ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 14.12.2021

COM(2021) 791 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

съгласно член 278а от Митническия кдоекс на Съюза относно напредъка при разработването на електронните системи, предвидени в Кодекса

{SWD(2021) 382 final}

Съдържание

1.    Увод    

2.    Контекст    

3.    Методология на проекта за електронните системи по МКС    

4.    Общ преглед на напредъка при въвеждането на електронните системи по МКС    

4.1    Завършени проекти преди 2021 г.    

4.2    Текущи проекти    

4.2.1    Трансевропейски проекти    

4.2.2    Национални проекти    

4.3    Рискове от закъснения    

4.4    Действия за смекчаване на последиците    

5.    Обобщение и заключения за управлението    

1.Увод

Първият и вторият годишен доклад на Комисията относно напредъка 1 по внедряването на електронните системи съгласно Митническия кодекс на Съюза (МКС) и придружаващите ги работни документи на службите на Комисията 2 бяха публикувани на 13 декември 2019 г. и на 14 декември 2020 г. Тазгодишният доклад съдържа подробности за продължаващия напредък при разработването на електронните системи от Комисията и държавите членки 3 и описва развитията към постигане на изцяло цифрова митническа среда от влизането в сила на МКС. За тази цел той се основава на работната програма за МКС (РП за МКС) 4 , която се смята за изходна линия за докладване на напредъка.

Проектите, изброени в РП за МКС, могат да бъдат разделени в три категории системи:

I)единадесет централни трансевропейски системи, които да бъдат разработени или подобрени от Комисията (като при тях често също се налага държавите членки да разработват или подобряват националните системи в зависимост от архитектурата на системата);

II)три децентрализирани трансевропейски системи, които трябва да бъдат разработени или подобрени от Комисията, но имат съществен национален компонент, който трябва да бъде внедрен от държавите членки; както и

III)три национални системи, които трябва да бъдат разработени или подобрени единствено от държавите членки.

В настоящия доклад се анализира осъщественият осезаем напредък и при трите типа системи, като се очертават целите, които трябва да бъдат изпълнени по всеки проект, архитектурата на проекта и подхода на планиране. На тази основа в него се отбелязват потенциалните закъснения, когато такива са установени, както и предвидените смекчаващи мерки. Цялостната оценка на напредъка по изпълнението на РП за МКС е обобщена в заключението на настоящия доклад (раздел 5) и показва, че оставащите проекти са предимно в процес на завършване в съответствие с план-графика, като подчертава, че някои рискове изискват спешни действия. Повече подробности за планирането и състоянието на всеки проект са дадени в работен документ на службите 5 на Комисията, публикуван заедно с настоящия доклад.

2.Контекст

МКС влезе в сила на 1 май 2016 г. и след изменението му през 2019 г. 6 като крайни срокове за постепенното приключване на проектите, що се отнася до прехода и внедряването на информационните системи, бяха определени 2020 г., 2022 г. и 2025 г. В член 278 от МКС се предвижда, че съществуващите електронни или основаващи се на хартиен носител системи може да продължат да се използват за приключването на митническите формалности (така наречените „преходни мерки“) до влизането в експлоатация на новите относими или подобрени електронни системи, предвидени в МКС. Преходните мерки трябва да престанат да се прилагат веднага щом съответните електронни системи бъдат налице.

За да бъде подкрепен този сложен процес на електронен преход към изцяло цифрова митническа среда, в РП за МКС са определени крайни срокове за всяка електронна система (и възможните етапи за нея) през периода 2020—2025 г.

Съгласно член 278а от Европейската комисия се изисква да представя годишен доклад за напредъка по въвеждането на останалите електронни системи. За тази цел Комисията събра информация за напредъка въз основа на 1) националните планове, които държавите членки са длъжни да предоставят два пъти годишно (януари и юни), и 2) проучване, разпространено сред службите на Комисията и сред държавите членки за проследяване на напредъка. 

Настоящият доклад съдържа и анализ, основан на по-подробна информация, докладвана от държавите членки в рамките на националните координационни програми, въведени от 2020 г. насам за основните децентрализирани трансевропейски системи в областта на транзита и износа.

Събраните данни бяха сравнени и с данните за 2020 г. с цел откриване на всички съществени промени. По време на проучването от ръководителите на проекти беше поискано да посочат всички известни закъснения в планирането във връзка с електронните системи, причините за всички подобни закъснения и предприетите смекчаващи мерки. Данните, получени от проучването, са както количествени — под формата на изпълнени или пропуснати крайни срокове и ключови етапи, така и качествени — под формата на подробни описания във връзка със срещнатите предизвикателства, очакваните рискове и предвидената сложност на проектите.

3.Методология на проекта за електронните системи по МКС

Работата по разработването на електронни системи обхваща няколко стъпки:

-Най-напред се изготвя икономически анализ, в който се представя обосновката на проекта и се определят изискванията към бюджета. В общия случай икономическият анализ включва описание на стопанската среда, описание на проблема, описание/обхват на проекта, алтернативни решения, разходи и график;

-След това се изготвя стратегически документ, в който се предоставя по-подробна информация за проекта: структура, разходи, продължителност и рискове, както и информация за неговите ключови етапи, очаквани резултати и организация;

-На по-късен етап се извършва моделиране на оперативните процеси, при което оперативните процеси от законодателството се изобразяват визуално в потоци или модели на процеси, за да се помогне при разработването на функционалните спецификации за системите. Предимството на визуалното изобразяване на моделите на процесите е да осигури общо разбиране и анализ;

-В този контекст се разработват техническите спецификации, в които се определя по-подробно как ще бъде изградена системата, архитектурата, която ще се използва, съобщенията, които ще се подават от икономическите оператори и митническите учреждения, интерфейсите с други системи, плановете за изпитване и др.

-След това проектите се разгръщат на различни етапи — от подготовка и разработване до изграждане, изпитване на съответствието, миграция и въвеждане в експлоатация.

