ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.5.2018

COM(2018) 303 final

2018/0153(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията (преработен текст)

{SWD(2018) 197 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

В своя бърз и решителен отговор на миграционната криза, наблюдавана през последните години, на натиска по общата външна граница и човешката трагедия в Средиземно море ЕС предложи всеобхватна стратегия, насочена към управлението на подобни миграционни предизвикателства в бъдеще. Новата рамка за партньорство с приоритетни трети държави беше приета през 2016 г. 1 с цел да се надхвърли посрещането на непосредствените нужди и да се положат основите на засилено сътрудничество с държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение, в основите на което да е залегнала добре управлявана политика в областта на миграцията и мобилността. Всички участници, включително държавите членки и институциите на ЕС, бяха призовани да действат координирано, обединявайки инструменти, способи и лостове, за да изпълнят ясните приоритети, определени с третите държави, с цел по-добро управление на миграцията при пълно спазване на хуманитарните задължения и задълженията в областта на правата на човека.

При наличието на почти 500 служители за връзка по въпросите на имиграцията (СВИ), изпратени понастоящем от държавите членки в трети държави, и подчертаната от ЕС критична нужда от засилване на партньорството с третите държави, е наложително тези служители за връзка да бъдат използвани за осигуряване на полезно взаимодействие между инструментите за финансово и оперативно подпомагане и за събиране на информация, която да служи за разработването на политики, почиващи на факти, по отношение на тези държави.

Въпреки че партньорството с трети държави, което работи чрез служители за връзка по въпросите на имиграцията, беше признато за важно още през 2004 г., когато Съветът, по инициатива на Гърция и като взе под внимание становището на Европейския парламент, прие Регламент (ЕО) № 377/2004 за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията (наричан „Регламентът за служителите за връзка по въпросите на имиграцията“) 2 , неговото въздействие, изразяващо се в по-добра координация и обмен на информация, не бе постигнато напълно. Регламентът бе изменен с Регламент (ЕС) № 493/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. 3 Регламентът за служителите за връзка по въпросите на имиграцията представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген.

Действащият Регламент за служителите за връзка по въпросите на имиграцията налага задължение за изграждане на местни или регионални мрежи за сътрудничество между служителите за връзка по въпросите на имиграцията на държавите членки и посочва целите на това сътрудничество, задачите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, свързани с третата държава, и техните отговорности към изпращащата държава членка. Според определението в член 1, параграф 1 от Регламента за служителите за връзка по въпросите на имиграцията под „служител за връзка по въпросите на имиграцията“ се разбира всеки представител на една държава членка, изпратен в чужбина от службата по имиграцията или от други компетентни органи, с цел да установи и да поддържа контакти с органите на страната домакин, за да допринася за предотвратяването на незаконната имиграция и за борбата с нея, за улесняване на връщането на незаконните имигранти и за управлението на законната имиграция. В член 1, параграф 2 от регламента се посочва, че „служителите за връзка, които се занимават с въпросите на имиграцията в рамките на техните служебни задължения“, трябва също да се разглеждат като служители за връзка по въпросите на имиграцията. Това определение включва на практика „служителите за връзка в областта на въздухоплаването“, „съветниците по документите“ и „служителите за връзка на правоприлагащите органи“, доколкото те са призовани да изпълняват упоменатите по-горе задачи.

Служителите за връзка по въпросите на имиграцията обикновено се изпращат в консулските служби на държавите членки, намиращи се в трета държава, но също така могат да бъдат изпратени при компетентните органи на третите държави, както и при международни организации, като изпращането е за срок, който се определя от изпращащата държава членка. Държавите членки започнаха да изпращат служители за връзка в началото на 90-те години на 20-ти век, а след приемането на Регламента за служителите за връзка по въпросите на имиграцията през 2004 г. броят на тези служители нарасна от 129 на 492 през 2018 г., като изпратени служители има в 105 трети държави. Не всички държави членки изпращат служители за връзка по въпросите на имиграцията 4 , като най-голям брой такива национални служители са изпратени от Германия, Франция, Испания, Нидерландия и Обединеното кралство.

Наред с това с изменението на Регламента за служителите за връзка по въпросите на имиграцията, прието през 2011 г., беше предвидено осъществяване на сътрудничество между Европейската агенция за гранична и брегова охрана и мрежите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията и беше насърчено използването на ICONet за редовен обмен на сведения и практически опит в рамките на местните мрежи, като същевременно изменението имаше за цел да рационализира системата на докладване във връзка с дейностите на мрежите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията чрез изготвяните на всяко шестмесечие доклади на председателството.

Ролята на служителите за връзка по въпросите на имиграцията е широко призната от гледна точка на управлението на външните граници на ЕС в съответствие с достиженията на правото от Шенген.  Тази работа включва предоставяне на съвети на компетентните органи на третите държави в подкрепа на усилията им за справяне с незаконната имиграция, борба с трансграничната престъпност или откриване на документни измами. Освен това служителите за връзка по въпросите на имиграцията имат оперативни експертни познания, знания от първа ръка и контакти в третите държави, които са много подходящи и полезни за засилване на сътрудничеството с тези държави и за задоволяване на нуждите от информация и развитие на политиката в областта на миграцията на европейско равнище.

При външната оценка на действащия Регламент за служителите за връзка по въпросите на имиграцията, приключила през август 2017 г., бе посочено обаче, че регламентът е оказал ограничено и предимно косвено въздействие върху създаването на официални мрежи между служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени на едно и също място, върху засилването на събирането и споделянето на информация и върху подобряването на координацията на позицията и дейностите на ЕС спрямо третите държави.

В оценката се заключава, че служителите за връзка по въпросите на имиграцията и техните мрежи продължават да са от голямо значение в настоящия глобален контекст на миграцията и използването им продължава да е съгласувано със съществуващите и планираните европейски политики, насочени в частност към справяне с незаконната миграция, но в нея също така се съдържат и установени недостатъци. В оценката се посочва, че ограниченията във връзка с настоящия Регламент за служителите за връзка по въпросите на имиграцията се дължат на недостатъчна координация и ангажимент на равнище ЕС в резултат от пренебрегването на факта, че по-голямата част от служителите за връзка по въпросите на имиграцията са ресурс на държавите членки (96 % от всички изпратени служители), чийто ясни двустранни цели и задачи се ръководят и определят от т.нар. „бекофиси“ на служителите за връзка по въпросите на имиграцията в съответните им национални администрации. Ограничените ефективност, ниво и обхват на споделянето на информация са възпрепятствали системното подаване на стратегическа и оперативна информация както във възходяща посока — от мрежите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията към ЕС, т.е. Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, агенциите на ЕС и делегациите на ЕС в трети държави, така и хоризонтално между мрежите и държавите членки. Освен това съществуващите понастоящем инструменти, създадени с цел подобряване на обмена на информация, и по-специално докладите на председателството, предвидени в член 6, параграф 1 от Регламента за служителите за връзка по въпросите на имиграцията, и ICONet 5 , съгласно предвиденото в член 3, параграф 3 от действащия регламент, не се използват често от служителите на държавите членки за връзка по въпросите на имиграцията, поради което са се оказали до голяма степен неефективни. Оценката показа също, че други форми на докладване са останали децентрализирани и фрагментирани в различните държави членки, като служителите за връзка по въпросите на имиграцията са докладвали на двустранна основа директно на своите национални администрации.

Нещо повече, предоставяните от регламента възможности, например за общо използване на служителите за връзка, изпратени на едно и също място, или за съвместно изпращане, съфинансирано от бюджета на ЕС, не са били използвани в пълна степен от държавите членки. Същевременно за приоритетни трети държави бяха създадени нови функции на европейски служители за връзка, включително служители на Европейската агенция за гранична и брегова охрана и европейски служители за връзка по въпросите на миграцията, с цел да се увеличи максимално въздействието на действията на Съюза върху миграцията в трети държави и да се постигне по-голяма ангажираност на ключовите държави на произход и на транзитно преминаване, както и да засилят координацията и сътрудничеството със служителите за връзка по въпросите на имиграцията.

