52021AE6494

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52021AE6494 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52021AE6494

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета за определяне на правила за предотвратяване на злоупотребата с фиктивни дружества за данъчни цели и за изменение на Директива 2011/16/ЕС [COM(2021) 565 final — 2021/0434 (CNS)]

EESC 2021/06494

OB C 290, 29.7.2022, p. 45–51 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

29.7.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 290/45

[COM(2021) 565 final — 2021/0434 (CNS)]

(2022/C 290/08)

Докладчик:	Benjamin RIZZO
Съдокладчик:	Javier DOZ ORRIT

Искане за консултация	Съвет на Европейския съюз, 10.2.2022 г.
Правно основание	Член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	3.3.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	23.3.2022 г.
Пленарна сесия №	568
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	206/1/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК изцяло подкрепя предложението на Комисията относно злоупотребата с фиктивни дружества за данъчни цели и съдържащите се в него цели. Осигуряването на ефективно и справедливо данъчно облагане на целия единен пазар е от решаващо значение за насърчаването на реално възстановяване след пандемията от COVID-19.

1.2.

ЕИСК оценява широката обществена консултация, започната от Комисията, която ще бъде отворена за всички заинтересовани страни, както и по-целенасочените консултации с национални експерти, които бяха привлечени заради своя специфичен експертен опит. Тези консултации предоставиха възможност на заинтересованите страни да дадат значим принос и би трябвало и занапред да бъдат включвани в бъдещите обсъждания.

1.3.

ЕИСК подкрепя избора на инструмента директива, насочена към осигуряване на правна рамка, обща за всички държави членки. Поради естеството на предмета, който е необходимо да се регулира, и на преследваните цели държавите членки действително не могат да прибегнат към отделни инициативи в рамките на своите съответни правни системи.

1.4.

ЕИСК счита, че предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не надхвърля гарантирането на необходимото равнище на защита на единния пазар, а въздействието му върху предприятията изглежда разумно.

1.5.

ЕИСК счита, че за да управляват правилно необходимите проверки и да споделят получената информация, свързана с предложението, Комисията и националните данъчни органи следва да разполагат с достатъчен капацитет за това по отношение на умения и ресурси.

1.6.

ЕИСК се надява, че след като разследванията на фиктивните дружества бъдат предприети и приключени, техният резултат ще бъде оповестен по прозрачен начин на обществеността, като по този начин ще станат известни резултатите от прилагането на директивата.

1.7.

ЕИСК счита, че следва да се извършват подходящи проверки по отношение не само на корпоративния доход, но и на активите, като се има предвид, че дори ако такива активи не генерират никакъв доход, те могат да се облагат с данъци, както например в случая с данъците върху богатството.

1.8.

ЕИСК подчертава необходимостта от установяване на общи и ясни правила относно специфичното съдържание на декларациите, изисквани от предприятията. Следва да се избягва представянето на твърде много информация, което превишава целите на директивата, и произтичащите от това разходи за спазване на изискванията.

1.9.

ЕИСК препоръчва в друг вид законодателен акт да бъдат изложени целенасочени правила за предотвратяване на дейността на „професионалните помагачи“, като по този начин се следва подходът на ОИСР по темата. ЕИСК счита, че сътрудничеството на професионалните надзорни органи в борбата срещу злоупотребите и възможните престъпни дейности, извършвани от „професионални помагачи“, би било от голяма полза.

1.10.

ЕИСК отново подчертава необходимостта от пълен и широкообхватен списък на ЕС на намиращите се извън ЕС юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели, в частност за да могат дружествата от ЕС да виждат дали е възможно управляваните от тях средства и активи да са свързани с фиктивни образувания, намиращи се извън ЕС.

1.11.

1.12.

ЕИСК отбелязва, че фиктивни дружества могат да бъдат създавани и използвани и за улесняване на недекларирания труд, както и за избягване на социалноосигурителни вноски. Ето защо ЕИСК предлага на Комисията да обмисли възможността за разглеждане на подобни въпроси в европейското законодателство в допълнение към настоящото предложение, което е чисто данъчна директива.

2. Контекст на инициативата на Европейската комисия

2.1.

