ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 1.2.2017
COM(2017) 37 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
за прилагането на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52017DC0037
REPORT FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT AND THE COUNCIL on Implementation of Directive 2009/31/EC on the Geological Storage of Carbon Dioxide
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА за прилагането на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА за прилагането на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации
COM/2017/037 final
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 1.2.2017
COM(2017) 37 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
за прилагането на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации
1.ВЪВЕДЕНИЕ
Директива 2009/31/EО на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации 1 (известна като „Директива за улавянето и съхраняването на въглерод“, наричана по-нататък в настоящия документ „Директива за УСВ“) установява правна рамка за съхраняването на въглероден диоксид (CO2) в геоложки формации по начин, който е безопасен за околната среда. Директивата за УСВ цели да гарантира, че няма съществен риск от изтичане на CO2 или нанасяне на вреди на здравето или околната среда, както и да предотврати неблагоприятни ефекти върху сигурността на преносната мрежа или местата за съхранение.
Настоящият доклад е вторият доклад за прилагането на Директивата за УСВ и обхваща периода май 2013 — април 2016 г. Той отразява напредъка след първия доклад за прилагането 2 . Доклад относно прегледа на Директивата за УСВ бе приет през 2015 г. 3 Настоящият доклад се основава на докладите, представени от държавите членки. Двадесет и шест държави членки 4 представиха доклади навреме, за да бъдат разгледани в настоящия доклад.
2.ОБЩ НАПРЕДЪК ПО ПРИЛАГАНЕТО
Всички държави членки са уведомили Комисията относно мерките за транспониране на директивата. Към настоящия момент Комисията счита, че законодателството на шестнадесет държави членки изцяло съответства на директивата. Продължава обменът с останалите държави членки за привеждане на тяхното законодателство в пълно съответствие с изискванията на директивата.
3.СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ДИРЕКТИВАТА В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
3.1.Подбор на местата за съхранение
В сравнение с предишния отчетен период държавите членки като цяло не са определяли нови зони, където могат или не могат да бъдат разполагани места за съхранение. Единствено Полша е определила една зона за съхранение. Пет германски федерални провинции подготвят решения или са приели закони, които ограничават или забраняват подземното съхранение на CO2, включително за изследователски цели
Държавите членки, които възнамеряват да разрешат съхраняването на своята територия, трябва да извършат оценки на наличния капацитет за съхранение. Нови оценки на наличните възможности за съхранение са извършени, извършват се или са планирани да се извършат в България, Германия, Гърция, Италия, Обединеното кралство, Нидерландия, Унгария и Швеция.
По-подробна информация е представена в приложението на настоящия доклад.
3.2.Заявления за издаване на разрешения за проучване и съхранение
Заявления за издаване на разрешения за проучване са подадени само в Испания. Един проект кандидатства за разрешение за съхранение в Обединеното кралство: проектът Peterhead CCS. Комисията представи становище по проекторазрешението за съхранение през януари 2016 г. 5 В Италия се разглежда едно заявление за разрешение за съхранение, а в Нидерландия се очаква подаването на заявление за поле Q16 Maas като част от проекта ROAD.
3.3.Осъществимост на реконструкцията за УСВ на нови големи горивни инсталации
Директивата за УСВ изисква от операторите, които кандидатстват за лиценз, да извършват оценка на техническата и икономическата осъществимост на улавянето, преноса и съхранението на въглерод. Ако оценката е положителна, на площадката на инсталацията трябва да се задели пространство за оборудването, необходимо за улавяне и сгъстяване на СО2.
Такива оценки бяха извършени в Белгия (една), Германия (пет), Испания (пет), Полша (десет), Румъния (шест), Словения (една) и Чешката република (една). Оценките установиха, че УСВ не е осъществимо икономически. Бяха установени и допълнителни трудности за някои от инсталациите — липса на подходящи места за съхранение в Белгия и Естония или техническа несъвместимост с гъвкавата експлоатация на дадената инсталация.
Но въпреки липсата на положителни оценки, много от електроцентралите с разрешително заделят терени за оборудването за отстраняване и сгъстяване на CO2 и са проектирани така, че съоръженията за УСВ да могат да бъдат присъединени на по-късен етап без съществени преустройства на площадката, например в Германия, Естония, Полша и Чешката република.
Законодателството на Обединеното кралство достига по-далеч от изискванията на Директивата и допуска издаването на разрешение на електроцентрала само ако бъде доказано, че тя ще изпълнява условията за техническа и икономическа осъществимост през целия жизнен цикъл на електроцентралата. Разрешения за 14 енергийни инсталации са одобрени въз основа на насоки, предоставени от властите 6 . Икономическите оценки показват, че реконструкцията за УСВ на предложените електроцентрали е икономически осъществима при подходяща цена на въглерода.
