и потребител или след сключването на договор, по време на неговото изпълнение“.

Дейностите по събиране на вземания трябва да се разглеждат като търговски практики за следпродажбено обслужване, тъй като събирането на вземания е пряко свързано с продажбата или доставката на продукти. Не съществуват обективни причини тази оценка да се диференцира въз основа на това дали даден търговец е възложил изпълнението ѝ на външни специализирани агенции или не.

Това следва също така от текста на точка 25 от приложение I, в който практиката на „извършване на частни посещения в дома на потребителя, пренебрегвайки молбата на потребителя да напусне или да не се връща, освен при обстоятелства и в степен, предвидени от националното законодателство, с оглед изпълнение на договорно задължение “ се определя като нелоялна при всички обстоятелства.

Съдът потвърди по делото Gelvora, че правоотношението между дружество за събиране на вземания и неизправния длъжник по договор за потребителски кредит, чийто дълг е бил цедиран на това дружество, действително попада в материалното приложно поле на директивата (128).

Например: — Национален съд е приел, че уведомяването на потребител, който не спазва финансовите си задължения, че името му ще бъде публикувано като неизправен платец в местните медии, е агресивна търговска практика (129). — Орган за защита на потребителите предприел действия срещу фирма за събиране на вземания, която използва лого, наименование и документи, които са подобни на използваните от официалните агенции. Търговецът е оставял у потребителите заблуждаващото впечатление, че привежда в изпълнение официални съдебни разпореждания, за да принуди потребителите да платят задълженията си, когато в действителност тези правомощия са запазени за публичните органи (130). — Орган за защита на потребителите счел събирането на вземания за следпродажбена търговска практика, попадаща в приложното поле на ДНТП, и налага глоба на агенция за събиране на вземания за подвеждане на потребителите длъжници относно степента и тежестта на нежеланите последици, с които те ще се сблъскат, ако не успеят да уредят своите задължения незабавно. Агенцията за събиране на вземания също така не е информирала коректно потребителите относно точното договорно основание за дълга и е упражнила върху тях неоправдан психологически натиск (131).

2.3.2.   Търговци, купуващи продукти от потребителите

В хода на професионалната си дейност някои търговци могат да купуват продукти от потребителите. Примерите за това включват дистрибутори на автомобили, търговци на антики и търговци на дребно на стоки втора употреба.

Според определението, предвидено в ДНТП, търговски са само онези практики, които са „ пряко свързани с производство, продажба или доставка на стока до потребители “. Обратната ситуация, при която търговците купуват продукти от потребителите, не попада в приложното поле на ДНТП. Въпреки това има случаи, когато може да се установи връзка между продажбата на даден продукт от потребител на търговец и рекламата, продажбата или доставката на (различен) продукт на потребителя.

Например споразуменията за изкупуване са широко разпространени при търговията с моторни превозни средства. Търговецът купува употребяван автомобил от потребителя, който на свой ред купува превозно средство от търговеца. В такива случаи покупката на търговеца може да се разглежда като част от възнаграждението, дадено от потребителя за онази част от сделката, която е от страна на търговци към потребители (B2C). Споразуменията за изкупуване безспорно попадат в приложното поле на ДНТП.

Изкупуването и препродажбата на злато в някои случаи може да попада в приложното поле на ДНТП. Така например може да се смята, че търговец, който предлага на потребителите професионална оценка на тяхното злато, преди да го купи, предоставя услуга на потребителите. В такива случаи ДНТП ще се прилага, и следователно търговецът не трябва да предоставя заблуждаваща информация относно реалната стойност на златото или относно цената на предлаганата услуга (например пропускането на „административните такси“).

Например: Търговец, който е експерт по китайска керамика, казва на потребител, че ваза от периода „Мин“ е фалшива. Ако това не е вярно, твърдението може да представлява заблуждаващо действие.

2.4.   Тест за вземане на решение за сделка

Член 2, буква к) „решение за сделка“ означава всяко решение, взето от потребител относно това как и при какви условия да купи, да заплати изцяло или частично, да задържи или да се разпореди със стоката, или да упражни договорно право, свързано със стоката, независимо дали потребителят решава да действа, или се въздържа от действие.

В общите разпоредби на ДНТП (членове 5—9) са обхванати нелоялни, заблуждаващи и агресивни търговски практики, които са в състояние да изменят икономическото поведение на потребителите, с което ги подтикват или е възможно да ги подтикнат да вземат решение за сделка, което в противен случай не биха взели.

Формулировката, използвана в член 2, буква к), показва, че определението следва да се тълкува в широк смисъл и че понятието за решение за сделка следва да обхваща широк диапазон от решения, взети от потребителя по отношение на даден продукт.

Съдът е приел, че в приложното поле на „решението за сделка“ попадат не само решението да бъде закупен или не даден продукт, но и пряко свързани с него решения, по-специално решението да се влезе в магазина:

В този смисъл понятието „решение за сделка“ включва също и решенията, предхождащи и следващи покупката.

Съществува широк спектър от решения за сделка, които потребителят може да вземе във връзка с продукт или услуга, освен решението дали да направи покупка.

Тези решения за сделка могат да доведат до действия, които не пораждат правни последици съгласно националното договорно право и могат да се вземат по всяко време от момента, в който потребителят е първоначално изложен на реклама, до края на полезния живот на даден продукт или до последното използване на дадена услуга.

Много решения, предхождащи покупката, могат да се разглеждат като решения за сделка.

Например: — Решение да се пътува до търговски обект или магазин в резултат на търговска оферта. — Решение да се даде съгласие за изнасяне на търговско представяне от търговец. — Решение за влизане в уебсайт в резултат на търговска оферта.

Много решения, следващи покупката, които са взети след закупуването на продукт или абонирането за услуга, могат да се определят като решения за сделка.

Например: — Решение за отказване от или прекратяване на договор за услуги. — Решение за прехвърляне към друг доставчик на услуги.

Освен това нелоялна търговска практика, насочена към един потребител, може да доведе до решение за сделка от друг потребител, което последният не би взел в противен случай.

Например: Търговски практики от страна на търговец, предлагащ онлайн отзиви на ползватели, при които търговецът филтрира отрицателните отзиви, могат да бъдат заблуждаващо действие или бездействие, въпреки че съответното решение за сделка е свързано с решение от потребител, различен от онзи, върху когото е оказан натиск да премахне или да не публикува отрицателен отзив. В тази ситуация създаването от страна на търговеца на невярно или заблуждаващо цялостно впечатление за същността на сайта за отзиви, или за това как той функционира, може да подтикне средния потребител, който чете онлайн отзивите, да вземе решение да се свърже (и впоследствие да сключи договор) с посочен търговец, което той не би взел, ако знаеше, че отрицателните отзиви са били филтрирани.

Общите разпоредби на ДНТП (членове 5—9) обхващат нелоялни, заблуждаващи и агресивни търговски практики, които са в състояние да изопачат икономическото поведение на потребителите. В тези разпоредби е използвана малко по-различна формулировка за изразяване на тези изисквания.

Съгласно член 5, параграф 2 от ДНТП една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и „ съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено “ икономическото поведение на средния потребител. В членове 6, 7 и 8 обаче е предвидена забрана за заблуждаващи или агресивни търговски практики, ако те подтикват или е възможно да подтикнат средния потребител да „ вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел “.

В член 5, параграф 2 изискването, че за да бъде нелоялна, една търговска практика трябва да е в състояние да изопачи икономическото поведение на потребителя, е формулирано по различен начин от формулировките на членове 6, 7 и 8. На пръв поглед това явно противоречие би могло да създаде проблеми при тълкуването. Член 5, параграф 2 обаче следва да се чете във връзка с член 2, буква д), който гласи:

Член 2, буква д) „Съществено изопачаване на икономическото поведение на потребители“ означава използване на търговска практика, която значително накърнява способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост, като по този начин го принуждава да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел“.

Следователно въз основа на член 5, параграф 2 определящо за това дали дадена търговска практика „ съществено изопачава или е вероятно да изопачи “ икономическото поведение на потребителя, е дали търговската практика подтиква или може да подтикне потребителя „ да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел “.

Тази оценка е същата като оценката, която следва да се извърши въз основа на членове 6, 7 и 8. От това следва, че въпреки че текстът на член 5, параграф 2 е различен от текста на последните членове, изискването във връзка със същественото изопачаване на поведението на потребителя е същото.

Широкото понятие за решение за сделка, разработено от Съда (133), позволява ДНТП да се прилага за различни случаи, в които нелоялното поведение на търговеца не се ограничава до подтикване на потребителя да сключи сделка или договор за услуги.

Една търговска практика може да се смята за нелоялна, не само ако е възможно да подтикне средния потребител да купи или не даден продукт, но също така и ако е възможно да подтикне потребителя например:

—	да влезе в магазин;

—	да прекара повече време в интернет, ангажиран в процес на правене на резервация;

—	да реши да не променя стоката или търговеца;

—	да кликне върху връзка или реклама онлайн;

—	да продължи да използва услугата, като сърфира или превърта в интернет.

В ДНТП не се изисква да се докаже дали икономическото поведение на потребителя (тоест неговото решение за сделка) действително е било изменено. В нея се позволява преценка за това дали търговската практика е „вероятно“ (т.е. e в състояние) да има такова въздействие върху средния потребител. Следователно националните правоприлагащи органи следва да проучат фактите и обстоятелствата на отделния случай (т.е. in concreto), но също така да оценят и „вероятността“ на въздействието на тази практика върху решението за сделка на средния потребител (т.е. in abstracto).

Например: В търговско съобщение се твърди, че един нов модел автомобил е „най-безопасната кола в света“. При извършването на оценка дали твърдението е оказало въздействие върху потребителите по отношение на вземането на добре обосновано решение за сделка национален съд е приел, че за да се определи като решение за сделка, е достатъчно да е съществувала вероятност рекламата да повиши интереса сред средните потребители и да даде тласък на решението на потребителя да предприеме по-нататъшни действия (например да посети магазин или уебсайт, за да получи допълнителна информация относно продукта) (134).

2.5.   Среден потребител

Съображение 18 Целесъобразно е да се защитят всички потребители от нелоялни търговски практики; въпреки това след влизането в сила на Директива 84/450/ЕИО Съдът на Европейските общности намира за необходимо при вземане на решения по дела за реклама да проучва въздействието върху типичния национален потребител. Съобразно принципа на пропорционалност и с оглед ефективното прилагане на защитните мерки, съдържащи се в нея, настоящата директива приема като база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, както се тълкуват от Съда на Европейските общности , но също така съдържа разпоредби, които имат за цел да предотвратят злоупотребата с потребители, чиито качества ги правят особено уязвими към нелоялни търговски практики. Когато една търговска практика е насочена към точно определена група потребители, например деца, е желателно влиянието на търговската практика да се оцени с оглед на средния представител на тази група. […] Тестът за средния потребител не е статистически тест. Националните съдилища и органи ще трябва да прилагат собствена способност за преценка, отчитайки съдебната практика на Съда на Европейските общности, за да определят типичната реакция на средностатистическия потребител в дадения случай .

Както е посочено в съображение 18 и допълнително уточнено в членове 5—9, базата за сравнение на ДНТП за оценка на въздействието на една търговска практика е понятието „среден потребител“, както по-рано е разработено от Съда:

Действително това понятие е било разработено от Съда преди приемането на ДНТП. След това то е било кодифицирано от ДНТП, за да се предоставят на националните органи и съдилища общи критерии с цел повишаване на правната сигурност и намаляване на възможността за различаващи се оценки.

Съгласно практиката на Съда средният потребител е критична личност с обмислено и предпазливо пазарно поведение.

Например: „Средно съобразителният потребител“ няма да повярва, че обозначението на промоционалния размер на опаковката съответства на промоционалното увеличение на размера на съответния продукт (136). Обикновено средният потребител не би приписал на стоки, носещи обозначението „дерматологично изпитани“, лечебни свойства, които тези стоки не притежават (137).

Средният потребител по смисъла на ДНТП във всеки случай не е някой, който се нуждае единствено от ниско равнище на защита, тъй като винаги е в състояние да се сдобие с наличната информация и да действа разумно въз основа на нея. Напротив, както е подчертано в съображение 18, тестът се основава на принципа на пропорционалност. В ДНТП е възприето това разбиране, за да се намери точният баланс между необходимостта да бъдат защитени потребителите и насърчаването на свободната търговия на един открито конкурентен пазар.

Ето защо понятието за среден потребител по смисъла на ДНТП винаги трябва да се тълкува, като се има предвид член 114 от Договора, където е предвидено високо равнище на защита на потребителите.

В същото време ДНТП се основава на идеята, че например национална мярка за забрана на твърдения, които могат да заблудят само много лековерен, наивен или несериозен потребител (например превъзнасяне („puffery“ (138)), би била непропорционална и би създала неоправдани пречки пред търговията.

Както изрично е посочено в съображение 18, тестът за средния потребител не е статистически тест. Това означава, че националните органи и съдилища следва да могат да определят дали една практика е в състояние да заблуди средния потребител, прилагайки своята собствена преценка, като вземат предвид типичната реакция на средния потребител, без да е необходимо да поръчват експертна оценка или анкета сред потребителите (139).

Например: — Национален съд е определил, че хората с нарушено зрение могат да се разглеждат като средни потребители и отпечатването на информация с много дребен шрифт може да се смята за заблуждаваща търговска практика (140). Подобно решение е взето и от друг правоприлагащ орган (141). — Национален съд е констатирал, че разумният потребител не е подозрителен и е склонен да се доверява, че получената информация е действителна и точна. Разумният потребител не е длъжен да издирва допълнително цялото точно съдържание на предаденото му съобщение, освен ако подателят на съобщението не насочва категорично вниманието му или не прави ясна препратка към такова задължение в текста на съобщението (142).

В член 5, параграф 2, буква б) от ДНТП допълнително се прецизира тестът за средния потребител, когато става въпрос за интересите на определени групи потребители. Когато практиката е ориентирана към определена група потребители, нейното въздействие следва да се оценява с оглед на средния представител на съответната група. Например такъв може да е случаят, когато търговската практика се отнася до уникален продукт, който се популяризира чрез канали за маркетинг, за да се насочи маркетингът към конкретна и ограничена група получатели, като например конкретна професия. В този случай средният представител на тази конкретна група може да има по-специфични познания или характеристики, които средният потребител не би имал непременно, които оказват пряко влияние върху оценката на въздействието на търговската практика. Като се има предвид разграничението от общата категория на средния потребител, „конкретната група потребители“ трябва да бъде достатъчно разпознаваема, с ограничен обхват и хомогенна. Ако не може да се определи конкретна група, оценката следва да се съсредоточи върху общия критерий за средния потребител.

Например: По дело, свързано със заблуждаваща реклама на бебешки пелени, по-конкретно загатваща връзка между алергиите и пелените на търговеца, национален съд е определил средния потребител като родители с малки деца, които нямат специални познания относно алергиите (143).

Възможно е също така различни групи потребители да бъдат засегнати от една и съща търговска практика. Например може да има среден потребител, до когото практиката достига или за когото е предназначена (член 5, параграф 1, буква б), а в същото време практиката може да бъде насочена към група уязвими потребители. Като цяло оценката следва да взема предвид потребителите, до които практиката действително е достигнала, независимо дали те са потребителите, до които търговецът е възнамерявал да достигне.

Понякога и с оглед на специфичния характер на разглежданите продукти на търговците може да им се наложи при съставянето на своите търговски съобщения да вземат предвид определени социални, езикови и културни особености, типични за средния потребител, за когото са предназначени продуктите. Поради това в някои случаи такива социални, езикови и културни особености, които могат също така да бъдат специфични за дадена държава членка, може да бъдат основание за различно тълкуване от компетентния правоприлагащ орган или съд на посланието, съобщено в търговската практика. По дело, свързано със заблуждаваща реклама на козметика, Съдът е приел, че:

Освен това Съдът е посочил, че:

Поради това, въз основа на теста за средния потребител и въпреки принципа на ДНТП за пълно хармонизиране, теоретично погледнато, може да е обосновано от чуждестранен търговец да се изисква да предостави допълнителна информация по социални, културни или езикови причини. С други думи, пропускането на тази информация може да заблуди потребителите в държавата на местоназначение, за разлика от онези в държавата на произход.

2.6.   Уязвими потребители

Член 5, параграф 3 — Забрана за нелоялни търговски практики 3. Търговски практики, които е възможно съществено да изопачат, по предвидим за търговеца начин, икономическото поведение само на ясно установима група потребители, които са особено уязвими към практиката или към основния продукт поради своята физическа или умствена недоразвитост, възраст или лекомислие , се оценяват от гледна точка на средния представител на тази група . Това не засяга обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално.

Съображение 19 Когато някои характеристики , като например възраст, физическа или умствена слабост или лекомислие, правят потребителите особено податливи към дадена търговска практика или към представения продукт, и икономическото поведение само на такива потребители е възможно да бъде изопачено от практиката по начин, който търговецът може да предвиди в разумни граници, то тогава е целесъобразно да се гарантира, че тези потребители са подходящо защитени, с оценка на практиката от гледна точка на средния представител на тази група .

В основата на ДНТП стои идеята, че макар да е уместно от нелоялни търговски практики да бъдат защитавани всички видове потребители, на потребителите, които се определят като членове на една от групите, изброени в член 5, параграф 3, следва да се гарантира по-високо равнище на защита, отколкото на „средния потребител“, посочен в член 5, параграф 2.

В съображение 19 от преамбюла допълнително се уточнява тълкуването на член 5, параграф 3: докато в член 5, параграф 3, изглежда, потребителите се определят като уязвими изключително поради тяхната „физическа или умствена недоразвитост, възраст или лекомислие“, в съображение 19 е предвиден неизчерпателен списък с характеристики, които правят един потребител „особено податлив“.

Понятието за уязвимост не се ограничава до характеристиките, изброени в член 5, параграф 3, тъй като обхваща и уязвимости, зависещи от контекста. Многоизмерните форми на уязвимост (146) са особено остри в цифровата среда, която все повече се характеризира със събиране на данни за социално-демографски характеристики, но също така и за лични или психологически характеристики, като интереси, предпочитания, психологически профил и настроение. Понятието за уязвимост в цифровата среда е разгледана допълнително в раздел 4.2.7.

Например: По случай, свързан с пропускането на съществена информация от кредитна институция, правоприлагащ орган се е произнесъл, че потребителите, на които кредитните институции са наложили забрана поради слаба платежоспособност, са особено податливи на конкретна оферта (147).

Понятието недоразвитост (физическа или умствена) включва сетивни нарушения, ограничена подвижност и други увреждания.

Например: Орган за защита на потребителите е определил като особено тежко нарушение реклама, която по заблуждаващ начин създава впечатление, че продукти са в състояние да лекуват тежко заболяване, защото тя може да подтикне уязвими потребители, като например хора, страдащи от тежко заболяване, да вземат решение за сделка, което в противен случай не биха взели (148).

По отношение на възрастта може да е подходящо една търговска практика да бъде анализирана от гледна точка на потребители от различни възрасти.

Възрастните хора могат да бъдат по-уязвими по отношение на определени практики заради своята възраст. Агресивните методи на продажба „от врата на врата“ може да не засягат средния потребител, но има вероятност да оказват принуда върху определена група потребители, по-специално възрастните хора, които могат да бъдат по-уязвими по отношение на продажбата под натиск.

В допълнение към член 5, параграф 3 от ДНТП, децата се ползват от специална защита чрез забраната за директно увещаване, предвидена в точка 28 от приложение I към ДНТП. Тази забрана, която включва оказване на натиск върху децата да закупят даден продукт директно или чрез убеждаване на възрастните да закупят изделия за тях („силата на досаждането“), е разгледана допълнително в раздел 3.7.

Възможностите на децата да разбират онлайн и офлайн реклама се различават значително при различните деца и в зависимост от възрастта и зрелостта им (149). До известна степен е възможно това да се вземе предвид съгласно ДНТП, тъй като член 5, параграф 3 позволява дадена търговска практика да се оцени от гледна точка на средния представител на определена възрастова група.

Юношите представляват друга категория потребители, към която често се насочват недобросъвестни търговци. Рекламирането на продукти, които са особено привлекателни за юноши, може да използва тяхната липса на внимание или разсъдливост, както и тяхното рисково поведение, дължащо се на незрялост и лековерие.

Понятието „лековерие“ обхваща групи от потребители, които могат по-лесно да повярват на определени твърдения. Терминът е неутрален и косвен, така че ефектът е защита на членовете на дадена група, които по някаква причина са особено отворени към влиянието на определена търговска практика. Всеки потребител може да бъде определен като член на тази група.

Проучването на Комисията от 2016 г. относно уязвимостта на потребителите е установило, че хората, които не издържат теста за лековерие, е по-вероятно да имат проблеми при избора на сделки в сравнение с останалите. Освен това хората, които смятат себе си за лековерни, са по-малко склонни да се оплакват, когато срещат проблеми, и са по-склонни да се чувстват уязвими като потребители.

Критериите за „уязвим потребител“ се прилагат, ако дадена търговска практика нарушава икономическото поведение на група потребители, които са особено уязвими „ по начин, който може да бъде разумно предвидим за търговеца “.

Този критерий добавя елемент на пропорционалност към оценката на дадена търговска практика по отношение на уязвимите потребители.

Той има за цел да вмени отговорност на търговците, само ако отрицателното въздействие на дадена търговска практика върху категория уязвими потребители би могло разумно да се смята за предвидимо от търговеца.

Това означава, че от търговците не се изисква да направят повече, отколкото е разумно, както когато оценяват дали тази практика ще въздейства по нелоялен начин върху коя да е ясно установима група потребители, така и когато предприемат стъпки за ограничаване на такива въздействия.

В резултат на това е малко вероятно една търговска практика да бъде счетена за заблуждаваща, ако някои потребители, поради своята изключителна наивност или невежество, са били подведени или по друг начин са действали нерационално в отговор дори и на най-честната търговска практика.

Например: Може да има няколко потребители, които да вярват, че „Спагети Болонезе“ в действителност се произвеждат в Болоня. Търговците обаче няма да бъдат подведени под отговорност за всяка възможна интерпретация или действие, предприето в отговор на тяхната търговска практика от някои потребители.

2.7.   Член 5 — дължима професионална грижа

Член 5 — Забрана на нелоялни търговски практики  (150) 1. Забраняват се нелоялните търговски практики. 2. Една търговска практика е нелоялна, ако: а) противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа, и б) съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители.

Член 2, буква з) „дължима професионална грижа“ е нормата за специални умения и грижи, които може разумно да се очакват от търговеца спрямо потребителите, в съответствие с честната пазарна практика и/или с общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца;

В член 5, параграф 2 се съдържа обща разпоредба с два кумулативни критерия за установяване на това дали търговските практики следва да се смятат за нелоялни. Той служи като „мрежа за сигурност“, която да гарантира, че всяка нелоялна практика, която не е обхваната от другите разпоредби на ДНТП (т.е. която не е заблуждаваща, агресивна или посочена в приложение I), също ще бъде санкционирана. Разпоредбата също така позволява преодоляване на нововъзникващи нелоялни практики в бъдеще.

В член 5, параграф 2 се забраняват търговски практики, които противоречат на изискванията за дължима професионална грижа, ако е възможно да изопачат съществено икономическото поведение на средния потребител.

Това е самостоятелен критерий, а не допълнително кумулативно условие, което следва да бъде изпълнено по отношение на дадена практика, за да се приеме, че тя е в нарушение на някоя от специфичните категории на нелоялни практики по смисъла на членове 6—9 или приложение I от ДНТП. Това е илюстрирано от диаграмата на ДНТП.

Съдът е потвърдил следното:

Понятието „дължима професионална грижа“ обхваща принципи, които вече са трайно установени в законодателствата на държавите членки преди приемането на ДНТП, като например „честна пазарна практика“, „добросъвестност“ и „добра пазарна практика“. Тези принципи подчертават нормативни ценности, които са приложими в специфичната област на стопанска дейност. Понятието може да включва принципи, произтичащи от национални и международни стандарти и кодекси за поведение (вж. също раздел 2.8.4 относно неспазването на кодекси за поведение).

Например: — Правоприлагащ орган предприема действия срещу търговец, който предоставя сателитни телевизионни услуги, на основание, че не е показал дължима професионална грижа. Въпреки че договорите са били срочни, ако потребителят не вземел мерки, за да предотврати подновяването му към момента на изтичане на срока, търговецът автоматично приемал договора за подновен (152). — Национален съд е приел, че по иск, предявен от правоприлагащ орган, агенция за събиране на вземания, която оказвала натиск върху потребителите да плащат сметки по договори, които са правно невалидни, и отказвала да отговори на техните въпроси, е нарушила изискването за дължима професионална грижа. Потребителите имат право да знаят каква сметка събира агенцията за събиране на вземания и дали това вземане е правилно или не. Органът основава тълкуването на изискванията за професионална грижа на кодекса за поведение на асоциация на агенции за събиране на вземания и националният съд e потвърдил това тълкуване. Той също така е постановил, че дори за дружества, които не са членове на асоциацията, този кодекс за поведение може да се използва като основа за определяне на това какво представлява професионалното поведение (153).

От член 5, параграф 2, буква б) следва, че за да се признае за противоречаща на изискванията за дължима професионална грижа, за търговската практика трябва да се смята също, че има вероятност тя „да изопачи съществено икономическото поведение“ на потребителите. Това понятие е разгледано в раздел 2.4 по-горе.

Например: Правоприлагащ орган е предприел действия срещу фирма за събиране на вземания. Органът констатира, че търговецът е прилагал неправомерен натиск и повтарящи се агресивни практики спрямо потребителите, като заключава, че такова поведение е в противоречие с изискванията за дължима професионална грижа и в нарушение на свободата на избор на средния потребител, като по този начин го подтиква да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел (154).

2.8.   Член 6 — Заблуждаващи действия

Член 6 — Заблуждаващи действия 1. Заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация, и следователно е невярна или по някакъв начин, включително посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел: а) съществуването или естеството на продукта; б) основните характеристики на продукта, като неговата наличност, преимущества, рискове, изпълнение, състав, принадлежности, сервизно обслужване на клиента и разглеждане на жалби, метод и дата на производство или предоставяне, доставка, срок на годност, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват при неговата употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитания или проверки, извършени върху продукта; в) обхват на задълженията на търговеца, мотивите за търговската практика и характеристика на продажбения процес, всяко изявление или символ относно пряко или косвено спонсорство, или преценка/одобрение на търговеца или продукта; г) цената или начина, по който е формирана цената, или съществуването на специфично ценово предимство; д) потребността от сервизно обслужване, резервна част, подмяна или ремонт; е) характера, качествата и правата на търговеца или неговия агент, като неговата самоличност и имущество, неговата квалификация, статус, одобрение, съдружие или обвързаност и права върху индустриална, търговска или интелектуална собственост, или негови награди и отличия; ж) правата на потребителя, включително правото на замяна или възстановяване на цената съгласно Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои елементи на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции [1], или рисковете, с които може да се сблъска. 2. Търговска практика също така се смята за заблуждаваща, ако в нейния фактически контекст, отчитайки всичките ѝ характеристики и обстоятелства, тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, и ако тя включва: а) всякакво предлагане на продукт, включително сравнителна реклама, което създава объркване с други продукти, търговски марки, търговски наименования или други отличителни знаци на конкурент; б) неспазване на задълженията, поети от търговеца, съдържащи се в кодекса за поведение, с които търговецът се е обвързал, когато: i) задължението не е само пожелателно, а е категорично и проверимо, и ii) търговецът указва в търговската практика, че е обвързан със задължение да спазва кодекса; в) всяко предлагане на стока в една държава членка като идентична на стока, предлагана на пазара в други държави членки, когато тази стока има значителни разлики в състава или характеристиките, освен ако не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори.

Разпоредбата на член 6, заедно с член 7 относно заблуждаващи бездействия, е определено най-често използваната за целите на националното правоприлагане.

Теории на поведенческата икономика сочат, че не само съдържанието на предоставената информация, но също така и начинът, по който тя е представена, може да окажат значително въздействие върху начина, по който потребителите се отнасят към нея. Поради тази причина член 6 изрично урежда случаи, в които търговските практики могат да заблудят потребителите „по някакъв начин, включително цялостно представяне“, „дори ако предоставената информация е фактически точна“.

В правомощията на националните съдилища и административните органи е да извършат оценка на заблуждаващия характер на търговските практики, отчитайки най-новите констатации на поведенческата икономика. Така например използването на настройки по подразбиране (default settings — избори, които се предполага, че потребителите обичайно правят, освен ако те изрично не са посочили други) или предоставянето на ненужно сложна информация може да се смятат за заблуждаващи.

2.8.1.   Обща заблуждаваща информация

В член 6, параграф 1, букви а)—ж) се забраняват заблуждаващи действия, които могат да заблудят средния потребител по отношение на широк спектър от елементи, включително:

—	съществуването на продукта;

—	неговите основни характеристики (например неговия състав, метод на производство, географски или търговски произход, очаквани рискове и резултати при използването му);

—	цената или начина, по който е формирана цената, или съществуването на специфично ценово предимство;

—	характера, качествата и правата на търговеца.

В текста на член 6 ясно е обхваната всяка търговска практика, която „ съдържа невярна информация и следователно е невярна“.

Информацията за „основните характеристики на продукта“ трябва да бъде предоставена в офертата за продажба съгласно член 7, параграф 4 от ДНТП, както и преди сключването на договора съгласно Директивата относно правата на потребителите. В член 6, параграф 1, буква б) от ДНТП се забранява предоставянето на невярна информация за основните характеристики на продукта, ако е възможно тя да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Например: — Орган за защита на потребителите е предприел действия срещу търговец, отправял невярно твърдение, че неговите заеми за потребители са с най-ниски лихвени проценти на пазара. В допълнение търговецът включва неточна информация в рекламите, като посочва, че на потребителите ще бъдат отпуснати заеми, независимо от тяхната кредитна история (155). — За ИТ продуктите, като външни твърди дискове, USB устройства, мобилни телефони и таблети, капацитетът за съхранение, или паметта, е главният елемент от основните им характеристики. Орган за защита на потребителите е предприел действия срещу търговец, който рекламира капацитет за съхранение на ИТ продукти, който съществено се различава от действителния капацитет за съхранение на продуктите (156). По подобен начин асоциация на потребителите предявява колективен иск на основание на разследванията на различни марки на ИТ устройства, при които са установени разлики от средно една трета между рекламираната и действителната памет. — Агенция за самолетни пътувания е комуникирала с потребителите на национален език преди сделката. Следпродажбеното обслужване на клиентите обаче се предоставя само на английски език, за което потребителите не са информирани преди сделката. Тази търговска практика се смята за нарушение на член 6, параграф 1, буква б) от ДНТП, във връзка с точка 8 от приложение I (157). — Национален съд приема, че фактът, че билетът е бил препродаден, се квалифицира като основна характеристика на билета, тъй като купувачът на препродаден билет може да получи отказ за качване на самолета от първоначалния продавач (158).

Член 6, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 1, буква е) обхващат различна информация относно търговеца и характера на процеса на продажба. Това може да включва и търговски практики, при които търговецът невярно твърди или дава да се разбере, че е упълномощен да продава даден продукт, когато продуктът е обект на селективна дистрибуторска мрежа.

Търговска практика, често определяна като твърдения „максимално до“ („up to claims“), се отнася до търговци, които изтъкват като аргумент в рекламата максималната изгода, която потребителите могат да очакват от използването на продукта. Твърденията „максимално до“ могат да се окажат заблуждаващи по смисъла на член 6, ако те не отразяват реалността на предложението, направено от търговеца, и ако е възможно да подтикнат потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел в противен случай. Твърденията „максимално до“ могат да бъдат заблуждаващи, ако търговците не са в състояние да докажат, че е възможно да постигнат обещаните максимални резултати при нормални обстоятелства. Вж. също така раздел 2.8.2 относно ценовите предимства.

Оценката дали твърдението „максимално до“ е заблуждаващо, трябва да се извършва за всеки отделен случай. Различни критерии биха могли да бъдат от значение, като например:

—

Дали ясно се оповестяват резултатите и ползите, които средният потребител обосновано очаква да постигне, включително всички приложими условия или ограничения. Бездействието може да се определи като заблуждаващо по отношение на „основните характеристики“ на продукта: — като се пропусне съществена информация по смисъла на член 7, параграф 4, буква a) (в случай на оферта за продажба); — като заблуждаващо действие по смисъла на член 6, параграф 1, буква б) от ДНТП;

—	Дали търговецът има на разположение съответните доказателства, с които да обоснове твърдението си по смисъла на член 12 от ДНТП.

Информацията, предоставена на потребителите, също така не трябва да заблуждава или да е възможно да заблуди потребителя по какъвто и да е начин, включително в цялостното представяне, дори когато информацията е фактически точна.

Например: — Финансова институция рекламира инвестиционен продукт като нискорисков петгодишен влог с привилегирована лихва и гарантирана възвръщаемост на инвестицията в деня на падежа. В действителност инвеститорите губят лихвата върху влога и значителна част от първоначално внесената сума. Орган за защита на потребителите е приел тази търговска практика за заблуждаваща, тъй като вложителите са получили невярна и заблуждаваща информация относно предлагания финансов продукт (159). — Национален съд е преценил като заблуждаващо рекламирането чрез мобилен телефонен оператор, тъй като търговецът предлагал с 30 % по-ниски цени за мобилни услуги от конкурентите си, но пропуснал да посочи по недвусмислен начин, че първата минута на телефонния разговор не е на секундова база. Съдът е постановил, че поради двусмисленото представяне на офертата потребителят не е бил в състояние да вземе информирано решение (160).

ДНТП не предвижда официално изискване да се посочват географският (или търговският) произход на даден продукт или неговият състав (161). Такива изисквания обаче може да съществуват в специфичното секторно законодателство (162). Освен това съгласно ДНТП заблуждаването на потребителя относно тези елементи може да попадне под забраната, предвидена в член 6, параграф 1, буква б) от ДНТП, ако има вероятност такава невярна или заблуждаваща информация да подтикне потребителя да вземе решение за покупка, което в противен случай не би взел.

Някои решения на националните съдилища изрично се позовават на приложението на ДНТП по отношение на заблуждаващи твърдения за произход.

Например: Предприятие от Доминиканска република предлага на пазара в Съюза своята стока ром, като споменава неколкократно Куба върху бутилките и в търговските материали. Национален съд постановява, че споменаването на известно географско местоположение върху продукт, при условие че продуктът не произхожда от това местоположение, представлява заблуждаваща търговска практика (163).

Бяха повдигнати въпроси и по отношение на информацията за състава на продуктите, като например стоки, съдържащи компоненти, които не са от животински произход, етикетирани или маркирани с термина „кожа“.

Например: Национални съдилища са постановили, че рекламирането на мебели, за чиято изработка не е употребена кожа, с твърдения, че части от мебелите са направени от „текстилна кожа“, е заблуждаваща практика. Съдилищата подчертават, че средният потребител би предположил наличие на кожа в такива мебели (164).

Съгласно член 6, параграф 1, буква ж) търговците не трябва да заблуждават потребителите относно техните права на потребители.

Например: — Национален съд е отхвърлил обжалването от търговец, който е санкциониран с глоба от правоприлагащ орган за заблуждаване на потребителите относно тяхното право на отказ от договор. Вместо изрично посочване на факта, че потребителите имат 14 дни да се откажат от договора, в договорите са включени само препратки към съответните разпоредби на националното законодателство с неясен и заблуждаващ език (165). — Търговец рекламира на видно място едногодишна безплатна търговска гаранция, за да насърчи платено удължаване на тази търговска гаранция до три или пет години. Предприятието не е информирало по подходящ начин потребителите относно съществуването на законова гаранция за изпълнение в срок до две години от доставката на продукта, на която те имат право съгласно Директива относно продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции. Орган за защита на потребителите е определил тази търговска практика за заблуждаваща, по-специално на основание член 6, параграф 1, буква ж) от ДНТП (166). Впоследствие това решение е потвърдено от национален съд (167).

2.8.2.   Ценови предимства

Член 6, параграф 1, буква г) забранява подвеждаща информация за цената. Прилагането на ДНТП към намаления на цената, които са подчинени на специфични правила съгласно Директива 98/6/ЕО за обозначаването на цените, се разглежда в раздел 1.2.5. Директивата за нелоялни търговски практики (ДНТП) остава напълно приложима и урежда други видове практики, насърчаващи ценови предимства, като например сравнения с други цени, комбинирани или обвързани условни оферти и програми за лоялност. Няколко разпоредби на ДНТП са от значение за такива промоционални практики (например член 6, буква г) относно наличието на специфично ценово предимство и точка 20 относно безплатни предложения). ДНТП се прилага и за персонализирани цени (вж. раздел 4.2.8).

По-специално ДНТП продължава да се прилага спрямо промоционалните практики за сравняване на цената с цените, прилагани от други търговци, или с други референтни цени, като например така наречените „препоръчителни цени на дребно“ на производителя. Съответните търговци трябва да обърнат особено внимание на предоставянето на потребителя на ясна информация, че посочената референтна цена представлява сравнение, а не намаление на цената, искана от този търговец преди това. Такова обяснение трябва да бъде незабавно и лесно указано заедно с референтната цена. Това е особено важно, когато се използват техники като зачеркната референтна цена, която потребителите вероятно ще възприемат като намаление на цената, начислявана от същия търговец преди това. Органите на държавите членки трябва да преценяват за всеки отделен случай дали тези практики не са подвеждащи и дали са в съответствие с ДНТП.

Всяко използване на израза „препоръчителни цени на дребно“ в ценови сравнения трябва да бъде обяснено. Използването му може да противоречи на член 6, параграф 1, буква г), ако тя е необосновано висока и нереалистична и създава у потребителите впечатлението, че им се предлага по-значително предимство, отколкото в действителност.

По делото Canal Digital Danmark (168) Съдът уточнява, че търговска практика, която се състои в разделяне на цената на даден продукт на няколко компонента и фокусиране върху един от тях, трябва да бъде разглеждана като заблуждаваща съгласно член 6, параграф 1, тъй като тази практика би могла, от една страна, да създаде у средния потребител невярна представа, че му е предложена благоприятна цена, и от друга страна, да го накара да вземе решение за сделка, което иначе не би взел, което запитващата юрисдикция трябва да провери, като вземе предвид всички имащи отношение обстоятелства по главното производство (169).

Например: — През 2020 г. Комисията и националните органи в мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите (мрежата за СОЗП) получиха ангажименти от уебсайтовете за резервации на пътувания Booking и Expedia. Като платформи те се съгласиха да осигурят ясно представяне на намаленията на цените и отстъпките в съответствие със законодателството на ЕС за защита на потребителите, включително: — да не представят цените, изчислени за различни дати на престой, като отстъпка (например чрез зачеркване или термини като „% отстъпка“) — да се посочва ясно дали по-ниските цени са достъпни само за участващи в наградни програми — да не представят дадена оферта като ограничена във времето, ако тя ще продължи да бъде налична на същата цена и след това (170). — Търговец рекламира спортно оборудване, като сравнява цената му с малко по-високата препоръчителна цена на дребно на вносителя, въпреки че вносителят не е продавал пряко такъв продукт на потребителите. Национален съд е приел практиката за заблуждаваща и забранява на търговеца да сравнява своята цена с препоръчаната цена на дребно, освен ако тази цена отговаря на цената, която фактически обикновено се определя от другите търговци на дребно за същата стока (171). — Национален съд установява, че търговец е нарушил член 6, параграф 1, буква г) на ДНТП, като е използвал зачеркнати референтни цени за мебели, въпреки че тези продукти никога не са предлагани на тази цена. По този начин търговецът е създал несъществуващо ценово предимство, което е заблуждавало или е могло да заблуди потребителите (172).

2.8.3.   Объркващо предлагане

В член 6, параграф 2, буква a) от ДНТП се разглежда объркващото предлагане.

Член 6, параграф 2, буква а): Търговска практика също така се смята за заблуждаваща, ако в нейния фактически контекст, отчитайки всичките ѝ характеристики и обстоятелства, тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, и ако тя включва: а) всякакво предлагане на продукт, включително сравнителна реклама, което създава объркване с други продукти, търговски марки, търговски наименования или други отличителни знаци на конкурент;

Например: — Национален съд приема, че изпращането на фактури, които имитират друга търговска марка (нейното наименование, отличителни знаци и оформление на фактурата) и създават впечатлението, че услугите са извършени от този друг търговец, е нелоялна търговска практика. Това противоречи и на точка 21 от приложение I към ДНТП (прилагане на фактура към маркетингов материал или на друг подобен документ за дължима престация, който създава у потребителя впечатление за вече поръчан продукт, когато това не е така) (173). — Същият съд е приел освен това, че използването на знаците „Тaxi“ и „Taxi Gothenburg“, и двата в жълт дизайн, на таксиметрово превозно средство, съставлява сравнителна реклама и създава объркване с отличителните знаци на конкурента. Това е така, защото друг търговец предлага таксиметрови услуги в района на Гьотеборг от 1922 г., като използва текста „Taxi Gothenburg“ и жълтия цвят за своя търговска марка (174).

Практика, която повдига въпроси относно съвместимост с тази разпоредба, се нарича „опаковки имитации“, които могат да се намерят в офлайн и онлайн каналите за продажба. Тя се отнася до практиката да се изготвя такава опаковка за продукта (или „търговско оформление“ или „представяне“), чрез която да му се придаде общото „усещане за формата“ на добре известна конкурентна марка.

Опаковките имитации се различават от фалшифицираните по това, че обикновено не копират търговски марки. Рискът, породен от опаковките имитации, е, че те създават объркване у потребителите и следователно водят до нарушаване на тяхното търговско поведение.

Измамата на потребителите, причинена от опаковките имитации, може да се прояви в няколко форми:

—	Пълно объркване — потребителят купува продукта имитация, като погрешно го приема за оригиналния марков продукт;

—	Измама относно произхода — потребителят разпознава продукта имитация като различен, но вярва, че поради подобната опаковка той е произведен от същия производител;

—	Измама относно качеството или естество — отново, потребителите разпознават продукта имитация като различен, но вярват, че поради подобната опаковка качеството е същото или близко до това на имитирания продукт.

Подобната опаковка внушава на потребителите, че качеството или естеството на продукта имитация са подобни на качеството и естеството на въпросния оригинален марков продукт или поне че са по-подобни, отколкото може да се предполага в други случаи. Сама по себе си подобната опаковка създава впечатление у потребителите, че единствената разлика между продуктите е цената (а не съчетанието на цена и качество).

Например: Търговец дава наименование или използва марка на своите нови слънчеви очила, така че много да наподобяват наименованието или марката на очилата на конкурента. Възможно е практиката да е в нарушение на член 6, параграф 2 от ДНТП, ако сходството е достатъчно голямо, за да обърка средния потребител, увеличавайки възможността той да избере новите слънчеви очила, което не би направил, ако липсва объркването.

В приложение I от ДНТП се забраняват при всички обстоятелства някои специфични търговски практики, които включват объркващо рекламиране по отношение на търговски марки, знаци и други сродни характеристики:

Точка 3 от приложение I Представяне на знак за доверие, знак за качество или техен еквивалент, без да е получено необходимото разрешение.

Точка 4 от приложение I Твърдение, че търговци (включително техните търговски практики) или продукти са одобрени, утвърдени или разрешени от обществен или друг орган, което е неистинско, или предявяване на такова твърдение, без да отговаря на условията за одобрение, утвърждаване или разрешение.

Точка 13 от приложение I Рекламиране на продукт, сходен с продукт, произведен от конкретен производител по начин, по който умишлено въвежда в заблуждение потребителя, като го подтиква да вярва, че продуктът е произведен от същия производител, когато това не е така.

Практика, която може да заблуди потребителите, е продажбата от страна на търговци или онлайн места за търговия на имена на марки като ключови думи, когато това създава объркване относно самоличността на търговеца, който действително предлага продукта. ДНТП, и по-специално член 6, параграф 1, буква а) и член 6, параграф 2, буква а), се прилагат, ако показаните резултати е възможно да заблудят потребителите относно естеството на продукта или да създадат объркване между продукти, търговски марки, търговски имена или други отличителни знаци на конкурентите. Компании, които използват ключови думи, свързани със запазена търговска марка, за да продават фалшифицирани продукти, може потенциално да бъдат счетени за нарушаващи точка 9 от приложение I на ДНТП.

2.8.4.   Неспазване на кодекси за поведение

Член 6, параграф 2, буква б): 2. Търговска практика също така се смята за заблуждаваща, ако в нейния фактически контекст, отчитайки всичките ѝ характеристики и обстоятелства, тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, и ако тя включва: (…) б) неспазване на задълженията, поети от търговеца, съдържащи се в кодекса за поведение, с които търговецът се е обвързал, когато: i) задължението не е само пожелателно, а е категорично и проверимо, и ii) търговецът указва в търговската практика, че е обвързан със задължение да спазва кодекса.

В ДНТП се съдържат няколко разпоредби, предотвратяващи неправомерното използване от страна на търговците на доверието, което потребителите може да имат в кодексите за саморегулиране. Тя не предвижда специфични правила по отношение на валидността на кодекса за поведение, а разчита на предположението, че заблуждаващи твърдения относно присъединяване на търговеца или относно утвърждаването му от орган за саморегулиране може да изопачат икономическото поведение на потребителите и да подкопаят доверието, което потребителите имат в кодексите за саморегулиране. На първо място, съгласно член 6, параграф 2, буква б) търговците се задължават да спазват кодекса за поведение, с който са се обвързали в търговски съобщения.

Съдът уточнява по делото Bankia, че ДНТП допуска национално законодателство, което не придава правно обвързващ характер на кодексите за поведение (175). Макар Съдът да потвърждава, че член 6, параграф 2, буква б) предвижда, че неспазването от търговеца на кодекса за поведение може да представлява нелоялна търговска практика, директивата сама по себе си не изисква от държавите членки да предвидят преки последици за търговците само поради това, че не са спазили кодекс за поведение (176).

Например: Орган за защита на потребителите е предприел действия на основание на тази разпоредба срещу доставчик на услуги за снабдяване с енергия. Доставчикът — член на сдружение, което представлява енергийни компании, твърди, че е обвързан с кодекс за поведение, приет от асоциацията. Съгласно кодекса за поведение на потребителите не следва да се предлагат продукти или да се правят предложения за услуги, когато те изискват само информация. В посочения случай обаче потребителите или не са получили информацията, която са поискали, или са се оказали обвързани с договор, за който не са дали своето съгласие. Също така съгласно кодекса за поведение асоциираният търговец не следва да се възползва от неопитността или уязвимостта (възрастта) на потребителя. Въпросният доставчик на енергия обаче се е възползвал от няколко възрастни хора, с които се е свързал (177).

На второ място, в приложение I към ДНТП при всякакви обстоятелства се забраняват някои практики, за да се гарантира, че търговците отговорно прилагат кодекса за поведение в рекламната дейност (приложение I, точки 1 и 3 относно кодекси за поведение, точка 2 относно знаци за доверие и точка 4 относно утвърждаване от обществен или частен орган).

2.8.5.   Предлагане на пазара като идентични на стоки с разлики в качеството

член 6, параграф 2, буква в) 2. Търговска практика също така се смята за заблуждаваща, ако в нейния фактически контекст, отчитайки всичките ѝ характеристики и обстоятелства, тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, и ако тя включва: (…) в) всяко предлагане на стока в една държава членка като идентична на стока, предлагана на пазара в други държави членки, когато тази стока има значителни разлики в състава или характеристиките, освен ако не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори.

Свободното движение на стоки не означава непременно, че всеки продукт трябва да бъде идентичен във всяко кътче на единния пазар. Докато потребителите са свободни да купуват продукти по свой избор, стопанските субекти също са свободни да предлагат на пазара и да продават стоки с различен състав или характеристики, при условие че спазват изцяло законодателството на ЕС (независимо дали става въпрос за законодателство относно безопасността на продуктите и тяхното етикетиране, или за друго хоризонтално или секторно законодателство).

Както обаче е определено в съображение 52 на Директива (ЕС) 2019/2161, пускането на пазара в държавите членки на стоки като идентични, когато в действителност те имат значително различаващи се състав или характеристики, може да заблуди потребителите и да ги подтикне да вземат решение за сделка, което иначе не биха взели. Такива маркетингови практики често се наричат „разлики в качеството“.

Затова Директива (ЕС) 2019/2161 въведе в ДНТП специална разпоредба (член 6, параграф 2, буква в) за справяне със ситуации, при които търговци предлагат на пазара стоки в различни държави членки като идентични, докато в действителност между тях има значителни разлики в състава или характеристиките, освен ако не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори. Прилагането на член 6, параграф 2, буква в) се основава на обективните и явни обстоятелства на представянето и състава или характеристиките на съответните стоки.

Член 6, параграф 2, буква в) на ДНТП пояснява прилагането на ДНТП към заблуждаващите маркетингови практики на „разлики в качеството“ и предоставя на националните органи за защита на потребителите по-ясно и по-специфично правно основание за справяне с такива заблуждаващи практики. Настоящите насоки заменят и заместват Известие на Комисията от 2017 г. относно прилагането на (първоначалната) ДНТП към „разликите в качеството“ на храните (178).

