Под егидата на UNIDROIT (Международния институт за унифициране на частното право) — междуправителствена организация, към която принадлежат всички държави членки — през ноември 2001 г. на дипломатическа конференция в Кейптаун, Южна Африка, бяха приети Конвенция за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване („Конвенцията от Кейптаун“) и Протокол относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства.

Системата от Кейптаун притежава гъвкава структура: тя се състои от рамкова конвенция, в която са заложени правните разпоредби, приложими към всички категории подвижно оборудване, допълнена от специфични протоколи, които съдържат специални разпоредби, свързани с конкретни видове оборудване.

Конвенцията определя единни правила относно учредяването и правните последици на международните гаранции (договор за учредяване на обезпечение, договор за продажба с уговорка за изкупуване или договор за лизинг) по отношение на някои категории подвижно оборудване, посочени в протоколите, които се отнасят към следните категории: оборудване за въздухоплавателни средства (планери, авиационни двигатели и вертолети), железопътни подвижни състави и космически активи.

Тези протоколи могат да изменят Конвенцията, когато особените характеристики на съответния сектор го изискват. Съответно протоколът има предимство пред Конвенцията, що се отнася до всяка отделна категория подвижно оборудване. Задълженията на държавите по Конвенцията се различават в зависимост от протокола, към който се присъединяват. Конвенцията се прилага по отношение на дадена категория подвижно оборудване само след като съответният протокол е влязъл в сила и само между страните по този протокол. Конвенцията и протоколът обаче се разглеждат и тълкуват заедно като един-единствен акт.

Категориите минно дело, селско стопанство и строителство са области на търговска дейност с всеобщо значение, особено в развиващите се страни. Ето защо от 2006 г. насам изготвянето на Протокол към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване относно специфични въпроси, свързани със селскостопанското, строителното и минното оборудване (наричан по-долу „Протокола за ССМ“) бе включено в работната програма на UNIDROIT. Причините, поради които UNIDROIT предложи селскостопанското, строителното и минното оборудване за четвърти протокол, са две. На първо място, това би позволило на предприятията в областта на селското стопанство, строителството и минното дело да бъдат в състояние да придобият оборудване, което иначе не биха могли да направят, и така да могат да оптимизират своята дейност. На второ място, това би позволило на производителите на оборудване да осъществяват износ към пазари, които без наличието на такъв протокол биха останали затворени за тях.

След подготвителна работа, включително няколко заседания на проучвателната група и консултации с частния сектор на промишлеността, на своята 95-а сесия (18—20 май 2016 г.) Управителният съвет на UNIDROIT счете проекта на текста, представен от проучвателната група, за достатъчно разработен, за да позволи свикването на Комитет на правителствените експерти. Първото заседание на Комитета на правителствените експерти се проведе в Рим от 20-и до 24-ти март 2017 г.

Комисията, представляваща Европейския съюз, който има статут на наблюдател в UNIDROIT, участва в заседанието въз основа на координираната позиция, приета от Работната група на Съвета по гражданскоправни въпроси (Общи въпроси) и изложена в документ 7083/17 на Съвета EU RESTRICTED.

Второто, и навярно последно, заседание на Комитета на правителствените експерти ще се проведе в Рим от 2-ри до 6-и октомври 2017 г. Дипломатическата конференция за приемането на Протокола за ССМ следва да бъде проведена през втората половина на 2018 г. Ето защо е желателно потвърждаването на координираната позиция, приета от Работната група на Съвета, чрез официални указания за водене на преговори, които разрешават на Комисията да представлява интересите на ЕС също и на бъдещата дипломатическа конференция.

ЕС вече предприе действия по отношение на Конвенцията от Кейптаун, като се присъедини към Конвенцията и нейния Протокол за оборудването за въздухоплавателни средства през 2009 г. 1 и като подписа Протокола за железопътния подвижен състав през 2009 г. 2 и го утвърди през 2014 г. 3

Също така по отношение на Протокола за космическите активи, въз основа на указанията за водене на преговори, приети от Съвета на 10 февруари 2004 г. 4 , Комисията, представляваща Европейския съюз, проследи отблизо заседанията на петте сесии на Комитета на правителствените експерти на UNIDROIT относно приемането на проект на Протокол към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване относно специфични въпроси за космическите активи и взе участие в дипломатическата конференция през 2012 г., на която Протоколът за космическите активи бе приет.

Препоръката за указания за водене на преговори е съгласувана с общата политика на ЕС да предприема действия, за да гарантира, че изключителната външна компетентност на ЕС се зачита в международен мащаб, като се присъединява към международни конвенции, включващи разпоредби, които попадат в изключителната външна компетентност на ЕС, когато това е разрешено поради наличието на клауза за регионална организация за икономическа интеграция, която позволява (както в настоящия случай) регионални организации за икономическа интеграция да подписват или да ратифицират международни инструменти, или като разрешава на държави — членки на ЕС, да направят това от името на Съюза.

