—

като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21, 34 и 36 от него,

—

като взе предвид Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН,

—

като взе предвид резолюции № 1325 (2000), 1820 (2009), 1888 (2009), 1889 (2010), 1960(2011), 2106 (2013), 2122 (2013) и 2242 (2015) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—

като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно приоритетите на ЕС с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г. (1),

—

като взе предвид годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света за 2015 г. и политиката на Европейския съюз в тази област,

—

като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право (2),

—

като взе предвид своята препоръка до Съвета от 7 юли 2016 г. относно Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН (3),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. относно приоритетите на ЕС за Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН,

—

като взе предвид преразгледаните насоки на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации, която предоставя на ЕС правото да участва в Общото събрание на ООН, да внася устни предложения и изменения, които да се поставят на гласуване при поискване от държава членка, и да упражнява правото на отговор,

—

като взе предвид декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите от 19 септември 2016 г.,

—

като взе предвид Резолюция A/71/L.48 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2016 г. относно създаването на „безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам“,

—

като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозни малцинства от т.нар. ИДИЛ/Даиш (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно положението в Северен Ирак/Мосул (5),

—

като взе предвид член 113 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0216/2017),

А.

като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество и добро глобално управление, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на ЕС и произтича от убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобални кризи, предизвикателства и заплахи е чрез многостранна система, основана на универсални правила и ценности;

Б.

като има предвид, че международният ред, основан на сътрудничество, диалог, свободна и справедлива търговия и правата на човека, се поставя под въпрос от редица националистически и протекционистки движения по света;

В.

като има предвид, че ЕС следва да играе проактивна роля в по-нататъшното изграждане на Организацията на обединените нации като организация, която може ефективно да допринася за глобални решения, за мира и сигурността, правата на човека, развитието, демокрацията и за международен ред, основан на върховенството на закона; като има предвид необходимостта държавите — членки на ЕС, да направят всичко възможно за още по-тясното съгласуване и обединяване на своите действия в рамките на органите и институциите в системата на Организацията на обединените нации в съответствие с мандата, съдържащ се в член 34, параграф 1 от ДЕС;

Г.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки остават колективно с най-голямо финансово участие в системата на ООН, осигурявайки близо 50 % от всички вноски в ООН, като държавите — членки на ЕС, осигуряват около 40 % от редовния бюджет на ООН; като има предвид, че приносът на ЕС в ООН следва да бъде по-видим;

Д.

като има предвид, че ЕС работи за устойчивост на околната среда, по-специално в рамките на борбата срещу изменението на климата, чрез насърчаване на международни мерки и действия за опазване и подобряване на качеството на околната среда и устойчивото управление на природните ресурси;

Е.

като има предвид, че ЕС е един от най-усърдните защитници и радетели за правата на човека и основните свободи, културните ценности и многообразие демокрацията и принципите на правовата държава;

Ж.

като има предвид, че контекстът на сигурността на ЕС е все по-нестабилен и променлив поради големия брой отдавна съществуващи или нововъзникващи предизвикателства, включително придружени с насилие конфликти, тероризъм, организирана престъпност, пропаганда и кибервойна, безпрецедентни бежански вълни и миграционен натиск и въздействието на изменението на климата, които не могат да бъдат решени на национално равнище и изискват регионални и глобални отговори, както и активно и конструктивно сътрудничество;

З.

като има предвид, че ЕС и ООН следва да играят важна роля в изпълнението на Програмата за развитие до 2030 г. с оглед на изкореняване на бедността и генериране на колективен просперитет, преодоляване на неравенствата, създаване на един по-безопасен и по-справедлив свят и борба срещу изменението на климата и защита на природната среда; като има предвид, че Общото събрание на ООН реши да увеличи усилията на организацията за изпълнение на новата програма за развитие;

1.

