ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 19.12.2017

COM(2017) 796 final

2017/0354(COD)

ПАКЕТ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНИ АКТОВЕ ЗА СТОКИТЕ

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно взаимното признаване на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка

(текст от значение за ЕИП)

{SWD(2017) 471 final}
{SWD(2017) 472 final}
{SWD(2017) 475 final}
{SWD(2017) 476 final}
{SWD(2017) 477 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Постигането на по-задълбочен и по-справедлив единен пазар е един от ключовите политически приоритети, които Европейската комисия си поставя 1 . Последващите действия и изпълнението на стратегията за единния пазар „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“, приета на 28 октомври 2015 г. 2 , са една от основните цели в работната програма на Комисията за 2017 г 3 .

В рамките на единния пазар свободното движение на стоки е най-добре развитата от четирите основни свободи и създава близо 25 % от БВП на ЕС и 75 % от вътресъюзната търговия. Делът на ЕС от световната търговия със стоки е около една шеста. През 2016 г. търговията със стоки между държавите — членки на ЕС (вътресъюзна търговия), възлезе на 3 110 милиарда евро 4 . Въпреки това има още какво да се направи, за да се гарантира наличието на задълбочен и справедлив европейски единен пазар. В областите, в които няма общи правила, принципът за взаимно признаване не винаги се прилага. Пакетът от законодателни актове за стоките, обявен в работната програма на Комисията за 2017 г., си поставя за цел да разреши този основен проблем с помощта на инициатива за взаимното признаване.

Взаимното признаване е от съществено значение за правилното функциониране на единния пазар на стоки. В областите, в които няма специално законодателство на ЕС, държавите членки са свободни да определят национални правила, задаващи изисквания по отношение на продуктите. Подобни национални изисквания могат да съществуват паралелно в различните държави членки, но в случай че се различават помежду си, могат да бъдат пречка пред вътресъюзната търговия. Принципът за взаимно признаване гласи, че стоките, законно пуснати на пазара в една държава членка, следва да не бъдат забранявани в друга държава членка, освен ако тя има сериозни основания за забрана или ограничаване на продажбата им. Взаимното признаване се прилага по отношение на продуктите, които не са обект на законодателство на Съюза за хармонизация или които са обхванати само частично от такова законодателство, например много потребителски продукти, като текстилни изделия, обувки, артикули за деца, бижутерийни изделия, домакински съдове или мебели.

С приемането на Регламент (ЕО) № 764/2008 („регламента“) 5 отчасти 6 беше даден отговор на слабото прилагане на принципа за взаимно признаване в областта на стоките, дължащо се на недостатъчното му познаване, правната несигурност при прилагането му и липсата на административно сътрудничество между националните органи. Основната цел на регламента беше създаването на процедурна рамка, чрез която да се сведе до минимум възможността националните технически правила да създават незаконосъобразни пречки 7 .

През декември 2013 г. в заключенията относно политиката за единния пазар, приети от Съвета по конкурентоспособност, беше отбелязано, че с цел подобряване на рамковите условия за предприятията и потребителите на единния пазар следва да бъдат използвани всички съответни инструменти, включително хармонизацията и взаимното признаване 8 . Поради това Комисията беше приканена да представи пред Съвета доклад за секторите и пазарите, в които прилагането на принципа за взаимно признаване е икономически най-изгодно, но въпреки това действието му продължава да бъде недостатъчно или проблемно. В своите заключения относно политиката за единния пазар от февруари 2015 г. Съветът по конкурентоспособност призова Комисията да гарантира ефикасното действие на принципа за взаимно признаване и, ако е целесъобразно, да излезе с предложения в тази насока 9 .

В отговор на индикациите, че функционирането на принципа за взаимно признаване евентуално е неоптимално, и с оглед на искането на Съвета, прилагането на принципа за взаимно признаване беше подложено на външна оценка 10 . Опирайки се на тази оценка Комисията от своя страна направи оценка на функционирането на взаимното признаване (REFIT), която включваше и оценка на действието на регламента с цел получаване на пълна картина на пречките, спъващи взаимното признаване (по-надолу „оценката“).

В хода на оценката беше достигнато до заключението, че взаимното признаване не функционира според очакванията, а принципът и регламентът са имали ограничено въздействие по отношение на заложените цели за повишаване на осведомеността и подобряване на правната сигурност и административното сътрудничество.

Настоящата инициатива е в отговор на заключенията от оценката. Общата ѝ цел е да се постигне по-справедлив и по-задълбочен единен пазар на стоки чрез по-засилено и по-добре прилагано взаимно признаване.

Конкретната цел е да се подобри функционирането на взаимното признаване с помощта на няколко амбициозни мерки. Тези мерки имат за цел да гарантират спазването на съществуващите права и задължения, произтичащи от принципа за взаимно признаване. На практика това означава, че държавите членки ще продължат да имат правото да защитават своите легитимни национални публични цели и да ограничават пускането на пазара на стоки, дори когато същите са законно пуснати на пазара другаде, ако решението за това е мотивирано и пропорционално.

На първо място, разясняването на приложното поле на взаимното признаване — дефинирайки ясно случаите, когато то е приложимо — ще подобри правната сигурност за предприятията и националните органи по отношение на това може ли да се използва принципът за взаимно признаване.

На второ място, въвеждането на лична декларация, която да улесни доказването, че даден продукт вече е законно пуснат на пазара, и на система за разрешаване на проблеми, която да обхване решенията за отказ или ограничаване на достъпа до пазара, ще подобри правната сигурност по отношение на прилагането на взаимното признаване и ще улесни предприятията в изпълнението на този процес. И предприятията, и националните органи ще имат ясна представа какво да очакват в случаите, когато се прилага или следва да се приложи принципът за взаимно признаване.

И на последно място, изграждането на административно сътрудничество и разработването на ИТ инструмент ще подобрят комуникацията и сътрудничеството и ще повишат доверието между националните органи, улеснявайки така функционирането на взаимното признаване.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

а)Директива (ЕС) 2015/1535 установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество 11 .

Директивата спомага да се гарантира по-голяма степен на взаимно признаване и по-високо качество на процеса, като изисква от държавите членки да нотифицират на Комисията и помежду си всички проекти на „технически регламенти“ за продукти преди приемането им като част от националното законодателство. Това спомага да се предотврати създаването на нови пречки пред търговията под формата на „технически регламенти“, като дава възможност на Комисията и държавите членки преди приемането на такива регламенти да потвърдят съвместимостта им със законодателството на ЕС. Целта на настоящата инициатива е различна, но допълва посочената по-горе цел. С настоящата инициатива се въвеждат коригиращи мерки, които да гарантират, че след въвеждането на правило то се прилага правилно във всеки отделен случай, като се зачита принципът за взаимно признаване.

б)Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите 12  

Посочената директива гарантира безопасността на пуснатите на пазара на ЕС продукти. Тя се прилага за нехармонизираните потребителски продукти. Настоящият проект на регламент също се прилага в нехармонизираната област, но негов обект са случаите, когато компетентните органи на държава членка възнамеряват да откажат или забранят пускането на пазара или употребата на нехармонизиран потребителски продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава членка, на основания, различни от риск за здравето и безопасността на потребителите. Такъв е случаят например, когато пускането на пазара на даден продукт не се разрешава поради причини, свързани с наименованието, размерите, състава или опаковката, или поради съображения, свързани с околната среда.

в)Регламент (ЕС) № 305/2011 за строителните продукти 13  

С регламента се въвеждат звена за контакт относно продуктите в строителството (ЗКПС), които да предоставят информация относно приложимите към строителните работи и строителните продукти разпоредби. Настоящата инициатива по съгласуван начин допълва дейността на ЗКПС. В много държави членки обаче ЗКПС и звената за контакт относно продуктите са слети с цел да предлагат на бизнеса обслужване на „едно гише“. Настоящата инициатива не е пречка за предприемането на бъдещи подобни сливания.

г)Мрежа СОЛВИТ 14  

СОЛВИТ е услуга, която се предоставя от националната администрация във всяка държава от ЕС, както и в Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. СОЛВИТ помага на предприятията, в случай че правата им в друга държава — членка на ЕС, са нарушени, и се стреми да намери разрешение на проблема до 10 седмици. Поради това СОЛВИТ може да се използва като алтернатива на съдебните производства от всяко предприятие, което се сблъсква с национално решение за отказ или ограничаване на достъпа му до пазара на основание принципа за взаимно признаване. Настоящата инициатива доразвива мрежата на СОЛВИТ и приетия неотдавна план за укрепване на СОЛВИТ 15 . Тя подсилва съществуващия механизъм в областта на стоките с цел да направи по-лесно обжалването на административни решения, които отказват или ограничават достъпа до пазара на основание взаимно признаване.

д)Законодателство на ЕС за хармонизация

Законодателството на ЕС за хармонизация и взаимното признаване се допълват взаимно. Свободното движение на стоки на вътрешния пазар се гарантира чрез общи за ЕС правила относно продуктите (законодателство на ЕС за хармонизация) и чрез принципа за взаимно признаване. В законодателството на ЕС за хармонизация са определени общи изисквания за начина на производство на даден продукт. Целта да се въведе законодателство на ЕС за хармонизация, което да обхваща всеки един продукт и всеки един негов аспект, обаче не е нито постижима, нито желана. Този процес е скъп и бавен, при него трябва да се постигне баланс между различните подходи и той следва да бъде запазен за онези продукти и аспекти на продуктите, при които има значителни пречки пред свободното движение в рамките на единния пазар, които не могат да бъдат преодолени по друг начин. В областите, в които няма общи за ЕС правила, или когато продуктите са обхванати само частично от общи за ЕС правила, държавите членки имат свободата да приемат национални технически правила, с които да определят изисквания, на които продуктите да отговарят по отношение на означение, форма, размери, етикетиране или опаковка и т.н. Настоящата инициатива гарантира, че когато една държава членка приема такива правила, те отговарят на разпоредбите на членове 34 и 36 от ДФЕС и по-специално на принципа за взаимно признаване.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

По отношение на взаимното признаване от значение са следните изпълнявани понастоящем/планирани инициативи на равнището на ЕС:

а)Единен цифров портал 16 Целта на портала е да подобри наличието, качеството и възможността за лесно намиране на информация, услуги за оказване на съдействие и процедури, които са от интерес за бизнеса и гражданите.

