Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно минималните изисквания за повторното използване на водата (непрекъсната програма)“

[COM(2018) 337 final]

(2019/C 110/18)

Докладчик:

Mindaugas MACIULEVIČIUS

Консултация	Европейски парламент, 2.7.2018 г. Съвет на ЕС, 26.6.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Бюрото	19.9.2017 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	27.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	140/1/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Инициативата на Европейската комисия е навременна и много положителна стъпка. Предложеният регламент ще насърчи в голяма степен разработването на безопасни допълнителни водни ресурси за напояване в селското стопанство — вода, която може да бъде третирана, за да може да се използва безопасно за селскостопански цели и по целесъобразност, да запазва ценно съдържание на полезни хранителни вещества и подходяща и обогатяваща почвата органична материя.

1.2.

Добавената стойност на подобна разпоредба се състои на първо място в намаляването на натиска по отношение на снабдяването с питейна вода и улесняването на публичните и частните инвестиции за генериране на такива допълнителни водни ресурси. Тези отделни специализирани инфраструктури за пречистване и снабдяване с вода за селскостопански цели ще допълнят съществуващите източници и инфраструктура за водоснабдяване, които — в зависимост от държавата членка, са основни услуги, извършвани под отговорността на държавни, общински или частни субекти.

1.3.

ЕИСК приветства предложения регламент като полезно допълнение за постигането на целите на Рамковата директива за водите и принос към пакета от мерки за кръговата икономика. Той ще насърчи по-устойчивото използване на съществуващите водни ресурси и ще повиши доверието на потребителите в безопасността на съответните селскостопански продукти.

1.4.

Понастоящем потребителите не са запознати с различните стандарти за повторното използване на водата, които съществуват в държавите членки, а много потребители не знаят, че рециклираната вода се използва широко за напояване. Тъй като регламентът предвижда съгласуван подход въз основа на убедителни научни консултации, той може да се разглежда като необходим основен елемент от политиката за безопасност на храните.

1.5.

Противно на впечатлението, което се създава от заглавието на регламента, действителната същност на предложението е тясно свързана с повторното използване на градски отпадъчни води за напоителни цели. Макар това да се посочва в обяснителния меморандум към регламента, се препоръчва да се наблегне в по-голяма степен върху аспект, за да се сведат до минимум опасенията, че се пренебрегват възможностите за повторно използване в промишлеността и бита.

1.6.

Въпреки че не е предмет на регламента, потенциалът за повторното използване на вода за подхранване на водоносния хоризонт продължава да представлява интерес и следва да се извърши допълнителен технически анализ с цел разрешаване на комплексните проблеми, установени в оценката на въздействието.

1.7.

За да може настоящият регламент да постигне желаното въздействие в най-голяма степен, Комитетът настоятелно препоръчва ефективен контрол върху водните ресурси и въвеждане на режим на активна отчетност и привеждане в изпълнение във всички държави членки. По-специално трябва да се привеждат в изпълнение по-последователно забраните за незаконно водочерпене.

1.8.

Съществува добър икономически аргумент в подкрепа на капиталовите инвестиции, необходими за създаване на необходимата инфраструктура за повторно използване на водата, но изграждането на такава инфраструктура ще бъде подпомогнато от структурните фондове, основно от Фонда за развитие на селските райони и Кохезионния фонд.

1.9.

Въпреки че се очаква неутрално въздействие върху конкуренцията по отношение на вноса от трети държави, ЕИСК настойчиво призовава Комисията да се възползва от тази възможност и да използва разработването на стандарти на равнището на ЕС, съвместно с Европейския орган за безопасност на храните, за засилване на позицията в обсъжданията за установяване на международни стандарти за повторното използване на водата, така че вносът от трети държави също да отговаря на изискванията. ЕИСК редовно пледира за съгласуваност на международните стандарти в селското стопанство и настоящият регламент може да установи световен еталон за повторното използване на водата (1).

2.   Въведение

2.1.

