ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.1.2017

COM(2017) 22 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно изпълнението и целесъобразността на работния план на Европейския съюз за спорта за периода 2014—2017 г.

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно изпълнението и целесъобразността на работния план на Европейския съюз за спорта за периода 2014—2017 г.

A)    ВЪВЕДЕНИЕ

След включването на спорта в Договора от Лисабон и в съответствие с член 165 от ДФЕС Европейският съюз (ЕС) и държавите членки засилиха сътрудничеството си в усилие за по-нататъшно развитие на европейското измерение в спорта. Сътрудничеството бе съсредоточено в онези области, в които ЕС може да добави стойност към осъществяваните от държавите членки дейности и да подкрепя техните действия. През последното десетилетие спортът се превърна в област на политиката, която оказва въздействие върху общите амбиции на ЕС по отношение на икономическия растеж, създаването на повече и по-добри работни места и приобщаващото общество и така допринася за изпълнението на приоритетите, поставени в стратегията „Европа 2020“ 1 и програмата за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна 2 . Освен това заедно с държавите членки Комисията постави по-голям акцент върху справянето с предизвикателствата в областта на спорта, свързани с доброто управление, почтеността и социалното приобщаване, както и върху популяризирането на ползите от участието в спортна и физическа дейност.

Като продължение на успешното изпълнение на първия работен план на Европейския съюз за спорта (2011—2014 г.) 3 Съветът прие втори работен план на Европейския съюз за спорта (2014—2017 г.) 4 , за да се насърчава и развива спортната политика на европейско равнище. В тази рамка Комисията и председателствата на Съвета, заедно с държавите членки, работиха в тясно сътрудничество, като се съсредоточиха върху темите „почтеност в спорта“, „икономическо измерение на спорта“ и „спорт и общество“, при пълно зачитане на националните компетентности и тези на ЕС. Спортните организации и заинтересованите страни също бяха включени пряко в изпълнението на този работен план на ЕС.

Във втория работен план на ЕС за спорта се определят приоритети и се посочва списък с изискваните за постигане резултати, 5 както и съответните работни структури, и по-специално експертните групи.

На Комисията беше възложена задача да приеме до ноември 2016 г., във финалната фаза от работния план, доклад относно изпълнението и целесъобразността на този план като основа за изготвянето през първата половина на 2017 г. на евентуален трети работен план на ЕС за спорта.

В настоящия доклад е отразено становището на Комисията относно изпълнението и се прави оценка на по-широкото политическо въздействие на работния план. В него са взети предвид също и писмените мнения, представени от държавите членки, както и от експерти и наблюдатели, участващи в експертните групи. Освен това в него са включени препоръки за евентуален бъдещ работен план на ЕС за спорта.

Б)     ОЦЕНКА

Комисията направи своята оценка на изпълнението на втория работен план на ЕС за спорта въз основа на въпросник 6 , принос от срещи и събития на различни заинтересовани страни и спонтанен принос. Анализът на получената информация показа, че вторият работен план е отговорил на очакванията. Набелязани бяха обаче и някои области, в които са нужни подобрения.

1.Работни методи и структури

След приемането на втория работен план на ЕС за спорта Комисията сформира пет експертни групи 7 , съставени от назначени представители на държавите членки, които да разгледат конкретни области, свързани със спортната политика, и да помогнат за постигане на изискваните резултати. При поискване и с одобрението на представителите на държавите членки, проявяващите интерес заинтересовани страни имаха възможност да участват като наблюдатели на срещите на тези групи (вж. приложение 1). Ролята на Комисията бе да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и да им съдейства при изпълнението на работния план.

Експертните групи започнаха своята работа през второто полугодие на 2014 г. Всяка от тях спазваше свой собствен работен график за постигане на конкретни резултати в съответствие с определения в работния план график. Изискваните резултати бяха набелязани, така че да прокарат пътя за възможни бъдещи дейности на равнището на ЕС и да спомогнат за формиране на национални политики.

