ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.9.2020

COM(2020) 562 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.











Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани 

{SEC(2020) 301 final} - {SWD(2020) 176 final} - {SWD(2020) 177 final} - {SWD(2020) 178 final}

План във връзка с целта в областта на климата за 2030 г.

1.По-решителни мерки за справяне с кризата, свързана с изменението на климата

Кризата с изменението на климата е предизвикателството на нашето време. През изминалите пет години бяха регистрирани най-високите температури досега. Средната температура в световен мащаб се е повишила с 1,1°C в сравнение с прединдустриалния период. Последиците от глобалното затопляне са извън всякакво съмнение — все по-често ставаме свидетели на суши, бури и други крайно неблагоприятни метеорологични явления. Трябва да предприемем спешни и устойчиви действия, за да опазим здравето, просперитета и благосъстоянието на хората в Европа и по целия свят. В последните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата, посветени на изменението на климата, глобалното затопляне с 1,5°C, земите, океаните и криосферата, на преден план са изведени опустошителните последици, които ни очакват, ако изменението на климата не бъде овладяно. Тревогата на европейските граждани с основание расте — 90 % от тях смятат, че изменението на климата е сериозен проблем. ЕС стои начело на борбата с изменението на климата в световен мащаб и Комисията е твърдо решена по-нататъшните му действия да бъдат предприети сега.

Председателят на Комисията г-жа Фон дер Лайен изведе европейския зелен пакт 1 като основен политически приоритет, чиято цел е да превърне ЕС в справедливо и благоденстващо общество с модерна и конкурентоспособна икономика, в която ресурсите се използват ефективно. Трябва да защитим, да съхраним и да засилим природния капитал на ЕС, както и да опазим здравето и благосъстоянието на нашите граждани от рисковете и последиците, свързани с изменението на климата и околната среда, посредством приобщаващо преобразуване, основано на справедлив преход, така че никой да не бъде изоставен. Днес Комисията поставя нашия континент на пътя към превръщането на тази цел в реалност и постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

В момента секторът на здравеопазването в световен мащаб се намира в криза, която засяга икономиката и обществото както никога досега. Това изисква предприемането на спешни мерки, но усилията за овладяване на една криза не бива да водят до нови кризи, нито да влошават съществуващите. Отлагането на действията или отмяната на мерките в областта на климата не са сред възможните сценарии за Европейския съюз. Ако не се вземат мерки, разрастващата се криза с климата заплашва да доведе до унищожителни последици за околната среда, здравето и поминъка ни, далеч по-тежки от кризата в здравния сектор. Икономическите сътресения и пагубните социални последствия, до които може да се стигне в дългосрочен план в резултат на бездействието, биха ни стрували много по-скъпо от днешните разходи за инвестиции в амбициозни действия за климата.

Европейският икономически отговор на COVID-19, който бе единствен по рода си, разкрива несравнима възможност преходът към неутрална по отношение на климата икономика да се ускори чрез инвестиране в необходимото преобразуване въз основа на принципите на социалната справедливост. Next Generation–EU и многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027, чиято обща финансова мощ възлиза на над 1,8 трилиона евро, могат да бъдат използвани за осъществяването на двойния екологичен и цифров преход, към който Европа се стреми. Ефективното преодоляване на икономическата криза и успоредно с него извличането на ползи от ускорения преход към чиста и устойчива икономика, изисква тези амбиции да намерят място в плановете на държавите членки за възстановяване и устойчивост.

През идното десетилетие ЕС ще продължи да работи за постигането на резултати в областта на климата и едновременно с това на икономически растеж. Оценките показват, че през 2019 г. емисиите на ЕС, включително поглъщанията, са намалели с около 25 % в сравнение с 1990 г., докато за същия период икономиката е отбелязала ръст от 62 % . Това доказва, че можем да се справим с изменението на климата и едновременно с това да постигнем устойчив икономически растеж и създаване на заетост. От оценката на въздействието, придружаваща настоящото съобщение, става ясно, че намаляването на емисиите с 55 % до 2030 г. в сравнение с 1990 г. е не само благоприятно за Европа, но е и икономически осъществимо при наличието на подходящи политики.

Настоящата рамка на ЕС за политиката в областта на климата сама по себе си не би ни позволила да постигнем целите си за 2050 г., нито да изпълним ангажиментите си по Парижкото споразумение. Прогнозите показват, че ако просто продължим да прилагаме действащото в момента законодателство, до 2050 г. ЕС ще понижи емисиите си на парникови газове с 60 %. За да облекчи бремето за идните поколения обаче ЕС трябва още сега да си постави по-високи цели за настоящото десетилетие. Колкото по-малко действия предприеме ЕС през следващите десет години, толкова по-трудно ще бъде да се постигне спад на емисиите след 2030 г.

Затова Комисията предлага промяна на настоящия подход за намаляване на емисиите с оглед постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., която да намери израз в Европейския законодателен акт за климата.

В оценката на въздействието, както и в рамките на широката консултация, проведена през изминалата година, Комисията внимателно проучи въздействието, което намаляването на емисиите с 50 % — 55 % до 2030 г. в сравнение с 1990 г. ще окаже върху икономиката, обществото и околната среда. В оценката на въздействието подробно са разгледани възможните съчетания на инструменти на политиката и начините, по които отделните икономически сектори могат да допринесат за постигането на тези цели. Балансираният, реалистичен и разумен подход към постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. означава да си поставим за цел понижаване на емисиите с 55 % до 2030 г.

Ето защо настоящото съобщение си поставя следните цели:

1.Предлага се общоевропейска цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. с най-малко 55 % спрямо нивата от 1990 г., включително емисиите и поглъщанията, във всички сектори на икономиката.

2.Представя се набор от необходими действия във всички сектори на икономиката и се дава начало на преразглеждането на основните законодателни инструменти с оглед постигането на тази по-голяма амбиция.

3.Подготвя се почвата за провеждането на обществен дебат през есента на 2020 г. с цел да се засили приносът на ЕС към Парижкото споразумение преди края на годината и да се проправи пътят за подробни законодателни предложения, които Комисията да представи до юни 2021 г.

ЕС може и трябва да си постави за цел намаление от 55 % въз основа на следните три основни съображения:

Първо, закриването на въглищни електроцентрали и пречистването на енергоемката промишленост доведе до голям спад на емисиите, за разлика от секторите на транспорта, селското стопанство и строителството, при които намаляването се оказа по-трудно поради специфичните предизвикателства в тези отрасли. Постигането на неутралност по отношение на климата изисква значително активизиране на действията на ЕС във всички сфери. Във възлови области като земеползването и транспорта се налага още през предстоящото десетилетие да се предприемат действия за съкращаването на дългите срокове за изпълнение, в противен случай след 2030 г. необходимите промени ще трябва да се постигнат нереалистично бързо.

Второ, твърде голям е рискът през следващото десетилетие да се стигне до силна обвързаност с технологии, характеризиращи се с високи въглеродни емисии. Това е обусловено от настоящата законодателна уредба, а също така и от естествената краткосрочна перспектива при вземането на икономически решения в условията на кризата с COVID-19. За да могат инвестиционното планиране и инвестиционните решения днес да бъдат в съзвучие с прехода към неутралност по отношение на климата, са необходими спешно по-отчетливи и по-силни инвестиционни сигнали.

И трето, научните изследвания показват, че рисковете в областта на климата определено се влошават. В последните си специални доклади Междуправителственият комитет по изменение на климата установи по-големи рискове при по-ниски температури на системните повратни точки на Земята в сравнение с петия си доклад за оценка, като например забавянето на течението Гълфстрийм или нестабилността на ледовете в Гренландия и в западната част на Антарктика. Кризата в областта на климата върви ръка за ръка със загубата на биологично разнообразие в световен мащаб, затова решенията трябва да се търсят едновременно и за двете предизвикателства. Затова единственото отговорно решение е да действаме сега, когато все още имаме свободата да избираме как, вместо да продължаваме по инерция, докато не бъде твърде късно.

Носим отговорност за предприемането на решителни действия в интерес на бъдещите поколения. Ако ЕС успее да реализира тези цели, много други правителства и граждани по света ще видят, че постигането на просперитет може да бъде съчетано с ограничаване на глобалното изменение на климата до нива далеч под 2 °C, както и със стремежа то да се ограничи до 1,5°C, за да се опази бъдещето на нашата планета. При все това, дори чрез действия в световен мащаб някои от неблагоприятните ефекти от изменението на климата ще продължат. Ето защо ЕС продължава да полага усилия за приспособяване към изменението на климата както в Европа, така и в световен мащаб. И накрая, постигането на неутралност по отношение на климата изисква инвестиции в технологии, стопански модели, умения, инфраструктура, а също и промени в поведението. Екологичният преход ще направи нашата икономика по-модерна, по-иновативна, ще засили нейната кръговост и устойчивост, ще даде тласък на нейната конкурентоспособност и просперитет в световен мащаб през идните години.

2.Икономически и социални ползи от засилената амбиция

Въз основа на анализа в оценката на въздействието Комисията стига до заключението, че намаляването на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. не само ще осигури стабилен напредък на ЕС към постигането на неутралност по отношение на климата, но също така ще превърне стопанския и промишления сектор на ЕС в пример в световен мащаб. Анализът също така потвърждава, че е възможно по-високата цел за намаляване на емисиите да бъде постигната по отговорен и социално справедлив начин. Това може да бъде стимул за устойчив икономически растеж и ускорен преход към чиста енергия, като същевременно се търсят решения за неблагоприятните социални последствия и се разработват адекватни политики както на равнището на ЕС, така и на държавите членки. Постигането на 55-процентно намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. би подобрило и благосъстоянието на гражданите на ЕС благодарение на съществените допълнителни ползи, свързани със здравето, подобреното качество на въздуха и ограниченото влошаване на околната среда, като би допринесло значително за възстановяването от епидемията на COVID-19 и за постигането на дългосрочна конкурентоспособност и устойчивост на европейската икономика.

Понижаването на емисиите с 55 % ще бъде значително инвестиционно предизвикателство за промишлеността, сектора на услугите, транспорта и енергетиката в ЕС. Възвръщаемостта на инвестицията в постигането на тази цел обаче ще бъде не друго, а конкурентоспособността на нашите дружества и просперитетът на нашите граждани. Кризата с COVID-19 нанесе тежък удар върху стопанския сектор на ЕС. Тя не засегна съществено инвестициите, необходими за постигането на по-амбициозната цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., а по-скоро влоши условията за осъществяването на тези инвестиции, което трябва да се преодолее чрез решителни инициативи в рамките на политиката на равнището на ЕС и на национално равнище. Планът за възстановяване на ЕС със своя механизъм за възстановяване и устойчивост е от решаващо значение за това тези инвестиции да се превърнат в основа за реализирането на екологичния преход. Макар че според прогнозите нетните емисии на парникови газове през 2020 г. ще спаднат с 30 — 35 % под нивата от 1990 г., икономическото оживление след кризата с COVID-19 се очаква да повиши емисиите отново до предишните равнища, освен ако не бъдат предприети допълнителни мерки. Времето не чака, когато става дума за глобалното затопляне. За да постигнем неутралност по отношение на климата до 2050 г., през следващото десетилетие ще трябва да продължим да изграждаме нови вятърни турбини, да се стремим към чиста промишленост и да обновяваме сградите, за да подобрим тяхната енергийна и ресурсна ефективност. За целта е нужно да дадем възможност на дружествата от ЕС да заемат водеща позиция при разработването, разгръщането и търговското разпространение на решения, характеризиращи се с ниски въглеродни емисии. Предстоят още много усилия за постигането на екологично по-чиста мобилност чрез въвеждането на превозни средства с нулеви емисии, които да заместят конвенционалните автомобили, за силно развитие на обществения транспорт и по-широко използване на устойчиви видове транспорт и мултимодални решения чрез широк и добре интегриран набор от възможности за чиста мобилност. Цифровите технологии ще бъдат възлов елемент от мерките за постигане на неутралност по отношение на климата и укрепване на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб. Цифровият и екологичният преход трябва да се допълват взаимно.

