Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Синябиоикономика“

(проучвателно становище)

(2020/C 47/08)

Докладчик: Simo TIAINEN

Съдокладчик: Henri MALOSSE

Консултация	Финландско председателство на ЕС, 7.2.2019 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Дата на решението на Бюрото	19.2.2019 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	1.10.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	30.10.2019 г.
Пленарна сесия №	547
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	151/1/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Синята биоикономика означава икономически дейности и създаване на стойност въз основа на устойчиво и интелигентно използване на възобновяеми водни ресурси и свързаните с това експертни познания и опит. В Европа съществуват много обширни експертни познания и опит, ноу-хау и човешки традиции, свързани с водата, водните ресурси и синята биоикономика. Въпреки това, що се отнася до нейния потенциал и възможности, свързаните със синята биоикономика стопански дейности в Европа все още са доста скромни. Съществуват редица пречки, които трябва да бъдат преодолени.

1.2.

За да се засили устойчивият растеж на синята биоикономика, трябва да се разкрие нейният пълен потенциал в ЕС и да се определят приоритети в областта на научните изследвания. По-конкретно, необходимо е да се развие по-добро разбиране за приложимостта на водните суровини в процесите на добавяне на стойност. Укрепването на устойчивия растеж изисква целенасочено финансиране на научните изследвания, за да се стимулират иновациите, мултидисциплинарното развитие, предприемачеството и създаването на нови висококачествени работни места. Устойчивият растеж също така изисква оперативна среда с равнопоставени условия на конкуренция, както и широко сътрудничество и създаване на нови партньорства между промишлеността, научноизследователските организации, публичните органи и третия сектор.

1.3.

В много райони на ЕС водите и водните екосистеми не са в задоволително състояние. Доброто качество на водите и доброто състояние на водните басейни обаче са основата за синята биоикономика. Необходимо е да се запази и възстанови доброто състояние и биологичното разнообразие на океаните, моретата, езерата и реките. Това изисква всички заинтересовани страни да положат големи усилия, включително ЕС, националните и регионалните институции, университетите и научноизследователските центрове, всички участващи специалисти (напр. от секторите на рибарството и туризма), както и организациите на гражданското общество. Тези усилия трябва да включват подходящи научни изследвания, обучение и трансфер на ноу-хау.

1.4.

Необходими са повече инвестиции в управлението на водните басейни и санитарните съоръжения, за да се гарантират достъп до и устойчиво използване на чиста вода и подходящи санитарни съоръжения за всички. Необходими са конкурентни решения за премахване на отпадъците от водите и за разработване на технологии за пестене и рециклиране на вода. Необходими са нови, икономически ефективни решения за намаляване на количествата хранителни вещества, оттичащи се в естествените води, и за възстановяване на критичните местообитания и променените водни басейни.

1.5.

ЕИСК призовава ЕС и другите участници в синята биоикономика да предприемат спешни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие. По-специално, с драматичната промяна на условията спешното адаптиране на рибарството и аквакултурите към изменението на климата е изключително важно и това оказва голямо въздействие върху тези важни начини за препитание. Рибарството, аквакултурите и отглеждането на водорасли са от решаващо значение за увеличаването на устойчивото производство на храни от водни организми в ЕС. Разработването на устойчиви на изменението на климата системи за храни от водни организми изисква допълнителни научни изследвания и иновации преди да бъде приложено успешно. Биомасата от водорасли е потенциално важен воден ресурс, който може да се използва като суровина с широк кръг употреби.

1.6.

Необходими са съвместни усилия от страна на университетите, научноизследователските центрове, НПО и сектора на рибарството за разработване на нови продукти с добавена стойност от странични и отпадъчни рибни продукти. Нужни са нови инструменти за финансиране, за да се насърчават технологичните иновации и услуги. Необходими са сътрудничество между секторите и по-добри процеси за вземане на решения. Възстановяването на биологичното разнообразие на моретата, езерата и реките ще разкрие нови възможности за стопанска дейност — в това число основно семейни и малки предприятия на местните пазари. Освен това насърчаването на нови стопански модели за воден туризъм и използването на водните ресурси с цел отдих предлагат нови възможности за устойчива стопанска дейност в отдалечените региони.