Освен работата, която трябваше да се извърши от петте експертни групи, в работния план на ЕС се посочваше, че може да се използват и други работни методи и структури, включително конференции на председателството, срещи на министри и директори, отговарящи за спорта, проучвания и конференции на Комисията, както и обществено поемане на ангажименти.

Директорите, отговарящи за спорта, имаха специалната задача да обменят най-добри практики и да гарантират учене от опита на другите в областта на спорта.

Структуриран диалог със спортни организации се състоя под формата на различни срещи и събития. Това включваше ежегодния спортен форум на ЕС и срещи, които се състояха успоредно със заседанията на Съвета.

В периода 2014—2016 г. се проведоха 2 неформални срещи на министрите, отговарящи за спорта, 9 събития и конференции на председателството и 5 срещи на директори, отговарящи за спорта. Освен това бяха публикувани 8 проучвания на Комисията, за да се подкрепи и да се даде тласък на изпълнението на работния план. Извършена беше също и подготвителна работа за обществено поемане на ангажименти.

2.Резултати

В приложение I към втория работен план на ЕС за спорта се определят 16 резултата в основни области, които да бъдат постигнати в определен срок, и се посочват съответните работни структури. Резултатите обхващат спорта във всички негови измерения (социално, икономическо, организационно). Всички резултати или вече са постигнати, или са в процес на приключване до края на 2016 г. или началото на 2017 г. В приложената към настоящия доклад таблица се посочва статуса на всеки от тези резултати (вж. приложение 2).

Заслужава да се откроят няколко области, в които е постигнат особено добър напредък:

За предотвратяване и борба срещу уреждането на изхода от спортни срещи съответната експертна група обедини всички заинтересовани страни, което даде възможност своевременно да се споделя информация за развитията с оглед на Конвенцията от Маколен 8 , приета преди влизането в действие на работния план.

По отношение на доброто управление в спорта, съответната експертна група изясни до каква степен са приложени принципите на ЕС, като определи също така следващи стъпки към евентуално обществено поемане на ангажимент, довели до поемането наскоро от Комисията на ангажимент за добро управление.

По отношение на укрепващата здравето физическа активност (УЗФА), съответната експертна група събра и сподели добри практики за насърчаване на физическата активност в държавите членки, с което се осигури информация за определянето и изпълнението на политики и планове за действие на национално равнище. Чрез рамката за мониторинг от препоръката на Съвета относно УЗФА държавите членки докладваха за приемането от 2013 г. насам на 37 нови политики и планове за действие във всички свързани с УЗФА сектори (при общо 152 политики и планове за действие), с което се подчертаха ползата и актуалността на този обмен на добри практики.

Експертната група, която се занимава с икономическото измерение на спорта, се съсредоточи по-специално върху икономическите ползи от спорта, наследството от големи спортни прояви и устойчивото финансиране на спорта. За измерване и илюстриране на икономическото въздействие на сектора беше осъществен по-нататъшен напредък в областта на сателитните сметки за спорта (ССС). Междувременно осем държави членки (AT, CY, DE, LT, NL, PO, PT, UK) 9 и Швейцария вече имат ССС; LU и RO са на път да финализират националните си ССС, а няколко други държави членки са започнали обсъждания и преговори със своите национални статистически служби.

Експертната група по човешките ресурси улесни споделянето на добри практики между държавите членки. В нея бяха обсъдени и национални стратегии за двойните кариери на спортистите и групата взе участие в изготвянето на секторни квалификационни рамки, въз основа на националните квалификационни рамки (НКР) и на Европейската квалификационна рамка (ЕКР). Освен това спортът получи признание на политическо равнище като един от начините за повишаване на пригодността за заетост и социалното приобщаване на младите хора.