а)

да продължи да призовава за пълното зачитане на суверенитета, международно признатите граници и териториалната цялост на държавите от Източна Европа и Южен Кавказ, а именно Грузия, Молдова и Украйна, в светлината на нарушенията на международното право в тези области; да подкрепи и даде нов тласък на дипломатическите усилия за мирно и устойчиво уреждане на тези настоящи и продължителни конфликти, както и на конфликта в региона Нагорни Карабах, и за зачитане на правата на човека и териториалната цялост, неизползването на сила и равните права и самоопределението на народите на място; настоятелно да призове международната общност да прилага напълно политиката на непризнаване на незаконното анексиране на Крим; активно да увеличи натиска върху Русия, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, за да се разреши конфликтът в Украйна в съответствие със споразуменията от Минск, както и окупацията на грузинските региони Абхазия и Южна Осетия; да намери геополитическо равновесие, което да отхвърля всички стремежи към изключителни сфери на влияние;

б)

да продължи да предоставя пълна подкрепа на усилията, полагани от ООН за намиране на всеобхватно решение, с което да се сложи край на разделението на Кипър, и да подчертае, че разрешаването на кипърския проблем ще има положително въздействие върху целия регион, както и както върху кипърските гърци, така и върху кипърските турци; настоятелно призовава Съвета да използва всичките си ресурси, за да оказва пълна подкрепа за успешното приключване на процеса на обединение и да подкрепя ролята на ООН;

в)

да подкрепи оглавяваните от ООН усилия за постигане на решение на въпроса за името на бивша югославска република Македония, посредством споразумение между Скопие и Атина;

г)

настоятелно да призове държавите — членки на ООН, да предоставят на разположение всички необходими финансови и човешки ресурси за подпомагане на местното население по време на въоръжени конфликти и на бежанците, и настоятелно да призове всички държави — членки на ООН, да изпълнят поетите към ООН финансови ангажименти;

д)

да подкрепи ядреното споразумение между Иран и членовете на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия като важен успех на международната дипломация и по-специално на дипломацията на ЕС, и да продължи да оказва натиск върху Съединените щати за осъществяването му на практика;

е)

да използва всички инструменти, с които разполага, за да повиши съответствието на действията на държавните и недържавните участници с международното хуманитарно право (МХП); да подкрепи усилията, водени от Международния комитет на Червения кръст за създаване на ефективен механизъм за по-стриктно спазване на МХП;

ж)

да настоява за по-силни многостранни ангажименти за намиране на трайни политически и мирни решения на продължаващите конфликти в Близкия изток и Северна Африка, по-специално в Сирия, Ирак, Йемен и Либия; както и да обнови дипломатическите усилия за разрешаване на замразените конфликти по света; да продължи да подкрепя работата, действията и инициативите на специалните пратеници на ООН, целящи разрешаването на тези конфликти; да призове за продължаване на хуманитарната, финансовата и политическата подкрепа от страна на международната общност за справяне с хуманитарната ситуация и да работи за незабавното прекратяване на насилието; с цел предотвратяване на всякакви нарушения на МХП и международното право в областта на правата на човека, включително преки нападения на гражданска инфраструктура и цивилно население, и категорично да осъди тези нарушения в Сирия; настоятелно да призове всички държави — членки на ООН, да предоставят на разположение всички необходими финансови и човешки ресурси за подпомагане на населението в райони на конфликт; да подкрепи усилията на ООН за намиране на устойчиво решение на конфликта в Сирия и да продължи да подкрепя ролята на ЕС в хуманитарната област и регионалната инициатива на ЕС; настоятелно да призове международната общност да използва всички възможности, с които разполага, за категоричното осъждане на отговорните за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, извършен по време на сирийския конфликт, в рамките на националните съдебни системи, международните съдилища или специализираните трибунали; да подкрепи инициативата на ООН за мирен план за Йемен и спешно да се заеме с решаването на продължаващата хуманитарна криза; да призове всички страни да зачитат правата на човека и свободите на всички йеменски граждани и да подчертае значението на подобряването на сигурността на всички лица, които работят за мироопазващите и хуманитарните мисии в страната; да насърчи политика на сближаване между Иран и Саудитска Арабия, която е същностна за намаляване на напрежението в региона и за разрешаването на конфликта в Йемен и на други места; да продължи да насърчава подобни действия с цел справяне с първопричините за тероризъм и екстремизъм, които са заплаха за международната сигурност и регионалната стабилност; да призове за по-силна подкрепа за подкрепяното от ООН правителство в Либия и да играе централна роля в стабилизирането на Либия и запазването на нейното единство и териториална цялост в рамките на политическото споразумение за Либия (ПСЛ); да подчертае неотложната необходимост от обединяване на всички въоръжени сили под контрола на легитимните граждански органи съгласно заложеното в ПСЛ; да поднови подкрепата за усилията на специалния координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток и на специалния представител на генералния секретар на ООН за Западна Сахара за разрешаване на тези дълготрайни конфликти; да призове за прилагането на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за Близкия изток;

з)

