Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на Регламент (ЕС) № 2021/1153 и Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013

[COM(2021) 812 final — 2021/0420 (COD)]

(2022/C 290/19)

Докладчик:

Stefan BACK

Сезиране на Комитета	Съвет на Европейския съюз, 17.2.2022 г. Европейския парламент, 7.3.2022 г.
Правно основание	член 172 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на пленарната асамблея	25.10.2021 г.
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	10.3.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	23.3.2022 г.
Пленарна сесия №	568
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	222/1/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението, предвид факта, че действащият регламент за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) е приет през 2013 г. и беше крайно време да се предложи нова актуализирана рамка, адаптирана към настоящия политически контекст, и въз основа на извлечените от действащия регламент поуки. Актуализираният регламент за TEN-T, например, ще предостави инфраструктурната основа, необходима за успешното изпълнение на целите на Комисията, включени в Зеления пакт, стратегията за устойчива и интелигентна мобилност и плана за действие в областта на железопътния транспорт. Освен това, поради сериозни закъснения, изпълнението на TEN-T в настоящата рамка се оказа незадоволително и във връзка с това ЕИСК приветства по-строгите правила за изпълнение.

1.2.

ЕИСК изразява съгласие с мярката за все по-голямо хармонизиране на изискванията за основната и широкообхватната мрежа, което да сведе различията помежду им до въпрос на график.

1.3.

ЕИСК одобрява също акцента върху европейските коридори като средство за насърчаване на ефективния транспорт и мултимодалността, както и стабилния механизъм за наблюдение и засилената роля на европейските координатори.

1.4.

Комитетът приветства и добавената стойност, произтичаща от полезното взаимодействие в резултат на подобрената координация между европейските коридори и коридорите за железопътни товарни превози.

1.5.

ЕИСК приветства значението, което предложението придава на сближаването при изпълнението на мрежата, и отбелязва, че това означава да се гарантира достъпност и свързаност за всички региони в Съюза за пътническия и товарния трафик, както и ефективна координация и взаимосвързаност съответно между трафика на дълги разстояния, регионалния и местния трафик, както и транспорта в градските възли. Във връзка с това приветства и задължението за държавите членки, установено в член 58 от предложението, да гарантират съгласуваност на националните планове за транспорт и инвестиции с транспортната политика на Съюза. Ефективните железопътни товарни връзки, снабдени с инфраструктура, която дава възможност за развиване на подходяща скорост, допринасяща за точността, ще позволят на железопътния транспорт да изпълнява пълноценно своята роля в интермодалната транспортна верига, като се има предвид, че недостатъчната точност на железопътния транспорт е основна пречка за превръщането на мултимодалния транспорт, включително железопътния, в привлекателен вариант.

1.6.

По отношение на двете допълнителни функции на координатора относно европейското морско пространство и Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), ЕИСК счита, че за бързото внедряване на ERTMS ще е необходима значителна финансова подкрепа, предвид съответните разходи. Поради това приветства предложението на Комисията да се обмисли освобождаването на публичното финансиране на ERTMS от задължението за уведомяване съгласно правилата за държавна помощ. Освен това отправя искане за проучване на осъществимостта на внедряването на ERTMS до 2030 г., като се вземат предвид и въпроси, свързани с финансирането. По отношение на европейското морско пространство ЕИСК обръща внимание на „морските мостове“, тези участъци с редовни и чести фериботни връзки, които могат да се разглеждат като сходни на инфраструктурата и съответно допустими за съфинансиране като проекти от общ интерес.

1.7.

ЕИСК изразява съжаление, че не се предвижда фиксиран срок за докладите на държавите членки относно изпълнението на широкообхватната мрежа.

1.8.

ЕИСК подкрепя изцяло акцента, който се поставя върху широки, адекватни и навременни консултации с всички заинтересовани страни по планираните проекти и припомня становището си от 2012 г. относно потенциала на ЕИСК като връзка с гражданското общество.

1.9.

ЕИСК отбелязва със задоволство общите приоритети за всички мрежи, посочени в член 12, в който се предвижда премахване на административните, техническите и оперативните ограничения и оптимизиране на използването на инфраструктурата.

1.10.

