—

като взе предвид доклада на Комисията от 24 януари 2017 г., озаглавен „Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна — Доклад за гражданството на ЕС, 2017 г.“ (COM(2017)0030),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 24 януари 2017 г., изготвен в съответствие с член 25 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно напредъка към ефективно гражданство на ЕС за периода 2013—2016 г.(COM(2017)0032),

—

като взе предвид резултатите от общественото допитване относно гражданството на ЕС през 2015 г., проведено от Комисията, и резултатите от проучванията Евробарометър от 2015 г. относно избирателните права и относно гражданството,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид членове 2, 6 и 9—2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), членове 18—25 от ДФЕС и членове 11, 21 и 39—46 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид зачитането на правовата държава, както е заложено в член 2 от ДЕС,

—

като взе предвид член 3, параграф 2 от ДЕС, в който е заложено правото на свободно движение на хора,

—

като взе предвид правото на петиция, заложено в член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 165 от ДФЕС,

—

като взе предвид правото на петиция, заложено в член 227 от ДФЕС;

—

като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—

като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 29 февруари 2016 г. относно стратегията за единния пазар (1), и по-специално документа относно резултатите от неформалната среща на центровете SOLVIT, проведена в Лисабон на 18 септември 2015 г. (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно „Доклад за гражданството на ЕС за 2013 г. Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще“ (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2016 г. относно „Мониторинг върху прилагането на правото на Съюза — Годишен доклад за 2014 г.“ (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничните аспекти на осиновяванията (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 2 март 2017 г. (7) относно изпълнението на програма „Европа за гражданите“,

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (преработен текст) (COM(2016)0411),

—

като взе предвид доклада на комисията по петиции относно дейността на нейната работна група по въпросите, свързани с благосъстоянието на децата (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2016 г. относно дейността на комисията по петиции през 2015 г. (9),

—

като взе предвид становището на комисията по петиции от 23 март 2017 г. (10) и становището на комисията по конституционни въпроси от 1 юни 2017 г. (11) относно доклада на Комисията относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС през 2015 г.,

—

като взе предвид изслушванията, организирани от комисията по петиции през 2016 и 2017 г., и по-специално: съвместното публично изслушване от 11 май 2017 г., организирано съвместно от комисиите LIBE, PETI и EMPL, озаглавено „Положението и правата на гражданите на ЕС в Обединеното кралство“; публичното изслушване от 11 октомври 2016 г., озаглавено „Пречките пред гражданите на ЕС за свободно движение и работа във вътрешния пазар“; публичното изслушване от 4 май 2017 г., озаглавено „Борба срещу дискриминацията и защита на малцинствата“; съвместното публично изслушване от 15 март 2016 г., организирано от Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ на Комисията и комисиите LIBE, PETI, AFCO и JURI на Европейския парламент, озаглавено „Гражданството на Съюза, приложено на практика“; и съвместното изслушване относно липсата на гражданство, организирано от комисиите LIBE и PETI на 29 юни 2017 г.,

—

като взе предвид изслушването в комисията PETI на 23 февруари 2016 г., озаглавено „Разширяване на обхвата на Хартата на основните права на ЕС (член 51)?“, изслушването от 21 юни 2016 г. относно „Прозрачност и свобода на информация в рамките на институциите на ЕС“ и изслушването от 22 юни 2017 г. относно „Възстановяване на доверието на гражданите в Европейския проект“, наред с предходните изслушвания, проведени през настоящия законодателен мандат относно „Правото на петиция“ (23 юни 2015 г.) и относно „Европейската гражданска инициатива“ (26 февруари 2015 г.),

—

като взе предвид проучванията, възложени през 2016 г. и 2017 г. от Тематичен отдел „В“ на Парламента по искане на комисията по петиции, озаглавени „Пречки пред правото на свободно движение и пребиваване на граждани на ЕС и техните семейства“, „Случаи на дискриминация, видни от получените петиции“, „Въздействието на Брекзит във връзка с правото на петиция и върху компетентностите, отговорностите и дейностите на комисията по петиции“ и „Защитната роля на комисията по петиции в контекста на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“,

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по петиции и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по култура и образование, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0385/2017),

А.

като има предвид, че гражданството на ЕС и свързаните с него права бяха въведени първоначално през 1992 г. с Договора от Маастрихт и бяха допълнително укрепени с Договора от Лисабон, който влезе в сила през декември 2009 г., както и с Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че за упражняването на правата, свързани с гражданството, е необходимо преди това да се гарантират и ползват всички права на човека, по-специално икономическите, социалните и културните права;

В.

като има предвид, че цялостен подход, разработен с оглед постигането на залегналите в Договорите за ЕС цели, като пълна заетост и социален прогрес, е от съществено значение за реалното упражняване на правата и свободите, свързани с гражданството на ЕС;

Г.

