СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 7 септември 2021 година

относно предложение за директива за изменение на Директива 2013/34/ЕС, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Регламент (ЕС) № 537/2014 относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (CON/2021/27)

(2021/C 446/02)

Въведение и правно основание

На 29 юни 2021 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искане от Европейския парламент за становище относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Регламент (ЕС) № 537/2014 по относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (1) (наричана по-долу „предложената директива“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложената директива съдържа разпоредби, които попадат в областите на компетентност на ЕЦБ, включително по-специално определянето и осъществяването на паричната политика съгласно член 127, параграф 2, първо тире и член 282, параграф 1 от Договора, пруденциалния надзор над кредитните институции съгласно член 127, параграф 6 от Договора и приноса за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани със стабилността на финансовата система съгласно член 127, параграф 5 от Договора. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, изречение първо от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.   Общи забележки

1.1

ЕЦБ приветства целта на предложената директива за подобряване на количеството, качеството и наличността на информацията, свързана с устойчивостта, като част от по-широката програма на Европейската комисия за устойчиво финансиране (2) и в съответствие с целите на Европейския зелен пакт (3). Освен това ЕЦБ приветства графика, определен в предложената директива, и по-специално приемането на първия набор от стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта до октомври 2022 г.

1.2

Настоящият режим в Европейския съюз (ЕС) за оповестяване на данни от предприятията относно устойчивостта не гарантира достатъчна, последователна и съпоставима информация за частния сектор или публичните органи. Заинтересованите страни не могат да оценят въздействието на дружествата върху устойчивостта и по-специално върху изменението на климата. По-доброто оповестяване на ориентирани към бъдещето показатели не само би позволило на заинтересованите страни да следят напредъка на дружествата в адаптирането на техните бизнес модели и операции към траектории, които съответстват на нисковъглеродна икономика и след това на икономика с нулеви нетни въглеродни емисии, както е предвидено в Европейския зелен пакт, но също така би спомогнало за оценката на рисковете за дружествата от потенциални преоценки на активи в случай на несъответстващи траектории. В този контекст предложената директива подкрепя и допълва информацията, която дружествата ще трябва да оповестяват съгласно Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (4) (наричан по-долу „Регламентът за таксономията“), и доближава икономиката на ЕС до целите на Европейския зелен пакт.

1.3

Стандартите за оповестяване на информация за устойчивостта, които понастоящем преобладават на финансовите пазари, са недостатъчни, за да се гарантира, че финансовите рискове, свързани с устойчивостта, са правилно разбрани от всички участници на пазара и са изцяло включени в ценообразуването им. Ограниченото качество и количество на информацията за устойчивостта на равнището на предприятията ограничава информацията, с която разполагат инвеститорите и участниците на финансовите пазари. Това намалява прозрачността, увеличава информационните асиметрии, вреди на съпоставимостта и като цяло възпрепятства развитието на устойчивото финансиране и информираните инвестиционни решения. Освен това, както е посочено и в съображенията на предложената директива, натрупването на голям брой инвестиционни решения, които не са съобразени със свързаните с устойчивостта рискове, може да породи системни рискове, които да застрашат финансовата стабилност (5). Освен това лошото състояние на оповестяването от предприятията на информация за устойчивостта пречи на регулаторните органи, надзорните органи, органите за финансова стабилност и централните банки да оценяват по подходящ начин експозицията към устойчивост, и по-специално свързаните с климата рискове на предприятията и на кредитните и финансовите институции, които използват корпоративните оповестявания, за да вземат решения за финансиране. Поради това ЕЦБ счита, че предложената директива е необходима стъпка за преодоляване на недостига на данни, който понастоящем възпрепятства разработването на подходяща политика за устойчивост, рамка за оценка на риска и рамка за наблюдение на риска за финансовия сектор (6).

1.4

ЕЦБ счита, че предложената директива е важна стъпка към завършването на съюза на капиталовите пазари и по-специално към развитието на интегрирани, значителни и зрели зелени капиталови пазари в ЕС, които надхвърлят националните граници (7). Зеленият съюз на капиталовите пазари ще засили още повече ролята на ЕС на зелените капиталови пазари в световен мащаб (8) и по този начин ще утвърди ролята на еврото като световна валута. Като създава общи стандарти и инфраструктури за зелените капиталови пазари на ЕС, той би могъл да действа като катализатор за интеграцията на капиталовите пазари в ЕС като цяло (9). По-специално, стандартизираното и надеждно оповестяване на информация за (устойчивостта) е предпоставка, за да се гарантира, че инвеститорите разполагат с надеждни и съпоставими данни, въз основа на които да вземат инвестиционните си решения, и поради това е от съществено значение за улесняване на разпределянето на капитал към най-желаните проекти в ЕС в съответствие с целите на единния пазар. Произтичащото от това подобрено разпределение на капитала може да спомогне за подобряване на частното трансгранично споделяне на риска и на устойчивостта на икономиката на ЕС (10). Във връзка с това ЕЦБ приветства и това, че предложената директива предвижда необходимостта информацията за устойчивостта, оповестена от предприятията, да бъде включена в предстоящата Европейска единна точка за достъп (11). Чрез интегрирането на оповестената информация за устойчивостта с финансовите данни ще се създаде „обслужване на едно гише“ за цялата критична информация за дадено предприятие, включително екологичната му ангажираност, което би било от полза не само за инвеститорите, но и за всички частни и публични заинтересовани страни, които се интересуват от финансовото отчитане и отчитането във връзка с устойчивостта.