Целта на преразглеждането на Регламента за служителите за връзка по въпросите на имиграцията е да се подобри координацията и да се оптимизира използването на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, включително новите европейски служители за връзка, изпратени в трети държави, за да им се даде възможност да реагират по-ефективно на приоритетите на ЕС в областта на миграцията.

Като се има предвид, че йерархичната структура на служителите за връзка по въпросите на имиграцията (възлагане на задачи и докладване) е развита в рамките на националните органи, преразглеждането има за цел да засили ангажираността на европейско равнище. С предложението се цели да се укрепи сътрудничеството между държавите членки като се създаде официален механизъм за управление („управителен съвет“), съставен от представители на Комисията, бекофисите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията на държавите членки и агенциите на ЕС. Управителният съвет следва да заседава редовно, за да осигурява платформа за планиране и координиране на разработването и функционирането на мрежите, като се опира на стратегическите и оперативните приоритети на ЕС за управление на миграцията. Тези приоритети ще бъдат договаряни съвместно между ЕС и държавите членки, например в случай на внезапен приток на мигранти. Чрез по-добро разбиране на наличните способности и капацитет ЕС ще разполага с по-добри възможности да насочва намесата и реакцията си в различните области на миграционната политика.

Накрая, оценката и свързаните с нея консултации по действащия Регламент за служителите за връзка по въпросите на имиграцията единодушно показаха, че изготвяните на всяко шестмесечие доклади на председателството 6 относно дейността на мрежите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията и ситуацията с незаконната миграция в конкретни трети държави имат малка стойност, ако въобще имат такава. По тази причина с настоящото предложение това задължение се премахва и се въвежда докладване по теми от общ интерес за ЕС, които са обсъдени и съгласувани с Управителния съвет. В предложението се предвижда също така, че всички изпращащи образувания ще трябва редовно да предоставят актуална информация за вече изпратените служители за връзка и за планираното изпращане на такива служители.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящото предложение се представя в отговор на призивите на Европейския парламент и Европейския съвет за разработване на последователна и вдъхваща доверие политика по отношение на предотвратяването и борбата с незаконната миграция, борбата с контрабандата на мигранти и трафика на хора, подобряването на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и ефективното управление на външните граници на Европейския съюз. В тази връзка Европейският съвет даде ясни насоки през април 2015 г. 7 , припомняйки необходимостта от по-голямо сътрудничество между държавите членки и Комисията и държавите на произход и на транзитно преминаване с цел овладяване на незаконната имиграция.

През 2015 г. както в Европейската програма за миграцията 8 , така и в Плана за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2015—2020 г.) 9 оценката на прилагането на действащия Регламент за служителите за връзка по въпросите на имиграцията бе определена като едно от приоритетните действия с цел засилване на споделянето на информация и подобряване на предотвратяването на незаконната имиграция и контрабандата на мигранти. Същевременно Комисията обяви, че изпраща служители за връзка по въпросите на миграцията с цел укрепване на капацитета на делегациите на ЕС в областта на миграцията. Понастоящем служители за връзка по въпросите на миграцията са изпратени в 13 приоритетни държави 10 , като те са се присъединили към мрежите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията с цел тясно координиране на работата в тази област с други служители за връзка по места.

Две години по-късно, в съобщението си „Изпълнение на Европейската програма за миграцията“ 11 , Комисията обяви, че въз основа на резултатите от оценката на Регламента за служителите за връзка по въпросите на имиграцията действащата правна уредба ще бъде преразгледана, така че да бъдат установени обща рамка и ясни мандати на служителите, изпратени в трети държави за предприемане на действия за борба с контрабандата на мигранти. Това е в съответствие и с посочените в съобщението относно трафика на хора 12 приоритети на политиката, насочени към по-добра координация на вътрешното и външното измерение на борбата на ЕС с трафика, включително посредством съответни мрежи.

С настоящото предложение Комисията допринася за цялостните приоритети на политиката в областта на борбата с нелегалната имиграция и управлението на миграцията и външните граници на Съюза. Настоящото предложение се основава на действащата политика, а именно настоящия регламент, който определя задачите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията и създава мрежа на тези служители, но я издига на различно качествено равнище.  Настоящото предложение разширява значително способността на мрежите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията да реагират ефективно и своевременно на текущи или бъдещи предизвикателства, свързани с миграцията, като активно укрепват, оценяват и координират действията на държавите членки, Комисията и агенциите на Съюза при изпълнението на съвместни мерки извън или по външните граници на ЕС. Настоящият преразгледан текст ще даде също така възможност за използване на пълния потенциал на мрежата на служителите за връзка, изпращани от Комисията и агенциите на Съюза.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Настоящото предложение е тясно свързано и допълва редица дейности на Съюза в областта на политиката относно миграцията, а именно:

·предотвратяването и борбата с контрабандата  на мигранти и трафика на хора, като се има предвид, че ефективните действия срещу престъпните дейности на контрабандистите и трафикантите трябва да се извършват по протежение на целия миграционен маршрут, като се започне нагоре по веригата в третите държави на произход и на транзитно преминаване;

·връщането на незаконно пребиваващите граждани на трети държави, за което основно предусловие е подобряването на практическото сътрудничество и договореностите с държавите на произход, за да се гарантира прилагането на съществуващите споразумения за обратно приемане и приключването на текущите преговори, както и изпълнението на решенията за връщане;

·интегрираното управление на границите, което идентифицира рисковете за вътрешната сигурност и заплахите, които могат да засегнат функционирането и сигурността на външните граници, сътрудничеството между държавите членки с подкрепата и координацията на Европейска агенция за гранична и брегова охрана, както и сътрудничеството с трети държави, по-специално със съседните държави и онези трети държави, които са определени посредством анализ на риска като държави на произход и на транзитно преминаване;

·законните миграция и интеграция, които са неразривна част от общата стратегия на ЕС за сътрудничество с трети държави по въпросите на миграцията и са от съществено значение за интелигентното и ефективно управление на миграционните потоци, по-специално посредством приемането на концепцията за служители за връзка по въпросите на интеграцията в посолствата в ключови трети държави, очертана в Плана за действие относно интеграцията (2016 г.) 13 ;

·политиката на външните отношения на Съюза, като се има предвид, че служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени в трети държави, следва да улесняват и насърчават оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави, включително чрез установяването и поддържането на връзки с органите на трети държави в областта на управлението на миграцията, защитата, контрабандата на мигранти, трафика на хора, връщането и обратното приемане, както и управлението на границите;

·защитата на данните, доколкото настоящото предложение гарантира защитата на основните права на лицата, чиито лични данни се обработват.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Настоящото законодателно предложение се основава на член 79, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с който на Европейския парламент и Съвета се разрешава да приемат мерки в областта на законната имиграция, незаконната имиграция и незаконното пребиваване, включително експулсирането и репатрирането на незаконно пребиваващите лица, и борбата срещу трафика на хора, както и на член 74, с който на Съвета се разрешава да приема мерки за осигуряване на административно сътрудничество между компетентните служби на държавите членки в областта на свободата, сигурността и правосъдието.

