52021AE6049

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52021AE6049 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52021AE6049

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно укрепване на Механизма за гражданска защита на Съюза с цел подобряване на способността на ЕС да реагира на екстремни събития, включително извън неговата територия (проучвателно становище по искане на френското председателство)

EESC 2021/06049

OB C 290, 29.7.2022, p. 30–34 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

29.7.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 290/30

(проучвателно становище по искане на френското председателство)

(2022/C 290/05)

Докладчик:	Christophe QUAREZ
Съдокладчик:	Violeta JELIĆ

Консултация	Френско председателство на Съвета на Европейския съюз, 21.9.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане от секцията	9.3.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	24.3.2022 г.
Пленарна сесия №	568
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	211/0/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Механизмът за гражданска защита на Съюза (МГЗС или „Механизмът“) вече не е нито достатъчно ефективен, нито с достатъчно широк обхват за реагиране на бедствия, свързани с изменението на климата, и на многобройните рискове, възникващи на територията на Съюза и извън нея, от гледна точка на превенцията, готовността, предупреждението, планирането и оперативните способности.

1.2.

Извън добре установената си дейност по отношение на природните бедствия МГЗС има задачата да се справя с други рискове, като например пандемии, оказване на помощ на населението във военни зони, големи промишлени рискове, мащабно замърсяване на морето, последствия от кибератаки срещу електрическите мрежи и мрежите за питейна вода и всички основни инфраструктури, или управлението на хуманитарни кризи, свързани с имиграцията.

1.3.

Връзката между гражданската защита (краткосрочни операции) и хуманитарната помощ (дългосрочно управление) трябва да бъде разгледана по-обстойно и по-добре координирана.

1.4.

ЕИСК счита, че действията на ЕС в отговор на бедствията, които са се случили извън неговата територия, трябва да бъдат допълнително установени и разработени.

1.5.

Комитетът подчертава, че е изключително важно да се развива оперативно сътрудничество чрез хармонизиране на обучението, съвместимостта на материалите и оборудването, яснотата и ефективността на командните вериги.

1.6.

ЕИСК счита, че е нужно да бъде проучена необходимостта от създаване на европейска агенция за гражданска защита и хуманитарна помощ като практически механизъм за по-решителни външнополитически действия.

1.7.

Комитетът насочва вниманието към напредъка, който трябва да бъде постигнат по отношение на процеса за вземане на решения за намеса извън територията на ЕС.

1.8.

ЕИСК е на мнение, че дипломатическото измерение на европейската гражданска защита не е достатъчно развито. Що се отнася до външните отношения и реакцията на ЕС на екстремни събития, ЕИСК подчертава значението на:

—

съсредоточаването върху процедурите за превенция, готовност и възстановяване по по-устойчив начин; работата с ООН по стратегиите за намаляване на риска от бедствия и изпълнението на приоритета „Да изграждаме отново, но по-добре“ на Рамковата програма за действие на ООН от Сендай за укрепване на устойчивостта в рамките на ЕС и извън него като устойчив подход, адаптиран към ЦУР;

—	засилването на споделянето на знания и експертен опит, обмена на извлечени поуки, общото обучение и учения в световен мащаб, с участието на гражданското общество на местно равнище;

—	подчертаването на връзките между гражданската защита и хуманитарната помощ, особено в изолирани райони на света, когато бъдат засегнати от бедствие;

—	включването на културната осведоменост като ключов аспект на обучението в областта на гражданската защита с цел повишаване на ефективността на дейността на МГЗС (разгръщане на помощта) в района на бедствието, по целия свят.

1.9.

Комитетът поставя под въпрос определението за географския обхват на МГЗС и критериите за подбор на участващите държави.

1.10.

С цел да се подобрят действията на МГЗС, трябва да се насърчава подходяща комуникация, насочена към международното обществено мнение.

1.11.

ЕИСК би подкрепил идеята за създаване на транснационални екипи за спешни действия, с цел съвместно управление на бедствията, на които да се осигурят собствени ресурси, съвместно обучение и стандартизирани ресурси и оборудване.

1.12.

Комитетът насърчава изготвянето на предложение за законодателно изменение, с което да се разреши автоматичният и незабавен отговор по линия на Механизма в случай на бедствие в рамките на или извън територията на ЕС, без да се изисква предварително искане от засегнатата държава, като тя си запазва правото да откаже такава помощ. Този ресурс под формата на работна група може да допринесе за укрепване на външното измерение на отношенията на ЕС посредством гражданска защита.

