Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52016PC0007

    Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за изменение на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета във връзка с обмена на информация за гражданите на трети държави и във връзка с Европейската информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS) и за замяна на Решение 2009/316/ПВР на Съвета

    COM/2016/07 final - 2016/02 (COD)

    Брюксел, 19.1.2016

    COM(2016) 7 final

    2016/0002(COD)

    Предложение за

    ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

    за изменение на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета във връзка с обмена на информация за гражданите на трети държави и във връзка с Европейската информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS) и за замяна на Решение 2009/316/ПВР на Съвета

    {SWD(2016) 4 final}
    {SWD(2016) 5 final}


    ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

    1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

    Основания и цели на предложението

    Ефективното сътрудничество между държавите членки и ефективният обмен на информация, получена от регистрите за съдимост по отношение на осъдени лица, е необходима основа за едно добре функциониращо общо пространство на правосъдие и сигурност.

    Европейският съвет и Съветът по правосъдие и вътрешни работи изтъкнаха неколкократно значението на подобряването на съществуващата Европейска информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS). В Изявлението от Рига от 29 януари 2015 г., направено от министрите на правосъдието и вътрешните работи, бе подчертано, че обменът на информация за осъдителни присъди представлява важен елемент на всяка стратегия за борба с престъпността и тероризма 1 . На 20 ноември 2015 г. Съветът по правосъдие и вътрешни работи заключи, че използването на пълния потенциал на ECRIS от държавите членки и представянето от Комисията на предложение за включването в обхвата на ECRIS и на гражданите на трети държави биха способствали за действията на наказателното правосъдие в отговор на радикализацията, водеща до тероризъм и насилнически екстремизъм 2 . В заключенията си относно борбата с тероризма, приети на същия ден, Съветът на ЕС изтъкна ангажимента на държавите членки да използват пълния потенциал на ECRIS и приветства намерението на Комисията да представи амбициозно предложение за разширяване на обхвата ECRIS, така че да включва гражданите на трети държави 3 . Европейският съвет от 17 и 18 декември 2015 г. потвърди, че неотдавнашните терористични нападения доказват по-специално спешната необходимост от по-голям обмен на информация относно терористичната дейност, особено във връзка с разширяването на обхвата на Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), така че да включва и гражданите на трети държави 4 .

    Подобряването на ECRIS е също така елемент от Европейската програма за сигурност 5 . Комисията подчерта добавената стойност на мерките на ЕС за обмен на информация, оперативно сътрудничество и друг вид подкрепа и се ангажира да ускори работата, която вече е в ход за подобряване на ECRIS по отношение на гражданите на държави извън ЕС, както и да гарантира ефективното прилагане на системата.

    ECRIS представлява електронна система за обмен на информация за предишни присъди, постановени срещу конкретно лице от наказателни съдилища в ЕС, за целите на наказателното производство срещу лицето и, ако това е разрешено от националното законодателство, за други цели. Системата се основава на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета и Решение 2009/316/ПВР на Съвета 6 .

    Основният принцип на ECRIS е възможността да се получат пълни сведения относно предишни присъди на гражданин на ЕС от държавата членка, чийто гражданин е той. Осъждащите държави членки трябва да предоставят информация, отнасяща се до присъдите, постановени срещу гражданин на друга държава членка, на държавата членка по гражданство и да ѝ съобщават за актуализиране на тази информация. Държавата членка по гражданство следва да съхранява тази информация и съответно може да предоставя изчерпателна, актуална информация 7 относно досиетата за съдимост на свои граждани при поискване, независимо от това къде в ЕС са постановени присъдите.

    Стандартизираните електронни формати 8 дават възможност за ефикасна и непосредствено разбираема комуникация на всички езици на ЕС и в кратки срокове 9 . Централните органи, определени във всяка държава членка, са точките за контакт в мрежата ECRIS, занимаващи се с всички задачи като уведомяване, съхранение, искане и предоставяне на информация от регистрите съдимост.

    Въпреки че понастоящем е възможно да се извършва обмен на информация за присъдите, постановени срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (наричани по-нататък „ГТД“), чрез ECRIS, по изброените по-долу причини не съществува процедура или механизъм за ефективното извършване на такъв обмен:

    Тъй като ГТД не са граждани на държава членка, за да се получи пълна информация за съдебното минало на дадено лице от регистрите за съдимост, трябва да се изпратят искания до всички осъждащи държави членки. Обикновено молещата държава членка не знае в коя държава членка или държави членки е бил осъден даден ГТД.

    Ако дадена държава членка желае да се сдобие с тази информация, тя трябва да изпрати искания до всички държави членки („бланкетни искания“). Това създава административна тежест във всички държави членки, включително в (по-голямата част от) държавите, които не разполагат с исканата информация. Административната тежест в резултат на бланкетните искания би възлязла на около 78 милиона евро годишно, ако държавите членки подаваха искане за информация всеки път, когато се постановява присъда срещу ГТД. Разходите за отговор на бланкетни искания не са компенсирани от равностойна полза и в действителност са направени напразно, тъй като по-голямата част от отговорите няма да върнат резултати. Това засяга в особена степен по-малките държави членки, от които се изисква да отговарят на всички искания, без непременно да разполагат с необходимия за това ресурс. Освен това наличието на огромен брой ненужни искания подкопава доверието в надеждността и във функционирането на мрежата ECRIS като цяло, тъй като потребителите могат да направят заключението, че неефективността на ECRIS по отношение на ГТД е показател за неефективността на ECRIS като цяло.

    На практика държавите членки избягват изпращането на бланкетни искания и често разчитат единствено на информацията, съхранявана в техните собствени национални регистри за съдимост. Това означава, че компетентните органи в държавите членки често не разполагат с пълната информация за съдебното минало на ГТД. В действителност, въпреки че през 2014 г. са постановени присъди срещу 558 000 ГТД в 19 държави членки, в ECRIS са подадени едва 23 000 искания за информация (от 25 държави членки, участващи понастоящем в ECRIS) във връзка с присъди срещу ГТД.

    Целта на предложението е в пълно съответствие с приоритета на Комисията за борба с трансграничната престъпност и тероризма като обща европейска отговорност в пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Това е една от инициативите на Европейската програма за сигурност. С нея ще се гарантира, че ECRIS съдържа информация от регистрите за съдимост както за гражданите на ЕС, така и за ГТД.

    Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

    Проблемът с неефективния обмен на информация от регистрите за съдимост по отношение на осъдените ГТД няма да се разреши или смекчи с другите мерки на ЕС, планирани в контекста на обмена на информация и на сътрудничеството във връзка с борбата с престъпността и предотвратяването на престъпления. Няма алтернатива за подобряване на начина, по който се обменя информация относно постановени срещу ГТД присъди чрез ECRIS, посредством други инструменти за обмен на информация, посочени в Европейската програма за сигурност (като например ШИС II, рамката от Прюм и Евродак), тъй като те имат различно предназначение.

    Съгласуваност с другите политики на Съюза

    Подобряването на ECRIS по отношение на ГТД е част от стратегията, изложена в Европейската програма за сигурност. Освен това обменът на информация от регистрите за съдимост спомага за прилагането на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета 10 , което предвижда, че в хода на наказателно производство срещу дадено лице съдебните органи на държавите членки следва да вземат под внимание предишни присъди, постановени срещу същото лице за различни деяния в други държави членки, независимо от гражданството на въпросното лице.

    2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

    Правно основание

    Предлаганият правен инструмент е директива въз основа на член 82, параграф 1, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз. Член 82, параграф 1, буква г) е правното основание за правото на Съюза да действа в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с цел улесняване на сътрудничеството между съдебните или равностойни на тях органи на държавите членки във връзка с наказателните производства и изпълнението на решенията. Предложеното действие се вписва точно в тази област. С предложението се изменя действащото законодателство на ЕС в тази област.

    Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

    Подобряването на съществуващата система за обмен на информация от регистрите за съдимост относно осъдени ГТД не може да се извърши на равнището на държавите членки. За създаването на общ механизъм за стандартизиран, бърз, координиран и ефективен обмен на информация между държавите членки са необходими съгласувани действия. Това не може да бъде постигнато едностранно на равнището на държавите членки, нито на двустранна основа между държавите членки. По своята същност това е задача, която следва да се осъществи на равнище ЕС.

    Пропорционалност

    Ефективният обмен на информация от регистрите за съдимост е от основно значение за борбата с трансграничната престъпност и допринася значително за прилагането на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения в едно общо пространство на правосъдие и сигурност, в което хората се движат свободно. Ето защо предприемането на действия на равнището на ЕС е пропорционално на преследваните с инициативата цели.

    Предложените изменения не надхвърлят необходимото за постигане на целта за трансгранично съдебно сътрудничество и се основават на вече прилаганите мерки в сега действащата ECRIS за граждани на ЕС. Задължението за съхраняване на пръстовите отпечатъци на ГТД се счита за необходимо, за да се гарантира по-сигурното установяване на самоличността на ГТД. Установяването самоличността на ГТД често е особено трудно, ако не и невъзможно, например защото не съществуват или липсват надеждни документи за самоличност или поради широко използвани фамилни имена.