Предмет и засегнати търговци

Член 6, параграф 2, буква в) се прилага само за „стоки“, които не са определени в ДНТП. ДНТП се прилага за „продукти“, широко дефинирани като включващи стоки, услуги и цифрово съдържание. Затова определението за „стоки“ в Директива (ЕС) 2019/771 за продажбата на стоки следва да се прилага по аналогия. Съответно „стоки“ означава движими материални блага; вода, газ и електроенергия в ограничен обем или определено количество. Следователно член 6, параграф 2, буква в) не се прилага за услуги и цифрово съдържание, които остават предмет на общите правила на ДНТП относно заблуждаващи действия или бездействия.

Маркетинговите практики за „разлики в качеството“ създават най-много проблеми в областта на храните (включително напитките). Член 6, параграф 2, буква в) от ДНТП обаче се прилага също така за други видове стоки.

Член 6, параграф 2, буква в) се прилага към „предлагането на пазара“, което е широко понятие, включващо както представянето на стоките върху техните опаковки, свързаните с тях реклами и промоции, така и продажбата на стоките на потребителите.

Основната целева група на член 6, параграф 2, буква в) са търговците, които определят представянето и състава на съответните стоки. Обикновено това са производителите, включително собствениците на „марки на дистрибутор“ и марки на търговец на дребно. Ето защо дейностите по правоприлагането във връзка с член 6, параграф 2, буква в) следва да се концентрират главно върху производителите на стоки.

Обикновените търговци на дребно обикновено нямат влияние върху състава или опаковката на продаваните от тях стоки. Независимо от това, след като бъде установен фактът на заблуждаващи практики с „разлики в качеството“ по отношение на конкретна стока, правоприлагащите органи могат да изискват коригиращи действия също от страна на търговците на дребно, които продават въпросната стока. По-специално те могат да изискват търговецът на дребно да предоставя допълнителна информация на мястото на продажба, като по този начин потребителите са информирани, че съответната стока всъщност не е идентична със стоката, продавана в други държави. Тъй като ДНТП не се прилага спрямо отношенията между предприятията (B2B), тя не урежда последиците от такива действия по правоприлагане в контекста на договорните отношения B2B между търговците на дребно и производителите.

Поради трансграничния характер на случаите с „разлики в качеството“ компетентните органи трябва, когато е приложимо, да си сътрудничат съгласно Регламента за СОЗП (ЕС) 2017/2394. По специално с Регламента за СОЗП се установяват ясни задължения за взаимопомощ между компетентните органи, за да се гарантира, че органите на държавата членка, в която е установен търговецът, предприемат необходимите мерки за преустановяване на нарушенията, които засягат потребителите в други юрисдикции на Съюза.

Установяване на разликите и дали стоките се предлагат на пазара като „идентични“

Съгласно член 6, параграф 2, буква в) от ДНТП потенциално нелоялни пазарни практики с „разлики в качеството“ по отношение на дадена стока съществуват, когато са изпълнени следните две условия:

1.	стоката се предлага на пазара като идентична със стоката, предлагана на пазара в други държави членки, и

2.	стоката има значителни разлики в състава или характеристиките в сравнение със стоката, предлагана на пазара в други държави членки.

Позоваването на „други държави членки“ следва да се разбира като обхващащо една или повече държави членки освен тази, която прилага защитата на потребителите (179).

Понятието „предлагани като идентични“ се отнася се до начина, по който стоките се представят и възприемат от средния потребител. Съответно не е задължително представянето на стоката да е напълно идентично във всяко отношение, за да бъде възприето от средностатистическия човек като идентично. Съгласно съображение 53 на Директива (ЕС) 2019/2161, компетентните национални органи следва да оценяват дали разграничаването на стоката може лесно да бъде установено от потребителите чрез проверка за наличието и адекватността на информацията.

Когато на потребителите в различни държави членки се представят варианти на стока със значителни разлики в състава или характеристиките, търговците следва да се поставят в положението на средния потребител и да проверяват дали е вероятно средният потребител да възприеме тези различни варианти като идентични. В това отношение търговците могат да почерпят вдъхновение от съществуващите добри маркетингови практики, при които компаниите представят различни версии на хранителните продукти (които се предлагат паралелно на всеки от националните пазари) по начин, който ясно показва на потребителя разликите между тях, като същевременно запазва общите елементи, които идентифицират марката.

Тъй като прилагането на член 6, параграф 2, буква в) се задейства от наличието на „разлики“, за него не се изисква определянето на „референтна стока“. По-конкретно не се изисква да се установи коя от идентично предлаганите на пазара стоки е „оригиналната“ и коя е „различната“ версия. Единственото, което има значение, е дали стоките, които се предлагат на пазара в различните държави членки, се различават значително по своя състав или характеристики или не. Това означава, че от търговците зависи да решат как да гарантират, че различните версии на тяхната стока са ясно различими за потребителите.

За да установят разликите със стоките, предлагани на пазара в други държави членки, националните правоприлагащи органи трябва да сравнят наличната информация върху опаковката (т.е. върху предната част на опаковката и етикета). Ако се установи (чрез лабораторни тестове), че изискваната от закона информация върху етикета е невярна, това на първо място е нарушение на разпоредбите на ЕС за храните — вж. също така и раздели 1.2.2 и 3.3. по-долу.

Оценка за всеки отделен случай и „значимост“ на разликата

Съгласно общите разпоредби на член 6 на ДНТП всяко предлагане на стоки с различен състав или характеристики като идентични в различни държави членки е заблуждаващо, и следователно нелоялно и забранено, ако такова предлагане е вероятно да окаже въздействие върху решението за сделка на средния потребител. Това изисква оценка на всеки отделен случай на съответните търговски практики. Тестът за вземане на решение за сделка е крайъгълният камък и предпоставка за прилагането на всички основни разпоредби на ДНТП относно нелоялните търговски практики (тоест членове 5—9).

В това отношение следва да се отбележи, че в рамките на единния пазар потребителите имат общо разбиране, че е осигурено свободно движение на стоки и равен достъп до тях. Особено в съзнанието на потребителите марките действат като сертификат за контролирано и постоянно качество. Рекламата на марката и усилията за изграждане на имидж допринасят за такова възприятие от страна на потребителите. Освен това твърдения като „оригинален“, „уникален“ и „по рецептата на основателя“, които се срещат често например върху опаковките на хранителните продукти, допълнително подсилват посланието на собственика на марката за еднаквите характеристики на стоката на всички пазари.

Следователно потребителите не очакват априори марковите стоки, продавани в различни държави, да имат различен състав или характеристики. Поради това те биха могли да се въздържат от купуване на стоката, ако знаеха, че стоката, предлагана за продажба в тяхната страна, се различава по характеристики или състав от стоката, предлагана на потребителите в други държави. Въпреки това, що се отнася до храните, проучване на Съвместния изследователски център (JRC) от 2020 г. показа, че диференциацията на различните версии на стоките има разнородно въздействие върху решенията на потребителите за покупка при различните изследвани хранителни продукти и държави членки. По-конкретно информирането на потребителите за диференциацията на хранителните продукти е довело до това, че в някои случаи те са предпочели „местните“ версии, а в други — „чуждестранните“ версии на хранителните продукти (180).

В доклада на JRC се посочва също, че поведението на потребителите, когато се сблъскат с диференциация на стоките, зависи и от мащаба на разликата. Средният потребител е по-вероятно да вземе решение за сделка, ако знае, че една или няколко ключови съставки или тяхното съдържание, например в храната, се различават значително (181). По-големите разлики в състава е по-вероятно да доведат до различни сензорни характеристики, които са един от важните фактори, определящи качеството на храните за потребителите. Въпреки това е важно да се подчертае, че сетивното възприятие на храните е само един от елементите, които могат да повлияят на избора на потребителите. Например потребителите може да желаят да избягват определени видове съставки по причини, различни от тези, свързани със здравето им (например алергени). По-специално потребителите отдават все по-голямо значение на въздействието на определени стоки или техни съставки върху околната среда, на географския им произход, начина на производство, химическия състав и т.н. (182)

Класификацията на разликите на „съществени“ и „несъществени“ не може да бъде определена предварително, например по отношение на конкретни съставки в храните. Вместо това „значимостта“ на разликата е присъщ елемент на оценката на всеки отделен случай на въздействието на пазарната практика за „разлики в качеството“ върху средния потребител. Именно в този смисъл — въздействие върху средния потребител — се използва това понятие в член 6, параграф 2, буква в) на ДНТП.

Обосновани изключения

Член 6, параграф 2, буква в) на ДНТП позволява на търговците да (продължават да) продават стоки, които се различават значително по състав или характеристики, като идентични, когато това е обосновано от „законосъобразни и обективни фактори“. Неизчерпателен примерен списък на такива фактори е посочен в съображение 53 на Директива (ЕС) 2019/2161, по-конкретно: национални законодателни изисквания; наличност/сезонност на суровините; и доброволни стратегии за подобряване на достъпа до здравословни и питателни храни, както и правото на търговците да предлагат стоки от същата марка в опаковки с различно тегло или обем на различните географски пазари.

Всъщност националните правила могат да определят специфични изисквания по отношение на състава на определени видове храни, продавани в някои държави, които не съществуват в други държави членки. Възможно е също така да има обективни разлики в източниците, дължащи се на географската и/или сезонната наличност на суровини, които оказват влияние върху състава и/или вкуса на продуктите. Търговците могат също така да въведат нови рецепти в рамките на политиките за доброволно преформулиране на хранителните съставки, което не може да се осъществи едновременно на всички пазари по технически или икономически причини.

Освен това, тъй като примерите, дадени в съображение 53 на Директива (ЕС) 2019/2161, са неизчерпателни, диференцирането на стоките, предлагани на пазара в различни държави членки, може да бъде обосновано и от други обективни фактори.

Предимствата на всяка обосновка, представена от търговците за диференциране на стоките, ще трябва да се оценяват във всеки отделен случай. Търговците трябва да докажат валидността на изключението. По-специално, когато търговецът адаптира националните версии на продуктите към предпочитанията на местните потребители, той трябва да е в състояние да докаже (например чрез икономически или пазарни проучвания) наличието на потребителски предпочитания и че продуктовата диференциация действително отговаря на тези предпочитания.

В съображение 53 на Директива (ЕС) 2019/2161 се подчертава, че търговците, които разграничават версиите на стоките си поради законосъобразни и обективни фактори, все пак трябва да информират потребителите за това. Въпреки че търговците са свободни да избират метода за предоставяне на такава информация, в съображението се посочва, че търговците би следвало да предпочитат алтернативни начини на този за предоставяне на информация върху етикета. Такива други средства могат да бъдат информация в помещенията на търговеца на дребно/в интерфейсите за онлайн продажба, уебсайтове за продукти (които трябва да са лесно и директно достъпни, например чрез сканиране на QR код върху опаковката) или реклама на продукти. Във всеки случай информацията следва да бъде лесно и директно достъпна за средния потребител, включително и за уязвимите потребители. Чрез активна и прозрачна комуникация относно диференцирането на стоките чрез тези други средства търговците не само ще информират потребителите, но също така ще изяснят на тях и на националните органи за защита на потребителите, че смятат продължаващото предлагане на пазара на съответните стоки като идентични за оправдано в съответствие с ДНТП. Освен това такава активна и прозрачна комуникация трябва да бъде и от търговски интерес, особено когато различните версии на стоката наистина се използват с цел да се изпълнят националните правни изисквания или да се подобри опитът на потребителите.

Твърденията на търговеца относно обосноваността на пускането на стоките на пазара като идентични, въпреки значителните им различия, попадат в обхвата на член 12 от ДНТП. Член 12 предвижда, че държавите членки трябва да предоставят на националните съдилища или административни органи правомощия да изискат от търговците доказателства относно техните фактически твърдения. Това правомощие следва да се прилага и по отношение на твърденията на търговците относно обосновката на диференциацията.

Хранителни продукти

Законодателството на ЕС в областта на храните се прилага успоредно с ДНТП и може да е от значение и при разглеждане на случаи на „разлики в качеството“, тъй като те, изглежда, се случват предимно в хранителния сектор.

По-конкретно Регламент (ЕО) № 178/2002 относно общото законодателство в областта на храните има за цел да осигури високо ниво на защита на човешкото здраве и интересите на потребителите по отношение на храните, като същевременно гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар. Той е в основата на законодателството на Съюза в областта на храните. С него се установяват, наред с другото, общи принципи на законодателството (съюзно и национално) в областта на храните, както и отговорности на стопанските субекти в областта на храните и фуражите на всички етапи от производството, преработката и разпространението на храни и фуражи.

В това отношение с него се установява защитата на интересите на потребителите като общ принцип на законодателството в областта на храните (183). Съответно законодателството в областта на храните трябва да е насочено към осигуряване на защита на интересите на потребителите и да предоставя основа за информиран избор по отношение на консумираните от тях храни. По-специално то трябва да има за цел предотвратяването на: а) измамни или заблуждаващи практики; б) подправяне на храни; и в) всякакви други практики, които могат да въведат в заблуждение потребителя.

В него се предвижда и общо задължение за етикетирането, рекламата и представянето на храни или фуражи, включително тяхната форма, външен вид или опаковка, използваните опаковъчни материали, начинът на тяхната подредба и обстановката, в която се излагат, както и информацията, която се предоставя за тях чрез каквито и да е средства, за да не се въвеждат в заблуждение потребителите (184). На пазара на Съюза могат да се пускат само безопасни храни и фуражи (185). Накрая, стопанските субекти в хранителната и фуражна промишленост трябва на всички етапи на производство, преработка и разпространение в рамките на контролираните от тях предприятия да гарантират, че съответните храни и фуражи отговарят на всички изисквания на законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност, и трябва да проверяват дали тези изисквания са спазени (186).

Освен това Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на потребителите на информация за храните (Регламент за информация за храните за потребители (ИХП) определя общи правила и изисквания за етикетиране, включително задължително предоставяне на пълен списък на съставките, количеството на определени съставки или категории съставки, информация за алергени, декларация за хранителната стойност и др. Това дава възможност на потребителите да бъдат напълно информирани за състава на хранителните продукти и предотвратява заблуждаваща информация за храните. Информацията за храните трябва да бъде ясна, точна и лесноразбираема за потребителя. За тази цел с регламента за ИХП се установяват специфични изисквания за представяне на задължителната информация, включително минимален размер на шрифта.

Законодателството на ЕС в областта на храните създава всеобхватна правна рамка, целяща да гарантира не само високо ниво на защита на здравето на потребителите и техните социални и икономически интереси, но и свободното движение на безопасни храни в рамките на единния пазар на ЕС.

Изискванията за информация, установени от регламента за ИХП, са „съществена информация по смисъла на член 7, параграф 5 на ДНТП. Пропускането на тази информация би могло, след оценка на всеки отделен случай, да бъде счетено за заблуждаващо, доколкото е възможно да окаже въздействие върху решенията за сделка на средния потребител.

Разследването на потенциално подвеждащи практики за прилагане на „разлики в качеството“ от страна на националните органи, отговарящи за ДНТП, обикновено се основава на информацията за състава на продукта, предоставена върху опаковката в съответствие с изискванията на законодателството на ЕС в областта на храните (187).

Заблуждаващи практики с „разлики в качеството“ обаче могат да възникнат и в случаите, когато разликите между продуктите не са очевидни от етикета на продукта. В тези случаи органите, отговарящи за законодателството в областта на храните, проверяват спазването на регламента за ИХП и приложимите специфични за продукта разпоредби, определящи стандартите за състав. В онези държави членки, в които за прилагането на ДНТП и на съответното законодателство за храните са отговорни различни органи, те следва да си сътрудничат тясно, за да гарантират, че резултатите от техните съответни разследвания на един и същ търговец и/или една и съща търговска практика са съгласувани.

Други стоки

Тъй като забраната за заблуждаващи практики, свързани с „разлики в качеството“, не се ограничава до хранителни продукти, и в светлината на загрижеността по отношение на подобни практики в контекста на други потребителски стоки (188), Комисията, считано от 2021 г., провежда пилотно проучване в областта на почистващите продукти, детергентите и козметичните продукти. Това проучване има за цел да установи дали гореспоменатата обща методология, разработена от Съвместния изследователски център в областта на хранителните продукти, може да се разшири, като обхване сравняването на състава на такива стоки, както и възможността за създаването на инструмент за наблюдение за случаи на „разлики в качеството“ от компетентните органи на държавите членки, НПО или отрасъла.

2.9.   Член 7 — Заблуждаващи бездействия

Член 7 — Заблуждаващи бездействия 1. Заблуждаваща е тази търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства, и ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост, и следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. 2. Заблуждаващо бездействие е също и търговска практика, при която, отчитайки характеристиките, описани в параграф 1, търговецът укрива или предоставя по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин такава съществена информация по смисъла на тази алинея, или когато пропуска да определи целта на търговската практика, ако вече не е ясна от контекста, и когато, и в двата случая, това подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. 3. Когато средствата за комуникация при осъществяване на търговска практика налагат ограничения в пространството или времето, тези ограничения и всякакви мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информация на потребителите чрез други средства, ще бъдат взети предвид при вземане на решението дали има пропусната информация. 4. В случай на оферта за продажба информацията по-долу ще се смята за съществена, ако вече не е очевидна от контекста: a) основните характеристики на стоката, до степен, отговаряща на средството за комуникация и стоката; б) седалище и адрес на управление, географски адрес и самоличност на търговеца, като неговото търговско наименование и когато е приложимо, седалище и адрес на управление, и идентичността на търговеца, от чието име действа; в) цената, с включени данъци, или когато естеството на стоката е такова, че цената не може да бъде изчислена предварително — начинът, по който цената се изчислява, а също така, когато е необходимо — всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси или, когато те не могат да бъдат изчислени в разумни граници предварително — фактът, че такива допълнителни такси може да бъдат дължими от потребителя; г) условията на плащане, доставка и изпълнение, ако те се отклоняват от изискванията за дължимата професионална грижа; д) за стоки и сделки, включващи право на отказ или прекратяване — наличието на такова право. е) за продукти, предлагани на онлайн места за търговия — дали третата страна, предлагаща продуктите, е търговец или не, въз основа на заявеното от тази трета страна пред доставчика на онлайн мястото за търговия. 4a. Когато на потребителите се дава възможност да търсят продукти, предлагани от различни търговци или от потребители, въз основа на заявка за търсене под формата на ключова дума, фраза или други въведени данни, независимо къде в крайна сметка се извършват операциите, общата информация относно основните параметри, определящи класирането на продуктите, представени на потребителя в отговор на заявката за търсене, налична в специален раздел на онлайн интерфейса, до който има пряк и лесен достъп от страницата, на която са представени резултатите от заявката, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри се смятат за съществени. Този параграф не се прилага за доставчици на онлайн търсачки съгласно определението в член 2, точка 6 от Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета. 5. Изисквания за предоставяне на информация, установени в законодателството на Общността във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, неизчерпателен списък от които се съдържа в приложение II, се смятат за съществени. 6. Когато даден търговец предоставя достъп до потребителски отзиви за продукти, информацията за това дали и по какъв начин търговецът гарантира, че публикуваните отзиви са от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, се смята за съществена.

2.9.1.   Съществена информация

Член 7, параграфи 1 и 2 установяват в най-общ смисъл положително задължение за търговците да предоставят цялата информация, от която средният потребител се нуждае, за да може да вземе информирано решение за сделка. Това е т.нар. „съществена информация“ съгласно член 7.

В ДНТП не се дава определение на понятието „съществена информация“ освен в конкретния случай на „оферта за продажба“, който се разглежда в член 7, параграф 4 (вж. раздел 2.9.5). В допълнение, в член 7, параграф 5 от ДНТП се изяснява, че „изискванията за информация, установени от законодателството на ЕС относно търговски съобщения, включително реклама“, се смятат за съществени (вж. раздел 1.2.2).

И обратното, както е пояснено в съображение 15, когато държавите членки са въвели изисквания за информация, надвишаващи тези в законодателството на Общността, въз основа на минимални клаузи, неспоменаването на тази допълнителна информация няма да представлява пропуск, въвеждащ в заблуждение по смисъла на настоящата директива.

За да преценят във всеки отделен случай дали е пропусната съществена информация, националните органи и съдилища следва да отчитат всички характеристики и обстоятелства на дадена търговска практика, включително ограниченията на средствата за комуникация, които са използвани за предаването ѝ.

Например: — Национален орган е предприел действия срещу търговец, който предлага продукти на застраховка живот, без да включва съществена информация в рекламите. Търговецът твърдял, че роднините на застрахованото лице получават всички застрахователни обезщетения в случай на смърт на лицето. Търговецът обаче пропуснал да информира потребителите, че в случай на смърт на лицето през първите 24 месеца след сключване на договора поради причини, различни от злополука, роднините получават само ограничени застрахователни обезщетения (189). — При някои инструменти за сравнение се използват твърдения като „най-добрите оферти“, за да бъдат идентифицирани не непременно най-евтините оферти, а по-скоро онези, които предлагат най-доброто съотношение качество/цена. Пропускането на информация относно критериите, по които се определя „най-добрата оферта“, може да бъде заблуждаващо по смисъла на член 7 от ДНТП.

2.9.2.   Скрита реклама/пропуск да се определи търговска цел

Съгласно член 7, параграф 2 „пропускът да се определи целта на търговската практика се счита за заблуждаващо бездействие“, когато това нарушение е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

По подобен начин в Директивата за електронната търговия (190), Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (191) и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (192) са установени някои изисквания относно търговските съобщения и изпращането на електронна поща за целите на директния маркетинг. В член 8, параграф 5 от Директивата относно правата на потребителите се урежда специфичен аспект на скритото рекламиране.

Член 8, параграф 5 от Директивата относно правата на потребителите: „(…) ако търговецът използва телефонно обаждане до потребителя с цел сключване на договор от разстояние, в началото на разговора с потребителя той разкрива своята самоличност и, където е приложимо, самоличността на лицето, от чието име се обажда, както и търговската цел на обаждането“.

Докато тези разпоредби са насочени към специфични търговски практики или сектори, в член 7, параграф 2 се урежда общ и по-широк обхват и се включва всяка търговска практика.

Например: Орган за защита на потребителите предприема действия срещу търговец, който кани потребителите на срещи, като им предлага безплатни здравни прегледи като част от програма „Аз се грижа за здравето си“. Търговецът пропуснал да разкрие факта, че основната цел на срещите е представянето на продукти за продажба на потребителите (193).

В допълнение на член 7, параграф 2, в ДНТП се забраняват при всички обстоятелства определени специфични практики, които включват пропуск да се разкрие търговско намерение.

В точка 11 от приложение I се забранява използването на „ редакционен материал в медиите за рекламиране на продукт, за чиято реклама търговецът е платил, без да поясни това в съдържанието, или чрез образи или звуци, ясно разпознаваеми от потребителя (маскирана рекламна статия)“.

Например: Един от големите вестници си партнира с телекомуникационен оператор, който финансира определен раздел на вестника под заглавието „The Digital Life“. Разделът и всички материали в него, включително реклами на продукти, чиито продажби телекомуникационният оператор се готвел да стартира, излезли от печат като редакционно съдържание на вестника; единственото послание към обществеността относно рекламната същност на представения материал се съдържало в дискретното появяване на текста „в сътрудничество с“, последвано от търговската марка на телекомуникационния оператор. Установено е, че тази практика е в нарушение на точка 11 от приложение I към ДНТП (194).

Съгласно точка 22 от приложение I се забранява „отправяне на невярно твърдение или създаване на впечатление, че търговецът не действа за цели, касаещи неговото занятие, работа, занаят или професия, или невярно представяне на себе си като потребител “.

Член 7, параграф 2, съвместно с точки 11 и 22 от приложение I, имат особено значение по отношение на онлайн търговците (вж. раздел 4.2.5 относно социалните медии и раздел 4.2.6 относно маркетинга от страна на инфлуенсъри).

2.9.3.   Съществена информация, предоставена по неясен начин

Съгласно член 7, параграф 2 предоставянето на съществена информация „по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин“ е заблуждаваща практика, ако е вероятно това да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Например: — Национален съд постановява, че търговецът е нарушил член 7 от ДНТП, като е информирал потребителите относно правата им по неясен, двусмислен и неразбираем начин. Търговецът е уведомил потребителите относно правото им на отказ от договор, като предоставил пълния текст на правителствено постановление. Съдът установява, че текстът посочва многобройни разпоредби, неприложими за разглежданите договори, и че предлагането на пълния текст на правителственото постановление не може да се окачестви като информация, която дава възможност на потребителите ясно и конкретно да разберат условията относно правото им на отказ от договор (195). — Телефонен оператор рекламира по телевизията абонамент за мобилен телефон, подчертавайки специфични ценови предимства, докато ограниченията и условията на офертата са посочени в дребен шрифт, който се задържа на екрана за много кратко време. Приема се, че въпреки съществуващите ограничения в пространството и времето на използваното средство (телевизия), нищо не е пречило на търговеца да посочи по-ясно съществените обстоятелства и факти. Следователно рекламата се приема за заблуждаваща до степента, до която е била пропусната съществена информация (196). — Изискването за предоставяне на съществена информация по ясен, разбираем и своевременен начин може да бъде нарушено, в случай че онлайн търговец, чиято целева група са потребителите в конкретна държава членка, предоставя част от съществената информация на езика на тази държава, но други части от съществената информация са предоставени само на друг език (197), например в стандартните условия (198). Прилагането на ДНТП в такива случаи е допълващо и не засяга по-специфичните езикови изисквания, предвидени съгласно друго право на ЕС, например регулаторната възможност, предвидена в Директива 2011/83/ЕС относно договорната информация в договорите от разстояние и договорите извън търговския обект (вж. раздел 4.1.8 от Известието с насоки по ДПП).

2.9.4.   Фактически контекст и ограничения на използваното средство за комуникация

В член 7, параграф 1 се подчертава, че за да се прецени дали дадена търговска практика е заблуждаваща, тя трябва да се разглежда „във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация “.

Член 7, параграф 3 следва да се разглежда във връзка с член 7, параграф 1. Съгласно член 7, параграф 3, за установяване дали има пропусната съществена информация, трябва да се вземат предвид:

—	ограниченията в пространството или времето на използваното средство за комуникация;

—	всякакви мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства.

Горните разпоредби се прилагат за всички части на член 7. В допълнение, съгласно уводната част на член 7, параграф 4 не е нужно търговците да предоставят в офертите за покупка информация, която е вече очевидна от контекста.

Съдът изясни, че при оценката на заблуждаващо бездействие съгласно член 7, параграфи 1 и 3 на ДНТП следва да се вземат предвид гореспоменатите фактори, дори ако това не е изрично упоменато в текста на въпросното национално законодателство, а вместо това може да се намери например в подготвителните работи (199).

По същото дело Съдът също така установи, че ограниченията във времето и пространството на използваното средство за комуникация трябва да бъдат претеглени спрямо естеството и характеристиките на даден продукт. Необходимо е да се прецени дали търговецът е сметнал за невъзможно да включи или ясно да комуникира информацията. Когато е невъзможно да се включи цялата съществена информация за даден продукт, търговецът може да препраща за информация за продукта към своя уебсайт. Уебсайтът следва обаче да съдържа информация за основните характеристики на продукта, цената и другите условия в съответствие с изискванията на член 7 (200).

Съгласно член 7, параграф 2 предоставянето на съществена информация „по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин“ е заблуждаваща практика, ако е вероятно това да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Например: Телефонен оператор рекламира по телевизията абонамент за мобилен телефон, подчертавайки специфични ценови предимства, докато ограниченията и условията на офертата са посочени в дребен шрифт, който се задържа на екрана за много кратко време. Национален съд приема, че въпреки съществуващите ограничения в пространството и времето на използваното средство (телевизия), нищо не е попречило на търговеца да посочи по-ясно съществените обстоятелства и факти. Следователно рекламата се приема за заблуждаваща до степента, до която е била пропусната съществена информация (201).

В член 7, параграф 4, буква a) също се посочва, че в офертите за покупка следва да се вземат предвид „средството за комуникация и стоката“, когато се изяснява дали основните характеристики на стоката са един от елементите, които следва да се смятат за съществена информация.

В делото Ving Sverige Съдът постановява, че „може да е достатъчно да се посочат само някои от основните характеристики на продукта, ако в допълнение търговецът препраща към своя уебсайт, при условие че на този сайт има съществена информация за основните характеристики на продукта, цената и другите условия в съответствие с изискванията на член 7 от тази директива (202).“

Предвид важността на информацията относно пълната цена и основните характеристики на продукта за потребителя при вземане на решение за покупка тя следва да бъде изложена на видно място.

Например: Национален съд приема като заблуждаващо твърдението в брошура, че потребители, ползващи рекламираната кредитна карта, могат да спестят 3 % от покупки. Съдът смята, че съдържащото се в брошурата общо твърдение е създало у потребителите представата, че спестяванията, направени в резултат от използване на кредитната карта, се отнасят до всички видове покупки, докато в действителност са били наложени значителни ограничения. Тези ограничения са конкретизирани само в условията на договора: това не се счита за достатъчно, тъй като е пропусната съществена информация относно характеристиките на рекламирания продукт (203).

Цялостният обхват на изискваната информация относно основните характеристики на продукта следва да се преценява въз основа на контекста на офертата за продажба, типологията на продукта и използваните средства за комуникация.

2.9.5.   Съществена информация в офертите за продажба — член 7, параграф 4

Оферти за продажба

Член 2, буква и) „оферта за продажба“ означава търговско съобщение, което посочва характеристиките на стоката и цената по начин, съответстващ на използваните средства за търговски съобщения, и следователно позволява на потребителя да направи покупка;

Във връзка с „офертите за продажба“ в член 7, параграф 4 от ДНТП определена информация се смята за съществена. Това означава, че търговците трябва да предоставят тази информация на потребителите, ако тя не става ясна по друг начин от контекста.

„Характеристиките на стоката“ присъстват неизменно винаги когато има словесна или визуална препратка към стоката. Различно тълкуване би могло да стимулира търговците да предоставят неясни описания на продуктите или да изпуснат информация в търговските си оферти, за да заобиколят изискванията за предоставяне на информация, предвидени в член 7, параграф 4 от ДНТП.

В последната част на определението в член 2, буква и) („и следователно позволява на потребителя да направи покупка“) не се изисква търговското съобщение да предоставя на потребителя способ за реално извършване на покупка (например телефонен номер или купон). Това означава, че информацията, дадена в рекламата на продукта, трябва да бъде достатъчна, за да позволи на потребителя да вземе решение за това дали да закупи определен продукт на конкретна цена.

В решението по делото Ving Sverige Съдът е приел:

Понятието оферта за продажба е по-тясно от реклама и не всички търговски съобщения отговарят на критериите за оферта за продажба по смисъла на член 2, буква и).

Понятието оферта за продажба обаче е по-широко от понятието преддоговорна информация. Докато изискванията за преддоговорна информация се отнасят до информация, която трябва да бъде предоставена преди потребителят да сключи договор, оферта за продажба не означава непременно, че следващата стъпка на потребителя е да сключи договор с търговец.

Например: Радиореклама, която включва характеристиките и цената на продукта, е оферта за продажба, но обикновено не се определя като преддоговорна информация.

Това разграничение е особено важно във връзка с взаимодействието между ДНТП и ДПП. Множество търговски съобщения обикновено могат да се определят като оферти за продажба.

Например: — на уебсайта на една авиокомпания са показани оферти за полети и техните цени. — реклама за продажба по пощата (205). — листовка от супермаркет, в която се рекламират цени с отстъпка за определени продукти.

ДНТП предоставя на търговците право на избор дали да включат цената в търговските си съобщения. Търговско съобщение или реклама, които включват изчерпателно описание на естеството, характеристиките и преимуществата на продукта или услугата, но не и цената им, не може да се разглежда като „оферта за продажба“ по смисъла на член 2, буква и) от ДНТП. Примерите за търговски съобщения, които не са оферти за продажба, са реклами, популяризиращи търговската марка на търговеца, а не конкретен продукт (т.е. реклама на марката).

Например: Национален съд е постановил, че реклама, приканваща потребителите да посетят уебсайт, за да получат оферта за застраховка, не представлява оферта за продажба (206).

Съществена информация

В член 7, параграф 4 са посочени редица изисквания за предоставяне на информация, които се смятат за съществени. Цели се обезпечаване в максимална степен на правната сигурност на потребителите по този важен въпрос (207). Целта на разпоредбата на член 7, параграф 4 е да се гарантира, че едновременно с търговските оферти, които правят, търговците предоставят по разбираем и недвусмислен начин достатъчно информация, за да може потребителят да вземе информирано решение за покупка, освен ако тази информация вече не е видна от контекста.

Налице е заблуждаващо бездействие, когато при оферта за продажба на потребителите не е предоставена информацията, изискуема съгласно член 7, параграф 4, ако този пропуск е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Съдът изясни, че член 7, параграф 4 съдържа пълен списък на съществената информация, която трябва да бъде включена в офертата за продажба. Въпреки това фактът, че търговецът е предоставил цялата информация, изброена в член 7, параграф 4, не изключва възможността офертата за продажба да се смята за заблуждаваща практика по смисъла на член 6, параграф 1 или член 7, параграф 2 (208).

Изискванията на член 7, параграф 4 обаче не са фиксирани, а допускат предоставяне на различна информация в зависимост от ситуацията, за да се избегне претоварване на търговците с ненужна и прекомерна информация. По-специално това следва от разясненията, направени в член 7, параграфи 1, 3 и 4, а именно, че фактическият контекст и ограниченията на използваното средство за комуникация следва да се вземат предвид, както е отбелязано в предишния раздел.

Делото Verband Sozialer Wettbewerb е за реклама, пусната от една платформа, показваща различни продукти, които не се доставят от самата платформа, а от продавачи — трета страна на платформата (209). Многостранната платформа улеснява сключването на договори между търговци и купувачи, включително потребители. Съдът посочи, че рекламата може да се оценява съгласно член 7, параграф 4, по- специално да се провери дали е предоставена цялата съществена информация, например наименованията на търговците, предлагащи конкретни продукти, като се вземат пред вид ограниченията в пространството и други конкретни обстоятелства по случая. Съдът също така поясни, че може да има ограничения в пространството по смисъла на член 7, параграф 3, които биха могли да оправдаят пропускането на географския адрес и самоличността на всеки търговец. Въпреки това такава информация трябва да се предоставя просто и бързо след достъп до платформата (210).

В член 7, параграф 4, буква a) изрично се посочва, че при преценка на пропуск на съществена информация, която се отнася до основните характеристики на продукта, следва да се вземе пред вид „средството за комуникация и стоката“.

Поради това установяването какво представляват основните характеристики на продукта зависи от съответния продукт и от това кое се смята за „подходящо“предвид „средството“, използвано от търговеца при осъществяването на търговски преговори.

Информацията за основните характеристики на стоките може вече да е видна от външния им вид, тяхната опаковка или етикет, с които потребителят може да се запознае към момента на продажбата. При по-сложните стоки може да се изисква съобщаването на допълнителна информация — на етикетите за описание на продукта в магазина или на интернет страниците — за да се установят основните им характеристики.

Тези характеристики на продукта и ограничителни условия, които средният потребител обикновено не очаква от дадена категория или вид продукт, трябва специално да бъдат съобщени на потребителите, тъй като е особено вероятно те да повлияят на техните решения за сключване на сделка. Такива характеристики може да бъдат например ограниченията в срока или в естеството на услуга, или в нейното изпълнение (например дали „оптична“ интернет услуга е оптичен кабел до дома (FTTH) или друг вид), или конкретен състав или спецификация на стоки (например синтетичен произход на скъпоценни камъни като диаманти).

Въз основа на преценка за всеки отделен случай предупрежденията за безопасност може да са част от основните характеристики на продукта по смисъла на член 7, параграф 4. Понастоящем, съгласно специфицираното за сектора законодателство на ЕС относно безопасността на продукти, се изисква търговците да предоставят информация по въпроси на безопасността върху самия продукт и/или върху неговата опаковка. Следователно в случаите на онлайн продажби е възможно потребителите да се затруднят при вземането на действително информирано решение за сделка, когато съответната онлайн страница не предлага ясно видима снимка на продукта/етикета върху опаковката. Важно изключение от този подход се съдържа в член 11, параграф 2 от Директивата относно безопасността на детските играчки 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (211), в която изрично се посочва изискването предупрежденията по отношение на детски играчки, като тези, уточняващи минималната и максималната възраст на потребителите, да бъдат ясно видими преди покупката, включително когато покупката се извършва онлайн. За повечето други продукти ДНТП може да служи като правно основание да се изисква от търговците, особено когато рекламират продукти онлайн, да информират потребителите относно тези аспекти на безопасност, които предвид естеството на продукта следва да се смятат за основни характеристики по смисъла на член 7, параграф 4.

Съгласно член 7, параграф 4, буква б) непредоставянето на информация на потребителя относно географския адрес и самоличността на търговеца може да представлява заблуждаващо бездействие.

Например: По дело относно услуги за онлайн запознанства национален съд разпоредил на търговеца да осигури директен и постоянен достъп до информация за своето име, адрес, регистрационен номер и адрес на електронната му поща, когато рекламира услугите, които предлага по интернет. Съдът постановил, че необявяването от търговеца на точния адрес или на адреса на електронната поща на неговия уебсайт представлява заблуждаващо бездействие, което е възможно да накара потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел в противен случай (212).

От друга страна, пропуснатата информация относно самоличността на търговеца понякога може да се приеме за „очевидна от контекста“ по смисъла на член 7, параграф 4.

Например: — Адресът на магазин или ресторант, когато потребителят вече се намира в него. — Съгласно член 5 от Директивата за електронната търговия по отношение на онлайн магазините се изисква търговците да осигурят лесен, директен и постоянен достъп до своето име, адрес и друга информация, включително адреса на своята електронна поща. Освен това, съгласно член 10 от Директивата за електронната търговия, определена информация (като например поредицата от необходими технически етапи, предшестващи официалното сключване на договора) също трябва да бъде предоставена, преди да се направи поръчката.

Въз основа на оценка на всеки отделен случай обявяването на търговското наименование на търговец може да бъде достатъчно, за да се изпълни изискването на член 7, параграф 4, буква б) относно самоличността на търговеца. Юридическото наименование следва да се отбележи в предлаганите условия на продажба, но без непременно да се смята за съществена информация по смисъла на член 7, параграф 4.

Например: Не се изисква в рекламните материали на предприятие за бързо хранене да се конкретизира правният му статут като ООД, АД, ЕООД, ЕТ.

В допълнение към изискването на член 7, параграф 4, буква б) ДПП въвежда допълнителни изисквания за предоставяне на данните за контакт на търговеца, по-специално в член 5, параграф 1 (продажби в търговски обект) и член 6, параграф 1 (продажби извън търговски обект и продажби от разстояние).

Съгласно член 5, параграф 1, буква в) от Директивата за електронната търговия се изисква доставчиците на онлайн услуги да предоставят достъпна за получателите на техните услуги и компетентните органи информация относно „данни за доставчика на услуги, включително адреса на електронната му поща, които позволяват бързо да се влезе в контакт с него и да се разменят съобщения по пряк и ефективен начин“.

Следователно адресите на електронната поща на електронните търговци могат да представляват съществена информация по смисъла на член 7, параграф 5 от ДНТП. Тази информация следва да бъде лесно откриваема (т.е. да не е само в общите условия) и с пряк и постоянен достъп.

Също така, съгласно ОРЗД, администраторът на данни е длъжен да предостави на субекта на данни определена задължителна информация, която включва inter alia данните, които идентифицират администратора (и координатите за връзка с него), и когато е приложимо — тези на представителя на администратора (освен в случаите, когато субектът на данни вече има тази информация).

Съгласно член 7, параграф 4, буква в) се изисква търговците да обявят общата (или крайната) цена в офертата за продажба. В нея трябва да са включени всички приложими такси и данъци (например ДДС). Крайната цена трябва да включва приложимите такси и данъци, които не могат да бъдат избегнати и могат да бъдат предвидени при оповестяването на офертата. Когато поради естеството на стоката цена не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, потребителите трябва да бъдат информирани за начина, по който трябва да се изчисли цената, както и — когато е приложимо — за всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси, или когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници — за обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими (вж. също член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 на ДПП).

По делото Canal Digital Danmark Съдът установи, че когато търговец посочи цената за абонамент по такъв начин, че потребителят трябва да плаща както месечна, така и шестмесечна такса, тази практика трябва да се смята за заблуждаващо бездействие по член 7, ако в търговското предложение месечната такса се откроява ясно, а шестмесечната е съвсем пропусната или е представена по-незабележимо, ако поради този пропуск средният потребител е взел решение за сделка, което в противен случай не би взел (213).

Например: — Орган за защита на потребителите предприел действия срещу телекомуникационен оператор, който не информирал потребителите, че трябва да платят такса за активиране, за да използват предоставените услуги. Потребителите били информирани за тази такса, едва след като договорът бил подписан (214). — Орган за защита на потребителите наложил административни глоби на телекомуникационен оператор, който включил такси, за които потребителите не били информирани, за услуги, които операторът не можел да предостави/достави (215). — Национален съд се е произнесъл в полза на решение на община да наложи глоба на интернет доставчик, който в своите търговски оферти пропуснал да посочи пълната цена на услугите си, по-точно като пропуснал да включи такси за мрежата и данъци (216).

Съгласно член 7, параграф 4, буква в) от ДНТП използването на „начални цени“, т.е. посочването на конкретна минимална стойност като „започващи от“, е разрешено, когато окончателната цена не може да бъде „предварително разумно изчислена“ поради естеството на продукта.

Например: Туристическа агенция посочва цени „започващи от“ за определени полети и туристически пакети. Национален съд постановил, че ДНТП не изключва използването на начални цени, стига предоставената информация да отговаря на изискванията на директивата, като се отчитат обстоятелствата при действителен случай. Той постановил, че: „Посочването само на начална цена може да бъде обосновано в случаи, в които цената не може в разумни граници да бъде изчислена предварително, по-конкретно предвид естеството и характеристиките на продукта (217).“

Минималната цена обаче следва да бъде реална цена, приложима за определени продукти, в съответствие с рекламата.

Например: Предприятие рекламира продажба на апартаменти, използвайки твърдения като „По-евтино, отколкото можете да си представите. Цените започват от 2 150 евро за квадратен метър“. Оказва се обаче, че няма налични апартаменти на посочената цена. Нещо повече, посочената цена не включва ДДС. Тази търговска практика е приета за заблуждаваща от органа за защита на потребителите (218).

Търговски практики, при които търговци рекламират цени, които не съществуват, също могат да са в нарушение на точки 5 и 6 от приложение I към ДНТП, тъй като могат да се разгледат като случаи на примамване (точка 5) или примамване и подмяна (точка 6).

Съгласно член 7, параграф 4, буква г) търговците са длъжни да предоставят информация относно организацията на плащане, доставка и изпълнение, ако те се отклоняват от изискванията за дължима професионална грижа. Това означава, че такава информацията трябва да се предостави само ако разпоредбите са неизгодни за потребителя при съпоставяне с нормата за специални умения и грижи, които се очаква търговецът да положи спрямо потребителите в разумни граници.

Изискванията за предоставяне на информация относно политиката за разглеждане на жалби отпаднаха от Директива (ЕС) 2019/2161 след измененията. Тази информация е от най-голямо значение на преддоговорния етап, който вече е регулиран от ДПП, и следователно изискването не е необходимо за офертите за продажба на етапа на рекламата съгласно ДНТП.

Съгласно член 7, параграф 4, буква д) наличието на право на отказ или прекратяване трябва да бъде посочено в офертите за продажба, когато е приложимо. Съгласно това изискване от търговците се изисква само да информират потребителите за наличието на такива права, без подробно описание на условията и процедурите за упражняването им.

С ДПП се въвеждат повече правила относно преддоговорната информация, която се предоставя на потребителя преди подписването на договора, например на уебсайтовете за електронна търговия, по време на посещение на продавача в дома или при продажба по телефона (член 5, параграф 1, буква г) и член 6, параграф 1, буква ж).

Например в директивата се изисква търговецът да предостави информация относно „общата цена“, преди потребителят да бъде обвързан с договора (член 5, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 1, буква д). Освен това потребителят има право на възстановяване на всяко допълнително плащане, когато не е дал изричното си съгласие за такова плащане, а търговецът е заключил, че такова е налице, тъй като е използвал възможности по подразбиране, например предварително отметнати клетки (член 22).

За договори от разстояние или сключени извън търговския обект търговецът трябва да предостави информация относно условията, сроковете и процедурите за упражняване на право на отказ. Той също така трябва да предостави образец на формуляр за отказ, посочен в приложение I(Б) към Директивата за правата на потребителите (член 6, параграф 1, буква з).

Задължения по член 7, параграф 4, буква е), параграф 4a и параграф 6 относно онлайн местата за търговия, прозрачността на резултатите от търсения и отзивите на потребители са разгледани в раздел 4.2.

2.9.6.   Безплатен пробен период и подмамващ абонамент

Безплатният пробен период е пазарен инструмент, който дава възможност на потребителите да поръчат продукт или да се абонират за услуга без плащания или срещу минимална сума (т.е. пощенски разходи за мострата). В някои случаи безплатният пробен период е свързан с нелоялни търговски практики, които подвеждат потребителите да се абонират. Проучване на Комисията от 2017 г. за практиките на безплатен пробен период и подмамващ абонамент в интернет отчете широко разпространение на различните практики, описани по-долу (219).

Търговецът може да е в нарушение на член 7, параграф 4, буква б) от ДНТП, ако пропусне да посочи своето седалище, адрес на управление и самоличност в офертата за продажба. Освен това съгласно член 6, параграф 1 от ДПП и член 5, параграф 1, буква в) от Директивата за електронната търговия се изисква онлайн търговците да предоставят достъпна информация, която дава възможност на потребителите да се свързват с тях. Изискванията на тези директиви се окачествяват като съществена информация по смисъла на член 7, параграф 5 от ДНТП.

Ако търговецът не разясни на потребителите, че е възможно с регистрирането си за безплатен пробен период да сключат абонамент, той може да наруши член 7, параграфи 1 и 2 и член 7, параграф 4, буква а) от ДНТП, тъй като пропуска да предостави съществена информация. В зависимост от обстоятелствата може да е налице и нарушение на член 6, параграф 1, буква a) от ДНТП.

Непредоставянето на информация относно текущите разходи за абонамент или предоставянето ѝ по неясен начин е в нарушение на член 6, параграф 1, буква г) и/или член 7, параграфи 1 и 2 и член 7, параграф 4, буква в) от ДНТП.

Например: — Далекосъобщителен оператор рекламирал върху билбордове, че за 1 полска злота клиентите могат да получат или два таблета, или един мобилен телефон и един таблет. Търговецът обаче не информирал ясно потребителите, че за да се възползват от тази оферта, те трябва да подпишат както абонаментен договор за 24 месеца, така и договор за покупка на продуктите с 36 месечни вноски. Органът за защита на потребителите определя тази реклама като заблуждаваща по смисъла на член 6, параграф 1, буква г) от ДНТП (220). — През 2021 г. Комисията и националните органи за защита на потребителите предприеха действия във връзка с липсата на ясна информация, когато се извършват покупки с кредитни карти, при които може да има проблеми, като например прикриване на действителните разходи в скрит или дребен шрифт относно периодичните плащания (221). Въпреки че тези схеми не се управляват от компаниите за кредитни карти, те са длъжни да информират клиентите си по подходящ начин. В прозореца за плащане, където потребителите въвеждат информация за кредитната си карта когато пазаруват онлайн, често има информация само за размера на еднократното плащане, но не и за периодичния абонамент. Съгласно ДНТП и Директивата за платежните услуги потребителите трябва да бъдат информирани за конкретния размер на всички платежни операции, включително и повтарящите се. — През 2020 г. национален орган наложи глоба на оператора на два уебсайта за запознанства за нарушение на ДНТП относно абонаментните им модели. По-конкретно органът установил, че макар уебсайтовете да са рекламирани като безплатни, основни услуги (например връзките с други потребители) са подлежали на таксуване, като потребителите са получавали подвеждаща информация относно абонаментите, подновяванията и таксите. Освен това големият брой жалби на потребители, както и лошото им управление, показват отказа на търговеца да промени комуникационните си практики (222).

Освен това в член 8, параграф 2 от ДПП се съдържат специфични правила за подобряване на прозрачността на плащанията в интернет. Съгласно член 8, параграф 2, по отношение на договорите от разстояние, сключени по електронен път, информацията, отнасяща се до основните характеристики на стоката или услугата, цената с включени всички данъци и срока на договора и задълженията на потребителите, трябва да бъде предоставена по ясен и разбираем начин и непосредствено преди потребителят да направи своята поръчка; не е достатъчно да се предостави тази информация в предишните етапи на процеса на даване на поръчка. В допълнение към това на потребителя трябва да бъде предоставена възможността изрично да потвърди, че поръчката включва задължение за плащане, включително повтарящи се суми, например като активира изрично обозначен бутон за поръчка. На потребителя трябва да бъде ясно посочен както размерът на еднократното плащане, така и размерът на периодичните плащания, които могат да последват.

Например: Търговец се свързва с потребители чрез телемаркетинг, за да насърчи продажбата на безплатна книга с пъзели заедно с шестмесечен абонамент, който включва пет допълнителни книги срещу заплащане. Национален съд приема, че въз основа на предоставената информация и акцента върху първата безплатна книга потребителите може да са си помислили, че се задължават да платят еднократно, докато всъщност са се включили в абонамент. Приема се, че търговецът е нарушил член 6, параграф 1, буква а) от ДНТП, тъй като не е предоставил ясна информация за естеството на продукта (223).