3.Оценяване

Държавите членки, Комисията и повечето заинтересовани страни счетоха като цяло първия работен план на ЕС за спорта за успешен. Впоследствие вторият работен план на ЕС беше до голяма степен продължение на първия, с адаптиране на приоритетите и леко намаляване на броя на експертните групи (5 вместо 6). Оценяването на този втори работен план на ЕС показва, че гарантирането на приемственост е правилният подход, дори и в бъдеще да следва да се обмисли известно преориентиране.

В представените в отговор на въпросника писмени мнения се посочва, че като цяло извършените съгласно този работен план дейности са дали добри резултатите в определените приоритетни области. Голямото мнозинство от отговорилите са съгласни, че работният план е насочен към правилните приоритети (91 %), че подобрява сътрудничеството между ЕС и спортното движение (69 %) и че подобрява политическата координация относно спорта на равнището на ЕС (69 %). 70 % са съгласни, че с работния план са въведени подходящи структури и работни методи, докато 26 % не са съгласни с това. На въпроса дали работният план е довел до плодотворни резултати за политическия процес, 61 % отговарят с „да“, а 29 % с „не“. 46 % от участниците са съгласни, че с работния план се е подобрило сътрудничеството между държавите членки и спортното движение на национално равнище, докато 38 % не са съгласни с това.

По отношение на работата на експертните групи, голямото мнозинство са на мнение, че експертните групи са изиграли основна роля в изпълнението на работния план (85 %). Имаше широко съгласие, че Комисията е предоставила съответния експертен опит за работата на тези групи (84 %), както и подходяща логистична и административна подкрепа за тяхната работа (90 %). По отношение на резултатите на експертните групи, 56 % са съгласни, че те са оказали въздействие върху сектора на спорта, докато 32 % считат, че резултатите не са оказали такова.

В по-голямата част от мненията се посочва, че работният план на ЕС за спорта е оказал положително въздействие върху сектора на спорта (80 %) и че този план е важен за развитието на спортната политика на равнището на ЕС (93 %). По отношение на въздействието върху развитието на спорта на национално равнище, 64 % считат, че работният план е бил подходящ, докато 26 % считат, че не е бил. На въпроса дали работният план е оказал въздействие върху спортната политика извън ЕС мненията бяха разделени (34 % срещу 33 %).

Като се вземат предвид писмените коментари на държавите членки, става ясно, че:

По отношение на срока на работния план на ЕС за спорта, в повечето отговори се посочва, че сегашният срок от 3 години е подходящ. В няколко отговора обаче се предлага и че един по-дълъг срок до 4 години също би бил подходящ, докато само в два-три отговора се посочва, че срок от 3 години е прекалено дълъг;

Счита се, че организацията във връзка с експертните групи работи добре. Няколко респонденти изказват мнение, че възприемането на по-целенасочен подход, с по-малко теми, по които да се работи, по-малко експертни групи и по-малко заседания би довело до подобряване на един бъдещ работен план за спорта;

Участието на наблюдатели в работата на експертните групи е отбелязано в много от отговорите като будещ безпокойство въпрос. Често срещана забележка е, че някои наблюдатели са склонни да популяризират виждането на своите организации, вместо да се придържат към неутрален подход;

Изискваните от експертните групи резултати често са били твърде многобройни, а темите, по които да се работи, особено за някои експертни групи — твърде обширни. В няколко коментара се предлага да има по-целенасочен обхват на работата на експертните групи и да се изискват по-малко резултати;

Структурираният диалог на ЕС със спортните организации би могъл да се подобри спрямо сегашната му форма. Повечето участници признават ежегодния спортен форум на ЕС като основното и най-стойностно събитие в този контекст. Изразени бяха известни съмнения по отношение на реалната добавена стойност на срещите за структуриран диалог в сегашния им формат, които се провеждат успоредно със заседанията на Съвета.

