ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 2.5.2018

COM(2018) 325 final

2018/0135(CNS)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз

{SWD(2018) 172 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.Въведение — обосновка на реформата

1.1.Система за финансиране, която не е реформирана след 1988 г.

Цялостната система на финансиране се оказа трудна за реформиране. По силата на член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз „Съюзът си осигурява средствата за постигане на своите цели и успешното изпълнение на своите политики“. Основаното на посочения член решение относно собствените ресурси предоставя солидно правно основание на системата на финансиране на бюджета на ЕС. Поради високия залог е необходимо единодушие на държавите членки и ратификация от националните парламенти. Същевременно за лицата, отговорни за взимането на решения, това представлява процесуално препятствие, което трябва да бъде преодоляно, дори и повечето да са убедени в необходимостта от реформа. Неслучайно последната значителна качествена промяна в системата на собствените ресурси датира от 80-те години, когато бяха приети т.нар. „пакети Делор“ и бе въведен компонентът на база брутния национален доход с цел да се финансират увеличените разходи поради изграждането на единния пазар и приемането на нови държави членки.

През 2011 г. Комисията предложи нов собствен ресурс с цел да се подпомогнат усилията на държавите членки за фискална консолидация, предприети на фона на финансовата криза 2 . Тя предложи да се опрости собственият ресурс на база данъка върху добавената стойност и да се създаде нов собствен ресурс на база данъка върху финансовите сделки. Европейският парламент подкрепи предложението на Комисията. Необходимото единодушие сред държавите членки не бе постигнато, но затова пък бе постигнато широко съгласие за необходимостта от реформа. Признавайки, че системата може да бъде подобрена, в заключенията си Европейският съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. призова Съвета да продължи да работи по предложенията на Комисията.

1.2.Необходимостта от реформа

Групата на високо равнище за собствените ресурси бе създадена в рамките на окончателното споразумение за многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. през декември 2013 г., когато Съветът, Европейският парламент и Комисията приеха „Съвместна декларация относно собствените ресурси“. В съвместната декларация бе заявено, че въпросът за собствените ресурси изисква допълнителна работа и че с оглед на общото преразглеждане на системата на собствените ресурси ще бъде свикана междуинституционална група на високо равнище. Групата представи окончателния си доклад през декември 2016 г. 3 Тя препоръча да се въведат нови категории собствени ресурси с по-тясна връзка с политиките на ЕС, както и да бъдат прекратени корекционните механизми.

През юни 2017 г. Комисията прие Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС 4 . В документа се предлага набор от възможности за по-осезаемо свързване на собствените ресурси с политиките на Съюза, в частност с политиката за вътрешния пазар и за устойчив растеж. В документа се посочва, че при въвеждането на нови собствени ресурси следва да се обърне внимание на: i) тяхната прозрачност, простота и стабилност; ii) съобразяването им с целите на политиката на ЕС; iii) въздействието им върху конкурентоспособността и устойчивия растеж; както и iv) справедливото им разпределяне между държавите членки. През февруари 2018 г. Комисията 5 отново потвърди, че реформирането на приходната част на бюджета на ЕС би спомогнало за насочването на дебата към целите и областите, в които Европейският съюз може да принесе реална добавена стойност.

През март 2018 г. Европейският парламент прие резолюция относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС 6 . В съзвучие с основните послания на окончателния доклад (т.нар. доклад „Monti“) на групата на високо равнище за собствените ресурси, в резолюцията се подчертават пропуските в действащото финансиране на бюджета на ЕС и се отправя призив за мащабни реформи, като по-специално се настоява за въвеждането на нови категории собствени ресурси и премахването на всички корекции.

1.3.Предложение за реформа на системата на финансиране: справяне с предизвикателствата пред ЕС в областта на икономиката и опазването на околната среда

В настоящия момент редица нови политически приоритети с бюджетни последици, както и оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС налагат архитектурата на системата на собствените ресурси да бъде разгледана особено внимателно. От своя страна цифровизацията, глобализацията, както и други икономически промени представляват предизвикателство за националните статистически органи. Поради това е логично да се очаква по-често и по-съществено преразглеждане на данните за „брутния национален доход“, за да бъде отразяван адекватно националният доход на отделните икономики. В общия контекст на данъчното облагане, пазарната интеграция, свободното движение на капитали и възхода на нематериалните активи възниква въпросът дали националните данъчни уредби адекватно отчитат промените в тези области. На последно място, изменението на климата и замърсяването на околната среда пораждат отрицателни външни последици, които изискват действия на равнище ЕС, ако не и на глобално равнище.

Освен основното изискване за предоставяне на достатъчно приходи за покриване на разходите, системата на собствените ресурси следва да бъде реформирана и с оглед на преодоляването на тези нови предизвикателства, като бъде замислена така, че ползата да не се изразява само в редовен приток на фискални приходи. Въз основа на съществуващата система на финансиране Комисията също така предлага да се модернизира приходната част на бюджета на ЕС, като се опрости съществуващият собствен ресурс на база данъка върху добавената стойност, диверсифицират се източниците на приходи и се усъвършенства полезното взаимодействие между бюджета на ЕС и националните бюджети.

В настоящото предложение е заложена стриктна бюджетна дисциплина чрез принципа на балансиран бюджет. От друга страна взаимодействието между различните собствени ресурси е потенциален източник на полезно взаимодействие, който досега не е използван пълноценно. С предложението предоставените от Договора възможности ще бъдат използвани по-добре, тъй като различните видове собствени ресурси — национални вноски, дял от съществуващи или бъдещи данъци и същински приход на ЕС — съдържат предимства, които взаимно се допълват и подкрепят. С диверсифицирането на източниците на приходи ще се повиши устойчивостта и приспособимостта на бюджета на ЕС, което в крайна сметка ще бъде от полза за всички държави членки.

1.Модернизиране на съществуващите собствени ресурси чрез

·запазване в непроменен вид на митата като традиционни собствени ресурси на ЕС, но намаляване на 10 % на процента, който държавите членки удържат като „разходи по събирането“;

·запазване на собствения ресурс на база брутния национален доход и на ролята му на балансиращ ресурс;

·опростяване на собствения ресурс на база данъка върху добавената стойност.

2.Въвеждане на набор от нови собствени ресурси, състоящ се от:

·дял от възобновената обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, като се предвижда постепенно въвеждане с приемането на необходимото законодателство. Това пряко ще обвърже финансирането на бюджета на ЕС с ползата, извличана от дружествата, които извършват дейност в рамките на единния пазар;

·дял от приходите от тръжната търговия в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии: схемата на ЕС за търговия с емисии е ключов инструмент на ЕС в усилията за ефективно намаляване на разходите, които емисиите на парникови газове пораждат, и е пряко свързана с функционирането на единния пазар;

·национална вноска, изчислявана на база нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса. Това ще насърчи държавите членки да прилагат стратегията на ЕС за пластмасите, като намаляват отпадъците от опаковки и се приближават до постигането на кръгова икономика.

