Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52020XC0417(07)

Съобщение на Комисията COVID-19: Насоки относно прилагането на съответните разпоредби на ЕС в областта на процедурите за предоставяне на убежище и за връщане и относно презаселването 2020/C 126/02

C/2020/2516

OB C 126, 17.4.2020, p. 12–27 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

17.4.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 126/12


СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

COVID-19: Насоки относно прилагането на съответните разпоредби на ЕС в областта на процедурите за предоставяне на убежище и за връщане и относно презаселването

(2020/C 126/02)

Вирусът, причиняващ COVID-19, се разпространи по цялата планета и предизвика въвеждането на различни мерки за ограничаване на скоростта на разпространение на заразата. На 10 март 2020 г. държавните и правителствените ръководители на държавите — членки на Европейския съюз, подчертаха необходимостта от съвместен европейски подход и тясно сътрудничество с Комисията (1). По-специално министрите на здравеопазването и министрите на вътрешните работи бяха приканени да осигурят подходяща координация и да се стремят към изготвянето на общи европейски насоки.

Мащабът на глобалната заплаха, пред която сме изправени, подчертава безусловната необходимост от координация на ЕС, за да може потенциалното въздействие на мерките, предприети на национално равнище, да бъде максимално.

В този контекст на 16 март 2020 г. Комисията прие Съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета, в което се призовава за временно ограничение на неналожителните пътувания до ЕС с оглед на COVID-19 (2). От тези временни ограничения са освободени лицата, които се нуждаят от международна закрила или които трябва да бъдат допуснати на територията на държавите членки по други хуманитарни причини. Мерките, предприети от държавите членки за задържане и ограничаване на допълнителното разпространение на COVID-19, следва да се основават на оценки на риска и на научни становища и трябва да останат пропорционални. Всички ограничения в областта на убежището, връщането и презаселването трябва да бъдат пропорционални, да се прилагат по недискриминационен начин и да са съобразени с принципа на забрана за връщане (non-refoulement) и задълженията съгласно международното право.

Пандемията има преки последици за начина, по който държавите членки прилагат правилата на ЕС в областта на убежището и връщането, и също така затруднява презаселването. Комисията осъзнава изцяло трудностите, с които държавите членки се сблъскват в настоящия контекст при прилагането на съответните правила на ЕС в това отношение. Всяка мярка, предприета в областта на убежището, презаселването и връщането, следва да е изцяло съобразена и с мерките за защита на здравето, въведени от държавите членки на тяхната територия с цел предотвратяване и задържане на разпространението на COVID-19.

В този контекст, за да окаже подкрепа на държавите членки, Комисията изготви настоящите насоки („насоките“) с подкрепата на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), без да се засяга принципът, че само Съдът на Европейския съюз може официално да тълкува правото на Съюза.

Насоките показват как да се осигури непрекъснатост на процедурите във възможно най-голяма степен, като успоредно с това се гарантира изцяло защитата на здравето и основните права на хората в съответствие с Хартата на основните права на ЕС. В същото време те припомнят основните принципи, които трябва да продължат да се прилагат, така че достъпът до процедурата за предоставяне на убежище да бъде запазен във възможно най-голяма степен по време на пандемията от COVID-19. По-конкретно всички молби за международна закрила трябва да бъдат регистрирани и обработвани, дори и с известно забавяне. Трябва да се гарантира възможност за спешно и основно лечение на болести, включително COVID-19.

В това отношение в Насоките се съдържат също практически съвети и се посочват средства, включително като се изтъкват нововъзникващите най-добри практики в държавите членки за начините за продължаване на провеждането на процедурите за предоставяне на убежище и за връщане и за продължаване на дейностите по презаселване при настоящите обстоятелства, като се има предвид, че действащото законодателство не предвижда конкретните последици, произтичащи от пандемия.

За да се предотврати и задържи разпространението на COVID-19, мерките в областта на общественото здраве, като например медицинските прегледи, социалното дистанциране, карантината и изолирането, следва да се прилагат, при необходимост, спрямо гражданите на трети държави, включително кандидатите за международна закрила, презаселените лица или незаконно пребиваващите в Съюза граждани на трети държави, при условие че тези мерки са разумни, пропорционални и недискриминационни.

Практическите насоки, включени в настоящия документ, имат за цел да дадат примери за това какво е възможно да бъде направено в рамките на ограниченията на достиженията на правото на ЕС, които всяка държава членка може да използва по целесъобразност, като се вземат предвид съществуващите национални практики и наличните ресурси.

Насоките обхващат по-конкретно:

Убежище: регистрирането и подаването на молби, редът и условията за провеждане на интервюта и въпросите, свързани с условията за приемане, включително задържането, както и процедурите съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 (наричан по-нататък „Регламентът от Дъблин“).

Презаселване: практически ред и условия за продължаване, доколкото е възможно, на подготвителните действия, за да може презаселването да бъде безпроблемно възобновено веднага щом това стане отново възможно.

Връщане: практически мерки, които могат да улеснят провеждането на процедурите за връщане при настоящите обстоятелства, подпомагането на доброволното връщане и реинтеграцията, защитата на мигрантите от неумишлените последици, породени от ограничителните мерки, за международните пътувания, гарантирането на достъпа до адекватни основни услуги, както и разясняването на това при какви условия е разумно и пропорционално да се задържат незаконните мигранти.

Предоставянето на насоки е динамичен процес, който може да се наложи да претърпи промяна. То ще бъде допълнено с дейности на съответните агенции на ЕС под формата на специални тематични срещи (3), за да се помогне на държавите членки с допълнителни практически съвети и да се улесни обменът на най-добри практики. Освен това EASO е изготвила общи насоки по няколко основни конкретни въпроса, обхванати от настоящите насоки (4).

1.   Убежище

Мерките, предприети на национално равнище за ограничаване на социалното взаимодействие между служителите, работещи в областта на убежището, и кандидатите за убежище, оказват въздействие върху процедурите за предоставяне на убежище. Въпреки че националните санитарни органи могат да предприемат необходимите мерки, въз основа на оценка на риска и на научни становища, за задържане и ограничаване на допълнителното разпространение на COVID-19, тези мерки следва да бъдат пропорционални и в съответствие с правото на ЕС, включително Хартата на основните права. Поради това, дори когато има закъснения, органите трябва да регистрират молбите на гражданите на трети държави, които кандидатстват за международна закрила, и тези граждани трябва да имат възможност да подадат своите молби. Особено внимание следва да се обърне на положението на уязвимите лица, семействата и ненавършилите пълнолетие лица (включително непридружените ненавършили пълнолетие лица), като всички кандидати за международна закрила трябва да бъдат третирани достойно и най-малко да имат достъп до основните си права и да могат да ги упражняват.

Що се отнася до процедурите за предоставяне на убежище, като се има предвид, че в Директива 2013/32/ЕС (наричана по-нататък „Директивата за процедурите за убежище“) не е предвидена ситуация като тази, породена от пандемията от COVID-19, може да бъде обмислено прилагането на правила за дерогация, като тези, определени в Директивата, за случаите, в които едновременно се подават голям брой молби (5). Освен това в Регламент (ЕС) № 603/2013 (наричан по-нататък „Регламентът за Евродак“) изрично се предвижда възможността събирането на пръстови отпечатъци да бъде отложено поради мерки, предприети за защита на общественото здраве (6).

Що се отнася до отговорността за разглеждането на молбите, в Регламента от Дъблин е предвидена възможност за гъвкавост по-специално по отношение на личните интервюта, процедурите за събиране на семейството за непридружените ненавършили пълнолетие лица и прилагането на дискреционните клаузи.

Що се отнася до условията за приемане, държавите членки могат да се възползват от възможността, предвидена в Директива 2013/33/ЕС (наричана по-нататък „Директивата за условията за приемане“), да определят — по изключение, в надлежно обосновани случаи и за разумен срок, който следва да бъде възможно най-кратък — ред и условия, свързани с материалните условия за приемане, които се различават от обичайно изискваните (7). Във всички случаи тези ред и условия трябва да обхващат основните нужди, включително здравните грижи. Мерките за карантина или изолация, въведени с цел предотвратяване на разпространението на COVID-19, не са уредени в достиженията на правото на ЕС в областта на убежището. Такива мерки могат да бъдат наложени и на кандидатите за убежище в съответствие с националното право, при условие че са необходими, пропорционални и недискриминационни.