В съобщението на Европейската комисия относно „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“, прието на 18 май 2021 г., се определят както дългосрочни, така и краткосрочни цели за подпомагане на възстановяването от пандемията от COVID-19 и за осигуряване на адекватни публични приходи в бъдеще.

2.2.

Предложената директива на Комисията относно фиктивните дружества е една от краткосрочните конкретни инициативи, обявени в съобщението за подобряване на настоящата данъчна система, при която се поставя особен акцент върху осигуряването на справедливо и ефективно данъчно облагане.

2.3.

Правни субекти без минимално съдържание и икономическа дейност биха могли да се използват за неправомерни данъчни цели, като например отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци или дори за изпиране на пари. Следователно е необходимо справяне със ситуации, при които лицата, от които се очаква да плащат данъци, не изпълняват или избягват своите данъчни задължения, използвайки предприятия, които не извършват действителна икономическа дейност. Фиктивните дружества биха могли да благоприятстват среда на несправедливо разпределение на данъчната тежест, както и нелоялна фискална конкуренция между юрисдикциите.

2.4.

Представеното от Комисията предложение се отнася за всички предприятия, които се считат за местни лица за данъчни цели и отговарят на условията за получаване на удостоверение за местно лице за данъчни цели в държава — членка на ЕС. След като бъдат приети като директива, новите правила следва да бъдат транспонирани в различните национални правни системи на държавите членки до 30 юни 2023 г., като влязат в пълна сила на 1 януари 2024 г.

2.5.

Съществуват множество европейски законодателни актове относно изпирането на пари — престъпление, което често е предпочитано от някои фиктивни дружества, и тези законодателни актове биха могли да осигурят полезен контекст на предложението на Комисията. По-специално следва да се направи препратка към предложения законодателен пакет от Комисията от юли 2021 г., който се състои от три регламента и директива (1).

3. Предложения на Европейската комисия

3.1.

Директивата се отнася до схеми, използвани за избягване на данъци или отклонение от данъчно облагане. Схемата, към която е насочено предложението, включва създаване на предприятия в ЕС, за които се предполага, че извършват реални икономически дейности, но които всъщност не извършват такива дейности. Истинската причина, поради която някои от тези видове дружества се създават, е всъщност да се даде възможност за предоставяне на определени данъчни предимства на техния действителен собственик или на групата, към която принадлежат.

3.2.

За да се справи с тези схеми, предложената директива предвижда проверка, с която се цели да се помогне на държавите членки да идентифицират предприятията, които по презумпция извършват законна дейност, но нямат минимално икономическо съдържание, поради което е възможно да се използват за злоупотреби с цел получаване на неправомерни данъчни предимства. Тази проверка се определя като „проверка на съдържанието“.

3.3.

При първата стъпка на проверката различните видове предприятия се разделят на такива, при които има риск от липса на съдържание и риск с тях да бъде злоупотребено за данъчни цели, и такива, за които подобен риск е нисък. Рискови случаи са тези, при които са налице едновременно няколко характеристики, обикновено присъщи на предприятия без съдържание („прагови критерии“). За разлика от тях, нискорисковите случаи не отговарят на нито един от тези критерии или отговарят само на някои от тях и не преминават прага.

3.4.

Според съответните критерии за рискови се считат онези предприятия, които не попадат изрично сред изключенията, предвидени от директивата, които се занимават с трансгранични дейности, които са географски мобилни и които освен това разчитат на други предприятия за собственото си администриране (по-специално трети страни професионални доставчици на услуги). Нискорисковите случаи, които не преминават „праговете“, не са от значение за целите на директивата.

3.5.

Дружествата първо трябва да се самооценят и, ако се квалифицират като рискови, са помолени да предоставят информация за своето съдържание в данъчните си декларации. Докладването относно съдържанието предполага предоставяне на конкретна информация за улесняване на оценката на извършваната от предприятието дейност.

3.6.

Що се отнася до втората стъпка, три елемента определят резултата от проверката на съдържанието:

i)	помещения, които са на разположение за изключително ползване от предприятието;

ii)	поне една собствена и активна банкова сметка в ЕС;

iii)	поне един директор, който живее близо до предприятието и е ангажиран с неговите дейности, или — като друга възможност — достатъчен брой служители на предприятието, които живеят близо до предприятието и са ангажирани в основните му „дейности, генериращи приходи“.