•Субсидиарност (извън областите на изключителна компетентност)

Целта на настоящото предложение е да се гарантира оптимално използване на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, включително изпратените от Комисията и агенции на Съюза в трети държави, с цел по-ефективно прилагане на приоритетите на миграционната политика на ЕС, като например предотвратяването и борбата с незаконната имиграция, улесняването на връщането на незаконно пребиваващите граждани на трети държави, както и подпомагането на управлението на законната миграция, включително в областта на международната закрила, презаселването и интеграционните мерки преди заминаване, по по-ефективен начин. Постигането на тези цели изисква съгласуван подход на равнището на ЕС с участието на всички национални органи и органи на ЕС, отговарящи за изпращането и ръководството на служители за връзка, които се занимават с въпросите на миграцията в трети държави. Особено предотвратяването и борбата с незаконната имиграция представляват общ интерес на всички държави членки, като държавите членки не могат да се справят самостоятелно, поради което са необходими координирани действия на европейско равнище, както и целенасочени мерки при пълно зачитане на принципа на субсидиарност, посочен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз.

•Пропорционалност

Законодателното предложение ще отговори на новите предизвикателства и политическа реалност, пред които е изправен Съюзът както по отношение на управлението на миграцията, така и по отношение на вътрешната сигурност. С него се създават механизми, които ще дадат възможност за по-ефективно ръководство на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, включително изпратените от Комисията и агенции на Съюза в трети държави, като част от мерките, които допринасят за изпълнението на европейската политика в областта на миграцията във всичките ѝ аспекти. Предложението гарантира, че се събира и се споделя информация и че се предприемат съответни действия за предотвратяване на незаконната имиграция и за борба с контрабандата на мигранти и трафика на хора чрез намеса на ранен етап по външните граници. Освен това то подкрепя управлението на законната миграция, включително в областта на международната закрила, презаселването и мерките за интеграция преди заминаването, при пълно зачитане на националните структури и процедури.

Предложението представлява по-нататъшно развитие на достиженията на правото от Шенген в борбата срещу незаконната имиграция. То укрепва сътрудничеството между съответните национални органи на държавите членки на ЕС, както и между тях и Комисията и агенциите на Съюза при пълно спазване на принципа на пропорционалност, определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, и без да се надхвърля необходимото за постигане на ключовите цели.

•Избор на инструмент

Необходимата степен на уеднаквеност, изисквана за ефективното управление на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията в трети държави, може да бъде постигната единствено чрез регламент, което се потвърди при първоначалното създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Тъй като общите цели и контекст на политиката не са се променили, същият вид правен инструмент продължава да бъде подходящ за настоящото предложение.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересованите страни

•Оценка на въздействието

•Основни права

Предложението зачита основните права и съблюдава принципите, утвърдени в членове 2 и 6 от Договора за Европейския съюз и залегнали в Хартата на основните права в Европейския съюз. По-специално настоящото предложение напълно зачита човешкото достойнство, правото на живот, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, правото на убежище и закрила в случай на принудително отвеждане и експулсиране, принципите на забрана за връщане и недискриминация, правото на ефективни правни средства за защита и правата на детето.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Комисията ще докладва относно прилагането на предложения регламент на Европейския парламент и на Съвета. Констатациите ще се оповестяват публично.

·Последици от различните протоколи, приложени към Договорите, и от споразуменията за асоцииране, сключени с трети държави

Предложението доразвива достиженията на правото от Шенген. Следователно трябва да се вземат предвид последиците за различните протоколи по отношение на Дания, Ирландия и Обединеното кралство, Исландия и Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. По подобен начин последиците за различните актове за присъединяване трябва да се вземат под внимание. Ситуацията на всяка от въпросните държави е подробно описана в съображенията на настоящото предложение.

•Подробни разяснения на отделните разпоредби на предложението

С настоящото предложение се установяват общите принципи за създаването на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени както от държавите членки, така и от Комисията и агенции на Съюза в трети държави, с цел да се допринесе за постигането на ефективно управление на миграцията и да се гарантира високо равнище на вътрешна сигурност в рамките на Европейския съюз.

За тази цел с предложението се въвеждат следните елементи с оглед на засилването на управлението на европейската мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията:

·Коригират се заглавието на регламента и основната терминология, така че да отразяват по-добре целите на предложението, и по-специално целта за засилване на координацията на европейско равнище на служителите за връзка по въпросите на имиграцията.

·Пояснява се допълнително определението на служител за връзка по въпросите на имиграцията, като се упоменават изрично служителите за връзка на правоприлагащите органи, работещи по задачите, свързани с имиграцията.

·Въвежда се управителен съвет на европейско равнище, за да се укрепи сред държавите членки, Комисията и агенциите на Съюза управлението и координирането на мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени в трети държави.

·Премахва се задължението за двугодишен доклад на председателството, въвеждат се изисквания за докладване, които ще бъдат приети от управителния съвет, като ще включват последващи действия, и също така се създава възможността управителният съвет да отправя ad hoc специални искания за информация.

·Засилва се обменът на информация между служителите за връзка по въпросите на имиграцията, както и членовете на управителния съвет чрез защитена интернет платформа.

·Предоставя се правна сигурност по отношение на обработването на лични данни от служители за връзка по въпросите на имиграцията с цел изпълнение на задачите и дейностите, определени в предложението.    

ê 377/2004 (адаптиран)

ð нов

2018/0153 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията (преработен текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за Ö функционирането на Европейския съюз Õсъздаване на Европейската общност, и по-специално член 63, параграф 3, буква б)Ö 74 Õ и член 66Ö 79, параграф 2 Õ от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

ò нов

(1)Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета 15 е бил съществено изменен 16 . Тъй като трябва да се направят допълнителни изменения и с оглед постигане на яснота, посоченият регламент следва да бъде преработен.

ê 377/2004 съображение 1 (адаптиран)

Предвижда се в плана за управление на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, приет от Съвета по време на неговата сесия на 13 юни 2002 г., да се създадат мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията, командировани в трети страни.

ê 377/2004 съображение 2 (адаптиран)

Европейският съвет на своята среща в Севиля на 21 и 22 юни 2002 г. поиска в заключителните си документи създаването на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията на държавите-членки преди края на 2002 г.

ê 377/2004 съображение 3 (адаптиран)

По време на сесията си на 28 и 29 ноември 2002 г. Съветът прие заключения за подобряване на мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията, като се съобрази с доклада на председателството, който посочва, че една мрежа от служители за връзка е установена в повечето заинтересувани страни, но като отбеляза, между другото, че е необходимо да се засили още тази мрежа.

ê 377/2004 съображение 4 (адаптиран)

Европейският съвет в Солун на 19 и 20 юни 2003 г. подчерта, че е необходимо да се ускори работата с оглед приемането възможно най-бързо и преди края на 2003 г. на подходящия юридически акт, който ще създаде официално мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията в третите страни. Той спомена също значението на сведенията, които ще бъдат предоставени от мрежата служители за връзка по въпросите на имиграцията в рамките на изработването на механизъм за оценяване, предназначен да гарантира наблюдението на отношенията с третите страни, които не си сътрудничат с Европейския съюз в борбата срещу нелегалната имиграция.

ê 377/2004 съображение 5 (адаптиран)

След Европейския Съвет в Солун е необходимо да се придаде форма на съществуването и на функционирането на тази мрежа — на основата на придобития опит в областта на управлението на проекти, като мрежата служители за връзка по въпросите на имиграцията на Западните Балкани, ръководена от Белгия — посредством задължителен от правна гледна точка акт, който предвижда задължението да се създадат форми на сътрудничество между служителите за връзка по въпросите на имиграцията на държавите-членки, целите на това сътрудничество, функциите на тези служители за връзка и квалификацията, която те би трябвало да имат, както и техните задачи и задължения по отношение на приемащата държава и държавата-членка по произход.

ê 377/2004 съображение 6 (адаптиран)

Желателно е също така да се създадат правила за начина, по който съответните институции на Общността ще бъдат информирани за дейностите на мрежата на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, за да могат те да вземат или да предлагат мерките, които биха могли да се окажат необходими, за да се подобри още общото управление на контрола на лицата на външните граници на държавите-членки.