При разработването на последните проекти по МКС методологията на проекта е оптимизирана. Моделирането на оперативните процеси, моделирането на данните и техническите спецификации са разработени паралелно и чрез тясно сътрудничество от самото начало с експерти от сферата на правото, бизнеса и информационните технологии, както от страна на Комисията, така и от страна на националните администрации, и след консултация с търговски представители. Комисията възприема по-гъвкави процеси за разработване на електронните системи на МКС, предоставяйки нарастваща потребителска функционалност чрез по-бързи и по-лесно управляеми версии на софтуера.

Комисията и държавите членки се срещат редовно, за да определят и съгласуват тези проектни документи за всяка трансевропейска система (в координационната група за електронни митници (ECCG). Освен това Комисията се консултира систематично с търговската общност чрез Контактната група по търговията. Основното предизвикателство е да се гарантира, че съществуващите системи продължават да функционират гладко, докато новите системи биват разработвани. След като бъдат готови, от изключителна важност е да се осигури плавен преход от съществуващите към подобрените системи. От жизненоважно значение е да се гарантира, че търговските и митническите операции няма да бъдат засегнати.

4.Общ преглед на напредъка при въвеждането на електронните системи по МКС

РП за МКС съдържа седемнадесет проекта, насочени към въвеждането на необходимите електронни системи, включително четиринадесет трансевропейски системи, за които Комисията отговаря заедно с държавите членки, и три, за които отговорността е единствено на държавите членки.

4.1Завършени проекти преди 2021 г.

Към края на 2021 г. Комисията може да докладва за  успешното подобряване или въвеждане на осем от седемнадесетте системи.

Осемте завършени трансевропейски системи (нови системи или подобрявания) са следните:

·МКС: система за регистрирани износители — REX (нова): въведена през 2017 г.

·МКС: митнически решения — CDS (нова): въведена през 2017 г.

·МКС: пряк достъп за търговците до европейските информационни системи — ЕУП и ЦП (единно управление на потребителите и цифров подпис) (нова): въведена през 2017 г.

·МКС: система за регистрация и идентификация на икономическите оператори 2 — EORI2 (подобряване): въведена през 2018 г.

·МКС: наблюдение 3 — SURV3 (подобряване): въведена през 2018 г.

·МКС: система за обвързваща тарифна информация — ОТИ (подобряване): въведена през 2019 г.

·МКС: одобрени икономически оператори — ОИО (подобряване): въведена през 2019 г.

·МКС: информационни листове за специални режими — INF (нова): въведена през 2020 г.

От останалите девет проекта шест засягат трансевропейски системи, като три от тях са били въведени за пръв път през 2021 г. (вж. 4.2.1), въпреки че проектите все още не са изцяло завършени. Същото важи и за трите проекта, засягащи националните системи, по които някои държави членки са започнали работа (вж. 4.2.2), въпреки че проектите все още не са завършени като цяло (от всички държави членки).

4.2Текущи проекти

Що се отнася до деветте текущи проекта, в настоящия раздел от доклада се подчертават постиженията и напредъка, постигнати до края на 2021 г., и се демонстрира широкото сътрудничество между Комисията и държавите членки.

4.2.1Трансевропейски проекти

Що се отнася до шестте трансевропейски проекта, през 2021 г. бяха изготвени и договорени редица документи за ИТ проекти като основа за работата по разработването на системите — вж. по-долу напредъка по всеки отделен проект.

Със специфичната си архитектура тези трансевропейски проекти понякога изискват комбинация от централни и национални компоненти и един или повече етапи, чийто срок на изпълнение е 31 декември 2025 г. съгласно член 278, параграф 3 от МКС. Те са описани и напредъкът по тях се осъществява, както следва:

1)МКС: управление на обезпеченията — GUM (нова): цели да осигури разпределяне и управление в реално време на различните видове обезпечения в целия ЕС. Подобрената скорост на обработка, проследяването и мониторинга на обезпеченията по електронен път между митническите учреждения се очаква да доведат до по-бързо идентифициране на случаите, в които обезпеченията се смятат за невалидни или недостатъчни за покриване на възникналото или потенциалното задължение.

Напредък: Икономическата обосновка за трансевропейското управление на обезпеченията с повторно използване на съществуващата система, като се добавят специфични изисквания към управлението на обезпеченията, беше одобрена през септември 2020 г. Моделите на процеси и функционалните спецификации, както и стратегическият документ, бяха завършени през 2021 г.

С оглед на ключовите правни етапи в РП за МКС, техническите спецификации трябва да бъдат завършени до 30 септември 2022 г. — за компонент 1, свързан с трансевропейското управление на обезпеченията, и до 30 ноември 2024 г. — за компонент 2, свързан с националната система за управление на обезпечението.

Що се отнася до националната система за управление на обезпеченията, седем държави членки докладваха за въвеждането на националната система, а две други държави членки напредват по изготвянето на техническите спецификации. Това може да се види в таблица 25 от работния документ на службите на Комисията.

2)МКС: система за контрол на вноса 2 — СКВ2 (подобряване): целта е да се повиши безопасността и сигурността на веригата на доставки посредством подобряване на качеството на данните, регистрирането на данни, наличността на данни и техния обмен във връзка с уведомленията преди пристигане („обобщените декларации за въвеждане“) и друга информация, свързана с риска и контрола. По-специално проектът ще улесни сътрудничеството между държавите членки в процеса на анализ на риска. Проектът ще бъде реализиран на три пускови етапа, за да се осигури осъществимост на прехода по вид транспорт.

(1)Пусков етап 1 обхваща задължението на съответните икономически оператори (пощенски оператори и експресни куриери по въздушен транспорт) да предоставят минималните данни, т.е. набора от данни от обобщената декларация за въвеждане (ОДВ) преди натоварване. Основният фокус на митниците в този първи пусков етап е оценката на риска, откриването и смекчаването на рисковете от потенциално въвеждане на импровизирано взривно или запалително устройство („бомба в кутия“) във въздушните товари и въздушната поща, преди стоките да бъдат натоварени на самолет в трета държава. По този начин чрез СКВ2 митниците осигуряват допълнително ниво на сигурност към съществуващия режим за сигурност на гражданското въздухоплаване, приложим за превоз на товари и поща до ЕС.

(2)Пусков етап 2 обхваща изпълнението на новите задължения относно ОДВ и свързаните с тях оперативни процеси и процеси за управление на риска за всички стоки, въвеждани в ЕС с въздушен транспорт (добавяне на нови видове икономически оператори и подаване на ОДВ, свързване при подаване от множество лица и известия за пристигане), и възможностите за анализ на безопасността и сигурността.