Освен това описването на продукт като „даром“, „безплатен“, „без наложен платеж“ или подобни, ако потребителят трябва да плати нещо друго освен неизбежната цена за участие в търговската практика и за получаването или доставянето на изделието“, представлява търговска практика, която при всички обстоятелства се смята за нелоялна и поради това забранена съгласно ДНТП. Това следва от точка 20 от приложение I към Директивата.

Изпращането на непоръчани стоки по домовете (изискване да се платят или върнат, или съхраняват продукти, непоръчани от потребителя) също е търговска практика, която е забранена при всички обстоятелства съгласно ДНТП. Това следва от точка 29 от приложение I към Директивата.

2.10.   Член 8 и 9 — Агресивни търговски практики

Член 8 — Агресивни търговски практики Агресивна е търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички нейни характеристики и обстоятелства, чрез тормоз, принуда, включително използване на физическа сила, или злоупотреба с влияние, значително накърнява или е възможно в значителна степен да накърни свободата на избор или поведение на средния потребител по отношение на стоката, и следователно го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Член 9 — Използване на тормоз, принуда и злоупотреба с влияние При определяне дали търговска практика използва тормоз, принуда, включително използване на физическа сила, или злоупотреба с влияние, се вземат предвид: а) изборът на време, мястото и степента на настойчивост; б) използването на заплахи или обидни думи или поведение; в) злоупотребата от страна на търговеца с всяко специфично нещастие или обстоятелство, от такава важност, че да накърни преценката на потребителя, което търговецът ясно съзнава, и да повлияе при решението му за продукта; г) всички обременителни или прекомерни недоговорни пречки, създадени от търговеца, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото да прекрати договора или да промени стоката или търговеца; д) всяка заплаха за предприемане на противозаконни действия.

В ДНТП се съдържа единствено определение на агресивни търговски практики, които са приложими в ЕС. Посредством Директивата за търговците се предотвратява възможността да прилагат техники за продажби, които ограничават свободата на избор на потребителите или поведението им по отношение на продукта, като по този начин изопачават тяхното икономическо поведение.

Агресивни търговски практики са онези, които използват тормоз, принуда, физическа сила или злоупотреба с влияние. Към тях се причислява поведение на етапа на маркетинг, но също и практики, които възникват по време на сделката или след осъществяване ѝ. Както е изяснено от Съда, освен ако не се оценяват забранените практики в приложение I, дадена търговска практика може да се квалифицира като агресивна „само след конкретна и специфична оценка на нейните елементи, като се извърши преценка с оглед на критериите, определени в членове 8 и 9 от тази директива“ (224).

Например: Национален съд се произнесе, че за да се квалифицира като агресивна или нелоялна, търговската практика не следва само да въздейства върху решението за сделка на потребителя, но също следва да бъде осъществена чрез използване на специфични методи. Това означава, че агресивната практика включва активно поведение от страна на търговеца („тормоз, принуда, включително използване на физическа сила, или злоупотреба с влияние“), което ограничава свободата на избор на потребителя (225).

Агресивните практики могат да включват поведение, което вече е уредено от друго национално законодателство, включително облигационно и наказателно право. С ДНТП се осигурява допълнително ниво на защита, което може да бъде задействано чрез средствата на прилагането на законодателството от страна на публичните органи, без да е задължително започване на наказателно или гражданско производство.

В член 9, буква в) се забраняват практики, които оказват неправомерно влияние върху потребителите, като например злоупотреба от страна на търговеца с всяко специфично нещастие или обстоятелство, за което той ясно съзнава, че може да повлияе на решението на потребителя относно продукта. За допълнителни разяснения относно значението на това правно основание в цифровата среда, вж. раздел 4.2.7.

Член 9, буква г) не позволява на търговците да налагат прекомерни недоговорни пречки в ущърб на потребителите, които желаят да упражнят правата си по договора, включително правото да прекратят договора си или да преминат към друг продукт или друг търговец. Тази разпоредба е от значение по-специално за предотвратяване на създаването на недоговорни пречки при договорите за смяна на операторите в областта на далекосъобщенията (226) и енергетиката. За допълнителни разяснения по въпроса за „Поставяне на потребителите в положение на зависимост“, вж. раздел 4.2.11.

Например: Национален съд е приел, че практика, при която търговецът е създавал на своите потребители особени затруднения за прекратяване на договорите за услуга, до такава степен, че те често се оказвали в капана на фактически автоматични подновявания, представлява агресивна търговска практика (227).

Член 9, буква д) се отнася до всяка заплаха за предприемане на противозаконни действия. Агресивните практики се прилагат предимно при продажби по домовете или при други продажби извън търговския обект на потребителски стоки и в сектора за временно ползване. Агресивни практики могат да се прилагат също при възстановяване на дългове, когато трети страни са упълномощени да събират дълговете. Обременителни или прекомерни пречки за промяна в договора също следва да се смятат за агресивни практики.

Например: Орган за защита на потребителите постановява, че изпращането на съобщение до потребител да се яви пред съдия, който не е компетентен по делото и който не е получил никаква жалба от търговеца, представлява агресивна практика. Целта на тази практика е да се сплаши потребителя чрез злоупотреба с влияние (228).

Съдът предоставя допълнителни насоки относно агресивните търговски практики в специфични случаи.

По делото Wind Tre Съдът постанови, че продажбата на SIM карти, в които предварително са въведени и активирани настройки за определени услуги, без потребителите да са информирани по подходящ начин за тези услуги и тяхната себестойност, може да представлява забранена агресивна практика на изпращане на непоръчани стоки по домовете съгласно точка 29 от приложение I (229). За целите на оценката не е от значение дали използването на услугите изисква съзнателно действие от страна на потребителя, или дали потребителят би могъл да деактивира услугите, тъй като без достатъчно информация такова действие не може да се счита за упражняване на свободен избор по отношение на услугите (230).

Съдът също така уточнява по делото Waternet, че точка 29 от приложение I не обхваща практиката на поддържане на връзката към обществената водоснабдителна мрежа, когато потребителят се премести в обитавано преди това жилище, тъй като потребителят няма възможност да избира доставчика на тази услуга, доставчикът начислява покриващи разходите, прозрачни и недискриминационни цени, които са пропорционални на потреблението на вода, и потребителят знае, че това жилище е свързано с обществената водоснабдителна мрежа и че водата се доставя срещу заплащане (231). Съдът разграничава този сценарий от делото Wind Tre и отбелязва, че използването на вода изисква съзнателно действие от страна на потребителя и че средният потребител вероятно би знаел, че жилището е свързано с обществената мрежа за питейна вода срещу заплащане (232).

По дело Orange Polska съдът е постановил, че подписването на договор в присъствието на куриер не може да се смята при всички обстоятелства за агресивна практика с използване на неправомерно влияние съгласно членове 8—9 (233). Трябва да се вземе предвид поведението на търговеца в конкретния случай , ефектът от което е оказване на натиск върху потребителя, поради което свободата му на избор е значително накърнена, и това притеснява потребителя или смущават размисъла му относно решението за сделка, което трябва да вземе. Поради това трябва да има оценка доколко „значимо“ е накърняването на свободата на избор на средния потребител или поведението му по отношение на стоката.

Фактът, че на потребителя не е предоставена възможност да прочете предварително общите условия на договора, не може сам по себе си да доведе до квалифициране на разглеждания в главното производство модел за сключване на договори като агресивна практика (точка 43). В точка 48 Съдът обаче два примери за сценарии, които може да се смятат за агресивна практика:

3.   ЧЕРЕН СПИСЪК НА ТЪРГОВСКИТЕ ПРАКТИКИ (ПРИЛОЖЕНИЕ I)

Член 5, параграф 5 Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се смятат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива.

Съображение 17 Желателно е тези търговски практики, които са нелоялни във всички случаи, да бъдат определени, за да се осигури по-висока правна сигурност. Приложение I съдържа пълния списък на всички такива практики. Това са единствените търговски практики, които може да се смятат за нелоялни без оценка на индивидуалните случаи, съгласно разпоредбите на членове 5—9. Списъкът може да бъде променян само чрез изменение на Директивата.

Списъкът в приложение I е изготвен, за да се даде възможност на правоприлагащите органи, търговците, маркетинг специалистите и потребителите да разпознават определени практики и да отговарят с незабавни законови мерки. Следователно така се постига по-голяма правна сигурност. Ако може да се докаже, че търговецът е използвал търговска практика, посочена в черния списък, националните правоприлагащи органи могат да предприемат действия по санкционирането на търговеца, без да е необходимо да прилагат тест за всеки отделен случай (тоест да анализират вероятното въздействие на практиката върху икономическото поведение на средния потребител).

3.1.   Продукти, които не могат да се продават законно — точка 9

Точка 9 от приложение I „Заявяване или създаване по друг начин на впечатление, че един продукт може да се продава законно, когато това не е така.“

Тази практика е забранена, за да се предотвратят случаите, когато търговец рекламира продукт или услуга, но пропуска да информира потребителя за съществуването на законови правила, които биха могли да ограничат продажбата, притежаването или ползването на даден продукт. Тя включва продукти и услуги, чиято продажба е забранена или незаконна при всички обстоятелства, като например продажбата на наркотици. Тъй като такива практики често включват престъпни дейности и/или нечестни оператори, те могат лесно да бъдат разпознати. Такива практики обикновено сериозно нарушават други закони, които са по-специфични и които имат предимство пред ДНТП.

Втора категория практики се отнася до продукти или услуги, които не са незаконни, но могат законно да бъдат рекламирани и продавани само при определени условия и/или при спазване на определени ограничения.

Например: — Пакетни туристически пътувания могат да се организират само от търговци, които отговарят на изискванията за защита при несъстоятелност, наложени от Директивата за пакетните туристически пътувания (234). Национален съд е установил, че туристическа агенция, която предлага такива пакетни туристически пътувания, въпреки че е пропуснала да внесе гаранционен депозит в национален гаранционен фонд в случай на несъстоятелност, е в нарушение на точка 9 от приложение I, тъй като потребителите остават с погрешното впечатление, че офертата е в пълно съответствие със закона (235). — Създаването на впечатление, че билетите може да се продават законно, когато съществува национална законодателна забрана в държавата от ЕИП, в която се продават, в държавата от ЕИП, в която е събитието, или и в двете, се смята за нелоялна търговска практика съгласно решението на Съда на ЕАСТ по дело, отнасящо се до маркетинга и препродажбата от страна на търговец на билети за Олимпийските и Параолимпийските игри в Лондон през 2012 г (236).

3.2.   Пирамидални схеми — т. 14

Точка 14 от приложение I „Създаване, използване или реклама на пирамидална схема, в която вниманието на потребителя е насочено върху възможността да получи плащане, което ще дойде от привличането на други потребители в схемата, вместо от продажбата или употребата на продукти.“

Тази практика е забранена с цел търговците да бъдат възпрепятствани да въвличат потребителите в схеми, като им обещават плащане, когато на практика потребителят е компенсиран преди всичко за набиране на нови членове в схемата, а не за продажбата или потреблението на продуктите. Пирамидалната структура на схемата по принцип е създадена по такъв начин, че да облагодетелства организаторите на върха, докато за набраните потребители обикновено не съществува шанс да възвърнат инвестициите си. Съдът е разяснил условията, при които една система на търговски реклами може да се смята за „пирамидална схема за реклама“ по смисъла на точка 14 от приложение I Съдът отбелязва, че:

Съдът е пояснил по същото дело, че:

В разглеждания случай предприятие рекламира премия за нови потребители, дължима за всеки друг потребител, привлечен от тях. Всеки привлечен нов потребител следва да плати регистрационна такса. Съдът е изразил съмнение относно възможността полученото от потребителя възнаграждение да произтича предимно от включването на другите потребители в схемата, отбелязвайки, че премиите, изплатени на съществуващите членове, са финансирани само в малка степен от финансовото постъпление, което се е изисквало от новите членове. Освен това Съдът напомня, че ако дадена практика не е забранена съгласно разпоредбите на приложение I, тя въпреки това може да бъде счетена за нелоялна по смисъла на общите разпоредби на Директивата (членове 5—9).

Друго дело, Loterie Nationale, се отнася за схема, в която се набират играчи, които да играят Лото заедно. Нови играчи се набират непрекъснато и на практика финансират плащанията нагоре в схемата на играчи, които са се присъединили преди тях, и облагодетелстват организаторите на схемата. Новите членове плащат първоначална такса от 10 EUR, а след това по 43 EUR месечно за участието си. Играчите с печеливша комбинация на практика получават 50 % от своята печалба, има също и таван за изплащаната печалба — печалби над един милион евро не се изплащат на играчите. Съдът постановил, че за да бъде дадена схема квалифицирана като „пирамидална схема“, е достатъчно да има косвена връзка между сумите, заплащани от новите участници в такава схема, и насрещната престация/печалба, получавана от старите участници. Тълкуването на тази разпоредба в обратния смисъл би могло да я лиши от полезното ѝ действие (239).

Например: Орган за защита на потребителите е предприел действия в три случая, свързани с пирамидални схеми. единият от случаите се отнася до схема за продажби, при която системата на заплащане не зависи от обема на продажбите, а от броя нови търговски агенти, които всеки от търговските посредници успява да привлече в системата (241). Друг случай се отнася до схема за продажби, при която структурата за определяне на възнагражденията се основава и е насочена основно към привличане на нови потребители и възстановяване на регистрационните такси от новопостъпилите агенти (242). В трети случай на потребителите се предлага да закупят продукти посредством механизми, целящи набиране на други търговски агенти, от които се изисква първоначална сума или абонамент към програма за персонални покупки (243). Органът е взел предвид също начина на действие на схемите на практика. Той се съсредоточава върху броя на агентите, които действително реализират продажби, в сравнение с общия брой на привлечените потребители и с различните приходи/придобивки от агентите или от продажбите на външни лица. Изследванията показват, че механизмите са такива, че потребителят не може да прави вноски в замяна на възможността да получи плащане, което е резултат предимно от привличането на други потребители в схемата, вместо от продажбата или употребата на продукти.

Йерархически структури като пирамидалните схеми са сложни и може да се окаже трудно количественото оценяване на ползата от привличането на нови членове за компанията. Възможно е да съществуват различни методи за изчисляване на получените възнаграждения от налични членове.

Например: Орган за защита на потребителите предприема действия срещу пирамидална схема, в която организаторът предлага на участниците възможности да получават възнаграждения в брой в замяна на включване на нови участници в схемата (244). За да получат такива финансови облаги, участниците трябва да: платят регистрационна такса, да направят дарение в брой на друг участник и да платят комисионна на организатора на системата. Възможността за получаване на сума в брой от нов участник се появява само когато е налице „Син кръг“, съставен от участници, представени от хора, които преди това са били привлечени от нов участник.

Налага се да се направи разграничение между забранена търговска практика № 14, при която участниците правят пари преди всичко и единствено от привличането на нови участници в програмата, и многостепенна търговия, където продажбеното звено получава обезщетение преди всичко от продажби, които са осъществени лично, както и от продажби на други, привлечени от тях продавачи.

Трудно е също така да се направи разграничение между потребители и търговци: след влизането на потребителя в схема, той би могъл, от момента, в който е започнал да я рекламира, да се смята за търговец и става обект на забрана по ДНТП по отношение на професионалното му поведение, осъществено в рамките на схемата.

3.3.   Продукти, които лекуват болести, нарушени функции или вродени дефекти — точка 17

Точка 17 от приложение I „Невярно твърдение, че един продукт може да лекува болести, нарушени функции или вродени дефекти.“

Тази забрана обхваща случаи, когато търговецът твърди, че неговият продукт или услуга могат да подобрят или излекуват някои физически или психологически заболявания.

Например: Орган за защита на потребителите е постановил, че твърденията, че масажно кресло има оздравително въздействие върху здравето на човек (включително да лекува болести на гръбнака и болести на кръвообращението), попада под забраната, постановена в точка 17 от приложение I (245).

По време на пандемията от COVID-19 дезинформацията, свързана със здравни претенции, е широко разпространена. Нелоялни търговци рекламираха и продаваха продукти, като защитни маски, шапки и дезинфектанти за ръце, за които се твърди, че предотвратяват или лекуват инфекция. Тези изявления обаче често бяха направени без позоваване на солидни научни доказателства или без да са в пълно съответствие с официалните експертни съвети. Такива твърдения могат да нарушат членове 5 и 6 от ДНТП, които забраняват заблуждаващи действия относно основните характеристики на продукта; в конкретни случаи подобни твърдения могат да попаднат под забраната в точка 17 от приложение I. За да подпомогне борбата с подобни практики, Комисията събра националните органи, работещи в Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, и прие обща позиция (246) относно начините за справяне с измами, свързани с COVID-19.

Например: — Национален орган блокира уебсайта на търговец, който рекламира лекарство, съдържащо активни съставки на антивирусен препарат за лечение на ХИВ, като „единственото лекарство срещу коронавирус (COVID-19)“ и „единственото средство за борба с коронавирус (COVID-19)“, въпреки официалните изявления на здравните органи, че няма ефективно лекарство за борба с вируса (247). — В три случая на търговци, които пускат на пазара продукти, създавайки впечатление, че те могат да предпазят от коронавирус, националните органи и съдът са установили, че тези практики са агресивни. По-специално беше установено, че търговците са се възползвали от страха на потребителите от заразяване с коронавирус, като по този начин са намалили тяхната преценка, а конкретните пазарни практики са използвали ситуация, която предизвиква сериозна обществена загриженост (248).

Такива твърдения са вече частично уредени от специфичното законодателство на ЕС. В ДНТП не се засягат правилата на ЕС относно лечебните свойства на продуктите. Следователно точка 17 се прилага само в допълнение на съществуващите правила на ЕС относно здравните претенции. Всички заблуждаващи практики по отношение на продукти за подобряване на здравето и общото състояние обаче могат да бъдат преценявани и в светлината на член 6 от ДНТП (например когато цялостното представяне е подвеждащо).

Забраната се отнася преди всичко до твърдения относно физическите състояния, класифицирани от медицинската наука като патологии, нарушени функции или вродени дефекти. Тъй като обаче подобни твърдения се регулират и от специфичното за сектора законодателство на ЕС, практическото приложение на точка 17 по отношение на тези практики остава ограничено.

Съгласно член 7, параграф 3 от Регламента за ИХП (249), информация относно храна, предоставена от търговец на потребител, „не може да приписва на никоя храна свойства за предпазване или лекуване на заболявания у хората, нито да насочва към такива свойства“. Общата разпоредба се прилага спрямо стопанските субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Терминът „информация за храните“ означава информация относно храна, предоставена посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да са други средства, включително технологични средства или съобщение в устна форма.

В допълнение към това в Регламента на ЕС относно хранителните и здравните претенции (250) са установени подробни правила относно използването на хранителни и здравни претенции за храните в търговски съобщения, независимо дали при етикирането, представянето или рекламирането на храни.

Съгласно регламента хранителните претенции (всяка „претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени благоприятни хранителни качества“) се разрешават единствено ако са изброени в приложението и отговарят на изискванията, предвидени в регламента за хранителните и здравните претенции. Здравните претенции (всяка „претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между дадена категория храна, отделна храна или една от нейните съставки и здравето“) се забраняват, освен ако не са разрешени в съответствие с регламента за хранителните и здравните претенции и са включени в списъците на разрешени претенции по членове 13 и 14. В регламента също специално са забранени следните здравни претенции (251):

—	претенции, които навеждат на мисълта, че неконсумирането на съответната храна, обект на претенцията, може да засегне здравето;

—	претенции, които се позовават на степента или килограмите, които ще бъдат намалени;

—	претенции, които се позовават на препоръки на отделни лекари или здравни специалисти и други асоциации, неупоменати в член 11 на Регламента за хранителните и здравните претенции.

Претенции, свързани със здравето, също така са уредени от законодателството на ЕС в областта на здравеопазването и лекарствените продукти. В член 6, параграф 1 на Директива 2001/83/ЕО относно лекарствени продукти се посочва, че лекарствен продукт не може да се пуска на пазара в държава членка, освен ако е издадено разрешение за пускане на пазара. В членове 86—100 от директивата също така се постановяват специфични разпоредби относно рекламата на лекарствени продукти сред населението. Забранена е рекламата на лекарства, отпускани само по лекарско предписание, и на продукти, съдържащи психотропни или наркотични вещества. Държавите членки могат също така да забранят рекламата на продукти, чиято стойност подлежи на възстановяване. Рекламата на продукти, които се предлагат без рецепта, е разрешена, но при точно определени условия. Например:

—	Тя трябва да се формулира по такъв начин, че да е ясно, че съобщението е рекламно и че продуктът се идентифицира като лекарствен;

—	да насърчава рационалната употреба на лекарствения продукт, като го представя обективно и без да преувеличава неговите качества,

—	да не е заблуждаваща;

—	не може да е насочена изключително или по принцип към деца;

—	не може да използва по неподходящ, предупредителен или заблуждаващ начин графично представяне на промени в човешкото тяло, причинени от заболяване или нараняване, или на въздействието на лекарствен продукт върху човешкото тяло;

—	не може да се позовава на препоръки на учени или здравни специалисти, които поради своята известност биха могли да насърчат употребата на продукта.

Член 7 от Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета (252) за медицинските изделия и член 7 от Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета (253) за медицинските изделия за инвитро диагностика въведоха на ниво ЕС забрана на твърденията при етикетирането, изготвянето на инструкциите за употреба или рекламирането, които въвеждат в заблуждение потребителя или пациента по отношение на предназначението, безопасността и действието на изделието, по-специално като:

—	приписват на изделието функции и свойства, каквито то няма;

—	създават невярно впечатление по отношение на лечението или диагностицирането и за функции или свойства, каквито изделието няма;

—	не предоставят информация на потребителя или пациента за възможния риск, свързан с използването на изделието в съответствие с предназначението му;

—	предлагат приложения на изделието, които се различават от посочените като част от предназначението, за което е извършено оценяване на съответствието.

Освен това съществуват специфични ограничения (т.е. забрани) относно рекламиране на лекарствени продукти и медицински процедури между професионалисти, тоест търговци и лекари. Изборът на лекарство/лечение зависи от лекаря или специалиста, който го предписва. Всяка заблуждаваща реклама в тази област (независимо дали се отнася до оправомощен търговец, или не) ще задейства съответните правила на ниво ЕС или на национално ниво и ще се прилагат съответните системи на правоприлагане и санкциониране. Те се прилагат с предимство пред ДНТП.

Точка 17 се прилага и спрямо стоки или услуги като козметични процедури, продукти за добро здраве и други подобни, когато те се предлагат на пазара с неверни твърдения, че могат да лекуват болести, нарушени функции или вродени дефекти.

По отношение на козметичните продукти в член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (254) относно козметичните продукти се изисква държавите членки да забранят при етикетирането, предоставянето на пазара и рекламата на козметичните продукти да се използват текст, наименования, търговски марки, изображения, картини, фигури или други знаци, сочещи характеристики, каквито въпросните продукти нямат.

Пропускът от страна на търговеца да представи подходящи и относими доказателства за физическите резултати, които потребителят може да очаква след употребата на продукта, попада в категорията на забранена търговска практика по точка 17 на основание на направено невярно твърдение, освен ако то не е уредено от специализираното по сектори законодателство на ЕС.

За да се избегне забраната, търговците трябва да са способни да обосноват всички фактически твърдения от този вид с научни доказателства. Обстоятелството, че тежестта на доказване лежи върху търговеца, отразява принцип, формулиран по-широко в член 12 от ДНТП, който гласи „Държавите членки предоставят на съдилищата или административните органи правомощия в граждански или административни производства“[…]: а) да изискат от търговеца да представи доказателства относно точността на фактически твърдения, свързани с търговска практика, ако, отчитайки законния интерес на търговеца и всяка друга страна по производството, такова изискване е уместно на база обстоятелствата по конкретния случай.“

Например: Онлайн търговец рекламира на своя уебсайт редица стоки, включително дрехи и козметика, като притежаващи разнообразно положително въздействие върху здравето (например намаляване на болка, подобряване на съня и намаляване на бръчки). Той обаче не може да обоснове твърденията си с подходящи доказателства. Национален орган преценява, че това е пример на заблуждаваща търговска практика, забранена съгласно приложение I към ДНТП (255).

3.4.   Използване на твърдението „безплатно“ — точка 20

Точка 20 от приложение I „Описване на продукт като „даром“, „безплатен“, „без наложен платеж“ или подобни, ако потребителят трябва да плати допълнително освен неизбежната цена за участие в търговската практика (обичайната цена за закупуването) и за получаването или доставянето на изделието.“

Тази забрана се основава на идеята, че потребителите очакват едно „безплатно“ предложение да бъде точно такова, което означава да получат нещо, без да дават пари в замяна. Това означава, че дадена оферта може да бъде описана като безплатна, само ако потребителите заплащат най-много:

—	минималната, неизбежна цена за участие в търговската практика (например валидните в момента обществени пощенски такси, разходите за телефонни разговори до размера на и включително стандартната национална ставка или минималните, неизбежни разходи за изпращане на текстово съобщение);

—	действителните/реалните разходи за транспорт или доставка;

—	разходите, включително непредвидените, за всяко съответно пътуване, ако потребителят взема доставката.

Следователно търговците не трябва да налагат такси за опаковка, обработка или приемане на даден продукт, който се предлага на пазара като „безплатен“. Когато търговците отправят „безплатни“ оферти, те трябва също така ясно да посочват във всички материали каква е отговорността на потребителя за всички неизбежни разходи, описани по-горе.

По-трудно е да се определи дали търговската практика е нелоялна, когато твърдението „безплатно“ се използва в свързани оферти, които са търговски оферти, включващи повече от един продукт или услуга. Свързаните оферти обикновено са промоции в зависимост от покупка или пакетни оферти. Следват няколко принципа, които националните органи могат да вземат предвид, когато оценяват свързани оферти. Те вече са широко отразени в някои кодекси за регулиране в областта на рекламата:

—	Търговците не трябва да се опитват да покрият разходите си чрез влошаване на качеството или състава или чрез завишаване на цената на всеки продукт, който трябва да се купи като предварително условие за получаване на отделно безплатно изделие.

—	Търговците не трябва да описват отделен елемент от пакета като „безплатен“, ако цената за този елемент е включена в пакетната цена.

Например: — В свързана оферта за мобилен телефон с абонаментен план телекомуникационен оператор рекламира цената като „0 kr“. След като потребителите приемат офертата обаче, месечните абонаментни вноски се увеличават. Национален съд приема, че това попада в приложното поле на точка 20 от Приложение I към ДНТП (256). — В случай на оферта за „безплатен кредит“ орган за защита на потребителите е констатирал, че тя попада в приложното поле на точка 20 от приложение I към ДНТП, ако за да му бъде отпуснат заемът, от потребителя може да се изисква да подпише договор за застраховане по кредит, носещ допълнителни разходи.

Забраната не възпрепятства търговците да използват твърдението „безплатен“ при промоции в зависимост от покупка, когато от потребителите се иска да закупят други изделия (т.е. оферти от типа „купете един и получете втори безплатно“), при условие че:

—	на потребителите ясно е указано, че те трябва да платят всички разходи;

—	качеството или съставът на изделията, за които се плаща, не са влошени; и

—	цената на изделията, за които се плаща, не е завишена, за да покрие разходите за предоставяне на безплатното изделие.

Например: Търговец стартира промоционална кампания в интернет и във вестниците, като предлага две безплатни автомобилни гуми при закупуване на две нови такива. В действителност цената за двете гуми, посочена в кампанията, е два пъти по-висока от прилаганата по-рано цена на дребно. Национален орган е постановил, че тази промоция в зависимост от покупка е предмет на забрана съгласно точка 20 от приложение I (257).

Основният отличителен белег на промоцията в зависимост от покупка е това, че изделието, описано като „безплатно“, трябва да бъде действително отделно от и в допълнение към изделието(ята), за което(ито) потребителят трябва да заплати. Съответно при такава промоция в зависимост от покупка търговците трябва да са в състояние да покажат:

—	че безплатното изделие действително е в допълнение към изделието(ята), което(ито) обикновено се продава(т) за тази цена, или че това безплатно изделие действително е отделно от изделието(ята), за което(ито) се заплаща;

—	че те доставят безплатното изделие само заедно с платеното изделие, ако потребителят изпълнява условията на промоцията; и

—	че потребителите са информирани за самостоятелната цена на изделието(ята), за което(ито) те плащат, и че тази цена остава една и съща със или без безплатното изделие.

Например: — Твърдението „безплатна стенна диаграма при закупуване на броя на вестника, излизащ в четвъртък“, е законосъобразно, ако вестникът се продава без стенна диаграма през другите дни на същата цена. — Твърдението „безплатна туристическа застраховка за клиенти, които резервират почивката си онлайн“, е законосъобразно, ако на клиентите, които резервират същото пътуване по телефона, се предлага същата цена, но не се предлага безплатна застраховка. — Твърдението, че потребителите могат да получат „безплатен абонамент за услуга за стрийминг за определен брой месеци“ заедно с покупката на стока, като например телевизор, е законно, ако от потребителя не се изисква да плаща за този абонамент и цената на стоката не се увеличава поради допълнителния абонамент.

Точка 20 от приложение I предвижда забрана на използването на твърдението „безплатно“, за да се опише отделен елемент на една пакетна оферта, ако стойността на този елемент е включена в пакетната цена. В този случай „пакетна оферта“ означава предварително установена комбинация от функции, предлагани срещу една обща цена, при която клиентите не могат да упражнят истински избор относно това колко елемента от пакета ще получат за тази цена.

Например: Ако един автомобил се рекламира с кожени седалки, климатик и мултимедийна система за стандартна цена от 10 000 EUR, тази комбинация от функции представлява пакет. Потребителят плаща една пакетна цена за автомобила така, както е рекламиран. Ако някоя от рекламираните функции отсъства, качеството и съставът на автомобила, за които клиентът плаща 10 000 EUR, ще бъдат влошени. За да може да твърди, че мултимедийната система е безплатна и че цената от 10 000 EUR се отнася до другите елементи, търговецът трябва да докаже или а) че изискванията за промоция в зависимост от покупка са изпълнени, или б) че мултимедийната система е нова допълнителна функция и че цената на автомобила не се е увеличила.

Все пак търговците понякога добавят нови елементи към съществуващи пакети, без да се увеличава общата цена на пакета или да се влошават качеството или съставът на включените елементи. При тези обстоятелства потребителите вероятно ще разглеждат елемента, който е бил добавен към пакета, като допълнителен спрямо установения пакет за известен период след въвеждането му. Ако цената на пакета обаче бъде увеличена или неговото качество или състав се влошат след добавянето на нов елемент, новият елемент не може да бъде описан като „безплатен“.

Еднократните първоначални разходи, направени например за закупуване или инсталиране на оборудване, не отричат твърденията, че продуктите или услугите, предоставяни без абонамент, са „безплатни“ по смисъла на точка 20 от приложение I. Например безплатните цифрови телевизионни канали са достъпни само за потребители, които разполагат с необходимите цифрови приемни устройства; по същия начин пакети за телефонни разговори са достъпни само за онези потребители, които имат телефонна линия.

По същия начин таксите за присъединяване, платими на трети страни за активиране на интернет услуга, не обезсилват твърденията, че интернет услугата е безплатна, при условие че таксата за присъединяване не е завишена, за да покрие разходите за предоставяне на безплатната интернет услуга. Търговците трябва винаги да информират по подходящ начин потребителите за изискването за всяко от тези първоначални плащания.

Продукти, представяни като „безплатни“, са особено често срещани в онлайн сектора. При много такива услуги обаче се събират лични данни на потребителите, като например тяхната самоличност и адрес на електронна поща. Важно е да се отбележи, че в НДТП са обхванати всички търговски практики, свързани с „безплатни“ продукти, и не се съдържа изискване за плащане с пари като условие за прилагането ѝ. Практиките, основани на данни, включват взаимодействие между законодателството на ЕС за защита на личните данни и ДНТП. Налице е нарастващо осъзнаване на икономическата значимост на информацията, отнасяща се до предпочитанията на потребителите, личните данни и друго създадено от потребителите съдържание. Рекламирането на такива продукти като „безплатни“, без да се дава адекватно обяснение на потребителите за това как ще бъдат използвани техните предпочитания, лични данни и създадено от тях съдържание, може да се смята за заблуждаваща практика, в допълнение към възможните нарушения на законодателството за защита на данните.

Освен това Директива (ЕС) 2019/770 (258) се прилага за договори, по които цифрово съдържание и цифрови услуги се предоставят на потребители и потребителите предоставят или се задължават да предоставят лични данни. Директивата за цифровото съдържание се прилага независимо дали личните данни се предоставят на търговеца при подписването на договора, или на по-късен етап, например когато потребителят дава съгласието си за обработване на личните данни. След измененията, направени с Директива (ЕС) 2019/2161, Директивата за правата на потребителите се прилага също (от 28 май 2022 г.) към договорите за предоставяне на цифрови услуги и съдържание, когато потребителите предоставят или се задължават да предоставят лични данни.

Например: — Орган за защита на потребителите санкционирал с глоба за заблуждаваща информация онлайн платформа на основание на член 6 от ДНТП заради твърдението ѝ, че услугата ѝ е „безплатна“ или „безвъзмездна“, тъй като компанията получава приходите си, като анализира личните данни на потребителите и предоставя информацията на търговци — трети лица (259). — Орган за защита на потребителите наложил глоба на онлайн платформа за подвеждане на потребителите (съгласно членове 6 и 7 от ДНТП) да се регистрират, без да ги информира веднага и по подходящ начин по време на създаването на потребителския профил, че предоставените данни ще бъдат използвани за търговски цели и по-общо за възмездните цели, заложени в услугата, като вместо това е бил подчертан безплатният ѝ характер (260).

3.5.   Препродажба на потребители на билети за прояви, придобити с автоматизирани средства — точка 23а

Точка 23а от приложение I „Препродажба на потребители на билети за прояви, ако търговецът ги е придобил чрез използване на автоматизирани средства за заобикаляне на всяко наложено ограничение на броя на билетите, които дадено лице може да закупи, или на всички други приложими правила за закупуване на билети.“

Директива (ЕС) 2019/2161 добави към ДНТП нова забранена търговска практика в точка 23a, която забранява на търговците да препродават на потребители билети за културни и спортни прояви, които са придобили чрез използване на специализиран софтуер („ботове“).

Такива автоматизирани средства позволяват на търговците да купуват билети в количество, надвишаващо техническите ограничения, наложени от първичния продавач на билети, или да заобиколят всички други технически средства, въведени от първичния продавач, за да гарантира достъп до билетите за всички лица, като например организацията на опашката за онлайн покупка. Забраната ще се прилага и в случаите, когато билетите са „резервирани“ от автоматичния софтуер, но след това са платени отделно по друг начин. Тя се отнася и за случаите, когато търговецът на билети придобива билетите от трета страна, която е използвала ботове за закупуване на билети. Фактът, че използването на бота от прекупвача е било известно на първичния продавач на билети, не е от значение за целите на забраната, доколкото използването му е позволило на прекупвача да придобие тези билети в по-голям брой, отколкото е било възможно за други купувачи.

Забраната се прилага като цяло за „събития“, които включват културни и спортни прояви, изрично посочени в съображение 50 на Директива (ЕС) 2019/2161, и други видове развлекателни дейности. Тя се отнася само за техническите мерки, използвани от препродавача за заобикаляне на техническите мерки, въведени от първичния продавач на билети, с цел ограничаване на броя на билетите, продавани на всеки купувач, или за управление на процеса на продажба. Такива мерки могат да бъдат приложени от първичния продавач по негова собствена инициатива или въз основа на изискванията на националното законодателство.

Забраната по точка 23a от приложение I допълва общите разпоредби на ДНТП за нелоялни практики по отношение на този конкретен аспект на препродажбата на билети. В съображение 50 на Директива (ЕС) 2019/2161 е пояснено, че забраната не засяга други национални мерки, които държавите членки могат да предприемат, за да защитят законните интереси на потребителите и да осигурят провеждането на политиката в областта на културата и широк достъп на всички лица до културни и спортни събития, като например регулират цената за препродажба на билетите.

3.6.   Извършване на упорито и нежелано увещаване посредством дистанционно средство — точка 26

Точка 26 от приложение I „Извършване на упорито и нежелано увещаване по телефон, факс, електронна поща или други дистанционни медии, освен при обстоятелства и в степен, предвидени от националното законодателство, с оглед изпълнение на договорно задължение. Това е без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива 97/7/ЕО и директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО.“

Целта на тази забрана е да защити потребителите от тормоз чрез способи за дистанционна търговия. Съгласно точка 26 от приложение I не се забранява по същество дистанционната търговия, а по-скоро упоритото и нежелано увещаване (261).

Например: Застрахователен консултант търсел в електронната и печатната преса доклади за злополуки и след това изпращал стандартни писма до пострадалите, като им предлагал съвети и подкрепа по въпроси, свързани с обезщетение. Национален съд постановил, че изпращането само на едно писмо до лице не представлява „упорито и нежелано увещаване“ по смисъла на точка 26 от приложение I (262).

Специални правила относно непоискани съобщения при използване на електронни съобщителни мрежи (т.е. по телефон или електронна поща) са установени в член 13 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации 2002/58/ЕО. Машини за автоматични телефонни обаждания, факс машини или електронна поща могат да се използват за целите на директен маркетинг само по отношение на абонати, които са дали предварително своето съгласие. Когато обаче физическо или юридическо лице получи от своите клиенти техните електронни координати за електронна поща, в контекста на продажбата на продукт или услуга, същото физическо или юридическо лице може да използва тези електронни координати за директен маркетинг на своите собствени подобни продукти или услуги, при условие че на клиентите ясно и отчетливо е дадена възможност да възразят безплатно и по лесен начин на такова използване на електронни координати в момента на тяхното събиране и при всяко съобщение, в случай че клиентът не е отказал първоначално такова използване. Тези специфични за сектора разпоредби имат предимство пред ДНТП, което означава, че такова увещаване не трябва да бъде упорито и че държавите членки трябва да санкционират увещания при първото обаждане или изпращане на електронно съобщение.

Когато за рекламни цели администраторът използва лични данни (например името и/или адреса на получателя или други данни, свързани с лице, чиято самоличност може да бъде установена), това представлява обработване на лични данни съгласно законодателството на ЕС в областта на защитата на личните данни. Гаранциите и задълженията съгласно Общия регламент за защитата на данните (ОРЗД) трябва да бъдат спазвани, включително уведомяването на лицата, че личните им данните ще бъдат обработвани, преди извършването на всяка търговска дейност, като лицата получат възможност да възразят на обработване на личните им данни за тази цел (член 21, параграф 2 от ОРЗД).

Подобни специфични секторни правила на ЕС не съществуват при рекламирането по пощата или с други печатни реклами. Те са изчерпателно уредени от ДНТП и в частност от точка 26 от приложението. Следователно националните разпоредби, които забраняват всички видове неадресирани печатни реклами, освен ако потребителите не изберат да дадат предварително съгласие, остават извън обсега на изцяло хармонизираните разпоредби на ДНТП. Такава забрана е възможно да бъде допусната само ако тя попада извън приложното поле на директивата, т.е. няма за цел да защити икономическите интереси на потребителите. Някои държави членки са защитили подобни забрани на различни основания, например защита на околната среда (намаляване на разхищението на хартия за рекламни материали).

3.7.   Директно увещаване на деца — точка 28

Точка 28 от приложение I „Включване в реклама на директно увещаване на деца да закупят рекламираните продукти или убеждаване на техните родители или други възрастни да закупят рекламираните продукти за тях. Тази разпоредба не противоречи на член 16 от Директива 89/552/ЕИО за разпространение на телевизионни предавания.“

Тази забрана включва оказване на натиск върху децата да закупят даден продукт директно или чрез убеждаване на възрастните да закупят изделия за тях („силата на досаждането“). Възражение, което многократно е предявявано от много търговци спрямо тази забрана, е това, че може да бъде трудно да се направи разграничение между маркетинг, насочен към деца, и маркетинг, насочен към други потребители. По подобен начин понякога може да не е ясно дали дадена търговска практика включва директно увещаване на деца.

Независимо от това проверката за определяне на това дали дадена търговска практика попада в приложното поле на точка 28 от приложение I трябва да се извършва, като се вземат предвид всички факти и обстоятелства по конкретния случай. Оценката може да отчита различни фактори, като дизайна на маркетинга, средството, използвано за изпращане на маркетинговото послание, използвания език, наличието на теми или герои, които може да са особено привлекателни за децата, наличието на възрастови ограничения, предоставянето на директни връзки за покупка и т.н. (263) Националният правоприлагащ орган или съд също не е обвързан със собственото определение на търговеца за целевата група за въпросната търговска практика, макар че това определение може да се вземе предвид. Оценката трябва да взема предвид и мерките, които търговецът е предприел, за да предпази малолетните и непълнолетните от директно увещаване. Търговците трябва да адаптират маркетинга към потребителите, които наистина биха могли да бъдат достигнати от практиката, а не само към предвидената целева група.

Например: — Онлайн търговска практика, свързана с игрална общност, в която децата обличат виртуални кукли, приканва децата с „купи повече“, „купи тук“, „актуализирай сега“ и „актуализирай до суперзвезда“. Национален съд е постановил забрана на подобни практики на основание, че твърденията представляват директно увещаване на деца по смисъла на точка 28 от приложение I (264). — Организатор на концерти рекламира билети за концерт на Джъстин Бийбър, използвайки фрази като: „Beliebers — все още има карти RIMI на разположение в много магазини. Тичайте, метнете се на велосипеда си или намерете някой да ви закара.“ и „Не забравяйте да си купите и билети за Bieberexpress, когато си купувате концертни билети в RIMI днес“. Национален съд определи това като нарушение на точка 28 от приложение I (265). — Национален орган е установил, че когато една банка адресира писмо с цел директен маркетинг до деца, навършващи 10 години, това представлява агресивна практика. В писмото децата биват поканени да посетят клон на банката, за да получат лична карта Visa Electron по случай десетия си рожден ден (266). — Национален орган е установил директно увещаване в реклама на състезание, в която се използва разширена реалност (РР). Читателя се предполага да изтегли на телефона си приложение за разширена реалност и да го използва, за да сканира панелите на история с видеоматериали. Видеоматериалите включват многобройни визуални елементи и звукови ефекти, наподобяващи комикси. В края на историята приложението показва колело на късмета, на което читателят има възможност да спечели билети за концерт. Ако читателят няма достатъчно късмет да спечели, до колелото на късмета се появява електронна препратка, която го насърчава да „разгледа билетите“. В същата ситуация виртуален аватар насърчава читателя да „кликне тук и да си купи билети“. Според националния орган това е пряка оферта за продажба, особено поради възможността за закупуване на билетите от свързана електронна препратка. Националният орган също така е на мнение, че съдържанието с разширена реалност и рекламата са насочени към деца, тъй като са публикувани в списание за комикси, което само по себе си е насочено към детската аудитория (267). — Съд на държава членка разгледал въпроса дали показването на връзка до онлайн магазин представлява пряка оферта за продажба. Съдът постановил, че реклама, която се обръща към зрителя във второ лице единствено число, използвайки термини, типични за деца, е преди всичко насочена към деца и че такива преки покани за покупка попадат в обхвата на точка 28 от приложение I, дори ако цените и характеристиките на рекламираните продукти не се показват, докато не се кликне върху връзката (268). — В подобно дело съдът на държава членка е приел, че косвените оферти за продажба не са обект на забраната по точка 28 от приложение I и са определени като препратки към предназначението на рекламираните продукти. В този случай рекламните послания и връзки към онлайн магазина са придружени от съобщението „Ако искате екземпляр и за себе си, можете да го поръчате и за конзолата си, като използвате връзките по-долу“. Съдът постановил, че предоставянето на информация за възможност за покупка или покана към потребителя за посещение на виртуален търговски обект не е недопустимо (269). — През 2021 г. правоприлагащ орган наложил глоба на оператора на онлайн игра и няколко агенции за онлайн влияние за нарушаване на забраната, посочена в точка 28 от приложение I. Рекламите на играта са популяризирани чрез редица онлайн канали, като са насърчавали децата и юношите да взаимодействат с животински герой чрез изпращане на SMS съобщения с добавена стойност. По този начин децата били приканвани пряко да правят покупки. Освен това за глобата са взети пред вид заблуждаващите практики на търговеца и на агенциите за онлайн влияние, тъй като някои реклами и промоции не са обозначени правилно и подвеждали потребителите да гледат рекламата (270).

През 2013—2014 г. Комисията и националните органи осъществиха съвместно действие по правоприлагане по отношение на онлайн игрите, които предлагат възможности да се правят покупки по време на игра (покупки в приложение) и които е възможно да привличат децата или да се играят от деца, което е разгледано допълнително в раздел 4.2.9 (271). Органите счетоха, че точка 28 от приложение I към ДНТП се прилага за игри, които е възможно да привличат децата, а не само за онези, насочени единствено или специално към децата. Игра или приложение, както и увещаването, съдържащо се в тях, могат да се разглеждат като насочени към деца по смисъла на точка 28 от приложение I, ако търговецът основателно може да предвиди, че е възможно те да привличат децата.

3.8.   Награди — точка 31

Точка 31 от приложение I „Създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или при извършване на конкретно действие ще спечели награда или друга еквивалентна облага, когато всъщност: — няма награда или друга еквивалентна облага, или — извършването на каквото и да е действие във връзка с предявяване на претенция за наградата или друга еквивалентна облага е повод за заплащане на пари от потребителя.“

Оценката на първата категория ситуации (т.е. без награда) е сравнително лесна. За да не се наруши забраната, търговците трябва винаги да са в състояние да докажат, че са присъдили наградата(ите) или еквивалентната облага(и) при точните условия, посочени в съобщението им до потребителя. Ако това не е така, практиката ще попада в обхвата на забраната.

Например: — Търговец създава невярното впечатление, че потребителите могат да спечелят награда, като посочва, че всички, които участват в конкретна лотария, ще имат шанса да спечелят преносим компютър. В действителност такъв компютър не може да бъде спечелен (272). — Търговец създава невярното впечатление, че потребител е спечелил награда, като заявява недвусмислено в писмо до потребителя, че той е спечелил награда от 18 000 EUR, когато в действителност не е имало такава награда. Национален съд е изяснил, че тази търговска практика е в противоречие с националното законодателство за транспониране на точка 31 от приложение I на ДНТП (273).

Втората част от текста на точка 31 (т.е. наградата или облагата е при условието за заплащане на пари или поемане на разходи от потребителя) обхваща непочтени практики, при които например на потребителите се съобщава, че са спечелили награда, но трябва да се обадят на телефонен номер с добавена стойност, за да я поискат, или при които на потребителите първоначално се съобщава, че са спечелили награда, но после научават, че трябва да поръчат друга стока или услуга, за да получат обявената награда или еквивалентната облага.

Съдът е изяснил, че дори когато наложеният на потребителя разход във връзка с предявяване на претенция за наградата (т.е. за искане на сведения относно естеството на тази награда или за получаването на същата) е минимален, както в случая на пощенска марка в сравнение със стойността на наградата, и независимо от това дали плащането на този разход осигурява някаква печалба за търговеца, тези практики са забранени от точка № 31 от приложение I (274).

Например: Дружество за продажби по пощата изпраща реклама по пощата, в която се твърди, че на потребителя се дава „100-процентова гаранция, че той е един от хората, избрани да получат електронен продукт. Този продукт е безплатен!“ Всъщност потребителите трябвало да отговорят в рамките на два дни и да платят 19,99 EUR за покриване на „разходи за приемане и транспорт“. Органът за защита на потребителите установил, че създаването у потребителите на погрешно впечатление, че те вече са спечелили награда, когато от тях се изисква да заплатят такса в рамките на два дни от получаването на съобщението за промоцията, попада в приложното поле на точка 31 от приложение I, а също и на други действия, включени в черния списък, като тези по точка 20, поради употребата на думата „безплатен“ (275).

4.   ПРИЛАГАНЕ НА ДНТП ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОНКРЕТНИ СЕКТОРИ

4.1.   Устойчивост

4.1.1.   Твърдения за екологосъобразност

Изразите „твърдение за екологосъобразност“ и „декларации за безвредност за околната среда“ се отнасят до практиката на внушаване или създаване по друг начин на впечатлението (в търговските съобщения, маркетинга или рекламата), че дадена стока или услуга има положително въздействие или няма въздействие върху околната среда или нанася по-малко щети на околната среда, отколкото конкурентни стоки или услуги. Това може да се дължи на нейния състав, начина на изработване, начина, по който може да бъде обезвредена, както и икономията на енергията или намаляването на замърсяването, които се очакват от нейното използване. Когато подобни твърдения не са верни или не могат да бъдат проверени, тази практика често се описва като „екологично промиване на мозъци“. Координираната проверка на уебсайтове („едновременна проверка“), която Комисията и националните органи за защита на потребителите извършиха през 2020 г., потвърди разпространението на неопределени, преувеличени, неверни или заблуждаващи декларации за безвредност за околната среда (276).

„Екологичното промиване на мозъци“ в контекста на отношенията между търговци и потребители може да се отнася до всички форми на практики от страна на търговци към потребители, засягащи екологичните характеристики на продукти. В зависимост от обстоятелствата това може да включва всички видове твърдения, информация, символи, знаци, изображения и имена на марки и тяхното взаимодействие с цветове върху опаковката, етикетирането, рекламата, във всички медии (включително уебсайтове) и които са отправени от всяка организация, ако тя може да се определи като „търговец“ и се занимава с търговски практики, насочени към потребителите.