ЕИСК призовава за улесняване на повсеместните мерки за повишаване на ефективността, за да се насърчи мултимодалността, която предполага оптималното използване на предимствата на всички видове транспорт за постигане на възможно най-добри резултати, като в същото време се подобрява безопасността и се намалява екологичното бреме. ЕИСК обръща специално внимание на значението на взаимодействието между сухопътния транспорт и другите видове транспорт, което позволява на транспорта по вътрешните водни пътища, морския транспорт на къси разстояния и въздухоплаването да допринасят пълноценно за мултимодалната верига.

1.11.

Комитетът счита, че повишаването на устойчивостта на мрежата спрямо изменението на климата, природните опасности и причинените от човека бедствия е от ключово значение за създаването на мрежа, която генерира дълготрайна стойност за гражданите и предприятията в ЕС. Аспектите на устойчивостта следва да се вземат предвид възможно най-рано на етапа на планиране на проекта.

1.12.

ЕИСК отбелязва, че в случай на проблеми с трафика или извънредни ситуации следва да се предпочете най-устойчивото решение.

1.13.

ЕИСК одобрява интереса към ИКТ системите и техния капацитет за улесняване на развитието на мултимодалния транспорт. Счита, че е важно огромният потенциал на цифровизацията за подобряване на ефективността на транспорта да бъде развит като въпрос с висок приоритет.

1.14.

ЕИСК обръща внимание и на възможността за подобряване на мониторинга на спазването на разпоредбите относно работното време и времето за почивка, по-специално по отношение на железопътния транспорт, с помощта на цифрови средства, и отправя искане за разработване на такава система.

1.15.

ЕИСК приветства включването на градските възли и мултимодалните терминали сред специфичните елементи на TEN-T, тъй като и двата елемента са от съществено значение за гладкото функциониране на транспорта. ЕИСК отбелязва, че ако бъдат спазени функционалните критерии, определени в предложението, един мултимодален терминал може да обслужва няколко градски възела.

1.16.

ЕИСК отбелязва, че по отношение на съоръженията за железопътния персонал в железопътната инфраструктура съществуват много различия. Според ЕИСК инфраструктурата за работниците трябва да включва поне безопасни маршрути, нощувки, помещения за почивка (които отговарят на съвременните стандарти по отношение на климатизация, отопление и хигиена), комунални услуги и санитарни съоръжения.

1.17.

ЕИСК отбелязва изискванията по отношение на зоните за почивка, посочени в член 29, параграф 2, буква б), и предлага да се въведат общи минимални стандарти и за тях.

1.18.

ЕИСК приветства също факта, че се отделя повече внимание на връзките със съседни държави, включително държавите партньори като държавите членки на ЕИП и Швейцария, както и държавите в процес на присъединяване. Комитетът отбелязва, че тази цел е насочена към насърчаване на разширяването на политиката за TEN-T в трети държави, включително по отношение на целите за устойчивост, сближаване, ефективност и увеличаване на ползите за ползвателите.

1.19.

ЕИСК приветства и вниманието, което се отделя на участието на субекти от трети държави в проекти по TEN-T в областта на сигурността и обществения ред, както и задължението на държавите членки за уведомяване, за да се даде възможност за оценка на въздействието и извън общата рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в ЕС. Освен това така се гарантират оперативната съвместимост и стандартите на ЕС.

1.20.

Също така ЕИСК приема възможността за корекции чрез делегирани актове на инфраструктурните елементи и конфигурацията на коридорите.

1.21.

ЕИСК изразява задоволството си от факта, че сега се предлага в регламента да се включи задължението за поддръжка на инфраструктурата на TEN-T от държавите членки. ЕИСК би приветствал и механизъм за мониторинг в това отношение, както и подходящи санкции в случай на недостатъчна поддръжка.

1.22.

ЕИСК приветства целите по отношение на транспортната инфраструктура в световен мащаб, определени в стратегията на Комисията за свързаност „Глобален портал“.

2.   Обща информация

2.1.

На 14 декември 2021 г. Комисията представи предложението си за нов регламент, който да замени действащия Регламент относно насоките на Съюза за развитие на трансевропейската транспортна мрежа ((ЕС) № 1315/2013) (по-долу предложението) (COM(2021) 812 — 2021/0420 (COD)), като ключово действие на Европейския зелен пакт и Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност.

2.2.