1.1.    Процедури за предоставяне на убежище

Що се отнася до достъпа до процедурата за международна закрила, поради необходимостта от социално дистанциране и недостига на персонал няколко държави членки докладваха, че са затворили администрациите, работещи в областта на убежището, или че дават достъп до тях само след предварително уведомление посредством телефонни или електронни услуги. Държавите членки докладваха също, че са въведени ограничения на услугите за регистриране на молби за международна закрила. Някои държави членки посочиха, че регистрирането на молби е като цяло спряно или е разрешено само за изключителни случаи и/или за уязвими лица.

Член 6, параграф 5 от Директивата за процедурите за убежище позволява на държавите членки да удължават срока за регистриране на молбите до десет работни дни, когато голям брой граждани на трети държави или лица без гражданство подават молби едновременно, което силно затруднява спазването на тези срокове на практика. Държавите членки следва да могат да прилагат това правило за дерогация в продължение на ограничен период от време, когато на практика националните органи са силно затруднени да спазват тридневния или шестдневния срок за регистрацията вследствие на ситуацията, породена от COVID-19, която може да има въздействие, което — с оглед на общата цел на законодателството и на засегнатите интереси — е подобно на въздействието, оказано от трудност, произтичаща от едновременното подаване на голям брой молби, като се има предвид, че действащото законодателство не предвижда специалните обстоятелства, породени от пандемия. Във всички случаи допълнителното забавяне на регистрирането на молбите следва да не засяга правата на кандидатите съгласно Директивата за условията за приемане, които се прилагат от момента на подаването на молба.

В съответствие с член 6, параграф 1, трета алинея от Директивата за процедурите за убежище държавите членки следва да гарантират, че информацията за промените, направени във връзка с регистрирането и подаването на молби, се предоставя на служителите на органите, които съществува вероятност да получат молби за международна закрила (например полицията, граничната охрана, имиграционните органи и служителите на местата за задържане), за да могат да отнасят случаите за регистриране и да информират кандидатите къде и как могат да подадат молба за международна закрила.

Практически насоки:

Служителите на органите, които съществува вероятност да получат молби за международна закрила, следва да бъдат информирани за всички временни промени, въведени в процедурите за достъп до процедурата за предоставяне на убежище вследствие на COVID-19, като например намалено работно време на органите в областта на убежището, ограничен достъп за обществеността и възможност за осъществяване на дистанционна връзка по телефона и т.н.

Информацията за тези временни промени и мерки следва да бъде предоставена на широката общественост, напр. чрез публичния уебсайт на органите в областта на убежището, за да могат гражданите на трети държави или лицата без гражданство да се информират, преди да подадат молба за международна закрила. Тази информация би била полезна и за организациите на гражданското общество, които могат да помагат на кандидатите.

Когато помещенията на органите в областта на убежището все още са достъпни, за предпочитане е съответната информация да бъде предоставена чрез инфографики и други форми на визуална комуникация, доколкото това е възможно.

Редица държави членки въведоха различни системи за регистриране на кандидатите без личен контакт със служителите в областта на убежището. Пример за добра практика е кандидатите да се регистрират в специални кабини в помещенията на администрацията, като информацията се предоставя на езика на кандидата и се гарантира събирането на информация.

Подаване на молби:

В някои държави членки е възможно молбите за международна закрила да се подават по пощата. Комисията препоръчва, когато е необходимо, да е възможно молбите да се подават посредством формуляр, който се изпраща или по пощата, или, за предпочитане, онлайн. В съответствие с член 6, параграф 4 от Директивата за процедурите за убежище молбата се счита за подадена, когато формулярът бъде получен от компетентните органи.

Практически насоки:

Когато е необходимо и доколкото е възможно, подаването на молби може да бъде организирано онлайн (чрез подаване на онлайн формуляр). В тези случаи кандидатите следва да имат лесен достъп до правилния формуляр, който се попълва онлайн.

Като основна предпазна мярка, когато молбите се подават онлайн или по пощата, кандидатите следва да разполагат с доказателство, че са подали молба за убежище, като например съобщение за потвърждение, изпратено по електронната поща или с препоръчана поща.

Следва да бъдат предприети специални мерки, за да се гарантира, че кандидатите се информират на език, който разбират или за който има достатъчно основания да се предполага, че разбират, за процедурата, която трябва да бъде следвана, и за техните права и задължения по време на процедурата.

Следва да бъдат предприети и специални мерки, за да се гарантира, че се предоставя информация за възможните последици за кандидатите, ако не изпълняват задълженията си и не сътрудничат на органите.

Индивидуални интервюта:

Много държави членки отложиха провеждането на лични интервюта. Други организират интервюта след вземане на специални мерки, като използват видеоконферентна връзка или монтират предпазно стъкло. Комисията препоръчва държавите членки да използват, доколкото е възможно, такива специални временни мерки, при условие че са осигурени нужните условия и че компетентните органи осигуряват устен превод и достъп до правна помощ и представителство.

Държавите членки могат да използват член 14, параграф 2, буква б) от Директивата за процедурите за убежище и да пропуснат личното интервю в зависимост от обстоятелствата по случая — особено при наличие на основателни признаци, че кандидат може да е заразен с COVID-19. В такива случаи се полагат разумни усилия да се даде възможност на кандидата да предостави допълнителна информация. Фактът, че не е проведено лично интервю, не се отразява неблагоприятно на решението на решаващия орган.

Освен това, когато националното законодателство го позволява, предварителното разглеждане за допустимост на последваща молба може да бъде извършено единствено въз основа на писмени сведения, без да се провежда лично интервю, в съответствие с член 42, параграф 2, буква б) от Директивата за процедурите за убежище.

Практически насоки:

Личните интервюта следва да се провеждат, доколкото е възможно, дистанционно чрез използване на видеоконферентна връзка, освен ако поради специални процедурни нужди личното интервю чрез видеоконферентна връзка не е подходящо за кандидата (напр. когато кандидатите са травмирани, били са обект на преследване, основано на пола, или са деца, или са хора с увреден слух). В допълнение към това следва да се използва дистанционен симултантен превод чрез предназначени за тази цел телефонни канали.

При организирането на помещенията за видеоконферентна връзка органите следва да уредят и (виртуално) присъствие на юридически съветници, други съветници и доверени лица, които да оказват съдействие на кандидата. Следва да се осигурява безопасна среда, включваща условия на поверителност. Мерките, свързани с поверителността, включват и сигурността на връзката.

Когато използването на видеоконферентна връзка не е технически осъществимо или подходящо, държавите членки биха могли да приложат необходимите мерки за пространствено и социално дистанциране, за да се гарантира намаляване на риска от заразяване, като например монтиране на предпазно стъкло, като се опират на съветите във връзка със здравето и безопасността. Дори в случаите, когато използването на видеоконферентна връзка не е технически осъществимо, следва да се използват всички способи за осигуряване на дистанционен симултантен превод.

Правилата на ЕС относно стенограмите и/или записите от интервютата трябва да бъдат спазвани. Наред с видеоконферентната връзка следва да се осигуряват алтернативни способи за предоставяне на възможност на кандидатите да представят доказателства по начин, който гарантира безопасността и поверителността на представените документи, например от мрежата за приемане или от местни клонове или от съответните министерства. Така например залата за видеоконферентна връзка би могла да е оборудвана със скенер, който кандидатът да може да използва за изпращане на документи.

Ако личните интервюта се провеждат дистанционно, това обстоятелство следва да се взема под внимание при разглеждането на заявлението, както и възможните елементи, внасящи допълнително изопачаване по време на интервюто. Повече информация можете да намерите в Практическо ръководство на EASO: Преценка на доказателствата.

Когато разглеждащите досиетата служители работят дистанционно, е важно те да имат достъп до редовни канали за получаване на съвет от старши служители по досиетата, надзорни органи и/или експерти чрез използване на сигурни системи за комуникация, гарантиращи сигурност и защита на личните данни.