    От няколкото съществуващи варианта е избран най-пропорционалният: децентрализирана система за идентифициране на държавата членка или държавите членки, разполагащи с информация в регистрите за съдимост за даден ГТД, въз основа на индекс-филтър, съдържащ анонимизирани данни за самоличността на осъдените ГТД, извлечени от националните регистри за съдимост, и на механизъм за търсене на принципа „има/няма намерено съответствие“. Намереното съответствие означава, че е налице информация от регистър за съдимост за съответния ГТД, и посочва държавата членка, която може да предостави информацията. До идентифицираната държава членка или държави членки след това може да се отправи искане да предоставят пълна информация чрез създадената ECRIS.

    Системата ще бъде организирана децентрализирано. Държавите членки ще трябва да извличат данни за самоличността от своя регистър за съдимост и да ги зареждат в отделен файл. Специален софтуер ще преобразува необратимо данните за самоличността в „ключалки и ключове“ (locks and keys), т.е. индекс-филтър. Индекс-филтърът ще се предава до всички други държави членки, като ще им дава възможност да правят самостоятелно търсене в собствените си помещения. Следователно индекс-филтърът няма да съдържа лични данни, а ще позволява на получилата го държава членка да извършва сравнение на собствените си данни с него и да разбере дали има други вписвания в регистрите за съдимост в други държави членки. Държавите членки ще трябва да изпращат актуализирани национални индекс-филтри до всички останали държави членки, ако данни, съдържащи се в индекс-филтрите, бъдат променени или заличени.

    Това решение в задоволителна степен изпълнява целите на законодателното предложение, тъй като с него в рамката на ECRIS се въвежда механизъм, чрез който ефикасно да се идентифицират държавите членки, разполагащи с информация в регистрите за съдимост за ГТД. Така се избягват скъпо струващите и неефикасни бланкетни искания и следователно ще се отстрани причината понастоящем държавите членки да се въздържат от използването на ECRIS за ГТД.

    Децентрализираната система не изисква създаването на допълнителен „пласт“ на равнище ЕС, в който са централизирани личните данни на ГТД, какъвто не съществува и за гражданите на ЕС. Следователно тя не изисква допълнителна защита на данни и сигурност на равнището на ЕС.

    Избор на инструмент

    Законодателният текст, който трябва да се измени е рамково решение, т.е. инструмент, който обвързва държавите членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Ето защо за законодателния акт за изменение бе избран подобен правен инструмент, а именно директива, тъй като много от задълженията ще трябва да бъдат транспонирани в националното право.

    Директивата позволява на националните органи да изберат формата и средствата за транспониране, например по отношение на информационните и комуникационните технологии и на националните регистри, които следва да бъдат използвани за извличане на данни за самоличност за целите на последващия обмен с другите държави членки. Тъй като държавите членки трябва да пригодят националните си регистри за съдимост, така че те да могат да се справят с новите изисквания към тях, директивата е по-подходящ правен инструмент от регламента, който би бил пряко приложим във всички държави членки и бил оставил на националните органи по-малко гъвкавост.

    3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

    Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

    Първият доклад относно прилагането на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета ще предостави допълнителна информация относно начина на функциониране на съществуващата система, но няма да се съсредоточи конкретно върху обмена на информация за ГТД. Въпреки това проведените с държавите членки консултации показват ясно в колко ограничена степен ECRIS се използва понастоящем за обмен на информация за осъдени ГТД, както и причините за това.

    Консултации със заинтересованите страни

    В съответствие с представените в Насоките за по-добро регулиране 11 минимални стандарти на Комисията, засягащи участието на заинтересованите страни и готовността да се вземат под внимание техните гледища, бе изготвена стратегия за обширни консултации, за да се гарантира широко участие през целия цикъл на политиката, що се отнася до настоящата инициатива. Тази стратегия бе основана на съчетание от целеви консултации (двустранни контакти, срещи със заинтересовани страни и срещи на експерти, писмени консултации) и благодарение на нея Комисията достигна до представителни варианти, почиващи на експертен опит. Комисията се постара да събере широка и балансирана гама от гледища по разглеждания въпрос, като даде възможност на всички страни, имащи отношение към процеса (държавите членки, националните органи, адвокати и представители на академичните среди, заинтересовани страни от сферата на основните права и от областта на защитата на данните), да изразят своите становища, и по-специално Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) и Работната група по член 29, съставена от надзорните органи за защита на данните на държавите членки.

    Всички държави членки подкрепиха регулаторен вариант и механизъм с индекс-филтър на принципа „има/няма намерено съответствие“. Получи се значителна подкрепа за възприемането на децентрализиран подход, при условие че софтуерът за изпълнението може да бъде инсталиран, интегриран и поддържан безпроблемно на равнището на държавите членки и че ще бъде предоставена финансова подкрепа (безвъзмездни средства). Някои държави членки подкрепиха централизираното решение, считайки, че то ще изисква по-малко усилия по изпълнението на равнището на държавите членки, ще бъде свързано с по-малко разходи за държавите членки и в по-голяма степен ще гарантира, че те прилагат общ подход. Няколко държави членки изразиха колебание в избора между двете решения.

    Практическите предимства на пръстовите отпечатъци, що се отнася до сигурното установяване на самоличността на дадено лице, бяха признати от много държави членки. И действително, това е единственият начин да се установи със сигурност самоличността на съответното лице. Това е изключително важно, тъй като съдебните органи са отговорни за точността на информацията в регистрите за съдимост. Някои държави членки изразиха опасения от конституционен характер и изтъкнаха проблемите, свързани с прилагането на практика на изискване за задължителни пръстови отпечатъци в ECRIS. Централните органи на много държави членки понастоящем не съхраняват пръстови отпечатъци в националните си регистри за съдимост и не са свързани към националната автоматизирана система за разпознаване на пръстови отпечатъци. Някои държави членки имат опасения относно евентуални двойни стандарти за гражданите на ЕС, от една страна, и ГТД, от друга. Положението е различно за ГТД, тъй като някои от тях идват от държави, в които няма подходящ или какъвто и да било валиден регистър за гражданското състояние. В този контекст включването на пръстови отпечатъци се превръща в приоритет.

    Заинтересованите страни от сферата на основните права като цяло признаха положителния ефект, който би имала една бъдеща система ECRIS, обхващаща гражданите на трети държави (ECRIS-TCN), от гледна точка на правосъдието най-общо, тъй като ще спомогне да се гарантира постановяването на подходящи присъди и да се защитят децата от малтретиране, както и положителния ефект за ГТД, тъй като ще им позволи да докажат чисто съдебно минало в целия ЕС 12 . Те поддържат варианта за децентрализирана система, придружена от подходящи технически способи за анонимизиране.

    Посочените заинтересовани страни изтъкнаха, че въвеждането на система, специално предназначена за ГТД, е възможно от гледна точка на равенството, при условие че това е необходимо и пропорционално. ЕНОЗД изрази становището, че създаването на отделен режим за информацията, която следва да се съхранява и обменя по отношение на ГТД, от една страна, и по отношение на гражданите на държавите членки, от друга страна, трябва да бъде надлежно обосновано. Заинтересованите страни обърнаха внимание на гаранциите, които са необходими с оглед на специфичното положение на ГТД в контекста на миграцията, на аспектите, свързани със създаването на индекс-филтър и с използването на пръстови отпечатъци, на правата на детето, както и на правата на субектите на данни и на необходимостта от ефективни средства за правна защита.

    В този контекст следва да се отбележи, че настоящото предложение не е замислено като средство за регулиране на миграцията. С него не се изменят действащите разпоредби и съществуващите гаранции в тази област. В съображенията на предложения правен инструмент изрично се потвърждава спазването на гаранциите, предвидени в правото на ЕС и националното право в областта на убежището и миграцията. Те трябва да се запазят в бъдещата система.

    Определени престъпления като незаконното влизане или пребиваване или пътуването с фалшива виза или фалшиви документи за пътуване са специфични за ГТД и бъдещата система ECRIS-TCN не следва да има непропорционално отражение върху правата на ГТД, които са осъдени за подобни деяния. В тази връзка Агенцията на ЕС за основните права предложи присъдите, свързани с незаконно влизане и пребиваване, да не бъдат обработвани в рамките на ECRIS-TCN за цели, различни от целите на наказателното производство. Комисията обаче счита, че степента, в която информацията в регистрите за съдимост се обработва за цели, различни от тези на наказателното производство, е въпрос, който се урежда от националното законодателство, какъвто понастоящем е случаят за граждани на ЕС.

    Заинтересованите страни от сферата на основните права признаха, че сигурното установяване на самоличността на ГТД може да бъде по-трудно, отколкото установяването на самоличността на граждани на ЕС. Въпреки това според Агенцията на ЕС за основните права трябва да се вземат под внимание необходимостта и пропорционалността на използването на пръстови отпечатъци за индекс-филтъра, както и алтернативните възможности за използването на паспорти и/или разрешения за пребиваване, и също така възможностите, които предлагат съществуващите бази данни на ЕС и национални бази данни. Те трябва да се разгледат, като се направи сравнение с включването на пръстовите отпечатъци на всички или на определени категории ГТД.