б)План за действие за укрепване на СОЛВИТ 17 .

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПРОЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание на регламента е член 114, параграф 1 от ДФЕС, който се отнася до създаването и функционирането на вътрешния пазар и в който са предвидени мерките, които могат да бъдат приемани с цел сближаване на разпоредбите, залегнали в законови, подзаконови или административни действия в държавите членки и имащи за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар. Настоящият регламент има за цел да установи правила и процедури, с които да се гарантира, че свободното движение на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка, се извършва в пълно съответствие с принципа за взаимно признаване. Той не засяга регулаторната независимост на държавите членки в областта на нехармонизираните стоки.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност) 

Взаимното признаване се прилага само в трансгранични ситуации, когато икономически оператор желае да търгува в държава членка с продукт, който вече е законно пуснат на пазара в друга държава членка. Действията само от страна на държавите членки не могат да разрешат проблемите, свързани с прилагането на принципа за взаимно признаване в рамките на единния пазар. За да бъде прилагането на принципа ефективно, то трябва да почива на общи решения, които се прилагат от всички национални органи. Само подобни общи процедури могат да гарантират, че националните органи прилагат принципа по един и същи начин и така да дадат възможност на дружествата да получават едно и също третиране, независимо от това в коя държава се опитват да предлагат продукта си. Ако процедурните аспекти на прилагането на принципа за взаимно признаване бъдат оставени на отделните държави членки, това ще го отслаби, тъй като неговият modus operandi ще бъде разбит на 28 различни, а евентуално и противоречащи си процедури. Поради това действието на равнище ЕС е и целесъобразно, и оправдано с оглед на гарантирането на ефективното прилагане на принципа. ЕС носи отговорност за предприемането на действия, с които да се гарантира функционирането на единния пазар на стоки. В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите. Забраната на мерките с равностоен на количествени ограничения върху вноса на стоки ефект е един от основните принципи на ДФЕС (членове 34 — 36).

•Пропорционалност

В предложението грижливо е постигнат баланс между, от една страна, регулаторната независимост, с която държавите членки разполагат, за да определят нивото на защита, което считат за необходимо за постигането на легитимни цели от обществен интерес, и — от друга страна — необходимостта да бъдат преодолени оставащите пречки пред свободното движение на стоки, законно пуснати на пазара в други държави членки и обект на членове 34 — 36 от ДФЕС.

Предвидените в настоящото предложение мерки не надхвърлят това, което е необходимо за решаване на констатираните проблеми и за постигане на поставените цели. Прогнозираните разходи за Комисията и държавите членки се считат за приемливи и ще бъдат компенсирани от икономиите, които ще постигне бизнесът, както и от ползите за предприятията, потребителите и държавите членки.

•Избор на инструмент

Правното основание на настоящия регламент е член 114 от ДФЕС. Той включва разпоредби, чиято цел е да подобрят функционирането на единния пазар на стоки, като установят правила и процедури за компетентните органи на държавите членки и за предприятията, с които да гарантират безпроблемно свободно движение на стоките, законно пуснати на пазара в друга държава членка.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на съществуващото законодателство

Оценката на функционирането на взаимното признаване в областта на стоките, т.е. на принципа за взаимно признаване и на Регламента за взаимното признаване, се занима с това до каква степен взаимното признаване е постигнало първоначалните си цели като ефективност, ефикасност, значение, последователност и добавената стойност за ЕС. Констатациите сочат, че в областта на стоките взаимното признаване продължава да бъде от значение и има потенциал за постигане на добавена стойност за ЕС. То дава възможност за пускане на пазара в други държави членки на продукти, които вече са законно пуснати на пазара другаде. Принципът за взаимно признаване обаче не функционира добре. По-голямата част от предприятията, които желаят да продават продукти в друга държава членка, проверяват кои са приложимите правила в тази държава членка и, ако те не им позволяват да продават продукта си, не преминават към позоваване на принципа за взаимно признаване, а в повечето случаи адаптират продукта си към съществуващите изисквания. Когато предприятията направят опит да се позоват на принципа за взаимно признаване, националните органи често пъти отказват на съответните продукти достъп до пазара. Що се отнася до регламента, приет с цел да се улесни прилагането на принципа за взаимно признаване, като цяло оценката показа, че само някои икономически оператори считат, че след влизането в сила на регламента продажбата на продукти в други държави членки е станала по-лесна. Регламентът е имал умерен ефект по отношение на набелязаните цели, предимно защото определените с него процедурни изисквания се оказаха недостатъчни, за да гарантират лесното, надеждно и неусложнено прилагане на принципа за взаимно признаване. Ограничен е и постигнатият от него ефект по отношение на повишаването на осведомеността за принципа за взаимно признаване.

Ефективност

Въпреки съществуването на принципа и приемането на регламента свободното движение на стоки в нехармонизираната област продължава да бъде проблемно, предимно поради неосведоменост и лошо познаване на материята, липса на правна сигурност, доверие и сътрудничество между националните органи. Предприятията продължават да срещат трудности по отношение на достъпа до пазара, дори когато техните продукти вече са законно пуснати на пазара в други държави членки. Поради това те често адаптират продуктите си или се отказват от намерението да излязат на нов пазар. Консултацията със заинтересованите страни показва, че нивото на осведоменост относно взаимното признаване се е увеличило през последните години, но не в достатъчна степен. Всички заинтересовани страни считат, че осведомеността трябва да се увеличи и че това следва да бъде един от основните приоритети на Комисията. Правната сигурност при използването на взаимното признаване продължава да бъде крупно препятствие пред свободното движение на нехармонизирани продукти и една от основните причини, поради която предприятията и националните органи не приемат с ентусиазъм взаимното признаване. Що се отнася до административното сътрудничество, оценката показа, че то трябва да се задълбочи с цел да се улесни прилагането на принципа за взаимно признаване.

Ефикасност

С цел да бъде направена оценка доколко разходите за прилагането на принципа и регламента са пропорционални на постигнатите ползи беше проведена консултация със съответните заинтересовани страни. Що се отнася до регламента, свързаните с него разходи за националните органи са били само по няколко пера: създаване и дейност на звената за контакт относно продуктите (7417 — 47 450 евро, на база 1 еквивалент на пълно работно време) и разходи за оценяване на продукти, законно пуснати на пазара в друга държава членка (420 000 евро в един сектор, например торове). Националните органи считат, че тези разходи са средни по размер. Основните разходи за предприятията са свързани обаче с неправилното прилагане на взаимното признаване. Налага се предприятията да адаптират продуктите си, да провеждат повторни изпитвания и процедури (1000 — 150 000 евро за един продукт на един пазар) или да пропускат възможности (40 000 — 500 000 евро за един продукт на един пазар), тъй като са принудени да се откажат от навлизането на нов пазар. Повечето от тези разходи се определят като значителни. Що се отнася до съотношението разходи — ползи, възприятията са разнородни. Докато националните органи по-скоро считат, че разходите са пропорционални на ползите, по-голямата част от предприятията изказват несъгласие с това твърдение. Те считат, че разходите са значителни, а ползи не са били реализирани.

Съгласуваност

Направената оценка показва, че няма противоречие между взаимното признаване и други политики на ЕС за изграждане на вътрешния пазар и улесняване на свободното движение на стоки в ЕС. Напротив, принципът за взаимно признаване и регламентът допълват и са съгласувани с редица инициативи в тази област, като Директива 2001/95/ЕО за общата безопасност на продуктите 18 , Директива (ЕС) 2015/1535 за прозрачността в рамките на единния пазар, Регламент (ЕС) № 305/2011 за строителните продукти, мрежата СОЛВИТ 19 и законодателството на ЕС за хармонизация.

Значение

Взаимното признаване има за цел постигането на задълбочена пазарна интеграция, като същевременно се зачита разнообразието и регулаторната независимост на държавите членки. То се възприема като алтернатива на хармонизацията, която дава възможност за регулаторна независимост, когато хармонизацията не е необходима, оправдана и пропорционална. Освен това взаимното признаване е от особено значение по отношение на подкрепата за иновациите. В областта на новите и иновативните продукти няма хармонизирани европейски правила и предприятията трябва да разчитат на съществуващите на национално равнище правила/стандарти или дори да работят в отсъствие на такива правила. Взаимното признаване е единствената алтернатива за предприятията, които желаят да пуснат продуктите си на пазара в други държави членки.    

Добавена стойност за ЕС

Оценката показа, че между заинтересованите страни като цяло има консенсус, че взаимното признаване носи добавена стойност за ЕС. То дава възможност за пускане на пазара в други държави членки на продукти, които вече са законно пуснати на пазара другаде, като същевременно запазва регулаторната независимост на държавите членки. Като цяло се признава, че целите, които взаимното признаване преследва, могат да бъдат постигнати само чрез действия на равнището на ЕС. По време на целия процес на консултации заинтересованите страни бяха почти единодушни, що се отнася до необходимостта от правен инструмент на ЕС, чрез който да се постигне взаимно признаване, което е по-качествено и по-широко прилагано.

•Консултации със заинтересованите страни

От членовете на консултативния комитет за взаимното признаване беше поискано да представят коментарите си по време на последните заседания на комитета на 2 декември 2015 г. и 25 октомври 2016 г. Някои представители не бяха убедени, че пълната ревизия на регламента ще донесе някакви ползи, но същевременно всички представители бяха категорични, че има необходимост от някои корекции и че много проблеми могат да бъдат разрешени чрез използването на незаконодателни мерки.