Срок за приключване на процедурата по разглеждане

Член 31, параграф 3, буква б) от Директивата за процедурите за убежище позволява на държавите членки да удължат 6-месечния срок за приключване на разглеждането на молбите с допълнителен период, който не надвишава девет месеца, когато голям брой граждани на трети държави или лица без гражданство едновременно подадат молби за международна закрила, което на практика в голяма степен затруднява приключването на процедурата в установения срок. Държавите членки следва да могат да прилагат временно това правило за дерогация, когато са силно затруднени да спазват на практика шестмесечния срок за разглеждане на молбите вследствие на ситуацията, породена от COVID-19, която може да има въздействие, което — с оглед на общата цел на законодателството и на засегнатите интереси — е подобно на въздействието, оказвано от трудност, произтичаща от едновременното подаване на голям брой молби, като се има предвид, че съзаконодателят не е предвидил специфичните обстоятелства, породени от пандемия.

1.2    Дъблинска процедура

Прехвърляне по дъблинската процедура:

EASO изпрати запитване (8) до държавите членки във връзка с изпълнението на прехвърлянията по дъблинската процедура, а Комисията предприе последващи действия, като поиска конкретни данни. Според отговорите, дадени от държавите членки, от 30 март 2020 г. досега максималният брой случаи, при които настоящата неспособност за прехвърляне на кандидатите в компетентната държава членка вследствие на заразата с COVID-19 е довела до промяна на компетентността, е малко над 1 000 случая (9) от 25 февруари 2020 г. досега, като са засегнати 6 държави членки.

Въз основа на дадените от държавите членки отговори се очаква, че в 25 държави членки ще има максимум 6 000 случая, при които компетентността може да се промени преди 1 юни 2020 г., ако прехвърлянията не бъдат възобновени поради COVID-19. Някои държави членки обаче, включително държави членки с голям брой случаи по дъблинската процедура, не са могли да приспаднат случаите на лица, които са се укрили, или случаите, които са все още висящи на административно равнище или пред съд или правораздавателен орган, или не са успели да определят сроковете в отделните случаи, поради което посоченият от тях брой случаи, при които компетентността може да се промени, почива на приблизителна оценка. По тази причина очакваният брой случаи, при които компетентността може да се промени поради COVID-19 през следващите два месеца, ще бъде значително по-малък.

Тясното сътрудничество между държавите членки е от основно значение за доброто функциониране на системата от Дъблин. Комисията насърчава всички държави членки да възобновят прехвърлянията възможно най-бързо, вземайки предвид променящите се обстоятелства. Комисията и EASO са готови да улесняват сътрудничеството между държавите членки, включително и двустранното сътрудничество, доколкото е необходимо.

Преди да осъществят каквото и да било прехвърляне, държавите членки следва да вземат под внимание ситуацията във връзка с COVID-19 в компетентната държава членка, включително положението, произтичащо от силния натиск върху системата на здравеопазването. Освен това държавите членки следва да обмислят внимателно възможността разглеждането на молбите да не бъде забавяно, като вземат предвид настоящото положение.

Съгласно член 29, параграф 2 от Регламента от Дъблин когато прехвърлянето в компетентната държава членка не бъде извършено в рамките на приложимия срок, компетентността се прехвърля на държавата членка, поискала прехвърлянето. Никоя от разпоредбите на регламента не допуска изключение от това правило в ситуация като възникналата вследствие на пандемията от COVID-19.

Що се отнася до непридружените ненавършили пълнолетие лица, процедурата за събиране на семейството чрез събиране с член на семейството, брат, сестра или роднина може да продължи след изтичането на сроковете за прехвърляне, предвидени в член 29, когато това е във висш интерес на детето и продължителността на процедурата за настаняване на ненавършилото пълнолетие лице е довела до неспазване на срока, както е предвидено в член 12, параграф 2 от Регламента за изпълнение на Регламента от Дъблин (10).

Освен това, съгласно член 17, параграф 2 от Регламента от Дъблин всяка държава членка може по всяко време преди да бъде взето решение по същество да поиска от друга държава членка да поеме отговорност за кандидати с цел да бъдат събрани заедно други близки от хуманитарни подбуди, основаващи се по-специално на съображения от семеен или културен характер, дори когато въпросната друга държава членка по принцип не е компетентна. Това правило би могло да се прилага и в случаите, когато задължителните критерии относно събирането на семейството са били приложими, но невъзможността за осъществяване на прехвърляне поради COVID-19 е довела до неспазване на сроковете за прехвърляне.

Като се има предвид, че специфичните обстоятелства, предизвикани от възникването на пандемия, не са били предвидени от съзаконодателите, следва да е възможно държавите членки да прилагат подобна дискреционна клауза, дори когато целта не е да бъдат събрани заедно близки хора.

Държавите членки могат да се споразумеят на двустранна основа и за всеки отделен случай, че след възобновяване на прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин държавите членки, които са били компетентни за кандидатите преди спирането на прехвърлянията, ще приемат да поемат отново компетентността за съответните кандидати.

За прилагането на това правило ще се изисква съгласието на кандидата, както е предвидено в член 17, параграф 2.

Дъблински процедури

Интервюта: Съгласно член 5, параграф 2 от Регламента от Дъблин, държавите членки не са задължени да провеждат лично интервю, когато кандидатът е получил съответната информация за прилагането на този регламент (11) и вече е предоставил необходимата информация за определяне на компетентната държава членка по друг начин. Ако тези изисквания са спазени, пропускането на интервюто може да се счита за подходяща мярка, особено ако съществува подозрение, че кандидатът е заразен с COVID-19. При пропускане на интервю държавите членки гарантират, че кандидатът има възможност да предостави допълнителна информация, необходима за правилното определяне на компетентната държава членка, преди да бъде взето решение за прехвърляне.

Третиране с приоритет на случаите, отнасящи се до непридружени ненавършили пълнолетие лица и до семейното единство: В ситуация, в която администрациите на държавите членки адаптират работните си практики, което може да се отрази неблагоприятно на способността за разглеждане в срок на всички случаи по дъблинската процедура, държавите членки следва да третират с приоритет обработката на случаите, свързани с непридружени ненавършили пълнолетие лица, с други уязвими лица или със семейното единство.

Свързаност на информационните технологии: Като се има предвид задължението на държавите членки да комуникират помежду си чрез DubliNet и с оглед на това, че много държави членки са адаптирали работните си практики, държавите членки следва да се занимаят приоритетно с въпроса как може да се поддържа или осигури връзка с DubliNet в контекста на мерките за работа от разстояние, така че обработването на случаите по дъблинската процедура да може да продължи, като същевременно се гарантира защита на данните в съответствие с правото на ЕС.

Практически насоки:

Доколкото са необходими, интервютата по дъблинската процедура следва да се провеждат, доколкото е възможно, дистанционно чрез използване на видеоконферентна връзка, като се осигури нужният дистанционен устен превод. Общите практически насоки за личните интервюта, дадени по-горе, са приложими и за интервютата по дъблинската процедура. Държавите членки, които не провеждат интервюто в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламента от Дъблин, следва да гарантират, че доколкото е възможно, информацията, необходима за провеждането на дъблинската процедура се събира от кандидата в момента на регистриране на молбата. Държавите членки могат да осигурят и специален адрес на електронна поща, който кандидатът също да може да използва за предоставяне на документи, други средства за доказване и информация, като същевременно осигурят защита на данните в съответствие с правото на ЕС. Повече информация можете да намерите в Практическото ръководство на EASO относно прилагането на Регламент „Дъблин III“: интервю и преценка на доказателствата (12), както и в Насоките във връзка с дъблинската процедура: оперативни стандарти и показатели (13).

В случаите, отнасящи се до непридружени ненавършили пълнолетие лица и събиране на семейството, държавите членки следва да поставят акцент върху оценката на възможностите за идентифициране на членовете на семейството и получаването на съгласие на етапа на регистрацията. Националните органи могат да избират дали да уведомяват своето национално звено по Регламента от Дъблин за такива случаи веднага след регистрацията или в края на деня чрез изготвяне на списък на случаите, на които следва да се даде приоритет.