1.5

ЕЦБ подкрепя предложените изисквания към големите предприятия в ЕС и предприятията, регистрирани на регулираните пазари в ЕС, включително кредитните институции, да оповестяват редица цели за устойчивост и напредъка към постигането им. Рискът за репутацията, пред който са изправени предприятията, които не спазват ангажиментите си за изпълнение на Парижкото споразумение, ще спомогне за насърчаване на пазарната дисциплина и ще представлява важен принос за управлението на риска и стратегиите за съответствие на кредитните институции.

1.6

С цел да се подобри прозрачността и да се насърчи добрият надзорен мониторинг надзора, по-специално на рисковете, свързани с климата и околната среда, ЕЦБ счита също така, че както се предлага в новата стратегия на Комисията за устойчиво финансиране (12), финансовите институции следва да оповестяват своите планове за преход към устойчивост и декарбонизация, включително междинните и дългосрочните си цели, както и информация за начина, по който планират да намалят отпечатъка си върху околната среда. Това може да бъде мощен инструмент за насочване на финансовата система към ясни етапи за постигане на съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C съгласно Парижкото споразумение. На компетентните органи следва да бъдат предоставени инструменти за наблюдение и реагиране на рисковете, произтичащи от несъответствието на портфейлите на кредитните институции с целите на прехода към устойчивост.

2.   Значение на предложената директива за целите и задачите на ЕЦБ и Евросистемата

2.1

Въпросите, свързани с устойчивостта, и по-специално изменението на климата, могат да окажат въздействие върху начина, по който централните банки изпълняват своите правомощия, както е посочено по-долу (13). Като част от задачите си във връзка с пруденциалния надзор и приноса си за финансовата стабилност ЕЦБ подкрепя усилията на ЕС, насочени към подобряване на откриването и управлението на финансовите рискове, свързани с устойчивостта, с оглед на повишаване на сигурността и стабилността на кредитните институции и стабилността на финансовата система. В този контекст достатъчно широкото и подробно оповестяване на информация за рисковете за околната среда също ще улесни пазарното ценообразуване на свързаните рискове в съответствие с принципа на отворена пазарна икономика (14). Освен това подобни практики на оповестяване също така биха подобрили способността на Евросистемата да наблюдава и оценява въздействието на изменението на климата върху трансмисията на паричната политика.

2.2   Значение за паричната политика

2.2.1

Изменението на климата и прехода към по-устойчива икономика засягат прогнозата за ценовата стабилност, основната цел на ЕСЦБ чрез въздействието им върху макроикономически показатели като инфлация, производство, заетост, лихвени проценти, инвестиции и производителност, финансова стабилност и трансмисията на паричната политика (15). Физическите рискове и рисковете при прехода, свързани с изменението на климата, могат, наред с другото, да окажат въздействие върху оценките и кредитоспособността на дружествата с верижен ефект за кредитните институции и финансовата система (16). Въпреки че все още се разработват методологии за оценка на мащаба на свързаните с климата рискове за банките и финансовата стабилност, наличните оценки сочат, че въздействието на тези рискове вероятно ще бъде значително (17). Това от своя страна би могло да повлияе на трансмисията на паричната политика, например чрез блокиране на активи и внезапнa преоценка на финансовите рискове, свързани с климата. Освен това, що се отнася до банковия сектор, стойността на обезпеченията може да бъде намалена и да се реализират кредитни загуби, което би могло да подкопае капиталовата и ликвидната позиция на кредитните институции и други финансови посредници, като по този начин се отслаби способността им да насочват средства към реалната икономика. Ето защо Мрежата на централни банки и надзорни органи за по-зелена финансова система (NGFS) препоръчва централните банки да разгледат възможните последици от изменението на климата за икономиката. NGFS твърди, че тези ефекти могат да бъдат от значение за паричната политика, дори ако се материализират само след конвенционалния средносрочен хоризонт на паричната политика (18).

2.2.2

Освен това, когато работи за постигането на целта си за ценова стабилност, Евросистемата трябва да осигури адекватна защита на счетоводния си баланс от рискове чрез рамката си за контрол на риска. Следователно Евросистемата трябва да установи, наблюдава и намалява рисковете, свързани с нейните контрагенти, обезпеченията, които приема за операциите си по рефинансиране, и притежаваните от нея активи, произтичащи от окончателни сделки, включително в рамките на несвързания с паричната политика портфейл.

2.2.3

В това отношение по-добрите практики за оповестяване на корпоративна информация, свързана с устойчивостта, биха подобрили значително способността на Евросистемата да наблюдава и оценява въздействието на изменението на климата върху трансмисията на паричната политика, да се справи със свързаните с климата финансови рискове, които вече са включени в счетоводния ѝ баланс, и да осигури адекватна защита на баланса на Евросистемата срещу рисковете.

2.2.4

Освен това, както беше обявено в плана за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията ѝ за паричната политика (19), Евросистемата ще въведе изисквания за оповестяване на информация за активите на частния сектор като нов критерий за допустимост или като основа за диференцирано третиране на обезпеченията и покупките на активи. Тези изисквания ще вземат предвид политиките и инициативите на ЕС, включително предложената директива, и по този начин ще насърчат последователността на практиките за оповестяване на информация на пазара.

