ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 30.6.2021

SWD(2021) 167 final

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА

КОНСУЛТАЦИЯ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ — ОБЗОРЕН ДОКЛАД,

придружаващ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите

Дългосрочна визия за селските райони на ЕС — към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.

{COM(2021) 345 final} - {SWD(2021) 166 final}

1. ВЪВЕДЕНИЕ: ЦЕЛИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ 

В настоящия доклад са представени резултатите от различните направления на консултацията, проведена в подкрепа на съобщението „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС — към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони“. Необходимостта от разработване на дългосрочна визия за селските райони беше подчертана в политическите насоки на председателя фон дер Лайен и писмата за определяне на ресора до заместник-председателя Шуица (Демокрация и демография), комисаря Войчеховски (Земеделие) и комисаря Ферейра (Сближаване и реформи).

Като неразделна част от приоритета „Нов тласък за европейската демокрация“ на Комисията „Фон дер Лайен“ обществената консултация беше насочена към постигане на широко участие на гражданите и заинтересованите страни за определяне на приоритетите за i) селските райони днес и ii) селските райони на бъдещето.

1 Както се посочва в писмото за определяне на ресора до заместник-председателя по въпросите на демокрацията и демографията Дубравка Шуица, стратегията за консултацията имаше за цел да се обърне специално внимание на хората, живеещи в селските райони, както и на местните и регионалните органи. Кулминацията на процеса на консултация беше, организирана онлайн между 22 и 26 март 2021 г.

Процесът на консултация включваше следните елементи:

Фигура 1. Работни процеси на консултацията относно дългосрочната визия за селските райони на ЕС

Тези етапи на консултацията бяха планирани така, че да се достигне до заинтересованите страни, идентифицирани чрез проведено в рамките на стратегията за консултацията картографиране, при което бяха идентифицирани следните групи:

·Земеделски стопани и техните организации (на равнището на ЕС, на национално и на местно равнище)

·Потребители и техните организации (на равнището на ЕС, на национално и на местно равнище)

·Частен сектор — нагоре и надолу по веригата (веригата за снабдяване с храни и т.н.), предприятия в селските райони (на равнището на ЕС, на национално и на местно равнище)

·Органи на държавите членки (правителства, парламенти, публични органи)

·Регионални/местни органи

·НПО в областта на околната среда (на равнището на ЕС, на национално и на местно равнище)

·Други сдружения, НПО и организации на гражданското общество (на равнището на ЕС, на национално и на местно равнище)

·Мрежи на селските райони (на равнището на ЕС, на национално и на местно равнище)

·Академични среди, експерти

·Други заинтересовани групи и отделни граждани

2 Консултацията беше проведена на фона на пандемията от COVID-19. По-голямата част от обмена на информация и консултациите бяха осъществени виртуално, с изключение на ограничен брой местни събития, организирани от мрежите на селските райони. Чрез различните консултации се достигна до всички идентифицирани групи заинтересовани страни.

2. MЕТОДОЛОГИЯ И ИНСТРУМЕНТИ 

Комисията събра обратна информация във връзка със своята пътна карта и проведената онлайн обществена консултация (ООК) чрез онлайн въпросници. Получените отзиви по отношение на пътната карта бяха анализирани в количествено и качествено отношение, за да се определят предизвикателствата, възможностите и приоритетите за действие. Проведената онлайн обществена консултация съчетаваше набор от затворени въпроси (респондентите отговарят, като избират измежду няколко предварително определени възможни отговора) и отворени въпроси (респондентите са свободни да напишат отговор по свой избор, който трябва да се вмести в рамките на 1000 символа). Въпросникът на ООК се съсредоточи върху три основни аспекта: i) селските райони днес, ii) селските райони на бъдещето, и iii) управление на селските райони.

3 4 Някои от въпросите в специалното проучване на Евробарометър № 504 се отнасяха до положението на селските райони, начина, по който нещата са се променили от 2009 г. до 2020 г., както и до целите за развитие на селските райони, втория стълб на общата селскостопанска политика (ОСП). Проучването беше проведено в ЕС-27 в периода между 3 август и 15 септември 2020 г. Бяха интервюирани общо 27 237 граждани на ЕС от различни социални и демографски категории, в повечето случаи по метода „лице в лице“ и на техния майчин език. Предвид въздействието на COVID-19 и последващите мерки в областта на здравето и безопасността, интервюирането по метода „лице в лице“ не беше възможно или беше възможно само до известна степен в някои държави, поради което бе заменено с онлайн интервюта. Между 9 и 18 април 2021 г. в ЕС-27 беше проведено и специално експресно проучване на Евробарометър № 491 за оценка на приоритетите, върху които следва да се съсредоточи дългосрочната визия за селските райони. Общо 25 841 граждани на ЕС бяха интервюирани по телефона. Проучването обхващаше следните теми: 1) инвестиции на ЕС в селските райони, 2) транспорт и връзки до селските райони, 3) последици на пандемията от COVID-19, 4) екологични проблеми в селските райони, 5) участие на жителите на селските райони.

