—

като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304-40 × GHB119, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D070621/02,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 641/2004 и (ЕО) № 1981/2006 на Комисията (2),

—

като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 11 януари 2021 г., по време на което не беше прието становище,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (3),

—

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 21 юни 2018 г. и публикувано на 25 юли 2018 г. (4),

—

като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО) (5),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че на 30 септември 2014 г. Bayer CropScience AG („заявителят“) подаде заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304—40 × GHB119 („генетично модифициран памук“), в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението също обхващаше пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифициран памук, за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането;

Б.

като има предвид, че на 21 юни 2018 г. ЕОБХ даде положително становище, което беше публикувано на 25 юли 2018 г.;

В.

като има предвид, че генетично модифицираният памук е получен от кръстосването на три събития при генетично модифициран памук и води до устойчивост към хербициди, съдържащи глуфосинат и глифосат (т. нар. „добавъчни хербициди“), както и че произвежда два инсектицидни протеина (токсини „Bt“ или „Cry“): Cry1Ab и Cry2Ae, които са токсични за някои ларви на люспокрили насекоми, които се хранят с памук (6);

Г.

като има предвид, че въпреки че консумацията от човека на памучно масло в Европа е относително ограничена, то се съдържа в широк спектър от хранителни продукти, включително заливки, майонеза, фини печива, шоколадови пасти за намазване и чипс; като има предвид, че памукът се използва за хранене на животните главно под формата на кюспе/брашно от памучно семе или като пълномаслено памуково семе (7); като има предвид, че памукът се консумира от човека и под формата на брашно от памук;

Д.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други основателни фактори, свързани с разглеждания проблем; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза по целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР);

Е.

като има предвид, че Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 изисква оценка на това дали очакваните селскостопански практики влияят на резултата от проучваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е от особено значение за растенията, устойчиви на хербициди; като има предвид освен това, че различните места, избрани за полевите изпитвания, отразяват различните метеорологични и агрономични условия, при които ще се отглежда културата;

Ж.

като има предвид, че в Съединените американски щати бяха проведени полеви изпитвания за оценка на състава и агрономичните характеристики на генетично модифицирания памук само в осем обекта, но не и в други съответни райони за производство на памук; като има предвид, че само данните от една година, а именно 2012 година, са били използвани за получаване на данни за съответните метеорологични условия, при които растенията могат да се отглеждат;

З.

като има предвид, че глуфосинат и глифосат не са били използвани във високите дози, които могат да се очакват в контекста на нарастващата резистентност на плевелите;

И.

като има предвид, че ЕОБХ не е поискал допълнителни изследвания, например полеви изпитвания, продължаващи повече от един сезон и от обекти в други региони за производство на памук; като има предвид освен това, че не са били генерирани данни, представителни за по-екстремни екологични състояния, като например тези, причинени от изменението на климата, въпреки че е доказано, че екологичните фактори могат да оказват влияние върху експресията на Bt токсините (8);

Й.

като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди (9); като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираният памук ще бъде изложен на по-високи и многократни дози глуфосинат и глифосат и че следователно в реколтите може да e налично по-голямо количество остатъчни вещества;

К.

като има предвид, че остават неизяснени въпроси за канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вероятно канцерогенно за хората вещество;

Л.

като има предвид, че според ЕОБХ не са налични токсикологични данни, позволяващи да се извърши оценка на риска за потребителите, за редица продукти от разграждането на глифосата, свързани с генетично модифицирани култури, които са устойчиви на глифосат (10);

М.

като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията (1B) и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (11); като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г. (12); като има предвид, че генетично модифицираният памук е създаден с двойно по-голяма устойчивост към глуфосинат, което позволява използването на още по-високи дози върху растенията;

Н.

като има предвид, че проучванията показват, че глифосатът и глуфосинатът могат да окажат сериозно въздействие върху метагенома (13), и че следователно дългосрочната токсичност (смесена токсичност) за чревния тракт на всички храни и фуражи, съдържащи Bt токсини поради пръскане с глифосат и глуфосинат, следва първо да бъде оценена, преди да се стигне до заключение относно въздействието върху здравето и безопасността на храните;

О.