Държавите членки биха могли да осигурят достъп до DubliNet за достатъчен брой служители, работещи дистанционно. Обменът на данни между държавите членки трябва да се извършва чрез националните звена за достъп (НЗД) на държавите членки, като държавите членки трябва да осигурят сигурна връзка и защитен достъп до DubliNet. На всеки служител, който работи дистанционно и се нуждае от достъп до DubliNet, следва да бъдат предоставени устройства и инструменти, които да позволяват защитен достъп до НЗД на държавите членки. Например, една от възможностите е да се конфигурира виртуална частна мрежа (VPN) между устройството на служителя и НЗД на държавата членка, което се намира в клона в Дъблин. EU-LISA може да оказва подкрепа на държавите членки и да споделя техния опит що се отнася до аспектите, свързани с мрежата или сигурността. При липса на техническо решение за персонала, работещ дистанционно, националното звено по Регламента от Дъблин може да избере да работи с минимален брой служители в офиса, при спазване на националните насоки за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с пандемията от COVID-19.

1.3    Осигуряване на условия на приемане за кандидатите за убежище

Здравен скрининг: Много държави членки са въвели по-строги медицински прегледи за кандидатите и задължително тестване за COVID-19 на новопристигналите. Съгласно член 13 от Директивата относно условията на приемане държавите членки могат да извършват медицински прегледи на кандидатите за международна закрила по съображения, свързани с общественото здраве, за да определят подходящите предпазни мерки, които да бъдат приложени, като същевременно се зачитат основните права и принципа на пропорционалност, необходимост и недискриминация.

Медицински грижи: Член 19 от Директивата относно условията на приемане съдържа изискване кандидатите да получават необходимите медицински грижи, което включва най-малко спешни грижи и основно лечение на болестите и тежките психични разстройства. Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че тези медицински грижи включват, когато е необходимо, лечение за COVID-19.

Карантина/изолация: Много държави членки използват мерките карантина или изолация за предотвратяване на разпространението на COVID-19. Тези мерки не са уредени в Директивата относно условията на приемане. Мерките карантина или изолация могат да се прилагат по отношение на кандидатите за международна закрила на основание националното законодателство, при условие че тези мерки са разумни, пропорционални и недискриминационни. Това означава по-специално, че дадена държава членка може да прилага мярка карантина или изолация по отношение на кандидати за международна закрила, които пристигат на нейната граница, само при условие че прилага мерки от този вид, макар и не непременно идентични, по отношение на всички лица, пристигащи от зони, засегнати от пандемията, както и подходящи мерки по отношение на лицата, които вече се намират на нейна територия.

Практически насоки:

Следва да се отдава приоритет на здравния скрининг на кандидатите, които са изложени на най-голям риск от зараза, като възрастните хора или хората с хронични заболявания, както и на новопристигналите в местата за настаняване или задържане.

Когато е необходимо, може да се налага 14-дневна карантина за всички новопристигащи, която да протича в специални центрове за пристигащи или в специално определени за целта зони за приемане и места за задържане. Органите могат също така да измерват температурата на гражданите на трети държави при влизането и напускането на тези места с цел откриване на симптоми на болестта. Може да бъде създаден механизъм за ежедневно наблюдение за оценка на възможните случаи със съмнение за зараза.

Препоръчва се всеки приемен център да разполага, като минимум, с една изолационна зала за лица, за които има положителен резултат при тестване за COVID-19, която да отговаря на съответните стандарти за изолация.

Кандидатите за международна закрила, нуждаещи се от специални медицински грижи, следва да бъдат насочени към места за полагане на специални грижи или да бъдат прехвърлени в такива.

Кандидати за международна закрила и лица, ползващи се с международна закрила, които имат медицинско образование, биха могли да оказват подкрепа на националната система за здравеопазване с оглед на пандемията от COVID-19. Държавите членки се насърчават да им предоставят достъп до пазара на труда и да улеснят признаването на техните професионални квалификации или статут.

Материални условия на приемане:

Някои държави членки затвориха определени центрове, например за пристигане, но отвориха други, например приюти за спешно предоставяне на подслон. Също така някои държави членки намаляват степента на заетост на центровете и ограничават достъпа или посещенията в тях, за да се избегне движението на хора.

Съгласно правото на ЕС държавите членки трябва да гарантират, че от момента, в който дадено лице подаде заявление, материалните условия на приемане осигуряват подходящ стандарт на живот за кандидатите, гарантиращ тяхната прехрана и защитаващ тяхното физическо и психично здраве.

Когато условията на приемане се предоставят в центрове за колективно приемане, Комисията препоръчва да се използва пълният капацитет на държавите членки за приемане, за да може, доколкото това е възможно, да се осигури достатъчно социално дистанциране между кандидатите, като същевременно се изолират лицата, изложени на риск. Тези мерки могат да служат както като превантивна, така и като ответна мярка по отношение на хората с положителни тестове, като се обръща особено внимание на уязвимите групи, включително кандидатите с увреждания, възрастните хора и пребиваващите в центъра лица, които вече имат здравословни проблеми.

Практически насоки:

Отчитайки факта, че цялостното прилагане на здравните протоколи може да е трудно, приемащите органи следва да се консултират с компетентните органи по техническите въпроси във връзка със здравните протоколи, включващи мерки за пространствено и социално дистанциране за намаляване на предаването на вируса. Персоналът следва да получи необходимото обучение и информация, за да може да изпълнява договорените промени в центровете за приемане, що се отнася до управлението и съответните работни процеси, произтичащи от новите здравни протоколи.

Когато центровете за приемане са пренаселени, при което се затруднява прилагането на здравните протоколи, кандидатите следва да бъдат прехвърляни в други центрове, доколкото това е възможно. При наличие на свободен капацитет за приемане степента на заетост на всеки център може да бъде намалена, за да се намалят рисковете от разпространение на болести. Може да бъде отложено предвиденото закриване на някои центрове за приемане, за да се осигури по-малка заетост.

За да се намали степента на заетост, държавите членки могат също така да насърчат хората, които разполагат с други възможности за настаняване, да напуснат центровете за приемане от отворен тип, като им предоставят ваучери за храна.

Общата столова е едно от местата, на което се срещат големи групи от пребиваващи в центъра лица. Когато е уместно, удължаването на работното време, редуването на смени или осигуряването на допълнително пространство на открито или на закрито може да намали броя на присъстващите едновременно лица и да осигури по-голямо пространство между тях. Същият подход може да се приложи и в центрове, които имат кухни за общо ползване, осигуряващи възможност на пребиваващите в центъра лица да си готвят сами.

Вместо общностни и групови дейности (футбол, гледане на телевизия, езикови курсове) могат да бъдат осигурени възможности съответните помещения да се използват индивидуално или от семейни ядра, като се предвидят слотове или чрез преминаване на някои дейности онлайн посредством интернет и видеоконферентна връзка.

Възможно най-много лица, принадлежащи към групите, изложени на риск от COVID-19, могат да бъдат прехвърлени на по-индивидуализирани места за приемане или да бъдат групирани заедно в отделен коридор, който е встрани от пребиваващите в центъра лица, непринадлежащи към изложените на риск групи. Уязвимите групи следва също да получат специални предпазни средства, например по време на предоставянето на храна, изплащането на джобни пари и др.

Препоръчва се държавите членки да продължат да осигуряват подкрепа за психичното здраве и психо-социална подкрепа, дори и дистанционно, като средство за намаляване на стреса, тревожността и напрежението в резултат на ситуацията.

Препоръчва се държавите членки да предприемат мерки за смекчаване на рисковете, свързани със сексуалното и основаното на пола насилие, които може да се увеличат в контекста на ограниченото движение в центровете за приемане. Доколкото това е възможно, следва да продължи да се осигурява достъп до свързани с това услуги за подкрепа.

Може да бъдат удължени някои срокове, както и валидността на съответните документи на кандидатите и на документите за пребиваване на лицата, които се ползват от международна закрила, за да се гарантира, че тези хора няма да бъдат санкционирани несправедливо заради липсата на достъп до отговорните органи.

Превантивни и хигиенни мерки:

Всички държави членки вече са въвели специални хигиенни мерки и извършват редовна дезинфекция в рамките на центровете за приемане. Комисията препоръчва тези превантивни и хигиенни мерки да продължат и да бъдат насочени към пребиваващите лица и към персонала в колективните центрове.

Практически насоки:

Да се информират кандидатите за предприетите национални мерки за задържане и предотвратяване на разпространението на коронавируса на език, който разбират или за който има достатъчно основания да се смята, че разбират. За тази цел разпространените сред широката общественост послания и съдържание могат да се използват като комуникационни средства, насочени към кандидатите, като се осигурява превод на необходимите езици.