(3)Пусков етап 3 разширява това към всички стоки, въвеждани в ЕС с морски транспорт, с транспорт по вътрешни водни пътища, с автомобилен и железопътен транспорт (включително стоки в пощенски пратки, превозвани с тези транспортни средства). С пусков етап 3 се поддържат всички видове транспорт.

Напредък: Успешното въвеждане от Комисията на 15 март 2021 г. на централно разработените компоненти на СКВ2 — пусков етап 1, т.е. споделения интерфейс за търговци, общото хранилище и инструмента за бизнес статистика и мониторинг, е значително постижение.

Що се отнася до готовността на разработените на национално равнище от държавите членки компоненти на СКВ2 — пусков етап 1, т.е. националните системи за въвеждане, може да се докладва, че през октомври 2021 г. всички 27 държави членки са започнали работа по план (раздел 3.1.1 от работния документ на службите на Комисията) с експресните куриери и пощенските оператори.

Първият пусков етап е най-големият бизнес и ИТ проект, предприеман някога от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, който осигурява денонощна достъпност за икономическите оператори и държавите членки и обработва най-голям обем бизнес съобщения с време за реакция от само секунди. Това е и първият път, когато ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ използва цифрови сертификати за комуникация между системите. СКВ2 — пусков етап 1, осигурява също така усъвършенстван мониторинг и бизнес статистика за държавите членки.

Комисията работи с държавите членки и Всемирния пощенски съюз (UPU) за управление на въздействието от липсата на електронни данни от операторите от трети държави за формалностите при въвеждане, които пощенските оператори от ЕС трябва да спазват. За тази цел може да е подходяща временна и целенасочена дерогация, основана на член 6, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза.

Допълнителни пускови етапи:

Започна разработването на пусков етап 2, като за изходна линия се използва пусков етап 1. Държавите членки подготвят националните функционални и технически спецификации въз основа на общите спецификации на ЕС, предоставени от Комисията. Комисията започна координационни срещи, за да осигури гладко развитие на пусков етап 2, и поиска от националните митнически администрации да предоставят националните планове за проекти, обхващащи информация както за националните системи за въвеждане, така и за системите на съответния икономически оператор.

Функционалните спецификации за пусков етап 3 бяха публикувани през второто тримесечие на 2021 г. С това издание ще се поддържат всички видове транспорт и етап 1 на СКВ ще бъде преустановен.

3)МКС: доказателство за съюзен статус — PoUS (нова): чрез нея ще се извършва съхранение, управление и извличане на всички доказателства, показващи, че търговците осигуряват съюзния статус на своите стоки. Този проект може да бъде разгърнат на централно или национално равнище, но много държави членки изрично са изразили намерението си да използват централната система, разработена от Комисията. С оглед на зависимостта между въвеждането на митническия манифест за стоките съгласно МКС като доказателство за съюзен статус и средата за европейско морско информационно обслужване, проектът ще бъде изпълнен на два етапа, за да се избегне несъответствие и да се намалят рисковете.

Напредък: Стратегическият документ и прегледът на архитектурата на етап 1 (T2L/F) бяха одобрени на 30 септември 2020 г. През 2021 г. бяха обявени три отделни пакета за външен преглед, съдържащи техническа документация. Веднага след като техническата документация бъде одобрена (приблизително през февруари 2022 г.), държавите членки ще могат да започнат да разработват свързването към централната система. Функционалните спецификации на етап 2 (CGM) бяха приети на 21 юни 2021 г.

За проекта се използва подход на гъвкаво развитие. Проектът напредва по плана, заложен в работната програма за МКС. Както и в миналогодишния доклад, държавите членки, които предпочитат да въведат национален системен компонент, докладваха, че са се затруднили да предвидят дали изпълнението им ще следва графика, заложен в работната програма, поради ранния етап на проекта.

4)МКС: централизирано оформяне на вноса — CCI (нова): цели да позволи поставяне на стоките под митнически режим посредством централизирано оформяне, така че икономическите оператори да могат да централизират дейността си от митническа гледна точка. Обработката на митническите декларации и физическото вдигане на стоките ще бъдат координирани между съответните митнически учреждения. Системата ще се основава на новите национални системи за вноса и ще позволи автоматизирано действие на процеса на централизирано оформяне на европейско равнище.

Напредък: По отношение на CCI — етап 1, икономическият анализ, стратегическият документ, МБП, ниво 4, функционалните спецификации и техническите спецификации са одобрени и са в съответствие с МГСП-М от 2019 г. и РП за МКС. През 2021 г. по процедурата за управление на промените беше одобрен актуализиран пакет на техническата документация. Разработването на системата започна, като планираната дата на въвеждане за държавите членки — пионери по проекта, е през 2022 г. Осем държави членки докладваха за приключването на своите технически спецификации по етап 1, докато единадесет други все още работят по тях.

Икономическият анализ за CCI — етап 2, беше завършен през октомври 2019 г. Оперативните процеси и функционалните спецификации за етап 2 също бяха завършени през 2020 г. Редица технически документи бяха одобрени вътрешно в ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ в подготовка за публикуване на пакет с технически спецификации до 30 юни 2022 г. — преди планираната дата за начало на периода на въвеждане през октомври 2023 г.

5)МКС: нова компютризирана система за транзит — NCTS (подобряване): С новата компютризирана система за транзит съществуващата обща система на Съюза за транзит се привежда в съответствие със законовите разпоредби на новия МКС, като обменът на информация се привежда в съответствие с изискванията за данните на МКС и се подобряват и разработват интерфейсите с други системи. От решаващо значение е да се гарантира непрекъснатостта на дейността на NCTS по време на подобряването на NCTS.