3.Въвеждане на принципа, че бъдещите приходи, пряко произтичащи от политиките на ЕС, следва да се вливат в бюджета на ЕС;

4.Постепенно прекратяване на корекциите;

5.Увеличаване на тавана за собствените ресурси.

2.Модернизиране на съществуващите собствени ресурси

2.1.Запазване на митата (традиционни собствени ресурси) при намалени разходи по събирането

Понастоящем „традиционните собствени ресурси“ се състоят предимно от мита, постъпленията от които се вливат пряко в бюджета на ЕС; те по принцип се считат за „естествено“ произтичащи от функционирането на митническия съюз и общата външна и търговска политика. Митата се начисляват върху вноса на продукти от трети държави по ставките, определени в Общата митническа тарифа 7 .

Настоящото равнище от 20 % за разходи по събиране на митата може да се счита за по-високо от това, което действително би могло да представлява подходящ стимул за добросъвестното събиране на митата от името на Съюза от страна на националните органи. С оглед на това се предлага делът на разходите по събирането, които държавите членки имат право да удържат, да бъде сведен до традиционното си равнище от 10 %, като същевременно се засили финансовата подкрепа за митническо оборудване и информационни технологии – нещо, което е съобразено в по-голяма степен с действителните потребности.

Размерът на събраните мита и интензивността на проверките показват различни тенденции. Последните данни за резултатите на митническия съюз показват тенденция към понижаване на процента на проверките през последните няколко години, като същевременно процентът на удържане се е увеличил от 10 на 25 %. През 2016 г. на равнището на Съюза предмет на контролни мерки при митническото оформяне са били 2,1 % от внасяните стоки, като обаче този процент варира в широки граници в отделните държави членки. Освен това с въвеждането на опростени и автоматизирани процедури се подобрява разходната ефективност на проверките.

От своя страна сумите, които държавите членки удържат за разходи по събирането не винаги са насочени пряко в подкрепа на митническата дейност. Актуалните тенденции са за намален контролен персонал в националните администрации 8 , което означава, че само ограничена част от наличните ресурси се занимава с митнически операции и проверки във връзка с митата.

2.2.Запазване на собствения ресурс на база брутния национален доход и допълването му с оглед на по-доброто отразяване на действията на равнище ЕС

Понастоящем собственият ресурс на база брутния национален доход представлява по-голямата част от приходите в бюджета на ЕС. Предимствата на настоящите собствени ресурси – стабилност, достатъчност и гъвкавост, осигурявани по-специално чрез балансиращите вноски на база брутния национален доход, са несъмнени. Следователно е необходимо този собствен ресурс да остане в основата на приходната част на бюджета на ЕС.

От друга страна неотдавнашните икономически промени пораждат предизвикателство за националните органи, когато става въпрос за точното измерване на брутния национален доход – първият основен параметър за оценка на благосъстоянието. Глобализацията и техническият напредък значително промениха структурата на дружествата, както и местонахождението на производството. Предизвикателствата, пред които са изправени националните органи, са породени от дематериализацията на много услуги, бързото разпространение на електронната търговия, нарастващото значение на нематериалните активи и мащабните и резки колебания при чуждестранни капиталови инвестиции. Върху националните сметки могат да окажат влияние например решенията на големите транснационални компании за бързо и масирано прехвърляне на нематериални активи от една държава в друга поради данъчни или нормативни стимули 9 .

Изложените промени не винаги се отчитат от националните системи за корпоративно данъчно облагане или други източници на данни, поради което те в крайна сметка представляват предизвикателство за националните данъчни и статистически органи. Това е една от причините за започнатите от Комисията инициативи по въпросите на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък и на справедливо данъчно облагане на цифровата икономика. Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък ще подобри функционирането на единния пазар и ще намали неефективността и изкривяването на конкуренцията, свързани с данъчното планиране и високите разходи за спазване на нормативните изисквания. Данъкът върху цифровите услуги е временно решение на проблема с неадекватността на настоящите разпоредби за облагане с корпоративен данък спрямо цифровата икономика.

В този контекст е налице възможност за въвеждане на кошница от диверсифицирани и устойчиви собствени ресурси, пряко свързани с областите на компетентност и с целите на Съюза, с които да бъде допълнен собственият ресурс на база брутния национален доход, като бъде намален делът му в бюджета на Съюза. Тези нови компоненти на приходите ще представляват допълнителни елементи, които ще отразяват по-добре колебанията в икономическите цикли на държавите членки и които поради тази причина ще подкрепят пропорционалността, справедливостта и стабилизиращия ефект на бюджета на ЕС.

С цел да се съхрани достатъчността, стабилността и предвидимостта на приходите, вноската на база брутния национален доход ще остане „балансиращият“ ресурс – приходна позиция, чиято изискуема ставка се изменя в зависимост от разходите, които общите приходи трябва да покрият, след като са били взети предвид другите приходи и другите собствени ресурси. Следователно ресурсът на база брутния национален доход осигурява за общия бюджет на Съюза да е винаги равновесен предварително, например на етапа на приемане. Една кошница от собствени ресурси ще засили балансиращата роля на брутния национален доход и ще гарантира справедливо споделяне на тежестта между държавите членки.

2.3.Опростяване на собствения ресурс на база данъка върху добавената стойност

От 1980 г. насам компонентът на база данъка върху добавената стойност винаги е бил неразделна част от решението относно собствените ресурси; с него се осигурява връзката на бюджета на ЕС с единния пазар и с хармонизирането на данъчните системи. Данъчната основа е достатъчно широка, за да осигурява стабилни и предсказуеми приходни потоци.

Понастоящем данъчните основи на данъка върху добавената стойност са хармонизирани във всички държави членки в съответствие с нормите на ЕС. Това налага редица корекции и компенсации и води до тромаво изчисляване на среднопретеглената ставка. След това, с цел да се преодолеят регресивните аспекти на ресурса на база данъка върху добавената стойност, максималният размер на тези основи се ограничава до 50 % от основата на брутния национален доход. Накрая спрямо хармонизираната основа на данъка върху добавената стойност на всяка държава членка се налага единна ставка от 0,3 %, с изключение на Германия, Нидерландия и Швеция, за които изискуемата ставка е по-ниска.

Предложеното опростяване се ръководи от следните принципи: i) акцент върху благата, облагани със стандартната ставка; ii) оптимизиране на процедурата за изчисляване на базата на данъка върху добавената стойност; както и iii) прилагане на единна изискуема ставка върху основата на стандартната ставка. Този нов подход е в отговор на призива на Европейския парламент и Европейската сметна палата за доближаване на собствения ресурс до реалната основа на данъка върху добавената стойност и за качествено опростяване на изчисленията. Това ще доведе до по-голяма прозрачност и отчетност. Опростеният собствен ресурс на база данъка върху добавената стойност е напълно съвместим с предложението на Комисията за план за действие относно данъка върху добавената стойност, както и с последвалите предложения 10 .

