—

докладът трябва да съчетава по-добре мегатенденциите и стратегическите крайъгълни камъни от гледна точка на съгласуваността, вероятността и целесъобразността;

—

процесът на прогнозиране, водещ до следващия доклад, следва да предостави конкретни възможности на ЕИСК, както и на други заинтересовани страни, да се учат от него, да допринасят за него и да повишават неговото качество;

—

по-конкретно ЕИСК вече изготви редица становища, които имат отношение към предстоящия Доклад за стратегическото прогнозиране за 2022 г., а именно — относно двойния екологичен и цифров преход (2);

—

във връзка с това ЕИСК предлага Комисията, в сътрудничество с JRC, да разработи годишен цикъл на консултации, който да допринася за изготвянето на годишния доклад за прогнозиране. Комисията следва да включи ЕИСК и Комитета на регионите, както и други институции на ЕС, например като предложи редовни специализирани семинари и включи членове на ЕИСК в основните прогнозни дейности на ГД „Съвместен изследователски център“ и Генералния секретариат;

—

следва да се създаде група за размисъл със социалните партньори/участниците от гражданското общество, за да се обсъди как тази целева група може да се възползва от докладите на Комисията за стратегическо прогнозиране и как биха могли да се оформят бъдещите доклади така, че да им бъдат възможно най-полезни;

—

под ръководството на Комисията следва да се отправи искане към мрежата на ЕС на „министрите за бъдещето“ да включи социалните партньори и представителите на гражданското общество в дейностите на мрежата, свързани с прогнозирането.

—

В документа за последващи действия се твърди, че прогнозирането е било включено в доклада за стратегическо прогнозиране за 2020 г. От гледна точка на ЕИСК обаче липсва прозрачност за това как са били използвани принципите и методологиите за прогнозиране, за да се достигне до заключенията на доклада, и как външните участници са били включени в дейностите по прогнозиране. Например не е предложен ясен път за включването на ЕИСК.

—

В документа за последващите действия се посочва, че отделните въпроси трябва да бъдат доразвити и конкретизирани, както беше поискал ЕИСК, и да бъдат включени в политически предложения, както и че прогнозният доклад предлага само отправна точка за размисъл. Според ЕИСК настоящият формат на доклада нито е подходящ за формулиране на политически предложения, нито предлага конкретни отправни точки за размисъл.

—

В документа за последващите действия се изтъква също, че е важно прогнозният анализ да описва настоящата ситуация и статукво. ЕИСК споделя виждането, че това традиционно е първият етап от един прогнозен анализ. Той обаче счита, че за разлика от начина, по който е използван понастоящем в докладите за стратегическо прогнозиране, този първи етап следва да бъде само отправна точка за един ориентиран към бъдещето анализ, който би бил по-подходящ формат, въз основа на който членовете на ЕИСК да отправят препоръки за действие.