Напредък: Проектът NCTS — етап 5, в момента се изпълнява по график с успешното въвеждане от първата държава членка през март 2021 г. Държавите членки одобриха и нов набор от спецификации, които обхващат качеството, техническата поддръжка, непрекъснатостта на дейността, сигурността и капацитета на бъдещите операции на NCTS — етап 5 (управление на услугите, споразумение за ниво на обслужване, техническо задание, управление на кризи, план за капацитет, план за сигурност). Това е важен работен процес, който е в основата на правилното функциониране и наличието на тази трансевропейска система. Успоредно с това интензивното изпитване съвместно с държавите членки в рамките на цялата система потвърждава пригодността за използване по предназначение и устойчивостта на спецификациите и централната система. Това допълнително намалява рисковете за техническите аспекти на прехода по гъвкав начин.

Всички държави членки потвърдиха плановете си да започнат въвеждане в експлоатация на NCTS — етап 5, по време на периода на въвеждане, предвиден между първото тримесечие на 2021 г. и четвъртото тримесечие на 2023 г., в пълно съответствие с РП за МКС. Това е нагледно показано на  фигура   1. Жълтият стълб посочва препоръчителния срок, в който държавите членки може да подготвят затварянето на съществуващата система за транзит и да започнат работа с новата система, за да бъдат готови за спазване на законовия срок, посочен от червения стълб.

Четиринадесет 7 държави членки докладваха, че са завършили техническите си спецификации за NCTS — етап 5, докато осем други продължават да работят по тях.

Фигура 1 — NCTS — етап 5 Въвеждане в експлоатация от националните администрации

За NCTS — етап 6, икономическият анализ и стратегическият документ са завършени паралелно до края на 2021 г. Тъй като държавите членки се нуждаеха от повече информация, за да вземат информирано решение, беше извършено и техническо проучване.

6)МКС: автоматизирана система за износа — AES (подобряване както на съществуващата трансевропейска система (компонент 1 на проекта), така и на съществуващите национални системи за износа (компонент 2 на проекта): целта е изпълнение на изискванията на МКС по отношение на износа и напускането на стоки. Проектът, свързан с трансевропейската AES, включва въвеждане на предвидените в МКС опростявания на търговията с цел да се улесни износът на стоки за европейски дружества, например централизираното оформяне на износа, и изпълнение на задълженията съгласно МКС за засилен мониторинг на стоките, които напускат митническата територия на ЕС, с цел предотвратяване на измами. От решаващо значение е по време на подобряването на AES да се гарантира непрекъснатостта на дейността на операциите, свързани с износа.

Напредък: Трансевропейската AES  — компонент 1, в момента се изпълнява по график с успешното въвеждане от първата държава членка през март 2021 г. Държавите членки одобриха и нов набор от спецификации, които обхващат качеството, техническата поддръжка, непрекъснатостта на дейността, сигурността и капацитета на бъдещите операции на AES (управление на услугите, споразумение за ниво на обслужване, техническо задание, управление на кризи, план за капацитет, план за сигурност ). Това е важен работен процес, който е в основата на правилното функциониране и наличието на тази трансевропейска система. В процес на подготовка са също насоки за дейността и материали за електронно обучение. Успоредно с това интензивното изпитване съвместно с държавите членки в рамките на цялата система потвърждава пригодността за използване по предназначение и устойчивостта на спецификациите и централната система. Това допълнително намалява рисковете за техническите аспекти на прехода по гъвкав начин.

Всички държави членки потвърдиха плановете си да започнат работа във връзка с AES по време на периода на въвеждане от първото тримесечие на 2021 г. до четвъртото тримесечие на 2023 г., в пълно съответствие с РП за МКС. Това е показано на фигура 2. Жълтият стълб посочва препоръчителния срок, в който държавите членки могат да подготвят затварянето на съществуващата система за износа и да започнат работа с новата система, за да бъдат готови за спазване на законовия срок, посочен от червения стълб.

Фигура 2 — AES — етап 1 Въвеждане в експлоатация от националните администрации

В обобщение, Комисията работи по график по шестте останали трансевропейски проекта, за да спази законовите срокове, договорени в контекста на МКС и РП за МКС, както и ключовите етапи на проекта, изложени в Многогодишния стратегически план за митниците (МГСП-М) от 2019 г. Държавите членки също предимно работят по график, но пет държави членки посочиха закъснения при въвеждането на някои системи, вариращи от един месец до повече от две години в един случай 8 . Две държави членки посочиха, че ще предоставят на своите търговци по-дълъг преходен период след въвеждането, за да се свържат с техните системи, отколкото е предвидено в закона — едната с един месец, а другата с една година 9 . Тъй като съответните системи са планирани за 2023 г., 2024 г. и 2025 г., все още има време за предприемане на смекчаващи действия за справяне с очакваните в момента закъснения. За тази цел Комисията ще работи в тясно сътрудничество с посочените държави членки.

И накрая, важно е да се подчертае, че с оглед на изпълнението на РП за МКС Комисията ще е извършила приблизително 84 % от дейностите си до декември 2021 г.. Това представлява увеличение в сравнените с докладваните миналата година 79 % от цялата работа по разработката, която трябва да бъде завършена до 2025 г. Този процент се основава на ключови показатели за ефективност за дейностите, възложени само на Комисията, и не отразява дейностите, извършени от държавите членки. В прегледа по-долу може да бъдат намерени перспективите с оглед на напредъка и планирането на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“.

Фигура 3 — Приблизителна оценка на процента на приключените от Комисията дейности по разработка

4.2.2Национални проекти

Държавите членки трябва да завършат подобряването на трите си национални системи до 2022 г. Това изключва компонента за износа на националната система за специалните режими, при която дейността и планирането са взаимно свързани с автоматизираната система за износа (AES), и националния компонент на обезпеченията като част от проекта за управление на обезпеченията.

Трите системи на държавите членки, които трябва да бъдат готови до 31 декември 2022 г. съгласно член 278, параграф 2 от МКС, са следните:

1)МКС: уведомление за пристигане, уведомление за представяне и временно складиране (NA, PN и TS) — (подобряване): определя автоматизацията на процесите на национално равнище във връзка с уведомленията за пристигане на транспортни средства, представяне на стоки и декларации за временно складиране, както е описано в МКС. Този проект подкрепя хармонизирането в държавите членки по отношение на обмена на данни между търговията и митниците.