Понастоящем постъпленията в бюджета на ЕС от ресурса на база данъка върху добавената стойност са около 15—20 млрд. евро годишно, като това равнище може да се поддържа с опростеното изчисляване чрез съответно изменение във възходяща посока на изискуемата ставка.

3.Кошница от нови собствени ресурси

Комисията предлага да се въведат три нови категории собствени ресурси. Всяка от тях има своите заслуги и логика, като обаче предлагането им в пакет носи допълнителна полза.

Подходът на „кошница“ въвежда същински собствени ресурси, свързани с ключовите политики на ЕС, по-специално с политиката в областта на изменението на климата, политиката за опазване на околната среда, стратегията за пластмасите, кръговата икономика и единния пазар. Този подход представлява тясна връзка с политиките на ЕС и с добавената стойност на ЕС. Проблемът с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби например не може да бъде разрешен задоволително само на национално равнище. В тази връзка инициативите на ЕС относно данъка върху добавената стойност и корпоративното данъчно облагане допринасят за подобряване на равнопоставените условия на конкуренция за дружествата и потребителите. Аналогично, налозите във връзка с опазването на околната среда могат да спомогнат за преодоляване на отрицателните външни фактори и да въздействат върху поведението. Така например изменението на климата и пластмасовите отпадъци в морските води са проблеми, които са глобални по своя характер и трябва да бъдат третирани на равнище ЕС, включително чрез фискални стимули. Европейският съюз вече създаде свои инструменти за справяне с тези предизвикателства.

Кошницата от нови собствени ресурси ще предостави свежи постъпления в бюджета на ЕС и може да подпомогне управлението на последиците от оттеглянето на значителен нетен вносител в бюджета на ЕС. Въпреки че повечето от предложените нови източници на приходи няма да създадат изцяло нови приходни потоци, те са недвусмислено свързани на равнище ЕС и отразяват пряко или непряко добавената стойност на системата на собствените ресурси. Очаква се собствените ресурси да предоставят значителен дял от необходимия приход, като заменят част от вноските на база брутния национален доход. Данъчните основи и изискуемите ставки за основните ресурси са замислени така, че 12 % от бюджетните постъпления средно за периода 2021—2027 г. да се дължат на новите източници на приходи.

Кошницата от новите собствени ресурси – като резултат от диверсифицирането на източниците на приходи – ще засили устойчивостта на системата на собствените ресурси на промените при отделните компоненти. Тя ще подобри и „вертикалната“ съгласуваност с националните бюджети, тъй като съдържа компоненти с по-пряка връзка с околната среда, потреблението и корпоративното данъчно облагане.

И накрая, една по-диверсифицирана кошница от собствени ресурси е по-съобразена с цикличните колебания на икономиките на държавите членки. В тази връзка собственият ресурс на база брутния национален доход ще продължи да има балансираща роля, но функцията му на балансиращ компонент, т.е. за изглаждане на колебанията при другите компоненти на приходите, ще бъде още по-силно изразена и споделена между всички държави членки. Така системата на приходите ще осигури известно споделяне на тежестта при съблюдаването на стриктна бюджетна дисциплина.

3.1.Собствен ресурс на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък

Един собствен за бюджета на ЕС ресурс, основаващ се на корпоративното данъчно облагане, е обмислян от дълго време, което се обяснява с характерната му връзка с ползата от единния пазар за действащите в рамките му дружества. Различаващите се данъчни ставки сред държавите членки не са сами по себе си непреодолима пречка за създаването на собствен ресурс, основаващ се на корпоративното данъчно облагане; липсата на хармонизирана основа за облагането с корпоративен данък е това, което досега пречеше на Европейския съюз да предприеме целенасочени действия в тази насока. С приемането обаче на предложенията на Комисията от 2016 г. за обща основа за облагане с корпоративен данък 11 и за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък 12 ще се създаде хармонизирана система на корпоративното данъчно облагане, която ще постави основите на справедлив и прозрачен нов собствен ресурс чрез консолидиране на данъчната основа и чрез съответното разпределяне на тази консолидирана данъчна основа.

Собствен ресурс на база корпоративния данък е оправдан, тъй като транснационалните компании извличат полза от свободите на единния пазар. Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък ще подпомогне усилията на Съюза за справяне с избягването на данъци. Данъкът върху корпоративната печалба може да има значителен принос за бюджета на ЕС. След като бъде одобрена изложената в предложенията на Комисията от 2016 г. обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, въвеждането на нов собствен ресурс върху тази нова основа не би представлявало трудност.

По силата на новите норми ще бъде лесно да се определи вноска на база корпоративната данъчна основа, т.е. на корпоративните печалби, определени на национално равнище. Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък ще осигури стабилен и сравнително голям приход за бюджета на ЕС, без при това да има намеса във фискалните правомощия на държавите членки. Предложеният собствен ресурс на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък ще представлява изискуема ставка върху самата обща консолидирана основа. Ако прилаганата изискуема ставка за ЕС бъде 3 %, общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък може да генерира средно за периода около 12 милиарда евро годишно. Събирането на собствения ресурс ще започне едва след като държавите членки започнат изцяло да прилагат новите данъчни норми.

3.2.Собствен ресурс на база схемата на ЕС за търговия с емисии

Със своята схема за търговия с емисии Европейският съюз създаде общ инструмент за борба с изменението на климата. Схемата на ЕС за търговия с емисии се базира на споделени цели в областта на климата и стратегии за смекчаване на последствията от него, както и на поетите международни ангажименти; ценовите сигнали, които тя изпраща към обхванатите сектори в различни държави членки, са едни и същи. Схемата на ЕС за търговия с емисии е хармонизирана на равнището на Съюза, а приходите се вливат в националните бюджети.

Тук се предлага собствен ресурс под формата на вноска към бюджета на Съюза въз основа на схемата на ЕС за търговия с емисии 13 . Това означава за бюджета на ЕС да се заделят 20 % от някои приходи от всичките подлежащи на тръжна търговия квоти.

В държавите членки с по-нисък доход значителен дял от приходите от схемата на ЕС за търговия с емисии се генерира от тръжната търговия с квоти, преразпределени с оглед на солидарността, растежа и междусистемната свързаност. От съображения за справедливост, тези преразпределени квоти няма да се включват във вноската към собствените ресурси. Освен това с изменената директива относно схемата на ЕС за търговия с емисии се създава фонд за иновации – за подпомагане на развитието на новаторски технологии, както и фонд за модернизация – за модернизиране на енергетиката на държавите членки с по-нисък доход. Средствата, определени за финансирането на фонда за иновации и на фонда за модернизация 14 , също няма да бъдат включени във вноската към собствените ресурси. От друга страна, наличните квоти за тръжна търговия, която държавите членки могат да отпускат безплатно на енергетиката, следва да бъдат отчитани във вноската към собствените ресурси, така че решенията за това дали да се използва тази възможност да се основават на икономически съображения.

