ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.12.2021

COM(2021) 780 final

2021/0415(CNS)

Предложение за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно оперативното полицейско сътрудничество

{SWD(2021) 375 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението 1

В член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз („ДЕС“) се предвижда, че ЕС трябва да предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността.

Пространството на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници може да бъде осигурено, inter alia, чрез стабилно полицейско и съдебно сътрудничество между държавите членки 2 . Следователно полицейските служители в една държава членка следва да сътрудничат ефективно и систематично в целия ЕС. Полицейското сътрудничество между отделните държавите членки обаче все още се различава значително. Без достатъчно равнище на сътрудничество между полицейските сили на държавите членки престъпниците ще продължат да действат безпрепятствено на териториите на държавите членки, като се възползват от различните национални юрисдикции, а неразрешените движения на незаконни мигранти ще продължат да представляват предизвикателство. 

Неотдавнашните трагични събития в Ламанша още веднъж подчертаха необходимостта от силно полицейско сътрудничество, което е отразено във взетото на 28 ноември 2021 г. решение на Франция, Белгия, Нидерландия и Германия за засилване на оперативното полицейско сътрудничество за борба с контрабандата на мигранти.

Трансграничната престъпност и свързаните с нея заплахи за сигурността са по дефиниция с международно измерение. Както е посочено в Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност 3 , ЕС е изправен пред променящи се и все по-сложни заплахи за сигурността. Тези заплахи се разпростират отвъд границите и се проявяват в организирани престъпни групи и престъпници, които участват в широк спектър от престъпни дейности. Както бе подчертано в стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност за периода 2021—2025 г. 4 , организираната престъпност представлява значителна заплаха за гражданите, предприятията и държавните институции в Европа, както и за икономиката като цяло. Като извършват своите дейности в различни юрисдикции, престъпните групи избягват разкриването си и използват различията в националното законодателство. Заедно със съпътстващото предложение за директива относно обмена на информация целта на настоящото предложение е да се създаде кодекс на полицейско сътрудничество с цел рационализиране, укрепване, развитие, модернизиране и улесняване на сътрудничеството в областта на правоприлагането между съответните национални агенции, като по този начин се подпомагат държавите членки в борбата им срещу тежката и организираната престъпност и тероризма.

Съгласно оценката на заплахата от тежката и организираната престъпност в Европейския съюз от 2021 г. (EU SOCTA) организираната престъпност се характеризира с мрежова среда, в която сътрудничеството между престъпниците е безпрепятствено, систематично и обусловено от стремежа към печалба. Почти 70 % от престъпните мрежи действат в повече от три държави членки. Около 65 % от престъпните мрежи, действащи в ЕС, са съставени от членове с различна националност. Над 80 % от докладваните престъпни мрежи са замесени в основни видове трансгранични престъпления, включващи търговия с наркотици, престъпления против собствеността, трафик на хора и контрабанда на мигранти 5 . В EU SOCTA от 2021 г. и в Европейския доклад за наркотиците на ЕЦМНН 6 са идентифицирани области, в които тежката и организираната престъпност изглежда се увеличават. Ключови места като гранични региони, летища, магистрали или фериботни връзки в ЕС привличат престъпници, включително поради географското си положение. В граничните региони престъпниците се възползват от естествените различия между отделните юрисдикции в областта на правоприлагането, което създава възможности за избягване на правоприлагането и осигурява близост до множество пазари 7 . Мобилността на престъпниците в ЕС създава предизвикателства при предотвратяването и борбата с криминалните заплахи 8 , както и при гарантирането на обществената безопасност.

Същевременно, както е изложено в Програмата за борба с тероризма от декември 2020 г. 9 , степента на терористична заплаха в ЕС остава висока. Престъпниците и терористите използват информационни и комуникационни технологии, за да общуват помежду си и да подготвят и провеждат престъпните си дейности 10 .

Пространството без контрол по вътрешните граници („Шенгенското пространство“ 11 ) е най-голямото пространство за свободно пътуване в света. Благодарение на него над 420 милиона граждани могат да се движат свободно, а стоките и услугите — да циркулират безпрепятствено. Регионите по протежение на вътрешните граници на ЕС обхващат около 40 % от територията на ЕС и през 2017 г. в тях живее 30 % от населението — приблизително 150 милиона души. През 2017 г. почти 2 милиона души редовно преминават границите с цел работа, включително 1,3 милиона погранични работници 12 . През 2018 г. пребиваващите в ЕС лица са осъществили 1,1 милиарда пътувания по професионални или лични причини — ръст от 11 % спрямо 2014 г. Пандемията от COVID-19 намали мобилността в рамките на ЕС поради карантинните мерки, ограниченията за пътуване, ограниченията в обществения живот и мерките за изолация в домашни условия 13 . Въпреки това потоците от хора вероятно ще продължат да бъдат значителни и в бъдеще, особено след като животът се нормализира. Шенгенското пространство е символ на взаимосвързаността на Европа и на връзките между европейците 14 . То също така допринася за ефикасното функциониране на единния пазар и по този начин за растежа на икономиката на ЕС 15 .

През последните години Шенгенското пространство многократно беше подлагано на изпитание чрез поредица от кризи и предизвикателства. Няколко държави членки въведоха повторно контрола по вътрешните граници, най-вече поради неразрешените движения 16 на незаконни мигранти, които според тях представляват сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност. Неразрешените движения в рамките на Шенгенското пространство, които не са свързани с голяма миграционна криза или структурни недостатъци в управлението на външните граници 17 , следва да се решават със средства, различни от контрола по вътрешните граници, който може да се използва само като крайна мярка за справяне с конкретните заплахи за вътрешната сигурност или обществения ред. Споменатият продължаващ контрол по вътрешните граници разкри, че има какво да се подобри по отношение на използването на полицейски проверки и сътрудничество, процедурите, позволяващи опростено обратно приемане на незаконно пребиваващи лица между държавите членки, и прилагането на двустранни споразумения и договорености в този контекст в съответствие с член 6, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО 18 . Следва да се отбележи, че в съответствие със съображение 8 от Препоръка (ЕС) 2017/432 на Комисията 19 една ефективна политика за връщане на Съюза изисква ефективни и пропорционални мерки за залавянето и установяването на самоличността на незаконни мигранти. Ако бъдат комбинирани, тези мерки имат потенциала да доведат до същите резултати при контролирането на неразрешените движения като временния контрол по вътрешните граници и са с по-ниска степен на намеса по отношение на свободното движение на хора, стоки и услуги.

Инструменти за полицейско сътрудничество, водещи до развитие на достиженията на правото от Шенген

Препоръките относно оперативното полицейско сътрудничество, изложени в настоящата препоръка, допринасят за развитието на шенгенските правила.

Първо, един от стълбовете на правната рамка на ЕС, на която се основава полицейското сътрудничество, е създаден преди 30 години чрез Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген (КПСШ) 20 , много преди гореспоменатите кризи и предизвикателства, които промениха реалностите в Шенгенското пространство. В КПСШ са определени редица задължения за договарящите се страни в областта на полицейското сътрудничество, за да се противодейства на всеки дефицит на сигурността, причинен от премахването на контрола по вътрешните граници. По-специално в КПСШ са установени редица основни правила за провеждането на операции по преследване по гореща следа и операции по трансгранично наблюдение.

Второ, съвместните патрули и други операции са пряко свързани с развитието на достиженията на правото от Шенген, включително член 39, параграф 1 от КПСШ относно съдействие между органите, което дава възможност за провеждане на политиките, обхванати от Шенген. Съвместните патрули и съвместните операции се уреждат със споразумения за трансгранично сътрудничество между държавите членки. В решенията „Прюм“ 21 от 2008 г. са определени редица основни правила за провеждане на съвместни патрули и други съвместни операции по вътрешните граници на ЕС, както и за трансгранично съдействие в случай на бедствия и сериозни инциденти. Макар че центърът на тежестта при решенията „Прюм“ беше автоматизираният обмен на данни за ДНК, дактилоскопични данни и данни за регистрацията на превозните средства, а разделите относно съвместни патрули и операции следователно не бяха определени като достижения на правото от Шенген, предвид тяхното трансгранично естество те вероятно биха представлявали развитие на посоченото право, ако бяха приети самостоятелно.

Трето, оперативното полицейско сътрудничество между държавите членки се осъществява и по силата на националното законодателство, като се вземат предвид необвързващи документи на Съвета, включително добри практики („Шенгенски каталог“ 22 ) и насоки (Насоки за „единични звена за контакт“ (ЕЗК), насоки за центрове за полицейско и митническо сътрудничество (ЦПМС), ръководства за обмен на информация в областта на правоприлагането и трансграничните операции). ЕЗК 23 и ЦПМС 24 са създадени като пряко следствие от необходимостта от обмен на съответната информация след премахването на вътрешните граници. Асоциираните към Шенген държави 25 също създадоха ЦПМС и установиха национални ЕЗК.

Четвърто, държавите членки систематично допълват и разширяват тази „основна“ правна рамка на Шенген с двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество помежду си. Комисията е установила наличието на поне 60 такива в целия ЕС, всяко от които се различава от останалите. Асоциираните към Шенген държави също сключиха такива споразумения за сътрудничество с държавите членки.

Установени проблеми

Първо, в настоящата правна рамка на ЕС се предвиждат редица възможности, измежду които държавите членки могат да избират, когато си сътрудничат с други държави членки (например с КПСШ се позволява на държавите членки да определят или да не определят ограничения за разстояние в километри, когато на тяхна територия се провеждат операции по преследване по гореща следа 26 ).  Това поражда несигурност и липса на яснота относно правилата, които полицейските служители трябва да спазват при намеса в друга държава членка. Освен това някои от направените в това отношение избори водят до пречки, които не биха съществували, ако са избрани други разрешени от правната рамка на ЕС възможности.