В оценката на Комисията в много отношения се потвърждават основните забележки, направени по време на процеса на консултации. На първо място, Комисията счита, че вторият работен план на ЕС за спорта е успешен доколкото всички изисквани резултати бяха постигнати с добро ниво на качество. Доказа се, че работните методи са ефективни за установяване на постоянен диалог със заинтересованите страни и с държавите членки по основни въпроси от областта на спорта в ЕС. Експертните групи бяха привилегировано място за работа в мрежа. С тях се даде възможност за повишаване на сътрудничеството между държавите членки и спортните организации. За различни области на политиката, като например УЗФА и доброто управление, имаше пряка полза от извършената на равнището на експертните групи работа.

Комисията също счита, че въздействието от резултатите не винаги е било значително. Някои резултати, например тези относно големите спортни прояви и този относно физическото възпитание в училищата, имаха принос за процеса на създаване на политики, по-специално за заключенията на Съвета 10 . Някои бяха използвани също и на конференции, семинари и събития за повишаване на осведомеността. Реалната стойност на други обаче не беше използвана след предоставянето им на Съвета. Освен това засега има само ограничена информация доколко те са повлияли или са били действително използвани при създаването на национални политики.

Освен това, организацията на голяма част от заседанията на експертните групи беше трудна от логистична гледна точка. Също така, за държавите членки и за Комисията беше предизвикателство да осигурят участието в тези експертни групи. Не за всички държави членки беше възможно да бъдат представени редовно на заседанията.

Комисията счита, че имаше противоречие между амбициозния обхват на някои експертни групи и необходимостта да се използва специализиран експертен опит в дадена област. Обхватът на мандата, даден на някои групи (добро управление, човешки ресурси), доведе до хетерогенни групи по отношение на експертния опит. Широкият обхват на мандатите на експертните групи фактически невинаги даваше възможност на държавите членки да назначат представители с подходящо ниво на експертен опит. За разлика от това, по мнение на Комисията наблюдателите през по-голяма част от времето допринасяха за добавена стойност под формата на специални познания.

Комисията счита също така, че разнообразяването на работните методи, т.е. излизането извън експертните групи, би допринесло допринесло за по-добро изпълнение на работния план на ЕС за спорта.

В)    ПРЕПОРЪКИ ЗА БЪДЕЩЕТО

Комисията счита, че биха могли да се обмислят няколко подобрения за един бъдещ работен план на ЕС за спорта, така че той да стане по-значим и с по-голямо въздействие. Препоръките на Комисията се отнасят до общите принципи, приоритетите и работните методи.

1) Общи принципи

На първо място, за следващия работен план на ЕС за спорта следва да се определи ясен срок на действие. Макар срокът на действие на първия и на втория работен план да не беше изрично определен, и двата фактически обхващаха период от три години. Като се има предвид обаче подготвителната фаза от няколко месеца, както и периода за оценяване и договаряне на следващия работен план на ЕС за спорта от повече от 6 месеца, действителната активна работа де факто беше ограничена до период от две до две и половина години.

Следователно времето за постигане на изискваните резултати беше ограничено. Това доведе до известен натиск по отношение на времето за постигането на някои резултати и нямаше възможност за адаптиране към нови обстоятелства и възникващи предизвикателства. Следователно може да е уместно да се помисли за удължаване на срока на действие на един бъдещ работен план на ЕС, с цел да се извлече максимална полза и да се подобрят още повече резултатите от работата. Добавената стойност на един по-дълъг срок на действие произтича също и от възможността, която се предлага, работният план да бъде съгласуван с определените на равнището на ЕС приоритети, както и с многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС.

Междувременно, като се има предвид, че 2020 г. в много отношения представлява важна отправна година, Комисията препоръчва един трети работен план на ЕС за спорта да трае поне до края на 2020 г., като по този начин ще съвпадне, наред с другото, с края на настоящата МФР. Възможността за по-дълъг срок на действие би следвало да се запази и в бъдеще.