Средногодишните разчетни приходи са между 1,2 и 3 млрд. евро в зависимост от пазарната цена на квотите по схемата на ЕС за търговия с емисии. Те може да варират и според годишните търгувани на търг количества, което наред с другото зависи от функционирането на резерва за стабилност на пазара в рамките на схемата за търговия с емисии.

3.3.Собствен ресурс на база отпадъци от опаковки от пластмаса

На 18 януари 2018 г. Комисията прие европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика 15 . Тази стратегия ще допринесе за справяне с проблемите, свързани с опазването на околната среда, по-специално чрез подобряване на рентабилността на рециклирането и намаляване на проникването на отпадъците от пластмаса в околната среда. Със стратегията се цели и да се увеличи устойчивостта при пластмасите, като същевременно се стимулират и възнаграждават иновациите, конкурентоспособността и създаването на работни места. В съобщението 16 се посочва, че мерките от фискален характер биха могли да насърчават поведение с грижа към околната среда. На 22 март 2018 г. Комисията организира кръгла маса със заинтересованите страни, на която да се обсъди как бюджетът на ЕС може да допринесе за стратегията за пластмасите. Като цяло бе налице съгласие за необходимостта от намаляване чрез различни средства на замърсяването с отпадъци от пластмаса. Въвеждането на специален нов данък на равнище ЕС би било проблематично поради съображения, свързани с конкурентоспособността и дъщерните дружества; в същото време бе широко призната потенциалната роля на бюджета на ЕС за справянето с този проблем.

Предложената вноска към собствените ресурси ще бъде съобразена с количеството генерирани във всяка държава членка нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Следователно вноската ще насърчи държавите членки да намалят тези потоци от отпадъци. Така бюджетът на ЕС ще допринесе за постигането на целите на стратегията за пластмасите и на кръговата икономика.

Предложената вноска към собствените ресурси ще бъде съобразена с количеството нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса, съобщавано годишно на Евростат. Вноските на държавите членки по този собствен ресурс ще се изчисляват, като към това количество се прилага изискуема ставка от 0,80 евро/kg; разчетните приходи са за около 7 млрд. евро годишно.

3.4.Очаквани промени в структурата на финансиране на ЕС до 2027 г.

Сравняването на настоящия състав на приходите през 2018 г. със структурата на приходите за периода 2021—2027 г. разкрива елементите на приемственост, но и някои нововъведения в предложението на Комисията. При настоящата система собственият ресурс на база брутния национален доход представлява, в зависимост от съответната година и етапа на годишния бюджетен цикъл, между две трети и три четвърти от общите приходи. След въвеждането на предложените изменения се очаква делът му в общите приходи да бъде между 50 % и 60 %.

Очаквано развитие на структурата на финансиране на ЕС

Стойностите за 2021—2027 г. са въз основа на приложимите изискуеми ставки, предвидени в предложението на Комисията за Регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2018) 327, член 1).

4.Въвеждане на принципа, че бъдещите приходи от политиките на ЕС се вливат в бюджета на ЕС

Съществуват други приходи, които, въпреки че не попадат в обхвата на настоящото решение, все пак представляват потенциално интересен, допълнителен източник на бюджетни приходи; те следва да се вземат предвид при изготвянето на програмите и политиките за следващия период на финансовата рамка.

По повечето от традиционните оценъчни критерии, с изключение на критерия „достатъчност и стабилност“, характеристиките на „другите приходи“ са доста добри. Те са непосредствено свързани с политиките и правните правомощия на ЕС, лесно се управляват и ако са определени като целеви, не изместват други разходи – ограничени от таваните по многогодишната финансова рамка, нито собствени ресурси – ограничени от таван за собствените ресурси. Освен това те не се прехвърлят от националните хазни и следователно не се включват в националните вноски, вписвани в оперативните бюджетни салда, поради което представляват самостоятелен същински източник на приходи на ЕС.

Въпрос на принцип би следвало да бъде приходите, пряко генерирани от прилагането на политиките на ЕС и от правоприлагащите действия във връзка с общите норми на съюзно равнище, да се начисляват по подразбиране в полза на бюджета на ЕС. Пример за приход, който би могъл да бъде начисляван в полза на бюджета на ЕС въз основа на законови актове, различни от решението относно собствените ресурси или данъчна хармонизация, е системата на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS). В предложението на Комисията се предвижда плащаните такси от лицата от трети държави, които посещават Шенгенското пространство, да представляват целеви приход (допълнителни бюджетни кредити за съответните бюджетни редове). Този приход ще осигури допълнително финансиране за оперативните разходи на системата на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им и в допълнение ще подкрепи общия бюджет. Целевите приходи няма да се приспадат от тавана на собствените ресурси, тъй като няма да бъдат за сметка на националните бюджети. Другите — или „разни“ — приходи (например глоби или лихви за просрочени плащания), които не са определени за дадена цел, но са заведени като общ приход, ще доведат до намаляване на националните вноски на база брутен национален доход.

5.Постепенно прекратяване на корекциите

Главно поради исторически причини редица държави членки са се ползвали от сложна система от корекции и отстъпки. На европейската среща на върха във Фонтенбло през юни 1984 г. се стигна до заключението, че „всяка държава членка, понасяща бюджетна тежест, която е прекалена в съотношение с нейния сравнителен просперитет, може да се възползва от корекция в подходящ момент“. Най-значителният сред тези механизми е корекцията в полза на Обединеното кралство, въведена преди 34 години от съображения за справедливост.

С течение на времето, в допълнение към корекцията за Обединеното кралство, бяха въведени нарастващ брой други корекционни механизми. От 2002 г. насам Австрия, Германия, Нидерландия и Швеция се ползват от „отстъпки върху отстъпката“ – постоянно намаление на вноската им върху отстъпката за Обединеното кралство. Допълнителни намаления бяха въведени в полза на някои държави членки, чиято бюджетна тежест все още се счита за прекомерна. За периода 2014—2020 г. бяха намалени изискуемите ставки към базата за ДДС на Германия, Нидерландия и Швеция. Освен това еднократно бяха намалени вноските на база брутен национален доход на Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания.

С течение на времето корекциите и отстъпките се увеличиха дотолкова, че дори без да се включва отстъпката на Обединеното кралство, годишният им размер при текущата многогодишна финансова рамка надхвърля 5 млрд. евро. Това прекалено усложни и направи по-непрозрачна системата за финансиране на бюджета на ЕС.

