ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 19.10.2021

COM(2021) 662 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТA, ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Икономиката на ЕС след COVID-19: последици за икономическото управление

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТA, ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Икономиката на ЕС след COVID-19: последици за икономическото управление

1.Въведение

През февруари 2020 г. Комисията представи Съобщение относно прегледа на икономическото управление на ЕС. ( 1 2 ) В съобщението се открояват редица предимства и слабости, пред които е изправена рамката за икономическо управление (каре 1), и въз основа на съдържащите се в него констатации бе открит дебат. Малко по-късно този дебат беше временно спрян поради необходимостта от съсредоточаване върху непосредствените предизвикателства, породени от разпространението на пандемията от COVID-19. Комисията пое ангажимент да поднови дебата, след като възстановяването се стабилизира ( 3 ). Междувременно доклади относно прегледа бяха приети от: Европейския икономически и социален комитет през септември 2020 г.; Комитета на регионите през декември 2020 г.; и Европейския парламент през юли 2021 г.( 4 ) Европейската сметна палата също публикува два специални доклада относно прилагането на фискалните правила на ЕС. ( 5 )

В настоящото съобщение се прави оценка на последиците от променените обстоятелства за икономическото управление след кризата с COVID-19 и се възобновява общественият дебат относно прегледа на рамката. Настоящото съобщение допълва оценката, публикувана през февруари 2020 г., и следва обявеното от председателя Фон дер Лайен възобновяване на обществения дебат в речта ѝ за състоянието на Европейския съюз, произнесена на 15 септември 2021 г. Целта на публичния дебат е да се постигне консенсус относно пътя напред достатъчно време преди 2023 г.

2.Средносрочни и дългосрочни икономически тенденции в ЕС

Преди кризата с COVID-19 икономиката на ЕС вече беше изправена пред няколко дългосрочни структурни предизвикателства. Първо, въпреки предпандемичното подобрение в резултатите на пазара на труда, поради бързо застаряващото население в крайна сметка имаше опасност да бъде намалено предлагането на работна ръка, а по този начин и потенциала за растеж на ЕС. Второ, слабото повишение на производителността възпрепятстваше икономическия растеж, поради което ЕС изоставаше от Китай и САЩ в процеса на цифровата трансформация. Трето, доста съществената социално-икономическа цена на изменението на климата се прояви с все по-голяма яснота и неотложност. Четвърто, нарастващото неравенство по отношение на доходите и разпределението на богатствата, териториалните различия в държавите членки и между тях, както и неравнопоставеният достъп до образование и умения, възпрепятстваха икономическия растеж и създадоха напрежение в социалната структура на ЕС.

За предизвикателствата, свързани с климата, и влошаването на състоянието на околната среда са необходими енергични и бързи действия. Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са факт. Температурите се покачват, а държавите по света са подложени на катастрофални метеорологични явления с тревожна честота. Целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне значително под 2 градуса по Целзий и за запазване на усилията повишаването на температурата да бъде ограничено до 1,5 градуса в сравнение с нивата от прединдустриалния период е изложена на риск, освен ако емисиите на парникови газове не бъдат намалени драстично. ( 6 ) Около 1 милион вида са застрашени от изчезване, много от тях през следващите няколко десетилетия. ( 7 ) Тези тенденции могат да се превърнат в източник на системни рискове, ако не бъдат преодолени. За това са необходими устойчиви частни и публични инвестиции в подкрепа на зеления преход (каре 2) и за смекчаване на неговото въздействие върху най-уязвимите.

Цифровата трансформация вече е в ход, но следва да бъде ускорена. Кризата с COVID-19 ускори цифровизацията на нашите икономики и общества. Ограничителните мерки засилиха онлайн услугите и електронната търговия. Гражданите на ЕС видяха непосредствено как дистанционната работа, телемедицината, пазаруването онлайн и цифровизираните административни услуги имат потенциала да подобрят качеството на живот и икономическите резултати. Цифровите умения на значителна част от населението обаче са слаби и изпитват трудности при достъпа до новата цифрова среда, като е налице риск от увеличаване на социалното разделение. Кризата разкри също разделението между предприятията, използващи цифрови технологии, и предприятията, които все още не са въвели цифрови решения. Пролича също разликата между добре свързаните градски райони и селските или отдалечените райони. Междувременно нарастващият недостиг на цифрови умения, ограниченията на цифровите инфраструктури, закъсненията при въвеждането на нови технологии от правителствата и предприятията и зависимости в редица ключови технологии, като например полупроводници, изведоха на преден план значителни предизвикателства пред амбициите на ЕС в областта на цифровите технологии. ЕС трябва да предприеме неотложни и амбициозни действия.

Повишаването на социално-икономическата издръжливост е от съществено значение за подобряване на потенциала на Европа за растеж и създаване на работни места и за постигане на целите за устойчиво развитие. Издръжливостта е способността за устояване и справяне не само с предизвикателствата, но също така и за осъществяване на преходи по устойчив и демократичен начин. За по-малко издръжливите държави членки, територии и сектори бе по-трудно да устоят кризата и да реагират на нея. ( 8 ) Различията в издръжливостта на отделните части на ЕС също оказват влияние върху социалното, икономическото и териториалното сближаване, както и върху сближаването в рамките на еврозоната и ефективността на единната парична политика. Ефективните и добре замислени активни политики за пазара на труда и системите за социална закрила, инвестициите в образование и умения и стабилните публични финанси могат да укрепят издръжливостта и да увеличат потенциалния растеж. След световната финансова криза държавите членки съсредоточиха усилията си върху изпълнението на необходимите реформи, но с течение на времето набраната инерция намаля, а напредъкът стана неравномерен в отделните държави членки и области на политиката. Силната взаимозависимост между нашите икономики в рамките на единния пазар и Икономическия и паричен съюз подчертава необходимостта от координиране на националните политики. Цялостното изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие продължава да бъде възлов фактор за укрепване на издръжливостта и за осъществяване на двойния преход.