като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и продуктите от разграждането им, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на Експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (експертна група на ЕОБХ по ГМО), и че следователно такава оценка не се извършва като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми; като има предвид, че това представлява проблем, тъй като начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от съответното генетично модифицирано растение, както и съставът, а оттам и токсичността на продуктите от разграждането („метаболити“), могат да са повлияни от самата генетична модификация (14);

П.

като има предвид, че за провеждането на проучванията за безопасност са били използвани протеините Cry1Ab и Cry2Ae, произвеждани съответно в Escherichia coli (E. coli) и B.Turingiensis, вместо протеини, произвеждани от самото генетично модифицирано растение (15), което означава, че оценката на токсичните ефекти се основава на предполагаемата еквивалентност на Bt токсините, произвеждани изкуствено в бактерии, и произвежданите от растенията Bt токсини; като има предвид обаче, че за да се отчетат правилно синергичните ефекти, оценките не следва да се основават единствено на изпитвания с трансгенни Bt токсини, произвеждани в микробни системи;

Р.

като има предвид, че освен това не може да се отдава голямо значение на токсикологичните изпитвания, проведени с изолирани протеини, поради факта, че Bt токсините в генетично модифицирани култури като царевица, памук и соя имат по-висока присъща токсичност от изолираните Bt токсини; като има предвид, че това се дължи на факта, че протеазните инхибитори, присъстващи в растителните тъкани, могат да увеличат токсичността на Bt токсините, като забавят разграждането им; като има предвид, че това явление е доказано в редица научни изследвания, включително в научно изследване, проведено преди 30 години за Монсанто, което показа, че дори наличието на изключително ниски нива на протеазни инхибитори повишава токсичността на Bt токсините до 20 пъти (16);

С.

като има предвид, че тези въздействия никога не са вземани предвид в оценките на риска на ЕОБХ, въпреки че те са от значение за всички Bt растения, одобрени за внос или отглеждане в Съюза; като има предвид, че рисковете, произтичащи от тази засилена токсичност, дължаща се на взаимодействието между протеазните инхибитори и Bt токсините, за хората и животните, консумиращи храни и фуражи, съдържащи Bt токсини, не могат да бъдат изключени;

Т.

като има предвид, че редица проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система, вследствие на експозицията на Bt токсини, както и че някои Bt токсини могат да имат адювантни свойства (17), което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;

У.

като има предвид, че се счита, че оценката на потенциалното взаимодействие на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити с Bt токсини е извън правомощията на експертната група на ЕОБХ по ГМО, и че следователно не се извършва като част от оценката на риска; като има предвид, че това представлява проблем, тъй като е известно, че остатъчните вещества от пръскането с глифосат и глуфосинат нарушават метагенома, което може например да засили имунните реакции в комбинация с Bt токсини (18);

Ф.

като има предвид, че за разлика от употребата на инсектициди, при която експозицията е по време на пръскането и за ограничен период от време след това, използването на генетично модифицирани Bt култури води до непрекъсната експозиция на целеви и нецелеви организми на Bt токсини;

Х.

като има предвид, че допускането, че Bt токсините имат единичен и насочен към конкретни целеви организми механизъм на действие, вече не може да се счита за правилно и не може да се изключи действие върху нецелеви организми (19); като има предвид, че се съобщава, че нарастващ брой нецелеви организми са засегнати по много начини; като има предвид, че в неотдавнашен преглед са посочени 39 рецензирани от експерти публикации, в които се съобщава за значително неблагоприятно въздействие на Bt токсините върху много видове, които не са целеви (20);

Ц.

като има предвид, че е възможно редица нецелеви организми в Съюза да бъдат изложени на Bt токсини посредством разливане, отпадъци и оборски тор в резултат на вноса на Bt култури; като има предвид, че при оценката на риска не са проучени въздействията върху нецелевите организми;

Ч.