ê 377/2004 съображение 7 (адаптиран)

Като се има предвид Решение 2003/170/ПВР на Съвета от 27 февруари 2003 г. относно общото използване на служителите за връзка, командировани от наказателните органи на държавите-членки 17 .

ò нов

(2)Рязкото увеличаване на смесените миграционни потоци през 2015 и 2016 г. оказа натиск върху системите за миграция, за предоставяне на убежище и за управление на границите и наложи прилагането на координирани и ефективни ответни мерки на европейско равнище.

(3)Целта на политиката на Съюза в областта на миграцията е незаконните и неконтролирани потоци да се заменят с безопасни и добре управлявани възможности посредством прилагане на цялостен подход, насочен към всички аспекти на имиграцията.

(4)Спазването на стандартите в областта на правата на човека продължава да е основен принцип на Съюза в борбата с миграционната криза. Съюзът е поел ангажимент да защитава правата на човека и основните свободи на всички мигранти, независимо от миграционния им статус, при пълно спазване на международното право.

(5)За да се осигури ефективно изпълнение на политиките на Съюза в областта на имиграцията във всичките им аспекти, следва да се провеждат последователен диалог и сътрудничество с ключови трети държави на произход и на транзитно преминаване на мигранти и лица, търсещи убежище. Това сътрудничество следва да спомогне за по-добро управление на имиграцията, включително заминаванията и връщанията, да допринесе за стабилизирането на потоците от мигранти, да подпомогне капацитета за събиране и обмен на информация, да предотвратява и противодейства на контрабандата на мигранти и трафика на хора, както и да подпомага достъпа до закрила на лицата, търсещи убежище.

(6)Предвид нарастващото търсене на разузнавателни данни и информация, които да подпомагат създаването на основана на факти политика и оперативните действия, служителите за връзка по въпросите на имиграцията трябва да гарантират, че погледът им върху ситуацията и познанията им допринасят пълноценно за изграждането на цялостна ситуационна картина за третите държави.

(7)Изпращането на настоящите европейски служители за връзка по въпросите на миграцията в ключовите държави на произход и на транзитно преминаване съгласно призива в заключенията от специалната среща на държавните и правителствените ръководители, проведена на 23 април 2015 г., беше първата стъпка към подобряване на работата с третите държави по въпросите, свързани с миграцията, и към засилване на координацията със служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени от държавите членки. Въз основа на този опит следва да се предвиди по-дългосрочно изпращане от Комисията на служители за връзка по въпросите на имиграцията в трети държави, за да се подпомогнат разработването и изпълнението и да се постигне максимално въздействие на действията на Съюза в областта на миграцията.

(8)Целта на настоящия регламент е да се осигури по-добра координация и да се оптимизира използването на служителите за връзка, изпратени в трети държави от държавите членки, Комисията и агенциите на Съюза, с цел да се предприемат по-ефективни действия по приоритетите на ЕС, отнасящи се до предотвратяването на незаконната имиграция и свързаната с нея трансгранична престъпност, като например контрабандата на мигранти и трафика на хора, борбата с тях, улесняването на дейностите, свързани с връщането, обратното приемане и реинтегрирането, подпомагането на интегрираното управление на външните граници на Съюза, както и подпомагане на управлението на законната имиграция, включително в областта на международната закрила, презаселването и интеграционните мерки преди заминаването, предприемани от държавите членки и Съюза.

(9)Като се опира на Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета, настоящият регламент има за цел да гарантира, че служителите за връзка по въпросите на имиграцията допринасят по-добре за функционирането на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията, предимно чрез създаването на механизъм, чрез който държавите членки, Комисията и агенциите на Съюза могат да координират по-систематично задачите и функциите на служителите си за връзка.

(10)Тъй като мандатите и задачите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията могат да се припокриват, следва да се полагат надлежни усилия за по-добро координиране на работата на служителите, извършващи дейност в една и съща трета държава или регион. Когато служители за връзка по въпросите на имиграцията се изпращат от Комисията директно в дипломатическите мисии на Съюза в трета държава, те следва да поставят началото и да ръководят мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията в тази трета държава.

(11)Създаването на солиден механизъм за управление, който осигурява по-добра координация на всички служители за връзка, занимаващи се с въпросите на имиграцията в рамките на служебните си задължения, е от особено значение, за да се сведат до минимум пропуските в информацията и дублирането на работата и да се увеличат в максимална степен оперативният капацитет и ефективността. Управителен съвет следва да дава насоки в съответствие с приоритетите на политиката на Съюза — като взема под внимание външните отношения на Съюза — и следва да получи необходимите правомощия, по-специално да приема двугодишни работни програми за дейността на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията, да възлага специфични ad hoc задачи за служителите за връзка по въпросите на имиграцията с цел постигане на приоритетите и посрещане на възникващите нужди, които все още не са обхванати от двугодишната работна програма, да разпределя ресурси за договорените дейности и да носи отговорност за изпълнението на тези дейности.

(12)Поради това управителният съвет следва да изготви и да актуализира редовно списък на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени в трети държави. Списъкът следва да съдържа информация за местоположението, състава и дейностите на различните мрежи, включително данните за контакт и обобщение на служебните задължения на изпратените служители за връзка по въпросите на имиграцията.

(13)Съвместното изпращане на служители за връзка следва да се насърчава с цел да се засилят оперативното сътрудничество и обменът на информация между държавите членки, както и да се отговори на определените от Управителния съвет нужди на равнището на Съюза. Съвместното изпращане, от поне две държави членки, следва да се подпомага от фондовете на Съюза, насърчаващи ангажираността и осигуряващи добавена стойност за всички държави членки, и по-специално за тези, които имат по-малки мрежи за връзка в третите държави или нямат такива мрежи.

(14)Следва да се въведат специални разпоредби с цел по-мащабни действия на Съюза за изграждане на капацитета на служителите за връзка по въпросите на имиграцията чрез разработване, в сътрудничество със съответните агенции на Съюза, на общи основни учебни програми и на курсове за обучение преди изпращането, както и с цел оказване на помощ за укрепването на оперативния капацитет на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията.

(15)Мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията следва да избягват дублирането на работата на агенциите на Съюза и на други инструменти или структури на Съюза и да осигуряват добавена стойност към това, което последните вече постигат от гледна точка на събирането и обмена на информация в областта на имиграцията, по-специално като се съсредоточават върху оперативните аспекти. Мрежите следва да действат като посредници и доставчици на информация от трети държави с цел подпомагане на агенциите на Съюза при изпълнението на техните функции и задачи, по-специално когато агенциите на Съюза все още не са изградили отношения на сътрудничество с трети държави. За тази цел следва да се установи по-тясно сътрудничество между мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията и съответните агенции на Съюза.

(16)Органите на държавите членки следва да гарантират, че стратегическите и оперативните аналитични продукти на агенциите на Съюза във връзка с незаконната имиграция, връщането, трансграничната престъпност или международната закрила и презаселването действително се предоставят на служителите за връзка по въпросите на имиграцията в трети държави и че информацията, предоставяна от служителите за връзка по въпросите на имиграцията, се споделя със съответните агенции на Съюза, и по-специално Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Европол и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището в рамките на съответните им нормативни уредби.

(17)За да се гарантира най-ефективното използване на информацията, събрана от мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията, тази информация следва да се предоставя чрез сигурна уеб-базирана платформа за обмен на информация.

(18)Информацията, събирана от служителите за връзка по въпросите на имиграцията, следва да подпомага техническото и оперативното европейско интегрирано управление на границите, посочено в член 4 от Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета 18 , и да допринася за разработването и поддръжката на националните системи за наблюдение на границите в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета 19 .