Второ, двустранните и многостранните споразумения за полицейско сътрудничество между държавите членки, макар и да допускат регионални особености при сътрудничеството със съседни държави членки, отнемат много време за договаряне, подписване и ратифициране от страна на държавите членки. Разпространението на тези двустранни споразумения създаде сложна мрежа от няколко различни договорености, съдържащи различни приложими правила, което доведе до разпокъсаност и пречки пред сътрудничеството. Например в по-малките държави или в държави без излаз на море на служителите на правоприлагащите органи, които извършват трансгранична дейност, се налага да извършват оперативни действия, следвайки понякога до седем различни набора от правила 27 . В резултат на това някои операции, като например операции по преследване по гореща следа на заподозрени през вътрешните граници, не са разрешени или се провеждат по некоординиран и неоптимален начин, което престъпниците използват в своя полза. Оперативното сътрудничество, при което се използват нови технологии като безпилотни въздухоплавателни средства, също не е обхванато в достатъчна степен от настоящите правила.

Трето, в извършените през последните шест години оценки по Шенген 28 в областта на полицейското сътрудничество бе потвърдено, че някои от двустранните или многостранните споразумения между държавите членки са остарели или не се използват пълноценно. Други са със значително по-широк обхват от правилата за трансгранично сътрудничество, като позволяват установяването на дейности, които може да се разглеждат като добри практики за по-ефективна борба с трансграничната престъпност (например съвместни полицейски участъци с трансгранични правомощия за разследване на престъпления или съвместни обучения), но те не се възпроизвеждат систематично в целия ЕС.

Четвърто, поради несъвместимостта на оборудването за защитена комуникация, използвано между различните държави членки, оборудването за комуникация на някои полицейски служители, участващи например в операции по преследване по гореща следа, спира да функционира, когато те пресекат границата. Това прави невъзможно осъществяването на връзка с техните собствени органи или с органите на държавата членка, в която влизат. Освен това служителите, командировани в съвместни патрули или операции в други държави членки, често не разполагат с мобилно оборудване, което да им позволява отдалечен и сигурен достъп до собствените им национални, европейски и международни бази данни.

Пето, съвместни патрули и други съвместни операции в региони по вътрешните граници на ЕС и в други региони в ЕС често се провеждат на ad hoc основа. При тях нерядко липсва координация и се провеждат без предварителен анализ на риска, който би позволил тяхното по-добро целенасочено разгръщане. Не съществува форум, на който държавите членки да обменят такива анализи на риска или да информират други държави членки за своите нужди и приоритетни области. Това би било полезно например с цел по-добро планиране на съвместните патрули или други съвместни операции, които се провеждат в ЕС по време на големи мероприятия (например големи спортни събития, международни срещи на върха), в определени периоди от време (например ваканционни сезони) или при конкретни престъпни вълни (например тероризъм, трафик на наркотици, уреждане на изхода от спортни срещи, трафик на фалшифицирани стоки, измами с кредитни карти, джебчийство и други престъпления против собствеността).

Шесто, престъпните мрежи, занимаващи се с контрабанда на мигранти и трафик на хора, улесняват неразрешеното движение на незаконни мигранти и се възползват от уязвимото положение на жертвите, третирайки хората като стока. Организираната незаконна контрабанда на мигранти е основна престъпна дейност, а улеснените неразрешени движения са ключов проблем за сигурността на ЕС. Трафикът на хора представлява друга основна дейност на тежката и организираната престъпност, която ще остане заплаха в обозримото бъдеще 29 . Почти половината от жертвите на трафик на хора в ЕС са граждани на ЕС и повечето трафиканти са граждани на ЕС 30 . Тези престъпления имат силно изразен трансграничен характер и тяхното разкриване и разследване изисква целенасочени полицейски действия на място в регионите по вътрешните граници на ЕС. По-специално, въз основа на анализ на риска координираните съвместни патрули и други съвместни операции, при които служители от държавите членки работят заедно (например в патрулен автомобил), следва да се съсредоточат, когато е целесъобразно, върху разкриването на контрабандата на мигранти и трафика на хора.

Седмо, длъжностните лица, участващи в трансгранично сътрудничество в областта на правоприлагането в ЕС, невинаги са подходящо обучени, за да разполагат с необходимите познания и оперативни умения за изпълнение на поставените задачи по най-ефективен и ефикасен начин. С проучването от 2021 г., проведено по поръчка на Комисията, бе установена ограничена наличност на обучение за служителите на правоприлагащите органи, участващи в трансгранично сътрудничество. Обучението не се провежда редовно и невинаги е съобразено с най-новите тенденции. Налице са също така ограничена осведоменост и познания за съответните бази данни и за изпълнителните правомощия, предоставени от различните държави членки. Езиковите бариери също възпрепятстват ефективното трансгранично оперативно полицейско сътрудничество.

Бъдещи действия

Както е посочено в Съобщението на Комисията от юни 2021 г. „Стратегия за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство 31 “, с настоящата препоръка се цели да се допринесе за създаването на общи стандарти, които да позволят на полицейските служители да си сътрудничат ефективно със своите колеги в други държави членки. Като се спазва съществуващото законодателство на ЕС и въз основа на добрите практики в двустранните или многостранните споразумения за сътрудничество между държавите членки, полицейските служители следва да провеждат целенасочени съвместни операции, включително съвместни патрули 32 , по-специално в регионите по вътрешните граници на ЕС. Тъй като терористите и другите престъпници действат в различни държави членки, полицейските органи следва да могат да ги наблюдават по-добре, а когато участват в операции по преследване по гореща следа на територията на други държави членки, да могат да ги задържат при необходимост или да провеждат операции за наблюдението им. Освен това съвместните операции могат да помогнат за ефективното решаване на проблема с неразрешеното движение на незаконни мигранти.

Като се зачита ролята на държавите членки в областта на вътрешната сигурност и необходимостта от гъвкавост за сътрудничество на регионално равнище, в настоящата препоръка се определят действия в областта на оперативното полицейско сътрудничество, които имат за цел:

–изясняване и хармонизиране на правилата за участие в трансгранични операции на правоприлагащите органи за целите на наблюдението и арестуването на престъпници и терористи при операции по наблюдение, преследване по гореща следа, съвместни патрули и други съвместни операции на територията на всички държави членки;

–осигуряване на отдалечен достъп на полицейските служители до собствените им бази данни, когато работят в други държави членки, както и до използването на сигурни средства за комуникация, които могат да продължат да функционират в трансграничен контекст;

–разширяване на ролята на съществуващите центрове за полицейско и митническо сътрудничество, за да се превърнат в съвместни полицейски участъци, способни не само да обменят информация, но и да планират, подкрепят и координират съвместни патрули и други съвместни операции въз основа на общ анализ на риска;

–използване на целенасочени съвместни патрули и други съвместни операции в конкретни региони по вътрешните граници на ЕС въз основа на предварителен анализ за целите на борбата с контрабандата на мигранти, както и за предотвратяване и разкриване на незаконно пребиваващи мигранти и трансгранична престъпност, свързана с незаконната миграция;

–използване на целенасочени съвместни патрули и други съвместни операции в конкретни региони по вътрешните граници на ЕС въз основа на предварителен анализ за борба с трафика на хора, както и за установяване на самоличността на жертвите и защитата им;

–създаване съвместно с Комисията и Европол 33 на координационна платформа за подкрепа и планиране на съвместни операции и патрули в целия ЕС с цел поддържане и подобряване на обществения ред и сигурност, предотвратяване на престъпления или подпомагане на справянето с конкретни вълни от престъпления на ключови места или в определени периоди от време (например туристически райони, ключови средища на престъпност, ваканционен сезон), по време на масови събирания (например големи спортни събития, международни срещи на върха) или в случай на бедствия и тежки произшествия;

–разширяване на съвместните програми за обучение и обмен за полицейски кадети и обучение през целия живот на служители, участващи в оперативното трансгранично сътрудничество, както и обмисляне на създаването на широкомащабна общоевропейска програма за съвместно обучение в областта на оперативното трансгранично сътрудничество, за да се създаде истинска култура в областта на полицейската работа в ЕС.

Както е изложено в предложената препоръка, държавите членки следва да променят националните си правила и двустранните и многостранните споразумения с други държави членки, когато е целесъобразно, за да приложат съдържащите се в нея мерки.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящата препоръка е в съответствие със съществуващите и предстоящите разпоредби на политиката за сътрудничество в областта на правоприлагането.

Както е подчертано в раздел „Основания и цели на предложението“, съществуващите стратегически документи на Комисията са в основата на усилията на Комисията за подобряване на ефикасността и ефективността на сътрудничеството в областта на правоприлагането в ЕС. Те включват Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност 34 , Програмата за борба с тероризма за ЕС 35 , Стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност за периода 2021—2025 г. 36 , Стратегията на ЕС за борба с трафика на хора за периода 2021—2025 г. 37 , Стратегията на ЕС за по-ефективна борба със сексуалното насилие над деца 38 , Стратегията на ЕС за борба с наркотиците за периода 2021—2025 г. 39 и новата стратегия за Шенгенското пространство 40 .

Съветът заема подобна позиция, по-конкретно последно в Заключенията на Съвета относно вътрешната сигурност и европейското полицейско партньорство от ноември 2020 г., в които Комисията е призована „да разгледа възможността за консолидиране на правната рамка на ЕС за по-нататъшно укрепване на трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането“ 41 .

Настоящата препоръка също така ще допринесе за пълноценно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство, както е посочено в стратегията за Шенгенското пространство, в която отново се подчертава „необходимостта от общи стандарти, които да позволят на полицейските служители да си сътрудничат ефективно със своите колеги в съседните държави“. Препоръката ще помогне за осигуряването на високо равнище на сигурност на територията на държавите членки и следователно ще подпомогне създаването на Шенгенско пространство без контрол по вътрешните граници. С нея също така ще се допълни предложението за изменение на Кодекса на шенгенските граници.