1.13.

ЕИСК подкрепя укрепването на доброволческата дейност за гражданска защита, като препоръчва да се разработят стандарти за доброволчески програми с разпоредби, които гарантират човешките и трудовите права на доброволците, и да се създаде обща система за сертифициране на доброволческите екипи за гражданска защита.

1.14.

Комитетът отбелязва липсата на гъвкави финансови инструменти за бързо реагиране, които да дават възможност за предоставяне, при поискване, на пряко финансиране за компенсация на засегнатото население.

1.15.

ЕИСК подкрепя засилването на действията за информиране на обществеността във връзка с дейността на МГЗС чрез съвременни начини на комуникация (например социалните медии) и активна роля на организираните доброволчески организации.

1.16.

Комитетът отбелязва необходимостта от допълнително засилване на сътрудничеството между оперативния отговор на Съюза и действията на хуманитарните организации и гражданското общество с цел по-добро разгръщане на помощта на място.

1.17.

ЕИСК подчертава необходимостта от допълнително разглеждане на въпроса за осигуряването на непрекъснатост на дейността на МСП след бедствие.

1.18.

ЕИСК препоръчва засилено участие на научната общност в процеса на предупреждение и превенция на МГЗС, като се използва Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита, както и укрепване на Експертния център за управление на риска от бедствия.

2. Контекст на становището

2.1.

Механизмът за гражданска защита на Съюза, който е в центъра на европейското сътрудничество за управление на риска от бедствия, осигурява мрежа за взаимопомощ и солидарност в рамките на Европейския съюз и извън неговите граници.

2.2.

Механизмът обединява 33 държави: 27-те държави — членки на ЕС, и 6 участващи държави: Исландия, Норвегия, Сърбия, Северна Македония, Черна гора и Турция. Той се използва при превенцията, планирането и оперативните реакции и дава възможност за координирана помощ при бедствия и ситуации на хуманитарна криза. Всяка държава по света, изправена пред голямо бедствие, може да потърси помощ чрез Координационния център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) като механизъм на външната политика на ЕС.

2.3.

Веднъж укрепена през 2019 г. чрез създаването на резерв от допълнителен капацитет и чрез Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита, политическата рамка на МГЗС беше укрепена допълнително чрез нов законодателен акт, публикуван на 20 май 2021 г. Преразгледаният МГЗС вече включва междусекторен и трансграничен подход към управлението на риска и бедствията, основан на „цели за устойчивост при бедствия“ и планиране на равнището на ЕС. По предложение на Европейския парламент той включва и концепциите за изменение на климата и за биологично разнообразие.

2.4.

Големите природни бедствия през последните години (масови пожари в Южна Европа през 2017 г. и 2021 г., наводнения в Централна и Северна Европа през 2014 г. и 2021 г., земетресения в Хаити през 2010 г. и 2021 г. и др.) и увеличаването на тяхната честота и интензивност обаче затрудняват съществуващите механизми за реагиране, като например МГЗС, който е изправен едновременно и пред други сложни кризи (миграционни, здравни, хуманитарни). Неотдавнашните събития в Украйна показват необходимостта от укрепване на механизма и по-голяма съгласуваност на връзките между гражданската защита и хуманитарната помощ.

2.5.

Поради тази причина френските власти поискаха от ЕИСК да разгледа действията на Европа в отговор на изменението на климата чрез три основни области на проучване: i) ранно предупреждение и информиране на обществеността; ii) прогнозиране и планиране и iii) способност за реагиране.

3. Общи бележки

3.1.

От оперативна гледна точка МГЗС беше укрепен чрез няколко допълващи инструмента като резерва от ресурси rescEU, спътниковите услуги по програма „Коперник“ (спътникова система за картографиране на риска), Европейския резерв за гражданска защита (ECPP) и Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита.

3.2.

Със създадения през 2019 г. rescEU беше изграден нов допълнителен резерв от ресурси (резерв rescEU), който включва флот от противопожарни самолети и хеликоптери, оборудване за спасителни дейности, самолети за медицинска евакуация, екипи за спешна медицинска помощ, резерв от медицинско оборудване и полеви болници, които могат да реагират при извънредни ситуации в областта на здравеопазването и химични, биологични, радиологични и ядрени инциденти. RescEU допълва МГЗС при мисии като гасене на пожари, медицинска помощ и проучване.

3.3.

Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) е в основата на функционирането на МГЗС. Той централизира и координира различната помощ, изпратена от държавите, и отговаря за бързото разгръщане на спешна помощ към засегнати от бедствие зони.

3.4.

Държавите съобщават за средствата, които могат да предоставят на държавата, отправила искането, като използват Общата система за спешна комуникация и информация (CECIS). Платформата дава възможност за поддържане на онлайн записи, където ERCC може да даде подробна информация за нуждите на държавите, отправили искане, и където оказващите помощ държави могат да уточнят средствата, които възнамеряват да предоставят.

3.5.

Освен това участниците може да предоставят национални ресурси за реагиране при извънредни ситуации на Европейския резерв за гражданска защита (ECPP). Този резерв позволява по-добро планиране и координиране на ответните дейности на европейско и национално равнище, което осигурява по-бърза и по-надеждна реакция на ЕС при бедствия.

3.6.

Освен че подпомогна дейностите по превенция и готовност, ЕС увеличи и финансовата подкрепа за капацитета, регистриран в ECPP. Финансовата подкрепа може да бъде използвана за адаптиране и възстановяване на капацитета, както и за покриване на оперативни разходи (в рамките на ЕС) и транспортни разходи (извън ЕС), когато помощта се предоставя по линия на МГЗС.

3.7.

Механизмът беше задействан няколко пъти като част от рамката на ЕС за управление на кризи по време на пандемията от COVID-19. Опитът показа, че ЕС трябва да бъде по-добре подготвен да реагира на мащабни извънредни ситуации и че съществуващата правна рамка в областта на здравеопазването и гражданската защита би трябвало да бъде укрепена.

3.8.

Финансово, в допълнение към вноските от участващите държави, Механизмът получава финансов пакет от многогодишния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. По-конкретно финансовият пакет за изпълнението на Механизма за периода 2021—2027 г. ще бъде 1 263 000 000 евро. Освен това за същия период за изпълнението на Механизма ще бъде разпределен външен целеви приход от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване в размер до 2 056 480 000 евро.

3.9.

Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита — нова платформа за споделяне на знания, най-добри практики и извлечени поуки от експертите по гражданска защита и персонала за управление на извънредни ситуации — е инструмент, чрез който ЕС възнамерява да укрепи своето европейско управление на риска от бедствия.

3.10.

Мрежата има за цел да насърчава засилени полезни взаимодействия между специалистите, политиците и учените чрез стълбовете „изграждане на капацитет“ и „наука“, където дейностите се инициират, планират, разработват и изпълняват. Действията на Мрежата включват общи учения, двустранен и многостранен обмен, сътрудничество и общи проекти.

3.11.

Що се отнася до гражданската защита извън рамката на ЕС, важно е да се посочат Евроатлантическият координационен център за оказване на помощ при бедствия (EADRCC) на НАТО, който предлага помощ главно в случаи на природни и причинени от човека бедствия, и екипът на ООН за оценка и координация при бедствия (UNDAC), който предлага помощ през първата фаза на внезапни извънредни ситуации.

3.12.

В рамките на Европа платформата на Съюза за Средиземноморието (UfM) — многостранно партньорство, съсредоточено върху увеличаване на потенциала за регионална интеграция и сближаване между държавите от Евро-Средиземноморския регион, включващо Турция — одобри план за действие относно подготовката за ефикасна взаимопомощ в Евро-Средиземноморския регион. Сред предложените действия беше бързото реагиране. Ключовите фактори включват укрепването на действията на обществените служби за спешна помощ чрез доброволци и участието на гражданите в спасяването на животи.

3.13.

В периода 2007—2020 г. МГЗС е бил задействан 382 пъти. През 2020 г. той е бил задействан 102 пъти, което означава 82 пъти повече в сравнение с предходната година. От 102 задействания 36 са били в рамките на ЕС и 66 извън него, като 85 от общия брой задействания са били свързани с COVID-19.

4. Конкретни бележки

4.1.

Размерът на МГЗС вече не е достатъчен за реагиране на природни бедствия, свързани с изменението на климата, от гледна точка на превенцията, предупреждението, планирането, прогнозирането и оперативния капацитет.

4.2.

Механизмът за гражданска защита на Съюза би трябвало да обърне повече внимание на сектори като замърсяването на морето, промишлените рискове и бедствията, засягащи електрическите мрежи и мрежите за питейна вода.

4.3.