(19)Следва да бъде възможно наличните ресурси по линия на Регламент (ЕС) № 515/2014 на Европейския парламент и на Съвета 20 да се използват за подпомагане на дейностите на европейската мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията, както и за продължаване на изпращането на съвместни служители за връзка по въпросите на имиграцията от страна на държавите членки.

(20)Всяко обработване и предаване на лични данни от държавите членки по силата на настоящия регламент следва да се извършват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 21 и с националните разпоредби, с които се транспонира Директива 2016/680 22 . При обработката на лични данни Комисията и агенциите на Съюза следва да прилагат Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета 23 .

(21)Обработването на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва с цел оказване на помощ на връщащите се граждани на трети държави и улесняване на презаселването на лица, нуждаещи се от международна закрила, както и с цел изпълнение на мерки на Съюза във връзка с приемането на законни имигранти. Поради това е необходима нормативна уредба, която признава ролята на служителите за връзка по въпросите на имиграцията в този контекст.

(22)Връщането на граждани на трети държави, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване в държавите членки, в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 24 , е съществен елемент от всеобхватните усилия за борба с незаконната имиграция и представлява важна причина от съществен обществен интерес.

(23)Служителите за връзка по въпросите на имиграцията трябва да обработват лични данни, за да улесняват операциите по връщане. По отношение на третите държави на връщане Комисията често не е приела решения относно адекватното ниво на защита съгласно член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679 или член 36 от Директива (ЕС) 2016/680 и те често не са сключили или не възнамеряват да сключат споразумение за обратно приемане със Съюза или да осигурят по друг начин подходящи гаранции по смисъла на член 46 от Регламент (ЕС) 2016/679 или по смисъла на националните разпоредби, с които се транспонира член 37 от Директива (ЕС) 2016/680. Въпреки значителните усилия на Съюза за сътрудничество с основните държави на произход на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които имат задължението да се върнат, невинаги е възможно да се гарантира, че тези трети държави систематично изпълняват произтичащото от международното право задължение да приемат обратно собствените си граждани. Споразуменията за обратно приемане, които са сключени или са в процес на договаряне от Съюза или държавите членки и които предвиждат подходящи гаранции за прехвърлянето на данни към трети държави по силата на член 46 от Регламент (ЕС) 2016/679 или по силата на националните разпоредби, с които се транспонира член 36 от Директива (ЕС) 2016/680, обхващат ограничен брой такива трети държави. Когато няма такива споразумения, личните данни следва да се предават от служителите за връзка по въпросите на имиграцията за целите на изпълнението на операциите по връщане на Съюза, в съответствие с условията, предвидени в член 49, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2016/679 или в националните разпоредби, с които се транспонира член 38 от Директива (ЕС) 2016/680.

(24)В интерес на засегнатите лица служителите за връзка по въпросите на имиграцията следва да могат да обработват личните данни на презаселваните лица, нуждаещи се от международна закрила, и на лицата, желаещи да мигрират законно в Съюза, за да потвърдят тяхната самоличност и тяхното гражданство.

(25)Тъй като целите на настоящия регламент — които са да се оптимизира използването на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени от държавите членки, Комисията и агенциите на ЕС в трети държави с цел по-ефективно изпълнение на приоритетите на Съюза по отношение на предотвратяването на незаконната имиграция, борбата с незаконната имиграция, улесняването на връщането, обратното приемане и реинтеграцията, подпомагането на интегрираното управление на външните граници на Съюза, както и подпомагането на управлението на законната имиграция и международните схеми за закрила — не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки поотделно, но се постигат по-добре чрез координация на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

ê 377/2004 съображение 8 (адаптиран)

(26)По отношение на Исландия и на Норвегия настоящият регламент представлявапредствалява едно развитие Ö на разпоредбите Õ на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, и Република Исландия и Кралство Норвегия, за присъединяването асоциирането на тези Ö последните Õ две държави към осъществяването, къмв процеса на изпълнение, прилагането и към развитието на достиженията на правото от Шенген 25 , което спада къмкоито попадат в областта, посочена в член 1, бвукви А и Д от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно някои условия за прилагането на цитираното споразумение 26 .

ê 493/2011 съображение 15

(27)По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген 27 , които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Д от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета 28 .

ê 493/2011 съображение 16

(28)По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген 29 , които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Д от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/261/ЕО2011/350/ЕС 30 на Съвета,.

ê 377/2004 съображение 9 (адаптиран)

(29)В съответствие с членове 1 и 2 от протоколаПротокол Ö № 22 Õ заотносно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за Ö функционирането на Европейския съюз Õсъздаване на Европейката общност, Дания не участва прив приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито подчинена на от неговото прилагане. Като се има предвид, чеДоколкото настоящият регламент цели да развиепредставлява развитие на достиженията на правото от Шенген по приложението на разпоредбите на трета част, раздел IV от Договора за създаване на Европейската общност, Дания решава в съответствие с член 5 от цитирания протокол в срок от шест месеца, след като Съветът приеме настоящия регламент, дали ще го въведе в националното си правов срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

ê 377/2004 съображение 10 (адаптиран)

(30)Обединеното кралство участва в настоящия регламент в съответствие с член 5, параграф 1 от протокола Протокол Ö № 19 Õ заотносно интегрирането на достиженията на правото на ЕС от ШенгенÖ , включени Õ в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за Ö функционирането на Европейския съюз Õсъздаване на Европейската общност, и с член 8, параграф 2 от Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на Шенген 31 .

ê 377/2004 съображение 11 (адаптиран)

(31)Ирландия участва в настоящия регламент в съответствие с член 5, параграф 1 от протоколаПротокол Ö № 19 заотносно Õ, включващ достиженията на правото от ШенгенÖ , включени Õ в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за Ö функционирането на Европейския съюз Õсъздаване на Европейската общност, и с член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген 32 .

ê 377/2004 съображение 12 (адаптиран)

(32)Участието на Обединеното кралство и на Ирландия в настоящия регламент в съответствие с член 8, параграф 2 от Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. и на с член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. се отнася до това, което е от компетентността на ОбщносттаÖ Съюза Õ за взимане на мерки, които целят да развият разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, за да се води борба с организирането на незаконната имиграция, в които Обединеното кралство и Ирландия участват.

ê 377/2004 съображение 13 (адаптиран)

(33)Настоящият регламент представлява акт, който се основаваоснован на достиженията на правото от Шенген Ö или по друг начин е свързан с Õ достиженията на правото от Шенгентях Ö съответно Õ или се отнася до тях, по смисъла на член 3, параграф 21 от Акта за присъединяване от 2003 г., Ö на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г., Õ

ê 377/2004 (адаптиран)

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Ö Приложно поле Õ

ò нов

1.С настоящия регламент се установяват разпоредби, насочени към подобряване на координацията на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени в трети държави от държавите членки, Комисията и агенциите на Съюза, чрез създаването на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията.

ê 377/2004 (адаптиран)

ð нов

24.Настоящият регламент не изключвазасяга мисиитезадачите, които служителите за връзка по въпросите на имиграцията трябва да изпълняват в рамките на тяхнатасвоята компетентност, въз основа на правото, политиките иили процедурите в Ö на Съюза и Õ национален плантези на национално равнище или въз основа на специални споразумения, сключени със страната домакин или с международни организации.

Член 21

Ö Определения Õ

Ö За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: Õ

1.По смисъла на настоящия регламент под „служител за връзка по въпросите на имиграцията“ се разбираозначава:

а)представител на една държава- членка, който е командирован Ö изпратен Õ в чужбина от службата по имиграциятаð , правоприлагащите ï или от други компетентни органи, с цел да установи или да поддържа контакти с органите на страната домакин ð трета държава ï, за да допринесе за превенциятапредотвратяването на незаконната имиграция и за борбата с това явлениенея, за връщането на Ö незаконно пребиваващите граждани на трети държави Õнезаконните имигранти и за управлението на законната имиграция;.