Инициативата за дългосрочна визия беше представена също и по време на редица събития , проведени в целия ЕС, с цел допитване до мнението на заинтересованите страни в селските райони, както и на регионалните и местните органи. Представителите на Комисията определиха основните теми за всяко от събитията. Бяха проведени също така целеви консултации със заинтересованите страни, а именно с националните органи, работещи по въпроси, свързани с развитието на селските райони — чрез Комитета за управление на развитието на селските райони, и със заинтересованите от развитието на селските райони страни — чрез групата за граждански диалог по въпросите на развитието на селските райони, както и по време на управленските заседания на мрежите на селските райони на ЕС. Във връзка с разработване на визията беше предприето ръководено от Съвместния изследователски център (JRC) и основано на участието на заинтересованите страни прогнозно проучване в рамките на поредица от заседания на тематичната група за дългосрочна визия за селските райони, създадена в рамките на Европейската мрежа за развитие на селските райони (ЕМРСР).

5 6 Освен това, с подкрепата на ЕМРСР Комисията подготви семинарен пакет“ „Welcome to our Rural“ [„Добри дошли в нашите селски райони“], предлаган на 22 езика на ЕС и достъпен онлайн, от който националните мрежи на селските райони (НМСР) и други заинтересовани страни от селските райони можеха да изтеглят материал, който да им позволи да организират местни прояви с участие на широка основа, поставяйки акцент върху своя собствен район и неговото вероятно и желано развитие от настоящия момент до 2040 г. Резултатите бяха докладвани на Комисията под формата на „фишове с данни за събраната информация“, обобщаващи резултатите от дискусиите в рамките на семинарите. НМСР адаптираха материала към своите местни условия, както и според времето и ресурсите, с които разполагаха. Някои групи се придържаха доста близо към моделите; други ги използваха по-свободно; а трети разработиха допълнителни и креативни начини, за да се допитат до жителите на селските райони относно тяхната визия за бъдещето на селските райони на Европа през 2040 г. Поради пандемията от COVID 19 почти всички семинари се проведоха по-скоро виртуално, отколкото „лице в лице“. Повече подробности за резултатите могат да се намерят в доклада на ЕМРСР Rural Voices: A qualitative analysis of the findings from stakeholder workshops contributing to the Long-term Vision for Rural Areas [Гласът на селските райони: Качествен анализ на констатациите от семинарите на заинтересованите страни с принос към дългосрочната визия за селските райони].  

7 И накрая, по време на Седмицата на визията за селските райони: Как си представяме бъдещето на европейските селски райони, основана на широко участие конференция, организирана онлайн от ЕМРСР в тясно сътрудничество с Комисията между 22 и 26 март 2021 г., бяха представени, обсъдени със заинтересованите страни и допълнително развити резултатите от различните направления на консултацията. Бяха организирани и специализирани семинари по ключови теми (включително 8 семинара с участието на заинтересованите страни, работни пленарни сесии, 11 събития, които съпътстваха провеждането на тези сесии, тържественото връчване на Rural Inspiration Awards [награди за източници на вдъхновение за селските райони] на ЕМРСР, платформа, където различните заинтересовани страни и мрежи представиха своите дейности и инициативи, свързани с визията). Намерението беше да се предоставят максимален брой възможности за обмен между участниците, така че да се получи събирателна картина за това какво именно трябва да включва визията за селските райони по мнението на заинтересованите страни. Всички презентации и цялата информация от събитието са на разположение на интернет страницата на ЕМРСР.

3. ДЕЙНОСТИ В РАМКИТЕ НА КОНСУЛТАЦИЯТА

a. Консултация относно пътната карта на Комисията

Свързаната с визията консултация относно пътната карта беше отворена за коментари от 22 юли до 9 септември 2020 г. Бяха получени отговори от общо 198 заинтересовани страни, включително представителства на регионални интереси, тематични мрежи, международни организации, публични (национални, регионални и местни) органи, граждански организации, академични среди и отделни граждани.

8 По-голямата част от предоставените документи за изразяване на позиция се отнасяха до съдържанието на инициативата, а не до самата пътна карта (в която се поставяше акцент върху процеса). Във всеки случай приносът на заинтересованите страни в тази връзка също беше взет предвид при анализа на резултатите от проведената онлайн обществена консултация (ООК).

б. Проведена онлайн обществена консултация (ООК)

Обществената консултация, открита от 7 септември до 30 ноември 2020 г., събра общо 2326 отговора от всички 27 държави членки и 87 документа за изразяване на позиция от различни заинтересовани страни.