2.3   Значение за финансовата стабилност

2.3.1

Целта на предложената директива за осигуряване на надеждна, последователна и съпоставима информация относно експозицията на предприятията от различни сектори към рискове, свързани с изменението на климата, е предпоставка за точната оценка на финансовите рискове, произтичащи от изменението на климата (20). По-доброто оповестяване на информация, свързана с устойчивостта, въз основа на единни стандарти за отчетност в машинночетим вид, би подобрило значително способността на ЕЦБ да наблюдава и да се справя с въздействието на изменението на климата върху финансовата стабилност.

2.4   Значение за пруденциалния надзор над кредитните институции

2.4.1

От значимите институции, които са под прекия надзор на ЕЦБ, се очаква да оповестяват свързаните с климата рискове, които са съществени (21). По-специално от тях се очаква да оповестяват емисиите на парникови газове за цялата група, включително емисиите надолу по веригата, както и ключовите показатели за изпълнение (КПИ) и ключовите показатели за риска, които използват за целите на определянето на стратегия и управлението на риска (22). Освен това ЕЦБ вече се е ангажирала да разработи нови показатели, които помагат за оценката на въглеродния отпечатък на кредитните институции (23).

2.4.2

Освен това, в съответствие с изискванията, определени в член 449а от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (24) (наричан по-долу „Регламентът за капиталовите изисквания“ или „РКИ“), Европейският банков орган (ЕБО) публикува през март 2021 г. проект на технически стандарти за изпълнение (ИТС) (25), в които се предлага съпоставимо количествено оповестяване на информация относно рисковете, свързани с прехода, породен от изменението на климата и физическите рискове за някои кредитни институции, включително информация за експозициите към свързани с въглеродните емисии активи и към активи, които са обект на хронични и остри събития, свързани с изменението на климата.

2.4.3

Поради това надеждните и съпоставими данни от дружествата, свързани с климата и околната среда, са от решаващо значение, за да могат финансовите институции, включително кредитните институции, да изчисляват правилно и впоследствие да оповестяват показатели за климата и околната среда, включително информация, която е от значение съгласно пруденциалната рамка. Предложението за разширяване на настоящото приложно поле на Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (26) (наричана по-долу „Директивата относно оповестяването на нефинансова информация“), за да се обхванат всички големи предприятия, ще подпомогне усилията на институциите за събиране на съответните данни. По-подробните изисквания на предложената директива и предложената цифровизация на исканите данни ще улеснят тяхното събиране по последователен начин.

2.5   Значение за събирането на статистическа информация

2.5.1

Член 5 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка предоставя на ЕЦБ правомощието, със съдействието на националните централни банки, да събира статистическата информация, която е необходима за изпълнението на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), и да допринася за хармонизирането на правилата и практиките, уреждащи събирането, съставянето и разпространението на статистически данни в областите на нейната компетентност. За да извършва своите задачи и дейности, ЕЦБ използва, доколкото е възможно, съществуващите данни, за да ограничи тежестта върху отчетните единици. Както вече беше посочено, наличието на висококачествена информация, свързана с устойчивостта, на подробно и обобщено равнище е необходима за вземането на информирани решения във връзка с осъществяването на паричната политика, пруденциалния надзор над кредитните институции и приноса за гладкото провеждане от компетентните органи на политиките, свързани със стабилността на финансовата система. В този контекст разработването на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, в които се посочва информацията, която предприятията трябва да оповестяват относно факторите за устойчивост, също би позволило на ЕЦБ да изпълнява по-добре функциите си чрез съставяне на статистически показатели, свързани с устойчивото финансиране (27). Това от своя страна би позволило на ЕЦБ потенциално да подобри собственото си събиране на статистическа информация, за да отрази и да се съсредоточи върху факторите за устойчивост на околната среда.

2.5.2

Поради тези причини ЕЦБ приветства факта, че съгласно предложената директива предприятията ще изготвят своите доклади за устойчивост в единен електронен формат за отчитане XHTML (28). С изобилието от данни, които ще бъдат произведени в резултат на прилагането на предложената директива, би трябвало да се постигнат целите на стратегията на ЕС за данните и стратегията за цифровизиране на финансовите услуги (29), по-специално за създаване на единен пазар, в който данните да могат да се движат в рамките на ЕС и между секторите, за да се използва потенциалът на данните от ново поколение в обществен интерес и да се насърчи финансирането, основано на данни. Постигането на тези цели ще помогне на официалните статистици да подобрят спецификата, навременността и дълбочината на своите данни и метаданни.

2.5.3

За тази цел ЕЦБ категорично подкрепя използването от отчетните единици на международно договорените стандарти, като глобалния идентификационен код на правния субект, препоръчан от Европейския съвет за системен риск през 2020 г. (30), или други договорени стандарти като уникални идентификатори за изпълнение на изискванията за отчетност. ЕЦБ счита, че използването на тези идентификатори, когато е възможно в стандартите за отчетност, които предстои да бъдат разработени, ще подобри надеждността на статистическата информация, както и нейния обхват, като позволи данните за устойчивостта на предприятията да бъдат свързани с други източници на статистическа информация, събирана от ЕСЦБ (напр. индивидуални балансови данни и/или индивидуални данни за банкови кредити в AnaCredit), като по този начин се улеснява аналитичната работа и се подпомага разработването на политики.

