Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52021DC0407

    Предложение за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно Пакт за научни изследвания и иновации в Европа

    COM/2021/407 final

    Брюксел, 16.7.2021

    COM(2021) 407 final

    2021/0230(NLE)

    Предложение за

    ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

    относно Пакт за научни изследвания и иновации в Европа


    ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

    1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

    Данните, получени в резултат на осъществяването на европейското научноизследователско пространство (ЕНП) в продължение на 20 години, показват, че трябва да бъде постигнато повече, макар ЕНП да е допринесло за големи постижения в области като научноизследователските инфраструктури, отворената наука, международното сътрудничество, баланса между половете в областта на научните изследвания и иновациите, съвместното програмиране и мобилността на изследователите.

    На 30 септември 2020 г. Комисията прие съобщение с тема „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“ (COM(2020) 628 final) с цел създаване на ново европейско научноизследователско пространство, което да бъде в състояние да изпълни амбицията за осъществяване на успешен преход към устойчива, цифрова и стабилна Европа и да осигури по-добра подготовка за бъдещето.

    В съобщението от 2020 г. се призовава за 1 задълбочаване на ЕНП, като се премине от координация на националните политики към по-задълбочена интеграция на тези политики. В него се призовава за мобилизиране на държавите членки около ключови принципи и ценности и за определяне на приоритетни области за съвместни действия. Това е от значение в момент, когато е необходимо увеличено и по-целенасочено национално финансиране и реформи, по-специално с оглед на пандемията, за да се ускори двойният екологичен и цифров преход.

    Научните изследвания и иновациите представляват в голяма степен въпрос от национална компетентност, поради което изграждането на европейското научноизследователско пространство зависи в голяма степен от реформите на политиките на национално равнище и националните инициативи. В Пакта за научни изследвания и иновации в Европа се определят общоприети ценности и принципи, както и областите, в които държавите членки съвместно ще разработват приоритетни действия, като по този начин се подкрепя осъществяването на визията и целите на новото ЕНП.

    За да се подкрепи изпълнението на националните политики в областта на ЕНП, този Пакт се основава на i) общи принципи и ценности на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ); ii) споделени приоритетни области на действие; iii) инвестиции и реформи, осъществявани чрез общоприети доброволни цели; и iv) опростен процес на координиране и наблюдение на политиките. Обединяването на тези елементи в единен правен акт ще потвърди отново политическия ангажимент на държавите членки да мобилизират своите политики в областта на НИИ по отношение на предизвикателствата, пред които е изправена Европа днес, по-специално двойния преход и възстановяването след пандемията. Чрез него също така ще се насочват и актуализират новите насоки на политиката и ще се помага за наблюдението и оценката на постигнатия напредък.

    В същото време чрез Пакта ще се подкрепят усилията на ЕС да служи като пример в международен план и да насърчава еднакви условия на конкуренция, основани на реципрочност, подкрепени от основни ценности, както е посочено в съобщението на Комисията относно глобалния подход към научните изследвания и иновациите 2 .

    Предлага се Пактът да бъде под формата на единна необвързваща инициатива, т.е. препоръка на Съвета, която да отразява общата и споделена амбиция за напредък към ново ЕНП.

    2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

    Правно основание

    Правното основание за тази инициатива са член 182, параграф 5 и член 292 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В съответствие с член 292 от ДФЕС Съветът може да приема препоръки и ще действа по предложение на Комисията във всички случаи, за които в Договорите е предвидено, че трябва да приема актове по предложение на Комисията. В съответствие с член 179 от ДФЕС Съюзът ще има за цел да укрепи своите научни и технологични основи чрез създаването на европейско научноизследователско пространство, в което изследователите, научните познания и технологиите се движат свободно, и да насърчава развитието на своята конкурентоспособност, включително тази на промишлеността си, както и да насърчава научноизследователските дейности, считани за необходими.

    В съответствие с член 181 от ДФЕС Европейският съюз и държавите членки трябва да координират своите дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие, за да гарантират взаимната съвместимост на националните политики и политиките на ЕС. В тясно сътрудничество с държавите членки Комисията може да предприеме всякаква полезна инициатива за насърчаване на тази координация, по-специално инициативи, насочени към установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на необходимите елементи за периодично наблюдение и оценка. Европейският парламент трябва да бъде напълно информиран.