    Въпреки това предложението предвижда задължителното съхраняване на пръстовите отпечатъци на ГТД с оглед на преодоляването на проблемите при установяването на самоличността на ГТД. Тези проблеми са различни от срещаните при действията за установяване на самоличността на граждани на ЕС, при които по-лесно може да се получи информация от държавата членка, чийто гражданин е съответното лице.

    Заинтересованите страни също така посочиха, че децата, които са ГТД, могат в особена степен да са изложени на рискове, произтичащи от обмена на информация за присъдите срещу тях. Агенцията на ЕС за основните права изрази становището, че предвид уязвимостта на децата, следва да се обмисли възможността за изключване на децата от обхвата на ECRIS като цяло или от индекс-филтъра, или възможността обменът на информация да бъде сведен до много тежки престъпления, извършени от деца. В същото време заинтересованите страни биха искали да се гарантира, че с предложението ще се даде възможност на работодателите да проверяват по ефективен начин дали на даден ГТД е било забранено да упражнява дейности, включващи пряк и редовен контакт с деца, в резултат на предишни присъди.

    В тази връзка следва да се отбележи, че ECRIS представлява децентрализиран инструмент за обмен на информация, съдържаща се в регистрите за съдимост на държавите членки. Държавите членки са компетентни да определят в националното си законодателство дали присъдите срещу деца се вписват в националните регистри за съдимост и следователно може да се обменя информация за тях с държавите членки. Що се отнася до достъпа чрез ECRIS до информация от регистрите за съдимост при извършването на назначения на длъжности, които включват пряк и редовен контакт с деца, прилагането на директивата ще улесни проверката за предишни присъди срещу ГТД, имащи отношение към въпроса.

    Някои заинтересовани страни посочиха, че е нужно да се гарантира, че ГТД имат право на достъп до данните си и на тяхното коригиране, тъй като наличието на неточности в регистрите за съдимост може да бъде по-често срещано по отношение на ГТД. В приложното поле на правните инструменти за ECRIS обаче попада единственото обменът на информация от регистрите за съдимост, в тях не се засягат правата на физическите лица на достъп до отнасящите се до тях данни, съхранявани на национално равнище. Тази област се урежда от законодателството за защита на данните както на национално равнище, така и на равнището на ЕС.

    Събиране и използване на експертни становища

    Проучването за осъществимост, озаглавено „Създаване на европейски индекс на осъжданите граждани на трети държави“, дава една по-подробна представа за бъдещия механизъм за обмен на информация относно осъжданите ГТД и съдържа оценка на въздействието на подобен индекс от техническа, правна и организационна гледна точка 13 . В проучване, имащо за цел да се оцени въздействието върху ИКТ на законодателното предложение за системата ECRIS TCN, бе направен обзор на разходите за ЕС и държавите членки при прилагането на различните варианти 14 . Статистиката на Евростат за миграцията и населението осигури данни по отношение на мащаба на проблема. Проведени бяха обстойни интервюта с представители на FIU.net 15 , по-специално относно от софтуерното приложение Match — интелигентна програма за обмен на информация и сведения, основаваща се на анонимен индекс-филтър и разработена за FIU.net.

    Оценка на въздействието

    Комисията извърши оценка на въздействието. По-долу са дадени електронните препратки към резюмето и положителното становище на Комитета за регулаторен контрол:

    http://ec.europa.eu/justice/criminal/european-e-justice/ecris/index_en.htm

    Разгледани бяха три варианта на политиката: i) запазване на съществуващото положение; ii) доброволен проект на държавите членки за по-ефективен механизъм за обмен на информация от регистрите за съдимост относно ГТД, който да се съфинансира от Комисията; и iii) законодателство за механизъм за търсене, чрез който да се идентифицират държавите членки, разполагащи с информация от регистрите за съдимост за ГТД, и който да се състои от данни за самоличността на осъдените ГТД (индекс-филтър), в които може да се извършва търсене на принципа „има/няма намерено съответствие“. За последния вариант бяха разгледани два подварианта: децентрализиран индекс-филтър, който ще се анонимизира и предава до всички други държави членки, като ще им дава възможност да правят търсене в собствените си помещения; или индекс-филтър, който ще се съхранява в централен орган на ЕС.

    По отношение на пръстовите отпечатъци бяха разгледани три подварианта: i) задължително съхраняване на пръстовите отпечатъци на ГТД и тяхното включване в индекса/индекс-филтъра; ii) задължение за държавите членки да проверяват самоличността на ГТД в съществуващите системи за обмен на данни въз основа на пръстови отпечатъци, преди да използват ECRIS; iii) разширяване на ECRIS, така че да поддържа доброволното използване от държавите членки на пръстови отпечатъци за ГТД.

    Предпочетеният вариант е този за децентрализиран индекс-филтър, тъй като той предлага механизъм, чрез който ефективно да се идентифицират държавите членки, разполагащи с информация за даден ГТД в регистрите за съдимост. Тъй като предполага правно задължение за всички държави членки, той ще гарантира, че е налице общ подход. За него не се изисква допълнителна система на равнище ЕС, което го прави по-ефективен от гледна точка на разходите, отколкото съхранявания централно индекс-филтър. За да се осигури ефективното установяване на самоличността на граждани на трети държави, пръстовите отпечатъци трябва да бъдат включени в идентификационните данни, които следва да се съхраняват в досието за съдимост на съответното лице и в индекс-филтъра. Установяването на самоличността на ГТД често е особено трудно, ако не и невъзможно, например защото не съществуват или липсват надеждни документи за самоличност или поради широко използвани фамилни имена.

    Няма да има съществено пряко въздействие в икономическата и социалната област или в областта на околната среда. Предприятията, МСП и микропредприятията няма да бъдат засегнати. Въздействието върху бюджета на ЕС и националните бюджети ще бъде следното: еднократни разходи за ЕС в размер на около 1 089 000 EUR, а за държавите членки — около 768 000 EUR (общо около 1 857 000 EUR); текущи разходи за ЕС в размер на около 668 000 EUR; текущите разходи за държавите членки се очаква постепенно да се увеличат през идните години — от 5 304 000 EUR в началото до размер от най-много 12 804 000 EUR. Това означава, че общите текущи разходи се очаква постепенно да се увеличат с времето от 5 972 000 EUR в началото до най-много 13 472 000 EUR. Допълнителните разходи за работа с пръстови отпечатъци ще възлязат на приблизително 5 милиона евро за разходи по въвеждането за ЕС и
    1 милион евро за текущи разходи за ЕС годишно. Разходите по въвеждането за държавите членки ще варират между 2 и 3 милиона евро за всяка държава членка в зависимост от броя на присъдите срещу ГТД.

    Понастоящем държавите членки използват ECRIS за търсене на ГТД в само 5 % от случаите. Ползите от предложеното решение се очаква значително да увеличат използването на ECRIS. Ако държавите членки системно изпращаха бланкетни искания, според изчисленията административната тежест за обработването им би била най-скъпоструващия компонент (в размер до 78 милиона евро) от работния процес на ECRIS. С предложеното решение се спестяват тези разходи.

       Основни права

    Съгласно член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права.

    Предложените мерки включват разпоредби, имащи за цел да се гарантира по-ефективният обмен на информацията, свързана с осъждани граждани на трети държави. Тези разпоредби са в съответствие с релевантните разпоредби на Хартата на основните права, включително относно защитата на личните данни, принципа на равенство пред закона и общата забрана за дискриминация.

    Предложените мерки не засягат спазването на правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и презумпцията за невиновност. Предложените мерки също така не засягат спазването на принципа на забрана за връщане, защитата в случай на принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране и други приложими стандарти и гаранции, предвидени в законодателството на ЕС в областта на убежището и границите.

    Разпоредбите не засягат основните права, в това число правото на защита на личните данни, повече от строго необходимото за постигане на целта за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, в съответствие с изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата. Чрез избора на децентрализирана система за идентифициране на държавите членки, разполагащи с информация в регистрите за съдимост за ГТД, и използването на най-съвременни технологии за свеждане до минимум на данните предложението надгражда върху вече прилаганите мерки в сега действащата ECRIS по отношение на гражданите на държавите членки. По този начин е взета под внимание практиката на Съда на Европейския съюз по делата Digital Rights Ireland Ltd 16 и Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner 17 .

    Предвид потенциалното въздействие на снемането на пръстови отпечатъци върху основните права, трябва да се гарантира използването на технически способи за анонимизиране и на ефективни инструменти, чрез които същевременно да се избегне рискът от неверни съвпадения, като по този начин ще се предотврати непропорционалната намеса в основните права, в това число правото на защита на личните данни и правото на зачитане на личния живот.

    Една от целите на предложените мерки е да се защитят децата от опасността от малтретиране и експлоатация, като се гарантира, че лицата, работещи с деца, преминават подходящи процедури за проверка. Това ще даде възможност на работодателите да проверяват по ефективен начин дали на дадено лице е наложена забрана да упражнява дейности, включващи пряк и редовен контакт с деца, в резултат на предишни присъди.

    Държавите членки са длъжни да гарантират, че разпоредбите се прилагат при пълно зачитане на основните права и принципите, прогласени в Хартата.