Най-малко 30 % от общия финансов капацитет на многогодишния бюджет на ЕС и Next Generation – EU ще бъдат заделени за разходи в областта на климата, като всички средства ще бъдат изразходвани в съответствие с целите на Парижкото споразумение и принципа за ненанасяне на вреди. Националните планове за възстановяване и устойчивост и свързаните с тях разходи трябва да дадат своя реален принос за екологичния и цифровия преход или за преодоляването на произтичащите от него предизвикателства. Целенасоченото използване на тези средства може да стимулира силен приток на инвестиции от частния сектор. Разходите за възстановяване трябва да се съчетаят с амбициозни действия в областта на климата, за да се избегне пропиляването на средства и блокирането на активи, което на по-късен етап би предизвикало нужда от допълнителни ресурси. С други думи, в ситуацията на все по-оскъдна ликвидност, в която се намираме, не бива да се осланяме на познатия рефлекс за инвестиране в икономика с въглеродсъдържащи горива, а да насърчаваме инвестициите в иновативни и нисковъглеродни технологии, които да превърнат Европа в модерна и екологична икономика. Не за месеци, нито за години, а за десетилетия напред работните места и доходите трябва бъдат запазени и да бъдат създадени нови.

За възстановяването и повишаването на екологосъобразността на нашата икономика могат да послужат структурни политики и реформи на политиката, които стимулират конкуренцията на продуктовите пазари, осигуряват съответствие между уменията и потребностите и предлагат необходимото образование и обучение.

Увеличаването на капиталовия ресурс на ЕС е възлов елемент на екологичния преход, за който се изискват по-големи първоначални инвестиции, които обаче с времето ще се възвърнат под формата на енергийна ефективност. Нужни са повече инвестиции в областта на енергетиката. През периода 2021—2030 г. ЕС ще трябва да инвестира годишно 350 милиарда евро повече, отколкото през периода 2011—2020 г., което представлява увеличение с около 90 милиарда евро на година в сравнение с инвестициите, необходими за постигане на сегашните цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. Освен обществената подкрепа инициативата за устойчиво финансиране също ще насочи частните инвестиции към процеса на екологично възстановяване. Таксономията на ЕС и стандартът на ЕС за екологични облигации и екологични базови показатели за сравнение ще бъдат основни инструменти за приближаване на финансирането към нуждите на реалния сектор на икономиката.

Като се има предвид значителният мащаб на вътрешния ни пазар, ускоряването на прехода ще спомогне за модернизирането на цялата икономика на ЕС, ще открие повече възможности за заемане на водещи позиции в областта на чистите технологии, както и за постигане на конкурентно предимство на световните пазари. Разработването на нови вериги за създаване на стойност и разширяването на други ще подобри отворената стратегическа автономност на промишлените екосистеми в Европа. Това ще допринесе за преминаването към същинска кръгова икономика, която заедно с цифровизацията ще бъде в центъра на модернизацията, необходима за подобряване на цялостната ефективност и устойчивост на европейската икономика.

Нашите граждани желаят да живеят в една модерна, устойчива, справедлива и приспособяваща се Европа. Те са важен партньор в борбата с изменението на климата и могат да го подкрепят чрез политическа мобилизация, както и чрез своя потребителски избор. Гражданите могат да допринесат много за декарбонизацията, като вземат по-екологични решения за своите покупки и начина си на живот, но за целта трябва да бъдат насърчени чрез практически полезна и надеждна информация.

Освен сектора на промишлеността, строителството и транспортът са основният потребител на енергия и източник на емисии. Декарбонизацията както на производството, така и на потреблението на енергия е от основно значение за постигането на неутралност по отношение на климата и тя може да бъде постигната, като същевременно се повишава благосъстоянието на нашите граждани, свързано с транспорта и жилищното настаняване.

Нашата по-голяма амбиция за климата за 2030 г. по отношение на сектора на строителството може и трябва да върви ръка за ръка с равенството и социалната справедливост. Така например домакинствата с ниски доходи имат по-големи разходи за отопление в сравнение с по-заможните домакинства. Използването на силно замърсяващи горива като въглищата е по-разпространено сред домакинствата с по-ниски доходи и присъства особено силно в конкретни региони в Европа. Така тези домакинства могат да бъдат засегнати по-неблагоприятно от прехода, особено ако решенията с високи въглеродни емисии станат по-скъпи, а те нямат достъп до нисковъглеродните алтернативи. За да се избегнат отрицателните последици за уязвимите потребители, е важно социалната политика и политиката за енергийна ефективност да бъдат насочени към обновяването на техните домове, без да се допуска прекалено нарастване на разходите им за отопление и електроенергия.

Обновяването на сградите в Европа свива не само разходите за енергия и емисиите на парникови газове, а подобрява условията на живот и създава работни места на местно равнище. Предстоящата инициатива за обновяване на сградите ще бъде насочена към преодоляване на двойното предизвикателство, свързано с енергийната ефективност и финансовата достъпност в строителния сектор. Тя ще обхване сградите с най-лоши показатели и ще бъде насочена към енергийната бедност, а също така и към обществени сгради и по-специално училища, болници и заведения за здравни грижи. При обновяването на сградите е нужно да се обърне специално внимание на финансирането на първоначалните инвестиции и възможностите на домакинствата да ги управляват. По-специално, ще бъде необходима целенасочена подкрепа за инвестиции за енергийна ефективност на домакинствата с по-ниски доходи и за социални жилища. Затова трябва да изработим съответната политика, да заделим необходимия бюджет и да предложим различни и новаторски решения за начина, по който да бъде организирано повишаването на екологосъобразността на жилищата и мобилността, като същевременно подпомагаме уязвимите социални групи. Оценката на въздействието на Комисията показва, че намалението на емисиите с 55 %, постигнато чрез засилено използване на ценообразуването на въглеродните емисии, при пренасочване на доходите към домакинствата с ниски доходи, може да смекчи част от въздействията върху доходите на тези домакинства и в същото време да стимулира преминаването към нисковъглеродни технологии. Екологичният и ефективен частен и обществен транспорт ще донесе големи ползи за отделните граждани и за общностите. По-големите дялове на различните видове обществен транспорт, както и активната мобилност, по-специално придвижването с велосипед и пеша, а също и автоматизираната, свързаната и мултимодалната мобилност, съчетани с по-строги стандарти за емисиите на замърсители и на CO2 от превозните средства, ще ограничат драстично замърсяването от транспорта, особено в градовете.

Нашите граждани могат да спечелят много от реализирането на амбициозните и решителни действия в областта на климата. Намаляването на емисиите на парникови газове подобрява условията на живот и здравето, може да допринесе за създаването на заетост и понижава разходите за енергия.

Политиките за климата и енергетиката са в хармония с политиката за чист въздух, чиято цел е да осигури по-добро здраве на гражданите на ЕС. Това има особено голямо значение в редица държави членки от Централна и Източна Европа, които страдат от сравнително високи нива на замърсяване. Намаляването на емисиите на парникови газове с 55 % би могло да допринесе за по-нататъшно ограничаване на замърсяването на въздуха, като до 2030 г. достигне общо намаление от 60 % в сравнение с 2015 г. Това би ограничило вредите за здравето с най-малко 110 милиарда евро в сравнение с 2015 г. Решителните действия в областта на климата биха снижили също така разходите за контрол на замърсяването на въздуха най-малко с 5 милиарда евро през 2030 г., допринасяйки за смекчаването на други екологични проблеми, като например повишаването на киселинността.

Що се отнася до хранително-вкусовия и селскостопанския сектор, оценката на въздействието показва, че до 2030 г. намалението на емисиите в резултат на промяната на потребителските навици в посока към здравословно хранене би могло да бъде от същия порядък, какъвто предлагат съществуващите технически възможности за намаляване на емисиите в тези отрасли 2 . Стратегията „От фермата до трапезата“ 3 предвижда възможности за улесняване на потребителите при избора на устойчиви и здравословни храни и хранителни режими. Това би спомогнало не само за понижаване на емисиите в тези сектори, а и би оказало положително влияние върху здравето на потребителите и ограничаването на публичните разходи за здравеопазване, както и разхищението на храни.

Засилената амбиция в областта на климата в тези две области може да окаже положително въздействие върху БВП и общата заетост в ЕС. Оценката на въздействието показва по-специално, че в ситуациите, в които икономиката се развива под капацитета си, БВП ще се увеличи в резултат на инвестициите, които на свой ред произтичат от по-високите цели за климата. Аналогично, използването на приходите от въглеродни емисии по принцип би могло да облекчи данъчното облагане на труда, като повлияе благоприятно върху заетостта. Инвестирането в модерна и кръгова икономика ще спомогне за трайното осигуряване на нови екологосъобразни работни места в условията на ограничения по отношение на климата.

Не всички държави членки, сектори и домакинства имат равен старт при прехода към неутралност по отношение на климата, нито притежават еднакъв капацитет за реагиране на свързаните с този преход предизвикателства. По-амбициозната цел за климата вероятно ще се окаже по-голямо препятствие за държавите членки и регионите, в чийто енергиен микс преобладават изкопаемите горива и които имат по-високи емисии на парникови газове, по-голяма енергийна интензивност и по-нисък БВП на глава от населението. Някои въглеродно интензивни сектори и региони, от които зависи съществен дял от икономиката, ще претърпят сериозни промени. За да се гарантира, че никой не е изоставен, ще трябва да се вземат под внимание аспектите, свързани с разпределението. Ще бъдат нужни нови и по-актуални умения, което подчертава необходимостта да продължат инвестициите в учене през целия живот посредством всички възможни инструменти с цел осигуряване на многообразна и приобщаваща работна сила. В регионите, в които въглеродно интензивните промишлени отрасли понастоящем са от по-голямо значение, са необходими целенасочени политики и инвестиции, подкрепени от механизма за справедлив преход.

В резултат на тези преходи енергийната система на ЕС ще стане много по-сигурна и устойчива. Изкопаемите горива, макар и дълбоко вкоренени в нашия начин на живот от повече от 150 години, са изложени на нестабилни цени на горивата и прекъсвания на доставките. Повече от половината от енергийните нужди на ЕС се покриват чрез внос. Генерираната в ЕС енергия от възобновяеми източници отслабва тази зависимост, като повишава сигурността на доставките. Очаква се нетният внос на енергия да спадне с над една четвърт през периода 2015—2030 г. Засилването на амбицията в областта на климата от сегашната цел за 2030 г. на целта за намаление от 55 %, както и постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. биха спестили на ЕС 100 милиарда евро разходи за внос през периода 2021—2030 г. и до 3 трилиона евро за периода до 2050 г.