На уебсайта за обществени консултации на сървъра Europa беше публикувана обществена консултация на всички официални езици на ЕС. Консултацията продължи от юни до септември 2016 г. В хода ѝ бяха получени 153 отговора. Предприятията бяха много добре представени (91), след тях се наредиха органите на държавите членки (45) и гражданите (17). Резултатите от консултацията показват, че въпреки отчетената висока степен на осведоменост за взаимното признаване, по-голямата част от респондентите считат, че продължава да има нужда от кампании за осведомяване. Що се отнася до пречките пред функционирането на взаимното признаване, предприятията посочват липсата на бързи средства за правна защита за оспорване на решения за отказ на достъп до пазара като най-голямо препятствие, следвано от недостатъчната комуникация между отделните органи. Що се отнася до приоритетите на Комисията по отношение на взаимното признаване, предприятията отреждат челно място на необходимостта от ефективни средства за правна защита, докато държавите членки и гражданите определят повишаването на осведомеността за взаимното признаване като най-важно.

Обществената консултация беше допълнена от конференция на заинтересованите страни, организирана от Комисията на 17 юни 2016 г. Целта беше да се определят основните въпроси, свързани с функционирането на взаимното признаване, както и да се набележат възможните следващи стъпки. В конференцията участваха 144 души, представляващи бизнеса (62), националните органи (60) и други заинтересовани страни (22), например потребителски организации и профсъюзи. Като цяло участниците считат, че е необходимо функционирането на взаимното признаване да бъде подобрено и да бъде повишена правната сигурност по отношение на прилагането на принципа за взаимно признаване.

•Събиране и използване на експертни становища

Между 2014 и 2016 г. Комисията и външни изпълнители проведоха многобройни проучвания, консултации и обзори, които дават една солидна фактологична база.

Функционирането на принципа за взаимно признаване беше обект на външна оценка, извършена в периода 2014 — 2015 г. Мащабът на проблема и въздействието, което различните обмисляни от Комисията варианти могат да постигнат, също бяха предмет на проучване, извършено между 2016 и 2017 г.

•Оценка на въздействието

При подготовката на настоящата инициатива беше извършена оценка на въздействието. Тя показа, че търговията с продукти, които са предмет на взаимно признаване, е по-ограничена. Сравнението на стойността на износа в рамките на ЕС с вътрешното потребление показва, че при хармонизираните продукти стойността на износа в рамките на ЕС е 55 % от вътрешното потребление, а при нехармонизираните и частично хармонизираните — едва 35 %. Това се дължи на пречките, на които се натъкват предприятията, когато се опитват да предлагат продуктите си съгласно принципа за взаимно признаване. Финансовите разходи, възникващи за бизнеса от липсата на взаимно признаване, са високи. Например необходимостта продуктите да бъдат адаптирани към приложимите национални правила, в случай че взаимно признаване бъде отказано или ако то изобщо не се използва за навлизане на съответния пазар, се оценяват на между 1000 и 150 000 EUR за един продукт на един пазар. Пропуснатите възможности, т.е. случаи, когато предприятията се отказват от навлизането на даден пазар поради различните национални правила, налагащи адаптиране на продуктите, се оценяват средно на между 10 000 и 500 000 EUR за един продукт на един пазар. В проведено за Европейския парламент проучване 20 беше направен опит за оценка на мащаба на въздействието, което нетарифните пречки пред търговията имат на вътрешния пазар. Заключението на проучването е, че ограничаването на подобни бариери би могло да доведе до увеличение на вътресъюзната търговия с повече от 100 млрд. евро годишно. Освен това в периода между 2008 и 2014 г. в нехармонизирани сектори са работили около 0,89 млн. предприятия, което представлява повече от 50 % от общия брой на действащите предприятия в производството. Около 87 % от предприятията са микропредприятия. Според Доклада на Комисията за конкурентоспособността за 2014 г. едва 14 % от МСП извършват трансгранична търговия в ЕС, спрямо 85,4 % от големите производствени предприятия.

Оценката на въздействието получи положително становище от Комитета за регулаторен контрол на 7 април 2017 г. Комитетът излезе със становище, че като цяло докладът е добре издържан, и препоръча с цел допълнително усъвършенстване да бъде разяснен по-добре изборът на варианти и как те ще бъдат приложени на практика. Беше поискано също така в доклада да бъдат изложени по-ясни заключения относно това в каква степен очакваните резултатите от преразглеждането ще повлияят на практическото функциониране на взаимното признаване и ще допринесат за един добре функциониращ вътрешен пазар. И на последно място, необходимо беше да се направи по-добра оценка на потенциала за опростяване на администрирането и намаляване на административната тежест. Препоръките, които се съдържаха в положителното становище, бяха отразени в доклада. По-специално бяха разяснени по-добре различните варианти и начинът, по който те си взаимодействат. В доклада е представено по-добре как действат на практика тези варианти и е поставен акцент върху последиците, които има за пазара предпочитаният вариант. В доклада е обяснено по-добре също така защо настоящата регулаторна тежест се дължи на нефункционирането на взаимното признаване и ясно е представено по какъв начин предпочитаните варианти ще намалят тази тежест. Обобщението и положителното становище на Комитета за регулаторен контрол могат да бъдат намерени на следния адрес: XXXXX.

Освен вариант 1 (запазване на съществуващото положение) предвидените варианти на политика, включени в оценката на въздействието, са:

Вариант 2 — Незаконодателни мерки за подобряване на функционирането на взаимното признаване (повишаване на осведомеността, обучения, обмен на служители и др.)

Вариант 3 — Минимални законодателни промени в Регламент (ЕО) № 764/2008 (прозрачност на административните решения, използване на стандарти на ЕС, засилена роля на звената за контакт относно продуктите)

Вариант 4 — Комплексни законодателни промени в Регламент (ЕО) № 764/2008 (доброволна декларация за взаимно признаване, механизъм за разрешаване на проблеми, засилени звена за контакт относно продуктите, засилено сътрудничество)

Вариант 5 — Доброволно предварително разрешение преди пускане на пазара

Вариантът регламентът да бъде отменен и възможността да се предложат мерки за по-нататъшна хармонизация по конкретни основни изисквания, обхващащи някои аспекти на продуктите, бяха отхвърлени още на ранен етап, както и въвеждането на декларация за съответствие, подадена от трета страна.

Предпочитаният вариант е вариант 4 (комплексни законодателни промени в Регламент (ЕО) № 764/2008), допълнен от вариант 2 (незаконодателни мерки).

Вариант 2 (незаконодателни мерки) беше подкрепен от всички заинтересовани страни, но беше счетено, че би бил ефективен само ако е допълнен от други всеобхватни инструменти.

Вариант 3 (минимални законодателни промени в регламента) беше счетен от държавите членки и икономическите оператори за потенциално ефективен, но в по-малка степен в сравнение с другите варианти.

Вариант 4 беше счетен за най-ефективен по отношение на постигането на целите на политиката и намаляването на разходите за бизнеса.

Сред заинтересованите страни имаше консенсус, че вариант 5 (доброволно предварително разрешение) не може да премахне съществуващите пречки пред взаимното признаване. От него биха произтекли предимно разходи. Например в сектора на биоцидите беше направена оценка, че административните разходи във връзка с тази процедура биха били между 18 и 20 милиона евро годишно.

Поради сложността и разнообразието на продуктите, попадащи в обхвата на взаимното признаване, е изключително трудно да се направи количествена оценка на ползите. Вариант 4, съчетан с вариант 2, би повишил осведомеността и познаването на взаимното признаване и същевременно би донесъл правна сигурност относно прилагането на принципа, както и подобряване на административното сътрудничество. С негова помощ за възможността за навлизане на нови пазари без допълнителни промени в продуктите ще се осведомят повече икономически оператори, а същевременно операторите, които вече са наясно с принципа, но не са склонни да го използват, ще започнат да подхождат с повече доверие към системата. Ще се улесни по-специално пускането на пазара на продукти, законно пуснати в други държави членки, като се зададат рамки и се рационализират дискусиите дали даденият продукт може да навлезе на пазара на основание на принципа за взаимно признаване и като се намали риска от отказ на достъпа до пазара. Ще бъдат намалени значително разходите за бизнеса, що се отнася до информиране, адаптиране, забавен достъп до пазара и пропуснати възможности. Държавите членки също ще извлекат ползи от тази комбинация от варианти, тъй като ще получат по-голям стимул да прилагат по-коректно и последователно принципа за взаимно признаване. Ограничаването на бариерите пред търговията (вж. по-горе) би могло да доведе до увеличение на вътресъюзната търговия с повече от 100 млрд. евро годишно.

Количествената оценка на разходите за предпочитаните варианти също е много трудна. Счита се, че разходите за икономическите оператори ще бъдат минимални, като това се отнася и до доброволната декларация за взаимно признаване, по отношение на която разходите се оценяват като минимална административна работа (според оценките на един икономически оператор са необходими средно 20 минути за попълването на декларацията). Държавите членки и Комисията ще трябва да поемат някои неотменни разходи, които могат да бъдат прогнозирани по следния начин: вариантът с незаконодателните мерки е свързан с организирането и координирането на прояви за повишаване на осведомеността и на обучения (500 000 евро), както и с разходи за схемата за обмен на служители (100 000 евро). Механизмът за разрешаване на проблеми предполага увеличено работно натоварване за Комисията по отношение на служителите, работещи по жалбите (допълнителни 3 или 4 еквивалента на пълно работно време). Увеличаването на административното сътрудничество между държавите членки също е свързано с известни разходи, оценявани на 1 200 000 евро годишно.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Инициативата е свързана с програмата REFIT поради въздействието, което лошото функциониране на взаимното признаване има върху функционирането на вътрешния пазар. Като част от оценката бяха разгледани начините за намаляване на регулаторната тежест. Заключението беше, че фактът, че взаимното признаване не функционира добре, е на практика регулаторна тежест, водеща до появата на пречки пред търговията. Поради това всички усилия за подобряване на функционирането на взаимното признаване биха довели до опростяване за предприятията, например до по-лесен достъп до нови пазари. Въвеждането на доброволна декларация за взаимно признаване ще има голямо въздействие, що се отнася до административната тежест за икономическите оператори. Рационализирането на процедурите за оценяване на пазара и за комуникация с националните органи ще улесни достъпа до пазара, а оттам ще намали и разходите за икономическите оператори. Освен това по-доброто сътрудничество и по-добрата комуникация между органите ще увеличат доверието и по този начин ще намалят закъсненията при оценяването на стоките на пазара.    