    С член 182, параграф 5 се дава възможност за допълване на дейностите, предвидени в многогодишната рамкова програма, като на Европейския парламент и на Съвета се позволява, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет, да установят необходимите мерки за създаването на европейското научноизследователско пространство.

    Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

    Целта на европейското научноизследователско пространство е да се създаде пространство, в което „изследователите, научните познания и технологиите се движат свободно“ (член 179 от ДФЕС). Бидейки инициатива за многостепенно управление и прилагане на подхода на равнището на цялата администрация — като гарантира, че политиките са съгласувани на различни равнища на управление и между различните области на политиката — инициативата е в съответствие с принципа на субсидиарност. С нея се зачита компетентността на държавите членки в тази област, като същевременно тя има за цел да се гарантира, че политиката в областта на научните изследвания и иновациите се реализира в тясно взаимодействие между всички равнища на управление (местно, регионално, национално и световно) и се въвеждат инициативи, осигуряващи на европейско равнище по-голямата част от добавената стойност за ЕС, свързана с националните и регионалните политически отговори, които надгражда. По този начин се прилага принципът на субсидиарност, като се има предвид, че предложението не попада в изключителната компетентност на Европейския съюз.

    Пропорционалност

    Предложените действия са пропорционални на преследваните цели. С предложението се подкрепя постигането на целите на новото европейско научноизследователско пространство. То допълва усилията на държавите членки за създаване на научноизследователско пространство, в центъра на което са поставени изследователите, което е основано на ценности и високи постижения и е ориентирано към въздействието. В предложението се зачитат практиките на държавите членки и се прилага диференциран подход, който отразява различното икономическо, финансово и социално положение на държавите членки, както и многообразието на научноизследователските системи и съответните институции и организации. В него се признава, че различните национални, регионални или местни условия биха могли да доведат до различия в начина, по който се изпълнява предложената препоръка.

    3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО 

    Консултации със заинтересованите страни

    В рамките на проведените редица събития бяха събрани становищата на множество заинтересовани страни. На Комисията бяха предоставени съвети по-специално чрез Форума за преход на ЕНП (създаден като неформална експертна група на Комисията) и бе дадена възможност становищата на държавите членки и заинтересованите страни да бъдат взети под внимание по структуриран начин. Съответните заинтересовани страни и представителни организации бяха поканени да споделят своите мнения (напр. на работните срещи на 20 април и 25 май 2021 г.), които са надлежно взети под внимание.

    Между 15 април и 13 май 2021 г. беше проведена и обществена консултация, за да бъдат събрани мненията на широката общественост.

    Тъй като тази инициатива е предвидена в неотдавнашното съобщение на Комисията „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“ (COM(2020) 628 final), в нея се разчита в голяма степен на аналитичната работа и доказателствата в подкрепа на съобщението относно новото европейското научноизследователско пространство (SWD(2020) 214 final).

    Оценка на въздействието

    Не беше извършена оценка на въздействието, тъй като в придружаващата пътна карта се посочва, че тази инициатива е предвидена в съобщението на Комисията „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“ (COM(2020) 628 final). Ето защо в нея се разчита в голяма степен на аналитичната работа и доказателствата в подкрепа на съобщение относно новото европейско научноизследователско пространство (SWD(2020) 214 final).

    4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

    Не е приложимо.

    5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

    Не е приложимо.

    2021/0230 (NLE)

    Предложение за

    ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

    относно Пакт за научни изследвания и иновации в Европа

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 182, параграф 5 и член 292, първо и второ изречение от него,

    като взе предвид предложението на Европейската комисия,

    като има предвид, че:

    (1)На 30 септември 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“ 3 , в което представи нова визия за Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и обяви намерението си да предложи Пакт за научни изследвания и иновации.

    (2)В заключенията на Съвета относно новото европейско научноизследователско пространство, приети на 1 декември 2020 г. 4 , Комисията и държавите членки се призовават да разработят през 2021 г. политическа програма за ЕНП и модел на многостепенно управление с цел постигане на резултати по новото европейско научноизследователско пространство.

    (3)През последните две десетилетия изграждането на Европейското научноизследователско пространство допринесе за някои важни постижения в области като научноизследователските инфраструктури, отворената наука, международното сътрудничество, баланса между половете в областта на научните изследвания и иновациите, съвместното планиране, научните кариери и мобилността на изследователите. Въпреки това напоследък напредъкът в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ) се забави и е необходимо да се направи повече, за да се обърне тази тенденция.