С други думи по-голямата амбиция на ЕС за климата за 2030 г. предлага както икономически възможности, така и предпоставки за по-чиста и по-здравословна околна среда в полза на нашите граждани, докато успоредно с това стабилно напредваме към неутралност по отношение на климата до 2050 г. От отговорите на обществената консултация, която Комисията организира за целите на тази инициатива, става ясно, че силната амбиция съвпада с желанието на гражданите и заинтересованите страни и дава възможност на регионалните и местните органи да участват в екологичния преход и да се възползват от него.
Тя осигурява трайни работни места, подобрява енергийната сигурност, устойчивост и независимост на ЕС, стимулира иновациите и полага солидна основа за икономически просперитет.

Фигура 1: Траектория на ЕС към постигането на устойчив икономически просперитет и неутралност по отношение на климата, 1990 — 2050 г.

Макар че всички структурни промени по принцип са източник на предизвикателства, анализът показва, че като цяло и икономиката, и гражданите ще извлекат полза от тези инвестиции, особено като се имат предвид пагубните последици от липсата на действие. Така например за домакинствата с по-ниски доходи и енергоемките или зависещи от изкопаемите горива сектори, за които предизвикателството ще бъде особено осезаемо, ще са нужни целенасочени политики, които пряко да насърчават справедливия преход. По този начин за всички останали региони в световен мащаб Европа ще се превърне в реален пример за това как изпълнението на целите по Парижкото споразумение може да доведе до един по-проспериращ, справедлив, устойчив и здравословен свят. В този смисъл икономическото въздействие ще бъде по-положително, ако регулаторните инструменти дават възможност за подходящи ценови сигнали и изместване на данъчното облагане, а приходите от ценообразуването на въглеродните емисии се използват за ограничаване на данъчните нарушения или за инвестиции в иновации и модернизация, насочени към изграждането на екологична икономика.

3.Амбициозни действия във всички сектори на икономиката на ЕС

Намаляването на емисиите на парникови газове с 55 % ще изисква действия във всички сектори, както се вижда от графиката по-горе. Преходът към неутралност по отношение на климата може да бъде осъществен само ако всеки един даде своя принос.

Емисиите на CO2 при изгарянето на изкопаеми горива са най-големият източник на емисии на парникови газове в ЕС. На тях, както и на различните от CO2 неорганизирани емисии в енергийната система, се дължат малко над 75 % от емисиите на парникови газове в ЕС. Това показва централната роля, която енергийната система играе за прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Тя ще трябва да бъде декарбонизирана изцяло, като се запази технологичната неутралност.

Повечето от останалите емисии са свързани с емисиите на CO2 от промишлените процеси и емисиите, различни от CO2, от сектора на селското стопанство и управлението на отпадъците. Намаляването на всички емисии във възможно най-голяма степен ще бъде от решаващо значение за ограничаване на необходимостта от компенсиране на останалите емисии с оглед постигането на неутралност по отношение на климата. В този смисъл секторът на земеползването в ЕС е от особено значение, като се има предвид, че понастоящем той е най-големият източник на нетни поглъщания на CO2 от атмосферата, върху който хората могат да въздействат. Благодарение на широкото навлизане на цифровите технологии днес има много възможности, което би могло съществено да допринесе за цялостното намаляване на емисиите 4 .

Въз основа на анализа в оценката на въздействието Комисията стига до заключението, че приносът от следните отделни сектори би ни позволил да постигнем по отговорен начин 55-процентното намаление на емисиите до 2030 г.

Преобразуване на енергийната система, включително в секторите на строителството, транспорта и промишлеността

За да се намалят емисиите на парникови газове с 55 %, най-големите и най-ефективните по отношение на разходите понижения могат да бъдат постигнати в сектора на строителството и производството на електроенергия — от порядъка на 60 % и повече в сравнение с 2015 г. Бързото навлизане на енергията от възобновяеми източници, която се превръща в икономически най-ефективния източник на електроенергия, прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, електрификацията и интегрирането на енергийната система ще изиграят ролята на двигатели за промяна и в двата сектора.

До 2030 г. делът на производството на електроенергия от възобновяеми източници в ЕС се очаква да нарасне най-малко два пъти — от сегашния дял от 32 % до около 65 % и повече. Навлизането на производството на електроенергия от възобновяеми източници ще разкрие широки възможности за цялостно оползотворяване на съществуващите в Европа източници на такава енергия, например вятърна енергия от разположени в морето инсталации. Възобновяемите енергийни източници ще доведат до силна децентрализация, което ще улесни ангажираността на потребителите и ще даде възможност на произвеждащите потребители да генерират, използват и предлагат енергия, а на местните и по-специално селските общности — да насърчават местните инвестиции в този вид източници. Това ще допринесе и за създаването на заетост на местно равнище.

Разгръщането на производството на електроенергия от възобновяеми източници предоставя важна възможност за декарбонизация на други сектори, като например отоплението и охлаждането в сградите и за нуждите на промишления сектор. В оценката на въздействието се подчертава, че през 2030 г. делът на възобновяемите източници на енергия за отопление и охлаждане ще бъде около 40 %. Настрана от прякото използване на енергията от възобновяеми източници и електрификацията, водородът от възобновяеми източници на свой ред също ще трябва да измести изкопаемите горива при някои промишлени процеси с висок въглероден интензитет, например като изходна суровина за определени химични процеси и за осигуряване на топлина с висока температура.

Строителният сектор, на който понастоящем се падат 40 % от крайното потребление на енергия и 36 % от емисиите на парникови газове в ЕС, има голям потенциал за постигане на разходна ефективност с оглед свиване на емисиите. В момента 75 % от сградния фонд в ЕС не е енергоефективен 5 . Много домове все още се отопляват с остарели системи, използващи замърсяващи изкопаеми горива, като например въглища и нефт. За да се оползотвори пълноценно този потенциал за подобряване, ще бъде необходимо темпът на обновяване на сградите, който в момента е около 1 %, да се увеличи два и повече пъти през периода до 2030 г. По-конкретно, трябва да се умножат усилията за основно обновяване, което обхваща сградната обвивка, интелигентна цифровизация и интегриране на енергията от възобновяеми източници, взети заедно.

През 2015 г. транспортният сектор има най-нисък дял на енергия от възобновяеми източници — едва 6 % 6 . До 2030 г. този дял трябва да се увеличи до около 24 % чрез по-нататъшно разработване и внедряване на електрически превозни средства, биогорива от нови поколения и други възобновяеми и нисковъглеродни горива като част от един цялостен и интегриран подход. Гарантирането на достъпа до акумулаторни батерии ще бъде от решаващо значение за навлизането на електрическите превозни средства, а чистият водород ще изиграе основна роля за декарбонизацията на тежкотоварния транспорт, а чрез неговите производни — и на въздухоплаването и мореплаването. Декарбонизацията на горивния микс в транспортния сектор до 2050 г. ще бъде подпомогната и чрез по-широкото използване на железопътен или други видове устойчив транспорт, като например транспорта по вътрешните водни пътища и морския транспорт на къси разстояния, по-конкретно за превоз на товари.

Прогнозното увеличение на използването на биоенергия до 2030 г. е ограничено в сравнение с настоящия момент. За да се гарантира, че поглъщането на въглероден диоксид при земеползването ще продължи да се засилва и подобрява, биомасата за производство на енергия в ЕС следва да се добива по устойчив начин при минимално въздействие върху околната среда. Използването на цели дървета и хранителни и фуражни култури за производството на енергия, независимо дали в ЕС или чрез внос, следва да се сведе до минимум, за да се ограничат последиците за биологичното разнообразие. Всяко увеличаване на дърводобива за биоенергийни нужди по начин, несъобразен с устойчивото развитие, трябва да се избягва. Вместо това производството на биоенергия следва да е резултат от по-ефективното използване на отпадъците и остатъците от биомаса, както и от устойчивото отглеждане на енергийни култури, насочено към заместване на производството на биогорива от хранителни култури от първо поколение и постигане на съответствие с критериите за устойчивост, залегнали в Директивата за енергията от възобновяеми източници. Насърчаването на устойчивото управление на горите, строгото прилагане на съществуващото законодателство, както и ускореното изпълняване на критериите за устойчивост, определени в Директивата за енергията от възобновяеми източници, могат да изиграят ключова в този процес роля, наред с предвидения преглед и евентуалното преразглеждане на посочената директива.

Извършената от Комисията оценка на въздействието показва, че крайното и първичното потребление на енергия ще намалеят допълнително през 2030 г., което ще доведе до икономии от 36 — 37 % за крайното потребление на енергия (общо потребление на енергия от крайните потребители) и 39 — 41 % за първичното потребление на енергия (общо потребление на енергия за задоволяване на крайните енергийни нужди, напр. газ, използван за производство на електроенергия). За постигането на това намаление са необходими политики, насочени към пречките от нестопанско естество и пречките на местно равнище. Така например благодарение на стандартите на ЕС за ефективност на продуктите енергийните нужди за съответните продукти се снижиха с около 15 %, което доведе до 7-процентно намаление на общите емисии на парникови газове в ЕС, като същевременно бяха създадени стотици хиляди нови работни места 7 . Нужни са повече такива действия.

Намалението на емисиите на парникови газове с 55 % би довело до нов и по-екологичен енергиен микс. До 2030 г. потреблението на въглища ще се понижи с над 70 % в сравнение с 2015 г., а потреблението на нефт и газ — съответно с повече от 30 % и 25 %. Вместо това ще нарасне делът на енергията от възобновяеми източници. До 2030 г. той ще достигне 38 % — 40 % от брутното крайно потребление. Като цяло това би довело до балансиран подход към постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Някои сектори имат по-малък, но все пак съществен потенциал за икономически ефективно свиване на емисиите до 2030 г. Днес автомобилният транспорт отделя една пета от емисиите на парникови газове в ЕС, като делът му е нараснал с повече от 25 % от 1990 г. насам. За периода между 2015 г. и 2030 г. намалението на емисиите в този сектор може да достигне едва около 20 %, което показва, за че постигането на по-голяма декарбонизация в тази област ще бъде нужно специално внимание.

Всички транспортни сектори — автомобилен, железопътен, въздушен и воден транспорт — ще трябва да дадат своя принос за намаляването на емисиите с 55 %. Интелигентното съчетаване на по-добрата ефективност на превозните средства/плавателните съдове/въздухоплавателните средства, промените в горивния микс, засиленото използване на устойчиви видове транспорт и мултимодалните решения, цифровизацията за интелигентно управление на пътното движение и мобилността, пътните такси, както и други стимули могат да намалят емисиите на парникови газове, като същевременно допринесат значително за ограничаване на шумовото замърсяване и подобряване на качеството на въздуха. Освен това новите услуги за устойчива мобилност и по-активното използване на съществуващите градски автобусни и железопътни услуги могат да ограничат емисиите, натоварването на пътното движение и замърсяването, като наред с това подобрят безопасността по пътищата, особено в градските райони. Предстои да бъде приета стратегията за устойчива и интелигентна мобилност, в която ще бъдат определени начини, чрез които секторът да се справи с двойния екологичен и цифров преход, като се изгради адаптивна и устойчива транспортна система за идните поколения.

За да се постигне неутралност по отношение на климата и да се гарантира, че секторите, чиито емисии могат по-трудно да бъдат снижени, имат достъп до достатъчно количество възобновяеми и нисковъглеродни горива, конвенционалните леки автомобили ще трябва постепенно да бъдат заместени с превозни средства с нулеви емисии и по-широко да се използват устойчивите колективни транспортни услуги. Според оценката на въздействието през 2030 г. се прогнозира намаляване, съответстващо на спад с около 50 % на емисиите на CO2 на километър за пътническите автомобили в сравнение с целите за 2021 г. Производството и продажбите на електрически автомобили вече набират скорост, а водородът обещава нови начини за задвижване, особено за тежкотоварните камиони, което доказва, че сценарият е реалистичен.