Поради кризата с COVID-19 тези предизвикателства станаха по-видими и по-неотложни. Справянето с тях предлага възможности за промяна, но за това са необходими също големи инвестиции и реформи. Инвестициите и динамиката на реформите ще трябва да се увеличат в сравнение с периода преди COVID, когато публичните инвестиции спаднаха под равнищата, необходими за поддържане на стабилен публичен капитал като дял от БВП, а все още предстои да бъдат осъществени редица реформи.

Финансови средства в размер на 2 трилиона евро от новата многогодишна финансова рамка и Next Generation EU, и по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост, ще помогнат на държавите членки да се справят с тези предизвикателства. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставят 338 милиарда евро под формата на безвъзмездна подкрепа и до 386 милиарда евро под формата на заеми (по текущи цени) за подкрепа на инвестициите и структурните реформи до 2026 г., в допълнение към около 500 милиарда евро, осигурени от други фондове на ЕС. ( 9 ) Това широкомащабно финансиране ще помогне на държавите членки да се възстановяват, като същевременно техните икономики и общества станат по-устойчиви и по-добре подготвени за бъдещето чрез подкрепа за екологичния и цифровия преход. Това усилие беше допълнено от REACT-EU, финансиран по линия на Next Generation EU. ( 10 ) 

3.Въздействие и последици от кризата, предизвикана от COVID-19

3.1.Въздействието на кризата

Значително свиване на икономиката, последвано от по-силно от очакваното, но неравномерно възстановяване

Пандемията от COVID-19 доведе до сериозен икономически спад, но възстановяването се потвърждава. Пандемията доведе до безпрецедентно свиване на икономическата активност в ЕС през 2020 г. Въпреки това благодарение на силната политическа подкрепа, ускореното ваксиниране и, където е възможно, постепенното облекчаване на ограниченията, свързани с пандемията, растежът мощно се възобнови през пролетта на 2021 г. Икономическото развитие през лятото показва, че през третото тримесечие ще се наблюдава продължителен силен растеж, главно благодарение на повторното отваряне на нашите общества и възобновяването на пътуванията. След това се очаква икономическата активност да остане устойчива за няколко тримесечия напред, което да тласне икономиката на ЕС от възстановяване към експанзия. Тази година се очаква БВП да достигне своите равнища от 2019 г. в поне 19 държави членки, а за всички останали се очаква те да достигнат това равнище през следващата година. Аналогично търговията на ЕС със стоки с държави извън ЕС се възстанови значително през първата половина на 2021 г. Въпреки това несигурността и рисковете, свързани с перспективите, остават големи, по-специално във връзка с несигурността относно бъдещата траектория на пандемията, инфлацията, цените на енергията, недостига на работна ръка и затрудненията в международните вериги на доставки.

Въздействието върху пазара на труда беше смекчено чрез мерки в подкрепа на политиката. Заетостта леко се сви в сравнение с регистрираната загуба на БВП. Благодарение на широкото използване на схеми за работа при намалено работно време и други схеми за запазване на заетостта, подкрепени от новия инструмент на ЕС за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), адаптирането до голяма степен се ограничи до намаляване на работните часове. С възстановяването на икономиката равнищата на безработица започнаха да намаляват в целия ЕС и сега тя е с едва ½ пп. над равнището отпреди кризата. Въпреки това в някои региони и сектори в ЕС продължават да са налице значителни разлики в заетостта в сравнение с периода преди кризата, докато в други отново започна да се появява недостиг на работна ръка. В бъдеще смяната на работни места, предприятия и сектори може да предизвика известно напрежение, тъй като в новосъздадените работни места изискванията към уменията често са по-строги или различни в сравнение със закритите работни места, поради което са необходими подходящи мерки на политиката за пазара на труда, за да се улесни приспособяването.

Смущенията, свързани с пандемията, задълбочиха съществуващите вече икономически, социални и териториални различия и затрудниха още повече постигането на целите за устойчиво развитие.( 11 ) Икономическото въздействие на пандемията варираше в различните държави членки и сред икономическите дейности 12 в зависимост от това колко тежка е здравната ситуация, строгостта и продължителността на въведените мерки за смекчаване на последиците и различията в икономическите структури. Държавите, в които трансграничният туристически сектор е значителен, бяха особено засегнати от ограниченията за пътуване. В рамките на отделните държави най-засегнати са нискоквалифицираните работници и младите хора, както и регионите, зависещи от туризма, и други услуги с неизбежни лични контакти. Като цяло, макар и по-малки от първоначално очакваното, различията между държавите членки, регионите, секторите и поколенията нараснаха. Кризата направи по-осезаема съществената необходимост от запазване на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на единния пазар и нуждата от съвместна работа за укрепване на устойчивостта му на смущения.

Необходимите фискални мерки доведоха до по-високи и по-разнородни равнища на дълга

Публичните финанси бяха сериозно засегнати в резултат на тежката рецесия и необходимите ответни мерки на политиката, а бюджетните различия между държавите членки нараснаха. Дефицитите и съотношенията на дълга нараснаха във всички държави членки, като номиналният дефицит на ЕС нарасна от 0,5 % през 2019 г. до около 7 % от БВП през 2020 г., а съвкупното съотношение на дълга скочи с 13 процентни пункта от БВП до 92 % от БВП в края на 2020 г. ( 13 ) Очаква се през следващите години дефицитите и съотношенията на дълга да останат над равнищата отпреди пандемията. Държавите членки с високи равнища на публичен дълг бяха сред най-засегнатите от икономическите последици от кризата с COVID-19 поради сериозността на здравната ситуация, мерките, въведени за укрепване на общественото здраве, както и структурата на техните икономики, включително съществената роля на трансграничния туризъм. В резултат на това в тези държави членки се регистрират някои от най-резките увеличения на съотношенията на дълга. Освен преките фискални стимули правителствата предоставиха също подкрепа за ликвидността на частния сектор в размер на почти 20 % от БВП, предимно под формата на публични гаранции за дружествата и отсрочване на данъци. ( 14 ) Прибягването до тези публични гаранции варира значително в отделните държави членки. Всяко възможно въздействие върху публичните финанси зависи от степента, в която тези гаранции ще бъдат задействани.