1.7.

Приоритетите за мерки за развитие по отношение на програмата за синя биоикономика включват: i) чиста вода и канализация, ii) разнообразни и безопасни водни басейни в добро състояние, iii) устойчиво производство на храни от водни организми, iv) нехранителни продукти с висока стойност, v) адаптиране към изменението на климата, vi) „синьо“ здраве и благосъстояние и vii) по-добра координация при борбата с незаконните дейности, свързани с водните ресурси. Като инвестира в това развитие, Европа може да укрепи своята позиция на водещ фактор в кръговата икономика.

1.8.

Призоваваме Европейския съюз да насърчава повишаването на осведомеността, образованието и обучението, които да включват научните изследвания и използването и трансфера на знанията, натрупани от общностите в крайбрежните райони и районите с вътрешнотериториални води, което ще даде възможност за щадящо управление на околната среда и за създаване на европейски мрежи за обучение в тази област. По отношение на селското стопанство ЕС следва да разгледа и въпроса за недостига на вода.

1.9.

ЕИСК предлага синята биоикономика да се превърне в една от водещите области на политиките на ЕС и на политиките му на сътрудничество със съседните държави, както и в рамките на целите за устойчиво развитие на ООН и целите на Парижкото споразумение, договорено на COP 21. В тази връзка Комитетът предлага Съветът на ЕС и Европейският парламент да поискат от Комисията да предприеме няколко пилотни действия в различни морски райони и райони за аквакултури на ЕС, като се изберат внимателно районите, които отразяват голямото многообразие на съществуващите условия в Съюза, степента, до която те са засегнати от риска от срив, и потенциала за развитие на синята биоикономика. Следва да се създаде комитет по управлението, който да включва държавите членки, регионите и заинтересованите страни, с участието на ЕИСК, с цел организиране на обмен на практики и гарантиране на по-мащабно разработване на успешните пилотни проекти.

2.   Въведение

2.1.

Синята биоикономика означава икономически дейности и създаване на стойност въз основа на устойчиво и интелигентно използване на възобновяеми водни ресурси и свързаните с това експертни познания и опит. Предприятията и дейностите, които отглеждат суровините за тези продукти или извличат, рафинират, произвеждат и преобразуват биологичните съставки, са част от синята биоикономика.

2.2.

Трябва да се обърне внимание на това, че значението, характеристиките и възможностите на синята биоикономика се различават много в отделните държави членки в зависимост от географските условия. Повечето държави членки имат пряк достъп до океана или морета. За много от тях крайбрежните води са изключително важни. Освен това в повечето държави езерата и реките имат решаващо значение.

2.3.

През май 2019 г. ЕИСК прие становище (1) относно съобщението на Европейската комисия за актуализиране на стратегията за биоикономиката от 2012 г. Изложените в становището заключения и препоръки са уместни от гледна точка на синята биоикономика. В настоящото становище са описани по-подробно възможностите и потенциалът на синята биоикономика. Синята биоикономика е тясно свързана с концепцията за кръговата икономика.

2.4.

Чистата вода и възобновяемите водни ресурси представляват значителни възможности за устойчива стопанска дейност и могат да предложат ключови решения за постигане на много от глобалните цели за устойчиво развитие (ЦУР 2, ЦУР 3, ЦУР 6, ЦУР 7, ЦУР 8 и ЦУР 14). С настоящото проучвателно становище ЕИСК има за цел да отговори на въпроса, поставен от финландското председателство на Съвета на ЕС, как ЕС би могъл да стимулира развитието на синята биоикономика и кои мерки трябва да бъдат приоритетни.

3.   Общи бележки

3.1.