На второ място следва да се въведе повече гъвкавост за адаптиране на работния план на ЕС за спорта по време на неговото изпълнение. Важно би било да се разгледат възможностите за регулиране на текущата работа по работния план на ЕС за спорта според променящите се обстоятелства, като например безпрецедентната криза с бежанците, пред която е изправена в момента Европа, или сериозните предизвикателства, свързани с радикализацията, която води до насилие. Също така и един не толкова твърд подход по отношение на обхванатите теми би дал ефективна възможност да се реагира, когато е необходимо, на развитието в областта на спорта. С постигнатата при такъв подход гъвкавост ще се помогне за гарантиране на добавена стойност от работата на равнището на ЕС в областта на спорта.

На трето място, в един бъдещ работен план на ЕС за спорта следва да се вземе предвид необходимостта от повишено взаимодействие с други области на политиката, които имат силно въздействие върху спорта (напр. конкуренцията, свободата на движение, заетостта, защитата на личните данни, образованието и обучението, здравеопазването). Комисията и държавите членки биха могли да развият още повече междусекторното сътрудничество и да гарантират, че другите области на политиката са ангажирани по-тясно със специфичните проблеми, свързани със спорта. Запазването на един по-цялостен подход към европейската спортна политика и включването на спорта в други области на политиката би било полезно, за да се помогне да се гарантира постигането на добавена стойност в областта на спорта на равнището на ЕС. Спортната политика не може да функционира изолирано; сътрудничеството и допълването с други съответни политики са от съществено значение.

На четвърто място биха могли да се засилят взаимодействията със спортната програма по „Еразъм+“, наред с другото, чрез принос за определяне на специфични за спорта приоритети за годишната работна програма за „Еразъм+“ и чрез гарантиране на силни връзки между работния план на ЕС и подбора на проекти. В същото време резултатите от избраните по „Еразъм+“ проекти биха могли да се използват за приоритетите на спортната политика (подход „отдолу-нагоре“). Освен това може би си заслужава да се обмислят взаимодействия с други финансови инструменти на ЕС

2) Приоритети

Правомощията в областта на спорта са на държавите членки. Следователно включването на дадена тема в работния план на ЕС следва да се обосновава единствено с добавената стойност на сътрудничеството на равнището на ЕС. Ролята, която ЕС може да играе за приноса за справяне със съществуващите предизвикателства в спорта, следва да бъде от основно значение когато се решава включването на дадена тема в бъдещия работен план на ЕС. Това вероятно следва да доведе до намаляване на броя на приоритетите.

Комисията препоръчва да се обвържат по-добре приоритетите, включени съгласно бъдещия работен план на ЕС, с определените от Европейския съюз политически приоритети, като например растеж и работни места, включително пригодност за заетост на младите хора, социално приобщаване и интегриране на бежанците, изменение на климата, програмата за умения и т.н., с цел да се увеличи политическото въздействие на работния план на ЕС. Инструментите на политиката на сближаване също могат да играят роля за подпомагането на проекти за спорта с оглед на насърчаването на социалното приобщаване и борбата с бедността, особено сред маргинализираните общности.

В бъдещия работен план на ЕС следва да се гарантира приемственост на определените преди това приоритети, за да се използва извършената вече работа. Освен това силно се препоръчва да се постави по-голям фокус върху изпълнението на практическите резултати и съществуващите постижения (напр. насоки на ЕС, политически препоръки, обществено поемане на ангажименти) от първите два работни плана на ЕС, включително мониторинг на постигнатия в това отношение напредък. В същото време следва да се търсят по-силни връзки с настоящите проблеми в света на спорта (напр. защита на личните данни, права на човека, големи спортни прояви, допинг, корупция и т.н.), включително възможности за съвместни усилия на равнището на ЕС, за да се реагира по такива актуални въпроси.

Без списъкът да е изчерпателен, възможни приоритети, които да бъдат включени в бъдещия работен план на ЕС за спорта, са използването на спорта във външните отношения на ЕС, доброто управление, насърчаването на масовия спорт и силната връзка на физическата активност с насърчаване на здравословен начин на живот и профилактика на заболяванията. Комисията препоръчва също така да се помисли за използване на бъдещия работен план на ЕС за спорта за разглеждане на икономическото измерение на спорта и за подобряване на фактологичната основа на спорта 11 , включително да се работи към по-голямо признаване на приноса на сектора в икономиката 12 и неговото благоприятно въздействие върху обществото.