Тъй като постиженията на правото във връзка със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси са добре разработени, това доведе до съответно разширяване на изключителната компетентност на ЕС в международната област. В някои случаи изключителната компетентност обхваща целия инструмент (напр. Хагската конвенция от 30 юни 2005 г. за споразуменията относно избора на съд и Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството), в други случаи изключителната компетентност на ЕС е ограничена до някои разпоредби на инструмента и това води, доколкото ЕС не реши да упражни също споделена компетентност, до „смесени споразумения“.

Конвенцията от Кейптаун и нейните протоколи са „смесени споразумения“: някои въпроси попадат в изключителната компетентност на ЕС, докато други са от компетентността на държавите членки, доколкото ЕС не е решил да упражни също споделена компетентност по отношение на тази конвенция и нейните протоколи. Въз основа на общите правила, уреждащи изключителната компетентност на ЕС, държавите членки могат да действат по въпросите от изключителна компетентност единствено ако са упълномощени от ЕС и поради това могат да подписват/ратифицират протоколите единствено след подписването/ратифицирането — присъединяването — утвърждаването от страна на ЕС.

Препоръката за Решение на Съвета относно указанията за водене на преговори се основава на член 81 и член 218, параграфи 3 и 4 от ДФЕС, като се има предвид, че Протоколът за ССМ е международен инструмент. Съдебното сътрудничество по гражданскоправни и търговски въпроси се урежда от член 81 от ДФЕС, който по тази причина е правното основание за компетентността на ЕС в тази област.

В съответствие с член 3, параграф 2 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и по-специално Становище 1/03 от 7 февруари 2006 г. относно компетентността на Общността да сключи новата Конвенция от Лугано относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, както и Становище 1/13 от 14 октомври 2014 г. относно изключителната компетентност на Съюза, свързана с приемането на присъединяването на трета държава към Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, преговорите по някои разпоредби от проекта на UNIDROIT на Протокол за ССМ и неговото сключване попадат в изключителната външна компетентност на ЕС, тъй като те могат да засегнат общите правила или да променят техния обхват. 

Въпросът е пространно разгледан в предишните препоръки на Съвета във връзка с указанията за водене на преговори, приети по отношение на Конвенцията от Кейптаун и нейните три протокола, и поради това не е необходимо по-нататъшно задълбочаване по темата. Независимо от това по-долу е предоставено подробно обяснение на разпоредбите от изключителна компетентност на ЕС.

Не се прилага.

Препоръчаните указания за водене на преговори са подобни на приетите за предишните три протокола и не надхвърлят целта да се гарантира, че се зачита изключителната външна компетентност на ЕС по отношение на някои разпоредби на Протокола за ССМ и че се разрешава на държавите членки да прилагат правото на ЕС помежду си.

Освен това участието на ЕС в изготвянето на Протокола за ССМ въз основа на настоящите указания за водене на преговори не засяга въпроса дали ЕС би се присъединил към бъдещия инструмент. Всъщност ЕС има пълна свобода на преценка дали да вземе такова решение в бъдеще, какъвто е и случаят с Протокола за космическите активи, по отношение на който ЕС все още не е взел решение за неговото подписване или ратифициране.

Не се прилага.

От момента на свикването от UNIDROIT на първото заседание на правителствените експерти през септември 2016 г. държавите членки бяха редовно информирани и с тях бяха провеждани редовни консултации в рамките на Работната група на Съвета по гражданскоправни въпроси (Общи въпроси) относно координираната линия, която да бъде възприета по отношение на позицията на ЕС. Координираната позиция на ЕС за първото заседание на правителствените експерти може да бъде намерена в посочения документ 7083/17 на Съвета EU RESTRICTED. Освен това делегатите на държавите членки бяха информирани на място в Рим по време на специалното координационно заседание на ЕС. Комисията докладва относно резултатите от първото заседание на Работната група на Съвета по гражданскоправни въпроси (Общи въпроси) на 29 май 2017 г.

•    Събиране и използване на експертни становища

Комисията разчиташе на опита, придобит по време на изготвянето на указанията за водене на преговори във връзка с преговорите по Конвенцията от Кейптаун и нейните протоколи. Все пак може да бъде споменато, че в контекста на подготвителната работа, извършена преди първото заседание на правителствените експерти през март 2017 г., Германия и САЩ проведоха консултации с частния сектор на промишлеността (2010—2012 г.), която изрази най-общо интерес и подкрепа за Протокола за ССМ.