Напредък: BE създаде инициатива за сътрудничество с 12 други заинтересовани държави членки за изготвянето на спецификациите. Експертен екип, финансиран по програма „Митници“, ще продължи да си сътрудничи за доставянето на подходяща функционална и техническа документация и тестови пакети. NA, PN и TS са завършени съответно от една, шест и четири държави членки. Поради естеството на разработката някои държави членки решиха да използват СКВ2 — пусков етап 2, за да изпълнят изискванията за уведомлението за пристигане, което в крайна сметка доведе до отлагане на някои планирани дати след крайния срок по РП за МКС.

2)МКС: национални системи за вноса — NIS (подобряване): целта е да се изпълнят всички произтичащи от МKС изисквания по отношение на процедурите и данните, които се отнасят до областта на вноса. Държавите членки трябва да разработят технически спецификации на своето равнище като първа стъпка към завършването на системите.

Напредък: Петнадесет държави членки завършиха своите технически спецификации. Две все още не са започнали, а друга държава членка не предостави информация. Всички държави членки, с изключение на две, работят по график за постигане на ключовите етапи на операциите за 2022 г.

3)МКС: специални режими — SP (подобряване): цели хармонизиране и улесняване на специалните режими (митническо складиране, специфична употреба, временен внос и активно и пасивно усъвършенстване). Държавите членки ще трябва да въведат в националните си системи всички необходими изменения на МКС за тези специални режими. Първият компонент (износ) на SP ще бъде внедрен в съответствие със и като част от проекта „МКС: национална автоматизирана система за износа (AES)“ (със срок на въвеждане 2025 г.), докато вторият компонент (внос) ще бъде част от проекта „МКС: подобряване на националните системи за вноса“ (със срок на въвеждане 2022 г.).

Напредък: Девет държави членки са завършили техническите си спецификации за компонент 1 на SP, докато четиринадесет са ги завършили за компонент 2. Съществуват взаимозависимости между AES и подобряването на националните системи за вноса. Досега държавите членки не съобщават за закъснения и всички държави членки спазват графика, като първият краен срок е 2022 г.

В обобщение, по отношение на националните системи държавите членки полагат големи усилия, понякога чрез интензивно сътрудничество, за постигане на напредък в изпълнението на изискванията за NA/PN/TS, корекциите на националните системи за вноса и взаимно свързаните специални режими. С наближаването на срока за въвеждане, 31 декември 2022 г. за всичките три, държавите членки следва да обърнат сериозно внимание на този въпрос, по-специално шестте държави членки, които не можаха да потвърдят своевременното въвеждане за NA, четирите държави членки за PN, трите държави членки за TS и двете държави членки за NIS, както е показано в таблици 14, 15, 16 и 18 от работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад.

4.3Рискове от закъснения

Комисията напредва добре по отношение на дейностите, за които тя е отговорна, и не са установени или няма неспазвания на законовите срокове. Освен това не са докладвани сериозни рискове, които да доведат до късно въвеждане. 

Държавите членки също напредват в значителна степен с дейностите, за които те са отговорни. Въпреки това, както е посочено в раздел 4.2.2, някои държави членки съобщават за известно забавяне след законовите срокове. Таблиците в придружаващия работен документ на службите на Комисията, където могат да се видят докладваните закъснения от държавите членки, са посочени за всеки проект, изброен по-долу.

·Що се отнася до изпълнението на уведомлението за пристигане, следните държави членки имат планирана дата за въвеждане в експлоатация, която е по-късно от крайния срок, предвиден в работната програма за МКС: BE, BG, EE, ES, NL и SE (таблица 14). По-конкретно три от тези държави членки (BG, EE и ES) съобщиха, че ще използват NA, интегрирано в СКВ2 — пусков етап 2 (планирано въвеждане — 1 март 2023 г.). За BE и NL забавянето е ограничено до два месеца. За DE и IE е отбелязано като неприложимо, а DK, MT и SK не предоставиха планирана дата.

·Що се отнася до изпълнението на уведомлението за представяне, следните държави членки посочиха планирана дата за въвеждане в експлоатация на PN, която е по-късно от крайния срок, предвиден в работната програма за МКС: BE, EE, NL и SE (таблица 15). По-конкретно за BE и NL очакваното забавяне е ограничено до два месеца. EE и SE планират навременно въвеждане на националната си система, но миграцията на всички икономически оператори ще бъде постепенна и ще приключи след крайния срок 31 декември 2022 г. PL, RO и SK не предоставиха планирана дата.

·Що се отнася до изпълнението на временното складиране, следните държави членки посочиха планирана дата за въвеждане в експлоатация, която е два месеца по-късно от крайния срок в работната програма за МКС: BE, EE и NL (таблица 16). BE и NL докладваха закъснение от 1 тримесечие; EE ще въведе навреме своята система, но миграцията на всички икономически оператори ще бъде постепенна и ще приключи след крайния срок 31 декември 2022 г. DK, PL, RO или SK не предоставиха планирана дата.

·Що се отнася до изпълнението на подобряването на националните системи за вноса, следните държави членки посочиха планирана дата за изпълнение, която е по-късно от крайния срок, предвиден в работната програма за МКС: BE (ограничен до няколко дни) и MT (2 тримесечия) (таблица 18). DK, PL, RO или SK не предоставиха планирана дата. Освен това GR и LT съобщиха, че все още не са започнали с техническите спецификации, което също може да бъде проблематично по отношение на постигнатия напредък с оглед на крайния срок 31 декември 2022 г.

·Що се отнася до изпълнението на СКВ2 — пусков етап 2, следните държави членки посочиха планирана дата на въвеждане, която е по-късно от крайния срок, предвиден в работната програма за МКС: MT (таблица 28). BE, GR, IT или RO не предоставиха планирана дата.

·Що се отнася до изпълнението на PoUS — етап 1, следните държави членки посочиха планирана дата за въвеждане, която е по-късно от крайния срок, предвиден в работната програма за МКС: CZ и HU (таблица 32). BE, DK, GR, IT, LT, MT или PL не предоставиха планирана дата.