2.6   Портфейли, несвързани с паричната политика

2.6.1

Надеждните данни по въпросите на устойчивостта също ще бъдат от ключово значение за устойчивите инвестиции в портфейли, несвързани с паричната политика. Неотдавна Евросистемата се споразумя относно обща позиция за устойчиви и отговорни инвестиции, свързани с изменението на климата, в деноминирани в евро портфейли, несвързани с паричната политика, чиято цел е да започне оповестяването на информация, свързана с климата, за тези видове портфейли в срок от две години (31).

3.   Прилагане на предложената директива спрямо централните банки

3.1

Предложената директива предвижда, че държавите членки могат да решат да не прилагат задължението за оповестяване на информация, свързана с устойчивостта, по отношение на определени предприятия, изключени от приложното поле на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (32) (наричана по-долу „Директивата за капиталовите изисквания“), включително централните банки (33). Тъй като някои централни банки действително могат да бъдат определени като предприятия съгласно Директивата за счетоводството (34) и следователно по принцип биха попаднали в приложното поле на предложената директива, се приветства предоставянето на съответните държави членки на възможността да изключат централните банки от това приложно поле.

3.2

Въпреки че ЕЦБ не попада в приложното поле на предложената директива, за оповестяваната от нея информация биха могли да се използват общите стандарти за отчетност съгласно предложената директива, доколкото те могат да бъдат съобразени със специфичните цели на ЕЦБ. Например, като взема предвид Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, ЕЦБ вече започна работа по разширяване на рамката си за отчитане на информация за околната среда, за да включи през 2021 г. икономически, управленски и социални въпроси (35). ЕЦБ има за цел да започне да оповестява информация относно устойчивостта през 2022 г. въз основа на показателите за 2021 г. (36)

3.3

Освен това, както е посочено по-горе, Евросистемата се е ангажирала да започне да оповестява информация за свързаните с изменението на климата деноминирани в евро портфейли, несвързани с паричната си политика, през следващите две години (37), а от първото тримесечие на 2023 г. ще оповестява свързаната с изменението на климата информация за закупените активи по програмата за закупуване от корпоративния сектор, които са част от паричната политика. Освен това изпълнението на наскоро представения от ЕЦБ план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията ѝ за паричната политика най-малкото ще бъде в съответствие с напредъка по политиките и инициативите на ЕС в областта на оповестяването и отчитането на информация за екологичната устойчивост, включително предложената директива (38). Предвид настоящата липса на висококачествени данни от голяма полза за оповестяването на информация за устойчивостта от Евросистемата би било оповестяването на информация от предприятията, които попадат в приложното поле на предложената директива, след като тя стане достъпна. Следователно, като допринасят за стандартизацията на отчитането, свързано с изменението на климата, стандартите за оповестяване на информация съгласно предложената директива биха могли на свой ред да улеснят бъдещото оповестяване на свързана с климата информация от Евросистемата. Като вземе предвид особеностите на задачите и целите си, ЕЦБ ще прецени дали общите стандарти за отчетност или части от тях биха могли да се използват в бъдеще като основа за оповестяването от нея на свързана с климата информация.

4.   Приложно поле на предложената директива

4.1

Съгласно предложената директива оповестяването на свързана с устойчивостта информация ще стане задължително от 1 януари 2023 г. за всички големи предприятия, а от 1 януари 2026 г. – за всички малки и средни предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар на ЕС (39). ЕЦБ приветства разширяването на приложно поле на предложената директива към всички големи предприятия съгласно определението в Директивата за счетоводството в сравнение с по-тясното приложно поле на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, съгласно която задължение за оповестяване на информация имат само големите предприятия, които са дружества, извършващи дейност от обществен интерес, с най-малко 500 служители (40). ЕЦБ също така приветства разширяването на приложното поле на предложената директива, за да се включат малките и средните предприятия (МСП), които са регистрирани на регулираните пазари в ЕС. Разширяването на обхвата на корпоративните оповестяванията на информация е необходимо, за да се поставят финансовите институции, и по-специално кредитните институции, в по-добра позиция да изпълняват собствените си изисквания за оповестяване на информация за устойчивостта и да им се даде възможност да управляват собствените си експозиции към рисковете за устойчивостта, и по-специално към рисковете, свързани с климата. По-специално МСП играят централна роля в европейската икономика и са изложени не само на рискове, свързани с климата, но и играят важна роля за гарантиране на прехода на ЕС към нисковъглеродна икономика. Ето защо оповестяването от МСП на надеждни, последователни и съпоставими данни, свързани с устойчивостта, е важно за всички заинтересовани страни, включително, както вече беше посочено, за финансовите институции, които трябва да получат съответната информация за контрагентите си, за да подобрят собственото си управление на риска и да вземат информирани решения за финансиране по отношение на МСП.

4.2

Същевременно ЕЦБ признава, че административната тежест, свързана с допълнителните изисквания за отчетност, може да окаже непропорционално въздействие върху по-малките дружества, и подчертава, че е важно да се избегне прекомерната административна тежест за МСП. Във връзка с това ЕЦБ приветства факта, че предложената директива има за цел да смекчи допълнителната тежест за отчитане за по-малките дружества, като предвижда постепенен подход и опростени стандарти за отчетност за МСП, регистрирани на регулирани пазари, които да бъдат разработени от Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) (41). Този пропорционален подход следва също така да гарантира, че допълнителните изисквания за отчетност на кредитните институции по отношение на техните контрагенти не оказват неблагоприятно въздействие върху достъпа на МСП до финансиране.