3.4.Изследователски проекти, които имат значение за Директивата за УСВ
Независимо от липсата на напредък по отношение на демонстрирането и търговското използване на УСВ през отчетния период, редица държави членки, както и ЕС, продължават да подпомагат или планират допълнително подпомагане за изследователски дейности, насочени към подобряване на технологиите и знанията за подземното съхранение на СО2 — Белгия, Германия, Испания, Малта, Литва, Нидерландия, Обединеното кралство, Словакия, Унгария, Франция и Чешката република. Някои страни (като Естония, Нидерландия, Полша, Словакия) докладват за проучвания на алтернативи на съхранението на CO2 в геоложки формации чрез различни възможности за оползотворяването на CO2. Подробности се съдържат в приложението.
3.5.Мрежи за пренос и съхранение на CO2
Съществуват две активни регионални мрежи за УСВ, които работят по разработването на общи, трансгранични решения за пренос и съхранение на CO2 в геоложки формации — работна група за басейна на Северно море с участието на Белгия, Германия, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство, и Регионална мрежа за УСВ в района на Балтийско море с участници Германия, Естония, Норвегия, Финландия и Швеция. Тези мрежи могат да способстват за прозрачен и равнопоставен достъп до мрежи за пренос на CO2 и до места за съхранение на CO2 от страна на оператори в държави членки, където липсват възможности за подземно съхранение. Белгия, Нидерландия, Обединеното кралство и Франция проучват също така възможностите за изграждане на центрове за разпределение на CO2 от промишлени и енергийни инсталации в зоните на пристанищата Амстердам и Ротердам, Грейнджмаут, Тийс Вали и Фос‐сюр‐мер.
4.ЗАКЛЮЧЕНИЯ
През отчетния период разпоредбите на Директивата за УСВ са прилагани последователно в държавите членки на ЕС.
Някои държави членки постигнаха напредък в своите оценки на капацитета за съхранение, но са необходими допълнителни и по-подробни оценки, ако се предвижда започването на проекти за УСВ.
Въпреки липсата на положителни оценки относно техническата и икономическата осъществимост на реконструкцията за УСВ, новопостроените електроцентрали като цяло достигат по-далеч от нормативните изисквания и заделят терени, в случай че условията се променят в бъдеще.
Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114—135.
Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за прилагането на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации, COM(2014)99.
Доклад за прегледа на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации. Приложение към документа „Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвет относно напредъка на действията в областта на климата“, COM(2015)576.
Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чешката република и Швеция.
C(2016)152, Становище на Комисията относно проект на разрешително за постоянното съхранение на въглероден диоксид в изчерпаното находище Goldeneye на газов кондензат, намиращо се в блокове 14/28b, 14/29a, 14/29e, 20/3b, 20/4b и 20/4c от континенталния шелф на Обединеното кралство.
https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/43609/Carbon_capture_readiness_-_guidance.pdf и www.gov.scot/resource/doc/917/0095764.doc
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 1.2.2017
COM(2017) 37 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
за прилагането на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации
Определяне на зоните, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение (член 1, параграф 1)
Държавите членки запазват правото си да определят зоните, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение, включително правото да не позволяват съхранение в която и да е част от своята територия. Макар че повечето държави членки позволяват съхранение на CO2 в геоложки формации, някои не позволяват съхранение на CO2 на своята територия или част от нея поради нестабилността на техните геоложки формации за съхранение на CO2 (Люксембург, Финландия и Столичния регион Брюксел, Белгия). Няколко държави членки не позволяват съхранение на CO2 в геоложки формации (Австрия, Естония, Ирландия, Латвия, Словения и Хърватия) или налагат ограничения по отношение на съхранението в морски територии (Нидерландия, Обединеното кралство, Швеция), във времето (Чешката република 1 ) или по количество (Германия 2 ), или го допускат само за демонстрационни цели (Полша).
Пет германски федерални провинции 3 подготвят решения или са приели закони, които ограничават или забраняват подземното съхранение на CO2, включително за изследователски цели. Мотивите за това се простират от приоритетното използване на подземните недра например за геотермална енергия, съхранение на енергия или минно дело до поставянето на специален акцент върху обществения интерес, като например безпокойствата, свързани с околната среда и туризма.
Полша е определила една зона за съхранение — Камбрийското хранилише в полската изключителна икономическа зона (ЕИЗ) — дълбоки геоложки формации от изчерпани залежи на въглеводороди и прилежащата зона.
Оценяване на капацитета за съхранение (член 2, параграф 2)
Обединено кралство: Като част от работата за техническо проектиране в рамките на конкурса на Обединеното кралство за търговско използване на УСВ, извършени са дейности по оценка на хранилищата Goldeneye и Endurance, които са публикувани онлайн . Обединеното кралство предприе също така проект за оценка на капацитета за съхранение на CO2 на пет други хранилища, включващ общи планове за разработване на хранилищата и бюджет. Проектът потвърждава, че няма съществени технически пречки за съхраняването в индустриален мащаб на CO2 в морските територии на Обединеното кралство, като обектите могат да обслужват както континентална Европа, така и Обединеното кралство. Проектът идентифицира 20 конкретни места за съхранение (от 579 потенциални места), които заедно представляват малка част от много големия национален потенциален ресурс за съхранение на CO2, оценяван на около 78 000 Mt CO2. Първите 15 % от този потенциален капацитет за съхранение ще стигнат на Обединеното кралство за около 100 години.