Въпреки че съотношенията на държавния дълг се увеличиха, мерките от плановете за възстановяване и устойчивост за увеличаване на потенциала за растеж ще подпомогнат фискалната устойчивост. Очаква се високите съотношения на дълга да се запазят, като през следващото десетилетие останат над равнищата отпреди пандемията в около една трета от държавите членки.( 15 ) Те ще се увеличат още повече, ако гаранциите, свързани с COVID, бъдат задействани или ако лихвените проценти се повишат. В дългосрочен план разходите, свързани със застаряването на населението и изменението на климата, също могат да окажат въздействие върху устойчивостта на дълга. В същото време няколко фактора могат да подпомогнат фискалната устойчивост: по-дългите срокове до падежа на дълга; относително стабилните източници на финансиране с диверсифицирана и голяма инвеститорска база и благоприятните разлики между лихвите и растежа. Важно е да се отбележи, че успешното изпълнение на фискалните реформи и на стимулиращите растежа реформи и инвестиции в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост и фондовете на политиката на сближаване, подкрепяни от Комисията чрез Инструмента за техническа подкрепа, се очаква да подпомогне потенциалния растеж, като допринесе за подобряването на фискалната устойчивост и поддържането на благоприятни условия за финансиране.

Нуждите от инвестиции са належащи

Нуждите от инвестиции са значителни и Механизмът за възстановяване и устойчивост ще спомогне за тяхното задоволяване до 2026 г. За ангажимента на ЕС към двойния преход, залегнал в Зеления пакт на ЕС и в стратегията на ЕС в областта на цифровите технологии, ще са необходими допълнителни годишни частни и публични инвестиции от около 650 милиарда евро през следващото десетилетие (каре 2). ()( 16 ) Нуждата от инвестиции, необходими за подпомагане на цифровия преход и отворената стратегическа автономност на ЕС( 17 ), стана по-очевидна по време на пандемията, което подчерта необходимостта от сигурна и бърза интернет свързаност, достъп до цифрови услуги, значението на цифровите умения в цялото общество и отстраняването на зависимостите на ЕС по отношение на възловия цифров капацитет. Необходими са и допълнителни инвестиции за подобряване на икономическата и социалната устойчивост на ЕС, включително в здравеопазването, образованието и обучението, научноизследователската и развойната дейност, иновациите и транспорта. Докато фондовете на политиката на сближаване ще продължат да помагат на държавите членки да посрещат тези нужди, тези усилия ще се подкрепят също по Механизма за възстановяване и устойчивост чрез комбинация от безвъзмездна подкрепа и заемно финансиране, но това финансиране е временно. Накрая, за осигуряването на икономическа и социална устойчивост и за постигането на целите на двойния преход ще е необходимо трайно и значително увеличение както на публичните, така и на частните инвестиции в държавите — членки на ЕС, което да се запази и след 2026 г. Като цяло за посрещането на тези належащи нужди ще са необходими и допълнителни усилия за насърчаване на частните инвестиции, включително чрез окончателното изграждане на съюза на капиталовите пазари. Освен това таксономията на ЕС за устойчиви дейности ще спомогне частните инвестиции да бъдат пренасочени там, където са най-необходими от гледна точка на действията в областта на климата и околната среда.

Фискалната корекция след пандемията следва да върви ръка за ръка с подобряването на качеството на публичните финанси. Подкрепата по Механизма за възстановяване и устойчивост ще допринесе за възстановяването и ще повиши потенциалния растеж само ако с нея се финансират допълнителни продуктивни и висококачествени инвестиции. Това означава, че публичните инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, следва да бъдат в допълнение към устойчивите инвестиции, финансирани на национално равнище. Поради това от решаващо значение ще бъде насърчаването на национално финансираните инвестиции за двойния преход и укрепването на икономическата и социалната устойчивост. Обратно, ако тази подкрепа от МВУ не доведе до увеличаване на инвестициите, тя ще намали дефицита и съотношението на дълга без положителен ефект върху потенциалния растеж в средносрочен и дългосрочен план и рискува да влоши структурата на публичните разходи. Когато съотношенията на дълга са много високи, за насърчаването на инвестициите, финансирани на национално равнище, ще е необходимо ясно приоритизиране на разходите и усилия за подобряване на цялостната структура и качеството на публичните финанси.

Текущата корекция на макроикономическите дисбаланси се е забавила.

Кризата оказа неравномерно въздействие сред домакинствата и предприятията, но подкрепящите действия на политиката смекчиха сътресението, включително върху банковия сектор. Първо, макар като цяло броят на закритите работни места да е ограничен, те са по-чести сред ниско- и средно квалифицираните работници. По подобен начин най-засегнати са младите работници и другите нови участници на пазара на труда. Тези тенденции могат да увеличат неравенствата в нашите общества, поради което да са необходими допълнителни политически действия за преквалификация и повишаване на квалификацията. Декларацията от Порто от 8 май 2021 г. отново потвърди ангажимента на лидерите на ЕС към Европейския стълб на социалните права като основен елемент на възстановяването. Второ, въпреки че предприятията трябваше да прибягнат до допълнителни кредити, за да посрещнат нуждите от оборотен капитал, кризата с COVID-19 като цяло не доведе до увеличаване на случаите на несъстоятелност. ( 18 ) Продължава засилената насоченост на мерките за подкрепа. С оглед на оставащите уязвимости, спирането на програмите за подкрепа следва да се извършва постепенно. Трето, благодарение на силните си капиталови съотношения и големите си ликвидни буфери банките успяха да продължат да предоставят кредити на икономиката. Спирането на изплащането на дивиденти и някои временни регулаторни облекчения също облекчиха банките. Увеличението на необслужваните кредити бе ограничено, но качеството на активите следва да се следи отблизо. Четвърто, динамиката в цените на жилищата и финансовите активи води до допълнителни рискове.