    (4)За да се отговори на глобалните предизвикателства, във връзка с международното сътрудничество чрез ЕНП следва да се отчитат приоритетите на външните отношения на Съюза, то следва да се основава на многостранно сътрудничество и целенасочена откритост и да насърчава еднакви условия на конкуренция и взаимност, подкрепени от основните ценности и общи рамкови условия.

    (5)За да се постигне ЕНП, подготвено за бъдещето, е необходимо да се премине от подход на координация към по-задълбочена интеграция между националните политики. Ето защо в съобщението на Комисията „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“ се призовава за мобилизиране на държавите членки около ключови принципи и ценности и за определяне на общи приоритетни области за действие. Това е от особено значение в момент, когато са необходими увеличено и по-целенасочено национално финансиране и реформи за ускоряване на двойния екологичен и цифров преход и за изпълнение на целите на Парижкото споразумение в съответствие с целите на Европейския зелен пакт.

    (6)Необходим е общ набор от принципи и ценности, за да се потвърдят здравите основи на научните изследвания и иновациите в Съюза, като се подчертават ценностите (етика и добросъвестност; свобода на научните изследвания; равенство между половете и равни възможности), като се определят по-добри условия на труд (свободно движение на изследователи, знания и технологии; стремеж към високи постижения; създаване на стойност) и се засилва сътрудничеството (координация, съгласуваност, ангажираност; глобален обхват; приобщаване; обществена отговорност).

    (7)Съвместно договорените общи приоритетни области следва да представляват ясен знак за заинтересованите страни относно областите и действията, които Съюзът и неговите държави членки считат за свои общи приоритети и в които те се ангажират да работят заедно, като създадат стабилна рамка за създателите на политики, публичните финансиращи организации, частните инвеститори и изпълнителите.

    (8)За да се даде приоритет на инвестициите и реформите, държавите членки следва да потвърдят отново целта за инвестиране на 3 % от БВП на ЕС в научноизследователска и развойна дейност и да я актуализират, за да отразят новите приоритети на Съюза, както и да определят нова цел за публичния принос в ЕС в размер на 1,25 % от БВП, която да бъде постигната от държавите членки до 2030 г. по координиран от ЕС начин, за да се привлекат и стимулират частните инвестиции. Държавите членки следва също така доброволно да отделят 5 % от националното публично финансиране за научноизследователска и развойна дейност за съвместни програми и европейски партньорства до 2030 г. Държавите членки, които не успяват да постигнат средния за Съюза размер на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП, следва да насочат усилията си за инвестиране към увеличаване на общите си инвестиции в научноизследователска и развойна дейност с 50 % през следващите 5 години.

    (9)Укрепването на ЕНП изисква по-тясно сътрудничество между Европейската комисия и държавите членки. Това може да се постигне чрез създаването на опростена система за наблюдение и координация с цел взаимно обучение и чрез засилен двустранен диалог.

    (10)Координацията на инвестициите и реформите на равнището на Съюза и на национално равнище следва да бъде гарантирана, за да се укрепят националните системи за научни изследвания и иновации и да се увеличи тяхното въздействие на равнището на Съюза: въпреки че националните политики в областта на научните изследвания и иновациите насочват разработването на националните системи спрямо националните цели, те също така допринасят за целите на ЕНП и други общи приоритети на Съюза в стратегически области от общ интерес.

    ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:

    1.Ценности и принципи за научни изследвания и иновации

    (1)Да постигнат съгласие по общ набор от ценности и принципи за научните изследвания и иновациите в Съюза, както е посочено по-долу, и да ги прилагат в своите вътрешни системи за научни изследвания и иновации в тясно сътрудничество със заинтересованите страни. Тези ценности и принципи следва също така да бъдат насърчавани от държавите членки и Съюза при взаимодействията им с трети държави, за да се постигнат еднакви условия на конкуренция и общи рамкови условия.