Предложението запазва структурата с основна и широкообхватна мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). За основната мрежа срокът на изпълнение остава 2030 г. с допълнителна междинна цел до 2040 г. за разширена основна мрежа и 2050 г. за широкообхватната мрежа.

2.3.

Четирите конкретни цели на действащия Регламент за TEN-T (ефективност, сближаване, устойчивост и по-големи ползи за ползвателите) остават и се доразвиват.

2.4.

Целта на предложението е да се отстранят проблемите, свързани със забавянията в подготовката и изпълнението на проектите, като се съгласуват националните интереси, цели и отговорности по TEN-T и се засили мониторингът, особено по отношение на европейските транспортни коридори и хоризонталните приоритети ERTMS и европейското морско пространство, като за целта ролята на европейския координатор е укрепена и работните планове получават правна сила чрез актове за изпълнение.

2.5.

Предложението гарантира привеждането в съответствие на коридорите за железопътни товарни превози с европейските коридори чрез изменения на Регламент (ЕС) № 913/2010 и предвижда координация между двата инструмента.

2.6.

Предложението въвежда поддръжката на TEN-T като задължение на държавите членки.

2.7.

В случай на значителни закъснения при изпълнението на мрежите, ако закъснението не е обективно обосновано и проблемът не бъде решен в срок от шест месеца, Комисията може да оттегли съфинансирането от ЕС.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства предложението, като се има предвид, че действащият Регламент за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) е приет през 2013 г. и че програмата на ЕС за транспортната политика се е променила много оттогава насам, че Бялата книга за транспортната политика от 2011 г. беше заменена през 2020 г. от Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност, с която, наред с другото, се поставя акцент върху устойчивостта, цифровизацията и насърчаването на железопътния транспорт и мултимодалността.

Освен това опитът от изпълнението на TEN-T съгласно действащия Регламент за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) се оказа незадоволителен, като бяха отбелязани значителни закъснения.

Крайно време беше да се предложи рамка, адаптирана към настоящия политически контекст, чрез създаване на инфраструктура, съвместима например с Европейския зелен пакт, стратегията за устойчива и интелигентна мобилност и плана за действие в областта на железопътния транспорт, въз основа на поуките, извлечени от действащия регламент. ЕИСК посочи тази необходимост от актуализиране в своя доклад за оценка от 2020 г. (1).

3.2.

ЕИСК одобрява мярката за все по-голямо хармонизиране на инфраструктурните изисквания за основната и широкообхватната мрежа и по същество да се позволи разграничението между двете категории да стане въпрос на време, като се установи срок за изпълнение на основната мрежа до 2030 г., срок за т.нар. разширена основна мрежа до 2040 г. и срок за широкообхватната мрежа до 2050 г. По отношение на срока до 2030 г., ЕИСК поддържа съмненията си във връзка с осъществимостта, изразени в доклада му за оценка от 2020 г., но счита, че срокът следва да се запази, за да се окаже натиск върху държавите членки.

3.3.

Приветства също значението, което се отдава на сближаването, включително свързаността и достъпността за всички в целия ЕС, както за пътниците, така и за стоките, както и на дългите и късите разстояния, както и задължението на държавите членки да гарантират съгласуваност с транспортната политика на ЕС в националните си действия. Минималните критерии по отношение на железопътната инфраструктура ще подобрят перспективите за мултимодалност.

3.4.

ЕИСК приветства акцента върху европейските коридори за насърчаване на ефективен транспорт и мултимодалност. Той подкрепя и засилената роля на европейските координатори и механизма за строго наблюдение, който гарантира адекватно и своевременно изпълнение. ЕИСК изразява задоволството си от координацията на конфигурацията и управлението на коридорите за железопътни товарни превози и европейските коридори, което следва да донесе значителна добавена стойност чрез ефектите от полезното взаимодействие.

3.5.

ЕИСК отбелязва, че европейски координатори са назначени и за Европейското морско пространство и Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS). По отношение на ERTMS ЕИСК подчертава необходимостта от финансова подкрепа, за да се гарантира бързото ѝ изпълнение, и приветства предложението държавната подкрепа да бъде освободена от задължението за уведомяване за държавна помощ. Координаторът за европейското морско пространство гарантира интегрирането на морските връзки в трансевропейската транспортна мрежа, както и създаването и модернизирането на морски връзки на къси разстояния. Комитетът отбелязва по-специално, че задачите, които имат за цел да гарантират безпрепятствено взаимодействие между морския, вътрешноводния и сухопътния транспорт, са много полезни.