Кризата с COVID-19 задълбочи определен брой появили се преди нея уязвимости. Вътрешните дисбаланси, свързани с големия държавен и частен дълг, се увеличиха поради спада на БВП през 2020 г. и мерките, предприети за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19. Запази се динамиката в цените на жилищата в периода преди пандемията, а в някои държави ипотечният дълг продължи да нараства значително. Дефицитите по текущата сметка нараснаха в държави, зависещи от приходите от туризъм. В същото време корекцията на излишъците по текущата сметка е в застой. В бъдеще могат да възникнат нови дисбаланси в резултат на структурните трансформации, ускорени от кризата с COVID-19. Недостигът на работна ръка, пречките пред световната верига за създаване на стойност и стратегическите зависимости биха могли да окажат въздействие върху относителните цени и конкурентоспособността. Ускореният цифров преход и промените в моделите на потребление биха могли да доведат до несъответствия между търсените и предлаганите умения и до фрикционна безработица, която съществува едновременно с недостига на работна ръка.

3.2.Реакция на кризата

Национална политическа реакция и пълноценно използване на гъвкавостта в регулаторните рамки на ЕС

Безпрецедентният и координиран политически отговор на кризата, предизвикана от COVID-19, успя да смекчи нейното въздействие. На кризата бе реагирано енергично както на национално равнище, така и на равнище ЕС. Това беше направено по координиран начин и под различни допълващи се форми. Задействането на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, споразумението относно Временната рамка за държавна помощ (впоследствие неколкократно изменяна, за да се вземе предвид развитието на ситуацията и нуждите на предприятията), инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса (които предоставиха изключителна гъвкавост за пренасочване на средства по политиката на сближаване там, където е най-необходимо) и създаването на спешни инструменти като SURE се осъществиха бързо. ( 19 ) Необходимостта от тясна координация на икономическите политики по време на пандемията бе отразена в последващите действия на Комисията и в препоръките на Съвета. Решителните действия на равнище ЕС осигуриха разработването, бързото доставяне и координираното разпространение на ваксини срещу COVID-19. Освен усилията за смекчаване на въздействието на кризата, специалните временни инструменти на ЕС спомогнаха за насърчаване на възстановяването и на устойчивия и приобщаващ растеж. В този контекст ангажиментът на Комисията към Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие предостави ориентир за „по-добро повторно изграждане“ и „никой да не бъде изоставен“.

Изправени пред тежки кризи в областта на общественото здраве и икономиката, държавите членки бързо приеха широкообхватни мерки за фискална подкрепа. Реакциите на националните политики бяха улеснени от навременното използване на съществуващите възможности за гъвкавост в съответните рамки на ЕС. Фискалната реакция на държавите — членки на ЕС, включително автоматичните стабилизатори, задействани от силните мрежи за социална сигурност, се оценява общо на почти 19 % от БВП през 2020—2022 г. ( 20 ) Освен това държавите — членки на ЕС, предоставиха значителна подкрепа за ликвидността на предприятията под формата на държавни гаранции и отсрочване на данъци. Паричната политика допълни усилията в областта на фискалната политика. Тази съвместна и координирана реакция на политиката беше успешна, тъй като въздействието на кризата с COVID-19 върху безработицата, икономическите и социалните различия, корпоративната несъстоятелност и необслужваните кредити беше много по-слабо от първоначално очакваното.

Новите инструменти на ЕС смекчиха въздействието на кризата

SURE бе от съществено значение за подпомагане на европейските пазари на труда. Тази бързо създадена защитна мрежа предоставя на държавите членки евтини заеми, които им позволяват да подкрепят работниците и предприятията по време на кризата. Тя също така подкрепя възстановяването и ограничава отрицателните последици за пазара на труда. Досега ЕС е одобрил над 94 милиарда евро под формата на заеми по инструмента SURE за 19 държави членки, от които почти 90 милиарда евро вече са изплатени. SURE помогна за защитата на над 31 милиона души (включително 8½ милиона самостоятелно заети лица) срещу рисковете от безработица и подпомогна над 2½ милиона фирми по време на пандемията. Подкрепените по линия на SURE национални мерки на пазара на труда спомогнаха за предотвратяване на безработицата за около 1½ милиона души през 2020 г. и допринасят за възстановяването. ( 21 )

Европейската централна банка (ЕЦБ) въведе широк набор от мерки на паричната политика, които също подкрепиха трансмисионния механизъм на мерките на фискалната политика. Реакцията на паричната политика на ЕЦБ се състоя главно от допълнителни операции по закупуване на активи и предоставяне на ликвидност на банките от еврозоната. За да подобри достъпа на банките до тези операции, Европейската централна банка предприе и редица мерки, облекчаващи изискванията за обезпечения. Тези мерки допринесоха за запазването на благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката по време на пандемията, като подкрепиха икономическата активност и запазиха ценовата стабилност в средносрочен план. Взаимно засилващото се въздействие на фискалните и паричните политики беше от решаващо значение за смекчаване на въздействието на кризата и подкрепата за възстановяването.

Други инструменти, създадени на равнището на ЕС и на еврозоната, също изиграха своята роля. Очаква се Паневропейският гаранционен фонд, създаден от групата на Европейската инвестиционна банка, да мобилизира до 200 милиарда евро (1,4 % от БВП на ЕС) в подкрепа на малките и средните предприятия. Към 31 август 2021 г. одобреният обем на финансирането възлизаше на 18 милиарда евро, което се очаква да мобилизира инвестиции в размер на около 144 милиарда евро. Инструментът за подпомагане при пандемична криза по линия на Европейския механизъм за стабилност с бюджет до 240 милиарда евро (2,0 % от БВП на еврозоната) остава на разположение и също така допринесе за укрепване на доверието в политическия отговор на ЕС.