като има предвид, че достъпът до гражданството на ЕС се придобива посредством гражданство на държава членка, което се регулира от националните закони; като има предвид, че в същото време от тази институция произлизат права и задължения, които са уредени в правото на ЕС и не зависят от държавите членки; като има предвид, че поради горепосочената причина също така е вярно, че тези права и задължения не могат да бъдат ограничавани необосновано от държавите членки, включително от техните поднационални органи; като има предвид, че в контекста на достъпа до национално гражданство държавите членки следва да се ръководят от принципите на правото на ЕС, като например принципите на пропорционалност и недискриминация, които са добре разработени в съдебната практика на Съда; като има предвид, че в съответствие с Договорите всеки гражданин на ЕС трябва да получава еднакво внимание от страна на институциите на ЕС;

Д.

като има предвид, че гражданите на ЕС очакват от държавите членки, включително от поднационалните органи, да прилагат както правото на Съюза, така и националното право на съответната държава членка, което е предпоставка за ефективното упражняване на правата, произтичащи от гражданството на ЕС, което притежават;

Е.

като има предвид, че усилията за укрепване на гражданството на ЕС са свързани с подобряването на качеството на демокрацията в рамките на Съюза, с конкретното упражняване на основните права и свободи и с правото на всеки гражданин да участва в демократичния живот на Съюза;

Ж.

като има предвид, че всяка едностранна промяна на границите на държава членка нарушава най-малко член 2, член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2 от ДЕС, като освен това застрашава упражняването на съвкупността от права, произтичащи от гражданството на ЕС;

З.

като има предвид, че Договорът от Лисабон консолидира неотменимите права и гаранции на гражданството на ЕС, включително, наред с другото, свободата на пътуване, работа и обучение в друга държава членка, на участие в европейския политически живот, утвърждаване на равенството и зачитане на многообразието, както и защита от дискриминация, особено упражнявана въз основа на националност; като има предвид, че тъй като упражняването на правото на свободно движение в рамките на ЕС постоянно нарастваше през последните десетилетия, възникнаха смесени семейства (често с деца) между партньори с различно гражданство; като има предвид, че независимо от факта, че тази тенденция се отразява добре върху консолидирането на гражданството на ЕС като институция сама по себе си, тя е свързана със специфични потребности и създава предизвикателства в различни области, включително с правни аспекти;

И.

като има предвид, че перспективата за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС („Брексит“) изтъкна значението на правата, свързани с гражданството на ЕС, и тяхната решаваща роля в ежедневието на милиони граждани на ЕС и повиши осведомеността в ЕС относно потенциалната загуба на права, до която ще доведе Брексит и за двете страни, по-специално за онези 3 милиона граждани на ЕС, които живеят в Обединеното кралство, и за живеещите в ЕС 1,2 милиона граждани на Обединеното кралство;

Й.

като има предвид, че след последните събития в Обединеното кралство, хуманитарната криза с бежанците, повишените равнища на безработица и бедност и увеличаването на ксенофобията и расизма в ЕС подкопаха доверието в системата и в европейския проект като цяло;

К.

като има предвид, че правото на свободно движение и упражняването му са от централно значение за гражданството на ЕС и допълват другите свободи на вътрешния пазар на ЕС; като има предвид, че младите европейци са особено привързани към свободата на движение, като сред гражданите на ЕС то е определено, от гледна точка на разпознаване и популярност, като най-положителното постижение на ЕС след гарантирането на мира;

Л.

като има предвид, че както се посочва в редица получени петиции, свободата на движение и упражняването на това право са нарушавани от някои държави членки, които са експулсирали от своята територия граждани на ЕС или са заплашвали да го направят;

М.

като има предвид, че, както показаха петициите и жалбите до Комисията и до СОЛВИТ, гражданите на ЕС са изправени пред съществени затруднения при упражняването на своите основни права и свободи поради сериозни проблеми от икономически характер и в областта на заетостта, които се влошават поради административни тежести и бюрокрация в държавите членки, както и поради погрешна информация и/или липса на сътрудничество от страна на органите на държавите членки;

Н.

като има предвид, че принципът за недопускане на дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, както е заложено в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е основният израз на гражданството на ЕС; като има предвид, че този принцип е от основно значение също така за успешното упражняване на свободата на движение, както е видно от подадени петиции;

О.

като има предвид, че зачитането на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, е една от основополагащите ценности на ЕС, както е заложено в Договорите; като има предвид, че приблизително 8 % от гражданите на ЕС принадлежат към национално малцинство и приблизително 10 % говорят регионален или малцинствен език; като има предвид, че ефективната защита на малцинствата трябва да бъде засилена;

П.

като има предвид, че укрепването на правата на гражданите и демократичните институции включва — в съответствие с целите за устойчиво развитие — борба с дискриминацията и неравенството между половете;

Р.

като има предвид, че недостатъчното представителство на жените на свързани с вземането на решения позиции, особено в политическата област и на ниво съвет на дружество, възпрепятства развитието на способностите и намалява участието на жените в демократичния живот на ЕС;

С.