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Комисията ще извършва оценка на регламента на всеки пет години и ще представя доклад на Европейския парламент и Съвета. В доклада ще се прави оценка на функционирането на регламента и на принципа за взаимно признаване въз основа, където е приложимо, на критериите за ефективност, ефикасност, значение, последователност и добавена стойност за ЕС, както и въз основа на въздействието върху свободното движение на стоки и върху вътрешния пазар за стоки на базата на получената от заинтересованите страни обратна информация, включително такава от държавите членки. Ще бъдат взети предвид конкретни индикатори, даващи възможност за оценка на въздействието на регламента, като брой на нотификациите от компетентните органи чрез информационната и комуникационна система, бързина на използваните процедури или брой на случаите на обмен на информация между компетентните органи и звената за контакт относно продуктите.

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

2017/0354 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно взаимното признаване на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 21 , в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите. Между държавите членки са забранени количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект. Тази забрана се отнася до всяка национална мярка, която може да възпрепятства, пряко или косвено, действително или потенциално, вътресъюзната търговия със стоки. В рамките на вътрешния пазар свободното движение на стоки се гарантира чрез хармонизиране на правилата на равнището на Съюза, с които се определят общи изисквания за пускането на пазара на определени стоки или — за стоките или за аспектите на стоките, необхванати от правила на Съюза за хармонизация — чрез прилагането на принципа за взаимно признаване.

(2)Пред свободното движение на стоки между държавите членки могат да бъдат поставени незаконосъобразни пречки, ако в отсъствието на правила на Съюза за хармонизация, обхващащи стоките или някои аспекти на стоките, компетентен орган на държава членка прилага национални правила към стоки от въпросния тип, законно пуснати на пазара на друга държава членка, като изисква стоките да отговарят на определени технически изисквания, като изисквания относно означението, формата, размерите, теглото, състава, представянето, етикетирането или опаковката. Прилагането на такива правила за стоки, пуснати законно на пазара в друга държава членка, може да бъде в противоречие с членове 34 и 36 от Договора, дори ако те се прилагат за всички стоки без разграничение.

(3)Принципът за взаимно признаване произтича от съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Съгласно този принцип държавите членки не могат да забраняват продажбата на своя територия на стоки, които са законно пуснати на пазара в друга държава членка, дори когато стоките са били получени или произведени в съответствие с различни технически правила. Този принцип обаче не е абсолютен. Държавите членки могат да се противопоставят на пускането на пазара на стоки, законно пуснати на пазара другаде, когато такива ограничения са оправдани въз основа на съображенията, посочени в член 36 от Договора, или въз основа на други императивни съображения от обществен интерес, като и в двата случая тези съображения са пропорционални на преследваната цел.

(4)Понятието „императивни съображения от обществен интерес“ е понятие в развитие, разработено от Съда в практиката му във връзка с членове 34 и 36 от Договора. То обхваща, inter alia, ефективността на данъчния контрол, почтеността на търговските сделки, защитата на потребителите, опазването на околната среда, поддържането на разнообразие на пресата и риска от нанасяне на сериозна вреда на финансовото равновесие на системата за социална сигурност. Такива императивни съображения, по отношение на които съществуват различия между отделните държави членки, могат да оправдаят прилагането на национални правила от страна на компетентните органи. Такива решения обаче е необходимо да бъдат надлежно обосновани, а принципът на пропорционалност трябва винаги да се спазва, като се отчита дали компетентните органи действително са взели най-малко ограничителното решение. Освен това административните решения, ограничаващи достъпа до пазара или отказващи достъп до пазара на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка, не могат да бъдат обосновани с факта, че стоките, които се оценяват, изпълняват легитимната обществена цел, преследвана от държавата членка, по начин, различен от начина, по който националните стоки във въпросната държава членка изпълняват съответната цел.

(5)Регламент (ЕО) № 764/2008 22 беше приет с цел улесняване на прилагането на принципа за взаимно признаване чрез създаването на процедури, които намаляват в максимална степен възможността за създаване на незаконосъобразни пречки пред свободното движение на стоки, които вече са законно пуснати на пазара в друга държава членка. Въпреки приемането на посочения регламент по отношение на прилагането на принципа за взаимно признаване все още съществуват много проблеми. Оценката, проведена в периода между 2014 и 2016 г., показа, че принципът не функционира според очакванията, а Регламент (ЕО) № 764/2008 е улеснил в много ограничена степен прилагането му. Инструментите и процедурните гаранции, въведени с Регламент (ЕО) № 764/2008, не успяха да изпълнят целта си да подобрят прилагането на принципа за взаимно признаване. Така например мрежата на звената за контакт относно продуктите, която беше създадена с цел да предоставя информация на икономическите оператори за приложимите национални технически правила и прилагането на принципа за взаимно признаване, почти не се познава или използва от икономическите оператори. В рамките на тази мрежа няма и достатъчна степен на сътрудничество между националните органи. Рядко се спазва изискването за нотифициране на административните решения за отказ или за ограничаване на достъпа до пазара. В резултат на това пред свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар продължават да стоят пречки.

(6)През декември 2013 г. в заключенията относно политиката за единния пазар, приети от Съвета по конкурентоспособност, беше отбелязано, че с цел подобряване на рамковите условия за бизнеса и потребителите в единния пазар следва да бъдат използвани всички съответни инструменти, включително взаимното признаване. Съветът прикани Комисията да докладва за случаи на все още неадекватно или проблемно действие на принципа за взаимно признаване. В своите заключения относно политиката за единния пазар от февруари 2015 г. Съветът по конкурентоспособност призова Комисията да предприеме мерки, за да гарантира ефикасното действие на принципа за взаимно признаване и да излезе с предложения в тази насока.

(7)Регламент (ЕО) № 764/2008 има някои недостатъци и поради това следва да бъде преразгледан и укрепен. С цел яснота Регламент (ЕО) № 764/2008 следва да бъде заменен от настоящия регламент. С настоящия регламент следва да се създадат ясни процедури, които да обезпечават свободното движение на стоките, законно пуснати на пазара в друга държава членка, и да гарантират, че свободното движение може да бъде ограничавано само когато държавите членки имат легитимни основания от обществен интерес за това и ограничението е съразмерно. Регламентът гарантира спазването на съществуващите права и задължения, произтичащи от принципа за взаимно признаване, от страна на икономическите оператори и националните органи.

(8)Настоящият регламент следва да не засяга по-нататъшното
хармонизиране на условията за пускане на стоки на пазара, когато това е целесъобразно, с оглед подобряване функционирането на вътрешния пазар.

(9)Пречките пред търговията могат да произтичат и от други
видове мерки, които попадат в приложното поле на членове
34 и 36 от Договора. Тези мерки могат да включват например технически спецификации, изготвени за процедури по възлагане на обществени поръчки, или задължения за използване на официални езици в държавите членки. Тези мерки обаче следва да не представляват национални технически правила по смисъла на настоящия регламент и
следва да не попадат в неговото приложно поле.

(10)Понякога националните технически правила се привеждат в действие в държава членка чрез процедура за предварително разрешение, съгласно която преди стоките да могат да бъдат пуснати на пазара на държавата членка трябва да бъде получено официалното одобрение на компетентен орган. Съществуването на процедура за предварително разрешение само по себе си ограничава свободното движение на стоки. Поради това, за да бъде оправдана от гледна точка на основния принцип за свободно движение на стоки в рамките на вътрешния пазар, подобна процедура трябва да преследва цел от обществен интерес, призната като такава от правото на Съюза, и да бъде пропорционална и недискриминационна. Съответствието на такава процедура с правото на Съюза се оценява в светлината на съображенията, изложени в практиката на Съда. В резултат на това административните решения, с които се отказва достъп до пазара или той се ограничава единствено на основание, че стоките нямат валидно предварително разрешение, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. При подаване на заявление за задължително
предварително разрешение за стоки обаче всяко бъдещо административно решение, с което заявлението се отхвърля на основание съществуването на техническо правило, приложимо в посочената държава членка, следва да бъде взето в съответствие с настоящия регламент, така че
заявителят да може да се възползва от процедурната защита,
предвидена в настоящия регламент.

(11)Важно е да се изясни, че типовете стоки, обхванати от настоящия регламент, включват и селскостопански продукти. Понятието „селскостопански продукти“ включва и продукти от риболов, както е предвидено в член 38, параграф 1 от Договора.

(12)Важно е да се изясни, че понятието „производител“ включва не само производителят на стоките, но също и лицето, което се представя за производител на стоки като селскостопански продукти, които не са получени посредством производствен процес.

(13)Актовете на националните съдилища или арбитражни съдилища, с които се преценява законосъобразността на случаите, в които вследствие прилагането на национално техническо правило продукти, законно пуснати на
пазара в една държава членка, не получават достъп до
пазара на друга държава членка, и актовете на националните съдилища и арбитражни съдилища, с които се налагат санкции, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент.

(14)За да се ползват от принципа за взаимно признаване, стоките трябва да бъдат законно пуснати на пазара в друга държава членка. Следва да се разясни, че за да се считат за законно пуснати на пазара в друга държава членка, стоките трябва да съответстват на съответните правила, приложими във въпросната държава членка, и да се предоставят на крайни ползватели в нея.

(15)Доказателствата, изисквани, за да се докаже, че стоките са законно пуснати на пазара в друга държава членка, се различават значително в отделните държави членки. Това води до ненужна тежест и забавяне и до допълнителни разходи за икономическите оператори, като същевременно националните органи не могат навреме да получат необходимата информация за оценяването на стоките. Това може да попречи на прилагането на принципа за взаимно признаване. Поради това е от съществено значение икономическите оператори да могат по-лесно да удостоверяват, че техните стоки са законно пуснати на пазара в друга държава членка. Икономическите оператори следва да могат да използват процес на подаване на лична декларация, която следва да предостави на компетентните органи цялата необходима информация за стоките и за тяхното съответствие с приложимите правила в другата държава членка. Използването на декларацията не е пречка националните органи да вземат решение за ограничаване на достъпа до пазара, при условие че това решение е пропорционално и зачита принципа за взаимно признаване и настоящия регламент.