Да се информират и да се повиши осведомеността на кандидатите по-конкретно относно хигиената на ръцете, социалното дистанциране, кашлянето, карантината и изолацията, хигиенните мерки, предотвратяването на събирания, използването на обществените пространства, правилата за спазване на реда, ограниченията на движението и др., както и за това какво трябва да направят, ако предполагат, че може да са заразени.

Препоръчително е повърхностите в общите пространства, които се използват често като столови, да се дезинфекцират по няколко пъти дневно. В хода на седмицата следва да се дезинфекцират и други общи пространства.

На входа на центъра за приемане и на други важни места в него може да се монтират допълнителни мивки. Центровете за приемане могат също така да раздадат маски на пребиваващите в тях лица, когато има такива, или да им осигурят възможност сами да си направят.

Могат да бъдат ограничени временно неналожителните посещения в центровете за приемане, за да се ограничи разпространението на COVID-19. Това не следва да води до налагане на необосновани ограничения на адвокатите, на настойниците, на ВКБООН и (за центровете от затворен тип) на органите за наблюдение на задържането.

На персонала може да бъде дадена възможност за работа от разстояние или на смени, за да се гарантират социално дистанциране и по-гъвкави схеми на работа.

Разновидности на материалните условия на приемане:

Някои държави членки предоставят по-ограничен набор от услуги в рамките на центровете за приемане, например чрез временно преустановяване на груповите дейности и присъствените консултации.

Ако заради COVID-19 органът за приемане не разполага с достатъчно персонал или ресурси, за да осигури адекватното функциониране на наличните центрове за приемане, държавите членки могат да използват възможността, предвидена в член 18, параграф 9, буква б) от Директивата относно условията на приемане, за да предоставят отделни разновидности на необходимите обикновено материални условия на приемане в надлежно обосновани случаи и за разумен период от време, който следва да е възможно най-кратък. При всички положения тези различни условия следва да обхващат основните нужди на кандидатите, по-специално здравни грижи, прехрана, както и физическа безопасност и достойнство.

Практически насоки:

Когато няма редовни центрове за приемане или пристигане, могат да бъдат създадени центрове за спешно настаняване. Основните нужди и човешкото достойнство следва да се гарантират при всякакви обстоятелства.

Когато това е необходимо, за да се осигури социално дистанциране, услугите, които не са наложителни, като например груповите дейности и присъствените консултации, могат да бъдат временно преустановени за кратък период от време. Препоръчва се държавите членки да въведат разпоредби за гарантиране на дистанционна комуникация и консултиране, включително чрез гореща телефонна линия.

Образование за децата:

Съгласно член 14 от Директивата относно условията за приемане държавите членки предоставят на ненавършилите пълнолетие деца на кандидатите и на ненавършилите пълнолетие кандидати достъп до образователната система, при условия, които са подобни на предвидените за техните собствени граждани.

Осигуряването на непрекъснат достъп до образование е предизвикателство, с което националните органи могат да се сблъскат в резултат на мерките, насочени към предотвратяване и задържане на разпространението на COVID-19. В този контекст няколко държави членки са въвели възможности за обучение в домашни условия или други форми на дистанционно обучение. Доколкото тези условия са предоставени на разположение на гражданите на съответната държава членка, предприетите мерки следва да отчитат висшия интерес на детето в съответствие с член 23 от Директивата относно условията на приемане и, доколкото е възможно, възрастта и нуждите на съответните ненавършили пълнолетие лица. Обучението може да се провежда „лице в лице“ в центровете за настаняване, когато това е съвместимо с правилата за социално дистанциране.

Практически насоки:

Да се осигури достъп до обучение в домашни условия или други условия за дистанционно обучение на ненавършилите пълнолетие деца на кандидати и на кандидатите, които не са навършили пълнолетие, при условия, подобни на тези, предвидени за децата, които са граждани на съответната държава членка. Обучението в домашни условия може да включва например възможности за онлайн обучение или електронно обучение с дистанционно ежедневно или ежеседмично проследяване от страна на учителите, зададени материали за четене и упражнения за занимание в домашни условия, разпространение на развлекателни и образователни комплекти и радиопрограми, подкаст или телевизионно излъчване на академично съдържание.

За онлайн обучението или за електронното обучение може да е необходимо да се увеличи достъпът до интернет в центровете за колективно приемане чрез осигуряване на безжична мрежа (ако родителите разполагат със собствени комуникационни устройства) и на компютри, които да се използват в съответствие с правилата за социално дистанциране.

Доставчиците на образование, включително доставчиците на езикови курсове или неформално образование (например НПО), могат да продължат своите дейности в центъра, при условие че се спазват правилата за социално дистанциране и е възможно да бъдат осигурени превантивни здравни мерки, или дистанционно, като се използват онлайн средства.

Насоки за осигуряване на образование в настоящата ситуация на разпространение на COVID-19 могат да бъдат намерени на уебстраницата на Мрежата на агенциите на ООН за образование в извънредни условия (https://inee.org/).

Кандидати, задържани в съответствие с Директивата относно условията на приемане

Що се отнася до кандидатите, задържани на основание на Директивата относно условията на приемане, в съответствие с член 11 от нея „здравословното състояние, включително психичното здраве на задържаните кандидати, които са уязвими лица, е основна грижа на националните органи“ (като например в случая с COVID-19).

Практически насоки:

По отношение на задържаните кандидати достъпът до открити пространства следва да се запази. Някои държави членки намалиха времето, което задържаните лица имат право да прекарват извън местата за задържане, за да може пребиваващите в тях лица да влизат в контакт с по-малко хора от общността. Всички ограничения, включително ограничаването на посетителите, трябва да бъдат внимателно обяснени предварително и може да бъдат въведени алтернативни мерки за осигуряване на контакт със семейството и приятелите, например по телефона или по интернет.

Може да се обърне внимание и на евентуалните нужди от допълнителна психологическа подкрепа, от повишаване на осведомеността по прозрачен начин и от обмен на информация относно болестта.

В насоките на СЗО „Готовност, превенция и контрол на COVID-19 в местата за лишаване от свобода и други места за задържане“ (http://www.euro.who.int/en/health-topics/health-determinants/prisons-and-health/news/news/2020/3/preventing-covid-19-outbreak-in-prisons-a-challenging-but-essential-task-for-authorities) се предоставя полезна информация относно начините за предотвратяване и справяне с потенциално огнище на болест в местата за задържане, като се подчертават също така и важни аспекти на основните права на човека, които трябва да бъдат спазени при ответните действия по отношение на COVID-19.

1.4    Регламент за Евродак

Снемане на дактилоскопични отпечатъци и предаване на данни за тях:

В член 9, параграф 2 от Регламента за Евродак се предвижда, че ако на лице, подало молба за международна закрила, не е възможно да бъдат снети дактилоскопични отпечатъци поради предприемане на мерки във връзка с неговото здраве или с опазването на общественото здраве, държавите членки снемат и изпращат тези дактилоскопични отпечатъци възможно най-скоро и не по-късно от 48 часа след отпадането на тези причини във връзка със здравето.

Дактилоскопичните отпечатъци на всички граждани на трети държави, които попадат в обхвата на задължението за снемане на дактилоскопични отпечатъци, следва да се снемат възможно най-скоро, като същевременно се гарантира опазването на общественото здраве.

2.   Презаселване

Кризата, породена от разпространението на COVID-19, доведе до сериозно нарушаване на операциите по презаселване: Държавите членки, ВКБООН и МОМ преустановиха временно операциите по презаселване. Освен това ВКБООН преустанови временно изпълнението на спешни хуманитарни евакуации с оглед на по-нататъшното презаселване. Поради същите причини понастоящем достъпът до трети държави, които приемат бежанци, е затруднен.

Комисията отчита тази сложна ситуация и въздействието, което тя оказва върху практическото изпълнение на поетите от държавите членки ангажименти за 29 500 места за презаселване през 2020 г. Въпреки това Комисията насърчава държавите членки да продължат да проявяват солидарност по отношение на лицата, нуждаещи се от международна закрила, както и по отношение на трети държави, приемащи голям брой бежанци. Въздействието на COVID-19 върху положението в тези трети държави може да направи необходимостта от презаселване още по-належаща.