4.3

Макар като цяло да подкрепя, поради горепосочените причини, пропорционален подход към МСП, ЕЦБ е на мнение, че графикът за прилагане на опростените стандарти за отчетност би могъл да бъде изтеглен напред в сравнение с това, което понастоящем се предвижда в предложената директива. Освен това ще бъде важно опростените стандарти за отчетност, предложени за МСП, да гарантират достатъчно ниво на съпоставима и последователна информация, за да се даде възможност за подходяща оценка на рисковете, свързани с устойчивостта, и за адаптирането на съответните МСП с прехода към нисковъглеродна икономика.

4.4

ЕЦБ отбелязва, че повечето части от предложената директива ще се прилагат и за кредитните институции. По-специално съгласно предложената директива от кредитните институции ще се изисква да оповестяват информация, свързана с устойчивостта. От настоящата редакция обаче не става ясно дали предложената директива има за цел да обхване всички кредитни институции, независимо от техния размер, или само кредитните институции, които се определят като големи предприятия или като предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулираните пазари в ЕС. В съображенията на предложената директива (42) се посочва, че кредитните институции следва да имат задължения за отчитане във връзка с устойчивостта, при условие че отговарят на определени критерии за големина Това ограничение на приложимостта по отношение на кредитните институции въз основа на определени критерии за големина обаче не произтича ясно от членовете на предложената директива (43). По-скоро съответните разпоредби биха могли да се тълкуват в смисъл, че кредитните институции ще бъдат обхванати от мерките за координация независимо от техния размер. В съответствие със законодателното намерение, изразено в съображенията на предложената директива, ЕЦБ предлага да се изясни този въпрос, така че само кредитните институции, които отговарят и на критериите за големина, да имат задължения за отчитане във връзка с устойчивостта (44). Освен това следва да се осигури минимално съответствие с обхвата на оповестяването на рисковете от екологичен, социален и управленски характер съгласно РКИ, по-специално член 449а от него, съгласно който критериите за размер и сложност се вземат предвид при оценката дали дадена кредитна институция отговаря на изискванията за големина.

5.   Задължителни общи стандарти за отчетност

5.1

С предложената директива ще се въведат задължителни общи стандарти за отчетност, които да бъдат приети от Комисията като делегирани актове (45). Общите стандарти за отчетност с достатъчно качество, въз основа на които се оповестява съпоставима, прозрачна и надеждна информация, свързана с устойчивостта, са от съществено значение за разработването на по-съпоставими и надеждни показатели за устойчивост, за правилната оценка на свързаните с устойчивостта (финансови и нефинансови) рискове и следователно за ценообразуването на активите и калибрирането на мерките за контрол на риска. Това би било от полза за управлението на риска от кредитните институции, за вътрешното отчитане и публичното оповестяване на информация относно рисковете от екологичен, социален и управленски характер и, както вече беше посочено, за централните банки и надзорните органи при извършването на анализи и включването на свързани с климата съображения при изпълнението на техните правомощия (46).

5.2

В съответствие със съдържанието на предложената директива общите стандарти за отчетност, които трябва да бъдат приети, следва да съдържат и перспектива за двойна същественост, съсредоточена върху въпроси, които влияят върху резултатите, позицията и развитието на дружествата („финансова същественост“), но също така и информация относно по-широкото екологично и социално въздействие на дружествата („екологична и социална същественост“). Общите стандарти за отчетност следва да включват като минимум стандартизирани и съпоставими данни, които са от значение за анализа на свързаните с климата финансови рискове — както на преходните, така и на физическите (47). Те включват например географското местоположение и стопанската дейност на активите/съоръженията и свързания с тях натиск върху околната среда, секторната класификация на предприятията и съответната секторна концентрация на финансовите експозиции, емисиите на парникови газове (обхват 1—3) (48) и интензивността на въглеродните емисии. Общите стандарти за отчетност трябва да съдържат ясни насоки относно методологиите, които се използват за количественото определяне на финансовото въздействие на рисковете, свързани с изменението на климата, за предприятието, оповестяващо информация. ЕЦБ също така приветства факта, че предложената директива предвижда приемането на делегирани актове, определящи информацията, която предприятията трябва да предоставят, която е специфична за сектора, в който извършват дейност (49). Съгласно вече предвиденото в предложената директива общите стандарти за отчетност следва също така да предвиждат широкообхватно и съпоставимо оповестяване на политиките, които предприятията прилагат за преодоляването и управлението на потенциалното въздействие на тези рискове (50). При тези обстоятелства стандартите за отчетност следва да включват количествени показатели, които надхвърлят до голяма степен качествения характер на съществуващото оповестяване на информация и които биха улеснили използваемостта и съпоставимостта на оповестяването на информация, свързана с устойчивостта.