Тъй като двата елемента на сътрудничеството в областта на правоприлагането се отнасят основно до i) оперативното трансгранично сътрудничество (което е във фокуса на настоящото предложение) и ii) обмена на информация, настоящата препоръка ще бъде част от съгласуван пакет заедно с предложението за директива относно обмена на информация и комуникация между правоприлагащите органи на държавите членки и предложението за преразглеждане на автоматизирания механизъм за обмен на данни за полицейско сътрудничество („Регламент Прюм II“).

•    Съгласуваност с други политики на Съюза

С настоящата препоръка се цели да се допринесе положително за едно напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство, което позволява на повече от 420 милиона граждани да се движат свободно, както и стоките и услугите да циркулират безпрепятствено. Това на свой ред ще допринесе за ефективното функциониране на единния пазар и по този начин за растежа на икономиката на ЕС. Следователно настоящата препоръка е в пълно съответствие с други политики на ЕС в областта на заетостта, транспорта и в крайна сметка в областта на икономическия растеж в регионите по вътрешните граници на ЕС, но също и в целия ЕС.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание за действията на ЕС за сътрудничество в областта на правоприлагането е дял V, глава 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“).

Съгласно член 87 от ДФЕС „Съюзът развива полицейско сътрудничество, което обединява всички компетентни органи на държавите членки, включително полицейските, митническите и други специализирани правоприлагащи служби в областта на предотвратяването или разкриването на престъпления, както и на действията по разследване“.

Член 87, параграф 3 от ДФЕС се отнася по-конкретно до мерки за оперативно сътрудничество между правоприлагащите органи. Такива мерки са предвидени в настоящата препоръка. Настоящата препоръка съдържа също така и мерки, попадащи в обхвата на член 89 от ДФЕС, свързани с условията и ограниченията, съгласно които правоприлагащите органи на държавите членки могат да действат на територията на друга държава членка. Доколкото препоръката съдържа също и мерки, които потенциално попадат в обхвата на член 87, параграф 2 от ДФЕС (например относно обмена на информация и обучението), тези мерки в този случай са спомагателни спрямо мерките, основани на член 87, параграф 3 и член 89 от ДФЕС.

Следователно настоящата препоръка се основава на член 87, параграф 3 и член 89 от ДФЕС във връзка с член 292 от ДФЕС, който гласи: „Съветът приема препоръки [...] по предложение на Комисията във всички случаи, когато Договорите предвиждат той да приема актове по предложение на Комисията. Съветът действа с единодушие в областите, за които се изисква единодушие за приемане на акт на Съюза.“.

•Избор на инструмент

Засилването на оперативното полицейско сътрудничество в ЕС изисква силен политически ангажимент от всички съответни участници, по-специално в държавите членки.

Трансграничното оперативно полицейско сътрудничество обикновено включва физическата намеса на униформени и въоръжени полицейски сили от една държава членка на територията на други държави членки. Намесата е с цел провеждане на превантивни и репресивни мисии, които може да доведат до предварителен арест и задържане на лица до пристигането на органите на другата държава членка.

Тези видове операции засягат същността на суверенитета на държавите членки и могат да доведат до конституционни проблеми, което прави всяко ново законодателство на ЕС в тази област много чувствителен въпрос. Това е причината, поради която в Съвета обикновено се изисква единодушие при гласуването на законодателството на ЕС в областта на оперативното сътрудничество.

Комисията счита, че предложение за законодателство на ЕС със задължителна сила за хармонизиране на този вид оперативно полицейско сътрудничество е твърде прибързано на този етап. Въпреки това може да се отбележи, че макар и да не са правно обвързващи, според тълкуването на Съда на Европейския съюз съгласно ДФЕС препоръките са правни актове и като такива не могат да се разглеждат като нямащи правно действие и трябва да се вземат предвид на национално равнище, когато е уместно.

Въз основа на предишни съответни заключения на Съвета 42 и на добри практики, които вече са приложени от някои държави членки, Комисията реши да предложи препоръка на Съвета, в която се предлагат редица препоръчителни действия, целящи да подобрят начина, по който държавите членки си сътрудничат оперативно. Комисията планира да следи изпълнението на настоящата препоръка и да оцени необходимостта от бъдещо законодателство на ЕС със задължителна сила относно трансграничното оперативно полицейско сътрудничество.

•Субсидиарност

Необходими са действия от страна на ЕС за надлежно разглеждане на проблемите, посочени в първия раздел на настоящия обяснителен меморандум. Без действия на равнището на ЕС държавите членки ще продължат да се сблъскват с несигурности и пречки, произтичащи от различни правила относно правата на длъжностните лица, когато работят в други държави членки. Също така, за да се решат дългогодишните проблеми с техническата взаимосвързаност, които допринасят за намаляване на привлекателността на съвместните операции, е необходим подход на равнището на ЕС. Предвид транснационалния характер на тежката и организираната престъпност е от съществено значение да се осигури бързо сътрудничество между полицейските и съдебните органи във връзка с въпросните оперативни мерки в трансграничен контекст.

ЕС е по-добре подготвен от отделните държави членки да осигури съгласуваност на действията, предприети на национално равнище, да се справи с различията в практиките, да предотврати дублирането и несигурността и в крайна сметка да осигури ефективно противодействие на трансграничната престъпност. Очаква се действията на ЕС в отговор на установените проблеми да донесат добавена стойност за ЕС, а следователно и за неговите граждани.

•Пропорционалност

В настоящото предложение се препоръчва държавите членки да предприемат редица мерки за преодоляване на пречките и укрепване на съществуващите съответни механизми и инструменти за трансгранично сътрудничество. В него не се съдържат препоръки, които да са в противоречие със съществуващото законодателство на ЕС. Вместо това държавите членки следва да предприемат препоръчаните мерки в съответствие с това законодателство на ЕС. Освен това от държавите членки не се очаква да променят, а всъщност да продължат да прилагат съдържащите се в националното законодателство условия и гаранции, свързани с обхванатите оперативни дейности, доколкото те са в съответствие със законодателството на ЕС и не са изрично разгледани в настоящата препоръка.

Предвид чувствителността на мерките за оперативно трансгранично полицейско сътрудничество и изразената от държавите членки готовност да се включат в по-нататъшен диалог относно мерките, които следва да се въведат за укрепване на оперативното полицейско сътрудничество, предложението за препоръка на Съвета е най-подходящият и пропорционален избор. Причината за това е, че с него не се надхвърля необходимото на този етап за постигане на целите за подобряване на оперативното полицейско сътрудничество в ЕС.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

За целите на настоящото предложение не е извършена проверка за пригодност на съществуващото законодателство в областта на оперативното сътрудничество. Това е така, защото основното законодателство на ЕС е много ограничено и систематично се допълва от двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество между държавите членки.

•Консултации със заинтересованите страни

Периодът от време, през който се проведе консултацията със заинтересованите страни, беше между юли 2019 г. и юли 2021 г. Консултацията беше насочена към заинтересовани страни измежду широк кръг експерти по темата, национални органи, организации на гражданското общество и представители на обществеността и засягаше техните очаквания и опасения, свързани със засилването на сътрудничеството в областта на правоприлагането в ЕС.

Комисията използва различни средства за ангажиране, като например целеви въпросници, проведе интервюта с експерти и организира няколко тематични семинара с представители на държавите членки и асоциираните към Шенген държави. Въпросите, които са предмет на настоящата препоръка, бяха обсъдени и в работните групи на Съвета (например Работна група „Правоприлагане“ — подгрупи „Полиция“ и „Митници“, Постоянен комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност).

Комисията започна и обществена консултация, която се проведе на уебсайта на Комисията на всички официални езици на ЕС в продължение на осем седмици — от 19 април 2021 г. до 14 юни 2021 г.

Редица дейности по допитване бяха проведени и от изпълнителя по време на подготовката на външно „Проучване в подкрепа на изготвянето на оценка на въздействието на политическите инициативи на ЕС за улесняване на трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането“.

Целта на консултацията беше да се получи съответната информация от заинтересованите страни, за да се даде възможност за основан на доказателства подход при изготвянето на предложените мерки за подобряване на сътрудничеството между държавите членки в областта на правоприлагането.

Резултатите от всички тези дейности по допитване бяха надлежно взети предвид при изготвянето на настоящата препоръка 43 . При дейностите по допитване бяха използвани основните елементи на методологията, използвана за оценки на въздействието, като се започне с определянето на проблема и проучването на най-подходящите варианти.

•Оценка на въздействието

Ако предложените препоръки бъдат приети в настоящата си форма и бъдат приложени ефективно, с тях ще се подобри трансграничното оперативно полицейско сътрудничество и ще се окаже значително положително въздействие върху предотвратяването и разкриването на престъпления в държавите членки.

Въпреки това, като се имат предвид принципът на единодушие, който се прилага за съответните мерки за оперативно полицейско сътрудничество, както и опасенията относно суверенитета, изразени от някои държави членки по време на фазата на консултациите, както е отбелязано по-горе, Комисията счита, че предложение за законодателство на ЕС със задължителна сила, което да урежда такова сътрудничество, е твърде прибързано на този етап.

Вместо това с настоящата препоръка държавите членки се призовават да укрепят съществуващите аспекти на трансграничното оперативно полицейско сътрудничество, като се основават на добрите практики, които вече са приложени и изпитани от държавите членки, включително в двустранен и многостранен контекст.

Поради това настоящото предложение за препоръка на Съвета относно трансграничното оперативно полицейско сътрудничество не е подкрепено с оценка на въздействието.