Синята биоикономика може да предложи многобройни ползи само ако водните басейни са в добро състояние и са продуктивни. Както се посочва в доклада на IPBES (междуправителствена платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги) от май 2019 г., заплахите за биологичното разнообразие заедно с изменението на климата създават голям риск за производствения капацитет на водните организми. Свръхексплоатацията, замърсяването, развитието в крайбрежните райони, засиленият туризъм и транспортът са сериозни предизвикателства, особено в най-засегнатите от тези стресови фактори райони на Европейския съюз (по-специално Средиземноморието). Необходими са адаптирани към различните среди и региони решения.

3.2.

В бъдеще търсенето на биомаса ще се увеличи и ЕС трябва да обърне внимание на това предизвикателство. Основаният на биомаса преход към неутрална по отношение на емисиите на парникови газове икономика ще бъде ограничен от наличността на земя. Следователно ще бъде важно да се подобри производителността на водните ресурси при използване на целия кръг от възможности на биоикономиката. Това включва например производството и използването на водорасли и други нови източници на протеини, които биха могли да облекчат натиска върху земеделската земя.

3.3.

Синята биоикономика притежава нарастващ потенциал да подобри продоволствената сигурност и да осигури здравословна храна с нисък въглероден отпечатък, нови храни и хранителни добавки, фуражи, нутрацевтици, фармацевтични продукти, козметични продукти, нови материали, чиста вода, енергия от неизкопаеми източници, рециклиране на хранителни вещества и още много други ползи. Растежът на синята биоикономика зависи от осигуряването на добро състояние на водите и водните екосистеми, устойчиви системи за рибарство и производство на аквакултури, ефективно системно сътрудничество между секторите, технологични иновации, нови инструменти за финансиране и по-добри услуги и устойчиви стопански модели.

3.4.

От съществено значение е да се подчертае важността на културните фактори за прилагането на синя биоикономика. Познанията на населението в крайбрежните райони и районите с вътрешнотериториални води представляват изключителен актив за Европа, стига това знание да се идентифицира, запазва и предава на новите поколения. Затова всяко действие, предприето в синята биоикономика, следва да включва културното и човешкото измерение и да гарантира участието на всички заинтересовани страни и особено на местни представители, специалисти и гражданското общество.

4.   Синята биоикономика и целите за устойчиво развитие

4.1.

ЦУР на ООН са тясно свързани с водата и водните басейни. Тези цели са насочени към основните глобални предизвикателства, пред които сме изправени, и очертават как да бъде постигнато едно по-устойчиво бъдеще по отношение на основни проблеми като продоволствената сигурност, изменението на климата и предотвратяването на влошаването на околната среда. Целите са тясно взаимносвързани и в настоящия документ се разглеждат от гледна точка на устойчивите възможности за стопанска дейност, основани на водата и водните природни ресурси. Между водите, енергията и особено храните има силна връзка.

Чиста вода и канализация

4.2.

Цел 6 (Чиста вода и канализация) цели гарантирането на достъп и устойчиво използване на чиста вода и подходящи санитарни съоръжения за всички. В световен мащаб повече от 1 милиард души все още нямат достъп до прясна вода с подходящо качество, а повече от 2 милиарда души живеят в риск от намален достъп до сладководни ресурси. Очаква се нуждата от прясна вода в световен мащаб да се увеличи значително до 2030 г. В становище от 2018 г. ЕИСК разгледа темата за питейната вода (2).

4.3.

Макар и напоследък в ЕС и други региони да беше постигнат напредък, инвестициите в управлението на сладководните ресурси и санитарните съоръжения трябва да се увеличат. Основната цел е да се намерят конкурентни решения за премахване на отпадъците от водите и за разработване на технологии за пестене и рециклиране на вода, за да се намали пилеенето ѝ. Решенията и технологиите за икономии и рециклиране на вода, както и интелигентното управление на водните ресурси и водоснабдяването, предлагат голям потенциал. Съществуват нови концепции за дезинфекция на вода и нови технологии за премахване на остатъците от лекарства и хормони, както и на пластмасовите микрочастици от отпадъчните води. Съществуват също така обещаващи иновации за превръщане на морската вода в питейна, като се използва енергия от възобновяеми източници.