Комисията счита, че един бъдещ работен план на ЕС за спорта следва да бъде също и инструмент за насърчаване на положителните стойности на спорта, включително неговите укрепващи здравето ефекти, и следва да се избягва съсредоточаването само върху отрицателните аспекти на спортните дейности. Комисията препоръчва също и един бъдещ работен план на ЕС да се използва за подкрепа на усилията на държавите членки да насърчават иновативни реакции на такива комплексни явления като маргинализация, изключване и неучастие.

Комисията счита, че за определянето на приоритети, по които да се работи в бъдещ работен план на ЕС, полезен може да бъде диалог между институциите на ЕС, държавите членки и съответните спортни заинтересовани страни, както и включването на съответните социални партньори. Европейският парламент следва да бъде свързан по-тясно с изпълнението на бъдещия работен план на ЕС за спорта, например чрез редовно докладване, споделяне на информация със съответните парламентарни структури и участие в избрани заседания и прояви.

И накрая, по-добра координация и по-ясна връзка между работата, изпълнявана по работния план на ЕС за спорта, и ротационните председателства на ЕС би подобрило ползата от резултатите от работата ни. Следва да се гарантира по-силна връзка между резултатите от работния план на ЕС и приоритетите на държавите членки, които са начело на председателството на ЕС по време на срока на действие на работния план на ЕС за спорта.

3) Работни методи

С цел да се използва положителният опит от първия и втория работен план на ЕС за спорта и същевременно да се вземат предвид установените предизвикателства, Комисията вижда смисъл от една преразгледана форма на работните методи, която би дала възможност на съответните участници да си сътрудничат ефективно, като едновременно с това покриват приоритетите, включени в контекста на новия работен план на ЕС за спорта

На първо място, работният план на ЕС следва да предоставя възможността за включване на различни работни методи в допълнение към традиционните експертни групи, които в някои случаи може все още да се считат за най-подходящите начини за сътрудничество. Във възможните за разглеждане допълнителни работни методи биха могли да се включват конференции, платформи, семинари, проучвания, експертни групи на Комисията, учене от опита на другите и обмен на добри практики. По-доброто изясняване на очакваните резултати на експертно и политическо равнище ще обуславя избора на най-подходящите работни методи.

На второ място, изготвянето на писмен документ не следва да се счита непременно като единствения значим резултат. Понякога като желан резултат може да се счита самият процес. Стойността на изготвянето на писмен документ би произтичала от очакваната необходимост и използването му от широката спортна общност или от ясно определена от Съвета необходимост. С други думи, изискването за всички писмени документи, които да се изготвят, следва да бъде изяснено. По принцип силно се препоръчва значително да се намали броят на писмените документи, които да се изготвят, в сравнение с първите два работни плана на ЕС.

На трето място, макар от работата на експертните групи по работните планове на ЕС за спорта да бяха показани значителни ползи, Комисията счита, че за сътрудничеството на равнището на ЕС би било благоприятно да се използва по-голямо разнообразие от работни методи, и по-специално като се улеснява и се наблюдава включването на спорта в съответните области на политиката на ЕС и програми на ЕС за финансиране.

На четвърто място, може да се помисли за механизъм, с който би се дала възможност по някакъв начин да се работи и по актуални теми. Такъв механизъм би могъл да е под формата на ежегодни срещи на заинтересованите страни, платформи или семинари, с участието на държавите членки и спортното движение, като на тях може редовно да се измерва постигнатият напредък.