Излизане от кризата и подготовка за бъдещето

Механизмът за възстановяване и устойчивост ще насърчи богато на инвестиции възстановяване и стимулиращи растежа реформи, ще увеличи потенциалния растеж и ще смекчи фискалните предизвикателства. Неговото ефективно прилагане ще направи икономиката на ЕС по-устойчива, приобщаваща, издръжлива и по-добре подготвена за двойния преход, като същевременно ще спомогне за смекчаване на риска от социално-икономически различия. ( 22 ) Мерките, финансирани от МВУ с безвъзмездна подкрепа, ще позволят да бъдат финансирани висококачествени инвестиционни проекти и покриването на разходите за реформи за увеличаване на производителността, без да се стига до увеличаване на дефицитите и дълговете. По този начин финансирането по МВУ ще допринесе за усилията на държавите членки да подкрепят икономическото възстановяване, стимулирайки по-силен потенциален растеж и постепенното подобряване на основните фискални позиции. Безвъзмездната подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост и други източници на финансиране от ЕС, по-специално фондовете на политиката на сближаване, ще достигне около 0,5 % от БВП годишно през 2021 г. и 2022 г. Като цяло публичните инвестиции, финансирани както от национални източници, така и от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да нараснат до 3,5 % от БВП както през 2021 г., така и през 2022 г.

3.3.Последици за прегледа на икономическото управление

Кризата с COVID-19 допълнително подчерта предизвикателствата, пред които е изправена рамката за икономическо управление. Почти две години след като Комисията публикува своя преглед на рамката за икономическо управление, основните заключения остават в сила (каре 1). Поради кризата много от тях станаха още по-актуални. Първо, съотношенията на публичния дълг към БВП се увеличиха допълнително, което подчерта предизвикателството за постепенно, устойчиво и благоприятстващо растежа намаляване на дълга до разумни равнища. Второ, публичните инвестиции ще трябва да се запазят на високи равнища през следващите години, като се подчертава значението на добрия състав и качество на публичните финанси, за да се гарантира устойчив и приобщаващ растеж. Трето, антицикличната дискреционна фискална политика, заедно с временните инструменти на ЕС за фискална подкрепа, се оказаха много ефективни за своевременното и ефикасно смекчаване на въздействието на тази извънредна криза, като подчертаха значението на създаването на фискално пространство при нормални условия, което да бъде използвано по време на криза. Четвърто, ефективният отговор на политиката подчерта значението на силната координация на политиките, включително между различните политики и инструменти за финансиране, както и между ЕС и националните равнища. Пето, бързото развитие на кризата показа трудностите, свързани с използването на показатели, които не се наблюдаеми, и опитите за разработване на правила, които имат за цел да отговорят на всички възможни обстоятелства. Шесто, коригирането на макроикономическите дисбаланси беше прекъснато и се появяват нови слабости, което подчертава значението на своевременното предотвратяване и преодоляване на рисковете и различията. Подновеният преглед следва да съчетава предишните констатации на Комисията, изложени в съобщението от февруари 2020 г., с поуките от кризата. Това ще даде възможност за размисъл относно рамка за икономическо управление, която може изцяло да подпомогне държавите членки да се справят с макроикономическите предизвикателства след COVID-19.

Фискални правила на ЕС

Намаляването на големите и различаващи се съотношения на публичния дълг към БВП по устойчив и благоприятстващ растежа начин ще бъде ключово предизвикателство след кризата. Когато икономическите условия го позволяват, възобновяването на курса към намаляване на съотношенията на публичния дълг към БВП ще бъде от съществено значение за поддържането на стабилни публични финанси, избягването на постоянни фискални различия между държавите членки, запазването на благоприятни условия на финансиране за публичния и частния сектор и предотвратяването на ситуации на напрежение на пазара, които биха довели до скъпо струващи вторични ефекти. Силното икономическо възстановяване и устойчивият икономически растеж са от съществено значение за успешното, непрекъснато и устойчиво намаляване на съотношенията на дълга към БВП. Въпреки че прекалено голямото предварително намаляване на съотношението на дълга би довело до високи социални и икономически разходи и би имало обратен ефект, по-специално на фона на ограничената парична политика и риска от икономическо влошаване, едно реалистично, постепенно и устойчиво намаляване на публичния дълг продължава да бъде важно и за възстановяването на буферите преди следващия икономически спад.

Стабилизиращата роля на координираната дискреционна фискална политика се оказа решаваща в контекста на кризата с COVID-19. Кризата с COVID-19 подчерта положителната роля, която антицикличната дискреционна фискална политика и европейската координация могат да играят в отговор на големи икономически сътресения и за ограничаване на социалните последици от тях. Допълнен от действията в областта на паричната политика, предприети от ЕЦБ и националните централни банки, и улеснен от задействането на общата клауза за дерогация на ПСР, координираният и консенсусен отговор на фискалната политика се справи ефективно с непосредственото предизвикателство на сериозното икономическо сътресение, за изграждане на доверие и за намаляване на риска от трайни последици. Това отразява и ефективността на стабилизиращата роля на фискалната политика в настоящия контекст на ниски лихвени проценти. Въпреки това способността за предоставяне на фискални стимули в неблагоприятни времена изисква изграждане на фискални буфери при благоприятна икономическа конюнктура. Засилването на антицикличността във фискалната рамка на ЕС би могло да укрепи средносрочния аспект на фискалната политика и по този начин способността на националната фискална политика да реагира на икономическите колебания.

Благоприятстващият растежа състав на публичните финанси следва да насърчава инвестициите и да подкрепя непрекъснатия, устойчив и приобщаващ растеж. Националните бюджети ще трябва да изпълняват своята роля със значителна, макар и временна подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост. В същото време публичното финансиране не следва да замества или изтласква частните инвестиции при липсата на пазарна неефективност. Като цяло това подчертава значението на качеството и структурата на публичните финанси. В това следва да се включва разглеждане на ролята на рамката за икономическо управление за стимулиране на националните инвестиции и реформи. Насърчаването на екологосъобразни, цифрови и устойчиви публични инвестиции заслужава специално внимание, като се имат предвид дългосрочните предизвикателства пред нашата икономика.

Постигането на общите цели за опростяване, по-голяма национална ангажираност и по-добро прилагане продължава да бъде от голямо значение. Въпреки че действащата фискална рамка включва елементи на гъвкавост и свобода на преценка чрез сложен набор от тълкувателни разпоредби, ефективното осъществяване на икономическа преценка съгласно основана на правила рамка трябва да се извършва по прозрачен начин. За това са необходими по-прости фискални правила, като се използват наблюдаеми показатели за измерване на съответствието. Трябва също да бъде разгледан въпросът дали поставянето на ясен акцент върху „сериозните грешки на политиката“, както е посочено в Договора, въз основа на ясно определени цели, и по-активното участие на националните институции биха могли да допринесат за ефективното прилагане на рамката за наблюдение. Тези цели са взаимосвързани. По-специално една по-опростена рамка допринася за по-голяма ангажираност, по-добра комуникация и по-ниски политически разходи за правоприлагане и спазване.