4.4.

Доброто качество на водите е основата за синята биоикономика. Доброто управление на водните ресурси е съществена част от решението на почти всички големи проблеми в света, като например свръхпотреблението на водни ресурси и необходимостта от адаптиране към изменението на климата. Управлението на водния жизнен цикъл изисква ясни цели, актуална информация, планиране и управление. Това включва цифрови решения за водоснабдителните услуги и мониторинга, както и нови гъвкави технологични решения за пречистване на отпадъчните води (мембранна технология) и интегриран подход, освободен от традиционните ограничения.

4.5.

ЕС има потенциала да се превърне в основен фактор на световната сцена в сектора на водите като доставчик на свързани с водите технологии и услуги. Цифровизацията предлага нова възможност за предприятията от бранша и може значително да подобри ефикасността на управлението на водните ресурси, както и на производството и услугите. Цифрови решения могат да се използват за предлагането на услуги, които да отговарят на потребностите на днешните и бъдещите потребители. В глобален план ЕС може да предложи конкурентни и устойчиви решения в тази област.

Разнообразни и безопасни водни басейни в добро състояние

4.6.

Океаните, моретата и вътрешнотериториалните води служат като най-големия световен устойчив източник на протеини, а поминъкът на повече от 3 милиарда души в световен мащаб зависи от морското и крайбрежното биологично разнообразие. Състоянието на нашите океани, морета и вътрешнотериториални води бързо се влошава в резултат от човешката дейност. По-специално, състоянието на крайбрежните и вътрешнотериториалните води се влошава поради замърсяване и еутрофикация, а загубата на местообитания е обезпокоителна. Всички тези промени имат опустошителни последици за водните екосистеми и биологичното разнообразие и по този начин за потенциалното производство на храни. Внимателното управление на този важен световен ресурс е ключово за постигането на устойчиво бъдеще.

4.7.

Цел 14 (Живот под водата) цели опазване на океаните, моретата и водните ресурси и насърчава устойчивото им използване. Необходими са редица мерки, за да се подобри положението, включително значително намаляване на всякакъв вид замърсяване на водите и по-ефективно управление на всички човешки дейности. Необходими са нови решения за намаляване на количествата хранителни вещества, оттичащи се в естествените води. Трябва да се разработват и изпитват икономически ефикасни средства и методи за подобряване на способността на почвата да улавя и свързва хранителните вещества. Еутрофикацията може да бъде намалена и чрез увеличаване на употребата на по-малко използвани видове риба, както и чрез производството и добива на водорасли (като хранителните вещества се отстраняват с улова). Необходими са нови решения за намаляване на еутрофикацията и възстановяване на реките, езерата и морското дъно.

4.8.

Водните басейни, които са в добро състояние, могат да осигурят значителен брой нови висококачествени работни места. Доброто състояние на рибните запаси и чистите води са основата за устойчив риболов и използване на водите за отдих и разкриват нови възможности за синята биоикономика. В световен мащаб се полагат усилия за възстановяване на речните и сладководните води, за да се възстановят местообитанията с влошено състояние, екосистемните процеси, мигриращите риби, биоценозата и това, което тя предлага. Възстановяването на мигриращите риби ще създаде нов възможен поминък в слабо населените райони, като осигури работни места за хората по модела на семейното предприятие с достъп до местните пазари.

Устойчиво производство на храни от водни организми

4.9.

В световен план се очаква сериозно увеличение на търсенето на храни. Цел 2 (Нулево равнище на глад) се стреми да се сложи край на глада, да се постигне продоволствена сигурност, да се подобри храненето и да се насърчи устойчивото първично производство до 2030 г.

4.10.