Както в сектора на въздухоплаването, така и на мореплаването ще трябва да се умножат усилията за подобряване на ефективността на въздухоплавателните средства и корабите, както и на самите операции, и да се увеличи използването на произведени по устойчив начин възобновяеми и нисковъглеродни горива. Това ще бъде оценено по-подробно в контекста на инициативите ReFuelEU Aviation и FuelEU Maritime съответно в областта на въздухоплаването и морското пространство, които са насочени към по-активното създаване и въвеждане на устойчиви алтернативни горива в тези два сектора. Разработването и внедряването на необходимите технологии трябва да се осъществи до 2030 г., за да бъдем подготвени за много по-бързите промени след това.

Аналогично, в сектора на промишлеността би могъл да се постигне спад на емисиите с до около 25 % до 2030 г. в сравнение с 2015 г. Въвеждането на най-добри практики може да допринесе за допълнително понижаване на емисиите на парникови газове чрез използване на отпадна топлина и засилване на електрификацията чрез непрекъснати поетапни подобрения, като по този начин се подобри цялостната ефективност. При все това, за да може промишлеността действително да се декарбонизира след 2030 г., ще бъде необходимо през настоящото десетилетие да се разработят и да се проведат мащабни изпитвания за технологии и бизнес концепции с нулеви или много ниски въглеродни емисии, включително интегриране на системи, достъп до устойчиви ресурси и повишена кръговост, електрификация на топлинната енергия със средна и висока температура, улавяне, оползотворяване и съхраняване на водород и въглерод. За да се постави началото на този процес и да се улесни разработването на необходимата подкрепа за производители и потребители на енергия за технологии с нулеви или много ниски нива на въглеродни емисии, както и да се изградят пазари за нисковъглеродни продукти, трябва да бъдат разработени системи на ЕС за сертифициране въз основа на показателите за емисии на парникови газове, използвани за нисковъглеродните базови материали и за поглъщането на въглерод 8 . Освен това промените в правилата и практиките за корпоративно управление, включително по отношение на финансирането за устойчиво развитие, ще насърчат собствениците и управителите на дружествата да отдават дължимото внимание на целите за устойчивостта в своите действия и стратегии.

И за двата сектора е от решаващо значение наличието на подходяща инфраструктура, чрез която да се извлекат максимални ползи от прехода към чиста енергия и да се въведе използването на алтернативни горива и суровини без емисии. Топлопреносните мрежи, водородните тръбопроводи, инфраструктурата за електрическо зареждане и зареждане с водород са примери за инфраструктура, която ще трябва да бъде разработена, като за целта е необходимо внимателно планиране.

Емисии, различни от CO2 

Емисиите, различни от CO2, като емисии на метан, диазотен оксид и т.нар. флуорсъдържащи газове, представляват почти 20 % от емисиите на парникови газове в ЕС. До 2030 г. те могат да бъдат намалени ефективно с до 35 % в сравнение с 2015 г.

Секторът на енергетиката притежава най-големия потенциал за допълнително съкращаване на емисии при ниски разходи, надхвърлящо предвиденото в сегашните политики, по-специално чрез избягване на неорганизираните емисии на метан, отделяни при производството и транспорта на нефт, газ и въглища. Наред с други аспекти тези въпроси ще бъдат включени в предстоящата стратегия относно метана.

Очаква се секторът за управление на отпадъците значително да намали своите емисии още в рамките на съществуващите политики, най-вече в резултат на задължението за разделно събиране на биологичните отпадъци от 2024 г. нататък и забраната за депонирането на биологични отпадъци. Степента на понижението ще зависи до голяма степен от пълното прилагане на действащото законодателство. Освен това съществува допълнителен икономически ефективен потенциал за свиване на емисиите в сектора за обработка на отпадъчните води, а именно посредством по-добро управление на утайките от пречистване на отпадъчни води. И накрая, превръщането на отпадъците в ресурси е съществена част от затварянето на цикъла към кръговата икономика, чрез което се намаляват емисиите по цялата промишлена верига за създаване на стойност.

По-голямата част от тези емисии идват от селскостопанския сектор. През последните години техният спад забави темп, а в някои случаи се наблюдава дори повишаване на равнищата им. При обичайните стопански условия се предвижда в най-добрия случай тези емисии да намаляват бавно до 2030 г. Въпреки че не могат да бъдат премахнати напълно при съществуващите технологии и възможности за управление, емисиите могат да бъдат понижени съществено, като същевременно се гарантира продоволствената сигурност в ЕС. Ефективното използване на торове, възприемането на техники за прецизно земеделие, подобряването на здравословното състояние на селскостопанските животни, въвеждането на анаеробно изгниване за производство на биогаз и оползотворяване на органичните отпадъци са примери за съществуващи технологии. Чрез алтернативни решения, които дават възможност за засилено използване на устойчиви форми на производство на черупкови мекотели и водорасли, биха могли да се произвеждат белтъчини с ниски емисии на парникови газове. Освен това чрез адаптиране на управлението на земеползването и отглеждане на многогодишни култури върху земеделските площи по устойчив начин с оглед използване на биомасата от реколтата като източник на енергия за строителството, промишлеността и енергетиката, секторът на селското стопанство може да допринесе много за декарбонизирането на други отрасли.

Секторът на земеползването

Природата е жизненонеобходим съюзник в борбата с изменението на климата и спирането на загубата на биологично разнообразие. Тя регулира климата, затова природосъобразните решения ще бъдат от съществено значение за намаляването на емисиите и приспособяването към изменението на климата. Възстановяването и подсилването на въглеродните поглътители — способността на нашата земя да поглъща CO2 чрез естествената среда, например чрез дърветата — е от основно значение за постигането на нашите цели в областта на климата.

Земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) в ЕС е сектор, който едновременно отделя парникови газове и поглъща CO2 чрез почвите и биомасата. В миналото секторът като цяло е бил важен нетен поглътител на въглерод. През последните години обаче поглътителната способност за CO2 в ЕС е подложена на натиск поради нарастващото използване на земите за икономически цели и неблагоприятните последици от изменението на климата. Макар че през двете десетилетия от 1990 до 2010 г. поглътителят нарасна от нетен поглътител на около 250 милиона CO2-еквивалент на над 300 милиона тона CO2-еквивалент, през последните пет години той претърпя значителен спад. В резултат на това през 2018 г. поглъщането намаля до 263 милиона тона CO2-еквивалент. Това подчертава рисковете по отношение на мащаба на поглътителя, който е от решаващо значение за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.

При липса на промени в практиките за земеползване и при допълнително нарастване на реколтите, отчасти под влияние на възрастовите класове в достигащите зрелост управлявани гори, поглътителят би могъл да продължи да се свива до 225 милиона тона CO2-еквивалент до 2030 г. Растящите отрицателните последици от природни опасности, като например пожари и вредители, дължащи се на изменящия се климат, както и нарастващото търсене на горска биомаса за икономиката, носят значителни рискове за поглътителите и влияят отрицателно върху биологичното разнообразие.

За да успее ЕС да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., ни е необходим по-мощен поглътител. За да се обърне посоката на сегашната тенденция, са нужни множество краткосрочни действия, тъй като сроковете за изпълнение са твърде дълги, особено в сектора на горското стопанство. Това включва подобряване и спазване на мерките за опазване на горите и по-устойчиво управление на горите, както и устойчиво възстановяване и залесяване и по-ефективно управление на почвите, включително чрез възстановяване на влажните зони, торфищата и земите, претърпели деградация, в съответствие със стратегията за биологичното разнообразие 9 и в изпълнение на нейните цели. Положението би могло да бъде облекчено, ако обработваемите земи започнат да се използват по устойчив начин за получаването на допълнителна дървесна биомаса, включително като суровина за производството на биогаз и биогорива от ново поколение. В оценката на въздействието се посочва, че ако такъв преход бъде извършен през следващите години, това би могло да обърне посоката на настоящата тенденция на намаляване на поглътителната способност на земите в ЕС до 2030 г., като доведе до увеличаване на равнищата до над 300 милиона тона CO2-еквивалент.

4.Актуализиране на рамката за политиката в областта на климата и енергетиката за 2030 г.

Анализът в оценката на въздействието се спира на промените, които евентуално биха били необходими по отношение на сегашната рамка на политиката в по-широк план, за да се реализира описаният по-горе принос на различните сектори, и които могат да бъдат постигнати само чрез подход, който обхваща всички нива на управление. Основните елементи са обобщени в следващите страници. През идните месеци ще бъдат извършени специфични оценки на въздействието и ще бъдат организирани обществени консултации с цел да се определят точно законодателните промени, които Комисията възнамерява да предложи през юни 2021 г., за да подкрепи подсилените рамки в областта на климата и енергетиката за 2030 г., както и общото им въздействие върху европейската икономика. Целта е също така да се оценят специфичните за отделните сектори въздействия, свързани с разпределението и конкурентоспособността, като се проучат възможностите за целенасочени решения, които могат да бъдат реализирани на практика.

ЕС изпълнява настоящата си цел за климата за 2030 г., а именно намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40 %, чрез три основни законодателни акта в областта на климата:

·Директивата за схемата за търговия с емисии 10 , в която са определени горна граница и схема за търговия с емисии за големи промишлени и енергийни инсталации и за сектора на въздухоплаването с оглед намаляване на емисиите с 43 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г.;

·Регламента за разпределяне на усилията (РРУ) 11 , с който се определят задължителни цели на равнището на държавите членки за останалите емисии, като целта е намаление от 30 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г.;

·Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) 12 , който задължава държавите членки да гарантират, че нетният поглътител на въглерод от земеползването няма да се влоши в сравнение с това как би еволюирал, ако продължат съществуващите практики за управление на земеползването.

Законодателството и политиките в областта на енергетиката също са основни инструменти, допринасящи за постигането на тази цел, наред със задължителните цели на ЕС за 2030 г. за дял от поне 32 % на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс на ЕС и за поне 32,5 % енергийна ефективност. Посредством Директивата за енергията от възобновяеми източници (RED II) 13 , Директивата за енергийната ефективност 14 и Регламента относно управлението на енергийния съюз и на действията в областта на климата 15 тези цели са скрепени законодателно, включително в секторното законодателство, например чрез Директивата за екопроектирането 16 и Директивата относно енергийните характеристики на сградите 17 . Наличието на един цялостен набор от политики в отделни сектори, по-конкретно в областта на транспорта, също ще допринесе за постигането на целта.

Настоящите прогнози сочат, че при пълно прилагане на текущите политики намалението на емисиите на парникови газове 18 до 2030 г. ще бъде около 45 % в сравнение с нивата от 1990 г., ако се изключат емисиите и поглъщанията от земеползването, и около 47 %, ако се отчита земеползването. Ясно е обаче, че макар че настоящите цели в областта на енергетиката би трябвало да ни позволят да надхвърлим текущата си цел за намаляване на емисиите на парникови газове, това не би било достатъчно за постигането на целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 %. За осъществяването на тази по-амбициозна цел е нужно преразглеждане както на законодателството в областта на климата, така и на политиките в областта на енергетиката.