като има предвид, че при оценката на риска не е взето предвид развитието на резистентност при целевите вредители към Bt токсините, което може да доведе до използването на по-вредни за околната среда пестициди, или до увеличаването на дозите на пестицидите и по-честата им употреба за генетично модифицираната култура в държавата на отглеждане; като има предвид, че Агенцията на САЩ за опазване на околната среда планира постепенно премахване през следващите три до пет години на много Bt царевични хибриди, както и на някои сортове Bt памук, поради увеличаването на устойчивостта на насекомите към тези култури (21);

Ш.

като има предвид, че макар да се твърди, че използването на Bt култури води до намаляване на употребата на инсектициди, в неотдавна публикувано проучване, извършено в Съединените щати (22), се констатира, че „редица анализи на влиянието на Bt културите върху моделите на употреба на пестициди изглежда не са вземали предвид третирането на семена и поради това може да са надценили намаляването на употребата на инсектициди (особено по отношение на „третираната площ“), свързана с Bt култури“;

Щ.

като има предвид, че Съюзът е страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, от което ясно следва, че както държавите износителки, така и държавите вносителки имат международни отговорности по отношение на биологичното разнообразие;

АА.

като има предвид, че държавите членки представиха на ЕОБХ множество критични коментари по време на тримесечния период на консултации (23); като има предвид, че в тези критични коментари се отбелязва, че предоставените данни и анализи на данни относно фенотипната оценка, състава и токсичността са недостатъчни, че анализът на състава не отчита остатъчните вещества и метаболитите на добавъчните хербициди, както и че предложението на заявителя за план за наблюдение на околната среда не отговаря на целите, определени в приложение VII към Директива № 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24), и че не свързва дейностите по наблюдение със съответните цели за опазване; като има предвид, че компетентен орган на държава членка отхвърли предложението за пускане на пазара на генетично модифицирания памук въз основа на това, че предишните оценки за трите единични събития са били недостатъчни, за да се гарантира висока степен на защита на човешкото здраве;

АБ.

като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана се посочва, че по-специално в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето (25); като има предвид, че ЦУР на ООН 3.9 има за цел до 2030 г. значително да се намали броят на смъртните случаи и заболяванията, дължащи се на опасни химикали и на замърсяване на въздуха, водата и почвата (26); като има предвид, че разрешаването на вноса на генетично модифициран памук би увеличило търсенето на тази култура, третирана с хербицид, който е токсичен за репродукцията и вече не е разрешен за употреба в Съюза, увеличавайки по този начин експозицията на работниците в трети държави; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на работниците е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури с оглед на използваните по-големи количества хербициди;

АВ.

като има предвид, че при гласуването, проведено на 11 януари 2021 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше прието становище, което означава, че разрешението не беше подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки; като има предвид, че 13 държави членки (представляващи 35,52 % от населението на Съюза) гласуваха против разрешаването, докато само 10 държави членки (представляващи 27,49 %) гласуваха „за“; като има предвид, че 4 държави членки (представляващи 37 %) се въздържаха;

АГ.

като има предвид, че Комисията признава, че е проблем фактът, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, като това представлява открояващо се изключение при разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

АД.

като има предвид, че през осмия си мандат Европейският парламент прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че през деветия си мандат Европейският парламент вече е приел 16 възражения срещу пускането на ГМО на пазара; като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че причините, поради които държавите членки не подкрепят разрешенията, включват неспазване на принципа на предпазливост в процедурата на разрешаване и опасения от научно естество, свързани с оценката на риска;

АЕ.

като има предвид, че макар и да отчита недостатъчно демократичния характер на процедурата, липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

АЖ.

като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в апелативния комитет не е налице подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки (27);

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0028).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0029).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0030).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0054).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0055).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0056).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0057).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0069).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и NK603, и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1111 на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0291).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0292).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 87460 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 87427, MON 87460, MON 89034, MIR162 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0293).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0365).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × MON 87411 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и MON 87411, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0366).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604 (SYN-IR6Ø4-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0367).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0368).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 (MON-89Ø34-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0369).