3.7.

Третата стъпка от проверката предвижда подходяща оценка на информацията, представена от предприятието на втората стъпка по отношение на съдържанието. Ако дадено предприятие е рисков случай, тъй като е преминало „праговете“, и ако представената от него информация води до заключение, че му липсва поне един от съответните елементи по отношение на съдържанието, то следва да се счита за „фиктивно“ за целите на новата директива, т.е. липсва му съдържание и се предполага, че с него се злоупотребява за данъчни цели.

3.8.

Ако дадено предприятие е „рисков случай“, но представената от него информация показва, че то притежава всички съответни елементи по отношение на съдържанието, то не следва да се счита за „фиктивно“ за целите на директивата. Тази презумпция обаче не изключва възможността данъчните администрации да преценят, че това предприятие е фиктивно на основания извън обхвата на директивата.

3.9.

Четвъртата стъпка включва правото на предприятието, за което се предполага, че е фиктивно и че с него се злоупотребява за данъчни цели по смисъла на директивата, да докаже противното, като демонстрира, че има съдържание, представяйки конкретни доказателства („опровержение“). Следователно въпросните предприятия имат действително право да заявят, че не са „фиктивни“ по смисъла на директивата.

3.10.

След като едно предприятие е счетено за „фиктивно“ за целите на директивата и то не обори тази презумпция, следва да настъпят съответните данъчни последици. Тези последици следва да доведат до отхвърляне на всякакви данъчни предимства, които са получени или биха могли да бъдат получени.

3.11.

Като се има предвид, че за да има право на предимства по силата на данъчна спогодба в общия случай предприятието трябва да представи удостоверение за местно лице за данъчни цели, държавата членка, на която фиктивното образувание е местно лице за данъчни цели, или изобщо няма да издаде такова удостоверение, или ще издаде удостоверение с предупреждение, т.е. включващо изрична декларация, която да предотврати използването му за получаване на горепосочените предимства.

3.12.

Ако данъчните предимства, предоставени на предприятието, бъдат отменени, следва да се определи как да се облагат на практика потоците от доходи към и от предприятието, както и всички активи, притежавани от предприятието. При разпределението на правата за данъчно облагане следва да се вземат предвид всички юрисдикции, които може да бъдат засегнати от сделки, включващи фиктивното образувание.

3.13.

Правилата в директивата се отнасят само за държавите членки, тъй като третите държави са извън обхвата на правото на ЕС. В тези случаи споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка и трета държава следва да бъдат надлежно спазени по отношение на разпределянето на данъчните права. При липса на такива споразумения съответната държава членка прилага своето национално законодателство.

3.14.

Всички държави членки ще имат достъп до образуванията, предоставящи информация по смисъла на директивата по всяко време и без да е необходимо специално да подават искания за информация. За тази цел между държавите членки ще се обменя информация още от първата стъпка, при която дадено предприятие се класифицира като „рисково“ по смисъла директивата. За целта ще бъде въведен регистър или база данни.

3.15.

Предложеното законодателство оставя на държавите членки да определят санкциите, приложими за нарушаване на задълженията за предоставяне на информация, залегнали в директивата, във вида, в който са транспонирани в различните национални правни системи. Санкциите трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.

3.16.

Очаква се минимално равнище на координация между държавите членки чрез определяне на минимална парична санкция съгласно съществуващите разпоредби във финансовия сектор. Санкциите следва да включват административна имуществена санкция в размер на най-малко 5 % от оборота на предприятието.

4. Общи бележки на ЕИСК

4.1.

ЕИСК изцяло подкрепя предложението на Комисията и неговите общи цели. Осигуряването на ефективно и справедливо данъчно облагане в рамките на целия единен пазар е от решаващо значение, за да се подпомогне действителното възстановяване след пандемията от COVID-19. Достатъчните данъчни приходи за държавите членки наистина са ключов фактор за улесняване на публичните инвестиции, насочени към постигане на по-екологичен и по-цифровизиран единен пазар. ЕИСК е леко обезпокоен от това, че изискванията за съдържание не признават цифровата страна и акцентират само върху значението на материалните активи. Това би могло да създаде проблеми в бъдеще.