4.ОСНОВНИ ПРАВА

Като подобрява способността на компетентните органи на държавите членки да си сътрудничат през вътрешните граници на ЕС в рамките на ограниченията, определени от съответното законодателство на ЕС и националното законодателство, настоящата препоръка ще допринесе за подобряване на защитата на живота на гражданите и тяхната сигурност. Всяка намеса в основните права, произтичаща от препоръката, е оправдана и не надхвърля необходимото и пропорционалното.

Въздействието върху защитата на личните данни се счита за неутрално. Настоящата препоръка вероятно ще доведе до количествено увеличение на обмена на лични данни между държавите членки в съответствие с очакваното увеличение на трансграничното оперативно полицейско сътрудничество. Този допълнителен обмен на лични данни обаче ще подлежи на същите строги правила и процедури, които вече са въведени за обработването на такива данни съгласно правото на ЕС, и по-специално съгласно Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните 44 .

Що се отнася до други основни права, като например минималните процесуални права на заподозрените и обвиняемите съгласно директивите на ЕС относно процесуалните права 45 (правото на информация при задържане на заподозрян, правото на устен превод и правото на достъп до адвокат), въздействието е неутрално. Настоящата препоръка, която би довела до увеличаване на съществуващите трансгранични полицейски операции, не подкопава и не променя приложимите правила относно процесуалните права. По същия начин правилата и стандартите, определени в други области на правото на ЕС, остават приложими в съответствие със задължението на държавите членки да зачитат основните права, залегнали в Хартата на основните права на ЕС.

5.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Отражението на настоящата препоръка върху бюджета зависи по-конкретно от отговора на Съвета на настоящото предложение за препоръка и от степента, в която държавите членки впоследствие ще приведат в действие тези препоръки.

Тъй като някои държави членки са постигнали по-голям напредък от други по отношение на равнището на сътрудничество, разходите за изпълнение на предложените препоръки ще бъдат различни за отделните държави членки. Разходите ще отразяват постепенното и допълнително увеличаване на съществуващото оперативно сътрудничество между държавите членки, тъй като последиците от прилагането на препоръчаните мерки се проявяват с течение на времето.

Предвид естеството на мерките, които трябва да бъдат въведени, разходите на национално равнище биха могли в значителна степен и при спазване на приложимите условия да бъдат покрити от програмите на държавите членки по линия на фонд „Вътрешна сигурност“ 46 . Фондът „Вътрешна сигурност“ включва специфични цели за „подобряване и улесняване на обмена на информация“, за „подобряване и интензифициране на трансграничното сътрудничество“ и за „подкрепа за укрепването на капацитета на държавите членки за предотвратяване и борба с престъпността, тероризма и радикализацията, както и за управление на свързани със сигурността инциденти, рискове и кризи“ 47 . Освен разходите, които могат да бъдат покрити от програмите на държавите членки по линия на фонд „Вътрешна сигурност“, няма да има други разходи, поемани на равнището на ЕС.

6.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Комисията призовава Съвета да приеме предложената препоръка най-късно до юни 2022 г. 

Според Комисията в дневния ред на съответната работна група на Съвета следва да има постоянна точка за обсъждане на трансграничното оперативно полицейско сътрудничество, за да може тази работна група да служи като постоянен форум за обсъждане от страна на държавите членки на въпросите, разгледани в настоящата препоръка, и по-специално на последващите действия, предприети във връзка с нея.

Комисията следва да докладва една година след приемането на настоящата препоръка за напредъка, постигнат от държавите членки по нейното изпълнение. В доклада следва да се прецени дали съществува необходимост от законодателство на ЕС със задължителна сила по отношение на обхванатите форми на трансгранично оперативно полицейско сътрудничество.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

В раздел 1 са определени основните понятия в препоръката.

В раздел 2 са отправени препоръки за преодоляване на пречките пред намесата на полицейски служители в други държави членки в контекста на операциите по преследване по гореща следа, операциите по трансгранично наблюдение, съвместните патрули и други съвместни операции. Целта на препоръките е да се разшири настоящият списък на престъпленията 48 , за които може да се използват операции по преследване по гореща следа и операции по трансгранично наблюдение и да се премахнат въведените от някои държави членки географски и времеви ограничения, които създават пречки за такива операции. Препоръките имат за цел да се съгласуват правилата за предоставяне на изпълнителни правомощия между държавите членки, за да се повишат яснотата и сигурността на действията, които полицейските служители могат да предприемат при операции по преследване по гореща следа, операции по трансгранично наблюдение и съвместни операции.

Препоръките относно операциите по преследване по гореща следа се отнасят не само до пресичането на сухопътните граници, но и до преминаването на водни (морски, речни, езерни) и въздушни граници. Те се отнасят и до използването на служебно оръжие от съответните полицейски служители не само за законна самозащита, но и за защита на други лица. По тези въпроси препоръките надхвърлят предвиденото в член 41, параграф 5, букви б) и д) от КПСШ. Член 41, параграф 10 от КПСШ обаче позволява приемането на допълнителни разпоредби при прилагането на член 41. В този случай това включва условията, при които може да се извършат операции по преследване по гореща следа.

В раздел 3 са отправени препоръки за насърчаване на трансграничното полицейско сътрудничество като инструмент за борба с контрабандата на мигранти и подпомагане на предотвратяването и разкриването на незаконната миграция. Държавите членки следва да използват целенасочени съвместни операции в конкретни региони по вътрешните граници на ЕС въз основа на анализ 49 за целите на борбата с контрабандата на мигранти и за предотвратяване и разкриване на незаконно пребиваващи мигранти и трансгранична престъпност, свързана с незаконната миграция. Държавите членки следва също така да осигурят координация на национално равнище между компетентните органи, участващи в съвместните операции, и органите, които са компетентни да придвижат по-нататък случаите с граждани на трети държави, задържани за незаконен престой. По-специално те следва да правят това, като използват механизмите, посочени в член 6, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО 50 .

В раздел 4 са отправени препоръки за засилване на трансграничното полицейско сътрудничество за борба с трафика на хора и за установяване на самоличността на жертвите и защитата им. Държавите членки следва да използват съвместни операции за борба с трафика на хора и за установяване на самоличността, осигуряване на безопасност и подкрепа на жертвите. Потенциалните жертви на трафик на хора могат да бъдат открити и тяхната самоличност може да бъде установена в рамките на съвместни операции. Те следва незабавно да бъдат насочвани към служби за помощ, подкрепа и закрила, включително в сътрудничество с организации на гражданското общество, когато е уместно. Установяването на самоличността на жертвите на ранен етап също е от решаващо значение, за да могат полицейските органи да разследват и наказват по-ефективно трафикантите. В този контекст обучението на правоприлагащите органи за разкриване на случаи на трафик на хора е от жизненоважно значение.

В раздел 5 са отправени препоръки за преобразуване на съществуващите центрове за полицейско и митническо сътрудничество (ЦПМС) в регионите по вътрешните граници на ЕС в съвместни полицейски и митнически пунктове (СПМП). В допълнение към настоящите си задачи за регионален трансграничен обмен на информация съвместните полицейски и митнически пунктове следва да изградят капацитет за създаване, подкрепа, координиране и провеждане на постоянни форми на оперативно сътрудничество в трансграничните региони, като например съвместни патрули и други съвместни операции. Те следва да изготвят съвместен анализ на трансграничните престъпления, които са специфични за техния граничен регион, и да ги споделят чрез националното единно звено за контакт (ЕЗК) с всички държави членки и компетентни агенции на ЕС, като например Европол. Такива целенасочени съвместни операции ще се уреждат от правилата за упражняване на полицейски правомощия в регионите по вътрешните граници на ЕС, по-специално правилата, посочени в член 23 от Кодекса на шенгенските граници. Целта е да се гарантира, че те нямат ефект, равностоен на граничния контрол. Държавите членки следва също така да изградят капацитет за съвместна подкрепа на разследванията на трансгранични престъпления, извършени в техния регион, в съответствие с приложимото законодателство и въз основа на съответните правни разрешения, изисквани и издадени съгласно това законодателство.

В раздел 6 са отправени препоръки за по-добро планиране, координиране и подкрепа на съвместните операции в целия ЕС. Държавите членки и Комисията следва да създадат координационна платформа, на която държавите членки да обменят информация относно своите нужди и приоритети. Целта е по-добро насочване на съвместните операции, особено по време на големи прояви (например големи спортни събития, международни срещи на върха), в определени периоди от време (например ваканционни сезони), както и оказване на помощ за справяне с конкретни престъпни вълни (например тероризъм, трафик на наркотици, уреждане на изхода от спортни срещи, трафик на фалшифицирани стоки, измами с кредитни карти, джебчийство и други престъпления против собствеността), извършвани най-вече от групи на тежката и организираната престъпност, като по целесъобразност се използват съществуващото финансиране от ЕС и резултатите от изследователски и иновационни проекти на ЕС в областта на сигурността. Държавите членки следва да инструктират своите национални ЕЗК да координират такива съвместни операции, включително съвместни патрули, предприети от или насочени към други държави членки. Те следва също така да изготвят съвместни оценки на заплахите и анализи на риска, както и годишни оценки на нуждите, като обменят информация за предстоящи мащабни прояви, заплахи за обществения ред, безопасността, вътрешната сигурност и моделите на мобилност на гражданите, особено по време на туристическите сезони. Този подход следва да подпомогне подготовката и създаването на по-целенасочени съвместни патрули и други съвместни операции, включително координирани полицейски проверки в регионите по вътрешните граници на ЕС. С течение на времето той следва да даде възможност за насочване към ключови места на престъпност в ЕС, както е описано в EU SOCTA от 2021 г.