Поради изменението на климата и нарастващото търсене, много части от ЕС вече са засегнати от недостиг на вода (2), като недостигът и проблемите с качеството на водата вече засягат една трета от територията на ЕС през цялата година (3). В предходни становища на Комитета се подчертават тези опасения, настойчиво се призовава за повече инвестиции в пречистването на отпадъчни води за повторно използване и се посочва, че целта за затваряне на водния цикъл вече не изглежда нереалистична (4). Голяма част от водните ресурси се използват за напояване в селското стопанство, по-специално в южните държави членки, където селскостопанската продукция има значителен икономически принос. Настоящият регламент няма за цел разширяване на вече напояваните територии, а по-безопасно и ефективно използване на наличните водни ресурси.

2.2.

По разбираеми причини запазването на доверието на потребителите в продоволствените доставки и системата на регулиране и контрол, която осигурява тяхната безопасност, е един от най-важните приоритети в Съюза. Настоящият регламент ще повиши сигурността в тази област, в която настоящите стандарти се различават значително в отделните държави членки. Потенциално регламентът би могъл да увеличи наличната вода за напояване с 4,9 милиарда м3 годишно, като същевременно намали общия недостиг на вода с над 5 %. Той ще гарантира безопасността на рециклираната вода и ще осигури високо ниво на защита на здравето на човека и на животните, както и на околната среда.

2.3.

Настоящият регламент може да бъде разглеждан като инструмент, който укрепва кръговата икономика, повишава продоволствената сигурност в ЕС и допринася за общественото здраве. В него се разглежда непосредствено необходимостта от установяване на хармонизирани минимални изисквания за качество на рециклираната вода, по-голямата част от която се използва в селското стопанство. Осигурява се по-голяма обществена прозрачност чрез изискването за подходяща и актуална информация, достъпна онлайн, относно повторното използване на водата. В допълнение, предложеният регламент допринася за изпълнението от страна на ЕС на целите за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално ЦУР № 6 за чиста вода и канализация. Той допълва предложението на Комисията за нова обща селскостопанска политика, като допринася за по-доброто управление на водите в селското стопанство и достъпа на земеделските стопани до по-устойчиво водоснабдяване.

2.4.

Следва да се отбележи, че настоящият регламент е представен като част от непрекъсната програма, а дългосрочната цел е да се обмислят други области за повторно използване на водата. При все това настоящият специален регламент е твърде тясно насочен и урежда почти изключително преработването на вече пречистени градски отпадъчни води, за да стане възможно използването им под различни форми за напояване в селското стопанство. Битовата и промишлената повторна употреба остават извън приложното поле на настоящото предложение и до известна степен вече са обхванати — например в Директивата за пречистване на градски отпадъчни води, която понастоящем е в процес на преразглеждане (5).

3.   Основно съдържание на предложението на Комисията

3.1.

Предложеният регламент е част от интегриран подход за управление на водите с цел справяне със сериозния и нарастващ проблем с недостига на вода в целия ЕС. Наред с мерките за пестене на вода и ефективно използване на водата, пречистените отпадъчни води от градски пречиствателни станции за отпадъчни води могат да допринесат за това чрез осигуряване на надеждно алтернативно водоснабдяване.

3.2.

Като цяло повторното използване на водата има по-слабо въздействие върху околната среда в сравнение с други алтернативни начини за водоснабдяване и може да донесе редица екологични, икономически и социални ползи. Регламентът поставя акцент върху повторното използване на водата за напояване в селското стопанство, което понастоящем представлява около една четвърт от общия обем на водочерпене на прясна вода в ЕС.

3.3.

Регламентът ще бъде пряко приложим както по отношение на държавите членки, така и на стопанските субекти, като потенциално ще стимулира развитието и внедряването на екологични технологии. Предложението определя минимални изисквания за качеството и мониторинга на рециклираната вода, въвежда ключови задачи за управление на риска и предлага хармонизиран подход във връзка с повторното използване на водата за напояване в целия ЕС. По-специално предложението определя:

3.3.1.

минимални изисквания за качеството на рециклираната вода и мониторинга, които обхващат микробиологични елементи (например нивата на бактериите E. Coli) и изисквания по отношение на редовния мониторинг и мониторинга за валидиране. Тези изисквания ще гарантират, че рециклираната вода, произведена в съответствие с предложения регламент, е безопасна за напояване;

3.3.2.