    Отстояване на ценностите

    а)Етика и добросъвестност на научните изследвания и иновациите: изследователите, научноизследователските процеси и системата за научни изследвания и иновации като цяло следва да спазват строги правила и практики в областта на етиката и добросъвестността, които са основата на отговорните и надеждните научни изследвания без неправомерно влияние — предпоставка за постигане на високи научни постижения, и помагат на изследователите да бъдат отговорни, като не допускат предубеждения и отклонения от методиките;

    б)Свобода на научните изследвания: като част от изследователската култура, присъща на ЕНП, и необходимо условие за изследователите да определят свободно своите научноизследователски въпроси, теории и методи по открит и сигурен начин и да произвеждат, споделят и разпространяват знания, данни и други резултати;

    в)Равенство между половете и равни възможности: обхваща се балансът между половете в научноизследователските екипи на всички равнища, балансът между половете при вземането на решения и се включва измерението, свързано с пола, в съдържанието на научните изследвания и иновациите, отчита се многообразието в по-широк смисъл, включително, наред с другото, представеността на половете, етническото и социалното многообразие, хората с увреждания и борбата с дискриминацията на всички основания;

    По-добро функциониране

    г)Свободно движение: на изследователи и помощен персонал, научни знания и технологии; това включва споделяне на научни знания, данни и инструменти на възможно най-ранен етап, по-специално чрез практики на отворена наука, привлекателни и основани на заслуги кариери, признаване на уменията на изследователите и техническия персонал, подобряване на рамковите условия за мобилност на изследователите и насърчаване на обмена между академичните среди и промишлеността (както и други сектори) и разпространение на иновациите и свободния достъп до научноизследователски инфраструктури, технологични инфраструктури и техните услуги;

    д)Стремеж към високи постижения: включва ангажимент за програмиране, извършване или подпомагане на научни изследвания с възможно най-високо качество с цел постигането на високи постижения и възнаграждението им като предпоставка за научно, технологично, икономическо, политическо и обществено въздействие и разширяване на цялостната база от знания на Европа. Това означава, че обществената подкрепа за научни изследвания и иновации следва да има за цел подбор и финансиране на висококачествени идеи — качеството предполага, че научните изследвания са на световно равнище, водят до открити, проверими и възпроизводими резултати и се осъществяват чрез прозрачни научноизследователски процеси и методики и чрез управление на научните изследвания, което позволява систематично повторно използване на предишни резултати. Системата за оценка на научните изследвания — за научните изследвания, изследователите, екипите и институциите — следва да бъде в съответствие с този принцип и съответно да възнаграждава качеството; при публичната подкрепа следва да бъде намерен правилният баланс между „продиктувани от любопитство„ и „ориентирани към мисията“ научни изследвания;

    е)Създаване на стойност: това означава увеличаване на въздействието на научните изследвания и иновациите чрез трансформиране водещата роля на Европа при създаването на знания в съответните устойчиви продукти, услуги, процеси и решения, които подпомагат благосъстоянието на гражданите, икономически просперитет, отворени иновации, основано на факти създаване на политики и отворена стратегическа автономност; това включва, наред с другото, работа с различни политики, насърчаване на по-силна взаимосвързаност между участниците в мултидисциплинарното и междусекторното сътрудничество и стимулиране на водените от изследователите фундаментални научни изследвания и ролята им за генериране на водещи до прелом открития и развиване на широка база от знания;

    Съвместна работа

    ж)Координация, съгласуваност и ангажираност: при включване от държавите членки на европейското измерение в националните политики в областта на научните изследвания и иновациите и гарантиране на национално участие и ангажираност с успешното изпълнение на приоритетите на ЕНП. Държавите членки, с помощта на Съюза, координират своите политики и програми за научни изследвания и иновации в области от общ интерес, включително като осигуряват взаимното им допълване с рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации, като по този начин улесняват транснационалното сътрудничество в рамките на ЕНП и преките инвестиции и реформите в областта на научните изследвания и иновациите с цел постигане на ЕНП и ускоряване на екологичния и цифровия преход;

    з)Глобален обхват: Държавите членки участват във взаимноизгодно сътрудничество и съвместни дейности в областта на научните изследвания и иновациите с партньори от трети държави и региони въз основа на ценностите на Съюза и принципите, заложени в настоящия пакт, в целите на ООН за устойчиво развитие и в други приложими международни инструменти;

    и)Приобщаване: Държавите членки следва да се стремят да развиват пълния потенциал на ЕНП, за да бъдат конкурентоспособни на световно равнище; държавите членки и регионите с по-ниски резултати следва да увеличат съответно усилията си за повишаване на ефективността и размера на своите системи за научни изследвания и иновации и да развият както човешкия си, така и инфраструктурния си капацитет, включително чрез осигуряване на полезни взаимодействия между националното си финансиране и фондовете на Съюза. На равнището на Съюза следва да бъдат подкрепени усилията за свързване на изпълнителите в областта на научните изследвания и иновациите от по-слабо представящите се региони с европейски мрежи за високи постижения в целия Съюз;

    й)Обществена отговорност: стремеж към откликване на нуждите на обществото от разширяване на колективния капацитет и постигане на по-голямо обществено въздействие и повишаване на доверието в науката и иновациите чрез ангажиране на заинтересованите страни, местните общности и гражданите в разработването и изпълнението на политиките в областта на научните изследвания и иновациите, както и чрез гарантиране, че политиките са гъвкави и могат да се адаптират към неочаквани предизвикателства.