да подкрепи вътрешносирийските преговори, които се водят въз основа на Резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност; да подчертае, че страните следва да се стремят към рамково споразумение, което съдържа политически пакет, за да може договореният преходен политически процес да се осъществи в съответствие с ясната последователност и целевите срокове, посочени в резолюция 2254 (2015); да подчертае, че за постигането на тази цел се оформи ясна програма, съдържаща четири „кошници“; да изрази своята загриженост, че нестихващите боеве в Сирия нарушават режима на прекратяване на огъня, който влезе в сила на 30 декември 2016 г., със значителни отрицателни последици за сигурността на сирийските граждани, хуманитарния достъп и развитието на политическия процес; да подкрепи призива на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Сирия към държавите — гаранти на прекратяването на огъня в Сирия, да предприемат спешни действия за запазване на режима на прекратяване на огъня;

и)

да действа в съответствие с решението на Съда на ЕС относно Западна Сахара;

й)

да се увери, че Общото събрание на ООН, в сътрудничество с ЕС и САЩ, предоставя всички инструменти за гарантиране на устойчивостта и ефективността на решението за две държави на базата на границите от 1967 г., с град Йерусалим като столица на двете държави, и сигурна държава Израел, със сигурни и признати граници, и независима, демократична, териториално свързана и жизнеспособна държава Палестина, които съществуват една до друга в мир и сигурност;

к)

да призове за по-силна подкрепа и за овластяване на иракските институции и за необходимостта да се работи за по-приобщаващо общество и за реинтеграцията на всички етнически и религиозни малцинства, които са били разселени, включително в Северен Ирак и — след края военната операция — във и около Мосул, където трябва да се намери мирно и приобщаващо решение след конфликта; да изтъкне отново решаващото значение на трайната защита на цивилното население и зачитането на МХП при изпълнението на военни стратегии в Ирак;

л)

да продължи да работи за разрешаването на основните заплахи за сигурността в регионите на Сахел, Сахара и езерото Чад, Големите езера и Африканския рог с оглед премахване на терористичната заплаха от страна на последователите на ИДИЛ/Даиш и „Ал-Кайда“ и на „Боко Харам“ или други, свързани с тях терористични групировки;

м)

да работи с международната общност като цяло за разрешаване на хуманитарни и свързани със сигурността кризи, заплашващи африканския континент, по-специално в Сомалия, Южен Судан, Судан, Централноафриканската република, Мали, Нигерия, Бурунди и района на Големите африкански езера като цяло; да насърчи държавите — членки на ООН, да засилят подкрепата си за увеличаване на ролята и собствения капацитет на Африканския съюз в посредничеството и управлението на кризи, като същевременно се полагат усилия за взаимно допълване с усилията на Службата на ООН за укрепване на мира; да гарантира бързото адаптиране на MONUSCO в съответствие с новия му мандат и по-специално прилагането на споразумението от 31 декември 2016 г.;

н)

да отправи призив към международната общност за обединяване на усилията за справяне с продължаващата политическа криза в Демократична република Конго и за предотвратяване разпадането на държавността в тази страна;

о)

да подчертава, че е важно да се инвестира повече в предотвратяването на конфликти, като се отчитат фактори като политическата или религиозната радикализация, свързаното с избори насилие, разселването на групи от населението или изменението на климата;

п)

да привлече вниманието на членовете на ООН, и по-специално на членовете на Съвета за сигурност на ООН, към нарастването на напрежението между някои държави от Западните Балкани; настоятелно да призове лидерите им да проявяват сдържаност в своите регионални политики, както и за това ЕС и ООН да продължат да участват пълноценно в търсенето на трайни решения на двустранните различия, включително като действат като посредници, когато е необходимо; да осъди действията на Русия на Западните Балкани, които заплашват да дестабилизират крехкия процес на реформи в държавите от региона и подкопават амбициите им за членство в ЕС и НАТО;

р)

да продължи да насърчава усилията на ООН за постигане на мир в Афганистан и за преодоляване на нестабилността по отношение на сигурността в страната;

с)

категорично да осъди действията на севернокорейското ръководство, които представляват заплаха за мира и сигурността на Корейския полуостров и извън него; да насърчи Китай, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, да упражни по-нататъшен натиск върху севернокорейския режим да намали агресивните си действия, които застрашават регионалната и международната сигурност; да изготви и приложи решителни ответни действия, подкрепени от широк и достатъчно стабилен международен консенсус, с цел възпиране на севернокорейския режим от по-нататъшно разработване на враждебни ядрени способности и от извършване на извънтериториални убийства, нападения и отвличания;