4.2.

Следователно предложението на Комисията е напълно в съответствие със Съобщението относно „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“, което води до конкретни и последователни действия, насочени към борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, като по този начин се гарантира справедлива данъчна среда в цяла Европа.

4.3.

ЕИСК отбелязва, че предложението на Комисията е в съответствие с предходни законодателни инициативи, предприети от институциите на ЕС, като Директивата срещу избягването на данъци (ATAD) и Директивата относно административното сътрудничество (DAC) между данъчните органи. От първостепенно значение е да се стремим към последователност между различните данъчни правила, между които се очаква постоянно взаимодействие, за да се избегнат непредвидени резултати.

4.4.

Предложението на Комисията допълва неотдавнашното предложение относно глобалното минимално ниво на данъчно облагане за многонационални групи в ЕС (известно като „стълб 2“), независимо от различните обхвати на приложение на двете директиви, като се има предвид, че стълб 2 ще се прилага за дружества, надвишаващи праг на оборот от 750 милиона евро, докато Директивата относно фиктивните дружества не подлежи на такива ограничения.

4.5.

ЕИСК оценява започнатата от Комисията обществена консултация преди публикуването на нейното предложение. Тази консултация съдържаше 32 въпроса, насочени, наред с другото, към очертаване на проблема и причините за него и идентифициране на подходящата форма на действие на ЕС. Следователно заинтересованите страни получиха значителна възможност да участват в изразяването на своите наблюдения и опасения преди разработването на новите правила. ЕИСК изразява съжаление, че само няколко заинтересовани страни (50) се възползваха от тази възможност.

4.6.

ЕИСК подкрепя също така допълнителната обществена консултация с национални експерти, които бяха включени целенасочено въз основа на своя специфичен експертен опит. Комбинацията от широкообхватна консултация, насочена към заинтересованите страни, и по-подробна, насочена към квалифицирани експерти, постига добър баланс между осигуряването както на законодателен процес с участие, така и на технически напреднал законодателен процес.

4.7.

Самото естество на предмета, който трябва да бъде регулиран чрез директивата, и поставените цели — борбата с трансграничното избягване на данъци и отклонението от данъчно облагане — изисква обща рамка, която да се прилага от държавите членки.

4.8.

Всъщност подходяща и ефективна обща рамка не би могла да се постигне чрез отделни мерки, прилагани от всяка една държава членка по отношение на съответната ѝ правна система. В този случай съществуващата разпокъсаност наистина би била възпроизведена и вероятно дори влошена от множество некоординирани действия, извършвани на национално равнище.

4.9.

Фиктивните дружества, създадени в държавите членки, трябва да бъдат приведени в съответствие с директивата, а сътрудничеството на администрациите на държавите членки е по-наложително от всякога, за да се избегне подкопаването на фискалния капацитет на ЕС като цяло. За да управлява правилно проверките и да споделя информацията, Комисията следва да разполага с подходящия капацитет и достатъчно ресурси за това.

4.10.

ЕИСК също така счита, че предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не надхвърля гарантирането на минималното необходимо равнище на защита за единния пазар, а въздействието му върху предприятията изглежда разумно. Всъщност директивата има за цел постигането на минимална защита на данъчните системи на държавите членки, като гарантира съществена степен на координация в рамките на ЕС за постигането на своите цели.

4.11.

От друга страна, въздействието върху дружествата също изглежда пропорционално, като постига подходящ баланс между различните цели и ценности, включително:

i)	ефективност при намаляване на злоупотребата с фиктивни дружества;

ii)	данъчни печалби за публични финанси;

iii)	разходи за спазване на изискванията за предприятията и данъчните администрации;

iv)	косвени ефекти върху единния пазар и конкуренцията между фирмите.

4.12.

ЕИСК изразява съгласие с подхода на Комисията, че ефективният и прозрачен обмен на информация между данъчните органи е от съществено значение за борбата с неправомерното използване на фиктивни дружества и като цяло за гарантиране на справедлива и по-ефективна данъчна среда. Тази точка трябва да се спазва много внимателно, за да има сътрудничество между държавите членки, в които дадено фиктивно дружество извършва сделки, включващи две държави членки. След като процесите на разследване на фиктивните дружества приключат, резултатът следва да бъде оповестен на обществеността по прозрачен начин. Европейските и националните органи следва да оповестят резултатите от прилагането на директивата.