На пето място, следва да се развива структурираният диалог на ЕС със спортните организации. Централното място на спортния форум на ЕС следва да бъде запазено и засилено. Като цяло следва да се укрепят мястото и ролята на спортните организации в бъдещия работен план на ЕС за спорта. Срещите за структуриран диалог, които се провеждат успоредно със заседанията на Съвета, следва да бъдат преосмислени, за да се даде възможност за по-широко участие на държавите членки и на организациите. Може да се помисли за организиране на специални срещи на клъстери по различни области на политиката, като се включат, наред с другото, избрани проекти по програма „Еразъм+“, експерти и други заинтересовани страни от спорта, с цел по-нататъшно насърчаване на масовия спорт в Европа.

И накрая, макар да е ясно, че с някои от предвидените работни методи следва да се дава възможност за обмен на мнения само между държавите членки, когато е целесъобразно следва да се гарантира също и високо и съгласувано равнище на представителност на спортното движение в подготовката и изпълнението на работния план на ЕС за спорта. Въпреки че Комисията счита, че добавената стойност от наблюдателите в експертните групи беше доказана, трябва да се признае също така, че броят на включените организации следва да бъде по-ограничен — до тези, които имат ясна връзка с темата. Следва да се въведе процес за подбор на участващите организации, въз основа на дейности и представителство на спортното движение. По подобен начин и с по-фокусирани теми за всички бъдещи експертни групи би се помогнало за гарантиране на подходящо представителство както на равнището на държавите членки, така и на равнището на наблюдателите, и съответно на адекватно познаване на разглежданата тематика.

(1)  COM(2010) 2020 от 3 март 2010 г.

(2)  Политически насоки, определени от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на 15 юли 2014 г.

(3)  ОВ C 162, 1.6.2011 г.

(4)  ОВ C 183, 14.6.2014 г.

(5) Приложение I към работния план на ЕС за спорта.

(6)

     Въпросникът беше изпратен до държавите членки и до експерти от държавите членки, както и до наблюдатели, участващи в експертните групи. В него бяха включени въпроси за изпълнението, организацията на работата, целесъобразността и резултатите от работния план на ЕС, както и предложения за бъдещето. Бяха получени 105 отговора. Те бяха допълнени с информация, събрана по време на срещи и конференции (като например спортния форум на ЕС, проведен в Хага на 9—10 март 2016 г.). Получени бяха също и спонтанни писмени мнения от различни заинтересовани страни.

(7)  Експертна група по въпросите на уреждането на изхода от спортни срещи; експертна група по въпросите на доброто управление; експертна група по икономическото измерение; експертна група по въпросите на укрепващата здравето физическа активност; експертна група по развитие на човешките ресурси в спорта.

(8)

     Конвенция на Съвета на Европа относно манипулирането на спортни състезания;

        https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/215  

(9)   http://bookshop.europa.eu/bg/sport-satellite-accounts-pbNC0213236/

(10) Заключения на Съвета относно утвърждаване на почтеността, прозрачността и доброто управление при големи спортни прояви, приети от Съвета на 31 май 2016 г.Заключения на Съвета относно насърчаването на двигателните умения, физическите и спортните занимания за деца, приети от Съвета на 24 ноември 2015 г.

(11)  Това ще допълни още повече работата по спортната статистика, осъществявана от Евростат в областта на заетостта, международната търговия и участието.

(12)  В тази връзка Комисията вече е започнала проучване, финансирано от програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), което ще подкрепи такъв приоритет. Целта на това проучване е да се подобрят икономическите и политическите познания на свързаните със спорта сектори и да се формулират препоръки как да се повиши конкурентоспособността и да се адаптира съответното законодателство.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.1.2017

COM(2017) 22 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно изпълнението и целесъобразността на работния план на Европейския съюз за спорта за периода 2014—2017 г.

Приложение 1

Състав на експертните групи и брой на проведените заседания през периода на изпълнение на втория работен план на ЕС за спорта (2014—2017 г.)

Приложение 2

Статус на постигнатите резултати по втория работен план на ЕС за спорта (2014—2017 г.)

(към октомври 2016 г.)