Това се потвърждава и от оценката на окончателните национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) съгласно Регламента относно управлението на Енергийния съюз 19 . В рамките на управлението на енергийния съюз и действията в областта на климата се предвижда непрекъснато тясно сътрудничество между Съюза и държавите членки въз основа на проектите на НПЕК и окончателните им варианти. Както е посочено в Съобщението относно оценката на националните планове в областта на енергетиката и климата в ЕС 20 , държавите членки са подходили с амбиция при изготвянето на първите си национални планове. Анализът на Комисията показва, че взети заедно, целите на окончателните национални планове биха надхвърлили целта за енергия от възобновяеми източници на равнището на ЕС с 1,7 процентни пункта, докато по отношение на целта за енергийна ефективност биха изостанали с около 3 процентни пункта. Общо, това би било равносилно на намаление с около 41 % на емисиите на парникови газове (с изключение емисиите и поглъщанията при земеползването) до 2030 г. за ЕС 21 .

Ето защо по-високите амбиции налагат промени в настоящата рамка на политиката, което на свой ред ще осигури по-балансиран подход към постигането на неутралност по отношение на климата през следващите 30 години, като същевременно се избегне необходимостта от рязко намаляване на емисиите след 2030 г. и се осигури своевременно оползотворяване на възможностите за устойчив растеж и инвестиции.

Засилена роля на търговията с емисии и енергийното данъчно облагане

Системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) вече се е доказала като ефективен инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове. В периода 2005 — 2018 г. емисиите от стационарни източници намаляха с 33 %. През 2019 г. вследствие увеличението на цените на въглеродните емисии след въвеждането на резерва за стабилност на пазара и очакванията на пазара във връзка с ефекта от подсилването на системата емисиите намаляха допълнително с почти 9 % на годишна база.

За намаляването на емисиите в енергийния сектор допринесоха и други политики, по-специално политиката в областта на енергията от възобновяеми източници и политиката за енергийна ефективност. Независимо от това няма съмнение, че когато цената на въглеродните емисии е достатъчно стабилна, тя се явява мощен фактор за незабавна промяна (например смяна на горивото, използвано за производство на електроенергия) и изпраща силен сигнал по отношение на инвестициите с ниски нива на въглеродни емисии. Така тя дава решаващ принос за навлизането на енергията от възобновяеми източници и на технологиите за енергийна ефективност.

Комисията внимателно анализира възможностите за подсилване и разширяване на търговията с емисии като инструмент за постигане на намаление на емисиите на парникови газове на равнище ЕС.

Становището на Комисията е, че са налице значителни ползи от разширяването на търговията с емисии в ЕС с оглед на икономически ефективното постигане на по-големите амбиции в областта на климата за намаляване с 55 % на емисиите на парникови газове. Търговията с емисии може да доведе до разходоефективно намаление на емисиите на парникови газове. Цените на въглеродните емисии, постигани при нея, компенсират вторичните ефекти по отношение на климата и стимулират потребителите да намаляват емисиите на парникови газове. Таванът на емисиите гарантира екологосъобразност и изпраща мощен сигнал по отношение на цените, като по този начин повлиява на рутинните експлоатационни и стратегически инвестиционни решения. Същевременно търговията с емисии генерира приходи, които могат да бъдат реинвестирани в икономиката и да водят до по-добри общи икономически резултати.

Както вече беше обявено в рамките на Европейския зелен пакт, едно последващо разширяване на системата би могло да обхване емисиите от пътния транспорт и от сградите. И към момента СТЕ на ЕС пряко или косвено обхваща близо 30 % от емисиите от отопление на сгради 22 . Обхващането на всички емисии от горене на изкопаеми горива и включването им в СТЕ на ЕС ще донесе значителни ползи от гледна точка на ефективността и административната осъществимост. Именно затова Комисията възнамерява да следва подобен интегриран подход и ще проучи възможностите за неговото включване в законодателно предложение до юни следващата година.

Друг елемент, който може в допълнение към разширяването на търговията с емисии да допринесе за определянето на цена на въглеродните емисии и за намаляването на емисиите, е преразглеждането на Директивата за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията. Добре планираните данъчни реформи могат да насърчат икономическия растеж и създаването на работни места и да бъдат стимул за един справедлив преход. Понастоящем множество секторни данъчни освобождавания и облекчения представляват де факто форми на субсидии за изкопаемите горива, които противоречат на целите на Европейския зелен пакт.

Комисията си дава сметка, че определянето на цени на въглеродните емисии не премахва всички пречки пред внедряването на решения с ниски и нулеви емисии. За да се гарантира съгласуваното действие на стимулите и да се стимулират инвестициите в чисти енергийни технологии и инфраструктура, както и за да се преодолеят трудностите по отношение на финансирането, които срещат домакинствата с ниски доходи, са необходими и други, допълващи мерки на политиката. В сектора на пътния транспорт предимството на търговията с емисии е, че може да обхване емисиите от автомобилния парк, които са под тавана, и едновременно с това да бъде стимул за промяна в поведението, която чрез ценовия сигнал да има траен ефект по отношение на решенията за мобилност. Същевременно стандартите за емисиите на CO2 от леките автомобили са основният фактор, който гарантира предлагането на съвременни и иновативни чисти превозни средства, в т.ч. електрически автомобили. За да се гарантира трайно ориентацията към мобилност с нулеви емисии, ще бъдат нужни амбициозни стандарти за емисиите на CO2 от леките и лекотоварните автомобили.

Затова в паралел ще бъдат доразвити съществуващата регулаторна рамка и рамката, чрез която се създава благоприятната среда. Политиките и стандартите в областта на енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и транспорта ще бъдат преразгледани, като където е необходимо, ще бъдат въведени нови политики. С оглед на общата за икономиката цел за 55-процентно намаление на емисиите на парникови газове ще бъдат определени цели за отделните сектори. Комисията ще подкрепи постигането на тези цели с политики, насърчаващи справедливия преход, научноизследователската дейност и устойчивото финансиране, и ще гарантира ефективното използване на бюджета на Съюза и фондовете за възстановяване в подкрепа на прехода.

Следващи стъпки по отношение на търговията с емисии

Една разширена система за търговия с емисии би могла да се разработи като система за търговия нагоре по веригата, която упражнява своя регулиращ ефект на нивото на дистрибуторите на горива и данъчните складове. Тя ще трябва ефективно да се справя с риска от двойно отчитане, укриване или поява на „вратички“ по отношение на субектите, обхванати от съществуващата за въздухоплаването, енергетиката и промишлеността система надолу по веригата.

Както показа съществуващата СТЕ на ЕС, разработването на нов пазар изисква създаването на действащи мониторинг, отчитане и верификация. По отношение на него е полезно също така да се използва временна уредба или пилотен период преди постепенното му интегриране в съществуващата система.

При домакинствата с ниски доходи тежестта на разходите за отопление и горива е по-голяма в сравнение с домакинствата с по-високи доходи. Този факт показва необходимостта при всяко едно разширяване на търговията с емисии да се работи по отношение на ефектите от разпределението, например като се използва част от съответните приходи от търговете. Този процес ще зависи от разпределението на приходите между ЕС и националното равнище и от правилно ориентираното използване (например Фонда за модернизиране и Фонда за иновации). 23  

Засилените амбиции на ЕС в областта на климата за 2030 г. ще наложат и укрепване на тавана на СТЕ на ЕС, за да може да се изпрати необходимият дългосрочен сигнал по отношение на цените на въглеродните емисии и да се стимулира по-нататъшната декарбонизация.

За целта ще е необходимо да се преосмисли коефициентът на линейно намаление, съгласно който се определя годишното намаление на тавана под сегашното му равнище от 2,2 %, за да може да се гарантира, че секторите, обхванати от СТЕ на ЕС, постигат нужните намаления на емисиите. С оглед на това, че номиналният таван в момента е по-висок от действителните емисии, една промяна в коефициента на линейно намаление би могла евентуално да се съчетае с еднократно сваляне на тавана, което би го поставило по-близо до реалното ниво на емисиите. Комисията ще анализира допълнително как може да се укрепи таванът в контекста на разширяването на системата и предстоящия догодина преглед на действието на резерва за стабилност на пазара. По същия начин Комисията ще анализа допълнително и съчетаното въздействие, което биха имали една разширена система и укрепен таван по отношение на безвъзмездните квоти, предоставяни на промишлеността, така че ефективно да се преодолее рискът от изместване на въглеродни емисии. В оценката на въздействието вече се заключава, че по първоначални данни и при нужното укрепване на тавана ще продължи да съществува значително по размер безплатно разпределение на квоти.

Освен това успоредно на засилването на амбициите на ЕС в областта на климата Комисията работи по въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите в някои сектори с цел справяне с риска от изместване на въглеродни емисии. В рамките на оценката на въздействието, която се извършвана в момента с оглед на внасянето на законодателни предложения през първата половина на 2021 г., Комисията разглежда няколко варианта, които да заместят сега действащите мерки за справяне с този риск.

Търговия с емисии: морски сектор и въздухоплаване

От 1990 г. насам международните емисии на ЕС от корабоплаване и въздухоплаване са се увеличили с повече от 50 %. В тези сектори са необходими спешни действия, включително по време на възстановяването им от сегашната криза. Законодателната рамка на ЕС обхваща всички емисии на парникови газове с изключение на тези от морски транспорт, по отношение на който в сега действащата уредба са предвидени само мониторинг, отчитане и верификация. В сектора на въздухоплаването прилагането на СТЕ на ЕС понастоящем е спряно по отношение на полетите към държави извън Европейското икономическо пространство, за да се изчака разработването на съответните международни инструменти.

По отношение и на двата сектора в съответствие с международния си ангажимент съгласно Парижкото споразумение за действия в рамките на цялата икономика ЕС следва да продължи да регулира поне емисиите от вътрешното за ЕС въздухоплаване като част от СТЕ на ЕС и да включи поне вътрешния за ЕС морски транспорт в СТЕ на ЕС 24 . За сектора на въздухоплаването Комисията ще предложи намаляване на безплатното разпределение на квоти, което ще повиши ефективността на сигнала по отношение на цените на въглеродните емисии в сектора. Същевременно Комисията ще има предвид и другите мерки на политиката, като енергийно данъчно облагане и инициативите ReFuelEU.

Международното сътрудничество в областта на морския транспорт и въздухоплаването е особено желателно. Международните инструменти, които са вече договорени или в процес на договаряне в Международната морска организация (ИМО) и Международната организация по гражданско въздухоплаване (ИКАО) — например Схемата за компенсиране и намаляване на емисиите на въглероден диоксид в международното въздухоплаване (CORSIA), следва да стимулират резултатни действия в тази насока. С оглед на напредъка на световно равнище Комисията отново ще разгледа на политическо ниво международните аспекти на СТЕ на ЕС и на политиките по отношение на данъчното облагане и горивата във въздухоплаването и морския транспорт, за да гарантира постепенната декарбонизация на цялата употреба на горива в транспорта, имащ отношение към ЕС с амбицията да включи международните емисии от въздухоплаването и мореплаването в СТЕ на ЕС.

Селско стопанство, земеползване, промени в земеползването, горско стопанство

Емисиите и поглъщанията в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство ще бъдат интегрирани изцяло в предлаганата цел на ЕС за емисиите на парникови газове за 2030 г., посочена при инвентаризацията по РКООНИК.

Това ще бъде началната точка на пътя между 2030 и 2050 г. към постигане на неутралност по отношение на климата. Тя ще даде възможност и за напълно последователно следене на напредъка към нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. В Регламента за разпределянето на усилията и в СТЕ на ЕС трябва да бъдат определени съответните цели, за да се гарантира, че като цяло поне общата за икономиката цел за намаляване на парниковите газове с 55 % до 2030 г. ще бъде постигната.