т)

настоятелно да призове Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН да обсъдят напрежението в Южнокитайско море с намерението всички заинтересовани страни да се съберат за финализиране на преговорите за кодекс на поведение;

у)

да приветства приемането на Резолюция 2307 (2016) от Съвета за сигурност на ООН и да поздрави правителството и народа на Колумбия за положените усилия за постигане на мир;

ф)

да увеличи значително подкрепата на държавите членки за мироопазващите и миротворческите операции на ООН, които включват компонент за правата на човека и ясни стратегии за излизане, по-специално чрез предоставяне на персонал и оборудване, и да засили подпомагащата роля на ЕС в това отношение; да осигури по-добра видимост на тази подкрепа и на това участие; да продължи разработването на процедури за използването на общата политика за сигурност и отбрана в подкрепа на операциите на ООН, като обръща достатъчно внимание на различните измерения на комплексното управление на кризи, като правата на човека, устойчивото развитие и първопричините за масовата миграция; да подкрепи реформата в използването на правото на вето в Съвета за сигурност на ООН при наличието на данни за военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

х)

да подкрепи Съвета за сигурност на ООН в усилията му за увеличаване на участието на ООН в мирни преговори;

ц)

да подкрепи пълното прилагане на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; да призове за насърчаване на равноправното и пълноценно участие на жените като активни действащи лица; да подкрепи активното участие на жените в предотвратяването и разрешаването на конфликти и в борбата срещу насилническия екстремизъм; да припомни, че сексуалното насилие, като изнасилванията, се използва като тактическо средство за водене на война и представлява военно престъпление; да гарантира безопасна медицинска помощ за случаи на изнасилване по време на война; да призове за засилване на закрилата на жените и момичетата в ситуации на конфликт, особено по отношение на сексуалното насилие, да подкрепя и засилва международните усилия чрез ООН за прекратяване на използването на деца във въоръжени конфликти и за осигуряване на анализ от гледна точка на пола, както и интегрирането на принципа на равенство между половете и правата на човека във всички дейности на ООН; да призове за разработване на показатели за измерване на напредъка по отношение на участието на жените в изграждането на мира и сигурността;

ч)

да се занимае спешно с всички аспекти на доклада на ООН от 15 май 2015 г. за оценка на усилията за правоприлагане и предоставяне на подкрепа за правна защита на жертвите във връзка със случаи на сексуална експлоатация и злоупотреби, извършвани от персонал на ООН или свързан с ООН персонал в рамките на мироопазващи операции, и да установи функциониращи и прозрачни механизми за контрол и търсене на отговорност във връзка с предполагаеми злоупотреби; да призове за разследване, наказателно преследване и незабавно осъждане на всички военни и цивилни служители, извършили актове на сексуално насилие;

ш)

да засили допълнително ролята на принципа на „отговорност за защита“ като важен принцип в дейността на държавите — членки на ООН, в областта на разрешаването на конфликти, правата на човека и развитието; да продължи да подкрепя усилията за по-нататъшно привеждане в действие на принципа за „отговорност за защита“ и да подкрепи ООН в решаващата му роля в подпомагането на държавите при прилагането на принципа за „отговорност за защита“ за отстояване на правата на човека, принципите на правовата държава и на МХП; да насърчи приемането на широко определение на понятието „сигурност на хората“ и принципа за „отговорност за защита“;

щ)

да насърчи всички държави — членки на ООН, да подпишат и ратифицират Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване;

аа)

да се ангажира в публичен и задълбочен дебат с всички членове на Общото събрание на ООН относно значението на спазването на конституционните ограничения по отношение на президентските мандати в целия свят;

аб)

отново да изрази своята недвусмислена позиция на заклеймяване на тероризма и пълната си подкрепа за действията, насочени към разгрома и изкореняването на терористичните организации, в частност на ИДИЛ/Даиш, които представляват явна заплаха за регионалната и международната сигурност; да настоява всички мерки, предприети в борбата срещу тероризма, да бъдат изцяло в съответствие с международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека;

ав)