    2.Приоритетни области за съвместни действия

    (2)Постигане на съгласие по следните приоритетни области за съвместни действия в подкрепа на ЕНП, въз основа на които между Комисията и държавите членки ще бъдат разработени и договорени действията в политическата програма за ЕНП. С тези действия следва да се гарантират тясно съответствие и подходяща подкрепа за съвместно договорените ценности и принципи за научни изследвания и иновации в Съюза, както е посочено в настоящата препоръка:

    Задълбочаване на действително функциониращ вътрешен пазар на знания

    а)Отворена наука: Подкрепа за истинска култура на отворена наука в целия Съюз, включително интегриране на свободния достъп до научни публикации и научноизследователски данни 5 и разпространение и възприемане на принципите и практиките на отворената наука, като същевременно се вземат предвид дисциплинарните и културните различия, включително многоезичието, подкрепата за развитието на умения в областта на отворената наука и по-нататъшното развитие и интегриране на основната цифрова инфраструктура и услуги;

    б)Научноизследователски инфраструктури: По-нататъшно развиване на отворения достъп и по-доброто използване на европейските и националните научноизследователски инфраструктури, включително електронните инфраструктури, функцията им за интегриране в екосистемата на знанието и иновациите и потенциала им за създаване на партньорства и обединяване на ресурси, както и свързване с Европейския облак за отворена наука. Това ще помогне на европейската наука да се конкурира в световен мащаб, ще допринесе за намаляване на различията в научните изследвания и иновациите и ще насърчи приобщаването в ЕНП; за тази цел ще бъде необходимо, наред с другото, използване на по-широк набор от източници на финансиране за водещи в световен мащаб научноизследователски инфраструктури и проучване на нови начини за финансиране на транснационалния и виртуалния достъп;

    в)Равенство между половете, равни възможности и приобщаване: Подкрепа за по-широкото участие на жените в науката и иновациите и работа за премахване на неравенствата, независимо дали са свързани с пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

    г)Кариера и мобилност на изследователите и система за оценяване и възнаграждение на научните изследвания: Отдаване на по-голямо признание на кариерите на изследователите, създаване на по-голяма привлекателност за професионалното им развитие и предоставяне на обучението и уменията, необходими за посрещане на променящите се нужди на ролята на изследователите в целия Съюз; изграждане и осигуряване на съгласуваност с ключови програми като действията „Мария Склодовска-Кюри“: това ще бъде постигнато чрез създаване на стабилни, привлекателни, приобщаващи, подкрепящи и прозрачни условия на труд и заетост и чрез предоставяне на ясни и добре известни възможности за професионално развитие и насоки за извършване на информиран избор на кариера; насърчаване на балансираното движение на изследователи в целия Съюз, както и между секторите и публичните администрации; повишаване на привлекателността за талантите от цял свят. По-нататъшно развиване на съществуващите системи за оценяване на научните изследвания за научни изследвания, изследователи, екипи и институции с цел възнаграждаване на качеството, въздействието, практиките на отворената наука, водещата роля и взаимодействието с обществото, както и сътрудничеството с промишлеността; вземане под внимание на широк спектър от резултатите и дейностите от научните изследвания и създаване на различни възможности за професионално развитие. В системите за възнаграждение следва да се обръща необходимото внимание на осигуряването на прозрачност, избягването на предубеждения, дискриминацията и несправедливото третиране. В тази област следва да се осигури прозрачност чрез използването на подходящи показатели;

    д)Създаване на висока стойност на знанията: Засилване на сътрудничеството и взаимовръзките между участниците в научните изследвания и иновациите, включително между онези, които понастоящем не са активни, и по-добро координиране на политиките и програмите на европейско, национално и регионално равнище, по-специално чрез рамки за създаване на стойност на знанията, използване на резултатите от научните изследвания, повишаване на уменията и управление на интелектуалните активи;

    е)Глобален ангажимент: Разработване на последователна глобална стратегия за ангажираност и общи инструменти, насърчаване на споделени европейски ценности и принципи за научни изследвания и иновации по отношение на международното сътрудничество и използване на привлекателността на европейските научни изследвания; гарантиране на стратегическата автономност на Европа в областта на науката и иновациите, като същевременно се запази отворената икономика; насърчаване на равнопоставени условия на конкуренция и реципрочност, основани на основните ценности; засилване на партньорствата за научни изследвания и иновации и укрепване на сътрудничеството с трети държави и регионални организации.