    Изпълнението и прилагането на разпоредбите относно ECRIS TCN не следва да засягат непропорционално основните права на мигрантите и лицата, търсещи убежище, и по-специално защитата в случай на принудително отвеждане и експулсиране, правото на убежище, и защитата на личните данни (включително с оглед на необходимостта да се предотврати рискът от предаване на данни на трети държави, особено по отношение на лицата, нуждаещи се от международна закрила). Необходимостта и пропорционалността на всяко потенциално отрицателно въздействие върху основните права следва да бъдат внимателно оценени съгласно правото на ЕС в областта на убежището и миграцията.

    Държавите членки следва да обмислят възможността да се позволи на ГТД при определени обстоятелства да искат и да получават свидетелства за съдимост, като се използва системата ECRIS, особено по отношение на добросъвестни лица, търсещи работа, за които няма съмнения относно предишното им пребиваване в други държави членки.

    Държавите членки трябва също така да гарантират, че субектите на данни имат право на достъп до данните с цел тяхното коригиране, както и че са въведени ефективни правни средства за защита, чрез които субектите на данни могат да оспорят неточни данни в регистрите за съдимост, при пълно спазване на стандартите, произтичащи от правото на ефективни правни средства за защита, включително що се отнася до осигуряването на правна помощ и на услуги за устен и писмен превод.

    Когато докладва за прилагането на разпоредбите, Комисията ще оценява и въздействието на предложените мерки и на тяхното прилагане върху основните права. Нейната оценка ще се основава отчасти на оценка на ефекта върху основните права на гражданите на трети държави в сравнение с ефекта върху основните права на гражданите на ЕС. В своя преглед Комисията ще обръща специално внимание на необходимостта и пропорционалността на използването на пръстови отпечатъци, на други биометрични данни и на идентификационни данни, като взема под внимание натрупания опит и използваните инструменти и технически способи, за да се осигури анонимизиране и да се предотврати рискът от неверни съвпадения. При всички предложения за бъдещото преразглеждане на системата трябва да бъдат отчетени резултатите от тази оценка.

    Настоящото предложение по никакъв начин не засяга отговорностите на държавите членки съгласно националното им законодателство, включително правилата за вписването на присъди срещу ненавършили пълнолетие лица и деца в националния регистър за съдимост. С него също така не се предотвратява прилагането на конституционното право на държавите членки или на обвързващите ги международни споразумения, и по-специално тези, произтичащи от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, по която всички държави членки са страни.

    4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

    Финансовият пакет, предвиден за прилагането на директивата за периода януари 2017 г.—декември 2020 г., възлиза на 10 760 000 EUR 18 . Предложеният пакет е съвместим с настоящата многогодишна финансова рамка, като разходите ще бъдат покрити по линия на програма „Правосъдие“. Профилът на поетите задължения е резултат от очакваните корекции, необходими на равнището на ЕС и на национално равнище през първите три години. От третата година на прилагане разходите за поддръжка ще се стабилизират на ниво от 1 602 000 EUR годишно. Допълнителни подробности се съдържат в законодателната финансова обосновка, придружаваща настоящото предложение.

    5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

    Планове за изпълнение и мерки за мониторинг, оценка и докладване

    Две години след приемането на законодателния инструмент Комисията ще оцени степента на прилагането му в държавите членки, както и ефективността на действията, които държавите членки са предприели за постигане на горепосочените цели. Въз основа на тази оценка Комисията ще вземе решение относно подходящите последващи действия.

    Прилагането на директивата в държавите членки ще подлежи на непрекъснат мониторинг от страна на съществуващата експертна група за ECRIS. Тази група също така ще изпълнява функцията на форум за обмен на най-добри практики във връзка с обмена на информация от регистрите за съдимост на равнище ЕС, включително информация за ГТД.

    Подробно обяснение на отделни разпоредби от предложението

    Член 1

    Точка 1:

    С цел да се подобри обмена на информация относно присъдите срещу ГТД, член 1 от рамковото решение е доразвит. Целта на инструмента включва занапред задължение осъждащата държава членка да съхранява информация от регистрите за съдимост относно ГТД, включително пръстови отпечатъци.

    Точка 2:

    Определението за „осъждаща държава членка“ от член 1, буква а) от рамковото решение беше прехвърлено в члена с определенията — член 2. Това определение занапред обхваща всички присъди, независимо от това дали са постановени срещу гражданин на друга държава членка или гражданин на трета държава.

    Определението за „гражданин на трета държава“ се добавя, за да се поясни, че тази категория лица включва лицата без гражданство и лицата с неизвестно гражданство.

    Точка 3:

    Член 4, параграф 1 от настоящото рамково решение се изменя, за да може задължението на държавите членки да включват гражданството (или гражданствата) на осъденото лице в регистрите за съдимост вече да се прилага и за гражданството или гражданствата на ГТД. Информацията за гражданството е от съществено значение за централните органи, за да установят коя държава членка разполага с информация за съответното лице.

    Точка 4:

    В новия член 4а се предвиждат следните задължения за всяка държава членка по отношение на присъдите срещу ГТД, постановени на нейна територия: задължение да съхранява информация от регистрите за съдимост; задължение да разпространява до другите държави членки анонимизиран индекс-филтър с информация за самоличността на ГТД, осъдени на нейна територия, за да се установи кои държави членки съхраняват информация от регистрите за съдимост за ГТД; и задължение да актуализира анонимизирания индекс-филтър в зависимост от заличаването или изменението на данните, включени в него. Държавата членка изпълнява задължението за съхраняване дори ако информацията се съхранява в друга база данни, различна от базата данни на регистрите за съдимост, доколкото централният орган има достъп до базата данни, в която се съхранява информацията.

    Накрая, в този член се предвижда, че неговите разпоредби се прилагат, независимо от това дали дадено лице притежава и гражданство на ЕС, за да се гарантира, че информацията може да се намери, независимо от това дали допълнителното гражданство е известно; досието за съдимост и анонимизираният индекс-филтър на лицето ще съдържат информацията, съхранявана за него в качеството му на гражданин на някоя държава членка.

    Точка 5:

    Предвидено е насрещно право за държавите членки, които получават индекс-филтъра, т.е. правото на търсене в него.

    Точка 6:

    В случая, в който предвидения в тях срок е изтекъл, разпоредбите на рамковото решение са заличени (параграф 2 и встъпителната част на параграф 3), за да стане член 6 по-разбираем.

    Освен това член 6, параграф 3 предвижда задължение за държавите членки да допълват извлеченията от регистрите за съдимост, поискани от ГТД (що се отнася до данните съдържащи се за тях), с информация от други държави членки по начина, по който биха направили това за гражданите на ЕС.

    Точка 7:

    Съгласно разпоредбата на новодобавения параграф 4а от член 7 искането на информация за ГТД се разглежда по същия начин като искането на информация за гражданите на ЕС; параграфи 1 и 4а се тълкуват еднакво. Това означава, че замоленият централен орган трябва да предаде информация за присъди, постановени в неговата държава членка срещу ГТД, както и всички присъди, постановени в трети държави, които са били вписани в регистрите му за съдимост.

    Ето защо позоваването на ГТД в параграф 4 от член 7 от рамковото решение е заличено.

    Точка 8:

    Позоваването на личните данни се разширява, за да обхване и новите разпоредби относно ГТД.

    Точка 9:

    В член 11, параграф 3 изрично се споменават Европейската информационна система за регистрите за съдимост и стандартизирания формат. Член 11, параграф 3, изречение първо е излишно, тъй като крайният срок е изтекъл, поради което се заличава.

    В член 11, параграф 5 се определят техническите задължения на държавите членки във връзка със задачите, които трябва да изпълни директивата. Това се отнася както до настоящата система за обмен на информация, така и до новата система на принципа „има/няма намерено съответствие“, която се основава на анонимизиран индекс-филтър. Техническите и административните договорености за улесняване на обмена на информация ще бъдат уредени в актове за изпълнение.

    В член 11, параграф 4 се урежда предаването на информация, ако няма достъп до ECRIS; в него са обединени съществуващите в момента параграфи 5 и 3 на член 11. Съдържанието на настоящия член 11, параграф 4 вече се намира в член 11б (актове за изпълнение).

    Член 11, параграф 5 заменя настоящия член 11, параграф 5 и изисква от държавите членки в бъдеще да уведомят Комисията, а не Съвета, за датата, от която ще бъдат в състояние да използват ECRIS и новия индекс-филтър.

    Настоящият член 11, параграф 7 се заличава и задължението държавите членки да извършат необходимите технически промени в определен срок вече се намира в член 3, параграф 3 от настоящата директива.

    Точка 10:

    В новия член 11а се включват основните точки, съдържащи се в Решение 2009/316/ПВР на Съвета, с което се създава ECRIS, за да се организира обменът на информация от регистрите за съдимост между държавите членки.

    Точки 11 и 12:

    За да се предоставят на Комисията необходимите инструменти за изпълнение на техническите аспекти на обмена на информация, така че обменът да работи на практика, се въвежда процедура на комитет. Избира се процедурата по разглеждане. Тя ще бъде използвана по-специално за предприемането на мерки за изпълнение във връзка със стандартизирания формат, предвиден понастоящем в Решение 2009/316/ПВР на Съвета.

    Точка 13:

    Новият член 13а се отнася до задълженията на Комисията за докладване и преглед.