В раздел 7 са отправени препоръки за осигуряване на ефективен достъп до информация и комуникация по време на трансгранични операции. Държавите членки следва да осигурят на своите полицейски служители инструменти, които да им позволяват отдалечен и сигурен достъп до собствените им бази данни в съответствие с националното законодателство, както и до бази данни на ЕС и международни бази данни чрез Европейския портал за търсене. Целта е те да могат да изпълняват полицейските си функции по време на трансгранични операции, например чрез извършване на проверки за установяване на самоличността. Държавите членки следва също така да осигурят на своите полицейски служители, участващи в трансгранични операции, сигурни средства за комуникация (например инструмент за изпращане на съобщения в реално време), които функционират през границите, което дава възможност за свързване и пряка комуникация в реално време със служителите на приемащата държава членка. Държавите членки следва да използват техническите решения, които ще бъдат предоставени от лабораторията за иновации на Европол, за да се гарантира взаимосвързаността на сигурните средства за комуникация през границите.

В раздел 8 са отправени препоръки за постигане на обща за ЕС култура в областта на полицейската работа чрез значително увеличаване на съвместните обучения в сферата на оперативното полицейско сътрудничество. Държавите членки следва да създадат съвместни програми за обучение и обмен на своите полицейски кадети с цел изграждане на дългосрочни знания и доверие между полицейските сили в ЕС. Съвместното обучение трябва да следва успешния пример на френско-испанската съвместна програма за обучение на Гражданската гвардия (Gendarmerie Nationale/Guardia Civil). Те следва да разработят съвместни непрекъснати курсове за развитие и програми за обмен на полицейски служители на първа линия и разследващите служители с цел подобряване на уменията и знанията им в областта на трансграничното оперативно сътрудничество. Те следва да обхващат по-специално съответното законодателство, правилата за участие, инструментите, механизмите, професионалните стандарти и етика, процедурите и най-добрите практики. Курсовете могат да варират, с подкрепата на CEPOL 51 , от модули за онлайн обучение до обмен на служители и следва да симулират реални ситуации. Езиковите курсове за служители от регионите по вътрешните граници на ЕС следва да бъдат значително засилени. Държавите членки следва също така да приведат в съответствие програмата на своите национални полицейски академии, така че да включва акредитирани курсове по европейско трансгранично оперативно полицейско сътрудничество. Те следва да обмислят възможността за създаване на широкомащабни и дългосрочни съвместни програми за обучение и обмен на полицейски кадети и служители на държавите членки в областта на оперативното полицейско сътрудничество.

В раздел 9 се съдържат окончателните препоръки. Държавите членки се приканват да използват форума, осигурен от посочената по-горе съответна работна група на Съвета, за обсъждане на въпроси, свързани с трансграничното оперативно полицейско сътрудничество, обхванато от настоящата препоръка, и по-специално въпроси, свързани с изпълнението на настоящата препоръка.

Освен това държавите членки се приканват да започнат в срок от шест месеца след приемането на настоящата препоръка процес на промяна на националните си правила и двустранните и многостранните споразумения с други държави членки, за да приложат мерките, предвидени в настоящата препоръка. Една година след приемането на препоръката Комисията следва да публикува доклад за оценка на изпълнението на настоящата препоръка от страна на държавите членки.

2021/0415 (CNS)

Предложение за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно оперативното полицейско сътрудничество

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 87, параграф 3 и член 89 във връзка с член 292 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент 52 ,

като има предвид, че:

(1)Операциите по трансгранично наблюдение и по преследване по гореща следа са незаменими инструменти за оперативно полицейско сътрудничество, без които престъпниците могат да избягат от полицията, като преминат границата, възползвайки се от промяната на юрисдикцията и липсата на непрекъснатост на полицейските действия. Следва да се обърне внимание на съществуващите ограничения, въведени от някои държави членки, тъй като те създават пречки за провеждането на такива операции на тяхна територия. Необходимо е също така да се адаптират някои правила за участие в трансграничните полицейски операции за наблюдение и арест на престъпници при операции по наблюдение, операции по преследване по гореща следа и съвместни операции.

(2)Необходимо е да се създадат постоянни съвместни патрули и капацитет за други съвместни операции в регионите по вътрешните граници на ЕС, за да се отговори на престъпните дейности и предизвикателствата, които постоянната и нарастваща мобилност на хора, стоки и услуги в рамките на Съюза поражда за полицейските сили. Съществуващите структури, като например центровете за полицейско и митническо сътрудничество, следва да разширят сегашната си роля, за да могат да планират, подкрепят, координират и провеждат съвместни патрули и други съвместни операции въз основа на общ анализ на риска и оценка на нуждите, в съответствие с приложимите правни изисквания, с цел предотвратяване, разкриване и подпомагане на разследванията на трансгранични престъпления, извършвани в регионите по вътрешните граници на ЕС.

(3)Престъпните мрежи, занимаващи се с контрабанда на мигранти и трафик на хора, се възползват от липсата на вътрешни граници в пространството без контрол по вътрешните граници („Шенгенското пространство“), за да улеснят неразрешеното придвижване на незаконни мигранти и да се възползват от уязвимото положение на жертвите с цел печалба. Ефективната политика на Съюза за връщане изисква ефективни и пропорционални мерки за залавянето и установяването на самоличността на незаконни мигранти. Във връзка с това следва да се насърчава координацията, по-специално чрез използване на механизмите, посочени в член 6, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 53 , за да се допринесе за предотвратяването и реагирането на неразрешеното придвижване на незаконни мигранти и да се подпомогне преодоляването на заплахите за обществения ред или вътрешната сигурност, като същевременно се ограничи въздействието върху придвижването на добросъвестни пътници. При липсата на контрол на вътрешните граници целенасочените съвместни патрули и други съвместни операции в регионите по вътрешните граници на ЕС са ценен инструмент за борба с контрабандата на мигранти и трафика на хора, за предотвратяване и разкриване на незаконен престой и трансгранична престъпност, свързана с незаконната миграция, и за улесняване на ефективното практическо прилагане на двустранните споразумения за обратно приемане, като същевременно се спазва Препоръка (ЕС) 2017/432 на Комисията 54 . Ефективната борба с трафика на хора изисква полицейско сътрудничество както в национален, така и в транснационален план, за да се установи самоличността и да се окаже подкрепа на жертвите, както и да се подобри наказателното преследване и осъждането на трафикантите.

(4)Ограничената наличност на полицейски сили, които държавите членки могат да разположат в чужбина, и липсата на координирано разполагане въз основа на предварителен съвместен анализ могат да направят неефективно разполагането на полицейски сили в други държави членки. Координационна платформа на Съюза, в която държавите членки могат да обменят информация относно своите нужди и приоритети за съвместни патрули и други съвместни операции с общоевропейско измерение, би могла да създаде необходимата структура за провеждане на такива операции по ефикасен и ефективен начин, така че да се поддържат и укрепват общественият ред и сигурност, да се предотвратяват престъпления, включително от групи на тежката и организираната престъпност, и да се подпомогне справянето с конкретни престъпни вълни на ключови места, в определени периоди от време и в определени ситуации.

(5)Комуникацията и достъпът до наличната информация са от решаващо значение за успешното трансгранично оперативно сътрудничество. Служителите на първа линия, действащи в друга държава членка, следва да имат достъп в реално време чрез мобилни решения, като например преносими устройства или монтирани в автомобила полицейски компютри, до информация, съхранявана в информационните системи на Съюза, чрез Европейския портал за търсене (ESP) и до съответните им национални бази данни, съгласно приложимите права на достъп и приложимото законодателство на Съюза и национално законодателство. Те следва също така да разполагат с надеждни и сигурни мобилни средства за комуникация с възможност за свързване в реално време, като например инструменти за изпращане на съобщения в реално време, които функционират през границите, за да могат да комуникират пряко със своите органи и с органите на приемащата държава членка. Държавите членки следва да използват техническите решения, които ще бъдат предоставени от лабораторията за иновации на Европол, за да се гарантира взаимосвързаността на сигурните средства за комуникация през границите, които следва най-малко да позволяват сигурно използване на мобилни средства за комуникация в реално време, както и геолокация на техните полицейски автомобили, например посредством проследяване чрез GPS или безпилотни летателни апарати, по време на трансгранична полицейска операция.

(6)Ефективното трансгранично оперативно полицейско сътрудничество изисква постигане на обща за Съюза култура в областта на полицейската работа. Създаването на съвместни програми за първоначално обучение и обмен на полицейски кадети по въпроси, свързани с това сътрудничество, както и курсовете за продължаващо професионално развитие по тези въпроси за служителите на първа линия и разследващите служители са от съществено значение за изграждането на умения, знания и доверие. Важно е държавите членки да адаптират и съгласуват програмите на своите национални полицейски академии на всички равнища на обучение, така че да включват акредитирани курсове по трансгранично оперативно полицейско сътрудничество, както и професионално развитие за кадетите и служителите, които преминават тези обучения. Държавите членки следва също така да използват по най-добрия начин Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), като представят своите нужди от обучение и подкрепят дейностите на агенцията, привеждайки портфейла си от обучения в съответствие с приоритетите, свързани с трансграничното сътрудничество, определени в стратегическите оценки на нуждите от обучение в ЕС (EU-STNA). Те следва да обмислят възможността за създаване на широкомащабни и дългосрочни общоевропейски програми за съвместно обучение и обмен на полицейски кадети и служители в областта на трансграничното оперативно полицейско сътрудничество.

(7)Предвид значението на координацията и сътрудничеството във връзка с въпросите, разгледани в настоящата препоръка, и по-специално с нейното изпълнение, в дневния ред на съответната работна група на Съвета ще има постоянна точка за обсъждане на трансграничното оперативно полицейско сътрудничество. Тази работна група следва да служи като постоянен форум за обсъждане от страна на държавите членки на такива въпроси, включително привеждането в съответствие на техните правила и споразумения, други мерки за преодоляване на пречките пред ефективността и ефикасността на операциите по трансгранично оперативно полицейско сътрудничество, докладване на постигнатия напредък, както и въпроси, свързани с необходимите насоки и добри практики.