Силните национални фискални рамки могат да допринесат за ефективна рамка за икономическо управление. По време на кризата с COVID-19 националните фискални рамки, включително националните независими фискални институции, бяха в състояние бързо да се адаптират към променящите се обстоятелства. Това предполага, че може да се обмисли евентуално засилване на техните роли. В същото време голямото разнообразие от правни мандати, резултати и ресурси на независимите фискални институции налага привеждане в съответствие с най-добрите практики в държавите членки, като се отчитат надлежно различията в националните институционални структури. Сред другите въпроси, които може да се наложи да бъдат разгледани, са стратегиите за насърчаване на средносрочното и екологосъобразното бюджетиране, управлението на публичните инвестиции и начините за по-добро отразяване на рисковете от изменението на климата в бюджетното планиране.

Процедура при макроикономически дисбаланси

Връщането към курс на сближаване между държавите членки е от съществено значение. Предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси повишава способността на държавите членки да реагират на сътресения и подкрепя икономическото сближаване. Прекратяването на натрупването на вътрешни и външни уязвимости също ще спомогне за консолидиране на възстановяването и за укрепване на дългосрочния растеж. Асиметричното въздействие на кризата и повишените различия (макар и по-малко от очакваното) подчертават значението на намаляването както на дефицитите по текущата сметка, така и на постоянните и големи излишъци по текущата сметка. Намаляването на външните дисбаланси също ще бъде от решаващо значение за създаването на положителни ефекти на търсенето в държавите членки, по-специално в рамките на еврозоната при ограничена парична политика.

Добре функциониращата процедура при макроикономически дисбаланси (ПМД) може да помогне. Възможното възникване на нови дисбаланси в резултат на структурните трансформации, ускорени от кризата с COVID-19, подчертава колко е важно рамката за наблюдение на ПМД да установи своевременно натрупването на дисбаланси, така че те да могат да бъдат преодолени на ранен етап. ПМД може също така да насърчава многостранния диалог по макроикономическите предизвикателства и да подкрепя координацията на политиките, както се наблюдаваше при бързите и съгласувани действия на държавите членки в отговор на кризата с COVID-19. Многостранният диалог засилва националната ангажираност по отношение на политическите действия, необходими за преодоляване на установените слабости. След въвеждането на ПМД много държави членки приеха ефективни мерки за намаляване на сериозността на дисбалансите си с течение на времето. Въпреки това продължаващите дисбаланси в някои случаи дават основание за допълнително обмисляне на начина, по който прилагането и разработването на ПМД, включително процедурата при прекомерен дисбаланс, биха могли да насърчат националната ангажираност и да засилят нейната политическа тяга.

Има частично припокриване на множеството процеси на наблюдение, но връзките не винаги се използват пълноценно. Въпреки че интегрирането на ПМД и ПСР в рамките на европейския семестър спомогна за засилване на взаимодействието между тези процеси на наблюдение, има още възможности те да работят по-добре заедно, като същевременно се избягва припокриването между тях при справянето с макроикономическите дисбаланси, предизвикателствата пред потенциалния растеж и рисковете за устойчивостта на публичните финанси. Наблюдението по ПМД може и до този момент да не е взело под внимание в достатъчна степен взаимодействията между нововъзникващите икономически предизвикателства, по-специално във връзка с изменението на климата и други видове натиск върху околната среда.

Поуки от Механизма за възстановяване и устойчивост

Поуките от успешния отговор на политиката на ЕС на кризата, и по-специално рамката и управлението на Механизма за възстановяване и устойчивост, могат да бъдат полезни за прегледа на рамката за икономическо управление. Парламентът и Съветът, въз основа на предложение на Комисията, постигнаха съгласие по рамка за политиката и управлението на Механизма за възстановяване и устойчивост, която има за цел общите цели на ЕС да бъдат отразени в координирани действия на равнището на държавите членки.( 23 ) Държавите членки изготвиха своите национални планове за възстановяване и устойчивост, обхващащи инвестициите и реформите, като взеха предвид специфичните за всяка държава предизвикателства и приоритетите на политиката на ЕС. Въз основа на тези планове Комисията започна конструктивен и интензивен диалог по политиките с държавите членки, което доведе до по-добро взаимно разбиране на предизвикателствата и политическите приоритети на национално равнище и на равнище ЕС. Тези диалози спомогнаха за изграждането на доверие и ангажираност и имат за цел да доведат до преобразяващи реформи и инвестиции. Резултатът от този диалог беше отразен в предложението на Комисията за решение за изпълнение на Съвета, в което се определят договорените реформи и инвестиции, което впоследствие беше одобрено от Съвета.

Прозрачната рамка за оценка и мониторинг укрепи взаимното доверие и ще подкрепи прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Изпълнението ще бъде наблюдавано и оценявано спрямо конкретни ключови етапи и цели, предложени от държавата членка, оценени и одобрени от Комисията и одобрени от Съвета. Благодарение на своя основан на изпълнението характер и на механизмите за внимателно наблюдение и контрол Механизмът за възстановяване и устойчивост предоставя последователна стратегия за подкрепа на реформите и публичните инвестиции и за стимулиране на потенциалния растеж, за да се отговори на нуждите на двойния преход. Във всеки национален план най-малко 37 % от отпуснатите средства трябва да се отделят за действия в областта на климата, а 20 % — за цифрови технологии.( 24 ) Мониторингът на тези цели осигурява надеждност на целите на Механизма за възстановяване и устойчивост в областта на климата и цифровите технологии. Механизмът ще допринесе и за прилагането на Европейския стълб на социалните права благодарение на финансирането, предназначено за мерки в областта на заетостта и социалните въпроси, и за насърчаване на равните възможности за всички.