(16)Отговорни за попълването на информацията в декларацията за взаимно признаване следва да бъдат производителят или неговият представител, тъй като производителят познава най-добре стоките. Информацията, че стоките се предоставят на крайни ползватели в съответната държава членка, обаче може да е информация, с която разполага вносител или дистрибутор, а не самият производител. Поради това следва да бъде допустимо друг икономически оператор да попълни тази информация вместо производителя.

(17)Декларацията за взаимно признаване следва във всеки един бъдещ момент да продължи да дава точна и пълна информация за стоките. Поради това декларацията следва да се подържа актуална, както е необходимо, за да отразява настъпилите промени, например в приложимите технически правила.

(18)За да се гарантира, че информацията, предоставена в декларацията за взаимно признаване, е всеобхватна, следва да бъде предвидена хармонизирана структура за тези декларации, която да се използва от икономическите оператори, които желаят да подадат такива декларации.

(19)Важно е да се гарантира, че декларацията за взаимно признаване се попълва с вярна и точна информация. Поради това е необходимо да се предвиди, че икономическите оператори носят отговорност за информацията, съдържаща се в декларацията.

(20)С цел повишаване на ефективността и конкурентоспособността на предприятията, работещи в нехармонизирани области, следва да бъде възможно за улесняване на предоставянето на декларацията за взаимно признаване да се използват предимствата на новите информационни технологии. Поради това икономическите оператори следва да могат да предоставят достъп до своите декларации онлайн.

(21)Настоящият регламент следва да се прилага и за стоките, при които само някои аспекти са обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация. Когато в съответствие със законодателството на Съюза за хармонизация от икономическите оператори се изисква да изготвят ЕС декларация за съответствие, за да докажат съответствието с посоченото законодателство, следва да бъде допустимо информация, предоставена в декларацията за взаимно признаване съгласно настоящия регламент, да бъде включена като част от посочената ЕС декларация за съответствие.

(22)Когато производител реши да не използва механизма на декларацията за взаимно признаване, държавата членка следва да носи отговорността да изиска информацията, която счита за необходима за оценяването на стоките, като отчита надлежно принципа на пропорционалност.

(23)В Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от държавите членки се изисква да съобщават на Комисията и на другите държави членки всички проекти на национални технически регламенти по отношение на всички продукти, включително селскостопански и рибни продукти, и да посочват мотивите, които налагат приемането на тези регламенти. Необходимо е обаче да се гарантира, че след приемането на такива национални технически регламенти принципът за взаимно признаване се прилага правилно в отделните случаи спрямо конкретни стоки. Настоящият регламент следва да установи процедура за
прилагането на принципа за взаимно признаване в отделни
случаи, например, като изисква от държавите членки да посочват националните технически правила, на основание на които е прието административното решение, и легитимните основания от обществен интерес, с които е мотивирано административното решение. Това изискване не задължава обаче държавите членки да обосновават националното техническо правило като такова, а неговото прилагане по отношение на продукт, законно пуснат на пазара в друга държава членка.

(24)Тъй като решенията, с които се отказва или ограничава достъпът до пазара на стоки, които вече са законно пуснати на пазара в друга държава членка, следва да бъдат изключение от основния принцип за свободно движение на стоки, е целесъобразно да се установи ясна процедура, предназначена да гарантира, че при приемането на такива решения се спазват съществуващите задължения, произтичащи от принципа за взаимно признаване. Тази процедура гарантира, че приетите решения са пропорционални и зачитат принципа за взаимно признаване и разпоредбите на настоящия регламент.

(25)Докато един компетентен орган оценява стоки, преди да вземе решение дали следва да ограничи или откаже достъп до пазара, той следва да не може да взема решения за спиране на достъпа до пазара, освен в случаите, когато е необходима бърза намеса с цел предотвратяване на неблагоприятното въздействие върху сигурността и здравето на ползвателите или недопускане предоставянето на стоки, когато то е по принцип забранено на основания, свързани с обществения морал или обществената сигурност, включително с цел предотвратяване на престъпления.

(26)В Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета 23 е създадена система за акредитация, която гарантира взаимното приемане на равнището на компетентност на органите за оценяване на съответствието. Следователно компетентните органи на държавите членки
следва да не отхвърлят приемането на протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от акредитиран орган за оценяване на съответствието, на основание съображения, свързани с компетентността на този орган. Освен това с цел да се избегне, доколкото е възможно, дублирането на изпитвания и процедури, вече извършени в друга държава членка, държавите членки следва също така да приемат протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от други органи за оценяване на съответствието съобразно правото на Съюза. От компетентните органи следва да се изисква да отчитат надлежно съдържанието на представените протоколи от изпитвания или сертификати.

(27)В Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета 24 е посочено, че на пазара могат да се пускат
само безопасни продукти, и са определени задълженията на
производителите и дистрибуторите по отношение на безопасността на продуктите. Директивата дава на компетентните органи право да налагат незабавни забрани на опасни продукти, или временни забрани на продукти, които могат да бъдат опасни, за периода, необходим за извършване на различни проверки, инспекции и оценки на безопасността. В директивата е описана също така процедурата, съгласно която органите предприемат необходимите мерки, като посочените в член 8, параграф 1, букви б) — е) от нея, когато продуктите представляват риск, и е предвидено задължението за нотифициране на тези мерки на Комисията и останалите държави членки. Поради това компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат посочената директива и по-специално разпоредбите, съдържащи се в член 8, параграф 1, букви г) — е) и в член 8, параграф 3 от нея.

(28)С Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета 25 беше създадена, inter alia, система за бързо уведомяване за пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи. Регламентът задължава държавите членки да нотифицират незабавно на Комисията чрез системата за бързо предупреждение всички мерки за ограничаване пускането на пазара, изтегляне или изземване от пазара на храни или фуражи, които предприемат с цел защита на здравето на човека, и които изискват бързи действия. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат посочения регламент и по-специално разпоредбите, съдържащи се в член 50, параграф 3 и в член 54 от него.

(29)С Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета 26 е установена хармонизирана рамка на Съюза относно организацията на официалния контрол и официалните дейности, различни от официален контрол, по цялата агрохранителна верига, като се вземат предвид правилата относно официалния контрол, определени в Регламент (ЕО) № 882/2004 и в съответното секторно законодателство. В регламента е определена конкретна процедура, с която да се гарантира, че икономическите оператори коригират
несъответствието с изискванията на законодателството в
областта на фуражите и храните, здравето на животните и хуманното отношение към животните. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат посочения регламент и по-специално разпоредбите, съдържащи се в член 138 от него.

(30)Във всяко административно решение, прието от компетентен орган на държава членка по силата на настоящия регламент, следва да бъдат посочени наличните средства за правна защита, така че икономическият оператор да може да предяви иск пред компетентния национален съд или арбитражен съд. В решението следва да се съдържа и препратка към процедурата за разрешаване на проблеми, предвидена в настоящия регламент.

(31)Ефективните решения за икономическите оператори, които търсят благоприятни за бизнеса алтернативи при оспорването на административни решения за отказ или ограничаване на достъпа до пазара, са от съществено значение, за да се гарантира правилното и последователно прилагане на принципа за взаимно признаване. За да се гарантира наличието на такива решения и да се избегнат съдебните разноски, особено от страна на МСП, икономическите оператори следва да имат достъп до извънсъдебна процедура за разрешаване на спорове.

(32)Мрежата за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар (СОЛВИТ) е услуга, предоставяна от националната администрация във всяка държава членка, чиято цел е намирането на решения за гражданите и предприятията в случаи на нарушаване на техните права от страна на публични органи в друга държава членка. Принципите, на които се подчинява дейността на СОЛВИТ, са определени в Препоръка 2013/461/ЕС на Комисията 27 .

(33)Системата СОЛВИТ вече се е доказала като ефективен извънсъдебен механизъм за разрешаване на проблеми, който се предоставя безплатно. Тя работи в кратки срокове и предоставя практически решения на гражданите и предприятията в случаи на трудности при признаването на правата им в Съюза от страна на публични органи. Поради това икономическите оператори следва да разчитат първо на СОЛВИТ, преди да могат да задействат механизма за решаване на проблеми по настоящия регламент. Когато икономическият оператор, съответният център на СОЛВИТ и имащите отношение към въпроса държави членки постигнат съгласие относно подходящото разрешение, следва да не бъдат необходими други действия.

(34)Когато обаче неформалният подход на СОЛВИТ не постигне успех и продължават да съществуват сериозни съмнения по отношение на съвместимостта на административното решение и принципа за взаимно признаване, Комисията следва да има правомощието да проучи въпроса и да представи оценка, която да бъде взета предвид от компетентните национални органи по искане на центъра на СОЛВИТ. Намесата на Комисията следва да се осъществи в рамките на разумен срок в съответствие с Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

(35)Становището на Комисията по отношение на административното решение, с което се отказва или ограничава достъпът до пазара, следва да обхваща само съвместимостта на административното решение с принципа за взаимно признаване и съответствието му с изискванията на настоящия регламент. Това не засяга правомощията на Комисията съгласно член 258 от Договора и задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на правото на Съюза, съгласно които може да се търси разрешение на установени системни проблеми по отношение прилагането на принципа за взаимно признаване.

(36)За вътрешния пазар на стоки е важно предприятията и по-специално МСП да могат да получават надеждна и конкретна информация за действащото законодателство в дадена държава членка. Звената за контакт относно продуктите следва да игрят важна роля за улесняване на комуникацията между националните органи и икономическите оператори, като разпространяват информация относно правилата за конкретни продукти и за прилагането на принципа за взаимно признаване на тяхна територия. Поради това е необходимо да се засили ролята на звената за контакт относно продуктите като основен източник на информация за всички свързани с продуктите правила, включително националните правила, обхванати от взаимното признаване

(37)С цел да се улесни свободното движение на стоки от звената за контакт относно продуктите следва да се изисква да осигуряват безплатно информация за своите национални технически правила и за прилагането на принципа за взаимно признаване. Звената за контакт относно продуктите следва
да бъдат адекватно оборудвани и обезпечени с ресурси. В съответствие с Регламент [единен цифров портал — COM(2017)256] те следва да предоставят информация чрез уебсайт и да бъдат обвързани с критериите за качество, изисквани в посочения регламент.