·Що се отнася до изпълнението на CCI — етап 1, следните държави членки посочиха планирана дата за въвеждане и експлоатация, която е по-късно от крайния срок, предвиден в работната програма за МКС: DE (таблица 36) Този график е с по-късни срокове в сравнение с доклада за 2020 г. DE посочи, че настоящата архитектура и инфраструктура на националната система за вноса не е достатъчна и се изисква фундаментално обновяване и модернизация, за да отговори на изискванията на „МКС: централизирано оформяне на вноса“, вж. раздел  4.7 от работния документ на службите на Комисията. SE не предостави планирана дата.

·Що се отнася до изпълнението на CCI — етап 2, следните държави членки посочиха планирана дата за въвеждане в експлоатация, която е по-късно от крайния срок, предвиден в работната програма за МКС: DE (таблица 37) Планираната дата на въвеждане на DE в тази таблица е с един месец по-късно от целевата дата, определена в РП, и ще бъде осигурен период на миграция, който продължава до 30 юни 2026 г. Въпреки това, след събирането на данните в таблица 37, DE посочи, че възнамерява да въведе етап 2 в рамките на периода на въвеждане съгласно РП за МКС. DE обясни, че този проект ще бъде внедрен в основната версия на тяхната национална ИТ система ATLAS (пусков етап 10.3), подготвителните дейности за която все още не са започнали. BE или SE не предоставиха планирана дата.

·Що се отнася до изпълнението на NCTS — етап 5, и AES — етап 1, макар че държавите членки постигат добър напредък и всички държави членки потвърждават, че ще бъдат готови до 1 декември 2023 г., има все повече данни, че някои може да се сблъскат със значителни трудности да изпълнят ангажиментите си поради късно начало, затруднения с обществените поръчки, забавяне на изпълнението, недостатъчни ресурси, COVID-19 и търговски преход.

Като цяло държавите членки са достигнали 26 % от ключовите етапи на прехода, спрямо 18 % към края на 2020 г., което подчертава значителния напредък. Това обаче е под очакваните 36 %. Значителен брой държави членки са изправени пред трудности при изпълнение на правните задължения. Преходът на държавите членки вече се е изместил с повече от едно тримесечие, считано от края на 2020 г., и може да се забави още повече, тъй като 40 % от държавите членки в момента преразглеждат своите национални планове, а други срещат значителни затруднения, свързани с получаването на необходимите ресурси. Комисията смята, че половината от плановете на държавите членки крият сериозни рискове за правилното и навременно въвеждане на AES — етап 1, и NCTS — етап 5, до крайния срок 1 декември 2023 г. Това положение може да застраши спазването на крайния срок, ако не бъдат предприети динамични и мощни ответни действия от страна на държавите членки. От съществено значение е всички държави членки да са готови навреме с подходящи мерки за непредвидени ситуации, за да бъдат тези системи напълно въведени в експлоатация на 1 декември 2023 г.

·Що се отнася до изпълнението на NCTS — етап 6, държавите членки изразиха някои опасения относно планирането, тъй като несъответствието на датите на въвеждане на NCTS — етап 6, и СКВ2 — пусков етап 3, заложени в МГСП-М и работната програма за МКС, поражда трудности при изпълнението. Комисията предприе необходимите действия за разрешаване на проблема, като същевременно спази датите в рамките на крайните сроковете, определени в МКС.

·Що се отнася до изпълнението на GUM — национален компонент 2, повечето държави членки планират навременно въвеждане и експлоатация, с изключение на FI и FR (приблизително 1 месец закъснение) (таблица 25). Тъй като това е една от системите, чийто срок за внедряване е едва през 2025 г., а отчетените закъснения са ограничени, все още има време за справяне с този риск.

От страна на държавите членки редица общи рискове продължават да се повтарят година след година. Постоянен източник на трудности са липсата на ресурси и необходимостта от по-нататъшно интегриране на проектите по МКС. Те също така са предвидили няколко смекчаващи действия, за да се избегне забавяне на въвеждането в експлоатация. Следва да се отбележи, че рискът от страна на държавите членки се разглежда в комбинация с други външни фактори (вж. таблици 12, 13, 17, 34, 35 и 38 от работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад). Освен това в годишния доклад за напредъка за 2020 г. държавите членки вече посочиха трудностите при изпълнението на задълженията за митническите системи, наложени с пакета за ДДС в областта на електронната търговия, приет на 5 декември 2017 г. 10 С отлагането на новите правила с шест месеца (от 1.1.2021 г. до 1.7.2021 г.) държавите членки разполагат с повече време да спазят законовите срокове за националните разработки, въпреки че няколко държави членки докладваха странични ефекти на инициативата за ДДС в областта на електронната търговия върху изпълнението на МКС. Пет държави членки докладваха за необходимостта от ново планиране на някои дейности по МКС и от усъвършенстване на платформите и поддържащите ИТ системи.

По отношение на предизвикателствата, породени от пандемията от COVID-19, Комисията отново докладва, че за собствените ѝ дейности не е отбелязано въздействие. Държавите членки докладваха, че е имало допълнителен натиск върху националното им планиране и върху броя на наличните човешки ресурси във вътрешно и външно отношение (доставчици на ИТ услуги и икономически оператори).

В заключение, оценката на основните рискове пред своевременното внедряване на системите по МКС показа, че рисковете са предимно при държавите членки и са свързани с ограничения на ресурсите, сложността на проектите и тяхната интеграция, обществените поръчки и договорните въпроси, както и с някои външни фактори, като пандемията от COVID-19. Комисията ще продължи да подкрепя държавите членки, за да се избегне вероятността рисковете да се материализират в късно въвеждане на електронните системи, както е описано в точка 4.4 по-долу.

4.4Действия за смекчаване на последиците

В допълнение към действията за смекчаване на последиците, предприети през 2020 г. с цел да се намали рискът от нестабилност на данните, Комисията прие необходимите изменения на ДР за МКС 11 и РИ на МКС 12 съответно на 7 декември 2020 г. и 8 февруари 2021 г., като те бяха публикувани в Официален вестник (ОВ) на 23.2.2021 г. и влязоха в сила на 15 март 2021 г. С тези изменения изискванията за данните от приложение Б се стабилизират за по-нататъшно прилагане в електронните системи. През 2021 г. беше въведена годишна процедура за управление на промените в приложение Б с цел справяне с възможните допълнителни корекции.