3.6.

Европейското морско пространство заменя морските магистрали, които се считат за твърде сложни. ЕИСК обръща внимание на „морските мостове“, т.е. редовните и чести връзки, осъществявани от ро-ро фериботи, които изпълняват на практика ролята на мостове. ЕИСК си задава въпроса дали подобни „морски мостове“ не следва да се разглеждат като връзки, подобни на инфраструктурен елемент, и следователно да са допустими за съфинансиране като проект от общ интерес.

3.7.

ЕИСК изразява съжаление, че не е посочен фиксиран срок за предоставяне на информация от държавите членки относно напредъка на изпълнението на проекти извън европейските коридори.

3.8.

Независимо от това ЕИСК одобрява механизма за проследяване и санкции, предвиден в случай на забавяне на изпълнението на проекти без задоволително обяснение. ЕИСК изразява съжаление, че единствената ясно формулирана санкция е прекратяването на съфинансирането и приканва Комисията да представи предложения, например за дневна глоба, която да се налага за времето на забавянето поради небрежност.

3.9.

ЕИСК напълно подкрепя акцента върху адекватните консултации със заинтересованите страни, както с органите на различни равнища, така и с гражданското общество, и обменът на информация относно най-добрите практики в това отношение да бъде гарантиран от Комисията. В този контекст ЕИСК припомня своето становище от 2012 г. „Бяла книга за транспорта: към участие и ангажираност на гражданското общество“ и проекта на насоките за участие на гражданите и гражданското общество в транспортните политики и проекти на ЕС, обсъдени на конференция, организирана от постоянната проучвателна група на ЕИСК „Транспорт“ в Милано на 24—25 октомври 2016 г. Също така ЕИСК отбелязва това в гореспоменатата си оценка от 2020 г. ЕИСК настоява, че е необходимо да се започнат обширни консултации на възможно най-ранен етап, със специален акцент върху организираното гражданско общество и като надлежно се отчита получената обратна информация.

3.10.

ЕИСК оценява допълнителните предпоставки за инфраструктурата, предвидени за насърчаване на постигането на целта на Зеления пакт за намаляване на емисиите на CO2 с 90 % преди 2050 г., както и поставения върху екологичните аспекти акцент, включително външните разходи, при формулиране на даден проект.

3.11.

ЕИСК отбелязва общите приоритети за всички мрежи, посочени в член 12, в които се предвижда премахване на административните, техническите и оперативните ограничения и оптимизиране на използването на инфраструктурата (член 12, параграф 2, букви в) и г). Това е в съответствие и с като цяло благоприятното отношение към ефективността на ресурсите и иновациите, посочени в член 43 относно устойчивите услуги за товарен транспорт. В този контекст ЕИСК подчертава значението на подобряването на устойчивостта на мрежата на бедствия, което следва да се разгледа още на етапа на планиране. При решаването на проблеми, дължащи се на натиск върху устойчивостта на мрежата, следва да се предпочитат устойчиви решения.

3.12.

Поради това ЕИСК счита, че целта следва да бъде повсеместна повишена ефективност, като се има предвид, че подобрената ефективност при всички видове транспорт ще допринесе за по-добри екологични показатели, както се установи в неотдавнашно проучване на Агенцията за защита на околната среда на Швеция (2).

3.13.

ЕИСК оценява, че както по отношение на широкообхватната, така и на основната мрежа, държавите членки трябва да гарантират, че железопътната инфраструктура дава възможност за дължина на влак от 740 метра без специално разрешение, и че следва да се обърне внимание на разработването на инфраструктура за влакове с дължина над 740 метра и до 1 500 метра и с 25,0 тона осово натоварване, предмет на социално-икономически анализи на разходите и ползите. Разпоредба относно влакове с дължина от 740 метра на частни странични коловози се прилага и по отношение на мултимодалната транспортна инфраструктура.

3.14.