    Съвместно разглеждане на предизвикателствата, породени от двойния екологичен и цифров преход, и увеличаване на участието на обществото в ЕНП

    ж)Действия в рамките на ЕНП, основани на предизвикателства: когато Комисията и държавите членки, включително техните региони, градове и общини, работят в по-тясно сътрудничество, за да стимулират разработването и изпълнението на по-гъвкави и устойчиви секторни политики за насърчаване на решения, основани на научни изследвания и иновации, и за смекчаване на потенциалните заплахи; тези действия могат да обхващат различни форми на сътрудничество, като мисиите по линия на „Хоризонт Европа“, европейските партньорства, включително общностите на знание и иновации на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) (ОЗИ на EIT), инициативи за съвместно планиране, подкрепа за многостранни съюзи и други, и биха могли да бъдат създадени за справяне с нови и трайни предизвикателства като изменението на климата, енергийния и цифровия преход, миграцията, замърсяването с пластмаси, раковите заболявания или заплахите за общественото здраве; тези действия следва да се основават на приноса на целия спектър от дисциплини, като позволяват цялостно справяне с предизвикателствата; при тях може да се черпи от опита на съществуващите инициативи за координация, като например стратегическия план за енергийните технологии (план SET) и примера на инициативата ERAvsCorona, което показа колко е важно да се мобилизират обединените сили чрез тясна координация, съвместно разработване, сътрудничество, обмен на данни и съвместно финансиране между Съюза, държавите членки и асоциираните държави, за да се постигне бърз напредък в отговор на обща цел;

    з)Полезни взаимодействия между политиката в областта на научните изследвания и иновациите, образованието и Европейската програма за умения: Научните изследвания и иновациите и (висшето) образование са основни движещи сили на иновациите, създаването, разпространението и използването на знания. Необходими са действия за развиване и използване на полезните взаимодействия между ЕНП и европейското пространство за висше образование (ЕПВО), по-специално чрез висшите учебни заведения и научноизследователските инфраструктури, включително електронните инфраструктури, както и Европейския институт за иновации и технологии и неговите общности на знание и иновации (ОЗИ на EIT); предоставяне на насоки и подкрепа на съответните заинтересовани страни относно прехода на системата за висше образование към по-висока степен на сътрудничество, приобщаване, високи постижения и цифровизация, наред с другото чрез подпомагане на по-нататъшното развитие на инициативата „Европейски университет“ като „изпитвателна площадка“ за модерни, приобщаващи и ориентирани към бъдещето висши учебни заведения в Съюза; както и разработване и осъществяване на инициативи, за да бъдат предоставени на изследователите всички умения, необходими на пазара на труда, и за повишаване на квалификацията и преквалификацията чрез целенасочено обучение;

    и)Полезни взаимодействия между политиката в областта на научните изследвания и иновациите и промишлената политика с цел стимулиране на екосистемите за иновации: Научните изследвания и иновациите и гъвкавата промишленост са двата основни фактора за конкурентоспособност и отворена стратегическа автономност. Ето защо са необходими действия за развиване и използване на полезните взаимодействия между ЕНП и актуализираната промишлена стратегия 6 , по-специално чрез научноизследователски и технологични инфраструктури, висши учебни заведения (ВУЗ), партньорства по „Хоризонт Европа“, включително ОЗИ на EIT, промишлени алианси и общи пътни карти за промишлени технологии (от фундаментални научни изследвания до внедряване) в ключови стратегически области; тези действия следва да бъдат разработени съвместно с държавите членки, промишлеността (включително малките и средните предприятия (МСП) и други заинтересовани страни в областта на научните изследвания и иновациите и следва да се дава приоритет на конкретни технологични области, за да се подпомогне съгласуването на публичните и частните инвестиции;