(8)Настоящата препоръка следва да влезе в сила в разумен срок. В срок от шест месеца след приемането ѝ държавите членки следва да започнат процес на промяна на своите национални правила и двустранни и многостранни споразумения с други държави членки, според случая, за да изпълнят препоръчаните мерки, и впоследствие да приключат този процес във възможно най-кратък срок.

(9)Напредъкът, постигнат при изпълнението на настоящата препоръка, следва да бъде подложен на преглед след определен период от време. Поради това една година след приемането ѝ Комисията следва да направи оценка на този напредък, за да реши, inter alia, дали в тази област са необходими обвързващи актове на правото на Съюза със задължителен характер.

(10)Като се има предвид, че настоящата препоръка няма задължителен характер, държавите членки следва да приложат препоръчаните в нея мерки в съответствие с приложимите актове на правото на Съюза, особено тези, които имат задължителен характер. По-специално държавите членки следва да изпълнят препоръчаните мерки в съответствие с Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген (КПСШ) 55 , по-конкретно като изберат препоръчаните варианти, когато в КПСШ се предвиждат няколко варианта, и като разширят обхвата и приемат допълнителни разпоредби съгласно и в изпълнение на съответните членове на КПСШ.

(11)Настоящата препоръка не следва да се тълкува като опит за засягане на правилата, предвиждащи ограничения, гаранции и условия, които не са изрично разгледани в настоящата препоръка и които се прилагат към съответните дейности по трансгранично оперативно полицейско сътрудничество съгласно актове на правото на Съюза със задължителен характер, включително КПСШ, и съгласно националното право в съответствие с правото на Съюза. Предмет на такива правила могат да бъдат например носенето и използването на служебно оръжие, използването на привилегии при движение по пътищата, използването на технически средства за извършване на трансгранично наблюдение и извършването на проверки с цел установяване на самоличността и залавяне на лица, които се опитват да избегнат такива проверки, посочени в настоящата препоръка.

(12)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. Доколкото настоящата препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата препоръка Дания следва да вземе решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я въведе в националното си право.

(13)Настоящата препоръка, с изключение на раздели 2.1 и 2.2 от нея, представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Ирландия участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета 56 ; Следователно Ирландия участва в приемането на настоящата препоръка и е обвързана от нея, с изключение на посочените раздели.

(14)По отношение на Исландия и Норвегия настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните към процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген 57 , които попадат в областта, посочена в член 1, букви а) и з) от Решение 1999/437/ЕО на Съвета 58 .

(15)По отношение на Швейцария настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген 59 , които попадат в областта, посочена в член 1, буква з) от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета 60  и член 3 от Решение 2008/149/ПВР на Съвета 61 .

(16)По отношение на Лихтенщайн настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген 62 , които попадат в областта, посочена в член 1, букви а) и з) от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета 63  и член 3 от Решение 2011/349/ЕС на Съвета 64 .

(17)По отношение на България и Румъния настоящата препоръка, с изключение на раздели 2.1 и 2.2 от нея, представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и следва да се тълкува във връзка с Решение 2010/365/ЕС на Съвета 65 и Решение (ЕС) 2018/934 на Съвета 66 .

(18)По отношение на Хърватия настоящата препоръка, с изключение на раздели 2.1 и 2,2, представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г. и следва да се тълкува във връзка с Решение (ЕС) 2017/733 на Съвета 67 .

(19)По отношение на Кипър настоящата препоръка, с изключение на раздели 2.1 и 2.2., представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

1.Определения

За целите на настоящата препоръка се прилагат следните определения:

а)„преследване по гореща следа“ означава полицейска операция, при която служители на компетентен правоприлагащ орган на държава членка преследват в тази държава членка едно или повече лица, заловени да извършват престъпление или да участват такова, и в хода на това преследване пресичат границата с друга държава членка и продължават преследването на територията на тази друга държава членка;

б)„трансгранично наблюдение “означава полицейска операция, при която служители на компетентен правоприлагащ орган на държава членка държат под наблюдение, като част от наказателно разследване в тази държава членка, едно или повече лица, които са заподозрени, че са извършили престъпление или са участвали в такова, или които могат да помогнат за установяването на самоличността или проследяването на такива заподозрени, и продължават наблюдението на територията на друга държава членка, след като наблюдаваното лице или лица са преминали границата с тази друга държава членка;

в)„съвместни операции“ означава полицейски операции, включително съвместни патрули и други съвместни операции в областта на обществения ред, обществената сигурност и предотвратяването на престъпления, които се провеждат съвместно в регионите по вътрешните граници на ЕС или в други региони в Съюза от служители на компетентните правоприлагащи органи на две или повече държави членки, като служителите от една държава членка действат на територията на друга държава членка;

г) „единно звено за контакт“ означава националният централен орган, отговарящ за международното полицейско сътрудничество, който е посочен в член 39, параграф 3 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген;

д)„център за полицейско и митническо сътрудничество“ означава съвместна правоприлагаща структура, имаща за цел да обменя информация и да оказва подкрепа на други правоприлагащи дейности в регионите по вътрешните граници на ЕС, която дадена държава членка е създала въз основа на двустранно или многостранно споразумение с една или повече съседни държави членки и която е разположена в непосредствена близост до границите между съответните държави членки;

е)„регион по вътрешните граници на ЕС“ означава географския регион в непосредствена близост до вътрешните граници между държавите членки.

2.Преодоляване на пречките пред оперативното сътрудничество, когато полицейски служители работят в друга държава членка

2.1.Преследване по гореща следа

а)Държавите членки следва:

i.да гарантират, че видовете престъпления, допустими за преследване по гореща следа на тяхна територия, обхващат престъпленията, изброени в приложението към настоящата препоръка,

ii.да позволяват провеждането на преследване по гореща следа на тяхна територия през сухопътни, морски, речни, езерни и въздушни граници,

iii.да разрешават преследването по гореща следа да продължи на тяхна територия без географски или времеви ограничения до пристигането на техния компетентен правоприлагащ орган,

iv.да събират статистически данни за операциите по преследване по гореща следа, проведени от техните компетентни правоприлагащи органи, и да докладват тези статистически данни ежегодно на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

б)Държавите членки следва да разрешават на служителите на компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка, които извършват операции по преследване по гореща следа на тяхна територия, да правят следното:

i.да носят служебното си оръжие и боеприпаси,

ii.да използват служебното си оръжие за законна самозащита и, когато е необходимо, за защита на други лица,

iii.да спират, арестуват или временно да задържат заподозрян, включително чрез принуда и физическа сила, до пристигането на служители на компетентните органи на държавата членка, на чиято територия е осъществено преследването по гореща следа,

iv.да използват привилегиите при движение по пътищата, приложими в държавите членки, в които се извършва преследването;

v.да използват своите GPS системи, за да могат превозните средства на тези служители да бъдат проследявани от компетентния правоприлагащ орган на тази друга държава членка.

2.2.Трансгранично наблюдение

а)Държавите членки следва:

i.да гарантират, че видовете престъпления, допустими за трансгранично наблюдение на тяхна територия, обхващат престъпленията, изброени в приложението към настоящата препоръка,

ii.да разрешават извършването на трансгранично наблюдение на тяхна територия по отношение на лица, заподозрени в извършването на или участието в едно или повече от тези престъпления, но също и на лица, които могат да помогнат за установяването на самоличността или проследяването на такива заподозрени,

iii.да разрешават извършването на трансгранично наблюдение на тяхна територия през сухопътни, морски, речни, езерни и въздушни граници,

iv.да позволяват и улесняват събирането на материали, включително чрез краткосрочни или дългосрочни заеми въз основа на съвместно договорени процедури, с цел по-ефективно провеждане на операции по трансгранично наблюдение,

v.да определят своето единно звено за контакт като централен орган, отговорен за координирането на входящите и изходящите операции по трансгранично наблюдение, включително като му дадат възможност да обработва и предоставя искания за разрешение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата,

vi.да събират статистически данни за операциите по трансгранично наблюдение, които техните компетентни правоприлагащи органи са извършили, и да докладват тези статистически данни ежегодно на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

б)Държавите членки следва да разрешават на служителите на компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка, които извършват трансгранично наблюдение на тяхна територия, да извършват следното:

i.да носят служебното си оръжие и боеприпаси,

ii.да използват служебното си оръжие за законна самозащита и, когато е необходимо, за защита на други лица,

iii.да използват техническите средства, необходими за провеждане на операции по трансграничното наблюдение, включително GPS проследяващи устройства, безпилотни летателни апарати, аудио- и видеооборудване.

2.3.Съвместни операции

а)Държавите членки следва да разрешават на служителите на компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка, участващи в съвместни операции, провеждани на тяхна територия, да правят следното:

i.да извършват проверки за установяване на самоличността и да задържат всяко лице, което се опитва да избегне проверка за установяване на самоличността,

ii.да носят униформата си и да носят служебното си оръжие и боеприпаси,

iii.да използват служебното си оръжие за законна самозащита и, когато е необходимо, за защита на други лица,

iv.да използват своите радиосъоръжения в регионите по вътрешните граници на ЕС.