    Настоящото изискване за докладване по член 7 от Решение 2009/316/ПВР на Съвета, т.е. редовни доклади за обмена на информация чрез ECRIS, е включено в рамковото решение (член 13а, параграф 4).

    Член 2:

    Настоящата разпоредба заменя Решение 2009/316/ПВР на Съвета. Нейното съдържание до голяма степен се включва в рамковото решение и ще бъде допълнително развито в мерките за изпълнение в съответствие с член 11б.

    Член 3:

    Срокът за транспониране от 12 месеца изглежда достатъчен, тъй като Комисията и държавите членки могат да надграждат върху съществуващите технически решения и върху съществуващите и функциониращи регистри за съдимост в държавите членки.

    Членове 4 и 5:

    В разпоредбите на тези членове се уреждат влизането в сила и адресатите на директивата (държавите членки).

    2016/0002 (COD)

    Предложение за

    ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

    за изменение на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета във връзка с обмена на информация за гражданите на трети държави и във връзка с Европейската информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS) и за замяна на Решение 2009/316/ПВР на Съвета

    ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 1, буква г) от него,

    като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

    след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

    в съответствие с обикновената законодателна процедура,

    като имат предвид, че:

    (1)Съюзът си е поставил за цел да предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на предотвратяването и борбата с престъпността.

    (2)Тази цел налага да се направи възможно информацията за присъди, постановени в държавите членки, да се взема предвид извън осъждащата държавата членка, както в хода на новообразувани наказателни производства, както е предвидено в Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета 19 , така и с цел предотвратяване на бъдещи наказуеми деяния.

    (3)Тази цел предполага обмен на информация, получена от регистрите за съдимост, между компетентните органи на държавите членки. Подобен обмен на информация се организира и улеснява от правилата, предвидени в Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета 20 и от Европейската информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS), която бе създадена с Решение 2009/316/ПВР на Съвета 21 .

    (4)Правната рамка на ECRIS обаче не урежда достатъчна подробно особеностите на исканията, отнасящи се до граждани на трети държави. Въпреки че понастоящем е възможно да се обменя информация за гражданите на трети държави чрез ECRIS, не съществува ефикасна процедура или механизъм за това.

    (5)Информацията за гражданите на трети държави не се събира в рамките на Съюза в държавата членка по гражданството, както това се прави за гражданите на държавите членки, а само се съхранява в държавите членки, където са били произнесени присъдите. Може да бъде направена пълна проверка на съдебното минало на дадено лице само ако се изиска информация от всички държави членки.

    (6)Извършването на такива бланкетни искания налага административна тежест на всички държави членки, включително на тези, които нямат информация за конкретния гражданин на трета държава. На практика тази неблагоприятна последица възпира държавите членки да искат информация за гражданите на трети държави и ги кара да ограничават информацията от регистрите за съдимост до такава, съхранявана в собствения им национален регистър.

    (7)Обменът на информация за осъдителни присъди представлява важен елемент на всяка стратегия за борба с престъпността и тероризма. Ако държавите членки използват пълноценно ECRIS, обменът на информация би способствал за действията на наказателното правосъдие в отговор на радикализацията, водеща до тероризъм и насилнически екстремизъм.

    (8)Неотдавнашните терористични нападения доказаха по-специално спешната необходимост от по-голям обмен на релевантна информация, особено във връзка с разширяването на обхвата на ECRIS, така че да включва и гражданите на трети държави.

    (9)В резултат на това следва да бъде създадена система, чрез която централният орган на дадена държава членка да установява бързо и ефикасно в коя друга държава членка се съхранява информация от регистрите за съдимост за гражданин на трета държава, така че съществуващата рамка на ECRIS да може да се използва.

    (10)Задълженията на държавите членки във връзка с присъдите срещу гражданите на трети държави следва да включват и пръстовите отпечатъци, за да се гарантира установяване на самоличността. Това задължение налага да се съхранява информация, включително пръстови отпечатъци, да се отговаря на исканията за информация от други централни органи, да се гарантира, че извлечението от регистрите за съдимост, поискано от гражданин на трета държава, се допълва при необходимост с информация от другите държави членки и да се направят техническите изменения, така че да се прилагат най-съвременните технически решения, необходими, за да работи системата за обмен на информация.

    (11)С цел да се компенсира липсата на една-единствена държава членка, която съхранява информацията за даден гражданин на трета държава, децентрализираните информационни технологии следва да позволят на централните органи на държавите членки да разберат в кои други държави членки се съхранява информация от регистрите за съдимост. За тази цел всеки централен орган следва да предоставя на другите държави членки индекс-филтър, който включва в анонимизиран вид идентификационните данни на гражданите на трети държави, осъдени в собствените си държави членки. Личните данни следва да бъдат анонимизирани по начин, който не позволява субектът на данните да бъде идентифициран. Получаващата държава членка може тогава да сравни тези данни с информацията, с която разполага, на принципа „има/няма намерено съответствие“, като по този начин разбере дали има информация от регистрите за съдимост в други държави членки и, в случай на намерено съответствие, в кои държави членки. След това получаващата държава членка трябва да проследи намереното съответствие, като използва рамката на ECRIS. За гражданите на трети държави, които са граждани и на някоя държава членка, информацията, включена в индекса, следва да бъдат ограничена до информацията, която е налична за гражданите на държавите членки.

    (12)Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета 22 следва да се прилага в контекста на компютризирания обмен на информация, получена от регистрите за съдимост на държавите членки, като се осигурява необходимото равнище на защита на данните при обмена на информация между държавите членки и същевременно се позволява на държавите членки да изискват прилагането на по-високи стандарти на защита при обработката на данни на национално равнище.

    (13)Общата комуникационна инфраструктура, която се използва за обмена на информация от регистрите за съдимост, следва да е мрежата за защитени трансевропейски телематични услуги между администрациите (sTESTA) или всяко по-нататъшно развитие на тази мрежа, или алтернативни защитени мрежи.

    (14)Независимо от възможността за използване на финансовите програми на Съюза в съответствие с приложимите правила, всяка държава членка трябва да поеме собствените си разходи, произтичащи от прилагането, управлението, използването и поддръжката на своята база данни на регистрите за съдимост и от прилагането, управлението, използването и поддръжката на техническите промени, необходими, за да може да се използва ECRIS.

    (15)Настоящата директива зачита основните права и свободи и спазва принципите, признати по-конкретно от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на защита на личните данни, принципа на равенство пред закона и общата забрана за дискриминация. Настоящата директива следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

    (16)Доколкото целта на настоящата директива, а именно бързият и ефикасен обмен на информация от регистрите за съдимост за гражданите на трети държави, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а предвид необходимостта от единодействие и оперативна съвместимост може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

    (17)За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на Рамково решение 2009/315/ПВР, принципите на Решение 2009/316/ПВР на Съвета следва да бъдат включени в рамковото решение, а на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 23 .

    (18)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

    (19)В съответствие с членове 1 и 2 и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

    [или]

    В съответствие с член 3 и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, тези държави членки са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива.

    (20)В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета 24 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на [...] 25 .

    (21)Поради това Рамково решение 2009/315/ПВР следва да бъде съответно изменено,

    ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

    Член 1

    Рамково решение 2009/315/ПВР се изменя, както следва:

    (1)Член 1 се заменя със следното:

    Член 1

    Предмет

    С настоящото рамково решение

    а)се определя начина, по който осъждащата държава членка споделя с другите държави членки информация за осъдителните присъди;

    б)се определят задълженията на осъждащата държава членка за съхраняване и се уточняват методите , които трябва да се прилагат, когато се отговаря на искане на информация, получена от регистрите за съдимост;

    в)се създава децентрализирана информационна система за обмен на информация относно присъдите, основана на базите данни на регистрите за съдимост във всяка държава членка — Европейската информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS).“;

    (2)в член 2 се добавят следните букви:

    „г)„осъждаща държава членка“ означава държавата членка, в която е постановена присъдата;

    д)„гражданин на трета държава“ означава гражданин на държава, различна от държава членка, или лице без гражданство, или лице, чието гражданство не е известно на държавата членка, в която е постановена присъда срещу това лице.“;

    (3)член 4, параграф 1 се заменя със следното:

    „1.Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при предоставянето им в регистъра ѝ за съдимост, всички постановени на нейна територия присъди се придружават от информация за гражданството или гражданствата на осъденото лице, ако то е гражданин на друга държава членка или е гражданин на трета държава.“;

    (4)вмъква се следният член:

    „Член 4a

    Задължения на осъждащата държава членка във връзка с присъдите срещу гражданите на трети държави

    1. Държавата членка, в която е постановена присъда срещу гражданин на трета държава, съхранява следната информация, освен ако по изключение в отделни случаи това не е възможно:

    а)информация за осъденото лице (пълно име, дата и място на раждане (град и държава), пол, гражданство и, ако е приложимо, предишно име или имена;

    б)информация за естеството на присъдата (дата на присъдата, име на съда, дата, на която съдебното решение става окончателно);

    в)информация за наказуемото деяние, даващо основание за присъдата (дата на наказуемото деяние, за което е осъдено лицето, и наименование или правна квалификация на наказуемото деяние, както и позоваване на приложимите законови разпоредби);

    г)информация за съдържанието на присъдата (по-специално наказанието, както и всички допълнителни наказания, мерки за неотклонение и последващи решения, изменящи изпълнението на наказанието);

    д)имената на родителите на осъденото лице;

    е)номера на присъдата;

    ж)мястото на наказуемото деяние;

    з)ако е приложимо, лишаване от права на основание на присъдата;

    и)идентификационния номер на осъденото лице или вида и номера на документа за самоличност на лицето;

    й)пръстовите отпечатъци на лицето;

    к)ако е приложимо, псевдоним и/или друго използвано име или имена.