Фигура 2 Брой на респондентите в рамките на обществената консултация по държави на произход

Що се отнася до категориите отговорили заинтересовани страни, 62 % са граждани (52 % от които се определят като живеещи в селски райони, а 9 % — като живеещи в отдалечени селски райони), 9 % — предприятия и сдружения, 5 % — академични и научноизследователски институции, 9 % — публични органи, 7 % — НПО, 5 % — мрежи за развитие на селските райони и 2 % — други респонденти.

През април 2021 г. беше проведено експресно проучване на Евробарометър, което да допълни резултатите от ООК с представителна извадка от населението на ЕС.

9 Резултатите от ООК могат да бъдат намерени за справка във „Factual Summary on the public consultation on the long/term vision for rural areas“ [„Обобщение на фактите от обществената консултация относно дългосрочната визия за селските райони“], както и в „Synthesis of the online public consultation on the Long-term Vision for Rural Areas“ [„Обобщение на проведената онлайн обществена консултация относно дългосрочната визия за селските райони“].

в. Проучвания на Евробарометър

Почти всички респонденти в рамките на специалното проучване на Евробарометър № 504 (95 %, +3 процентни пункта от 2017 г. насам) смятат, че селското стопанство и селските райони са важни за бъдещето. За тенденцията в по-дългосрочен план свидетелства отбелязаното от 2009 г. насам увеличение с пет процентни пункта на техния относителен дял.

Респондентите бяха запитани дали нещата в селските райони в тяхната страна са се подобрили, влошили или са останали почти същите в сравнение с преди десет години. По-голям дял от респондентите смятат, че нещата са се подобрили, що се отнася до достъпа до високоскоростни интернет връзки и транспортната инфраструктура, която осигурява връзка с градовете. Противно на това, относително мнозинство от тях отговаря, че нещата са се влошили по отношение на възможностите за работа и здравните услуги (фигура 3).

Фигура 3 QA19 от специално проучване на Евробарометър № 504 относно промените в селските райони през последното десетилетие

10 Основните констатации от експресно проучване на Евробарометър № 491 могат да се обобщят, както следва: мнозинството (79 %) от гражданите на ЕС са за това ЕС да взема под внимание селските райони в решенията за публичните разходи. Освен това 65 % от гражданите на ЕС смятат, че на местно равнище районът или провинцията следва да могат да вземат решение за начина, по който се изразходват инвестициите на ЕС в селските райони. Като основна нужда за селските райони най-често се споменават (44 %) транспортната инфраструктура и връзките. По отношение на транспортните връзки респондентите в отдалечените селски райони смятат, че в техния район е трудно или невъзможно с обществен транспорт да се достигне до различни услуги (отговорите варират между 52 % и 59 % в зависимост от услугата). Респондентите в селските райони биха желали да имат достъп до повече местни автобусни услуги. Има по-голяма вероятност гражданите, живеещи в големите градове (61 %), да посетят селските райони, в сравнение с преди пандемията от COVID-19. По отношение на околната среда мнозинството от респондентите отговарят, че екологичните проблеми са непосредствен проблем за селските райони (отговорите варират между 52 % и 65 % в зависимост от екологичния проблем). Въпреки че гражданите на ЕС са разделени в своето мнение, когато ги питат дали могат да влияят на решенията, засягащи района, в който живеят, всички респонденти биха желали да бъдат по-силно ангажирани като участват в консултации с гражданите (63 %), присъстват на срещи или събития, организирани в техния район, или се включат в ръководени от общностите проекти (56 %), както и да бъдат в по-голяма степен въвличани за участие чрез каналите на социалните медии (42 %). 

г. Целеви консултации чрез срещи, конференции и събития

Комисията използва този етап, за да проучи въпросите в по-голяма дълбочина и по-подробно. Въпреки че целевите консултации със заинтересованите страни касаеха качествените аспекти, беше установена изненадваща степен на сходство в становищата на различните групи. Сред изтъкнатите ключови въпроси са сериозността на предизвикателството, което представляват обезлюдяването и приемствеността между поколенията, необходимостта да се гарантира достъп до подходяща инфраструктура и услуги, по-специално мобилност и свързаност, както и необходимостта от разкриване на възможности за работа.

В приложение 1 е включен подробен списък на срещите, конференциите и събитията, както и на изтъкнатите ключови въпроси.

д. Семинарен пакет

Както е посочено в раздел 2, с подкрепата на ЕМРСР Европейската комисия предостави пакет от материали в подкрепа на организирането на семинари с участието на заинтересованите страни от селските райони. Чрез този процес на консултация националните мрежи на селските райони (НМСР), местните групи за действие (МГД), центровете Europe Direct, местните органи, гражданите и общностните групи дадоха своя принос за разработването от страна на Европейската комисия на дългосрочна визия за селските райони (ДВСР).