5.3

Във връзка с това ЕЦБ приветства и включването в предложението на ориентирани към бъдещето цели. В Директивата относно оповестяването на нефинансова информация понастоящем липсват ориентирани към бъдещето показатели за устойчивост, които обаче са ключов елемент за ранното идентифициране на рисковете и проактивното формулиране на ответните мерки за редуцирането им. Това е необходим компонент за определяне на целите и сценариен анализ. Ето защо ЕЦБ твърдо подкрепя разпоредбата в предложената директива, че информацията, която трябва да се отчита, следва да включва „плановете..., за да [се] гарантира, че бизнес моделът и стратегията на [предприятието] са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °C в съответствие с Парижкото споразумение“ (51). Тази ориентирана към бъдещето информация следва да бъде изразена в стандартизиран и лесен за съпоставяне начин, с помощта на хармонизирани методологии, и да бъде външно проверена от трети лица, както е предвидено в предложената директива, за да се гарантира доверието в тях и тяхната надеждност.

5.4

В предложената директива се предвижда консултация с ЕЦБ относно стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта и се посочва, че ЕЦБ следва да представи своето становище относно тези стандарти, в случай че реши да представи такова, в срок от два месеца от датата, на която Комисията се е консултирала с нея (52). ЕЦБ е готова да представи такова становище в рамките на предложения двумесечен срок. Освен това ЕЦБ приветства голямото значение, което се отдава на публичните органи и европейските институции в законодателния процес за делегираните актове (53), и ще положи усилия за сътрудничество сред тях.

6.   Съгласуваност с други законодателни актове на ЕС

6.1

ЕЦБ твърдо подкрепя заявената цел на предложената директива за осигуряване на съгласуваност на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта с изискванията, определени в други законодателни актове на ЕС (54). По-специално стандартите следва да бъдат съгласувани с изискванията за оповестяване, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (55), и да са съобразени с основните показатели и методики, определени в различните делегирани актове, приети съгласно Регламентa за таксономията, изискванията за оповестяване, приложими за администраторите на бенчмаркове съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета (56), минималните стандарти за съставянето на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и за бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, както и с работата, извършвана от ЕБО при изпълнението на изискванията за оповестяване по стълб III от РКИ (57). ЕЦБ подкрепя инициативи, насочени към осигуряване на съгласуваност и свеждане до минимум на сложността на задълженията за отчетност, произтичащи от различни законодателни текстове. Дублирането на задължения и непоследователността в определенията, приложното поле и целите на приложимите изисквания създават ненужни усложнения и неясноти за предприятията (58) и като цяло намаляват прозрачността и международната привлекателност на регулаторната рамка на ЕС. Когато такива излишни елементи и несъответствия не могат да бъдат отстранени чрез обобщаването им в стандарта на ЕС за отчитане във връзка с устойчивостта, какъвто е случаят, когато произтичат от законодателните текстове, Комисията следва да обмисли цялостен преглед на законодателната рамка за устойчиво финансиране, включително евентуални целенасочени правни изменения с цел рационализиране и опростяване на законодателната среда.

6.2

ЕЦБ подчертава, че предложената директива следва да се стреми към пълна съгласуваност с други законодателни актове на ЕС и следва да сведе до минимум и в най-добрия случай да премахне риска от настоящи или бъдещи несъответствия, които могат да възникнат динамично, тъй като различните законодателни инструменти се развиват успоредно с течение на времето. Тъй като всички посочени по-горе законодателни инструменти са взаимосвързани и за правилното си действия зависят от изискванията за информация, които взаимно си предоставят един на друг, рамката може да не е устойчива на некоординирани промени на отделните компоненти. По-специално, предложената директива предвижда преразглеждане на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта на всеки три години (59), докато други законодателни текстове ще останат статични. Това води до риск от възникване на несъответствия с течение на времето. ЕЦБ подкрепя холистичните прегледи на рамката за устойчиво финансиране като цяло, а не паралелните и некоординирани прегледи на всеки законодателен инструмент поотделно.

6.3

Като се има предвид централното значение на Регламента за таксономията в програмата на ЕС за устойчиво финансиране, информацията, оповестена съгласно предложената директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, следва да бъде в съответствие с изискванията за информация съгласно Регламента за таксономията и да позволява на дружествата и всички други агенти, попадащи в приложното поле на задълженията за таксономията съгласно Регламента за таксономията, да получават цялата необходима информация, за да спазват задълженията за оповестяване на информация на равнище продукти и предприятия, предвидени в Регламента за таксономията.

7.   Съгласуваност с международните инициативи

7.1

ЕЦБ приветства също така факта, че в предложената директива се предвижда, че стандартите на ЕС за отчитане във връзка с устойчивостта следва да се основават на международните инициативи за отчитане във връзка с устойчивостта и да допринасят за тях (60). Липсата на глобално стандартизирана рамка за оповестяване води до недостатъчна съпоставимост и съгласуваност между различните юрисдикции, може да създаде ненужни пречки пред международните потоци на устойчиво финансиране и би могла да доведе до неравнопоставени условия в различните юрисдикции, което може да засегне неблагоприятно дружествата от ЕС и да доведе до по-високи разходи за дружествата и финансовите институции от ЕС. Поради това ЕЦБ подкрепя глобално координираните усилия, насочени към възприемането на общи стандарти за прозрачност и оповестяване на световно равнище, по-специално предложението на Фондацията за международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) за създаване на нов Съвет за стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта и за разработване на стандарти за отчитане във връзка с климата и други теми, свързани с устойчивостта. Фондацията за МСФО следва да изгради такъв стандарт заедно с ЕКГФО, за да се гарантира съответствие и съвместимост между МСФО и стандартите на ЕС. Международните стандарти не бива да изостават от най-добрите световни практики и в най-добрия случай трябва да обхващат всички аспекти на устойчивостта в съответствие със съдържанието на предложената директива. Тя следва да изисква от дружествата да оповестяват не само въпроси, които оказват влияние върху стойността на предприятието, но и информация относно по-широкото екологично и социално въздействие на дружеството („двойна същественост“). Инициативите, предприети на регионално или световно равнище, не следва да възпрепятстват ЕС да предприеме по-широки мерки при адаптирането на стандартите си за отчитане във връзка с устойчивостта съгласно предложената директива съобразно собствените си амбиции и правна рамка, като същевременно гарантира съгласуваност и съответствие с базовите стандарти на международно равнище.