Понастоящем в Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство от държавите — членки на ЕС, се изисква да поддържат естествените си поглътители на въглерод в съответствие със съществуващите практики на земеползване. Регламентът обхваща дейностите и от горския, и от селскостопанския сектор.

С течение на времето секторът следва да увеличи постиженията си. Сегашната тенденция към намаляване на земния въглероден поглътител трябва да бъде спряна и обърната. Стратегията за биологичното разнообразие, стратегията „От фермата до трапезата“, очакваната стратегия за горите, планът на ЕС за възстановяване на природата и новата Стратегия за адаптиране към изменението на климата ще доведат до въвеждането на солидни политики за запазване и укрепване на естествените поглътители и на устойчивостта на горите на ЕС към климатичните промени, за възстановяване на засегнати от деградация земи, екосистеми и влажни зони и за насърчаване на биоикономиката, включително използването на изделия от устойчиво добита дървесина, при пълно зачитане на екологичните принципи, които стимулират биологичното разнообразие.

Занапред секторът ще трябва да осигурява храна, фуражи и материали за едно все по-голямо световно население в условията на неутрална по отношение на климата икономика. Аспектите на биологичното разнообразие предлагат в това отношение големи полезни взаимодействия и възможности за компенсиране. Посоката, в която следва да се върви, е увеличаване на използването на устойчиво произведена биомаса за производство на енергия и минимизиране на използването на цели дървета и хранителни и фуражни култури. Част от този процес е преразглеждането и преосмислянето на критериите за устойчивост на биомасата в Директивата за възобновяемите енергийни източници, които се използват и в СТЕ на ЕС, след приключване на извършваната в момента от Комисията оценка на предлагането и търсенето на биомаса в ЕС и в световен мащаб и на свързаната с това устойчивост.

Различните аспекти на биомасата ще трябва да бъдат разгледани съгласувано с останалите инициативи в областта на горивата, например Директивата за възобновяемите енергийни източници, Директивата за качеството на горивата и предстоящите инициативи за насърчаване на устойчивите авиационни и корабни горива. Една политика за горивата, която е съгласувана с общата политика в сферата на климата и енергетиката, е от основно значение за секторите, чиито емисии трудно се поддават на намаляване, независимо дали с оглед на производството на биогаз и биогорива или на водород и горива на основата на електроенергия.

Понастоящем земеползването, промяната на земеползването и горското стопанство поглъщат повече СО2, съхранявайки го в биомаса или във въглерод в почвата, отколкото изпускат в атмосферата. Този поглътител трябва да бъде запазен и дори подобрен, за да може да компенсира евентуални оставащи емисии в икономиката с поглъщания на въглероден диоксид и така да постигне до 2050 г. нулеви нетни емисии на парникови газове. Увеличената гъвкавост между Регламента за земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство и Регламента за разпределянето на усилията би могла да бъде начин за засилване на стимулите по отношение на поглътителите в самия сектор на земеползването. Едно амбициозно увеличение за сектора на земеползването, промяната на земеползването и горското стопанство отвъд сегашните изисквания трябва да се обмисли внимателно предвид на различното положение в отделните държави членки. Полезни в това отношение биха били подробният анализ и разработването на политики за изпълнение на стратегиите в областта на биологичното разнообразие и горското стопанство, които поначало ще движат част от допълнителните действия за намаляване на емисиите в сектора. Комисията ще обмисли тези възможности, когато догодина представя законодателно предложение за актуализиране на Регламента за земеползването, промяната на земеползването и горското стопанство и на Регламента за разпределянето на усилията.

За да има реално поглъщане, за отделните земеделски или горски стопани трябва да са налице преки стимули да съхраняват повече въглерод в своите земи и гори. В момента този процес зависи в много голяма степен от действията на държавите членки, но в периода до 2030 г. улавянето на въглерод и сертифицирането на поглъщанията на въглерод следва да се използват все по-често като практики.

Друга допълнителна стъпка за увеличаване на поглъщанията би била включването на селскостопанските емисии на парникови газове, различни от CO2, в земеползването, промяната на земеползването и горското стопанство и създаването на нов регулиран сектор, обхващащ селското стопанство, горското стопанство и земеползването. Подобен сектор би имал потенциала много бързо и разходоефективно към приблизително 2035 г. да постигне неутралност по отношение на климата и впоследствие да генерира повече поглъщания отколкото емисии. Това ще изисква новаторски подход в политиките, при който: i) ще бъдат определени национални и подсекторни цели и етапни цели; ii) ще се създаде гъвкавост в рамките на ЕС, която гарантира разходоефективни стимули и мобилизира необходимите финансови ресурси; iii) ще се разработи сертифицирането на поглъщанията на въглерод. Една инициатива на ЕС за улавяне на въглерод, изпълнявана в рамките на пакта за климата, ще покаже на практика и ще популяризира подобни нови бизнес модели.

Комисията вижда ясни ползи от създаването занапред на сектор „Селско стопанство, горско стопанство и земеползване“, който да има своя специфична рамка на политиката, обхващаща всички емисии и поглъщания на отделните сектори, и да се превърне в първия сектор с нулеви нетни емисии на парникови газове. Впоследствие този сектор ще генерира поглъщания на въглерод, които да компенсират оставащите емисии в други сектори с помощта на солидна система за сертифициране на въглеродните поглъщания.

Регламент за разпределянето на усилията

Въвеждането на търговия с емисии за значителна част от секторите по съществуващия Регламент за разпределянето на усилията и в крайна сметка включването на селскостопанските емисии, различни от CO 2, в сектора на земеползването ще се отрази върху регламента. Комисията ще разгледа различните варианти в контекста на разширяването на търговията с емисии до всички видове използване на изкопаеми горива.

Ако, от една страна, се запази обхватът на регламента и така се стигне до припокриване между секторите, обхванати от СТЕ на ЕС, и тези по Регламента за разпределянето на усилията, това би било стимул за държавите членки да предприемат субсидиарни действия за укрепване на регулаторната рамка за сектори като сградите и пътния транспорт. Ако, от друга страна, обхватът бъде свит и се стигне до пълен преход към СТЕ на ЕС, обхващаща всички емисии от изгаряне на изкопаеми горива, регламентът би обхващал предимно емисии, различни от CO 2. Ролята и целта му ще бъдат допълнително занижени, ако селскостопанските емисии, различни от CO 2, бъдат прехвърлени към един бъдещ сектор на селското стопанство и земеползването. Ако всички останали цели на регламента бъдат достатъчно добре обхванати в други законодателни инструменти, регламентът би могъл дори да бъде отменен в бъдеще.

С оглед на необходимостта от запазване на силни стимули и силен процес на отчетност, за да могат държавите членки да гарантират действия на национално равнище, Комисията ще използва предстоящата оценка на въздействието, за да направи преглед и на системата за търговия с емисии, и на Регламента за разпределянето на усилията и ще потърси допълнително мнението на обществеността относно ролята на Регламента за разпределянето на усилията и на съответния Регламент относно управлението. Същевременно държавите членки разполагат с различни възможности за намаляване на емисиите на парникови газове. Бюджетът на ЕС заедно с пакета Next Generation EU може да бъде силен фактор за промяна и за мобилизиране на устойчиви частни и публични инвестиции, при положение че ресурсите се насочват добре. От съществено значение ще продължи да бъде да се даде отговор на опасенията относно разпределението между държавите членки, за да може да се гарантира справедлив преход.

Политики в областта на възобновяемата енергия

Възобновяемата енергия има основна роля за реализирането на Европейския зелен пакт и за постигането до 2050 г. на неутралност по отношение на климата.

Направената оценка показва недвусмислено, че ЕС трябва още към 2030 г. да премине от днешната енергийна система към интегрирана енергийна система, в основата на която стоят предимно възобновяеми енергийни източници. Според оценката целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 %, която ще се постигне чрез съчетание на засилени политики и разширяване на СТЕ на ЕС, ще означава дял на възобновяемите енергийни източници от около 38,5 %.

Възобновяемите енергийни източници ще трябва да бъдат внедрени в по-голям мащаб, за да могат да допринесат за по-големите амбиции в областта на климата и да стимулират водещата позиция на промишлеността на Съюза във възобновяемите технологии. Една по-висока цел по отношение на възобновяемите източници на енергия ще осигури необходимата предвидимост и инвестиционна сигурност за по-нататъшното им внедряване във всички сектори.

Преходът към неутралност по отношение на климата изисква конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система и стабилна рамка на вътрешния пазар. Съществуващата рамка и приетите неотдавна стратегии на ЕС за интегрирането на енергийната система, за водорода и за акумулаторните батерии създават важни благоприятстващи условия за преминаването към възобновяеми енергоносители. Като следваща стъпка съответното законодателство ще бъде подсилено от предстоящите инициативи на Комисията във връзка с вълната на саниране, Стратегията за възобновяемите енергийни източници от инсталации в морето, алтернативните горива във въздухоплаването и морския сектор, както и Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност.

Действията на ЕС ще се съсредоточат върху икономически ефективното планиране и разработване на технологии за възобновяеми енергийни източници, върху премахването на пазарните пречки и осигуряването на достатъчно стимули за търсенето на енергия от възобновяеми източници, особено за секторите на крайното потребление, като отоплението и охлаждането или транспорта — било то чрез електрификация или чрез използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива, като биогоривата от ново поколение или други устойчиви алтернативни горива. Комисията ще проучи възможностите за разгръщане на програми за изграждане на капацитет за създаване на водени от гражданите общности на възобновяемата енергия, финансирани от ЕС, и на модели на собствено потребление, които позволяват да се постигне по-голяма популярност сред потребителите и по-бърза разработка на технологии за децентрализирана възобновяема енергия. Възможно е да е необходимо също така да се оказва трайна подкрепа за корпоративното снабдяване с възобновяема енергия и да бъдат определяни минимални задължителни критерии и цели при екологосъобразните обществени поръчки във връзка с възобновяемата енергия.

Конкретно в доминирания от изкопаемите горива сектор на отоплението и охлаждането Комисията възнамерява да направи оценка на естеството и степента на съществуващата индикативна цел за отоплението и охлаждането, включително на целта за топлофикацията и централизираното охлаждане, както и на необходимите мерки и рамка за изчисляване, за да наложат в по-голяма степен като стандартна практика в сградите и промишлеността решенията на базата на възобновяеми и нисковъглеродни технологии.

По отношение на транспорта оценката на въздействието показва, че ролята на електрификацията като ключов начин за декарбонизация е безспорна. Някои сектори, като въздухоплаването и морския транспорт, обаче зависят в голяма степен от горива с висока енергийна плътност. Успоредно на инициативите за устойчиви алтернативни горива за тези сектори (ReFuelEU Aviation и FuelEU Maritime) Комисията ще предложи актуализирана методика за насърчаване — в съответствие с резултатите по отношение на парниковите газове — на използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в транспортния сектор, както е предвидено в Директивата за възобновяемите енергийни източници.