През 2014 г. на своята 93-та сесия Управителният съвет на UNIDROIT прие да бъде свикана проучвателна група, на която да бъде възложено изготвянето на първия проект на Протокола за ССМ преди неговата 95-а сесия. Проучвателната група група е съставена от различни международни експерти в областта на правото на обезпечените сделки и от 2014 г. досега е заседавала четири пъти. Преди първото заседание на правителствените експерти UNIDROIT покани държавите, които членуват в него, и държавите, които са страна по Конвенцията от Кейптаун, да вземат участие на 2 декември 2016 г. в полудневен симпозиум за обсъждане на ключовите аспекти на проекта.

Не се прилага.

Не се прилага.

В съответствие с обичайната практика Комисията ще информира редовно държавите членки в рамките на Работната група на Съвета по гражданскоправни въпроси (Общи въпроси) относно напредъка на преговорите.

Указанията за водене на преговори, препоръчвани на Съвета, са еднакви с координираната позиция, приета преди първото заседание на правителствените експерти. Те са на практика еднакви с приетите за другите протоколи, като се вземе предвид фактът, че текстът на Протокола за ССМ вече е уточнен и не би трябвало да бъде подложен на значителни изменения по време на следващото заседание. Във всеки случай не се очакват изменения във връзка с разпоредбите от изключителна компетентност на ЕС или разпоредбите от общ интерес за ЕС (клауза за регионална организация за икономическа интеграция, декларации).

I. Разпоредбите от изключителна компетентност на ЕС

а) Временни мерки и несъстоятелност

Въпросите от изключителна компетентност на ЕС не са спорни. Те са твърде подобни, ако не и еднакви, на съответните разпоредби на протоколите за оборудването за въздухоплавателни средства, за железопътния подвижен състав и за космическите активи.

В указанията за водене на преговори във връзка с предишните протоколи разпоредбите относно компетентността, признаването, изпълнението, временните и охранителните мерки бяха взети конкретно предвид, доколкото те биха могли да засегнат прилагането на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Освен това по отношение на разпоредбите относно средствата за защита на правата при несъстоятелност и относно помощта в случай на несъстоятелност в указанията за водене на преговори бе посочено, че следва да бъде гарантирано тяхното съответствие с Регламент (ЕО) № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност.

Също така, посредством клауза за регионална организация за икономическа интеграция, бе включено указание за водене на преговори относно присъединяването на Европейската общност (сега Европейски съюз).

Комисията смята, че настоящият проект на Протокол за ССМ напълно зачита постиженията на правото на ЕС, що се отнася до временните мерки (член IX от проекта на Протокола — Изменение на разпоредбите относно охранителните мерки до произнасяне на окончателно решение) и разпоредбите относно несъстоятелността (член X — Средства за защита на правата при несъстоятелност и член XI — Помощ в случай на несъстоятелност).

Член 55 от Конвенцията от Кейптаун се отнася до декларацията относно охранителните мерки до произнасяне на окончателно решение (възможността да не се прилагат член 13 (Охранителни мерки до произнасяне на окончателно решение) и член 43 (Компетентност по член 13, параграф 1). И двете разпоредби наистина биха могли да засегнат прилагането на член 31 (Временни, включително охранителни мерки) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. (Регламент „Брюксел I“).

На дипломатическата конференция през ноември 2001 г. относно Конвенцията от Кейптаун Европейската общност, с цел запазване на прилагането на член 31 от Регламент „Брюксел I“, успя да договори, че пълното или частичното прилагане на член 13 и член 43 от Конвенцията зависи от съответна декларация.

При присъединяването си към Конвенцията от Кейптаун Европейската общност действително направи декларация, в която бе заявено, че „когато длъжник има местоживеене на територията на държава — членка на Общността, държавите членки, обвързани от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, ще прилагат членове 13 и 43 от Конвенцията от Кейптаун за въвеждане на временни охранителни мерки само при спазване на член 31 от Регламент (ЕО) № 44/2001, съгласно тълкуването му от Съда на Европейските общности в рамките на член 24 от Брюкселската Конвенция от 27 септември 1968 г. относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право“.

В указанията за водене на преговори във връзка с протоколите за оборудването за въздухоплавателни средства, за железопътния подвижен състав и за космическите активи бе изрично споменато, че член 55 от Конвенцията от Кейптаун следва да продължи да бъде прилаган също по отношение на протоколите.

Член IX от проекта на Протокол за ССМ „Изменение на разпоредбите относно охранителните мерки до произнасяне на окончателно решение“ предвижда тази възможност и е на практика еднакъв с еквивалентните членове от протоколите за оборудването за въздухоплавателни средства, за железопътния подвижен състав и за космическите активи (съответно членове X, VIII и XX).

Трябва да бъде отбелязано, че след преработката на Регламент „Брюксел I“ 6 член 31 стана член 35, но техният текст е еднакъв.