да подкрепя ООН в превръщането на борбата с тероризма в ключов елемент от неговата програма за превенция в съответствие с участието на ЕС в превантивни мерки за борба с насилнически екстремизъм; да увеличи съвместните усилия на ЕС и ООН в борбата с първопричините за крайно насилие и тероризъм, в противодействието на хибридните заплахи и в научноизследователската дейност и изграждането на капацитет в областта на кибернетичната отбрана; да насърчава образованието като инструмент за предотвратяване на насилническия екстремизъм и да разчита на съществуващите инициативи за изграждане на мира и на местни партньори при разработването, прилагането и развитието на подходи за борба с радикализацията и набирането на терористи, като същевременно насърчава международните действия за подвеждане под отговорност на виновниците за насилието; да подкрепи засилено участие на ЕС в инициативи на ООН за изграждане на капацитет във връзка с борбата срещу чуждестранните бойци и насилническия екстремизъм;

аг)

да увеличи усилията за пресичане на набирането на членове на терористични групи и за борба срещу терористичната пропаганда, провеждана не само чрез платформи на социалните медии, но и чрез мрежи от радикализирани проповедници на омраза; да подкрепя действия, засилващи устойчивостта на общностите, към които е насочена екстремистката пропаганда и които са податливи на радикализация, включително чрез справяне с икономическите, социалните, културните и политическите причини, които водят до нея; да подкрепи политиките срещу радикализацията и за дерадикализация в съответствие с плана за действие на ООН за предотвратяване на насилническия екстремизъм; да припомни, че насърчаването и защитата на правата на човека и зачитането на върховенството на закона са основни елементи в политиките за противодействие на тероризма;

ад)

да работи с Общото събрание на ООН за борба срещу финансирането на тероризма, да изгражда механизми за идентифициране на терористи и терористични организации и да укрепва механизмите за замразяване на активи в световен мащаб, като същевременно отстоява международните стандарти за справедлив процес и принципите на върховенство на закона;

ае)

да засили ефикасността на международното полицейско, правно и съдебно сътрудничество в борбата с тероризма и транснационалната престъпност; приветства в тази връзка Резолюция 2322 (2016) на Съвета за сигурност на ООН и подчертава необходимостта от ускоряване на процеса на международно съдебно сътрудничество, от укрепване на съществуващите механизми за международно полицейско сътрудничество и от актуализиране на мрежата от контакти между централните и съдебните органи;

аж)

да подкрепи усилията на ООН за предотвратяване на разработването, производството, придобиването и прехвърлянето на оръжия за масово унищожение и на системи за тяхната доставка от недържавни субекти и терористични групировки; да настоява за пълно спазване на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), Конвенцията за химическите оръжия и Конвенцията за биологичните оръжия, както и да предприеме активни стъпки към глобално разоръжаване;

аз)

да насърчава пълното прилагане на Договора за търговията с оръжие (ДТО) и да насърчава всички държави — членки на ООН, да подпишат и ратифицират ДТО;

аи)

да работи за по-ефективни действия срещу отклоняването на оръжия и боеприпаси, включително при малките оръжия и леките въоръжения, и незаконната търговия с тях, по-специално чрез разработване на система за проследяване на оръжия; да изисква от членовете на ООН да предприемат активни стъпки към глобално разоръжаване;

ай)

да обърне специално внимание на технологичния напредък в областта на използването на роботиката за военни цели и по-специално на въоръжените роботи и безпилотните летателни апарати и тяхното съответствие с международното право; да установи правна рамка относно безпилотните летателни апарати и въоръжените роботи в съответствие с действащото международно хуманитарно право, за да се предотвратят злоупотребите с тези технологии за незаконни дейности от държавни и недържавни участници;

ак)

да призове за засилване на глобалния отговор на миграцията, като се използва за основа успешната среща на високо равнище на Общото събрание на ООН относно справянето с големи потоци от бежанци и мигранти от 19 септември 2016 г., и за справяне с възникващите предизвикателства и заплахи за сигурността, произтичащи от аспекти на незаконната миграция, като контрабандата и трафика на хора, и за полагане на усилия за създаване на възможности за законна миграция; да подчертае необходимостта от ефективно и неотложно поемане на ангажимент за справяне с първопричините за хуманитарната криза и безпрецедентните миграционни и бежански потоци;

ал)

да насърчи по-голяма подкрепа за работата на ВКБООН в изпълнение на международния му мандат за защита на бежанците, включително на уязвими групи, като жените, децата и хората с увреждания; да подчертае същественото разминаване между средствата, от които се нуждае бюджетът на ВКБООН, и финансирането, което получава, и да настоява за по-голяма глобална солидарност; да призове за повече финансиране от редовния бюджет на ООН за основните функции на ВКБООН, за да се гарантира неговото функциониране; да призове за политически ангажимент, финансиране и конкретни прояви на солидарност в подкрепа на Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите;