(38)Сътрудничеството между компетентните органи е от съществено значение за гладкото прилагане на принципа за взаимно признаване и за изграждането на култура на взаимно признаване. Поради това от звената за контакт относно продуктите и от националните компетентни органи следва да се изисква да си сътрудничат и да обменят информация и опит с цел да се гарантира правилното и последователно прилагане на принципа и на настоящия регламент.

(39)За целите на нотифицирането на административните решения за отказ или за ограничаване на достъпа до пазара и на осигуряването на възможност за комуникация между звената за контакт относно продуктите и гарантиране на административно сътрудничество е необходимо на държавите членки да се предостави достъп до информационна и комуникационна система.

(40)За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 28 .

(41)Когато за целите на настоящия регламент е необходимо да се обработват лични данни, това следва да се извършва в съответствие със законодателството на Съюза относно защитата на личните данни. Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 29 и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета 30 , в зависимост от случая.

(42)За предоставянето на информация относно прилагането на регламента и относно неговото отражение върху свободното движение на стоки следва да бъдат установени надеждни и ефективни механизми за наблюдение. Тези механизми следва да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели.

(43)С цел повишаване на осведомеността за принципа за взаимно признаване и гарантиране на правилното и последователно прилагане на настоящия регламент Съюзът следва да финансира кампании за повишаване на осведомеността и други свързани дейности, насочени към повишаване на доверието и засилване на сътрудничеството между компетентните органи и икономическите оператори.

(44)С цел да се преодолее липсата на точни данни относно действието на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки Съюзът следва да финансира събирането на такива данни.

(45)През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни и финансови санкции.

(46)Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент. Оценката следва да се основава на петте критерия за ефикасност, ефективност, важност, съгласуваност и добавена стойност и следва да служи като база за оценки на въздействието на евентуални по-нататъшни действия.

(47)Целесъобразно е прилагането на настоящия регламент да бъде отложено с цел да се предостави достатъчно време на компетентните органи и на икономическите оператори да се адаптират към изискванията, съдържащи се в него.

(48)Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент предвид целите, които той преследва. За оценката на настоящия регламент Комисията следва да използва събраните данни относно функционирането на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки, както и информацията на разположение в информационната и комуникационна система. Комисията следва да може да поиска от държавите членки допълнителна информация, необходима за извършването на оценката. В съответствие с точка 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 31 оценката въз основа на ефикасността, ефективността, важността, съгласуваността и добавената стойност следва да служи като база за оценки на въздействието на вариантите за по-нататъшни действия.

(49)Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да гарантира безпроблемното, последователно и правилно прилагане на принципа за взаимно признаване, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради своя мащаб и последици, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава І
Общи разпоредби

Член 1
Предмет

С настоящия регламент се определят правила и процедури за прилагането от страна на държавите членки на принципа за взаимно признаване — в отделни случаи — по отношение на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка и предмет на членове 34 и 36 от Договора.

В настоящия регламент се предвижда и създаването и поддържането на звена за контакт относно продуктите в държавите членки, както и сътрудничество и обмен на информация в контекста на принципа за взаимно признаване.

Член 2
Приложно поле 

1.Настоящият регламент се прилага за всякакъв тип стоки, включително селскостопански продукти, и за административни решения, които са приети или предстои да бъдат приети от компетентен орган на държава членка („държава членка по местоназначение“) във връзка със стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка, когато решението отговаря на следните критерии:

а)основанието за решението е национално техническо правило, приложимо в държавата членка по местоназначение;

б)прекият или косвен ефект от решението е отказът на достъп до пазара на държавата членка по местоназначение или неговото ограничаване.

2.Позоваването на „административни решения“ в параграф 1 включва всяка административна стъпка, чийто правен ефект е същият или по същество същият като този на решение.

3.За целите на настоящия регламент „национално техническо правило“ означава всяка разпоредба на закон, подзаконов нормативен акт или друга административна разпоредба в държава членка, която има следните елементи:

а)разпоредбата обхваща област или аспект, който не е предмет на хармонизация на равнището на Съюза;

б)разпоредбата забранява предоставянето на вътрешния пазар на държавата членка на стоки или тип стоки или по друг начин, de facto или de jure, прави съответствието с нея задължително, всеки път когато стоки или стоки от определен тип се предоставят на посочения пазар;

в)с разпоредбата се извършва поне едно от следните:

i)разпоредбата определя характеристиките, които стоките или стоките от посочения тип трябва да имат, като техните равнища на качество, експлоатационни характеристики или безопасност, или размери, включително изисквания по отношение на стоките или типа стоки, касаещи името, под което се продават, терминологията, символите, изпитванията и методите за изпитване, опаковката, маркировката или етикетирането и процедурите за оценяване на съответствието;

ii)разпоредбата налага на посочените стоки или на стоките от този тип други изисквания, наложени с цел защита на потребителите или опазване на околната среда, които влияят върху жизнения цикъл на стоките след предоставянето им на вътрешния пазар на посочената държава членка, като условия за употреба, рециклиране, повторна употреба или извеждане от употреба, когато тези условия могат съществено да повлияят на състава или естеството на стоките или типа стоки или на предоставянето им на вътрешния пазар в посочената държава членка.

4.Параграф 3, буква в), подточка i) обхваща също така производствените методи и процеси, използвани по отношение на селскостопански продукти, както е посочено в член 38, параграф 1, втора алинея от Договора, или продукти, предназначени за консумация от хора и животни, както и производствените методи и процеси, отнасящи се до други продукти, когато те имат отражение върху техните характеристики.

5.Изискването за предварително разрешение не представлява само по себе си национално техническо правило за целите на настоящия регламент, но решението да бъде отказано предварително разрешение въз основа на национално техническо правило може да бъде решение, към което настоящият регламент се прилага, ако са изпълнени другите изисквания на параграф 1.

6.Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

а)актове с правораздавателен характер, постановени от националните съдилища или арбитражни съдилища;

б)актове с правораздавателен характер, постановени от правоприлагащи органи в хода на разследването или преследването на престъпление по отношение на терминологията, символите или други веществени препратки към противоконституционни или престъпни организации или престъпления с расистки, дискриминационен или ксенофобски характер;

7.Членове 5 и 6 не засягат прилагането на следните разпоредби:

а)член 8, параграф 1, букви г) — е) или член 8, параграф 3 от Директива 2001/95/ЕО;

б)Член 50, параграф 3, буква а) и член 54 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

в)член 138 от Регламент (ЕС) 2017/625.

Член 3
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)„законно пуснати на пазара в друга държава членка“ означава, че стоките или типа стоки съответстват на относимите правила, прилагани в посочената държава членка, и се предоставят на крайните ползватели в посочената държава членка;

(2)„предоставяне на вътрешния пазар на държава членка“ означава всяка доставка на стоки за дистрибуция, потребление или използване на пазара на територията на посочената държава членка в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

(3)„ограничаване на достъпа до пазара“ означава налагане на условия, които трябва да бъдат изпълнени преди стоките да могат да бъдат предоставяни на вътрешния пазар в съответната държава членка, или условия за запазването на стоките на посочения пазар, като и в двата случая се изисква промяна на една или няколко характеристики на стоките, както е посочено в член 2, параграф 3, буква в), подточка i), или извършване на допълнителни изпитвания;

(4)„отказ на достъп до пазара“ означава което и да е от следните:

а)забрана на предоставянето на стоките на вътрешния пазар в съответната държава членка или на оставането им на посочения пазар;

б)изискване на изтегляне или изземване на стоките от посочения пазар;

(5)„предварително разрешение“ означава административна процедура съгласно законодателството на дадена държава членка, с която от компетентния орган на посочената държава членка се изисква — въз основа на заявление от икономически оператор — да даде официално одобрение преди стоките да могат да се предоставят на вътрешния пазар на посочената държава членка;

(6)„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда стоките или което възлага проектирането или производството им и ги пуска на пазара със своето име или търговска марка, или всяко друго физическо или юридическо лице, което, като поставя своето име, търговска марка или друг отличителен знак върху стоките, се представя за техен производител;

(7)„упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с предоставянето на стоките на въпросния вътрешен пазар;

(8)„вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което предоставя стоките от трета държава за първи път на пазара на Съюза;

(9)„дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, установено в Съюза и различно от производителя или вносителя, което предоставя стоките на вътрешния пазар в съответната държава членка;

(10)„икономически оператор“ означава всяко едно от следните по отношение на стоките: производителят, упълномощеният представител, вносителят или дистрибуторът;

(11)„краен ползвател“ означава всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или установено в Съюза, на което стоките са били предоставени или се предоставят било то като на потребител, извън всякаква търговска или стопанска дейност, занаят или професия, или като на професионален краен ползвател в процеса на неговите промишлени или професионални дейности;

(12)„легитимни съображения от обществен интерес“ означава всяко от съображенията, определени в член 36 от Договора, или други императивни съображения от обществен интерес.

Глава ІІ
Процедури относно прилагането на принципа за взаимно признаване в отделни случи

Член 4
Декларация за взаимно признаване

1.Производителят на стоки или стоки от даден тип, които се предоставят или предстои да се предоставят на вътрешния пазар на държава членка („държавата членка по местоназначение“), може да изготви декларация („декларация за взаимно признаване“), с която да удостовери пред компетентните органи на държавата членка по местоназначение, че стоките или стоки от същия тип са пуснати законно в друга държава членка.

Като алтернатива производителят може да възложи на своя упълномощен представител да изготви декларацията от негово име.

В рамките на декларацията за взаимно признаване конкретната информация относно пускането на пазара на стоките или на типа стоки се попълва от всеки един икономически оператор.

2.Декларацията за взаимно признаване следва структурата и съдържа информацията, посочена в приложението.

Декларацията се изготвя на един от официалните езици на Съюза, като в случаите когато този език не е езикът, изискван от държавата членка по местоназначение, тя се превежда от икономическите оператори на езика или езиците, изисквани от държавата членка по местоназначение.

3.Икономическите оператори носят отговорност за съдържанието и точността на информацията, която самите те предоставят в декларацията за взаимно признаване.