Швеция: През периода 2011—2015 г. шведската Агенция за геоложки проучвания участва в Скандинавски специализиран експертен център по УСВ (NORDICCS) . Един от най-важните резултати от това е уеб базиран Скандинавски атлас за съхранението на CO2 , който представя цялостен обзор на местата за съхранение в скандинавските страни — Дания, Исландия, Норвегия и Швеция. Моделирането на хранилищата показва капацитет за съхранение от 250 Mt CO2 за всеки от двата моделирани блока за съхранение в шведската икономическа зона.
Нидерландия: Планът за пренос и съхранение на CO2 ще бъде актуализиран през 2017 г. При актуализацията ще бъде проучено кои места за съхранение ще станат налични в бъдеще, дали тези места ще са подходящи в техническо и геоложко отношение, кога ще станат налични и какъв е техният капацитет за съхранение. Ще бъдат разгледани и разходите за поддържането в наличност на местата за съхранение на CO2 за определен период, например в случаите, когато все още липсва инфраструктура за пренос на CO2 до мястото за съхранение.
Гърция извърши предварително набелязване на подходящи места за геоложко съхранение на CO2 в наносни басейни в Северна Гърция. Необходими са обаче по-подробни научни изследвания за по-прецизна оценка на наличния капацитет за съхранение в тези зони.
Унгария извърши през 2013 г. оценка на геоложки структури, които могат да са подходящи за съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации, и на техния капацитет за съхранение.
Германия извършва по-нататъшно оценяване на капацитета за съхранение на CO2 в дълбоки солени водоносни хоризонти, използвайки методиката на Северноамериканския атлас на местата за съхранение за целите на експертна съпоставка на методите.
Италия приключва стратегическа екологична оценка, която ще позволи оценяването на капацитета за съхранение.
България: Има подготвено предложение за проект за по-нататъшно оценяване на местата за съхранение на CO2 и се търси финансиране.
Повечето оценки, извършвани понастоящем в държавите членки, са статични и не включват аспекти като например изчисления на потоците, пътищата за миграция и ефекта на разтваряне. Проучването на тези параметри ще е необходимо за избор на най-подходящите техники за мониторинг и за оптимизация на възможните проекти за съхранение на СО2. Моделирането на разходите също може да подобри използваемостта на оценките за съхранение на СО2.
Съвместният изследователски център (СИЦ) в момента разработва първия европейски атлас за СО2 в тясно сътрудничество с Асоциацията на европейските служби за геоложки проучвания въз основа на хармонизирана методика за оценка на капацитета за съхранение на СО2.
Изследователски проекти, които имат значение за Директивата за УСВ
Държавите членки участват в проекти на ЕС и в регионални проекти: съфинансираните от ERA-NET проекти АСТ („Ускоряване на технологиите за УСВ“) и GeoERA, и проекта CGS Baltic („Съхранение СО2 в геоложки формации в района на Балтийско море“) по регионалната инициатива „Енергийно сътрудничество в региона на Балтийско море“. Нидерландия подпомага големия демонстрационен проект ROAD 4 . Редица изследователски проекти имат пряко значение за прилагането на Директивата, като например тези за по-добро опознаване на капацитета за подземно съхранение, за усъвършенстване на методиките за характеризиране и оценяване на потенциални комплекси за съхранение и прилежащите зони, за изпитване за инжектиране на СО2 и за разработване на най-добри практики за безопасно управление и ограничаване на възможните въздействия от съхранението на CO2.
Единадесет държави членки и една държава от ЕИП 5 участват в действие 9 на SET-Plan — „Подновяване на усилията за демонстриране на УСВ в ЕС и разработване на устойчиви решения за улавяне и използване на въглерод (УИВ)“.
Съхранението на CO2 в естествени скални образувания не се разрешава в Чешката република до 1 януари 2020 г.
Германия наложи ограничения на годишното количество CO2, което може да се съхранява: общото национално количество е 4 Mt CO2, докато разрешеното количество CO2, което може да се съхранява на едно място за съхранение, е 1,3 Mt.
,Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн, Мекленбург-Западна Померания, Саксония-Анхалт, Бремен.
Проект ROAD, http://road2020.nl/en , един от шестте проекта за УСВ, финансирани от Европейската енергийна програма за възстановяване
Белгия, Германия, Италия, Испания, Нидерландия, Норвегия, Обединеното кралство, Полша, Финландия, Франция, Хърватия, Швеция.