Комисията насърчава държавите членки, доколкото това е приложимо в съответствие с предприетите спешни здравни мерки, да продължат дейностите, свързани с презаселването, по време на кризата, за да може когато това отново стане възможно, да бъдат готови да възобновяват презаселванията при безопасни условия за всички участници.

Предвид настоящото нарушаване на операциите по презаселване Комисията ще подкрепи държавите членки да изпълнят ангажиментите си за 2020 г. и по-конкретно тя ще прояви гъвкавост по отношение на периода на изпълнение след 2020 г., за да се гарантира, че държавите членки разполагат с достатъчно време, за да изпълнят изцяло ангажиментите, поети за 2020 г.

Практически насоки:

Комисията насърчава държавите членки да обмислят нови начини на работа, за да запазят активни програмите си за презаселване. По-специално държавите членки следва да обмислят в тясно сътрудничество с ВКБООН приемането на заявления за презаселване въз основа на досиета, както и да предвидят видеоинтервюта със симултанен превод от разстояние и дистанционни мерки за ориентиране преди отпътуване веднага щом това стане възможно в първите страни на убежище, включително посредством използването на Механизма на EASO за подкрепа на презаселването в Истанбул. Това ще гарантира продължаването на подбора на лицата, които се нуждаят от международна закрила, и готовността на избраните лица да пътуват до територията на държавите членки веднага щом бъдат вдигнати ограниченията за пътуване.

Като се има предвид, че за временното ограничаване на неналожителните пътувания е налице изключение по отношение на лицата, които се нуждаят от международна закрила, и на лицата, пътуващи по други хуманитарни съображения, държавите членки се насърчават да улеснят постоянното пристигане на нуждаещи се от международна закрила лица или групи от хора, които вече са били избрани за презаселване, когато е възможно това да се осъществи на практика при сегашните обстоятелства. В това отношение е необходимо да се работи в тясно сътрудничество с МОМ и ВКБООН, включително във връзка с медицинските прегледи преди заминаването и евентуалните мерки за поставяне под карантина.

Държавите членки се насърчават също така да преразгледат своите оперативни планове за презаселване, за да се вземат под внимание вероятните сериозни опасения за здравето, например чрез осигуряване на тестване за COVID-19 или въвеждане на мерки за поставяне под карантина.

Комисията приканва държавите членки да използват пълноценно мрежата на EASO за презаселване и хуманитарен прием като ключов форум за обмен на информация, разработване на нови начини на работа и съвместно изготвяне на стратегии за излизане от настоящото положение на спрени операции по презаселване. Предвид сложността на операциите по презаселване тясното сътрудничество между държавите членки може да улесни навременното и гладко възобновяване на презаселването. При необходимост ВКБООН и МОМ ще участват в работата на мрежата.

Що се отнася до схемите за частно спонсориране, свързани с презаселването, държавите членки се насърчават да поддържат отворени комуникационните канали със спонсорските организации и отделните спонсори, за да ги държат в течение за актуалното състояние на програмите за презаселване и възможните бъдещи пристигания. За държавите членки, които вече са въвели частни програми за спонсориране, набирането и проверката на спонсорите следва да продължи, за да може се разширят бъдещите възможности за прием.

3.   Връщане

Настоящият раздел цели да се предоставят насоки за подкрепа на националните органи при определянето на евентуалните мерки, които могат да бъдат предприети, за да се гарантират непрекъснатост и безопасност на процедурите за връщане на граждани на трети държави в техните държави на произход или на транзитно преминаване в контекста на настоящата пандемия от COVID-19.

При извършването на действия и изпълнението на процедури за връщане компетентните органи в държавите членки трябва изцяло да вземат предвид националните мерки за опазване на здравето, насочени към предотвратяване и задържане на разпространението на COVID-19, и да ги прилагат по пропорционален и недискриминационен начин спрямо всички незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Следва да се обърне специално внимание на положението и потребностите на уязвимите лица. Следва също така да се вземе предвид конкретната ситуация в третата държава, що се отнася до националните мерки за опазване на здравето и до въздействието на COVID-19.

Мерките, предприети в световен мащаб за задържане на пандемията от COVID-19, оказват съществено влияние върху връщането на незаконни мигранти. Когато извършват дейности и операции по връщане в трети държави, държавите членки са изправени пред практически затруднения, включително поради намаляването на капацитета на наличните служители на имиграционните органи, които могат да отговарят също така за прилагането на мерки в областта на общественото здраве. Тези затруднения са свързани основно с предизвикателствата при прилагането на мерки за опазване на здравето и безопасността, за да се защитят както незаконно пребиваващите граждани на трети държави, така и служителите, работещи в областта на връщането.

Те са свързани също така със значителното намаляване на търговските полети и други видове транспорт, както и с ограничителните мерки за влизане, въведени от трети държави, за да се ограничи разпространението на COVID-19. Frontex предоставя редовно актуална информация относно мерките, предприети от въздушните превозвачи и от трети държави, в приложението за интегрирано управление на връщането (IRMA). В този контекст е от ключово значение да се предприемат всички необходими мерки, за да се сведат до минимум рисковете за здравето на лицата, които участват в операции, процедури и дейности в областта на връщането.

Въпреки временното смущение, причинено от тези необходими мерки, работата в областта на връщането следва да продължи, по-специално като се изпълняват онези дейности, които могат да бъдат осъществени въпреки ограничителните мерки (например идентифициране, издаване на валидни документи за пътуване, записване в програми за подпомагане на доброволното връщане и реинтеграцията), за да има готовност за момента, когато могат да бъдат осъществявани операции по връщане. Процедурите за връщане следва да продължат, доколкото е възможно, и държавите членки следва да имат готовност, включително с подкрепата на Frontex, да възобновят процедурите за връщане и да се справят с изоставането, когато смущението, причинено от ограничителните мерки, вече не е налице. Комисията и Frontex ще подкрепят националните органи при координирането на техните усилия.

Връщането на незаконните мигранти, които са избрали доброволно да напуснат територията на ЕС, следва да продължи да бъде активно подпомагано и насърчавано, като се вземат всички необходими санитарни мерки. Повече от всякога следва да се отдава приоритет на доброволното връщане, тъй като с него се намаляват рисковете за здравето и безопасността на операциите по връщане, включително като се свеждат до минимум рисковете за незаконните мигранти и за съответните придружаващи служители.

Националните органи са изправени пред практически предизвикателства, свързани с въпроса как да процедират по отношение на задържането преди извеждане, когато изпълняват мерки за предотвратяване и защита от риска от заразяване и от разпространението на COVID-19.

Следва да се запазят тясното сътрудничество и близките контакти с трети държави във връзка с идентифицирането, издаването на валидни документи за пътуване и връщането на техни граждани, като същевременно се отчитат в пълна степен техните опасения и предприетите от тях ограничителни мерки, и като се вземат всички необходими санитарни предпазни мерки. Третите държави продължават да са задължени по силата на международното право да приемат обратно своите граждани. Много трети държави се опитват да улеснят и да организират репатрирането на своите граждани, блокирани в чужбина, като в същото време предприемат мерки за опазване на здравето, които се прилагат при пристигане. Държавите членки следва да си сътрудничат с органите на третите държави, за да гарантират, че такива мерки в областта на общественото здраве се спазват в пълна степен при връщането на незаконните мигранти в тяхната държава на произход, за да може да бъде осъществен максимален брой операции по връщане. Комисията е готова да подкрепи държавите членки в сътрудничеството им с трети държави в областта на обратното приемане.

Frontex има готовност да подпомага държавите членки при организирането на всички операции по връщане в трети държави по въздуха, по-специално за улесняване на репатрирането както на лица, подлежащи на доброволно връщане, така и на лица, подлежащи на принудително връщане, чрез редовни или чартърни полети, както и да предлага съдействие, от което националните органи може да се нуждаят.

Въпреки всички положени разумни усилия ще са налице случаи, в които връщането не може да бъде изпълнено поради мерките, предприети за задържане на пандемията от COVID-19. В такива случаи държавите членки разполагат с голяма свобода на преценка при предоставянето на разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой на незаконни мигранти поради хуманни, хуманитарни или други причини, както е предвидено в член 6, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО (наричана по-нататък „Директивата за връщането“).

Процеси на връщане

Националните мерки, въведени с цел предотвратяване и задържане на разпространението на COVID-19, ограничават възможностите на органите по връщането да поддържат преки контакти с връщаните лица и с органите на трети държави.