ключовите задачи за управление на риска добавят допълнително ниво на защита към минималните изисквания, т.е. установяването на всеки допълнителен риск, който трябва да бъде преодолян, за да бъде безопасно повторното използване на водата. Това включва най-вече задължението на операторите на инсталациите за рециклиране да изготвят план за управление на риска от повторното използване на водата, необходим за издаването на разрешително от компетентния орган, което подлежи на преразглеждане най-малко на всеки пет години;

3.3.3.

по-голяма прозрачност. Новите правила за прозрачност изискват гражданите да получава достъпна информация онлайн относно практиката за повторно използване на водата в своите държави членки. Ще бъде необходим акт за изпълнение, в който да се определят подробни правила по отношение на формата и представянето на информацията, която трябва да бъде предоставяна.

3.4.

Предвижда се държавите членки да разработят набори от данни, съдържащи информация относно повторното използване на водата с подкрепата на Европейската агенция за околна среда, която ще извършва прегледи на изпълнението на регламента на равнището на Съюза. Предвижда се първата оценка да се извърши шест години след влизането му в сила.

3.5.

Следва да се отбележи, че предложеният регламент не изисква от държавите членки да предприемат пречистване на отпадъчните води за напояване. Основната му цел е да създаде доверие сред широк кръг от заинтересовани страни — органи по водите, земеделски стопани, инвеститори и потребители по отношение на това, че се прилагат последователно най-високи стандарти за безопасност при осигуряването на вода, използвана за напоителни цели. Това ще бъде значителен напредък спрямо настоящата практика.

3.6.

Техническите въпроси, по-специално откриването, стандартите за безопасност и граничните параметри са подробно анализирани в оценката на въздействието, както и в съпътстващата научноизследователска документация.

4.   Общи бележки

4.1.

Комитетът подкрепя категорично настоящия регламент, тъй като той ще допринесе за намаляване на натиска в резултат от изменението на климата и ще бъде полезно допълнение към прилагането на Рамковата директива за водите (РДВ) и кръговата икономика като цяло. Отбелязваме положителните примери на широко повторно използване на водата, съчетано със селскостопанско производство, по-специално в Кипър и Израел, където понастоящем близо 90 % от пречистената отпадъчна вода се използва повторно. ЕИСК си задава въпроса дали в регламента за повторно използване на водата не трябваше да бъде разгледан въпросът за оползотворяването на топлината от водата преди отвеждането ѝ до пречиствателната станция. Такива съоръжения трябва да се инсталират в еднофамилните и многофамилните жилища, в басейните и хотелите.

4.2.

Предложеният регламент признава предимството на мерките за пестене и ефективно използване на водата в йерархията на управлението на водите. Вариантът за доброволно повторно използване ще бъде избиран само когато е целесъобразен, безопасен и рентабилен. Съществуват значителни възможности за повторното използване на водата за напояване, по-специално в някои южни държави — членки на ЕС, с преобладаващо по-ниски равнища; например Италия и Гърция използват повторно само 5 %, а Испания — 12 % от водата. Окуражаващ е фактът, че повторното използване на водата се увеличава със стабилни темпове.

4.3.

Комитетът отбелязва, че целта на регламента е да се въведе общ подход по отношение на стандартите на качеството на водата за повторно използване. Понастоящем това не е така. Като цяло потребителите не са запознати с големите различия между държавите членки относно качеството на водата, използвана за напояване. Единен минимален стандарт ще насърчи възприемането на тази практика и съответните инвестиции и ще гарантира по-голяма сигурност за потребителите, що се отнася до въпроси, свързани със здравето.

4.4.

Комитетът отбелязва също така, че са били взети под внимание опасения относно патогени, замърсители, които пораждат нови опасения, странични продукти от дезинфекция и резистентност към антибиотици (в Приложение 2) въз основа на техническия доклад „Science for Policy“ на Съвместния изследователски център, който изследва много подробно управлението на рисковете във връзка със здравето и околната среда при повторното използване на водата за напояване в селското стопанство (6). Това следва да гарантира опазването на почвите, подпочвените води, питейната вода и хранителните продукти във всеки отделен проект.