В ДНТП не са предвидени специални правила относно твърденията за екологосъобразност. Тя обаче предвижда правно основание, с цел да се гарантира, че търговците не отправят твърдения за екологосъобразност по нелоялни за потребителите начини. Тя не забранява използването на „твърдения за екологосъобразност“, стига те да не са нелоялни. Напротив, ДНТП може да помогне на търговците, инвестиращи в екологосъобразните характеристики на своите продукти, като им позволява да съобщават тези усилия на потребителите по прозрачен начин и като не позволява на конкурентите да отправят заблуждаващи твърдения за екологосъобразност.

В Новата програма за потребителите (277) и Плана за действие относно кръговата икономика от 2020 г. (278) се предвиждат допълнителни предложения за противодействие на „екологичното промиване на мозъци“. Освен това Комисията работи по инициативи като установяването на стандарти за сертифициране на поглъщанията на въглерод (279).

Що се отнася до средствата за защита на потребителите за вреди, причинени от нарушение на ДНТП във връзка с твърдения за екологосъобразност, като например обезщетение за вреди, намаляване на цената и прекратяване на договора, вж. раздел 1.4.3.

4.1.1.1.   Взаимодействие с друго законодателство на ЕС относно твърденията за екологосъобразност

В член 3, параграф 4 и съображение 10 се определя принципът, че ДНТП допълва другото законодателство на ЕС като „мрежа за сигурност“, гарантираща, че във всички сектори се поддържа високо общо равнище на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики. В областта на твърденията за екологосъобразност ДНТП допълва инструменти като:

—	Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета (280) относно екомаркировката на ЕС,

—	Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (281) за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране,

—	Директива 1999/94/ЕО относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на СО2 по отношение на търговията с нови леки автомобили;

—	Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (282), изменена с Директива (ЕС) 2018/2002 (283);

—	Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите (284);

—	Регламент (ЕС) 2020/740 относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри (285);

—	Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (286) относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия;

—	Директива 2009/125/ЕО за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (287);

—	Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета (288) относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти;

—	Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (289) за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници;

—	Директива (ЕО) 2009/73 на Европейския парламент и на Съвета (290) относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ.

Ето няколко примера на взаимодействието между ДНТП и специалното законодателство на ЕС относно твърденията за екологосъобразност:

Например: — С Регламент (ЕС) 2017/1369 за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране се забраняват допълнителни етикети и символи, които сами по себе си биха могли да заблудят потребителите по отношение на потреблението на енергия или други ресурси (291). В нея обаче не са включени специални правила относно това какво се счита за заблуждаващо. По този въпрос може да се прилага ДНТП. Например един съд е счел използването на лозунга „много енергоспестяващ“ за хладилник/фризер от клас на енергийна ефективност „А“ за заблуждаваща търговска практика съгласно ДНТП. Към онзи момент на пазара 308 от 543 уреда са спадали към клас „А+“, а 17 % от всички налични уреди са спадали към клас на енергийна ефективност „А++“ (292). — Производител на гуми е използвал собствения си етикет за гуми, за да предлага гуми на пазара. Етикетът е предвиден да изобразява възможностите на гумите за шофиране при зимни условия. Собственият етикет на дружеството е много подобен на официалния етикет на ЕС за гуми  (293), който е бил задължителен от ноември 2012 г. Производителят на гуми е предлагал на пазара своите гуми, като е използвал собствения си етикет, което може да е създавало у потребителите заблуждаващото впечатление, че гумите са отговаряли на изискванията за изпитвания и класификация на етикета на ЕС за гуми. Освен това етикетът за гуми не е давал надеждна представа за качествата на гумите в сравнение с гумите на други производители, които са носели етикета на ЕС. Съдът забранил на производителя на гуми да използва собствените етикети за гуми на дружеството при предлагането на пазара, насочено към потребителите, освен ако дружеството не разграничи ясно този етикет от етикета за гуми на ЕС. (294) — Съгласно Директива (ЕС) 2019/944 доставчиците на електроенергия трябва да посочват в информацията за фактурирането „въздействието върху околната среда по отношение най-малко на емисиите на CO2 и радиоактивните отпадъци, резултат от производството на електроенергия от целия енергиен състав на доставчика през предходната година“, а дружествата доставчици трябва да посочват действителните емисии на CO2 на своя енергиен състав в съответствие с приложение I, точка 5, буква б) към директивата. — Търговец рекламира своите дизелови автомобили пред потребителите като „екологосъобразни“, докато в действителност тестовете за емисиите на отработените газове са манипулирани чрез използване на измервателно-коригиращ софтуер (скандалът „Дизелгейт“). Твърденията за екологичните характеристики на въпросните автомобили са били изложени на уебсайта на търговеца, в рекламни материали и в продуктовата му гама. В решението си от 17 декември 2020 г. по дело C-693/18 Съдът на ЕС потвърждава, че измервателно-коригиращият софтуер е незаконен съгласно законодателството на ЕС за одобрение на типа  (295). От гледна точка на ДНТП въпросната практика предизвиква опасения по отношение на член 5 (практика, която противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа), член 6 (на потребителите се предоставя заблуждаваща информация за основните характеристики на продукта, като например рекламираното екологично въздействие на продукта) и приложение I, точка 4 (твърдение, че продукт е одобрен от обществен орган, без той да отговаря на условията за одобрение). Националните органи за защита на потребителите са наложили глоби въз основа на тези разпоредби (296).

4.1.1.2.   Основни принципи

Прилагането на ДНТП по отношение на твърденията за екологосъобразност може да се обобщи в следните основни принципи (297).

На основание членове 6 и 7 от ДНТП относно заблуждаващите действия и бездействия твърденията за екологосъобразност трябва да са верни, да не съдържат невярна информация и да са представени по ясен, конкретен, точен и недвусмислен начин, така че потребителите да не бъдат заблудени.

На основание член 12 от ДНТП търговците трябва да притежават доказателства в подкрепа на своите твърдения и да имат готовност да ги предоставят на компетентните правоприлагащи органи по разбираем начин, ако твърдението бъде оспорено.

Освен това приложение I към ДНТП съдържа списък на нелоялните практики, които са забранени при всички случаи. Няколко точки от приложение I са свързани с конкретни твърдения или с използването на съответни сертификати, етикети и кодекси за поведение за маркетингови цели.

Общата разпоредба в член 5, параграф 2 от ДНТП предоставя допълнителна възможност за установяване на нелоялни търговски практики. Тя служи като допълнителна „мрежа за сигурност“ за засичане на всяка нелоялна практика, която не е обхваната от другите разпоредби на ДНТП (т.е. която не е заблуждаваща, агресивна или посочена в приложение I). С нея се забраняват търговски практики, които противоречат на изискванията за дължимата професионална грижа, ако е възможно да изопачат съществено икономическото поведение на средния потребител.

Стандартът за дължимата професионална грижа в областта на твърденията за екологосъобразност може да включва принципи, произтичащи от национални и международни стандарти и кодекси за поведение. Например дължимата професионална грижа може да изисква схемите за сертифициране, които търговците използват за да рекламират екологичните предимства на своите продукти, да се придържат към такива стандарти и да осигуряват значителни ползи за потребителите, както и да бъдат обект на независим контрол и одит. Практиките, които противоречат на дължимата професионална грижа, са нелоялни, ако подтикват или е възможно да подтикнат средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, като например да закупи конкретен продукт в резултат на очакваните ползи, произтичащи от твърдението за придържане към схема за сертифициране. Националните правоприлагащи органи преценяват тези ситуации въз основа на фактите и обстоятелствата по всеки отделен случай.

4.1.1.3.   Прилагане на член 6 от ДНТП по отношение на твърденията за екологосъобразност

Член 6 от ДНТП предполага, че потребителите трябва да могат да се доверяват на твърденията за екологосъобразност, отправяни от търговците. Следователно, за да не бъдат заблуждаващи, твърденията за екологосъобразност трябва да са верни, да не съдържат невярна информация и да бъдат представени по ясен, конкретен, недвусмислен и точен начин.

Твърдение за екологосъобразност може да бъде заблуждаващо, ако „ съдържа невярна информация и следователно е невярно “ по отношение на някой от елементите, посочени в член 6, параграф 1, букви а)—ж).

Например: — използване на термина „биологично разградим“ за продукт, който в действителност не е такъв или за който не са проведени изпитвания (298). — представяне на електроуреди като ютии, прахосмукачки, кафе машини, като екологосъобразни („еко“), въпреки че изпитванията показват, че често те нямат по-добри показатели от сходни продукти, или въпреки че за тях не са проведени изпитвания (299). — представяне на автомобилни гуми като „еко“ гуми и рекламиране на техните екологосъобразни характеристики и въздействието върху разхода на гориво, въпреки че изпитванията показват нееднозначни резултати (300). — представяне на съдове за хранене, съдържащи бамбук, като устойчива, рециклируема и екологосъобразна алтернатива на пластмасовите материали, докато в действителност тези продукти са смес от пластмаса, бамбук (понякога бамбуков прах) и смола, направена от меламин и формалдехид, която е необходима за производството на различни форми (чинии, купи и др.) и степени на твърдост (301).

Твърдение за екологосъобразност може също така да бъде заблуждаващо, ако „ заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в него информация е фактически точна “ по отношение на някой от посочените елементи в член 6, параграф 1, букви a)—ж).

Съответно изображенията и цялостното представяне на продукта (т.е. форма, избор на цветове, изображения, рисунки, звук, символи или етикети) също следва да бъдат вярно и точно представяне на мащаба на екологичната полза и не следва да преувеличават постигнатата полза. В зависимост от обстоятелствата по случая скритите твърдения могат да включват използването на изображения (например дървета, тропически гори, вода, животни) и цветове (например син или зелен фон или текст), които се асоциират с екологична устойчивост.

Твърденията за екологосъобразност могат да бъдат заблуждаващи, ако се състоят от неопределени и общи заявления за екологични ползи без подходящи доказателства за ползите и без посочване на съответния аспект на продукта, за който се отнася твърдението. Примери за такива твърдения са „екологосъобразен“, „еко“, „зелен“, „приятел на природата“, „екологичен“, „съобразен в екологично отношение“, „благоприятен за климата“, „щадящ околната среда“, „незамърсяващ“, „биологично разградим“, „с нулеви емисии“, „въглеродосъобразен“, „с намалени въглеродни емисии“, „въглеродно неутрален“, „неутрален по отношение на климата“ и дори по-общите твърдения за „съзнателен“ и „отговорен“.

В някои случаи подобни необосновани твърдения има вероятност да създадат впечатление у потребителите, че продуктът или дейността на търговеца няма отрицателно въздействие или има само положително въздействие върху околната среда. Те биха могли да попадат в приложното поле на член 6, параграф 1, букви а) и б) от ДНТП, ако е вероятно да заблуждават средния потребител и да го подтикват да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Тъй като термини като „съзнателен“ и „отговорен“ могат да се отнасят до множество аспекти, включително социални или икономически условия, подобни твърдения биха могли да се считат за подвеждащи, дори и да са обосновани, тъй като са неопределени и двусмислени.

Ако се използват неопределени и двусмислени твърдения, обясненията трябва да бъдат достатъчно подробни, така че твърдението да не може да бъде разбрано по друг начин, освен по начина, по който търговецът е възнамерявал.

Например: — Твърдението, че наемането на електрически автомобили е „екологично“, може да бъде счетено за подвеждащо, ако не се предоставя информация, поставяща твърдението в по-широк контекст. По-специално, ако електроенергията, необходима за презареждане на автомобилите, не произхожда от възобновяеми енергийни източници, услугата за наемане на автомобили все пак ще има отрицателно въздействие върху околната среда (302). — Търговците все по-често отправят твърдения за въглеродна неутралност, като инвестират в проекти, които компенсират емисиите на CO2. Например дружество за отдаване на автомобили под наем предлага на потребителите възможността за „неутрално по отношение на CO2 шофиране“, като изберат вариант, който компенсира емисиите. Тази практика може да бъде проблематична, ако въглеродните кредити, на които се основава твърдението, са с ниска екологосъобразност или не се отчитат по подходящ начин и следователно не представляват реално и допълнително намаление на емисиите. Твърденията за поглъщане на въглерод следва да бъдат автентични, надеждни, прозрачни, отчитани, с възможност за наблюдение и проверка, достоверни, сертифицирани, да не подкопават краткосрочните действия за намаляване на емисиите в генериращите емисии сектори, да гарантират допълняемост и подходящо отчитане на поглъщането на въглерод в отчетите за националните емисии на парникови газове. В своите насоки национален орган за защита на потребителите е посочил, че потребителите следва да бъдат надлежно информирани за функционирането на мерките, които компенсират емисиите на CO2, като например броя на километрите, които се компенсират напълно, и начина, по който това се постига, как и къде се отчита компенсирането (303). — Съд е преценил, че предлагането на продукти за грижа за косата и кожата, при което търговецът е посочил, че продуктите му са биологични, с твърдения като „еко“ и „биологичен“, е неопределено и без ясни обяснения. Съдът също така е преценил, че само графичният символ/логото/етикетът за сертифициране от трета страна не е достатъчно ясен за определяне на това какво означава биологичен и/или екологичен продукт (304). — Търговец рекламира продажбата на пликове с бонбони, като твърди, че за всеки продаден плик ще засади по едно дърво. Търговецът обаче вече се е съгласил да засади определен брой дървета, независимо от броя на продадените пликове с бонбони. Национален съд е уважил искане от страна на съответния омбудсман, според което това твърдение се определя като заблуждаваща реклама, която се възползва от лековерието на потребителите, които са загрижени за околната среда (305).

Твърденията следва да бъдат подложени на нова оценка и да бъдат актуализирани при необходимост с оглед на технологичното развитие и появата на сравними продукти или други обстоятелства, които могат да засегнат точността или относимостта на твърдението. Твърденията за екологосъобразност не следва да се отнасят до подобрение в сравнение с продукт от същия търговец или конкурент, който вече не се предлага на пазара, или търговецът вече не извършва продажби на потребителите, освен ако подобрението е значително и скорошно.

Ако търговец използва заявления за екологосъобразност в името на своето дружество, търговска марка, наименование на продукт и т.н., и името се използва за маркетингови цели, този маркетинг подлежи на същите изисквания за доказване, като изискванията, приложими към твърденията за екологосъобразност в маркетинговите комуникации, освен ако дружеството може да докаже, че това име няма допълнително екологично значение или е съществувало преди. При все това, за да бъде в противоречие с ДНТП, името, използвано при предлагането на пазара, ще трябва да заблуждава средния потребител и да е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Например: Съд е разгледал предлагането на петролен продукт, като е постановил, че думата „екологичен“, употребена заедно с думата „плюс“ в наименованието на продукта, създава впечатлението, че продуктът има определени екологични предимства, въпреки че изкопаемите горива винаги причиняват вреди на околната среда. В това отношение съдът е отсъдил, че думата „екологичен“ не може да се използва в наименованието на продукта (306).

Когато се оценява твърдение за екологосъобразност, от практическо значение са основните въздействия на продукта върху околната среда в рамките на неговия жизнен цикъл, включително веригата на доставки. Твърденията за екологосъобразност следва да бъдат свързани с аспекти, които са значими от гледна точка на въздействието на продукта върху околната среда.

Силно замърсяващите отрасли трябва да гарантират, че техните твърдения за екологосъобразност са точни в относително изражение, напр. „по-малко вредни за околната среда“ вместо „щадящи околната среда“ (вж. също раздел 4.1.1.7 относно сравнителните твърдения за екологосъобразност). Това позволява на средния потребител да разбере по-добре относителното въздействие на продукта. При всички случаи твърденията за екологосъобразност следва да бъдат свързани с аспекти, които са значими от гледна точка на общото въздействие на продукта върху околната среда през целия му жизнен цикъл. Съдът или органите може да изискват от силно замърсяващите отрасли да поясняват в техните твърдения за екологосъобразност пред потребителите, че общото въздействие на продукта върху околната среда е отрицателно.

Например: Орган за саморегулиране е констатирал, че твърдение на уебсайт, представящо природния газ като „екологичен източник на енергия“, е в нарушение на приложимите разпоредби за рекламата, тъй като формулировката е твърде категорична и без обяснения или контекст (307).

Нещо повече, твърденията следва да бъдат ясни и недвусмислени по отношение на това за кой аспект от продукта или неговия жизнен цикъл се отнасят (308). Ако търговец отправи твърдение за екологосъобразност, като изтъква само едно от няколко въздействия на продукта върху околната среда, твърдението би могло да бъде заблуждаващо по смисъла на членове 6 или 7 от ДНТП.

Освен това търговците не следва да изопачават твърденията за състава на продукта (включително суровините) или за неговата употреба, производствен процес, транспортиране или въздействие в края на жизнения цикъл, например като изтъкват неоснователно значението на положителните аспекти, които в действителност са само незначителни, или след като общото въздействие върху околната среда в резултат на жизнения цикъл на продукта е отрицателно.

Например: — Твърдението „със 100 % използване на възобновяема енергия“ може да бъде заблуждаващо, ако в него не се уточнява, че възобновяема енергия е използвана само на определен етап от жизнения цикъл на продукта. От друга страна, твърдението „100 % възобновяеми материали (с изключение на принадлежностите)“ ясно показва кои компоненти на продукта не са изработени от възобновяеми материали (309). — Рекламирането на даден продукт като съдържащ „устойчив памук“ би могло да бъде заблуждаващо, ако произходът на памука не може да бъде нито проследен, нито отделен в производствената верига от конвенционалния памук. — Рекламирането на продукт като изкуствена трева като екологосъобразен, тъй като не се нуждае от вода, торове или поддръжка по време на етапа на употреба, може да не обосновава това твърдение, ако етапите на производство и в края на жизнения цикъл имат сериозно отрицателно въздействие върху околната среда. — Заблуждаваща информация за източниците на енергия, посочени в информацията за фактурирането, като например абстрактна информация за националния енергиен състав или заблуждаваща информация за въздействието върху околната среда/действителния принос на възобновяемите енергийни източници към електроенергията, закупена от крайния потребител (напр. неоправдано изтъкване на дела на енергията от възобновяеми източници).

Твърдяната полза не следва да води до неоправдано пренасяне на въздействия, т.е. следва да се избягва създаването или увеличаването на други отрицателни въздействия върху околната среда на други етапи от жизнения цикъл на продукта, освен ако общата нетна екологична полза не се увеличава значително, например съгласно оценка на база жизнения цикъл и признати или общоприети методи, приложими за съответния тип продукт, проверени от трета страна.

Например: Производител твърди, че неговият продукт има ниско потребление на вода. В същото време обаче продуктът има по-голяма консумация на енергия в сравнение с продукт от същата категория, което увеличава значително общото въздействие върху околната среда. При подобни обстоятелства твърдението би могло да е заблуждаващо по отношение или на естеството на продукта (член 6, параграф 1, буква а), или на неговите основни характеристики (член 6, параграф 1, буква б) от ДНТП).

Кодексите за поведение могат да включват доброволни ангажименти във връзка с опазването на околната среда или „зелено“ поведение. Средният потребител би очаквал подписалите кодекса да продават продукти, които отговарят на този кодекс. Търговец, който е обявил, че е обвързан с такъв кодекс, но не го спазва, може да се счита за заблуждаващ, ако твърдяното спазване на кодекса засяга или има вероятност да засегне решението на потребителите за сделка. Тази ситуация е обхваната от член 6, параграф 2, буква б) от ДНТП.

Например: Търговец е приел кодекс от практики, които насърчават устойчивото използване на дървесина, и показва знака на кодекса на уебсайта си. Кодексът от практики съдържа задължение за обвързалите се с него да не използват твърда дървесина от неустойчиво управлявани гори. Оказва се обаче, че продуктите, рекламирани на уебсайта, съдържат дървесина от точно такава гора. При тези обстоятелства твърдението би могло да нарушава приложение I, точка 4 или да е заблуждаващо съгласно член 6, параграф 2, буква б) от ДНТП.

Някои заблуждаващи търговски практики във връзка с кодекси за поведение се считат за нелоялни сами по себе си в приложение I към ДНТП (вж. раздел 4.1.1.6).

От средния потребител не се очаква да знае смисъла или значението на различните публични и частни кодекси за поведение, схеми за етикетиране, сертификати или лога. Търговците следва да информират потребителите за тези елементи и съответните характеристики във връзка с въпросното твърдение, като посочат къде може да бъде намерена цялата информация за сертифицирането, включително дали сертифицирането е извършено от трета страна или не. Търговците следва също така да гарантират, че потребителите имат възможност да получат допълнителна информация по достъпен и ясен начин, например чрез електронна препратка или информационен раздел, разположени близо до твърдението. Например търговците следва да информират потребителите за частните системи за сертифициране, чиито лога показват. По принцип не е достатъчно само кратко позоваване на сертифициране от трета страна.

Ако търговец или сектор изберат да използват частни системи за етикетиране, символи или сертификати за маркетингови цели, те трябва да се прилагат само за продукти/услуги или търговци, които отговарят на определените критерии за тяхното използване. Критериите следва да доказват ясни екологични ползи в сравнение с конкурентни продукти или търговци и следва да бъдат лесно достъпни за широката общественост. Иначе подобно етикетиране е възможно да бъде заблуждаващо. Може да се наложи етикетирането да бъде допълнително определено, така че да се подчертаят значението и най-важните критерии на етикетирането (напр. да се подчертае, ако използването на вода е най-важният критерий за даден продукт). Нещо повече, търговците следва да обмислят възможността за проверка от трета страна, за да се гарантират доверието и съответствието на етикета. Частният характер на етикета (ако случаят е такъв) и неговото значение или важност също трябва да бъдат изяснени на потребителя. Накрая, подобни етикети не трябва да могат да се объркват с други етикети, включително например етикети на публично управлявани схеми за етикетиране или схеми на конкуренти.

4.1.1.4.   Прилагане на член 7 от ДНТП по отношение на твърденията за екологосъобразност

В член 7 от ДНТП се изброяват конкретни елементи, които са целесъобразни, когато се оценява дали дадена търговска практика включва заблуждаващо бездействие.

Твърденията за екологосъобразност могат да бъдат заблуждаващи, ако се състоят от неопределени и общи заявления за екологични ползи (вж. и предишния раздел 4.1.1.3 относно заблуждаващите действия). Подобни твърдения е по-малко вероятно да бъдат заблуждаващи съгласно член 7, ако са допълнени от изрични спецификации или пояснителни заявления относно въздействието на продуктите върху околната среда, например като твърденията се ограничават до конкретни екологични ползи.

Предоставянето на подобна допълнителна информация спомага да се гарантира спазването на член 7, параграф 4, буква а) (в случай на оферта за покупка), който забранява на потребителите да се предоставя съществена информация, свързана с „основни характеристики на стоката“, по „неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин“.

Ако търговецът предоставя допълнителна информация на потребителите, например на своя уебсайт, тя трябва да бъде ясна и разбираема за средния потребител. Сложността и техническият характер на информацията не следва да се използват за заблуждаване на потребителите относно достоверността на твърденията за екологосъобразност.

Ако твърденията за екологосъобразност са отправени върху опаковката на продуктите и/или по други комуникационни канали (напр. плакати, билбордове, списания), които разполагат с ограничено място за спецификации, местоположението на основното твърдение за екологосъобразност и допълнителната информация за твърдението следва да позволява на средния потребител да разбере връзката между двете. Ако допълнителната информация не е предоставена или е предоставена по неясен или двусмислен начин, тя може да бъде счетена за заблуждаваща в зависимост от оценката на обстоятелствата в конкретния случай. Ако няма място за спецификации във връзка с твърдението за екологосъобразност, тогава по принцип твърдението не следва да се отправя.

По аналогия, в областта на хранителните и здравните претенции за храните, в точка 3 от приложението към Решение за изпълнение 2013/63/ЕС на Комисията (310) се предвижда, че при позоваване на общите, неспецифични здравни ползи е задължително тези позовавания да бъдат придружени от специфична здравна претенция от списъка на разрешените здравни претенции в регистъра на Съюза. За целите на регламента специфичната разрешена здравна претенция, придружаваща информацията, съдържаща позоваване на общи, неспецифични здравни ползи, следва да бъде предявена „в близост до“ или „след“ тази информация. Според Съда когато върху лицевата страна на опаковката е направено позоваване на общите, неспецифични ползи за здравето от хранително вещество или храна, а специфичната здравна претенция, която трябва да съпровожда това позоваване, е на обратната страна на опаковката, трябва да има ясен знак, като например звездичка, който изрично да препраща към нея, за да се гарантира, че е разбираемо за потребителя (311).

Например: — Понякога търговците предоставят информацията във връзка с твърдения за екологосъобразност по начин, който изисква от потребителя да предприеме допълнителни действия, за да получи достъп до нея (например потребителят може да се налага да щракне още веднъж в контекста на публикация в социална медия или списък с продукти, за да получи необходимата допълнителна информация), което в някои случаи може да е заблуждаващо. Представители на мрежата от национални органи за сътрудничество в областта на защитата на потребителите са преценили, че в зависимост от обстоятелствата по случая, и по-специално от ограниченията на носителя на информация, може да е заблуждаващо да се изисква от потребителя да предприеме такива действия, за да получи съответната информация, особено ако е възможно тази информация да се предостави по по-видим начин, например в непосредствена близост до твърдението (312). — Търговците могат да решат да поставят някои твърдения за екологосъобразност на видно място (например на лицевата страна на опаковката на продукта), като същевременно оставят допълнителна информация за твърдението на по-малко видно място (например на гърба на опаковката на продукта). Според представители на мрежата от национални органи за сътрудничество в областта на защитата на потребителите в зависимост от обстоятелствата по случая, и по-специално от ограниченията на носителя на информацията, това може да е заблуждаващо (313). — Съд е преценил, че обясненията за неясни твърдения като „екологичен“ и „биологичен“ за определени продукти следва да бъдат поставени точно до твърденията. Поставянето на обяснението на друга страница на уебсайта (на едно щракване разстояние от твърдението) не е достатъчно (314). — Твърдения върху опаковката, че даден продукт е „компостируем“, има вероятност да са заблуждаващи, ако той е компостируем само чрез промишлени средства и ако на опаковката не са посочени действията, които потребителят трябва да предприеме за компостирането на продукта.

Използването на общи твърдения за полза за околната среда (без допълнителни обяснения) може да бъде оправдано в някои случаи.

Такъв е случаят с продуктите, за които се използва твърдение, че са „биологични“, обхванати от Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти.

Това може да е така и ако даден продукт е обхванат от лиценз за използване на екомаркировка от публично управлявана схема (като екомаркировката на ЕС, скандинавската екомаркировка „Нордически лебед“ или германския „Син ангел“ )или други надеждни схеми за етикетиране с утвърдена репутация, подлежащи на проверка от трета страна (например в член 11 от Регламента относно екомаркировката на ЕС се посочват национални или регионални официално признати схеми за екомаркировка съгласно стандарт EN ISO 14024 тип I).

Това би могло да е така и ако проучванията за оценка на жизнения цикъл на продукта са доказали показатели за екологосъобразност (315). Тези проучвания следва да бъдат направени съгласно признати или общоприети методи, приложими за съответния вид продукт, и следва да бъдат проверени от трета страна. Такива оценки на показателите за екологосъобразност могат да включват сравнения (вж. също така раздел 4.1.1.7 относно сравнителните твърдения за екологосъобразност). Ако все още не са разработени подобни методи в съответната област, търговците следва да се въздържат от използване на общи твърдения за полза за околната среда. За такива продукти търговците следва обаче да осигуряват прозрачност относно съответните аспекти, свързани с околната среда, и да гарантират, че тази информация е лесно достъпна за потребителите, включително чрез показване на съответното лого.

По подобен начин твърдение за екологосъобразност би могло да е заблуждаващо съгласно член 7, параграф 2, ако е представено по неясен, неразбираем или двусмислен начин. Въз основа на оценка за всеки отделен случай това би могло да е случаят, ако обхватът и границите на твърдението не са изяснени.

Например: Не е ясно дали твърдението обхваща целия продукт или само един от неговите компоненти, цялостните показатели за екологосъобразността на дружеството или само някои от неговите дейности, кое въздействие върху околната среда или свързан с нея процес засяга твърдението.

Когато се отправя твърдение за екологосъобразност, от значение са основните въздействия върху околната среда на продукта. Освен това твърдението за екологосъобразност, отнасящо се до даден продукт, трябва да е свързано с действителното въздействие на този конкретен продукт върху околната среда, като следва да бъде разграничено от по-общите твърдения за екологосъобразност по отношение на търговеца, неговите практики и политики за устойчивост.

Например: Търговец излага на своя уебсайт различни общи твърдения за екологосъобразност, като например изявления за своята програма за корпоративна социална отговорност и етикет за устойчивост, който се отнася за определени продуктови гами. За да се избегне заблуждаване на потребителите, търговецът следва да гарантира, че твърденията за екологосъобразност, които са показани на целевата страница на продукта, се отнасят до действителното въздействие на конкретния продукт върху околната среда и са разграничени от други, по-общи твърдения относно този търговец и неговите практики (316).

4.1.1.5.   Прилагане на член 12 от ДНТП по отношение на твърденията за екологосъобразност

Член 12: „Държавите членки предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, за граждански или административни производства, предвидени в член 11: а) да изискат от търговеца да представи доказателства относно точността на фактически твърдения, свързани с търговска практика, ако, отчитайки законния интерес на търговеца и всяка друга страна по производството, такова изискване е уместно на база обстоятелствата по конкретния случай; и б) да считат фактическите твърдения за погрешни, ако не са представени доказателствата, изискани по буква a), или са счетени за недостатъчни от съда или от административния орган.“

Член 12 от ДНТП пояснява, че всяко твърдение (включително твърденията за екологосъобразност) следва да бъде основано на доказателства, които могат да бъдат проверени от съответните компетентни органи. Търговците трябва да са в състояние да обосноват твърденията за екологосъобразност с подходящи доказателства. Следователно твърденията следва да се основават на надеждни, независими, проверими и общопризнати доказателства, при които се вземат предвид актуалните научни данни и методи. В ДНТП не съществува равностойно задължение за търговеца да предоставя на потребителите документи или други подкрепящи доказателства.

Тежестта на доказване по отношение на точността на твърдението пада върху търговеца. В член 12, буква a) от ДНТП се предвижда, че правоприлагащите органи следва да имат правомощието „да изискат от търговеца да представи доказателства относно точността на фактически твърдения, свързани с търговска практика“.

При прилагането на това изискване трябва да се вземат предвид законните интереси на търговеца, като например в случай на търговски тайни или закрила на правата върху интелектуалната собственост, които органите може да се наложи да третират като поверителни.

Например: Дружество за бутилирана минерална вода представя своите продукти с твърдението за „Нулево въздействие“, като заявява, че производството и продажбата на вода нямат никакво въздействие върху околната среда. Дружеството обаче не може да докаже, че извършва конкретни действия за намаляване на въздействието върху околната среда на своите продукти, различни от участието в проект за компенсиране на екологични щети. Въз основа на това националният правоприлагащ орган за защита на потребителите заключава, че кампанията „Нулево въздействие“ представлява нелоялна търговска практика, която може да повлияе върху вземането на решения от потребителите (317).

За да се гарантира, че твърденията за екологосъобразност са доказани, търговците следва или да имат необходимите доказателствени факти в подкрепа на своите твърдения от момента, в който твърденията се използват, или да са сигурни, че могат да ги получат и представят при поискване.

Въпреки че твърдението може да е вярно и от значение за продукта, когато се отправя за първи път, неговото значение би могло да намалее с времето. За да се гарантира, че са в състояние да предоставят необходимата документация на националните органи в съответствие с член 12 от директивата, търговците следва да предприемат мерки документацията за твърденията да бъде актуална за периода, през който твърденията продължават да се използват при предлагането на пазара.

Представените доказателства следва да са ясни и солидни. На компетентните органи следва да бъде предоставено изпитване от независима трета страна, ако твърдението бъде оспорено. Ако експертните проучвания пораждат значителни несъгласия или съмнения относно въздействията върху околната среда, търговецът следва да се въздържа напълно от използването на твърдението. Съдържанието и обхватът на документацията, която трябва да бъде представена, зависят от конкретното съдържание на заявлението. В това отношение от значение е сложността на продукта или на дейността.

4.1.1.6.   Прилагане на приложение I по отношение на твърденията за екологосъобразност

Следните практики, изброени в приложение I, са от особено значение за твърденията за екологосъобразност:

Точка № 1 от ПРИЛОЖЕНИЕ I „Твърдение за присъединяване като страна по кодекс за поведение, когато търговецът не е такава.“

Например: Търговец неправилно представя на своя уебсайт, че се е присъединил като страна по кодекс за поведение по отношение на показателите за екологосъобразността на продукта.

Точка № 2 от ПРИЛОЖЕНИЕ I „Представяне на знак за доверие, знак за качество или техен еквивалент, без да е получено необходимото разрешение.“

Например: Използване на маркировка на ЕС или национален етикет (например: екомаркировката на ЕС, маркировката „Нордически лебед“, „Син ангел“ или друго лого) без разрешение.

Точка 3 от ПРИЛОЖЕНИЕ I „Твърдение че кодексът за поведение е утвърден от обществен или друг орган, което е неистинско.“

Например: Търговец неправилно твърди, че кодексът за поведение на неговото дружество за автомобилостроене е одобрен от националната агенция по околна среда, министерство или организация на потребителите.

Точка 4 от ПРИЛОЖЕНИЕ I „Твърдение, че търговец (включително неговите търговски практики) или продукт е одобрен, утвърден или разрешен от обществен или друг орган, което е неистинско или предявяване на такова твърдение, без да отговаря на условията за одобрение, утвърждаване или разрешение.“

Например: Неправилно твърдение, че даден автомобил отговаря на условията на законодателството за одобрение на типа, като същевременно се използват незаконни измервателно-коригиращи устройства.

Точка 10 от ПРИЛОЖЕНИЕ I „Представяне на права, произтичащи за потребителите от закона, като отличителна черта на предложението на търговеца.“

Тази разпоредба пояснява, че търговците не следва да заблуждават потребителите чрез неоправдано подчертаване на свойства, които произтичат от регулаторни изисквания.

Например: Търговците не следва да твърдят, че в даден продукт не присъстват определени вещества, ако тези вещества вече са забранени от закона.

4.1.1.7.   Сравнителни твърдения за екологосъобразност

Твърденията за екологосъобразност може да внушават, че даден продукт има по-положително въздействие или нанася по-малко вреди на околната среда от конкурентни продукти или услуги или от предишни варианти на собствени продукти или услуги. Продуктите, за които се отправят подобни сравнителни твърдения, следва да бъдат оценявани спрямо сходни продукти (или по целесъобразност спрямо предишен вариант на същия продукт), като трябва да се използва един и същи метод за оценка и той да се прилага последователно и да позволява сравнения.

Националните правоприлагащи органи и органи за саморегулиране обикновено тълкуват този принцип в смисъл, че сравненията следва да се отнасят до продукти от същата продуктова категория. При все това изглежда също толкова важно да се използва един и същи метод за формулиране на твърдението за екологосъобразност, той да се прилага последователно (т.е. прилагат се едни и същи методически решения и правила, резултатите са възпроизводими) и приложеният метод да позволява сравнения, иначе сравнението става заблуждаващо (318). Например, в зависимост от въпросните продукти, сравнителните твърдения за екологосъобразност могат да бъдат заблуждаващи, ако изключват някои фактори, като например транспортирането, особено когато тези фактори допринасят в най-голяма степен за продуктовия отпечатък върху околната среда.

Например: — Дружество отправя сравнително твърдение, че самобръсначка „А“ съдържа по-малко пластмаса от други самобръсначки на пазара. Това твърдение вероятно е заблуждаващо, ако другите самобръсначки, избрани за сравнението, не са представителни за пазара като цяло, а количеството пластмаса в самобръсначките по принцип е средно по-ниско от това в самобръсначка „А“. — Авиокомпания твърди, че е „най-екологичната авиокомпания“ и че има „най-ниски емисии на CO2 от всички големи авиокомпании“ (319). В своята реклама авиокомпанията сравнява емисиите си на CO2 на пътник/километър с тези на четири други „големи“ европейски авиокомпании и показва, че има най-ниски емисии на CO2 на пътник/километър. Това твърдение може да бъде заблуждаващо, ако сравняваните емисии не са изчислени по един и същи начин, ако общите емисии на CO2 на авиокомпанията са по-високи от тези на другите авиокомпании и ако емисиите са се увеличили значително през последните години. Би било по-ясно да се твърди по-конкретно, че тя има най-ниски емисии на CO2 на пътник/километър в сравнение с другите четири големи европейски авиокомпании, при условие че приложеният метод позволява такова сравнение и че авиокомпанията не прикрива факта, че нейните емисии са се увеличили като абсолютна стойност. Ако твърденията, свързани с климата, се основават на компенсиране на въглеродни емисии/емисии на парникови газове, те трябва да бъдат прозрачни и подробни, предвид свързаните с това рискове от „екологично промиване на мозъци“. Освен това сравнението между всички съответни видове транспорт, а не само за въздушния транспорт, би било още по-обективно и информативно. Нуждите на потребителите от мобилност могат да бъдат задоволени не само чрез полети, но и чрез други транспортни средства в зависимост от маршрута. Ето защо сравнението на средните емисии от пътник/километър между железопътния, автомобилния и въздушния транспорт би предотвратило заблуждаването на потребителите, че техният избор е „екологичен“, когато съществуват реалистични алтернативи с по-ниски емисии. — Дружество отправя сравнително твърдение, че неговата „фабрично възстановена стока“ е по-екологична от „нова стока“. Това твърдение би могло да бъде заблуждаващо, ако приложимите решения за рециклиране или повторно използване са сравнително по-лоши и по този начин общият отпечатък върху околната среда става доста по-голям.

В Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама, която обхваща отношенията между стопански субекти, се определят условията, при които е разрешена сравнителната реклама. Тези условия са от значение и за преценката на законосъобразността на сравнителната реклама в отношенията между търговците и потребителите в контекста на ДНТП. Сравнението на екологичните ползи от продуктите следва, наред с другото:

1.	да не е заблуждаващо по смисъла на членове 6 и 7 от ДНТП;

2.	да сравнява стоки или услуги за задоволяване на едни и същи потребности или с еднакво предназначение;

3.	да сравнява обективно една или повече веществени, относими, проверими и представителни характеристики на тези стоки и услуги.

Например: Съд счита за заблуждаваща реклама, в която се твърди, че филтрираната вода е по-екологосъобразна от бутилираната минерална вода, като създава впечатлението у потребителите, че консумацията на филтрирана вода вместо минерална може да допринесе за опазване на околната среда. По-специално позоваването на по-голямо опазване на околната среда е счетено за заблуждаващо, тъй като сравнението не се е основавало на никакво обективно основание, като проучване на въздействието. (320)

4.1.2.   Планирано остаряване

Потребителите могат да се сблъскат с практики на предсрочно планирано остаряване, при които стоките издържат по-малко, отколкото би трябвало да бъде нормалният им „живот“ според разумните очаквания на потребителите. По-специално преждевременната повреда на стоките може да се дължи на планирано остаряване или вградено в индустриалния дизайн остаряване, което представлява търговска политика, която включва съзнателното планиране или проектиране на продукт с ограничен полезен живот, така че да стане морално остарял или нефункционален след известен период от време. Както е обяснено в раздел 2.3.1 по-горе, ДНТП обхваща и търговски практики, които се осъществяват след сключването на сделката. Що се отнася до интелигентните и свързаните стоки, такива търговски практики след покупката могат да се състоят в намаляване на функционалността или забавяне на работата на стоките чрез софтуерни актуализации без основателна причина.

ДНТП не съдържа разпоредби, които да се отнасят конкретно до остаряването. Въпреки това, когато търговецът, включително производителят, прилага търговски практики спрямо потребителя, неинформирането на потребителя, че даден продукт е проектиран с ограничен живот, може да се счита, въз основа на оценка на всеки отделен случай, за пропускане на съществена информация съгласно член 7 от ДНТП. Освен това подобни практики може също така да противоречат на изискванията за дължимата професионална грижа по член 5, параграф 2 от ДНТП, ако е възможно да изопачат съществено икономическото поведение на средния потребител.

Например: — Пропускането на информация, че батерията на смартфон (която подлежи на особено износване) не може да бъде заменена или че касетите с мастило за принтер са програмирани така, че трябва да бъдат подменени преди да бъдат действително изчерпани, може да бъде в нарушение на член 7 от ДНТП, дори и евентуално да има технически основания за проектирането на стоката по този начин. — Национален орган за защита на потребителите е наложил глоба на производител на принтери за заблуждаващи и агресивни практики, включително за това, че не е подчертал по подходящ начин ограниченията за използване на неоригинални касети с мастило за принтер върху търговската опаковка (321). — Национални органи за защита на потребителите са предприели действия във връзка с преждевременното остаряване на смартфоните (322). Инсталирането на нова операционна система и последвалите актуализации са имали отрицателно отражение върху някои модели смартфони, което е довело до намаляване на живота на батерията и забавяне на работата им. Потребителите не са били информирани по подходящ начин за целта на актуализациите и за последиците от тях върху работата на продукта съгласно член 7 от ДНТП.

Други законодателни актове на ЕС предоставят допълнителни средства за борба срещу планираното остаряване за конкретни категории продукти.

В Директивата за екодизайна (323) се дава възможност на Комисията да установи задължителни минимални изисквания за подобряване на екологичните характеристики на продуктите, включително във връзка с възможността за поправка и дълготрайността на продуктите. Вече съществуват изисквания за екодизайн за дълготрайност за прахосмукачките (за някои техни компоненти) (324) и за осветителните крушки (325) както и изисквания за екодизайн за възможността за поправка за пералните машини (326), съдомиялните машини (327), хладилниците (328), телевизорите (329) и др. В момента се подготвят нови изисквания за екодизайн за други потребителски стоки, като например смартфони и таблети (330), в съответствие с Плана за действие за кръгова икономика и съответните работни планове за екодизайн (331). Изискванията за екодизайн често вървят ръка за ръка с нови или актуализирани енергийни етикети за същите продукти, на които се предоставя информация за енергийната ефективност на продукта, но също и за други параметри (332).

В контекста на Инициативата за устойчиви продукти се разглежда възможността за изменение на Директивата за екодизайна с цел разширяване на нейния обхват отвъд продуктите, свързани с енергопотреблението, и приложимостта ѝ към възможно най-широк кръг продукти (333).

С Регламента относно екомаркировката (334) се създава доброволна схема за присъждане на знак за екомаркировка, насочена към насърчаване на продукти с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл и за предоставяне на потребителите на точна информация за въздействието на продуктите върху околната среда. При критериите за екомаркировката се взема предвид потенциалът за намаляване на въздействието върху околната среда, дължащо се на трайността и възможността за повторна употреба на продуктите, например при текстилни продукти, електронни екрани и мебели.

Директивата за продажбата на стоки (Директива (ЕС) 2019/771) защитава потребителите от несъответствие с договора (недостатък), което съществува в момента, в който са доставени стоките, и което се прояви в рамките на две години от доставката на стоките („правна гаранция“ — член 10, параграфи 1 и 2). За да осигурят по-силна защита на потребителите, държавите членки могат да запазят или да въведат още по-дълги срокове за отговорността на продавача. Правната гаранция може да се прилага, когато несъответствието е предизвикано от практики на остаряване.

В случай на спор потребителят трябва да докаже липсата на съответствие. В член 11 се пояснява, че в срок от една година от момента на доставката потребителят не е длъжен да доказва, че несъответствието е съществувало още към момента на доставката. За тази обърната доказателствена тежест държавите членки могат да запазят този срок или да въведат срок от две години.

Член 7, параграф 3 също така задължава продавача да гарантира, че по отношение на „интелигентните стоки“ актуализациите се предоставят на потребителя в рамките на срока, който потребителят може разумно да очаква (при еднократно действие по предоставяне на цифровия елемент), или в рамките на целия срок на правната гаранция (при непрекъснато предоставяне на цифровия елемент). Освен това, ако договорът предвижда, че цифровото съдържание или услуга за „интелигентната стока“ ще се предоставят непрекъснато за период, по-дълъг от срока на правната гаранция, тогава продавачът е задължен да предоставя актуализациите през този по-дълъг период.

Освен това в член 7, параграф 1, буква г) като общо изискване за съответствие се добавя трайността (определена в член 2, точка 13 като „способността на стоките да запазват изискваните от тях функции и действие при обичайна употреба“). Въпреки че свързаните с продукти изисквания по отношение на конкретни видове или групи продукти са оставени за специфичното за съответните продукти законодателство на Съюза, директивата предвижда най-общо, че стоките трябва да притежават трайността, която е обичайна за стоки от същия вид и която потребителят може разумно да очаква, като се има предвид естеството на стоките и публичните изявления, направени от или от името на някое от лицата по веригата на сделки.

В член 17, параграф 1 се посочва и „търговска гаранция за трайността“, предлагана от производителя като специална форма на доброволна „търговска гаранция“. Производителят, който предлага такава гаранция, носи пряка отговорност пред потребителя през целия срок на търговската гаранция за трайност за ремонта или замяната на стоките в съответствие с член 14 от директивата, т.е. безплатно, в рамките на разумен срок и без значителни неудобства за потребителя.

В Новата програма за потребителите (335) и Плана за действие относно кръговата икономика от 2020 г. (336) се предвиждат допълнителни предложения за противодействие на преждевременното остаряване.

4.2.   Цифров сектор

Директивата има широко поле на приложение, тъй като обхваща всички сделки между търговци и потребители, били те офлайн или онлайн. Тя е технологично неутрална и се прилага независимо от канала, средството или устройството, използвани за осъществяване на търговска практика от страна на търговци към потребители. Тя е приложима за онлайн посредниците, включително за социалните медии, онлайн местата за търговия и магазините за приложения, търсачките, инструментите за сравнение (337) и различните други търговци, работещи в цифровия сектор.

Директивата се прилага и за практики и продукти, които включват използването на технологии като алгоритми, автоматизирано вземане на решения и изкуствен интелект (ИИ). Това включва всички практики от страна на търговци към потребители на етапите на рекламиране, продажба и следпродажбено обслужване, като например използването на технологии за проследяване и насочване, основана на алгоритъм персонализация, динамична оптимизация и технологии на разпределения регистър.

4.2.1.   Онлайн платформи и техните търговски практики

Онлайн платформите обикновено предоставят инфраструктура и създават възможност за взаимодействия между доставчици и ползватели за онлайн доставката на стоки и предоставянето на услуги, цифрово съдържание и информация. Бизнес моделите на онлайн платформите варират от създаване на възможност за ползвателите просто да потърсят информация, предоставена от трети страни, до директно улесняване на сключването на сделка между търговци — трети страни и потребители. Платформите също така могат да рекламират и продават от свое име различни видове продукти.

ДНТП се прилага за търговските практики на платформата и на търговците, които използват платформата, за да рекламират своите продукти пред потребителите. Предвид факта, че ДНТП се прилага само в ситуации на сделки между търговци и потребители, първата стъпка при оценката на приложимостта на директивата по отношение на даден доставчик на онлайн платформа следва да бъде да се оцени дали той се определя като „търговец“ или „лице, което действа от името и/или за сметка на търговеца“ по смисъла на член 2, буква б) от ДНТП. Съгласно оценката за всеки отделен случай доставчик на платформа може да действа за цели, свързани с неговата стопанска дейност, винаги когато например начислява комисиона върху сделките между доставчици и ползватели, предоставя допълнителни услуги срещу заплащане или получава приходи от насочена реклама.

Например: — Услуга за сравнение на цените на хранителни стоки се определя от национален съд като уебсайт на търговец и като инструмент за сравнителна реклама (338). — Потребителска организация, поддържаща инструмент за сравнение, която предлага на потребителите информация срещу заплащане на абонамент, по принцип трябва да спазва изискванията на ДНТП. Тази услуга може да бъде част от стратегията на организацията за придобиване на търговска печалба от нейните услуги за потребителите, което я прави „търговец“ по смисъла на член 2, буква б) от Директивата.

Втората стъпка при преценката относно приложимостта на ДНТП следва да бъде да се оцени дали доставчикът на платформата извършва „търговски практики от търговците към потребителите“ по смисъла на член 2, буква г) към ползватели (доставчици и получатели), които се определят като „потребители“ по смисъла на член 2, буква a) от ДНТП.

Платформа, която се определя като „търговец“, трябва винаги да спазва правото на ЕС за защита на потребителите, що се отнася до нейните собствени търговски практики, независимо от факта, че тези практики може да се отнасят до стоки, доставени от трети страни, а не от самите платформи. Това е възможно благодарение на много широкото определение на „търговски практики“ в член 3, параграф 1 от ДНТП като „практики, които са пряко свързани с реклама, продажба или доставка на стока до потребители“, без да се поставят допълнителни изисквания за произхода на стоката.

По делото Verband Sozialer Wettbewerb Съдът потвърждава този широк обхват на „търговските практики“ по дело, засягащо реклама от онлайн платформа, публикувана в печатно издание:

„31.

И накрая, следва да се установи, че задължението за включване на информацията, посочена в член 7, параграф 4, буква б) от Директива 2005/29 в офертата за продажба [на продукти], не зависи от въпроса дали авторът на тази оферта [т.е. онлайн платформата] или трето лице е доставчик на съответните продукти . Вследствие на това информацията, която се изисква съгласно тази разпоредба, е необходима и когато предмет на публикувана [от онлайн платформа] в печатно издание реклама са продукти от различни доставчици, извън случаите на ограничения в пространството, посочени в точка 29 от настоящото съдебно решение.“ (339)

Задължения за прозрачност

По-специално платформите подлежат на изискванията за прозрачност по членове 6 и 7 от ДНТП, съгласно които от тях се изисква да се въздържат от заблуждаващи действия и бездействия винаги, когато извършват рекламиране, продажба или доставка на стока до потребители.