4.13.

Фиктивните дружества, които попадат в обхвата на настоящата директива, могат да бъдат използвани както за отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, така и за извършване на други престъпления, по-специално изпиране на пари, с което често са свързани. Следователно законодателната координация и координацията на различните надзорни органи, отговорни за борбата с тези престъпления, както на национално, така и на европейско равнище, са от съществено значение. С UNSHELL данъчните органи ще имат достъп до допълнителна информация, което ще им позволи да сверяват този нов масив от информация с информацията, предоставена от органите за борба с изпирането на пари. Националните и европейските органи трябва да гарантират, че прилагането на настоящата директива не създава проблеми за който и да е вид дружество, което извършва дейността си в съответствие със закона.

4.14.

Познаването на действителните собственици на фиктивни дружества и техните активи и на реалните собственици на сделките, които извършват, е от съществено значение, за да се разкрие престъпния характер на дейността им и да се разбере степента на извършеното отклонение от данъчно облагане или изпиране на пари. Укриването на действителната собственост чрез вериги от фиктивни дружества, управлявани от „професионални помагачи“, е присъщо на техните престъпни цели. Инструментите за познаване на действителните собственици са в законодателството за борба с изпирането на пари. В обсъжданата предложена директива обаче този въпрос не се споменава. ЕИСК счита, че този, както и други пропуски в свързването на двата законодателни акта, следва да бъдат разрешени или чрез обяснение как да се направи това в настоящата директива, или чрез спешно насърчаване на европейски рамков закон, който да ги преодолее.

4.15.

Извън обхвата на настоящата директива, фиктивните дружества се създават и използват и за улесняване на недекларирания труд и избягване на социалноосигурителни вноски. ЕИСК предлага на Комисията да анализира възможността за разглеждане на този въпрос в европейското законодателство.

5. Конкретни бележки

5.1.

ЕИСК счита „праговия критерий“, който в предложението на Комисията се прилага под формата на кумулативни показатели, за разумен и подходящ. В това отношение ЕИСК отбелязва, че образуванията, притежаващи активи за лична употреба, като например недвижими имоти, яхти, самолети, произведения на изкуството или собствен капитал, може да нямат приходи за дълги периоди от време, но въпреки това да носят значителни данъчни облекчения за субектите, които ги контролират.

5.2.

Поради това Комитетът счита, че следва да се извършват проверки не само на приходите, но и на активите, тъй като те могат да се облагат с данъци дори ако не генерират никакъв доход, като например данъци върху богатството. ЕИСК счита, че за да управлява правилно тези проверки и да споделя информацията, Комисията следва да разполага с подходящия капацитет и достатъчно ресурси за това.

5.3.

ЕИСК предлага Комисията да издаде подходящи насоки по отношение на предвидената в директивата проверка на съдържанието, по-специално по отношение на значението на конкретни термини като „местожителство“, „постоянно пребиваващ директор“ и „помещения“. Като се следва този подход, националните различия и различните тълкувания, които са потенциално вредни за вътрешния пазар, биха могли да бъдат намалени или още по-добре преодолени. По-специално ЕИСК изисква от Комисията да вземе надлежно предвид новите цифрови модели на стопанска дейност в това отношение.

5.4.

ЕИСК счита, че участието на дружествата в трансгранични дейности следва да бъде внимателно оценено по отношение на действителния характер на сделките, извършвани от такива дружества, от една страна, и по отношение на техните имоти и активи, от друга страна. Дружествата, които се характеризират с подходящо равнище на прозрачност и не представляват реален риск, породен от липса на икономическо съдържание, по отношение на отклонението от данъчно облагане или избягването на данъци, не следва да бъдат обхванати от директивата.

5.5.