    й)По-активно гражданско и обществено участие в научните изследвания и иновациите във всичките им измерения: например способността да се използват възгледите и участието на гражданите и техният принос, ще повиши осведомеността за ползите и въздействието на научните изследвания и иновациите в ежедневието на хората, ще се осигури по-голямо многообразие от подходи за разработване и прилагане на политиката в областта на научните изследвания и иновациите и НИИ ще станат по-важни за обществото, по-специално като бъдат направени по-приемливи за гражданите и новите решения станат по-достъпни;

    Разширяване на достъпа до високи постижения в областта на научните изследвания и иновациите в целия Съюз

    к)Повече инвестиции и реформи в държави и региони с по-ниски резултати в областта на научните изследвания и иновациите: това означава мобилизиране на финансиране от Съюза и на национално равнище за инвестиции в научни изследвания и иновации, в съчетание с подкрепа и помощ за предприемане на необходимите реформи в областта на научните изследвания и иновациите;

    л)Полезни взаимодействия между програмите за финансиране на равнището на Съюза, националните и регионалните програми: трябва да се насърчават и засилват полезните взаимодействия между програмите за финансиране на Съюза и националните и регионалните схеми за финансиране на научните изследвания и иновациите, по-специално между „Хоризонт Европа“, политиката на сближаване и Механизма за устойчивост и възстановяване;

    м)Засилени връзки на сътрудничество и основана на високи научни постижения интеграция на научноизследователските организации от държави с по-ниски резултати в областта на научните изследвания и иновациите в европейските научни мрежи и екосистеми за иновации;

    Напредък по съгласуваните инвестиции и реформи в областта на научните изследвания и иновациите

    н)Подкрепа за определянето на приоритети и осигуряването на дългосрочни инвестиции в научни изследвания и иновации и реформи на политиката: на всички равнища на управление (на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище), включително регулаторни лаборатории и клаузи за експериментиране; тяхното проектиране, изпълнение и оценка следва да вървят ръка за ръка, за да се увеличат максимално полезните взаимодействия и въздействието;

    о)Координиране на инвестициите в научни изследвания и иновации: чрез подпомагане на набелязването и реализирането на потенциала за координирани инвестиции и реформи с цел укрепване на измерението на ЕНП на всички равнища на управление в Съюза и максимално увеличаване на неговото въздействие в полза на системите на Съюза в областта на науката и иновациите.

    3.Определяне на приоритети за инвестиции и реформи

    (3)Да определят приоритети за инвестиции и реформи, които са насочени към приоритетите на ЕНП и с които се осигуряват необходимите условия и подкрепа за по-големи частни инвестиции в научни изследвания и иновации на национално и регионално равнище чрез залагане на реалистични, но амбициозни доброволни цели на Съюза и национални цели за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност:

    а)За публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност и частните инвестиции в научни изследвания и иновации е необходима подходяща политическа и регулаторна рамка, за да се увеличи максимално тяхната ефективност и ефикасност и да се гарантира икономическо и социално въздействие; от друга страна, реформирането на рамката на политиката за научни изследвания и иновации или изпълнението на програма за трансформиране налага мобилизиране на подходящи ресурси (например финансиране, човешки ресурси, умения, научноизследователски длъжности), за да се стимулират промените и да се подобрят постиженията и резултатите на системата за научни изследвания и иновации;

    б)с целите за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност не само се стимулира общият темп на нарастване на разходите за научноизследователска и развойна дейност, но те също така отразяват по-високото качество на целите в научните, технологичните, обществените или промишлените измерения; това се отнася по-специално за публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност в подкрепа на приоритетите на ЕНП, а също така и на реформите на националните системи за научни изследвания и иновации, на устойчива и конкурентоспособна икономика и на двойния преход;

    (4)Да потвърдят намерението си да увеличат инвестициите на равнището на Съюза в научноизследователска и развойна дейност по следния начин:

    а)увеличаване на общите разходи за научноизследователска и развойна дейност до 3 % от БВП на ЕС („цел от 3 %“);

    б)увеличаване на общия публичен принос в областта на научноизследователската и развойната дейност до 1,25 % от БВП на ЕС до 2030 г.;

    в)увеличаване до 2030 г. на дела на националните публични разходи за научноизследователска и развойна дейност, заделени за съвместни програми, научноизследователски инфраструктури и европейски партньорства, до 5 % от националното публично финансиране за научноизследователска и развойна дейност;

    г)увеличаване на общите разходи за научноизследователска и развойна дейност с 50 % през следващите 5 години за държавите членки, при които има изоставане спрямо средните разходи на ЕС за научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП.