Пакетът беше на разположение от ноември 2020 г., като за да бъде спазен законодателният график, семинарите трябваше да приключат до първата седмица на февруари 2021 г. Въпреки твърде краткото време, с което разполагаха, беше получен внушителен брой отговори от заинтересовани страни на местно равнище, като бяха организирани семинари в 19 държави членки и бяха получени 170 мнения, в които се включиха като активни участници повече от 3000 граждани от селските райони.

В приложение 2 е включено обобщение, направено от ЕМРСР, на отправените по време на семинарите със заинтересованите страни ключови послания, свързани с визията за селските райони.

е. Седмица на визията за селските райони

Основаната на широко участие едноседмична конференция (организирана от ЕМРСР в тясно сътрудничество с Европейската комисия): Седмица на визията за селските райони: Как си представяме бъдещето на европейските селски райони се проведе под формата на онлайн събитие в периода 22—26 март 2021 г.

Основаните на широко участие обсъждания по време на събитието бяха организирани около два ключови въпроса:

1.Кои са ключовите идеи, които следва да бъдат включени във визията, и

2.Кои са необходимите ключови промени/условия, за да постигнем целите на визията от положението, в което се намираме днес.

Седмицата на визията за селските райони привлече значителен интерес с общо 1365 получени регистрации и 600 различни участници „на живо“. В нея се включиха участници от 27 държави членки и 8 държави извън ЕС. В събитието участваха над 60 лектори, имаше над 3000 посещения на платформата и над 6000 преглеждания на интернет страницата на събитието. Събитието също така беше широко отразено в социалните мрежи, като над 13 000 души реагираха чрез Facebook. Разпространението на събитието може също да се илюстрира и чрез Rural Innovation Awards [наградите за иновации в селските райони], чрез които получиха признание подкрепени по линия на ЕЗФРСР проекти в редица тематични области в рамките на Our Rural Future [Бъдещето на нашите селски райони], свързани с визията, които получиха над 10 000 гласа в категорията „Общо гласуване“.

11 Презентациите, записите от пленарните сесии и ключовите послания от седмицата на визията за селските райони са достъпни онлайн на интернет страницата на ЕМРСР.

ж. Сътрудничество с Европейския парламент

12 На 29 януари 2021 г. Norbert Lins, член на Европейския парламент (ЕП) и председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони, внесе от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони въпрос с искане за устен отговор до Комисията относно дългосрочната визия за селските райони. Основните въпроси, повдигнати в него, се отнасят до координацията между различните намесени политики на ЕС; участието на регионалните и местните органи в селските райони; хармонизирането на стратегическите планове по ОСП и адаптирането на инструментите по ОСП към визията, както и до финансирането на селските райони по линия на ОСП и на политиката на сближаване. Комисарят Войчеховски предостави отговор на въпроса от името на Комисията.

На 4 февруари 2021 г. се проведе „съвместно заседание на комисията по природни ресурси на Комитета на регионите и комисията по селското стопанство на Европейския парламент относно дългосрочната визия за селските райони“. Членовете на двете институции обсъдиха пътищата за насърчаване на възстановяването в селските райони на Европа и за създаване на възможности регионите да продължат да играят своята роля при подготовката и управлението на бъдещата ОСП. Членовете на ЕП и местните лидери се съгласиха, че бъдещата политика на ЕС за развитие на селските райони трябва да бъде по-амбициозна и да съдържа конкретна политическа рамка, която ще бъде подложена на текущо наблюдение и оценка.

з. Сътрудничество с Комитета на регионите (КР) и с Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК)

През септември 2020 г. ЕИСК прие становище относно „Интегриран подход към селските райони на ЕС със специален акцент върху уязвимите региони“. През декември 2020 г. КР също прие становище относно действията, които трябва да бъдат предприети по отношение на селските райони — „Стратегията на ЕС за възраждане на селските райони“. Европейската комисия се позова на дългосрочната визия за селските райони като средство за изпълнение на редица техни искания. Освен това Европейската комисия неколкократно проведе диалог с двата комитета във връзка със специфичните нужди на селските райони и необходимия отговор в рамките на политиките.

и. Срещи на заместник-председателя Шуица и комисаря Войчеховски с ключовите заинтересовани страни

От септември 2020 г. заместник-председателят Шуица и комисарят Войчеховски започнаха да се срещат с ключовите заинтересовани страни, участващи в определянето на дългосрочната визия. Становищата на тези заинтересовани страни бяха в духа на горепосочените.

4. ВЗАИМОЗАВИСИМОСТИ И СЪГЛАСУВАНОСТ В ОТГОВОРИТЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

Съществува висока степен на съгласуваност между отговорите на заинтересованите страни в рамките на различните групи и между констатациите, произтичащи от всяко от направленията на консултацията. По-долу са изброени основните опасения на групите заинтересовани страни.

(I)Спешни нужди и предизвикателства за селските райони: 

-Инфраструктура; транспортна инфраструктура и инфраструктура за свързаност.