Директивата UNSHELL се основава на съществуващите европейски и международни стандарти. ЕИСК препоръчва на Комисията да гарантира съвместимост със съответния международен и общ стандарт на ЕС, който вече съществува, по-специално концепцията за „съществена икономическа дейност“, разработена в контекста на преференциалните данъчни режими и широко обсъждана във форума за вредни данъчни практики. Друг важен въпрос, който трябва да се разгледа, се отнася до установяването на общи и ясни правила относно специфичното съдържание на декларациите, изисквани от предприятията. Следва да се избягва представянето на твърде много информация, което превишава целите на директивата и произтичащите от това разходи за спазване на изискванията.

5.6.

ЕИСК настоява да се обърне специално внимание на ролята на така наречените „професионални помагачи“ — въпрос, който не се споменава в предложението за директива. ЕИСК препоръчва правилата за предотвратяване на престъпната дейност на „професионалните помагачи“ да бъдат определени в друга директива, в съответствие с критериите, определени по въпроса от ОИСР, като се има предвид че тези помагачи често играят съществена роля и в специфичната област на фиктивните дружества (2).

5.7.

ОИСР, която описва професионалните категории, към които спадат някои от практикуващите специалисти, които управляват или си сътрудничат с вериги фиктивни дружества, счита, че е от основно значение да се съсредоточи върху „професионалните помагачи“, за да се бори с престъпната дейност на дружества, създадени за незаконни цели, включително отклонение от данъчно облагане. Спазващите закона професионалисти наистина следва да бъдат надлежно разграничени от малкия брой практикуващи, използващи уменията си в областта на данъчното право и корпоративното счетоводство, за да подкрепят активно практики, свързани с отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и изпиране на пари.

5.8.

Ето защо ЕИСК подчертава необходимостта от насочване на вниманието към професионалните помагачи, които активно предоставят възможности за използване на незаконни практики, благоприятстващи фискалните и финансовите престъпления. По този начин би било възможно да се отстрани решаващ фактор, свързан с данъчните злоупотреби. Намаляването на възможностите за развитие на нелоялни фискални практики наистина е основна стъпка към постигането на същите цели, преследвани от предложението на Комисията.

5.9.

ЕИСК счита, че сътрудничеството на професионалните регулаторни или надзорни органи в борбата срещу злоупотребите и възможните престъпни дейности на „професионалните помагачи“ би било от голяма полза. Това би било интересно направление в развитието на Европейския социален и политически пакт срещу фискалните и икономическите престъпления, изпирането на пари и корупцията, за което Комитетът се застъпва в различни становища.

5.10.

ЕИСК предлага също така да се съгласува предложението за директива на Комисията със съществуващите правила относно трансферното ценообразуване, тъй като използването на фиктивни дружества, насочени към отклонение от данъчно облагане, може да взаимодейства с подобна практика в целия ЕС и следователно следва да бъде специално разгледано в това отношение. И тук ЕИСК счита, че следва да се обмисли и възможността за създаване на директива за трансферното ценообразуване.

5.11.

Комитетът счита, че списъкът с дружества, които не подлежат на докладване (член 6, параграф 2), трябва да бъде надлежно обоснован и оценен, за да се гарантира, че те не се възползват от неподходящо данъчно предимство и че не се използват за заобикаляне на закона.

5.12.

ЕИСК също така счита, че следва да се предприемат повече действия, когато дадено дружество или образувание извън ЕС извършва търговска дейност с регистрирано в ЕС дружество или образувание. Трябва да се разбере какви мерки могат да бъдат предоставени на разположение на регистрираните в ЕС дружества или образувания, за да се вижда дали управляваните средства или активи не идват от фиктивно образувание извън ЕС.

5.13.

За да може да предприеме ефективни действия срещу дружества, които извършват търговска дейност с дружества, базирани в юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели, Комитетът отново подчертава необходимостта списъкът на ЕС с юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, да бъде възможно най-ефективен и изчерпателен.

Брюксел, 23 март 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Вж. становището на ЕИСК относно Законодателния пакет за борба с изпирането на пари (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стp. 89).

(2) Ending the Shell Game: Cracking down on the Professionals who enable Tax and White Collar Crimes (Край на фиктивните дружества: разбиване на професионалистите, които позволяват данъчни престъпления и престъпления, свързани с административни служители), ОИСР, Париж, 2021 г.

Top

Choose the experimental features you want to try