Предложението за новата многогодишна финансова рамка съдържа справедливи и балансирани норми. Реформирането на приходите ще диверсифицира източниците на приходи и ще съдържа портфейл от ресурси, чието въздействие върху държавите членки ще бъде справедливо. По отношение на разходите бюджетът на Съюза все повече акцентира върху широк спектър от разходи с безспорна добавена стойност за Съюза, каквито са например научните изследвания и иновациите, Еразъм, отбраната и граничният контрол. Като цяло, с въвеждането на кошница от собствени ресурси и с новите приоритети за разходите, бюджетът на Съюза ще бъде от полза за всички държави членки по справедлив начин, без да се поддържа една вече остаряла и сложна система от корекции. От друга страна, за да се избегне ползвалите се от корекции държави членки да бъдат изправени пред внезапно и значително увеличение на националните си вноски, се предлага вноската им на база брутен национален доход да бъде намалявана до 2025 г. с постепенно спадаща фиксирана сума. Тези фиксирани намаления са изчислени въз основа на размера на предоставените на тези държави корекции през 2020 г.

6.Увеличаване на тавана за собствените ресурси

Решението относно собствените ресурси включва и таван за годишните вноски към собствените ресурси. Целта е държавите членки да разполагат с правна сигурност и да бъдат защитени от „изненади“, когато планират националния си бюджет и финанси. Понастоящем този таван е определен на „1,20 % от съвкупния брутен национален доход на всички държави членки“. С излизането на Обединеното кралство от ЕС определената по този таван сума автоматично ще спадне с около 16 % (делът на брутния национален доход на Обединеното кралство). Освен това е важно да се отбележи, че този таван обхваща сбора на финансирането по линия на многогодишната финансова рамка и бюджетните средства за покриване на финансовите задължения по гарантираните от бюджета на ЕС заеми и финансови инструменти. С нарастващото използване на такива инструменти, включително на евентуалния стабилизационен инструмент за еврозоната, този таван вероятно ще трябва да бъде увеличен.

Интегрирането в бюджета на ЕС на Европейския фонд за развитие ще наложи увеличение на таваните, предвидени в решението относно собствените ресурси. С цел Съюзът да може при всякакви обстоятелства и дори при спад на икономическия растеж да изпълнява финансовите си задължения е необходимо да се предвиди достатъчна разлика между плащанията и тавана за собствените ресурси. Комисията предлага таванът на собствените ресурси да се увеличи на 1,29 % от брутния национален доход на 27-те държави членки на ЕС – за плащанията, и на 1,35 % – за поетите задължения.

Потенциалните допълнителни вноски, които Обединеното кралство трябва да плаща след 2020 г. в изпълнение на поетите като държава членка на ЕС задължения, може да намалят потребностите от финансиране, които трябва да бъдат поети от собствените ресурси, особено в началото на следващата многогодишна финансова рамка.

7.Законодателен пакет за собствените ресурси

7.1.Правна рамка

С Договора за функционирането на Европейския съюз се установиха важни нововъведения, които дават възможност за значителни изменения не само на бюджетната процедура на ЕС, а и на начина на финансиране на бюджета на ЕС. Две разпоредби от Договора са от особено значение за предложенията на Комисията:

В член 311, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда, че в контекста на решение на Съвета относно собствените ресурси може „да се установят нови категории собствени ресурси или да се отмени вече съществуваща категория“. Тази разпоредба недвусмислено позволява създаването на нови собствени ресурси.

В член 311, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз за първи път се предвижда, че „Съветът, като действа чрез регламенти, в съответствие със специална законодателна процедура, определя мерките за прилагане на системата на собствените ресурси на Съюза, доколкото това е предвидено от решението [относно собствените ресурси]“. Тази разпоредба въвежда възможността за определяне в регламент за изпълнение, в границите, посочени в решението относно собствените ресурси, на специални мерки за прилагане във връзка със системата на собствените ресурси.

Настоящите предложения на Комисията използват в пълна степен тези възможности, като стоят в основата на създаването на няколко нови собствени ресурса и като предлагат в регламент за изпълнение по силата на член 311, четвърта алинея да се включат редица разпоредби.

Поставянето на всички практически механизми за ресурсите на Съюза, които механизми следва да се управляват по оптимизирана процедура, не в самото решение, а в регламент за изпълнение, цели да придаде на системата достатъчно гъвкавост в рамката и в границите, определени с решението относно собствените ресурси. Тези предложения отразяват намеренията на законодателя, изразени в Конвенцията за бъдещето на Европа и утвърдени от последвалата междуправителствена конференция 17 .

Където е необходимо, съответните основни актове и данни за пораждащите приходните потоци собствени ресурси на база данъци или на база вноски и тяхното изчисляване вече съществуват или са предложени. Те са тясно свързани с области, които недвусмислено са предмет на съюзна политика – като единния пазар или опазването на околната среда.

7.2.Основни елементи на решението относно собствените ресурси

Със самото решение относно собствените ресурси се определят: i) категориите собствени ресурси, които се записват в бюджета на Съюза; ii) максималните изискуеми ставки, които да се прилагат; iii) таваните за собствените ресурси; iv) корекционните механизми (ако се сметне, че такива са нужни) и финансирането им; и v) някои бюджетни принципи. В решението също така се посочват разпоредбите, които могат да бъдат обхванати от мерките за прилагане. Накрая, в решението се определят преходни мерки.

7.3.Регламент за изпълнение

В новия регламент за изпълнение по силата на член 311, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз се съдържат всички практически механизми и технически подробности за ресурсите на Съюза, които следва да се управляват по оптимизирана процедура с цел да се придаде на системата достатъчно гъвкавост в рамката и в границите, определени с решението относно собствените ресурси. В него не са включени аспектите на системата на собствените ресурси, които са свързани с предоставянето на собствените ресурси и удовлетворяването на потребностите от парични средства (вж. точка 6.4 по-долу).

В регламента за изпълнение се съдържат и разпоредбите от общ и технически характер, приложими за всички видове собствени ресурси и за които подходящият парламентарен надзор е особено важен. Те се отнасят най-вече до контрола и надзора на приходите и свързаните с тях правомощия на инспекторите на Комисията.

Съответно в регламента за изпълнение могат да бъдат намерени следните разпоредби, въведени в съответствие със списъка в решението относно собствените ресурси:

(1)приложимите изискуеми ставки за всеки от посочените в решението собствени ресурси. Това позволява известна гъвкавост в границите, посочени в решението относно собствените ресурси. Без такава гъвкавост своевременното адаптиране в необходимата степен на собствените ресурси ще бъде възпирано от сложната и времеемка процедура за приемането на решенията относно собствените ресурси;

(2)референтният брутен национален доход по Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС) и разпоредбите в случай на значителни промени в него (доуточняването на параметрите на брутния национален доход при преработване на Европейската система от национални и регионални сметки може да се отрази на таваните за собствените ресурси);

(3)корекцията за годишния бюджетен баланс. Докато общият принцип на пренасяне на излишъка се съдържа в решението, в регламента се съдържат мерките за прилагане; както и

(4)разпоредбите относно контрола и надзора, включително допълнителните изисквания за докладване.