Основаният на ангажименти подход на Механизма за възстановяване и устойчивост към координацията на политиките, със силна национална ангажираност по отношение на разработването и резултатите на политиката, се очаква да подпомогне изпълнението на договорените реформи и инвестиции. Този подход отчита сложността, която произтича от едновременното преследване на различни национални и европейски цели в контекста на различията в социално-икономическите структури и националните предпочитания. Той е в основата на ангажираността и доверието. Бързо променящите се събития от началото на пандемията (и дори преди нея) показаха трудностите при разработването на всеобхватни правила, които са в състояние да отговорят на всички възможни обстоятелства. Същите въпроси са от значение в по-широкия контекст на икономическото управление. Например във фискалната област запазването на доверието в рамката изисква целите за фискална устойчивост, макроикономическа стабилизация и качество на публичните финанси да бъдат подходящо разгледани още на етапа на планиране, което ще доведе до ясно определени планове за корекции. Като се вземат предвид поуките от Механизма за възстановяване и устойчивост, при прегледа на икономическото управление следва да се разгледа как най-добре може да се гарантира националната ангажираност, взаимното доверие, ефективното изпълнение на рамката по отношение на нейните ключови цели и взаимодействието между икономическото и фискалното измерение.

В бъдеще европейският семестър ще продължи да бъде референтната рамка за осъществяване на интегрирано наблюдение и координация на икономическите политики и политиките по заетостта в ЕС. Европейският семестър показа своите предимства за подобряване на координацията на икономическите политики и политиките по заетостта. Той обаче ще трябва да бъде адаптиран към новите предизвикателства, произтичащи от екологичния и цифровия преход, и към необходимостта от по-голяма устойчивост. С по-широкия си обхват европейският семестър ще допълни изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост, с които се определя програмата за реформи и инвестиции за следващите години. Двата процеса ще бъдат неразривно свързани, като съществуващите полезни взаимодействия ще се използват по най-добрия начин, без да се създава припокриване.

Въпроси за разискване

Има единадесет ключови въпроса за обществения дебат, както е отразено в актуализираното онлайн проучване. Като се има предвид опитът със съществуващата правна рамка преди COVID-19 (каре 1), въздействието на кризата и описаните по-горе предизвикателства, деветте въпроса, ръководещи обществения дебат, включени в съобщението от февруари 2020 г.( 25 ), бяха допълнени с два допълнителни въпроса, а един въпрос беше леко преформулиран, както следва:

Нов въпрос: В какво отношение структурата, управлението и функционирането на Механизма за възстановяване и устойчивост могат да предоставят полезна информация по отношение на икономическото управление чрез подобряване на ангажираността, взаимното доверие, правоприлагането и взаимодействието между икономическото и фискалното измерение?

Нов въпрос: Като се има предвид как кризата с COVID-19 промени нашите икономики, има ли други предизвикателства, които рамката за икономическо управление следва да отчита извън установените досега?

Преформулиран въпрос: С оглед на широкообхватното въздействие на кризата с COVID-19 и новите временни инструменти на политиката, които бяха стартирани в отговор на кризата, как рамката — включително Пактът за стабилност и растеж, процедурата при макроикономически дисбаланси и, в по-широк план, европейският семестър — може най-добре да гарантира адекватен и координиран политически отговор на равнището на ЕС и на национално равнище?

4.Заключения

Комисията приканва другите институции и всички заинтересовани страни да участват в обществения дебат относно прегледа на икономическото управление. Комисията очаква приобщаващ дебат с Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, Европейската централна банка, националните централни банки, националните правителства и парламенти, както и широк кръг заинтересовани страни, включително социалните партньори, академичните среди, независимите фискални институции и националните съвети по производителността. Дебатът ще се проведе в рамките на различни форуми, включително специални срещи, семинари и онлайн анкета. Онлайн анкетата беше подновена днес и гражданите, организациите и публичните органи се приканват да изпратят своите коментари до 31 декември 2021 г.( 26 ) Специалният уебсайт на Комисията за икономическо управление ще служи като център за информация относно различните прояви за изслушване, които Комисията ще организира.( 27 ) Комисията ще оцени също така информацията и обратната връзка, събрани по време на други прояви, организирани от заинтересованите страни в целия ЕС.

Необходим е широкообхватен и приобщаващ ангажимент с всички заинтересовани страни, за да се постигне широк консенсус.‑ Ефективното функциониране на рамката за наблюдение е колективна отговорност на всички държави членки, институции на ЕС и ключови заинтересовани страни. Общественият дебат ще спомогне за постигането на консенсус между всички. Това е важно за ефективността на икономическия надзор в Съюза. Чрез своите инициативи Комисията ще насърчава диалога и взаимното разбирателство между заинтересованите страни с цел формулиране на широко споделян подход към бъдещите действия.

Комисията ще разгледа всички мнения, изразени по време на обществения дебат. През първото тримесечие на 2022 г. Комисията ще предостави насоки за фискалната политика за предстоящия период с цел улесняване на координацията на фискалните политики и изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки. Насоките ще отразяват състоянието на световната икономика, специфичната ситуация във всяка държава членка и обсъждането на рамката за икономическо управление. Комисията ще предостави насоки за евентуални промени в рамката за икономическо управление с цел постигане на широк консенсус относно пътя напред достатъчно рано за 2023 г.

(1)

()    Координирането на икономическата политика на ЕС се урежда от всеобхватна рамка. Тя се състои от рамката на фискалната политика на ЕС (Пакта за стабилност и растеж, европейския семестър и изискванията към националните фискални рамки), процедурата при макроикономически дисбаланси и рамката за програмите за макроикономическа финансова помощ.

(2)

()    Европейска комисия (2020 г.), Преглед на икономическото управление , COM(2020) 55 final, 5 февруари 2020 г.

(3)

()    Европейска комисия (2021 г.), Една година от началото на пандемията от COVID-19 : ответни мерки на фискалната политика , COM(2021) 105 final, 3 март 2021 г.