б)Държавите членки следва:

i.да осигуряват езиково обучение и обучение на служителите на компетентните правоприлагащи органи, които могат да участват в съвместни операции, относно оперативните процедури, административното и наказателното право и наказателните процедури на други държави членки, използвани в регионите по вътрешните граници на ЕС, включително относно борбата с трафика на хора, контрабандата на мигранти и предотвратяването и разкриването на незаконен престой и трансгранична престъпност, свързана с незаконната миграция, или други дейности на тежката и организираната престъпност с трансграничен характер,

ii.да събират статистически данни за трансграничните съвместни патрули и операции, проведени от техните компетентни правоприлагащи органи на територията на други държави членки, и ежегодно да докладват тези статистически данни на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

3.Трансгранично оперативно полицейско сътрудничество за борба с контрабандата на мигранти и трансграничната престъпност, свързана с незаконната миграция

а)Държавите членки следва да използват съвместни операции в регионите по вътрешните граници на ЕС с цел:

i.борба с контрабандата на мигранти,

ii.предотвратяване и разкриване на незаконно пребиваващи мигранти и трансграничната престъпност, свързана с незаконната миграция.

б)Държавите членки следва да осигуряват координация на национално равнище между компетентните органи, участващи в съвместни операции, и органите, които се занимават с по-нататъшното разглеждане на случаите на граждани на трети държави, задържани за незаконен престой, по-специално чрез използване на механизмите, посочени в член 6, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО.

4.Трансгранично оперативно полицейско сътрудничество за борба с трафика на хора и за установяване на самоличността и защита на жертвите

а)Държавите членки следва да използват трансгранични съвместни операции в регионите по вътрешните граници на ЕС с цел:

i.борба с трафика на хора,

ii.установяване на самоличността и осигуряване на безопасност и подкрепа на жертвите на трафик на хора.

5.Съвместни полицейски и митнически пунктове

а)Държавите членки следва да разширят настоящите задачи на своите съществуващи центрове за полицейско и митническо сътрудничество, като:

i.провеждат, подпомагат и координират съвместни операции в регионите по вътрешните граници на ЕС,

ii.изготвят съвместен анализ на трансграничните престъпления, специфични за техния регион по вътрешните граници на ЕС, и споделят този анализ чрез националното единно звено за контакт с всички останали държави членки и компетентните агенции и органи на Съюза, като Европол и, когато е целесъобразно, Европейската служба за борба с измамите (OLAF),

iii.подпомагат разследванията на трансгранични престъпления, извършени в техните региони по вътрешните граници на ЕС.

б)С оглед на тези разширени задачи на съществуващите центрове за полицейско и митническо сътрудничество държавите членки следва да ги преименуват на съвместни полицейски и митнически пунктове.

6.Координационна платформа за съвместни операции

а)Държавите членки, съвместно с Комисията и Европол, следва:

i.да създадат съвместно единна координационна платформа, в която държавите членки да обменят информация за своите нужди и приоритетни области за съвместни операции:

—на места, които са от особена важност за предотвратяването и борбата с престъпността, като ключови средища на престъпност или туристически райони, посещавани от туристи от други държави членки,

—по време на масови събирания и големи прояви, които могат да привлекат посетители от други държави членки, като например големи спортни събития или международни срещи на върха,

—в случай на бедствия и тежки произшествия, в координация с Механизма за гражданска защита на Съюза (UCPM), и по-специално с Координационния център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC)  68 ,

–в случай на други дейности на тежката и организираната престъпност с трансграничен характер,

ii.съвместно да изготвят, въз основа на информацията, предоставена от компетентните агенции на Съюза и държавите членки, и с участието на техните съвместни полицейски и митнически пунктове, единен редовен доклад, в който се анализират рисковете и нуждите от съвместни операции и който държавите членки могат да използват за ориентиране на своите съвместни операции.

б)Държавите членки следва:

i.да предоставят на координационната платформа информация за всички сериозни заплахи за обществения ред и сигурност, които са им известни, за предстоящи масови събирания и мащабни прояви, които могат да привлекат значителен брой посетители от други държави членки, и за моделите на мобилност на техните граждани, особено през туристическите сезони,

ii.да определят единното звено за контакт като национална точка за контакт за координиране на такива съвместни операции.

7.Осигуряване на ефективен достъп до информация и комуникация

а)Държавите членки следва да гарантират, че служителите на техните компетентни правоприлагащи органи, които участват в трансграничното оперативно полицейско сътрудничество, обхванато от настоящата препоръка, и действат на територията на друга държава членка:

i.имат отдалечен и сигурен достъп до собствените си национални бази данни и до бази данни на Съюза и международни бази данни чрез Европейския портал за търсене, както е разрешено от националното им законодателство, което им позволява да изпълняват полицейските си функции на територията на друга държава членка като част от тези операции, като например извършване на проверки за установяване на самоличността,

ii.могат да използват сигурни средства за комуникация в реално време, които могат да функционират на територията на друга държава членка, което им позволява да комуникират пряко с компетентния правоприлагащ орган на тяхната държава членка и със служителите на компетентните правоприлагащи органи на другата държава членка или на съответните държави членки.

б)Държавите членки следва да използват техническите решения, които ще бъдат предоставени от лабораторията за иновации на Европол, за да се осигури сигурна пряка комуникация през границите в реално време.

8.Съвместно обучение и професионално развитие във връзка с трансграничното оперативно полицейско сътрудничество

а)Държавите членки следва:

i.да създадат, заедно със съседните си държави членки, съвместни програми за първоначално обучение и обмен на полицейски кадети в областта на трансграничното оперативно полицейско сътрудничество,

ii.да адаптират и приведат в съответствие програмите на своите национални полицейски академии на всички равнища на обучение, така че да включват акредитирани курсове по европейско трансгранично оперативно полицейско сътрудничество,

iii.да разработят и приложат професионално развитие за кадети и служители, преминали съвместно първоначално обучение, програми за обмен или специални курсове за трансгранично оперативно полицейско сътрудничество,

iv.да организират съвместни курсове и инициативи за непрекъснато професионално развитие на полицейски служители на първа линия и разследващи служители с цел изграждане на умения и знания в областта на трансграничното оперативно полицейско сътрудничество, по-специално по отношение на съответното законодателство, правилата за участие, инструментите, техниките, механизмите, процедурите и най-добрите практики,

v.да засилят езиковите курсове за своите полицейски служители, за да им дадат възможност да участват ефективно в трансграничното оперативно полицейско сътрудничество,

vi.да приведат портфейла си от обучения в съответствие с приоритетите относно трансграничното оперативно полицейско сътрудничество, определени в стратегическите оценки на нуждите от обучение в ЕС (EU-STNA),

vii.да информират CEPOL за своите нужди от обучение във връзка с трансграничното оперативно полицейско сътрудничество и да подкрепят съответните дейности на CEPOL,

viii.да обмислят възможността за създаване на широкомащабни и дългосрочни общоевропейски програми за съвместно обучение и обмен на полицейски кадети и служители в областта на трансграничното оперативно полицейско сътрудничество.

9.Заключителни разпоредби

а)Държавите членки следва да обсъдят и да продължат да разглеждат въпросите, обхванати от настоящата препоръка, и по-специално въпросите, свързани с нейното изпълнение.

б)Държавите членки следва да използват пълноценно финансовата подкрепа, предоставяна от инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи, за да подобрят и засилят трансграничното оперативно сътрудничество.

в)В срок от шест месеца от датата на приемане на настоящата препоръка държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, включително чрез промяна на своите национални правила и двустранни и многостранни споразумения с други държави членки, когато това е уместно и в съответствие с правото на Съюза, за да изпълнят настоящата препоръка.

г)Една година след датата на приемане на настоящата препоръка Комисията следва да направи оценка на прилагането на настоящата препоръка от страна на държавите членки и да публикува доклад за това.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    За целите на настоящата препоръка „полицейско сътрудничество“ означава сътрудничество, включващо всички компетентни правоприлагащи органи на държавите членки, включително полиция, жандармерия, гранична охрана, митнически и други специализирани правоприлагащи служби, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. Освен ако не е посочено друго, „трансграничен“ обхваща i) трансгранични действия между две или повече съседни държави членки (например по време на преследване по гореща следа) и ii) транснационални действия между несъседни държави членки (например разполагане на полицейски служители в друга държава членка по време на туристическия сезон или на масова проява) или съседни държави членки в район, който не е граничен.

(2)    COM(2021) 170 final, 14.4.2021 г.

(3)    COM(2020) 605 final, 24.7.2020 г.

(4)    COM(2021) 170 final, 14.4.2021 г.

(5)    Европол (2021 г.), European Union serious and organised crime threat assessment, a corrupting influence: the infiltration and undermining of Europe's economy and society by organised crime („Оценка на заплахата от тежката и организираната престъпност в Европейския съюз, корумпиращо влияние: проникване и подкопаване на европейската икономика и общество от организираната престъпност“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(6)    Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (2021 г.), Европейски доклад за наркотиците от 2021 г: тенденции и развития, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(7)    Европол (2021 г.), EU SOCTA от 2021 г.

(8)    Международната мобилност е определяща характеристика на престъпните мрежи. Например организираните престъпления против собствеността, извършвани в ЕС, се извършват предимно от МОПГ (мобилни организирани престъпни групи), като мобилността остава основната им характеристика, спомагаща да избягват разкриване и да свеждат до минимум риска от задържане. Европол (2021 г.), EU SOCTA от 2021 г.

(9)    COM(2020) 795 final, 9.12.2020 г.

(10)    Работен документ на службите на Комисията, Оценка на въздействието, придружаваща Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/794 по отношение на сътрудничеството на Европол с частноправни субекти, обработването на лични данни от Европол в подкрепа на наказателни разследвания и ролята на Европол в областта на научните изследвания и иновациите (SWD(2020) 543 final, 9.12.2020 г.).

(11)    Шенгенското пространство се състои от 26 европейски държави: Австрия , Белгия , Чешка република, Дания , Естония , Финландия , Франция , Германия , Гърция , Унгария , Исландия , Италия , Латвия , Лихтенщайн, Литва , Люксембург, Малта , Нидерландия , Норвегия , Полша , Португалия , Словакия , Словения , Испания , Швеция и  Швейцария .