-Липса на основни услуги и удобства; лошо качество на обществените услуги (училища, здравно обслужване и социални грижи, обществен транспорт), възможностите за качествено образование и обучение, качествената свързаност, банките, пощенските станции, както и проблеми, свързани с управлението на водите.

-Липса на качествени работни места и възможности за качествени работни места.

-Ниски равнища на доходите.

-Недостатъчна приемственост между поколенията в селското стопанство.

-Застаряване на населението и по-специално сериозен демографски срив в някои селски райони.

-Недостатъчни и неподходящи жилища в някои държави членки.

-Заплахи за околната среда.

-Изграждане на капацитет: необходимост от развитие на лидерство в общността, подкрепа за дейностите в общността и работата в мрежа.

-Липса на участие във вземането на решения: насърчаване на приобщаването и ангажираността, уточняване на рамка за управление, включваща вертикални и хоризонтални връзки.

(II)Възможности за селските райони:

Икономически възможности:

-Въвеждане и възприемане на иновациите (икономически иновации и социални иновации, включително мрежи за постигане на съответния мащаб).

-Екологичен преход и екологосъобразна икономика (включително устойчиво селско стопанство, енергия от възобновяеми източници, стойност на екосистемните услуги).

Привлекателност:

-По-високо качество на живот (близост до природата).

-Чувство за принадлежност. 

-Приобщаване и ангажираност.

5. ОСНОВНИ ПОСЛАНИЯ ОТ ПРОЦЕСА НА КОНСУЛТАЦИЯ

След анализ на посочените по-горе резултати от процеса на консултация данните могат да се категоризират, както следва: i) спешни нужди и предизвикателства за селските райони, ii) възможности за селските райони, iii) ключови елементи при разработването на стратегията, и iv) предложени конкретни действия.

(I)Спешни нужди и предизвикателства за селските райони:

Заинтересованите страни показват висока степен на единодушие, що се отнася до инфраструктурата в селските райони. Широко разпространено е съществуващото възприятие за липсваща качествена инфраструктура в някои селски райони; транспортна инфраструктура и инфраструктура за свързаност.

По отношение на свързаността беше подчертан неадекватният и понякога доста лош достъп до цифрова инфраструктура в редица селски райони. Освен това заинтересованите страни посочват слабите цифрови умения на населението в селските райони и ниското равнище на цифровите иновации в МСП в селските райони. Тези три елемента влияят отрицателно върху присъединяването на селските райони към цифровата трансформация.

Липса на основни услуги и удобства. В някои селски региони има недостиг на такива основни обществени услуги, като обществен транспорт, възможности за качествено образование и обучение, банки, пощенски станции, както и проблеми, свързани с управлението на водите. В повечето работни процеси на консултацията се изтъква проблемът, свързан с лошото качество на обществените услуги, училищата, здравеопазването и социалните грижи — проблеми, които се задълбочават колкото по-отдалечен е даден селски район.

В някои държави членки заинтересованите страни споменават също и ситуацията с недостатъчните и неподходящи жилища в селските райони за посрещане на текущите нужди. Например липсата на жилища на достъпни цени, отдавани под наем, или трудността да се намерят имоти в продажба.

Гражданите на ЕС считат, че заплахите за околната среда са сред нуждите, на които трябва да се обърне внимание в селските райони. Най-често сочените въпроси са антропогенното въздействие върху биологичното разнообразие, качеството на водите и изменението на климата.

Заинтересованите страни систематично изтъкват необходимостта от изграждане на капацитет за развитие на лидерство в общността и за подкрепа на организациите и дейностите в общността. Съществува доста голям капацитет за взаимна социална подкрепа, но той се нуждае от подкрепа за развитие, особено в районите, засегнати от демографския срив.

Необходимо е по-голямо участие на селските общности в процеса на вземане на решения, които ги засягат. Това изисква активни мерки за достигане до всички членове на общността и тяхното ангажиране, включително младите хора и новопристигналите, както и подходяща рамка за управление.

Икономическите потребности и икономическите възможности са от ключово значение за подпомагане на населението в селските райони. За хората, живеещи в селските райони, липсват качествени работни места и възможности за качествени работни места. Някои заинтересовани страни подчертават, че в селските райони използването на добавената стойност на регионално равнище е ограничено, включително чрез туризма. В някои селски райони липсата на икономическа диверсификация и икономическа дейност създава по-малко възможности за работни места, като това допринася за задействането на един порочен кръг. По-ниските равнища на доходите, като например в селскостопанския сектор, не създават благоприятна среда за заселването на хора в селските райони; освен това те играят отрицателна роля във връзка с липсата на инвестиционен капацитет на потенциалните предприемачи. Необходими са усилия за задържане на вземането на бизнес решения и на добавената стойност в селските райони, вместо изнасянето на правомощия и печалби извън тях.