    2. Централният орган създава индекс-филтър, съдържащ анонимизирана информация от вида по букви а), д), и), й) и к) на параграф 1 относно гражданите на трети държави, осъдени в неговата държава членка. Централният орган предава този индекс-филтър и всички негови актуализации на всички държави членки.

    3.Всяко изменение или заличаване на информацията по параграф 1 незабавно води до съответното изменение или заличаване на информацията, съхранявана в съответствие с параграф 1 и съдържаща се в индекс-филтъра, създаден в съответствие с параграф 2 от централния орган на осъждащата държава членка.

    4.Параграф 2 и параграф 3 се прилагат по отношение на индекс-филтъра също и за гражданите на трети държави, които са граждани и на някоя държава членка, доколкото информацията по букви а), д), и), й) и к) на параграф 1 се съхранява от централния орган за гражданите на държавите членки.

    5.Параграф 1 се прилага за присъди, постановени след [12 месеца след приемането на директивата].

    Параграф 2 се прилага по отношение на информацията, която вече се съдържа в регистъра за съдимост на [12 месеца след приемането на директивата], и на информацията за присъди, постановени след [12 месеца след приемането на директивата].“;

    (5)вмъква се следният член:

    „Член 4б

    Използване на индекс-филтрите

    1.С цел да се установи кои държави членки имат информация от регистрите за съдимост за гражданин на трета държава, централните органи на държавите членки могат да търсят в индекс-филтрите, предадени в съответствие с член 4а, за да сравнят информацията в тези индекс-филтри със собствената си информация от вида по член 4а, параграф 2. Индекс-филтрите не могат да се използват за цели, различни от посочените в член 6.

    2.Настоящият член се прилага и за гражданите на трети държави, които са граждани на някоя държава членка.“;

    (6)Член 6 се изменя, както следва:

    а)параграф 2 се заличава;

    б)параграф 3 се заменя със следното:

    „3.Когато гражданин на държава членка поиска от централния орган на друга държава членка, различна от държавата членка по гражданството му, информация за собственото си досие за съдимост, този централен орган подава искане до централния орган на държавата членка по гражданството на лицето за получаване на информация и свързани данни от регистъра за съдимост, при условие че заинтересованото лице пребивава или е пребивавало, или е гражданин на молещата или замолената държава членка, за да може да включи тази информация и свързаните данни в извлечението, което ще бъде предоставено на заинтересованото лице.

    Когато гражданин на трета държава, който не е гражданин на някоя държава членка, поиска от централния орган на държава членка информация за собственото си досие за съдимост, този централен орган подава искане за получаване на информация и свързани данни от регистъра за съдимост само до онези централни органи на държавите членки, които имат информация от регистрите за съдимост за въпросното лице, за да може да включи тази информация и свързаните данни в извлечението, което ще бъде предоставено на заинтересованото лице.“;

    (7)член 7, параграф 4 се заменя със следното:

    „4.Когато информация от регистрите за съдимост за присъди, постановени срещу гражданин на държава членка, се иска съгласно член 6 от централния орган на държава членка, различна от държавата членка по гражданството на лицето, замолената държава членка предава информацията за присъдите, постановени в замолената държава членка, доколкото това е предвидено в член 13 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси.

    4a.Когато информация от регистрите за съдимост за присъди, постановени срещу граждани на трети държави, се иска съгласно член 6 за целите на наказателното производство, замолената държава членка предава информация на централния орган на молещата държава членка за всички присъди, постановени в замолената държава членка, и за всички присъди, постановени в трети държави, които впоследствие са ѝ били предадени и вписани в регистрите за съдимост.

    Ако такава информация се иска за цели, различни от тези на наказателното производство, параграф 2 от настоящия член се прилага съответно.“;

    (8)Член 9 се изменя, както следва:

    а)в параграф 1 думите „член 7, параграфи 1 и 4“ се заменят с думите „член 7, параграфи 1, 4 и 4а“;

    б)в параграф 2 думите „член 7, параграфи 2 и 4“ се заменят с думите „член 7, параграфи 2, 4 и 4а“;

    в)в параграф 3 думите „член 7, параграфи 1, 2 и 4“ се заменят с думите „член 7, параграфи 1, 2, 4 и 4а“;

    (9)член 11, параграфи 3 — 7 се заменят със следното:

    „3.Централните органи на държавите членки предават информацията по член 4, индекс-филтъра по член 4а, исканията по член 6, отговорите по член 7 и всяка друга полезна информация по електронен път, като използват ECRIS и стандартизирания формат в съответствие със стандартите, установени в актовете за изпълнение.

    4.Ако не може да се използва начинът на предаване по параграф 3 и за цялото време, през което той не може да се използва, централните органи на държавите членки предават цялата информация по параграф 3, с изключение на индекс-филтъра по член 4а, по всички възможни начини, позволяващи писмено документиране при условия, при които централният орган на получаващата държава членка може да установи автентичността.

    5. Всяка държава членка извършва необходимите технически промени, за да може да използва стандартизирания формат по параграф 3 и индекс-филтъра по членове 4а и 4б и да изпраща по електронен път информацията по параграф 3 на другите държави членки чрез ECRIS. Тя уведомява Комисията за датата, от която ще бъде в състояние да осъществява такова предаване и да използва индекс-филтъра по членове 4а и 4б.“;

    (10)вмъква се следният член:

    „Член 11a

    Европейска информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS)

    1.С цел да се обменя по електронен път информация, получена от регистрите за съдимост в съответствие с настоящото рамково решение, се създава децентрализирана информационна система, основана на базите данни на регистрите за съдимост във всяка държава членка — Европейската информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS). Тя се състои от следните елементи:

    а)софтуер за осъществяване на връзка, изграден в съответствие с общ набор от протоколи, който позволява обмен на информация между базите данни на регистрите за съдимост на държавите членки;

    б)софтуер за индекс-филтър, изграден в съответствие с общ набор от протоколи, който позволява на централните органи да сравняват своите данни съгласно членове 4а и 4б с тези на другите централни органи, като същевременно се гарантира пълна защита на личните данни;

    в)обща комуникационна инфраструктура между централните органи, чрез която се осигурява криптирана мрежа.

    ECRIS гарантира поверителността и целостта на информацията от регистрите за съдимост, предадена на другите държави членки.

    2.Всички данни на регистрите за съдимост се съхраняват единствено в бази данни, поддържани от държавите членки.

    3.Централните органи на държавите членки нямат пряк онлайн достъп до базите данни на регистрите за съдимост на други държави членки.

    4.Съответната държава членка отговаря за функционирането на софтуера и на базите данни, в които се съхранява, от които се изпраща и в които се получава информация от регистрите за съдимост.

    5.Общата комуникационна инфраструктура функционира под отговорността на Комисията. Тя трябва да отговаря на необходимите изисквания за сигурност и да задоволява напълно потребностите на ECRIS.

    6.Комисията осигурява софтуера по параграф 1, обща поддръжка и техническа помощ, включително събирането на данни и изготвянето на статистика.

    7.Всяка държава поема собствените си разходи, произтичащи от прилагането, управлението, използването и поддръжката на своята база данни на регистрите за съдимост и на софтуера по параграф 1.

    Комисията поема разходите, произтичащи от прилагането, управлението, използването, поддръжката и бъдещото разработване на общата комуникационна инфраструктура на ECRIS, както и от прилагането и бъдещото разработване на софтуера за осъществяване на връзка и софтуера по параграф 1.“;

    (11)вмъква се следният член:

    „Член 11б

    Актове за изпълнение

    1.Комисията установява следното в актове за изпълнение:

    а)стандартизирания формат по член 11, параграф 3, включително във връзка с информацията за наказуемото деяние, даващо основание за присъдата, и информацията за съдържанието на присъдата;

    б)правилата във връзка с техническото изпълнение на ECRIS, индекс-филтъра по членове 4а и 4б и обмена на пръстови отпечатъци;

    в)всички други начини за организиране и улесняване на обмена на информация за присъдите между националните органи на държавите членки, включително:

    i)начините за улесняване на разбирането и автоматичния превод на предадената информация;

    ii)начините, по който информацията може да се обменя по електронен път, особено що се отнася до използваните технически спецификации и при необходимост, приложимите процедури за обмен;

    2.Актовете за изпълнение по параграф 1 се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 12а, параграф 2.

    (12)вмъква се следният член:

    „Член 12a

    Процедура на комитет

    1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 26 .

    2.При позоваване на настоящия член се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

    (13)вмъква се следният член:

    „Член 13 a

    Докладване от Комисията и преглед

    1.До [24 месеца след датата на прилагане на директивата] Комисията представя доклад за прилагането на настоящото рамково решение на Европейския парламент и на Съвета. В доклада се прави оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение, включително на техническото изпълнение.