За да даде възможност за навременното внедряване на ИТ на МКС и МГСП-М, Комисията сключи нов рамков договор през 2021 г. за възлагане на външни изпълнители на своите дейности за развитие на ИТ, включвайки път за модернизация на ИТ, основан на иновации и гъвкавост. Процесът на модернизация на информационните технологии, който тече в ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, позволява по-бързи решения, паралелна работа и по-балансирано работно натоварване чрез разделяне на по-лесно управляеми работни пакети и цикли. Чрез механизма за засилено сътрудничество между всички заинтересовани страни от самото начало на проектите продължава да се подобрява качеството на подготвителните дейности и да се избягват трудностите при вземането на решения и допълнителните изисквания на по-късни етапи.

Що се отнася до мониторинга на напредъка на изпълнението на РП за МКС, Комисията използва няколко инструмента.

Първо, таблото за управление на Многогодишния стратегически план за митниците (МГСП-М) продължава да се използва за проследяване на напредъка на всички текущи проекти, за да може Комисията да идентифицира потенциални забавяния на ранен етап. Изходна линия за ключовите етапи на таблото са МГСП-М 2019 г. и РП за МКС 2019 г. Таблото се представя на всяко тримесечие на държавите членки (координационната група за електронни митници) и на икономическите оператори (контактната група по търговията) за информация и насоки.

Второ, Комисията създаде програми за координация и мониторинг за децентрализираните трансевропейски системи.

Например за изпълнението на програмата СКВ2 Комисията продължи с „трансевропейските координационни дейности на СКВ2“ 13 , за да гарантира успешното въвеждане на СКВ2 — пусков етап 1. След това фокусът се измести от СКВ2 — пусков етап 1, към пускови етапи 2 и 3. Комисията предостави подкрепа на държавите членки и икономическите оператори в техните дейности за развитие чрез набор от дейности, които включваха:

·Организиране на уебинари, включващи участници от държави членки, икономически оператори и международни организации, в допълнение към предоставянето на материали с насоки;

·Непосредствен и непрекъснат мониторинг, подкрепа за координиране на дейностите по изпитване за съответствие и стимулиране на националните администрации и икономическите оператори да координират своите индивидуални проекти;

·Онлайн обучителни сесии и обучителни материали, комуникационни кампании, включително създаване на съдържание, свързано със СКВ2, на уебсайта Europa, кампания в социалните медии и пряка комуникация със заинтересованите страни и разпространителите на информация;

·Двустранни срещи с онези държави членки, при които имаше забавяне и които пропуснаха очакваната дата за въвеждане в експлоатация — 15 март 2021 г., в съответствие с РП за МКС. Комисията и засегнатите държави членки обсъдиха необходимите действия и мерки за смекчаване на последиците, за да гарантират изпълнението на пусков етап 1 възможно най-рано и преди края на периода на въвеждане (1 октомври 2021 г.), определен в РП за МКС. Периодът на въвеждане от 15 март 2021 г. до 1 октомври 2021 г. можеше да бъде предоставен на икономическите оператори, за да се свържат със СКВ2 и да започнат да подават ОДВ в СКВ2.

Също така за трансевропейските системи NCTS — етап 5, и AES Комисията продължи с „Програма за координация и мониторинг на националната администрация“, използвайки ключови показатели за ефективност за редовна оценка на напредъка и подаване на сигнали. Тримесечният мониторинг включва определяне на междинни ключови етапи за всеки проект (например ключови етапи, в края на които всички държави членки следва да са завършили изпитването за съответствие). Един такъв непосредствен мониторинг е необходим, за да се управлява по-добре процесът на въвеждане на децентрализираните трансевропейски системи и да се избегнат допълнителните разходи за експлоатация на стари и нови системи в случай на разширен период на въвеждане.

Освен това, за да подкрепи държавите членки при разработването и въвеждането на техните национални компоненти за трансевропейските системи NCTS — етап 5, и AES, през 2021 г. Комисията разшири тази програма за координация с персонализирана подкрепа и обучение за всяка от държавите членки с цел да им помогне да отстранят рисковете от националните проекти и да им осигури безпроблемно изпитване, ускорявайки тяхната готовност и смекчавайки техническите рискове при въвеждането на техните национални системи в трансевропейските системи. Комисията организира амбициозна програма за обучение. Координационната програма се доказа като средство за поддържане на високо ниво на прозрачност относно напредъка на държавите членки и за докладване на колективния напредък на държавите членки. Резултатите, постигнати през 2020 г. и 2021 г., може да бъдат намерени в работния документ на службите на Комисията, раздел 4.8.1. Резултатът от тези програми носи ценна информация за напредъка и ще продължи да бъде използван за бъдещите годишни доклади за напредъка.

В своята координираща роля Комисията изтъкна напредъка и рисковете за държавите членки и призова генералните директори на администрациите на държавите членки да предприемат необходимите действия за справяне с тези проблеми. Държавите членки, които планират въвеждане в експлоатация през последните две тримесечия на 2023 г., бяха приканени да предприемат всички необходими стъпки, за да ускорят своите планове и да отстранят свързаните с тях рискове, за да се избегне евентуалното задържане на края на прехода, планиран за 1 декември 2023 г., за сметка на държавите членки, които са инвестирали, за да извличат пълната полза от МКС, считано от тази дата.

През 2021 г. Комисията подкрепи също държавите членки, които изразиха загриженост относно навременното изпълнение на своите национални проекти. Комисията проведе двустранни срещи за обсъждане на опасенията и нуждите на отделните държави членки, включително за предоставяне на разяснения по правни въпроси, свързани с тяхното национално развитие, както и за предоставяне на подкрепа за отговор на въпроси, повдигнати по време на бизнес и ИТ анализа и на разработването от страна на държавите членки. Някои държави членки успяха да ускорят планирането си и да намалят риска от закъснения. Други продължиха своята интензивна съвместна работа по изпълнението на проекта NA/PN/TS и обединиха усилията си в експертния екип. Комисията продължава да предоставя финансирането по програма „Митници“ на експертния екип за нови подходи за разработване и експлоатация на митническите ИТ системи (ETCIT).