Селското стопанство продължава да се счита за сектор, който гарантира устойчивостта на селските райони, както и на по-широкият агрохранителен сектор. Селското стопанство обаче страда от недостатъчната приемственост между поколенията и е застрашено от намаляващата жизнеспособност на малките земеделски стопанства. Общопризната е нуждата селското стопанство да стане по-устойчиво.

Селските райони страдат от демографските промени, като например застаряването на населението и по-специално сериозния демографски срив в някои селски райони. Следва да се определят регионите в риск и да се приемат мерки за възстановяване на баланса на териториално равнище. Някои заинтересовани страни подкрепят мерките за положителна дискриминация по отношение на регионите, засегнати от обезлюдяване. Необходими са новаторски подходи по отношение на предоставянето на услуги, особено в тези райони.

Следва да се подчертае, че повече от 40 % от респондентите в ООК, живеещи в селските райони, се чувстват пренебрегнати от обществото; делът е по-висок сред гражданите, живеещи в отдалечени селски райони. Като причини за това възприятие сред гражданите на селските райони се изтъкват: влошената инфраструктура и услуги; липсата на икономически възможности; неотчитането на специфичните нужди при вземане на политически решения.

(II)Възможности за селските райони:

Икономически възможности:

·Счита се, че селското стопанство гарантира устойчивост чрез създаване на работни места, достъп до висококачествени храни на достъпни цени и запазване на ландшафта в селските райони. Въпреки че селските райони са нещо повече от селското стопанство, последното все още играе ключова роля в структурата на селските райони. Устойчивото селско стопанство играе важна роля в прехода към екологосъобразна икономика и гарантирането на издръжливостта на селските райони. В бъдеще селското стопанство следва да бъде по-устойчиво, да има по-силни местни връзки (къси вериги на доставки) и разнообразни вериги за създаване на стойност. Освен това е необходимо да продължат инвестициите в обучението на следващото поколение земеделски стопани и експерти по продуктите с „географски означения“ (ГО), които да могат да поемат дейностите, тъй като приемствеността между поколенията е изложена на риск.

·Въвеждането и възприемането на иновациите във всички аспекти е от ключово значение за бъдещето на селските райони; в това отношение от съществено значение са иновациите в областта на цифровите технологии, производството, социалната и водената от общностите сфера. Социалните иновации — водени от общностите и в рамките на общностите — са от особено значение за селските райони и трябва да бъдат засилени и насърчавани в бъдеще. Достъпът до икономически възможности се разглежда като един от основните фактори за привлекателността на селските райони в дългосрочен план.

Екологичен преход:

·Екологичният преход следва да се разглежда като полза, а не като тежест. Селските райони са в добра позиция да надграждат своите природни предимства, като поставят засилен акцент върху смекчаването/адаптирането към изменението на климата. Това изисква по-добро признаване на екосистемните услуги и приобщаващ подход, който да подкрепя справедливия преход.

Услуги и свързаност:

·Привлекателността на селските райони се обуславя от множество фактори, по-специално от предоставянето на електронни услуги (в областта на здравеопазването и образованието), по-добра интернет свързаност и по-голям брой хора, живеещи в селските райони. Достъпът до заведения за полагане на грижи се разглежда като един от основните фактори за привлекателността на селските райони в дългосрочен план.

·Иновативните и алтернативните подходи за мобилност могат да намалят разходите и въздействието върху климата, както и да подобрят достъпността.

Привлекателност:

·По-високото качество на живот, близостта до природата и чувството за принадлежност са сред многобройните причини за оставането или заселването на хората в селските райони.

·Значението на чувството за принадлежност е ключов елемент за привлекателността на селските райони. През 2040 г. селските райони следва да бъдат отворени за всеки и да карат хората да се чувстват приобщени независимо от етническата си принадлежност, пол, възраст, увреждане, произход. Това изисква да се работи за нуждите както на новодошлите, така и на хората, които вече живеят там.

·Беше подчертано и значението на запазването на „селския“ характер („селските райони следва да останат селски“).

·Оценяването по достойнство на селските райони след пандемията (по-малко пренаселени, по-малко замърсяване; възможност за работа от разстояние от селските райони) е допълнителен фактор за това.

В допълнение към анализа на изтъкнатите възможности и нужди, ключов елемент за селските райони е повишаването на тяхната устойчивост, което означава, че селските райони трябва да вървят напред към справедлив, екологичен и приобщаващ преход. Устойчивостта включва социални, екологични и икономически елементи. Заинтересованите страни считат, че интелигентната специализация може да доведе до добавена стойност; по-голям акцент обаче се поставя върху разнообразието. Диверсификацията и сътрудничеството са важни ключови фактори за устойчивостта на селските райони.