    2.Когато е уместно, докладът се придружава от съответни законодателни предложения.

    3.Службите на Комисията редовно публикуват доклад относно обмена чрез ECRIS на информация, получена от регистрите за съдимост, който по-специално се основава на статистиката по член 11а, параграф 6. Този доклад се публикува за пръв път една година след представянето на доклада по параграф 1.“.

    Член 2

    Замяна на Решение 2009/316/ПВР

    Настоящата директива заменя Решение 2009/316/ПВР по отношение на обвързаните от нея държави членки, без да се засягат задълженията на тези държави членки по отношение на сроковете за транспониране на това решение в националното право.

    Член 3

    Транспониране

    1.Държавите членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива, не по-късно от [12 месеца след приемането ѝ]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

    Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

    2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

    3.Държавите членки извършват техническите промени по член 11, параграф 5 до [12 месеца след приемането на директивата].

    Член 4

    Влизане в сила

    Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

    Член 2 се прилага от [датата за транспониране на настоящата директива]

    Член 5

    Адресати

    Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

    Съставено в Брюксел на година.

    За Европейския парламент    За Съвета

    Председател    Председател

    ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

    1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

    1.1.Наименование на предложението/инициативата

    1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

    1.3.Естество на предложението/инициативата

    1.4.Цели

    1.5.Мотиви за предложението/инициативата

    1.6.Срок на действие и финансово отражение

    1.7.Предвидени методи на управление

    2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

    2.1.Правила за мониторинг и докладване

    2.2.Система за управление и контрол

    2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

    3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

    3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

    3.2.Очаквано отражение върху разходите 

    3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

    3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

    3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

    3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

    3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

    3.3.Очаквано отражение върху приходите

    ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

    1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

    1.1.Наименование на предложението/инициативата

    Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета във връзка с обмена на информация за гражданите на трети държави и във връзка с Европейската информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS) и за замяна на Решение 2009/316/ПВР на Съвета

    1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 27  

    Област на политиката        33    Правосъдие и потребители

    Дейност във връзка с БД    33 03    Правосъдие

    1.3.Естество на предложението/инициативата

    Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност 

    Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност 28  

    ✓ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност 

    Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност 

    1.4.Цели

    1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

       Да се подобри функционирането на общото пространство на сигурност и правосъдие чрез подобряване на обмена на информация по наказателноправни въпроси във връзка с ГТД.

       Да се намали престъпността и да се насърчи предотвратяването на престъпленията (във връзка и с тероризма).

       Да се гарантира равно третиране на ГТД и на гражданите на ЕС във връзка с ефективния обмен на информация от регистрите за съдимост.

    1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

    Конкретна цел

       Да се засили обмена на информация от регистрите за съдимост във връзка с ГТД в рамките на ECRIS.

    Съответни дейности във връзка с УД/БД

    Дейност № 33 03

    1.4.3.Очаквани резултати и отражение

    Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

    Очаква се чрез инициативата да се създаде общ механизъм, който има за цел извършването на стандартизиран, бърз, координирани и ефикасен обмен на информация между държавите членки. Целта за създаване на общ механизъм за обмен на присъди не може да бъде постигната от държавите членки, действащи поотделно, а изисква съгласувани действия от всички държави членки. Не може да се очаква, че некоординираните действия на национално равнище биха довели до достатъчни последици от мащаба, за да се преодолеят недостатъците на настоящото използване на системата.

    1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

    Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

    Измерване на равнището на обмен на досиета за съдимост на ГТД в сравнение с броя на осъдителните присъди на ГТД и осъдените ГТД.

    1.5.Мотиви за предложението/инициативата

    1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

    Въвеждане на технически механизъм, който ще увеличи обмена на информация от регистрите за съдимост във връзка с ГТД в рамките на ECRIS.

    1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС

    Очаква се чрез инициативата да се създаде общ механизъм, който има за цел извършването на стандартизиран, бърз, координирани и ефикасен обмен на информация за присъди между държавите членки. Тази цел не може да бъде постигната от държавите членки, действащи поотделно, а изисква съгласувани действия от всички държави членки. Не може да се очаква, че некоординираните действия на национално равнище биха довели до достатъчни последици от мащаба, за да се преодолеят недостатъците на настоящото използване на системата.

    1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

    ECRIS с успех беше създадена навреме през април 2012 г. Намерението е да се приложат същите най-добри практики.

    1.5.4.Съгласуваност и евентуална синергия с други подходящи инструменти

    Вж. в по-горните параграфи „Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката“ и „Съгласуваност с другите политики на Съюза“. Обменът на информация за присъди чрез ECRIS не може да бъде заменен с други инструменти за обмен на информация, споменати в Европейската програма за сигурност (като например ШИС II, рамката от Прюм и Евродак), тъй като те имат различно предназначение.

    1.6.Срок на действие и финансово отражение

    ◻ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

       Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

       Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

    ✓ Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

    Осъществяване с период на започване на дейност от 2017 до 2018 г.,

    последван от функциониране с пълен капацитет.

    1.7.Предвидени методи на управление 29  

    Пряко управление от Комисията

    ✓ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

       от изпълнителните агенции

    Споделено управление с държавите членки

    Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

    ◻ трети държави или органите, определени от тях;

    ◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

    ◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

    ◻ органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;

    ◻ публичноправни органи;

    ◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

    ◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

    ◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

    Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

    Забележки

    -

    2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

    2.1.Правила за мониторинг и докладване

    Да се посочат честотата и условията.

    Планира се редовен мониторинг на изпълнението на програмата в съответствие с принципа на добро финансово управление и съобразно административните процедури на Комисията. Мониторингът ще включва ежегодно представяне на доклади пред управителния комитет относно постигнатия напредък при осъществяването на подкрепяните дейности.

    2.2.Система за управление и контрол

    2.2.1.Установени рискове

    Ще бъде въведен непрекъснат процес за управление на риска под ръководството на органа за управление на програмата.

    2.2.2.Информация за изградената система за вътрешен контрол

    Съществуващите методи на контрол, прилагани от Комисията, ще обхванат бюджетните кредити по линия на програмата.

    2.2.3.Оценка на разходите и ползите от проверките и на очаквания риск от грешка

    Предвидени са голям брой механизми за финансов и административен контрол. Програмата ще се изпълнява чрез обществени поръчки в съответствие с правилата и процедурите във Финансовия регламент.

    2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

    Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

    Правилата и процедурите за възлагане на обществени поръчки се прилагат по време на целия процес и обхващат:

    – създаване на работната програма в зависимост от становището на управителния комитет, с основни етапи, от които зависи отпускането на финансови средства, за да се гарантира възможността за контролиране на постиженията и разходите;

    – съставяне на тръжни спецификации по подходящ начин, така че успешно да се контролира постигането на необходимите резултати и извършените разходи;

    – качествен и финансов анализ на търговете;

    – участие на други отдели на Комисията в течение на целия процес;

    – проверка на резултатите и преглед на фактурите преди плащане (на няколко равнища); и

    – вътрешен одит.

    3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

    3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

    Съществуващи бюджетни редове

    По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

    Функция от МФР

    Бюджетен ред

    Видразход

    Вноска

    Номер

    Многогод./едногод. 30

    от държави от ЕАСТ 31

    от държави кандидатки 32

    от трети държави

    по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

    3

     33 03 02

    Улесняване и подкрепа на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси

    Многогод.

    НЕ

    НЕ

    НЕ

    НЕ

    5

     33 01 01

    Разходи, свързани с длъжностните лица и временно наетите лица в област на политиката „Правосъдие и потребители“

    Едногод.

    НЕ

    НЕ

    НЕ

    НЕ

    3.2.Очаквано отражение върху разходите

    3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

    млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

    Функция от многогодишната финансова
    рамка

    3

    Сигурност и гражданство

    ГД „Правосъдие и потребители“

    2017 г. 33

    2018 г.

    2019 г.

    2020 г.

    ОБЩО

     Бюджетни кредити за оперативни разходи

    Номер на бюджетния ред: 33 03 02 34  

    Поети задължения

    (1)

    3,247

    3,381

    1,602

    1,602

    10,232

    Плащания

    (2)

    1,624

    3,314

    3,942

    1,802

    10,681

    Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми 35  

    Номер на бюджетния ред:

    (3)

    ОБЩО бюджетни кредити
    за ГД „Правосъдие и потребители“

    Поети задължения

    =1+3

    3,247

    3,381

    1,602

    1,602

    10,232

    Плащания

    =2+3

    1,624

    3,314

    3,942

    1,802

    10,681






    ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи

    Поети задължения

    (4)

    3,247

    3,381

    1,602

    1,602

    10,232

    Плащания

    (5)

    1,624

    3,314

    3,942

    1,802

    10,681

    • ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми

    (6)

    0,000

    0,000

    0,000

    0,000

    0,000

    ОБЩО бюджетни кредити
    за ФУНКЦИЯ 3
    от многогодишната финансова рамка

    Поети задължения

    =4+6

    3,247

    3,381

    1,602

    1,602

    10,232

    Плащания

    =5+6

    1,624

    3,314

    3,942

    1,802

    10,681

    Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

    • ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи

    Поети задължения

    (4)

    Плащания

    (5)

    • ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми

    (6)

    ОБЩО бюджетни кредити
    за ФУНКЦИИ 1—5
    от многогодишната финансова рамка

    (Референтна стойност)

    Поети задължения

    =4+6

    Плащания

    =5+6





    Функция от многогодишната финансова
    рамка

    5

    „Административни разходи“

    млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

    2017 г.