По отношение на несъстоятелността в указанията за водене на преговори във връзка с приетите протоколи се изискваше съответните разпоредби да бъдат факултативни, тъй като те засягаха прилагането на Регламент (ЕО) № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност.

Член X от проекта на Протокол за ССМ (Средства за защита на правата при несъстоятелност) предвижда действително възможността за клауза за участие и е на практика еднакъв с еквивалентните членове от Протокола за оборудването за въздухоплавателни средства (член XI), Протокола за железопътния подвижен състав (член IX) и Протокола за космическите активи (член XXI). Също така член XI от проекта на Протокол за ССМ е клауза за участие и е на практика еднакъв с еквивалентните членове от Протокола за оборудването за въздухоплавателни средства (член XII), Протокола за железопътния подвижен състав (член IX) и Протокола за космическите активи (член XXII).

Също и в този случай неотдавнашната преработка на Регламента за несъстоятелността 7 не промени факта, че правото на ЕС се засяга от прилагането на разпоредбите относно несъстоятелността на Протокола за ССМ.

б) Избор на приложимо право

Член VI от настоящата версия на проекта на Протокол за ССМ съдържа разпоредби относно избора на приложимо право от страните, което да урежда изцяло или отчасти договорните им права и задължения.

Към момента на приемане на предишните указания за водене на преговори по въпросите относно приложимото право към договорни задължения не бе в сила никакво законодателство на ЕС, поради което Съветът не предостави на Комисията никакво специално указание по този въпрос.

Междувременно на 17 юни 2008 г. бе приет Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (известен като „Рим I“), който влезе в сила на 17 декември 2009 г. 8

Възможността за широк избор на приложимо право, предвидена в член VI, параграф 2, е несъвместима със системата, установена от Регламент (ЕО) № 593/2008, поради което посоченият член следва да не се прилага от държавите — членки на ЕС.

Това е и решението, избрано от ЕС и за другите протоколи.

Решението на Съвета от 6 април 2009 г. относно присъединяването на Европейската общност към Конвенцията от Кейптаун и към Протокола към нея относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства, съдържа конкретно позоваване на изключителната компетентност на Общността по някои въпроси, уредени от Протокола за оборудването за въздухоплавателни средства, и по-специално позоваване на Регламент „Рим I“. Поради това по отношение на члена от Протокола за оборудването за въздухоплавателни средства относно избора на приложимото право беше направена конкретна декларация от Общността.

По същия начин във връзка с Протокола за железопътния подвижен състав въпросът за избора на приложимото право бе конкретно разгледан в декларацията съгласно член XXII, параграф 2 относно компетентността на Европейската общност по въпроси, уредени от Протокола за железопътния подвижен състав. В точка 5 от декларацията се посочва, че държавите — членки на Европейската общност, са прехвърлили компетентността си на Общността по въпроси, които засягат (inter alia) Регламент „Рим I“.

В замяна на това член VIII от Протокола за космическите активи е клауза за неучастие, което означава, че тя се прилага освен ако не е изрично изключена в декларация, направена от държава, която е страна по протокола. По тази причина при евентуалното подписване/ратифициране/утвърждаване на Протокола за космическите активи ЕС ще трябва да направи съответната декларация.

Настоящата версия на член VI от проекта на Протокол за ССМ е клауза за участие и това следва да бъде запазено в окончателния текст.

II. Заключителни разпоредби от интерес за ЕС

В заключителните разпоредби на проекта (член XXII — Регионална организация за икономическа интеграция) се съдържа клауза за регионална организация за икономическа интеграция, която е на практика еднаква с разпоредбите на член 48 от Конвенцията от Кейптаун, член XXVII от Протокола за оборудването за въздухоплавателни средства, член XXII от Протокола за железопътния подвижен състав и член XXXVII от Протокола за космическите активи.

Въпросният член позволява на дадена регионална организация за икономическа интеграция, която е съставена от суверенни държави и е компетентна по някои въпроси в приложното поле на Протокола (т.е. Европейския съюз), да подпише, приеме, утвърди или да се присъедини към Протокола все едно, че е страна по него.

ЕС следва също така да обърне внимание на включването на възможности за клауза за участие от интерес за ЕС в заключителни разпоредби на проекта (член XXVI — Декларации относно някои разпоредби). Разпоредбите в този член са формулирани подобно на съответните разпоредби на протоколите за оборудването за въздухоплавателни средства, за железопътния подвижен състав и за космическите активи.

В заключение настоящите формулировки на разпоредбите на проекта на Протокол за ССМ от изключителна компетентност на ЕС или от интерес за ЕС не представляват повод за тревога. Поради това Комисията предлага, в съответствие с координираната позиция, приета на първото заседание на правителствените експерти през март 2017 г., тези разпоредби да бъдат запазени такива, каквито са понастоящем.