ò нов

б)служителите за връзка, изпратени от Комисията в чужбина, за да установят и поддържат контакти с органите на третата държава по въпроси, свързани с имиграцията;

в)служителите за връзка, изпратени от агенциите на Съюза в чужбина, посочени в съответното им правно основание и работещи по въпроси, свързани с имиграцията;

ê 377/2004

б)2.За нуждите на настоящия регламент е добре да се разглеждат също като служители за връзка по въпросите на имиграцията служителите за връзка, които се занимават с въпросите на имиграцията в рамките на техните служебни задължения.

ò нов

2.„изпратен в чужбина“ означава изпратен, за разумен период от време, който се определя от компетентния орган, в едно от следните:

а)консулските органи на държава членка в трета държава;

б)компетентните органи на трета държава;

в)международна организация;

г)дипломатическа мисия на Съюза.

ê 377/2004

3.Служителите за връзка по въпросите на имиграцията биха могли да бъдат командировани при националните консулски служби на тяхната държава–членка, намиращи се в трета страна или при компетентните органи на други държави-членки, но също и при компетентните органи на трети страни и на международни организации, за разумен срок, който ще бъде определен от държавата-членка, от която те са били командировани.

ò нов

3.„лични данни“ означава лични данни съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (EС) 2016/679;

4.„връщане“ означава връщане съгласно определението в член 3, точка 3 от Директива 2008/115/ЕО.

ê 377/2004 (адаптиран)

ð нов

Член 32

Ö Задачи на служителите за връзка по въпросите на имиграцията Õ

1.Всяка държава-членка следи сСлужителите за връзка по въпросите на имиграцията да установят установяват и да поддържат преки контакти с компетентните органи на страната домакин ð третата държава ï и с всяка подходяща организациявсички подходящи организации, осъществяващи дейност в страната домакин ð третата държава ï, за да улеснят и да ускорят събирането и обмена на информация ð с цел изпълнение на настоящия регламент ï.

2.Служителите за връзка по въпросите на имиграцията събират сведенияинформация, които се използваткоято се използва или на оперативно ниво, или на стратегическо ниво, или и на двете нива. ð Тази информация не съдържа лични данни. ï Теази информацияи се отнасят, по-специално, до Ö следните Õ въпроси като:

а)Ö миграционните Õ потоците на незаконната имиграция, идващи от странатадържавата домакин или преминаващи през тази странанея;,

б) маршрутите, използвани от тези Ö миграционни Õ потоци на незаконна имиграция, за да достигнат до териториятаите на държавите- членки;,

в)съществуването, ð дейностите и оперативните способи ï на престъпни организации, замесени в ð контрабандата и ï трафика ð  на хора по миграционните маршрути ï на имигранти и техните дейности,;

–оперативните способи, включително използваните транспортни средства, участието на посредници и т. н.,

–съществуването на престъпни организации, замесени в трафика на имигранти и техните дейности,

г)инцидентите и събитията, които могат да бъдатса или да станат причина за ново развитие по отношение на Ö миграционните Õ потоците на незаконната имиграция;,

д)използваните методи за подправянето или фалшифицирането на документи за самоличност и на документи за пътуване;,

е)начините и средствата за подпомагане на властитеорганите на страната домакин ð третите държави ï да избегнатпредотвратяват формирането или транзитното преминаване на потоците на незаконната имиграция съответно на и през тяхната територия;,

ж)начините и средствата за улесняване на връщането, и репатрирането Ö обратното приемане Õ ð и реинтеграцията ï на незаконните имигранти в страната по произхода им;,

ò нов

з)достъпа на лицата, търсещи убежище, до закрила в третата държава;

и)възможните стратегии и канали за законна имиграция между Съюза и трети държави, включително презаселването и други инструменти за защита, както и уменията и нуждите на пазара на труда;

й)мерките преди заминаването, осигурени за имигрантите в държавите на произход или приемащите трети държави, в подкрепа на успешното интегриране след законно пристигане в държавите членки;

ê 377/2004 (адаптиран)

ð нов

ð к)капацитета, възможностите, политическите стратегии, ï законодателството и юридическата практика ð на третите държави ï по отношение на споменатите по-горе въпросите, споменати Ö в букви а)—й) Õ.

–сведенията, предавани чрез системата за бърза тревога.

ò нов

3.Служителите за връзка по въпросите на имиграцията координират помежду си и със съответните заинтересовани страни предоставянето на дейностите за изграждане на капацитет на органите на третите държави и на други заинтересовани страни в тях.

ê 377/2004 (адаптиран)

ð нов

43.Служителите за връзка по въпросите на имиграцията са овластени Ö могат Õ също и да оказват помощ с огледпри:

а) установяване на самоличността на ð незаконно пребиваващи ï гражданите на трети странидържави и улесняването на завръщането им в тяхната страна по произходÖ в съответствие с Директива 2008/115/ЕО Õ;.

ò нов

б) потвърждаване на самоличността и улесняване на презаселването в Съюза на лица, нуждаещи се от международна закрила;

в) потвърждаване на самоличността и улесняване на прилагането на мерките на Съюза във връзка с приемането на законни имигранти.

ê 377/2004 (адаптиран)

ð нов

54.Държавите-членки следят техните сСлужителите за връзка по въпросите на имиграцията да изпълняват мисиятазадачите си в рамките на технитесвоите отговорности и в съответствие с разпоредбите, включително и тези относно защитата на личните данните от лично естество, предвидени в тяхното Ö законодателството на Съюза и Õ националното законодателство и във всяко споразумение или договореност, сключени със страни домакини ð трети държави ï или с международни организации.

Член 43

Ö Уведомяване за изпращането на служители за връзка по въпросите на имиграцията Õ

1.Държавите- членкиð , Комисията и агенциите на Съюза ï се осуведомяват взаимно и уведомяват Съвета и Комисията, системно и без отлагане за командироването ð Управителния съвет за плановете си да изпратят ï на служители за връзка по въпросите на имиграцията, включително за описанието наописват техните функции ð и посочват продължителността на престоя на място ï.

2.Всяка държава-членка уведомява също и другите държави-членки за своите намерения относно командироването на служители за връзка по въпросите на имиграцията в трети страни, така че другите държави-членки да могат да заявят интереса си за сключване на споразумение за сътрудничество със съответната държава-членка относно това командироване съгласно член 5.

ê 493/2011 член 1, параграф 1, буква б)

ð нов

23.Сведенията, посочени вИнформацията по параграфи 1 и 2, се разпространяват чрез ð сигурната уеб-базирана платформа за обмен на информация, предвидена в член 9 ï информационната и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност, свързана към Интернет, на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци, създадена с Решение 2005/267/ЕО на Съвета („ICONet“) 33 , в раздела, предназначен за мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Комисията предоставя тази информация и на Съвета.

ê 377/2004 (адаптиран)

Член 54

Ö Създаване на местни или регионални мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията Õ

1.Държавите-членки следят за това техните сСлужителите за връзка по въпросите на имиграцията, командированиÖ изпратени Õ в едни и същи трети страни или областидържави или региони, да направят помежду сиформират местни или регионални мрежи за сътрудничество. По-конкретно, в рамките на тези мрежи, служителите за връзка по въпросите на имиграцията:

а)се срещат редовно и всеки път, когато това е необходимо;,

ê 493/2011 член 1, параграф 2, буква а)

ð нов

б)обменят сведенияинформация и практически опит, по-специално на срещи и чрез ð сигурната уеб-базирана платформа за обмен на информация, предвидена в член 9 ï ICONet;,

в)по целесъобразност обменят сведенияинформация относно опита във връзка с достъпа на лицата, търсещи убежище, до защитазакрила;,

ê 377/2004 (адаптиран)

ð нов

г)съгласуват позициите, които да се възприемат при контактите с търговските превозвачи, когато е необходимоцелесъобразно;,

д)участват в общи специализирани обучения, когато има такива,е целесъобразно;

е)при случайкогато е целесъобразно, организират информационни срещи и курсове за обучение за членовете на дипломатическия персонал корпус и на консулствата, консулските служби  които са на работа в мисиите на държавите- членки в страната домакин ð третата държава ï;,

ж)възприемат общ подход по отношение на методите за събиране и съобщаване на стратегически относими сведениярелевантна информация, включително анализи на рискаовете и на предаването на тези сведения на компетентните органи на държавите-членки по произход;,

–участват при изготвянето на двугодишните доклади за техните общи дейности, които се изготвят в съответствие с член 6 параграф 1,

з)установяват периодични контакти със сходните мрежи в страната домакин ð третата държава ï и в третите съседните трети странидържави, ако е подходящоцелесъобразно.

ò нов

2.Служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени от Комисията, координират мрежите, посочени в параграф 1. В местата, където Комисията не изпраща служители за връзка по въпросите на имиграцията, координацията на мрежата се извършва от служител за връзка по въпросите на имиграцията, избран от членовете на мрежата.

3.Управителният съвет се уведомява за назначаването на координаторите на мрежи от координатора.

ê 493/2011 член 1, параграф 2, буква б)

2.    Представителите на Комисията и на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз („Frontex“), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета 34 , могат да вземат участие в срещите, организирани в рамките на мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията, но ако оперативни съображения го налагат, срещите могат да се провеждат в отсъствие на тези представители. Когато това е необходимо, други органи и структури могат също да бъдат поканени на тези срещи.

ê 493/2011 член 1, параграф 2, буква в)

3.    Държавата-членка, която осъществява председателството на Съвета на Европейския съюз, поема инициативата да проведе такива срещи. Ако държавата-членка, която осъществява председателството, не е представена в съответната страна или област, държавата-членка, която осъществява председателството по заместване, поема инициативата за провеждане на такава среща. Тези срещи могат да се провеждат и по инициатива на други държави-членки.

ê 377/2004 (адаптиран)

Член 65

Ö Съвместно изпращане на служители за връзка по въпросите на имиграцията Õ

1.Държавите- членки могат да се договорят, двустранно или многостранно, служителите за връзка по въпросите на имиграцията, които са командированиÖ изпратени Õ в трета странадържава или към в международна организация от една държава- членка, да се грижат също и за интересите на една или на няколко други държави- членки.

2.Държавите- членки могат също да се договорят техните служители за връзка по въпросите на имиграцията да си разпределят работят съвместно по някои задачи.

ò нов

3.Когато две или повече държави членки изпратят съвместно служител за връзка по въпросите на имиграцията, тези държави членки могат да получат финансова помощ от Съюза съгласно Регламент (ЕС) № 515/2014.

Член 7

Управителен съвет

1.Създава се Управителен съвет за европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията („Управителният съвет“).

2.Управителният съвет се състои от един представител на всяка държава членка, двама представители на Комисията, един представител на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, един представител на Европол и един представител на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището. Членовете на Управителния съвет се назначават въз основа на приложимия им опит и експертни знания в областта на управлението на мрежи от служители за връзка.

3.Представители на третите държави, асоциирани в изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, участват в Управителния съвет като наблюдатели.

4.На заседанията на Управителния съвет могат да бъдат канени да присъстват като наблюдатели експерти, представители на националните органи, на международни организации и на съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза, които не са членове на Управителния съвет. Могат да бъдат организирани също съвместни заседания с други мрежи или организации.

5.Председател на Управителния съвет е Комисията. Председателят:

а)осигурява приемственост и организира работата на Управителния съвет, включително подкрепя изготвянето на двугодишната работна програма и двугодишния доклад за дейността;

б)гарантира, че колективните дейности, одобрени от Управителния съвет, са съгласувани и координирани със съответните инструменти и структури на Съюза и отразяват приоритетите на Съюза в областта на миграцията;

в)свиква заседанията на Управителния съвет.

За постигане на целите на Управителния съвет председателят се подпомага от секретариат.

6.Управителният съвет заседава най-малко два пъти годишно.

Член 8

Задачи на Управителния съвет

1.Управителният съвет изготвя свой правилник за дейността въз основа на предложение от председателя в срок от три месеца след първото си заседание. Правилникът за дейността съдържа условията и реда за гласуване.

2.Като взема предвид приоритетите на Съюза в областта на имиграцията и в рамките на обхвата на задачите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, определени в настоящия регламент, Управителният съвет извършва следните дейности:

а)определя приоритетите и дейностите, като приема двугодишна работна програма и посочва необходимите ресурси за подпомагане на работата;

б)извършва преглед на изпълнението на дейностите, определени в двугодишната работна програма, на назначаването на координатори на мрежата и на постигнатия от мрежите от служителите за връзка по въпросите на имиграцията напредък в сътрудничеството им с компетентните органи в трети държави;

в)приема двугодишния доклад за дейността;

г)актуализира списъка на изпратени служители за връзка по въпросите на имиграцията преди всяко заседание на Управителния съвет;

д)идентифицира пропуски по отношение на изпращането и отправя препоръки за изпращане на служители за връзка по въпросите на имиграцията.

3.Като взема предвид оперативните нужди на Съюза в областта на имиграцията и в рамките на обхвата на задачите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, определени в настоящия регламент, Управителният съвет извършва следните дейности:

а)дава съгласие за ad hoc възлагане на задачи на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията;

б)следи за наличието на информация между служителите за връзка по въпросите на имиграцията и агенциите на Съюза и при нужда отправя препоръки за необходими действия;

в)оказва подкрепа на развитието на капацитета на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, включително чрез разработване на общи основни учебни програми, обучение преди изпращането и организиране на съвместни семинари по теми, посочени в член 3, параграф 2;

г)гарантира че информацията се обменя чрез уеб-базираната платформа за обмен на информация, предвидена в член 9.

4.За изпълнението на дейностите, посочени в параграфи 2 и 3, държавите членки могат да получават финансовата помощ от Съюза в съответствие с Регламент (ЕС) № 515/2014.

Член 9

Платформа за обмен на информация

1.Служителите за връзка по въпросите на имиграцията и членовете на Управителния съвет гарантират, че цялата релевантна информация и статистически данни се качват и обменят чрез сигурната уеб-базирана платформа за обмен на информация, създадена и поддържана от Комисията. Тази информация съдържа поне следните елементи:

а)релевантните документи, доклади и аналитични продукти в областта на имиграцията, по-специално фактическата информация за държавите или регионите, в които са изпратени служителите за връзка по въпросите на имиграцията;

б)двугодишните работни програми, двугодишните доклади за дейността и резултатите от дейността, както и ad hoc задачите на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията, посочени в член 8, параграфи 2 и 3;

в)актуализиран списък на членовете на Управителния съвет;

г)актуализиран списък на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени в трети държави, включително техните имена, местонахождение, телефонни номера и адреси на електронна поща;

д)други релевантни документи, свързани с дейностите и решенията на Управителния съвет.

2.С изключение на данните по параграф 1, букви в) и г), информацията, обменяна посредством платформата, не съдържа лични данни или връзки, които дават пряк или непряк достъп до такива лични данни. Достъп до данните по параграф 1, букви в) и г) се осигурява само за служителите за връзка по въпросите на имиграцията и членовете на Управителния съвет за целите на изпълнението на настоящия регламент.

Член 10

Обработка на личните данни

1.Служителите за връзка по въпросите на имиграцията изпълняват своите задачи, като спазват правните разпоредби относно защитата на личните данни, предвидени в законодателството на Съюза, в националното законодателство и в международните споразумения, сключени с трети държави или международни организации.