    2018 г.

    2019 г.

    2020 г.

    ОБЩО

    ГД: Правосъдие и потребители

    • Човешки ресурси

    0,198

    0,198

    0,066

    0,066

    0,528

    • Други административни разходи

    0,000

    0,000

    0,000

    0,000

    0,000

    ОБЩО ГД „Правосъдие и потребители“

    Бюджетни кредити

    0,198

    0,198

    0,066

    0,066

    0,528

    ОБЩО бюджетни кредити
    за ФУНКЦИЯ 5
    от многогодишната финансова рамка
     

    (Общо поети задължения = Общо плащания)

    0,198

    0,198

    0,066

    0,066

    0,528

    млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

    2017 г. 36

    2018 г.

    2019 г.

    2020 г.

    ОБЩО

    ОБЩО бюджетни кредити
    за ФУНКЦИИ 1—5
    от многогодишната финансова рамка
     

    Поети задължения

    3,445

    3,579

    2,068

    1,668

    10,760

    Плащания

    1,822

    3,512

    4,008

    1,868

    11,209

    3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

       Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

       Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

    Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

    Да се посочат целите и резултатите

    2017 г.

    2018 г.

    2019 г.

    2020 г.

    ОБЩО

    РЕЗУЛТАТИ

    Вид 37

    Среден разход

    Брой

    Разходи

    Брой

    Разходи

    Брой

    Разходи

    Брой

    Разходи

    Брой

    Разходи

    Брой

    Разходи

    Брой

    Разходи

    Общ брой

    Общо разходи

    КОНКРЕТНА ЦЕЛ съгласно точка 1.4.2

    - Увеличаване на обмена чрез ECRIS във връзка с ГТД

    3,247

    3,381

    2,002

    1,602

    10,232

    Междинен сбор за конкретната цел

    3,247

    3,381

    2,002

    1,602

    10,232

    ОБЩО РАЗХОДИ

    3,247

    3,381

    2,002

    1,602

    10,232

    3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

    3.2.3.1.Обобщение

       Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

       Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

    млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

    2017 г. 38

    2018 г.

    2019 г.

    2020 г.

    ОБЩО

    ФУНКЦИЯ 5
    от
    многогодишната финансова рамка

    Човешки ресурси

    0,198

    0,198

    0,066

    0,066

    0,528

    Други административни разходи

    Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 5
    от
    многогодишната финансова рамка

    Извън ФУНКЦИЯ 5 39
    от многогодишната
    финансова рамка

    Човешки ресурси

    Други разходис административен характер

    Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 5
    от многогодишната финансова рамка

    ОБЩО

    0,198

    0,198

    0,066

    0,066

    0,528

    Нуждите от бюджетни кредити за човешки ресурси и за другите разходи с административен характер ще бъдат покрити с бюджетните кредити на ГД, които вече са отпуснати за управлението на дейността и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.    

    3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси

       Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

       Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

    Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

    2017 г.

    2018 г.

    2019 г.

    2020 г.

     Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица)

    XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) — AD

    1,5

    1,5

    0,5

    0,5

    XX 01 01 02 (Делегации)

    XX 01 05 01 (Непреки научни изследвания)

    10 01 05 01 (Преки научни изследвания)

     Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ) 40

    XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)

    XX 01 02 02 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)

    XX 01 04 yy  41

    - в централата

    - в делегациите

    XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания)

    10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Преки научни изследвания)

    Други бюджетни редове (да се посочат)

    ОБЩО

    1,5

    1,5

    0,5

    0,5

    XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

    Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

    Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

    Длъжностни лица и временно наети лица

    Длъжностите от клас AD отговарят за управление на програмата: изготвяне на работната програма, управление на бюджета, управление на процедурите за обществени поръчки, свързани с изпълнението на програмата, управление на договорите, свързани с изпълнението на програмата, проследяване на проектите, контакти със службите на Комисията и експерти от държавите членки, организиране на експертни срещи, работни семинари и конференции.

    Външен персонал

    3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

       Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

       Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

    Обяснете какво препрограмиране е необходимо, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

       Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.

    Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

    3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

    ✓ Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

    ◻ Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

    Бюджетни кредити в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

    ГодинаN

    ГодинаN+1

    ГодинаN+2

    ГодинаN+3

    Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

    Общо

    Да се посочи съфинансиращият орган 

    ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити



    3.3.Очаквано отражение върху приходите

       Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

       Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

       върху собствените ресурси

       върху разните приходи

    млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

    Приходен бюджетен ред:

    Налични бюджетни кредити за текущата финансова година

    Отражение на предложението/инициативата 42

    Година
    N

    ГодинаN+1

    ГодинаN+2

    Година
    N+3

    Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

    Статия ………….

    За разните целеви приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

    Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

    (1) Изявление от Рига на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС от 29 януари 2015 г., док. 5855/15.
    (2) Заключения на Съвета на ЕС относно засилване на действията на наказателното правосъдие в отговор на радикализацията, водеща до тероризъм и насилствен екстремизъм, 20 ноември 2015 г., док. 14419/15.
    (3) Заключения на Съвета на ЕС относно борбата с тероризма, 20 ноември 2015 г., док. 14406/15.
    (4) Заключения от заседанието на Европейския съвет на 17 и 18 декември 2015 г., док. EUCO 28/15.
    (5) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 28 април 2015 г. „Европейска програма за сигурност“, COM(2015)185 final.
    (6) Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки („Рамковото решение“) (ОВ L 93, 7.4.2009 г., стр. 23) и Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР (ОВ L 93, 7.4.2009 г., стр. 33).
    (7) Тя включва информация относно характера на престъплението, присъдата и съответните наказания или други мерки.
    (8) При обмена на информация от регистрите за съдимост чрез ECRIS държавите членки посочват кодове, които са определени в таблиците на наказуемите деяния и наказанията, в това число параметрите, свързани със степента на довършване и степента на участие и, когато е приложимо, със съществуването на пълно или частично освобождаване от наказателна отговорност.
    (9) Съгласно Рамково решение 2009/315/ПВР отговорите на искания за целите на наказателното производство се предават незабавно и при всички случаи в срок от 10 работни дни. За повече подробности, направете справка с член 8 от Рамково решение 2009/315/ПВР.
    (10) Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (ОВ L 220, 15.8.2008 г., стр. 32).
    (11) SWD(2015) 111.
    (12) Становище на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) относно обмена на информация за граждани на трети държави в рамките на евентуална бъдеща система, допълваща Европейската информационна система за регистрите за съдимост, 4.12.2015 г., FRA — 2015/1 — ECRIS.
    (13) Окончателен доклад по проект „Проучване на осъществимостта: създаване на европейски индекс на осъжданите граждани на трети държави“, 11 юни 2010 г. („проучване на Unisys“).
    (14) Проучване, имащо за цел да се оцени въздействието върху ИКТ на законодателното предложение за системата ECRIS TCN относно обмена на информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ГТД), 4 декември 2015 г. („проучване на Kurt Salmon“, чието публикуване предстои).
    (15) FIU.net, със седалище в Нидерландия, е платформа, свързваща звената за финансово разузнаване на държавите членки. Целта на звената за финансово разузнаване е да разкриват и възпрепятстват финансирането на тероризъм и изпирането на пари.
    (16) Решение на Съда на ЕС от 8.4.2014 г. по дело C-293/12, Digital Rights Ireland Ltd, ECLI:EU:C:2014:238.
    (17) Решение на Съда на ЕС от 6.10.2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner, ECLI:EU:C:2015:650.
    (18) Подробните данни са дадени в раздел 3.2.1 от законодателната финансова обосновка в таблицата за общия размер на бюджетните кредити за оперативни разходи.
    (19) Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (ОВ L 220, 15.8.2008 г., стр. 32).
    (20) Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки (ОВ L 93, 7.4.2009 г., стр. 23).
    (21) Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР (ОВ L 93, 7.4.2009 г., стр. 33).
    (22) Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60).
    (23) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
    (24) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (OВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
    (25) ОВ C [...], [...] г., стр. [...].
    (26) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13). 
    (27) УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.
    (28) Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.
    (29) Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html
    (30) Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / едногод. = едногодишни бюджетни кредити.
    (31) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.
    (32) Държави кандидатки и ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.
    (33) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.
    (34) Разходите на държавите членки за извличане на информация за установяване на самоличността може да се компенсират с финансиране от ЕС под формата на съфинансиране. Освен това, като се има предвид, че някои държави членки все още не обменят информация чрез ECRIS, може да се предвиди финансиране от страна на ЕС за осъвременяване на техните национални системи. Предвижда се от 2019 г. нататък разходите за поддръжка да се стабилизират на равнище от 0,602 милиона евро годишно.
    (35) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.
    (36) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.
    (37) Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).
    (38) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.
    (39) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.
    (40) ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.
    (41) Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).
    (42) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.
    Top