като има предвид факта, че въздействие върху участието и водещата роля на жените в процеса на вземане на политически решения все още оказват различни пречки, като продължаващото съществуване на основани на пола стереотипи и последиците от неотдавнашната икономическа криза, наред с нейното отрицателно въздействие върху въпросите, свързани с равенството между половете;

Т.

като има предвид, че в ЕС все още съществуват значителни различия по отношение на закрилата на жертвите на основано на пола насилие и на домашно насилие в случаите на трансгранични семейни спорове;

У.

като има предвид, че дискриминацията, с която се сблъскват жените в ЕС, е пречка пред постигането на равенство; като има предвид, че жените все още са представени в недостатъчна степен като гласоподаватели, както и на водещи позиции на изборни длъжности, в държавната администрация, академичната общност, медиите или частния сектор; като има предвид, че широко разпространената множествена дискриминация, с която се сблъскват жените, и непропорционално големият брой жени, изложени на бедност и социално изключване, са пречки пред пълноценното упражняване на правата на жените, свързани с гражданството;

Ф.

като има предвид, че правото на отправяне на петиция до Европейския парламент, както е предвидено в член 20 и член 227 от ДФЕС и в член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е един от стълбовете на гражданството на ЕС, представлява второто най-добре познато право, свързано с гражданството на ЕС, и трябва да създаде взаимодействие между гражданите и европейските институции посредством процес, който трябва да бъде открит, демократичен и прозрачен;

Х.

като има предвид, че основните права на гражданите на ЕС могат да бъдат гарантирани чрез нов подход по отношение на тълкуването на член 51 от Хартата на основните права;

Ц.

като има предвид, че европейските граждани се представляват пряко в Европейския парламент и имат демократичното право да бъдат избирани и да гласуват в избори за Европейски парламент, дори и когато пребивават в друга държава членка; като има предвид, че правото на европейските граждани, които са упражнили своето право на свободно движение, да гласуват в избори за Европейски парламент и в местни избори, не се улеснява и насърчава в еднаква степен във всички държави членки; като има предвид, че в множество петиции се посочва съществуването на бюрократични пречки и слабости от административно или друго естество при упражняването на правото на глас на национални или местни избори в държавата членка по произход на гражданите, които пребивават в друга държава членка; като има предвид, че някои граждани се сблъскват с пречки при упражняването на това демократично право, като например хората с увреждания в държави членки, които са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но не са изпълнили задължението си да променят своите изборни законодателства, за да дадат възможност на хората с увреждания да упражняват своето право на глас;

Ч.

като има предвид, че гражданите имат право да организират или да подкрепят, заедно с други граждани на ЕС от всички държави членки, европейска гражданска инициатива (ЕГИ), която следва да им даде възможност да помогнат при определянето на законодателната програма на ЕС; като има предвид, че ЕГИ е важен инструмент на пряката демокрация, който предоставя на гражданите възможността да участват активно в оформянето на политиките и законодателството на ЕС; като има предвид, че тя следва да бъде прозрачна и ефективна; като има предвид, че до момента това право не е упражнявано в задоволителна степен;

Ш.

като има предвид, че създаването на Шенгенското пространство и интегрирането на достиженията на правото от Шенген в нормативната уредба на ЕС значително увеличи свободата на движение на територията на ЕС и е едно от най-големите постижения на процеса на европейска интеграция; като има предвид, че в своите заключения № 9166/3/11 и № 9167/3/11 от 9 юни 2011 г. Съветът на Европейския съюз потвърди успешното приключване на процеса на оценка и техническата готовност на България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство;

Щ.

като има предвид, че сигурността е една от областите, с които са свързани най-големите опасения на гражданите на ЕС; като има предвид, че ЕС следва да помогне на своите граждани да почувстват, че тяхната свобода е защитена и безопасността им е гарантирана на територията на Съюза, като същевременно гарантира, че техните свободи и права се зачитат и защитават в еднаква степен; като има предвид, че тероризмът е глобална заплаха, във връзка с която трябва да бъдат предприемани ефективни мерки на местно и национално равнище и на равнище ЕС, за да се гарантира сигурността на европейските граждани;

АА.

като има предвид, че според оценката на въздействието на Комисията (SEC(2011)1556), придружаваща предложението на Комисията, довело до приемането на Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета от 20 април 2015 г. относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави (12), почти седем милиона граждани на ЕС пътуват до или живеят в места извън ЕС, в които тяхната собствена държава няма посолство или консулство; като има предвид, че броят на непредставените граждани на ЕС се очаква да нарасне до най-малко десет милиона души до 2020 г.; като има предвид, че гражданите на ЕС, живеещи на територията на трета държава, в която държавата членка, на която те са граждани, няма представителство, имат правото да се ползват от закрилата на дипломатическите и консулските органи на всяка от другите държави членки при същите условия като гражданите на тази държава;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.