Съвместно с решението относно собствените ресурси регламентът за изпълнение е гаранция, че всяка техническа корекция на системата подлежи на одобрението не само на държавите членки, а и на Европейския парламент.

7.4.Регламент относно предоставянето

Отделно от горепосочените мерки за прилагане, оперативните изисквания за предоставянето на собствените ресурси на бюджета на ЕС и за отчетите на Комисията са определени с регламент на Съвета по силата на член 322, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Поради това пакетът от законодателни предложения включва и допълнителен регламент относно предоставянето, в който се съдържат нови разпоредби относно методите за изчисляване и предоставяне на собствените ресурси на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, схемата на ЕС за търговия с емисии и нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса.

2018/0135 (CNS)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 311, трета алинея от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)Системата на собствените ресурси на Съюза трябва да осигурява достатъчно ресурси за подходящо разгръщане на политиките на Съюза, като се отчита необходимостта от строга бюджетна дисциплина. Развитието на системата на собствените ресурси може, а и следва да участва във възможно най-голяма степен в определянето на политиките на Съюза.

(2)На заседанието си от 7 и 8 февруари 2013 г. Европейският съвет призова Съвета да продължи да работи върху предложението на Комисията за нов собствен ресурс въз основа на ДДС, за да бъде той възможно най-опростен и прозрачен, да засили връзката между политиката на ЕС по отношение на ДДС и действителните постъпления от ДДС, както и да осигури еднакво третиране на данъкоплатците във всички държави членки.

(3)През юни 2017 г. Комисията прие Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС 18 . Комисията предлага набор от възможности за по-осезаемо свързване на собствените ресурси с политиките на Съюза, в частност – вътрешния пазар и устойчивия растеж. Според документа, при въвеждането на нови собствени ресурси трябва да се отчита тяхната прозрачност, простота, стабилност, тяхното съответствие с целите на политиката на Съюза, тяхното въздействие върху конкуренцията и устойчивия растеж и справедливото им разпределение между държавите членки.

(4)С Договора от Лисабон разпоредбите относно системата на собствените ресурси бяха изменени, като бе предвидена възможност за намаляване на броя на съществуващите ресурси, както и за създаване на нови собствени ресурси.

(5)Настоящата система за определяне на собствените ресурси въз основа на ДДС бе многократно критикувана от Сметната палата, Европейския парламент и държавите членки като прекалено сложна. Поради това е целесъобразно изчисляването на собствените ресурси да се опрости.

(6)С цел да се съгласуват по-добре инструментите за финансиране на Съюза с неговите политически приоритети, така че да се открои по-добре ролята на бюджета на Съюза за функционирането на единния пазар, да се постигнат по-ефективно целите на политиките на Съюза и да се намалят вноските на държавите членки към годишния бюджет на Съюза на база брутния национален доход, е необходимо да се въведат нови категории собствени ресурси на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, националните приходи, произтичащи от схемата на ЕС за търговия с емисии, и национална вноска, изчислявана въз основа на нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса.

(7)Европейският единен пазар е от значителна полза за дружествата, които извършват дейност в повече от една държава членка. От друга страна, разнородността на данъчните системи в Съюза създава необосновано предимство за дружествата, които могат да избегнат да плащат корпоративни данъци там, където се създава стойност. В предложенията на Комисията от 2016 г. 19 за обща основа за облагане с корпоративен данък и обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък този неравноправен характер се преодолява чрез възстановяването на равнопоставени условия на конкуренция. Собственият ресурс следва да представлява прилагане на единна изискуема ставка към дела от облагаемата печалба, определен за всяка държава членка съгласно нормите на Съюза относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Собственият ресурс следва да се прилага само за субектите, за които са задължителни нормите на Съюза относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.

(8)За Европейския съюз е приоритетна целта за намаляване на емисиите с най-малко 40 % между 1990 и 2030 г., какъвто ангажимент бе поет с Парижкото споразумение за климата. Схемата на ЕС за търговия с емисии е сред основните въведени за постигането на тази цел инструменти; тя носи приход чрез тръжната търговия на квоти за емисии. Предвид хармонизирания характер на схемата на ЕС за търговия с емисии и предоставяното от Съюза финансиране за насърчаване на усилията на държавите членки за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване към него е уместно за бюджета на ЕС да се въведе нов собствен ресурс. Този собствен ресурс следва да се основава на квотите, подлежащи на тръжна продажба от държавите членки, включително квотите, безплатно предоставени на енергетиката за преходен период. С цел да се вземат предвид предвидените в Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 20 специални разпоредби за някои държави членки, при определянето на вноската към собствените ресурси следва да не се взимат предвид преразпределените квоти за целите на солидарността, растежа и междусистемната свързаност, нито квотите, предназначени за фонда за иновации и фонда за модернизация.

(9)В съответствие със стратегията на Съюза за пластмасите, бюджетът на Съюза може да допринесе за намаляване на замърсяването с отпадъци от опаковки от пластмаса. Собственият ресурс, основан на национална вноска, пропорционална на количеството нерециклирани във всяка държава членка опаковки от пластмаса, ще бъде стимул за намаляване на потреблението на пластмасови пликове за еднократна употреба, увеличаване на рециклирането и развитие на кръговата икономика. Същевременно в съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки ще преценяват самостоятелно какви са най-подходящите мерки за постигането на тези цели.

(10)Необходимо е държавите членки, които се ползват от корекции, да не бъдат изправени пред внезапно и значително увеличение на националните си вноски. Поради това е необходимо за даден преходен период вноските на база брутен национален доход на Австрия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция да бъдат намалени с фиксирана сума. Тези корекции следва да бъдат прекратени до края на 2025 г.

(11)Удържането, под формата на разходи по събирането, на 20 % от сумите, събрани от държавите членки за традиционните собствени ресурси, представлява значителен дял от собствените ресурси, с които бюджетът на Съюза не може да разполага. Процентът, който държавите членки удържат от традиционните собствени ресурси като разходи по събирането, следва да се върне от 20 % на първоначалните 10 %, така че финансовата подкрепа за митническо оборудване, персонал и информационно осигуряване да е по-добре съобразена с действителните разходи и потребности.

(12)В съответствие с член 311, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, мерките за прилагане на системата на собствените ресурси на Съюза се определят от Съвета. Тези мерки следва да включват разпоредбите от общ и технически характер, приложими за всички видове собствени ресурси и за които подходящият парламентарен надзор е особено важен. Тези мерки следва да включват подробни правила за определяне на посочените в член 2, параграф 1 изискуеми размери на собствените ресурси, включително посочените в член 2, параграф 1, букви б)—д) приложими изискуеми ставки за собствените ресурси, техническите въпроси, свързани с брутния национален доход, необходимите разпоредби и механизми с оглед на контролирането и надзора на събирането на собствените ресурси, включително правила за проверките и правомощията на длъжностните лица и другите служители, упълномощени от Комисията да извършват проверки, както и всички приложими изисквания за докладване.