    (5)Определяне, на доброволен принцип, на национални инвестиционни цели за:

    а)планирания публичен принос в областта на научноизследователската и развойната дейност, изразен като процент от БВП;

    б)процента на националните публични разходи за научноизследователска и развойна дейност, заделен за съвместни програми, научноизследователски инфраструктури и европейски партньорства;

    в)очакваното увеличение на общите разходи за научноизследователска и развойна дейност за държавите членки, при които има изоставане спрямо средните разходи на ЕС за научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП.

    4.Координация на политиките

    (6)Въвеждане на механизъм за засилено наблюдение и координация, за да се гарантира постигането на напредък към приоритетите на ЕНП. За тази цел е необходимо следното:

    а)Координация и подкрепа на равнището на Съюза — от етапите на стратегическо планиране и проектиране до етапите на изпълнение и наблюдение — чрез набор от опростени и по-малко обременяващи политически инструменти и процеси:

    Обща политическа програма за ЕНП, в която се определят съвместно договорените действия в областта на ЕНП, които трябва да се изпълняват координирано, в подкрепа на общите принципи за научни изследвания и иновации и приоритетите на ЕНП, определени в настоящия Пакт. Политическата програма за ЕНП следва да бъде ясна и изпълнима, като в нея се определя и описва всяко действие с оглед на неговото изпълнение (на равнището на Съюза и/или на национално равнище);

    Специална платформа онлайн за политиката за ЕНП за докладване относно i) изпълнението на политическата програма за ЕНП (на равнището на Съюза и на национално равнище) и ii) други инвестиции, реформи и дейности в подкрепа на принципите и приоритетните области на ЕНП, определени в настоящия Пакт;

    Сравнителен доклад за ЕНП, с който се проследява напредъкът към постигане на целите на ЕНП на национално равнище и на равнището на Съюза чрез комбинация от показатели и качествени анализи, свързани с приоритетите на ЕНП. Сравнителният доклад за ЕНП следва да се актуализира редовно;

    В рамките на Форума за преход на ЕНП се провеждат редовни политически диалози между държавите членки и Комисията — както на двустранна, така и на многостранна основа — в подкрепа на изпълнението на политическата програма за ЕНП, по-специално чрез обмен на най-добри практики и на опит. Комисията ще предостави допълнителна подкрепа чрез механизма за подкрепа в областта на политиките по линия на „Хоризонт“ и инструмента за техническа подкрепа.

    б)Съвместно споразумение между Комисията и държавите членки относно обща програма за политиката за ЕНП, която се опира на сравнителния доклад за ЕНП и стратегическите становища, предоставени от Комитета за европейското научноизследователско пространство и иновациите (ERAC), и след подходящо взаимодействие със заинтересованите страни. Форумът за преход на ЕНП подготвя проекта на програмата за политиката за ЕНП.

    в)След постигането на съгласие по програмата за политиката за ЕНП държавите членки и Комисията обменят информация относно своите политики и програми, които допринасят за изпълнението на програмата за политиката за ЕНП, а в по-широк план и за принципите и приоритетите, определени в настоящия Пакт. Това включва информация относно изпълнението на текущите политики и програми и планирането на бъдещите политики и програми, която се споделя чрез платформата онлайн за политиката за ЕНП.

    г)Комисията прави преглед на изпълнението на програмата за политиката за ЕНП на национално равнище и публикува годишен доклад за актуалното състояние на изпълнението на ЕНП, включително отделни доклади за напредъка на всяка държава членка. Така ще бъде осигурена основата за участие на държавите членки и Комисията в редовни политически диалози.

    Съставено в Брюксел на […] година.

       За Съвета

       Председател

    (1)    В COM(2020) 628 final се предлагат четири стратегически цели, за да се гарантира, че новото ЕНП е пригодно за предстоящите предизвикателства: i) определяне на приоритети за инвестициите и реформите, ii) подобряване на достъпа до високи постижения, iii) реализиране на резултатите от научните изследвания и иновациите в икономиката, iv) задълбочаване на ЕНП.
    (2)    COM(2021) 252 final.
    (3)    COM(2020) 628 final.
    (4)    135673567135673567/20.
    (5)    Т.е. при следване на принципа „открити — доколкото е възможно, закрити — доколкото е необходимо“.
    (6)    Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа (COM2021)350 final).
    Top