ам)

да отстоява и защитава правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ); да призове за отмяна на законодателство в държави — членки на ООН, което инкриминира хората въз основа на сексуалност или полова идентичност, и да насърчава международните действия за борба с хомофобските и трансфобските престъпления от омраза;

ан)

да насърчава и зачита принципите на свобода на убеждение и свобода на изразяване на мнение, посочени в член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, и да подчертае значението на свободата на печата в едно здраво общество, както и ролята на всеки гражданин в това отношение;

ао)

да призове за укрепване на системите за закрила на детето и да подкрепи конкретните мерки във висш интерес на децата бежанци и мигранти въз основа на Конвенцията за правата на детето;

ап)

да поиска полагането на по-големи усилия за предотвратяване на незаконната миграция и за борба с контрабандата и трафика на хора, в частност посредством противодействие на престъпните мрежи чрез своевременен и ефективен обмен на съответната разузнавателна информация; да подобри методите за идентифициране и защита на жертвите, както и да засили сътрудничеството с трети държави с цел проследяване, изземване и възстановяване на приходите от престъпни дейности в този сектор; да настоява на равнището на ООН за значението на ратифицирането и пълното прилагане на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и протоколите към нея срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца;

ар)

настоятелно да призове всички държави, включително държавите — членки на ЕС, бързо да ратифицират факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, с който се установяват механизми за подаване на жалби и за разследване;

ас)

да призове всички държави, по-специално държавите — членки на ЕС, да участват активно в преговорите във ВКБООН в Женева за международен обвързващ договор относно транснационалните корпорации и правата на човека;

ат)

отново да заяви ясно и категорично, че всички права на човека, договорени в конвенциите на ООН, са всеобщи, неделими, взаимозависими и взаимосвързани и че зачитането на тези права трябва да се прилага; да призове за по-голяма защита на правата на човека и основните свободи във всяко измерение на тяхното изразяване, включително в контекста на новите технологии; да продължи да насърчава всички държави — членки на ООН, да подпишат, ратифицират и прилагат различните конвенции за правата на човека и да спазват задълженията си за докладване съгласно тези инструменти; да призове за защита на свободата на убеждение и свободата на изразяване на мнение; да подчертае значението на свободните медии;

ау)

да призове всички държави — членки на ООН, да изпълнят препоръките на специалния докладчик на ООН по въпросите на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост; да насърчи, засили и интегрира дейностите в подкрепа на равенството между жените и мъжете; да призове за по-нататъшно овластяване на жените и момичетата, за засилване на ръководната роля и участието на жените на всички равнища на вземане на решения, включително като се отдели специално внимание на приобщаването на жените от малцинствата; да призове за изкореняването на всички форми на насилие и дискриминация срещу жени и момичета, като се взема предвид и дискриминацията на основа на полова идентичност и изразяване на половата принадлежност; да подкрепи правата на детето, като гарантира по-специално достъпа до образование и рехабилитацията и реинтеграцията на децата, включени във въоръжени групи, както и премахването на детския труд, изтезанията, въпроса със свързаното с деца магьосничество, трафика, браковете с деца и сексуалната им експлоатация; активно да подкрепи по-нататъшните действия срещу нарушаването на правата на ЛГБТИ; да подкрепи внимателното наблюдение на положението на ЛГБТИ и защитниците на правата на човека на ЛГБТИ в държави, в които се прилагат закони срещу ЛГБТИ;

аф)

да продължи да отстоява свободата на религията или вероизповеданието; да призове за по-големи усилия за защита на правата на религиозните и други малцинства; да призове за по-голяма защита на религиозните и етническите малцинства от преследване и насилие; да призове за отмяна на законите, криминализиращи богохулството или вероотстъпничеството, които служат като претекст за преследване на религиозни малцинства и невярващи; да подкрепи работата на специалния докладчик за свободата на религията или вероизповеданието; да работи активно за признаването от ООН на геноцида срещу религиозни и други малцинства, извършен от ИДИЛ/Даиш, и за отнасянето до Международния наказателен съд (МНС) на случаи на предполагаеми престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид; да подкрепи работата на ООН срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание, срещу масовите екзекуции и екзекуциите, включително за престъпления, свързани с наркотици;

ах)