Необходимо е да се облекчат последиците от подобни ограничения, за да се гарантира, че мерките, предприети от компетентните органи в хода на административните процедури, се основават на и надлежно отчитат индивидуалните обстоятелства на всеки незаконен мигрант и гарантират правото на изслушване в съответствие с общите принципи на правото на ЕС. Поради това, за да се съобразят с тези изисквания, компетентните органи следва да използват алтернативни средства, при които физическото присъствие на гражданите на трети държави не се изисква или е намалено.

Прилагането на подобен подход се насърчава настоятелно и с цел да се поддържат активни каналите за комуникация и сътрудничество с органите на трети държави в настоящия момент, когато поради ограничителните мерки капацитетът за работа по процедури по идентифициране и издаване на валидни документи за пътуване на консулските служители на много трети държави също става по-ограничен. Това би улеснило изясняването и ускоряването на производството в отделни случаи, а оттук и връщането, когато ситуацията го позволява.

Въпреки настоящите ограничения доброволното връщане продължава да бъде най-доброто решение за подпомагане на напускането на незаконните мигранти. Ето защо е от съществено значение да се насърчават възможностите за доброволно връщане, включително възможностите за помощ в процеса на реинтеграция, както и да се осигури непрекъснатостта на националните програми за подпомагане на доброволното връщане и реинтеграцията, като се отчита въздействието на COVID-19 в трети държави. Гражданите на трети държави, които желаят да участват в такива програми, следва да могат да продължат да го правят, а дейностите по консултиране в областта на връщането и реинтеграцията следва да продължат, доколкото е възможно, като се използват инструменти, при които близостта е намалена или които не изискват физическа близост.

Практически насоки:

За провеждането на интервюта да се използват видеоконферентни връзки, писмена комуникация или други канали за виртуална и дистанционна комуникация, като се осигури достъп до устен превод и правна помощ. На национално равнище могат да се предоставят насоки за всички участващи страни.

За контакти с консулските служби на трети държави и за придвижване на отделни случаи да се използват видеоконферентни връзки и други налични електронни средства, като например електронни системи за управление на случаите на обратно приемане.

Когато това е възможно, да се използва подкрепата от Frontex, за да се увеличат наличието и използването на видеоконферентна връзка, както и на други електронни средства и канали за виртуална и дистанционна комуникация.

Да се използва капацитетът на оперативните служители за връзка по въпросите на имиграцията и служителите на ЕС за връзка по въпросите на връщането в трети държави за подкрепа на процедурите за идентифициране и издаване на валидни документи за пътуване.

Да се използват онлайн формуляри, интервюта по телефона и други форми на дистанционна комуникация за по-нататъшно провеждане на дейности по консултиране в областта на връщането и реинтеграцията, както и за записване за участие в програми за подпомагане на доброволното връщане и реинтеграцията. Да се удължат сроковете за записване в такива програми. Да се поддържат тесни връзки с доставчиците на услуги за реинтеграция в трети държави. Да се разгледа възможността за адаптиране на пакетите за реинтеграция, предоставени от държавите членки, когато доставчиците на услуги не са в състояние да предоставят своите обичайни услуги в трети държави.

Да се използва финансовата подкрепа по линия на Frontex за адаптиране на националните системи за управление на случаите на връщане (RECAMAS) с цел регистриране на необходимата информация за връщаните лица, като се гарантира спазването на правилата за защита на данните.

Срок за доброволно напускане

Поради значителните ограничения на търговските полети и ограничителните мерки, въведени от трети държави по отношение на пристигащите от Европа лица, гражданите на трети държави, които са обект на решения за връщане, с които се предоставя срок за доброволно напускане, може да не са в състояние да изпълнят това решение в рамките на определения срок, независимо от техните максимални усилия и най-добри намерения. Вследствие на това гражданите на трети държави могат да бъдат обект на забрана за влизане поради неспазване на решение за връщане съгласно член 11, параграф 1 от Директивата за връщането. Въпреки това незаконните мигранти не следва да бъдат държани отговорни и да понасят отрицателни последици за ситуация извън техния контрол.

За да се предотврати възникването на подобна ситуация, държавите членки следва да използват възможността, предвидена в член 7, параграф 2 от Директивата за връщането, и да удължат срока за доброволно напускане с подходящ период от време, като вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, продължителността и естеството на ограничителните мерки и наличието на транспортни средства до третата държава на връщане.

Държавите членки следва също така да предоставят срок за доброволно напускане, който е по-дълъг от 30 дни от издаването на решение за връщане, когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и по-специално наличието на транспортни средства до третата държава на връщане, от самото начало е ясно, че съответният гражданин на трета държава няма да може да напусне съответната държава членка в рамките на 30 дни.

Когато срокът за доброволно напускане е удължен и изпълнението на решението е временно преустановено, незаконните мигранти следва да получат писмено потвърждение, както е предвидено в Директивата за връщането (член 14).

Когато срокът за доброволно напускане не може да бъде спазен поради липса на транспорт до третата държава на връщане или поради друга причина, която не зависи от лицето и е свързана с ограничителните мерки, държавите членки следва да се въздържат от издаване на забрана за влизане или да оттеглят вече издадена забрана за влизане.

Практически насоки:

Когато е необходимо и пропорционално, да се използва възможността за налагане на някои изисквания с оглед избягване на опасността от укриване по време на срока за доброволно напускане, както е предвидено в член 7, параграф 3 от Директивата за връщането, като например задължение за престой на определено място и предоставяне на органите на документи за самоличност или за пътуване.

Когато се налагат мерки с оглед избягване на опасността от укриване, да се използват такива, които ограничават движението на обществени места и осигуряват социално дистанциране, като например редовно явяване чрез видеовръзка, в съответствие с правилата за защита на данните.

Образование за децата

Съгласно Директивата за връщането на нанавършилите пълнолетие лица следва да се предостави достъп до системата за основно образование в зависимост от продължителността на престоя им, както по време на срока за доброволно напускане, така и по време на периодите, през които извеждането е отложено (член 14), така и по време на задържането (член 17).

Осигуряването на достъп до система за основно образование за ненавършилите пълнолетие лица, които подлежат на процедури за връщане, може да представлява предизвикателство за националните органи поради мерките, насочени към предотвратяване и ограничаване на разпространението на COVID-19. В този контекст няколко държави членки са въвели възможности за обучение в домашни условия или други форми на дистанционно обучение. Доколкото такива възможности са достъпни за гражданите на съответната държава членка, предприетите мерки следва да отчитат в пълна степен висшите интереси на детето (член 5) и, доколкото е възможно, възрастта и нуждите на съответните ненавършили пълнолетие лица.

Практически насоки:

Да се осигури достъп до обучение в домашни условия или други възможности за дистанционно обучение на ненавършилите пълнолетие лица при същите условия като за децата, които са граждани на съответната държава членка. Обучението в домашни условия може да включва например средства за онлайн обучение или електронно обучение с дистанционно ежедневно или ежеседмично проследяване от страна на учителите, зададени материали за четене и упражнения за занимание в домашни условия, разпространение на развлекателни и образователни комплекти и радиопрограми, подкаст или телевизионно излъчване на академично съдържание.

За целите на онлайн обучението да се обмисли увеличаване, ако е необходимо, на достъпа до интернет и на наличността на компютри, които следва да се използват при спазване на правилата за социално дистанциране.

Доставчиците на образование, в това число доставчиците на езикови курсове или неформално образование, следва да могат да продължат своята дейност, при условие че се спазват правилата за социално дистанциране и е възможно да бъдат осигурени превантивни здравни мерки, или дистанционно, като се използват онлайн средства.

Насоки за осигуряване на образование в настоящата ситуация на разпространение на COVID-19 могат да бъдат намерени на уебстраницата на Мрежата на агенциите на ООН за образование в извънредни условия (https://inee.org/).

Здравни грижи

Директивата за връщането изисква гражданите на трети държави да имат достъп, доколкото е възможно, до спешни медицински грижи и основно лечение на болести. Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че като част от спешните медицински грижи и основното лечение на болести връщаните лица имат достъп до необходимите здравни грижи за лечение на COVID-19.