4.5.

В редица ситуации традиционните водни ресурси като цяло са със занижена цена и не отразяват екологичните разходи и стойността на ресурсите. Също така продължава да се извършва значително незаконно водочерпене от реки и от частни сондажи. За да може настоящият регламент да постигне желаното въздействие в най-голяма степен, са необходими ефективен контрол върху водните ресурси и въвеждане на режим на активна отчетност и привеждане в изпълнение във всички държави членки.

4.6.

Предложеният регламент въвежда определена разрешителна процедура за проекти за повторно използване на водата. Това следва да допринесе за ясно разпределение на отговорностите между различните участници във водния цикъл за повторно използване на водата.

4.7.

Комитетът оценява предложената възможност в регламента, който насърчава адаптирането или проектирането на пречиствателните станции за повторно използване с цел улесняване на „фертигацията“. Това представлява задържането в преработената вода, при надлежно спазване на стандартите за безопасност, на разтворими торове, като например азот и фосфор, и полезната, обогатяваща почвата органична материя, която навлиза във водния цикъл при битовата и промишлена употреба. Тези допълнителни ползи се считат за второстепенни спрямо основната полза — осигуряване на нови водни ресурси чрез повторно използване.

5.   Конкретни бележки

5.1.

Следва да се отбележи, че понятието „повторно използване на водата“ се отнася до използването на вода, която се добива от (предимно градски) отпадъчни води и която след пречистване достига качество, подходящо за употребата, за която е предназначена.

5.2.

Акцентът в настоящия регламент е поставен предимно върху качеството и безопасността на повторното използване на вода от градските пречиствателни станции за отпадъчни води. Той не се отнася до регулирането на питейната вода или до преки мерки за ефективното използване на водата. Комитетът отбелязва обаче, че ефективното пречистване на отпадъчните води и тяхното повторно използване има значителни екологични ползи в сравнение с други варианти. Например през 2017 г. сушата доведе до загуби за селскостопанския сектор в Италия, оценявани на 2 милиарда евро, а екстремните климатични условия, пред които бяха изправени много държави членки през лятото на 2018 г., вероятно ще увеличат тази сума в целия ЕС. Повторното използване на водата обаче би могло да задоволи 47 % от цялото търсене на вода за напояване в Италия, но понастоящем се използва в много ограничена степен.

5.3.

Въпреки че потенциалът за използване на рециклирана вода в селското стопанство е налице предимно в южните държави членки, техническият и оперативният стимул, който ще създаде настоящият регламент, ще бъде от полза за целия ЕС в бъдеще.

5.4.

Отговорността за гарантиране на стандартите за безопасност на храните, които като цяло са определени от ЕС в съответствие с Регламента за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, се носи, както би трябвало да бъде, от държавите членки. Предложеният регламент ще гарантира, че при повторно използване на водата за напояване на хранителни култури безопасността на потребителите е от първостепенно значение. Вносът на селскостопански продукти от трети държави е включен поради необходимостта от съответствие със законодателството на ЕС в областта на безопасността на храните, въпреки че понастоящем няма специални изисквания относно практиките за напояване в трети държави. Твърди се, че общите стандарти на ЕС биха могли да послужат като модел за трети държави, и по-специално за нашите двустранни търговски партньори, въпреки че това ще бъде предмет на преговори на международно равнище. По света за напояване вече се използват значително количество както непречистени, така и пречистени отпадъчни води, включително в много държави, от които ЕС внася селскостопанска продукция.

---

(1)  Становище на ЕИСК относно „Селското стопанство в търговските преговори“, параграф 4.3 (ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 20).

(2)  Недостиг на вода е налице, когато търсенето на вода надвишава наличното количество през определен период или когато използването ѝ е ограничено поради лошо качество.

(3)  COM(2012) 672 final.

(4)  Становище на ЕИСК относно „План за опазване на водните ресурси на Европа“, ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 93.

(5)  Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (OВ L 135, 30.5.1991 г., стp. 40).

(6)  Публикация на Съвместния изследователски център (JRC) Towards a legal instrument on water reuse at EU level (Към правен инструмент за повторно използване на водата в ЕС).