8.   Разпоредби относно одита

8.1

ЕЦБ приветства създаването на процес на проверка по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, въведен със задължителния одит (61). Разширяването на задължителния одит не само с ретроспективна, но и с ориентирана към бъдещето информация е от съществено значение, за да се гарантират сигурността за всички заинтересовани страни и надеждността на оповестяванията и ангажиментите. Повишената надеждност на предоставената информация ще подпомогне развитието и последващото задълбочаване на финансовите пазари не само по отношение на необходимото финансиране на прехода, но и за хеджирането на рисковете, свързани с устойчивостта. Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложената директива, конкретните предложения с обяснителен текст към нея се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език на EUR-Lex.

---

(1)  COM(2021) 189 final.

(2)  Вж. „Преглед на устойчивото финансиране“, достъпен на уебсайта на Комисията www.ec.europa.eu.

(3)  Комисията публикува съобщението си за Европейския зелен пакт на 11 декември 2019 г. Вж. COM(2019) 640 final.

(4)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за установяване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).

(5)  Вж. съображение 12. Вж. също ЕЦБ, Преглед на финансовата стабилност, тематична статия, озаглавена „Свързани с климата рискове за финансовата стабилност“, май 2021 г., достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(6)  Вж. стр. 24 и следващите от отговора на Евросистемата на обществените консултации на Европейската комисия относно обновената стратегия за устойчиво финансиране и преразглеждането на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(7)  Вж. речта на Кристин Лагард, „Към зелен съюз на капиталовите пазари за Европа“, достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(8)  Например около 60 % от всички зелени първостепенни необезпечени облигации, емитирани в световен мащаб през 2020 г., произхождат от ЕС. Инвестициите в екологично, социално и корпоративно управление също са съсредоточени в Европа, като повече от половината от облигационните фондове са със седалище в еврозоната. Освен това през 2020 г. около половината от емитираните в световен мащаб зелени облигации са в евро.

(9)  Вж. речите на Кристин Лагард, „Към зелен съюз на капиталовите пазари за Европа“ и „Финансиране на екологосъобразно и цифрово възстановяване“, достъпни на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(10)  На пазара на зелени облигации равнището на трансгранично притежаваните облигации вече е почти два пъти по-високо в сравнение с останалите европейски пазари на облигации. Това предполага, че развитието на пазара на зелени облигации ще задълбочи финансовата интеграция на ЕС. Вж. ЕЦБ, Преглед на финансовата стабилност“ – глава 5, ноември 2020 г., достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(11)  Вж. съображение 48 от предложената директива.

(12)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 6 юли 2021 г.: Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика, COM(2021) 390 final.

(13)  Вж. параграф 2.4 от Становище CON/2021/12. Всички становища на ЕЦБ се публикуват на EUR-Lex.

(14)  Вж. стр. 2 от отговора на Евросистемата, цитиран в бележка под линия 6.

(15)  Вж. прессъобщение „ЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията ѝ за паричната политика“, 8 юли 2021 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(16)  Вж. ЕЦБ, Преглед на финансовата стабилност, тематична статия, озаглавена „Свързани с климата рискове за финансовата стабилност“, май 2021 г., достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(17)  Вж. параграф 2.4 от Становище CON/2021/12; параграф 2.2 от становище CON/2021/22; „Никога не пропускай да се възползваш от криза: Covid-19, изменението на климата и паричната политика“, реч на Изабел Шнабел на виртуална кръгла маса на тема „Устойчиви реакции на кризи в Европа“, организирана от изследователската мрежа INSPIRE, 17 юли 2020 г., достъпни на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(18)  Вж. параграф 2.4 от Становище CON/2021/12; „Изменението на климата и паричната политика: първоначални наблюдения, юни 2020 г., достъпни на уебсайта на Мрежата на централните банки и надзорните органи за по-зелена финансова система www.ngfs.net, стр. 3.

(19)  Вж. прессъобщение „ЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията ѝ за паричната политика“, 8 юли 2021 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(20)  Вж. проектния екип на ЕЦБ/ЕССР за моделиране на климатичните рискове, „Свързан с климата риск и финансова стабилност“, юли 2021 г., стр. 9, достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(21)  Вж. Банков надзор на ЕЦБ, „Ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда“, май 2020 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(22)  Вж. Банков надзор на ЕЦБ, „Ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда“, май 2020 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(23)  Вж. прессъобщение „ЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията ѝ за паричната политика“, 8 юли 2021 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(24)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(25)  Вж. „Технически стандарти за изпълнение (ИТС) относно пруденциалното оповестяване на информация относно рисковете от екологичен, социален и управленски характер в съответствие с член 449а от РКИ“, достъпни на уебсайта на ЕБО www.eba.europa.eu.