Рибарството и аквакултурите осигуряват питателна храна и генерират така необходимите доходи, като същевременно подпомагат развитието на селските райони и притежават потенциал да опазват и околната среда. Понастоящем рибата осигурява около 17 % от снабдяването с животински протеини в световен мащаб и 6,5 % от цялото количество протеини за консумация от човека. За стотици милиони хора тя е основен източник на протеини и важни хранителни вещества. Много от рибните запаси продължават да бъдат свръхексплоатирани, което налага по-добро управление. На много места по света големите субсидии за сектора все още поддържат значителен свръхкапацитет на риболовните флоти. Океаните, моретата и вътрешнотериториалните води следва да се използват много по-устойчиво, отколкото в момента. Инвестициите в аквакултури, рибарство и преработване на риба, както и в разработването на нови продукти от отпадъци и странични потоци, са от решаващо значение за увеличаването на устойчивото производство на храни и за поддържането на продоволствена сигурност. Съюзът по-специално е изправен пред съществен отрицателен търговски баланс, що се отнася до рибата и рибните продукти — около 60 % от консумираните в ЕС морски продукти се внасят, като този внос не винаги съответства на критериите на ЕС за устойчиво производство и продоволствена сигурност.

4.11.

Аквакултурите притежават значителен потенциал за още по-голям растеж. Много по-голямо количество биомаса би могло да се произвежда устойчиво в европейския сектор на аквакултурите, ако се увеличи броят на използваните в този сектор видове, включително морските видове, намиращи се „по-ниско“ в хранителната верига (напр. водорасли и мекотели). Пред развитието на аквакултурите обаче има много пречки. На първо място, нарастващото производство на аквакултури изисква допълнителни източници на фураж. В бъдеще уловът на риба с ниска стойност ще се използва преди всичко за пряка консумация от човека и по-малко като суровина за фураж. За отглеждането на аквакултури е необходимо допълнително количество фуражна биомаса, която би могла да се набави от значително по-малко използвани понастоящем видове като крил и други мезопелагични организми и водорасли, както и от отпадъчни суровини (странични потоци). На второ място, ограниченото пространство за съоръжения за аквакултури е все по-голям проблем, който трябва да бъде решен. От ключово значение за устойчивото развитие на аквакултурите е доброто планиране на дейностите в морски и сладководни води, което отчита екологичното, икономическото, социалното и културното измерение. На трето място, необходими са по-добри решения на проблемите с изтичането на хранителни вещества и контрола на болестите.

4.12.

Строгото екологично законодателство в различните държави оказва съществено въздействие върху разходите за аквакултури и тяхната конкурентоспособност. Интензивно се разработват различни нови технологии, но несигурността в икономическо и технологично отношение остава. Рециркулационните системи за производство на аквакултури (РСПА) предлагат редица предимства, като например необходимост от минимално количество вода, ефективен контрол на отпадъците, изискване за малко пространство и контрол на производствените условия. Технологиите за РСПА имат потенциал особено в сладководни системи. Възможно е обаче да се наложи все по-голям дял от производството на морски аквакултури да се извършва в крайбрежни води. Необходими са нови подходи към многократното използване и интегрираното управление, включително пространствено планиране и планове за управление на местно равнище.

Продукти от аквакултури с добавена стойност и използване за нехранителни цели

4.13.

Преработката на риба и други водни организми за консумация от човека генерира странични потоци, които често не се използват за пряка консумация от човека. Изчислено е, че между 30 и 70 % от цялото количество рибна биомаса се превръща в страничен продукт с ниска стойност или изцяло се похабява. Тя съдържа потенциално полезни и ценни вещества, които биха могли да се използват от промишлеността за хранителни и нехранителни цели. От тези вещества могат да се разработят функционални съставки с висока стойност за специализирани продукти. Различни водни организми могат да подпомогнат разработването на нови продукти като нутрацевтици, фармацевтични и козметични продукти. Те могат да предоставят и нови ензими, липиди, биополимери и други биоматериали. От решаващо значение е тези суровини да се използват по екологично ефективен начин. В световен мащаб има значителен натиск да се подобри използването на всички биологични материали и по този начин да се намалят и отпадъците. Морските биотехнологии могат да играят важна роля за създаването на добавена стойност в синята биоикономика.