4.Икономическите оператори гарантират, че актуалността на декларацията се поддържа постоянно, така че да бъдат отразени евентуалните промени в информацията, предоставена от тях в декларацията.

5.Декларацията за взаимно признаване може да бъде предоставена на компетентния орган на държавата членка по местоназначение за целите на оценяването съгласно член 5. Тя може да бъде предоставена на хартия или чрез електронни средства.

6.Икономическите оператори могат да предоставят достъп до декларацията на уебсайт, стига да са изпълнени следните условия:

а)типът или серията стоки, до които се отнася декларацията, могат лесно да бъдат идентифицирани на уебсайта;

б)уебсайтът се следи, за да се гарантират наличието на декларацията и достъпът до нея;

в)предоставени са инструкции за придвижване в уебсайта и за достъп до декларацията.

7.Ако на компетентен орган на държавата членка по местоназначение в съответствие с изискванията на настоящия член е предоставена декларация за взаимно признаване, то за целите на евентуално оценяване на стоките съгласно член 5:

а)декларацията, заедно с евентуалните доказателства, които компетентният орган може в разумна степен да изисква, за да провери информацията, съдържаща се в нея, се приемат от компетентния орган като достатъчни с цел доказване на това, че стоките са законно пуснати на пазара в друга държава членка; както и

б)компетентният орган няма право да изисква каквато и да било друга информация или документация от икономическия оператор с цел доказване на това, че стоките са законно пуснати на пазара в друга държава членка.

8.Ако на компетентен орган на държавата членка по местоназначение не бъде предоставена декларация за взаимно признаване в съответствие с изискванията на настоящия член, компетентният орган има право да поиска от всеки от икономическите оператори да предостави следната документация и информация с цел доказване — за целите на оценяването съгласно член 5 — на това, че стоките са законно пуснати на пазара в друга държава членка:

а)всякаква относима информация за характеристиките на въпросните стоки или тип стоки;

б)всякаква относима информация относно законното пускане на пазара на стоките в друга държава членка;

в)всякаква друга информация, която компетентният орган счита за полезна за целите на оценяването, което извършва.

9.Когато стоките, за които се предоставя декларация за взаимно признаване, са предмет и на законодателен акт на Съюза, изискващ ЕС декларация за съответствие, декларацията за взаимно признаване може да бъде включена като част от ЕС декларацията за съответствие.

Член 5
Оценяване на стоки 

1.Когато компетентен орган на държава членка има съмнения относно стоките, за които икономическият оператор твърди, че са законно пуснати на пазара в друга държава членка, компетентният орган влиза незабавно във връзка със съответния икономически оператор и извършва оценяване на стоките.

2.При извършването на оценяването съгласно параграф 1 компетентните органи на държавите членки отчитат надлежно съдържанието на протоколите от изпитвания или на сертификатите, издадени от орган за оценяване на съответствието и предоставени от който и да било икономически оператор като част от оценяването. Компетентните органи на държавите членки нямат право да отказват да разгледат сертификати или протоколи от изпитвания, издадени от орган за оценяване на съответствието, акредитиран в съответната област на дейност по оценяване на съответствието съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008, на основания, свързани с компетентността на този орган.

3.Когато при приключване на оценяването по параграф 1 компетентният орган на държавата членка вземе административно решение по отношение на стоките, той съобщава решението си в срок от 20 работни дни на съответния икономически оператор, посочен в параграф 1, на Комисията и на другите държави членки. Нотифицирането на Комисията и на останалите държави членки се извършва чрез системата, посочена в член 11.

4.В административното решение, посочено в параграф 3, се посочват основанията за него — достатъчно подробно и мотивирано, така че да се даде възможност за оценяване на съответствието на административното решение с принципа за взаимно признаване и с изискванията на настоящия регламент.

5. Включва се по-специално следната информация:

а)национално техническо правило, на което се основава решението;

б)легитимно основание във връзка с обществения интерес, с което се мотивира решението;

в)разгледани технически или научни доказателства, включително всякакви промени в сферата на науката и техниката, настъпили след приемането на националното техническо правило;

г)резюме на аргументите, изтъкнати от съответния икономически оператор;

д)доказателства, сочещи, че решението е подходящо с цел постигане на преследваната цел и не надхвърля необходимото с оглед на нейното постигане.

6.В административното решение, посочено в параграф 3, се указват средствата за правна защита съгласно действащото законодателство на засегнатата държава членка и сроковете за тях, като се включва и позоваване на процедурата съгласно член 8.

7.Административното решение, посочено в параграф 3, влиза в сила едва след като е нотифицирано на съответния икономически оператор по този параграф.

Член 6
Временно спиране на достъпа до пазара

1.Докато извършва оценяване на стоките съгласно член 5, компетентният орган на държава членка няма право временно да спира предоставянето на тези стоки на вътрешния пазар на държавата членка, освен при една от следните ситуации:

а)при нормални или разумно предвидими условия на употреба стоките представляват сериозен риск, включително риск, при който въздействието не се проявява незабавно, което налага бърза намеса от страна на компетентния орган;

б)предоставянето на стоките или на този тип стоки на вътрешния пазар на посочената държава членка като цяло е забранено в посочената държава членка на основания, свързани с обществения морал или обществената сигурност.

2.Компетентният орган на държавата членка незабавно уведомява съответния икономически оператор, Комисията и другите държави членки за всяко спиране съгласно параграф 1. Нотифицирането на Комисията и на останалите държави членки се извършва чрез системата, посочена в член 11. В случаите, попадащи в параграф 1, буква а) от настоящия член, нотифицирането се придружава от техническа или научна обосновка, показваща защо случаят е счетен за попадащ в посочената буква.

Член 7
Нотифициране по системата на Съюза за бърз обмен на информация (RAPEX)

1.Ако административното решение, посочено в член 5, или временното спиране, посочено в член 6, е също така мярка, която трябва да бъде нотифицирана чрез RAPEX, както е посочено в Директива № 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, не е необходимо да се изготвя отделна нотификация за Комисията съгласно настоящия регламент, ако са изпълнени следните условия:

а)в нотификацията по RAPEX е посочено, че нотифицирането на мярката служи и като нотификация по настоящия регламент;

б)доказателствата, изисквани за административното решение по член 5 или за временното спиране по член 6, са приложени към нотификацията по RAPEX.

Член 8
Процедура за разрешаване на проблеми

1.Настоящият член се прилага, ако икономически оператор, засегнат от административно решение, е подал решението до мрежата за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар (СОЛВИТ) и ако в хода на процедурата на СОЛВИТ местният център се обърне към Комисията с искане за становище, което да подпомогне разрешаването на случая.

2.В тримесечен срок от получаването на искането, посочено в параграф 1, Комисията влиза във връзка със съответния икономически оператор или съответните икономически оператори и с компетентните органи, приели административното решение, с цел оценяване на съвместимостта на административното решение с принципа за взаимно признаване и с настоящия регламент.

3.След приключване на оценяването Комисията може да издаде становище, в което да посочи съображения, които тя счита, че трябва да бъдат разгледани при разрешаването на случая по СОЛВИТ, и където е целесъобразно, да направи препоръки, с които да подпомогне разрешаването на случая.

4.Становището на Комисията трябва да бъде разгледано по време на процедурата на СОЛВИТ, посочена в параграф 1.

Глава III
Административно сътрудничество, мониторинг и комуникация

Член 9
Задачи на звената за контакт относно продуктите

1.Държавите членки определят и поддържат звена за контакт относно продуктите на своя територия и гарантират, че техните звена за контакт относно продуктите разполагат с достатъчно правомощия и адекватни ресурси за правилното изпълнение на своите задачи. Държавите членки гарантират, че звената за контакт относно продуктите предоставят своите услуги в съответствие с Регламент (единен цифров портал — COM(2017)256).

2.Звената за контакт относно продуктите предоставят онлайн следната информация:

а)информация относно принципа за взаимно признаване и прилагането на настоящия регламент на територията на съответната държава членка, включително информация относно процедурата, определена в член 5;

б)данни за пряка връзка с компетентните органи в съответната държава членка, включително данни за органите, отговарящи за надзора върху прилагането на националните технически правила, приложими на територията на съответната държава членка;

в)средствата за правна защита на разположение на територията на съответната държава членка в случай на спор между компетентния орган и икономически оператор, включително процедурата, описана в член 8.

3.Когато това е необходимо с цел да бъде допълнена информацията, предоставена онлайн съгласно параграф 2, звената за контакт относно продуктите осигуряват — при поискване от икономически оператор или от компетентен орган на друга държава членка — и всякаква друга полезна информация, като екземпляр в електронен вид или електронна връзка към националните технически правила, приложими към конкретни стоки или конкретен тип стоки на територията, на която е установено звеното за контакт относно продуктите, и информация относно това дали стоките или типът стоки са обект на изискване за предварително разрешение съгласно националното законодателство.

4.Звената за контакт относно продуктите отговарят в рамките на 15 работни дни от получаването на искане по параграф 3.

5.Звената за контакт относно продуктите не събират такси за предоставянето на информацията по параграф 3.

Член 10
Административно сътрудничество

1.Комисията предвижда и гарантира ефективно сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи и звената за контакт относно продуктите в различните държави членки.

2.Звената за контакт относно продуктите в държавата членка, в която икономическият оператор твърди, че законно е пуснал на пазара стоките си, предоставят на компетентните органи на другите държави членки, при поискване и в срок от 15 работни дни всякаква имаща отношение информация за тези стоки.

3.Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи и звената за контакт относно продуктите участват в дейностите, посочени в параграф 1.

Член 11
Информационна и комуникационна система

1.За целите на членове 5, 6 и 10 се използва информационната и комуникационна система на Съюза, създадена с [Регламента относно съответствието и правоприлагането], с изключение на случаите, предвидени в член 7.

2.Комисията приема актове за изпълнение, с които определя подробно параметрите на системата, посочена в параграф 1, и нейните функционални възможности, за целите на настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

Глава ІV
Финансиране

Член 12
Финансиране на дейностите в подкрепа на настоящия регламент

1.Съюзът може да финансира следните дейности в подкрепа на настоящия регламент:

а)информационни кампании;

б)образование и обучение;

в)обмен на служители;

г)реализиране на сътрудничеството между звената за контакт относно продуктите и техническа и логистична подкрепа за това сътрудничество;

д)събиране на данни, свързани с действието на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки.