(13)Интегрирането в бюджета на ЕС на Европейския фонд за развитие ще наложи увеличение на таваните, предвидени в решението относно собствените ресурси. С цел Съюзът да може при всякакви обстоятелства и дори при спад на икономическия растеж да изпълнява финансовите си задължения е необходимо да се предвиди достатъчна разлика между плащанията и тавана за собствените ресурси. Поради това таванът на собствените ресурси следва да бъде увеличен на 1,29 % от брутния национален доход по пазарни цени на държавите членки – за бюджетните кредити за плащания, и на 1,35 % – за бюджетните кредити за поети задължения.

(14)С оглед на съгласуваността, непрекъснатостта и правната сигурност следва да бъдат предвидени разпоредби относно преминаването от въведената с Решение 2014/335/ЕС, Евратом система към предвидената такава в настоящото решение.

(15)За целите на настоящото решение всички парични суми следва да бъдат изразени в евро.

(16)С оглед на прехода към изменената система на собствени ресурси и за да съвпадне с финансовата година, настоящото решение следва да се прилага от 1 януари 2021 г. С цел обаче да се избегне прилагане с обратна сила, прилагането на разпоредбите относно вноската на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък следва да бъде отложено, тъй като нормите на Съюза относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък все още не са приети,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1
Предмет

С настоящото решение се урежда предоставянето на собствени ресурси на Съюза с оглед на финансирането на годишния бюджет на Съюза.

Член 2
Категории собствени ресурси

1.Собствените ресурси, записани в бюджета на Съюза, представляват приходите от:

а)традиционните собствени ресурси, които се състоят от налози, премии, допълнителни или компенсационни суми, допълнителни суми или фактори, мита по Общата митническа тарифа и други задължения, установени или които ще бъдат установени от институциите на Съюза във връзка с търговията с трети държави, мита върху продукти по изтеклия Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, както и вноски и други задължения, предвидени в рамките на общата организация на пазарите на захар;

б)прилагането на единна изискуема ставка към дял от постъпленията от данъка върху добавената стойност на облаганите със стандартната ставка блага, разделен на стандартната национална ставка на данъка върху добавената стойност; фактическата изискуема ставка не надвишава 2 %;

в)прилагането на единна изискуема ставка към дела от облагаемата печалба, определен за всяка държава членка съгласно нормите на Съюза за общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък; фактическата изискуема ставка не надвишава 6 %;

г)прилагането на единна изискуема ставка към сумата, която представлява приходите от посочените в член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2003/87/ЕО квоти, за които трябва да се проведе търг, и пазарната стойност на безплатно предоставените за преходен период квоти с цел модернизация на енергетиката, както е постановено в член 10в, параграф 3 от същата директива; фактическата изискуема ставка не надвишава 30 %;

д)прилагането на единна изискуема ставка към теглото на нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса; фактическата изискуема ставка не надвишава 1,00 евро за kg;

е)прилагането към сбора от брутния национален доход (БНД) на всички държави членки на единна изискуема ставка, която се определя по бюджетната процедура, като се има предвид общият размер на всички други приходи.

За целите на буква в) от първа алинея, единната изискуема ставка се прилага само спрямо печалбата на данъчно задължените лица, за които са задължителни нормите на Съюза за общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.

За целите на буква е) от първа алинея, единната изискуема ставка се прилага спрямо брутния национален доход на всяка държава членка.

Годишната вноска на база брутен национален доход на Австрия се намалява брутно със 110 млн. евро през 2021 г., с 88 млн. евро през 2022 г., с 66 млн. евро през 2023 г., с 44 млн. евро през 2024 г. и с 22 млн. евро през 2025 г. Годишната вноска на база брутен национален доход на Дания се намалява брутно със 118 млн. евро през 2021 г., с 94 млн. евро през 2022 г., със 71 млн. евро през 2023 г., с 47 млн. евро през 2024 г. и с 24 млн. евро през 2025 г. Годишната вноска на база брутен национален доход на Германия се намалява брутно с 2 799 млн. евро през 2021 г., с 2 239 млн. евро през 2022 г., с 1 679 млн. евро през 2023 г., с 1 119 млн. евро през 2024 г. и с 560 млн. евро през 2025 г. Годишната вноска на база брутен национален доход на Нидерландия се намалява брутно с 1 259 млн. евро през 2021 г., с 1 007 млн. евро през 2022 г., със 755 млн. евро през 2023 г., с 503 млн. евро през 2024 г. и с 252 млн. евро през 2025 г. Годишната вноска на база брутен национален доход на Швеция се намалява брутно с 578 млн. евро през 2021 г., с 462 млн. евро през 2022 г., с 347 млн. евро през 2023 г., с 231 млн. евро през 2024 г. и със 116 млн. евро през 2025 г. Всички тези стойности се измерват в цени за 2018 г. и се коригират спрямо текущите цени чрез прилагане на най-актуалния след съставянето на проектобюджета дефлатор на брутния национален продукт за ЕС, посочен от Комисията и изразен в евро. Тези брутни намаления се финансират от всички държави членки.

2.Приходите от всички нови такси, въведени в рамките на дадена обща политика в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз и по предвидената в член 311 от същия договор процедура, също представляват собствени ресурси, които се записват в бюджета на Съюза.

3.Ако в началото на финансовата година бюджетът не е приет, до влизането в сила на новите изискуеми ставки за брутния национален доход се прилагат предишните такива.

Член 3
Таван за собствените ресурси

1.Общият размер на собствените ресурси, предоставени на Съюза за покриване на годишните бюджетни кредити за плащания, не надвишава 1,29 % от съвкупния брутен национален доход на всички държави членки.

2.Общият годишен размер на бюджетните кредити за поети задължения, записан в бюджета на Съюза, не надвишава 1,35 % от съвкупния брутен национален доход на всички държави членки.

3.С оглед на нормативните изисквания и на съблюдаването през следващите години на предвидения в параграф 1 таван се поддържа подходящо съотношение на бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.

Член 4
Принцип на универсалност

Приходите по член 2 се използват без разграничение за финансирането на всички разходи, записани в годишния бюджет на Съюза.

Член 5
Пренос на излишъка

Всеки излишък на приходите на Съюза спрямо общите реални разходи през дадена финансова година се пренася за следващата финансова година.

Член 6
Събиране на собствените ресурси и предоставянето им на Комисията

1.Собствените ресурси на Съюза по член 2, параграф 1, буква а) се събират от държавите членки в съответствие с националните разпоредби, произтичащи от закон, подзаконов акт или административна мярка. Държавите членки при необходимост адаптират тези разпоредби, за да бъдат спазени нормите на Съюза.

Комисията разглежда съответните национални разпоредби, които държавите членки са ѝ съобщили, изпраща на държавите членки корекциите, които счита за необходими с оглед на спазването на нормите на Съюза, и при необходимост докладва на бюджетния орган.