(III)Ключови елементи на стратегията:

В различните процеси на консултацията се подчертава необходимостта от разработена във възходяща линия и в подходящ мащаб цялостна дългосрочна стратегия, която ангажира местните общности, като се използва цялостен, приобщаващ, гъвкав и основан на местните условия подход. Участниците в процесите на консултацията посочват следните елементи, които трябва да бъдат разгледани във визията:

·Подобряване на достъпа до инфраструктура и услуги. Някои заинтересовани страни подкрепиха определянето на базов минимум (референтен показател) по отношение на достъпността на инфраструктурата/услугите в селските райони.

·Създаване на работни места и подкрепа за предприемачеството и иновациите в селските райони. Важно е да се подкрепят иновациите, като в това отношение от съществено значение е въвеждането и възприемането на иновациите във всички аспекти в областта на цифровите технологии, производството, социалната и водената от общностите сфера. Социалните иновации — водени от общностите и в рамките на общностите — са от особено значение за селските райони и трябва да бъдат засилени и насърчавани в бъдеще.

·Подобряване на свързаността и цифровите решения в подкрепа на изграждането и разрастването на интелигентни селища. Широколентовата мрежа е основна инфраструктура, наравно с водата и електричеството. С цел максимално използване на цифровизацията е необходимо чрез цифровите екосистеми да се развият умения и приложения, адаптирани към съответните нужди на селските райони. Инфраструктурата, уменията и приложенията следва да бъдат налични, а също физически и финансово достъпни. Подходящото обучение и подкрепа са от решаващо значение за развитие на цифровата грамотност.

·Постигане на целите в областта на климата, енергетиката и биологичното разнообразие. Надграждане в рамките на подходяща политическа и регулаторна рамка върху природните предимства на селските райони с цел принос към националните цели за задържане на собствеността, контрола и стойността в селските общности.

·Преодоляване на демографските предизвикателства, включително във връзка с обезлюдяването, приемствеността между поколенията и неравенството между половете.

Заетостта и иновациите, достъпът до инфраструктура и услуги, както и цифровата свързаност се определят като основни приоритети на дългосрочната визия и плана за действие на ЕС за селските райони.

В различните процеси на консултацията се подчертава значението на подхода „от долу нагоре“, който може да отчете разнообразието на селските райони и да ангажира селските общности. Необходимо е визията да насърчи приобщаването и ангажирането на различните групи в тяхната съвкупност (младите хора, мигрантите, възрастните хора, жените, малцинствата и т.н.). Жизнеспособността на районите в бъдеще зависи от изграждането на мостове, от доверието, разнообразието и съзнателното участие във всяка една политика. Чрез подходи „от долу нагоре“, гъвкавост и съзнателно участие на практика в дейностите се създават много изгодни за всички страни възможности, носещи социални, икономически и екологични ползи за местните общности и извън тях. Освен това е необходимо сътрудничество на всички равнища. Обменът, съвместната работа и създаването на връзки (отворена комуникация) са от решаващо значение на всички равнища и за всички видове дейности (икономически, социални и екологични), тъй като могат да допринесат с опит, подкрепа и обединяване на общностите. Много важно е изграждането на общи програми, тъй като „малките не могат да се справят сами“.

·Много участници подчертаха възможността да се използват съществуващи инструменти, по-специално подходът LEADER, за подпомагане на изработването и осъществяването на бъдещата визия на местно равнище. Участниците подчертаха значението на овластяването на местните общности чрез укрепване на съществуващите инициативи, като например местните групи за действие (МГД) и методологията LEADER, за набелязване на действия за развитие на селските райони и стимулиране на техния активен принос към създаването на политиките на ЕС.

·Основаните на участието подходи също се разглеждат като гаранция за активен и пряк принос на хората в селските райони към процесите на създаване на политики.

·Сътрудничество и работа в мрежа, участие на местно равнище като алтернатива на традиционния начин на консолидация. Мрежите могат да функционират от разстояние, без да е необходима географска близост.

·Връзките между селските и градските райони трябва да се управляват от балансирани партньорства, които гарантират условия на равнопоставеност. Връзките между селските райони също следва да бъдат насърчавани.

(IV)Предложени конкретни действия:

Участниците предлагат редица специфични мерки за справяне с посочените предизвикателства и за максимално използване на изтъкнатите възможности, предлагайки конкретни инструменти и средства. В подкрепа на развитието на селските райони политиката на ЕС и другите равнища на управление биха могли:

·С финансиране от ЕС или чрез частни инвестиции да подобрят достъпа и да предоставят икономическа и финансова подкрепа на участниците в селските райони, включително подкрепа за местни проекти и достъп до финансиране. Освен това някои заинтересовани страни обръщат внимание на нуждата да се улесни съчетаването на различните инструменти за териториално развитие (например многофондово финансиране със средства от ЕФРР или ЕСФ+ и от ЕЗФРСР). По темата за финансирането заинтересованите страни също посочват необходимостта от намаляване на бюрокрацията, която често затруднява разработването на положителни инициативи „от долу нагоре“ — премахването на тези пречки ще отключи потенциала на инициативите в селските райони.