ЕИСК е на мнение, че дипломатическото измерение на европейската гражданска защита не е достатъчно развито към непосредственото съседство на ЕС (по-конкретно Балканите) или към Северна Африка и африканските държави в допълнение към политиката за развитие на ЕС. Това дипломатическото измерение на МГЗС би трябвало да бъде използвано по няколко начина чрез i) засилване на предприсъедителния процес на държавите — кандидатки за членство в ЕС, при спазване на всички критерии за присъединяване; ii) намаляване на влиянието на Китай и Русия в някои държави и географски райони (Африка, Грузия, Украйна); iii) улесняване на дипломатическите отношения с определени враждебно настроени държави (например помощ при гасенето на горски пожари в Русия или Турция); iv) доразвиване на политиката на Европейския съюз по отношение на помощта за развитие; и v) ангажиране с държави, които са пряко под влиянието на Русия, като например Казахстан — енергиен партньор на Европа, и които са големи по размер и изложени на голям риск (например от горски пожари).

4.4.

Комитетът поставя под въпрос определението на географския обхват на МГЗС и критериите за подбор на държавите членки. Например държавите — кандидатки за присъединяване, Швейцария и Молдова би трябвало да се присъединят към МГЗС, за да може той да придобие реално континентално измерение.

4.5.

По отношение на външните операции, координирани от Европейската комисия, когато трети държави искат помощ, е необходимо да се уточнят условията и процесът на вземане на решения за започване на такива операции, като се обърне специално внимание на прозрачността.

4.6.

ЕИСК препоръчва във всяко постоянно представителство на ЕС да бъде назначен кореспондент по въпросите на гражданската защита, с цел да бъдат информирани систематично третите държави за възможната помощ от ЕС в случай на сериозно бедствие, за да се гарантира необходимата координация със службите за гражданска защита на съответната държава.

4.7.

Комитетът насочва вниманието на Комисията към големите различия, които съществуват в момента между различните структури за гражданска защита, и подчертава, че е необходимо да се хармонизира начинът, по който тези сили са организирани, по-специално по отношение на обучението на персонала, процедурите и оборудването (например диаметрите на пожарните стволове са различни в отделните държави). Това несъответствие може да бъде преодоляно чрез организиране и стандартизиране на стандартни модули във всяка държава от ЕС. Тези стандартни модули вече са въведени, но увеличаването на техния брой и подобряването на стандартизацията им трябва да се насърчават активно. Например модулите за горски пожари в една държава може да бъдат оборудвани с пътни превозни средства, а в друга — с превозни средства с повишена проходимост.

4.8.

Освен това би трябвало да се засили тясното сътрудничество между националните органи за гражданска защита, университетите и изследователите. Привеждането в действие на Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита чрез стълбовете „изграждане на капацитет“ и „наука“, и укрепването на Експертния център за управление на риска от бедствия предоставят възможността и средствата за засилване на това сътрудничество.

4.9.

По отношение на ресурсния капацитет друг приоритет е спешното разгръщане на големи разстояния на ресурси на хиляди или дори десетки хиляди километри. Извънредните ситуации често изискват използването на въздухоплавателни съоръжения. Ако персоналът се транспортира със самолети, тогава за транспортирането на оборудването ще са необходими транспортни самолети с голям капацитет.

4.10.

Проблемът с осигуряването на транспортен капацитет би могъл да се разреши чрез използването на военни самолети, национални самолети или самолети на НАТО. Тяхното използване обаче изисква надлежни процедури и включва планиране, което е несъвместимо със спешни ситуации. Друга по-подходяща възможност би била да се помисли за специален флот от големи самолети Airbus A330 или за редовно наемане от специализирани дружества. Въздушен екип от три самолета изглежда би отговорил на очакванията на експертите. Тези екипи са гъвкави и възможността за приспособяването им е технически изпълнима, например за използване в ситуации като разпръскване на забавители на горенето за овладяване на горски пожари и транспортиране на подвижен състав.

4.11.

Придобиването и управлението на тези въздухоплавателни средства би могло да се проучи в рамките на rescEU.

4.12.

Що се отнася до управлението, ЕИСК призовава за създаването на Европейска агенция за гражданска защита и хуманитарна помощ. С времето те често са призовавани да предприемат действия на едни и същи места във връзка с едно и също население. Гражданската защита обикновено се осъществява за кратък период — дни или седмици, докато хуманитарната помощ би могла да продължи в течение на месеци или за по-дълъг период.

Брюксел, 24 март 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

Top

Choose the experimental features you want to try