2.Държавите членки удържат, като разходи по събирането, 10 % от сумите, посочени в член 2, параграф 1, буква а).

3.Държавите членки предоставят на Комисията ресурсите, предвидени в член 2, параграф 1 от настоящото решение, в съответствие с регламентите, приети по силата на член 322, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 7
Мерки за прилагане

По процедурата по член 311, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз Съветът определя мерките за прилагане по отношение на следните елементи от системата на собствените ресурси:

а)разпоредбите за определяне на изискуемите размери на собствените ресурси по член 2, параграф 1, включително приложимите изискуеми ставки за собствените ресурси по член 2, параграф 1, букви б)—д) – в посочените в същите букви граници, както и за изчисляването на приложимата ставка на собствения ресурс на база брутния национален доход по член 2, параграф 1, буква е);

б)необходимите разпоредби и механизми с оглед на контролирането и надзора на събирането на приходите по член 2, параграф 1, включително правила за проверките и правомощията на длъжностните лица и другите служители, упълномощени от Комисията да извършват проверки, както и всички приложими изисквания за докладване;

в)за целите на прилагането на член 2, параграф 1, буква е) и член 3 – референтния брутен национален доход, както и разпоредбите за коригиране на брутния национален доход и за преизчисляване на таваните за плащанията и поетите задължения при значителни промени в брутния национален доход;

г)процедурата за изчисляване и бюджетиране на годишното бюджетно салдо, в съответствие с член 5.

Член 8
Преходни и заключителни разпоредби

1.Решение 2014/335/ЕС, Евратом се отменя при спазване на разпоредбите на параграф 2. Всички позовавания на решение 70/243/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета 21 , на Решение 85/257/ЕИО, Евратом на Съвета 22 , на Решение 88/376/ЕИО, Евратом на Съвета 23 , на Решение 94/728/ЕО, Евратом на Съвета 24 , на Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета 25 , на Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета 26 или на Решение 2014/335/ЕС, Евратом 27 се считат за позовавания на настоящото решение и се четат според приложената към настоящото решение таблица на съответствията.

2.Членове 2, 4 и 5 от решения 94/728/ЕО, Евратом, 2000/597/ЕО, Евратом, 2007/436/ЕО, Евратом и 2014/335/ЕС, Евратом продължават да се прилагат за изчисляването и коригирането на приходите от прилагането на изискуема ставка към базата за ДДС, определена по единен начин и ограничена между 50 % и 55 % от БНП или БНД на всяка държава членка – в зависимост от съответната година, за изчисляването на корекцията на бюджетните дисбаланси, предоставена на Обединеното кралство за годините от 1995 г. до 2020 г., както и за изчисляването на финансирането на корекциите, предоставени на Обединеното кралство от други държави членки.

3.Държавите членки продължават да удържат, като разходи по събирането, 10 % от сумите по член 2, параграф 1, буква а), които в съответствие с приложимите норми на Съюза е трябвало да предоставят преди 28 февруари 2001 г.

4.Държавите членки продължават да удържат, като разходи по събирането, 25 % от сумите по член 2, параграф 1, буква а), които в съответствие с приложимите норми на Съюза е трябвало да предоставят между 1 март 2001 г. и 28 февруари 2014 г.

5.Държавите членки продължават да удържат, като разходи по събирането, 20 % от сумите по член 2, параграф 1, буква а), които в съответствие с приложимите норми на Съюза е трябвало да предоставят между 1 март 2014 г. и 28 февруари 2021 г.

6.За целите на настоящото решение всички парични суми са изразени в евро.

Член 9
Влизане в сила

Генералният секретар на Съвета уведомява държавите членки за настоящото решение.

Държавите членки уведомяват незабавно генералния секретар на Съвета за приключването на процедурите по приемане на настоящото решение в съответствие с техните съответни конституционни изисквания.

Настоящото решение влиза в сила на първия ден на втория месец след получаване на последното от уведомленията по втора алинея.

То се прилага от 1 януари 2021 г.

Член 2, параграф 1, буква в) и втората алинея на член 2, параграф 1 от настоящото решение обаче се прилагат, считано от 1 януари на втората година след датата на прилагане на националните разпоредби, с които се транспонира директивата на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.

Член 10
Публикуване

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    COM(2018) 321.

(2)    COM(2011) 510 final.

(3)    Бъдещото финансиране на ЕС. Окончателен доклад и препоръки на групата на високо равнище за собствените ресурси. Декември 2016 г.

(4)    COM(2017) 358 final.

(5)    COM(2018) 98 final.

(6)    P8_TA-PROV(2018)0076, Реформа на системата на собствените ресурси на Европейския съюз – G. Deprez и J. Lewandowski.

(7)    Държавите членки събират митата от името на ЕС и ги предоставят на Комисията, след като удържат 20 % „разходи по събирането“. Този процент, който между 1970 и 2000 г. бе 10 %, бе увеличен на 25 % от 2001 г. насам. С решението относно собствените ресурси от 2014 г. процентът бе намален на 20 % в резултат на политически компромис по предложението на Комисията за свеждане на процента на 10 %.

(8)    Резултати на митническия съюз, 2016 г.

(9)    Понастоящем националните статистически органи работят по съгласуваността, надеждността и съпоставимостта на обработването на данни в държавите членки в условията на глобализация.

(10)    COM(2016)148 final и последвалите предложения .

(11)    COM(2016) 685 final.

(12)    COM(2016) 683 final.

(13)    Квотите по схемата за търговия с емисии за емисии от въздухоплаването не са обхванати от тази вноска към собствените ресурси.

(14)    2 % от общия таван на схемата на ЕС за търговия с емисии

(15)    СОМ(2018)28 окончателен.

(16)    СОМ(2018)28 окончателен.

(17)    Вж. по-специално окончателния доклад на дискусионния кръг относно собствените ресурси към Европейскатаконвенция, CONV 730/03, 8.5.2003 г.

(18)    COM(2017)358 окончателен от 28 юни 2017 г.

(19)    COM (2016)683 от 25.10.2016 г.

(20)    Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(21)    70/243/ЕОВС, ЕИО, Евратом: Решение на Съвета от 21 април 1970 г. за замяна на финансовите вноски от държавите членки със собствените ресурси на Общностите (ОВ L 94, 28.4.1970 г., стр. 19–22).

(22)    85/257/ЕИО, Евратом: Решение на Съвета от 7 май 1985 г. относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 128, 14.5.1985 г., стр. 15–17).

(23)    Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 1–8).

(24)    94/728/ЕО, Евратом: Решение на Съвета от 31 октомври 1994 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 9–13).

(25)    2000/597/ЕО, Евратом: Решение на Съвета от 29 септември 2000 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 253, 7.10.2000 г., стр. 42–46).

(26)    2007/436/ЕО, Евратом: Решение на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17–21).

(27)    Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105–111).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 2.5.2018

COM(2018) 325 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложение за Решение на Съвета

относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз

{SWD(2018) 172 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА