ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 2.3.2018

COM(2018) 85 final

2018/0040(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел да се удължат преходните мерки за използване на средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, предвидени в Митническия кодекс на Съюза

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза 1 (наричан по-нататък „Кодексът“ или „МКС“) се прилагат от 1 май 2016 г. Една от главните цели на Кодекса е преминаване към повсеместно използване на електронни системи при взаимодействията между икономическите оператори и митническите органи, както и между самите митнически органи, и преустановяване на митническите процеси на хартиен носител.

В Кодекса се предвижда различните митнически процеси да бъдат обхванати от електронни системи, като същевременно се предвижда подробностите и планирането, свързани с тези системи, да бъдат очертани в отделна работна програма. В Работната програма за МКС 2 се съдържа план за общо седемнадесет електронни системи по МКС въз основа на Многогодишния стратегически план за всички проекти на електронни митници, който се подготвя и актуализира редовно в съответствие с Решение на Европейския парламент и на Съвета от 2008 г 3 . Системите могат да бъдат разделени на две категории:

а)четиринадесет трансевропейски системи, включително някои системи, които имат национални компоненти, предвидени да бъдат разработени от държавите членки; и

б)три национални системи, които трябва да бъдат разработени или модернизирани само от държавите членки.

В член 287 от Кодекса се предвижда, че докато не започнат да действат всички нови планирани съгласно Кодекса електронни системи, за митническите процеси могат да продължат да се използват съществуващите електронни системи или системи на хартиен носител. В същия член краят на 2020 г. е заложен като последната дата, към която трябва да спрат да се прилагат посочените преходни мерки. Като се има предвид този срок, в Работната програма е изложен поетапен план за привършването на работата по електронните системи до 2020 г.

Комисията и държавите членки са на път да приключат основната част от работата по електронните системи на време. През 2017 г. бяха въведени три от седемнадесетте системи и бе завършена първата фаза от работата по една друга система – всичко това в рамките на зададените срокове. В действителност близо осемдесет процента от работата на Комисията по трансевропейските системи, предвидена в Работната програма, ще бъде приключена в срок. Последните фази от разработването на информационните системи обаче са най-дългите и поради това, макар че повечето системи ще бъдат завършени до 2020 г., някои от тях ще са само частично завършени. Както Комисията, така и държавите членки са изправени пред множество предизвикателства, свързани с работата по въвеждането на седемнадесетте електронни системи. Сред тези предизвикателства, които е нямало как да бъдат предвидени към момента на определянето на сроковете, са следните:

·неминуемото забавяне при завършването на проекта на електронните системи. Когато 2020 г. бе определена за краен срок, се очакваше разпоредбите за допълнение и за изпълнение на МКС (Делегираният регламент за МКС 4 , Регламентът за изпълнение на МКС 5 и Делегираният регламент с преходни мерки за МКС 6 ) да бъдат приети много скоро след приемането на МКС през 2013 г., така че разпоредбите им да бъдат взети предвид при разработването на информационните системи. Така се случи обаче, че обсъжданията продължиха много по-дълго от очакваното и актовете бяха приети в окончателния си вид в края на 2015 г. и началото на 2016 г. Това забавяне означаваше и забавяне в изготвянето на функционалните и техническите спецификации за много от електронните системи,

·огромният обем на работата по свързването на седемнадесет електронни системи в целия ЕС и конкретната сложност на някои от електронните системи. Тези подробности станаха ясни едва след започването на работата по функционалните и техническите спецификации на системите. Разполагайки с цялата информация след работата по спецификациите, Комисията и държавите членки стигнаха до заключението, че в някои случаи е необходимо крайният срок за завършването на системите да бъде преразгледан. Това важи най-вече за онези електронни системи, чиито спецификации ще бъдат завършени едва през 2018 г.,

·трудности при хармонизирането на данните. След приемането на Делегирания регламент и на Регламента за изпълнение усилено напредва работата и по хармонизирането на данните, предоставяни от икономическите оператори. Този елемент е от ключово значение за оперативната съвместимост на различните електронни системи по МКС, за хармонизираното прилагане на правните разпоредби и за сътрудничеството с други публични органи, които действат на границата. Хармонизирането на данните в съответствие с международните модели на данни, като например тези на Световната митническа организация, гарантира също и по-добри връзки с информационните системи на трети държави, като по този начин улеснява изключително много търговията. Тази работа обаче изисква много повече инвестиции от очакваното — от гледна точка на време и финансови средства — за пълното препрограмиране на някои от съществуващите електронни системи,

·последователност. При планирането на реалистични срокове и разходи трябва да се следи внимателно въздействието на предложените електронни промени върху взаимодействието между митниците и търговията. Тъй като електронните системи са тясно свързани, е важно те да бъдат въведени в правилния ред (последователност), така че да се гарантира спазването на взаимозависимостите и внасянето на промените за администрациите и търговията по един структуриран и последователен начин.

Поради всички тези причини стана необходимо за пълното приключване на работата по някои от системите да се предвиди по-късен срок (най-късно 2025 г.). Този срок ще гарантира плавното въвеждане на по-голямата част от системите до 2020 г. и по-късното въвеждане на останалите системи в правилната последователност в периода между 2021 и 2025 г. Половината от системите, чието въвеждане трябва да се забави, вече съществуват и просто биват модернизирани съгласно МКС, докато другата половина са нови системи.

Системите, за които се предвижда отлагане, са следните:

·модернизации, при които основното предизвикателство е хармонизирането на данните, т.е. модернизации на системата за контрол на вноса (ICS), новата компютризирана система за транзит (NCTS), автоматизираната система за износ (AES) и националната система за износ (включително компонента за износ на националната система за специалните режими), и

·три нови системи, които са проектирани да прилагат новаторски елементи на Кодекса, т.е. централизираното оформяне на вноса, доказателство за съюзен статус и управление на обезпечението.

Отлагането за 2025 г. на крайния срок за въвеждане на тези електронни системи е в противоречие с член 278 от Кодекса, съгласно който средствата за обмен и съхранение на информация, различни от планираните електронни системи, могат да се използват само до 2020 г. Ето защо предвиденият в член 278 срок трябва да бъде удължен, що се отнася до системите, чието въвеждане ще се забави. Освен това трябва бързо да бъдат предприети действия, за да се осигури правна сигурност; предприятията и митническите администрации биха имали сериозни затруднения, ако някои от електронните системи не бъдат въведени до 2020 г., а същевременно законът не им позволява да продължат да използват преходните мерки.

Тъй като държавите членки и предприятията имат нужда средно от две години, за да установят реда и условията за действието на всяка електронна система, до 2018 г. Комисията трябва да осигури яснота във връзка с новото планиране за някои от системите и свързаното с това удължаване на преходните мерки за след 2020 г. и най-късно до 2025 г.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Изменението на член 278 от Кодекса е в съгласие с графика на планирането в областта на информационните технологии в Многогодишния стратегически план, а Работната програма за Кодекса скоро ще бъде актуализирана на това основание посредством ново решение за изпълнение на Комисията.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание е член 33 и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (митническо сътрудничество и обща търговска политика).

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Предложението е от изключителната компетентност на ЕС съгласно член 3, параграф 1, буква д) от ДФЕС. •Пропорционалност

Предложението не води до нововъведения в политиката по отношение на законодателния акт, който възнамерява да измени; с него се изменя една-единствена разпоредба на посочения законодателен акт с цел удължаване на срока за прилагане на преходните мерки, що се отнася до малко на брой митнически процеси, за да бъде по-добре подсигурен един текущ политически избор (постепенно преминаване към електронна среда). Тъй като Кодексът е правен акт на ЕС, той може да бъде изменен само чрез равностоен правен акт. Държавите членки не могат да предприемат самостоятелни действия в тази област.

•Избор на инструмент

С цел да разреши гореспоменатото затруднение, Комисията предлага да измени член 278 от Кодекса, така че преходните мерки за обмена и съхранението на митническата информация (т.е. действащите електронни системи и системи, основани на хартиен носител) да могат да продължат да бъдат използвани след 2020 г. за митническите процеси, обхванати от електронните системи, които няма да могат да бъдат въведени в действие до края на 2020 г.

С предложеното изменение в член 278 се запазва срокът до 2020 г., но същевременно се предвижда удължен срок до 2025 г., що се отнася до митническите процеси, обхванати от гореспоменатите електронни системи, които няма да са действащи до 2020 г.

3.КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултации със заинтересованите страни

Комисията проведе обширни консултации с държавите членки и изслуша техните опасения относно необходимостта от по-реалистичен времеви график за разработването на електронните системи по Митническия кодекс на Съюза и относно свързаната с това нужда за продължаване на прилагането на преходните мерки за обмена и съхранението на митническа информация и след текущия краен срок – 2020 г. Освен по време на проведените писмени и двустранни консултации тези въпроси бяха обсъдени в дълбочина на срещите на Комисията с държавите членки на 31 март 2017 г. и на 29 – 30 юни 2017 г. Също така Комисията изпрати подробен въпросник на държавите членки, за да получи информация за техните предпочитания относно системите, чието въвеждане следва да бъде забавено, ако има такива системи. В предложения нов времеви график и в новия график на планирането на електронните системи са взети предвид отговорите на държавите членки на този въпросник.

На пленарни заседания, проведени на 27 април 2017 г. и на 12 юли 2017 г., Комисията се консултира и с представители на сектора на търговията във форума на експертната група, която включва представители на различни търговски асоциации – Контактната група по търговията . Предприятията се нуждаят от реалистичен времеви график и са съгласни, че срокът за прилагането на преходните мерки за обмена и съхранението на митническа информация трябва да бъде удължен по отношение на електронните системи, които ще са готови след 2020 г.

Оценка на въздействието

Инициативата не поставя необходимост от оценка на въздействието, тъй като не се отнася до избор на политика. Тя просто предлага да бъде удължено за допълнителен срок действието на преходните мерки, които вече са предвидени в Митническия кодекс на Съюза. В действителност това удължаване ще осигури по-плавно и по-безпрепятствено изпълнение на политическия избор, който се съдържа в Кодека, а именно постепенно преминаване към повсеместно използване на електронни системи при взаимодействията между икономическите оператори и митническите органи, както и между самите митнически органи, и преустановяване на процедурите на хартиен носител.

Комисията прие доклад 7 относно изпълнението и въздействието до момента на Митническия кодекс на Съюза, включително неговите електронни системи, в който се съдържат повече подробности за контекста на забавянето при въвеждането на някои електронни системи.

Пригодност и опростяване на законодателството

Една от целите на Кодекса е да осигури преминаване към изцяло електронна среда за всички митнически процеси с цел да гарантира, че правната уредба на ЕС в областта на митниците е пригодена към реалностите на модерната търговия и така да повиши конкурентоспособността на европейските предприятия, като същевременно защитава по-добре финансовите и икономическите интереси на Съюза и държавите членки, както и безопасността и сигурността на потребителите в ЕС. Крайният срок обаче за въвеждане на всичките седемнадесет относими електронни системи, който е 2020 г., оказва огромен натиск върху всички участници – държавите членки, Комисията и стопанската общност. Предлаганото забавяне на въвеждането в действие на малко на брой системи ще спомогне за насочване на вниманието към осигуряване на ефективното въвеждане на другите системи до 2020 г. В допълнение забавянето може да се уреди с настоящото изменение на правната уредба, с което да се позволи преходните мерки по отношение на митническите въпроси, които се обработват с помощта на забавените системи, да продължат да се прилагат и след 2020 г. Всъщност в някои случаи действащите мерки вече включват електронни системи и с разпоредбите на Кодекса просто се предвижда те да бъдат модернизирани. Следователно отлагането на крайния срок за въвеждането на някои информационни системи няма да застраши постигането на целите на МКС.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

До 2021 г. Комисията ще извърши междинна оценка на правната уредба на МКС и на електронните системи, въведени до тази дата. След 2025 г., когато всички електронни системи вече са налични, тя ще започне по-изчерпателна проверка за пригодност, за да прецени дали в Кодекса има пропуски или грешки, които трябва да бъдат отстранени чрез по-всеобхватно предложение за изменение.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

В съответствие със законодателния подход, използван за настоящата формулировка на член 278 и като цяло на Кодекса, Комисията предлага в изменения член 278 да не се назовават електронните системи, чието въвеждане се забавя. Вместо това изменението ще се позовава на групите законодателни разпоредби, които въпросните електронни системи са проектирани да прилагат, както следва:

·прави се позоваване на управлението на обезпечението като електронната система, проектирана да прилага членове 89 – 98 от Кодекса (обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение),

·прави се позоваване на системата за контрол на вноса (ICS) като електронната система, проектирана да прилага членове 127 – 130 от Кодекса (обобщена декларация за въвеждане),

·прави се позоваване на доказателството за съюзен статус като електронната система, проектирана да прилага членове 153 – 155 от Кодекса (митнически статус на стоките),

·прави се позоваване на централизираното оформяне на вноса като електронната система, проектирана да прилага член 179 от Кодекса,

·прави се позоваване на новата компютризирана система за транзит (NCTS) като електронната система, проектирана да прилага член 210, буква а), член 215, параграф 2, членове 226 – 230 и 233 – 234 от Кодекса (транзит), и

·се прави позоваване на автоматизираната система за износ (AES), както и на модернизацията на националната система за износ (включително компонента за износ на националната система за специалните режими) като електронните системи, проектирани да прилагат член 210, буква г), член 215, параграф 1, членове 263, 264, 267, 269 – 272, 274 и 275 от Кодекса (така, както се прилагат спрямо стоките, изведени от митническата територия на Съюза).

Автоматизираната система за износ (AES) е проектирана да прилага и централизираното оформяне на износа (член 179 от Кодекса), но тъй като и централизираното оформяне, и AES ще бъдат завършени след 2020 г., няма нужда в предложения нов параграф на член 278 от Кодекса изрично да се споменава връзката между член 179 и AES.

Ако бъде приет, измененият текст ще позволи осъществяването на плавен преход от съществуващите и действащи основно на хартиен носител системи към новата електронна среда, предвидена в Кодекса. Преходните мерки за всяка от разработваните електронни системи, които впоследствие ще продължат да се прилагат в случая на забавените системи, са описани подробно в Делегирания регламент с преходни мерки за МКС. Правните последици от изменението на член 278 от Кодекса по описания по-горе начин ще бъдат удължено прилагане на някои от тези преходни мерки. Най-важните от тези мерки са следните:

·електронната система, с помощта на която се обработва обобщената декларация за въвеждане, режимът транзит и контролът на износа ще продължат да бъдат действащите версии на ICS, NCTS и системата за контрол на износа;

·хартиеният формуляр T2L ще продължи да бъде заверяван от митническите органи като доказателство за съюзен статус;

·приложимите изисквания за данните за декларациите и уведомленията в гореспоменатите информационни системи, които ще бъдат въведени в експлоатация след 2020 г., ще са установените в приложение 9 към Делегирания регламент с преходни мерки, а не в приложение Б към Делегирания регламент;

·ще продължат да се прилагат съществуващите основани на хартиен носител съюзни режими за транзит по железопътни линии, въздух или море;

·ще продължат да могат да се използват документи на хартиен носител, с които се уведомява за извеждане на стоки от митническата територия;

·макар от държавите членки, участващи в издаването на разрешение за централизирано оформяне, да се очаква да оказват съдействие, те ще имат също така право да откажат разрешение, когато предоставянето му би създало непропорционална административна тежест; и

·информацията относно обезпеченията, използвани в няколко държави членки за цели, различни от транзит, ще трябва да се обменя от държавите членки по електронна поща и ще трябва да се съхранява в националните системи на държавите членки.

2018/0040 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел да се удължат преходните мерки за използване на средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, предвидени в Митническия кодекс на Съюза

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 33 и член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза 8 (наричан по-нататък „Кодексът“) всеки обмен на информация между митническите органи и между икономическите оператори и митническите органи, както и съхранението на такава информация, трябва да се извършва с помощта на средства за електронна обработка на данни.

(2)В Кодекса се допуска използването в рамките на преходен период на средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни, доколкото електронните системи, необходими за прилагането на разпоредбите на Кодекса, все още не са действащи; този преходен период обаче изтича най-късно на 31 декември 2020 г.

(3)В съответствие с Кодекса държавите членки трябва да си сътрудничат с Комисията за разработването, поддържането и експлоатацията на електронни системи за обмен и съхранение на митническа информация, а Комисията трябва да изготви работна програма за разработването и въвеждането на тези електронни системи.

(4)Работната програма бе установена с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578 на Комисията 9 . В нея се съдържа списък със седемнадесет електронни системи, които трябва да бъдат разработени за целите на прилагането на Кодекса или само от държавите членки (в случая на системи, които ще бъдат управлявани на национално равнище – т.нар. „национални системи“), или в тясно сътрудничество на държавите членки с Комисията (в случая на системи на равнището на Съюза, някои от които включват както общи за Съюза, така и национални компоненти – т.нар. „трансевропейски системи“).

(5)В Работната програма е очертан план на графика за въвеждането на тези национални и трансевропейски системи.

(6)Както Комисията, така и държавите членки са изправени пред множество предизвикателства, свързани със създаването на всички необходими електронни системи до 2020 г. Първо, в някои случаи хармонизирането на елементите от данни въз основа на международно приети модели на данни, каквото е изискването на Кодекса, налага пълно препрограмиране на съществуващите електронни системи и инвестиции на финансови средства и време, които са по-големи от предвижданото към момента на приемането на Кодекса. Второ, тъй като електронните системи са тясно свързани помежду си, е важно те да бъдат въведени в правилния порядък. Следователно забавянето при въвеждането на една система ще доведе неминуемо до забавяне при въвеждането на другите. Трето, Кодексът (включително крайният срок за преходните мерки – 31 декември 2020 г.) беше приет през 2013 г., докато разпоредбите за неговото допълнение и изпълнение, а именно Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията 10 , Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията 11 и Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 на Комисията 12 , бяха приети едва през 2015 и 2016 г. Разискванията на тези разпоредби се проточиха по-дълго от очакваното и забавиха изготвянето на функционалните и техническите спецификации, необходими за разработването на електронните системи.

(7)Стана ясно, че въпреки че повечето системи ще бъдат въведени в експлоатация до 2020 г., други ще бъдат само частично готови в този срок.

(8)Ето защо Комисията, след като се допита до държавите членки и икономическите оператори, предлага работата по две групи системи да продължи и след 31 декември 2020 г. Първата група включва съществуващите електронни системи, които трябва да бъдат модернизирани, за да се вземат предвид някои изисквания на Кодекса, като например хармонизирането на изискванията за данните, които да бъдат въвеждани в системите. В тази група са включени три трансевропейски системи (системата за обработка на обобщените декларации за въвеждане, системата за обработка на външния и вътрешния транзит и системата за обработка на стоки, изведени от митническата територия на Съюза), както и националната система за износ (в т.ч. компонента за износ на националната система за специални режими). Втората група включва три нови трансевропейски системи (системата за обезпечения при потенциално или съществуващо митническо задължение, системата за митническия статус на стоките и системата за централизирано оформяне). В партньорство с държавите членки Комисията изготви подробен времеви график за въвеждане в експлоатация на тези системи със срок до края на 2025 г.

(9)Предвид новия план за разработването на електронните системи следва предвиденият в Кодекса срок, в който като преходна мярка могат да се използват средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни по член 6, параграф 1 от Кодекса, също да бъде удължен до 2025 г., що се отнася до тези две групи електронни системи.

(10)По отношение на другите системи, които трябва да бъдат създадени за целите на прилагането на Кодекса, следва да продължи да се прилага общият краен срок – 31 декември 2020 г., за използването на средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни по член 6, параграф 1 от Кодекса.

(11)Поради това следва Кодексът да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 952/2013 се изменя, както следва:

(1)Член 278 се заменя със следното:

„Член 278

Преходни мерки

1.Най-късно до 31 декември 2020 г. като преходна мярка могат да бъдат използвани средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни по член 6, параграф 1, когато електронните системи, необходими за прилагане на разпоредбите на Кодекса, с изключение на посочените в параграф 2 системи, все още не са действащи.

2.Най-късно до 31 декември 2025 г. като преходна мярка могат да бъдат използвани средства, различни от средствата за електронна обработка на данни по член 6, параграф 1, когато все още не са действащи електронните системи, необходими за прилагане на следните разпоредби на Кодекса:

а)разпоредбите относно обезпеченията за потенциално или съществуващо митническо задължение, съдържащи се в членове 89 — 98;

б)разпоредбите относно обобщените декларации за въвеждане, съдържащи се в членове 127 – 130;

в)разпоредбите относно митническия статус на стоките, съдържащи се в членове 153 – 155;

г)разпоредбите относно централизираното оформяне, съдържащи се в член 179;

д)разпоредбите относно транзита, съдържащи се в член 210, буква а), член 215, параграф 2, членове 226 – 230 и 233 – 234; и

е)разпоредбите относно стоките, изведени от митническата територия на Съюза, съдържащи се в член 210, буква г), член 215, параграф 1, членове 263 – 264, член 267, членове 269 – 272 и 274 – 275.

(2)В член 279 думите „в случая, посочен в“ се заменят с думите „в случаите, посочени в“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст) (ОВ L 56, 10.10.2013 г., стр. 1).

(2)    Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578 на Комисията от 11 април 2016 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 99, 15.4.2016 г., стр. 6).

(3)    Решение № 70/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно безкнижна среда в митниците и търговията (ОВ L 23, 26.1.2008 г., стр. 21).

(4)    Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 58, 29.12.2015 г., стр. 1).

(5)    Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 58, 29.12.2015 г., стр. 558).

(6)    Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 на Комисията от 17 декември 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез преходни правила за някои разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, за случаите, когато съответните електронни системи все още не са в действие, и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 (ОВ L 69, 15.3.2016 г., стр. 1).

(7)    Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно прилагането на Митническия кодекс на Съюза и упражняването на правомощието за приемане на делегирани актове съгласно член 284 от него [COM (2018)39].

(8)    Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).

(9)    Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578 на Комисията от 11 април 2016 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 99, 15.4.2016 г., стр. 6).

(10)    Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1).

(11)    Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).

(12)    Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 на Комисията от 17 декември 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез преходни правила за някои разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, за случаите, когато съответните електронни системи все още не са в действие, и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 (ОВ L 69, 15.3.2016 г., стр. 1).