ЕИСК призовава за улесняване на мерките за повишаване на ефективността, които да се предприемат повсеместно, за да се насърчи принципът на мултимодалност, който предполага възможно най-доброто използване на предимствата на всички видове транспорт за постигане на възможно най-добри резултати, като в същото време се подобрява безопасността и се намалява екологичното бреме. ЕИСК обръща специално внимание на значението на взаимодействието между сухопътния транспорт и другите видове транспорт, което позволява на транспорта по вътрешните водни пътища, морския транспорт на къси разстояния и въздухоплаването да допринасят пълноценно за мултимодалната верига.

3.15.

Като се има предвид разпоредбата, посочена в предходния параграф, учудващо е, че максималното време за престой на влаковете на граничните пунктове, предвидено относно европейските транспортни коридори, не се прилага за основните и широкообхватните мрежи.

3.16.

ЕИСК приветства вниманието, което се обръща на ИКТ системите за транспорт за улесняване, наред с другото, на управлението на транспорта и обмена на информация между видовете транспорт, за улесняване на развитието на мултимодалния транспорт, което е един от посочените приоритети за развитието на устойчив товарен транспорт. ЕИСК счита, че огромният потенциал на цифровизацията за подобряване на ефективността, съгласуваността и устойчивостта на транспорта следва да се развие възможно най-скоро.

3.17.

ЕИСК одобрява и включването на градските възли и мултимодалните терминали като специфични елементи на TEN-T. И двете са от съществено значение за безпроблемното функциониране на транспорта, първите, защото са от съществено значение за началото и края на пътуването, а вторите поради ключовата им роля в добре функциониращия мултимодален транспорт. ЕИСК отбелязва, че предложените критерии относно местоположението на терминалите дават възможност един терминал да обслужва няколко градски възела.

3.18.

В този контекст ЕИСК посочва своето становище относно мултимодалния транспорт и интермодалната логистика, с което се подчертава значението на цифровизацията и мултимодалните терминали за развитието на мултимодалността (3).

3.19.

ЕИСК приветства факта, че се отделя повече внимание на връзките със съседни държави, включително държавите партньори като държавите членки на ЕИП и Швейцария, както и държавите в процес на присъединяване, по-специално държавите от Западните Балкани, както се доразвива в съобщението на Комисията относно разширяването на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) до съседни трети държави.

3.20.

В този контекст ЕИСК обръща внимание и на значението на прилагането на стратегията за свързаност „Глобален портал“ (JOIN (2021) 30) за насърчаване на инвестициите в световен мащаб в устойчив, интелигентен, стабилен и безопасен транспорт във всички видове транспорт и за обединяване на всички видове транспорт в мултимодална система.

3.21.

Освен това ЕИСК приветства вниманието, отделено на участието на субекти от трети държави в проектите TEN-T и задължението на държавите членки да уведомяват Комисията за това участие, за да може тя да оцени въздействието му върху сигурността или обществения ред в Съюза във всички случаи, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2019/452 за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза.

3.22.

ЕИСК държи да отбележи, че оценява възможността за корекция чрез делегирани актове на инфраструктурните елементи и конфигурацията на коридорите. Транспортните потоци се променят и с тази възможност за корекция се улеснява гарантирането, че мрежовата инфраструктура и конфигурацията на коридора съответстват на реалностите на транспортните потоци.

3.23.

И накрая, ЕИСК би искал да изрази своето задоволство, че въпросът за поддържането на TEN-T като задължение на държавите членки вече е включен в предложението, както предлага ЕИСК в горепосочения си доклад за оценка.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК отбелязва необходимостта от осигуряване на подходящи инфраструктурни съоръжения за почивка на персонала в железопътните гари.

4.2.

В духа на общата забележка относно цифровизацията ЕИСК отбелязва, че тя би могла да се използва за наблюдение на спазването на социалното законодателство, например в железопътния сектор.

4.3.

По отношение на автомобилния транспорт ЕИСК счита, че следва да се определят минимални критерии не само за сигурните зони за паркиране (член 29, параграф 2, буква в), но и за местата за почивка (член 29, параграф 2, буква б).

---

(1)  Оценка на трансевропейската транспортна мрежа — насоки за периода 2013—2020 г. — TEN/701.

(2)  „Modal shift for an environmental lift“ (Преминаване към друг вид транспорт за екологичен подем) — Доклад 7003, август 2021 г., с резюме на английски език.

(3)  ОВ C 374, 16.9.2021 г, стр. 1.