(12)    Европейска комисия (2017 г.), „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“.  връзка .

(13)    Pandemic profiteering. How_criminals_exploit_the_COVID-19_crisis („Спекула по време на пандемия: как престъпниците се възползват от кризата, свързана с COVID-19“), Европол, март 2020 г.

(14)    Специално проучване на Евробарометър № 474: Шенгенското пространство,      https://data.europa.eu/data/datasets/s2218_89_3_474_eng?locale=bg

(15)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Стратегия за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство“, COM(2021) 277 final. 

(16)    Сред другите най-често съобщавани от държавите членки причини са миграционната криза от 2015/2016 г., постоянната терористична заплаха и пандемията от COVID-19.

(17)    Съгласно Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) ( ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1 ) временното повторно въвеждане на граничен контрол може да бъде осъществено само за ограничен срок, при изключителни обстоятелства (като например миграционната криза от 2015/2016 г.) и като крайна мярка.

(18)    Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98).

(19)    Препоръка (ЕС) 2017/432 на Комисията от 7 март 2017 г. за по-ефективен процес на връщане при прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

(20)    Официален вестник L 239, 22.9.2000 г., стр. 0019—0062.

(21)    Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР (Решението „Прюм“ на Съвета). В член 17 от Решение 2008/615/ПВР на Съвета се разглеждат съвместните операции, а в член 18 се разглежда съдействието във връзка с масови събирания, бедствия и сериозни произшествия.

(22)    Schengen Catalogue. Recommendations and best practices. Police cooperation („Шенгенски каталог. Препоръки и добри практики. Полицейско сътрудничество“), 15785/3/10 REV 3, Брюксел, 15.11.2011 г.

(23)    „Единно звено за контакт“ (ЕЗК) означава националният централен орган, който отговаря за международното полицейско сътрудничество, посочен в член 39, параграф 3 от КПСШ. Съгласно предложението на Комисията за директива относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки, представено заедно с настоящото предложение за препоръка на Съвета, държавите членки ще бъдат правно задължени да посочат ЕЗК, на което ще бъдат възложени определени минимални задачи, свързани с обмена на информация. След като държавите членки направят това, посочванията на ЕЗК в настоящата препоръка следва да се разбират като посочвания на ЕЗК, както то е определено съгласно тази директива.

(24)    Центровете за полицейско и митническо сътрудничество събират на едно и също физическо място различни правоприлагащи органи на участващите държави членки и са тясно свързани с националния централен орган, който отговаря за международното сътрудничество — „единното звено за контакт“ (ЕЗК).

(25)    Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн са асоциирани членове на Шенгенското пространство.

(26)    В член 41, параграф 3 от КПСШ се предвижда, че: „[п]реследването по гореща следа се извършва съгласно параграфи 1 и 2 по един от следните начини, които се определят с декларацията по параграф 9: а) районът или периодът от време след прекосяването на границата се определят в декларацията; б) няма ограничение във времето и пространството“.

(27)    Например съседна държава 1 разрешава операции по преследване по гореща следа, но само в рамките на 5 km след границата и без възможност за спиране или задържане на заподозрения, съседна държава 2 разрешава операции по преследване по гореща следа в рамките на 10 km от границата, но без право на носене на различни (евентуално по-тежки) класове служебни оръжия; съседна държава 3 разрешава операции по преследване по гореща следа само в продължение на 1 час и т.н. Въпреки че операциите по преследване по гореща следа по принцип са разрешени, изправени пред сложността на такъв широк спектър от различни ограничения, някои държави членки инструктират своите полицейски служители винаги да прекратяват преследването, когато заподозреният пресече границата на някоя от тези държави членки. Престъпниците знаят това и го използват, за да избягват почти системно полицията.

(28)    Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген (…).

(29)    Европол (2021 г.), EU SOCTA от 2021 г.

(30)    „Събиране на данни за трафика на хора в ЕС“ (2020 г.); СОМ(2020) 661 final, 20.10.2020 г.

(31)    COM(2021) 277 final, 2.6.2021 г.

(32)    Съгласно член 17 от Решението „Прюм“ на Съвета, „[з]а да засилят полицейското сътрудничество, определените от държавите членки компетентни органи могат, при поддържане на обществения ред и сигурността, както и при предотвратяване на престъпления, да въвеждат съвместни патрули и други съвместни операции, в които определени служители или други длъжностни лица („служители“) от други държави членки участват в операции на територията на държава членка.“

(33)    Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането, създадена с Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета. ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53—114.

(34)    COM(2020) 605 final, 27.7.2020 г.

(35)    COM(2020) 795 final, 9.12.2020 г.

(36)    COM(2021) 170 final, 14.4.2021 г.

(37)    COM(2021) 171 final, 14.4.2021 г.

(38)    COM(2020) 607 final, 24.7.2020 г.

(39)    Заключения на Съвета относно Стратегията на ЕС за борба с наркотиците за периода 2021—2025 г., 14178/20, 18 декември 2020 г.

(40)    COM(2021) 277 final, 2.6.2021 г.

(41)    Заключения на Съвета относно вътрешната сигурност и европейското полицейско партньорство, 13083/1/20, 24 ноември 2020 г.

(42)    Заключения на Съвета относно някои аспекти на европейските превантивни полицейски действия, 10062/19, 6 юни 2019 г.; Заключения на Съвета относно вътрешната сигурност и европейското полицейско партньорство, 13083/1/20, 24 ноември 2020 г.

(43)    SWD(2021) 375, Консултации със заинтересованите страни, обзорен доклад.

(44)    Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета.

(45)    Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, Директива (ЕС) 2016/1919 относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест, Директива (ЕС) 2016/343 относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, Директива (ЕС) 2016/800 относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo.

(46)    Регламент (ЕС) 2021/1149.

(47)    Вж. член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/1149.

(48)    В член 40, параграф 7 и член 41, параграф 4 от КПСШ се определя списъкът на престъпленията, за които може да започнат съответни операции по трансгранично наблюдение и операции по трансгранично преследване по гореща следа. Тези списъци могат да бъдат намерени и в различните двустранни и многостранни споразумения между държавите членки.

(49)    В съответствие с член 4, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2016/794 за Европол агенцията изготвя оценки на заплахите, стратегически и оперативни анализи и доклади за обстановката. Водещият доклад на Европол е Оценката на заплахата от тежката и организираната престъпност в Европейския съюз (SOCTA), в който, наред с другото, се представят основните места с престъпност в ЕС. Също така съгласно член 29, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1896 за Frontex посочената агенция предоставя анализ на риска. В съображение 11 от Регламента за Frontex се пояснява, че в контекста на европейското интегрирано управление на границите анализът на риска обхваща Шенгенското пространство.

(50)    Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98—107.  

(51)    Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането, установена с Регламент (ЕС) 2015/2219 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) и за замяна и отмяна на Решение 2005/681/ПВР на Съвета. ОВ L 319, 4.12.2015 г., стр. 1—20. 

(52)    ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(53)    Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98).

(54)    Препоръка (ЕС) 2017/432 на Комисията от 7 март 2017 г. за по-ефективен процес на връщане при прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. ОВ L 66, 11.3.2017 г., стр. 15—21..

(55)    Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19).

(56)    Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).

(57)    ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(58)    Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г.). 

(59)    ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(60)    Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г.).

(61)    Решение 2008/149/ПВР на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейския съюз на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г.).

(62)    ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

(63)    Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г.).

(64)    Решение 2011/349/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение по-специално на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество (ОВ L 160, 18.6.2011 г.).

(65)    Решение 2010/365/ЕС на Съвета от 29 юни 2010 г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в Република България и в Румъния (ОВ L 166, 1.7.2010 г., стр. 17).

(66)    Решение (ЕС) 2018/934 на Съвета от 25 юни 2018 г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в Република България и в Румъния (ОВ L 165, 2.7.2018 г., стр. 37).

(67)    Решение (ЕС) 2017/733 на Съвета от 25 април 2017 г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в Република Хърватия (ОВ L 108, 26.4.2017 г., стр. 31).

(68)    По време на кризи и извънредни ситуации (предимно свързани с бедствия или големи произшествия) всяка засегната държава членка или трета държава може да поиска гражданска защита или хуманитарна помощ чрез Механизма за гражданска защита на Съюза. След това Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) координира, улеснява и съфинансира отговора на държавите членки на искането за помощ ( Координационен център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) | Европейски операции за гражданска защита и хуманитарна помощ (europa.eu) ).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.12.2021

COM(2021) 780 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложение за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно оперативното полицейско сътрудничество

{SWD(2021) 375 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ

Престъпленията, посочени в раздели 2.1 и 2.2 от настоящата препоръка, са
следните тежки престъпления:

–участие в престъпна организация,

–тероризъм,

–трафик на хора,

–сексуална експлоатация на деца и детска порнография,

–незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества,

–незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и експлозиви,

–корупция, включително подкупи,

–измами, включително такива, които засягат финансовите интереси на Съюза по смисъла на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред,

–изпиране на незаконно придобити средства,

–подправяне на парични знаци, включително евро,

–престъпления, свързани с компютри,

–престъпления срещу околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности,

–помощ за незаконно влизане и пребиваване,

–убийство и тежка телесна повреда,

–незаконна търговия с човешки органи и тъкани,

–отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници,

–расизъм и ксенофобия,

–организиран или въоръжен грабеж,

–незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството,

–мошеничество,

–рекет и изнудване,

–подправяне и пиратство на изделия,

–подправяне на административни документи и търговия с тях,

–подправяне на платежни инструменти,

–незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа,

–незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали,

–трафик на откраднати превозни средства,

–изнасилване,

–палеж,

–престъпления от компетентността на Международния наказателен съд,

–незаконно отвличане на въздухоплавателни средства или космически кораби,

–саботаж.