Подкрепа за по-нататъшното развитие на възобновяемите енергийни източници ще бъде оказана също така чрез изготвянето на изчерпателна терминология за всички възобновяеми и нисковъглеродни горива и на европейска система за сертифициране на такива горива, базирана по-специално на намалението на емисиите на парникови газове за целия цикъл на експлоатация и на критерии за устойчивост, както и на съществуващите разпоредби, например съдържащите се в Директивата за възобновяемите енергийни източници. За широкомащабното внедряване на възобновяеми енергийни източници е необходима и съответната инфраструктура. В това отношение е нужен цялостен подход към широкомащабното и местното проектиране на инфраструктура, който защитава и повишава устойчивостта на критичните инфраструктури. Подобен подход ще бъде водещ и за предстоящите прегледи на регламентите за TEN-E и TEN-T и на Директивата за инфраструктурата за алтернативни горива. Следва да се насърчават модерни топлофикационни системи в нискотемпературен режим, тъй като те могат да свържат нуждите от енергия по места с производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и отпадъци, както и с по-широката електроенергийна и газова мрежа с цел да допринасят за оптимизиране на генерирането и товарите между енергийните носители.

Политики в областта на енергийната ефективност

ЕС разполага с комплексна рамка, включваща широк кръг от мерки за енергийна ефективност в различните сектори 25 . Строгото прилагане на съществуващото законодателство в областта на енергийната ефективност е необходимо, но не и достатъчно условие за постигане на увеличената цел в областта на климата. Оценката на въздействието показва, че подобренията в енергийната ефективност ще трябва да бъдат значително увеличени — до около 36 % от крайното потребление на енергия 26 .

За да бъде постигната една по-амбициозна цел за енергийна ефективност и да се компенсира дефицитът по отношение на колективната амбиция, който остава след националните приноси за енергийна ефективност в НПЕК, ще бъде нужно да се предприемат действия на множество фронтове, най-вече чрез инициативите на законодателната политика, които вече бяха обявени за юни 2021 г. в Европейския зелен пакт. За целта в тези инициативи ще бъдат посочени конкретните варианти на политиката, които са на разположение, както и точното равнище на новите цели.

В анализа, придружаващ настоящото съобщение, обаче вече беше посочено, че най-голямата част от намаленията ще трябва да дойдат от сградите. Поради това в рамките на предстоящата вълна на саниране ще започне комплекс от действия за задълбочаване на санирането и увеличаване на честотата — и при индивидуалните сгради, и на ниво район, за преминаване към решения за отопление с възобновяеми енергийни източници, за разпространение на най-енергоефективните продукти и уреди, за популяризиране на интелигентните системи и сградна инфраструктура за зареждане на електромобили и за подобряване на сградната обвивка (изолация и прозорци). Ще бъдат предприети действия не само за по-доброто прилагане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, но и за идентифициране на евентуалните потребности за целенасоченото ѝ преразглеждане. Възможността за определяне на задължителни изисквания за сградите с най-лоши характеристики и за постепенно затягане на минималните изисквания относно енергийните характеристики също ще бъде разгледана като начин за гарантиране на устойчиви минимални темпове за подобряването на сградния фонд.

Въз основа на съществуващата рамка и дългосрочните стратегии за саниране ще бъдат набелязани и други мерки, чрез които да се премахнат основните пречки пред санирането на сгради и да се засилят движещите фактори към по-бързо и по-задълбочено саниране. В рамките на вълната на саниране ще се работи по елементите, необходими, за да се постигне по-голям процент на саниране и той да се запази, включително по подсилването на регулаторната уредба. Ще бъдат предвидени адекватни финансови инструменти — например за по-лесно отстраняване на риска и за осигуряване на стимули за измерване на действителните икономии на енергия, както и други способстващи мерки, като например насърчаване на обучението за придобиване на нужните умения. Ще бъдат определени индикативни етапни цели за 2030, 2040 и 2050 г. с измерими показатели на напредъка.

За постигането на една по-амбициозна цел за енергийна ефективност ще бъдат необходими и други усилия освен приноса на сградите.

Съществуващите изисквания за енергийна ефективност и продуктови стандарти ще бъдат преразгледани през първата половина на 2021 г. Освен това в рамките на предстоящата законодателна инициатива за устойчиви продукти, обявена в плана за действие за кръговата икономика 27 , ще бъдат проучени възможностите за разширяването на подхода за екопроектиране и към други категории продукти.

По-високото равнище на амбиция ще наложи също така по-добро насърчаване на енергийната ефективност, винаги когато тя е икономически ефективна, във всички области на цялата енергийна система, както и в съответните сектори, където дейността се отразява на търсенето на енергия, например в транспорта и селското стопанство. През първото тримесечие на 2021 г. Комисията ще представи специални насоки в това отношение. С оглед на това, че на сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се падат между 5 и 9 % от световното потребление на електроенергия и повече от 2 % от глобалните емисии на парникови газове, в Стратегията на ЕС в областта на цифровите технологии 28 беше обявен ангажимент за постигане на неутралност по отношение на климата на центровете за електронно обработване на данни до 2030 г., като действията ще започнат през 2021 — 2022 г.

Стандарти по отношение на CO2 от пътните превозни средства

Стандартите по отношение на CO2 и стандартите при превозните средства се доказаха като ефективен инструмент на политиката в сектора на пътния транспорт. В допълнение към използването на търговията с емисии в пътния транспорт на нивото на доставчиците на горива и на пътните такси в съответствие с извършваното в момента преразглеждане на Директивата за евровинетките само строгите стандарти за емисиите на CO2 гарантират предлагането на съвременни и иновативни чисти превозни средства, включително на превозни средства с много намален разход на гориво или с компактни силови предавания, като електромобилите с акумулаторни батерии или с горивни елементи, при които изобщо няма емисии от категорията „от резервоара до колелото“. Поради това до юни 2021 г. Комисията ще преразгледа и подсили стандартите за СО 2 за леките и лекотоварните автомобили с оглед на 2030 г.

Действията в тази посока трябва да бъдат ориентирани отвъд 2030 г. В оценката на въздействието се посочва, че за да бъде постигната до 2050 г. общата цел за неутралност по отношение на климата, до тогава почти всички леки автомобили по пътищата трябва да бъдат с нулеви емисии. Този преход трябва да бъде съпътстван от съответното внедряване на инфраструктура за електрическо зареждане и зареждане с гориво на тези превозни средства. Ключова инициатива в това отношение е предстоящото преразглеждане на Директивата за инфраструктурата за алтернативни горива. Разработката и изпитването на нови автомобилни технологии изискват дълги периоди от време, като превозното средство е реално на пътя едва след 10 — 15 години. През следващите няколко месеца Комисията ще анализира също така какво би било практически необходимо, за да може секторът да допринася за постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и в кой бъдещ момент би следвало леки автомобили с двигатели с вътрешно горене да престанат да се пускат на пазара.

Интегриране на действията в областта на климата във всички политики

С цел да се осигури принос за принципа да не се нанася вреда и за прехода към неутралност по отношение на климата бяха разработени много политики на ЕС или съществуващи политики бяха преориентирани. Включването на целите на политиката в областта на климата в останалите политики на ЕС е фактор от основно значение, който ще даде възможност за приобщаваща трансформация, извършена чрез справедлив преход.

Планът за инвестиции за устойчива Европа има за цел да стимулира устойчивите инвестиции. В рамките му Фондът за справедлив преход (първият стълб на Механизма за справедлив преход) е насочен именно към ускоряването на прехода в регионите с концентрация на въглища, торф, битуминозни шисти и с високи въглеродни емисии. Фокусът на програмата InvestEU е насочен към привличането на частни инвестиции, като предложението е поне 30 % от общия ѝ финансов пакет да се използват пряко в полза на постигането на целите в областта на климата. Фондът за модернизация ще оказва подкрепа за прехода на енергийната система в държавите членки с по-ниски доходи. Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд ще подкрепят допълващите инвестиции в енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, иновации и научни изследвания. Европейският социален фонд+ ще осигурява комплексна подкрепа за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работниците. В допълнение през май 2021 г. Комисията ще предложи план за действие за прилагането на европейския стълб на социалните права, който насърчава справедливия преход, достъпа до обучение и основни услуги, в т.ч. енергия, мобилност и жилища за всички. В дългосрочната визия за селските райони, която Комисията ще представи през следващата година, ще бъде отделено специално внимание на повишаването на устойчивостта за гражданите, живеещи в отдалечени селски райони.

При „Хоризонт Европа“, новата рамкова програма за научни изследвания и иновации, в която е включен и специален клъстер за климата, енергетиката и мобилността, поне 35 % от средствата ще се използват в подкрепа на постигането на целите в областта на климата. Иновационният фонд ще подкрепя представянето в търговски мащаб на революционни технологии в промишления и енергийния сектор.

Обновената стратегия за устойчиво финансиране и законодателните и незаконодателните инициативи, които тя предвижда, ще насочват частните инвестиции към екологосъобразното възстановяване и устойчивите стопански дейности. Като едни от тях таксономията на ЕС на устойчивите финанси, стандартът на ЕС за „зелени“ облигации и етапните цели по отношение на климата ще играят ключова роля за насърчаване на инвестициите, насочени към нуждите на реалната икономика в полза на планетата и обществото.

С оглед на постигането на неутралност по отношение на климата една от основните цели на бъдещата стратегия за устойчива и интелигентна мобилност ще бъде успоредно с възстановяването на сектора до 2050 г. да се постигне 90-процентно намаление на общите емисии от транспорта спрямо нивата от 1990 г.

Промишлеността трябва да застане начело на промените в процеса на преход на Европа към неутралност по отношение на климата и към водеща позиция в цифровите технологии и същевременно да използва възможностите на своя единен пазар, за да определя световни стандарти. И Европейската стратегия за промишлеността 29 , и Планът на ЕС за действие за кръговата икономика посочват увеличената ресурсна ефективност и кръговата икономика като задължителни пътища за модернизирането на промишлеността на ЕС, което ще допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове.

Сигурните доставки на акумулаторни батерии в съответствие със стратегическия план за действие в рамките на Европейския алианс за акумулаторните батерии ще бъдат неотменна част от декарбонизацията на енергийната система на ЕС, тъй като ще дадат възможност за включването на все по-големи количества енергия от възобновяеми източници, и на транспортния ни сектор — тъй като ще ускорят преминаването към електрически автомобили.

В очаквания План за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата ще бъде отделено внимание на това как да продължат действията срещу замърсяването от големите промишлени инсталации в пълно съответствие с политиките в областта на климата, енергетиката и кръговата икономика. Стратегията на ЕС в областта на цифровите технологии оказва подкрепа на цифровите технологии, които могат да спомогнат за постигане на неутралност по отношение на климата във всички сектори на икономиката на ЕС, и си поставя за цел самият сектор на ИКТ да стане по-екологосъобразен.

Стратегическите планове по ОСП, които трябва да бъдат разработени от държавите членки, са ключова възможност да се насочат повече средства в трайното намаляване на емисиите в селското стопанство и същевременно да се повиши икономическата и екологичната устойчивост и издръжливост на сектора.

Изготвянето на по-амбициозна стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата ще бъде от съществено значение за всички сектори, тъй като въпреки усилията за смекчаването на процеса изменението на климата ще продължи да подлага на все по-големи изпитания европейската икономика и европейското общество.

От полза и за усилията за смекчаването на последиците, и за усилията за адаптиране ще бъдат космическите програми на ЕС, като „Коперник“, които предлагат все по-добри възможности за проследяване.

Като цяло по-големите амбиции за 2030 г., преходът към неутралност по отношение на климата и възстановяването от кризата, причинена от COVID-19, ще бъдат предизвикателство и възможност да изградим по-добро бъдеще за всички. Инструментът за техническа подкрепа ще има грижата държавите членки да могат да се възползват от специфични за конкретния случай експертни познания при планирането на устойчиви реформи в подкрепа на растежа.