(26)  Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1).

(27)  Вж. също прессъобщението „ЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията си за паричната политика“, 8 юли 2021 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu, в което се потвърждава, че ЕЦБ ще разработи показатели за зелените финансови инструменти, експозицията на финансовите институции към физически рискове, свързани с климата, чрез техните портфейли и за въглеродния отпечатък на финансовите институции.

(28)  Вж. съображение 48 и член 1, точка 4 от предложената директива, с който в Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19) (наричана по-долу „Директивата за счетоводството“) се вмъква нов член 19г.

(29)  Вж. съображение 48 от предложената директива.

(30)  Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 24 септември 2020 г. относно идентифициране на правни субекти (ЕССР/2020/12).

(31)  Вж. прессъобщение, „Евросистемата се споразумя относно обща позиция за устойчивите инвестиции, свързани с изменението на климата, в портфейли, несвързани с паричната политика“, ЕЦБ, 4 февруари 2021 г, достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(32)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(33)  Вж. член 1, точка 1, втора алинея от предложената директива, който препраща към член 2, параграф 5, точки 2—23 от Директивата за капиталовите изисквания.

(34)  Вж. приложения I и II към Директивата за счетоводството.

(35)  Вж. „Отговори по коментарите на Европейския парламент в неговата Резолюция относно годишния доклад на ЕЦБ за 2019 г.“, достъпни на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(36)  Вж. „Отговори по коментарите на Европейския парламент в неговата Резолюция относно годишния доклад на ЕЦБ за 2019 г.“, достъпни на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(37)  Вж. прессъобщение, „Евросистемата се споразумя относно обща позиция за устойчивите инвестиции, свързани с изменението на климата, в портфейли, несвързани с паричната политика“, 4 февруари 2021 г, достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(38)  Вж. прессъобщение „ЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията ѝ за паричната политика“, 8 юли 2021 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(39)  Вж. член 1, точка 3 от предложената директива, който заменя член 19а от Директивата за счетоводството.

(40)  Съгласно определението за „големи предприятия“ в член 3, параграф 4 от Директивата за счетоводството това са предприятия, „които към датите на балансите си надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя: а) обща сума на баланса: 20 000 000 EUR; б) нетен оборот: 40 000 000 EUR; в) среден брой на служителите през финансовата година: 250.“ За разлика от това Директивата относно оповестяването на нефинансова информация се прилага само спрямо големите предприятия, които са дружества, извършващи дейност от обществен интерес, с повече от 500 служители, съгласно определението в член 2, точка 1 от Директивата за счетоводството (понастоящем член 19а, параграф 1 от Директивата за счетоводството).

(41)  Вж. член 1, точка 4 от предложената директива, с който в Директивата за счетоводството се вмъква член 19в относно стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта на МСП.

(42)  Вж. съображение 23 от предложената директива.

(43)  Вж. член 1, точки 1 и 3 от предложената директива, с който се изменя съответно член 1 от Директивата за счетоводството и се заменя член 19а от Директивата за счетоводството.

(44)  Както е предложено в техническото приложение към настоящото становище.

(45)  Вж. член 1, точка 4 от предложената директива, с който в Директивата за счетоводството се вмъква член 19б.

(46)  Вж. стр. 26 от отговора на Евросистемата, цитиран в бележка под линия 6.

(47)  Вж. Банков надзор на ЕЦБ, „Ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда“, май 2020 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(48)  В Протокола за парниковите газове се прави разграничение между преки емисии на парникови газове на дружествата от собствени или контролирани източници (обхват 1), непреки емисии от закупени електричество, пара, отопление и охлаждане (обхват 2) и всички други непреки емисии, включително по-специално емисиите по корпоративната верига на стойността, било нагоре или надолу (обхват 3). Вж. уебсайта на Протокола за парниковите газове на ghgprotocol.org.

(49)  Вж. член 1, точка 4 от предложената директива, с който в Директивата за счетоводството се вмъква член 19б, параграф 1, буква б), подточка ii).

(50)  Вж. също член 1, точка 3 от предложението за директива, с който член 19а от Директивата за счетоводството се заменя, а в параграф 2 на същия член се въвежда нова буква г).

(51)  Вж. член 1, точка 3 от предложената директива, който заменя член 19а, параграф 2 от Директивата за счетоводството.

(52)  Вж. член 1, точка 11 от предложената директива, с който се изменя член 49 от Директивата за счетоводството.

(53)  Вж. член 1, точка 11 от предложената директива, с който се изменя член 49 от Директивата за счетоводството.

(54)  Вж. съображение 35 от предложената директива.

(55)  Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1).

(56)  Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (ОВ L 171, 29.6.2016 г., стр. 1).

(57)  Вж. съображение 35 от предложената директива.

(58)  Вж. стр. 29 от отговора на Евросистемата, цитиран в бележка под линия 6.

(59)  Вж. член 1, точка 4 от предложената директива, с който в Директивата за счетоводството се вмъква член 19б, параграф 1.

(60)  Вж. съображение 37 от предложената директива.

(61)  Вж. член 3 от предложената директива, с който се изменя Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87).