·При определяне на политиките допълнително да насочат вниманието към местните нужди. С цел създаване на възможности и подкрепа за местните действия е необходима гъвкава политическа или регулаторна рамка със силен политически ангажимент и отговорност за проследяване на всички равнища — на равнището на ЕС, както и на национално, регионално и местно равнище. Чрез механизъм за проверка на въздействието върху селските райони би било възможно да се извършва скрининг на различните политики (включително държавната помощ и фискалните политики) през „призмата на селските райони“. Заинтересованите страни подчертаха, че този механизъм следва да започне да функционира незабавно и да обхваща програмите за финансиране.

·Да овластят местните общности чрез укрепване на съществуващите инициативи (като например МГД и LEADER) и да стимулират техния активен принос за създаването на политики. Налице е остра нужда от насърчаване и подкрепа за изграждането на капацитет, ангажиране на местните участници и улесняване на достъпа до знания и решения за отключване на потенциала за иновации, който в селските райони често е колективен (социални иновации). Това изисква развитие на лидерство в общността, както и подкрепа за дейностите в общността и работата в мрежа. С цел да бъдат посети семената на промяната са необходими иновационни посредници/аниматори на местно равнище. Определена роля в това отношение играе подходът LEADER. Ясно беше изтъкнат потенциалът на центровете в селските райони.

·Следва да има на разположение данни, с които да се подкрепи създаването на икономически модели, насочени не към растежа, а към качеството на живот/благополучието. Данните трябва да бъдат създавани, съобщавани и споделяни/използвани, доколкото е необходимо за оценката на приноса на селските райони и за проследяване на изпълнението на всяко действие. Необходими са аналитични модели и данни, за да бъдем готови за бъдещето. В този контекст като възможен механизъм беше предложена идеята за създаване на обсерватория за селските райони.

·Други предложени действия засягаха различни социални, културни, икономически и екологични аспекти.

Като цяло в целия ЕС е налице силна подкрепа за дългосрочна визия за селските райони със съответен план за действие.

6. КАК ИМЕННО БЕ ВЗЕТА ПРЕДВИД ОБРАТНАТА ИНФОРМАЦИЯ 

Становищата на заинтересованите страни относно дългосрочната визия и необходимите действия бяха анализирани и взети предвид във възможно най-голяма степен. Съответно в съобщението за дългосрочната визия е включен план за действие на ЕС за селските райони с конкретни действия, насочени към справяне с предизвикателствата и разкриване на възможностите, посочени в обществената консултация и представени по-горе. Визията обхваща 4 основни области на действие с оглед на целта за по-силни, устойчиви, свързани и проспериращи селски райони. Комисията отбелязва решителния призив за адекватен отговор на свързаните с управлението въпроси и в съобщението предлага също така да бъде предложен, във взаимодействие с Комитета на регионите, основан на участието процес на ЕС за проучване на пътя за постигане на целите на визията, включващ местните равнища на управление.

Много от предложените от заинтересованите страни действия по време на консултацията засягат или са от изключителната компетентност на държавите членки. Поради това изпълнението на тези действия ще зависи от ангажираността на държавите членки чрез предложения пакт за селските райони. Комисията е готова да подкрепи и да допълва действията на държавите членки в тази област.

Приложение 1. Събития в контекста на дейностите по консултация във връзка с дългосрочната визия за селските райони на ЕС.

Приложение 2 — „Гласът на селските райони“: Обзорен преглед на ключовите тематични послания на семинарите на заинтересованите страни, посветени на селските райони (източник: ЕМРСР)

(1)

  https://ec.europa.eu/commission/commissioners/sites/comm-cwt2019/files/commissioner_mission_letters/mission-letter-dubravka-suica_en.pdf

(2)

Вж. приложение I и отделните доклади относно проведената онлайн обществена консултация и пакета „Заинтересовани страни“.

(3)

  https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2229

(4)

  https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2278  

(5)

На разположение в интернет на адрес: https://enrd.ec.europa.eu/news-events/news/long-term-vision-rural-areas-workshop-package-nrns-and-other-rural-stakeholders_en

(6)

  https://enrd.ec.europa.eu/publications/rural-voices_en

(7)

  https://enrd.ec.europa.eu/news-events/events/rural2040-vision-week_en  

(8)

  https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/better-regulation-guidelines.pdf  

(9)

На разположение в интернет на адрес: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12525-Long-term-vision-for-rural-areas/public-consultation

(10)

Категории, използвани за анализа: 1) отдалечен селски район, 2) селски район или село, 3) малък или среден град и 4) голям град/градска агломерация.

(11)

  https://enrd.ec.europa.eu/news-events/events/rural2040-vision-week_en  

(12)

  Въпрос с искане за устен отговор O-000005/2021