Гражданите, общностите и организациите също имат своята роля, в паралел с тази на правителствените политики и нормативната уредба. Регионите, градовете и населените места са ключови центрове за трансформация и устойчиви решения, които проправят пътя към движения като Конвента на кметовете. За целта Комисията ще даде начало на Европейския пакт за климата, за да се предостави възможност на всички да изразяват своето мнение и да имат роля в планирането на нови действия в областта на климата, в обмена на информация, започването на нови дейности на местно равнище и представянето на решения, които могат да бъдат използвани и от други.

Международно измерение

Като развита икономика с доказани резултати в изпълнението на амбициозна политика в областта на климата ЕС има възможност, но и морално задължение, да оказва влияние върху световните тенденции в емисиите на парникови газове и да увеличава ресурсната ефективност в рамките на международните преговори за климата и извън тях. Увеличаването на нивото на европейските амбиции от сегашното равнище на 55 % в рамките на следващите десет години ще удвои амбициите по отношение на национално определения принос на ЕС и ще подготви условията за предстоящите през 2021 г. в ООН преговори за изменението на климата. Така ще се заздрави и водещата позиция на ЕС в световен мащаб.

Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да обмислят възможността това да бъде новият принос на ЕС към Парижкото споразумение. Той следва да бъде представен на РКООНИК като актуализиран национално определен принос на ЕС преди края на годината. Това ще даде отрано тласък на подготовката на ООН за следващото заседание на страните по Парижкото споразумение в края на 2021 г., както и на Десетилетието на ООН за действие (Програма 2030).

Задавайки си по-висока цел за 2030 г. и увеличавайки съответно амбициите си в рамките на Парижкото споразумение, ЕС ще даде положителен пример на останалата част от света за ефективно противодействие на изменението на климата и същевременно за поддържане на съвременна и конкурентоспособна икономика и на благоденстващо, приобщаващо и устойчиво общество. Тази стъпка ще даде импулс и на многостранните разговори, предвидени за следващата година в контекста на Г-7 и Г-20 под председателството съответно на Обединеното кралство и Италия. Посредством външната си помощ ЕС ще може да окаже подкрепа на усилията на трети държави да увеличат амбициите си в областта на климата.

ЕС следва да продължи да дава пример чрез собствените си действия, но той следва също така да използва и лостовете, с които разполага, за да насърчава глобална промяна в икономическите стимули в подкрепа на прехода към ниски въглеродни емисии, като се отчита променящата се геополитическа и геоикономическа реалност. ЕС ще продължи да утвърждава многостранното, основано на правила сътрудничество и да използва своята екологична, климатична и енергийна дипломация, както и пълния спектър от инструменти на външната политика в подкрепа на увеличаването на амбициите на своите партньори и по-специално на тези, които имат най-големи емисии или чиито емисии ще се увеличават занапред, а също за ускоряване на глобалния преход към неутралност по отношение на климата. Това означава използване на стратегическите партньорства на ЕС, на външното финансиране, търговията и други платформи за сътрудничество, включително чрез въвеждането на международни екологични стандарти и насърчаването на чистите технологии чрез търговията. Частният сектор следва да играе важна роля, като от основно значение ще бъде устойчивото финансиране, по-специално чрез таксономията на ЕС като инструмент в помощ на инвеститорите в прехода към нисковъглеродна, устойчива и ресурсно ефективна икономика, както и международната платформа за устойчиво финансиране, изградена с нашите международни партньори. ЕС ще се стреми към взаимноизгодни съюзи и осигуряване на равнопоставени условия в международен мащаб в сферата на новите устойчиви технологии, като възобновяемия водород, авангардните фотоволтаични и ветрови технологии, акумулаторните батерии, улавянето на въглерод, както и в сферата на суровините от критично значение за тези технологии, например редкоземните метали. Позициите на ЕС като най-големия търговски блок в света разкриват пред него значителни възможности в това отношение.

Същевременно, за да бъде ефективно ограничено глобалното изменение на климата и постигнати целите на ООН за устойчиво развитие, ще бъде необходимо всички държави и по-специално членките на Г-20 да излязат с много по-амбициозни действия за предотвратяването на катастрофалните последици.

Ако докато ЕС засилва своите амбиции в областта на климата, от страна на нашите партньори не бъдат предложени съпоставими увеличения на амбициите, Комисията ще предложи механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите за определени сектори с цел да ограничи риска от изместване на въглеродните емисии и замени с него мерките, използвани срещу този риск понастоящем. Затова Комисията разглежда възможностите за създаване на ефективен механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, който да е в съответствие с правилата на Световната търговска организация.

5.Заключения и следващи стъпки

Да се увеличи амбицията на ЕС по отношение на намалението на емисиите на парникови газове на 55 % до 2030 г. е осъществима задача в полза на здравето, просперитета и благоденствието на гражданите. Без да се подценяват предизвикателството, което поставят мобилизирането на достатъчно допълнителни инвестиции през следващите десет години и насърчаването на справедлив преход, това увеличение разкрива възможност за устойчив растеж, а в условията на възстановяването от COVID-19 и за трайни инвестиции, които могат да дадат тласък на икономиката.

По-големите амбиции за 2030 г. ще спомогнат пътят на намаляване на емисиите да бъде по-малко стръмен, а икономическият и социалният преход към неутралност по отношение на климата през следващите 30 години — по-балансиран. Така по отношение на бъдещите поколения ще има повече мотивираност, предпазливост и справедливост.

Натискът върху природните ресурси, общата несигурност относно глобалните процеси и растящата загриженост по отношение на климата в цял свят ще засилят исканията към всички правителства за бързи действия. Амбициозните действия ще дадат на ЕС и неговите предприятия предимството да бъдат първи на световната икономическа сцена, което ще увеличи тяхната конкурентоспособност на разрастващите се световни пазари за устойчиви и екологични технологии.

Също толкова важно е, че засилването на амбицията ще донесе много важни други ползи успоредно на борбата с изменението на климата — например по-малки разходи за внос на изкопаеми горива, по-голяма енергийна сигурност, по-малко замърсяване на въздуха, по-здраво население, увеличено биологично разнообразие, по-слаба зависимост от вноса на суровини и по-малки рискове, произтичащи от генерирането на отпадъци. В съчетание със засилени политики в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници това ще донесе намаляване на разходите за енергия на домакинствата и предприятията и при положение че бъдат взети мерки по отношение на социалното въздействие, ще спомогне за облекчаване на енергийната бедност и ще допринесе за растежа и създаването на работни места.

Гражданите на ЕС, бизнесът и социалните партньори настояват за по-голяма сигурност и предвидимост по пътя към неутралност по отношение на климата. Затова днес Комисията изменя предложението си за първия Европейски законодателен акт за климата 30 и ще добави цел за 2030 г. за намаляване с поне 55 % на емисиите на парникови газове в сравнение с 1990 г. Това ще бъде изходната точка на един добре трасиран маршрут към неутралността на ЕС по отношение на климата до 2050 г. Комисията приканва Европейския парламент и Съвета бързо да постигнат съгласие по Европейския законодателен акт за климата и да го приемат.

В течение на следващите девет месеца Комисията ще преразгледа основните законодателни актове в сферата на климата и енергетиката. В настоящото съобщение вече бяха посочени основните възможности за тяхното изменение. Комисията е убедена, че за постигането на набелязаните цели всички инструменти на политиките, които са относими към декарбонизацията на нашата икономика, трябва да работят съгласувано. Подсилената и с разширен обхват търговия с емисии на равнище ЕС, политиките за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, инструментите в подкрепа на устойчивата мобилност и транспорт, кръговата икономика, политиките в сферата на екологията, селското стопанство, финансите, научните изследвания и иновациите и политиките за промишлеността — всички те имат своя важна роля в постигането на целите на Европейския зелен пакт като цяло и конкретно за изпълнението на увеличената цел за климата до 2030 г. и на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Като черпи от един широк обществен дебат и от процеса на консултации с Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, а също така с националните парламенти и с всички граждани и заинтересовани страни, по-специално посредством Европейския пакт за климата, но също чрез предстоящата конференция за бъдещето на Европа, Комисията ще изготви нужните основни законодателни предложения до юни 2021 г. Този процес следва да проправи пътя за последващото им бързо приемане и да остави достатъчно време, за да могат всички участници да постигнат увеличената амбиция за климата и енергията за 2030 г.

(1)

СОМ(2019) 640 final.

(2)

Силното съкращаване на потреблението на животински продукти, използвани в храните, би могло да намали емисиите с над 30 милиона тона до 2030 г.

(3)

СОМ(2020) 381 final.

(4)

https://www.weforum.org/agenda/2019/01/why-digitalization-is-the-key-to-exponential-climate-action/

(5)

Понастоящем новите сгради потребяват едва половината от енергията, използвана от сградите, характерни за 80-те години на миналия век. Около 35 % от сградите в ЕС са построени преди 50 и повече години.

(6)

Изчисленията са съгласно методиката, определена в Директива (ЕС) 2018/2001.

(7)

Доклад за отчитане на въздействието на екопроектирането, предстоящ

(8)

Вж. също плана за действие за кръговата икономика (COM (2020) 98 final).

(9)

СОМ(2020) 380 final.

(10)

Директива (EС) 2018/410 за изменение на Директива 2003/87/ЕО

(11)

Регламент (ЕС) 2018/842

(12)

Регламент (ЕС) 2018/841

(13)

Директива (ЕС) 2018/2001

(14)

Директива (ЕС) 2018/844

(15)

Регламент (ЕС) 2018/1999

(16)

Директива 2009/125/ЕО

(17)

Директива (ЕС) 2010/31, изменена с Директива (ЕС) 2018/844

(18)

Включително въздухоплаване и корабоплаване в рамките на ЕС.

(19)

Регламент (ЕС) 2018/1999

(20)

[да се добави позоваване]

(21)

Включва се въздухоплаването извън ЕС и в рамките на ЕС, но се изключва корабоплаването.

(22)

Във връзка с включването в системата на централното отопление и във връзка с електрическото отопление.

(23)

В заключенията на Европейския съвет от 17—21 юли 2020 г. беше призната необходимостта да се работи за реформиране на системата на собствените ресурси и за въвеждането на нови собствени ресурси на Съюза. С оглед на това Европейският съвет прикани Комисията да излезе с предложение за ревизирана система за търговия с емисии, като евентуално я разшири до морския сектор и намали квотите, отпускани безвъзмездно на въздушните превозвачи.

(24)

Средностатистически включването на всички емисии от външен за ЕС морски и въздушен транспорт (т.е. предполагаемия обем, докладван за инвентаризацията на парниковите газове по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата като поясняваща позиция) в целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове ще изисква допълнително намаление от до 3 процентни пункта до 2030 г. спрямо 1990 г., за да могат секторите да постигнат общата за ЕС цел за намаление.

(25)

Директивата за енергийна ефективност от 2012 г. заедно с Директива относно енергийните характеристики на сградите, Директивата относно екопроектирането и регламентите относно енергийното етикетиране и етикетирането на гуми.

(26)

В оценката на въздействието се определя диапазон от 35,5 — 36,7 % в зависимост от цялостния вид на мерките на политиките, предвидени с оглед на новата цел за 2030 г. Като потребление от първични енергоизточници той би съответствал на 39,2 % — 40,6 %.

(27)

COM (2020) 98 final

(28)

COM/2020/67 final

(29)

COM(2020) 102 final

(30)

COM(2020) 80 final