отново да изрази своята недвусмислена позиция на заклеймяване на всякакви актове на насилие, тормоз, сплашване или преследване на защитници на правата на човека, на лица, сигнализиращи за нередности, на журналисти или блогъри; да се застъпи за назначаването на специален представител на генералния секретар на ООН за безопасността на журналистите;

ац)

да припомни задължението на Общото събрание на ООН при избора на членове на Съвета на ООН по правата на човека да взема предвид зачитането от страна на кандидатите на насърчаването и защитата на правата на човека, върховенството на закона и демокрацията; да призове за установяването на ясни, основани на резултатите и свързани с правата на човека критерии за членство в Съвета на ООН по правата на човека;

ач)

да засили ролята на МНС и международната наказателноправна съдебна система с цел насърчаване на подвеждането под отговорност и слагането на край на безнаказаността; да призове всички държави — членки на ООН, да се присъединят към МНС, като ратифицират Римския статут, и да насърчи ратифицирането на измененията от Кампала; да предостави на МНС силна дипломатическа, политическа и финансова подкрепа;

аш)

да припомня позицията на ЕС за нулева толерантност по отношение на смъртното наказание; да поддържа силна ангажираност в подкрепа на забраната на смъртното наказание в световен мащаб; да призове за налагане на мораториум върху прилагането на смъртното наказание и да продължи да работи за всеобщото му премахване; да започне инициатива за подкрепа на международна рамка срещу средствата за изтезание и смъртно наказание, като използва опита на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета по този въпрос;

ащ)

да настоява за по-голяма ангажираност с насърчаването на върховенството на закона — широкообхватен въпрос, който обединява трите стълба на ООН: мир и сигурност, права на човека и развитие; да си сътрудничи с върховния комисар на ООН по правата на човека за настояване пред органите на Венесуела за освобождаването на всички политически затворници и спазване на принципа на разделение на властите;

ба)

да подкрепи усилията на ООН за създаване на международна рамка за спорта и правата на човека, която улеснява предотвратяването, мониторинга и осигуряването на средства за правна защита срещу нарушения на правата на човека, свързани с големи спортни събития;

бб)

да продължи да подкрепя работата на Върховния комисар по правата на човека на ООН за подобряване на отчетността и достъпа до средства за правна защита за жертвите на свързани със стопанска дейност нарушения на правата на човека, за да допринесе за справедлива и по-ефективна система за правна защита в националното право, по-специално в случаите на груби нарушения на правата на човека в стопанския сектор; да призове всички правителства да изпълняват своите задължения за гарантиране на зачитането на правата на човека, достъпа до правосъдие за жертвите, които са изправени пред практически и правни предизвикателства при достъпа до средства за правна защита както на национално, така и на международно равнище, по отношение на нарушенията на правата на човека, свързани със стопанска дейност;

бв)

да подчертае водещата роля на ЕС в процеса, който доведе до приемането на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (Програмата до 2030 г.) и нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) от Общото събрание на ООН през септември 2015 г.; да предприеме конкретни стъпки за гарантиране на ефективното изпълнение на Програмата до 2030 г. и 17-те ЦУР като важни инструменти за превенция и устойчиво развитие; да работи за подобряване на живота на бъдещите поколения, както и да насърчи и подкрепи ангажирането на страните с постигането на 17-те ЦУР и приемането на съответни национални рамки; да насърчи държавите — членки на ООН, да изпълнят ангажиментите си относно разходите за помощ за развитие и да призове за приемане на солидна рамка от показатели и за използване на статистически данни за наблюдение на напредъка и гарантиране на отчетност при оценката на положението в развиващите се държави, мониторинга на напредъка и гарантирането на отчетност; да подчертае, че освен БВП е необходимо да се отчитат и други показатели с цел по-точно оценяване на реалното положение в развиващите се държави и за ефикасни действия в борбата с бедността и за подкрепа на устойчивото развитие, особено в случаите на държавите със средни доходи; да призове за транснационални инициативи на ЕС за насърчаване и защита на правата на жените; да призове за цялостно изпълнение на Пекинската платформа за действие, Програмата за действие на МКНР и съгласуваността на политиките за устойчиво развитие;

бг)