2.Служителите за връзка по въпросите на имиграцията могат да обработват лични данни за целите на задачите по член 3, параграф 4. Тези лични данни се заличават след приключването на задачата.

3.Личните данни, обработвани съгласно параграф 2, могат да включват:

а)биометричните или биографичните данни, когато те са необходими за потвърждаване на самоличността и гражданството на граждани на трети държави за целите на връщането, включително всички видове документи, които могат да се считат за доказателство или prima facie доказателство за гражданството;

б)списъците на пътниците за полети за връщане до трети държави;

в)биометричните или биографичните данни за потвърждаване на самоличността и гражданството на граждани на трети държави за целите на приемането и презаселването, в рамките на законната миграция, на граждани на трети държави, нуждаещи се от международна закрила.

4.Предаването съгласно настоящия член на лични данни от служителите за връзка по въпросите на имиграцията на трети държави и на международни организации се извършва в съответствие с глава V от Регламент (ЕС) 2016/679 или с националните разпоредби, с които се транспонира глава V от Директива (ЕС) 2016/680.

ê 493/2011 член 1, параграф 3

Член 6

1.    Държавата-членка, която осъществява председателството на Съвета на Европейския съюз, или ако тази държава-членка не е представена в съответната страна или област, държавата-членка, която осъществява председателството по заместване, изготвя в края на всяко шестмесечие доклад за Европейския парламент, Съвета и Комисията относно дейността на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията в специфични страни и/или области от особен интерес за Съюза, както и за положението в тези страни и/или области по въпросите, свързани с незаконната имиграция, като взема предвид всички съответни аспекти, включително правата на човека. Подборът, който се извършва след консултация с държавите-членки и Комисията, на специфичните страни и/или области от особен интерес за Съюза се основава на обективни показатели за миграцията, като статистики за незаконната имиграция и анализи на риска и друга информация от значение или доклади, изготвени от Frontex и от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, и следва да взема предвид цялостната външна политика на Съюза.

2.    Докладите на държавите-членки, посочени в параграф 1, се изработват по образец, определен с Решение 2005/687/ЕО на Комисията от 29 септември 2005 г. относно формата на доклада за дейността на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията и относно положението на приемащата страна по въпроси, свързани с незаконната имиграция 35 и указват съответните критерии за подбор.

3.    Въз основа на докладите на държавите-членки, посочени в параграф 1, и като взема предвид аспектите, свързани с правата на човека, когато е необходимо, Комисията ежегодно предоставя на Европейския парламент и на Съвета обобщение на фактите и по целесъобразност препоръки относно развитието на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията.

ê 377/2004 (адаптиран)

Член 117

Ö Консулско сътрудничество Õ

Настоящият регламент не изключва приложението назасяга разпоредбите в областта на консулското сътрудничество на местно ниво, съдържащи се в Ö Регламент (ЕО) № 810/2009 за създаване на Визов кодекс на Общността ÕОбщите консулски инструкции, отправени до дипломатическите и консулските представителства от кариерата.

ò нов

Член 12

Докладване

1.Пет години след датата на приемане на настоящия регламент Комисията докладва на Европейския парламент и на Европейския съвет за неговото прилагане.

2.Държавите членки предоставят на Комисията необходимата информация за изготвянето на доклада за прилагането на Регламента.

ê 

Член 13

Отмяна

Регламент (ЕО) № 377/2004 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение I.

ê 377/2004 (адаптиран)

Член 148

Ö Влизане в сила Õ

Настоящият регламент влиза в сила на 5 януари 2004 гÖ двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз Õ.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите- членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общностÖ Договорите. Õ

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цели

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 36  

1.3.Естество на предложението/инициативата

◻ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие 

◻ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие след пилотен проект/подготвително действие 37  

◻ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуващо действие 

Х Предложението/инициативата е във връзка с пренасочване на действие към ново действие 

1.4.Цели

1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съгласуваност и евентуална синергия с други подходящи инструменти

1.6.Срок на действие и финансово отражение

◻ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

–◻    Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻    Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

Х Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

–Изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на управление 38  

X Пряко управление от Комисията

–◻ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–◻    от изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или на органите, определени от тях;

–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻ органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;

–◻ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Установени рискове

2.2.2.Информация за изградената система за вътрешен контрол

2.2.3.Оценка на разходите и ползите от проверките и на очаквания риск от грешка

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

·Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано отражение върху разходите

[Тази част следва да бъде попълнена като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество (вторият документ от приложението към настоящата финансова обосновка), след което следва да се качи в CISNET за провеждането на вътрешни консултации между службите.]

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

* оперативният бюджетен ред ще покрие изпълнението на дейностите на европейска мрежа на служителите за връзка по въпросите на имиграцията и функционирането на Управителния съвет

** бюджетният ред за подкрепа покрива разходите, свързани с изпращането от Комисията на служители за връзка по въпросите на имиграцията

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–◻    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Обобщение

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–◻    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.    

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

–◻    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

–◻    Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

–◻    Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

–◻    Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.

3.2.5.Финансов принос от трети страни

–Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

–Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–x    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–◻    върху собствените ресурси

–◻    върху разните приходи

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За разните „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

(1)    СОМ(2016) 385 final.

(2)    ОВ L 64, 2.3.2004 г., стр. 1.

(3)    ОВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 13.

(4)    17 държави членки, както и Швейцария и Норвегия, изпратиха служители за връзка по въпросите на имиграцията през януари 2018 г.

(5)    Решение на Съвета от 16 март 2005 г. за създаване на информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност, свързана към Интернет, на отделните служби на държавите членки, отговарящи за управление на миграционните потоци (2005/267/ЕО), отменено с Регламент (ЕС) 2016/1624 за европейската гранична и брегова охрана.

(6)    Форматът на доклада беше посочен в Решение 2005/687/ЕО на Комисията.

(7)    http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/04/23/special-euco-statement/.

(8)    COM(2015) 240.

(9)    COM(2015) 285.

(10)    Етиопия, Йордания, Ливан, Мали, Мароко, Нигер, Нигерия, Пакистан, Сенегал, Судан, Сърбия, Тунис и Турция.

(11)    COM(2017) 558.

(12)    СОМ(2017) 728 final.

(13)    COM(2016) 377.

(14)    В групата бяха представени Франция, Германия, Испания, Нидерландия и Обединеното кралство. Белгия, която нямаше възможност да участва, бе консултирана впоследствие.

(15)    Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 г. за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията (ОВ L 064, 2.3.2004 г., стр. 1).

(16)    Вж. приложение I.

(17)    ОВ L 67, 12.3.2003 г., стр. 27.

(18)    Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета за европейската гранична и брегова охрана, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета и Решение 2005/267/ЕО на Съвета (ОВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 1).

(19)    Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur) (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 11).

(20)    Регламент (ЕС) № 515/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ и за отмяна на Решение № 574/2007/ЕО (ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 143).

(21)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(22)    Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).

(23)    Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (OВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(24)    Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98).

(25)    ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(26)    Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).

(27)    ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(28)    Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).

(29)    ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

(30)    Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).

(31)    Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43).

(32)    Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).

(33)    ОВ L 83, 1.4.2005 г., стр. 48.

(34)    ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1.

(35)    ОВ L 264, 8.10.2005 г., стр. 8.

(36)    УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

(37)    Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(38)    Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_bg.html

(39)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(40)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(41)    Държави кандидатки и ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(42)    Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(43)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(44)    Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(45)    Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(46)    Резултати са продуктите и услугите, които ще бъдат доставяни (напр.: брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(47)    Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретни цели…“.

(48)    Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(49)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(50)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(51)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(52)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел,16.5.2018

COM(2018) 303 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Регламент на Европейския парламент и на Съвета

за създаване на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията (преработен текст)

{SWD(2018) 197 final}

é

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Отмененият pегламент и неговото изменение

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Таблица на съответствието