Например, съгласно член 7 от ДНТП онлайн платформите следва да бъдат прозрачни по отношение на основните характеристики на своите услуги. В зависимост от конкретния бизнес модел на платформата, за потребителя могат да бъдат от значение различни елементи, като например обхватът на офертата на платформата (например секторите и видовете и броят на доставчиците), честотата на актуализиране на информацията (по-специално относно цената и наличността на продуктите), начинът, по който тя подбира доставчиците, работещи чрез нея, и дали извършва проверки по отношение на тяхната надеждност и ако извършва такива проверки — какви са те.

Такава информация може да даде възможност на потребителите да разберат, че наличието на продукти и доставчици на платформата не е изчерпателно и че те могат да намерят други оферти, като използват различен информационен канал. Тя също така ще помогне да се избегне рискът потребителите да бъдат заблудени от обяви, обозначени като „най-добрата оферта“ или „препоръчван избор“.

Рекламирането на цени или продукти, когато платформата е запозната с факта, че те всъщност не са на разположение, може да е в нарушение на членове 6 и 7 от ДНТП и, в зависимост от обстоятелствата, на няколко разпоредби от черния списък в приложение I към ДНТП, които предвиждат забрана при всички случаи на примамваща реклама (точка 5), примамване и подмяна (точка 6) и подаване на съществено неточна информация относно пазарни условия с цел да бъде склонен потребителят да придобие продукта при по-малко благоприятни условия от нормалните за пазара (точка 18). Заблуждаващи твърдения относно ограничена наличност на даден продукт могат да бъдат в нарушение на член 6, параграф 1, буква б) от ДНТП.

Когато дадена платформа позволява на потребителите да купуват продукти заедно на по-изгодна цена (платформи за „колективно пазаруване“), те следва ясно да информират потребителите за характеристиките и цената на офертата и доставчика по нея. По-специално характеристиките на продукта/услугата, получени след групова покупка, не следва да са по-лоши от тези, които се предлагат на редовна цена, освен ако потребителите не са ясно информирани, че случаят е именно такъв. Условията, при които потребителите могат да се възползват от продукта (например минимален брой купувачи, срок на валидност на офертата), следва да бъдат ясно формулирани.

Например: — Оферта за специална процедура в център за здраве и благосъстояние се рекламира с 50 % намаление, ако се купи от платформа за групово пазаруване. Такава оферта вероятно ще попада в приложното поле на член 6, параграф 1, букви б) и г) (като заблуждаващо указание за ценово предимство), ако предлаганата процедура трае само 30 минути, докато при пълната, обичайна цена тя трае 60 минути, освен ако потребителите не са били ясно информирани по друг начин. — В случай на пакетни оферти, т.е. комбинация от няколко продукта или услуги, когато цената може да варира в зависимост от броя/обема на придобитите продукти или услуги, общата пакетна цена трябва да бъде указана, за да се избегне впечатлението, че по-голям брой продукти или услуги могат да бъдат придобити на по-ниска цена, когато това не е така (340).

Дължима професионална грижа

Освен това съгласно член 5, параграф 2 от ДНТП платформа, която се определя като „търговец“, не следва да действа в противоречие с изискванията за дължимата професионална грижа в своите търговски практики, насочени към потребителите. Съгласно член 2, буква з) от ДНТП „дължима професионална грижа“ е норма на специални умения и грижи, които се очаква от търговеца да извърши спрямо потребителите в разумни граници, които умения съответстват на честната пазарна практика и/или на общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца.

Задълженията за дължима професионална грижа на тези търговци спрямо потребителите съгласно ДНТП са различни — макар и допълващи режима на освобождаване от отговорност, установен съгласно член 14 от Директивата за електронната търговия — за незаконна информация, съхранявана от доставчици на услуги по искане на трети страни. Освен това член 15, параграф 1 от Директивата за електронната търговия не позволява на държавите членки да налагат на такива доставчици на услуги, които се състоят в съхраняване на информация, общо задължение да контролират съхраняваната информация или активно да се ангажират с установяването на факти.

В тази връзка в член 1, параграф 3 от Директивата за електронната търговия се пояснява, че Директивата за електронната търговия „допълва правото на Общността, което е приложимо към услугите на информационното общество, без да се засяга степента на защита, и по-специално на общественото здраве и интересите на потребителите, както е установено от актовете на Общността и националното законодателство, доколкото това не ограничава свободата за предоставяне на услуги на информационното общество“. Това означава, че Директивата за електронната търговия и съответните достижения на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите по принцип се прилагат допълвайки се (341).

Поради техните задължения за дължима професионална грижа по ДНТП платформите следва да вземат подходящи мерки, които — без да са равнозначни на общо задължение за наблюдение или установяване на факти — позволяват на съответните търговци — трети страни, да спазват изискванията на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара.

Например подобни мерки биха могли да означават, че платформите следва да разработват техните интерфейси по начин, който позволява на търговци — трети страни, да представят информация на ползвателите на платформата в съответствие с правото на ЕС в областта на предлагането на пазара и защитата на потребителите — по-специално информацията, изисквана в член 7, параграф 4 от ДНТП в случай на оферти за продажба и в член 6 от Директивата относно правата на потребителите. Например онлайн местата за търговия трябва да дават възможност на доставчиците — трети страни, да информират потребителите за своята самоличност, данни за контакт, цената на продукта и всички допълнителни разходи, които може да бъдат наложени на потребителя, например чрез покупки в приложение.

Ако онлайн платформи, попадащи в приложното поле на ДНТП, не спазват изискванията за дължимата професионална грижа или по друг начин рекламират, продават или доставят продукт на ползвателите по нелоялен начин, за тях може да бъде установено, че са в нарушение на правото на ЕС за защита на потребителите. Те не могат да се позовават на освобождаването от отговорност като посредник, съгласно Директивата за електронната търговия, по отношение на техните собствени търговски практики, тъй като това освобождаване се отнася единствено до незаконна информация, съхранявана по искане на трети страни.

4.2.2.   Посредничество при потребителски договори с трети страни

След измененията, направени с Директива (ЕС) 2019/2161, ДНТП включва специално определение за „онлайн място за търговия“, което представлява онлайн платформа, която дава възможност на клиентите да купуват продукти, предлагани от доставчици — трети страни (търговци или потребители), директно в интерфейса на мястото за търговия. „онлайн място за търговия“ е технологично неутрално понятие, което включва и магазини за приложения, които предоставят цифрово съдържание и услуги.

Много онлайн места за търговия предлагат и свои собствени продукти в допълнение към продуктите на трети страни. Някои пазари само хостват професионални доставчици — трети страни, на други има смесица от оферти на частни лица и професионалисти или само се улесняват отношенията между потребители партньори (някои платформи в рамките на икономиката на сътрудничеството или споделянето, където доставчици и ползватели действително споделят активи, ресурси, време и умения с нестопанска цел, като например пътувания с автомобил със споделяне на разходите).

Онлайн местата за търговия трябва да предприемат мерки, за да гарантират, че потребителят е надлежно информиран за самоличността на търговеца въз основа на информацията, предоставена от самия търговец. Всъщност, ако мястото за търговия не предостави информация за самоличността на действителния търговец и това създаде впечатлението, че мястото за търговия е действителният търговец, това може да доведе до отговорност на пазара за задълженията на търговеца.

Съдът на ЕС анализира въпроса за самоличността на търговеца в решението си по делото (342) Wathelet, в което разглежда отговорността на офлайн посредник (автосервиз) за съответствието на стоките, продавани на потребителите, съгласно предишната Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно продажбата на стоки на потребителите (343).

Съдът на ЕС указва (точки 33 и 34), че макар Директива 1999/44/ЕО да не разглежда въпроса за отговорността на посредниците пред потребителите, тя „сама по себе си не изключва възможността понятието „продавач“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Директива 1999/44 да бъде тълкувано като обхващащо търговеца, който действа за сметка на физическо лице, когато от гледна точка на потребителя този търговец продава по договор потребителска стока като част от своята професионална или търговска дейност . Всъщност този търговец би могъл да обърка потребителя, като остави у него погрешно впечатление, че действа в качеството на продавач — собственик на стоката“.

Съдът на ЕС указва също (точка 44), че „ за да се прецени дали потребителят е могъл да разбере, че посредникът действа за сметка на физическо лице, релевантни могат да бъдат в частност степента на участието и усилията на посредника при продажбата, обстоятелствата, при които стоката е била представена на потребителя, както и поведението на последния“.

Заключенията на Съда относно отговорността на офлайн посредника за съответствието на стоките биха могли да бъдат от значение и за други посредници и други задължения на търговците съгласно правото на Съюза, включително в онлайн контекст. По-специално, възможно е онлайн посредниците да бъдат признати за отговорни за задълженията на търговеца по отношение на преддоговорната информация или изпълнението на договора, когато от гледна точка на потребителя те се представят за търговци по (предложения) договор.

В решението си по дело Wathelet Съдът на ЕС подчертава (точка 37), че „за да може да се ползва от защитата, която му предоставя Директива 1999/44, потребителят задължително трябва да знае кой е продавачът, и в частност дали той е физическо лице или търговец “. Въпреки това, дори когато действителният доставчик също е търговец и потребителят съответно не е бил лишен от правата си, потребителят е можело да не сключи договора, ако самоличността на действителния търговец е била известна, например поради опасения относно надеждността на този търговец и възможността за упражняване на потребителските права спрямо него.

Допълнителни насоки относно понятието „търговец“ могат да се очакват по висящото дело C-536/20 Tiketa, в което се разглежда въпросът дали онлайн посредник (платформа за продажба на билети) може да бъде държан солидарно отговорен с търговеца, който действително предоставя услугата, ако посредникът не е предоставил ясна информация, че действа само като посредник.

С Директива (ЕС) 2019/2161 се добавя нова буква е) в член 7, параграф 4. В нея специално се изисква във всяка оферта за продажба доставчиците на онлайн място за търговия да информират потребителя дали третата страна, предлагаща продуктите, е търговец или не (например потребител партньор), въз основа на информацията, предоставена от този доставчик — трета страна. С Директива (ЕС) 2019/2161 се добавят същите и допълнителни изисквания за предоставяне на информация за онлайн местата за търговия в Директивата относно правата на потребителите (член 6а).

Член 7 — Заблуждаващи бездействия 4. В случай на оферта за продажба информацията по-долу ще се смята за съществена, ако вече не е очевидна от контекста: е) за продукти, предлагани на онлайн места за търговия — дали третата страна, предлагаща продуктите, е търговец или не, въз основа на заявеното от тази трета страна пред доставчика на онлайн мястото за търговия.

Целта на това изискване за предоставяне на информация специално за онлайн местата за търговия е да се гарантира, че потребителите винаги знаят от кого купуват даден продукт на онлайн мястото за търговия — от търговец или от друг потребител. Погрешното допускане, че доставчикът — трета страна, е търговец, може да създаде проблеми за потребителя, ако при онлайн покупката възникнат нередности (например несъответствие на стоките) и след това се окаже, че правилата за защита на потребителите, като например правото на отказ от договора в рамките на 14 дни или правната гаранция, всъщност не се прилагат към сключения договор.

В разпоредбата на ДНТП (и на Директивата относно правата на потребителите) се посочва, че информацията за статута на доставчика — трета страна, следва да се основава на декларация на този доставчик, която онлайн мястото за търговия след това предава на потребителя. Поради това онлайн мястото за търговия може да се опира основно на декларацията, предоставена от доставчика — трета страна. Този подход е в съответствие със забраната за налагане на онлайн посредниците на общи задължения за мониторинг съгласно Директивата за електронната търговия, доколкото съответните разпоредби на Директивата за електронната търговия се прилагат към онлайн мястото за търговия. В същото време това не засяга задълженията на мястото за търговия по отношение на незаконното съдържание, като например за предприемане на действия въз основа на известие, с което платформата се уведомява за конкретни измамни предложения от страна на търговци (344).

Следва да се подчертае, че тази разпоредба представлява изискване за предоставяне на информация с цел да се увеличи яснотата за потребителите, които пазаруват на онлайн места за търговия. Декларацията на самия доставчик е добър показател за правния статут на този доставчик, но тя не замества определението за „търговец“, което трябва да се прилага в съответствие с посочените критерии. В това отношение следва да се направи позоваване на точка 22 от приложение I към ДНТП, с която на търговците се забранява да се представят като лица, които не са търговци. Съгласно това ново правило за предоставяне на информация същата забрана се прилага за всяка невярна или неточна декларация, че деклараторът не е търговец.

За да се стимулират търговците да декларират правилно своя статут, член 6а, параграф 1, буква в) от Директивата относно правата на потребителите изисква също така доставчикът на онлайн мястото за търговия да предупреди потребителя, че не се ползва от правата на потребителите, когато доставчикът — трета страна, е декларирал, че не е търговец.

И накрая, по делото Каменова, което се отнася до индивидуален продавач на онлайн платформа, Съдът предоставя допълнителни критерии за определяне дали дадено лице може да се определя като търговец (вж. раздел 2.2 относно понятието „търговец“).

4.2.3.   Прозрачност на резултатите от търсенето

Търсачките дават възможност за търсене на информация в интернет съгласно определен алгоритъм. Други посредници, като например онлайн места за търговия и услуги за сравняване на цени, също предоставят възможност за търсене сред различни продукти и доставчици, които са достъпни чрез техните услуги. Потребителите очакват резултатите от търсенето да са „естествени“ или „органични“ и да са основани на достатъчно безпристрастни критерии. Доставчиците обаче включват в резултатите от търсенето и платени реклами или повишават класирането на продуктите поради пряко или непряко плащане, което получават от съответните търговци — трети страни.

С Директива (ЕС) 2019/2161 в член 7 от ДНТП се добавя нов параграф 4а, с който се определя специално изискване за предоставяне на информация относно основните параметри, определящи класирането на продуктите. Освен това в приложение I към ДНТП е добавена нова точка 11а, с която се забранява неоповестената реклама и платеното популяризиране в резултатите от търсенето.

Информация относно параметрите на класирането на продуктите

Член 7 „4а. Когато на потребителите се дава възможност да търсят продукти, предлагани от различни търговци или от потребители, въз основа на заявка за търсене под формата на ключова дума, фраза или други въведени данни, независимо къде в крайна сметка се извършват операциите, общата информация относно основните параметри, определящи класирането на продуктите, представени на потребителя в отговор на заявката за търсене, налична в специален раздел на онлайн интерфейса, до който има пряк и лесен достъп от страницата, на която са представени резултатите от заявката, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри се смятат за съществени. Този параграф не се прилага за доставчици на онлайн търсачки съгласно определението в член 2, точка 6 от Регламент (ЕС) 2019/1150 […].“

Новото изискване за предоставяне на информация в член 7, параграф 4а се прилага само за търговци, които позволяват на потребителите да търсят продукти, предлагани от други търговци — трети страни, или от потребители, т.е. онлайн места за търговия и инструменти за сравнение. То не се прилага за търговци, които предоставят на потребителите си възможност да търсят само сред собствените им оферти за различни продукти.

Изискването за предоставяне на информация също така не се прилага за „онлайн търсачките“, както те са определени в Регламент (ЕС) 2019/1150 („Регламента за отношенията между платформите и търговците“ (P2B)). Това е така, защото Регламент P2B вече изисква от всички доставчици на онлайн търсачки да публикуват описание на основните си параметри „до което трябва да е осигурен лесен и публичен достъп“ съответно и за потребителите, а не само за бизнес ползвателите.

Освен това изискването за предоставяне на информация в ДНТП се отнася за търговците, когато потребителят въведе заявка за търсене. За разлика от това то не се прилага за организацията по подразбиране на онлайн интерфейса, който се показва на потребителя и който не е резултат от конкретна заявка за търсене в този онлайн интерфейс.

С Директива (ЕС) 2019/2161 подобно задължение за предоставяне на информация е добавено и към Директивата относно правата на потребителите, но то се отнася само за онлайн местата за търговия, т.е. за посредниците, които дават възможност за пряко сключване на потребителски договори с трети страни (както договори между търговци и потребители, така и договори между потребители).

Понятието „класиране“ е определено в член 2, буква м) от ДНТП като „относителната приоритетна позиция на представените продукти, които са представени, организирани или съобщени от търговеца, независимо от техническите средства, използвани за това представяне, организиране или съобщаване“. Същото определение се прилага и в контекста на Директивата относно правата на потребителите.

В съображение 19 от Директива (ЕС) 2019/2161 това понятие е обяснено още по-подробно като „…включително в резултат от използването на алгоритмична последователност, механизъм за класиране или механизъм за оценка, визуално осветяване или други средства за подчертаване, или комбинация от тях“.

Що се отнася до съдържанието на информацията, платформата трябва да предоставя „обща“ информация за основните параметри, определящи класирането на продуктите, и за „относителната значимост“ на тези параметри в сравнение с други параметри.

Съгласно съображение 22 от Директива (ЕС) 2019/2161 „параметри, определящи класирането, означава всички общи критерии, процеси и конкретни сигнали, включени в алгоритмите или другите механизми за промяна или поставяне на по-задно място в класирането“.

Информацията за класирането не засяга разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета (345) относно търговските тайни. Както е обяснено в паралелното задължение за прозрачност на класирането за всички онлайн платформи и онлайн търсачки, установено в член 5 от Регламент P2B, това означава, че съобразяването с търговските интереси на съответните доставчици никога не трябва да води до отказ за оповестяване на основните параметри, определящи класирането. В същото време нито с Директива (ЕС) 2016/943, нито с Регламент P2B се изисква оповестяване на подробното функциониране на механизмите за класиране на съответните доставчици, включително на техните алгоритми (346). Същият подход се прилага и за изискването за предоставяне на информация съгласно ДНТП.

Описанието на параметрите на класирането по подразбиране може да остане общо и не е необходимо да бъде представяно по персонализиран начин за всяка отделна заявка за търсене (347). Информацията трябва да бъде предоставена ясно и разбираемо и по начин, съобразен със средствата за комуникация от разстояние. Допълнително се уточнява, че информацията трябва да е налична в специален раздел на онлайн интерфейса, до която има пряк и лесен достъп от страницата, на която са представени офертите.

Задължението за предоставяне на информация се прилага и в случаите, когато търговецът дава възможност за търсене в онлайн интерфейс чрез гласови команди (чрез „цифрови асистенти“), а не чрез въвеждане на текст. И в този случай информацията трябва да бъде предоставена за справка в „специален раздел на онлайн интерфейса“ на уебсайта/приложението на търговеца.

Новите правила за прозрачност на класирането по отношение на потребителите (в Директивата относно правата на потребителите и ДНТП) определят „класирането“ по начин, който е по същество сходен с този в Регламент P2B. В Регламент P2B се изисква платформите да информират своите бизнес потребители чрез информация в общите условия на платформата за взаимоотношения между предприятията или да предоставят информация на преддоговорния етап.

Въпреки че съответните изисквания за предоставяне на информация са сходни, техните „аудитории“ са различни. Поради това в новите разпоредби на ДНТП (и в Директивата относно правата на потребителите) се изисква само „обща“ информация за основните параметри на класирането и тяхната относителна значимост. Тази разлика от Регламент P2B отразява информационните нужди на потребителите, които се нуждаят от кратка и лесна за разбиране информация. По същата причина правилата в ДНТП и Директивата относно правата на потребителите не изискват и обяснение на „причините“ за относителната значимост на основните параметри на класирането, каквото се изисква от Регламент P2B.

На практика доставчиците на посреднически услуги онлайн ще могат да използват по-подробната информация, която предоставят на своите бизнес ползватели съгласно Регламент P2B, като основа за изготвяне на предназначено за потребителите обяснение на параметрите на класирането. Комисията е издала насоки за прозрачност на класирането в съответствие с Регламент P2B (348). В тези насоки се разглеждат няколко въпроса, които са от значение и при прилагането на правилата на ДНТП и Директивата относно правата на потребителите относно прозрачността на класирането, като например понятията „основни параметри“, „относителна приоритетна позиция“ и „пряко и непряко възнаграждение“.

Оповестяване на платените реклами и класиране

Точка 11а от ПРИЛОЖЕНИЕ I „11а. Предоставяне на резултати от търсене в отговор на онлайн заявка за търсене от потребител без ясно оповестяване на платена реклама или плащане специално с цел постигане на по-предно класиране на продуктите сред резултатите от търсенето.“

Новата точка 11а се прилага за всеки търговец, който предоставя възможност за търсене на „продукти“ (т.е. стоки, услуги, цифрово съдържание), включително за търсачките.

Тя не забранява включването на реклами или по-предно класиране в резултат на плащания, получени от съответните търговци, но изисква от доставчика на услугата за търсене да информира ясно потребителя, когато резултатите от търсенето включват продукти или уебсайтове или URL адреси на търговци, които са платили, за да бъдат включени в резултатите от търсенето (реклама), или когато класирането е повлияно от преки или непреки плащания.

„Реклама“ се отнася до поставянето на първо място или сред „естествените“ резултати от търсенето на обяви, които иначе не биха били представени на потребителя според приложимите обективни критерии за търсене.

„По-предно класиране“ се отнася до ситуации, при които позицията на една или повече обяви в класирането е подобрена в резултат на преки или непреки плащания. В съображение 20 от Директива (ЕС) 2019/2161 са посочени неизчерпателни примери за непряко плащане с цел по-предно класиране:

—	приемане от страна на търговеца на допълнителни задължения към доставчика;

—	по-висока комисиона на операция;

—	различни схеми за обезщетение, които водят конкретно до по-предно класиране.

За разлика от горното, непреките плащания не обхващат плащания за общи услуги, например комисиона за включване в списък или абонаменти за членство, които включват широк спектър от функционалности, при условие че тези плащания не са предназначени за постигането на по-предно класиране.

Рекламите в резултатите от търсенето и резултатите от търсенето, които са свързани с плащане специално за постигане на по-предно класиране, трябва да бъдат ясно и забележимо подчертани като такива. Информацията за рекламата или плащането специално за постигане на по-предно класиране трябва да бъде представена в непосредствена връзка със съответния резултат от търсенето по визуално забележим начин, който се отличава от останалата част от общия онлайн интерфейс, и по начин, който потребителят не може да не забележи, когато вижда резултата от търсенето.

Въпреки това, когато плащанията, които се извършват специално за постигане на по-предно класиране, са част от параметрите на класирането и влияят върху класирането на всички показани резултати, информацията за тези плащания може да бъде предоставена и чрез ясна и забележима декларация на страницата с резултатите от търсенето. Тази декларация следва да бъде отделна и в допълнение към разгледаната по-горе обща информация за параметрите на класирането, която търговците трябва да предоставят в съответствие с член 7, параграф 4а от ДНТП.

Комисията и националните органи за защита на потребителите в мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите разгледаха оповестяването на рекламите и платеното класиране в резултатите от търсенето в съвместните действия по отношение на платформите Booking.com и Expedia (349) (вж. също така раздел 4.3.6). В резултат на тези действия тези платформи се съгласиха да обявяват на страницата с резултатите от търсенето кога върху класирането на местата за настаняване е оказало влияние извършването на плащане. Те също така добавиха връзка за допълнително обяснение и ясно обозначиха тези характеристики. Освен това предишното обозначение „спонсорирано“ беше заменено с по-красноречивото обозначение „реклама“ или подобен еквивалентен текст на местния език, като тези обозначения бяха направени по-видими.

Например: — Уебсайт за сравнение на цени предлага да класира на първите места продуктите на търговците, които плащат допълнителна такса. Национален съд е постановил, че решенията за сделка на потребителите могат да бъдат повлияни от сравнително представяне, за което те могат да вярват, че няма търговско намерение или цел. На тази основа търговската практика на уебсайта за сравнение се определя като заблуждаваща. Съдът е установил, че това, че инструментът за сравнение не идентифицира ясно това класиране на първите места като платено, е възможно да измени съществено икономическото поведение на потребителите (350). — Национален съд е установил, че практиката на голям доставчик на услуга за сравнение и резервация да дава възможност на хотелите да манипулират класирането, като плащат по-високи комисиони, е заблуждаваща (351).

4.2.4.   Отзиви от потребители

Много онлайн платформи, а също и индивидуални търговци предлагат на потребителите възможността да информират другите потребители за техния опит с различни продукти или търговци. Възможности за отзиви често са включени в онлайн местата за електронна търговия, търсачките, специализираните сайтове за отзиви за пътувания, инструментите за сравнение и социалните мрежи. Различни проучвания показват значението на отзивите за решенията на потребителите за покупка. Ето защо е важно търговците, които предоставят достъп до потребителски отзиви, да предприемат разумни и пропорционални мерки, за да гарантират, че тези отзиви отразяват опита на реални потребители със съответния продукт. Понятието „отзиви“ следва да се тълкува широко, като включващо практики, свързани с оценки на продуктите.

В тази област обаче са установени редица нелоялни практики. Търговците използват различни техники, за да увеличат броя на положителните отзиви за своите продукти в платформите или да намалят или омаловажат броя на отрицателните отзиви. За да рекламират продуктите си, някои търговци организират публикуването на фалшиви положителни отзиви, например като ангажират специализирани дружества, които набират реални потребители чрез социалните мрежи или по друг начин. След това тези потребители купуват продуктите на съответните търговци в онлайн платформите и оставят петзвездни оценки в замяна на конкретни ползи. Друг вариант е да стимулират потребителите да тестват продуктите им в замяна на публикуване на техните отзиви (спонсорирани отзиви), без да оповестяват факта на спонсориране.

Освен това стимулираните/фалшивите отзиви могат да повлияят на класирането на продукта и съответно на неговата видимост в платформата, ако в параметрите за търсене на платформата се взема предвид оценката от отзивите.

Подобни практики изкривяват избора на потребителите. Въпреки че някои платформи съобщават, че са предприели мерки за ограничаване на фалшивите отзиви, изглежда, че проблемът става все по-голям и предизвиква все повече публични дейности по правоприлагане. Ефектът от тези заблуждаващи практики се засилва от постоянния недостиг на реални отзиви, особено за нови продукти или за нови участници на пазара (352).

ДНТП се прилага не само за търговските практики на онлайн платформите и другите търговци, които предоставят или осигуряват достъп до потребителски отзиви, но и за всички търговци, които организират предоставянето на отзиви в полза на други търговци. Както е обяснено в раздел 2.3 относно определението за търговска практика, търговските практики на търговеца са предмет на ДНТП, независимо от това дали с тези търговски практики се рекламират собствените му продукти или продукти, доставяни от други търговци.

От друга страна, ДНТП не се прилага за потребител, който предоставя информация за опита си с продукти или услуги, освен ако той може да се счита за „лице, което действа от името и/или за сметка на търговеца“ (вж. допълнително раздел 4.2.6 относно маркетинга от страна на инфлуенсъри).

Заблуждаващите практики по отношение на потребителските отзиви и препоръки може да са в нарушение на член 7, параграф 2 от ДНТП, който изисква от търговците да определят целта на търговската практика, ако вече не е ясна от контекста.

Директива (ЕС) 2019/2161 укрепва ДНТП, като въвежда специални разпоредби в областта на потребителските отзиви и препоръки. По-конкретно в точка 23б от приложение I на търговците се забранява да посочват, че отзивите за даден продукт са представени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, без предприемане на разумни мерки за проверка, че те са направени от такива потребители. В точка 23в изрично се забранява представянето или упълномощаването на друго юридическо или физическо лице да представи фалшиви потребителски отзиви с цел да се рекламират продукти. В нея се забранява и невярното представяне на потребителски отзиви с цел да се рекламират продукти. На последно място, търговците, които предоставят достъп до отзиви, трябва да информират потребителите дали и по какъв начин търговците гарантират, че публикуваните отзиви са от потребители, в съответствие с член 7, параграф 6.

ДНТП се прилага за практики от страна на търговци към потребители, които са пряко свързани с рекламата, продажбата или доставката на продукт до потребителите. Поради това позоваването на „продукти“ в тези нови разпоредби на ДНТП относно отзивите има за цел да подчертае, че те не се прилагат за други видове отзиви, които не са свързани с рекламата, продажбата или доставката на даден продукт.

Съответно тези разпоредби се прилагат и за онези отзиви, които, макар и да не се отнасят strictu sensu за продукти или техни характеристики, имат за основен предмет качествата и работата на търговците при предлагането или продажбата на тези продукти. Когато отзивите за изпълнението на „търговците“ в тази рамка се използват като инструмент за рекламиране на техните продукти, тези отзиви също могат да се считат за съществени за потребителя при вземането на решение за сделка по отношение на продуктите на съответния търговец. По-специално, когато в отзивите търговецът се оценява по параметри като качество, надеждност или бързина на доставката на продуктите, тези отзиви могат да имат за цел или да са свързани с рекламирането на продуктите на търговеца. Следователно новите разпоредби на ДНТП могат да се прилагат към такива отзиви.

От друга страна, отзивите, в които качествата на търговеца се оценяват извън контекста на отношенията между търговци и потребители, като например социална отговорност, условия на труд, данъчно облагане, лидерство на пазара, етични аспекти и т.н., вероятно ще попаднат извън обхвата на ДНТП, включително и на новите разпоредби относно потребителските отзиви.

Информация относно обработването на отзивите

Член 7, параграф 6 6. Когато даден търговец предоставя достъп до потребителски отзиви за продукти , информацията за това дали и по какъв начин търговецът гарантира, че публикуваните отзиви са от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, се счита за съществена.

Новото задължение за предоставяне на информация се отнася за всеки търговец, който предоставя достъп до потребителски отзиви, включително когато търговецът популяризира в своя онлайн интерфейс отзиви, предоставени от друг търговец, например чрез специализиран инструмент за отзиви. В съображение 47 от Директива (ЕС) 2019/2161 обхватът на изискването е обяснен най-общо. По-конкретно информацията трябва да обхваща не само специфичните мерки за проверка дали отзивите произхождат от потребители, които действително са използвали или закупили продуктите, но и обработването на отзивите в по-общ смисъл. Това включва информация дали се публикуват всички отзиви, какъв е техният източник, как се изчисляват средните оценки на отзивите и дали върху тях оказват влияние спонсорирани отзиви или договорни отношения с търговците, хоствани на платформата.

Информацията на търговците относно предприетите мерки, за да се гарантира, че публикуваните отзиви са от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, е важна и защото тя ще бъде анализирана, за да се прецени дали търговецът действително може да представи отзивите като потребителски отзиви в съответствие с новата точка 23б от приложение I.

Тази информация трябва да бъде ясна и разбираема и да се предоставя „когато търговците предоставят достъп до потребителски отзиви“, т.е. информацията следва да бъде достъпна от същия интерфейс, където се публикуват за справка отзивите, включително чрез ясно определени и показани на видно място хипервръзки.

Забранени практики

Приложение I, точка 23б 23б. Посочване, че отзивите за даден продукт са представени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, без предприемане на разумни и пропорционални мерки за проверка, че те са направени от такива потребители.

Новата точка 23б от приложение I не позволява на търговците да заблуждават своите потребители относно произхода на отзивите: те не трябва да твърдят, че отзивите, които показват, са подадени от реални ползватели, освен ако не са предприели разумни и пропорционални мерки, които — без да са равнозначни на общо задължение за наблюдение или установяване на факти — (вж. член 15, параграф 1 от Директивата за електронната търговия) — увеличават вероятността такива отзиви да отразяват опита на реални ползватели.

Дали представянето на отзиви от страна на търговеца е равносилно на твърдение, че те „са представени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта“, зависи от това как то се възприема от средния потребител. Не е задължително отзивите да бъдат представени с тези термини — и по-общите позовавания на отзиви на „потребители“ или „клиенти/ползватели“ могат да накарат средния потребител да ги възприеме като отзиви на други потребители, които са използвали или закупили продукта.

Необходимите „разумни и пропорционални“ мерки трябва да бъдат оценени, като се вземе предвид, наред с другото, бизнес моделът на търговеца — онлайн място за търговия, което представя отзивите на собствените си клиенти, може да е необходимо да прилага мерки, различни от тези, които прилага специализирана услуга за отзиви, която събира отзиви от широката общественост, без да има договорни отношения. Също така следва да се вземат предвид мащабът на дейността на търговеца и равнището на риска, за да се определи какво е „разумно и пропорционално“ за конкретния търговец. Например от големите платформи с висок риск от дейности с цел измама и по-големи ресурси се очаква да използват по-значителни средства за противодействие на измамите с потребителски отзиви в сравнение с по-малките търговци.

Мерките за проверка на произхода на отзивите обаче следва да бъдат пропорционални и в смисъл, че не следва да затрудняват прекомерно публикуването на отзиви, като по този начин обезкуражават потребителите, които действително са закупили или използвали продукта, да подават отзиви.

В съображение 47 на Директива (ЕС) 2019/2161 се обяснява, че разумните и пропорционални мерки биха могли да включват да „се изисква информация, с която да се потвърди, че потребителят действително е използвал или закупил продукта“. Такава информация би могла да бъде например номер на резервация. Други „разумни и пропорционални мерки“ биха могли да включват:

—	изискване за регистрация на подаващите отзиви;

—	използване на технически средства, за да се провери дали подаващият отзива действително е потребител (напр. проверка на IP адрес, проверка по електронна поща);

—	определяне на ясни правила за подаващите отзиви, забраняващи фалшивите и неоповестените спонсорирани отзиви;

—	внедряване на инструменти за автоматично откриване на дейности с цел измама;

—	наличие на подходящи мерки и ресурси за реагиране на жалби относно подозрителни отзиви, включително когато търговецът, за когото се отнасят отзивите, представи доказателства, че те не са подадени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта.

Благодарение на информацията, която търговците ще публикуват в съответствие с член 7, параграф 6, се очаква както ползвателите, така и правоприлагащите органи да могат да преценяват и оценяват мерките, предприети от съответния търговец, също и като ги сравняват с най-добрите практики в сектора, които могат да се развият с течение на времето. В тази област съществува стандарт на ISO — „Online consumer reviews: Principles and requirements for their collection, moderation and publication“ („Онлайн потребителски отзиви: Принципи и изисквания за тяхното събиране, модериране и публикуване“) (ISO 20488:2018).

Приложение I, точка 23в 23в. Представяне на фалшиви потребителски отзиви или препоръки или упълномощаване на друго юридическо или физическо лице да представи такива отзиви, или невярно представяне на потребителски отзиви или социални препоръки, с цел да се рекламират продукти .

Новата точка 23в обхваща два вида нелоялни търговски практики:

—

Първият елемент е насочен към търговците, които представят или упълномощават друго лице да представи фалшиви отзиви или препоръки, включително купуват такива отзиви или препоръки от друго лице (напр. „фабрики за харесвания“ или физически лица). Той обхваща по-специално практиката на ангажиране на действителни потребители, които купуват продукта и получават възнаграждение за публикуването на положителни отзиви. Тази част от точка 23в се прилага както за професионалистите, така и за потребителите, участващи в тези заблуждаващи дейности, доколкото те се определят като „лице, което действа от името и/или за сметка на търговеца“. Тя обаче не се прилага за онези търговци, по-специално онлайн платформи, които осигуряват хостинг услуги и предоставят достъп до потребителски отзиви, без да участват в тяхното подаване (публикуване).

—	Вторият елемент е насочен към търговци, включително онлайн платформи, които предоставят достъп до потребителски отзиви или социални препоръки и ги представят в невярна светлина, например като набират и предоставят само положителни отзиви и изискват оттегляне на отрицателните отзиви.

Понятието „препоръки“ следва да се тълкува в широк смисъл, като обхваща и практики, свързани с фалшиви последователи, реакции и мнения.

Първият елемент има за цел да гарантира, че потребителските отзиви отразяват мнения, констатации, убеждения или опит на реални потребители. Следователно той забранява практиката търговците да подават или да ангажират други лица, като например реални потребители, да подават фалшиви отзиви.

Що се отнася до втория елемент, забраняващ невярното представяне на потребителски отзиви или социални препоръки, в съображение 49 от Директива (ЕС) 2019/2161 са дадени следните примери за забранени манипулативни практики:

—	публикуване само на положителни отзиви и заличаване на отрицателните;

—	свързване на потребителските препоръки със съдържание, различно от онова, за което потребителят е дал препоръката си.

Други примери за манипулативни практики са случаите, в които търговецът:

—	предоставя на потребителите предварително попълнени шаблони за положителни отзиви;

—	контактува с потребителите по време на процеса на модериране, за да ги стимулира да променят отзивите си или да оттеглят отрицателните си отзиви;

—	представя консолидирани класирания на отзивите въз основа на неоповестени и/или неясни критерии.

Забраната за невярно представяне на потребителски отзиви не засяга правата и задължението на търговеца, който предоставя отзиви, да прикрива фалшивите отрицателни отзиви като част от мерките за гарантиране, че отзивите са от потребители, които действително са използвали или закупили продукта.

Въпреки че новите разпоредби в приложение I към ДНТП забраняват съответните търговски практики относно потребителските отзиви при всички обстоятелства, може да се отбележи, че търговците, които предоставят отзиви, но прикриват отрицателните потребителски отзиви без основателна причина, също могат да накарат средните потребители, които четат онлайн отзивите, да продължат да използват услугите на търговеца или, в случая на платформите, да вземат решение да се свържат с даден търговец, което не биха взели, ако знаеха, че отрицателните отзиви са били прикрити.

Освен това търговците, които се свързват с потребителите и/или другите търговци, които предоставят отзиви, за да предотвратят публикуването на отрицателни отзиви за тях или да ги премахнат след публикуването им, също могат да накарат средния потребител (който все още не е влязъл в контакт с този търговец) да избере този търговец вместо конкурент, който не е участвал в такива нелоялни търговски практики.

Например: Търговец е публикувал „харесвания“ за своите дентални продукти на своя собствен уебсайт, като ги обявява за „гарантирани отзиви на реални потребители“ и след това свързва „харесванията“ към сайт за отзиви, на който положителните отзиви на потребители получават предпочитание пред неутрални или отрицателни отзиви. Национален съд е определил, че от страна на търговеца е заблуждаваща практика да обявява „гарантирани отзиви на реални потребители“ (353).

4.2.5.   Социални медии

Платформи на социалните медии като Facebook, Twitter, YouTube, Instagram и TikTok дават възможност на ползвателите да създават профили и да общуват помежду си, включително като обменят информация и съдържание. Платформите на социалните медии все по-често използват търговски практики, които могат да бъдат проблематични съгласно ДНТП и правото на ЕС за защита на потребителите в по-широк смисъл, като например:

—	скрита реклама от страна на платформата на социалната медия или от търговци — трети страни, включително заблуждаващ маркетинг от страна на инфлуенсъри;

—	несправедливи стандартни договорни условия;

—	услуги на социалните медии, които се представят на потребителите като „безплатни“, когато те разчитат на модел на рекламиране, при който се обработват големи обеми лични данни в замяна на достъп;

—	проблематични алгоритмични практики, като например манипулативна целева реклама или практики за привличане на вниманието на потребителя, за да продължи той да използва услугата (вж. също така раздел 4.2.7);

—	нелоялни практики, свързани с покупки в рамките на платформата, като например виртуални предмети;

—	търговски практики, въведени от търговци — трети страни, чрез платформи на социалните медии, включително мошеничества и измами, фалшиви или заблуждаващи отзиви или препоръки на ползватели, директно увещаване на деца, спам и подмамващ абонамент.

Някои платформи на социални медии са се превърнали в среда за реклама, позициониране на продукти и отзиви на потребители. Поради това те могат да представляват повишен риск от скрита реклама с оглед на това, че търговските елементи се смесват със социалното и културното съдържание, създадено от потребителите. Освен това потребителите може невинаги да си дават сметка, че търговците използват социалните медии за маркетингови цели.

Платформите на социалните медии използват различни видове реклама, като например сливаща се със средата реклама (native advertising), която включва смесване на търговско с нетърговско съдържание и която често се показва в същия формат и на същата позиция като съдържанието, създадено от потребителите (напр. в личния уеб фийд на даден потребител). Тя също така е по-видима в мобилна среда, тъй като съдържанието може да заеме цялата площ на един по-малък екран. Съдържанието често се разработва от рекламодателите, като се използват възможностите за публикуване, налични в рекламната платформа. Друг разпространен вид реклама включва използването на инфлуенсъри, което е обяснено допълнително в следващия раздел.

Всички форми на търговски съобщения в платформите на социални медии трябва да бъдат ясно оповестени. Забраните за скрита реклама, предвидени в член 7, параграф 2 и приложение I, точка 22 от ДНТП, могат да бъдат приложени както срещу платформите на социалните медии, така и срещу търговците — трети страни, които използват платформите на социалните медии. Подобно изискване за оповестяване произтича от член 6, буква а) от Директивата за електронната търговия и от членове 9, 10 и 28б от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги. Задълженията на платформите на социалните медии могат да бъдат допълнително засилени във връзка с онлайн рекламата в предложенията за Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари.

Освен това много ползватели на социалните медии са деца и младежи. Следователно член 5, параграф 3 от ДНТП може да бъде подходящо правно основание за защита на уязвимите потребители, а оповестяването на търговските съобщения трябва да бъде разбираемо за вероятната целева аудитория, като се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай и условията на конкретната платформа на социална медия. В допълнение точка 28 от приложение I забранява директното увещаване на деца в търговските съобщения. Поради това съгласно ДНТП практиките на целеви реклами, които са насочени към децата като целева група, не могат да съдържат директно увещаване за закупуване на рекламираните продукти. Освен това по ОРЗД съществуват специални правила относно валидността на съгласието на децата и предоставянето на информация, когато услугите на информационното общество се предлагат директно на деца. Целевата реклама може да попада и в обхвата на правилата за автоматизирано вземане на решения по член 22 от ОРЗД (354).

През периода 2016—2019 г. Facebook, Twitterи Google+ поеха ангажименти пред Комисията и националните органи да приведат практиките си в съответствие с правото на ЕС за защита на потребителите. Тези ангажименти засягаха практики като липсата на прозрачност по отношение на техния бизнес модел за потребителите и различни клаузи в техните договорни условия (355), включващи ограничаване или пълно изключване на отговорността на платформата във връзка с изпълнението на услугата и идентифицирането на търговски съобщения, отказ от задължителни права на потребителите в ЕС и лишаване на потребителите от техните права в ЕС във връзка с юрисдикцията и приложимото право.

4.2.6.   Маркетинг от страна на инфлуенсъри

Маркетингът от страна на инфлуенсъри включва рекламирането на конкретни марки или продукти чрез инфлуенсъри, като се използва положителното въздействие, което те могат да окажат върху възприятията на потребителите. Инфлуенсърът обикновено се описва като физическо лице или виртуален субект (356), който има по-голям от средния брой посещения в съответната платформа. В сравнение с повечето други форми на онлайн реклама, маркетингът от страна на инфлуенсъри има дори още по-малко характеристики, които да позволяват на потребителите да идентифицират търговския характер на съдържанието. Дори ако инфлуенсърът използва декларация за отказ от отговорност, за да подчертае наличието на търговски съобщения, средният потребител, особено децата и младежите, би могъл да предположи, че съдържанието е представено поне отчасти като лична, нетърговска препоръка, а не като директна и ясно разпознаваема реклама.

За целите на ДНТП инфлуенсърът се определя като „търговец“ или като „лице, което действа от името или за сметка на търговеца“. Лицата, които често извършват рекламни дейности по отношение на потребителите в своите потребителски профили в социалните медии, вероятно се определят като „търговци“ независимо от броя на техните последователи. Вж. раздел 2.2 относно понятието „търговец“ за примери за фактори, които трябва да се вземат предвид при това определяне. Задълженията за ясно посочване на търговските съобщения се прилагат спрямо търговците независимо дали те са доставчик на продуктите или не (357).

Както и при другите форми на скрит маркетинг, липсата на ясно обявяване на търговския елемент в съдържанието или практиката на даден инфлуенсър може да представлява заблуждаваща практика съгласно членове 6 и 7. Препоръките от страна на инфлуенсъра обхващат различни практики, включително платени публикации, свързано съдържание (напр. инфлуенсърът споделя код или връзка за отстъпка с аудиторията си срещу комисиона), ретуийтване или тагване на търговеца/марката. Съгласно член 7, параграф 2 всички търговски съобщения трябва да бъдат ясно обозначени като такива, освен ако вече не са очевидни от контекста. Освен това, в допълнение към прилагането на членове 6 и 7, които се прилагат във всички случаи на маркетинг от страна на инфлуенсъри, точка 11 от приложение I забранява практики, при които не става ясно, че търговецът е платил за рекламирането на даден продукт в редакционен материал. Понятието „редакционен материал“ следва да се тълкува в широк смисъл, като в някои случаи обхваща и съдържание, създадено от инфлуенсъра или публикувано от него в платформите на социалните медии. По делото Peek & Cloppenburg Съдът потвърждава, че точка 11 следва да се тълкува по начин, който отразява реалната журналистическа и рекламна практика (358). Делото се отнася до тълкуването на понятието за плащане, което е допълнително обяснено по-долу. Във връзка с гарантирането на ефективността на забраната Съдът подчертава значението на „скритата“ реклама в интернет чрез публикуване на коментари в социални мрежи, форуми или блогове, които изглеждат, че са на самите потребители, а всъщност са рекламни или търговски послания, пряко или непряко създадени или финансирани от икономически субекти, и подчертава вредните последици от подобни практики за доверието на потребителите (…)“ (359). И накрая, липсата на подходящо оповестяване от страна на съответния инфлуенсър увеличава риска и от нарушаване на точка 22 от приложение I, в която се забранява невярното представяне на себе си като потребител.

Оповестяването на търговския елемент трябва да бъде ясно и подходящо, като се вземе предвид средата, в която се осъществява маркетингът, включително контекстът, позиционирането, моментът, продължителността, езикът, целевата аудитория и други аспекти. Оповестяването трябва да е достатъчно ясно, за да информира по подходящ начин средния или уязвимия потребител, който получава съдържанието. Например оповестяването не може да се счита за подходящо, ако информацията относно търговското съобщение не е показана на видно място (напр. хаштагове в края на дълга декларация за отказ от отговорност; просто тагване на търговеца) или изисква от потребителя да предприеме допълнителни стъпки (напр. да щракне върху „още информация“) (360).

Необходимо е също така всяко търговско съобщение да се обозначава поотделно при достигането му до потребителите, дори ако инфлуенсърът участва в по-широко споразумение за предоставяне на препоръки с даден търговец/марка.

Счита се, че търговският елемент е налице винаги, когато инфлуенсърът получава някаква форма на възнаграждение за препоръката, включително в случай на плащане, отстъпки, споразумения за партньорство, процент от връзките към партньори, безплатни продукти (включително непоискани подаръци), пътувания или покани за събития и т.н. Не е задължително да има договор и парично плащане, за да се задейства прилагането на тези правила. По делото Peek & Cloppenburg Съдът потвърждава, че търговецът е „платил“ за редакционен материал и в случай на непарично плащане. Съдът счита, че трябва да има „имуществена насрещна престация“ и сигурна връзка между извършеното от този търговец плащане и публикуването. Конкретната форма на плащане обаче няма никакво значение от гледна точка на защитата на потребителите. Така например е установено, че е налице възнаграждение, когато търговецът представя безплатно изображения, защитени с авторско право, на които се виждат търговските помещения и продуктите, които той предлага за продажба. Съдът отбелязва също, че няма изискване за минимален размер на плащането или за дела на това плащане от общите разходи за съответната рекламна кампания (361).

В зависимост от обстоятелствата по конкретния случай може да бъде счетено, че нарушението е извършено както от инфлуенсъра, така и от търговеца/марката, които са ангажирали инфлуенсъра и извличат ползи от препоръките. За задействането на прилагането на тези правила не е задължително да има редакционен контрол от страна на търговеца, но той може да послужи като фактор при определянето на отговорността на търговеца. Търговецът/марката носи отговорност за нарушенията на горепосочените разпоредби и по-специално на изискването за полагане на дължима професионална грижа съгласно член 5. В зависимост от преценката на обстоятелствата по конкретния случай е малко вероятно такава отговорност да е налице в сценария, при който инфлуенсърът няма никакви връзки с търговеца/марката (т.е. преструва се по заблуждаващ начин, че действа от името на търговеца). Инфлуенсърът ще носи отговорност за собствените си задължения по ДНТП, при условие че се определя като „търговец“, както е обяснено по-горе.

Например: Търговец е публикувал повторно публикации в социалните медии от инфлуенсъри, които са рекламирали негови продукти срещу заплащане, но не е обозначил по подходящ начин публикациите им като търговски съобщения. Национален съд признава отговорността на търговеца за това, че не е предприел необходимите мерки, за да гарантира спазването на правото в областта на защитата на потребителите, като например осигуряване на прозрачност, образоване на инфлуенсърите и използване на механизми за контрол, така че да бъдат прекратени нарушенията (362).

В случай че инфлуенсърът препоръчва свои собствени продукти или търговска дейност, се прилагат същите правила. В такива случаи винаги трябва да се декларира търговската цел на съобщението, по-специално в светлината на точка 22 от приложение I, в която се забранява отправянето на невярно твърдение или създаването на впечатление, че търговецът не действа за цели касаещи неговото занятие, или невярно представя себе си като потребител. Необходимо е подходящо оповестяване и в случаите, когато инфлуенсърите препоръчват марки или продукти, които са видимо свързани с тях, напр. като носят тяхното име или лице.

Например: Инфлуенсър е рекламирал в Instagram продуктите на дружество, в което тя е главен изпълнителен директор, основен акционер и единствен член на управителния съвет. Било е установено, че съответните публикации в Instagram са били заблуждаващи, тъй като търговската цел не е била ясна за средния потребител. В една от публикациите, рекламиращи рибно масло, са се съдържали косвени твърдения, че то укрепва имунната система и следователно предпазва от COVID-19. Тъй като липсват доказателства за тези твърдения, тази публикация е била счетена едновременно за заблуждаваща и агресивна (363).

Освен това, като се има предвид, че отношенията, които инфлуенсърът изгражда със своята аудитория, често се основават на доверие и лична връзка, поведението му в някои случаи може да представлява агресивна търговска практика чрез използване на злоупотреба с влияние, което е забранено от членове 8 и 9. Това е особено важно, когато основната целева аудитория на даден инфлуенсър включва уязвими потребители, като например деца и младежи. Освен това точка 28 от приложение I забранява директното увещаване на деца при всякакви обстоятелства.

В допълнение към задълженията на инфлуенсърите и марките, онлайн платформата, която се използва за рекламните дейности, е задължена да спазва собствените си задължения за дължимата професионална грижа съгласно ДНТП, които са разгледани в предходните раздели. Това включва задължението за предприемане на подходящи мерки, за да се даде възможност на търговците — трети страни, да спазват задълженията си съгласно правото на ЕС, например да се предоставят специфични и подходящи инструменти за оповестяване в интерфейса на платформата (364).

4.2.7   Практики, основани на данни, и тъмни модели (dark patterns)

Цифровата среда все повече се характеризира с генерирането, натрупването и контрола на огромно количество данни за потребителите, които могат да бъдат комбинирани с използването на алгоритми и изкуствен интелект, за да се превърнат в използваема информация за търговски цели. Наред с други цели, тези данни могат да дадат ценна информация за социално-демографски характеристики, като възраст, пол или финансово положение, както и за лични или психологически характеристики, като интереси, предпочитания, психологически профил и настроение. Това дава възможност на търговците да научат повече за потребителите, включително за техните уязвимости.

Практиките за персонализиране, основани на данни, в отношенията между търговци и потребители включват персонализиране на рекламите, системите за препоръчване, ценообразуването, класирането на офертите в резултатите от търсенето и др. Принципните разпоредби и забрани в ДНТП могат да се използват за справяне с основаните на данни нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, в допълнение към другите инструменти в правната рамка на ЕС, като например Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, ОРЗД или секторното законодателство, приложимо за онлайн платформите. При оценката дали съответната практика е лоялна като цяло съгласно ДНТП следва да се вземат предвид съществуващите решения на органите за защита на данните относно спазването или неспазването на правилата за защита на данните от страна на търговеца.

ДНТП обхваща етапите на рекламиране, продажба и изпълнение на договора, включително съгласието за обработване на лични данни и използването на лични данни за предоставяне на персонализирано съдържание, както и прекратяването на договорните отношения. Освен това директивата има широк обхват на приложение: тя обхваща всички търговски практики от страна на търговци към потребители и не изисква наличието на договорни отношения или закупуването на продукт. Например директивата обхваща и такива търговски практики като привличане на вниманието на потребителя, което води до решения за сделка, като продължаване на използването на услугата (напр. превъртане в уеб фийд), разглеждане на рекламно съдържание или щракване върху връзка.

Убеждаването на потребителите да се ангажират със съдържанието на търговеца е съществена част от търговските практики и по-специално от рекламата както онлайн, така и офлайн. Цифровата среда обаче дава възможност на търговците да прилагат своите практики по-ефективно въз основа на данните за потребителите, с висока възможност за разрастване и дори динамично в реално време. Търговците могат да разработят персонализирани практики за убеждаване, тъй като се възползват от огромните си познания въз основа на обобщените данни за поведението и предпочитанията на потребителите, например чрез свързване на данни от различни източници. Търговците евентуално могат също така да правят корекции, за да подобрят ефективността на своите практики, тъй като непрекъснато тестват въздействието на своите практики върху потребителите и по този начин научават повече за тяхното поведение (например чрез A/B тестване). Освен това подобни практики често могат да се използват без пълното знание на потребителя. Именно наличието на тези фактори и тяхната непрозрачност разграничават убедителните рекламни или търговски техники, от една страна, и търговските практики, които могат да бъдат манипулативни и следователно нелоялни по смисъла на правото в областта на защитата на потребителите, от друга страна. Освен това те може да са в нарушение на задълженията за прозрачност съгласно ОРЗД или Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации.

Всяка практика от страна на търговци към потребители, която съществено изопачава или има вероятност да изопачи икономическото поведение на средния или уязвимия потребител, може да е в нарушение на изискванията за дължимата професионална грижа от страна на търговеца (член 5), да представлява заблуждаваща практика (членове 6 и 7) или агресивна практика (членове 8 и 9), в зависимост от конкретните обстоятелства по случая.

За целите на тази оценка базата за сравнение - средният или уязвим потребител може да бъде адаптирана към целевата група и, ако практиката е силно персонализирана, дори да бъде формулирана от гледната точка на едно единствено лице, което е било обект на конкретното персонализиране.

Тези практики могат да имат и по-значително въздействие върху уязвимите потребители. Както е обяснено в раздел 2.6, характеристиките, които определят уязвимостта в член 5, параграф 3, са примерни и неизчерпателни. Понятието за уязвимост в ДНТП е динамично и според конкретната ситуация, което означава, че например потребителят може да бъде уязвим в една ситуация, но не и в друга. Например някои потребители може да са особено податливи на персонализирани практики за убеждаване в цифрова среда, а в реалните магазини и друга офлайн среда да са по-малко податливи.

Използването на информация за уязвимостите на конкретни потребители или група потребители за търговски цели има вероятност да окаже влияние върху решението за сделка на потребителите. В зависимост от обстоятелствата по конкретния случай подобни практики могат да представляват форма на манипулиране, при която търговецът упражнява „злоупотреба с влияние“ върху потребителя, което води до агресивна търговска практика, забранена съгласно членове 8 и 9 от ДНТП. Когато се преценява дали е налице злоупотреба с влияние, съгласно член 9, буква в) трябва да се вземе предвид злоупотребата с всяко специфично нещастие или обстоятелство, от такава важност, че да накърни преценката на потребителя, което търговецът ясно съзнава.

Освен това, ако практиката е насочена към деца, тогава точка 28 от приложение I е особено подходяща, тъй като забранява директното увещаване на деца. Потенциалните неблагоприятни последици от насочването на практиките към деца са основание и за специална защита по ОРЗД (365).

Например: — Търговец е в състояние да установи, че даден тийнейджър е в уязвимо настроение поради събития в личния му живот. Впоследствие тази информация се използва за насочване към тийнейджъра на основани на емоции реклами в конкретен момент. — Търговец е запознат с историята на даден потребител в областта на финансовите услуги и с факта, че му е наложена забрана от кредитна институция поради невъзможност да погасява задълженията си. Впоследствие кредитна институция отправя към потребителя специални оферти с цел злоупотреба с финансовото му положение. — Търговец е запознат с историята на покупките на даден потребител по отношение на хазартните игри и съдържанието на случаен принцип във видеоигри. Впоследствие към потребителя се насочват персонализирани търговски съобщения с подобни елементи с цел злоупотреба с по-голямата вероятност той да реши да използва такива продукти.

В категорията на манипулативните практики терминът „тъмен модел“(„dark pattern“) се използва за обозначаване на вид злонамерено „подбутване“, обикновено включено в цифровите интерфейси за проектиране. Тъмните модели могат да се основават на данни и да бъдат персонализирани или да се прилагат на по-обща основа, като се използват евристични и поведенчески пристрастия, като например ефектите по подразбиране или пристрастията към оскъдните неща (366).

Терминът „тъмен модел“ няма правно определение в директивата. ДНТП се прилага за всички „нелоялни търговски практики“, които отговарят на изискванията на материалния обхват на директивата, независимо от тяхната класификация. Ако тъмните модели се прилагат в контекста на търговските взаимоотношения между търговци и потребители, тогава директивата може да се използва за оспорване на лоялността на такива практики, в допълнение към други инструменти в правната рамка на ЕС, като например ОРЗД.

Както е обяснено по-горе, всяка манипулативна практика, която съществено изопачава или има вероятност да изопачи икономическото поведение на средния или уязвимия потребител, може да е в нарушение на изискванията за дължимата професионална грижа от страна на търговеца (член 5), да представлява заблуждаваща практика (членове 6 и 7) или агресивна практика (членове 8 и 9) в зависимост от конкретния приложен тъмен модел. ДНТП не изисква намерение за използване на тъмния модел. Стандартът за дължимата професионална грижа по член 5 от ДНТП в областта на проектирането на интерфейси може да включва принципи, произтичащи от международни стандарти и кодекси за поведение за етично проектиране. Като общ принцип съгласно изискванията за дължимата професионална грижа в член 5 от ДНТП, търговците следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че проектирането на техния интерфейс не изопачава решенията за сделка на потребителите.

Манипулативните практики могат да включват визуално закриване на важна информация или подреждането ѝ така, че да се популяризира определена възможност (например един бутон е много видим, а друг е скрит; една пътека е много дълга, а друга е по-кратка), както и използването на подвеждащи въпроси и неясни формулировки (например двойни отрицания), за да се обърка потребителят. Такива практики могат да се определят като заблуждаващо действие по член 6 от ДНТП или като заблуждаващо бездействие по член 7 от ДНТП, тъй като правят информацията неразбираема или двусмислена. Освен това използването на емоции, за да се отклонят потребителите от определен избор (например да се накара потребителят да се почувства виновен), може да представлява агресивна практика съгласно член 8 от ДНТП поради използването на злоупотреба с влияние, за да се накърни вземането на решение от потребителя.

Например: По време на процеса на поръчване в онлайн място за търговия потребителят е помолен няколко пъти да избере „да“ и „не“: „Искате ли да бъдете информирани за подобни оферти? Искате ли да се абонирате за бюлетина? Може ли да използваме данните Ви, за да персонализираме нашата оферта?“. По средата на последователността от щраквания мястото на бутоните „да“ и „не“ се разменя умишлено. Потребителят е щракнал няколко пъти върху „не“, но сега щраква върху „да“ и неволно се абонира за бюлетин.

Настройките по подразбиране на интерфейса оказват значително влияние върху решението за сделка на средния потребител. Търговците биха могли не само да повлияят на потребителите да предприемат определени действия, но и да предприемат конкретни действия вместо тях, например чрез използване на предварително отметнати клетки, включително да начисляват такси за допълнителни услуги, което е забранено съгласно член 22 от Директивата относно правата на потребителите. Такива практики може да са в нарушение и на ДНТП, както и на правилата за защита на данните и неприкосновеността на личния живот (367).

Някои практики, които често се обозначават като „тъмни модели“, вече са изрично забранени при всички случаи в приложение I към ДНТП:

—

Така наречените практики на „примамване и подмяна“, които включват предлагане на продукти на определена цена, без да се оповестява наличието на разумно основание да не може да се осигури продуктът, или предлагане на продукта и последващ отказ да се приемат поръчки за него или да се достави в разумен срок с цел да се наложи на пазара различен продукт (точки 5 и 6 от приложение I);

—

Създаване на усещане за неотложност чрез невярно твърдение, че продуктът ще бъде наличен само за ограничен период от време, или ще бъде наличен при определени условия само за ограничен период от време (точка 7 от приложение I). Това включва например фалшиви таймери и твърдения за ограничени наличности в уебсайтовете;

—	Предоставяне на неточна информация относно пазарни условия или за възможността да бъде намерен продуктът, с цел да се склони потребителят да закупи продукта при по-малко благоприятни условия (точка 18, приложение I);

—	Твърдение, че потребителят е получил награда, без връчване на описаните награди или разумен техен еквивалент (точки 19 и 31, приложение I) или фалшиво описване на продукт като „безплатен“ (точка 20, приложение I);

—	Многократното натрапване по време на обичайните контакти с цел потребителят да направи или да приеме нещо (т.е. досаждане) може да е равностойно на упорито и нежелано увещаване (точка 26, приложение I) (368).

Освен това различни заблуждаващи практики, които са в нарушение на членове 6 и 7 от ДНТП, също са обозначени като „тъмни модели“, като например заблуждаващите безплатни пробни периоди и подмамващите абонаменти, които са допълнително разгледани в раздел 2.9.6. При проектирането на своите интерфейси търговците трябва да следват принципа, че отказването от абонамент за дадена услуга следва да бъде също толкова лесно, колкото и абонирането за нея, например чрез използване на същите методи, които са били използвани преди това за абониране за услугата, или чрез различни методи, стига на потребителите да бъде предоставен ясен и свободен избор, пропорционален и специфичен за решенията, които те трябва да вземат.

Например: За да се откаже от абонамент за цифрова услуга, потребителят е принуден да предприеме множество неинтуитивни стъпки, за да стигне до електронната връзка за отказ. Тези стъпки включват внушаване на вина, при което потребителят се подтиква без разумно основание да преосмисли решението си чрез неколкократни емоционални послания („Съжаляваме, че не оставате с нас“, „Това са ползите, които ще загубите“) и „визуална намеса“, като например поставени на видно място изображения, които насърчават потребителя да продължи абонамента, вместо да го се откаже от него (369). Такива практики биха могли да са в нарушение на член 7 и член 9, буква г) от ДНТП.

4.2.8.   Практики на ценообразуване

„Капковото“ ценообразуване обхваща ситуации, при които търговците добавят разходи в процеса на покупка, например чрез добавяне на такси, които са неизбежни и е трябвало да бъдат включени в цената от самото начало, или чрез произволно увеличаване по друг начин на крайната цена. Това може да накара потребителите да вземат решение за сделка, което не биха взели, ако крайната цена е била посочена в първоначалната „оферта за продажба“. Следователно такава практика може да прерасне в заблуждаващо действие или бездействие в нарушение на ДНТП.

Динамично ценообразуване (наричано също така ценообразуване в реално време) означава промяна на цената на даден продукт по много гъвкав и бърз начин в отговор на търсенето на пазара.

Съгласно ДНТП търговците могат свободно да определят цените за своите продукти, при условие че информират по подходящ начин потребителите относно всички разходи и начина на изчисляването им, ако поради естеството на продукта цената не може да бъде разумно изчислена предварително (член 6, параграф 1, буква г) и член 7, параграф 4, буква в) от ДНТП). Въпреки това, при определени обстоятелства практиките на динамично ценообразуване може да съответстват на определението „нелоялни“ съгласно ДНТП.

Например: Практика на динамично ценообразуване, при която един търговец повишава цената на даден продукт по време на процеса на резервация, по-специално след като потребителят го е включил в цифровата си пазарска количка или е пристъпил към плащане, без да се даде на потребителя разумен срок за завършване на сделката, може да се счита за противоречаща на изискванията за дължимата професионална грижа или за агресивна практика съгласно членове 8 и 9 от ДНТП.

Ценова дискриминация е налице когато търговецът прилага различни цени за различни потребители или групи потребители за едни и същи стоки или услуги. Сама по себе си ДНТП не забранява на търговците да прилагат ценова дискриминация, стига да информират потребителите по подходящ начин относно общата цена или как тя се изчислява. Ценовата дискриминация обаче може да е забранена съгласно други правила.

По-специално Директивата за услугите (370) съдържа обща забрана за ценова дискриминация въз основа на националност или местожителство. В член 20 от Директивата за услугите се предвижда, че „общите условия за достъп до дадена услуга, представени пред широката общественост от доставчика,“ не могат да „съдържат дискриминационни разпоредби, свързани с националност или местожителство на получателя“. Въпреки това член 20 не изключва „възможността да се предвиждат разлики в условията на достъп, когато тези разлики са пряко оправдани от обективни критерии“.

В допълнение, пряка или непряка ценова дискриминация въз основа на националността на крайния потребител или неговото местожителство или на мястото на установяване на превозвачите или продавачите на билети в рамките на Съюза е изрично забранена от няколко специфични за сектора нормативни инструмента на ЕС. Това е приложимо за въздушния транспорт (371), морския транспорт (372), железопътния транспорт (373) и автобусния транспорт (374).

Ценовата дискриминация може да бъде под формата на персонализирано ценообразуване въз основа на онлайн проследяване и профилиране на поведението на потребителя (375).

Например: Потребители, попадащи в категорията „с по-висока покупателна способност“, могат да бъдат разпознати чрез IP адреса на компютъра или с други средства, когато потребителят посещава уебсайта на търговеца от домашния си компютър. Цените, предлагани на такива потребители, могат да бъдат например средно с 10 % по-високи, отколкото за нов клиент или клиент, попадащ в категорията „с по-ниска покупателна способност“.

ДНТП не възпрепятства търговците да персонализират цените си въз основа на онлайн проследяване и профилиране. В член 6, параграф 1, буква да) от Директивата относно правата на потребителите, който беше добавен с Директива (ЕС) 2019/2161, от търговците се изисква да информират потребителите за факта, че цената е била персонализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения в случай на договори от разстояние и договори извън търговския обект. Освен това персонализираните цени и оферти могат да бъдат съчетани с различни нелоялни търговски практики, например ако в контекста на персонализирането, основано на данни, търговците се възползват от „злоупотреба с влияние“ върху потребителя по смисъла на членове 8 и 9 от ДНТП.

Търговците, които персонализират цените, като използват лични данни на потребителите, трябва също така да спазват ОРЗД и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации. Това включва изискването машини за автоматични телефонни обаждания, факс машини или електронна поща да се използват за целите на директен маркетинг само ако абонатът или ползвателите са дали предварително своето съгласие (член 13 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), както и изискването администраторът на лични данни да спре изпращането на съобщения за целите на директен маркетинг, ако лицето, което ги получава, възрази срещу обработването на личните му данни за тази цел, както е предвидено в член 21 от ОРЗД. Освен това членове 12—14 от ОРЗД включват задължения за предоставяне на информация относно обработването на лични данни, включително правото на съществена информация относно съществуването на автоматизирано вземане на решения, а член 22 от ОРЗД предоставя правото на лицата да не бъдат обект на решение, което поражда правни последствия за тях или ги засяга в значителна степен и което се основава единствено на автоматизирано обработване на данни, включително профилиране.

4.2.9.   Игри

При видеоигрите, мобилните игри и онлайн игрите се наблюдават различни търговски практики, които могат да породят опасения дали същите са лоялни по смисъла на ДНТП, по-специално по отношение на уязвимите потребители като деца и тийнейджъри, които заслужават специална защита съгласно член 5, параграф 3 от ДНТП (вж. раздел 2.6 относно уязвимите потребители).

Игрите могат да включват промоции и реклами в рамките на играта, което увеличава риска от скрит маркетинг и може да представлява заблуждаваща практика съгласно членове 6 и 7 от ДНТП, освен ако търговският елемент не е достатъчно ясно посочен и разграничим от играта. Това се отнася както за покупки в играта, така и за продукти, които се предлагат извън нея. При оповестяването на информация трябва да се вземе предвид средата, в която се извършва маркетингът, включително контекстът, позиционирането, моментът, продължителността, езикът и целевата аудитория.

Освен това съгласно точка 28 от приложение I е забранено да се включва директно увещаване на деца да закупят продукти. Това включва оказване на натиск върху дете да закупи директно елемент или да убеди възрастен да му го купи. Проучванията показват, че е по-малко вероятно децата да забележат и разберат търговската цел на рекламите в игрите в сравнение с по-директните реклами по телевизията (376).

Когато предлагат покупки в играта, търговците трябва да се уверят, че спазват задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 7 от ДНТП и в Директивата относно правата на потребителите. Основните характеристики на продукта трябва да бъдат ясно описани, а цените на виртуалните елементи трябва да бъдат ясно и видимо посочени (също и) в реална валута. Ако цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, търговецът следва да посочи начина, по който тя ще бъде изчислена. Цените на виртуалните елементи трябва да са показани ясно и видимо в реална валута при осъществяване на търговската сделка.

Когато предлагат игри с „ранен достъп“, т.е. игри, които все още са в процес на разработка, търговците трябва ясно да посочат какво може да очаква потребителят, например по отношение на съдържанието на играта с ранен достъп и перспективите за нейното развитие.

Търговците трябва да използват родителския контрол на ниво платформа, предлаган от платформата, на която ще бъде достъпна играта (напр. инструменти за родителски контрол, които позволяват на родителите да забранят извършването на разходи).

В съответствие с член 7, параграф 2 и член 7, параграф 4, буква г) от ДНТП и член 6, параграф 1, буква ж) от Директивата относно правата на потребителите (ДПП), потребителите трябва да бъдат ясно информирани за уговорките за плащане преди всяка покупка. Съгласно ДПП) за всяка покупка се изисква изричното съгласие на потребителя и търговецът трябва да предостави на потребителя необходимата информация. Освен това член 64 от Директива (ЕС) 2015/2366 относно платежните услуги изисква съгласието на платеца, за да се изпълни платежна операция, като в него се посочва, че при липса на такова съгласие платежната операция се счита за неразрешена. Нещо повече, настройките по подразбиране за плащане не следва да позволяват извършването на покупки без изричното съгласие на потребителя (например посредством парола). Когато системата предвижда времеви интервали за валидността на съгласието (например интервал от 15 минути), търговците следва да поискат изричното съгласие на потребителя по отношение на приложимото времетраене.

Някои търговски практики в игрите, включително вградени реклами, биха могли да представляват агресивна практика съгласно членове 8 и 9 от ДНТП. Това може да е така, ако практиките включват използване на поведенчески пристрастия или манипулативни елементи, свързани например с момента на предлагане на оферти в рамките на играта (например предлагане на микросделки в критични моменти от играта), натрапчиво досаждане или използване на визуални и акустични ефекти за оказване на неправомерен натиск върху играча. Освен това търговските практики могат да бъдат персонализирани и да отчитат конкретна информация за уязвимостта на играчите. Комбинацията от практики в дадена игра (например привличане на деца или други уязвими групи, използване на микросделки, вградена и непрозрачна реклама) засилва въздействието върху потребителите. В допълнение към опасенията, свързани с децата и младежите, повишената податливост на търговски съобщения и манипулативни практики може да засегне и възрастните играчи, особено по време на продължителна и завладяваща игра.

Друг свързан повод за притеснение е съдържанието на игри с хазартни елементи, като например дизайн на интерфейса, създаден с цел да се развие пристрастеност, който включва игрални автомати, определени кутии с плячка/мистериозни кутии (loot/mystery boxes) или залагания. Някои държави членки считат, че такива елементи попадат в обхвата на законодателството в областта на хазарта, което може да доведе до допълнителни изисквания, надхвърлящи изискванията на ДНТП (377), като например лицензионни разрешения или пълна забрана на използването на хазартни елементи в игрите.

Например: Онлайн игра използва алгоритми, за да определи въз основа на игровите навици на ползвателя неговата „оценка за поемане на риск“, за да персонализира момента на предлагане на кутии с плячка в играта, шансовете за получаване на високо ценен елемент в кутия с плячка, силата на противниците в играта, като целта е ползвателят да остане „залепен“ за играта и да се увеличат извършваните от него разходи в рамките на играта. Алгоритмите се използват за насочване по-специално към играчи, склонни към пристрастяване. Това може да представлява агресивна практика.

Наличието на платено съдържание на случаен принцип (напр. кутии с плячка, игри с колоди карти, колела на късмета с награди) следва да бъде ясно оповестено на потребителя, включително с обяснение на вероятността за получаване на елемент на случаен принцип. Например кутиите с плячка/мистериозните кутии са съдържание в играта, което обикновено включва елементи на случаен принцип, които са от значение за играта (напр. оръжия, скинове, игрова валута, възможности за напредък) (378). Продажбата на кутии с плячка в игрите трябва да отговаря на задълженията за предоставяне на информация съгласно Директивата относно правата на потребителите и ДНТП по отношение на цената и основните характеристики на продукта.

Например: Производител на игри е поел ангажимент пред национален орган относно представянето на информация за покупките в играта, включително кутиите с плячка. Органът е отбелязал, че е необходима максимална яснота и прозрачност за потребителите и родителите по отношение на това дали могат да се правят такива покупки, особено във връзка с кутиите с плячка, където основната характеристика е случайността (379).

В областта на приложенията за игри, през 2013—2014 г. Комисията и националните органи разгледаха въпроса с нелоялните практики, свързани с игри, които предлагат покупки в рамките на приложение и които има вероятност да привлекат или да бъдат играни от деца (380). В общата им позиция се подчертава, че съгласно точка 20 от приложение I и член 7, параграф 4, буква в) от ДНТП и член 6, параграф 1, буква д) от Директивата относно правата на потребителите само игри, при които покупките в приложение не са задължителни, могат да бъдат представяни като „безплатни“, без да се заблуждават потребителите. И обратно, една игра не може да се предлага на пазара като „безплатна“, ако потребителят не може да играе играта по начин, по който основателно би могло да се очаква, без да се извършват покупки в приложение. Това трябва да бъде преценено във всеки отделен случай за всяко приложение, което включва покупки в приложение. Също така се подчертава, че за игра, за която бъде установено, че е в съответствие с точка 20 от приложение I, що се отнася до използването на думата „безплатна“, все пак може да се направи преценка съгласно други разпоредби на ДНТП, като членове 6—9, за да е сигурно, че други елементи, като начина на показване на информацията за цената, не са заблуждаващи или агресивни. Освен това точка 28 от приложение I и член 5, параграф 3 от ДНТП предвиждат, че игрите, които са насочени към деца или които търговците основателно могат да предвидят, че е възможно да привличат деца, не трябва да съдържат директно увещаване на децата да закупят допълнителни елементи в играта.

4.2.10.   Използване на техники за геолокализация

При пазаруване в/от друга държава членка потребителите понякога са предмет на категоричен отказ от страна на търговците да продават или на ценова дискриминация въз основа на местопребиваването или националността на потребителя. Подобни практики могат да се извършват онлайн и при пазаруване на извънборсов пазар. Търговците могат да използват техники за геолокализация, например въз основа на IP адреса на потребителя, жилищния адрес, страната на издаване на кредитни карти и т.н., за да откажат продажбата на продукт на потребителя, за да го пренасочат автоматично към местен уеб магазин или с цел ценова дискриминация.

Търговците могат да имат различни причини да откажат достъп до даден продукт или да прилагат различни цени въз основа на географска информация, като например по-високи разходи за доставка или допълнителни правни задължения за търговеца. Що се отнася до отказа на продажба или пренасочването, в съответствие с член 8, параграф 3 от ДПП търговците трябва да информират потребителите относно ограничения при доставката най-късно в началото на процеса на даване на поръчка. Въз основа на член 7, параграф 5 от ДНТП това изискване за предоставяне на информация се определя като „съществено“ съгласно ДНТП. От друга страна, ако търговецът е изпълнил изискването за предоставяне на информация по член 8, параграф 3 от Директивата относно правата на потребителите, този отказ на продажба или пренасочване per se не представлява нелоялна търговска практика съгласно ДНТП. Въпреки това, в зависимост от фактите по конкретния случай, такива практики могат да доведат до нелоялни търговски практики.

Подобни практики могат да представляват нарушение и на други области на правото на ЕС. От 3 декември 2018 г.Регламентът за блокирането на географски принцип (381) забранява на онлайн търговците да дискриминират клиентите от ЕС въз основа на тяхната националност, местопребиваване или място на установяване. Комисията издаде подробни насоки относно регламента в своя документ „Въпроси и отговори“ (382). За онлайн услуги, свързани със защитени с авторско право произведения, които не са аудио-визуални (като електронни книги, видео игри, музика и софтуер), разпоредбата за недискриминация — т.е. задължението за предоставяне на чуждестранните клиенти на достъп и възможност да се възползват от същите оферти, както местните клиенти — не се прилага съгласно регламента. Въпреки това за гореспоменатите услуги се прилагат други правила от Регламента за блокирането на географски принцип, като например тези, които забраняват дискриминационното блокиране на достъпа до онлайн интерфейси и пренасочването без предварителното съгласие на клиента (член 3), както и дискриминацията по причини, свързани с плащане (член 5).

Освен това член 20 от Директивата за услугите задължава държавите членки да гарантират, че дружествата не се отнасят към потребителите по различен начин въз основа на тяхното местопребиваване или националност, освен ако това не е оправдано от обективни критерии. И двата законодателни акта се отнасят за категоричен отказ на продажба, включително автоматично пренасочване, и за прилагане на различни цени онлайн или офлайн.

Блокирането или филтрирането на географски принцип може да е в нарушение и на правото в областта на конкуренцията (383). Например на 20 януари 2021 г. Комисията наложи глоба на петима издатели на видеоигри и една платформа за игри за техните практики на блокиране на географски принцип (384).

4.2.11.   Поставяне на потребителите в положение на зависимост

Понякога потребителите може да се окажат ограничени в избора си, като усещат влошаване на качеството на закупените от тях продукти, като станат обект на неблагоприятни промени в договорните условия и/или като заплащат завишени цени поради зависимост от даден доставчик. Това се подпомага от продукти или маркетинг, предназначени да създадат зависимост, както и от пазари, на които липсва конкуренция или прозрачност. Това важи с особена сила за цифровите пазари с частни стандарти, които насърчават липса на оперативна съвместимост.

Например когато потребителите избират мобилен телефон, те избират и магазина за приложения, който се предлага с операционната система. Те също така стартират процес, обусловен от предходни решения, който засилва обвързването им, когато купуват други продукти в мрежата на интернет на нещата (IoT), които са оперативно съвместими само със собствената им мобилна екосистема. След като този избор веднъж е направен, за потребителите е трудно да преминат от една екосистема към друга без финансови загуби (приложения и друг хардуер от интернет на нещата), загуба на време (възстановяване на лична информация, настройки и т.н.) и загуба на данни. Други примери са закупените цифрови носители, които може да станат недостъпни след прекратяване на договора с търговеца, или ремонтът на автомобил, който потребителят трябва да извършва в сервизи, сертифицирани от производителя на автомобила, тъй като само те имат достъп до пълния набор от диагностични данни. Потребителите могат също така да бъдат поставени в зависимост от определена (национална) версия на дадена екосистема, например въз основа на данните за местоположението, предоставени при регистрацията на потребителския профил, така че използването на същия профил в друга версия на интерфейса или екосистемата може да доведе до загуба на всички данни и съдържание, придобити в първоначалната версия.

С член 9, буква г) от ДНТП като цяло се намалява рискът от поставяне на потребителите в положение на зависимост, като се предотвратява създаването от страна на търговците на пречки за промяна или за прекратяване на договора. За да се прецени дали дадена практика е агресивна, в посочения член се предвижда, че трябва да се вземат предвид „всички обременителни или прекомерни недоговорни пречки, създадени от търговеца, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото да прекрати договора или да промени стоката или търговеца“. Тази разпоредба има широк обхват на приложение, който може да обхваща различни недоговорни пречки.

Съдът е предоставил допълнителни насоки по конкретен случай на зависимост. По делото Sony Съдът е разгледал практиката на продажба на компютър с предварително инсталиран софтуер (включително операционна система) (385). Съдът е посочил, че продажбата на компютър, без да се дава възможност на потребителя да получи същия модел компютър без предварително инсталиран софтуер, не представлява сама по себе си нелоялна търговска практика по смисъла на член 5, параграф 2 от ДНТП, освен ако не са налице допълнителни обстоятелства, съгласно които тази практика противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител по отношение на стоката. В това отношение Съдът вече е уточнил, че по-специално когато на потребителя е предоставена точна информация, свързаната оферта за различни стоки или услуги може да отговаря на изискванията за лоялност, предвидени в Директива 2005/29/ЕО (386). Освен това по делото Sony Съдът е потвърдил, че непосочването на цената на всяка една от предварително инсталираните софтуерни програми в компютъра не представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 5, параграф 4, буква а) и член 7 от ДНТП (387).

В допълнение към правилата на ЕС за защита на потребителите, съществуват и правила на ЕС в областта на конкуренцията, с които се предотвратяват дисбаланси на пазара. Възможните рискове от поставяне на потребителите в положение на зависимост поради липсата на оперативна съвместимост на устройствата от IoT, бяха част от мотивите за разследването на сектора на потребителските продукти и услуги, свързани с интернет на нещата, започнало на 16 юли 2020 г. (388) Освен това предложението на Комисията за Законодателен акт за цифровите пазари има за цел да преодолее рисковете от поставяне на потребителите в положение на зависимост чрез определяне на нови задължения за платформите пазачи на информационния вход (389).

При смяна на доставчика член 20 от ОРЗД и член 16, параграф 4 от Директивата за цифровото съдържание (390) дават на физическите лица правото да вземат със себе си съответно своите лични данни и всяко съдържание, различно от лични данни, което е било предоставено или създадено от потребителя при използването на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца, като по този начин се ограничават последиците от практиките на поставяне в положение на зависимост (391). Освен това член 5, параграф 1, букви ж) и з) и член 6, параграф 1, букви с) и т) от Директивата относно правата на потребителите помагат на потребителите да идентифицират предварително ситуациите на зависимост, като изискват от търговеца да информира потребителя преди сключването на договора за функционалността, съвместимостта и оперативната съвместимост на стоките с цифровите елементи, цифровото съдържание и цифровите услуги. И накрая, член 3 от Регламента (392) за блокирането на географски принцип гарантира, че достъпът до онлайн интерфейса (включително магазините за приложения) се предоставя независимо от националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиента.

4.3.   Сектор пътувания и транспорт

4.3.1.   Въпроси от хоризонтален характер

Нелоялни търговски практики могат да възникнат на етапите преди резервацията, по време на резервацията и след резервацията на пътнически и транспортни услуги, като например заблуждаваща реклама и други манипулативни практики, липса на съществена информация или предоставяне на заблуждаваща информация, практики на капково ценообразуване, неравноправни договорни условия, проблеми, свързани с анулирането, недостатъчно съдействие в случай на закъснение или анулиране, както и неефективни системи за разглеждане на жалби.

ДНТП не се прилага само за търговеца, който фактически предоставя пътуването и транспорта, но и за „ всяко лице, което действа от името и/или за сметка на търговеца “ (член 2, буква б). Изискванията на ДНТП, по-специално изискванията за предоставяне на информация, установени с членове 6 и 7, се прилагат не само по отношение на въздушните превозвачи, хотелите или дружествата за отдаване на коли под наем, но и за посредници — като например уебсайтове за резервации за пътуване, инструменти за сравнение или метатърсачки — които посредничат между тях и потребителите.

Например: Както авиокомпанията, така и онлайн туристическият агент, предлагащ самолетни билети на потребителите (393) от името или за сметка на авиокомпанията, трябва да информират потребителите дали в цената на полета е включен багаж, или за него се начислява допълнителна такса. И двете страни трябва да информират пътниците дали резервацията за полет може да бъде променена, или платената сума — възстановена.

В член 7, параграф 4 е описана определена информация, която трябва да се счита за съществена в офертите за продажба например за самолетни или железопътни билети, настаняване или наем на кола, ако тя вече не е очевидна от контекста. Непредоставянето на тази информация в някои случаи може да се счита за заблуждаващо бездействие. Видовете информация, обхванати от тази точка, включват по-конкретно:

—	основни характеристики на стоката;

—	самоличност на търговеца;

—	цената с включени данъци;

—	уговорките за плащане;

—	политиката за разглеждане на жалби.

Офертите за продажба са разгледани по-подробно в раздел 2.9.5.

Текстът на член 7, параграф 4, буква б) изисква търговците да представят своя географски адрес и самоличност. Съгласно член 7, параграф 5 във връзка с член 5, параграф 1, буква в) от Директивата за електронната търговия адресът на електронната поща на търговците също е съществена информация съгласно ДНТП. Тази информация трябва да бъде лесно откриваема (т.е. да не е само в общите условия или на отделни информационни страници/електронни връзки) и до нея трябва да има пряк и постоянен достъп.

Що се отнася до политиката за разглеждане на жалби, съгласно член 7, параграф 4, буква г) от ДНТП на потребителя трябва да бъде ясно към кого да се обърне в случай на запитвания или жалби. На потребителя трябва да се дават ясни указания за това как да подаде жалба в случай на проблем, например чрез адрес на електронна поща и телефонен номер.

За въпроси, свързани с езика на правилата и условията, вижте раздел 2.9.3 относно предоставянето на определена информация на друг език.

Търговците — включително всички посредници, улесняващи сделките от страна на търговци към потребители — трябва да гарантират, че цената на билетите е прозрачна от самото начало, още на етапа на рекламата, както и по време на процеса на резервиране.

За въпроси относно дискриминацията по отношение на цените на билетите вижте раздел 4.2.8 относно практиките на ценообразуване.

По-специално, съгласно член 6, параграф 1, буква г) и член 7, параграф 4, буква в) общата цена, която трябва да се заплати, се посочва винаги и включва приложимите тарифи или такси, които няма как да бъдат избегнати и които могат да се предвидят към момента на публикуването/резервирането, включително плащането на допълнителни такси. Например за въздушния транспорт, съгласно изискванията на специфичното секторно законодателство (394) крайната цена, която трябва да се заплати, се посочва винаги и включва приложимите въздухоплавателни тарифи или такси, както и всички приложими данъци, такси, допълнителни такси и тарифи, които няма как да бъдат избегнати и които могат да се предвидят към момента на публикуването.

Цените за полети или хотелски стаи могат да се променят много бързо. Така например, когато потребител търси самолетен билет на платформата на онлайн туристически агент, цената може да се промени от момента, в който потребителят започва да търси билет, до момента, в който той решава да направи покупка. Ако такива промени в цените действително се дължат на динамичния характер на пазара и съответно са извън контрола на онлайн туристическия агент, те ще оказват влияние върху възможностите на онлайн туристическия агент да гарантира, че рекламираната от него цена е напълно вярна по всяко време. От задължението за дължима професионална грижа по член 5, параграф 2 от ДНТП следва, че търговци, които са наясно с възможността за резки промени на цените, трябва да изяснят това на потребителите, когато рекламират цени.

Например: — Търговец, предлагащ пакетни туристически ваканции, посочва в общата цена за даден продукт цената на застрахователна полица. Застрахователната полица обаче не е задължителна, а избираема. Национален орган е установил, че това е заблуждаващо (395). — Събирането от туристите на такси за разходи за допълнително гориво, без да се посочва как се изчислява тази такса и без на потребителите да се предоставят подходящи документи, е окачествено от национален орган като заблуждаващо бездействие, заблуждаващо действие и агресивна практика (396). — Търговец, предлагащ ваканционни апартаменти, е пропуснал да посочи в цените задължителни разходи, като например разходите за почистване, общински данъци и допълнителни такси за услуги по резервиране. Национален съд е определил, че тази практика е в нарушение на дължимата професионална грижа и съставлява заблуждаващо бездействие (397).

В случай че търговецът предлага за продажба допълнителни (избираеми) услуги, информацията за избираемите такси следва да бъде изложена на видно място и да се разграничава от основната услуга; търговците не трябва да заблуждават потребителите относно закупуването на допълнителни услуги. Избираеми разходи могат да бъдат например: цената за единична стая, незадължителна застраховка, избор на място или регистриран багаж (за разлика от ръчен багаж) (398). Потребителите трябва да бъдат информирани относно наличието на незадължителни разходи в офертите за продажба и при всички случаи най-късно в началото на процеса на резервиране. Също така трябва ясно да се посочи, че тези разходи са избираеми и потребителите не трябва да бъдат подвеждани относно тяхното решение да закупят допълнителни услуги (399).

Тези изисквания следват по-специално от член 6, параграф 1, букви б) и г) и член 7, параграф 4, букви а) и в) от ДНТП. Практики, които противоречат на тези принципи, биха могли също в зависимост от обстоятелствата да се считат за противоречащи и на изискванията за дължимата професионална грижа, срв. член 5, параграф 2 от ДНТП.

В допълнение към правилата на ДНТП, ДПП изключва използването на възможности по подразбиране, които потребителят трябва да отхвърли, за да избегне допълнителни плащания, вместо искането на изричното съгласие на потребителя за допълнителни плащания, например в случай на предварително отметнати клетки на уебсайтове. Член 22 предвижда, че „[а]ко търговецът не е получил изричното съгласие на потребителя, а е заключил, че такова е налице, като е използвал възможности по подразбиране, които потребителят трябва да отхвърли, за да избегне допълнителното плащане, потребителят има право заплатените суми да му бъдат възстановени“.

Отделно от случаите на предварително отметнати клетки може да има и други случаи, в които търговците, които рекламират услугите си онлайн, предлагат допълнителни услуги по неясен или двусмислен начин, като например скриването на възможността да не се резервират допълнителни услуги (вж. също раздел 4.2.7 относно тъмните модели). Такива търговски практики могат да се считат за заблуждаващи, агресивни или несъвместими с дължимата професионална грижа.

Тъй като такива практики са били наблюдавани по-специално в сектора на въздушния транспорт и с оглед на съществуването на допълнителни правила в този сектор, примери са дадени в раздел 4.3.4.

4.3.2.   Туристически пакети

Директива (ЕС) 2015/2302 относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги (Директивата за пакетните туристически пътувания) съдържа разпоредби относно комбинацията от различни видове пътнически услуги, например превоз на пътници, настаняване, отдаване под наем на автомобили (400) и други туристически услуги, които се предлагат на пътуващите.

Директивата за пакетните туристически пътувания, наред с другото, регулира преддоговорната информация, която търговците трябва да предоставят на пътуващите, включително конкретна информация за услугите, включени в туристически пакет, и общата цена на пакета с включени данъци, а когато е приложимо и с включени всички допълнителни такси, налози и други разходи. Съгласно посочената директива търговците трябва също така да посочват по видим начин дали предлаганата услуга представлява туристически пакет или само свързана пътническа услуга, с по-ниско ниво на защита, и трябва да предоставят информация относно нивото на защита, приложимо за съответното понятие, като използват формуляри за стандартна информация.

Търговците са длъжни също така да информират пътуващите за незадължителната или задължителната застраховка за покриване на разходите за отмяна от страна на пътуващия или разходите за помощ в случай на злополука, болест и смърт.

Директивата за пакетните туристически пътувания не възпрепятства прилагането на ДНТП по отношение на туристическите пакети и свързаните пътнически услуги в допълнение към нейните специфични правила.

4.3.3.   Договори за разпределено във времето ползване на собственост

Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (401) (Директивата за разпределено във времето ползване) предоставя определени права за защита на потребителите по отношение на разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна. По-специално в нея се установяват:

—	строги правила относно задълженията на търговците за предоставяне на преддоговорна и договорна информация;

—	правото на потребителя да се откаже от договора в срок от 14 календарни дни;

—	забрана за авансови плащания по време на срока за отказ;

—	забрана за рекламирането или продажбата на такива продукти като инвестиция.

ДНТП предвижда защита на потребителите, която е в допълнение към защитата, предлагана от Директивата за разпределено във времето ползване.

Проучването, предприето в подкрепа на доклада на Комисията за оценка на Директивата за разпределено във времето ползване (402), насочва вниманието към някои повтарящи се проблеми в този сектор, по-специално в някои популярни ваканционни дестинации в определени държави — членки на ЕС:

—

Заблуждаваща информация преди подписването на договора, която оставя у купувачите погрешното впечатление, че изборът на налични ваканционни места на практика е неограничен или че договорът може лесно да бъде продаден или заменен. Често пъти потребителят открива едва известно време след подписването на договора, че тази информация е неточна.

—	Агресивни методи на продажба, състоящи се в оказване на значителен натиск върху потенциалните купувачи, например като бъдат „заключени“ в стая, където се изнасят безкрайни презентации и от която понякога не им се разрешава да излязат, освен ако не подпишат договора.

ДНТП разглежда тези практики чрез своите разпоредби относно заблуждаващите действия (по-специално член 6, параграф 1, буква б) и относно агресивните търговски практики (членове 8 и 9).

Освен това в доклада на Комисията относно Директивата за разпределено във времето ползване се изтъкват повтарящи се проблеми на потребителите с прекратяването на договорите за разпределено във времето ползване. Докладът заключава, че този аспект може да бъде успешно разрешен на равнището на националното законодателство и чрез по-ефективно прилагане на съответните нормативни инструменти на ЕС за защита на потребителите.

4.3.4.   Въпроси, свързани по-специално с въздушния транспорт

Когато рекламират възможности за полети, търговците трябва да гарантират, че твърденията относно наличността на места и полети (напр. „последно свободно място“) се предоставят по ясен и достоверен начин. Тези твърдения включват съответните уточнения, когато е необходимо (напр. „последно свободно място на този уебсайт на тази цена“). Когато се рекламират конкретни цени за възможности за полети (напр. „цени, започващи от 19,99 EUR“), предложената цена трябва да бъде налична в количества, които са разумни предвид мащаба на рекламата. Освен това търговците трябва да представят офертите като ограничени във времето само ако след това те няма да бъдат достъпни на същата цена.

Освен че пораждат опасения относно дължимата професионална грижа съгласно член 5, параграф 2 от ДНТП и заблуждаващите практики съгласно членове 6 и 7 от ДНТП, гореспоменатите практики биха могли да попадат в обхвата на забраните по приложение I, точка 5 (примамваща реклама), точка 7 (неверни или заблуждаващи твърдения за оскъдност) и точка 18 ( неточна информация относно пазарни условия или за възможността да бъде намерен продуктът).

„Основните характеристики“ на полет по смисъла на член 6, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 4, буква а) от ДНТП следва да включват наличието на междинно кацане, точно указание за мястото на пристигане на полета и предвиждано времетраене на полета.

Това е от особено значение за авиокомпаниите, които понякога организират полети от летища, разположени на известно разстояние от голям град, но използват името на този град в своя маркетинг. В някои случаи такива търговски практики могат да заблудят потребителите относно действителното местоположение на летището и е възможно да подтикнат потребителите да вземат решения за сделка, които в противен случай не биха взели. Всъщност някои потребители може да предпочитат да платят по-висока цена в замяна на това, че ще пристигнат на летище по-близо до града дестинация.

Например: Указване на дестинацията като „Барселона“, когато летището всъщност е разположено в град Реус, който се намира на 100 км от Барселона, вероятно ще се разглежда като заблуждаващо.

В допълнение към изискванията на член 6, параграф 1, буква г) и член 7, параграф 4, буква в) от ДНТП за посочване на цената, включително с неизбежните и предвидимите такси и данъци, член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 за въздухоплавателните услуги предвижда, че „крайната цена, която трябва да се заплати, се посочва винаги и включва приложимите въздухоплавателни тарифи или такси, както и всички приложими данъци, такси, допълнителни такси и тарифи, които няма как да бъдат избегнати и които могат да се предвидят към момента на публикуването“.

Регламентът изисква също така:

—	посочването на крайната цена да бъде разделено на компоненти (например въздухоплавателни тарифи, данъци, летищни и други такси и допълнителни такси);

—	незадължителните ценови добавки да се съобщават по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на процеса на резервация;

—	приемането от страна на потребителя на незадължителните ценови добавки да се основава на „възможност за избор“.

Съдът е пояснил, че ценовите елементи, които няма как да бъдат избегнати и могат да се предвидят съгласно член 23, параграф 1, включват разходите за регистрация на пътници, извършването на които не може да бъде избегнато поради липсата на алтернативен начин за безплатна регистрация, начисления ДДС върху въздухоплавателните тарифи при полети на територията на страната, както и административните разходи за покупки с различна от предпочитаната от въздушния превозвач кредитна карта. От друга страна, незадължителните ценови добавки включват разходите за регистрация на пътници, извършването на които може да бъде избегнато с използването на възможност за безплатна регистрация, както и начисления ДДС върху незадължителните добавки при полети на територията на страната (403).

Когато доставчици на туристически услуги, които предлагат услугите си онлайн, нарушават ДПП или Регламента за въздухоплавателните услуги, аспектите на практиките на нарушение, които не са специално регулирани в членове от тези специфични секторни правни инструменти, биха могли да се считат за „нелоялни“ съгласно ДНТП, доколкото могат да подтикнат средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това трябва да се оценява за всеки отделен случай.

Например: — Търговец използва предварително отметнати клетки или предлага допълнителни услуги по неясен или двусмислен начин, като скрива възможността да не се резервират допълнителни услуги или като създава затруднения за потребителите да не избират допълнителните услуги. По този начин търговецът може да подтикне потребителите да приемат допълнителни услуги, които в противен случай те не биха избрали. — Цената на самолетните билети в повечето случаи не включва цената на застраховка при пътуване. Практика, при която потребителите, които не желаят да купят застраховка за пътуване, трябва да поставят отметка в полето за възможността „без застраховка“ при резервация на самолетен билет, вероятно попада в приложното поле на член 22 от Директивата относно правата на потребителите и на член 23, параграф 1 от Регламента за въздухоплавателните услуги. Още преди влизането в сила на Директивата относно правата на потребителите някои национални органи са предприели действия срещу подобни практики по силата на ДНТП. По същия начин практиката, при която от потребители, които не желаят да закупят застраховка за пътуване при резервация на самолетен билет, се изисква да изберат възможността „без застраховка“, скрита сред списък от потенциални страни на пребиваване, е определена като нелоялна, защото тя е несъвместима с изискването за дължимата професионална грижа (член 5, параграф 2 от ДНТП) или заблуждаваща (член 6 или 7).

Изискванията за предоставяне на информация съгласно Регламента за въздухоплавателните услуги се окачествяват като съществена информация по смисъла на член 7, параграф 5 от ДНТП. Те допълват изискванията на член 7, параграф 4 от ДНТП във връзка с предоставянето на информация за общата цена на самолетния билет, включително това дали потребителите трябва да плащат такса за развитие на летището на заминаване/пристигане. В допълнение следва да се припомни, че както беше разгледано в раздел 1.2.1, когато вече съществува специфично секторно или друго законодателство на ЕС и неговите разпоредби се припокриват с разпоредбите на ДНТП, предимство имат съответните разпоредби на специалния закон.

Информацията за задължителните такси, които се заплащат след процеса на резервация, например директно на летището (като таксата за развитие, налагана за всички пътници, заминаващи от определени летища, например в Ирландия и Англия), трябва да бъде посочена и показана по видим начин от превозвача или туристическия агент в началото на процеса на резервация.

Ако авиокомпании или посредници, продаващи самолетни билети, свържат цената на допълнителното плащане с използваното платежно средство, първоначалната цена трябва да включва цената за най-разпространения метод на плащане и, както беше пояснено в решението по делото Ryanair (404), административните разходи за покупки с различна от предпочитаната от въздушния превозвач кредитна карта. Когато такива допълнителни такси не могат да бъдат изчислени предварително, потребителите трябва да бъдат информирани по подходящ начин за способа, по който се изчислява цената, или за факта, че „може да се дължат“ такива такси.

Например: Ако при плащане с карта за лоялност на авиокомпанията има разход от 1,5 EUR, докато при плащане с кредитна този разход е 6 EUR, цената, посочена в офертата за продажба и в началото на процеса на резервация, трябва да включва цената при кредитната карта. Освен това повечето потребители вероятно няма да могат да плащат с карта за лоялност на авиокомпанията.

Освен това член 19 от ДПП забранява на търговците да начисляват на потребителите такси за използването на конкретни платежни средства, които са по-високи от разходите, понесени от търговеца за използването на тези платежни средства. Горното следва да се прилага за всички видове такси, които са пряко свързани с платежното средство, независимо от начина, по който те се предлагат на потребителите.

Например: Таксите, посочени като такива, свързани с администрацията, резервацията или обработването, които обикновено се използват в сектора на онлайн продажбите на билети, особено от страна на авиокомпаниите и фериботните дружества, а също така и в онлайн продажбите на билети за събития, следва да попадат в приложното поле на член 19, ако те могат да бъдат избегнати чрез използването на определено платежно средство.

Съгласно член 23, параграф 1 от Регламента за въздухоплавателните услуги, достъпните за масовия потребител въздухоплавателни тарифи и такси, предлагани или публикувани под всякаква форма, трябва да включват приложимите за тях условия. В решението по делото Air Berlin (405) Съдът също подчертава, че съгласно член 23, параграф 1 от Регламента за въздухоплавателните услуги в рамките на електронните системи за резервации крайната цена, която трябва да се заплати, трябва да бъде уточнявана за потребителите при всяко посочване на цените на въздухоплавателните услуги.

По същия начин на видно място трябва да бъде изложена информация относно политиката за багажа, включително допустимото количество ръчен багаж, размера на багажа и всички приложими такси. Всички допълнителни разходи или такси в тази връзка трябва да бъдат ясно посочени (406). Промените във вече съществуващи политики за багажа трябва да бъдат внимателно съобщавани на потребителите, за да се избегне тяхното заблуждаване, по-специално съгласно член 7, параграфи 1, 4 и 5 от ДНТП. Средностатистическият потребител може да има разумни очаквания за това какво включва политиката за багажа, като например включването в цената на билета на стандартен ръчен багаж, който отговаря на разумни изисквания по отношение на теглото и размера (407).

Например: Национален съд е разпоредил на авиокомпания да възстанови разходите на клиент, на когото е била наложена такса за вземане на ръчна чанта без специален билет, като е наредил на авиокомпанията да премахне тази клауза от общите си условия. Авиокомпанията е допускала внасянето на малки чанти в самолета само ако те могат да бъдат прибрани под седалката отпред, но за по-големи чанти до 10 кг е изисквала такса за багаж или приоритетна бордна карта, за която се заплаща такса. Съдът е постановил, че политиката за ръчен багаж води до сериозен дисбаланс в договорните отношения между страните в ущърб на потребителя (408).

Съгласно член 23, параграф 1 от Регламента за въздухоплавателните услуги незадължителните такси за избор на място (алтернативата е случайно разпределение на местата в различни части на самолета) трябва да се съобщават по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на всеки процес на резервация.

Съгласно ДНТП когато търговци рекламират конкретен самолетен билет, те трябва да посочат и политиката за отмяна, която се прилага за този билет (например че не се възстановяват средства или че е възможно билетите да се подменят). Това е от особено значение, когато административните такси, които въздушният превозвач/туристическият агент събира от потребителя за анулиране на билета, възлизат на реалната стойност на самия билет. Когато събираните от авиокомпаниите такси за анулиране са дори по-високи от цената, платена за билета, твърденията от страна на търговеца, че е възможно анулиране, има вероятност да бъдат заблуждаващи.

Също така въведените процедури не трябва да затрудняват възстановяването на данъци и такси, които вече не се дължат. В противен случай това би било равнозначно на липса на дължима професионална грижа по смисъла на член 5, параграф 2 от ДНТП и агресивна практика съгласно членове 8 и 9, и по-специално член 9, буква г) от ДНТП.

В случай на отмяна на полет от страна на авиокомпанията, тя трябва да предостави на пътниците ясна информация за приложимите права на пътниците съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 относно правата на пътниците, използващи въздушен транспорт, както и за съответните процедури, които потребителят трябва да следва. Непредоставянето на тази информация своевременно и точно може да представлява липса на дължима професионална грижа съгласно член 5, параграф 2 от ДНТП и следователно може да се счита за заблуждаващо съгласно ДНТП. Например информацията за приложимите права и процедури следва да бъде представена ясно, като се посочват по еднакво видим начин различните законови възможности, с които пътникът разполага в случай на закъснение/отмяна на полет. Тази информация трябва да бъде съобщена на пътника своевременно и по удобен за ползване начин, например под формата на хипервръзка по електронната поща или чрез SMS съобщение.

Например: — През 2017 г. няколко правоприлагащи органа са предприели действия в отговор на масово отменяне на полети от страна на авиокомпания в резултат на стачки на летателния екипаж и на служители на ръководството на въздушното движение. Било е установено, че авиокомпанията е действала по заблуждаващ начин, когато е информирала пътниците за отменените полети, като не е предоставила пълна и подходяща информация за правата на потребителите на обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004. Няколко органа са поискали от авиокомпанията да информира потребителите за съответните права, произтичащи от отмяната, и за процедурите, които трябва да бъдат следвани (409). — През 2020 г. Комисията е издала допълнителни насоки относно правата на пътниците в ЕС, както и Препоръка относно ваучерите в отговор на масово отменените полети поради пандемията от COVID-19  (410). При анулиране от страна на авиокомпанията доставчикът на транспортни услуги трябва да възстанови стойността на билета или да пренасочи пътниците. За възстановяването на стойността на билета под формата на ваучер трябва да бъде получено съгласие от пътника. Ако пътниците сами решат да отменят пътуването си, възстановяването на стойността на билета (в брой или под формата на ваучер) не е регламентирано от Регламент (ЕО) 261/2004 и следователно зависи от условията на въздушния превозвач (411). — През 2021 г. орган за защита на потребителите е глобил три авиокомпании с общо 8,4 млн. EUR заради нарушения на ДНТП в контекста на пандемията от COVID-19. Било е установено, че авиокомпаниите са нарушили правилата за дължимата професионална грижа, като са продължили да отменят полети по съображения, свързани с извънредна здравна ситуация, в периоди, когато ограниченията за пътуване са били отменени, и са продължили да издават ваучери, вместо да предлагат на пътниците възстановяване на стойността на билетите им. Органът също така е установил, че авиокомпаниите са предоставили заблуждаваща информация и че е имало заблуждаващо бездействие от тяхна страна, включително чрез използването на процедури, които са насърчавали или принуждавали потребителите да изберат ваучери вместо парично възстановяване на стойността на билета. Било е установено, че някои от глобените авиокомпании са налагали и допълнителни пречки на притежателите на ваучери, като например са изисквали от тях да се обадят на определен телефонен номер, за да използват ваучерите си (412). — През 2021 г. мрежата от национални органи за СОЗП започна координирано проучване на редица авиокомпании във връзка с техните практики за отмяна на полети и възстановяване на стойността на билета по време на пандемията от COVID-19, като установи проблемни практики в целия сектор. По-специално мрежата за СОЗП установи, че възстановяването на стойността на билета често е било представяно на потребителите по по-незабележим начин в сравнение с ваучерите, както и че авиокомпаниите не са информирали активно засегнатите потребители за техните права, включително по отношение на информацията, изисквана съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 (413).

Практиките, свързани с коригиране на името на билетите, трябва да бъдат прозрачни и пропорционални, като се вземат предвид обстоятелствата по конкретния случай. В допълнение към опасенията относно заблуждаващия характер на практиките, в някои случаи налагането на допълнителни такси може да представлява агресивна практика по смисъла на членове 8 и 9, по-специално ако потребителят е информиран за тези такси едва на летището, когато остават броени минути до полета. Ако практиката произтича от договорни условия, може да се приложи Директивата за неравноправните клаузи в договорите (вж. раздел 1.2.4).

Например: Орган за защита на потребителите е глобил авиокомпания за това, че е налагала санкция на потребителите — изразяваща се първоначално в заплащане на нов билет, за да могат да ползват вече закупената услуга, а впоследствие и в такса от 50 EUR на маршрут — в случаите на неправилна регистрация на името на пътника по време на резервацията, по-конкретно в случаите на пропускане на презиме или фамилия или в случаите на промяна/липса на някои букви. Авиокомпанията не е предоставила предварителна информация относно последиците от непълна регистрация, а някои от несъответствията се дължат на собствената система на авиокомпанията, например ограничено пространство за вписване на всички имена/фамилии на пътниците или несъответствие между оперативните интерфейси с уебсайтовете на посредниците (414).

4.3.5.   Въпроси, свързани по-специално с отдаването на автомобили под наем

Разпоредбите на ДНТП се прилагат както за търговците, предлагащи услугата за отдаване на автомобили под наем, така и за посредниците, като например уебсайтове за резервации или за сравнение. През 2017 г. пет дружества за отдаване на автомобили под наем поеха ангажименти пред Комисията и националните органи в съответствие с правото на ЕС за защита на потребителите по отношение на следните практики (415):

—

включване на всички такси в общата цена при резервиране: основната цена, дадена на уебсайта, трябва да съответства на окончателната цена, която потребителите трябва да платят, като бъдат включени всички допълнителни разходи, като например специални такси за горивото в резервоара, летищни такси, допълнителни такси за млади шофьори или такса за еднопосочно пътуване, когато мястото на връщане е различно от мястото на вземане;

—	даване на ясно описание на основните услуги, свързани с наемането, в общите условия на всички национални езици, по-специално относно основните елементи на наемането, като например включения пробег, политиката по отношение на горивата, политиката при анулиране, изискванията за депозит и т.н.

—	ясно посочване в офертата на цената и подробности за незадължителни допълнителни услуги, по-специално за застраховките за освобождаване от отговорност, които намаляват дължимата сума в случай на щета и най-вече какво шофьорът може да се наложи да доплати.

Традиционно дружествата за отдаване на автомобили под наем предоставят превозните средства с пълен резервоар и изискват потребителите да върнат автомобила с пълен резервоар след наемането. Потребителите обаче се оплакват, че някои търговци карат потребителите да плащат допълнителна такса за пълен резервоар, когато получават превозното средство, и след това очакват потребителите да върнат автомобила с празен резервоар, без да възстановяват средства, ако при връщането на автомобила все още има гориво в резервоара.

Съгласно ДНТП и в зависимост от оценката на конкретния случай такава търговска практика може да се счита за нелоялна, когато търговците не са спазили изискванията за предоставяне на информация по членове 6 и 7 от директивата. Когато дружества за отдаване на автомобили под наем отдават автомобил с пълен резервоар, информацията, че потребителят ще трябва да плати за горивото предварително, в някои случаи може да се разглежда като съществена информация въз основа на член 6, параграф 1, букви б) и г), член 7, параграф 1 и член 7, параграф 4, букви а) и в). Разходът може да се окачестви като неизбираем и съответно да бъде част от общата цена на продукта в съответствие с член 6, параграф 1, буква г) и член 7, параграф 4, буква в) от директивата, за която трябва да се предостави информация от началото на процеса на резервация.

Търговска практика, при която потребителите трябва да плащат за значително повече гориво, отколкото всъщност използват, може също така при определени обстоятелства да бъде в противоречие с изискванията за дължимата професионална грижа, предвидени в член 5, параграф 2 от ДНТП.

Например: Когато се оценява дали практиката за събиране на такса от потребителите за пълен резервоар е нелоялна, могат да се вземат предвид продължителността на периода на наемане и местната ситуация. Например фактът, че дадено превозно средство се отдава под наем за кратък период от време (т.е. два или три дни) или географското местоположение (например кола, отдавана под наем на малък остров) може да ограничат вероятността потребителят да бъде в състояние да изпразни резервоара.

Съгласно член 6, параграф 1, букви б) и г) и член 7, параграф 4, букви а) и в) потребителите трябва да бъдат ясно информирани за основните характеристики и цената на услугата отдаване под наем. Основните характеристики и цената на отдаването на автомобил под наем могат например да включват информация за вида на превозното средство, разходите, обхвата на освобождаване от отговорност и допълнителните разходи и възможните опции (като зимни гуми и детски седалки).

Например: — От страна на търговеца може да бъде заблуждаващо да обявява „нулева отговорност“, ако в действителност в случай на повреда за потребителя винаги ще се прилагат допълнителни разходи, дори и те да са малки. — Твърдението „включена пълна застраховка“ може да е заблуждаващо, когато например застраховката не покрива щети на покрива и предното стъкло.

Дружествата за отдаване на автомобили под наем трябва да вземат предвид и специфичните национални или местни изисквания.

Например: Национален закон може да изисква всички превозни средства да бъдат оборудвани със зимни гуми през зимата. Следователно дружество, което предлага коли под наем в тази държава членка през зимния сезон, трябва да предоставя превозни средства със зимни гуми. Ако зимните гуми са свързани с допълнително заплащане, потребителите трябва да бъдат информирани за този неизбираем разход още в началото на процеса на резервация.

4.3.6.   Въпроси, свързани по-специално с уебсайтовете за туристически резервации

ДНТП е приложима не само за търговците, предлагащи туристически услуги, но и за посредниците, като например уебсайтовете за туристически резервации (416), които трябва да спазват основните разпоредби, разгледани в предходните раздели. Потребителите трябва да получават съществена информация за самоличността на търговците, данните за контакт, приложимите политики за анулиране и основните аспекти на безопасността на пътуването, например дали местата за настаняване на туристи са оборудвани с детектори за дим и въглероден оксид или дали услугите за превоз на пътници се предлагат с превозни средства, които са проверени и застраховани по подходящ начин.

През 2019 г. дружеството Airbnb пое ангажименти пред Комисията и националните органи в съответствие с правото на ЕС за защита на потребителите по отношение на следните практики (417):

—	Потребителите трябва да виждат общата цена на страницата с резултатите от търсенето, включително всички приложими задължителни налози и такси (като например такси за обслужване, почистване и местни данъци);

—	Ясно разграничаване дали дадена оферта за настаняване е пусната на пазара от домакин, който е частно лице, или от професионалист;

—	Предоставяне на уебсайта на дружеството на леснодостъпна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове (418) и цялата необходима информация във връзка с уреждането на спорове;

—	Поясняване, че потребителите могат да заведат дело срещу дружеството в съдилищата в своята държава по пребиваване, и зачитане на правото на потребителите да завеждат дело срещу домакина в случай на телесно увреждане или други щети;

—	Задължение да не се променят едностранно условията, без предварително ясно да се информират потребителите и без да им се даде възможност да анулират договора.

През 2020 г. дружествата Booking и Expedia поеха ангажименти пред Комисията и националните органи в съответствие с правото на ЕС за защита на потребителите по отношение на следните практики (419):

—

Гарантиране на ясно представяне на намаленията на цените и отстъпките, включително непредставяне като отстъпка на цените, изчислени за различни дати на престой (например чрез зачеркване или термини като „% отстъпка“), и ясно посочване дали по-ниските цени са достъпни само за членове на програми за награди;

—

Поясняване кога плащанията, получени от доставчиците на услуги за настаняване, са повлияли на класирането им в резултатите от търсенето и включване на информация в резултатите от търсенето, ако тя съответства на критериите за търсене (например ако в резултатите са показани хотели, които не са свободни на посочените дати, тогава те трябва да бъдат обозначени по подходящ начин);

—	Показване на изявленията за броя на посетителите и свободните стаи по ясен начин и включване на съответните описания, като например „ограничен брой стаи на този уебсайт“ или „за същите дати на престой“;

—	Липса на невярно представяне на дадена оферта като ограничена във времето, ако тя ще продължи да бъде налична на същата цена и след това;

—	Липса на ограничаване или напълно изключване на отговорността във връзка с изпълнението на договорни задължения и неналагане на общо и абсолютно задължение на потребителя да поеме всички възможни рискове.

4.4.   Финансови услуги и недвижими имоти

Член 3, параграф 9 По отношение на „финансови услуги“ по смисъла на Директива 2002/65/ЕО и недвижими имоти, държавите членки могат да налагат изисквания, които са по-ограничителни или по-строги от посочената директива в областта, която тя урежда.

Съображение 9 „Финансовите услуги и недвижимите имоти, поради тяхната сложност и присъщ висок риск, се нуждаят от подробни изисквания, включително и положителни задължения за търговците. По тази причина, в областта на финансовите услуги и недвижимите имоти, настоящата директива не засяга правото на държавите членки да отидат извън нейните разпоредби, за да защитят икономическите интереси на потребителите.“

4.4.1.   Въпроси от хоризонтален характер

В обяснение на логиката на член 3, параграф 9 от директивата, в доклада на Комисията от 2013 г. за прилагането на ДНТП (420) се отбелязва, че:

От член 3, параграф 9 от ДНТП следва, че нейните правила предвиждат минимум хармонизиране само за финансовите услуги и недвижимите имоти. Следователно държавите членки могат да приемат по-ограничителни или по-строги национални правила, при условие че те са в съответствие със законодателството на ЕС.

В решението по делото Citroën Belux Съдът е приел, че държавите членки могат да предвидят обща забрана за предлаганите на потребителите свързани оферти, когато поне един от елементите представлява финансова услуга (421). В разглеждания случай свързаната оферта, отправена от Citroën, се състои във включването на шестмесечна безплатна широкообхватна застраховка заедно с покупката на автомобил Citroën. По-нататък Съдът е пояснил, че член 3, параграф 9:

Проучване на Комисията относно това как ДНТП се прилага за финансовите услуги и недвижимите имоти (423) показа, че освобождаването е широко използвано от държавите членки. Проучването показва, че повечето от тези допълнителни правила се състоят от специфични за сектора задълженията за предоставяне на преддоговорна и договорна информация (424). То освен това установява, че значителен брой забрани се отнасят основно до директните продажби и рекламните практики (425), до практики, при които се злоупотребява с уязвимостта на клиента (426), или за предотвратяването на конфликти на интереси (427).

В доклада на Комисията за прилагането на ДНТП се отбелязва, че независимо от съществуването на подробни национални разпоредби, ДНТП се посочва като правното основание в поне половината от случаите, свързани с нелоялните практики в областта на финансовите услуги и недвижимите имоти (428).

Член 5, параграф 2, буква а) от ДНТП относно изискванията за дължимата професионална грижа изглежда от особено значение за търговците, извършващи дейност спрямо потребителите в областта на недвижимите имоти и финансовите услуги (429). Ако търговецът не действа с нормата на умения и грижи, която основателно може да се очаква от един специалист в тези области на търговска дейност, потребителят може да претърпи значителни икономически последствия.

Най-често съобщаваните нелоялни практики (по смисъла на ДНТП) във връзка с финансовите услуги (430) и недвижимите имоти се отнасят до липсата на съществена информация на етапа на рекламата и заблуждаващи описания на продуктите (431). В онлайн офертите може да липсва информация за основните характеристики на потребителския кредит или първоначално показаните разходи по кредита да не включват всички приложими разходи или те да не са представени по ясен, разбираем и недвусмислен начин, както се изисква в член 7, параграфи 1, 2 и 4 от ДНТП (432). Тези практики може да включват нарушения и на други законодателни актове за защита на потребителите, по-специално на Директивата за потребителските кредити и Директивата за неравноправните клаузи в договорите.

4.4.2.   Специфични проблеми при недвижимите имоти

Въпреки че недвижимото имущество традиционно се регулира на национално равнище, от март 2016 г. някои важни аспекти от него са регулирани на равнище ЕС (433). Общите правила на ДНТП обикновено допълват както специфичното секторно законодателство на ЕС, така и националните правила, които понякога са по-строги.

Има някои въпроси, специфични за прилагането на Директивата по отношение на този сектор. В действителност много потребители инвестират в недвижими имоти като алтернатива на пенсионен фонд. Те купуват имот с цел да го отдават и да получават наем, вместо да получават лихва, какъвто би бил случаят, ако се инвестира във финансов продукт. Това повдига въпроса за това как понятието „потребител“ се отнася за купувачите на недвижими имоти.

По силата на член 2, буква а) от директивата всяко физическо лице, което осъществява дейност с предмет извън неговото занятие, работа или професия , ще се определя като потребител. Следователно фактът, че физическо лице купува недвижим имот с цел инвестиция, не трябва да засяга статута му на потребител, при условие че това се прави извън професионалната дейност на лицето. Следователно Директивата ще се прилага за и ще защитава например купувач, който е заблуден от строителен предприемач по отношение на покупката.

Например: Учител в Германия решава да си купи два апартамента във ваканционен комплекс в Испания, за да ги отдава под наем на други хора, а на по-късен етап да се пенсионира в Испания. Докато той прави това извън професионалната си дейност, той ще се определя като потребител съгласно директивата по отношение на апартаментите му в Испания.

Понятието „търговец“ може да се прилага за наемодателите. По силата на член 2, буква б) от директивата всяко физическо или юридическо лице се определя като търговец, ако то осъществява дейност с предмет, свързан с неговото занятие, работа или професия . Следователно самият факт, че едно лице отдава апартамент или къща на някой друг, не следва автоматично да го квалифицира като търговец по отношение на неговия наемател. Ако обаче това лице получава съществена част от доходите си от отдаване под наем на апартаменти на други хора, то може при определени обстоятелства да се счита за търговец съгласно ДНТП (вж. също раздел 2.2. относно понятието „търговец“).

И накрая, поради важността и уникалността на решението, което потребителите вземат при закупуване на недвижим имот, търговците трябва да обръщат особено внимание на спазването на изискванията за предоставяне на информация в членове 6 и 7 от ДНТП. В контекста на Директивата за неравноправните клаузи в договорите Съдът подчертава значението на семейното жилище като основно право (434).

Например: — Потребители, които са закупили апартаменти в строителни обекти на фаза проект, са установили, че след като сградите са завършени, апартаментите не са свързани към водоснабдителна инсталация, нито към електрическа мрежа. Информацията, че случаят ще бъде такъв, би могла да се определи като съществена информация във връзка с „основните характеристики на продукта“ по силата на член 6, параграф 1, буква б), както и на член 7, параграф 4, буква а) от ДНТП. Фактът, че ще бъде необходима допълнителна услуга, за да се свърже апартаментът към тези комунални услуги, също може да е съществен съгласно член 6, параграф 1, буква д). — Площта на недвижим имот може да бъде определена като съществена информация по силата на член 6, параграф 1, букви а) и б), както и на член 7, параграф 4, буква а). — Цената на имота с ДДС и всички неизбежни разходи, като например комисиона на агента или брокера на недвижими имоти, ще бъде съществена информация по смисъла на член 7, параграф 4, буква в).

4.4.3.   Специфични проблеми при финансовите услуги

Тъй като за този сектор съществува богат набор от специфично секторно законодателство на ЕС, характерът на ДНТП на „мрежа за сигурност“ проличава особено ясно тук (435).

Финансовите услуги се определят от Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (436) като „всяка услуга от банково, кредитно, застрахователно, лично-пенсионно, инвестиционно или платежно естество“ (437). Няколко вида специфично секторно законодателство на ЕС са от значение за защитата на потребителите по отношение на финансовите услуги. Възможни примери са:

—	Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти (MiFID 2);

—	Директива (ЕС) 2015/2366 относно платежните услуги;

—	Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити;

—	Директива 2014/17/ЕС относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители;

—	Директива 2014/92/ЕС относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции;

—	Директива (ЕС) 2016/97 относно разпространението на застрахователни продукти;

—	Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета (438) относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти;

—	Регламент (ЕС) № 1286/2014 относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП).

Продуктите за финансови услуги често са трудни за разбиране и може да съдържат значителни икономически рискове, така че търговците трябва с особено внимание да действат с нормата на умения и грижи, която основателно може да се очаква от един специалист в тази област на търговска дейност, срв. член 5, параграф 2, буква а) от ДНТП.

Например: Съгласно член 5, параграф 6 от Директивата за потребителските кредити кредиторите и, когато е приложимо, кредитните посредници дават подходящи пояснения на потребителя, за да бъде потребителят в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние, ако е необходимо чрез разясняване на преддоговорната информация, която следва да се предостави в съответствие с член 5, параграф 1 от същата директива, съществените характеристики на предлаганите продукти и специфичния ефект, който могат да имат върху потребителя, включително последиците от просрочените плащания за потребителя.

Търговците не трябва да участват в заблуждаващи практики, посочени в членове 6 и 7 от ДНТП, като например:

—	липса на информация в рекламите относно годишния процент на разходите (ГПР) и цената на кредита;

—	оферти за заблуждаващо изгодни кредитни договори с нисък лихвен процент;

—	липса на подходяща информация за правните задължения, произтичащи от подписването на договора.

Например: — Търговците не трябва да преувеличават икономическите ползи, да пропускат информация относно финансовите рискове за потребителите и да разчитат в прекомерна степен на минали резултати на финансовия продукт. — Основните характеристики на финансов продукт в съответствие с член 6, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 4, буква а) могат да включват информацията, че финансов продукт ще се изчислява във валута, различна от валутата на държавата, в която е сключен договорът (439). — Съгласно член 6, параграф 1, буква г) и член 7, параграф 4, буква в) представянето и изчисляването на таксите и тарифите следва да включва всички разходи, направени от страна на потребителите, например чрез включване на разходите за услугата, свързани с такси за агенти или посредници, или свързани с таксите за овърдрафт. При представянето и изчисляването на таксите и тарифите трябва също ясно да се посочва, че определен нисък лихвен процент и/или такса са приложими само за ограничен период от време.

Членове 8 и 9 установяват критериите за оценка на агресивни търговски практики. По-специално точка 27 от приложение I към директивата се отнася до агресивна търговска практика в областта на финансовите услуги и затова трябва да се счита за нелоялна при всички обстоятелства:

Точка 27 от ПРИЛОЖЕНИЕ I „Изискване от потребител, който претендира изплащане на застрахователна полица, да представи документи, които не биха могли разумно да се считат за уместни, като например дали претенцията е действителна, или систематична липса на отговори на кореспонденция, отнасяща се до това, с цел да разубеди потребителя от упражняване на неговите договорни права.“

Например: — При някои обстоятелства пречките пред смяната (440) може да се считат за агресивна търговска практика и на това основание за нелоялни въз основа на член 9, буква г) (441). — В застрахователния сектор точка 27 от приложение I се прилага в случаи, когато застрахователи отказват да изплатят обезщетенията, като принуждават потребителите, искащи обезщетение по застрахователна полица, да представят документи, които не биха могли разумно да се считат за необходими за установяването на валидността на искането. В тези случаи търговците систематично не отговарят на важна кореспонденция, за да разубедят потребителите да упражнят договорните си права.

Националните органи прилагат широко ДНТП в областта на финансовите услуги.

Например: Национален орган е предприел правни действия срещу определени банки поради предоставянето на заблуждаваща информация относно рисковете, свързани с определени финансови продукти, а именно облигации на Lehman Brothers (442). Когато определя дали тези практики са били заблуждаващи, органът взема под внимание факта, че потребителите, на които банките се стремят да продават тези облигации, са обикновени титуляри на текущи сметки, които не са запознати с тези видове финансови продукти.

---

(1)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(2)  Работен документ на службите на Комисията SWD(2016) 163 final.

(3)  Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза (ОВ L 328, 18.12.2019 г., стр. 7).

(4)  Член 4 и съображения 5, 12 и 13 от Директивата.

(5)  Съединени дела C-261/07 и C-299/07, VTB-VAB NV/Total Belgium NV и Galatea BVBA/Sanoma Magazines Belgium NV, 23 април 2009 г., т. 52. Вж. също дело C-522/08, Telekom. Polska, 11 март 2010 г.

(6)  Дело C-295/16, Europamur Alimentación, 19 октомври 2017 г.

(7)  Пак там, т. 42.

(8)  Уведомленията на държавите членки ще бъдат публикувани на уебстраниците на Комисията, посветени на ДНТП, на адрес: https://ec.europa.eu/info/law/law-topic/consumers/unfair-commercial-practices-law/unfair-commercial-practices-directive_en.

(9)  Дело С-559/11, Pelckmans Turnhout NV, 4 октомври 2012 г.

(10)  Дело C-339/15, Luc Vanderborght, 4 май 2017 г.

(11)  Дело 540/08, Mediaprint, 9 ноември 2010 г.

(12)  Решение от 17 януари 2013 г. по дело 206/11, Köck, т. 31.

(13)  Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21).

(14)  Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 59).

(15)  Решение от 15 декември 2011 г. по дело C-126/11, Inno, т. 29.

(16)  Решение от 14 януари 2010 г. по дело 304/08, Plus Warenhandelsgesellschaft.

(17)  Решение от 8 септември 2015 г. по дело C-13/15, Cdiscount.

(18)  Определение на Съда от 7 март 2013 г. по дело C-343/12, Euronics, т. 31.

(19)  Решение от 30 юни 2011 г. по дело C-288/10, Wamo, т. 40;

(20)  Вж. съединени дела C-54/17 и C-55/17, Wind Tre, т. 60 и 61.

(21)  Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34).

(22)  Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(23)  Съединени дела C-544/13 и C-545/13, Abcur, 16 юли 2015 г.

(24)  Дело C-632/16, Dyson, 25 юли 2018 г.

(25)  Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 1); и Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията за допълнение на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки (ОВ L 192, 13.7.2013 г., стр. 1).

(26)  Решение от 10 септември 2020 г. по дело C-363/19, Mezina.

(27)  Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9).

(28)  Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1) предвижда, наред с други задължения за производителите и търговците, етикетиране на продукти, свързани с енергопотреблението, и предоставяне на стандартна информация за продуктите по отношение на енергийната ефективност, потреблението на енергия и други ресурси от продуктите по време на употреба и допълнителна информация за продуктите, като по този начин се дава възможност на клиентите да избират по-ефективни продукти, за да намалят потреблението си на енергия.

(29)  Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10), съдържа специално изискване за предоставяне на информация, свързано с ролята, която могат да играят потребителите за устойчивото използване на продуктите.

(30)  Регламент (ЕС) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009 (ОВ L 177, 5.6.2020 г., стр. 1).

(31)  Директива 1999/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на CO2 по отношение на търговията с нови леки автомобили (ОВ L 12, 18.1.2000 г., стр. 16) е предвидено изискване за показване на етикет за икономия на гориво в близост до всички нови леки автомобили, изложени на мястото на продажба, който съдържа по-специално официални данни за консумацията на гориво.

(32)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (MiFID 2) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349) изисква, наред с други задължения, инвестиционните посредници да предоставят на клиентите, включително на потребителите, специфична информация относно своите услуги, финансовите инструменти и предложените инвестиционни стратегии, разходите и допълнителните разноски.

(33)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО, (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35) съдържа, наред с други задължения, по-конкретни разпоредби относно преддоговорната информация и условията за предоставяне на тази информация.

(34)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66) съдържа специфични изисквания за предоставяне на информация, когато се прави реклама за кредит.

(35)  Директива 2014/17/ЕС относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители съдържа правила относно маркетинга на ипотечни кредити, като например забрана на практиките на обвързване. Директивата съдържа също така специфични изисквания за предоставяне на информация на етапа на рекламиране и на преддоговорния етап.

(36)  Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

(37)  Регламент (ЕС) № 1286/2014 от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1).

(38)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67) съдържа допълнителни изисквания по отношение на рекламата и етикетирането на лекарствени продукти.

(39)  В Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения се поставя изискването за предоставяне на договорна информация за различни аспекти, в зависимост от вида на електронните съобщителни услуги. Изискванията са определени в член 102 и приложение VIII и включват, наред с други аспекти, информация за минималните нива на качество на услугата, вида на предлаганата поддръжка и всички договорености за обезщетение и възстановяване на средства, които се прилагат, ако договорената услуга не отговаря на нивата на качество. Отделно трябва да бъде предоставено резюме на договора, като образец на резюмето на договора е определен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243 на Комисията от 17 декември 2019 г. за определяне на образец на резюмето на договор, който да се използва от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 336, 30.12.2019 г., стр. 274).

(40)  Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3) се изисква заплащаната крайна цена — която трябва да включва всички елементи, които няма как да бъдат избегнати и които могат да се предвидят към момента на публикуването — да бъде посочена и разбита по компоненти: въздухоплавателни тарифи или такси, данъци, летищни такси, други такси и допълнителни такси.

(41)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) 295/91 (ОВ L 46, 17.2.2004 г., стр. 1) съдържа специално задължение за информиране на пътниците, че в случай на отказан достъп на борда, отмяна или закъснение на полета, те може да имат право на обезщетение и помощ, както и на полагане на грижи; Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътуване с въздушен транспорт (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 1); Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 1); Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 1). и Регламент (ЕС) № 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 1).

(42)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(43)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

(44)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(45)  Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).

(46)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(47)  Известие на Комисията, Насоки за тълкуване и прилагане на Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите.

(48)  Решение от 3 февруари 2021 г. по дело C-922/19, Waternet.

(49)  Пак там, т. 53—62.

(50)  Съединени дела C-708/17 и C-725/17, EVN България — Топлофикация, 5 декември 2019 г.

(51)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(52)  Член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО:

(53)  Член 3, параграф 3 от приложение I към Директива 93/13/ЕИО. Националното законодателство може да разшири списъка или да използва формулировки, водещи до по-строги стандарти, включително „черни списъци“ с условия, които винаги се смятат за неравноправни, без да е необходима допълнителна оценка съгласно член 3, параграф 1 от директивата. За повече подробности вижте раздел 3.4.7 на Известие на Комисията — Насоки за тълкуването и прилагането на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ C 323, 27.9.2019 г., стр. 4) (COM(2019) 5325 final).

(54)  Вж. член 5 от Директива 93/13/ЕИО.

(55)  За повече подробности вижте Известие на Комисията — Насоки за тълкуването и прилагането на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори (COM(2019) 5325 final).

(56)  Решение от 15 март 2012 г. по дело C-453/10, Pereničová и Perenič.

(57)  Дело C-453/10, Pereničová и Perenič, т. 2 от диспозитива, предпоследното изречение: „Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя кредит.“

(58)  Виж Раздел 3 от Известие на Комисията — Насоки за тълкуването и прилагането на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори (COM(2019) 5325 final). Вж. също съединени дела C-776/19—C-782/19 BNP Paribas — лични финанси, т. 76 и 77.

(59)  Решение по дело 453/10, Pereničová и Perenič, т. 46.

(60)  Вж. например дело C-191/15, Verein für Konsumenteninformation срещу Amazon, параграфи 65—71 и точка 2 от диспозитива, където Съдът постановява, че предварително формулираната уговорка за избор на приложимо право, посочваща правото на държавата членка, в която е установен продавачът или доставчикът, не отговаря на изискването да бъде формулирана на ясен и разбираем език, предвидено в член 5 от ДНКПД, и е неравноправна, доколкото въвежда потребителя в заблуждение, като създава у него впечатлението, че към договора се прилага само правото на тази държава членка, без да го информира, че съгласно член 6, параграф 2 от Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) потребителите се ползват и от защитата на императивните разпоредби на правото, което би било приложимо при липса на тази уговорка.

(61)  Вж. такива примери в Италия, Полша, Белгия и Нидерландия.

(62)  Вж. например дело C-618/10, Banco Español de Crédito, т. 41—43; Решение по дело C-415/11, Aziz, т. 46; дело C-109/17, Bankia, т. 37—39. За повече подробности по съответната съдебна практика на Съда, вижте раздел 5 на Известие на Комисията — Насоки за тълкуването и прилагането на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори (COM(2019) 5325 final).

(63)  Вж. например дело C-49/14, Finanmadrid, т. 46. По-специално Съдът обяснява, че член 6, параграф 1 от ДНТП е императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалната равнопоставеност, която договорът установява между правата и задълженията на страните, с действителна равнопоставеност, която може да възстанови равенството между тях.

(64)  Вж. например дело C-453/10, Pereničová и Perenič, т. 27.

(65)  Дело C-109/17, Bankia.

(66)  Пак там, т. 48.

(67)  Пак там, т. 34, 40—47, 51 и т. 1 от диспозитива.

(68)  Вж. например дело C-415/11, Aziz, т. 60.

(69)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(70)  Решение от 7 юли 2016 г. по дело C-476/14, Citroën.

(71)  Преди тези изменения на ДОЦ Съдът потвърди невъзможността държавите членки да приемат по-ограничителни национални правила за намаленията на цените въз основа на ДНТП и (първоначалната) Директива за обозначаването на цените по дело C-421/12, Европейската комисия срещу Кралство Белгия, 10 юли 2014 г.

(72)  Директива 2006/114/ЕО.

(73)  Съответно ДЗСР обхваща заблуждаващата реклама и незаконосъобразната сравнителна реклама като две независими нарушения — вж. също решение на Съда по дело C-52/13, Posteshop SpA, от 13 март 2014 г.

(74)  Решение от 8 февруари 2017 г. по дело C-562/15, Carrefour.

(75)  Пак там, т. 33-38.

(76)  Директива 2006/123/ЕО.

(77)  Директива 2000/31/ЕО.

(78)  Предложение за регламент относно единния пазар на цифрови услуги (COM(2020) 825).

(79)  Предложение за регламент относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (COM(2020) 842).

(80)  Предложеният законодателен акт за цифровите услуги (ЗАЦУ) ще замени членове 12—15 от Директивата за електронната търговия. Предложените правила няма да засягат потребителското право (член 1, параграф 5, буква з) от предложението за ЗАЦУ). ЗАЦУ също така ще предостави разяснения относно възможната отговорност на онлайн платформите за спазване на законодателството за защита на потребителите, включително ДНТП, когато платформата функционира по начин, който би накарал средния и сравнително добре информиран потребител да вярва, че сделката се извършва със самата платформа (член 5, параграф 3 от предложението за ЗАЦУ). Според предложенията допълнителните задължения за онлайн платформите съгласно ЗАЦУ и доставчиците на основни платформени услуги, определени като пазачи на информационния вход в ЗАЦП (т.е. онлайн търсачки, социални мрежи онлайн, услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, междуличностни съобщителни услуги без номер, операционни системи, компютърни услуги „в облак“, рекламни услуги — член 2, параграф 2 от предложения ЗАЦП), ще се прилагат допълващо в допълнение към специфичните правила, установени в потребителското право на ЕС.

(81)  Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).

(82)  Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия (ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69).

(83)  Съобщение на Комисията — Насоки относно практическото прилагане на критерия за основна функционална възможност от определението на „услуга на платформите за споделяне на видеоклипове“ съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ОВ С 223, 7.7.2020 г., стр. 3).

(84)  Правото на защита на личните данни, установено в член 8, може да бъде ограничено в съответствие със закона и с цел зачитане на принципите на демократичното общество: при спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (член 52, второ изречение от Хартата).

(85)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(86)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37), изменена с Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 54) и Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 11)

(87)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1). Считано от 1 декември 2009 г., на мястото на членове 81 и 82 от Договора за ЕО влизат в сила съответно членове 101 и 102 от ДФЕС. По същество двете двойки разпоредби са идентични.

(88)  Решение по дело C-34/13, Kušionová, т. 63—65 и решение по дело C-169/14, Sanchez Morcillo, т. 35.

(89)  Решение по дело C-322/01, Deutscher Apothekerverband, т. 64; Решение по дело C-205/07, Gysbrechts, т. 33; Решение по дело C-37/92, Vanacker and Lesage, т. 9; Решение по дело C-324/99, DaimlerChrysler, т. 32 и решение по дело C-322/01, Deutscher Apothekerverband, т. 64.

(90)  Вж. решение по дело C-8/74, Dassonville, т. 5.

(91)  Известие на Комисията — Наръчник за прилагане на членове 34—36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (ОВ C 100, 23.3.2021 г., стр. 38).

(92)  Дела C-267/91 и C-268/91, Keck.

(93)  В делото Keck Съдът пояснява своята предходна практика, и по-конкретно решението по дело С-8/74, Dassonville.

(94)  Вж. решение по дело C-412/93, Leclerc-Siplec, т. 22, и дело C-6/98 ARD, т. 46.

(95)  Вж. решение по съединени дела C-401/92 и C-402/92, Tankstation’t Heukske и Boermans, т. 14; Решение по съединени дела С-69/93 и C-258/93, Punto Casa и PPV, и съединени дела C-418/93, C-419/93, C-420/93, C-421/93, C-460/93, C-461/93, C-462/93, C-464/93, C-9/94, C-10/94, C-11/94, C-14/94, C-15/94, C-23/94, C-24/94 и C-332/94, Semeraro Casa Uno и др., т. 9—-11, 14, 15, 23 и 24.

(96)  Вж. решение по дело C-391/92, Комисия с/у Гърция, т. 15; Решение по съединени дела C-69/93 и C-258/93, Punto Casa и PPV.

(97)  Вж. решение по дело C-63/94, Belgacom.

(98)  Вж. решение по дело C-192/01, Комисията на ЕС с/у Дания.

(99)  Вж. в този смисъл решение по дело C-333/08, Европейска комисия/Френска република, т. 87.

(100)  Вж., наред с други, решение по дело C-313/94, Graffione, т. 17, и решение по дело C-3/99, Ruwet, т. 50.

(101)  Решение по дело C-161/09, Kakavetsos-Fragkopoulos, т. 39.

(102)  Пак там, т. 42.

(103)  Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(104)  Известие на Комисията Насоки относно прозрачността на класирането съгласно Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ С 424, 8.12.2020 г., стр. 1).

(105)  Решение от 16 юли 2020 г. по дело C-73/19, Movic и други.

(106)  Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1).

(107)  Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).

(108)  Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(109)  Член 10, параграф 2 от Регламента за СОЗП: „Прилагането и упражняването на посочените в член 9 правомощия при прилагането на настоящия регламент са пропорционални и в съответствие с правото на Съюза и националното право, включително с приложимите процесуални гаранции и принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. Мерките по разследването и прилагането на законодателството, приети във връзка с прилагането на настоящия регламент, трябва да съответстват на естеството и цялостната действителна или вероятна вреда от нарушението на законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите.“

(110)  Член 3, параграф 3 от Регламента за СОЗП: „широко разпространено нарушение“ означава: а) всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в поне две държави членки, различни от държавата членка, в която: i) е започнало или е извършено действието или бездействието; ii) е установен търговецът, отговорен за действието или бездействието; или iii) в която се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието; или б) всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което e увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите и притежава общи характеристики, включително еднакви незаконни практики, нарушаване на еднакви интереси, и което едновременно е извършено от същия търговец в поне три държави членки.“

Член 3, параграф 4 от Регламента за СОЗП. „широко разпространено нарушение със съюзно измерение“ означава широко разпространено нарушение, което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите в най-малко две трети от държавите членки, които заедно представляват най-малко две трети от населението на Съюза.

(111)  Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 1).

(112)  Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 28).

(113)  Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40).

(114)  Решение на Латвийския административен съд, дело № A420632710, 8 март 2012 г.

(115)  Съобщение за медиите от 18 юли 2014 г.: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-847_en.htm.

(116)  Решение от 17 октомври 2013 г. по дело C-391/12, RLvS, т. 38.

(117)  Решение от 4 октомври 2018 г. по дело C-105/17, Каменова.

(118)  Решение от 4 октомври 2018 г. по дело C-105/17, Каменова, т. 38.

(119)  Решение от 3 октомври 2013 г. по дело C-59/12, BKK Mobil Oil, т. 32.

(120)  Пак там, т. 37.

(121)  Вж., наред с другото, решение по дело C-388/13, UPC,, т. 35, със съдържащите се в него позовавания.

(122)  Решение от 19 декември 2013 г. по дело C-281/12, Trento Sviluppo, т. 35.

(123)  Решение от 16 април 2015 г. по дело C-388/13, UPC, т. 36.

(124)  Решение от 16 април 2015 г. по дело C-388/13, UPC, т. 41, 42 и 60.

(125)  Решение от 4 юли 2019 г. по дело C-393/17, Kirschstein, т. 44 и 45.

(126)  Решение от 17 октомври 2013 г. по дело C-391/12, RLvS, т. 44—50.

(127)  Пак там, т. 44 и 49.

(128)  Решение от 20 юли 2017 г. по дело C-357/16, Gelvora.

(129)  Krajsky sud v Presove, 27 октомври 2011 г., 2Co/116/2011.

(130)  PS9042 — Esattoria-Agenzia Riscossioni. Provvedimento n. 24763, 22 януари 2014 г.

(131)  DKK — 61 — 10/07/DG/IS.

(132)  Решение по дело C-281/12, Trento Sviluppo srl, Centrale Adriatica Soc. Coop. Arl срещу Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato,19 декември 2013 г., т. 35, 36 и 38.

(133)  Вж. наред с другото дело C-281/12, Trento Sviluppo srl, Centrale Adriatica, споменато по-горе.

(134)  Решение от 12 март 2010 г. по дело MD 2010:8, Marknadsdomstolen, Toyota Sweden AB срещу Volvo Personbilar Sverige Aktiebolag.

(135)  Решение от 16 юли 1998 г. по дело C-210/96, Gut Springenheide и Tusky, т. 31.

(136)  Решение от 6 юли 1995 г. по дело C-470/93, Verein gegen Unwesen in Handel und Gewerbe Koln e.V./Mars GmbH, т. 24.

(137)  Решение от 24 октомври 2002 г. по дело C-99/01, Наказателно производство срещу Gottfried Linhart и Hans Biffl, т. 35.

(138)  Превъзнасяне („puffery“) означава субективни или преувеличени изявления за качествата на конкретен продукт, които не трябва да се приемат буквално. Това е видът практика, за която става дума в последното изречение на член 5, параграф 3 от ДНТП.

(139)  Решение от 16 юли 1998 г. по дело C-210/96, Gut Springenheide и Tusky/Oberkreisdirektor Steinfurt, т. 31, 32, 36 и 37. Вж. също решение по дело C-220/98, Estée Lauder Cosmetics GmbH & Co. OHG/Lancaster Group GmbH, заключение на генералния адвокат Fennelly, т. 28.

(140)  4 U 141/11.

(141)  P/0359/07/2010.

(142)  Fővárosi Ítélőtábla, Magyar Telekom Nyrt и др., дело №: 2.Kf.27.171/2012/4.

(143)  Решение от 4 юли 2012 г. на Marknadsdomstolen.

(144)  Решение по дело C-220/98, Estée Lauder Cosmetics GmbH & Co. OHG/Lancaster Group, [2000] ECR I-00117, т. 29.

(145)  Решение по дело C-313/94, F.lli Graffione SNC/Ditta Fransa, [1996] ECR I-06039, т. 22.

(146)  Европейска комисия, Проучване относно уязвимостта на потребителите на основните пазари в Европейския съюз (EACH/2013/CP/08), http://ec.europa.eu/consumers/consumer_evidence/market_studies/vulnerability/index_en.htm. Проучването определя „уязвимия потребител“ като потребител, който поради социално-демографски характеристики, поведенчески характеристики, лично положение или пазарна среда е изложен на по-висок риск да претърпи отрицателни резултати на пазара, има ограничена способност да постигне максимално благосъстояние, среща трудности при получаването или асимилирането на информация, има намалена способност да купува, избира или получава достъп до подходящи продукти, или е по-податлив на определени маркетингови практики.

(147)  Решение Vj-5/2011/73 на унгарския орган за защита на конкуренцията, 10 ноември 2011 г.

(148)  PS6980 — Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato.

(149)  Европейска комисия, Проучване на въздействието на маркетинга чрез социални медии, онлайн игри и мобилни приложения върху поведението на децата (EACH/FWC/2013 85 08) https://ec.europa.eu/info/publications/study-impact-marketing-through-social-media-online-games-and-mobile-applications-childrens-behaviour_en.

(150)  По същия начин членове 6, 7 и 8 от Директива 2005/29/ЕО се отнасят до понятието за средния потребител.

(151)  Решение от 19 септември 2013 г. по дело C-435/11, CHS Tour Services GmbH/Team4 Travel GmbH. потвърдено с решение от 16 април 2015 г. по дело C-388/13, UPC, т. 61—63.

(152)  Решение № DKK 6/2014.

(153)  ECLI :NL:RBROT:2019:226, 17 януари 2019 г.

(154)  PS9540 — Euroservice-Recupero Crediti. Provvedimento n. 25425, 15 април 2015 г.

(155)  Решение № RPZ 4/2015.

(156)  PS9678 — Samsung — Caratteristiche Tecniche Smartphone. Решение № 25138, 19 декември 2014 г.

(157)  ECLI:NL:CBB:2016:103, College van Beroep voor het bedrijfsleven, 15/338.

(158)  ECLI:NL:CBB:2014:412, College van Beroep voor het bedrijfsleven, AWB 13/225.

(159)  Омбудсман за потребителите, 25 февруари 2013 г. (№ на протокол 4995), Bank of Cyprus.

(160)  Решение от 17 април 2013 г. на малтийския Съд за искове на потребители по дело Melita mobile.

(161)  Въпреки че това би могло да се приеме за съществена информация по смисъла на член 7 от ДНТП.

(162)  Например вж. решение от 12 ноември 2019 г. по дело C-363/18, Organisation juive européenne and Vignoble Psagot, относно задължителното обозначение на държава на произход или място на произход на храните.

(163)  Cour d’appel de Paris, 10 май 2012 г., Société Havana Club International и SA Pernod/SAS Etablissements Dugas и Société 1872 Holdings VOF (ref 10/04016).

(164)  Urteil Az. I-4 U 174/11 * OLG Hamm 8. März 2012 и Urteil Az. 3 U 219/11 * OLG Bamberg 21. März 2012.

(165)  Градски съд на Прага, 11 май 2015 г., Bredley и Smith/Чешка търговска инспекция.

(166)  PS7256, Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, 21 декември 2011 г., COMET-APPLE-Prodotti in garanzia.

(167)  Consiglio di Stato, N. 05253/2015REG.PROV.COLL. N. 05096/2012 REG.RIC.

(168)  Решение от 26 октомври 2016 г. по дело C-611/14, Canal Digital Danmark A/S.

(169)  Пак там, т. 47—49.

(170)  Съобщение за медиите от 18 декември 2020 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_20_2444.

(171)  MAO:829/15.

(172)  ECLI:NL:RBROT:2019:4155, Rechtbank Rotterdam, ROT 18/4040.

(173)  MD 2009:36, Marknadsdomstolen, 19 ноември 2009 г.

(174)  MD 2015:9, Marknadsdomstolen, 11 юни 2015 г.

(175)  Решение от 19 септември 2018 г. по дело C-109/17, Bankia.

(176)  Пак там, т. 58.

(177)  CA/NB/527/29, 6 ноември 2010 г.

(178)  Известие на Комисията относно прилагането на законодателството на ЕС в областта на храните и защитата на потребителите спрямо проблеми, свързани с разлики в качеството на продуктите — специфичният случай с храните (ОВ C 327, 29.9.2017 г., стр. 1). Настоящите насоки заменят и заместват предишното Известие на Комисията.

(179)  Подборът и извадката на продукти за сравнение се разглеждат в общата методология за изпитване, създадена от Съвместния изследователски център на Комисията (JRC) през 2018 г. Тя е достъпно на следния адрес: https://ec.europa.eu/jrc/sites/default/files/eu_harmonised_testing_methodology_-_framework_for_selecting_and_testing_of_food_products_to_assess_quality_related_characteristics.pdf.

(180)  Доклад на Съвместния изследователски център (JRC) „Емпирична проверка на въздействието на разликите в състава на привидно еднакви маркови продукти върху избора на потребителите“ (2020 г.), който може да бъде намерен на следния адрес: https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/empirical-testing-impact-consumer-choice-resulting-differences-composition-seemingly-identical. С помощта на лабораторни и онлайн експерименти беше анализирано дали информирането на потребителите за различията в продуктите (изразени в обозначението „произведено за страна Х“) влияе върху избора им на дадена версия на продукта. В онлайн експеримента нямаше ясно изразено предпочитание към националните или чуждестранните версии, докато в лабораторния експеримент имаше повече предпочитания към националните версии. В онлайн експеримента потребителят предпочете националната или чуждестранната версия на продукта съответно в 6 и 2 от 30 двойки държава—продукт. Освен това потребителите са имали отрицателни предпочитания към националния и чуждестранния вариант съответно в 9 и 8 случая. В лабораторния експеримент изборът на потребителите зависи от продукта и страната, но те често предпочитат версията, предназначена за тяхната страна (8 от 12 случая).

(181)  Доклад на JRC „Разлики в състава на привидно еднакви маркови продукти: въздействие върху решенията за покупка и благосъстоянието на потребителите“ (2020 г.), достъпен на адрес: https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/differences-composition-seemingly-identical-branded-products-impact-consumer-purchase-decisions-and. Той потвърди, че потребителите вероятно ще бъдат засегнати от диференцирането на версиите на продуктите за различните държави само когато разликите в състава се възприемат като значителни.

(182)  Вж. доклада на JRC „Резултати от общо за ЕС сравнение на свързаните с качеството характеристики на маркови хранителни продукти. Част 2 — Сензорни тестове“ (2021 г.), достъпен на адрес: https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/results-eu-wide-comparison-quality-related-characteristics-branded-food-products-part-2-sensory. В проучването се стига до заключението, че е по-вероятно по-големите разлики в състава да бъдат разпознати от сензорните оценители, докато по-малките разлики в повечето случаи не се забелязват.

(183)  Член 8 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

(184)  Член 16 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

(185)  Член 14 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

(186)  Член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

(187)  Такъв беше случаят при първото сравнително изпитване в целия ЕС (сравнение на етикетите), което Съвместният изследователски център (JRC) проведе през 2019 г., и при второто изпитване, което стартира през 2021 г.

(188)  Например Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2018 г. относно разликите в качеството на някои продукти на единния пазар (ОВ С 433, 23.12.2019 г., стр. 191) се отнася също така и до практиките за диференциране на нехранителни продукти, включително детергенти, козметика, тоалетни принадлежности и продукти, предназначени за бебета, и е също достъпна на следния адрес: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-8-2018-0357_BG.html

(189)  Решение № DDK 7/2014 на Полската служба за защита на конкуренцията и потребителите.

(190)  Директива 2000/31/ЕО.

(191)  Директива 2010/13/ЕС.

(192)  Директива 2002/58/ЕО.

(193)  Решение № RPZ 6/2015 на Полската служба за защита на конкуренцията и потребителите.

(194)  Ärenden 2016/53 и 2015/1000:

(195)  Решение № K. 27.272/2014, Административен и трудов съд на Гьор.

(196)  KKO 2011:65.

(197)  Въздействието върху решението за сделка на средния потребител подлежи на оценка от националните съдилища и органи. Например в държава членка, където потребителите обикновено разбират английски, дори ако той е чужд език, не е задължително предоставянето на определена информация само на английски език да представлява заблуждаващо бездействие.

(198)  Стандартните договорни условия се оценяват съгласно Директива 93/13/ЕИО (вж. също така раздел 1.2.4 относно взаимодействието с ДНТП).

(199)  Решение от 26 октомври 2016 г. по дело C-611/14, Canal Digital Danmark A/S, т. 29 и следващите.

(200)  Решение от 26 октомври 2016 г. по дело C-611/14, Canal Digital Danmark A/S, т. 62 и 63.

(201)  KKO 2011:65.

(202)  Решение от 12 май 2011 г. по дело C-122/10, Konsumentombudsmannen с/у Ving Sverige AB, т. 59.

(203)  Audiencia Provincial de Madrid Sentencia no 270/2014. Подобни заключения са направени и по друго дело, разгледано от съд в Испания, Juzgado de lo Mercantil de Madrid Sentencia n 704/2012.

(204)  Решение от 12 май 2011 г. по дело C-122/10, Konsumentombudsmannen срещу Ving Sverige AB, т. 32.

(205)  Например в една реклама в списание се предлагат за продажба тениски. Цените и размерите на наличните тениски са посочени в рекламата и долната половина на рекламата представлява бланка за поръчка, която може да бъде попълнена, с приложено плащане, и да бъде изпратена директно до търговците на дребно.

(206)  Търговски съд на Антверпен, 29 май 2008 г., Federatie voor verzekerings- en financiële tussenpersonen/ING Insurance Services NV и ING België NV.

(207)  В съображение 14 се разяснява, че „По отношение на бездействия, тази директива въвежда ограничен брой ключови елементи от информация, от която се нуждае потребителят, за да вземе информирано решение за сделка…“.

(208)  Решение по дело C-611/14, Canal Digital Danmark A/S, 26 октомври 2016 г., т. 71.

(209)  Дело C-146/16, Verband Sozialer Wettbewerb, 30 март 2017 г.

(210)  Пак там, т. 28—30.

(211)  Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно безопасността на детските играчки (ОВ L 170, 30.6.2009 г., стр. 1).

(212)  MD 2015:2, 9 март 2015 г.

(213)  Решение по дело C-611/14, Canal Digital Danmark, 26 октомври 2016 г., т. 46—49.

(214)  Решение № RBG 38/2014 г.

(215)  16 юли 2015 г. — Административно решение относно Stoppa Telefonforsaljning Limited.

(216)  Tribunal Superior de Justicia de Madrid Sala de lo Contencioso Administrativo Sección 10, № 112/2014.

(217)  Решение от 12 май 2011 г. по дело C-122/10, Konsumentombudsmannen с/у Ving Sverige AB, т. 64.

(218)  Решение от 28 декември 2010 г. № RWA-25/2010, Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów, Delegatura w Warszawie, Eko-Park S.A.

(219)  Европейска комисия, Study on Misleading „free“ trials and subscription traps for consumers in the EU (Проучване относно заблуждаващите „безплатни“ пробни периоди и подмамващи абонаменти в ЕС), 2017 г., https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/bf621260-9441-11e7-b92d-01aa75ed71a1.

(220)  Решение № RBG 32/2014 г.

(221)  Съобщение за пресата от 21 юни 2021 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/mex_21_3127.

(222)  Унгарски орган за защита на конкуренцията, 17 август 2020 г., VJ/19/2018, be2.hu и academicsingles.hu.

(223)  ECLI:NL:CBB:2018:465, College van Beroep voor het bedrijfsleven, 17/1282.

(224)  Решение от 12 юни 2019 г. по дело C-628/17, Orange Polska, т. 31.

(225)  Consiglio di Stato, Adunanza Plenaria — Sentenza 11 maggio 2012, n.14 — Pres. Coraggio — est. Greco.

(226)  В член 106 от Директива (ЕС) 2018/1972 (Европейски кодекс за електронни съобщения) са определени правилата за смяна на доставчик на услуги за достъп до електронни съобщителни услуги.

(227)  Върховен съд на България, 3 ноември 2011 г., 15182/2011, VII с-в.

(228)  Вж. например PS8215, решение по дело 24117 от 12 декември 2012 г.

(229)  Съединени дела C-54/17 и C-55/17, Wind Tre и Vodafone, 13 септември 2018 г.

(230)  т. 48—50.

(231)  Решение от 3 февруари 2021 г. по дело C-922/19, Waternet.

(232)  т. 58—62.

(233)  Решение от 12 юни 2019 г. по дело C-628/17, Orange Polska.

(234)  Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно туристически пътувания с обща цена, туристически ваканции с обща цена и туристически обиколки с обща цена (ОВ L 158, 26.6.1990 г., стр. 59). Отменена и заменена с Директива (ЕС) 2015/2302 относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 11.12.2015 г., стр. 1) в сила от 1 юли 2018 г.

(235)  2009:17, Marknadsdomstolen (Stockholm), The Consumer Ombudsman v Casa Nordica Altavista C AB, 26 юни 2009 г.

(236)  Решение на Съда на ЕАСТ от 14 декември 2019 г. по дело E-1/19, Andreas Gyrre срещу правителството на Норвегия, представлявано от Министерството на децата и равенството.

(237)  Решение от 3 април 2014 г. по дело C-515/12, „4finance“ UAB/Valstybinė vartotojų teisių apsaugos tarnyba and Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos, т. 20.

(238)  Пак там, т. 34.

(239)  Решение от 15 декември 2016 г. по дело C-667/15, Loterie Nationale

(240)  Пак там, т. 30.

(241)  PS6425 Xango-Prodotti Con Succo Di Mangostano. Provvedimento n. 21917, 15 декември 2010 г.

(242)  PS4893 Agel Enterprises-Integratori. Provvedimento n. 23789, 2 август 2012 г.

(243)  PS7621 — Vemma Italia — Prodotti con succo di mangostano, Provvedimento n. 24784, 5 февруари 2014 г.

(244)  Решение № RKR 34/2014.

(245)  Решение на председателя на службата за защита на конкуренцията и потребителите Ref. RPZ 2/2012 ZdroWita от 13 март 2012 г.

(246)  Обща позиция на органите за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, „Спиране на измамите и борба с нелоялните търговски практики на онлайн платформите в контекста на разпространението на коронавируса в ЕС“, 20 март 2020 г.: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/live_work_travel_in_the_eu/consumers/documents/cpc_common_position_covid19.pdf.

(247)  PS11723, Coronavirus, 17 март 2020 г.

(248)  Дела MR-2020-563: Съвет по пазарните въпроси, 23 септември 2020 г.Visjon TV & Webshop AS; MR-2020-687:Съвет по пазарните въпроси, 22 октомври 2020 г., Vitability AS; FOV-2020-663: Норвежки орган за защита на потребителите, 6 април 2020 г., Emptiodirect AS.

(249)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.

(250)  Регламент (ЕО) № 1924/2006.

(251)  Член 12 от Регламент (ЕО) № 1924/2006

(252)  Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия, за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009 и за отмяна на директиви 90/385/ЕИО и 93/42/ЕИО на Съвета (ОВ L 117 5.5.2017 г., стр. 1).

(253)  Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия за инвитро диагностика и за отмяна на Директива 98/79/ЕО и Решение 2010/227/ЕС на Комисията (ОВ L 117 5.5.2017 г., стр. 176).

(254)  Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59).

(255)  2S-17, Lietuvos Respublikos konkurencijos taryba (Вилнюс), 4.7.2011 г.

(256)  Съединени решения номера Dnr B 2/11 и B 3/11 на Marknadsdomstolen, 11 май 2012 г.

(257)  2S-27, Lietuvos Respublikos konkurencijos taryba (Vilnius), 11 ноември 2010 г.

(258)  „Директива за цифровото съдържание“.

(259)  Vj-85/2016/189 Facebook Ireland Ltd, 16 декември 2019 г.

(260)  AGCM, PS11112 — Facebook, 29 ноември 2018 г.

(261)  Вж. също висящо дело C-102/20, StWL Städtische Werke Lauf a.d. Pegnitz, което вероятно ще изясни прилагането на тази забрана за показване на реклами във входящата електронна поща.

(262)  4 Ob 174/09f, OGH (Oberster Gerichtshof), 19 януари 2010 г.

(263)  Вж. също ICPEN, Best Practice Principles for Marketing Practices directed towards Children Online, юни 2020 г.

(264)  MD 2012:14, Norwegian Market Court, 6 декември 2012 г., Stardoll.

(265)  MR-2012-1245-2, Норвежки съвет по въпросите на пазара, 3 декември 2013 г., Atomic Soul.

(266)  KUV/5564/41/2012, Финландски орган за защита на конкуренцията и потребителите, 1 март 2013 г., Nordea Oyj.

(267)  Решение на финландския омбудсман на потребителите, KKV/54/14.08.01.05/2019 г.

(268)  Германски федерален съд, 17 юли 2013 г. — I ZR, 34/12, Runes of Magic.

(269)  Решение на Австрийския върховен съд от 9 юли 2013 г., 4 Ob 95/13v, Disney Universe.

(270)  Унгарски орган за защита на конкуренцията, 26 май 2021 г., VJ/3/2020, Global AWA Pty Ltd et al.

(271)  Съобщение за медиите от 18 юли 2014 г.: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-847_en.htm.

(272)  Градски съд на Прага, 29 октомври 2014 г., Golden Gate Marketing/Чешка търговска инспекция.

(273)  Audiencia Provicional de Barcelona, 323/2014, 26 юни 2014 г.

(274)  Case C-428/11, Purely Creative e.a. / Office of Fair Trading, 18 октомври 2012 г.

(275)  CA/NB/544/10, Consumentenautoriteit, 21 септември 2010 г., Garant-o-Matic B.V.

(276)  Съобщение за медиите от 28 януари 2021 г., Проверка на уебсайтове за наличие на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност: за половината от твърденията за екологосъобразност липсват доказателства, https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_269.

(277)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета, Нова програма за потребителите: Повишаване на издръжливостта на потребителите за постигане на устойчиво възстановяване (COM(2020) 696 final), 13.11.2020 г.

(278)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Нов план за действие относно кръговата икономика: За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа (COM(2020) 98 final), 11.3.2020 г. Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията от 9 април 2013 г. относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл (ОВ L 124, 4.5.2013 г., стр. 1) и всички нейни актуализации.

(279)  В Плана за действие относно кръговата икономика Комисията обяви инициатива за регулаторна рамка за сертифициране на поглъщанията на въглерод. Този механизъм за сертифициране на поглъщанията на въглерод ще подпомогне внедряването на решения за поглъщане на въглерод в мащаби, съвместими с целта за неутралност по отношение на климата.

(280)  Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1)

(281)  Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1).

(282)  По-специално член 9, параграф 2 от директивата гласи, че когато потребителите имат „интелигентни измервателни уреди“ за природен газ и/или електроенергия, „измервателните системи осигуряват информация на крайните клиенти относно реалния период на потребление“, а член 10, параграф 1 гласи, че „в случаите, при които крайните клиенти не разполагат с интелигентните измервателни уреди“, информацията за фактурирането трябва да е „точна и да се основава на действителното потребление“.

(283)  По-специално изменението на член 10 относно информацията за фактурирането за природния газ и електроенергията предвижда информацията за фактурирането да е надеждна, точна и да се основава на реалното потребление, в съответствие с приложение VII, точка 1.1, по отношение на консумацията на електроенергия и природен газ, когато това е технически възможно и икономически оправдано; член 9а предвижда крайните клиенти да получават на конкурентни цени измервателни уреди, които отразяват вярно тяхното реално енергопотребление.

(284)  Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125). Съгласно член 10 от тази директива сертификатите за енергийни характеристики дават възможност на собствениците и наемателите да сравняват и оценяват енергийните характеристики на сградите. В сертификата за енергийни характеристики се посочва например „къде може собственикът да получи по-подробна информация за (…) направените в сертификата за енергийни характеристики препоръки“. Съгласно член 12, параграфи 2 и 3 сертификатът за енергийни характеристики трябва да бъде „показан на кандидата за наемател или купувач и съответно предоставен на купувача или новия наемател“ при строеж, продажба или отдаване по наем на сграда и когато това се прави преди построяването на сграда, продавачът трябва „да представи оценка на бъдещите енергийни характеристики на сградата“. По-специално съгласно член 12, параграф 4 когато сгради, за които е издаден сертификат за енергийните характеристики, са обявени за продажба или за отдаване под наем, показателят за енергийните характеристики, посочен в сертификата за енергийни характеристики на сградата, трябва да бъде „отбелязан във всички обяви в търговските медии“.

(285)  Този регламент установява рамката за предоставяне на хармонизирана информация относно параметрите на гумите посредством етикетиране, което позволява на ползвателите да направят информиран избор при покупка на гуми.

(286)  В съответствие с приложение I, точка 5 към тази директива в сметките на потребителите се предоставя информация за приноса на всеки енергиен източник в закупуваната електроенергия в съответствие с договора за доставка на електроенергия. По-специално съгласно букви а) и б) доставчиците на електроенергия посочват следната информация: „делът на всеки енергиен източник в общия енергиен състав на доставчика (…)“ и „информацията за въздействието върху околната среда по отношение най-малко на емисиите на CO2 и радиоактивните отпадъци, резултат от производството на електроенергия от целия енергиен състав на доставчика през предходната година“.

(287)  Въз основа на тази рамкова директива са установени минимални изисквания чрез мерки по прилагането за конкретни продукти, например за електрически крушки и домакински уреди. Съгласно член 14 от тази директива в съответствие с приложимата мярка по прилагането производителите гарантират, че потребителите получават „информация за ролята, която те могат да играят за устойчивото използване на продукта,“ и „когато се изисква от мерките по прилагането, екологичния профил на продукта и ползите от екодизайна“.

(288)  Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 1). В член 30 от този регламент са предвидени правила относно използването на термини, отнасящи се до биологичното производство. В член 33 са предвидени правила за използването на логото на ЕС за биологично производство.

(289)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82). Вж. по-специално член 24, в който се предвижда, че информация за енергийните характеристики и за дела на възобновяемата енергия в техните районни отоплителни и охладителни системи се предоставя на крайните потребители по леснодостъпен начин, като например на уебсайтовете на доставчиците, в сметките или при поискване; и член 19, в който се предвижда, че „[з]а удостоверяването пред крайните потребители на дела или количеството енергия от възобновяеми източници в енергийния микс на даден доставчик на енергия, както и в енергията, доставяна на потребителите по договори, предлагани като включващи енергия от възобновяеми източници, държавите членки трябва да направят необходимото за да може произходът на енергията от възобновяеми източници, да се гарантира като такъв по смисъла на настоящата директива в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии“. Вж. също така предложението за изменение на директивата (COM(2021) 557 final), с което се въвежда изискване етикетирането на екологосъобразни промишлени продукти да показва процента на използваната енергия от възобновяеми източници съгласно обща методика за целия ЕС.

(290)  Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94).

(291)  По-специално съгласно член 6, буква в) от този регламент се забранява поставянето на етикети, маркировки, символи или надписи, които не съответстват на изискванията на регламента, ако съществува вероятност да подведат или объркат клиентите относно потреблението на енергия или други ресурси. Съгласно член 3, параграф 1 информацията, свързана с потреблението на електрическа енергия, други форми на енергия и, когато е уместно, други основни ресурси по време на употреба, се предоставя на вниманието на крайните потребители чрез продуктов информационен лист и етикет, свързан с продуктите, предлагани за продажба, наемане, покупка на изплащане или показвани на крайните потребители чрез всякакви средства за продажба от разстояние, включително интернет.

(292)  Доклад на MDEC за 2013 г., стр. 18.

(293)  Регламент (ЕС) 2020/740 относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри.

(294)  MAO:185/13.

(295)  Дело C-693/18, CLCV и др., 17 декември 2020 г.

(296)  PS10211, Volkswagen, 4 август 2016 г. ACM/UIT/23048, 18 октомври 2017 г. UOKiK, Volkswagen Group Poland, 15 януари 2020 г.

(297)  Тези принципи намират отражение и в редица национални документи с насоки относно твърденията за екологосъобразност (наред с другото на следните езици: CZ, DE, DK, FI, HU, LV, NL, NO, FR, IT). Освен това Комисията координира работата на многостранна група на заинтересованите страни относно твърденията за екологосъобразност (MDEC), която е съставена от представители на националните органи, европейските предприемачески организации и сдружения на потребителите, и НПО в областта на екологията. MDEC е представила препоръки в своя доклад от 2013 г. (https://ec.europa.eu/consumers/archive/events/ecs_2013/docs/environmental-claims-report-ecs-2013_en.pdf) и в своите „Критерии за съответствие относно твърденията за екологосъобразност“ от 2016 г. (https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/compliance_criteria_2016_en.pdf). Тези съвети не са правно обвързващи, но са включени в настоящия документ с насоки. Тези принципи са намерили отражение и в международните стандарти и саморегулирането, като например стандарта ISO 14021-2016 и Кодекса за рекламата и търговската комуникация на Международната търговска камара. Други полезни критерии и примери могат да бъдат намерени в насоките на Комисията, публикувани през 2000 г., за отправяне и оценка на твърдения за екологосъобразност (http://ec.europa.eu/consumers/archive/cons_safe/news/green/guidelines_en.pdf).

(298)  Вж. например научното становище от декември 2020 г. относно биоразградимостта на пластмасите в околната среда: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/strategy/support-policy-making/scientific-support-eu-policies/group-chief-scientific-advisors/biodegradability-plastics-open-environment_en.

(299)  Which?, Greenwash claims investigated (Разследване на твърденията за безвредност за околната среда), август 2012 г.

(300)  Institut national de la Consommation, Les pneus verts tiennent ils leurs promesses ?, 60 millions de consommateurs, брой 476, ноември 2012 г.

(301)  Вж. също така член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни и за отмяна на директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО (ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4), който изисква етикетирането, рекламата и представянето на материалите и предметите да не са подвеждащи за потребителите.

(302)  Jury de déontologie publicitaire (JDP), 26 юни 2014 г.

(303)  ACM, Насоки: Твърдения за устойчивост, 28 януари 2021 г., стр. 15.

(304)  Решение от 18 януари 2021 г. по дело PMT 697-20 Midsona на Шведския патентен и търговски съд.

(305)  MAO: 157/11, Търговски съд на Хелзинки, 8 април 2011 г.

(306)  Шведски търговски съд, 1990:20 Norsk Hydro Olje AB.

(307)  Белгийски съвет за етика в рекламата (JEP), Gas.be - décision de modification/arrêt, 21 май 2021 г.

(308)  Вж. също „Критерии за съответствие относно твърдения за екологосъобразност“ на MDEC, точка 2.1.

(309)  Унгарски орган за защита на конкуренцията, Екологосъобразен маркетинг — насоки за предприятията от Унгарския орган за защита на конкуренцията (2020 г.), стр. 5.

(310)  Решение за изпълнение 2013/63/ЕС на Комисията от 24 януари 2013 г. за приемане на насоки за прилагането на специфичните условия за здравни претенции, изложени в член 10 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 22, 25.1.2013 г., стр. 25).“

(311)  Дело C-524/18, Dr. Willmar Schwabe, 30 януари 2020 г., точки 40, 47—48, с което се тълкува Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните.

(312)  Шведска агенция за защита на потребителите — Омбудсман на потребителите, Препоръки за развитие на Насоките за въвеждането/прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики, 29 октомври 2020 г., т. 3.1.

(313)  Пак там.

(314)  Шведски патентен и търговски съд, Midsona, решение от 18 януари 2021 г.

(315)  Търговците биха могли да извършват оценка на база жизнения цикъл, като вземат предвид Препоръката 2013/179/ЕС относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл и всички нейни актуализации. Вж. http://ec.europa.eu/environment/eussd/smgp/.

(316)  Шведска агенция за защита на потребителите — Омбудсман на потребителите, Препоръки за развитие на Насоките за въвеждането/прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики, 29 октомври 2020 г., т. 3.2.

(317)  Решение на Италианския орган за защита на конкуренцията, 8 февруари 2012 г., ref. PS7235.

(318)  Условията за отправяне на сравнителни твърдения, свързани с конкретни въздействия върху околната среда, са разгледани в рамките на инициативата на Комисията относно твърденията за екологосъобразност: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12511-Environmental-performance-of-products-&-businesses-substantiating-claims_bg.

(319)  ACM, Насоки: Твърдения за устойчивост, 28 януари 2021 г., стр. 10.

(320)  Juzgado de lo Mercantil de Barcelona, Sentencia 63/2014.

(321)  PS11444 — HP, 9 декември 2020 г., https://en.agcm.it/en/media/press-releases/2020/12/PS11144.

(322)  PS11009-PS11039 — Apple, Samsung, 25 септември 2018 г., https://en.agcm.it/en/media/press-releases/2018/10/PS11009-PS11039. DGCCRF, съобщение за медиите от 7 февруари 2020 г., https://www.economie.gouv.fr/files/files/directions_services/dgccrf/presse/communique/2020/CP-Ralentissement-fonctionnement-iPhone200207.pdf.

(323)  Директива 2009/125/ЕО. В рамките на Инициативата на Комисията за устойчиви продукти ще бъдат предложени допълнителни законодателни мерки, ако е целесъобразно, така че продуктите на пазара на ЕС да станат по-устойчиви, включително чрез изменение на Директивата за екодизайна с цел тя да обхване допълнителни категории продукти.

(324)  Регламент (ЕС) № 666/2013 на Комисията от 8 юли 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на прахосмукачки (ОВ L 192, 13.7.2013 г., стр. 24).

(325)  Регламент (ЕС) № 1194/2012 на Комисията от 12 декември 2012 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на насочени лампи, светодиодни лампи и съответното оборудване (ОВ L 342, 14.12.2012 г., стр. 1).

(326)  Регламент (ЕС) № 2019/2023 на Комисията от 1 октомври 2019 г. за определяне на изискванията за екопроектиране на битови перални машини и битови перални машини със сушилня съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1275/2008 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1015/2010 на Комисията (ОВ L 315, 5.12.2019 г., стр. 285).

(327)  Регламент (ЕС) № 2019/2022 на Комисията от 1 октомври 2019 г. за определяне на изисквания за екопроектиране на домакински съдомиялни машини в съответствие с Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Регламент (ЕО) № 1275/2008 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1016/2010 на Комисията (ОВ L 315, 5.12.2019 г., стр. 267).

(328)  Регламент (ЕС) № 2019/2019 на Комисията от 1 октомври 2019 г. за определяне на изискванията за екопроектиране за хладилни уреди съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 643/2009 на Комисията (ОВ L 315, 5.12.2019 г., стр. 187).

(329)  Регламент (ЕС) № 2019/2021 на Комисията от 1 октомври 2019 г. за определяне на изисквания за екопроектиране за електронни екрани съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Регламент (ЕО) № 1275/2008 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО) № 642/2009 на Комисията (ОВ L 315, 5.12.2019 г., стр. 241).

(330)  https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12797-Designing-mobile-phones-and-tablets-to-be-sustainable-ecodesign.

(331)  https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12852-Energy-efficiency-and-circular-economy-ecodesign-and-energy-labelling-working-plan-2020-2024_bg.

(332)  https://ec.europa.eu/info/news/focus-improved-eu-energy-label-paving-way-more-innovative-and-energy-efficient-products-2021-lut-16_bg.

(333)  https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12567-Sustainable-products-initiative_bg.

(334)  Регламент (ЕО) № 66/2010.

(335)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета, Нова програма за потребителите: Повишаване на издръжливостта на потребителите за постигане на устойчиво възстановяване (COM(2020) 696 final), 13.11.2020 г.

(336)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Нов план за действие относно кръговата икономика: За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа (COM(2020) 98 final), 11.3.2020 г.

(337)  През 2015—2016 г. Комисията сформира многостранна група на заинтересованите страни относно инструментите за сравнение, обединяваща представители на промишлеността, оператори на инструменти за сравнение, неправителствени организации и национални органи, която разработи необвързващи принципи, специално насочени към подпомагане на спазването на ДНТП от страна на операторите на инструменти за сравнение. Инструментите за сравнение трябва да се разбират в широк смисъл, като обхващат функционалности на онлайн местата за търговия, инструментите за преглед и др. Достъпно на: https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/consumer-rights-and-complaints/unfair-treatment/unfair-treatment-policy-information_en#comparison-tools.

(338)  Tribunal de commerce de Paris — 29 mars 2007 — Carrefour c/Galaec (la coopérative groupement d’achat des centres Leclerc).

(339)  Дело C-146/16, Verband Sozialer Wettbewerb, 30 март 2017 г.

(340)  Документ с насоки относно лоялни търговски практики за групово пазаруване на латвийския Център за защита на правата на потребителите, 1 юли 2013 г.

(341)  Същото допълване се предвижда в предложения Законодателен акт за цифровите услуги, както е разгледано в раздел 1.2.8.

(342)  Дело C-149/15, Sabrina Wathelet, 9 ноември 2016 г.

(343)  Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12).

(344)  Вж. член 14, параграф 2 от Директивата за електронната търговия.

(345)  Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(346)  Вж. съображение 23 от Директива (ЕС) 2019/2161 и съображение 27 от Регламент P2B.

(347)  Вж. съображение 23 от Директива (ЕС) 2019/2161.

(348)  Известие на Комисията Насоки относно прозрачността на класирането съгласно Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ С 424, 8.12.2020 г., стр. 1).

(349)  Съобщение за медиите от 18 декември 2020 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_20_2444.

(350)  Cass. Com. 4 décembre 2012, 11-27729, Publicité Sté Pewterpassion.com c/ Sté Leguide.com.

(351)  LG Berlin, 25.8.2011 г., Az.16 O 418/11.

(352)  Например според оценките на германската служба Bundeskartellamt едва 1 % от потребителите публикуват отзиви след покупката си, вж. „Konsultationspapier zur Sektoruntersuchung Nutzerbewertungen“, точка E 1.2. https://www.bundeskartellamt.de/SharedDocs/Meldung/DE/Pressemitteilungen/2020/18_06_2020_SU_Nutzerbewertungen_Konsultation.html.

(353)  OLG Düsseldorf, 19.2.2013 г., Az. I — 20 U 55/12.

(354)  Европейски комитет по защита на данните, Насоки 8/2020 относно таргетирането на потребителите на социални медии, пример 8 и точки 85—88: https://edpb.europa.eu/system/files/2021-04/edpb_guidelines_082020_on_the_targeting_of_social_media_users_en.pdf.

(355)  Съобщение за медиите от 9 април 2019 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_19_2048; съобщение за медиите от 15 февруари 2018 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_18_761; съобщение за медиите от 17 март 2017 г. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_17_631.

(356)  Цифров герой, за който отговаря търговец, или лице, което действа от името или за сметка на търговеца.

(357)  Дело C-146/16, Verband Sozialer Wettbewerb, 30 март 2017 г., точка 31.

(358)  Дело C-371/20, Peek & Cloppenburg, 2 септември 2021 г., точки 41 и 42.

(359)  Пак там, т. 43.

(360)  Например националните органи за саморегулиране в областта на рекламата са предоставили допълнителни насоки за саморегулиране по отношение на конкретни съображения и примери за оповестяване на информация за маркетинга от страна на инфлуенсъри.

(361)  Дело C-371/20, Peek & Cloppenburg, 2 септември 2021 г., точки 41, 46 и 47.

(362)  Норвежки съвет по въпросите на пазара, MR-2021-349: Sports Nutrition AS.

(363)  Stockholms Tingsrätt Patent- och marknadsdomstolen, Mål nr PMT 5929-20, 10 декември 2020 г.

(364)  Вж. също задължението за платформи за споделяне на видеоклипове в член 28б, параграф 3, буква в) от Директива 2010/13/ЕС (Директива за аудио-визуалните медийни услуги).

(365)  Вж. Европейски комитет по защита на данните, Насоки 8/2020 относно таргетирането на потребителите на социални медии: https://edpb.europa.eu/system/files/2021-04/edpb_guidelines_082020_on_the_targeting_of_social_media_users_en.pdf. Вж. също Работна група за защита на личните данни по член 29, Насоки относно автоматизираното вземане на индивидуални решения и профилирането за целите на Регламент (ЕС) 2016/679, глава V относно децата и профилирането: https://ec.europa.eu/newsroom/article29/items/612053.

(366)  „Ефектът по подразбиране“ се отнася до склонността на хората да се придържат по инерция към вариантите, които са им зададени по подразбиране. „Пристрастието към оскъдните неща“ се отнася до тенденцията хората да придават по-висока стойност на нещата, които са оскъдни.

(367)  Например предварително отметнатите клетки, с които се дава съгласие за обработване на лични данни, не са разрешени съгласно ОРЗД. По подобен начин, Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации изисква съгласието на крайните ползватели за поставянето на „бисквитки“ и други идентификатори в техните крайни устройства, освен при много специфични обстоятелства. Освен това когато е било дадено съгласие, то трябва да може да бъде оттеглено също толкова лесно.

(368)  Вж. също висящо дело C-102/20 StWL Städtische Werke Lauf a.d. Pegnitz, което вероятно ще изясни прилагането на тази забрана за показване на реклами във входящата електронна поща.

(369)  Forbrukerrådet, You can log out, but you can never leave (Можете да излезете от потребителския си профил си, но никога не можете да напуснете), 14 януари 2021 г.

(370)  Директива 2006/123/ЕО.

(371)  Срв. член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността.

(372)  Срв. член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища.

(373)  Срв. член 5 от Регламент (ЕС) 2021/782 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.

(374)  Срв. член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 181/2011 относно правата на пътниците в автобусния транспорт.

(375)  Практиките на търговците в тази област продължават да се развиват. Проучване на Комисията от 2018 г. не откри доказателства за последователно и систематично персонализирано ценообразуване в обхванатите от проучването държави членки и пазари. Разлики в цените между сценариите с персонализиране и без персонализиране се наблюдават само в 6 % от случаите с идентични продукти. В случаите, в които се наблюдават разлики в цените, те са малки, като средната разлика е по-малко от 1,6 %. Европейска комисия, Consumer market study on online market segmentation through personalised pricing/offers in the European Union (Проучване на пазара на дребно относно сегментирането на онлайн пазара чрез персонализирани цени/оферти в Европейския съюз) (EAHC/2013/CP/04), https://ec.europa.eu/info/publications/consumer-market-study-online-market-segmentation-through-personalised-pricing-offers-european-union_en.

(376)  Европейска комисия, Проучване на въздействието на маркетинга чрез социални медии, онлайн игри и мобилни приложения върху поведението на децата (EACH/FWC/2013/85/08), https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/online_marketing_children_final_report_en.pdf.

(377)  Съображение 9 от ДНТП позволява на държавите членки да регулират допълнително практиките от търговци към потребители, включващи хазартни дейности. Например регулаторните органи в областта на хазарта в Белгия, Нидерландия и Словакия са преценили, че някои видове кутии с плячка отговарят на условията за хазартна дейност.

(378)  За повече информация относно кутиите с плячка вж. проучването на Европейския парламент „Loot boxes in online games and their effect on consumers, in particular young consumers“ („Кутиите с плячка в онлайн игрите и тяхното въздействие върху потребителите, по-специално върху младите потребители“) (PE 652.727).

(379)  AGCM, Electronic Arts, бюлетин № 41-20 5, решение от 30 септември 2020 г.

(380)  Съобщение за медиите от 18 юли 2014 г.: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-847_bg.htm.

(381)  Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 60 I, 2.3.2018 г., стр. 1).

(382)  Европейска комисия, Въпроси и отговори във връзка с Регламента относно блокирането на географски принцип в контекста на електронната търговия, 22 март 2018 г.

(383)  Вж. точка 4.3.2.5 от Работен документ на службите на Комисията, придружаващ доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавен „Окончателен доклад относно проучването в сектора на електронната търговия“ (SWD(2017) 0154 final).

(384)  Съобщение за медиите от 20 януари 2021 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_21_170.

(385)  Дело C-310/15, Sony, 7 септември 2016 г.

(386)  Решение от 23 април 2009 г. по съединени дела C-261/07 и C-299/07, VTB-VAB, точка 66.

(387)  Пак там, т. 47-52.

(388)  Решение на Комисията от 16.7.2020 г. за започване на разследване на сектора на потребителските продукти и услуги, свързани с интернет на предметите, съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (COM(2020) 4754 final). Вж. предварителния доклад, публикуван на 9 юни 2021 г., в който се изразяват опасения относно липсата на оперативна съвместимост, например по отношение на няколко доставчици на гласови асистенти и операционни системи: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_2884.

(389)  Предложение за регламент относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (COM(2020) 842).

(390)  Директива (ЕС) 2019/770.

(391)  Съответното право в ОРЗД се прилага само когато личните данни се обработват въз основа на съгласие или договор и ще бъдат пренасяни между различни администратори на лични данни. Това право обаче няма да се прилага, когато предаването се отнася до преминаването към различни версии на услугата, предоставяна от един и същ търговец, т.е. един и същ администратор на лични данни съгласно ОРЗД.

(392)  Регламент (ЕС) 2018/302 Вж. също позицията на Комисията по отношение на въпрос на ЕП 470/21: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-9-2021-000470-ASW_EN.html.

(393)  Понятието „пътник“ не е определено в секторните регламенти за правата на пътниците и следователно е по-широко от понятието „потребител“ съгласно ДНТП, в смисъл че разпоредбите за правата на пътниците се прилагат за всички пътници, без да се прави разлика по отношение на целта на пътуването. От друга страна, само потребителят на транспортни услуги (вж. член 2, буква а) от ДНТП — както е обяснено в раздел 4.4.2) е обект на ДНТП.

(394)  Член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 относно въздухоплавателните услуги.

(395)  1 As 59/2001 — 61, Blue Style s.r.o./Чешка търговска инспекция, 22 юни 2011 г.

(396)  PS3083, Teorema Tour — Adeguamento costo carburante aereo, 26 август 2009 г.

(397)  OLG Hamm, 6.6.2013 г., Az. I-4 U 22/13.

(398)  По дело C-487/12, Vueling Airlines, от 18 септември 2014 г., Съдът е определил, че що се отнася до ръчния багаж, следва да се отбележи, че по принцип този багаж представлява абсолютно необходим елемент от превоза на пътниците и че поради това за превоза му не може да се налага ценова добавка, стига той да отговаря на разумни изисквания относно теглото и размера и на приложимите норми за безопасност.

(399)  По отношение на въздушния транспорт член 23, параграф 1 от Регламента относно въздухоплавателните услуги изисква незадължителните ценови добавки да се съобщават по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на всеки процес на резервация, като приемането им от страна на потребителя трябва се основава на „възможност за избор“.

(400)  Отделен вид пътническа услуга единствено съгласно Директива (ЕС) № 2015/2302.

(401)  Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ L 33, 3.2.2009 г., стр. 10).

(402)  Доклад за оценка на Директива 2008/122/ЕО относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (COM(2015) 0644 final).

(403)  Дело СС-28/19, Ryanair, 23 април 2020 г.

(404)  Дело C-28/19, Ryanair, 23 април 2020 г.

(405)  Дело C-573/13, Air Berlin, 15 януари 2015 г.

(406)  Дело C-487/12, Vueling, 18 септември 2014 г., т. 36.

(407)  Пак там, т. 40.

(408)  Juzgado de lo Mercantil no 13 de Madrid — Juicio Verbal (250.2) 678/2019, 24 октомври 2019 г. Решението се основава на законодателството за неравноправните условия на договорите.

(409)  AGCM, PS10972 — Ryanair, 29 май 2018 г.; Белгийската икономическа инспекция е издала разпореждане на 5 октомври 2017 г.

(410)  Тълкувателни насоки относно регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с Covid-19 (C(2020) 1830 final) (ОВ С 89 I, 18.3.2020 г., стр. 1); Препоръка (ЕС) 2020/648 на Комисията от 13 май 2020 г. за предлагането на ваучери на пътниците и туристите като алтернатива на възстановяването на сумите, заплатени за отменени пакетни туристически и транспортни услуги в контекста на пандемията от COVID-19 (ОВ L 151, 14.5.2020 г., стр. 10).

(411)  Вж. също: Специален доклад 15/2021 на Европейската сметна палата относно „Права на пътниците във въздушния транспорт по време на пандемията от COVID-19“. https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR21_15/SR_passenger-rights_covid_BG.pdf.

(412)  AGCM, PS11865-PS11830-PS11821 — Ryanair, easyJet, Volotea, 24 май 2021 г., https://en.agcm.it/en/media/press-releases/2021/6/PS11865-PS11830-PS11821-.

(413)  Съобщение за медиите от 28.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/mex_21_3283.

(414)  AGCM, PS11076 — Blue Panorama Airlines, 31 май 2019 г., https://en.agcm.it/en/media/press-releases/2019/5/Blue-Panorama-Airlines-fined-one-million-euro.

(415)  Съобщение за медиите от 19 януари 2017 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_17_86. Вж. също така последващото съобщение за медиите от 25 март 2019 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_19_1790.

(416)  В проучване на Комисията от 2020 г. се изследват бизнес моделите на уебсайтовете за туристически резервации, по-специално техните рекламни и маркетингови практики и въздействието на тези практики върху вземането на решения от потребителите. Европейска комисия, Behavioural study on advertising and marketing practices in travel booking websites and apps (Проучване на поведението относно рекламните и маркетинговите практики в уебсайтовете и приложенията за туристически резервации), 11 август 2020 г., https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/d79a2522-ddd4-11ea-adf7-01aa75ed71a1.

(417)  Съобщение за медиите от 11 юли 2019 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_19_3990; обща позиция на органите от мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/final_common_position_on_airbnb_ireland_4.6.2018_en_002.pdf.

(418)  https://ec.europa.eu/consumers/odr.

(419)  Съобщение за медиите от 18 декември 2020 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_20_2444.

(420)  Вж. раздел 3.4.3 от Доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, Първи доклад за прилагането на Директива 2005/29/ЕО („Директива за нелоялни търговски практики“) (COM(2013) 0139 final).

(421)  Дело C-265/12, Citroën Belux NV/Federatie voor Verzekerings- en Financiële Tussenpersonen (FvF), 18 юли 2013 г., т. 19—23.

(422)  Пак там, точка 25.

(423)  Европейска комисия, Study on the application of the Unfair Commercial Practices Directive to financial services and immovable property (Проучване относно прилагането на Директивата за нелоялните търговски практики по отношение на финансовите услуги и недвижимите имоти) (2011 г.), https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/5550d564-65af-47c8-b7e4-a44020ad4a78.

(424)  Например относно финансовите услуги има специални изисквания за информация в банковия сектор (например в Германия — за цесия на обезпечен кредит на трето лице, а в Испания — за реклама на услуги за обмяна на пари), инвестиционните услуги, застраховането, финансовите посредници. Относно недвижимите имоти изискванията за информация засягат покупката на имот, самата операция, агента по недвижими имоти и договорите за строителство.

(425)  Например в Австрия съществува забрана да се правят нежелани телефонни обаждания, да се изпращат нежелани електронни писма, да се правят продажби по домовете за отпускане на ипотечни заеми и агенти на недвижими имоти да задържат пари без законова причина; в Нидерландия са забранени продажбите по домовете на парични кредити, в Белгия и Франция — свързаните оферти.

(426)  Например в повечето държави членки съществува забрана за кредити с неправомерно висок лихвен процент, във Франция — забрана да се рекламира, че кредит може да бъде предоставен без документални доказателства за финансовото състояние на потребителя, или в Австрия — забрана за издаване на дебитни карти на малолетни лица без предварително съгласие на законния представител.

(427)  Например в Дания съществува забрана за банките да финансират своите клиенти при закупуването на акции, емитирани от самата банка; във Франция — забрана банките да възпрепятстват своите клиенти да не използват застраховка за кредити от институции, различни от предоставената от самата банка, когато нивото на предложената гаранция е сходно.

(428)  По отношение на ипотеките с Директива 2014/17/ЕС относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители (Директивата за ипотечните кредити, ДИК) се въвеждат специални правила относно извършването на дейността по отпускане на потребителски кредити (член 7 от директивата) и относно практиките на обвързване и на пакетна продажба (член 12 от директивата).

(429)  За ипотечните кредити вж. също специалните правила на Директивата за ипотечните кредити (Директива 2014/17/ЕС) относно извършването на дейността по отпускане на потребителски кредити (член 7 от директивата) и относно стандартите за консултантски услуги (член 22 от директивата) и Насоките на ЕБО относно надзора и управлението на продуктите, достъпни на адрес: https://www.eba.europa.eu/guidelines-on-product-oversight-and-governance-arrangements-for-retail-banking-products.

(430)  За финансовите услуги на дребно вж. също Доклада на ЕБО за потребителските тенденции, достъпен на адрес: https://www.eba.europa.eu/eba-assesses-consumer-trends-20202021, и извършената от Комисията оценка на Директивата за ипотечните кредити, достъпна на адрес: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/e4a1db26-2f94-11eb-b27b-01aa75ed71a1.

(431)  COM(2013) 139 final, раздел 3.4.3.

(432)  През 2021 г. органите за сътрудничество в областта на защитата на потребителите и Комисията извършиха координирана проверка на 118 уебсайта, които рекламират или директно предлагат сключване на договор за потребителски кредит онлайн. В 45 % от уебсайтовете, отбелязани за допълнително разследване, е установено възможно нарушение на ДНТП. https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/consumer-rights-and-complaints/enforcement-consumer-protection/sweeps_en#2021-mini-sweep-on-consumer-credit.

(433)  Директива 2014/17/ЕС (Директива за ипотечните кредити).

(434)  Вж. например дело C-415/11, Aziz, т. 61 и дело C-34/13, Kusionova, т. 64.

(435)  Член 12 от Директивата за ипотечните кредити забранява практиките на обвързване. Освен това в нови нормативни актове на ЕС се съдържат специфични разпоредби относно практиките на кръстосани продажби, свързани с платежни сметки (вж. член 8 от Директива 2014/92/ЕС относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции) и инвестиционни услуги (вж. член 24, параграф 11 от Директивата 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти). Освен това Директивата за разпространение на застрахователни продукти (Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19) съдържа правила относно продажбите от разстояние.

(436)  Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16).

(437)  Член 2, буква б) от Директива 2002/65/ЕО относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги.

(438)  Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (OB L 123, 19.5.2015 г., стр. 1).

(439)  В случай на кредити в чуждестранна валута член 23 от Директивата за ипотечните кредити (Директива 2014/17/ЕС) предвижда специални правила за ограничаване на валутния риск, на който са изложени потребителите.

(440)  Директива 2014/92/ЕС относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции въвежда специфична процедура, която да бъде следвана от доставчиците на платежни сметки (член 10), и изисква от тях да информират потребителите за тяхната услуга по прехвърляне на платежна сметка (член 14).

(441)  По същата тема вж. проучването на ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (FISMA) относно смяната на финансови услуги и продукти, достъпно на адрес: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/a11e1d38-2562-11eb-9d7e-01aa75ed71a1/language-en.

(442)  Министерство на развитието, Главна дирекция за потребителите, дирекция за защита на потребителите, глоба в размер на 1 000 000 EUR, наложена на Citibank PLC, Атина, на 27 март 2009 г.