Освен това държавите членки споменаха следните видове смекчаващи действия: използване на методология за развойна дейност Agile, възлагане на повече дейности по разработка на външни изпълнители, мобилизиране на допълнителни ресурси, разделяне на проектите на няколко етапа, приоритизиране на основния обхват и договаряне на потенциална промяна на организационната структура с техните доставчици за постигане на по-ефективен процес на разработване.

Комисията наблюдава и ще продължи да наблюдава редовно ситуацията чрез двустранни контакти, за да разбере проблемите, да съдейства, когато е възможно, и да насочи вниманието на засегнатите държави членки към необходимостта от смекчаване на риска от закъснения.

В Групата за митническа политика генералните директори на националните администрации са информирани за необходимостта от тримесечен мониторинг на развитието на всички информационни системи, а не само на трансевропейските. Това ще увеличи честотата на сегашното двукратно докладване годишно на информация за националното планиране, предоставяна съгласно член 278а, параграф 4 от МКС, в подготовка на критичния период за прилагането на тези промени в националните системи. В крайна сметка навременното внедряване на националните компоненти остава отговорност на държавите членки.

5.Обобщение и заключения за управлението

Постига се осезаем напредък в изпълнението на РП за МКС. Все по-голям брой електронни системи са въведени и вече са в пълна експлоатация.

Повече подробности за планирането и състоянието на всеки проект са дадени в работния документ на службите на Комисията , публикуван заедно с настоящия доклад. Във фигура 4 по-долу се съдържа обобщен преглед на планирането и напредъка.

Фигура 4 — Планиране на проектите по работната програма за МКС

През 2021 г. бяха докладвани следните ключови елементи за напредък и рискове:

СКВ2 — пусков етап 1, беше успешно въведен през 2021 г. от Комисията, от всички държави членки и от всички участващи пощенски оператори и експресни куриери. Системата обработва голямо количество данни с около 10 милиона ОДВ на месец.

NCTS — етап 5, и AES също бяха успешно пуснати в действие тази година с въвеждането им в експлоатация в първата държава членка. Интензивното съвместно изпитване намалява рисковете от техническите особености на прехода. Колективната интелигентност и гъвкавостта на държавите членки и стопанските субекти са основният фактор, който движи тези проекти към поставените за тях цели. Проектите се изпълняват по график и държавите членки започнаха да публикуват своите спецификации за търговците.

Въпреки това Комисията счете, че половината от националните планове пораждат сериозни рискове пред структурираното и навременно въвеждане на NCTS — етап 5, и на AES в рамките на законовия срок, и прикани държавите членки да предприемат всички необходими стъпки да ускорят изпълнението на своя план и да отстранят свързаните с него рискове, за да се избегне компрометиране на крайната дата на периода на въвеждане, с която се слага край на преходните разпоредби.

Подобно предупреждение има и за националните проекти, при които рискове от закъснения бяха докладвани от някои държави членки, по-специално в областта на въвеждането на стоки в ЕС. Датата на въвеждане, както и разгръщането и пълната експлоатация от всички икономически оператори, трябва да попадат в рамките на периодите на въвеждане, определени от РП за МКС.

Икономическите оператори посочиха трансевропейската система за централизирано оформяне на вноса като един от ключовите проекти, допринасящи за целта на МКС за улесняване на търговията. Тази система ще бъде въведена за първи път през 2022 г. Всички държави членки, с изключение на една, докладваха, че могат да внедрят тази система в рамките на периода на въвеждане на РП за МКС. Въпреки това, в случай че възникнат сериозни забавяния по националните проекти, това може да окаже въздействие и върху този водещ проект на МКС. Непосредственият мониторинг на напредъка на националните дейности ще бъде важен през следващите години.

Оценката на напредъка и рисковете продължава да показва, че спазването на законовите срокове е предизвикателство предимно за държавите членки. Държавите членки се позовават на проблемите с ресурсите, въздействието на пандемията от COVID-19, многото други задължения, които трябва да бъдат изпълнени чрез митническите системи, както и сложността и взаимосвързаността на системите. Както се подчертава в целия доклад, всички държави членки изразиха готовността си да определят и предприемат смекчаващи действия, за да гарантират, че спазват сроковете за планиране, определени в РП за МКС.

В заключение, проектите продължават да се изпълняват предимно по график и е възможно да бъдат завършени в съответствие с планирането на проектите, определено в РП за МКС, доколкото се дава приоритет на справянето с рисковете чрез силно ангажиране със спешни и конкретни действия. Комисията се ангажира да продължава да подкрепя, координира и внимателно да наблюдава напредъка от страна на държавите членки през следващите години и да предприеме някои конкретни действия, за да гарантира навременното внедряване на националните и трансевропейските системи.

(1)

 Доклади на Комисията до Европейския парламент и Съвета:

2019 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52019DC0629

2020 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/ALL/?uri=CELEX:52020DC0806  

(2)

 Работни документи на службите на Комисията:

2019 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1589134753023&uri=CELEX:52019SC0434

2020 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/NL/ALL/?uri=CELEX:52020SC0339

(3)

 Когато в този доклад се споменават „държавите членки“, се имат предвид националните митнически администрации на държавите членки.

(4)

 Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията от 13 декември 2019 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 325, 16.12.2019 г., стр. 168—182).

(5)

 Работен документ на службите на Комисията, придружаващ доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета, съгласно член 278а от Митническия кодекс на Съюза, относно напредъка при разработването на електронните системи, предвидени в Кодекса, SWD(2021) XXX final.

(6)

 Регламент (ЕС) 2019/632 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел да се удължат преходните мерки за използване на средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 54—58).

(7)

 Състояние към 30 септември 2021 г. (В таблица 41 от работния документ на службите на Комисията се посочва дванадесет до края на юни).

(8)

 Таблици 25, 28, 32, 36 и 37 от работния документ на службите на Комисията.

(9)

 Таблици 25, 36 и 37 от работния документ на службите на Комисията.

(10)

  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2459 на Съвета от 5 декември 2017 г. (ОВ L 348, 29.12.2017 г., стр. 32—33).

(11)

Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1—557).

(12)

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1—558 и 558—893).

(13)

През 2018 г. стартира трансевропейската координационна дейност във връзка със СКВ2, представляваща неразделна част от програмата СКВ2.