(4)

( )    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно прегледа на икономическото управление ( ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227 ); Становище на Европейския комитет на регионите относно прегледа на икономическото управление ( ОВ C 37, 2.2.2021 г., стр. 28 );

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2021 г. относно прегледа на макроикономическата законодателна рамка за по-добро въздействие върху реалната икономика на Европа и по-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения и демократична отчетност.

(5)

()    Европейска сметна палата (2016 г.), Специален доклад № 10/2016: „Необходими са допълнителни подобрения, за да се гарантира ефективното прилагане на процедурата при прекомерен дефицит“ ; и Европейска сметна палата (2018 г.), Специален доклад № 18/2018: „Постигната ли е основната цел на превантивната част на Пакта за стабилност и растеж?“  

(6)

()    Междуправителствен комитет по изменение на климата (2021 г.), „Изменение на климата 2021 г. : физико-научни основи “. Принос на работна група I към Шестия доклад за оценка.

(7)

()    Междуправителствена научно-политическа платформа относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги (2019 г.), Summary for policymakers of the global assessment report on biodiversity and ecosystem services („Обобщение за създателите на политики на глобалния доклад за оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги“).

(8)

()    Европейска комисия (2020 г.), „Доклад за стратегическото прогнозиране за 2020 г., очертаване на курса към по-издръжлива Европа“ , COM(2020) 493 final, 9 септември 2020 г. 

(9)

()     Тези суми включват съфинансиране от държавите членки. Изпълнението на политиката на сближаване обхваща периода до 2029 г.

(10)

()     От REACT-EU бяха предоставени допълнителни 50,6 милиарда евро за укрепване на фондовете на политиката на сближаване през 2021 г. и 2022 г. за мерки за преодоляване на последиците от кризата и като мост към дългосрочния план за възстановяване по Механизма за възстановяване и устойчивост.

(11)

()     Европейска комисия (2021 г.), „Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, изд. 2021 г.“ .

(12)

()     Онлайн услугите и електронната търговия бяха стимулирани от ограничителните мерки, докато в други отрасли, като производството на дълготрайни стоки и товарния транспорт, се наблюдаваше само краткотрайно намаляване на оборота или дори увеличаване на тяхната дейност. В същото време отраслите с интензивно използване на контакти претърпяха значителни загуби и се възстановяват по-бавно.

(13)

()    Данните са взети от прогнозата на Комисията от пролетта на 2021 г.

(14)

()    Тези мерки предотвратиха недостигът на ликвидност да се превърне в проблем с платежоспособността, улесниха непрекъснатото предоставяне на кредити за икономиката от банковия сектор и дадоха възможност на всички икономически сектори да се възползват ефективно от благоприятните условия за финансиране.

(15)

()     Почти две трети от държавите членки са изправени пред средни или големи рискове за устойчивостта в средносрочен план според традиционната класификация на Комисията, докато преди кризата те са били само една трета. Вж. Европейска комисия (2021 г.),  „Програмите за стабилност и конвергенция за 2021 г.: общ преглед с оценка на фискалната позиция на еврозоната. “

(16)

()    Прогнозните нужди от инвестиции се основават на оценката на въздействието, извършена в рамките на преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници ( SWD(2021) 621 ) и работния документ на службите на Комисията, придружаващ пакета Next Generation EU ( SWD(2020) 98 ).

(17)

()     Европейска комисия (2021 г.), „Доклад за стратегическото прогнозиране за 2021 г., капацитет и свобода на действие на ЕС“, COM(2021) 750 final, 8 септември 2021 г.

(18)

()     Някои дружества, включително малките и средните предприятия, увеличиха своята задлъжнялост в резултат на кризата, поради което станаха по-уязвими и потенциално нуждаещи се от рекапитализация.

(19)

()     OВ L 99, 31.3.2020, стр. 5—8 . През април 2020 г. чрез Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса на държавите членки бяха предоставени първоначални парични средства в размер на над 20 милиарда евро от фондовете на политиката на сближаване на ЕС, като обхватът на подкрепата от фондовете бе разширен, а при измененията на програмите бе осигурена незабавна ликвидност и гъвкавост. Това позволи да бъдат мобилизирани над 23 милиарда евро за спешна подкрепа за здравеопазването и образованието, за малките и средните предприятия и за защитата на работните места и най-уязвимите групи. Вж. https://cohesiondata.ec.europa.eu/stories/s/4e2z-pw8r .

(20)

()    Прогнозите се основават на кумулативните промени в първичните бюджетни салда през 2020—2022 г. спрямо 2019 г. и включват консервативна оценка на въздействието на безвъзмездната подкрепа по Механизма за възстановяване и устойчивост.

(21)

()    Европейска комисия (2021 г.), „ SURE: година по-късно “, COM(2021) 596 final, 22 септември 2021 г.

(22)

()    Отпускането на безвъзмездна подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост е съизмеримо с действителните нужди на държавите членки, като повече получават държавите членки с относително малък БВП на глава от населението и най-силно засегнатите от кризата. Поради вече съществуващите предизвикателства, като например по-висока от средната безработицата, за тези държави членки е по-голям рискът да не успеят да се възстановят бързо от кризата.

(23)

()     Приоритетите на политиката на ЕС са представени чрез шест стълба на политиката, които следва да ръководят изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост: екологичен преход; цифрова трансформация; интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, производителност и конкурентоспособност; социално и териториално сближаване; здравна, икономическа, социална и институционална устойчивост; и политики за следващото поколение, децата и младите хора.

(24)

()    В допълнение към целта в областта на климата отделните мерки трябва да спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди във връзка с екологичните цели, демонстриран чрез оценка, както е посочено в техническо ръководство, публикувано от Комисията.

(25)

()     Европейска комисия (2020 г.), „Преглед на икономическото управление“ , COM(2020) 55 final, 5 февруари 2020 г.

(26)

()     Моля, използвайте следната връзка: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/Public-debate-on-the-review-of-the-EU-economic-governance

(27)

()    Вж.: https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/economic-and-fiscal-policy-coordination/eu-economic-governance-monitoring-prevention-correction/economic-governance-review_en