да продължи усилията си за постигане на съгласуваност на всички политики на ЕС за развитие, което е от решаващо значение за постигането на ЦУР, и също така да настоява на равнището на ООН за по-голяма съгласуваност на политиките в съответствие с цел 17.14; да подкрепи стремежа на ООН към увеличаване на усилията за предоставяне на интегрирана и съгласувана подкрепа на политиките за изпълнение на Програмата до 2030 г. и следователно да насърчава система на ООН за развитие, която да работи по по-интегриран начин, със засилена междуведомствена дейност и съвместно изпълнение на проекти, по-специално за заздравяване на връзката между сигурността и развитието; да призове ООН да интегрира систематичното изграждане на капацитет и доброто управление в дългосрочните стратегии за развитие с цел премахване на бедността и глада, предотвратяване на конфликти и изграждане на устойчивост, да насърчава екологично, икономически и социално устойчиво развитие, да се бори срещу социалните неравенства и да предоставя хуманитарна помощ за съответните засегнати населения; да подчертае, че достъпът до сигурно, надеждно и достъпно водоснабдяване и до подходящи санитарно-хигиенни услуги подобрява стандарта на живот, разширява местните икономики и насърчава създаването на повече достойни работни места;

бд)

да настоява Политическият форум на високо равнище за устойчивото развитие да стане основен орган за вземане на решения, компетентен за осигуряването на последователни, ефективни и приобщаващи последващи действия и преглед на изпълнението на ЦУР; да признае важната роля, която играят организациите на гражданското общество и местните участници за успешното изпълнение на Програмата до 2030 г. и за постигането на ЦУР; да признае значителната роля и въздействие на ЦУР за международния мир и сигурност;

бе)

да гарантира запазването на водещите позиции на ЕС в борбата срещу изменението на климата и продължаването на сътрудничеството му с ООН в тази област; да призове всички държави — членки на ООН, да спазват Споразумението от Париж и да осигурят бързо прилагане на решенията, приети на Конференцията на ООН по изменението на климата през 2015 г.;

бж)

да работи в тясно сътрудничество с малките островни държави и други страни, изправени пред най-сериозните последици от изменението на климата, за да гарантира, че техният глас се чува и потребностите им се вземат предвид на различните форуми на ООН;

бз)

да призове държавите — членки на ЕС, да координират действията си в рамките на органите и институциите в системата на Организацията на обединените нации и да продължи да работи за подобряването на статута на наблюдател на ЕС в някои подорганизации на ООН; да засили комуникацията и да гарантира растяща съгласуваност на позициите на държавите членки на равнището на ЕС; да се стреми към сближаване на позициите с държавите кандидатки, страните партньори и други държави със сходни виждания;

би)

да работи за засилването на международното фискално сътрудничество в подкрепа на създаването на международен данъчен орган в рамките на системата на ООН; да противодейства на данъчните измами и изпирането на пари, като подкрепи автоматичния обмен на информация в световен мащаб по данъчни въпроси и създаването на общ глобален черен списък на данъчните убежища;

бй)

да подкрепя активно всеобхватна реформа на Съвета за сигурност на ООН въз основа на широк консенсус, така че той да отразява по-добре новата световна действителност и да посреща по-ефективно настоящите и бъдещите предизвикателства в областта на сигурността; да подкрепя дългосрочната цел за място на ЕС в един реформиран Съвет за сигурност на ООН; настоятелно да призове членовете на Съвета за сигурност на ООН да се въздържат от използването на правото си на вето в случаите на извършване на престъпления срещу човечеството; да насърчи даването на нов тласък на работата на Общото събрание на ООН и по-добрата координация и съгласуваност на дейността на всички институции на ООН, което следва да подобри ефикасността, ефективността, легитимността, прозрачността, отчетността, капацитета и представителността на системата, за да се отговаря по-бързо на световните предизвикателства;

бк)

решително да подкрепи програмата за реформи на новоизбрания генерален секретар на ООН; да насърчи стремежа към реформи на архитектурата на ООН за мир и сигурност и на функционирането и структурата на секретариата чрез опростяване, децентрализация и гъвкавост и рационализиране на финансовата организация; да установи ефективна система за защита на лицата, сигнализиращи за нередности в ООН;

бл)

активно да подкрепя усилията на генералния секретар на ООН за назначаване на повече жени на висши ръководни постове на равнището на централата на ООН;

бм)

да насърчава разисквания по въпроса за ролята на парламентите и регионалните асамблеи в системата на ООН и по въпроса за създаване на Парламентарна асамблея на ООН, с оглед увеличаване на демократичния профил и вътрешния демократичен процес на организацията и даване на възможност на гражданското общество по света да бъде пряко свързано с процеса на вземане на решения;

2.