Практически насоки:

На незаконните мигранти да се предоставя информация на език, който разбират или за който има достатъчно основания да се счита, че разбират, относно националните мерки, предприети за задържане и предотвратяване на разпространението на COVID-19, включително по въпроси като хигиената на ръцете, социалното дистанциране, кашлянето, карантината и изолацията, хигиенните мерки, предотвратяването на събирания, използването на обществени пространства, разпоредените правила на поведение, ограниченията на движението и за действията, които трябва да предприемат, ако предполагат, че може да са заразени.

Здравен скрининг

С цел да определят подходящи предпазни мерки за изпълнение държавите членки, в съответствие с националното си законодателство, могат да извършват здравен скрининг на незаконно пребиваващи граждани на трети държави по причини, свързани с общественото здраве, като този скрининг следва да е в съответствие с принципа на недискриминация и зачитане на основните права. Това ще гарантира, че здравословното състояние на гражданите на трети държави надлежно се взема предвид при процедурите за връщане, в съответствие с достиженията на правото на ЕС.

Медицинските тестове и скрининг за COVID-19 на незаконните мигранти могат също така да улеснят обратното приемане, като послужат за уверение на органите на трети държави относно намаления риск от разпространение. Същото важи и за поставянето под карантина в трети държави, които се ползват с подкрепата на международни партньори като Международната организация по миграция.

Практически насоки:

Приоритет следва да се даде на здравния скрининг на граждани на трети държави, изложени на най-голям риск от заразяване, като например възрастните хора или хората с хронични заболявания, както и на новопристигналите в местата за настаняване или задържане.

При необходимост на новопристигащите в местата за задържане или настаняване може да бъде наложена 14-дневна карантина. Органите могат също така да измерват температурата на гражданите на трети държави при постъпването и напускането на местата за задържане или настаняване за откриване на симптоми на болестта. Може да бъде създаден механизъм за ежедневно наблюдение за оценка на възможни случаи със съмнение за зараза.

При поискване от страна на третата държава на връщане, да се осигури медицинско удостоверение COVID-19 за връщаните лица; когато е възможно, да се работи с международните партньори за поставянето на връщаните лица под карантина в трети държави.

Да се прави редовен медицински скрининг на персонала, работещ в близък контакт с връщаните лица.

Да се използва финансова подкрепа от Frontex за адаптиране на националните системи за управление на случаите на връщане (RECAMAS) с цел регистриране на информация за това дали даден незаконен мигрант е заразен или е изложен на риск от заразяване, ако в националното право се предвижда възможност за регистрирането на подобна информация, като същевременно се гарантира спазването на правилата за защита на данните и на принципите на необходимост и пропорционалност.

Задържане

В член 15, параграф 4 от Директивата за връщането се изисква задържането с цел извеждане да се спре незабавно, когато стане ясно, че в конкретния случай вече не съществува разумна възможност за извеждане. Временните ограничения, въведени от държавите членки и трети държави с цел предотвратяване и задържане на разпространението на COVID-19, не следва да се тълкуват като автоматично водещи до заключението, че по отношение на всички случаи вече не съществува разумна възможност за извеждане. Няколко фактора могат да бъдат взети предвид, за да се определи дали за всеки отделен случай продължава да съществува разумна възможност за извеждане.

Практически насоки:

Преди да се вземе решение за освобождаването на задържани мигранти, да се извършват индивидуални оценки, като се отчитат максималният срок на задържане, периодът, през който връщаното лице е било задържано, и дали са изпълнени надлежно процедурите за идентифициране/издаване на валидни документи за пътуване/обратно приемане.

Когато се освобождават граждани на трети държави, да се използват, когато е необходимо и пропорционално, принудителни мерки, които са по-леки от задържането, за да се предотврати укриване в съответствие с член 15 от Директивата за връщането, като например задължението за престой на определено място или за предоставяне на документи на органите.

Доколкото е възможно, да се предприемат мерки, с които да се гарантира, че освободеният от задържане гражданин на трета държава може да спазва националните мерки в областта на общественото здраве, въведени с цел предотвратяване и задържане на разпространението на COVID-19.

Да се гарантира, че по-леките принудителни мерки са в съответствие с действащите национални мерки за опазване на общественото здраве с цел предотвратяване и задържане на разпространението на COVID-19, да се използват алтернативни на задържането мерки, с които се гарантира спазване на националните мерки за опазване на общественото здраве, като например редовно явяване чрез видеовръзка, в съответствие с правилата за защита на данните.

Използване на специализирани места за задържане, условия на задържане и социално дистанциране

За да се защитят хората от разпространението на COVID-19, националните органи прилагат все повече мерки за социално дистанциране и други предпазни мерки. Същото се отнася и за местата за задържане, където здравето и безопасността както на задържаните лица, така и на служителите също могат да бъдат изложени на риск и трябва да бъдат защитени. Вследствие на това ефективният максимален капацитет на специализираните места за задържане може да бъде значително намален, за да се предотврати заразяването.

Ако поради тези причини държавите членки не са в състояние да осигурят настаняване в специализирани центрове за задържане, те могат да използват други подходящи места, при осигуряване на гаранциите, установени в Директивата за връщането, при условие че са осигурени възможности за социално дистанциране и други превантивни и хигиенни мерки. Държавите членки следва надлежно да отчитат правото на семеен живот в случай на двойки и семейства с деца, както и ситуацията на уязвимите лица.

Практически насоки:

В местата за задържане да се въведат превантивни и хигиенни мерки, включително социално дистанциране и редовна дезинфекция на общите пространства, и да се гарантира наличието на подходящ капацитет за изолация.

В насоките на СЗО „Готовност, превенция и контрол на COVID-19 в местата за лишаване от свобода и други места за задържане“ (14) се предоставя полезна информация относно начините за предотвратяване и справяне с потенциално огнище на болест в местата за задържане, като се подчертават също така и важни аспекти на правата на човека, които трябва да бъдат спазени при ответните действия по отношение на COVID-19.

Неналожителните посещения могат да бъдат ограничени с цел задържане и предотвратяване на разпространението на COVID-19. Вместо това могат да се използват алтернативни мерки, например контакт по телефона, онлайн комуникация или други средства. Това не следва да води до налагане на необосновани ограничения на адвокатите, настойниците и наблюдаващите органи.

Когато това е необходимо, за да се осигури социално дистанциране, за кратък период от време предоставянето на услуги, които не са наложителни, като например групови дейности и консултации „лице в лице“, може да бъде временно преустановено.


(1)  https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2020/03/10/statement-by-the-president-of-the-european-council-following-the-video-conference-on-covid-19/

(2)  C(2020) 2050 final.

(3)  На 2 април 2020 г. мрежата на EASO за процедурите за предоставяне на убежище проведе онлайн тематична среща относно организирането на дистанционни лични интервюта, а на 8 април 2020 г. — относно дистанционното подаване на молби за убежище. Също така мрежата на EASO за презаселване и хуманитарно приемане проведе онлайн среща за обсъждане на последиците от COVID-19 за операциите по презаселване в държавите членки.

(4)  Практическо ръководство на ЕАSО:Лично интервю и Насоки на EASO относно процедурата за предоставяне на убежище:Оперативни стандарти и показатели и Насоки на EASO относно планирането във връзка с непредвидени ситуации в контекста на приемането

(5)  Член 6 и член 31 от Директива 2013/32/ЕС.

(6)  Член 9 от Регламент (ЕС) № 603/2013.

(7)  Член 18 от Директива 2013/33/ЕС.

(8)  „Практическо/техническо ниво за предоставяне на общ преглед на въздействието на COVID-19 върху прилагането на дъблинската процедура“.

(9)  Някои държави членки можаха да дадат само приблизителни цифри.

(10)  Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 г. за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 222, 5.9.2003, стр.3), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 118/2014 на Комисията от 30 януари 2014 г. (ОВ L 39, 8.2.2014 г., стр. 1).

(11)  Посочена в член 4 от Регламента от Дъблин.

(12)  EASO „Практическо ръководство относно прилагането на Регламент „Дъблин III“: интервю и преценка на доказателствата“.

(13)  EASO „Насоки във връзка с дъблинската процедура: оперативни стандарти и показатели“.

(14)  На разположение на адрес: http://www.euro.who.int/en/health-topics/health-determinants/prisons-and-health/news/news/2020/3/preventing-covid-19-outbreak-in-prisons-a-challenging-but-essential-task-for-authorities.


Top