4.14.

Биомасата от водорасли придобива все по-голямо значение като ресурс за разнообразни търговски приложения в синята биоикономика. Водораслите осигуряват ефективен, устойчив и все още в голяма степен неизползван ресурс за биологични процеси и продукти. Те са богати на хранителни вещества и енергия. Нарасналото производство на макро– и микроводорасли намира широко признание в Европа като ресурс, който може да се използва като суровина за широк кръг употреби. Наблюдава се все по-голям интерес към добиването, отглеждането или преработването на водорасли за създаване на широк набор от продукти с висока стойност, включително храни, фуражи, нутрацевтици и продукти на биологична основа.

Смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него

4.15.

По всеобщо мнение изменението на климата влияе на редица променливи характеристики на околната среда, включително валежи, температури, речни течения, вреден цъфтеж на водораслите и увеличаване на киселинността на океанските води. Цел 13 (Действия във връзка с климата) насърчава предприемането на спешни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие. Повишаващите се температури оказват въздействие върху океаните, моретата и другите водни басейни, както и върху хранителните вериги, рибарството и поминъка. В Европа се очаква изменението на климата да увеличи валежите през зимата, като едновременно с повишаващите се температури рискът от еутрофикация и влошаване на качеството на водите се увеличава. Това ще има много неблагоприятни последствия за рибните запаси и другите водни ресурси, а по този начин и за рибарството и другите видове производство. Високите летни температури затрудняват живота на студеноводните видове като пъстървовите риби и допринасят за разпространението на много вредни видове и болести. Набират сила видовете, които имат полза от еутрофикацията. Рекордните високи температури създават големи предизвикателства за стопанствата за аквакултури. По отношение на селското стопанство ЕС следва да разгледа и въпроса за недостига на вода.

4.16.

Бъдещата продоволствена система трябва да бъде част от решението на изменението на климата, а не част от проблема. По своето естество риболовът и аквакултурите са ефективни начини за производство на протеини от гледна точка на емисиите, които оказват въздействие върху климата. Поради това устойчивият риболов и рибовъдството следва да се насърчават. От съществено значение е и укрепването на устойчивостта на системите за рибарство и производство на аквакултури. Риболовните дейности трябва да се адаптират към промените, като например извънредните метеорологични условия и топлите зими. Един от възможните начини аквакултурите да се подготвят за рекордно високи температури е чрез отглеждане в крайбрежни води, при което в някои случаи повишаването на средната морска температура може да е от полза. Рециркулационните системи за производство на аквакултури (РСПА) могат да помогнат на сектора за аквакултури да се адаптира към изменението на климата. Програмите за отглеждане на риба могат да подобрят поносимостта на рибата към по-високите температури.

„Синьо“ здраве и благосъстояние

4.17.

Цел 3 (Добро здраве и благосъстояние) се стреми към осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благоденствието за всички хора от всички възрастови групи. Услугите за подобряване на благосъстоянието и за отдих, които са свързани с водните басейни, притежават значителен потенциал за растеж. Насърчаването на устойчивото използване на водните ресурси за развлекателни цели предлага нови възможности за стопанска дейност за отдалечените неградски региони, което ще допринесе за създаването на нови висококачествени работни места. Поради своята важност и икономически потенциал синята биоикономика допринася и за Цел 8 (Достоен труд и икономически растеж).

5.   Приоритетни действия

5.1.

Приоритетите за мерки за развитие по отношение на програмата за синя биоикономика са: i) чиста вода и канализация, обезсоляване на морска вода, намаляване на замърсяването; ii) разнообразни и безопасни водни басейни в добро състояние и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие в тях; iii) устойчиво производство на храни от водни организми; iv) създаване на нехранителни продукти с висока стойност; v) адаптиране към изменението на климата; vi) „синьо“ здраве и благосъстояние, икономии на енергия и производство на енергия от възобновяеми източници от морето и от реките и езерата; vii) по-добра безопасност и опазване на водните ресурси; и viii) по-добра координация при борбата с незаконните дейности, свързани с водните ресурси. Освен това евтината и чиста водна биоенергия и оползотворяването на биологичните отпадъци са важни нововъзникващи теми. Като инвестира в този вид развитие, Европа може да укрепи своята позиция на водещ фактор в кръговата икономика.