2.Финансовата помощ от Съюза за дейностите съгласно настоящия регламент се предоставя в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета 32 , пряко или чрез делегиране на задачи по изпълнението на бюджета на субектите, посочени в член 58, параграф 1, буква в) от упоменатия регламент.

3.Бюджетните кредити, отпуснати за дейностите, посочени в настоящия регламент, се определят всяка година от бюджетния орган в рамките на действащата финансова рамка.

Член 13
Защита на финансовите интереси на Съюза

1.Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки, а при установяването на нередности, чрез възстановяването на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2.Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и проверки на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по силата на настоящия регламент.

3.Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има право да провежда разследвания, включително проверки и инспекции на място в съответствие с процедурите, определени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета 33 и Регламент (Евратом, ЕС) № 2185/96 на Съвета 34 , с оглед установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансиран съгласно настоящия регламент.

4.Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договорите, споразуменията и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се оправомощават да провеждат такива одити и разследвания според съответната си компетентност.

Глава V
Преглед и процедура на комитет

Член 14
Оценка

1.До (...) и на всеки пет години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент спрямо целите, преследвани с него, и представя доклад за нея на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

2.За целите на параграф 1 Комисията използва информацията, налична в системата, посочена в член 11, и данните, събрани в съответствие с член 12, параграф 1, буква д). Комисията може също така да поиска от държавите членки да предоставят имаща отношение информация за оценката на свободното движение на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка, и за ефективността на настоящия регламент, както и за оценката на дейността на звената за контакт относно продуктите.

Член 15
Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитет. Посоченият комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Глава VI
Заключителни разпоредби

Член 16
Отмяна

Регламент (ЕО) № 764/2008 се отменя.

Член 17
Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2020 г.    

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цели

1,5.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Предвидени методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 35  

1.3.Естество на предложението/инициативата

☒ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност 

◻Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност 36  

◻Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност 

◻Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност 

1.4.Цели

1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съгласуваност и евентуална синергия с други актове

1.6.Срок на действие и финансово отражение

◻Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

–◻Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

☒Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

–Осъществяване с период на започване на дейност от 2018 г. до 2020 г.,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Предвидени методи на управление 37  

☒Пряко управление от Комисията

–√ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–◻от изпълнителните агенции

◻Споделено управление с държавите членки

◻Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻трети държави или на органите, определени от тях;

–◻международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;

–◻публичноправни органи;

–◻частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻частноправни органи в държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Установени рискове

2.2.2.Информация за структурата на системата за вътрешен контрол

2.2.3.Оценка на разходите и ползите от проверките и на очакваната степен на риск от грешка

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано отражение върху разходите

Мерките ще бъдат покрити от вече предвидените средства в официалното финансово планиране на Комисията, като допълнителни ресурси няма да бъдат необходими.

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–◻Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–☒Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Обобщение

–◻Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–☒Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Нуждите от бюджетни кредити за човешки ресурси и за другите разходи от административен характер ще бъдат покрити с бюджетните кредити на ГД, които вече са отпуснати за управлението на дейността и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

–☒Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

–Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

–Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

–Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

–Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–☒Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

върху собствените ресурси

върху разните приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

За разните целеви приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Наименование на предложението/инициативата:

(1)БРОЙ И РАЗХОДИ ЗА СЧИТАНИТЕ ЗА НЕОБХОДИМИ ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

(2)ДРУГИ АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗХОДИ

(3)МЕТОДИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ОЦЕНКА НА РАЗХОДИТЕ

а)Човешки ресурси

б)Други административни разходи

(1)Разходи за считаните за необходими човешки ресурси    

◻Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

☒Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.    

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

(2)Други административни разходи

◻Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

☒Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Необходимите бюджетни кредити за административни разходи ще бъдат покрити от бюджетните кредити, които вече са разпределени за управлението на действието и/или които са преразпределени, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства, и като се имат предвид съществуващите бюджетни ограничения.

(3)Методи за изчисляване, използвани за оценка на разходите

а)Човешки ресурси

В тази част се определя методът за изчисляване на считаните за необходими човешки ресурси (предположения за работно натоварване, включително специфични длъжностни характеристики (работни профили в Sysper 2), категории служители и съответните средни разходи)

б)Други административни разходи

Опишете подробно метода за изчисляване, използван за всеки бюджетен ред,

и по-специално заложените предположения (например брой заседания на година, средни разходи и др.)

(1)    Жан-Клод Юнкер, „Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“, Политически насоки за следващата Европейска комисия, Встъпително изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, 15 юли 2014 г.: http://ec.europa.eu/about/juncker-commission/priorities/index_en.htm .

(2)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM 2015 550/2 final).

(3)    COM(2016) 710 final: http://ec.europa.eu/atwork/key-documents/index_en.htm.

(4)    Източник: Евростат.

(5)    COM(2014) 910 final: http://ec.europa.eu/atwork/pdf/cwp_2015_en.pdf .

(6)    Правилното прилагане на принципа за взаимно признаване се осигурява и от още няколко инструмента, като клаузата за взаимно признаване и жалбите за нарушения във връзка с членове 34 — 36 от ДФЕС. За повече информация вж. оценката.

(7)    Вж. оценката.

(8)    Заключения относно политиката за единния пазар, Съвета по конкурентоспособност; Брюксел, 2 и 3 декември 2013 г. http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/intm/139846.pdf .

(9)    Заключения относно политиката за единния пазар, Съвета по конкурентоспособност; Брюксел, 2 — 3 март 2015 г.: http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=EN&f=ST%206197%202015%20INIT .

(10)    Европейска комисия, проучване, възложено на Technopolis Group (2015): „Оценка на прилагането на принципа за взаимно признаване при стоките“, ENTR/172/PP/2012/FC – LOT 4, проведено между април 2014 г. и май 2015 г.: http://ec.europa.eu/growth/single-market/goods/free-movement-sectors/mutual-recognition/index_en.htm .

(11)    ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1.

(12)     ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 47 .

(13)    ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5.

(14)     http://ec.europa.eu/solvit/what-is-solvit/index_en.htm .

(15)    COM(2017) 255 final.

(16)    Предложение COM(2017)256 за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на единен цифров портал за предоставяне на информация, процедури и услуги за оказване на съдействие и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012.

(17)    COM(2017)255.

(18)    ОВ L 001, 15.1.2002 г.

(19)     http://ec.europa.eu/solvit/what-is-solvit/index_en.htm .

(20)    „The Cost of Non- Europe in the Single Market, Cecchini Revisited“, Преглед на потенциалните икономически ползи от по-нататъшното изграждане на европейския единен пазар, CoNE 1/2014.    http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2014/510981/EPRS_STU(2014)510981_REV1_EN.pdf.

(21)    ОВ C [...],[...] г., стр. [...].

(22)    ОВ, L 218, 13.8.2008 г., стр. 21.

(23)    Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(24)    ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4.

(25)    ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(26)    Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(27)    Препоръка 2013/461/ЕС на Комисията от 17 септември 2013 г. относно принципите, приложими за SOLVIT (ОВ L 249, 19.9.2013 г., стр. 10).

(28)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.

(29)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(30)    Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(31)    ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(32)    Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(33)    Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(34)    Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 14.11.1996 г., стр. 2).

(35)    УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

(36)    Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(37)    Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html .

(38)    Многогод. = Многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = Едногодишни бюджетни кредити.

(39)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(40)    Държави кандидатки и, ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(41)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(42)    Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(43)    Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретни цели…“.

(44)    Бюджетни кредити през 2018 г. и изпълнение в периода 2018—2020 г.

(45)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(46)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(47)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(48)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.

(49)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(50)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(51)    Посочва се видът на комитета и групата, към която той принадлежи.

(52)    ИКТ: Информационни и комуникационни технологии: необходими са консултации с ГД „Информатика“.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел,19.12.2017

COM(2017) 796 final

ПАКЕТ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНИ АКТОВЕ ЗА СТОКИТЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно взаимното признаване на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка

ПРИЛОЖЕНИЕ

Декларация за взаимно признаване за целите на Регламент [XXX/ГГГГ]

1.Уникален идентификационен код на стоките или на типа стоки: [Забележка: Въведете номера на стоките или друго обозначение за справка, което еднозначно идентифицира стоките или типа стоки] 

2.Име и адрес на производителя или на неговия упълномощен представител:

3.Описание на стоките или на типа стоки, предмет на декларацията: [Забележка: Описанието трябва да бъде достатъчно подробно, така че да дава възможност за идентифициране на стоките с цел проследимост. Където е подходящо, към него може да се прилага снимка.]

4.Декларация и информация относно законосъобразността на пускането на стоките или на типа стоки:

4.1.Стоките или типът стоки, описани по-горе, съответстват на имащите към тях отношение правила, приложими в държавата членка, посочена по-долу: Заглавия, поотделно, на имащите отношение правила, приложими в посочената държавата членка:

4.2.Препратка към процедурата за оценяване на съответствието, приложима към стоките или към типа стоки, и/или към изпитвания, извършени от орган за оценяване на съответствието (ако е проведена такава процедура или ако са извършени такива изпитвания):

5.Декларация и информация относно пускането на пазара на стоките или на типа стоки:

5.1.Стоките или типът стоки се предоставят на крайни ползватели на вътрешния пазар на държава членка.

5.2.Информация относно това, че стоките или типът стоки се предоставят на крайни ползватели в посочената държава членка, включително информация коя е съответната държава членка и на коя дата стоките са били предоставени на крайни ползватели на вътрешния пазар на посочената държава членка:    

6.Всякаква допълнителна информация, считана за имаща отношение към оценката дали стоките или типът стоки са законно пуснати на пазара в посочената държава членка:

7.Отговорност за съдържанието на настоящата декларация носят единствено подписалите я лица:

Подпис за и от името на

(място и дата на издаване):

(име, длъжност) (подпис):

Ако друг икономически оператор попълва точка 5:

Подпис за и от името на:

(място и дата на издаване)

(име, длъжност) (подпис)