5.2.

ЕИСК предлага Съветът на ЕС и Европейският парламент да поискат от Комисията да предприеме конкретни пилотни действия за подобряване на състоянието и производствения капацитет на водните екосистеми в избрани места на ЕС, като се внимава те да отразяват многообразието на съществуващите условия и потенциала за развитие на синята биоикономика. Пилотните действия следва да се проведат в крайбрежните райони и районите с вътрешнотериториални води (включително на островите), които са умерено или силно засегнати от човешката дейност, като например прекомерния сезонен туризъм, замърсяването, натоварването с хранителни вещества от наземни източници, променените водни течения и прекомерната експлоатация на водни ресурси.

5.3.

Те следва да се осъществят възможно най-бързо с участието на представители, заемащи местни изборни длъжности, университети и научноизследователски центрове, специалисти и съответни представители на гражданското общество. Проектите следва да позволяват разработването и тестването на ключови действия и мерки с цел подобряване на сегашното незадоволително състояние на пилотните обекти. ЕИСК препоръчва провеждането на разумен брой пилотни проекти в Средиземно море, Черно море, по атлантическото крайбрежие, Северно море и Балтийско море, както и в районите с вътрешнотериториални води, които притежават голям потенциал за подобрение. Тези проекти биха могли например да включват почистване на богати на хранителни вещества или замърсени води на пристанища или в туристически зони чрез използването на специфични филтриращи видове като стриди, морски таралежи, миди или водни растения (водорасли), или възстановяването на миграционните пътища и районите на размножаване, за да се възобновят жизнените цикли на мигриращите риби. В същото време капацитетът за широкомащабно улавяне на CO2 също би могъл да се тества в рамките на тези пилотни проекти. Пилотните проекти биха могли да проучат и възможностите на новите технологии за производство на енергия от морета и езера или за намиране на нови начини за пестене на водни ресурси.

5.4.

ЕИСК призовава Европейския съюз въз основа на резултатите и натрупания от пилотните проекти опит да насърчава обучението и трансфера на знанията, натрупани от общностите в крайбрежните райони и районите с вътрешнотериториални води, което ще даде възможност за възстановяване и подходящо управление на околната среда, за създаване на европейски мрежи за обучение в тази област и за демонстриране на възможностите за разкриване на висококачествени работни места в тази сфера.

5.5.

Следва да се създаде комитет по управлението за пилотните проекти, който да включва държавите членки, регионите и заинтересованите страни, с участието на ЕИСК, с цел организиране на обмен на практики и гарантиране на по-мащабно разработване на успешните пилотни проекти. Едновременно с това държавите — членки на ЕС, и засегнатите региони следва да бъдат насърчавани да подготвят стратегии за синята биоикономика, като се консултират с местните заинтересовани страни и организациите на гражданското общество.

5.6.

Придобитите чрез научноизследователските програми „Хоризонт Европа“, LIFE и пилотните проекти на синята биоикономика експертни познания и опит в рамките на ЕС следва при определени условия да се предоставят на разположение на трети държави, по-специално на държавите от източното съседство, средиземноморските и африканските държави, Русия за района на Балтийско море, както и на други заинтересовани държави. Синята биоикономика следва да бъде водещ принцип за ЕС в програмите му за сътрудничество с ООН и инструмент за постигане на целите на Парижкото споразумение, договорено на COP 21, за борба срещу глобалното затопляне.

---

(1)  Становище на ЕИСК относно съобщението на Европейската комисия за актуализиране на стратегията за биоикономиката от 2012 г. (ОВ C 240, 16.7.2019 г., стр. 37).

(2)  Становище на ЕИСК относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (преработен текст) (Директива за питейната вода) (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 107).